Заседание 29 януари 2020 г.

Заседание 29 януари 2020 г. · zakon.dev

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

Постъпили законопроекти и проекторешения от 22 до 28 януари 2020 г.: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията. Вносител – Спас Панчев. Водеща е Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Разпределен е и на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и Комисията по здравеопазването. Законопроект за допълнение на Кодекса на труда. Вносители – Александър Сиди, Искрен Веселинов и Александър Сабанов. Водеща е Комисията по труда, социалната и демографската политика. Разпределен е и на Комисията по икономическа политика и туризъм. Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната анкетна комисия за проучване на всички данни, факти и обстоятелства по повод изнесените в европейски и български медии твърдения за скандалната подкупна схема при придобиване на българско гражданство от чужди граждани. Вносител – Йордан Цонев. Проект на решение за удължаване срока на действие на Временната комисия за проучване на фактите и обстоятелствата, свързани с прекъсване на излъчването на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио, както и на твърденията за политически натиск върху ръководството и журналисти от Българското национално радио. Вносители – Тома Биков, Лъчезар Иванов, Александър Симов и Иван Ченчев. Законопроект за ратифициране на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги, засилващи устойчивостта към рискове от бедствия, между Министерството на вътрешните работи на Република България и Международната банка за възстановяване и развитие, подписано в София на 6 декември 2019 г. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Разпределен е и на Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси и Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Предложение за провеждане на разисквания по питане № 054-05-1/15.01.2020 г. от народните представители Таско Ерменков, Жельo Бойчев, Виолета Желева и Атанас Костадинов към министъра на енергетиката госпожа Теменужка Петкова относно политиката на Министерството на енергетиката по отношение на бъдещето на въглищните топлоелектрически централи в България. Вносители – Корнелия Нинова и група народни представители. Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2020 г. Вносител – Министерският съвет. Разпределена е на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, Комисията по бюджет и финанси, Комисията по правни въпроси, Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика, Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Комисията по външна политика, Комисията по отбрана, Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, Комисията по земеделието и храните, Комисията по труда, социалната и демографската политика, Комисията по образованието и науката, Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта, Комисията по здравеопазването, Комисията по околната среда и водите, Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, Комисията по културата и медиите, Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите, Комисията по вероизповеданията и правата на човека, Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, Комисията за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения, Комисията по политиките за българите в чужбина и Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за закрила и развитие на културата. Вносител – Министерският съвет. Водеща е Комисията по културата и медиите. Разпределен е и на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Съобщения: Заместник министър-председателят по обществения ред и сигурността и министър на отбраната на Република България уведомява Народното събрание, че: І. За времето от 29 до 31 януари 2020 г. на територията на Република България ще се проведе съвместна българо-американска подготовка на Съвместното командване на специалните операции на Република България с армейската авиация от Сухопътните войски на САЩ в Европа. В подготовката ще участват сили и средства от Въоръжените сили на Република България, както и вертолети от Сухопътните войски на САЩ в Европа. Подготовката не е свързана с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяване на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили. В изпълнение на разпоредбите на Закона са уведомени компетентните държавни органи. ІІ. За времето от 10 до 14 февруари 2020 г. включително ще се проведе учение в Република Гърция. В учението ще вземе участие формирование от Сухопътните войски с военнослужещи с бойна и транспортна техника, щатно въоръжение, снаряжение и екипировка. Участието на формирование от Сухопътните войски в учението е на основание покана от командира на Сухопътните войски на Република Гърция и постигнати договорености на проведените планиращи конференции. Учението не е свързано с провеждането на военни операции, подготвителни действия за водене на предстоящи или предполагаеми военни операции, както и с извършване на дейности за предотвратяването на военни действия, водени от други (на друга държава или организация) въоръжени сили. ІІІ. В изпълнение на чл. 18 от Закона за преминаването през и пребиваването на територията на Република България на съюзнически и чужди въоръжени сили, със своя заповед е разрешил преминаването през въздушното пространство с невоенен характер и кацането на летище Бургас на самолет с неговия екипаж от Военновъздушните сили на Украйна с цел превоз на военна продукция. Разрешението е в сила за преминаване през въздушното пространство на Република България при полети по маршрут Украйна – Обединени арабски емирства и обратно в периода от 24 до 31 януари 2020 г. включително. Уведомленията са постъпили на 23 и 24 януари 2020 г., с вх. № 003-09-10, с вх. № 003-09-11 и с вх. № 003 09-12, и са предоставени на Комисията по отбрана. В Народното събрание са постъпили отчет на председателя на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките относно изпълнението на функциите по Закона за банковата несъстоятелност за периода 22 декември 2019 г. – 21 януари 2020 г. и Протокол № 2 от заседание на Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, проведено на 23 януари 2020 г., на което отчетът е разгледан и обсъден. С писмо на председателя на Народното събрание отчетът и протоколът са изпратени на Комисията по бюджет и финанси. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Преминаваме към първа точка от дневния ред: ГЛАСУВАНЕ НА ПРОЕКТ НА РЕШЕНИЕ ЗА ГЛАСУВАНЕ НЕДОВЕРИЕ НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ С МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ БОЙКО БОРИСОВ ЗАРАДИ ПРОВАЛ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ. Вносители са Корнелия Нинова и група народни представители на 20 януари 2020 г. Господин Попов, заповядайте за процедура.

