15 януари 2020 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! И през тази сесия парламентарната група на ГЕРБ ще продължи да подкрепя правителството и да работи за изпълнение на Програмата на управляващото мнозинство. Тази наша позиция не е самоцелна, тя е израз на ангажимента ни да продължим да бъдем фактор на стабилност в българската политика и генератор за развитие на България. Предстои ни година, в която няма да бъдат провеждани избори. През отминалата 2019 г., в рамките на два избора, българските граждани ясно показаха, че искат промяна и развитие, но не през радикализъм и революция, а през работа и почтеност. Затова през тази година няма да има предсрочни избори и следващите ще са догодина. Този политически факт ни дава възможност да загърбим злободневните противопоставяния отвъд напрежението на предизборните кампании. През 2020 г. заедно бихме могли да постигнем политическо съгласие по дългосрочни приоритети за българското общество и да направим така, че изпълнението им да не зависи от мандатността на едно или друго управление. Това ще гарантира приемственост, която ще бъде от полза преди всичко за българските граждани, които разчитат на своите умения, усилия и почтеност, за да се справят с предизвикателствата на живота. (Силен шум.)

Въпреки че предстоящата година няма да бъде година на избори, още в първите ѝ дни се очертават контурите на напрежение във вътрешен и международен план. За да отговорим на предизвикателствата, пред които ще бъде изправена България, трябва да проявим воля за единство и водене на диалог между различните политически сили, без значение дали са в управлението, или са в опозиция. За нас като управляващи създаването на подобна атмосфера на работа е изключително важно условие, за да можем да намерим много по-точно баланса на интересите в българското общество. През тази парламентарна сесия ще продължим да утвърждаваме образованието като основен и дългосрочен приоритет на управлението и ще полагаме усилия той да бъде припознат като такъв от всички политически сили. Ако успеем в тези си усилия, в средносрочен и дългосрочен план България ще има възможност за много по-бързо и динамично развитие, а българските деца ще имат много повече перспективи. Наясно сме, че от нивото на образованието зависи икономиката, здравеопазването и правосъдната система и не на последно място ценностната система на всяко едно общество. Затова подчертаваме още веднъж, че този основен приоритет трябва да бъде припознат както от всички политически сили, така и от българските граждани. Освен за образованието ще работим и за постигането на съгласие и по отношение на изграждането на модерна водна и екологична инфраструктура. През последните години благодарение на европейските фондове в България се направи много в тази посока. Редица общини подмениха своята водна инфраструктура, а в дух на съгласие парламентът затегна редица екологични режими по отношение на въздуха. Въпреки това пред нас все още стоят редица предизвикателства в сферата, защото това е дълъг процес. Политиките по отношение на най-важните природни ресурси, каквито са въздухът и водата, не могат да бъдат еднократен акт на едно или друго управление. Тези политики не изискват кампанийност, а непрестанни усилия, приемственост и баланс между нуждите на човека и възможностите на природата. Надявам се, че водната криза в Перник ще се превърне във възможност за много по-ускорено развитие в тази посока и в рамките на нашите правомощия като народни представители ние ще спомогнем за преодоляването на предизвикателствата, свързани с тази тема. Уважаеми колеги, още в началото на тази сесия парламентарната група на ГЕРБ ще предприемем действия, свързани с промени в Изборния кодекс и Закона за политическите партии. Считаме, че трябва да се случат още през първата половина на годината, за да може приемането им да бъде максимално отдалечено от парламентарните избори през пролетта на 2021 г. Това позициониране във времето е важно, за да покажем, че промените нямат нито конюнктурен, нито предизборен характер. По този начин ще дадем възможност и на изборната администрация да бъде достатъчно добре подготвена за следващите избори. Пристъпваме към тези промени с пълното съгласие, че и двата нормативни акта са основополагащи за демократичния процес в България. Наясно сме, че ниското доверие в изборния процес и в партиите, като основни субекти на демокрацията, руши самата демокрация и пречи на нейното ефективно функциониране. Надяваме се, че всички политически сили ще подходят отговорно към тези теми. Убедени сме, че дебатът, който предстои, трябва да се проведе отвъд спекулациите и взаимните обвинения, а решенията, които ще вземем, трябва да се изградят върху основите на обществено и политическо съгласие. Провеждането на изборите и финансирането на политическите партии са фундаментални въпроси за всяка демократична политическа система. От ГЕРБ се ангажираме да дадем максимални гаранции, че всеки глас на български гражданин има важно значение за развитието на демократичния процес в страната. Защото от доверието в изборния процес зависи и доверието в институциите, които се структурират и функционират в посоката, произведена от избора на народа. Затова парламентът, като най-пряк израз на демократичната воля на гражданите, е мястото, където тези проблеми трябва да бъдат решавани не с мисъл за текущото състояние на всяка една политическа сила и позиционирането ѝ в следващата предизборна кампания, а с мисъл за бъдещето и последствието от взетите решения. Надявам се, че всички заедно ще имаме и волята да си самоналожим достатъчно тежък контрол по отношение на харченето на парите от държавните субсидии. Само така ще можем да гарантираме пред българските данъкоплатци, че парите им не се пилеят за лични нужди на политически дейци, а се инвестират в развитието на българската демокрация през изграждане на партийни структури и създаване на ново поколение български политици. Предстоящите дебати по тези теми ще покажат доколко сме в състояние да проявим демократичен инстинкт и да стигнем до съгласие в тази посока. Уважаеми госпожи и господа, желая Ви ползотворна работа както през настоящата сесия, така и през цялата 2020 г. Нека тази година да ни донесе повече смирение и по-малко конфликти, защото отвъд политическите различия, които имаме, всички ние заедно и поотделно тук сме, за да представляваме целия български народ. Успех, и Бог да пази България! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители, скъпи български граждани! Нека новата година бъде мирна и благодатна за България. На вас, колеги, пожелаваме здраве и смислени решения с добър резултат за страната и за народа ни! Започваме и тази сесия в правителствена криза с поредната девета смяна на министър в Кабинета – криза с водоснабдяването. Близо половин милион българи са на режим на вода – основно човешко благо и право. 100-хиляден град е изправен пред избора работа и хляб или вода. В десетки други градове от години хората не знаят какво е постоянно течаща чиста вода. Три пъти за 10 години се повишиха цените на водата. Народът плати стотици милиони за безводие и мръсна вода. България е превърната в сметище на света. Международната и българската мафия печелят много смъртоносни пари за сметка на здравето на българския народ пред погледа, а може би, съдейки по последните действия на прокуратурата, в съучастие с българските власти. Висши държавни служители – изпълнителният директор на Здравната каса, заговориха за организирана система за източване на Здравната каса. Директно са назовани и виновниците – министър и заместник-министър правят лобистко законодателство в полза на големи частни интереси. Тол системата е отложена отново и е на път да се провали. Завърна се чумата по свинете и нови десетки хиляди животни са умъртвяват. Цял сектор в животновъдството се унищожава. Естествено, това доведе до невероятен скок в цената на месото – над 50%, а на колбасите, според бранша – 10%. Предупреждават ни, че ще расте цената на хляба. Расте цената на водата. В много общини се увеличават местни данъци и такси, а близо 2 милиона българи продължават да живеят с пари под прага на бедността. Това са фактите и в тази ситуация откриваме новата сесия. Защо стигнахме дотук? Защото в продължение на 10 години в управлението на ГЕРБ се приемаха закони в интерес на печалбата на малцина срещу тази на мнозинството. Корупцията вече е заложена в законодателството. Стигнахме дотук заради безхаберие, некомпетентност, а както се вижда от действията на прокуратурата, и заради злоумишления на управляващите. За 10 години превърнахте политиката в търговия, но цинизмът е, че плащате собственото си спокойствие с парите на хората – взимате им непосилни данъци. При всеки бунт министър-председателят си плаща такса „спокойствие“ с техните с труд изкарани пари, но не за да има развитие и растеж на страната, не за да има благополучие на народа, а самоцелно да се запази властта. След 10 години обаче и този модел започва да се изчерпва и да не работи. Системите започват да гърмят една след друга. Унищожихте кръвоносната система на държавността, институциите, които не функционират. Вкарвате държавата от криза в криза, гасите пожари, които сами подпалвате, но управление на държава не е гасене на пожари, то изисква план, компетентни хора, работа и контрол – нищо от това нямате. Затова вместо стабилност и развитие, които обещавахте, има хаос и застой. И това не може да продължава така! Скъпи български граждани, не вярвайте на лъжи и манипулации, че Българската социалистическа партия влиза в договорки, задкулисие, каквито и да са разговори за крепене на това правителство. Искам да съм пределно ясна: ние работим за сваляне на този кабинет и на това управление! (Ръкопляскания от „БСП за България“.) То, освен безхаберно и некомпетентно, вече е вредно за България. Нямало алтернатива?! Винаги има алтернатива. По всички теми, които засегнах, ние от БСП от години алармираме, сигнализираме министерства, МВР, Прокуратура по всички въпроси, които повдигнах. Предлагаме различни решения: друг здравен модел, в който болниците не са търговски дружества; друг социален модел, който намалява неравенствата; друг образователен модел, който гарантира кадри за икономиката и работата тук в България на завършилите млади хора; друг модел на системата на борба с корупцията, в който не управляващите си избират проверяващите. Преди малко колегите от ГЕРБ също говориха, че искат консенсус по стратегически важните за България въпроси. Уважаеми българи, това е лозунг, когато са притиснати в ъгъла. През всички тези години предлагахме консенсус по ключовите въпроси за България – демография, здравеопазване, образование и икономика. Всички наши предложения – разумни и с аргументи, бяха отхвърлени без аргументи, така че призивът за консенсус се използва в криза, но не е искрен и никога нашата подадена ръка по тези теми не е била приемана. Ето защо смятаме, че промяната за България и за живота на българския народ преминава през промяна на управлението. Обръщам се към другите парламентарни партии, които се определят за опозиционни, към другите извънпарламентарни партии, които искат промяна, към граждански сдружения: уважаеми колеги, всеки от нас тича по своята писта и е силен в своята тема, но е слаб, защото е сам. Всеки от нас има идеи за промяна. При всички нас има кадърни и почтени хора. Нека се опрем на тях, да се опрем на жизнените сили на българския народ, защото имаме една обединяваща идея: да сменим това управление и да променим и България, и живота на българските граждани. Това е възможно да го направим, но не просто да заемем техните постове като министри и премиери, а с друга цел – да гарантираме растеж, стабилност и благополучие на българския народ. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото на новата сесия на 44-тото народно събрание, в началото на нова година и на ново десетилетие на 21-ви век от името на „Движение за права и свободи“ и от свое име пожелавам здраве, берекет и вода във всеки дом! (Смях и оживление.) Нека 2021 г. да е мирна и успешна! Нека България в рамките на Европейския съюз да намери верния път за просперитет на всички български граждани, да създаде и гарантира истински европейски условия за живот и развитие! Началото на годината е и време за равносметка и оценка, за поглед към новите хоризонти. Днес време за предупреждение няма. Излишно е да посочваме проблемите пред управлението, които не просто спират развитието на страната ни, но те ни връщат назад. Всички въпроси, важни за българските граждани, трябва да намерят решение. Сериозни и тежки са проблемите, които стоят пред нас, за решаване. И нека ясно да го заявим: проблемите трябва да бъдат решени в много кратък срок, и то преди да е настъпила парламентарната криза. Тежките кризи в началото на този политически сезон са достатъчно сериозни и достатъчно красноречиви, за да няма никой илюзията, че нещата могат да продължат по същия начин. Основно двете кризи – във водния сектор и в здравеопазването, са очаквани, защото тези сектори са нереформирани. Тези бомби са предварително заложени поради отказ от реформи и заради модела на властта – без ясна визия, без ясни приоритети, без ясна програма с ясни приоритети. Последните 10 години властта се упражнява като решение на конкретни проблеми на пожар на принципа „проба-грешка“, което закономерно води до криза, и така – от криза в криза. При липса на визия и координация, без ясно очертана програма, без ясни приоритети изходът е такъв. Сегашните кризи са олицетворение на 10-годишното хаотично управление. Десет години властта върви по инерция и разглежда властта като персони, а не като системи и модели на управление. Липсата на реформи, липсата на ясна визия не могат да се компенсират с персонални промени в правителството. България има нужда от програма за ускорено догонващо икономическо развитие. Стратегически приоритет на България е ускореното догонващо развитие спрямо средния стандарт на Европейския съюз. Това е единственият изход – управление на база ценностно мнозинство с обща визия и програма за ускорено догонващо развитие на страната. Политиката на ДПС през този политически сезон отново ще бъде последователна. Ще продължим да работим за консенсус по визията за ускореното и догонващо развитие на страната, придържане към европейските ценности и следването на европейските модели. А това означава не популизъм и екстремизъм, а демокрация и толерантност, за да гарантираме мира и демокрацията, за да препотвърдим европейския път на развитие, за да създадем условия за икономически растеж, за благополучието на всички български граждани и на цялото общество. Да припомним нашите приоритети за чиста, здравословна среда на живот. Ние сме за чисти храни, чист въздух, чиста вода, чиста енергия. За каква чиста вода обаче можем да говорим, като изобщо няма вода? За какви здравословни условия можем да говорим, като има толкова проблеми пред здравеопазването? Продължаването на наливане на пари в бездънната каса, наречена Здравна каса, без нужните реформи минира бъдещето на здравните услуги и отдалечава все повече решаването на проблемите. Крайно време е да се каже ясно, че ГЕРБ нямат с какво повече да се оправдават! От 10 години са на власт и днешните проблеми – тежки и сериозни, пред цялото общество се дължат единствено и само на ГЕРБ. Тридесет години след началото на прехода се налага оценката за отстъпление от демокрацията и пак благодарение на ГЕРБ. Популизмът, екстремизмът, омразата и ксенофобията официално властват и управляват в България благодарение на ГЕРБ. Много може да се говори, като се посочват конкретни проблеми, но ситуацията е достатъчно тежка и тревожна. Ситуацията днес изисква не приказки, а действия – спешни действия, решителни действия, отговорни действия. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Ние от ДПС Ви призоваваме за обща политическа воля да превърнем 2020 г. в година на консенсус по политическите и икономическите приоритети на Република България, които да определят пътя на демократичното развитие на страната. Българското общество очаква икономически растеж, гарантирани социални услуги и европейско качество на живот. Европа има нужда от силна просперираща България. Нека всички да бъдем на висотата на своите отговорности. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ДПС и от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Позволете ми на това първо за годината заседание от името на групата на „Обединени патриоти“ да Ви честитим новата година, да пожелаем здраве, добра перспектива и успехи на всички българи, да пожелаем мъдрост да ръководи делата на управляващите, включително на тук присъстващите! Водната криза в Перник явно е символът, под който ще мине това първо заседание. Тя позволява на всички да проявяват загриженост и всички да експонират темата за чиста вода, чист въздух и така нататък. Водата е важна тема, въздухът също е важна тема. Има и други подобни важни теми. За „Обединените патриоти“ обаче най-важната тема е: общество ли сме, единна нация ли сме? Или социалната разруха, умишленото окаляне и принизяване на институциите вече дават своите отровни плодове и ни превръщат в сбор от мразещи се хора!? Всички са приковали поглед в Перник. Отскоро народът си има и нарочен за генерален виновник, а истината е, че виновниците са десетки и вината им е разхвърляна в много години, през които се е бездействало – допускано е да се амортизира техническата инфраструктура, докато започне да произвежда пет пъти повече загуби, отколкото полезно доставена вода. Никой не е обръщал внимание на сигналите до бедствието. Затова всеки има вина – и тези, които днес са опозиция, и тези, които управляват. Същото се случва в социалната сфера. Не минава ден без нагло показно убийство или друго престъпление на маргинали. Правим се, че не забелязваме, а политиката на безразборно плащане и социални помощи създава вече второ поколение социопати – хора, за които законът не значи нищо, чуждата собственост не значи нищо, чуждият живот не значи нищо, чувството за безнаказаност се възпитава още от люлката. Днес е актуален случаят в Галиче, вчера беше в Сотиря, Русе, Войводино и така нататък, и така нататък. Благодарение на участието в управлението на „Обединени патриоти“ ние имаме първи плахи стъпки в правилната посока. Обвързахме социалните помощи с изискване за образование, труд и социализация. Приехме, че не може да има социално слаби, живеещи в дворци, каращи лимузини или гуляещи с дни за сметка на спокойствието на съседите си. Но това е крайно недостатъчно. Трябва системен подход, държавна политика, а не хаотични действия, защото кризата в този сектор значи просто едно – гражданска война. Не глад, не жажда, а война на гетата срещу реда, закона и обществото. Затова в началото на тази пленарна сесия категорично заявяваме, че абсолютен приоритет за нас ще бъдат темите, свързани със социализация на маргинализираните цигански общности. Затова е нужно и нова концепция. Чакаме тази концепция и я изискваме от Министерския съвет. Наше основно оръжие в тази посока трябва да бъде образованието, повишаване обхвата на 5- и 6-годишните деца. Настояваме за задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст и заплащане таксата за детските градини от държавния бюджет. Ще работим за повече патриотизъм в учебния процес, за възстановяване на предмета „Родинознание“ и завършване на цялостния преглед на учебното съдържание и изчистването му от тезите на антибългарската или на джендър идеологията. Въвеждането на военно обучение в училищата също става наш приоритет. Пак в тази посока ще направим първи стъпки за законодателно регламентиране и финансово обезпечаване на доброволната военна служба, за да засилим родната войска. Наш основен приоритет остава и противодействието на битовата престъпност. Ще предложим създаването на доброволни отряди за опазване на обществения ред, а също ограничени функции на общината в тази сфера. Ще искаме и иницииране на промени в Наказателния кодекс и в Закона за административните нарушения и наказания, които да доведат до премахване на чувството за безнаказаност. Предложили сме вече нормативното регламентиране на наказанието „безвъзмезден труд в полза на обществото“, което да се прилага алтернативно на наказанието „глоба“ за лица, нямащи възможност да заплатят наложените им глоби. Очакваме този закон да бъде приет и на второ четене. Искаме приемане на нова наказателна политика и приемане на нов Наказателен кодекс, промяна на определението за маловажен случай с оглед противодействието на конвенционалната престъпност, разширяване обхвата на неизбежната отбрана и криминализиране на проповядването на радикален ислям – също наши законопроекти, които бяха приети на първо четене, но все още отлежават в Правна комисия. Искаме целенасочена политика за поддържане на българската идентичност, език и култура в традиционните и новите български общности в чужбина, включително програми за финансиране на български организации и медии зад граница, съгласно Закона за българите, живеещи извън Република България. Законодателно искаме да се регламентира карта „Българин“, даваща право на престой, работа и обучение в страната на българи от традиционната диаспора, за което имаме и внесен законопроект. Не внос на имигранти, а завръщането на българите в Родината е нашата заветна цел и то ще подпомогне българската икономика. Не на последно място ние държим да се продължи борбата срещу произвола на монополите и банките. Бяхме инициатори на много промени в ГПК, които защитават обикновения българин от това и ще продължим в същата посока. Поставяме си нова цел през тази календарна година – Народното събрание да приеме закона за гражданската несъстоятелност, да премахнем института на вечния длъжник, на вечния роб на банки и лихвари. Доходите продължават да бъдат наш основен приоритет. Именно благодарение на участието на „Обединени патриоти“ в това управление доходите се превърнаха в тема и тя дава своите резултати, защото доходите на българите започнаха да растат с най-голям ръст по време на това управление – не само пенсиите, разбира се, говорим и за работните заплати, говорим и за другите плащания. Подготвили сме закон за възрастните хора, с който да гарантираме минималните средства за издръжка на всеки един пенсионер, на всеки един от тези хора, които са отдали живота си в съзнателен труд, а сега получават мизерните 250 лв. С тези задачи влизаме в новия политически сезон. Не смятаме да напускаме управлението – не защото за нас то е самоцел или сме особено доволни от партньорите си, а защото излезем ли, ще влезе ДПС. Ние сме наясно с това. Циганизацията на страната, корупционните схеми ще бъдат изведени на ново, по-високо ниво, а ние това няма да го допуснем. Тук сме, за да браним националния интерес и отново казваме нашето мото, с което влязохме в този парламент и което ни води: „България – над всичко!“ (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! От името на парламентарната група на партия ВОЛЯ Ви честитя новата 2020 г. – начало на новото десетилетие на ХХI век. Желая Ви здраве – на Вас и семействата Ви, и много успех! Мъдри хора са казали: „Където има воля, има и път.“ Нека волята да се превърне във визитната картичка на този парламент. Воля трябва за всичко и на всеки – на нас като народни представители, за да изработим онези закони, които осезаемо ще подобрят живота на всеки български гражданин. Воля е нужна на младите хора, за да изберат да останат в България. Воля е нужна и на онези наши сънародници, които ще предпочетат да напуснат Родината и да търсят късмета си някъде по света. Волята е тази, която мотивира българските лекари да продължават да спасяват живот и да даряват здраве въпреки недобре работещата система. Воля имат нашите учители, които изпълняват своя дълг пред поколенията въпреки мизерните заплати. С воля оцеляват и българските пенсионери. Воля имат младите семейства, които правят всичко възможно, за да отглеждат децата си тук. За щастие 44-тото народно събрание също има своята воля. Ние, депутатите от групата, която носи това знаково име, и през тази сесия ще продължим да отстояваме интереса на всеки български гражданин и да сме непримирими към опитите за прокарване на некачествени и лобистки закони. Защото винаги сме имали воля да го правим. Доказали сме го неведнъж, особено по отношение на битката с картелите. Трите години от началото на това Народно събрание изминаха неусетно. Започва финалната права. Смятаме, че този парламент има всички шансове да завърши пълния си мандат. Но нека да го направим достойно и с резултати, с които всички да се гордеем. Затова нашият призив към Вас е през тази сесия да мислите първо за хората, а не за предизборните си сценарии и интереси – тенденция, която вече е очевидна сред някои групи. Има време за избори – след цяла една година, но няма достатъчно време за изпълнение на всички обещания към избирателите. Досега трябваше много от тях да са вече факт, а не да остават за последния момент като предизборен пиар ход. Или по-лошият вариант – да не се изпълняват изобщо. Както неведнъж е подчертавал нашият лидер Веселин Марешки, една от ключовите роли на ВОЛЯ в този парламент е да Ви напомняме дадените обещания, особено на партии от управляващата коалиция, защото много бързо ги забравиха. Знаете, че вече имаше случаи и ние да внасяме законопроекти с чужди предизборни обещания, само и само да накараме някои партии да се сетят за тях и да си ги изпълнят. Ще продължим да го правим, защото за нас на първо място стоят очакванията на хората. Народът ни достатъчно дълго е бил лъган и разочарован. Последното, което ние от ВОЛЯ бихме искали, е този парламент да приключи живота си безславно, както вече се е случвало в други мандати. Прагматизъм, родолюбие и компетентност – това е призивът на парламентарната група на ВОЛЯ към Вас за новата година. Нека 2020 г. бъде много успешна за целия български народ! Ще добавя и още нещо – нека е щастлива за българите, а тяхното щастие зависи много и от качеството на нашата работа в тази зала. Нека работим с това съзнание и с разбирането, че ние сме изпратени тук, за да служим единствено и само на народа си. Затова вече трябва не само воля, но също и смелост, и независимост – надяваме се, че ще ги проявите. ВОЛЯ ще продължи да бъде градивната опозиция в този парламент, ще подкрепяме всички идеи, които водят до повишаване на благосъстоянието на хората, и ще осветяваме такива, които обслужват задкулисието. Така разбираме истинския парламентаризъм – не крясъци, демонстрации и празни приказки, а разум и дела! Още веднъж: Честита Нова Година! На добър час на всички през новата сесия! Бог да пази България и българския народ! (Ръкопляскания от ВОЛЯ.)

