ДОКЛАДЧИК ХАСАН АДЕМОВ3181 думи
„Вносителите на Законопроекта са на мнение, че чрез многобройните си изменения в други 29 закона, Законът влиза в противоречие с установени досегашни обществени отношения. Направен е благовиден опит да се подобрят социалните услуги в различни сектори, но вследствие действието на Закона в тях ще настъпят тежки проблеми.
В няколко от текстовете на Закона за социалните услуги е залегнала регламентация и философия, която е заложена в неприетата и спряна за разработване Стратегия за детето. В тази насока съществува изключително сериозно обществено напрежение и недоволство. Гражданите организират протести и шествия, които неминуемо се отнасят и до все още невлезлия в сила Закон за социалните услуги.
Законът фаворизира, и това е една от главните му цели, неправителствени организации, които са застанали на входа и изхода в очакване на държавно финансиране от следващия държавен бюджет за 2020 г. Поради всички изложени причини вносителите считат, че най-добрият начин за туширане на негативите, очаквани от Закона за социалните услуги, е той изцяло да бъде отменен преди неговото влизане в сила от 1 януари 2020 г.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. В нея се посочва – поради това, че Законът за социалните услуги все още не е влязъл в сила, не е възможно да се направи такава оценка.
В Комисията беше получена информация от заседанието на Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество. От нея стана ясно, че всички присъствали на заседанието единодушно не са подкрепили Законопроекта.
В Комисията бяха получени становища от Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане, Националното сдружение на общините в Република България, Становище на Светия Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, и над 90 становища от неправителствени организации, работещи в областта на социалните услуги, както и такива, които имат отношение към социалната политика.
Министърът на труда и социалната политика защити становището на Министерството на труда и социалната политика, като подчерта, че вносителите не са посочили задълбочени аргументи защо цял един закон следва да бъде отменен. Изложените от народните представители мотиви са само твърдения, които не се основават на детайлен анализ и показват непознаване на действащото от много години законодателство в България в областта на социалните услуги и закрилата на детето.
Законът за социалните услуги цели гарантиране на равен достъп до социални услуги, отговарящи на индивидуалните потребности на лицата; гарантиране на качеството и ефективността на социалните услуги; гарантиране на правото на всяко лице на подкрепа за живот в домашна среда и в общността; насърчаване на интегрирания подход при осигуряването на подкрепа на лицата, както и насърчаване и развитие на публично-частното партньорство при предоставянето на социални услуги. От мотивите на вносителите не става ясно защо според тях тези цели не се постигат с приетия закон.
Становищата на Министерството на труда и социалната политика, Агенцията за социално подпомагане и по-голямата част от неправителствените организации са неподкрепящи Законопроекта.
С многобройни аргументи по същество Българската православна църква подкрепя Законопроекта. Подкрепящо е и становището на Политическа партия „Християнреформистка партия“. Законопроектът се подкрепя от сдружение „Свобода за всеки“, правозащитна група РОД (Родители, обединени за децата) и други. В становището си те са записали, че Законът за социалните услуги представлява ярка и флагрантна проява на стремеж към промяна на Конституцията на Република България чрез промяна на правната уредба на семейните отношения чрез нормативни и поднормативни актове с по-ниска правно-задължителна сила.
По въпроса неизбежно трябва да бъде сезиран Конституционният съд и докато делото е висящо пред него –влизането в сила на Закона за социалните услуги трябва да бъде отложено. Законът за социалните услуги представлява още нарушение на Конвенцията за правата на детето, Международния пакт за икономическите, социалните и културни права, на Европейската конвенция за правата на човека, Хартата на основните права на Европейския съюз и други задължителни международно-правни актове.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков, вносителите на Законопроекта и повече от 20 представители на неправителствени организации. В дебатите бяха обсъдени принципите, залегнали в Закона за социалните услуги, и ползите, които той ще донесе на потребителите на социални услуги. Бяха обсъдени и текстове от него, които според някои от участниците в дискусията противоречат на Конституцията и някои международни договори и документи, както и слабости на Закона, които трябва отново да бъдат обсъдени.
