23 януари 2020 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието и храните относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. Комисията по земеделието и храните проведе извънредно заседание на 21 януари 2020 г., на което обсъди цитирания законопроект. В заседанието на Комисията взеха участие – от Министерството на земеделието, храните и горите: доцент доктор Янко Иванов – заместник-министър, доктор Петя Петкова – директор на дирекция „Политики по агрохранителната верига“, и Диана Филева – изпълняващ дейността началник на отдел в дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“; от Българската агенция по безопасност на храните: професор доктор Паскал Желязков – изпълнителен директор, и Емил Кръстев – началник на отдел в дирекция „Правно-нормативно обслужване“ в Агенцията. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от заместник-министър Иванов. Със Законопроекта се предлагат няколко основни групи промени.“ (Шум.)

„Прецизират се текстовете, свързани с официалния контрол, в случаите, когато не са приложени ветеринарномедицински мерки по профилактика, мерки за ликвидиране на възникнали болести и при проследяване на нерегистрирани животновъдни обекти или неидентифицирани животни. Създава се възможност за възлагане на изпълнението на мерките за ограничаване и ликвидиране на болести на изпълнител, различен от служителите на Българската агенция по безопасност на храните. Регламентират се допълнителни задължения за собствениците и ползвателите на животновъдни обекти, свързани със спазване на изискванията за идентификация на животните и опазване на здравословното им състояние; спазване на изискванията (шум) за хуманно отношение към тях; документиране на движението от…“

„…на движението от и към животновъдните обекти; създаване и изпълнение на програми за самоконтрол на болести; спазване на определени изисквания при населване на животновъдните обекти и прилагане на спешни мерки при констатиране на заразна болест в обектите. Регламентират се допълнителни задължения и за кметовете и кметските наместници, които ще следва да предприемат мерки за намаляване на риска от възникване и разпространение на заразни болести по животните, а в случаи на възникване на такива, да оказват съдействие при прилагането на мерки за тяхното ограничаване и ликвидиране. Създава се облекчен, безплатен режим за регистрация на личните стопанства. Прецизират се текстовете, свързани с организацията на ветеринарномедицинското обслужване на животните, осъществявано от регистрираните ветеринарни лекари. Въвежда се териториален принцип при сключване на договорите за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози с регистрирани ветеринарни лекари. На регистрирани ветеринарни лекари, сключили договори за профилактика, лечение и диагностика на болестите по животните и за изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози със собственици или ползватели на ферми, не се позволява да сключват такива договори със собственици или ползватели на лични стопанства. Предвижда се честотата на посещенията в обектите да бъде определена в специална процедура. Прецизират се текстовете, регламентиращи реда за обезщетяване на засегнатите от епизоотични рискове собственици на животни, като са допълнени основанията, които служат за отказ за изплащане на обезщетения и начинът за определяне на цените за обезщетенията. Допълва се редът за издаване на разрешения за използване на животни в опити за научни цели. Добавено е и ново основание за отнемане на разрешението в случаите, в които използването на животни в опити не се извършва в съответствие с полученото разрешение. Изчерпателно са разписани хипотезите за заличаване на регистрация и за обезсилване на издадено удостоверение на транспортните средства за превозване на суровини и храни от животински произход, странични животински продукти и продукти, получени от тях. Въвежда се задължение на собствениците или ползвателите на мобилни инсталации за обезвреждане на странични животински продукти да уведомяват органите на Българската агенция по безопасност на храните за времето и мястото, на което ще осъществяват дейността си. Прецизират се процедурите и документацията, свързани с лицензиране на употребата, производството, търговията на едро и дребно с ветеринарномедицинските продукти. Въвеждат се минимални изисквания по отношение производството на активните субстанции, влизащи в техния състав. Допълнени и прецизирани са някои от административнонаказателните разпоредби на Закона. С Преходните и заключителните разпоредби на Закона се правят промени в Закона за държавните резерви и военновременните запаси, с които дезинфектантите, средствата за дератизация и дезинсекция и защитните облекла в случаи на ограничаване и ликвидиране на болести по животните и зоонози следва да станат част от държавния резерв при кризисни ситуации. В последвалата дискусия от парламентарната група на „БСП за България“ отбелязаха, че предвидените изисквания за регистрация на личните стопанства са твърде високи и ще бъдат трудно изпълними. В заключение заявиха, че ще се въздържат да подкрепят Законопроекта. След проведената дискусия Комисията по земеделието и храните с 9 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Предлагам на вниманието Ви „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2020 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г. На заседанието присъстваха – от Министерството на земеделието, храните и горите заместник-министър доцент доктор Янко Иванов и от Министерство на вътрешните работи Росица Грудева – директор на Дирекция „Правно-нормативна дейност“. От името на вносителите Законопроектът бе представен от господин Иванов. В изложението си отбеляза, че предложените промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност са в резултат на констатираната непълнота в регламентацията, свързана с осъществяването на тази дейност. Наложително е да се предвидят и конкретни мерки и действия за превенция на новите за държавата ни екзотични и особено опасни болести, които могат да доведат до икономически загуби и да оказват негативно влияние върху националната ни сигурност. Подчерта, че в голямата си част трансграничните и екзотични болести по животните се предават и на човека. Цитира статистика, според която от 1615 болести по хората 865 са с животински произход. Това предполага засилени мерки и добра координация и взаимодействие между институциите. Със Законопроекта се отстраняват празноти в правната рамка, затрудняваща дейността на компетентните органи, създава се възможност за възлагане изпълнението на мерки за ограничаване и ликвидиране на болести и на изпълнител, различен от Българската агенция по безопасност на храните. Определят се и задълженията на местната власт при констатиране на заболяване с цел по-добра координация и своевременно предприемане на мерки за ограничаване и ликвидиране на разпространението и ликвидиране на заболяванията. Увеличават се размерите на някои от предвидените в действащия закон глоби и имуществени санкции и се създават нови административнонаказателни разпоредби с цел да се предизвика дисциплиниращ ефект и санкциите да отговарят на съответното нарушение. Предвидено е служителите на Областните дирекции по безопасност на храните при необходимост да изискват съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи при възпрепятстване на достъпа до подлежащ на контрол обект или при отказ за предоставяне на животни. Беше представено и становище от Министерство на вътрешните работи, съгласно което подкрепят Законопроекта. В разискванията взеха участие народните представители Маноил Манев и Иван Иванов. Беше отбелязано, че съдействието от страна на МВР следва да се осъществява при тежки случаи, при които има опасност за нарушаване на обществения ред. Въз основа на проведеното обсъждане Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 11 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност, № 002-01-6, внесен от Министерския съвет на 20 януари 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители, дами и господа! Искам пред Вас да представя както нашето ежедневие по отношение на ветеринарната дейност, превенция и профилактика във връзка със заболяването, така и основните ни мотиви да предложим настоящия законопроект. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за ветеринарномедицинската дейност с представените цели в Доклада на Комисията по земеделие е преди всичко вследствие на опита, който имахме миналата година – месеците юли и август, и установихме много ясно всички слабости на сега действащата регулация на обществените отношения в тази област. Всички тези промени, за да не повтарям това, което бе казано, следва да доведат до чувствително подобрение на превенцията на заболяването сред поголовието от всички категории животни в България, включително и ясна регулация, регламентация на личните стопанства. Целият този законопроект е част от един план за действие, приет след приключване на епизоотията миналата година, който включва промяна и в други нормативни актове. Всеки от тях следва да доведе до чувствително подобрение на системата за ветеринарно обслужване, превенция и контрол. От целия този план – Наредба № 44 вече е приета и обнародвана в „Държавен вестник“ и в нея са актуализирани изискванията за личните стопанства, след приемането на настоящия закон, който в момента представяме, ние сме готови с промените на още два нормативни акта. Всичко това следва да доведе, пак казвам, до значително подобрение и координация между различните служби в хода на ветеринарното обслужване, както и в случаите на епизоотии. Към настоящия момент, ако някой се интересува специално по темата, на най-голямото политическо земеделско събитие в Европа – Зелената седмица в Берлин, посветена на африканската чума по свинете, беше проведена конференция с представители на повече от 70 страни, включително и всички организации по повод здравеопазването на животните. Какви са данните? Светът все още не се е справил с това заболяване. То остава предизвикателство и пред науката във ветеринарната област, и пред всички страни в света – трансгранично заболяване, което не познава национални граници, за което в краткосрочен план все още няма виждане за намиране на ваксина. Това, което беше докладвано в Берлин от Моник Елоа – изпълнителния директор на OIE, над 25% от поголовието на домашната свиня в света е унищожено от заболяването, 51 страни са засегнати и минимум над 10 милиона домашни свине са засегнати от заболяването. В Европа страните са 12. Интензитетът на огнищата, за съжаление, все още в цяла Европа има възходящ тренд. Ние, разбира се, с всички промени, които целят да подобрят системата по ветеринарното обслужване и превенция на заболявания, се надяваме, че тази година този тренд ще бъде вече обратен. В цяла Европа – много повече, и в света от 2016 г. и 2017 г. има изключително интензивен възходящ тренд на разпространение на заболяването. Той продължава 2019 г., в началото сме на 2020 г. България изпълнява няколко плана по отношение на превенция на заболяванията според биотопите. Първо, Планът за депопулация на дивата свиня. Мога да Ви информирам, че към последния ловен уикенд фактите са следните: депопулирани са близо 36 хил. броя извън намерените трупове – те са към 400. Това представлява около 45% от нашия план, изготвен въз основа на таксация на дивата свиня, която сега се оспорва от доста организации. В тази връзка ловният сезон продължава по заповедта за удължаване на сезона вследствие на промените в Закона, които точно Вие гласувахте. Сега сме предприели мерки с външни експерти за системата – от науката и чуждестранни експерти по дивата свиня. Ще направим нова актуална таксация, която ще стартира в края на месец март, извън това и със системи, които работят в Германия. По отношение на контролиране на навлизане на заболяването Германия ползва различни системи с дронове за следене на популацията в граничните райони. Водим разговори същите системи да ги приложим и тук по отношение на установяване на по-точен брой на дивата свиня. По отношение на домашната свиня. Всичко, което следва да приложим, можем да го приложим, освен с промените в излязлата Наредба № 44, и с приемането на настоящия законопроект, който се предлага в момента в Народното събрание. Това ще доведе до най важното за превенцията на това заболяване – увеличаване и достигане на нови нива на биосигурност във всички стопанства, индустриални ферми, фамилни ферми и лични стопанства, които до пролетта следва да бъдат и регистрирани по надлежния ред, какъвто предстои да бъде приет в това изменение на Закона за ветеринарномедицинската дейност – изключително облекчен ред за хората, и, разбира се, безплатен, така че това няма да ги натовари. Но всеки, който иска да отглежда домашна свиня според категорията стопанство, е длъжен и ще трябва да го направи със съответната биосигурност, която е изрично разписана в Наредба № 44. Съответните задължения са конкретно казани в настоящия законопроект. Върви нашият план, обявен есента миналата година, и по отварянето на всички мерки към животновъдите по Програмата за развитие на селските райони, с които всеки от тях според категорията ферма може да се подкрепи и да изпълни новите изисквания за биосигурността – пет мерки. Общият бюджет, който се предоставя по тази линия на Програмата за развитие на селските райони, е близо 70 млн. евро – единствено и само за животновъдите в посока биосигурност. Извън това, за Ваше сведение, мога също така да Ви информирам, че към настоящия момент средствата, които българската държава е дала по отношение на справяне с болестта африканска чума по свинете са малко над 69 млн. лв., които са за покриване на разходите и дейностите по превенция – унищожаване на огнищата и компенсация на пострадалите ферми. В настоящата година бяха регистрирани на практика две огнища, които са индустриални, след което от Центъра за оценка на риска бяха направени изследвания и проучвания за начина на проникването. Освен това и двата свинекомплекса са част от затворен цикъл за отглеждане на домашни свине. Заключенията бяха категорични – докладите са публични, за първичното огнище като най-вероятен източник на проникване, тъй като свинекомплексът се намира в местността Паламара, в гората, в района с един от най-високите интензитети на африканска чума по свинете, сред дивата свиня, че е проникнало оттам и има занижени мерки за биосигурност. Надявам се и вярвам, че с приемането на всички промени в нормативната уредба, със стриктното изпълнение на всички нови задължения, България ще може да се справи значително по-успешно и да намалим щетите от това, тъй като тази болест засяга абсолютно всички, и в средносрочен план да вървим към изкореняване на заболяването. За всичко ново, което се случва по света по отношение на намиране на лечение, ние ще Ви информираме своевременно. Искам да Ви уверя, че ние ще разгледаме в дълбочина всички предложения, които са в посока на целите на това изменение. Всичко, което ще помогне да постигнем целите, разбира се, ще бъде прието от нас. Пожелавам успешна работа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Министър, благодарим за това, че ни информирахте за актуалната ситуация по отношение на африканската чума по свинете. Но така или иначе Законопроектът касае промяна в Закона за ветеринарномедицинска дейност, който решава много по-широк кръг обществени отношения и те не са свързани единствено с кризисната ситуация от 2019 г. Знаем, че чумата в България е от месец август 2018 г. Предлагат се редица промени почти в целия Закон. Неприятното усещане и впечатление в Комисията беше скоростта и бързането по отношение на това, което се предлага. В понеделник след обяд Законопроектът беше публикуван на сайта на Народното събрание, във вторник следваше да го разглеждаме в спешен порядък, при условие че промените не са една и две, а в много по широк обхват. Това създаде проблеми както по отношение на разбирането на това за какво се правят тези промени и защо е това бързане, така и с подготовката ни на самия Законопроект. Доколкото ми е известно, Министерството на земеделието, храните и горите поне от пет-шест месеца работи върху Законопроекта. Общественото обсъждане показва редица предложения, които са правени, но така или иначе по-голяма част от тях не са приети. По време на Комисията нямаше становища нито от Ветеринарния съюз, нито от Сдружението на общините. Беше важно да имаме тези становища, защото това са засегнатите и заинтересованите лица по отношение на промените и прилагането на редица мерки, които се предлагат в Законопроекта. Само няколко несъгласия по отношение на това как и по какъв начин ще овладеем болестите в страната в сектор „Животновъдство“ чрез регистрация на личните стопанства. В мотивите Вие казвате, че имаме много по-облекчена регистрация на личните стопанства в страната. Според мен това не е така, защото и сега в Законопроекта е предвидена регистрация по определени стъпки. Единствената разлика е, че кметът се явява посредник, тоест той трябва да събере информацията, заявленията и оттук нататък да ги предостави в областните дирекции, за да може да бъде направена проверка и съответно регистрация. При най-точно изпълнение на сроковете, които са заложени в Законопроекта за регистрация на личните стопанства, това ще отнеме минимум един месец. Освен това има и нещо важно, че Наредба № 44 се промени, което означава, че мерките за биосигурност, които трябва да се реализират, са същите, независимо от това дали е индустриална ферма, или лично стопанство, което означава, че личните стопанства ще се наложи да направят редица значителни инвестиции, които едва ли ще имат възможност да реализират. Казвате, че самата регистрация е безплатна, но идентификацията не е безплатна. Самата идентификация също е финансов ресурс, който личните стопанства трябва да си осигурят, за да могат да я реализират. Тези неща може да изглеждат на пръв поглед подробности, но тези подробности могат да спънат добрите намерения. Затова за нас начинът, по който е предвиден редът за регистрация на лични стопанства, с уговорката, че е необходима такава регистрация, следва да бъде доста по-различен, доста по-облекчен и с възможности да се реагира от ветеринарните лекари, когато се появят кризисни ситуации. Един факт, който по време на обсъждането в Комисията ми беше убегнал, е свързан със сключването на договори с ветеринарните лекари. Има райониране, ние го приветстваме, това е наша теза от доста време – че това райониране е важно да бъде направено за обхвата на териториите, в които ветеринарните лекари работят. Но Вие имате приета профилактична програма с много дълго име 2019 – 2021 г. Ветеринарните лекари имат да изпълняват тригодишни договори, сключени през 2019 г. В Преходните и заключителните разпоредби Вие казвате, че всички тези договори ще бъдат прекратени. Смятайте, че през 2020 г., докато Вие организирате целия процес на райониране, разпределение и избор на ветеринарни лекари, може и да не се изпълни тази програма по надзор, която е предвидена за 2020 г. За 2019-а имаше проблеми с доставката на ваксини, през 2020-а може да имаме други организационни и структурни промени. Не знам в друг законопроект досега по такъв императивен начин да обявяваме спирането на сключени договори, да ги прекратяваме и да започваме от нулата в осъществяването на дейностите под надзор. Това според нас ще създаде изключително голям хаос, особено през 2020 г., която също се очертава критична, поне от началото на годината, и не само африканската чума по свинете ще е проблем – така или иначе в България има и други заболявания, които изискват специално внимание. Има корекция по отношение на обезщетенията. Новите предложения са свързани с конкретизиране не на пазарни цени, а цени на производител от Националния статистически институт. Предвижда се да има оценители или Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството да прави оценки за животни, които са под селекционен контрол. Вие сте в течение, че в статистиката, първо, няма пазарни цени – тя не работи с пазарни цени, второ, че за много от категориите животни въобще няма цени. Какви ще са тези оценители, които ще направят тези оценки, нищо че са в списък? На мен лично ми се струва, че ще бъде доста административно определена цената, без право тя да бъде обжалвана под какъвто и да е начин. Предвижда се и редукция на цената, без по-нататък да се пояснява на какво основание ще има редукция на цената, когато един път определена от оценител, тя следва да бъде намалена след това на базата на наредба, която все още не сме видели. Против сме увеличаването на санкциите – някои санкции са увеличени десет пъти: от 100 лв. за личните стопанства, ако не са направили първо, второ, до 1000 лв. минимална санкция за тях. Въобще санкциите са нещо, което в този парламент непрекъснато се появява като възможност, за да решим една или друга кризисна ситуация. Но когато всички си вършат работата, когато, предполагам, и всички, които се занимават в сектора „Животновъдство“, включително и личните стопанства, имат възможност да направят стъпките, за да работят в нормална среда, да имат съответните разрешителни, ми се струва, че тогава те ще го направят. Но когато са в невъзможност да работят в тази посока, единственият мотив и единствената възможност това да се случи са санкции, санкции и санкции. В тази връзка считаме, че корекцията в пъти – пет, шест, седем, десет пъти увеличение на санкциите, няма да реши въпроса, а по-скоро ще постави въпроса: въобще дали ще съществуват личните стопанства? Според мен в краткосрочен план с такъв план за действие личните стопанства ще изчезнат от картата на сектор „Животновъдство“ в България. И нещо, което също впоследствие – след Комисията ми направи впечатление, за което нямам отговор, и ако има възможност, някой да ми отговори, е Разделът „Ветеринарномедицински продукти“. Промените на пръв поглед изглеждат еднотипни, но има 43 пъти делегиране на правомощия от изпълнителния директор на трето лице. В този раздел делегирането на правомощията е основната задача на Агенцията по храните. По тази логика ние можем въобще да извадим този раздел от компетенцията на Изпълнителната агенция, щом ще делегираме правомощия. Но 43 пъти, ако направите усилието да видите за какво става въпрос, сигурно има някакво обяснение, но то в края на краищата размива отговорността, а знаете, че и там има проблеми от гледна точка на разрешителни, лицензи, които трябва да се реализират. Ние се въздържахме в Комисията, ще се въздържим и в залата по отношение на Законопроекта, но между първо и второ четене, при осигуряване на достатъчно време и възможност, ще си направим нашите предложения, предвид факта, че когато се правят промени, които засягат много и голяма група хора, особено лични стопанства, особено индустриални ферми и фермерски стопанства, трябва наистина стъпките да са премерени и изпълними на практика. Иначе само с пожелания –„Ние ще ограничим заболяванията с тези стъпки“, ми се струва, че няма да достигнем до положителен резултат, който всички искаме да се реализира накрая. Благодаря.