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери и министри, уважаеми дами и господа народни представители! Правя предложение дебатите по първа точка, а именно „Проект на решение за персонални промени в Министерския съвет“ да бъдат излъчвани по основния канал на Българската национална телевизия, както и по Българското национално радио.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми колеги! Министърът на околната среда и водите господин Нено Димов подаде оставка пред министър-председателя на Република България господин Бойко Борисов и поиска да бъде освободен като член на правителството. Във връзка с подадената оставка и на основание чл. 84, т. 6 от Конституцията на Република България и от името на министър-председателя представям на Вашето внимание предложение към Народното събрание за освобождаване на министъра на околната среда и водите господин Нено Димов и за избирането на господин Емил Симеонов за министър на околната среда и водите. Господин Емил Димитров Симеонов е роден на 20 февруари 1962 г. в град Перник. През 1999 г. завършва Университета за национално и световно стопанство – специалност „Финанси и счетоводство“. През 2007 г. придобива магистърска степен по право от Югозападния университет в Благоевград. Между 1992-а и 1997 г. работи в Министерството на финансите като ревизор. От 2001 г. е директор на Агенция „Митници“. През периода 2003 – 2012 г. работи като финансов контрольор и заместник-директор – „Финансова, правна и административна помощ“ в структури на Министерството на културата, както и като правен съветник в структури на Нотариалната камара. През 2013 г. заема длъжността „Главен секретар“ на Областна администрация – град Плевен. През 2014 г. е избран за народен представител в Четиридесет и третото народно събрание, по времето на което е заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси и член на Комисията по правни въпроси. В Четиридесет и четвъртото народно събрание е депутат и председател на Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа вицепремиери и министри, уважаеми дами и господа народни представители! Парламентарната група на партия ВОЛЯ ще напусне пленарната зала и няма да участва в гласуването за нов министър на околната среда и водите. (Оживление.) Какви са нашите аргументи за тази позиция? На първо място, схемата на разделение на министерствата на „наши“ и „ваши“ показва, че е порочна и сбъркана. По тази логика, ако имаш добър кадър за Министерството на вътрешните работи например, а квотата ти е за образованието, то, какво, ще го назначиш там само защото това ти се е паднало?! Такава система не само няма да проработи по-добре, ами ще сме свидетели на още по-големи провали. Ние от ВОЛЯ сме против принципа да се търси пост на някой „наш човек“, независимо дали е кадърен или не, вместо да се поставят най-подходящите хора на високите държавни длъжности. Както знаете, постът не прави човека, а точно обратното. За жалост, тази истина се потвърждава не с успехи, а с провали. Колеги от ВМРО, най-добрият Ви специалист в екоресора е в ареста. Това говори много за подбора на кадрите Ви. Не е нормално единият им министър да е разследван заради некомпетентни действия, а ВМРО да ни предлага друг за поста с неясна експертиза в този ресор само защото квотата е тяхна. Заради всичко, което посочих, ние няма да участваме в тези нагласени сценарии, които унижават българския парламент като висша държавна институция. За всички е ясно, че и от ляво, и от дясно, и в центъра – всички Вие тук носите отговорност за провала на Министерството на околната среда и водите. Нашето излизане е знак, че ВОЛЯ се разграничава от тази порочна система. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери, министри, уважаеми госпожи и господа народни представители! Парламентарната група на „БСП за България“ няма да подкрепи предложената кандидатура, но ние можем само да Ви благодарим за нея, за начина, по който тя беше направена, както и за мотивите, с които беше взето решението, защото по един невероятно убедителен начин демонстрирахте цялата несъстоятелност на това управление и цялата си непригодност да решавате проблемите на хората и държавата. Първо, Коалиционният Ви съвет се събра за пръв път от доста време. Но какво разбрахме от него? Че е бил неприятен. Но защо? Защото са се обсъждали тежките проблеми в държавата, в частност ситуацията с достъпа до вода, вноса на боклук от италианската мафия и чистотата на въздуха в контекста на задържането и оставката на Нено Димов?! Не. Обсъждали са се може би стратегии и политики за справяне с кризата, може би спешен план за Перник и цялостни насоки за решаване на проблемите в сектора?! Също не. Тези неща очевидно не са толкова неприятни. Занимавали сте се с разправии помежду си и с един не съвсем лишен от основание въпрос: защо Нено Димов е на топло в ареста, а други, като например министърът на регионалното развитие и благоустройството, бившият областен управител на Перник и някои други, също са на топло, но вкъщи? Въпреки че този въпрос, знаете, не може да е елемент от партийни дискусии и знаете отлично към кого би трябвало да бъде отправен. На този Коалиционен съвет сте се спрели на кандидатура за министър на околната среда и водите. Сигурно сте обсъждали в контекста на кризата и кой познава най-добре сектора?! Очевидно не. Кой е в състояние с пълно разбиране да обхване сложността на поста?! Явно не. Най-сетне някой, който да разбира от европейската политика и може да отстоява адекватно българския интерес в промените, които предстоят както във връзка с новите инициативи на Европейския съюз, така и по отношение на Многогодишната финансова рамка?! Пак не. Може би с помощта на експерти през тези дни сте разработили някакви насоки и сте търсили някой, който да ги изпълни?! Нищо подобно. Основната логика на търсенията Ви е била да се намери някой, който да гарантира запазване на балансите във властта и довършване на мандата, без значение каква е цената на това „добутване“ до 2021 г. за гражданите и за държавата. И каква блестяща хрумка! Пращате човек, чиято задача ще бъде да ревизира и да проверява системата, понеже няма никакъв друг аргумент в подкрепа на конкретната кандидатура, та дано някой се върже на тази идея. И какъв невероятен късмет! Роден е в Перник. А може би месторождението е не просто късмет, а първи критерий за това предложение, защото и децата знаят, че проверките на системата ги правят други институции. Изобщо всичко изглежда толкова сюрреалистично, че неизбежно в съзнанието изниква най-задаваният въпрос в българската политика, но ще го задам по друг начин, за да не се правят ненужни аналогии: всъщност чия кандидатура е Емил Димитров? И накрая, за да се поставят финалните щрихи на тази модернистична политическа творба, която сътворихте, дойдоха и първите изявления на кандидата за министър, който си признава, че не познава сектора; признава си, че не познава и Перник; признава си, че не иска да е министърът. Но основната му задача, забележете, е да съхрани тази власт до края на мандата и в името на това е готов да плати висока цена – не стана ясно точно каква. Поздравления, дами и господа! С такава изчерпателна и благородна програма не е застъпвал никой министър до момента. Остава да витае усещането, че дори на депутат, макар и известен със своята политическа гъвкавост в годините, е направено предложение, на което той не може да откаже. Знаем кой прави такива предложения. Но от друга страна, трябва да признаем неговата откровеност, защото чрез нея беше потвърдено всичко, което сме казвали до момента – че това е едно безидейно управление, което няма план за развитието на страната; че това е управление, което работи на парче; че пилее средства, за да запушва дупки и да потушава недоволства; затънало е в далавери и няма сектор, който днес да е в по-добро състояние, отколкото в началото на мандата. И основната му задача е просто да си доизкара мандата до 2021 г. А в същото време насред кризата, при безпрецедентния факт, че за пръв път в най-новата история в ареста лежи действащ твой министър и че от новото назначение зависи бъдещето на десетки градове и села и на стотици хиляди българи, министър-председателят Бойко Борисов избяга от безводието в Египет! В Египет също има безводие, но там досега не се е случвало да източат „Асуан“. Там, в пустинята, изграждат градове – тук градовете ни се превръщат в пустиня. Простете за сравнението, но наскоро стана известна една творба на италианския художник Маурицио Кателан, която представлява банан, залепен с тиксо за стената. Нарича се „Комик“. И така Вие сътворихте същия шедьовър, но в политиката. Образно казано, залепихте банан на стената и сега сигурно очаквате разбиране и аплодисменти от хората. Е, няма да има аплодисменти. Може да има само гняв и той расте с всяко Ваше действие – не знам дали го усещате. Уважаеми госпожи и господа народни представители, отхвърлете тази кандидатура. Някои неща имат цена, която не бива да бъде плащана заради България. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа министри, уважаеми колеги! „Движението за права и свободи“ няма да подкрепи избора на предложения нов министър на околната среда и водите, първо, защото сме опозиционна политическа сила и, второ, имаме нашите принципни аргументи. Това е деветата поредна смяна на министри в този кабинет, тоест повече от половината. Сменят се министри, но трябва да има и смяна на политиките, трябва да има и визия за реформи. Ние не чухме такива аргументи. Що се отнася до новия министър – това, което бих искал да кажа, е, че той няма право на толеранс – не само на 100 дни, не само на един месец, а би следвало да заработи още от момента на встъпването в длъжност. Защо е така? Това е необходимо, защото е налице, както вече всички знаем, за съжаление, водна криза в Перник, но и редица проблеми стоят за решаване в областта на управлението на водите в България, които изискват адекватни спешни мерки, за да не прераснат в кризи. Необходимо е тези мерки да се провеждат съвместно и в много добра комбинация с всички компетентни в областта на управлението на водите институции и най-вече с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Така че новият министър на екологията трябва да познава много добре компетенциите на всички институции, които имат отношение към управлението на водите в нашата страна, и да има много добра координация между тях. Впрочем, за разлика от предходните кризи, които имаше в това управление, този път, макар и закъсняла като реакция, се видя, че има координация – видя се, че тази координация може да води до добри резултати. Освен че има водна криза в страната, налице е един изключително сериозен проблем с управлението на дейностите, свързани с отпадъците – там също се изисква много адекватна спешна реакция от страна на новия министър, естествено, в координация с другите компетентни органи, с митнически, гранични власти и с всички други компетентни органи, които имат отношение при транспортирането вече на отпадъците, които евентуално са влезли в рамките на нашата страна. Не трябва да се подценява този проблем въобще. Освен това е необходимо да бъдат предприети много спешни мерки по отношение на чистотата на въздуха, тоест с оглед на климатичните промени. За съжаление, стана ежедневие в медиите да чуваме за изключително завишени норми – замърсяването на атмосферния въздух, на компоненти на околната среда, които имат пряко отношение към живота, здравето – доброто здравно състояние на всички нас, които живеем в България, особено на нашите съграждани, които живеят в големите градове. В областта на опазването на природата също има сериозни проблеми. В момента се намираме в ситуация на стартирала от Европейската комисия наказателна процедура срещу България, свързана с изграждането на екологична мрежа „Натура 2000“. Причината е, че Министерството на околната среда и водите не е издало в срок необходимите заповеди за обявяването на голяма част от защитените зони в България. Тук също трябва да се предприемат много спешни, ускорени мерки и действия, така че да не се позволи тази наказателна процедура да премине в следващ етап. Това става много ясно от доклада на Сметната палата – за съжаление, Министерството на околната среда и водите спести тази информация на всички нас и не я обяви. До 31 юли 2019 г. министърът на екологията трябваше да издаде заповеди за обявяване на 211 защитени зони от общо 341 одобрени от Европейската комисия екозони в България. За повечето зони без заповеди този срок обаче е изтекъл и, както казах, трябва да се вземат много сериозни мерки. Има много притеснителни компоненти по отношение на Доклада от Сметната палата и те трябва да бъдат много добре анализирани от новото ръководство на Министерството на околната среда и водите и от Министерския съвет, така че да се вземат мерки и те да бъдат преодолени. И накрая, в момента на Министерството на околната среда и водите е необходим министър, който да бъде добър администратор, защото от това, което видяхме през последните месеци, е видно, че трябва да има познаване на компетенциите на централното ведомство, а също на регионалните структури и изключително добра координация между тях заедно с другите компетентни институции, за да има адекватно управление на водите в нашата страна. В момента има тенденция към обезводняване. В други ситуации в страната е имало моменти, когато има наводнение, а пък трябва в язовирите – и въобще управлението на водите предполага да има адекватност, да се осигуряват свободни обеми. Всичко това изисква изключително много добра оперативна координация и следене на обемите. Всичко това е разписано много добре в нашето законодателство и, естествено, то винаги може да бъде подобрено, но основната отговорност е на Министерството на околната среда и водите, което получава ежедневно, ежеседмично, ежемесечно информация и съответните експерти и отдели от Басейнова дирекция, през дирекция „Води“ в Министерството, до министъра трябва да анализират тази ситуация. В случаите, когато е необходимо да се осигурява вода, както е в сегашната ситуация, първи приоритет, естествено, трябва да бъде, както е заложено в Конституцията, в законодателството и в Закона за водите, питейно битовото водоснабдяване. А в случаите, когато имаме наводнения, трябва да се осигуряват свободни обеми. Трябва да подчертая, че нашата страна е на последните пет места в Европа по отношение на водни ресурси – даденост, която ни задължава всички нас и особено министъра на околната среда и водите и неговия екип да имат изключително адекватно оперативно отношение към управлението на водите, така че да се осигурява така необходимата вода за всички граждани в нашата страна. Естествено, трябва да бъде довършена водната реформа, която се е забавила във времето. Тя не е от вчера, но трябва да бъде довършена. Има ред неща, които чакат новия министър на околната среда и водите, но с оглед на всички наши съображения, които изложихме, още веднъж казвам, че ДПС няма да подкрепи, като опозиционна политическа сила и с оглед на изложените аргументи, новия министър. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги народни представители! Животът е сложен и тази ситуация показва две страни – това, за което говорихме, и това, което е основният Ви аргумент, че господин Димитров не бил експерт в тази област. Аз ще Ви дам примери и от двете страни, където едни са се справяли, а други не са се справяли. Ще Ви дам пример: двама министър-председатели без нито един ден трудов стаж, работили само в партийните си централи, не се справиха. Няма да посочвам имената на тези двама министър-председатели. В същото време преждеговорившият преди мен – господин Чакъров, беше един добър, повтарям добър, министър на екологията, само че той по образование е доктор хирург. Така че винаги съм казвал следното: личността определя длъжността. За да заемеш такъв висш пост, на теб ти трябва, преди всичко, добре да администрираш и добре да менажираш. Ами госпожа Фандъкова каква е? Учител. (Реплики от „БСП за България“: „Учител по руски език.“) Учител по руски език. Тук в парламента има много спорове, само че според мен е добър кмет на София. Ето, един учител по руски език стана добър кмет на София вече четвърти мандат. Така че абсолютно несъстоятелно е това, че той задължително трябвало да бъде експерт. Той, дами и господа, е министър. Той не е експерт в Министерството. Под него има колкото щеш експерти, под него има колкото щеш заместник-министри и неговата основна работа е да организира този потенциал. Това е истината. А вижте му и биографията.