ФИЛИП ПОПОВ (БСП за България)185 думи

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! Процедурата ми е по начина на водене. Обръщам се специално към Вас в качеството Ви на председател на Народното събрание. Всички ние, народните представители, но най-вече Вие, уважаема госпожо Председател, сме длъжни да браним авторитета на най-представителния орган в Република България, в една парламентарна република, а именно Народното събрание. Миналата седмица, когато се обсъждаха доводите по отношение вота на недоверие по едни изключително реални и тежки проблеми в България, господин министър-председателят предпочете явно феновете на „Левски“ (шум и реплики) пред това да се разрешат проблемите с водната криза на стохиляден град и с тоновете отпадъци, които се изсипват в цяла България. Днес, когато се гласува този вот на недоверие, министър-председателят отново го няма тук, в Народното събрание. Вие обърнахте ли се към него, поканихте ли го тук и по какъв начин Вие предотвратявате маргинализирането на Народното събрание от страна на министър-председателя? Поканихте ли го и, ако да, защо той не е тук (шум и реплики) сега, какви са мотивите му? Сега феновете на „Левски“ ги няма. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

Благодаря Ви, господин Чуколов. Благодаря. И на Вас приятна работа. (Шум, реплики, смях.) Като председател имам право да издавам заповед, в която да определям заместниците си за седмицата. Господин Симеонов ще бъде включен за работа в следващата седмица. Колеги, ще Ви прочета: „Проект! РЕШЕНИЕ за гласуване на недоверие на Министерския съвет на Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 и чл. 89 от Конституцията на Република България РЕШИ: Гласува недоверие на Министерския съвет на Република България с министър-председател Бойко Борисов заради провал на политиката в областта на околната среда и водите.“ Проектът за решение ще бъде приет, ако за него са гласували повече от половината от всички народни представители – тоест, ако 121 души са гласували „за“. Моля, режим на гласуване. (Шум и реплики.) Колеги, по-спокойно натискайте пултовете, всеки ще може да упражни вота си! Нека не натоварваме системата. Гласували 235 народни представители: за 102, против 124, въздържали се 9. Предложението не е прието. Вотът на недоверие не е успешен. Следват отрицателни вотове. Госпожо Дариткова, заповядайте за отрицателен вот.