Благодаря за това, че ми давате отново думата, тъй като ще тръгна за заседание на Министерския съвет. Искам да поясня няколко неща. Аз, разбира се, не съм присъствала в Комисията по земеделието и храните, но Законопроектът се работи от месец август, когато приключи интензитетът и пикът на болестта. Извадихме всички слабости, които има в системата и в координацията. Имахме ясна визия какви промени трябва да правим. Той е качен за обществено обсъждане и стои вече повече от три месеца. Има проведени множество работни срещи. Напротив, няма никакво бързане с настоящия законопроект. Ние вече сме в забава, тъй като идва и този годишен пик на това заболяване. В този ред на мисли искам да кажа, че са проведени всички възможни срещи със заинтересованите лица. Безспорно, че някои от тях не приемат хипотезите, които са предложени, и текстовете, които им вменяват повече задължения – това е най-нормално. Но следва да знаем, че заболяванията засягат цялото общество и финално всеки данъкоплатец, тъй като обезщетенията за всичко се плащат от данъците на всеки един гражданин. В този ред на мисли всеки по тази верига на обществени отношения трябва стриктно да изпълнява всичките си задължения. Минавам към последната бележка по отношение на това, че ще има редукция. Да, ще има, защото българският данъкоплатец не може да плаща обезщетения на всички, а самите оператори да не са изпълнили всички възможни мерки за биосигурност! И е най-нормалното. Но това може да стане – има изготвена наредба с ясно разписани правила, ако въпросното сега представено изменение на Закона бъде прието. Имахме много дълъг дебат за частно практикуващите ветеринари – също мога много обстоятелствена да бъда, да, те ще имат повече задължения и трябва да имат повече такива! И тези нови задължения, които са извън териториалния обхват, са задължения, които и сега трябваше да ги изпълняват! Мога да говоря много на тема къде бяха те на терен, къде бяха с обученията на хората, кой знаеше – няма да влизам в този детайл. Въпросът е, че в тази държава всеки, който иска да се ползва от нейните блага, трябва да положи и съответния труд, без значение какви програми има и за какво ти дават пари! Те могат да бъдат получавани само срещу положен труд! Не, личните стопанства няма да бъдат намалени, защото и сега мога да Ви кажа какви са мерките за биосигурност – елементарни, с вложения само на собствен труд, ясно разписани, включително и в листовки за обучителната кампания. Благодаря за това, че ми дадохте думата. Пожелавам конструктивен дебат.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! Това, което министър Танева каза за африканската чума, в световен мащаб е огромен проблем. За съжаление обаче, ние някак си винаги гасим пожари. Така стана и миналата седмица, спомняте си, когато тук приехме Закона за маслодайната роза. Вие си спомняте преди две години, когато розопроизводителите излязоха на протест и премиерът нареди да бъде разписан един закон. В тази посока някак си вървим след събитията. В същото време в Управленската програма на ГЕРБ, на страница 71, Цел 153 – Продължаване на политиките на балансирано и диференцирано земеделие, Мярка 612, е разписано: „по-високо качество, по-висока продуктивност и конкурентоспособност в сектор „Животновъдство“. Тъй като професор Бъчварова преди малко конкретно говори по самия законопроект, все пак сме на първо четене и е добре да видим кои са причините, довели до тези проблеми. От две години на тогавашния министър Порожанов и на доктор Дамян Илиев – изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните, ние многократно сме отправяли забележки и сме сигнализирали за проблемите, които ще доведат навлизането на африканската чума. За съжаление, от няколко месеца министър Танева наистина гаси пожари, но всичко това, което беше пропуснато, сега няма как да бъде наваксано. След малко ще дам и някои данни, за да бъда по-обективен. В аграрния доклад от 2017 г., забележете, свине общо – 616 хил. бр., прогноза за 2017 г. – 630 хил. бр., женски свине за разплод – 64 хиляди. В аграрния доклад от 2018 г. вече прогнозите намаляват с около 37 хил. бр., или с минус 3,8%. И днес те са 593 хиляди към 2018 г., а в същото време ние трябва много ясно и категорично да заявим откъде тръгнаха и проблемите. В една от промените, които се предлагат в Закона за районирането, Вие си спомняте, че през 2011 г., когато тогава министърът на земеделието Мирослав Найденов, разбира се, тук под давлението и на Европейската комисия, но бяха обединени две изключително работещи служби – Службата за ветеринарномедицинска дейност и Националната служба по земеделие и храни в Българската агенция по безопасност на храните. Ако отворите някои от стенограмите на Министерството на земеделието от началото на 90-те години, ще видите, че там дори френски държавници са казвали и са давали за пример българските служби по ветеринарна медицина и по растителна защита като пример за изключително добре организирани, дори военизирани. Спомняте си, че ние бяхме водеща аграрна държава и като защитена територия в Европейския съюз. Може би опитът и желанието е било през 2011 г. това обединение да бъде добро, за съжаление, виждате, че резултатите водят до намаляване тенденцията на развитието на секторите – както „Растениевъдство“ и „Зеленчукопроизводство“, така и данните, които Ви прочетох за сектор „Животновъдство“. На следващо място, нека да видим и в мотивите на министър-председателя от Доклада какви всъщност са и някои от притесненията: „Налага се да бъде подобрена организацията на ветеринарномедицинското обслужване на животни, осъществявано от регистрирани ветеринарни лекари, въвеждането на териториален принцип по сключването на договор с регистрирани ветеринарни лекари с изпълнението на мерките по Програмата за профилактика.“ Затова дадох за пример преди 2011 г., когато всеки един ветеринарен лекар знаеше във всеки един стопански двор какви животни се гледат. За съжаление, това нещо през годините изчезна и няма как да не стигнем и до това, което се случи в момента и с африканската чума в България. Предвижда се честотата на посещение в обектите да бъде определена със специална процедура, както и други условия, при които ще се организира и провежда ветеринарномедицинското обслужване. И сега стигаме до момента с обезщетяването. „Към настоящия момент обезщетението за умрели, унищожени и принудително заклани животни трябва да се изчислява на базата на пазарни цени, което затруднява до голяма степен органите на Българската асоциация по безопасност на храните при изпълнението на задължението за определяне размера на обезщетението. Националният статистически институт не събира данни за всички гледани и произведени в България селскостопански животни и продукти, а само за тези със значителен дял.“ Аз не знам дали министър-председателят неволно или не е разбрал какво подписва, но няма как сектор „Свиневъдство“ да е сектор с незначителен дял, за да не можем ние да определим цените за обезщетения. Ние правихме среща с големи производители на свинекомплексите, които се оплакаха именно от ниските цени, с които те са компенсирани. На следващо място, искам да обърна внимание и за развитието на сектор „Земеделие“, тъй като трябва да дадем със Законопроекта една надежда в сектора и на хората, решили да се занимават със свинепроизводство, къде беше България преди 1989 г.? Ние сме имали над 4 милиона производство на свине, през 1989 г. те са били 4 млн. 150 хил. През 2009 г. – 730 хиляди, 2017 г. вече намаляват на 593 хиляди. За месо, кланично тегло – 413 хил. тона; 74 хил. тона – 2009 г.; през 2017 г. – вече 75. Забележете, за килограм месо на човек, 1989 г. – 48 кг, вече сме стигнали до 10 кг на човек от населението. За да задоволим макар и скромните консумативни нужди, сме принудени да внасяме в момента огромни количества свинско месо. От 2011 г. насам ежегодно вносът достига над 111 хил. тона. Забележете, Дания по територия е 2,5 пъти по-малка от България, произвежда ежегодно 10 млн. тона зърно, колкото ние. Между другото, хвалим се, че изнасяме зърно, аз многократно от тази трибуна съм казвал, че това зърно, което изнасяме, е първичен продукт без добавена стойност, вместо зърното да го превръщаме в месо. Дания произвежда мляко – 320 литра, и месо над 100 кг – 10 пъти повече, отколкото в България. Холандия по територия е три пъти по-малка от България, която също не е известна като зърнопроизводител, годишно произвежда повече от 3 млн. тона месо, от което 49% свинско. Забележете, в България валутното салдо на животновъдството обаче през 2017 г. – по данни на аграрните доклади, е отрицателно и възлиза на 259 млн. евро, а последният посочен по-горе внос на свинско месо от 111 хил. тона възлиза на 208 млн. евро, или това е над 80% отрицателен показател. Всички тези данни аз ги изнасям, за да може Народното събрание като политически орган и Вие като управляващи да може да се стреснете и това, което професор Бъчварова каза, че между първо и второ четене нашите предложения, които ще направим, трябва да бъдат в посока развитие и запазване на сектор „Свиневъдство“. Наскоро с ирония един немски журналист констатира, че е посетил една българска месопреработвателна компания и там е видял как произвеждат български салами с баварски прасета. Уважаеми колеги народни представители, проблемите, които цитирах тук, и африканската чума, трябва да ни даде онзи заряд, за да може развитието на секторите – на аграрния, в случая на сектор „Животновъдство“, секторът на свинепроизводството, да намери онова място, в което България се намираше до 1989 г. Благодаря за вниманието.