Да, завършвам. Безупречна биография. Не може да си управлявал „Митниците“ на България, откъдето идват основните приходи на България в момента… Мисля, че той ще се справи и като министър. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги! Няма как изцяло да се съглася с Вас, господин Атанасов. По отношение на новия министър не може да се отрече, че той в биографията си има сериозен административен опит. С оглед на съображенията, които изложих, ние ги поддържаме и ще ги поддържаме, защото това е принципна позиция, но не можем да отречем и да не му пожелаем успех, защото успехът на един министър е успех за България и за всички нас. За всички добри, сериозни, конструктивни действия и мерки и законодателни инициативи, които ще има, той би срещал подкрепа в името на добрите екологични политики, които трябва да реализира нашата страна, но ние ще бъдем и максимално критични за всичко, което не съответства на нормите на съвременните европейски политики. Искам само да Ви припомня, че преди да стана министър на околната среда и водите, четири години преди това, съм бил председател на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание, така че експертизата е необходима. Да се надяваме, че новият министър в максимално кратки срокове ще види компетенциите и каквото е необходимо по същество в Министерството на околната среда и водите, защото добрите екологични политики, повтарям, са важни за всички нас и трябва да ги съблюдаваме, защото виждаме, че когато няма адекватност и няма реални, истински политики, съответстващи на европейските и на световните тенденции виждаме какви са резултатите за нас. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри! Уважаеми господин Чакъров, по първата част на Вашата дуплика няма да коментирам. Това е Ваше политическо изказване. (Реплики от ДПС.) Ние сме приятели с него, и то от години и в това няма нищо лошо. Това е Ваше политическо изказване. Аз няма да го коментирам, но ще коментирам втората част.

Това, че сте били член на тази комисия, не означава нищо, защото тя е колективен орган, а знаете, че колективният орган няма нищо общо, ама нищо общо, когато, както се казва, караш локомотива, караш влака като министър. Така че само това ще Ви кажа: бяхте перфектен хирург в Пловдив като лекар и в същото време бяхте добър министър.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми вицепремиери, дами и господа министри, уважаеми колеги! Уважаеми господин Емил Димитров Симеонов, аз не бях планирал да се изказвам, а по-скоро наблюдавах какво се случва, но няма да скрия, че изявлението на ръководителя на Вашата парламентарна група ме накара да се обърна към Вас със следните думи, цитирам, че Вие виждате във водната криза в Перник една възможност. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми колеги, уважаеми господин Емил Димитров Симеонов! Имайте предвид, че вследствие на 10 години провеждана политика по отношение на водите такава възможност към момента е предоставена на близо 500 хиляди български граждани, които имат воден режим. Освен за Перник, 500 хиляди български граждани живеят в тази ситуация с тази възможност. По отношение на използването и управлението на европейските фондове, ако имаше достъп за двата програмни периода до 3 млрд. лв., и ако преди 10 години по официални данни на Министерството на регионалното развитие и благоустройството водните загуби бяха 60%, след 10 години усилия така наречената водна реформа, водните загуби са вече 61%, тоест дадена е сериозна възможност и по отношение на европейските фондове. По отношение на въздуха близо 2 милиона човека в България, които живеят в 12 града, са сред първите 50 в света по замърсен въздух. Имайте предвид, че Европейската агенция по околна среда на 11-и, 12-и и 13-и този месец заяви, че на България, на българите, на тези граждани е дадена сериозна възможност да дишат опасно мръсен въздух – сайтът на Европейската агенция по околна среда. Не на последно място, сериозна възможност беше предоставена по отношение на едно от най-силните конкурентни предимства на България, която все още не го осъзнава, а именно българското биоразнообразие. Абсолютно нищо не се направи в тази посока и така беше дадена много сериозна възможност години наред псевдоекологични претенции да бъдат предявявани към устойчивото развитие на българската икономика, на социалния живот и към самата природа. Ето защо, ползвайки думите на ръководителя на Вашата парламентарна група, искам да се обърна към Вас и към министрите, че няма как след тези сериозни възможности да не получите и нашия отказ. За да оправя малко настроението, искам да Ви кажа и следното: не тъгувайте, че не получавате нашата подкрепа. Доколкото знам, в своята битност Вие по времето, когато сте били в администрацията в Плевен, сте били наше предложение. Иначе казано, господа министри, вицепремиери и господин Емил Димитров, прекалено сте ни симпатичен, за да Ви дадем нашата подкрепа, защото нямаме отговор как един енергичен човек, който често разказва вицове и който често си контактува с нас, може да се идентифицира в този момент с една политическа рамка, която, накратко, доведе водната реформа до провал?! За съжаление, не само до провал, а резултатите от така наречената водна реформа изправят България пред кризисна екологична ситуация – рамка, която по отношение на отпадъците не може да каже къде, какво, кога, как, колко и кой в България е складирал като отпадък. Ако при господин Горанов, Вие добре знаете митническите индикатори, за отпадък са едни, в Националния статистически институт са втори, а Министерството на околната среда и водите работи с други кодове. Умишлено или не, това е факт. Така че нашето несъгласие не е към Вас като личност. Коментирайки всичките Ви професионални качества, Вие ставате част от политически модел, на който Перник, безводието, намереният боклук са само символът, само примерът за това как неустойчиво за последните 10 години са вземани тези решения – нещо, което ние ще защитим, без да повишаваме политическото напрежение при вота на недоверие. Така че, заключавайки накрая, искам да кажа, че ние като опозиция последното, в което можем да бъде обвинени, е неконструктивност за тези две години в рамките на работата ни в парламента и в Комисията по околната среда и водите. Всичко, което е било разумно, сме го подкрепяли и ще продължим да го подкрепяме. И ако сега ние не даваме нашето одобрение за Вас или нашия вот, вероятно е добре да помислим дали това може да стане и занапред. Това зависи само от това, което Вие ще свършите. Благодаря за вниманието.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Много е забавно, когато БСП говори за екология. Те, разбира се, имат опит с кризата в Чернобил. Тогава управляваха чудесно екологично. (Шум и реплики.) Обгазяването на градове като Русе… Явно това е опитът на БСП в екологията. Когато обаче разпространяваш една фалшива новина дълго време, че, видите ли, мръсният въздух и изгарянето на боклука са големият проблем и това е проблем в екологията, някак си не е много забавно. Фалшива новина! Това, което ние от ВМРО говорихме от дълго време, за изгарянето на боклуци в циганските гета, е големият проблем в големите градове, не е проблемът внасянето на вторични суровини, което Вие прекрасно знаете. България внася вторични суровини и това е европейска практика и всъщност изнасяме много повече, отколкото внасяме, пак казвам, вторични суровини, не боклук, който да се изгаря. Благодаря Ви.

Уважаеми колеги, аз не разбрах етническата обвързаност на замърсяването на въздуха. Трябва да Ви кажа, че тази теза не мога да възприема по никакъв начин, но политиката на противопоставяне държава срещу граждани, бизнес интерес срещу публичен интерес очевидно е била водеща за малкия коалиционен партньор и за това правителство като цяло. Примерите са много. Иначе, да Ви кажа, че ние на „Позитано“ 20 нямаме измервателни уреди. Аз цитирам данните на Европейската агенция по околна среда, която алармира България през последните три дни. Запознайте се с тези данни. Много е несериозно да политизирате въпроса с доводи, когато проблемът е изключително сериозен и касае публичния интерес на българските граждани.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа вицепремиери и министри, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Обединените патриоти“ безусловно ще подкрепи кандидатурата на господин Емил Димитров за министър на околната среда и водите, но заедно с това ние изразяваме и несъгласието си цялата вина за това, което се случва през последните месеци и особено водната криза в град Перник, да бъде прехвърлена на един човек, а именно, може би след малко, на бившия министър на околната среда и водите Нено Димов. Не сме съгласни да се политизира този въпрос, още повече че Нено Димов е министър на екологията като експерт. Не сме съгласни с това да бъде вкарван такъв елемент от страна на опозицията. Ясно е, предстои конгрес на Българската социалистическа партия. Активността по тази тема – вотът на недоверие, който предстои да бъде внесен, е част от общия контекст на търсене на по-голяма популярност. (Реплики от „БСП за България“.)

От друга страна, нека не забравяме, че „Движението за права и свободи“ управлява два мандата този сектор и проблемите, които са натрупани в Перник, не са от последните месеци. Те са трупани през последните 30 години. Едва ли някой еднолично носи отговорност, затова че водопреносната и вододовеждащата инсталация до град Перник има проблем, има течове. Едва ли някой като министър Нено Димов е виновен за това. После, това е приоритет на друго министерство. Ние също така можем най-отговорно да заявим, че чакаме да бъде представена пред нашето общество обективната истина за това, което се случва, за проблемите, които са натрупвани през годините, както и за отговорностите – кметове при различни управления, областни управители, директори на ВиК дружества през годините. Затова тази отговорност, първо, трябва да e споделена и не трябва да бъде търсена от най-малко виновния за кризата в момента. Емил Димитров има ли качества да бъде министър на околната среда и водите? Аз мисля, че тук не беше мястото – от тази трибуна, за такива патетични, високо литературни, художествени изказвания, които бяха направени от хора преди мен, които говориха по темата. Мисля, че трябва да бъдем прагматични и трябва да бъдем обективни. Емил Димитров има безспорни качества, доказа като директор на Агенция „Митници“, че е един изключително енергичен, обективен, коректен и взискателен човек. Всички ние си спомняме онова време, когато господин Димитров правеше ежедневни проверки по различните митнически пунктове, включително и по няколко пъти в един ден на едно и също място. Установиха се нарушения, спряха се контрабандни канали. Това, ако не е качество, каквото е необходимо към момента в този сектор, смятам, че няма да сме наистина и ние в правото да го кажем. Освен това господин Димитров и в останалата част от кариерата си, през последните години го познавате много добре като народен представител, като председател на парламентарна комисия – много важна, много сериозна, която също има контролни функции, доказа, че може да работи, и доказа, че заслужава да заема отговорни позиции. Дали като министър на екологията той трябва да упражнява контрол? Ами аз смятам, че всеки министър, освен изпълнителните функции, които има като такъв, той трябва да упражнява и контрол на своите служители. Виждаме, че и в последния случай – с Перник, се къса някъде веригата между това кой, какво и на чие подчинение е извършил някакви нарушения и кой носи отговорност за това. Сигурен съм, че господин Димитров ще бъде ежедневно там, където трябва да бъде, ще следи и ще търси отговорност на тези хора, на тези служители и чиновници, които не си вършат съвестно задълженията. Затова изразяваме нашата безрезервна подкрепа към него. Убедени сме, че той ще бъде добър министър на околната среда и водите, ще бъде изключително комуникативен – това, което беше казано и от други хора от тази трибуна. Може би липсва малко повече прозрачност и малко повече информация от страна на Министерството към гражданите по отношение на всички проекти и всички дейности, които се случват в тази сфера. Още веднъж от името на парламентарната група на „Обединени патриоти“ изразявам подкрепата за кандидатурата на Емил Димитров за министър на околната среда и водите. Благодаря. (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми колега Богданов, връх на философията беше как вързахте конгреса на БСП с вота на недоверие за околната среда. Може би, ако нямаше конгрес на БСП, язовир „Студена“ щеше да бъде пълен, фините прахови частици щяха да бъдат по-малко – на нивата, които са приети в България като норми, може би движението на отпадъците щеше да бъде по-контролирано, нямаше обществото да си задава въпроси какви отпадъци влизат в България, откъде влизат, кой ги изгаря, кой ги сепарира, кой ги рециклира, така че да връзвате този вот с конгреса на БСП е изключително несериозно. Конгресът на БСП интересува членовете на БСП и цялото общество. Разбирам нескрития Ви интерес към него, но още веднъж повтарям – някак си връзката не се получава. На господин Димитров мога да изкажа искрено съчувствия за новия му пост. И дано да не се стигне и до други ситуации, подобни на тази. Виждам, че колегите от ВМРО бранят здраво господин Нено Димов. Аз господин Нено Димов съм го предупреждавал лично в разговори, в комисия много пъти да си повиши контрола по отношение на регионалните инспекции по околна среда и всички други контролни органи, които осъществяват контрол върху водата, въздуха и други екологични дейности. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Богданов, по повод на станалата вече традиционна защита на господин Нено Димов в изказванията на всеки, аз си спомням отпреди няколко дни един Ваш сигнал за квартала, в който живеете във Враца, затова че въздухът просто не може да се диша. Надявам се, че няма да хвърлите вината за това на някой далеч в годините назад. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Генов, в едно сте прав – естествено, конгресът на БСП си е Ваша работа, но все пак като хора, които се занимават с политическа дейност от дълги години, сме наясно какви са практиките и какви са Вашите цели и намерения. Ясно е, че когато се опитвате да политизирате въпроса и се опитвате да удряте малкия коалиционен партньор в управляваща коалиция, Вие искате да разклатите цялата коалиция. Дали това е предизборно, или е предконгресно, това е вече друга тема. По отношение на изказването на господин Попдимитров – да, разбира се, в качеството си на народен представител аз съм длъжен да сигнализирам съответните органи, когато има някаква нередност. Беше извършена проверка от РИОСВ – Враца, по този мой сигнал и аз не мисля, че Министерството или съответната регионална екоинспекция носи отговорност за нечия безотговорност. Беше установено, че са извършени неправомерни действия и са наложени съответните санкции. Нищо повече от това. Ето Ви един пример как Министерството на екологията си е свършило работата съвестно. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри, госпожо Вицепремиер! Струва ми се, че дебатът за деветата поредна оставка в този състав на Министерския съвет отива твърде много в експертната ниша, не че няма нужда да се говори върху експертността и експертния потенциал на кабинета и министрите, но в случая в тази зала по-важен е политическият въпрос, респективно политическият дебат, затова аз ще се опитам да върна дебата там, където му е мястото – в тази зала, тоест той да стане по-политически. Знаете ли, колеги от ГЕРБ и членове на Министерския съвет, че и тази девета поредна оставка, както и всяка една от тях, ако се върнете назад, е породена от някаква криза, от опита за решаване на някакъв кризисен проблем? Това някак си ни навежда на мисълта, че Министерският съвет се е превърнал в център за управление на кризи. Не че няма такива функции един министър и един Министерски съвет, но ако това е основната функция, следва да си зададем няколко въпроса и сме длъжни да го направим. Кризите се появяват изневиделица, падат от небето, случват се ей така – изведнъж, както си управляваме правилно, далновидно, с хоризонт минимум четири години, или кризите са плод на управленски решения, плод на грешни управленски действия или бездействия, или са плод на липса на системен анализ и както свикнахме напоследък да наричаме липсата на достатъчно фокусираност на програмата, липса на визия или липса на приоритети. Винаги, когато от ДПС сме казвали, че нямате програма, сте отговаряли: „Имаме!“ Истината е, че имате, но тя не е фокусирана, защото в нея всичко е приоритет, а когато всичко е приоритет, нищо не е приоритет. Това е първият проблем. Вторият проблем е, ако се обърнем към теория на кризите, защото има и такава наука, ще видим, че голяма част от кризите имат своя генезис, имат своята причинно-следствена връзка във времето и управлението на дадена криза започва от там – да я предвидиш, да управляваш процесите, които я предизвикват, и след това да знаеш, ако тя избухне, как би могъл да я модифицираш във възможност – това, за което много пъти много колеги говорят, че кризата е възможност. Тя е възможност само тогава, когато си я предвидил, когато знаеш как да я управляваш и тя в никакъв случай не е възможност, когато се опитваш да тичаш след нея и да я решаваш обикновено с кадрови решения. Както виждате, това не води до нищо. Да вземем водния проблем, след това ще се спра и на втората криза, която предизвика изказването на шефа на Здравната каса. Нито язовирът се е изпразнил от вчера, нито Перник и околността е увеличила жителите си в продължение на един или два месеца, тоест консумацията на вода, нито заводите, стопанските субекти и така нататък. Всичко това има своя история във времето. Проблемът, който стои пред ГЕРБ, е, че няма как вече да се оправдавате с предишни управления. От последните 11 години управлявате 10 и от причинно-следствените връзки, които пораждат определена криза, много, много, много малко от тях може да намерите във времето отпреди 10 години. Така че кризите, които консумира днес българското общество и които се опитвате да решите, категорично са от Ваши действия и бездействия. И това е очевидно вече за всички, надявам се и за Вас. Така че проблемът с безводието в Перник не е проблем от вчера.