Бяха изказани становища, че Законът е с объркана философия и не е обърнат към хората, които се нуждаят от социални услуги. Вярно е, че Законът е приет с много голямо мнозинство и разбирането на народните представители е, че е необходим за всички хора, които се нуждаят от помощ и грижи. Вярно е обаче и това, че Законът е създал и продължава да създава обществено напрежение. Затова трябва да се намери баланс и допирни точки между различните групи в обществото, като се конкретизират някои определения и норми в него.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 1 глас „за“, 16 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за отмяна на Закона за социалните услуги, внесен от Десислав Чуколов и група народни представители.“
Следващият:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, внесен от Ангел Исаев
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, внесен от Ангел Исаев.
В заседанието участваха – от Министерството по труда и социалната политика: Деница Сачева – министър, Зорница Русинова и Лазар Лазаров – заместник-министри, и експерти.
Законопроектът беше представен от народния представител Ангел Исаев. Той изложи основните причини, свързани със Закона за социалните услуги, които са го мотивирали да внесе разглеждания законопроект:
1. Законът за социалните услуги представлява заплаха за националния суверенитет и националната сигурност. Това е Закон, който допуска местни и чуждестранни организации с чуждестранно финансиране в нарушение на чл. 44, ал. 2 от Конституцията да осъществяват дейност, която накърнява суверенитета на страната ни и която би могла да има за цел и резултат нарушаване на правата и свободите на българските граждани, установени с Конституцията.
2. Със Закона за социалните услуги, в противоречие на Конституцията, се отменя правото на неприкосновеност на личния и семейния живот на българския гражданин. Това е така, тъй като личния и семейния живот на българския гражданин попада под наблюдението и контрола на доставчиците на „социални услуги“, като те имат неограничена власт да получават всякаква информация. Става въпрос за изключително чувствителни данни, които са на ниво национална сигурност и които не могат да бъдат свободно достъпни нито от местни, нито от чуждестранни частни лица. Това е в пряко противоречие с чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и не може да бъде оправдано с разпоредбата на чл. 8 ал. 2 от същата конвенция. Налице е противоречие и с чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
3. Със Закона за социалните услуги секторът на социалните услуги се приватизира чрез въвеждането на възможност социални услуги да се предоставят самостоятелно и наравно с общините от частни лица, при това ползвайки се от държавната принуда. Законът за социалните услуги въвежда държавна принуда за предоставяне на социалните услуги и така ги превръща в задължение на българските граждани, а не тяхно право.
Превръщането на социалните услуги в задължение е грубо нарушение на духа и буквата на Конституцията, защото въвежда чрез закон нови задължения на гражданите, извън онези, изброени в Конституцията. За това няма съгласие в българското общество. Така частни доставчици на социални услуги придобиват права да осъществяват държавни функции. Това недопустимо ограничава сферата на държавна регулация и управление на обществените отношения и разширява сферата на дейност на частните доставчици с неодобрена от обществото дейност.
Със Закона за социалните услуги целият сектор на социални услуги на практика се изземва от общините и се предоставя изцяло на частни лица. Това е в ущърб на българските граждани и неизбежно има своите негативни последици за общините, защото ги лишава от приходите за евентуално предоставени социални услуги, финансирани от държавния бюджет, както и от международната помощ по линия на различни международни договори и механизми за сътрудничество.
4. Законът за социалните услуги допуска злоупотреба с правата на българските граждани, в частност с правата на децата с цел задължително ползване на социални услуги, които услуги в общия случай ползвателят е длъжен да заплати. Това е нова форма на задължително икономическо заробване на българските граждани. Целта на внесения законопроект е да уреди специфични обществени отношения, свързани с предоставянето, ползването, финансирането, качеството, контрола и мониторинга на социалните услуги. Законопроектът заменя идеята за предоставяне на социални услуги с идеята да се предоставя социална грижа и подкрепа, изцяло в полза на гражданите.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието. В нея се посочва, че основните ползи от Законопроекта са:
- създава се възможност за ползване на общодостъпни социални услуги; вземат се предвид ангажиментите във връзка с процеса на деинституционалност; регламентират се регламентираният подход и интегрираните междусекторни услуги, като се прави разграничение между интегрирано предоставяне на подкрепа и интегрирани междусекторни услуги; за служителите се регламентира и право на обучения: на супервизия, на наставничество, на участие и същевременно задължение за участие в организирани за служителите обучения и обмен на опит и добри практики; стандарти за работно натоварване; стандарти за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на услуги, както и приемането на Етичен кодекс; регламентира се и включването на доброволци и студенти; въвеждат се допълващи стандарти за социалните услуги, чрез които се осъществява дневна или резидентна грижа за лица в невъзможност за самообслужване, за лица с агресивно и проблемно поведение и за лица с потребност от постоянно медицинско наблюдение и медицинска грижа.