Уважаеми господин Вигенин, уважаеми колеги! Моля за процедура по прегласуване, тъй като имаше технически проблем и аз, и някои мои колеги не успяхме да гласуваме. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Представям на Вашето внимание „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-49, внесен от Министерския съвет на 20 септември 2019 г. Приет е на първо гласуване на 27 септември 2019 г. Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Има предложение на народния представител Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 214. Предложение на народния представител Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 12, ал. 1. Предложение на народния представител Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 1: „§ 1. В чл. 9, ал. 1 след думата „чрез“ се добавя „равномерно“, а накрая се добавя „при спазване изискванията на чл. 360б“.“

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 12, ал. 1 накрая се добавя „като е недопустимо използването на заплаха, обидни или нецензурни думи или квалификации“.

Предложение на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 3: „§ 3. В чл. 18, ал. 1, т. 9 след думата „власт“ се добавя „назначен от съответната колегия, на която е член“.“

Предложение на народния представител Анна Александрова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 4: „§ 4. В чл. 28 ал. 1 се изменя така: „(1) При изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл. 130, ал. 8, т. 1 от Конституцията на Република България изборният член на Висшия съдебен съвет, подал молба до съответната колегия в 14-дневен срок от деня на изтичане или предсрочно прекратяване на мандата, се възстановява на длъжността съдия, прокурор или следовател, заемана преди избора, на равна по степен или с една степен по-висока от заеманата преди избора длъжност в органите на съдебната власт. Времето, през което лицето е било член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1 – 7.“

Предложение на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 5: „§ 5. В чл. 29, ал. 2 след думите „чл. 224“ се поставя запетая и се добавя „чл. 225“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1, който става § 6. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2, който става § 7. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3, който става § 8: „§ 8. В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 3, изречение второ думата „правомощията“ се заличава, а изречение трето се изменя така: „Всяка комисия избира измежду членовете си председател, който е изборен член от съответната колегия на Висшия съдебен съвет.“ 2. В ал. 4 и 6 след думата „избрани“ се добавя „за срок от една година“. 3. В ал. 8 изречение първо се заличава, а в изречение второ думите „за повече от два последователни мандата“ се заменят с „повече от два пъти, които са последователни“.“ 4. Създава се ал. 9: „(9) Участието в състава на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет на съдии, прокурори и следователи се взема предвид при изготвяне на атестация на съответния съдия, прокурор или следовател.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 9: „§ 9. В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 т. 4 се отменя. 2. Създават се нови ал. 2 и 3: „(2) Участващите в състава на Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет съдии, прокурори и следователи извършват цялостна проверка на комплексните оценки на атестациите по чл. 196, предложени от съответните помощни или постоянни атестационни комисии в органите на съдебната власт. (3) Комисиите по атестирането и конкурсите предлагат на съответната колегия проект на решение за провеждане на атестиране по чл. 196 и приемане на комплексна оценка на съдия, прокурор и следовател. 3. Досегашните ал. 2 – 8 стават съответно ал. 4 – 10.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5. който става § 10: „§ 10. В чл. 39 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „с изключение на тези от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба“ се заличават. 2. Създават се ал. 2 – 4: „(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд, главният прокурор и директорът на Националната следствена служба не подлежат на атестиране по реда на глава девета, раздел IV. (3) Заместниците на административните ръководители от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба, както и съдиите, прокурорите и следователите в тях, не подлежат на атестиране по чл. 196, ал. 1, т. 1 – 3. (4) Съдиите, прокурорите и следователите, административните ръководители и заместниците на административни ръководители, навършили 60-годишна възраст, не подлежат на атестиране по чл. 196, ал. 1, т. 3.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 11, като ал. 9 отпада, тъй като е отразена на систематичното ѝ място в чл. 37, ал. 9.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8, който става § 12. Предложение на народния представител Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 13: „§ 13. В чл. 53, ал. 1 след числото „224“ се поставя запетая и се добавя „225“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 14.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10, който става § 15, като в ал. 1 думата „отменяне“ се заменя с „отмяна“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 16, като в т. 4 думата „когато“ се заличава. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12, който става § 17. Предложение на народния представител Хамид Хамид по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 18: „§ 18. В чл. 65 накрая се добавя „и се представляват от административния ръководител или друго определено лице“ и се създават изречения второ и трето: „При осъществяване на функциите на административен ръководител се издават заповеди, разпореждания и правила съобразно определената в закона компетентност. Общото събрание, пленумът на Върховния касационен съд и пленумът на Върховния административен съд са органи на съответния съд, произнасят се само в определените в закона случаи, дават становища, приемат правила и решения с явно гласуване и мнозинство повече от половината от присъстващите съдии“.“

Предложение на народния представител Христиан Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 19: „§ 19. В чл. 68д се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Когато предложените кандидати са по-малко от 50 на сто от определения по чл. 67а брой, нов избор не се произвежда до попълване на списъка на кандидатите. В този случай мандатът на съдебните заседатели се удължава до полагането на клетва от новоизбраните съдебни заседатели.“ 2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 20: „§ 20. В чл. 81, ал. 1, изречение първо думите „две години“ се заменят с „една година“, а изречение трето се заличава.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14, който става § 21. Предложение на народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Предложение на народния представител Димитър Лазаров по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. В чл. 164 се правят следните изменения: 1. В ал. 3 числото „10“ се заменя с „8“. 2. В ал. 6 числото „12“ се заменя с „10“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15, който става § 23. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 24: „§ 24. В чл. 175б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 5 след думата „книги“ се добавя „в това число придобити чрез участие в приватизационни сделки извън случаите на бонова (масова) приватизация“; б) в т. 7 числото „1000“ се заменя с „5000“; в) в т. 8 се създава изречение второ: „Не се декларира ползването на имущество на институцията, в която лицето заема длъжността.“; г) създава се т. 8а: „8а. дадени обезпечения от тях или в тяхна полза, или в полза на лицата по ал. 4 с тяхно съгласие;“ д) в т. 9: аа) в текста преди буква „а“ думите „дадени обезпечения и“ се заличават; бб) в буква „а“ накрая се създава изречение второ: „Не се декларира служебно обучение.“; вв) в буква „б“ накрая се създава изречение второ: „Не се декларира служебно пътуване.“; гг) буква „в“ се отменя; е) в т. 10 числото „1000“ се заменя с „5000“. 2. Алинея 2 се изменя така: „(2) При деклариране на имуществото се посочва: 1. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 1 – имуществото по ал. 1 към датата на възникване на качеството, което е основание за деклариране; 2. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 2 – промяна в имуществото по ал. 1, настъпила през предходната календарна година, като по т. 3 – 6 се посочват наличностите, съответно остатъчният размер на задължението към 31 декември на предходната календарна година; 3. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 3 – имуществото по ал. 1 към датата на изгубване на качеството, което е основание за деклариране; 4. при подаване на декларация по чл. 175в, ал. 1, т. 4 – промяна в имуществото по ал. 1, настъпила в период една година след изгубване на качеството, което е основание за деклариране, като по т. 3 – 6 се посочват наличностите, съответно остатъчният размер на задължението, изчислени към дата една година след изгубване на качеството, което е основание за деклариране.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 25: „§ 25. В чл. 175в се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1, т. 4 думите „след подаване на декларацията по т. 3“ се заменят с „от изгубване на качеството, което е основание за деклариране“. 2. Създават се нови ал. 3 и 4: „(3) Декларацията за произхода на средствата по чл. 175а, ал. 1, т. 2 се подава при пълно предсрочно погасяване на задължение и кредит, а при частично предсрочно погасяване – ако размерът на средствата надхвърля 10 000 лв.“ (4) При промяна на заеманата длъжност лице, което остава задължено лице по този закон, не подава декларация по ал. 1, т. 1 и 3.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 5. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея думите „ал. 1 – 3“ се заменят с „ал. 1, 2 и 5“ и се създава изречение второ: „Списъкът се премахва от интернет страницата в края на съответната календарна година, за която се отнася.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 26.