Да, увеличете времето.

Очевидно тук става въпрос за поредица от управленски грешки, за липса на системен анализ и за липса на приоритизиране на този проблем. Обаче по-драстичен е проблемът в здравеопазването. Всички сега говорят как управителят на Здравната каса посочва един проблем, само че никой не говори за това, че проблемът е системен. Хвърля се проблемът в Здравното министерство, разбира се, че той е и там, но никой не говори кой подкрепи министър Ананиев в опита му да направи някакъв вид на реформата. Никой! Включително и Вие от управляващото мнозинство, които си спомням, че го назначихте, защото имал опит, защото е финансист и защото щял да извърши демонополизация на Касата. Еее, извърши ли я? Всичките му опити бяха бламирани! Абсолютно всичките! И бяха бламирани, казвам Ви го на Вас като на колеги политици, бяха бламирани от тези, които използват Касата за собственото си облагодетелстване. Докато този модел съществува, връщам се на този проблем, защото предстои тази криза да се развива, докато моделът в здравеопазването е такъв, кризите са перманентни. Той е бременен с кризи. Същото е и в останалите области. Спомнете си, онзи ден министър-председателят се среща с превозвачи, решава кризи. Преди това социалните кризи от миналата година. Нашето мнение, на парламентарната група на ДПС, казвали сме го много пъти, каза го и днес председателят от тази трибуна: кризите са заложени от липсата на фокус в програмата, тоест на ясни приоритети, от липсата на експертна визия как ще се развият тези приоритети, как ще бъдат една реформа. Ако бяхте казали на превозвачите как ще се развие реформата в тол системата, те нямаше да протестират, щяха да знаят, че през 2020 г. следва това, през 2021 г. – онова. Същото важи и за останалите, и за здравеопазването най-вече – липсата на фокус, и не на последно място, разбира се, моделът на управление, което избрахте. Той генерира нестабилност. Ако Ви запитаме сега кое е легитимното мнозинство в Народното събрание, което стои зад този кабинет, госпожо Дариткова, ще можете ли да ми отговорите, защото няма 121? Нямате! Легитимното мнозинство кое е? Няма такова! (Реплика от „БСП за България“: „ВОЛЯ!“) Ама те отричат, че ВОЛЯ е в мнозинството. Ако кажат, че ВОЛЯ е в мнозинството и независимите са в мнозинството, окей! Само че не е така и това е още един пример за това, че моделът на управление е грешен и абсолютно изчерпан – от криза в криза ще вървите! Ние няма да подкрепяме нито една палиативна мярка, нито една мярка, която е кадрова на този състав, на това мнозинство, защото то е изчерпано. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ДПС.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми министри, уважаеми колеги! Когато се номинира и избира кандидат за министър, се прави и дебат, така става и днес, относно политиките и следва да се види неговото отношение по основни проблеми. Прави впечатление, че се неглижира един от суперпроблемите в екологията и опазването на природната среда, това е проблемът за боклуците и по-точно вносът на боклуци от чужбина в България. Ясно е за всички, че както на България се гледа на територия в много други отношения, така се гледа и като на територия за депониране и отърваване на боклуците от страни в Европейски съюз, няма да ги цитирам. Проблемът се заостри и доби гражданственост, беше отразен в медиите, а и ние го дискутираме от момента, в който заместник-председателят на „Атака“ господин Чуколов зададе въпрос на министър Ненов…

…относно боклуците и отпадъците, които се складират в страната. След това темата беше продължена в обществото, но ние до този момент не сме направили като Народно събрание нищо съществено в това отношение. По тази причина от „Атака“ внасяме в Народното събрание предложение за справянето и налагането на мораториум относно вноса на боклуци от чужбина за срок от една година, за да може през тази една година да бъде променено законодателството, да бъдат стиковани институциите и да бъдат изработени практики за справянето с този проблем. Ето защо считаме, много важно е да чуем и да разберем от министъра, който се предлага, какво е отношението му към този мораториум, който ще внесем, и оттук нататък какво ще бъде направено в тази насока. Проблемът беше неглижиран, включително и днес в изказванията и в изказаните мнения, и от парламентарната група, която издига кандидата за министър, което за нас е обезпокоително. И в тази връзка искаме да чуем какво възнамерява управляващото мнозинство, включително и кандидатът за министър, за това дали ще възприемат нашата идея за налагане на мораториум за вноса на боклуци от чужбина. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Моля да бъде удължено времето на групите!

Уважаеми колеги, няма как от нашата парламентарна група да подкрепим оставката на един министър, тъй като това е моделът на управление. Модел на управление, в който един човек решава еднолично проблемите на всяка гилдия в продължение на повече от десетилетие. Медицинските сестри имат проблем – Борисов го решава, излязат на протест превозвачи – Борисов ги утешава и те се прибират. Но провалите на правителството се умножават и така държава не може да се управлява, не може да се запушват всеки ден дупки, те стават все повече и повече и това е очевидно за всички български граждани. Със стоварването на цялата отговорност върху главата на един министър отново не се решават проблеми. Ясно е, че на върха на всичко това стои министър-председателят и едноличният модел на управление има един проблем: освен да касираш политически дивиденти, когато се зададат проблеми, носиш и отговорност. За да избяга от тази отговорност, министър-председателят гърми бушони. И колкото по-тежка е кризата, толкова по-жестоко гърмят тези бушони. Опитите да се прехвърли отговорността на минали години, климатични промени и други вселенски фактори, няма да дадат резултат. Ще Ви кажа няколко числа, за да разберете, че това са дълбоки системни проблеми и най-вече резултат от грешни политики в сферата на околната среда. Само в управлението на отпадъци, колкото и да се опитвате да ни убедите, че кризата с боклука е измислена, че било много хубаво и даже здравословно за българските граждани да горим боклук, това далеч не е така. Ясно е, че още от 2015 г. боклук, свързан с италианската мафия, се внася в България. Министерството и регионалните инспекции правят проверки само по документи и не на морфологията на отпадъка, тоест никой не знае какво се изгаря и какво излиза от комините на тези ТЕЦ-ове. Ако това е добро за здравето на българските граждани, здраве му кажете, господа управляващи! Но в същото време ще Ви дам няколко данни, за да разберете, че българите живеят в една реалност, а управлението – в друга, паралелна вселена. Статистически България рециклира повече отпадъци от Обединеното кралство и Люксембург, да кажем. В същото време българите плащат повече за управление на своите отпадъци от белгийците – за поддръжка на общите площи и местата за общо ползване в България плащаме най-много в цяла Европа. Е, като се огледате настрани, виждате ли България най-чистата държава? На фона на това се изгаря не само боклук от Европа и трети държави, изгаря се боклук и от България. Отново отиваме в реалността – по документи и на хартия всички гуми и масла в България са рециклирани и българите са платили своите такси за тяхното рециклиране. На хартия е така, на практика масово се изгарят гуми и масла – за отопление, изгарят се и поради ниския социален статус, но се изгарят и поради това, че парите за рециклиране са изтекли в нечии джобове. Правителството – и Министерството на екологията, и цялото управление, знае прекрасно за тези проблеми и до момента не е взело никакви мерки. Това не са констатации на опозицията, това са констатации на Световната банка, залегнали в доклади, които самото Министерство на финансите и управлението е поръчало, но очевидно не се вслушва в техните изводи, които, между другото, са доста точни и коректни. В цялата тази криза накрая когато ГЕРБ чуят от медии, от опозиция, от самия народ за проблемите, заема позата на изненадан, застава и казва: „Ах, какво става тук?!“ В крайна сметка обаче няма как да избягате и този път от отговорност, защото в целия този дебат проличава нещо много неприятно и едно неуважение към парламентарната република: през целия дебат опозицията води дискусия сама със себе си, докато ГЕРБ до момента не вземат думата, не се изказват, тоест проблемите на околната среда, за които очевидно говорим и не говорим популистки, говорим с факти и данни, не Ви интересуват! Чакате времето на опозицията да изтече, за да може или да не говорите, или да излезете и да говорите сами! Вземете отношение в крайна сметка и защитете Вашите тези! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от БСП за България.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа министри, уважаеми дами и господа народни представители! Ние няма да подкрепим това решение, вече Ви стана ясно, но искам да попитам къде е носителят на решението, защото на това решение не е вносител Министерският съвет, а е написано черно на бяло, че вносител е министър-председателят? Председателят на Министерския съвет го внася това решение и би трябвало той тук да го защитава, но неговото отсъствие в една нормална държава би могло да се счита или че не е съгласен с предложението и то му е наложено от управляващите, или че го е срам за деветата поредна смяна, която прави. Познавайки го, нито го е срам, нито е бил несъгласен с тази смяна. Има едно друго решение и аз мисля да Ви го кажа, пък не знам дали ще Ви е лицеприятно, господа министри. Министър-председателят се отнася към Вас, образно казано, като към петна върху белоснежния си мундир, а тези решения, които приемаме в момента за смяна – вече девето, изглеждат като химическо чистене на този мундир за премахване на петното, което му пречи в момента да изглежда снежнобял, девствен, чист, непогрешим. За съжаление, с тези решения политиката не се оправя. За съжаление, даже мундирите имат ресурс на химическо чистене и не могат постоянно да бъдат чистени и в един момент те ще се скъсат, защото това решение, което ни предлагате днес, този елемент на поредно химическо чистене на мундира на председателя на Министерския съвет, е палиативно и не решава проблемите в България – нито ще реши проблемите в областта на водата, нито ще реши проблемите в областта на боклука. Няма да говоря, че въобще няма да реши проблемите на политиката на това правителство в областта на здравеопазването, в областта на образованието, в областта на следващата бомба, която ни чака, а това е въглищната енергетика, в областта на социалната политика и в областта на който и да искате елемент от политиката. Напротив, това решение замазва проблемите, защото това, което днес ще приемем, не отговаря на интересите на българския народ. Единственото решение, което може да отговори на българския народ, е министър-председателят на основание чл. 111, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Конституцията на Република България да внесе Проект на решение за приемане на оставката на Министерския съвет. Друго решение за България няма! Бъдете сигурни, че рано или късно в рамките на това Народно събрание такъв проект за решение ще бъде внесен – колкото по-рано, толкова по-добре! Всеки ден до приемането на такова решение е ден, загубен за България, ден, убиващ нашето бъдеще. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа, членове на Министерския съвет! Уважаеми народни представители, има няколко проблема, които се поставят днес при избора на нов министър. Първият е причината да се стигне дотук. Очевидно господин Нено Димов подаде оставка, защото беше арестуван, а не защото претърпя провал в политиката. Нещо повече, в дните преди да бъде отведен, Вие от мнозинството и неговите колеги министри защитавахте всяко негово решение. Арестът си е арест, наказателната отговорност е наказателна отговорност и тя има за цел да види дали грешките, допуснати от министър Димов, са вина по смисъла на Наказателния кодекс. Грешките са очевидни дори и да са предизвикани не от виновното му поведение, а от липсата на експертиза или от подценяването на случая, и това струва липсата на вода на стохилядния град Перник, защото е повече от очевидно, че съответните позволения са разписани, без да бъде преценено какво може да последва от това. Днес ние обсъждаме провала на една политика и тази оставка трябваше да бъде факт без другите неща, които се случиха, и ареста на господин Нено Димов. Това е от особена важност не само за да се потърси отговорност от правителството – за това ще говорим другата седмица, това е от особена важност, за да се постави ясно проблемът и да се намерят решенията. А какъв е проблемът? Какво чухме досега по отношение на водната криза и въобще проблемите на околната среда от мнозинството и от управляващите?! Едни ни обясняваха, че това е заради глобалното затопляне и климатичните промени. Заради глобалното затопляне може би са пожарите в Австралия, заради повишаване на нивата на океаните може да са наводненията във Венеция, но в България няма вода, а пък се наводняваме, когато има дъжд, защото деретата не са почистени, защото грешно управляваме водните си ресурси и няма нищо общо с иначе важния проблем за общите климатични промени. Това трябва да се каже, за да бъде поправено. Вместо да го поправим, какво ни предлагате днес? Предлагате ни кандидатурата на господин Димитров, който е наш колега и всички го познаваме, но не го познаваме като човек, който някога е взимал каквото и да е отношение по въпросите, които дискутираме. Той няма такава експертиза, не претендира, че я има, и Вие, между другото, не я защитавате. Тези, които го излъчват – приятелите, колегите от „Обединени патриоти“, пък твърдят, че, видите ли, въздухът е замърсен, защото хора си горели гумите. Че проблем с горенето на гумите има, Вие даже предложихте наскоро и скоро ще обсъждаме да вкарвате в затвора хората, които си горят гумите, но те ли замърсяват наистина въздуха най-много? Нека да бъдем честни! Не са ТЕЦ-овете, които горят каквото и да било, където и да било. Това е същата логика, която предложихте за плажовете, когато наказахте тези, които слагат палатки, а не тези, които с булдозери минават дюните. Един път завинаги трябва да стане ясно, че ние сме тук, за да защитаваме интереса на мнозинството, а не интереса на хората, които печелят, често нарушавайки изконните ценности, които трябва да ни карат да живеем заедно. Виждам, че господин Дончев се изправя. Миналата година той се опита да предизвика дебат за нов модел на българската икономика, с която да минем от един вид икономика към друг – с високата добавена стойност. Опитахме се да доведем този дебат тук, имахме с него няколко разговора по този въпрос, но днес вместо да говорим за това как ще се изправим пред предизвикателствата на новите индустриални революции, вместо да се чудим как да минем от икономиката на ишлеме към икономиката на добавената стойност, ние се чудим как да доведем вода и как да дишаме въздух. Скоро ще се чудим как да осигурим храна на хората, имайки предвид цените на стоките, за които стана дума по-рано. Ваш модел на политическа защита е да прехвърляте нещата назад – 10, 15, 20 години, а днес някой говори за Чернобил. За съжаление обаче, политиката, която водите, ни вкара в ХIХ век, защото когато другите народи се развиват и гледат към следващите десетилетия, ние се върнахме дотам да търсим вода и храна в България, която е благословена със своята природа и която се унищожава поради безхаберие и некомпетентност. „Не“ казваме на Вашето предложение за нов министър, „не“ казваме на Вашето правителство, „не“ казваме на цялата Ви политика! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми дами и господа министри! Съзнавам, че темата, особено за хората, които страдат в момента – било в Перник или в други населени места, каквото и да се каже от тази трибуна в крайна сметка проблемът седи пред тях и е факт, че специално в Перник имаме сериозна криза. На мен ми е ясно, че каквото и да кажа едва ли ще стигне до тяхното дълбоко съзнание. Поводът за днешния дебат и днешното гласуване и промяна в Министерския съвет е по ситуацията в Перник и подадената оставка на господин Нено Димов, за която аз уважавам неговото решение. Не мисля, че само арестът е бил причината. Мисля, че е осъзната подадена оставка, тъй като всеки един министър или всеки един служител на висша държавна позиция винаги трябва да е с тази смисъл, че в крайна сметка се носи и политическа отговорност, освен и наказателна такава. Вярвам, че през следващите месеци и време господин Нено Димов ще има възможността да защити своята позиция, но не искам да смесвам естествено наказателната отговорност с политическата отговорност. Факт е и тук се обръщам към гражданите на Перник, че има безспорно – дали със своето бездействие или действие, виновни лица, които трябва да понесат цялата наказателна отговорност, ако се докаже тяхната вина, разбира се, без Народното събрание и ние в качеството на депутати да играем ролята на някакви съдници – не сме и няма нужда. Всеки може да бъде поставен в тази ситуация, но правовата държава изисква всеки да бъде невинен до доказване на противното. Факт е обаче, че наистина в Перник няма как да го скрием това нещо – има длъжностни лица, които са допринесли това да се случи. Аз вярвам, че прокуратурата и всички компетентни органи – тъй като се вижда и отстрани, мисля, че това е правилният подход и трябва абсолютно безкомпромисно, круто да се потърси отговорност от всеки, който е имал отношение по случая с Перник. Това, което е важно в момента, е да кажем на перничани, че държавата с целия си властови, финансов и интелектуален потенциал седи зад тях и се опитва в кратки срокове – хайде, да не кажа да разреши, тъй като все пак има и метеорологични условия, които изискват разрешаването като цяло на кризата, но да облекчи техните несгоди, които са длъжни да понасят. Завършвайки с темата за Перник, не искам да поставяме на една плоскост ситуацията в Перник и изобщо проблема с водата като цяло. Аз мисля, че НЕК може би е възможност, но в крайна сметка една криза наистина може да даде някакъв по-голям тласък за реформата, която тече в последните години в сектора с водите. Факт е, че имаме нужда от това да променим самото си съзнание за това да ползваме водата както някак си в годините, имайки я в изобилие, да не я ценим. Факт е, че ние не я ценим може би дотолкова, защото е въпрос и на възпитание, и на култура, и не само на държавни управници, а всеки един човек да цени този ресурс, тъй като е очевидно, че и в климата има непрогнозируеми ситуации, с които няма как да не се съобразяваме, и по-скоро да търсим наистина как максимално добре да оползотворяваме това, което Господ ни е дал. Ако изключим Перник настрана и аз наистина искам някак си да го изключим, тъй като казахме вече, че там има хора, които трябва да поемат своята отговорност, то буквално от вчера – без да цитирам за къде става въпрос – там, където за питейни и битови нужди използват сондажи, започват да казват, че всъщност някои от сондите вече започват да черпят въздух и следователно просто се изчерпва водата. Има и климатични особености, естествено, без това да оправдае ситуацията в Перник, с които ние трябва да се съобразим. Не мога обаче да се съглася с това, че нищо, видите ли, не е направено, чака се да се случи някаква криза, за да се вземат някакви решения. Напротив, колеги, последните няколко правителства даже вървят в една посока, дори и Вашите правителства – Законът за водите, Стратегията за оползотворяването на водата в сектора също е приета, Законът за водите през 2009 г. е приет от нашето правителство, но Законът е изготвен още по времето на Тройната коалиция; Стратегията за ВиК сектора също е по времето на кабинета Орешарски, приета е с помощта на Световната банка, така че тук няколко правителства вървят в една посока. От частни разговори и с Вас мисля, че пътят, по който сме тръгнали – окрупняването във ВиК асоциациите, законовата рамка, която трябваше да бъде изработена, вече е изработена, подписването на ВиК асоциацията с един ВиК оператор също е извършено, а това са много стъпки, които бавно, но постепенно се случват в правилната посока. Аз мисля, че тук горе-долу не би трябвало да имаме и някакво разминаваме в общата ни визия за това какво ще се случва оттук нататък в сектора. Най-големият проблем, колеги, изобщо във водоснабдяването и канализацията, е финансовият. Всъщност може би това е причината за забавянето на довършването на реформата, защото по груби изчисления – това много добре всички го знаем, е необходимо в рамките на следващите години да бъдат намерени близо 11 милиарда минимум, за да може, от една страна, да подобрим ВиК структурата, ВиК системата, да оздравим финансово ВиК дружествата – тези, които са с лоши финансови състояния, да бъдат финансово стабилни, да могат да инвестират, да подобряват качеството на услугата, която предоставят, а всичко това е свързано с пари. Когато говорим обаче за пари, тук идва и другият много важен момент – трябва да имаме наистина консенсус между цялата политическа класа. Какво правим с това цената да отговаря на реалните инвестиции, които всъщност ВиК операторите трябва да изпълняват – да могат да се правят нови пречиствателни станции, да могат да се подобряват отвеждащи и довеждащи тръбопроводи, как ще оздравим финансово и как ще налеем този финансов ресурс в тези ВиК оператори? Няма как да стане по друг начин, освен ако не се увеличава цената на водата, за да бъде услугата такава, каквато наистина е необходима за тези дружества – да могат да оперират спокойно. Това обаче води до друга гледна точка – има хора и стандарти, които ние не трябва да избягваме, да подпомагаме пък хората, които няма да могат да си позволят тази услуга. Държавата трябва да бъде абсолютно социално ориентирана към тези хора. За разлика от енергетиката, където и с колегите в Комисията по енергетика вървим към либерализация на пазара на електроенергия, има сериозна подкрепа и от държавата за хората, които не могат да поемат тежестта на увеличаването, когато е необходимо, на тази цена, вървим на либерализация на газовия пазар, то тук с водата няма как да се случи това нещо. Следователно ние трябва да търсим възможности държавата да подкрепя тези хора, които не могат да си поемат разходите за водата. Факт е, че една от най-ниските цени за тази услуга – не съм правил статистика, но със сигурност е в България, ако сравняваме същата услуга с други европейски държави. По повод на това, че не мога да се съглася, че не се прави и не се върви в някаква насока, Вие много добре си спомняте, че декември буквално, даже по Ваше решение консенсусно приехме и Министерството на регионалното развитие да внесе май месец промените в изцяло новия закон за ВиК услугата и за ВиК сектора – май месец той да влезе и да почне да бъде подлаган на обществено обсъждане. Ние още от миналата година, а изобщо в последната една година и повече, този закон се пише. Вече има основните насоки. Няма как да се съглася и с другото изказване сутринта, че едва ли не се водят до някакъв умишлен фалит тези ВиК дружества, за да бъдат приватизирани. Колеги, явно – или поне колегата, който сутринта се изказа по тази тема, не е чел нито един от документите, които държавата – пак казвам, и по време на Вашето управление са приети тези нормативни документи. Напротив, една от основните стратегии, която е записана и в Закона за водите, и в Стратегията за управление на ВиК отрасъла, е изцяло запазването на публичния характер на ВиК мрежите. Не може по никакъв начин тук някой да говори за това, че, видите ли, някой се опитва по някакъв умишлен начин да доведе до фалит тези дружества. Казах Ви къде е основният проблем – финансовият. Ние трябва да го разрешим, тъй като този закон буквално в следващите месеци ще бъде – надявам се да влезе и в пленарната зала за обсъждане, ние трябва тук по възможност, ако можем да стигнем до някакъв консенсус, да разрешим този въпрос с цената на тази услуга, за да може час по-скоро тези ВиК дружества не само да разчитат на европейско финансиране, тъй като – ако говорим за 11 – 12 милиарда инвестиции, а имаме възможност за европейско финансиране в порядъка на под 2 милиарда, сами разбирате огромната дупка, която все още е надвиснала на този сектор. Ако пътищата – общинска и републиканска мрежа, са общо 40 хиляди, то във ВиК сектора тръбите са близо 90 хиляди. Разбирате какъв е мащабът на инвестициите, които трябва да бъдат вложени в тази система, за да може тези 60 – 70%, за които в някои области повече достигат загуби, да не бъдат факт и да можем да пестим това, което природата ни е дала. Разбира се, от новия министър, тъй като вярвам, че и неговата биография, ако щете дори и самият му прякор изисква да напълни със съдържание престоя си в следващите месеци до края на мандата на това правителство. Очевидно е, и в Перник ситуацията ни показа, че има пропуски. Има пропуски, има прехвърляне на вина, има определено, пак казвам, бездействие или подценяване на ситуацията, или умишлено злодеяние, но определено има нужда от подобряване на администрирането, на използването на водите като цяло. Аз, от името на парламентарната група, мога да кажа, че ние с две ръце подкрепяме предложението за промяна в Министерския съвет с молбата, с ангажимента на господин Емил Димитров Симеонов през следващите месеци да влезе буквално с летящ старт, така че да опита да намери тези пробойни и с помощта на мнозинството моментално да бъдат спрени. Да не се стига до следваща ситуация в Перник или някъде другаде, където всеки да прехвърля отговорността на друг и в крайна сметка тя да бъде размита. Това е нашето желание от името на парламентарната група. Предвид биографията на господин Емил Димитров смятам, че той – и със заявката, която вчера даде, мисля, че с неохота приема тази позиция, но вярвам, че той в следващите месеци ще покаже резултатите, които са належащи и трябва да бъдат показани. Затова парламентарната група на ГЕРБ ще подкрепи промените в Министерския съвет. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Ненков, уважаеми господа и госпожи министри! Господин Ненков, Вие заявихте тук, от тази трибуна, че давате пълната си подкрепа за Емил Димитров Симеонов, но Вие единствен като Матросов застанахте на трибуната, както той на амбразурата, да защити назначението на господин Димитров. Ние от БСП дълбоко се съмняваме, че може би това е малко плод на политическо лицемерие, но времето ще си покаже. Искам да акцентирам в репликата си за нещо друго. Вие бавно и напоително тук ни обяснихте как всичко върви по мед и масло с водната реформа. Тук, от тази трибуна, неколкократно съм казвал, че тя вече е удавена. Господин Ненков, имахме ангажимент до 2018 г. по всички тези стратегии и документи, които изброихте, да намалим загубите до 50%, с опция за в бъдеще да ги доведем до средноевропейски норми – двадесет и няколко. За съжаление, това не се случи! Карахме влака и създавахме впечатление, че той върви, ама той се клатеше! Цялата тази ситуация във ВиК сектора, защото – ще Ви кажа: седемнадесет дружества в България, много голяма част от тях, така наречените големи и средни, имат загуби над 60%, четири дружества имат загуби над 70, пет дружества са на ръба с 59 до 60, има трагични случаи – да не ги изброявам, над 80. Какво говори това? Да, започната е реформа през 2009 г., имали сме консенсус. Споменахте за социалната поносимост.

