СВЕТЛА БЪЧВАРОВА-ПИРАЛКОВА (БСП за България)1166 думи
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Колегата Гьоков направи кратка ретроспекция на патилата на този акт на Народното събрание, на който, ако смея да цитирам, основната му задача е да въведе ред в поземлените отношения. В това решение и в дебатите, които са проведени при приемането на решенията, в никакъв случай не се е казало и не се е искало да се обединяват законопроекти и да има един общ закон, който да решава абсолютно всички проблеми, свързани със собствеността и стопанисването на земеделските земи. По-скоро се дискутираха сериозни въпроси в Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, като например стопанисването на земя, която е върната в реални граници, ливадите и пасищата – начинът и редът, по който се предоставят, особено от общините и изкривяването понякога на този ред.
В Закона за арендата се коментираха въпроси, които бяха свързани най-вече с ангажимента, който тези, които стопанисват земята, са задължени да плащат, и справедлива рента, което на практика също поражда редица проблеми. Самият Закон за арендата е доста схематичен. Дава възможност за много широки тълкования и при сключването на договорите за аренда има много лоши практики, и така нататък.
Идеята беше не да обединяваме законопроекти, а наистина да създадем регулации във всички тези четири закона. Законът за опазване на земеделското имущество и Законът за опазване на земеделските земи да кореспондират помежду си, да бъдат защитени собствениците, а също така тези, които ползват земята, да имат някаква сигурност по отношение на договорите, които имат, с които кандидатстват, с които получават и европейски средства. За съжаление, Министерството на земеделието, храните и горите не разбра тази задача, не оцени какво трябва да се прави и за втори пореден път ни предлага едни събрани съчинения от четири законопроекта. Казвам „съчинения“, защото освен механичното обединение има и доста своеволия, свързани с прилагането на конкретни текстове, които най-вече ощетяват собствениците на земя с презумпцията, че собствеността е неприкосновена, а на практика последният Законопроект, който беше предложен на обществено обсъждане, въобще не беше се съобразил и това създаде сериозни проблеми.
Отлагането на Законопроекта е на оперативно заседание на Министерския съвет, като едно от възраженията, което е направено за отлагането и работата да започне точно от точка нула, е свързано с това, че този законопроект не отговаря на чл. 10 от Закона за нормативните актове, което на практика означава, че посоката „обединяваме законопроекти и работим по тях“ не е правилна. Там се казва, че ако трябва да има промени, тези промени трябва да бъдат в действащите закони, но, пак казвам, при координация в текстовете на тези закони по начин, по който да защитят собствениците на земя.
Второто възражение, което също не трябва да се пренебрегва, и това се случва за втори път по отношение на законопроекти на Министерството на земеделието, храните и горите, е свързано с факта, че имаше изключително голяма негативна реакция от собствениците на земя и не само от тях, и от тези, които стопанисват земята. Какво значи това? Ние на практика прекратяваме арендните договори. Това са отношения между две страни. Как така прекратяваме аренден договор, защото влиза някакъв нов законопроект – нещо почти нечувано и немислимо от гледна точка на правото в България, от гледна точка именно на защита интересите на две страни, които са сключили договор и които си сътрудничат?
Друг е въпросът как ще бъде уредено оттук нататък изпълнението на договорите и начинът, по който те се реализират? Тази колаборация, която се получава в Закона, това смесване на права, отговорности и намесата на държавата в тези отношения, наистина провокираха изключително сериозни протести.
Ние сме да се удължи срокът, защото на практика нямаме готов законопроект, който да дебатираме. Това, което е предложено, няма никакъв начин да бъде оправено, тоест налага се да има удължаване на срока, но сме против факта, че перспективата този законопроект да стане факт, е 2022 г., тоест извън пределите на това Народно събрание. Честно да Ви кажа, с такава перспектива аз никога не съм работила досега, откакто съм в парламента и ми се струва малко немислимо да оставим време на администрацията още три години да мислят, да работят, тоест с този срок те въобще няма да работят.
В мотивите, когато правихме разисквания, казахме, че искаме стратегия за поземлените отношения, защото поземлените отношения са нещо много консервативно. Те не могат да бъдат променяни в кратки срокове, също не може да бъде префасонирана собствеността или стопанисването в такива кратки срокове. Ние не казахме обаче, че това трябва да бъде до приемане на стратегически план по Общата селскостопанска политика. Стратегическият план по Общата селскостопанска политика няма отношение към поземлените отношения. Европейската комисия никога не е имала отношение към това какви поземлени отношения имаме в България. Тя следи да се стопанисва земята, да има добри практики, да има стабилност в стопанисването на тази земя, но не и това каква е собствеността и как с нея се регулират тези отношения между собственици и ползватели.
Въобще европейското законодателство – струва ми се абсурдно, да нямаме срок и този срок да е с хипотеза при приемането на новите регламенти на Общата селскостопанска политика. В мотивите е записано 1 януари 2022 г. Против сме този срок. Министерският съвет казва: най-малко една година. Най-малко една година – месец януари 2021 г. Така ли е? Моля Ви, дайте да накараме тази администрация да работи, дайте да направят публични обсъждания с широк кръг специалисти, да направят обсъждане за концепцията си в Комисията по земеделието и храните и да кажат какво искат и как го разбират. Защото, ако няма рамка, една философия на това какво ние ще правим, всеки един опит да се представи нов законопроект ще бъде пълен провал. Имахме един провал, сега е пълен провалът на втория законопроект.
Тъй като не искам повече да вземам думата, сериозно впечатление ми прави какво трябва да съдържа стратегическият план, който не е обсъждан на никакви нива? Имахме въпроси в Комисията. Освен ориентировъчно, че има слот анализ – първи, втори, трети, четвърти, стратегически план ще има след еди-коя си година.
Това, което пише, че ще има стратегически план и то отново ще бърка с много неприлични практики в собствеността и ползването на земеделските земи, на мен ми се струва абсурдно. Да се съсредоточи Министерството върху стратегическия план – какво земеделие искаме и как ще управляваме фондовете по начин, при който да имаме добавена стойност, но собствеността по начина, по който тук е описана: първо, второ, трето, четвърто, пето… Съжалявам, не мога да се съглася, че това ще бъде елемент на стратегическия план. Искаме Стратегия за поземлените отношения, а не стратегически план, който да решава проблемите на българското земеделие в краткосрочен план, тоест това е във времето на един програмен период по Общата селскостопанска политика.
Предлагам месец януари 2021 г. да имаме Законопроект и ще подкрепим решението като цяло, защото сме с разбирането, че такова трябва да има, но при по-друг подход по отношение на работата на Министерството, а също така и нашият ангажимент и участие да направим необходимото, да изложим нашите виждания – дали ще се приемат, дали – не, но дебат да има. Той да предшества действителната работа, която е по-малкият въпрос и проблем, отколкото философията на промените, които искаме. Благодаря.