Благодаря. Ще обърна внимание на една редакционна бележка по ал. 3: „Декларацията за произхода на средствата по чл. 175а, ал. 1, т. 2 се подава при пълно предсрочно погасяване на задължение и кредит…“. Кредитът е вид задължение и не знам защо е записано. Според мен тук се получава една тавтология. Благодаря.

Не правя предложение.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 27: „§ 27. В чл. 175ж се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, изречение първо накрая се добавя „в размер до 10 000 лв.“. 2. В ал. 2 се създават ново изречение второ и изречение трето: „Уведомлението се изпраща на посочения от лицето адрес, в т. ч. електронен адрес, а ако не е намерено – по месторабота. Когато уведомлението не може да бъде връчено, уведомяването се извършва чрез съобщение на интернет страницата на Инспектората към Висшия съдебен съвет за срок, не по-кратък от 7 дни, след изтичането на който уведомлението се смята за връчено.“, а досегашното изречение второ става изречение четвърто. 3. В ал. 3 се създава изречение второ: „Списъкът се премахва от интернет страницата в края на съответната календарна година, за която се отнася.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 28: „§ 28. В чл. 175з се правят следните изменения: 1. В ал. 1 числото „5000“ се заменя с „10 000“, а думите „в рамките на която то“ се заменят с „което в 14-дневен срок от уведомяването му“. 2. В ал. 3 числото „5000“ се заменя с „10 000“. 3. Алинея 5 се изменя така: „(5) Допълнителна проверка се извършва и когато в сигнал, отговарящ на условията по чл. 175л, ал. 5, се съдържат данни за несъответствие между имущественото състояние на съдия, прокурор или следовател и декларацията по чл. 175б, ал. 1, което надвишава 10 000 лв. В този случай допълнителната проверка се извършва едновременно с проверката на сигнала по чл. 175м – 175о.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21, който става § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 30.

По § 23 има предложение на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 31: „§ 31. В чл. 175н се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 1 се изменя така: „(1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет извършва проверките по този раздел в двумесечен срок от приключване на предварителното проучване. Срокът за проверка може да бъде удължен еднократно с до два месеца със заповед на главния инспектор.“ 2. Алинея 3 се изменя така: „(3) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет може да поиска сведения, писмени и веществени доказателства и документи от подателя на сигнала, от проверяваното лице или от други лица, които биха могли да потвърдят изложеното в сигнала или да предоставят друга информация.“ 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Лицата по ал. 3 са длъжни да предоставят поисканите сведения, доказателства и документи, както и да се явят лично в Инспектората към Висшия съдебен съвет, ако бъдат призовани. Когато личното явяване не може да се осъществи по уважителни причини, се определя срок за това. (5) Предоставянето на сведения, доказателства и документи, поискани от Инспектората към Висшия съдебен съвет в хода на проверките по този раздел, е задължително за гражданите, ако това не застрашава техните права.“ Предложение на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 32: „§ 32. В чл. 178 се правят следните изменения: 1. В ал. 1 думите „до 10 на сто от“ се заличават. 2. В ал. 2 думата „Процентите“ се заменя с „Броят на свободните длъжности“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 24, който става § 33. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 35: „§ 35. В чл. 184 ал. 4 след думите „казуса и“ се добавя „оценка, не по-ниска от много добър „4,50“ на“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 36. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 37: „§ 37. В чл. 186а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 се създава изречение трето: „При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от следването му за придобиване на висше юридическо образование по специалността „Право“.“ 2. В ал. 2 цифрата „7“ се заличава.“ Предложение на народните представители Красимир Ципов и Емил Димитров. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 38: „§ 38. В чл. 188, ал. 1, изречение второ думите „не по-малко от 80 на сто от“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 39. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, който става § 40.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, който става § 41, като в т. 1 накрая думите „последващо отменяне на същото в случай на обжалване“ се заменят с „последваща отмяна па същото при обжалване“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 42. По § 33 има предложение на народния представител Христиан Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33, който става § 43: „§ 43. В чл. 196 се правят следните изменения и допълнения: 1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея: а) точка 1 се изменя така: „1. предварително: за тригодишен период от назначаването на длъжност съдия, прокурор или следовател – при участие в конкурс или при предложение за повишаване в ранг;“. б) точка 3 се изменя така: „3. периодично – за 5-годишен период от атестирането за несменяемост на съдия, прокурор и следовател, на административен ръководител и на заместник на административен ръководител;“. 2. Създава се ал. 2: „(2) Младши съдии, младши прокурори и младши следователи не се атестират предварително, а за работата им се изготвя доклад от наставника на втората година от назначаването им.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34, който става § 44: „§ 44. В чл. 197 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се отменя. 2. В ал. 3, изречение второ накрая се добавя „в случаите, когато е извършено предварително атестиране“. 3. В ал. 5, т. 4 след думите „когато има“ се добавя „правен“. 4. Алинея 7 се отменя.“

По § 35 има предложение на народния представител Христиан Митев по чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 35, който става § 45: „§ 45. В чл. 203 се правят следните изменения: 1. Алинеи 1 и 2 се отменят. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) Предложението за атестиране за придобиване на несменяемост и за периодично атестиране се прави пред Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет не по-рано от един месец преди изтичането на 5 годишния срок.“ 3. Алинея 5 се отменя.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36, който става § 46, като ал. 4 отпада. Комисията предлага да се създаде нов § 47: „§ 47. В чл. 204, ал. 2 думите „младшите прокурори“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 37, който става § 48: „§ 48. В чл. 204а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 и 2 след думата „атестирането“ се добавя „помощните и“. 2. Алинея 5 се изменя така: „(5) При установени в рамките на процедурата по атестирането специфични нужди или необходимост от подобряване на професионалните умения на атестирания съдия, прокурор или следовател, по негова инициатива или по предложение на помощните или постоянните атестационни комисии, или служебно, Комисията по атестирането и конкурсите към съответната колегия на Висшия съдебен съвет разработва и прилага с участието на атестирания индивидуални планове за професионалното му развитие, чието изпълнение се подпомага от Националния институт на правосъдието.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, който става § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39, който става § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 40, който става § 51. Комисията предлага да се създаде нов § 52: „§ 52. Създава се нов чл. 214: „Чл. 214. Съдиите, прокурорите и следователите при или по повод изпълнение на техните служебни функции не може да бъдат ответници в административно производство, освен ако е предвидено в закон.“

Има предложение на народните представители Волен Сидеров, Павел Шопов, Явор Нотев и Станислав Станилов: „В чл. 217 от законопроекта се правят следните изменения: (1) В ал. 1: съдиите, прокурорите и следователите не могат да образуват и да членуват в професионални и неправителствени организации. (2) Алинея 2 отпада. (3) Следващите алинеи стават съответно ал. 2, 3 и 4.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народните представители Валери Симеонов, Искрен Веселинов и Христиан Митев: „Създава се нов §... § ...В чл. 217 се създава нова ал. 3: „(3) Източници на имуществото на организациите по ал. 1 могат да бъдат само членски внос, имуществени вноски и дарения от техните членове, както и средства по програми и фондове на Европейския съюз, както и средства по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Норвежкия финансов механизъм. Не се допуска друго финансиране или предоставяне на имущество под каквато и да е форма.“ 2. Досегашните ал. 3, 4 и 5 стават съответно ал. 4, 5 и 6.“ Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на народните представители Емил Димитров и Хамид Хамид. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 53: „§ 53. В чл. 225 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думата „еднократно“ се заличава. 2. Алинея 4 се изменя така: „(4) При последващо освобождаване от длъжност съдията, прокурорът, следователят, членът на Висшия съдебен съвет, главният инспектор и инспекторът от Инспектората на Висшия съдебен съвет получава обезщетение в размер на разликата между размера на полученото обезщетение по ал. 1 и размера на обезщетението, определено към датата на последващото освобождаване.“ 3. Създава се ал. 6: „(6) Редът и начинът на изчисляване на обезщетенията се определя с решение на Висшия съдебен съвет.“

По § 41 има предложение на народния представител Анна Александрова по чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 41, който става § 54: „§ 54. Член 230 се изменя така: „Чл. 230. (1) Когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, съответната колегия на Висшия съдебен съвет може да го отстрани от длъжност до приключването на наказателното производство. Главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор прави мотивирано искане за временно отстраняване от длъжност, към което прилага достатъчно данни. (2) Съответната колегия връчва на съдията, прокурора или следователя препис от искането по ал. 1 не по-късно от 7 дни преди заседанието, на което то ще бъде разгледано, като преди вземането на решение му предоставя възможност да бъде изслушан или да даде писмено становище. (3) Колегията се произнася в срок до 14 дни от получаване на искането по ал. 1 с мотивирано решение, което подлежи на обжалване по реда на чл. 323. (4) Срокът на временното отстраняване от длъжност в досъдебната фаза на наказателното производство не може да надвишава срока по чл. 234, ал. 8 от Наказателно-процесуалния кодекс. При изтичането му, независимо от това дали наказателното производство е било спирано, отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска възстановяване на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323. (5) За периода на временното отстраняване от длъжност на съдията, прокурора и следователя се заплаща възнаграждение в размер на минималната работна заплата. (6) При промяна в обстоятелствата преди приключване на наказателното производство отстраненият съдия, прокурор или следовател може да поиска от съответната колегия на Висшия съдебен съвет да го възстанови на заеманата длъжност. Решението подлежи на обжалване по реда на чл. 323. (7) Когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест във връзка с повдигнатото обвинение за умишлено престъпление от общ характер, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Органът, постановил мярката за неотклонение, уведомява за това незабавно съответната колегия на Висшия съдебен съвет. (8) При отмяна или изменение на мярката за неотклонение в по-лека от посочените в ал. 7, в тридневен срок от отмяната или изменението, главният прокурор по предложение на наблюдаващия прокурор може да направи мотивирано искане за продължаване на временното отстраняване, ако не е изтекъл срокът по ал. 4, изречение първо. Искането се разглежда от съответната колегия на Висшия съдебен съвет по реда на ал. 1 – 3 в срок до 14 дни от получаването му. Ако искането на главния прокурор не бъде уважено, съдията, прокурорът или следователят се възстановява на заеманата длъжност от датата на решението на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. (9) При всички случаи общият срок на отстраняване в досъдебната фаза на наказателното производство по ал. 7 и 8 не може да бъде по-дълъг от този по ал. 4.“

Комисията предлага да се създаде нов § 55: „§ 55. В чл. 231, в ал. 1 и 2 думите „чл. 230, ал. 3“ се заменят с „чл. 230, ал. 5“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42, който става § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43, който става § 57. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44, който става § 58. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45, който става § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46, който става § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47, който става § 61.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48, който става § 62. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49, който става § 63. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50, който става § 64. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51, който става § 65: „§ 65. В чл. 320 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 накрая думите „заедно с преписката по делото за незабавното им внасяне в съответната колегия“ се заменят със „за насрочване на разглеждането му.“ 2. В ал. 2 числото „14“ се заменя с „30“. 3. В ал. 6 след думите „колегия на Висшия съдебен съвет“ се добавя „с което се налага дисциплинарно наказание“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52, който става § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53, който става § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54, който става § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55, който става § 69.