Ние с господин Гьоков от 2015 г. говорим това – трябва да има помощ от държавата към тези, които не могат да си платят водата. Бизнесът да бъде освободен, както Вие казвате…

…да генерира средства и да ги инвестира. Това обаче се казва липса на политическа воля през цялото това време! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа министри! Уважаеми колега Ненков, тъй като коментирахте проблемите, свързани с водния сектор, и направихте анонси, свързани с водната реформа и увеличаване цената на водата – 2009 г., когато започна дебатът по модернизиране на водната реформа, бяха необходими около 11 милиарда средства при наличието на стартиращи и изпълняващи се проекти по ИСПА, след това по Програмата за селските райони и по Оперативна програма „Околна среда“. Това предполага, че с втория планов период, предприсъединителния, и парите на държавата с поне четири, пет милиарда трябваше да е модернизирана инфраструктурата, или около 40%. В момента ние отново си говорим за тези 11 милиарда и Вие пледирате за увеличаване на цената с проблемите, които господин Генов сподели за тежките загуби! Тук проблемът е следният: да, увеличава се цената, за да се държи статутът на чиновниците и служителите, които работят във ВиК, за да получават добри заплати. И тъй като тук е и министърът на вътрешните работи, и разбрах, че се правят проверки на ВиК дружествата – влезли са ДАНС и МВР навсякъде, нека проверят с парите, които се събират, какви инвестиции са направени и как върви изпълнението на водните проекти. И новият министър, който ще изберете, е проблем и е въпрос: ще напрегне ли администрацията, за да могат водните проекти да се изпълняват за три, максимум до четири години, или ще бъдат изпълнявани осем години? Ето огромни проблеми и липса на политическа воля, фокус на Министерския съвет върху тези проблеми, а не: дайте да дадем увеличаване на цената за тези дружества!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господа и госпожи министри, уважаема госпожо Аврамова – специално към Вас се обръщам! Уважаеми господин Ненков, фактите са следните: 20 септември – на тази трибуна се знаеше, че в Перник предстои воден режим. Това е факт! Защото Вие дълго и напоително се опитвахте да се извините на перничани. Факт, че последните пет години ВиК дружеството се управлява от управител, назначен от ГЕРБ. Факт! От управляващите! Факт, че са знаели за водната криза в Перник и председателят на областната администрация, и кметът на общината. Факт, изтекъл от публичните вече показания на бившия управител на ВиК дружеството в Перник от вчера, в прокуратурата, официално. Това са само факти! Факт, че има 80% загуби във водопреносната мрежа в Перник, и не от последните тридесет години, а от последните пет или десет, можем да кажем. Факт, че за Перник нищо не е направено в последните 20 – 10 години. Пардон! (Шум, реплики, смях от ГЕРБ.) Факт, че усвояването на евросредствата е 27,03% по оперативните програми. Това са само част от фактите. Няма как, господин Ненков, да обясните на сто хиляди перничани, че е време да намерим консенсус, да излезем от ситуацията. Ситуацията в Перник е безнадеждна, бих казал, катастрофална. Перник е изправен може би пред хуманитарна криза, която новата история на България не познава след 1989 г. Благодаря Ви.

Благодаря госпожо Председател. Уважаеми колеги, не си спомням в моето изказване да съм търсил оправдание за ситуацията в Перник. Напротив! Обърнах се към перничани да им кажа, че в този момент държавата прави всичко по силите си да облекчи положението, в което се намират. А че има хора, които са виновни, очевидно, със своето действие или бездействие, никой не го оспорва, нито пък ще си позволя да изляза и да кажа: абе виждате ли, всичко е цветя и рози и няма виновни – просто няма вода, няма сняг. Никога не бих си позволил да изляза и да кажа такова нещо! И понеже Вие така задавате тона, много ми е лесно и аз да кажа… Вие хубаво казахте, господин Бонев, „последните 20 години“. Можем да кажем последните 30 години! От 30 години четири години управлява ГЕРБ, 26 управлява БСП (шум, реплики и смях от „БСП за България“), но не това е тонът, който и аз се опитах в своето изказване да задам. Напротив, аз казах какъв е като цяло проблемът и опитах да изместя ситуацията в Перник извън контекста на целия проблем, пред който сме изправени като нация. И не съм пледирал, госпожо Янкова, за увеличение на цената на водата! Факт е, че колко милиарда… Аз мога също да Ви върна назад във времето, кои проекти къде са забатачени и по Ваше време. Не искам да влизам в тази тема. Проблемът наистина е финансов, защото всичките други документи почти са изработени – нормативни, законодателни – всичко е готово. Единственият основен проблем, който ние тук в тази зала трябва да решим, е как да финансираме тези ВиК оператори. А що се отнася до проверки, разбира се, трябва да има постоянно мониторинг в това как се харчат, как се изпълняват, в срок ли се изпълняват тези проекти, които са жизненоважни за някои области. Но от друга страна, недейте да подценяваме ситуацията и това, което беше направено през последните години. Защото от 29, ако не ме лъже паметта, ВиК дружества, имаме реално май четири или пет, които са на загуба. Другите – вече с окрупняването в една асоциация, сключването на един договор, търсенето на една цена за една област, в крайна сметка успяхме по някакъв начин да окрупним и в икономията на мащаба да подобрим финансовото състояние на тези дружества. Трябва да продължим с максимално бързи стъпки и аз се надявам, че ситуацията, в която се намираме в момента – неприятната ситуацията, в която се намираме, трябва да ни даде още повече желание да доведем този проблем до това да намерим неговото решение максимално бързо как ще финансираме тези дружества и как те ще могат да намалят тези 60 – 70 загуби на някои места до някакво нормално европейско равнище. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Бяха зададени много въпроси от всички и аз не бих могъл за две минути да отговоря. Моля да ми дадете време!

Аз обещах значката да я дам на квестора.

Госпожо Председател, да не създаваме напрежение. След като мине гласуването, моля да ми дадете възможност да отговоря на поставените въпроси – ще Ви бъда благодарен.

Отрицателен вот!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми членове на Министерския съвет, уважаеми народни представители! (Оживление и движение.)

Отрицателният ми вот е заради нежеланието да подкрепя управление, което създаде бедствено положение. Вие поставяте на мястото на предишния министър човек, от който, по думите на Каракачанов, очаквате да ревизира. Какво да ревизира? Собственото Ви досегашно безхаберие? Нуждаем се от министър, който да управлява сектора вещо, да се справи с настоящите проблеми и да предотврати бъдещи. Назначихте човек, на когото са поставени задачи, които са работа на други органи – прокуратура, следствие, съд, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, КПКОНПИ, както се вижда те вече са се активирали. Това назначение показва колко е лишено от кадрови потенциал Вашето коалиционно сдружение. Всеки, заел някакъв пост, го напуска или го отстранявате след тежко обществено дискредитиране, защото Ви липсва съдействието на доказаните експерти – не желаят да свързват името им с компрометираното Ви управление. Остава само възможността да си раздавате постове в тесен кръг на парламентарното представителство и като не се справите, хайде обратно в парламента или на назначение на друг държавен пост. Не подкрепям модела Ви на употреба на властта.

„Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се!“ (Ръкопляскания.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господа и членове на Министерския съвет на Република България, вицепремиери, министри, дами и господа народни представители, уважаеми колеги! Трябва да отговаря на много от въпросите, които Вие зададохте. Ще бъда малко по-дълъг, моля да ме извините. Първо, искам да благодаря на всички, затова че през последните пет години работихме заедно без значение управляващи, опозиция, коалиция. Благодаря на всички, с които съм успял нещо да постигна, нещо да реша. По много въпроси не сме се разбирали. Това не ме е правило враг с Вас. Благодаря за това, че като седна до Вас, никой не смята, че се случва кой знае какво, а ние просто си разговаряме. Считам, че същото ще бъде и в новата ми длъжност. Мисля, че винаги можем да намерим общ език или някакво работещо решение. Ако по даден въпрос не намерим, това със сигурност няма да ни направи врагове, независимо че някои от Вас може би ще ме имат за такъв. Разбира се, че тук е най-висшият орган на държавата – ние сме разделение на властите. Постът, който заемах до преди секунди, мисля, че е много по-голям от на министър – поне така е по Конституция. Така че да казва някой, че аз отивам да се натискам за друг пост или каквото и да било, мисля, че не би било редно. Това е и една от причините да се чудя как да предложа на един от членовете на ГЕРБ – бивш министър на екологията, да дойде да помага, защото тя ще слезе на по-нисък пост и това по някакъв начин ще я обиди, ще я засегне. Иначе, ако дойде, аз с две ръце бих я молил да стане, защото премиерът ги решава тези неща. Но да караме по същество. Господин вицепремиерът Дончев ме представи съвсем кратко. Не знам дали трябваше повече от това? Имаш една магистратура – достатъчно, но съм завършил четири института, имам три магистратури. Аз съм юрист, икономист. Завършил съм и за учител през 1984 г. – хореограф. Не съм работил оттогава, но и това съм го завършил – най-българската професия. Съжалявам, че не съм успял да я ползвам. Казах икономист, юрист, дипломиран одитор съм в публичния сектор, експерт съм в съдебно-счетоводни експертизи и регистриран по съответния надлежен ред. Защитил съм право – юридическа правоспособност – адвокатска в Габровската адвокатска колегия. Питахте какво съм работил, дали мога да се справя? Докато нещо не го започнеш, не знаеш. Но, добре, ще изброя съвсем набързо – на един лист ги написах, защото не знаех, че ще се налага да говоря. Ревизирал съм МВР, Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба, Националното бюро за териториално убежище и бежанците при Върховния комисариат на ООН, Министерския съвет, Българското национално радио, Българската национална телевизия, Българската телеграфна агенция, Националната служба за охрана, Правителствена болница, бившето УБО – ние ги разделяхме. Аз съм този, който е разделил УБО на отделните съставни части. Агенция „Митници“ – Вие от това само ме знаете, и всички териториални поделения в страната, „Държавен резерв и военновременни запаси“, бартера нефт срещу зърно. Ами че то едно червено правителство ме изпрати там, за да разберат какво става – има ли зърно, или няма и какво се случва след това. ОЛАФ – 2007 г., когато спряха Фонд „Пътища“, добре, сърдете ми се, но аз направих заключителния доклад, прочутото „Батко и братко“, което беше отклоняване на вниманието, защото те държаха един окръг, а всъщност всичко се случваше в останала част на страната. Да, и този доклад – Европейският съюз дойде, възложиха ми само на мен четири следователи. Писах, правих и изпратих. Секретен е докладът. Всяка държава може да го поиска за целите на собственото си обучение на служителите. Да, и този доклад съм подписал, спряха пътищата тогава. Така беше – не беше добре. Работил съм като главен секретар в областна администрация Плевен. През целия си живот съм бил държавен служител и съм работил за всяко едно правителство. Отнасял съм се с уважение към ръководството, което ме е назначило. Като не ти харесва, напусни! Работил съм за всички Вас. За всички! Написал съм три книги и учебници. Казах, че постът е по-висок, от този, на който бях до момента. Чух изказване: защо партията ме била предложила? Извинявам се, господа, и това го каза представител на една парламентарна група, в която те са мама, татко и аз – двама са съпрузи, другият леля, чичо и двама служители. Но това не е престъпление, господа. А кой ги е предложил за този пост и те законно ли са влезли в парламента? Лидерът на парламентарната им група. Значи техният лидер може да ги предложи и те да седят тук, но те като са дошли, държат сметка защо моят лидер, който ме е излъчил и ми е дал място в парламента, два пъти ме е предложил за одобрение. Премиерът е преценил, че може да подкрепи моята кандидатура. Демокрация – всеки може да говори, но не трябваше по този начин. Искам да благодаря на господин Вежди Рашидов. Той ми е бил министър, назначил ме е заместник-директор – „Правно-административна и финансова дейност“ на най-голямата институция в състава на Министерството на културата. Дълги години сме работили добре. Работил съм и с всички останали министри, един не е сред нас – светла му памет, той беше от Вашите редици. Господин Стойнев ми е бил министър. Възлагал ми е задачи, работил съм, помагал ми е много – благодарен съм му. Искам да благодаря на всички, с които съм работил. Защо съм приел този пост? Защото не мога три години да работя в дадена посока и да кажа: добре ми е в парламента. Наистина ми е добре. Добре се разбирам. Всеки момент най-трудният ми закон ще бъде приет, ще мине и той. На практика съм постигнал всичко. Голяма част от сенчестия бизнес съм го поставил на светло. Отговарял съм за няколко министерства. Срещал съм подкрепата на вътрешен министър, на главен прокурор, на икономически министър, на финансов министър. Отговарял съм за приходната част и съм срещал разбиране. Това е и причината да не съм ходил в Перник – това е, защото аз съм роден в Перник. Казаха: „той не е ходил“, а аз съм роден там. Аз там съм живял – Димова махала, Бели брег, Рудничар, Бела вода. Дядо ми е от Перник от село Лобош. Аз съм живял в село Лобош при баба си и дядо си. Виждал съм, когато се строеше язовир „Лобош“, в момента язовир „Пчелина“, ако не знаете. Този язовир, който се построи навремето, за да пречисти водата от ДМЗ „Ленин“, сега „Стомана индъстри“ и после с помпи да се върне през два язовира в завода, за да стане оборотна вода и към Гърция да върви чиста. Аз съм се къпал в този язовир и съм виждал го как го строят, бях дете, много малък, но съм го виждал. Но вчера казах, че не съм ходил на стената, защото не исках по някакъв начин политически да се ангажирам, защото ще кажат: той отговаря за контрабандата, сега отишъл да прави пиар на нищетата на хората, на моите съграждани. Там живеят моите вуйчовци, там живеят моите роднини. Така се е случило, но това е истината. Не ходих, за да не трупам рейтинг. Колко пъти съм говорил с господин Красимир Велчев, с доктор Александров, които са от града. Казвал съм им откъде минават помпите, къде са тръбите, дали нещо не може да се направи, не защото аз ще реша проблема – ще го реши премиерът. Никой друг освен него не може да го реши и аз смятам, че е намерено решение, но трябва да се направи нещо. Не съм ходил да си трупам рейтинг. Затова казах: не съм ходил в момента на стената, когато отида, когато видя, мога да Ви кажа. Но само да попитам: тази стена от вчера ли е? Този язовир от вчера ли е? Този завод от вчера ли е? Градът и течовете? Извинявайте много, мислите ли, че през последните три години някой е отишъл с бормашина и е пробивал там тръбите, за да текат? Не, те текат от петдесет години. Сега се е случил този проблем. Мислите ли, че в града канализацията е била чисто нова допреди три години и сега изведнъж е протекла? Но има и друга теза – и тръбата е текла, и в града е имало загуби, и помпената станция, и заводите са работили, но водата е стигала, а сега не стигна. И това трябва да го уточним защо е. Но проблемите си ги е имало и през годините, никой не е отишъл сега непременно да излее в реката или непременно да остави гражданите без вода. Много е лесно – те са ми съграждани, те са ми роднини. В момента говоря за моите роднини. Излиза, че казваш: нямаме вода! Невъзможно е, не трябва да се случва. Добре, спираме водата на заводите и пускаме на гражданите – прекрасно! Излизат и казват: нямаме работа! Или нямаме вода – стачка – къде ни е водата? Ами тя изтече – 1 милион литра изтичат в реката от тази тръба. За десет години един цял язовир е изтекъл в реката, отделно от мрежата в града. Ако кажеш: даваме вода, на другия ден идват и казват: ама ние нямаме работа, Вие спряхте водата на завода. Единия ден – нямаме вода, на другия ден – нямаме работа, на третия ден – защо нямаме парно? От мен, ако очаквате да кажа спрете в Бели брег, за да може днес да имате парно, а утре спрете в Църква, за да може да имате в ДМЗ-то, за да имате работа. Извинявам се, но защо никой не повдигна въпроса, че навремето, когато са строени тези мощности, всички са имали основен язовир, който да задоволява технологичните нужди и резервната мощност. Основният язовир е „Лобуш“, сега „Пчелин“ се казва, тези тръби, които в момента не се знае как текат, тези помпи, които не се знае кой как е откраднал. През 2000-а, 2001-а, 2002-а, 2003 г. се е взело решение, че оттам ни е далеч и ни е скъпо, затова да взимаме питейната вода. Не казвам, че бизнесът е лош, че е взел питейна вода, но след като на него му трябва технологична, а не питейна вода, е могъл да запази тези мощности или да има собствен сондаж. От друга страна, представете си, че имаме град, в който има консервна фабрика, който има бирена фабрика, хранителни продукти – той не може с промишлена вода, а може да няма и собствен водоизточник. Лесно е да кажем: бизнесът минава на собствено захранване, ама не навсякъде е възможно, не навсякъде има, някъде се налага да е отдалече сервитутът и отчуждаването не става за два часа. От друга страна, гражданите трябва да са с предимство. Винаги на първо място, но това се е случило в годините, не е станало през последните три години. Аз поне не съм видял някой да дупчи тръбите нарочно. Говорехте за експертиза. Какъв да бъде – зоолог, геолог, хидролог? Добре, преценявате да бъде хидролог, назначаваме го. Какво разбира от биооразнообразие? Пак лошо. Извинявам се много, трябва да бъде администратор. Всички, които са в момента там, те не са ли точно такива – хидролози, зоолози, хора специалисти? Ако аз си позволя в качеството на министър да уволня някой утре, който примерно леко розовее, ще кажете: това е човекът министерство, това е най-опитният човек, а Вие посегнахте на него. Е, като са всички толкова опитни и като е четиристепенна формата на контрол, как се стигна до министъра да дойде едно решение, което после се оказа, че е лошо? Нали ВиК е направило планове, нали ги е дало на Басейнова дирекция, Басейнова дирекция нали ги е проверила?! Нали БАН има специален институт за тази цел, който дава прогнози, който одобрява и който заверява?! Казва на десетгодишна прогноза: така се случва, така се случва, може тази вода. Всичкото това минава, минава през три дирекции в Министерството, през именно тези хора, знаещи, компетентни, назначени и накрая ти идва на бюрото и ти казват: ами ти защо не го върна? Защо не провери още един път? Ако той – министърът, ще връща всичко и ще го прави още един път, за какво са му те? Къде е експертното начало? За да си министър, трябва да си експерт по всичко, а иначе понеже имаш много експерти, тяхното мнение не важи. Последно, ако петдесет човека по веригата са се наредили и са казали: това нещо може да се случи в допустимите параметри и ти, подписвайки го, виновен ли си? Защото сега излиза, че си виновен. Подписваш го, ами няма значение. Те са казали, че може. Ами може, но си виновен. Добре, правиш точно обратното – тогава няма ли да кажат: добре де, всичките хора са завършили, хабилитирани лица казаха, Вие защо точно обратното направихте? Ами че то нямаш верен ход! Единия ден – къде ни е водата? На другия ден – къде ни е работата? Ние в момента трябва да решим проблема. И аз съм сигурен, че с това експертно начало, което е изпратено там, имаме двама министри, които се грижат – сигурен съм, че ще се реши въпросът, но трябва да се реши с последствията. Защо се е стигнало? То може да се стигне на още сто места и ние трябва да обходим всичките, за да ги видим. За водната реформа, за отпадъците ми беше зададен въпрос. Аз още не съм встъпил, Вие вече ме питате и правите мораториуми. Извинявам се, но има Базелска конвенция. Много е хубаво да кажем: България ще я затворим, няма да влиза, а ще излиза ли? Защото ние 800 хил. тона изкарваме. Много хубаво е да кажеш: ние с боклука какво правим? Пред коя къща точно да остане и да се трупа на камари веки веков. Цяла Европа събира боклуците, разделя ги. Даже боклук не е правилната дума, правилният термин. Разделя ги и ги изгаря максимално. Проблемът не е в това, че не правят купчини, а само това, което вече не може да се преработи, заравят, за да е минимално. Всичко друго го изгарят, а филтрите, въздухът, който излиза?! Това, че ще мине през комина, не е страшно, лошото е въздухът, който ще излезе. Ние нямаме такива мощности и горим боклуци, според Вас. Но за мен контролът е важен: как влиза през границата, къде се депонира, как се ползва, как се контролира и тези заводи, които ще го горят, имат ли филтри или не? В момента голяма част от боклуците разбираш – нарочно ползвам този термин, защото Вие го използвахте, три години след това те уведомяват какво са направили с тях. Може би трябва да има по-рестриктивен режим. Тогава обаче половината зала ще скочи: ама моля Ви се, пречите на бизнеса. Значи трябва да има засилен контрол, рестриктивен. Входящо: примерно северната граница – два пункта, две жп линии и едно пристанище, само оттам може да се влиза. Сухоземно – само от едно място. На пристанищата – две, и всичко да е ясно къде е. Това означава нов център, който да контролира входа на боклуците и разходването им. Но ние не може да затворим, не можем – ние сме обвързани, ние сме част от Европейския съюз, тогава ние не можем и да изнасяме. А ние в момента изнасяме около 20 пъти, мисля, повече, отколкото са влизали. Така че преди да взимаме крайни решения – аз лично, няма да си го позволя, ще се консултирам с експертите, експертите, които в детайли знаят всичко. По отношение на помощи и възможности за усвояване фондове от чужбина. Последният човек съм, който ще попречи или няма да направи всичко възможно това да се случи. Ако трябва, ще поискам още хора, ако трябва, ще искам промяна на хора. Всичко, което трябва да се случи и може да се случи, има моето одобрение. Изобщо не смятам, че аз съм компетентният по всичко и трябва в цялото Министерство само аз да върша работа, защото, виждаш ли, другите хора не биха могли да я свършат. Напротив, делегирам отговорности на всички, ще делегирам. Имаше колега, който каза за отпадъците. Извинявам се много, ама ние в Перник в момента събираме целия скрап от страната. Ако ние в момента в Перник – той няма проблеми и мисля, че няма да има проблеми и сега в „Стомана“, да кажем, че няма да работи, какво правите Вие цял един отрасъл? А какво прави България, като кажеш: абе този завод дойде, направи инвестиция, разрешихме му водоползване, сега обаче казваме: не. България добро място за инвестиране ли ще е, или не е? Те ще трябва да си намерят водоизточници, но не става за два часа и не става императивно, те ще трябва да направят инвестиции, това е време. Всяко едно нещо е относително само за себе си. Ще Ви дам пример с един град: градът се захранва през три окръга от язовир, водата обаче вече е с влошени качества и невинаги стига. В самия град има бирена фабрика, която си е направила собствен водопровод, получила си е всичките разрешения и си получава прекрасна вода. В един момент казваш: добре де, тук има вода, тя дори не се използва, трябва да помогнем на града. Добре, ама в другия момент казваш: между мощност и населението кое е важно, населението?! Дай да вземем целия водопровод на завода и да го дадем на гражданите. Има и друга гледна точка. Аз се опитвам като адвокат, много често и като арбитър, знаете, като председател на Комисията, да бъда малко в средата – да видя и двете страни, да не взимам прибързани решения. Не искайте от мен отговор: веднага правим мораториум, не искайте отговор: веднага унищожаваме всички отпадъци, не искайте отговор от мен: отменям всички лицензи или каквото и да било. Първата ми работа е да отида да се запозная, да видя какви са отговорностите и как може да се наредят 100 човека и техният подпис да не важи за нищо. Как може да се наредят 100 институции, имало Басейнова дирекция, защото отговаря, ама нямало значение нейното мнение, имало хидрология, която отговаряла, ама нямало значение нейното мнение. Тогава кой има мнение? Всичко това трябва да се изчисти. Най-вече трябва да се обърна към експертния потенциал, защото има и много уволнени качествени хора, има и много хора, които вече са обидени и не искат да се върнат. Те не искат – веднъж си го изгонил, сега пак го докарваш. Питате ме защо приех мандата. Затова го приех, защото много добре ми е тук, много добре се разбирам с Вас и ще ми липсвате много. Вчера си взех табелката, защото ми беше последно заседание, поне да ми остане за спомен. Аз не искам да си тръгвам от Вас, но така се налага. Не могат да ми дадат място в листата, да имат нужда от мен и заради мен да имат проблеми, защото на мен ми е било по-добре тук. Но съгласете се, че ако аз бях във Вашата листа, и каквото предложите, аз ще го изпълня, защото съм част от Вас. Не съм част от Вас, аз съм част от „Обединени патриоти“. Не мога да откажа, защото ще кажат: този човек ни предаде. И мисля, че всеки един от Вас го разбира. Аз ще бъда администратор, искам така да ме разберете. Аз ще администрирам процеса в Министерството, ще възлагам задачи и ще търся персонална отговорност, няма да се притеснявам да разменям ресори, надявам се да сложа правилните хора. Не отивам с намерение да бъда метла, каквато и да било, каквато и да било метла – синя, червена, жълта, реваншизъм. Не са ми възложени никакви задачи в тази посока. Искам да се справя добре. Искам, ако може, мандатът да мине нормално. Искам да има резултат и да помогна на всичките колеги, които вече са ангажирани с кризата в Перник. Ще ми се да обиколя цялата страна, за да видя язовирите, за които Министерството и респективно аз в качеството на министър, не мога да свикна още, но ще отговарям, за да мога предварително да кажа на премиера: там, там и там има проблеми –може и да можем да ги решим, може и да не можем, но да го информирам своевременно, а не да го разбира след това. Бяхте прави в това, че сервират в последния момент проблема и той трябва да го реши и тича след проблемите. Той няма вина за това, ние имаме вина, в случая и аз ще имам вина. Ще направя всичко възможно да вляза много бързо в дейността на Министерството, ще изпълнявам Програмата на управляващото мнозинство на настоящото правителство. Аз затова съм дошъл в парламента. Ще работя с всички, не се притеснявайте, кой какъвто има проблем. Не обещавам да реша на всички проблемите, но ще се старая Програмата, за която съм дошъл, за която съм се клел тук и съм дал дума да участвам в парламента, да я изпълня. Благодаря на всички. Оставам приятел с всички. Благодаря Ви за петте години! (Ръкопляскания от ГЕРБ и „Обединени патриоти“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги: „Доклад относно Законопроект за маслодайната роза, № 902 01-20, внесен от Министерския съвет на 16 април 2019 г., приет на първо гласуване на 25 април 2019 г.“ Уважаеми господин Председател, моля на основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, моля да бъде гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за лицата: Чавдар Маринов – заместник-министър на земеделието, храните и горите, и господин Петър Кировски – директор на дирекция „Растениевъдство“ в Министерството на земеделието, храните и горите.