В Комисията беше получена информация от заседанието на Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 16 декември 2019 г. Стана ясно, че всички присъствали на заседанието са се въздържали от подкрепа на Законопроекта, с изключение на представителя на КТ „Подкрепа“, който е заявил подкрепа по части от него.
В Комисията бяха получени становищата на Министерството на финансите, Националното сдружение на общините в Република България и десетки становища от неправителствени организации, работещи в областта на социалните услуги, както и такива, които имат отношение към социалната политика.
Министерството на финансите не подкрепя Законопроекта, като предоставя многобройни мотиви по същество. Част от тях са свързани с това, че предлаганата със Законопроекта уредба е непоследователна, проблемна и несвързана и ще доведе до несъгласуваност със свързаната уредба в други закони, като има смесване на определенията „социална подкрепа“ и „социална услуга“, без това да допринася по същество към Законопроекта.
Мотивите към Законопроекта също са със спорна логика, непоследователни и с редица неточности, както и едва ли може да се приеме, че съдържат част от изискуемата от Закона за нормативните актове информация, като например за финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. В Законопроекта се съдържат предложения, които водят до неяснота по прилагане на законодателството в областта на конкуренцията и общия пазар, в това число законодателството на Европейския съюз и правото на свободно движение на стоки и услуги.
С направените предложения за промяна и отпадането на голяма част от разпоредбите в Законопроекта е налице нов прочит на Закона за социалните услуги, изменяйки характера и същността на съществуващото към момента законодателство в тази област.
Становищата на всички неправителствени организации са отрицателни.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков и повече от 20 представители на неправителствени организации. Преобладаващи бяха мненията, че Законът за социалните услуги е закон, който е приет с консенсус. В неговото изработване са участвали много институции и неправителствени организации. Законът няма практика, която да налага неговото изменение. Напреженията по отношение на него не са съвсем основателни.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: без гласове „за“, 1 глас „против“ и 18 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социалните услуги, внесен от Ангел Исаев на 21 ноември 2019 г.“
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954-01-84, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 4 декември 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, внесен от Искрен Веселинов и група народни представители.
В заседанието участваха: Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, заместник-министрите на труда и социалната политика – Зорница Русинова и Лазар Лазаров, експерти от Министерството на труда и социалната политика, председателят на Агенцията за социално подпомагане – Румяна Петкова, експерти от същата Агенция, заместник-председателят на Агенцията за закрила на детето – Мариела Личева, и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Искрен Веселинов.
В мотивите към Законопроекта е записано, че Законопроектът цели отлагането на действието на Закона за социалните услуги, тъй като в обществото са нараснали противоречивите мнения и се е появила необходимостта от прецизиране на някои от текстовете. Законът в настоящия вариант дава възможност за тълкуване на определени норми в светлина, която противоречи на традиционните ценности и представите за функционирането и смисъла на семейството като основна единица на обществото. Семейството като съвкупност от майка, баща и техните деца, както и неговото функциониране по осигуряването на здрава среда за отглеждане, възпитание и образование на децата, трябва да е водещо при формулирането и прилагането на всички закони в Република България. Законът за социалните услуги и промените, които той налага в Закона за закрила на детето и Семейния кодекс, поставят основателни въпроси именно свързани с устоите на семейството и неговата роля при отглеждането на децата. Ето защо този допълнителен период е нужен, за да може на всички въпроси, които са възникнали, да се даде решение и отговор. С предлаганото изменение се цели да се даде възможност на всички, които ще попаднат в обхвата на Закона, да изразят мнението си и да се постигне желаният резултат.
Законопроектът се състои от един параграф, с който се иска Законът за социалните услуги да започне да действа от 1 юли 2020 г.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. В нея се посочва, че основанието за законодателната инициатива е необходимостта от провеждане на дискусия и прецизиране на текстове от Закона за социалните услуги.