Предложение на народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 70: „§ 70. В чл. 391, ал. 3 т. 3 се изменя така: „3. организира и осъществява охраната на съдии – при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на правосъдието и главния прокурор, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет;“.“ Комисията предлага да се създаде § 71: „§ 71. В Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. …) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения: 1. В § 216: а) в ал. 1 текстът преди т. 1 се изменя така: „До 31 декември 2020 г.:“; б) в ал. 2 думите „в тригодишен срок от влизането му в сила“ се заменят с „до 31 декември 2020 г.“; в) в ал. 3 думите „В тригодишен срок от влизането в сила на този закон“ се заменят с „До 31 декември 2020 г.“. 2. В § 229, т. 4 думите „три години след обнародването на закона в „Държавен вестник“ се заменят с „от 1 януари 2021 г.“.“

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 56, който става § 72: „§ 72. (1) Неприключените до влизането в сила на този закон дисциплинарни производства, конкурси, производства по глава трета „а“ и производства по глава девета, раздел I „а“ и I „б“ се довършват по досегашния ред. (2) Разпределените на членовете на Комисията по атестирането и конкурсите преписки по изготвяне на комплексни оценки от атестирането до влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред.“ Комисията предлага да се създаде § 73: „§ 73. Съдебните заседатели, чиито мандат е изтекъл до влизането в сила на този закон, продължават да изпълняват функциите си и задълженията, свързани с тях, до попълването на списъка на кандидатите за съответния съд с 50 на сто от определения по чл. 67а брой.“

Параграф 57. Комисията подкрепя текста на вносителя, но предлага § 57 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 58, който става § 74. Предложение на народния представител Анна Александрова. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 75: „§ 75. В Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателното производство (обн., ДВ, бр. …), в чл. 14, ал. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 4: „4. организира и осъществява охраната на прокурори и следователи при условия и по ред, определени със съвместна инструкция на министъра на правосъдието и главния прокурор, съгласувана с пленума на Висшия съдебен съвет;“. 2. Досегашната т. 4 става т. 5.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 59 и предлага да бъде отхвърлен. Комисията предлага да се създаде § 76: „§ 76. Параграф 71 влиза в сила от 8 август 2019 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям Ви: „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 15 януари 2020 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. На заседанието присъстваха: господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, господин Бойко Рановски – изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, както и представители на браншовите организации. Законопроектът бе представен от господин Ангел Попов, който заяви, че с предлаганите промени в Закона за автомобилните превози се предвижда намаляване на превозвачите, които не отговарят на условията за установяване, така наречени пощенски кутии, както и намаляване на административната тежест на лицата, осъществяващи таксиметрова дейност, чрез създаването на единен публичен таксиметров регистър. Друга част от промените се отнасят до създаване на условия за ограничаване на възможностите за извършване на нерегламентирани превози и повишаване качеството на извършваната контролна и административнонаказателна дейност. Предмет на Законопроекта е и регламентирането на превозите с атракционна цел, както и превозите на повредени пътни превозни средства, така наречена Пътна помощ. Прецизирани са текстовете за доказване на финансова стабилност с цел намаляване на административната тежест за превозвачите, като е предвидено, че изискването за липса на публични задължения е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Изменени и допълнени са разпоредбите от Закона, свързани с прекратяването на правата, произтичащи от лиценза за превоз на пътници или товари, като е уточнено, че същите се прекратяват, когато превозвачът е извършил системни нарушения. С цел да се преустанови практиката превозвачи, извършили нарушения, да прекратят правата от притежавания от тях лиценз по своя инициатива и да подадат заявление за издаване на нов, за да избегнат започване на административно производство по прилагане на принудителни административни мерки, в Законопроекта е предвидено правата, произтичащи от лиценз, да не се прекратяват по искане на собственика до приключване на производство за отнемане на лиценза по решение на лицензиращия орган или при започнала проверка в предприятието – до нейното приключване. С отделни текстове от Законопроекта се предвижда регламентирането на срока за връщането на заверените копия от лиценза или на удостоверенията към лиценза за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, съответно и административнонаказателна отговорност за превозвача за неизпълнение на задълженията в този срок, когато на превозвача е наложена принудителна административна мярка „спиране на дейността на превозвача“ чрез отнемане на заверените копия на лиценза на Общността или на удостоверенията към лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България. По отношение на таксиметровия превоз на пътници са предложени промени, свързани с намаляване на административната тежест, чрез обединяване на публичния регистър, воден от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ за издадените удостоверения и регистрите на общинските администрации – за издадените от тях разрешения. Предлага се отмяна на разпоредбата на чл. 24б от Закона за автомобилните превози, в която е предвидено издаване на наредба относно функционалните и техническите изисквания, на които трябва да отговаря фискалната памет на електронните таксиметрови апарати, предназначени за регистрация и контрол на оборота от услугите с леки автомобили за таксиметров превоз на пътници, въвеждането ѝ в експлоатация, регистрацията и контролът върху техническото състояние. От вносителите бе обяснено, че отмяната на разпоредбата се предлага поради наличието на съществуваща Наредба за съществените изисквания и оценяване на съответствието на средствата за измерване, в която са регламентирани изискванията към таксиметровите апарати в съответствие с Директива 2004/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 31 март 2004 г. относно измервателните уреди. Предвид изискването за задължително прилагане на еднакви критерии от собствениците на автогари към превозвачите в Законопроекта е предвидена възможност за диференциране на размера на максималните цени за автогарово обслужване по видове транспортни схеми. Предлагат се и разпоредби, предвиждащи санкции по отношение на неспазване на изискванията, определени в методиката, регламентираща формирането на цените, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на базата на категоризиране на автогарите. С отделни текстове от Законопроекта се предвижда при осъществяването на превоз на лица с увреждания и на лица с намалена подвижност да не се изисква лиценз, ако превозът се извършва с превозни средства от категория М1 от общини и юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност. Прецизирани са и разпоредбите, с които се предвижда изискването за оборудване с обезопасителни колани да не се прилага за моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А и клас I, както и от категории М2 и М3, клас В и клас II, с които се извършва специализиран превоз и превоз на пътници по редовни автобусни линии, когато превозът е с еднопосочна дължина на маршрута до 30 км, с изключение на специализираните превози на деца и/или ученици. С Преходните и заключителни разпоредби от Законопроекта се предвижда промяна в Закона за движението по пътищата, касаеща регламентиране на правилата за движението по пътищата с индивидуални електрически превозни средства. Въвежда се легална дефиниция на „индивидуални електрически превозни средства“ и „самобалансиращо се превозно средство“, определят се изискванията за предпазните средства при тяхната употреба, местата, на които е разрешено придвижването им, както и максимално допустимата скорост на движение и минималната възраст за техните водачи. Разписани са и разпоредби, с които се цели разграничаване между органа, който провежда политиката в автомобилния транспорт, гражданското въздухоплаване и пристанищната дейност, и органа, който упражнява регулаторни, координационни и контролни функции в съответната област. В хода на дебатите по Законопроекта обект на дискусия бе правната регулация и задълженията на водачите на индивидуалните електрически превозни средства и контрола върху тях. Разисквани бяха и разпоредбите, свързани със субсидирането на автобусните линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планинските райони, както и компенсирането на намалените приходи от прилагането на цени за пътуване, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници. По време на дискусията се изказаха народните представители: Халил Летифов, Павел Христов, Иван Вълков, Николай Тишев, както и представители на браншовите организации. След проведените разисквания по Законопроекта и изказаните мнения Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 14 гласа „за“, без „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Ако ми позволите, процедура за допуск в залата на господин Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, и господин Бойко Рановски – директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

Благодаря, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 22 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2. На заседанието присъстваха: Ангел Попов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията и представители на работодателските организации. Законопроектът бе представен от заместник-министър Попов. Според вносителя основната цел на Законопроекта е да се повиши ефективността на контрола върху превозвачите и стриктното прилагане разпоредбите на Регламент 1071/2009 по отношение условията за установяване на финансова стабилност. Другите производни цели на предложения законопроект са следните: намаляване броя на превозвачите, които не отговарят на условията за установяване; намаляване на административната тежест на лицата, осъществяващи таксиметрова дейност; създаване на единен публичен таксиметров регистър; ограничаване на възможностите за извършване на нерегламентирани превози; засилване на контрола; регламентиране превозите на „Пътна помощ“; задължават се кметовете на общини да създават и поддържат регистри на превозните средства и лицата, извършващи превози с атракционна цел на територията на съответната община. Предлага се създаване на нови разпоредби в Закона за движението по пътищата за регламентиране движението по пътищата с индивидуални превозни средства. Чрез промени в Закона за гражданското въздухоплаване и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България се прави разграничение между органа, който провежда политиката в автомобилния транспорт, гражданското въздухоплаване и пристанищната дейност, и органа, който осъществява регулаторни, координационни и контролни функции в съответната област. Според вносителя Законопроектът не предвижда допълнителни финансови и други средства за прилагане на новата нормативна уредба. След приключване на обсъждането и гласуване с 12 гласа „за“, без „против“ и 7 гласа „въздържал се“ Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози, № 002-01-2, внесен от Министерския съвет на 8 януари 2020 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание е предложен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Чухме становището на Комисията – надявам се да стане ясно на колегите в каква насока са направените предложения. Мога да Ви уверя, уважаеми колеги, че това, което ще приемем днес на първо четене като законопроект, няма да има нищо общо с онова, което ще гледаме на второ четене като законопроект. Типична парламентарна наша практика дълго време вече – внася се закона, а поправките и допълненията, които ще настъпят между първо и второ четене, няма да имат нищо общо с това, което гледаме сега. Поради тази причина аз ще се огранича в коментарите по сега предложения текст, тъй като това просто е безсмислено, но няма как да отмина няколко неща. Преди няколко години, след катастрофата в Своге, знаете колко набързо Народното събрание беше притиснато да приеме законодателни промени, вкарващи по-строг режим при използването на коланите в автобусите. Тогава управляващите, за да покажат реактивност на събитията, предложиха дори в градските автобуси хората да бъдат с колани. В няколко дискусии тук – при обсъждане и в тази зала, и в Комисията, ние Ви казвахме, че няма как да стане. Мисля, че срокът беше 18 месеца. Вие отговорихте: „Да, има възможност, има техническа възможност, лабораториите ще го направят – има фирми, които да го направят.“ В крайна сметка се оказа, че няма как да стане. Сега едно от предложенията е това нещо да отпадне за автобуси, които возят правостоящи пътници – да няма колани, и това е нормално. Трябваше ли 18 месеца да чакаме, трябваше ли тогава да заблуждаваме обществото, че вземаме някакви мерки? В крайна сметка дойде денят, в който това нещо трябва да се отмени. Така е в голяма част от законопроектите. Таксиметровите превози – голям дебат в Четиридесет и третото народно събрание. Тогава колегите от Реформаторския блок бяха активни по темата, ние бяхме активни по темата и Ви казвахме, че с промените, които правите, няма да регламентирате таксиметровия превоз. Проблемите ще станат повече. Няма да има повече данъци и повече приходи. Е, стана. Само че пак не решавате проблема. Проблемът не е в регистрите, в списъците и в безбройните документи, които карате тези хора да подготвят, а е в контрола, в това, че позволявате един превозвач да преотдава на десет хиляди шофьори десет хиляди автомобила. Докато не премахнете преотдаването и това да е от името на превозвач, няма да решим нито един проблем. Между първо и второ четене ние ще внесем отново тези промени и се надявам този път наистина да получим подкрепа от народните представители, а не на външни за Народното събрание интереси, които имат интерес от това преотдаване. Превозвачът трябва да бъде превозвач, да има автомобилите и шофьорите, назначени на работа, както е във всяка една професия. Няма друга такава професия, в която да може да работиш от нечие друго име. В тази посока ние ще направим нашите предложения. Друг проблем – говорихме го и по време на бюджета, ще го кажа и сега: субсидирането на автобусните превози в труднодостъпни и високопланински, малко и слабо населени места. Сега какво предлагаме? Тогава не само им увеличихме парите – ясно е, че трябва да бъдат увеличени в пъти, за да може тези хора да се придвижват. Сега дори казваме, че кметовете, когато нямат възможност, не са длъжни да ги плащат, тоест трябва да спрат превозите. Някой задава ли си въобще въпроса какво би се случило – има народни представители от такива региони, аз не съм от такъв регион? София няма проблем с градския транспорт и с обслужването, но има безброй народни представители, които съм сигурен, че го поставят като проблем. И трябва да го мислим. Какво значи: ако има възможност – ще плаща, ако няма – спира линията?! Не, държавата ще си влезе в отговорностите и ще осигури финансирането. Проблемът, уважаеми колеги, е, че когато гледахме Закона, тук стояха едни господа от Министерството, а днес тези господа ги няма Сега е друг, сега е господин Попов примерно. Тогава, задавайки въпросите, те мълчаха. Сега щях да ги попитам отново: защо ни предлагаха тези промени, а сега ги отменяме? За съжаление, няма към кого да задам въпроса. И най-парадоксалната промяна е в чл. 2, ал. 1 и 2. Аз имам подозрения защо е направена, но е хубаво, ако може някой да ми отговори. Защо правите предложение, което противоречи на Закона за администрацията? Защо освобождавате министъра, тоест изземвате функции на министъра? В чл. 25 на Закона за администрацията е написано: „Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделното министерство“. В ал. 2: „Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия“. Повтарям: „ръководи, координира и контролира“. Вие предлагате: „Министърът провежда държавна политика при осъществяване...“, а отговорността, контрола и изпълнението ги възлагате на директорите на съответно Автомобилна администрация, Въздушна администрация. Въпросът ми е: имате недоверие към министър, който според Вас не може да ръководи, контролира и изпълнява, или имате притеснение, че примерно може да последва съдбата на вече един министър?! И сега законово ги освобождаваме?! Значи ли това, че всеки един специализиран закон за всички министри тук ще го променяме по този начин?! Тоест министрите ще наблюдават. Те ще провеждат държавна политика, но без да имат възможност да контролират, да ръководят и да изпълняват съответно законите. Ние, народните представители, кого ще контролираме в парламентарния контрол? Имам въпрос по тема „Автомобилна администрация“, господин Рановски ли ще отговаря? В Правилника на Народното събрание е написано кого контролират народните представители – Министерския съвет, министрите. Кой измисли това безумие да се изземат функции на министъра, записани в Закона за администрацията? Сигурно и в Конституцията е записано какво прави министърът, а Вие предлагате, тоест не Вие, а Министерският съвет. Но тъй като гледам кога е внесен Законът – в началото на месец януари, струва ми се, че единствената причина е страх да не бъде арестуван пореден министър, ако, не дай си боже, стане нещо и да бъде арестуван господин Рановски или господин Василев, или съответните директори на по-ниско ниво. Уважаеми колеги, това няма да спаси властта, това няма да отвлече отговорността. Всеки в тази държава трябва да си носи отговорността от поста, който заема, включително и министрите, когато имат такава. Разбирам, че този текст е удобен за всеки един министър, но не съм сигурен дали всеки един директор на администрация, на дирекция би се съгласил да поеме отговорност, за която няма ресурс, няма функции, няма капацитет да ръководи и оказва влияние. Защото, пак Ви казвам, не дай боже, стане някакво произшествие в „Автомобилна администрация“ всички ще насочим очи към директора на „Автомобилна администрация“, който ще бъде точно толкова виновен, колкото и министърът примерно. Но ще спрем дотам, за да може тези столове (посочва местата на Министерския съвет) тук да бъдат в светло, в бяло, да няма повече арестувани министри, да няма повече наказани министри. Нашите предложения, уважаеми колеги, ще ги направим между първо и второ четене. Пак Ви казвам: не се задълбочавайте много в този закон, в тези текстове, тъй като по всеки текст ще има предложение, и то от Вас, защото, господин Попов, най-малкото, което трябваше да направите, е да обсъдите този закон широко с бранша. В Комисията показаха, че нито едно от техните предложения не е взето под внимание, нито едно от техните предложения не е разгледано и сега предстоят нови срещи, нови дискусии. Защо тогава губим парламентарното време с приемане на закон, който, пак казвам, вероятно между първо и второ четене ще претърпи коренна промяна – хем допълнен, хем с нови текстове?! Не се учудвам, по принцип винаги в транспорта законодателният процес е такъв: внася се закон и очакваме между първо и второ четене истинските законотворчески намерения и интереси да проличат. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В предложените изменения и допълнения на Закона за автомобилните превози има много важни промени, които се предлагат на народните представители. Аз съм на мнение сериозно да дебатираме по тях, а не да водим политически дискусии, защото Законът е изключително важен и предложените промени се чакат дълго време от бранша. Не знам на коя Комисия е бил господин Свиленски...