„Закон за маслодайната роза“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. „Глава първа – Общи положения“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

По чл. 1 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 1: „Чл. 1. Този закон урежда обществените отношения, свързани със: 1. създаването и поддържането на публичен национален електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насажденията от маслодайна роза; 2. идентификацията и отглеждането на насажденията от маслодайна роза; 3. изкупуването на цвят от маслодайна роза; 4. производството и етикетирането на продуктите от цвят на маслодайна роза; 5. изискванията към обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, към розопроизводителите и розопреработвателите; 6. научното обслужване в областта на розопроизводството, статута и функциите на Консултативния съвет по маслодайната роза; 7. контрола върху дейността на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза.“ По чл. 2 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2: „Чл. 2. (1) Целта на закона е опазването на маслодайната роза, традиционно отглеждана на територията на Република България. (2) Министърът на земеделието, храните и горите провежда държавната политика по идентификацията и отглеждането на насажденията от маслодайна роза и подпомагането на розопроизводството.“

„Глава втора – Регистър на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Глава втора – Регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насажденията от маслодайна роза“. По чл. 3 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3: „Чл. 3. Министерството на земеделието, храните и горите поддържа на интернет страницата си публичен национален електронен регистър на розопроизводителите, розопреработвателите, обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза и на насажденията от маслодайна роза.“

По чл. 4 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4: „Чл. 4. (1) За вписване в регистъра по чл. 3 розопроизводителите, розопреработвателите и собствениците на обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза подават единно заявление по образец в общинската служба по земеделие по постоянния адрес на физическото лице, съответно по седалището на едноличния търговец или юридическото лице. (2) Образецът на заявлението по ал. 1 се утвърждава от министъра на земеделието, храните и горите и се публикува на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. (3) В заявлението по ал. 1 розопроизводителите посочват: 1. трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице и ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, или идентификационния номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. правното основание за ползване на имота, площта и местонахождението на имота – номера на масива и физическия блок, идентификационния номер и ЕКАТТЕ/адреса на имота; 3. вида на отглежданата маслодайна роза; 4. информация за контакт – електронен адрес, телефонен номер, пощенски адрес и други, които ще се използват. (4) Към заявлението по ал. 1 розопроизводителите прилагат заверени копия на: 1. документ за собственост или друго правно основание за ползване на имота; 2. документ за правния статус на лицата, регистрирани в държава извън Европейския съюз; 3. документ за правния статус на лицата, регистрирани съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 4. документ за произход на посадъчния материал – само за новосъздадени насаждения; 5. нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава от упълномощено лице. (5) В заявлението по ал. 1 розопреработвателите посочват: 1. трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице и ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, или идентификационен номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 2. правното основание за ползване на обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза; 3. информация за контакт – електронен адрес, телефонен номер, пощенски адрес и други, които ще се използват. (6) Към заявлението по ал. 1 розопреработвателите прилагат заверени копия на: 1. документ за собственост или друго правно основание за ползване на обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза; 2. документ за правния статус на лицата, регистрирани в държава извън Европейския съюз; 3. документ за правния статус на лица съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 4. нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава от упълномощено лице. (7) В заявлението по ал. 1 собственикът на обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза посочва: 1. трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице – собственик на обекта, както и данни за ползвателя, когато обектът е предоставен за ползване на друго лице; 2. адреса на обекта; 3. документа за собственост и документа, с който ползването на обекта е предоставено на друго лице – когато е приложимо; 4. номера и датата на влязлото в сила разрешение за ползване съгласно действащата нормативна уредба – когато е приложимо; 5. производствената площ на обекта и обема на складовите помещения; 6. броя и капацитета на дестилационните и другите инсталации и съоръжения за преработване на цвят от маслодайна роза; 7. видовете продукти от цвят на маслодайна роза, които се произвеждат в обекта; 8. информация за контакт – електронен адрес, телефонен номер, пощенски адрес и други, които ще се използват. (8) Към заявлението по ал. 1 собственикът на обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза прилага заверени копия на: 1. документ за собственост и документа, с който ползването на обекта е предоставено на друго лице – когато е приложимо; 2. документ за правния статус на лицата, регистрирани в държава извън Европейския съюз; 3. документ за правния статус на лицата съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; 4. разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2, съответно удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията, или разрешение за строеж – за стопански и второстепенни постройки по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията – когато е приложимо; 5. технологична документация за видовете продукти от цвят на маслодайна роза, които се произвеждат в обекта, или декларация, че производството се извършва съгласно национален или браншови стандарт; 6. нотариално заверено пълномощно, когато заявлението се подава от упълномощено лице. (9) В 14-дневен срок от датата на подаване на единното заявление по ал. 1: 1. общинската служба по земеделие извършва проверка на посочената в заявлението информация; 2. въз основа на резултата от проверката по т. 1 директорът на съответната областна дирекция „Земеделие“ издава заповед за вписване в регистъра на съответния розопроизводител, розопреработвател или обект за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, или постановява отказ; заповедта за отказ се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) При непълноти и/или неточности в представените документи органът по ал. 9, т. 2 писмено уведомява заявителя и определя 10-дневен срок за отстраняването им, считано от датата на уведомяването. В тези случаи срокът по ал. 9 спира да тече. (11) При неотстраняване на непълнотите и/или неточностите в указания срок органът по ал. 9, т. 2 прекратява производството по вписване в регистъра и постановява отказ. Заповедта за отказ се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (12) Областните дирекции „Земеделие“ изпращат по служебен път издадените заповеди по ал. 9, т. 2 и ал. 11 до компетентните звена в Министерството на земеделието, храните и горите, както и до съответните общински служби по земеделие – за вписване в регистъра по чл. 3.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Днес ни предстои окончателното гласуване на текстовете за Закона за маслодайната роза. Уважаеми народни представители, производството на рози и продукти от розов цвят е специфичен сектор. Характерен е за конкретни райони в страната – Карлово, Казанлък, Стрелча, което предполага, че не всеки от нас може да познава особеностите на сектора, проблемите на заетите в него, трудностите с търговията с крайния продукт – розовото масло. В същото време маслодайната роза е емблема и символ на България. С розовото масло се идентифицира страната ни, припознава се на европейските и световните пазари. Миналата година Роза дамасцена е призната от ЮНЕСКО като недвижимо културно наследство за човечеството. Можем да се поздравим, че Закон за розата все пак има. Пътят на Закона за розата е дълъг и бавен. От 1994 г., тоест почти преди 30 години, в Народното събрание се предлагат и отлежават текстове, които да бъдат в полза и с грижа за розопроизводителите. Е, Закон имаме, но грижа за всички розопроизводители нямаме. Вземам думата като човек, живеещ в Розовата долина, за да представя пред Вас гласа и позицията на малките розопроизводители, защото гласът на големите розопроизводители и розопреработватели вече чухме в работни групи и комисии. При създаване на текстове на Закона не се взе предвид позицията на всички розопроизводители. Парламентарната група на „БСП за България“ направи многократни срещи с розопроизводители и розопреработватели веднага след представяне на Проектозакона за маслодайната роза в първоначалния му вариант. Мнението на всички, заети в сектора, преди година беше, че текстовете в Проектозакона с нищо не помагат на розопроизводството. Направихме предложение след първо четене на Закона на базата на разговорите с хората в бранша. Търсехме облекчен режим на регистрация на розопроизводителите съвместно с местната власт, общинските комисии по земеделие. Предложенията бяха опорочени и отхвърлени. Зададохме въпроси към министъра на земеделието за подпомагане на розопроизводителите, за ситуацията на пазара на розово масло в страната. Оказа се, че розовото масло още няма собствен код в общата информация за внос на етерични масла, което затруднява проследяването на проблемите в търговията. Безспорно Закон за розата трябва да има – закон, в чиято философия да има далновидност, грижа и дългосрочна перспектива за този специфичен бранш. Нито грижа, нито перспектива, нито далновидност има в него. Представете си пасторалната идилична картина на месец май в Розовата долина – разцъфнали маслодайни рози и омаен аромат. За големите производители това е кампания, бизнес, пари. Това са принципите на либералния пазар и в това няма нищо лошо. Но за малкия производител, в голямата си част млади хора, които обработват два-три декара, е поминък, наследен през годините, поминък, на който държат, поминък, от който не правят бизнес и големи пари. Това, което изкарват в пари, е равно на тетрадки и дрехи на децата им за училище. Унизително е да коментирам, но възрастните хора, които обработват рози, разчитат на спечеленото, което стига само да купят дърва за огрев за зимата. Тези семейства не правят голям бизнес, но правят нещо много важно – съхраняват розопроизводството. Те са грижовни стопани на земята и маслодайната роза. Създават у децата си навици на трудолюбие, така както са създали родителите им в тях. Създават общност, която си помага, общност, която живее и прави пълнокръвна Розовата долина. Лишавайки от грижа точно малките производители, държавата за пореден път доказва липсата на отговорност и далновидност за живота на хората си. Малките ниви с розови насаждения ще бъдат изоставени. Все по-малко неща ще свързват младите хора с района и все повече неща ще ги отчуждават от домовете им. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Не може да се очаква друго, когато текстовете в Закона са подчинени на санкции, наказания и глоби, когато в Закона е заложено противопоставяне и противоборство между малките и големите розопроизводители. Моят апел към малките розопроизводители е да не се отказват от съхраняване на розопроизводството. Спасението… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Две минутки. Спасението минава през обединяване или коопериране…

Две секунди. (Шум и реплики.) …и през много трудности.

Чакайте де!

Е какво толкова?! Не може да си завърши едно изречение. (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Ще Ви помоля само две изречения да кажа.

Познавайки хората от моя – карловския край, разчитам, че те няма да се откажат, въпреки системата, въпреки наложените ограничения, и ще се справят обединени и заедно. Уважаеми дами и господа, заповядайте в карловския край през месец май, гостоприемни сме. Ще видите с очите си красотата на целогодишния тежък труд на хората. Дано имате очи и политическа воля да видите минусите на Закона, защото към този момент късогледството е силно изразено към този бранш, или поне към част от него. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз не чух да представят нашето предложение, поне да го изчетат, затова искам накратко да кажа какво предлагаме в Закона за розата, различно от текстовете, които се гласуваха в Комисията. Първо, искам да кажа, че приветстваме такъв закон. Второ, че е необходим регистър на розопроизводителите. За розопреработвателите такъв регистър така или иначе съществува, тъй като те осъществяват своята дейност в регулации, които дават възможност да се знаят и капацитетът, и възможностите за преработка на розово масло, но розопроизводителите са един празен лист – абсолютно никой в държавата няма представа колко са на брой, как е тяхното разпределение на малки, средни и големи. Единственото нещо, което може да намерите в Аграрния доклад на Министерството, е 40 – 45 000 декара земя, които се обработват с маслодайна роза, но може и да са повече, защото има и други публикации на браншови организации, които казват, че са 60. Тоест регистър трябва, но това, което се предлага, е извън възможностите, особено на малките розопроизводители. За да се регистрират, те трябва да отидат в общинската служба, да имат набор от документи и съответно на базата на този набор от документи, а след това и проверка на общинската служба, да получат своята заповед, че са регистрирани розопроизводители. Това е изключителна административна тежест, която ще създаде проблем, защото особено за възрастни хора или семейства с по един, два декара ще представлява трудност да могат да реализират тази регистрация. Ние предлагаме следното: събирането на информация за това кои са розопроизводителите, на какви площи, колко са тези площи, които обработват, каква сортова структура има да се прави от общинските служби „Земеделие“. В тези комисии да участва и кметът, защото той знае точно кой се занимава именно с тази дейност и да се регистрират служебно от общинските служби. Съгласете се, че само 23 са общините, в които се отглежда маслодайна роза. Какъв е проблемът да се направи първоначалната регистрация със структурите на Министерството на земеделието, не само общински служби, Изпълнителната агенция, която е свързана с това, да направи оценка какъв е видът на розата, която се отглежда? По-нататък в текстовете и това е предвидено. Съвсем друг начин и друга философия ние влагаме в предложението за регистър, като искаме всички да са обхванати. Представете си случай, в който не са обхванати абсолютно всички розопроизводители, защото не са разбрали или защото нямат възможност да пътуват, или да направят каквато и да било регистрация в общинската служба. В текстовете на Закона е казано, че те подлежат на санкция. Първо, не могат да продават розов цвят, което е абсурдно – произвели сте нещо, нямате право да го продавате, защото не сте регистрирани. Санкциите са изключително големи, стигат до 1000 лв. при първо нарушение. Смятах, че предложението ни е разумно. Дебатирахме го в Комисията по земеделието, не се прояви разбиране. Отсега Ви казвам, че този начин на регистрация няма да издържи и пет месеца. Няма да минат и пет месеца, ние ще променим Закона, след като се види, че например 50% от розопроизводителите не са обхванати в регистъра. Тогава се създават казуси, които няма как да реши Министерството на земеделието и няма как да изпълнява своята политика в тази област от гледна точка на защита на маслодайната роза. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Професор Бъчварова, благодаря Ви, че взехте думата за изказване и опровергахте твърденията на колегата Ненчева, че Законът подкрепя изцяло големите производители. Както казахте, първата цел на този нов закон е да се преброят розопроизводителите. Към момента нямаме информация колко са розопроизводителите, дали са малки, средни и големи, а камо ли, госпожо Ненчева, да създаваме Закон, който да е в подкрепа на големите розопроизводители. Ако бяхте се запознали със стенограмите на Комисията по земеделието, щяхте да видите, че това е, поне в последната година, най-консенсусният законопроект. Бяха направени много работни групи с членове на Комисията по земеделието и с бранша. На всички заседания имаше 95%, ако не ме лъже паметта, представителност на розопроизводителите, независимо дали са малки, средни или големи. Пак казвам, че към момента ние не знаем колко са те – нито малките, нито средните, нито големите. Този закон е изцяло подкрепен и от розопроизводителите, и от розопреработвателите, смятам, че и от всички парламентарни групи. Да, предложението на професор Бъчварова относно воденето на регистъра го дебатирахме. Имаше много предложения от Вашата парламентарна група и голяма част от тях бяха приети. Чухме и становището на Министерство на земеделието и храните. Комисията прие текст, който да води до адекватен регистър, за да преброим малките, средните и големите, така че към момента да се говори, че Законът е предложен в полза на малки или големи, най-малкото е несериозно.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Регистрираните земеделски производители, които получават европейски средства, се знаят, за тях има регистър, площите, които обработват, и субсидиите, които получават, но те са малко на брой. Големият брой са малките, които са с един-два декара, за тях няма никаква информация. Да ги подложим на този ужас и всеки един от тях да отиде в общинската служба, за да представи правни основания, видът на отглежданата роза, информация за контакти, електронен адрес и така нататък към заявлението, което трябва да подаде, ми се струва нещо, което е невъзможно да се осъществи от тях. Притеснението ми е, че този регистър няма да е пълен, защото малките розопроизводители няма да имат възможност или няма да са разбрали даже, че този регистър се прави и те са задължени да се включат в него. Защо този регистър да не го направи общинската служба или службите на Министерството, при условие че, след като се подадат документите, както е предвидено в текстовете на Закона, общинската служба ще отиде да направи проверка дали е вярно това? Защо не направим необходимото самите общински служби да обиколят всяко населено място, общините са само 23 – нито повече, нито по-малко, и те да впишат, че Иван Драганов има два декара, има рози – вписва го в регистъра? Така или иначе този процес ще продължи една година, както по-нататък се вижда – наредба на министъра, една година ще се реализира процесът по регистрация. Съгласете се, че проблем ще има. Това не е акцизна стока като тютюна, за да правим изисквания, които не могат да бъдат достигнати от производителите на розов цвят в България. Иначе за розопреработвателите аз не се притеснявам, те имат достатъчно възможности да реагират и да си свършат работата навреме, с оглед сроковете, които са подадени. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам думата по отношение на това, което в момента ни се предлага, а то е именно въвеждането на този регистър за розопроизводителите. Ако прочетем подробно текстовете, които ни се предлагат в чл. 4, ще видим поредната административна тежест, която се вменява на розопроизводителите, които – аз съм убедена, че голяма част от тях – госпожа Бъчварова го каза, но аз ще го повторя – няма да имат възможност да подадат съответните изискуеми документи. Един от изискуемите документи, които се вменяват и които са задължение розопроизводителите да представят, са сключени договори с розопреработвателите. Не знам доколко по време на работните комисии този въпрос е дискутиран, но аз излизам от становището на малките розопроизводители в Стрелча, когато бяха протестите през 2018 г. Тогава всички посочиха като основен проблем липсата на възможности за сключване на такива предварителни договори с преработвателите. Големият им страх е, сключвайки такива предварителни договори, че впоследствие няма да реализират продукцията си достатъчно рентабилно. Така че по начина, по който Вие въвеждате изискванията за този регистър, с тези изисквания искате по чл. 10 да има представени договори, аз не виждам Вие по какъв начин давате възможност на дребните, на малките да искат да бъдат в този регистър. За мен този Закон за маслодайната роза наистина ще регламентира отношенията, свързани с производството на розов цвят на територията на тези 23 общини – да, действително, но няма да облекчи малките розопроизводители, за които това е поминък, който не е свързан с печеленето на средства, а поминък, който е от векове, поминък, който се предава по наследство, и им е важно те да го поддържат.