СПАС ГЪРНЕВСКИ (ГЕРБ)247 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми български министри, уважаеми колеги! Абсолютно убедено гласувах против този вот на недоверие към правителството, защото от дебатите стана ясно, че в България няма национална криза в управлението на екологията и водите. Да, имаме сериозен локален проблем с водоснабдяването на Перник поради различни обективни и субективни причини. Правителството реагира адекватно и намери решението за Перник далеч преди левицата да изсмуче от пръстите си манипулиращи аргументи за своя вот на недоверие. Станаха безкрайно ясни обаче истинските причини за искането на този вот. Първата е, че Столетницата се опитва да свали от себе си отговорността за 40-годишното си безхаберие към водопреносната етернитова мрежа на страната. Мрежа, построена през социализма и износена далеч преди кончината му. Неслучайно в началото на прехода страната губеше 70% от питейната си вода. Едва в последните 10 години с усвояването на средства и по европроекти започна лечението на този проблем. Проблем, завещан ни от комунистическата номенклатура, докато разграбваше в криминалния преход България. Втората причина. След като 10 години подред народът ги наказва с вот на недоверие на всички избори, червените реставратори сега се опитват да ловят политическа риба в пресъхналия пернишки язовир. (Шум и реплики.) След загубите им миналата година в цели два избора днес се надяваха с процедурни игрички да докопат властта през задния вход на демокрацията без избори. Еее, другарки и другари, колко пъти още трябва този народ да Ви прекърши, за да разберете, за да проумеете, че играта свърши?! (Шум и реплики от „БСП за България“. Ръкопляскания от ГЕРБ.)

КОРНЕЛИЯ НИНОВА552 думи

Те се дължат на безхаберие, некомпетентност и корупция в правителството на Борисов. Системите започват да отказват една след друга. Един от колегите лекари каза, че в медицината това се казва „полиорганна недостатъчност“. Когато органите в едно тяло спират да функционират, знаем какъв е изходът. Такава власт може да се запази само със страх, натиск и репресии, със затваряне устата на смелите, свободните и на инакомислещите. Бяхме свидетели на това в годините. Разбира се, първо, се започна с нас от опозицията. На множество проверки бяха подложени колеги без основание. Години наред Ви се втълпява: „Няма алтернатива, няма алтернатива. ГЕРБ може да са лоши, но са единствените.“ Не, не е така! След това се продължи с журналистите. Уважаеми колеги, журналисти, помните ли колко от Вас в годините бяха уволнени и изхвърлени от работа за това, че имат различно и смело мнение и го изразяват свободно? Минахте през бизнеса, който също подложихте на натиск, страх. Минахте през протестиращите. Първо ги разделяхте и противопоставяхте. След това ги снимахте и с актове за нарушения ги привиквахте през ден в полицията, за да тормозите тях и семействата им. Стигнахте до там да обгазявате свободно протестиращи българи срещу политиката на правителството. (Шум и реплики.) Не Ви стигна това. Насочихте се и стигнахте до най-високото равнище в държавата – президента на държавата. (Шум и реплики.) Уважаеми български граждани, как мислите: ако президентът беше един послушен, мълчалив, безобиден и съгласен човек, дали щяхме да слушаме в ефир специални разузнавателни средства вчера?! Сигурно не. Да оставим настрана въпроса, че от тези СРС-та се вижда, че той не е нарушил нито един закон в държавата, но искаме да кажем нещо друго много важно. Уважаеми управляващи и представители на съдебната власт, огласяване на специални разузнавателни средства е закононарушение поне по няколко закона в България. Това е опит да се сплаши президентът и той да замълчи. Ние вярваме, че той няма да го направи. Това е уж юридически акт с политическа цел – отстраняване на ярък политически опонент, без оглед на последиците, а те са разрушаване на институциите. Но не е само това. Случващото се е вредно и опасно. Уважаеми българи, живеем в нестабилност в България, създадена от управляващите; живеем в кризи в живота ни всеки ден; в бедност, неравенства, страх, а сега – и институционална война. Скъпи българи, разграждат държавността с едничка цел – да останат на власт на всяка цена и без никакъв опонент. Знаем, че вотът на недоверие не мина. (Реплики.) Нека да излезем от математиката и да попитаме Вас: с това, което чухте от отрицателните вотове, колко от Вас са съгласни? Чухме, че легитимно право на опозиция в една демократична държава – да иска вот на недоверие, е задният вход в политическия живот. В дебата чухме, че конституционно записаната възможност за служебен кабинет е нелегитимна. Управляващите не само погазват тихомълком Конституцията, а вече и официално оттук на глас я суспендират с думи. (Реплики от ГЕРБ.) Но да излезем и от юридическия казус. Питаме Ви Вас – не само онези 41% от българите, които казахте, че подкрепяте вота на недоверие в едно социологическо проучване, при Вас, които сте гласували за тези партии, има много умни хора, родолюбци, по свободен избор сте избрали тях и това заслужава уважение, ако сте го направили свободно. Но питаме Ви: Вие за това ли гласувахте? Да дишате рак и да пиете отрова?! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