Ами не беше.

...беше ли на тази комисия, но ние имаме становища на всички браншови организации, които безапелационно подкрепиха направените в този законопроект предложения, изразиха своето задоволство от така направените предложения. Мисля, че няма да има толкова нови предложения между първо и второ четене, които да бъдат приети. Както и да е, трябва да се съсредоточим според мен в основната част на Закона, а именно борбата с корупцията и със сивия сектор, където основно се създават условия за недопускане на регистрацията на фирми за извършването на обществени превози или така наречените кухи фирми. Същевременно се предвижда лицензът, който се издава на фирмите, да не може да бъде връщан от фирмите при започнали производства. Това е изключително важно, защото голяма част от фирмите при започнали производства за отнемане на лиценза, връщат съответния лиценз и по този начин избягват принудителните административни мерки и изобщо административните наказания. Намаляването на административната тежест е друг голям проблем, който се решава с редица предложения. Едно от тях беше споменато – създаването на Единния регистър, който е съгласно Решение № 704 на Министерския съвет. Той се създава за таксиметровия регистър и ще се води в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Там ще влизат и регистрите на съответните общини. Също така се намалява времето за издаване на лицензите при така наречените бързи поръчки. Създава се възможност за електронно подаване на информация при случайните превози, както и законова възможност за електронно подаване на заявленията. Всички тези промени са обстойно обсъдени с бранша и бяха приети, даже някои от тези предложения бяха направени от браншовите организации. Също така се регламентират някои транспортни дейности, като превозите с атракциони, които към настоящия момент не бяха добре регламентирани в нашето законодателство. Също така смятаме, че в правилна посока са регламентирани превозите за повредените превозни средства. Става дума за „Пътна помощ“. В Преходни и заключителни форми се регламентират и правилата за движение на така наречените индивидуални електрически превозни средства или тротинетки. Знаете, че в европейското законодателство на повечето страни този въпрос не е решен и ни прави чест, че в сравнително кратък срок се опитваме да се въведат законодателни мерки в тази насока. Няма да се спирам на това. Основно искам да се спра на един проблем, който наистина е сериозен за голяма част от общините в България, и това е проблемът с компенсациите на превозите за определени категории пътници и субсидиране на вътрешноградския транспорт, както и на транспорта в слабонаселените и високопланинските райони. Въвежда се предложение за слабонаселени райони, което смятам, че от всички групи ще го подкрепим. Направени са предложения общините да докомпенсират превозвачите при извършването на тази обществена услуга. Това докомпенсиране по един или друг начин се извършваше и към настоящия момент – там, където не достигаха средствата, от общините, които имаха такава възможност, но в момента се даде законодателна възможност това да мине по законов път. Важно направено предложение е всички транспортни схеми, които се предлагат от общините, и съответно условията за сключване на договори за обществените поръчки и конкурси да се съгласуват с Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Това е изключително важно, защото има голяма разнопосочност в тази посока. Давам следния пример защо е необходимо. В голяма част от общините – има изготвени доклади от Финансовото министерство, има несъответствие на броя на пътниците и съответния транспорт, с който се извършват превозите. Какво имам предвид? Имаме десет пътници на ден максимален брой. Много често това са двама, трима или пет, шест пътници в определени направления, а се играят обществени поръчки или конкурси за превоз с 45-местен автобус. Сами разбирате, че разходите някой път надвишават повече от два или три пъти необходимите средства за един по-малък вид транспорт. От тази гледна точка самите превози могат да бъдат комбинирани. Смятам, че това предложение – основно на Автомобилна администрация, е правилно. На дискусиите на работната група е присъствал представител на Сдружението на общините. Въпросът обаче, който трябва да си зададем, е: дали тези мерки ще бъдат достатъчни, защото голяма част от общините нямат такава финансова възможност за докомпенсиране на тази услуга?! Вероятно тук наистина между първо и второ четене ще има предложения, за да може да сме сигурни, че ще има обществен превоз до всяко едно населено място. Това е важен въпрос, по който има дискусия в нашето общество. В заключение съм длъжен да отбележа, че транспортният бранш беше много активен в работата по тези изменения и допълнения на Закона, което беше подчертано и в писмените становища, и в становищата, които бяха изложени от транспортните организации по време на разискванията на първо четене на Закона в Комисията по транспорт. Моето предложение към народните представители е да подкрепят измененията и допълненията на Закона за автомобилните превози във вида, в който е подаден от Министерския съвет. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Вълков, наистина е хубаво да се четат становищата. И по тези неща, които казахте, сигурно няма проблеми – за тротинетките, за регистрите вероятно, но четохте ли становището на Националното сдружение на общините? Как ентусиазирано приемат този закон и казват: „Това е законът, който ще ни оправи труднодостъпните региони.“ Вие сам казахте, че това не е достатъчно, че общините нямат пари. Държавата и тя няма, и тя бяга. Предложихме Ви по време на бюджета: вдигнете два, три пъти – има нужда! Вашите кметове го искат, не някой друг. Не искате. Предлагате да се съгласуват разписанията с Автомобилна администрация. Ама това Георги Свиленски го предлага, откакто е депутат, господин Вълков, във всеки един закон – и за железопътния транспорт, и за автомобилните превози. Във всеки един закон съм предлагал или едното, или другото разписание да се съгласува, за да не тръгват по едно и също време примерно три автобуса за Варна и три влака за Варна. И не се приема! Сега било добре! Хубаво, браво, поздравления – нека да се съгласуват. Нека да се видят тези разписания, за да може наистина този, който вози, да знае, че ще има какво да вози, защото иначе автобусите на дадени фирми пътуват пълни, влаковете – празни. Ще дойде време да си говорим сигурно и за БДЖ, защото това е следващият горещ картоф в държавата. Тогава пак ще се върнем, че трябва да се съгласува. Ами добре, нека да се съгласуват и едните, и другите разписания. Да направим така, че там, където има нужда, да пътуват железниците, а там, където не могат железниците, да пътуват пълни автобусите. Достатъчно е да има хора в тези региони, за да могат да ги ползват, защото политиката, която водите, прави така, че не 45-местни, петместни превозни средства да пуснете, няма да има кой да се качи в тях. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Свиленски, по отношение на това дали кметовете са наши, или Ваши – те са си кметове на населени места и те правят всичко възможно, за да има достъп и да има такъв превоз до всяко едно населено място. Само че базата, на която трябва да се стъпи, трябва да бъде здрава. Не може в едно населено място, в което има 30 или 40 жители, съответно населението е малко, ние да пускаме 45-местен автобус. Това, което имах предвид със съгласуванията на самите транспортни схеми, не е само съгласуването с БДЖ. Има се предвид, че голяма част от самите разписания се правят само до едно населено място, а те могат да бъдат комбинирани. Когато се играе обществената поръчка, тогава трябва да се има предвид това нещо. Затова поради информацията, която има в тази насока в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, може да се направят корекции, които да са полезни, и базата, на която да се стъпи, тоест компенсирането на тази услуга, да стане действителна, а не да се надуват на определени места и по този начин да се източва държавният бюджет. А по отношение на това, че Вие сте говорили, че трябва да бъдат синхронизирани всички разписания, не е започнал от Вас този дебат. Той съществува от момента, в който ние имаме различни видове транспорт. Не са нужни общи приказки, а да се направят конкретни неща и аз мисля, че в този законопроект имаме конкретни предложения, които е добре да бъдат приети. А там, където е нужно да се направи дискусия, аз също съм отворен към това нещо. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Уважаеми колеги, ние от „Движението за права и свободи“ ще подкрепим така предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Да, той сам по себе си е доста обхватен, съдържа важни и сериозни теми не само за автомобилния транспорт, но и за безопасността на движението, за регламентацията, за административната дейност. Трябва да си припомним, че всъщност този законопроект влезе изключително бързо, отново заради едни предстоящи протести, които, разбира се, имат своето основание. Законопроектът, както казаха колегите, обхваща някои нови регулации – да се администрира дейността на така наречените превози с атракционна цел, вменяваме това задължение като ангажимент на общините. Това е важна и съществена дейност, която особено в туристическите места, не е регулирана. Всъщност тя може да има освен своята атракция и своята опасност и тази дейност трябва да бъде регламентирана. Засягат се много от проблемите, които превозвачите поставиха. Административната тежест е сериозна. Само да припомним, че с такива безумия или работа на парче сме се занимавали не един и два пъти. В случая отнемаме лицензите, после ги връщаме, пък не е ясен срокът, в който ги връщаме. Но тук ставаше и един друг дебат. Така като гледам господин Рановски, си спомням преди време, когато отнемахме и сваляхме регистрацията на автомобилите, затова че е изтекъл документ за правоспособност. Много време ни отне да осъзнаем това безумие и да го променим. В тази работа „на парче“, която се прави обаче, ако между двете четения не погледнем цялостната картинка за всички тези предложения – за борбата с фирмите, „пощенски кутии“, както се казва, това е съществен проблем. Трябва да се регулира тази дейност, за да намалим нелоялната конкуренция или незаконните превози, които ощетяват държавата, легалния бизнес, но всъщност представляват заплаха за здравето на българските граждани. Това наистина са сериозни теми, с които ние трябва да се занимаваме. Има и нещо друго съществено, което направихме, и отново регламентираме „на парче“ – да позволим на МПС, категория М1 да извършват специализирани превози за хора с трудна подвижност, които досега не бяха направени. Отново се водеше този дебат – кои да бъдат допуснати, които да не бъдат в обхвата на този закон, и изглежда малко като това: ще сложим коланите, както каза господин Свиленски, задължително за всички след една криза, една трагедия и след това ще започнем да ги махаме една по една – там, където това е нецелесъобразно. Много ми се иска между двете четения наистина да се обърне внимание, защото и проблемът с таксиметровите превозвачи, и предложенията, които ще дойдат от тях между двете четения – те дадоха заявка за това, всъщност са теми с огромен заряд, за които трудно може би ще се намери приложение в законодателството, но те ще са на дневен ред да ги обсъждаме. Трябва да има достатъчно време и достатъчно целесъобразност, за да може това да се случи. Проблемите. Да, от една страна, ние се опитваме чисто административно да облекчим таксиметровия бранш, като уеднаквим регистъра. Не ги пращаме в два различни регистъра и тези два регистъра помежду си не си говорят – сега ще го направим, но