ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ798 думи
Аз ще започна с думите на доктор Дариткова, като ще я допълня: става дума не само за кадрови дефицит, доктор Дариткова, в детското здравеопазване, а става дума за дефицит на държавническа визия. Това е основното, с което ще се занимаваме тук, в Народното събрание, и всички действия в здравеопазването, които говорят в правилна и в неправилна посока, са политики. Тук не става дума за политизиране, тук става дума за реални действия или липса на реални действия на държавата. (Ръкопляскания от „БСП за България“.) Тоест не може да бъде обвинявана парламентарната група на БСП, че политизира проблема. Той е остро политически, тъй като е поставен остро пред цялата нация.
На второ място, господин Министър, във всички думи, които изговорихте тук, имаше едно-единствено изречение, което беше остро в темата, че съществува декомпозиция в отношенията на различните компоненти, които изграждат пирамидата на здравната помощ. И ако Вие ни предложихте това решение преди месец: по спешност една болница да бъде заменена с друга – националната педиатрична болница, или както я нарича съвсем точно, пунктуално доктор Дариткова, Многопрофилната болница за активно лечение да бъде заменена от друга, аз ще Ви кажа, че точно тук не беше извършен никакъв анализ на това какво е състоянието на столичния град и разположението на детския контингент в него, болестността в различните периоди от времето на годината, необходимостта от интензивни легла.
Освен това като специалист ще Ви кажа, господин Министър, че тези три болници, това Ви го каза и началникът на реанимацията на „Пирогов“, са абсолютно несъпоставими. „Пирогов“, който има насока, както каза доктор Джафер, към оперативни пациенти, които са за след оперативно лечение в това интензивно отделение, Трета градска, която е строго кардиологично профилирана, и Александровска, която няма никакви условия за провеждането на дихателна реанимация. Аз съм работил там много години, тя направи ремонт, но не е в състояние да приема такива случаи. Тоест липсата, както ние професионалистите го наричаме на триаж, тоест на ешелониране на болните и оставянето по този начин решението в ръцете на родителите да ходят в един зловещ триъгълник от болница на болница.
Няма я и прословутата електронизация на здравеопазването – въобще я няма, няма никаква информация за свободни легла. При този тормоз, който се оказва върху лекарите, както тук спомена доктор Дариткова, сега ще видите, че в болниците всички места непрекъснато ще бъдат заети и много по-трудно ще се приемат деца в спешните отделения, поради това че професионалистите вече се страхуват да върнат някои, преценявайки, че той не е спешен случай, тъй като могат да получат гръмотевица върху главата си. В този смисъл цялата държавническа визия за разпределението на болните, за тяхното триажиране, за определението „тя не може да бъде извършена“, аз просто се потрисам. С бял и червен талон при влизането, това е вътрешен триаж. Този триаж трябва да започне още от личния лекар. Той минаваше навремето през една схема, която беше много добре разработена в Република България. Тази схема сега рухна и никой родител не знае къде да заведе своето дете. Отива, чака в една болница – не го приемат, отива в друга болница – не го приемат, връща се в първата и накрая не заради ренеамобил, а с хеликоптер да го закарате в „Пирогов“, когато е минал „златният час“ на диагнозата, всичко е приключено.
Това поставя, както и Вие, както и други колеги казаха, необходимостта от създаването на национална педиатрична болница. Само че този въпрос, господин Министър, се превърна в една дъвка. Извинявайте, че го казвам така, но е защото много ме боли. Поставиха го група педиатри миналата година преди Нова година, хвърли се едно абсолютно неразумно решение за определяне на „Лозенец“ в детска болница. Оказа се, че е неразумно.
Сега ни предлагате тук, ама Вие давате ли си сметка, че Камарата на архитектите, като не иска да се съгласи с Вашето решение и като излязоха специалисти по националните телевизии да кажат, че има капацитивни недостойнства на тази сграда – тя е строена по други стандарти, които въобще не съответстват на сегашните европейски стандарти за сигурност. Аз ще Ви попитам: ако Вие правите къща за децата си, та камо ли лечебница, един 40 годишен строеж ли ще вземете? Толкова ли няма петна в Медицинска академия, толкова ли няма места, та ще се убеждаваме сега, че ще се укрепва този строеж? Това е изключително некоректно към българските деца, към детското здравеопазване. Ако наистина всичко това, на което и вчера станах свидетел, съжалявам, че го казвам тук, нашите идеи, нашите желания да има електронен търг за медикаменти, вчера с промените в Закона за обществените поръчки отидоха в небитието. Като гледам сега и плановете за детската болница, и спешната помощ, и електронното здравеопазване, си спомням на края на моето изказване, господин Министър, приказката на Андерсен за новите дрехи на царя. Спомнете си я и Вие, защото много скоро нацията ще я припомни на всички нас. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)