В Комисията беше получена информация от заседанието на Постоянната комисия по доходи и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество, проведено на 16 декември 2019 г. Стана ясно, че Министерството на труда и социалната политика подкрепя Законопроекта, всички останали членове се въздържат от подкрепа.
В Комисията бяха получени становищата на Националното сдружение на общините в Република България и няколко неправителствени организации. Сдружението на общините подкрепя Законопроекта, останалите становища са неподкрепящи.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков, вносителите на Законопроекта и повече от двадесет представители на неправителствени организации. Повечето от народните представители се обединиха около тезата, че Законът за социалните услуги е изключително важен за развитието на сектора на социалните услуги, не засяга семейните отношения, родителството и други традиционни ценности на българското общество. Предложението за отлагането на действието на Закона с шест месеца е разумен срок, в което време ще могат да бъдат конкретизирани и изчистени някои от определенията и нормите в Закона. В същото време трябва да се положат усилия и да се проведе задълбочена обществена дискусия, за да се елиминират напреженията и страховете, които Законът е породил в различни обществени групи. Бяха изказани и мнения, че Законът за социалните услуги е с порочна философия, крайно либерален и комерсиализира грижата за хората.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 15 гласа „за“, 1 глас „против“ и 3 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги № 954-01-84, внесен от Искрен Василев Веселинов и група народни представители на 4 декември 2019 г.“
Последният доклад за първо гласуване е:
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954-01-87, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 13 декември 2019 г.
Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 18 декември 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева
В заседанието участваха: Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, заместник-министрите на труда и социалната политика Зорница Русинова и Лазар Лазаров, експерти от Министерството на труда и социалната политика, председателят на Агенцията за социално подпомагане – Румяна Петкова, и експерти в същата Агенция, заместник-председателят на Държавната агенцията за закрила на детето – Мариела Личева, и представители на неправителствени организации.
Законопроектът беше представен от народния представител Елена Пешева.
В мотивите към Законопроекта е записано, че Законопроектът има за цел да отложи действието на приетия през март 2019 г. Закон за социалните услуги. Този закон предизвика голямо обществено недоволство относно текстовете в него, които дават предпоставка за различни тълкувания. Дава се прекалено голяма власт на неправителствени организации, като им се позволява да извеждат деца от семействата им. Смущаващо е и това, че тези НПО-та могат да са регистрирани не само в България, но и в страни от ЕС и извън Съюза. Както и това, че когато изведат дете от семейството, НПО-то няма задължение да работи с държавните институции, а „може“ да ги информира какво върши, но няма такова пряко задължение. Законът за социалните услуги и промените, които той налага в Закона за закрила на детето, са в противоречие на основни конституционни права и задължения на родителите при отглеждането на техните деца. Това поставя под въпрос семейните ценности и традиции на нашето общество. Ето защо е от изключителна важност действието на Закона да бъде отложено, през което време ще може да се изслушат мненията на всички заинтересовани лица с оглед приемане на адекватни промени в Закона. Предлага се действието на Закона да бъде отложено с една година.
Към Законопроекта е приложена Предварителна оценка на въздействието на Законопроекта. В нея се посочва, че основанието за законодателната инициатива е необходимостта от широко обществено обсъждане и прецизиране на спорните текстове. В Комисията по труда, социалната и демографската политика не са получени становища по Законопроекта.
В проведената дискусия взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Павел Шопов, Георги Гьоков, Калин Поповски, Милко Недялков и повече от двадесет представители на неправителствени организации. Бяха изказани мнения, че Законът за социалните услуги среща голям отпор в обществото и че с него се дават много големи правомощия на неправителствените организации. Законът има нужда от повторно широко обсъждане, за да могат да се отстранят някои от неговите слабости и да се превърне в закон, чието действие е насочено само към хората, които имат нужда от помощ, грижи и социални услуги.
След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 1 глас „за“, 1 глас „против“ и 18 гласа „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение на Закона за социалните услуги, № 954-01-87, внесен от Елена Стефанова Пешева и Боряна Любенова Георгиева на 13 декември 2019 г.“