следващата стъпка е тяхното желание за движението, за начина на действие. От друга страна, фискализацията на тези касови апарати, която на тях също им предстои като тема, а и на нас също. Това са все теми, които носят в себе си сериозен заряд, и отново молбата ми е ние да се отнесем изключително сериозно към това. Що се отнася до така наречените електронни тротинетки. Да, наистина, както казахте господин Вълков, това е опит да регулираме тази дейност от гледна точка на сигурността на всички граждани. Това няма как да бъде спряно. То се разпространява и ще се разпространява. Ще се направи опит да се регулира дейността, да се контролира, да се следи произходът, мощността, ограничението на скоростта, всичко. Ние трябва да създадем едни правила и една култура на движение, защото това ще бъде изпитание в следващите може би пет-десет години, докато се научим как да се движим, използваме ги като велосипеди или не, какви са защитните механизми там, как всъщност контролираме този процес и как санкционираме нарушаването на правилата за движение. Но от това как ние ще се справим, ще зависи и здравето, и животът на българските граждани. И не на последно място, темата с компенсациите за пътническите превози по общините е сериозна. Има предложение за преразпределение. Има увеличение на тези пари – специално за слабонаселените и високопланинските региони, както са окачествени, но ние трябва да имаме предвид, че 60% и повече от общините са с нарушена транспортна схема или въобще нямат транспорт. В един момент, вкарвайки това задължение общините да субсидират, ако те можеха да го направят, в голяма степен сигурно нямаше да чакат. От друга страна, трябва да видим как всъщност държавата ще поеме своя по-голям ангажимент. Има увеличение на тази субсидия, но трябва да си кажем, че тя не е достатъчна, и то с много не е достатъчна. Оттук насетне това е другата криза, която наистина трябва да видим от гледна точка на всичките проблеми, които са в сектор „Транспорт“ – как да компенсираме един или друг превоз, как той да бъде по-динамичен и по-целесъобразен, как да ангажираме транспортните фирми или как съответните общини, които нямат транспорт, да имат такъв – дали ще е железопътен, дали ще е автомобилен, но ние не даваме отговор с тази промяна, тя е на парче. След това не казваме: „Ние задължаваме малките общини“, но не казваме и: „Ние ще Ви решим проблема“. Даваме един път, по който да отиваме, вдигнали сме с малко субсидията, знаем, че не е достатъчна, но „имате ангажимент оттук насетне и Вие да сте финансово ангажирани“. Има нужда от сериозен дебат и анализ, да чуем констатацията и на Националното сдружение на общините не като прищявка, а като притеснение на самите общини за тяхната финансова стабилност, ако щете. Не са кой знае колко тези малки общини, които, от една страна, са обезлюдени, от друга страна, ние очакваме те да имат своя финансов ресурс като една добре населена или голяма община. Трябва да се има предвид всичко това и трябва да видим какъв е ангажиментът на държавата и доколко той може да се изпълни. Не е въпросът дали ще минат тези предложения между първо и второ четене, а въпросът е ние да видим общата картинка и фокусът в този сектор, защото наистина Законопроектът е съществен и важен и ние ще го подкрепим. Но работата, която трябва да се свърши след това, трябва да не е „на парче“ и „ангро“, а трябва да е наистина в дебати по целесъобразност. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! С предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози част от целите са: намаляване на административната тежест на лицата, осъществяващи таксиметрова дейност, чрез създаването на единен публичен таксиметров регистър; намаляване и ограничаване на извършване на нерегламентираните превози; повишаване на ефективността на извършваната контролна и административнонаказателна дейност; регламентиране на превозите с атракционна цел; регламентиране на превозите на повредени пътни превозни средства, така наречената Пътна помощ; регламентиране на правилата за движението по пътищата с индивидуални електрически превозни средства. Със Законопроекта се предлагат допълнителни условия и мерки за упражняване на по-ефективен контрол върху превозвачите, които притежават лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България или лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници или товари и за ограничаване на фиктивната регистрация на превозвачи. В частта, която се отнася до финансовата стабилност, е направено изменение с цел намаляване на административната тежест за превозвачите, като е предвидено, че изискването за липса на публични задължения е изпълнено, когато за търговеца няма получено уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Уточнено е, че не трябва да има публични задължения, а само данъчни и осигурителни. Направено е и изменение във връзка с въвеждането на задължително оборудване с обезопасителни колани да не се прилага за моторни превозни средства от категории М2 и М3, клас А и клас I, както и от категории М2 и М3, клас В и клас II, с които се извършва специализиран превоз и превоз на пътници по редовни автобусни линии, когато превозът с еднопосочна дължина на маршрута е до 30 км, с изключение на специализираните превози на деца и ученици. Във връзка със сроковете за издаване или продължаване на лиценз за обществен превоз на моторно превозно средство измененията са, че срокът от 1 месец се съкращава на 15 дни от подаване на заявлението при пусната обикновена поръчка и срок от 7 работни дни при бърза поръчка. С новия законопроект се въвежда и нова транспортна схема – междуобластна. Целта е да се разрешат проблемите с малките населени места и в наредбата да се разпишат изключения за тях. Относно автогарите, всеки превозвач е длъжен да използва за своя начална и крайна спирка автогарата, посочена в маршрутното му разписание. Предвид изискването за задължително прилагане на еднакви критерии от собственици на автогари към превозвачите, в чл. 22, ал. 2 от Законопроекта е предвидена възможност за диференциране на размер на максимални цени за автогарово обслужване по видове транспортни схеми. Предлагат се и разпоредби, предвиждащи санкции по отношение на неспазване на изискванията, определени в Методиката, регламентираща формирането на цените, утвърдена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията на базата на категоризиране на автогарите. В досегашния закон не бяха ясно формулирани думите „през светлата част на денонощието“, което се отнася до превоза на деца и ученици. В сегашния законопроект е заменено с думите „диапазон от 6,00 и 21,00 ч.“. Тази промяна е направена във връзка с това, че през зимата бързо се стъмва и училищата са принудени да нарушават Закона, за да прибират децата по домовете им. Относно санкциите е предвидено намаляване поради несъответствието на размера на някои от тях със степента на обществена опасност. Но в този контекст се разширява обхватът на нарушенията, за които се прилагат принудителни административни мерки с цел преустановяване и предотвратяване на извършените нарушения от лица, които не притежават необходимия документ за извършване на дейността, но в същото време за повечето принудителни административни мерки е предвидено мярката да отпадне при прекратяване на нарушението и няма фиксиран срок на принудителните административни мерки. Мерките са насочени основно към нерегламентираните превози. Заявленията по този закон, подавани до Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, могат да бъдат подавани лично или чрез упълномощено лице, или по пощата до седалището на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в град София или във всяко регионално звено на агенцията в областните градове и да бъдат подписани с квалифициран електронен подпис и подадени по електронен път по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис. По този начин се въвежда възможност за електронно подаване на заявленията. В заключение искам да кажа, че е работено много по този закон. Всичко това е направено в добра комуникация с експерти от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, представители на всички браншови организации, свързани с транспорта на пътници, товари, таксиметрови превози. Предложенията са дошли основно от тях. За да го докажа това, нося и справката за постъпилите становища към Проекта на закона, които са над 100 страници. Тук са описани и мога да цитирам само някои от браншовите организации: Конфедерация на автобусните превозвачи, Камара на автомобилните превозвачи, Съюз на международните превозвачи, Национално сдружение на българските превозвачи, Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата, Електромобилна асоциация, Съюз „Такси“, Национален съюз на превозвачите, Браншовата камара на таксиметровите водачи и превозвачи, както и на много други. Пак казвам, над сто страници е справката. Всички са дали предложенията си, затова нашата парламентарна група ще подкрепи Закона за изменение и допълнение на Закона за автомобилните превози. Във връзка със субсидиите само да допълня, при мен е справката. Тук се вижда по години – от 2017 г. до ден днешен, субсидията се увеличава наистина. Вдига се от 14,5 милиона за 2017 г., 2018 г. е 17 милиона, 2019 г. вече е 18,5 милиона. Прогнозата за 2021 г. е 19,5 милиона. Виждаме, че субсидията всяка година се вдига. Дали е достатъчно ще решим по-нататък. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Полихронов, правя реплика, защото Събранието ще остане с впечатление, че всички тези асоциации и браншови организации, които ги изредихте, подкрепят Закона. (Реплики.) Да, Вие го казахте. Всички тези асоциации и браншови организации са направили предложения и една много малка част от тях въобще са разгледани, а другите въобще не са включени! И ако всичко беше така, както казахте, всичките тези организации, които ги изредихте и ги изчетохте, абсолютно всичките, сега, в момента, търсят среща отново, както с представители на Транспортна комисия, така и с парламентарните групи, може би да ни благодарят, затова че техните предложения са включени в Законопроекта. Така че това, че има над сто страници предложения, беше добре Министерството да ги вземе под внимание и да ги претвори в законодателен документ. (Реплики.) А то го няма това нещо! И аз затова казвам, че между първо и второ четене Законът ще претърпи големи промени. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! На срещата в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, на която присъства и заместник-министър Ангел Попов, и господин Бойко Рановски, бяха поканени всички, мога да кажа – почти всички, браншови организации. Съжалявам, че господин Свиленски отсъства от Комисията, но председателят господин Летифов даде думата на всяка една от браншовите организации, за да се изкажат. На никой не беше отказана думата. Колегите от браншовите организации потвърдиха, че за Закона в този му вид предложенията изцяло са дошли от браншовите организации. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Гласувах „против“ по една съществена причина. Говорим за междуселищните превози, превози между центъра на общината и селата, искам да Ви кажа какво показа последното проучване на пътната мрежа в селските общини: 29% от пътищата в селските общини са с нарушена настилка над 50%; 21% са с нарушена настилка от 30 до 50%, и 25% имат нарушение от 30%. Само четири общини в България имат по пет пътя между общинския център и селата, които са в добро състояние, а ние говорим тук за увеличаване субсидията на общините за тези превози. Уважаеми колеги, скоро няма да има фирми, които да се явяват на конкурсите, за да возят хората в селата, независимо дали живеят там 30 или 40 човека. Този въпрос трябва да се гледа. Благодаря.