ДОКЛАДЧИК ЕВГЕНИЯ АНГЕЛОВА642 думи

...да се организират само и единствено от Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“, чийто приходи от дейността се използват от Министерството на младежта и спорта, след съгласуване с министъра на финансите, за нуждите на физическото възпитание и спорта. В резултат на предложената промяна ще се осигурят повече средства за отделните програми на Министерството на младежта и спорта, а именно: за развитие и насърчаване на физическата активност и практикуването на спорт от различни групи на населението; за подпомагане на спортните федерации, свързани с адаптираната физическа активност и практикуването на спорт от хората с увреждания; развитие и насърчаване на учащите, включително деца в риск към системна физическа активност; физическо възпитание и практикуване на спорт като средство за здравословен начин на живот, физическо и духовно развитие; създаване на условия за реализиране на ефективен тренировъчен и състезателен процес на спортистите, масовизиране на заниманията със спорт в различните възрастови групи и усъвършенстване на системата за управление на тренировъчния процес, като възможност за спортно развитие и основа за реализиране на високи спортни резултати и други. Наред с това ще се осигурят повече средства за поддържане, ремонт, реконструкция, цялостно обновяване или създаване на нови спортни обекти и съоръжения в държавните и общинските училища в Република България, което от своя страна ще доведе до подобряване на условията за спорт в тях. Действащата към настоящия момент правна уредба дава възможност и на други хазартни оператори да организират посочените лотарийни игри, но за сметка на това те нямат никакви ангажименти във финансирането на спорта. С увеличаването на средствата от дейността на Държавно предприятие „Български спортен тотализатор“ ще се гарантира промяна в социално-икономическите условия в областта на физическото възпитание и спорта, като ще продължи да се реализира в пълна степен държавната политика в тази област. Предлага се също органите на управление на държавното предприятие да се назначават съвместно от министъра на младежта и спорта и министъра на финансите, като по този начин по-добре ще се гарантира тези органи да са финансово отговорни. Освен това се предвижда въвеждане на забрана за продажба на талони и други удостоверителни знаци, свързани с лотарийните игри, да се осъществява от търговски обекти, които са разположени близко до учебни заведения. Този тип игри са едни от най-масовите на българския пазар, като тяхното разпространение е свързано и с провеждането в електронните медии и интернет на агресивна по своята същност реклама. Това до голяма степен влияе на подрастващите, които са уязвима група, която трябва да бъде предпазвана от възможността за създаване на хазартна зависимост. На практика в търговските обекти не се извършва стриктен контрол по отношение възрастта на купувачите и мярката ще възпрепятства възможността ученици да придобиват такива талони по време на междучасия. В Законопроекта са разписани и правила по отношение прекратяването на лицензите на лицата, които към настоящия момент организират такива игри, като са дадени реалистични за изпълнението срокове, в които да приведат дейността си в съответствие със Закона. Така предложената законодателна промяна няма да доведе до нарушаване правата на спечелилите участници, чиито печалби не са изплатени до настоящия момент. Това се налага, доколкото в правилата за някои от моментните лотарийни игри е предвидено разсрочено изплащане на печалбите. С промяната се гарантира на спечелилите лица, че организаторите на лотарийни игри, за които ще важи ограничението, ще изплатят дължащите се печалби в посочените в Проекта срокове. За целта организаторите на лотарийни игри, чийто лиценз ще бъде прекратен, ще следва да учредят в полза на Държавната комисия по хазарта безусловна и неотменима банкова гаранция в размер на печалбите, които не са изплатени до този момент. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11 народни представители, без „против“ и 6 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 054-01-4, внесен от народния представител Валери Симеонов и група народни представители на 16 януари 2020 г.“