Запознавам Ви с неподкрепеното от Комисията предложение на народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „Чл. 4 се изменя така: „Чл. 4 (1) Регистърът по чл. 3 съдържа данни за трите имена, ЕГН или личен номер и постоянния адрес, а за юридическите лица –наименованието, седалището и адреса на управление и ЕИК или идентификационен номер, на розопроизводителите и розопреработвателите; местонахождението, размера и идентификационния номер и ЕКАТТЕ на земеделската площ; местонахождението, площта (производствена и складова), вида на произвежданите продукти и капацитета на обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза. (2) Вписването на розопроизводителите, розопреработвателите и обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза в регистъра се извършва на основата на регистрация от общинските земеделски служби. (3) Освен по искане на лицата, регистрацията от общинските земеделски служби се извършва и по представени от кметовете на населените места списъци. Във всеки случай общинските земеделски служби актуализират ежегодно, до 31 юли, данните по регистрацията. (4) Редът за вписване в регистъра по чл. 3 и неговото водене, и реда за регистрация от общинските земеделски служби се определят с наредба на министъра на земеделието, храните и горите.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5: „Чл. 5. (1) В регистъра по чл. 3 общинските служби по земеделие вписват: 1. за розопроизводителите: а) регистрационния номер и датата на вписване; б) трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице и ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, или идентификационен номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; в) правното основание за ползване на имота, площта и местонахождението на имота – номера на масива и физическия блок, идентификационния номер и ЕКАТТЕ/адреса на имота; г) вида на маслодайната роза; д) количествата произведен цвят – когато е приложимо; е) информацията по чл. 10, ал. 2, т. 1, 3 и 6; 2. за розопреработвателите: а) регистрационния номер и датата на вписване; б) трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице и ЕИК по Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, или идентификационен номер за регистрация на лицата, регистрирани в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство; в) правното основание за ползване на обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза; г) вида на маслодайната роза; д) количествата преработен цвят – когато е приложимо; е) информацията по чл. 10, ал. 2, т. 1, 3 и 6; 3. за обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза: а) регистрационния номер и датата на вписване; б) адреса на обекта; в) документа за собственост и документа, с който ползването на обекта е предоставено на друго лице – когато е приложимо; г) трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице – собственик на обекта, както и данни за ползвателя, когато обектът е предоставен за ползване на друго лице; д) производствената площ на обекта и обема на складовите помещения; е) броя и капацитета на дестилационните и другите инсталации и съоръжения за преработване на цвят от маслодайна роза; ж) видовете продукти от цвят на маслодайна роза, произвеждани в обекта; з) номера на разрешението за ползване по чл. 177, ал. 2, съответно на удостоверението за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията, или на разрешението за строеж – за стопански и второстепенни постройки по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията; 4. за насажденията от маслодайна роза: а) регистрационния номер и датата на вписване; б) номера и датата на констативния протокол за идентификация на площта с насаждения от маслодайна роза, съответно на протокола за местонахождението и площта на изкоренените насаждения; в) трите имена и постоянния адрес на физическото лице, съответно наименованието, седалището и адреса на управление на едноличния търговец или юридическото лице – собственик на насаждението; г) площта и местонахождението на имота – номера на масива и физическия блок, идентификационния номер и ЕКАТТЕ/адреса на имота; д) вида на маслодайната роза. (2) Информацията по ал. 1, т. 1, букви „д“ и „е“ и по т. 2, букви „д“ и „е“ се вписва служебно в регистъра въз основа на подадените от розопроизводителите и розопреработвателите декларации по чл. 13 и чл. 14. (3) Вписването в регистъра по чл. 3 на насажденията от маслодайна роза се извършва служебно от съответните общински служби по земеделие въз основа на данните от констативните протоколи за идентификация на площите с насаждения от маслодайна роза и протоколите за местонахождението и площта на изкоренените насаждения. (4) Информацията в регистъра по чл. 3 се публикува при спазване на търговската тайна и на Закона за защита на личните данни.“

По чл. 6 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 6: „Чл. 6. (1) В срок до 10 дни от вписването в регистъра по чл. 3 общинската служба по земеделие издава на заявителя удостоверение по образец, утвърден от министъра на земеделието, храните и горите. Удостоверението е безсрочно и за него не се дължи държавна такса. (2) Удостоверението за вписване в регистъра е лично и не може да се преотстъпва. (3) Всяко лице, вписано в регистъра, може да поиска отстраняване на допуснати грешки във вписаните обстоятелства. (4) Вписаните в регистъра по чл. 3 лица са длъжни да заявят пред съответната общинска служба по земеделие всички настъпили промени във вписаните обстоятелства в срок до 7 дни от настъпването на промяната. Вписването на промяната се извършва при условията и по реда на чл. 4, ал. 9 – 12.“

По чл. 7 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „Член 7 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7: „Чл. 7. (1) Розопроизводител, розопреработвател или обект за производство на продукти от цвят на маслодайна роза се отписва от регистъра по чл. 3 въз основа на заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие“: 1. при подадено заявление от розопроизводителя, розопреработвателя или собственика на обект за производство на продукти от цвят на маслодайна роза; 2. при смърт на физическото лице или при поставянето му под запрещение; 3. при заличаване на едноличния търговец или прекратяване на юридическото лице; 4. когато в резултат на промяна на обстоятелствата не отговаря на нормативните изисквания за извършване на дейността; 5. когато в рамките на 12 месеца преди датата на издаване на заповедта за отписване с влезли в сила два или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на нормативен или общ административен акт, извършени при упражняване на дейността, за която е вписано в регистъра; 6. когато на лицето по съдебен или административен ред му е било забранено да осъществява дейността, за която е вписано в регистъра – за срока на забраната. (2) Не се разглеждат заявления за вписване в регистъра, подадени от лица, отписани поради настъпили обстоятелства по ал. 1, т. 5, в срок една година след влизането в сила на заповедта за отписване. При повторно или следващо отписване от регистъра заявления за вписване не се разглеждат за срок две години след влизането в сила на заповедта за отписване.“

„Глава трета – Създаване на насаждения от маслодайна роза“. Има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: В Глава трета наименованието се изменя така: „Посадъчен материал“. Комисията не подкрепя предложението. „Глава трета – Идентификация на площите с насаждения от маслодайна роза и отглеждане на насаждения от маслодайна роза“.

По чл. 8 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „В чл. 8 ал. 2 се изменя така: „(2) Производството на посадъчен материал се извършва при спазване на технологични инструкции, изготвени от Института по розата и етеричномаслените култури към Селскостопанската академия и утвърдени от министъра на земеделието, храните и горите.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8: „Чл. 8. (1) Насаждения от маслодайна роза се създават от сертифициран посадъчен материал, който отговаря на изискванията на Закона за посевния и посадъчния материал. (2) При отглеждането на маслодайна роза се прилагат добри земеделски практики, съобразени с биологичните изисквания за вида Rosa damascena Mill и Rosa alba L.“

По чл. 9 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „Член 9 отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9: „Чл. 9. (1) Ежегодно в срок до 31 март розопроизводителите уведомяват съответната общинска служба по земеделие за новосъздадените и/или изкоренените през последните 12 месеца насаждения от маслодайна роза. Общинската служба по земеделие изпраща по служебен път получената информация до Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол и съответното компетентно звено в Министерството на земеделието, храните и горите. (2) Министърът на земеделието, храните и горите или оправомощени от него длъжностни лица със заповед назначават комисии за извършване на идентификация на площите с новосъздадени насаждения от маслодайна роза. Комисиите включват представители на Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол, Института по розата и етеричномаслените култури и представители на съответната областна дирекция „Земеделие“. (3) Идентификацията на площите с новосъздадени насаждения от маслодайна роза се извършва във фенофаза „цъфтеж“, след проверка на място, извършена в присъствието на собственика или на негов представител. (4) За резултата от проверката по ал. 3 съответната комисия изготвя констативен протокол по образец, който съдържа информация за площта и местонахождението на насажденията и вида на маслодайната роза. Протоколът се връчва на собственика и на всички членове на комисията. Протоколът е официален документ, който удостоверява вида на маслодайната роза. (5) Извън случаите по ал. 1 идентификация на площите с насаждения от маслодайна роза може да се извърши въз основа на заявление от съответния собственик или розопроизводител, подадено в общинската служба по земеделие по местонахождение на насажденията. Идентификацията се извършва по реда на ал. 2 – 4. (6) Общинските служби по земеделие целогодишно извършват проверки на място за установяване на изкоренени насаждения от маслодайна роза. Проверките се извършват от комисия, определена със заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие“. (7) За резултата от проверката по ал. 6 комисията изготвя констативен протокол, който съдържа информация за местонахождението и площта на изкоренените насаждения. Протоколът се издава в два екземпляра – по един за собственика и за общинската служба по земеделие. (8) Розопроизводителите съхраняват документите за произхода на посадъчния материал и протоколите по ал. 4 и 7 за срок 5 години.“

„Глава четвърта – Изкупуване на цвят от маслодайна роза“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По чл. 10 има предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: „В чл. 10 се правят следните изменения: 1. ал. 1 и 2 – отпадат. 2. ал. 3 и 4 стават съответно ал. 1 и 2. 3. ал. 5 става ал. 3, като в нея т. 4 – отпада.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10: „Чл. 10. (1) Изкупуването на цвят от маслодайна роза се извършва въз основа на писмен договор, сключен между вписани в регистъра по чл. 3 розопроизводители и розопреработватели. (2) Договорите по ал. 1 съдържат: 1. идентификация на страните; 2. срок на договора; 3. номер и дата на удостоверенията за вписване в регистъра по чл. 3 на страните по договора; 4. площ и местонахождение на имота – номер на масива и физическия блок, идентификационен номер и ЕКАТТЕ/адрес на имота; 5. вид на маслодайната роза; 6. прогнозно количество на изкупувания цвят от маслодайна роза; 7. цена и срок на плащане. (3) Изкупуването на цвят от маслодайна роза се извършва от вписани в регистъра по чл. 3 розопреработватели във: 1. обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, вписани в регистъра по чл. 3; 2. пунктове за изкупуване на цвят от маслодайна роза. (4) Ежегодно в срок до 10 април розопреработвателите подават до кмета на общината информация относно броя, местонахождението и работното време на пунктовете за изкупуване на цвят от маслодайна роза на територията на общината. (5) Ежегодно в срок до 25 април кметът на общината издава заповед, която включва: 1. списък на розопроизводителите; 2. брой и местонахождение на пунктовете за изкупуване на цвят от маслодайна роза; 3. часови периоди за бране и за изкупуване на цвят от маслодайна роза; 4. забрана за бране и изкупуване на цвят от маслодайна роза извън периода по т. 3.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Направено е предложение за задължение да има договор за изкупуване на цвят от рози. Този договор е задължителен и от гледна точка на практиките, които въобще съществуват в земеделието, е нещо много хубаво, но дали е възможно да се случи. Защото не розопроизводителите няма да искат договор, а най-често силната страна – розопреработвателите са тези, които са против сключването на договори по причина, че при тях дейностите, които трябва да осъществяват и ресурсът, който трябва да осъществят и да имат също така, е строго определен. Когато имаме едно свръхпроизводство, например на розов цвят, както преди две години, или се струпва изкупуването на розов цвят в кратък срок, е възможно да няма и желание за сключване на договори. Но това ни е задължение по закон, което след това се материализира в санкции. Тук има няколко въпроса. Първо, кога се сключва договорът? Март – април! Защото ние трябва да кажем колко розов цвят евентуално ще продадем – това е хипотеза, до прибирането или брането на розов цвят може да има ситуации, в които да не се изпълни производствената програма. Цена и срок на плащане! Много е хубаво срокът на плащане да е веднага, но обикновено в такива договори, които са вид предварителни договори за намерение за сключване и количества, цените се фиксират или се определят в периода на изкупуване, като се оценява съответно и качеството. Тоест този договор, в който ние казваме срок, площи, вид на рози и всичко останало, ако не е сключен, розопроизводителите търпят санкции. Освен това за кого ще бъде тази санкция? Как ще се установи примерно, че розопреработвателят не иска да сключи договор, а розопроизводителят иска? Коя ще бъде тази структура или този орган, който ще каже кой взема решение да бъде направена санкцията? Струва ми се, че е изключително недомислено в тази си част направеното предложение, не е работещо и няма да проработи по простата причина, че розопреработвателите също притежават розови насаждения. А там как ще се сключват договори, също не може никой да каже – сами със себе си ли? Големите розопреработватели имат и розови масиви – те трябва да сключат сами със себе си договори с цени и начин на плащане, което също е абсурдно. Освен това ще дойдем в ситуация, която може би съществуваше през 80-те години. Ще се изкупува цветът от рози от малките без договор, но розопреработвателите, които имат масиви, ще отчетат добиви, които са невиждани в света – умножени по две или по три, за да оправдаят суровината, която имат. Това е практика, която казвам, се е ползвала през 80-те години по отношение на статистиката и сега ще стане същото – вместо 300 кг добив от розов цвят ще си пишат, че имат 600 кг, защото според тях годината е много добра. Тоест това е една стъкмистика, която на никого не е необходима. Благодаря.

Предложение от народния представител професор Светла Бъчварова и група народни представители: Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 16. „Глава пета – Производство и етикетиране на продукти от маслодайна роза. Изисквания към розопреработвателите и към обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Глава пета – Производство и етикетиране на продукти от цвят на маслодайна роза. Изисквания към обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, към розопроизводителите и розопреработвателите. Раздел I – Производство и етикетиране на продукти от маслодайна роза“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Раздел I – Производство и етикетиране на продукти от цвят на маслодайна роза“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11: „Чл. 11. (1) Производството на продукти от цвят на маслодайна роза се извършва от лица, вписани в регистъра по чл. 3. (2) Производството на продукти от цвят на маслодайна роза се извършва съгласно национални или браншови стандарти или разработена от розопреработвателя технологична документация за различните видове продукти. (3) Биологичното производство на продукти от цвят на маслодайна роза се извършва в съответствие с разпоредбите на Регламент (EО) № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 2092/91 (ОВ, L 189/1 от 20 юли 2007 г.), на Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250/1 от 18 септември 2008 г.), на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и на наредбата по чл. 17, ал. 1 от същия закон. (4) Производството, етикетирането и контролът на продуктите със защитено географско указание „Българско розово масло“ (Bulgarsko rozovo maslo) (ЗГУ) се осъществяват съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ, L 343/1 от 2012 г.), на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1020/2014 на Комисията от 25 септември 2014 г. за вписване на наименование в регистъра на защитените наименования за произход и защитените географски указания (Българско розово масло (Bulgarsko rozovo maslo) (ЗГУ) (ОВ, L 283/31 от 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) № 1020 (2014)”, на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и на наредбите, издадени на основание чл. 17, ал. 2 и чл. 25б от същия закон. (5) Продукти със защитено географско указание „Българско розово масло“ (Bulgarsko rozovo maslo) (ЗГУ) се произвеждат от производители, вписани в регистъра на производителите на продукта съгласно чл. 16, ал. 3, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. (6) Розопроизводителите могат да преработват на ишлеме произведения от тях цвят от маслодайна роза в обекти за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, вписани в регистъра по чл. 3, които отговарят на изискванията на чл. 12. (7) При етикетирането и опаковането на продуктите от цвят на маслодайна роза се спазват приложимите изисквания на Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. относно класифицирането, етикетирането и опаковането на вещества и смеси, за изменение и за отмяна на директиви 67/548/ЕИО и 1999/45/ЕО и за изменение на Регламент (ЕО) № 1907/2006 (OB, L 353/1 от 31 декември 2008 г.) и на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси. (8) При етикетирането и опаковането на продуктите от цвят на маслодайна роза може да се прилагат и съответните изисквания на: 1. СД ISO/TS 210:2015 Етерични масла. Общи правила за опаковане, кондициониране и съхранение; 2. СД ISO/TS 211:2015 Етерични масла. Общи правила за етикетиране и маркиране на опаковки. (9) Етикетирането на продуктите от цвят на маслодайна роза се извършва по начин, който улеснява тяхната проследимост, като етикетът задължително съдържа: 1. наименование на продукта; 2. състав; 3. партиден номер; 4. срок на годност; 5. фирмено лого и адрес на производителя; 6. условия за съхранение. (10) Розопреработвателят, в чийто обект е произведен продуктът от цвят на маслодайна роза, издава гаранция за чистота и натуралност на продукта. (11) Когато продукти от цвят на маслодайна роза се използват за производство на храни, при етикетирането се прилагат изискванията на Закона за храните и подзаконовите нормативни актове за неговото прилагане. (12) Когато продукти от цвят на маслодайна роза се използват за производство на козметични продукти, лекарствени продукти или медицински изделия, при опаковането и етикетирането се прилагат изискванията на Закона за здравето, Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за медицинските изделия и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. (13) Забранява се употребата на наименованието „Българско розово масло“ (Bulgarsko rozovo maslo) (ЗГУ) при представяне, етикетиране и/или рекламиране на козметични продукти, химични вещества и смеси, лекарствени продукти и медицински изделия, когато в състава на козметичните продукти, химичните вещества и смеси, лекарствените продукти и медицинските изделия е вложено розово масло, произведено от производители, които не са вписани в регистъра по чл. 16, ал. 3, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз.“

„Раздел IІ – Изисквания към обектите за производство на продукти от цвят на маслодайна роза“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12: „Чл. 12. Преработването на цвят от маслодайна роза се извършва в обект за производство на продукти от цвят на маслодайна роза, вписан в регистъра по чл. 3, който: 1. има влязло в сила разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2, съответно удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията, или разрешение за строеж – за стопански и второстепенни постройки по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията; 2. разполага с разработена технологична документация за видовете продукти от цвят на маслодайна роза, които се произвеждат в обекта, или с национален или браншови стандарт за производство на съответния продукт; 3. разполага с инсталация/инсталации за производство на розово масло, розов конкрет, розово абсолю и/или розова вода, или с инсталация и/или съоръжение за сушене на цвят от маслодайна роза.“ „Раздел IІІ – Изисквания към розопреработвателите“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за наименованието на подразделението: „Изисквания към розопроизводителите и розопреработвателите“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13: „Чл. 13. (1) Ежегодно в срок до 30 април розопроизводителите подават в общинската служба по земеделие по местонахождение на насажденията декларация по образец за сключените за текущата стопанска година договори с розопреработватели за реализация на произведения цвят от маслодайна роза. (2) Ежегодно в срок до 31 юли розопроизводителите подават в общинската служба по земеделие по местонахождение на насажденията декларация по образец за количествата произведен и за количествата реализиран цвят от маслодайна роза по сключените договори за текущата стопанска година. Розопроизводителите съхраняват документите за количествата произведен и за количествата реализиран цвят от маслодайна роза за срок 5 години. (3) Декларациите по ал. 1 и 2 се подават лично или чрез пълномощник по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. (4) Образците на декларациите по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите и се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14: „Чл. 14. (1) Ежегодно в срок до 30 април розопреработвателите подават в общинската служба по земеделие по местонахождение на обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза декларация по образец за сключените за текущата стопанска година договори с розопроизводители за изкупуване и/или преработване на цвят от маслодайна роза. (2) Ежегодно в срок до 31 юли розопреработвателите подават в общинската служба по земеделие по местонахождение на обекта за производство на продукти от цвят на маслодайна роза декларация по образец за количествата изкупен и за количествата преработен цвят от маслодайна роза по сключените договори за текущата стопанска година. Розопреработвателите съхраняват документите за количествата изкупен и за количествата преработен цвят от маслодайна роза за срок 5 години. (3) Декларациите по ал. 1 и 2 се подават лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и чл. 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. (4) Образците на декларациите по ал. 1 и 2 се утвърждават от министъра на земеделието, храните и горите и се публикуват на интернет страницата на Министерството на земеделието, храните и горите.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15.