Господин Председател, благодаря. Правя процедурно предложение за удължаване на срока между двете четения на основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на току-що приетия закон, на общо три седмици.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. „ДОКЛАД за първо гласуване на Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 15 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика Зорница Русинова. При представянето на Законопроекта беше акцентирано върху няколко по-съществени момента от него. На 6 ноември 2019 г. в Баку от министрите на труда и социалната политика на Република България и на Република Азербайджан е подписана Спогодба за пенсионно осигуряване между двете правителства. Влизането ѝ в сила ще създаде възможност на лицата с осигурителен стаж в България и Азербайджан да реализират своите осигурителни права. На следващо място Спогодбата се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение на задължението за осигуряване и сумиране на периодите за осигуряване. В материалния обхват от българска страна е включено законодателството в областта на държавното обществено осигуряване, което включва пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и наследствени пенсии. В персоналния обхват на Спогодбата са включени гражданите на договарящите се страни, които са или са били под действието на законодателството на едната или на двете договарящи се страни, както и членовете на техните семейства, получили право от посочените по-горе лица. Изключения са предвидени по отношение на командированите лица (за срок до 2 години, като при взаимно съгласие между двете страни срокът може да бъде удължен, но с не повече от една година), персонала на транспортните предприятия, извършващи международни превози на територията на двете държави, членовете на екипажа на плавателен съд и други лица. В частта относно приложимото законодателство в Проекта на Спогодба като основно правило е предвидено наетите и самостоятелно заетите лица, върху които се разпростира действието ѝ, да попадат изключително под действието на законодателството на държавата, на чиято територия извършват трудова дейност. В мотивите се подчертава още, че във връзка с определянето на пенсионните права по Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни, както и на трета държава, с която държавата, преценяваща правото на пенсия, има сключен договор за социална сигурност, който предвижда сумиране на осигурителни периоди. Ако осигурителните периоди по двете законодателства съвпадат по време на придобиване, те не се сумират. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на Спогодбата. При изчисляване на размера на пенсията се отчита дали е било необходимо сумиране на осигурителни периоди или не. Ако не е било необходимо сумиране, компетентната институция на Република България ще определи размера на пенсията в съответствие със собственото си законодателство. Ако е било необходимо сумиране за придобиване на правото, компетентната институция на Република България ще изчисли размера на пенсията пропорционално въз основа на българските периоди на осигуряване. При определяне на правото на пенсия в някоя от двете страни във връзка с работа при определени условия на труд, аналогични периоди на работа на територията на другата договаряща се страна, не се взимат предвид като периоди на подобна работа на територията на първата страна, но се прибавят като периоди на осигуряване на общо основание. Спогодбата ще се прилага за гражданите на двете държави, които са или са били подчинени на законодателството на едната или и на двете държави, както и към членовете на техните семейства, които черпят права от посочените лица. В тази връзка, по данни на Министерство на вътрешните работи на Република България, към месец януари 2018 г., 29 граждани на Азербайджан са получили разрешения за постоянно/дългосрочно пребиваване в страната, а 39 азербайджански граждани са с право на продължително пребиваване в България. По данни на Министерството на външните работи, броят на българските граждани, пребиваващи към месец януари 2018 г. в Азербайджан, е 50 лица, като през последните пет години още поне 50 лица са работили в Азербайджан. След ратифициране на Спогодбата и влизането ѝ в сила, Република България ще изплаща пенсии, чиито размер ще се определя само въз основа на българския осигурителен стаж и осигурителен доход, върху който са внесени вноски в българското държавно обществено осигуряване. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 19 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г. На редовно заседание, проведено на 16 януари 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г. Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. Спогодбата се основава на принципите за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едно законодателство по отношение задължението за осигуряване и сумиране на периодите на осигуряване. В материалния обхват от българска страна е включено законодателството в областта на държавното обществено осигуряване, което включва пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и наследствени пенсии. В персоналния обхват на Спогодбата са включени гражданите на договарящите се страни, които са или са били под действието на законодателството на едната или и на двете договарящи се страни, както и членовете на техните семейства, получили право от посочените по-горе лица. Във връзка с определянето на пенсионните права по Спогодбата се предвижда взаимно зачитане на осигурителните периоди, завършени съгласно законодателствата на двете страни, както и на трета държава, с която държавата, преценяваща правото на пенсия, има сключен договор за социална сигурност, който предвижда сумиране на осигурителни периоди. Ако осигурителните периоди по двете законодателства съвпадат по време на придобиване, те не се сумират. Ще се зачитат и периоди, придобити преди влизане в сила на Спогодбата. Спогодбата ще влезе в сила в деня на получаване по дипломатически път на последното писмено уведомление за изпълнение от двете страни на вътрешнодържавните процедури, необходими за влизането ѝ в сила. Сключва се за неопределен период от време. В случай на денонсиране правата на гражданите, придобити през периода на действие на Спогодбата, се запазват. Тъй като Споразумението води до финансови ангажименти за България, то подлежи на ратификация съгласно чл. 85, ал. 1, т. 4 от Конституцията на Република България. След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2020 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика. Със Законопроекта, внесен от Министерския съвет, се предлага на Народното събрание да ратифицира Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, тъй като тя води до финансови ангажименти за нашата страна. Спогодбата спазва принципа за еднакво третиране на лицата, износ на пенсии, приложимост само на едното законодателство по отношение на задължението за осигуряване и сумиране на периодите за осигуряване. В материалния обхват от българска страна е включено законодателството в областта на държавното обществено осигуряване – пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност и наследствени пенсии. Персоналният обхват включва гражданите на двете страни, които са или са били под действието на законодателството на една от двете договарящи се страни, както и членовете на техните семейства, получили право от тези посочени лица. По отношение на приложимото право Спогодбата предвижда като основно правило наетите или самостоятелно заетите лица, върху които се разпростира нейното действие, да попадат под законодателството на съответната страна, в която извършват своята трудова дейност. Изключения са предвидени по отношение на командировани лица, персонала на транспортните предприятия, извършващи международни превози на територията на двете държави, членовете на екипажите на плавателните съдове и други лица, наети на борда на плавателния съд, сътрудниците на дипломатическите представителства и работещите в консулските служби на двете страни, както и частните домашни работници, наети като персонал при членовете на тези представителства и приравнените с тях лица, изпратени от държавните органи на едната страна на територията на другата страна. Съгласно Спогодбата се зачитат и периоди, придобити преди влизането ѝ в сила. Спогодбата е сключена за неопределен период от време и ще влезе в сила в деня на получаване по дипломатически път на последното писмено уведомление за изпълнението от двете страни на вътрешнодържавните процедури, необходими за влизането ѝ в сила. В случай на евентуално денонсиране придобитите от гражданите права на основание на Спогодбата по време на нейното действие се запазват. След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което „за“ Законопроекта гласуваха 14 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 декември 2019 г. в Баку, № 902-02-34, внесен от Министерския съвет на 20 декември 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене и се обръщам към тримата докладчици: не е правилно да се казва Азърбайджан. Правилното име на държавата е Азербайджан и населението на тази държава се наричат азери, а не азъри. Просто Ви обръщам внимание, тъй като това е Законопроект за сближаване на взаимоотношенията между двете държави и е важно да бъдем коректни и да се обръщаме с уважение към наименованието на тази държава. В разговорния стил се допуска и Азърбайджан, но правилното е Азербайджан – от азери. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроектът за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан да бъде гласуван и на второ четене.

Благодаря, уважаеми господин Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку. Член единствен. Ратифицира Спогодбата за пенсионно осигуряване между правителството на Република България и правителството на Република Азербайджан, подписана на 6 ноември 2019 г. в Баку.“

Уважаеми господин Председател, колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска Република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г. На редовно заседание, проведено на 16 януари 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска Република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите. На 21 май 2019 г. в Исламабад е подписана Спогодбата между Република България и Ислямска Република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, наричана по-нататък „Спогодбата“. Двустранните икономически отношения между Република България и Ислямска република Пакистан не са развити в достатъчна степен, поради което са необходими действия в тази насока. Към настоящия момент между двете държави липсва действаща Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, наричана по нататък СИДДО. При договаряне на разпоредбите на Спогодбата бяха взети предвид актуалните концепции в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г 20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, наричана по-нататък ОИСР, с оглед противодействие на свиването на корпоративната данъчна основа и прехвърлянето на печалби. Някои от основните въпроси, предмет на подписаната Спогодба между двете държави, са следните: - във връзка с определяне на качеството „местно лице“ по отношение на лицата, различни от физически лица, когато и двете държави третират като свои местни лица съгласно вътрешните си законодателства, бе договорено, че държавите ще решават въпроса по взаимно споразумение, като вземат предвид поредица от критерии. При липса на такова споразумение няма да се предоставят облекченията по Спогодбата; - договорена е клауза, регламентираща прилагане на принципа на независимите пазарни отношения в сделките между свързани лица и извършването на кореспондираща корекция на печалбите им, която е в съответствие с Модела на СИДДО на ОИСР; - постигнато е съгласие за включване на новата разпоредба от Модела на СИДДО на ОИСР относно формирането на място на стопанска дейност чрез представител със зависим статут. Договореният текст има за цел да предотврати заобикалянето на традиционната за Модела концепция за формиране на място на стопанска дейност чрез зависим представител, използвайки различни комисионерски договорености; - включена е обща клауза, имаща за цел да предотврати неправомерното използване на данъчните облекчения съгласно СИДДО. Тази клауза следва новия Модел на СИДДО на ОИСР в последната му редакция от 2017 г. и ограничава ползването на данъчни облекчения, когато едната държава прецени, че получаването на това облекчение е една от основните цели на която и да е договореност или сделка; - договорено е печалбите от въздушния и сухопътен международен транспорт да се облагат само в договарящата държава, на която е местно лицето, което експлоатира транспортните средства, а по отношение на морския транспорт, облагането в държавата на източника да бъде намалено с 50%, като във всички случаи данъчната ставка няма да надвишава 4%; - договорени са данъчни ставки за облагане с данък при източника на доходите от дивиденти (12,5%), лихви (10%), авторски и лицензионни възнаграждения (12,5%) и възнаграждения за технически услуги (10%), които намаляват високите нива на облагане с данък при източника в Пакистан; - в заключителните разпоредби на Спогодбата са уредени случаите на равенство в третирането на местни лица на другата договаряща държава, обменът на информация, процедурата за взаимно споразумение в случаите на разногласие при тълкуването и прилагането на Спогодбата, както и случаите, когато местни лица от договарящите държави са обект на данъчно облагане, което не съответства на разпоредбите на Спогодбата. По отношение на обмена на информация и процедурата за взаимно споразумение бяха договорени най-актуалните версии на тeзи разпоредби, съобразени с последните промени, извършени в Модела на СИДДО на ОИСР. Спогодбата подлежи на ратифициране от Народното събрание със Закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България. След провелата се дискусия, членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: Със 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска Република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г.“

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2020 г., Комисията по икономическа политика и туризъм разгледа Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите. Законопроектът беше представен от Росица Велкова – заместник-министър на финансите. Ислямска република Пакистан е една от най-големите държави в Азия и по население се нарежда на пето място в света. Пакистан представлява перспективен партньор за сътрудничество в областта на инженеринговите услуги, транспорта, пътното строителство, промишлеността и образованието. Съществуват възможности за разширяване на износа за пакистанския пазар на храни. С потенциал за експорт са също продукти на козметиката (розово масло), машиностроенето (машини за хранително-вкусовата промишленост и селскостопанска техника), медикаменти и субстанции. При договаряне на разпоредбите на спогодбата са взети предвид актуалните концепции в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с оглед противодействие на свиването на корпоративната данъчна основа и прехвърлянето на печалби. Спогодбата, подписана на 21 май 2019 г. в Исламабад, е от взаимен интерес и осигурява постигане на баланс в данъчно облагателните правомощия на двете държави. След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и на основание чл. 85, ал. 1, т. 7 от Конституцията на Република България Комисията по икономическа политика и туризъм предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 12 декември 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да Ви представя Доклада, ще направя процедурно предложение да удължим работното време на пленарното заседание до приемане на текущата точка от дневния ред.

Господин Председател, предлагам да бъде удължено заседанието до приемане на точка шест от днешния дневен ред.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще Ви представя в резюме „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска Република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 януари 2020 г., Комисията по външна политика разгледа така цитирания законопроект, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите. Понастоящем Пакистан е петата по население страна в света, като 60% от населението е до 30-годишна възраст. Това прави икономическия потенциал на тази страна и възможностите за търговско-икономическо сътрудничество с нея изключително големи. За съжаление, до момента икономическите отношения на Република България с Пакистан не са достатъчно развити. Възможности за сътрудничество има в износа на индустриално и строително оборудване, продукти на химическата промишленост, на фармацевтичната промишленост, в областта на транспорта, инженеринговите услуги, пътното строителство и промишлеността. За да се постигне това, двете държави би трябвало да подкрепят реализацията на двустранни проекти. С влизането в сила на тази спогодба ще се ограничат възможностите за двойно данъчно облагане на лица от двете държави, което е предпоставка за насърчаване на икономическото сътрудничество и развитието на двустранните отношения в тази област. След проведените разисквания Комисията проведе гласуване, при което: 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. На основание на резултатите от проведеното гласуване Комисията по външна политика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска Република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, № 902-02-35, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2019 г.“

Уважаеми господин Председател, на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля Народното събрание да реши току-що гласувания на първо четене Законопроект да бъде подложен и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите Член единствен. Ратифицира Спогодбата между Република България и Ислямска република Пакистан за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите, подписана на 21 май 2019 г. в Исламабад.“