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП)830 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Настоящият законопроект е втори, надявам се този път да бъде сполучлив опит за ограничаване на неимоверното разпространение на хазартните игри в нашата Родина. През средата на 2018 г. внесохме в Народното събрание и предоставихме на Вашето внимание един Проект за промени в Закона за хазарта, който предвиждаше ограничаването на предлагането на хазарта, начина, по който това се извършва, и въвеждани съответни ограничения в тази посока. С настоящето предложение за промяна в Закона ние въвеждаме едни малко по-строги мерки, които са свързани с най-разпространените хазартни игри, а това са лотарийните игри. Не знам дали е необходимо всеки от Вас да бъде убеждаван, предполагам, че всеки от Вас е свидетел на това неимоверно развитие основно на лотарийните игри под формата на талони, билети, в които наградите са заложени и чрез изтъркване на повърхностния слой на картончетата може да се стигне до резултата от това купуване и залагане и съответно хазартно наддаване. Това разпространение се наблюдава абсолютно навсякъде. Развитието започна от 2014 г., когато поради пропуск или умишлено прокарване през Народното събрание на конкретен текст, всички участници и всички оператори на лотарийни игри бяха освободени от данък. Тогава се получи едно много сериозно развитие на тези игри. Наблюдаваме го как продължава и частните оператори, които извършват този тип дейност, за съжаление, съвсем наскоро се установи, че даже икономисват голяма част от данъците, но това е друга тема. Целта на Законопроекта е да ограничи тази съвременна пандемия, бих казал, тази проказа, която уврежда здравето, имуществото, много често и живота на закостенелите играчи. Напоследък в криминалната статистика се увеличават случаите на криминални престъпления в резултат от хазартна зависимост поради невъзможността да си набавят средства. Много често това разбива живота на цели семейства. Има случаи, когато най-близките хора са подложени на терор и даже се стига и до убийства. В едно дело на Европейския съд кратко, но доста ясно и категорично са изложени вредите от хазартните игри. Констатира се, че те носят сериозни рискове и за обществото, и за играчите като цяло, и за всички граждани поради влошаване на икономическото състояние на семейното положение, както и на тяхното здраве. Поради естеството си хазартните игри и игрите с парични награди дават възможност само на много малък брой играчи да печелят, тъй като в противен случай, естествено, те не биха имали достатъчно средства и не биха могли да продължават да съществуват – говоря за операторите. Поради това в огромния брой случаи играчите губят много повече, отколкото печелят. Възбудата от играта, обещанието за много по-големи печалби, могат да накарат играчите да похарчат за игри повече от бюджета, с който разполагат, и да се стигне до тези грозни случаи, за които говорих в началото. Това са единствените мотиви, уверявам Ви, на мен и на моите колеги, внасяйки този законопроект, и всякакви спекулации в друга посока, намеци за преразпределяне на бизнеса и така нататък, Ви уверявам, че са неоснователни и в рамките на това управление, в което ние участваме, към настоящия момент ще бъде невъзможно. Не мога да гадая в бъдеще какво ще стане при едно следващо управление и при едно следващо Народно събрание, което да промени тези закони. Смятам, че е наш общ дълг, който ни вменява и Конституцията – да положим необходимите усилия за опазване здравето на нашите сънародници. Това са в най-общи линии причините за внасянето на въпросния законопроект. Беше изложено в Доклада на Комисията по бюджет и финанси, не мисля да се спирам върху него – ясно бяха разяснени текстовете. Искам само да добавя, че пак по повод на медийни спекулации, в много държави от Европейския съюз, бих казал, в повечето държави от Европейския съюз е наложен държавен монопол върху тези игри. Бих цитирал: Норвегия, Полша, Хърватия, Португалия, Австрия, Естония, Англия, Унгария и редица други държави. С Австрия се спекулира, че там частни оператори го извършват в полза на държавния монопол. Те извършват тази дейност на концесия. Смятаме, че разпространението, пак повтарям, на този вид болестна зависимост или болестно състояние, тъй като хазартът е определен от Световната здравна организация като такова, трябва да бъде възпрепятствано и най-сигурният начин – това е точно, чрез предоставянето и правото тези лотарийни игри, най-масовите игри, да се извършват единствено и само от държавата. Оттам нататък следват всички тези цели, които си бяхме поставили с колегите от „Обединени патриоти“ в първия законопроект в средата на 2018 г., а именно: ограничаването на рекламата, определянето на времето на рекламиране, както и местата за предоставяне на тези услуги, тъй като в момента те се предоставят навсякъде – в магазини, в малки заведения, на автогари, абсолютно навсякъде, където има търговска дейност. По този начин не е възможно да се спазва изискването на Закона тези лотарийни игри и въобще хазартът да не се предлага на деца под 18 години, тъй като частните лотарийни оператори са прехвърлили това право на дистрибуторите си. В най-общи линии това са мотивите. Разчитам на Вашата съвест. Разчитам на Вашата отговорност, за да бъде подкрепен този закон, още повече че той принципно беше подкрепен още 2018 г. от основните политически партии в парламента. Благодаря за вниманието.

РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)1116 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колега Симеонов, уважаеми колеги! Ние няма да подкрепим този законопроект поради икономически и морални причини. Не можем да приемем декларацията на колегата Симеонов, че предлагането на промените в Закона не са свързани с преразпределението на един специфичен пазар между олигархични групи в България – пазар, който носи лесни пари в стотици милиони лева за сметка на българските граждани, за сметка на съсипване на човешки съдби. В Социалистическата партия ние разглеждаме законопроекти и внасяме и други предложения, свързани с развитието на българската икономика, със създаването на добавена стойност, с развитие на отделните сектори на българското национално стопанство, за по-пълно интегриране на България към икономиката на Европейския съюз и повишаване на нейната конкурентоспособност. Ние няма как да подкрепим Законопроект, който цели пускане на известна мъгла именно в процеса, в който в мъглата и под чадъра се извършва това преразпределение. Уважаеми колеги, става дума, че Агенцията за държавна финансова инспекция публикува Доклад, представен ни от господин премиера, че става дума за повече от 210 млн. лв. неизплатени според тази агенция от съответните играчи в хазартния бизнес. В тази връзка възниква въпросът: къде са държавните институции? Защо държавните институции са допуснали загуби в стотици милиони за българския бюджет, а чрез преразпределението – за българското здравеопазване, за българските деца в образованието, за социални програми, за стимулиране на конкурентоспособността на българските фирми? Как така повече от пет години тези над 210 млн. лв. са попаднали в частни ръце, вместо в бюджета? Кои са тези институции? И ние нямаме никакво съмнение, че много добре е направена тази проверка, но мисля, че за всички е ясно, че тази проверка е поръчана. Как така премиерът ще казва: „Аз няма как да скрия този доклад“? Ама как ще го скриете, господине? Вие сте го поръчали най-вероятно този доклад. И така, да видим какви са функциите на Държавната комисия по хазарта. Основната функция на Държавната комисия по хазарта, подготвих тази част на изказването от уеб страницата на Комисията, е държавният надзор върху хазарта. Браво! Много хубав надзор прави Държавната комисия по хазарта! Какви са приоритетите и целите на Комисията? На второ място, осъществяване на задълбочени проверки и проучвания по подадени документи и място за спазване на Закона за хазарта. Отлично! Неизпълнена функция! С кого взаимодейства Комисията по хазарта? Националната агенция за приходите – НАП! Агенцията по хазарта е към коя институция? Към Министерството на финансите! Националната агенция за приходите, която е проспала стотици милиони лева, е към коя институция? Към Министерството на финансите! Министърът на финансите е член на кое? На Министерския съвет! Освен Националната агенция за приходите, която с нейните експерти, със специални отдели за големи фирми, не едното, а и двете очи са затворили. По какви причини? Тия хора от Агенцията за контрол на хазарта – държавната комисия, и от НАП имат две причини: те или са пълни професионални „калинки“ и не знаят за какво става дума, или са добри професионалисти, но са затворили не едното, а и двете очи. Аз мисля, че – въпреки многото „калинки“ там има и доста специалисти. И тия специалисти трябва в специализираните държавни органи да проверят защо, при какви условия, колко картички за Нова година са получили, за да си затворят очите в продължение на години, та да прелитат покрай тях стотици милиони левове от българския бюджет в посока на частни ръце. Тук е Министерството на вътрешните работи, ГДБОП, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и така нататък. Обърнете внимание на структурата на Агенцията по хазарта. Тук е пълно с дирекции, директор на дирекция „Лицензионна и контролна дейност“; директор на дирекция „Нормативни уредби“, главни секретари – само няма дирекция „Водоплаващи птици“! Всичко има, обаче няма контрол. Обърнете внимание – кои влизат като членове на Държавната комисия по хазарта. Първо, Националната агенция за приходите – няма да казвам имената на колегите, които влизат там. Националната агенция за приходите е вътре в Комисията по хазарта и би трябвало най-добрият експерт да е изпратен там. Вие кого бихте изпратили в тази бала от огромни пари, която се върти? Най-доброто, за да следи какво става! На второ място, пряко е представен човек от Държавна агенция „Национална сигурност“. Какво прави ДАНС в Комисията по хазарта пет години? Същото прави, което правеше и в КТБ. Там за двамата директори на двата финансови отдела казват – съвсем случайно, няколко дни преди да падне банката, напуснаха. Единият стана безработен – от огромната заплата на офицер отива безработен. Другата отива на два пъти по-малка заплата в друга държавна институция. Ни чул, ни видял! Сега ми е много любопитно дали представителят на ДАНС е още там, или не се е пенсионирал по болест. Ще бъде много интересно! След това влиза представител от Министерството на правосъдието и на Министерството на икономиката, разбира се. Цялата държавна власт е в Комисията по хазарта. И децата от детската градина няма да повярват, че пет години стотици милиони изтичат, тия юнаци стоят и папкат картички за Коледа и за Първа пролет! Тук трябва да се съставят специализирани звена, които с месеци да разследват тези „юнаци“. Натъкнах се и на нещо друго – решение на Министерския съвет. Постановление, по-точно. Има разлика! Уважаеми колеги, на 13 декември 2019 г. има Постановление № 334 на Министерския съвет, внесено от министъра на финансите и прието, което касае таксите в хазартната дейност. Много любопитно четиво, качено в интернет! И кое е интересното в това четиво? Като се правят промени в таксите с цел увеличение на бюджетните приходи и нищо не е забелязано, какво излиза? Ключовите държавни институции са в Комисията по хазарта. Вътре е и Националната агенция за приходите. Внася се постановление в Министерския съвет, което се разисква. Уважаеми колеги, как се приема едно постановление? Първо, това постановление е мотивирано писмено и устно от министъра на финансите господин Горанов. Второ, всяко министерско постановление минава през Правния отдел на Министерския съвет. Би трябвало най-добрите правни експерти в Министерския съвет да са видели това предложение. Когато има дневен ред на Министерския съвет по всички постановления и предложения, които се правят за промени в закони, се искат становища от всички министерства, които касае това. И другите министерства са дали становища. Много ми е любопитно какви са тези становища и какви са тези промени в Закона за таксите в декември месец, та се налага сега да се променя цялата система? В заключение, тук малко хазартно ще ни трябва някакъв жокер, за да подпитаме българската общественост кой е виновен за огромния скандал в хазарта? Очевидно е, че скандалът, първо, иска да прикрие преразпределение на функции и парични парични потоци, но, второ, жокерът ни трябва, за да вземем решение за това кой носи отговорност за този юридически хаос в хазарта, който е създаден умишлено – първо, управителният съвет на „Яйцекооп“ в село Люляче или другият управителен съвет – Министерският съвет? Отговорът е Ваш. Благодаря Ви. (Единични ръкопляскания от „БСП за България“.)

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП)251 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гечев, аз съм съгласен с по-голямата част от Вашето изказване и приемам фактите, които излагате. Друг е въпросът, че според мен те не са по същността на предлагания законопроект. Може би в бъдеще време ще имате проблеми с някой от заместник-председателите на Народното събрание, когато правите такива изказвания. Аз умишлено в моето изказване спестих всички факти и обстоятелства, свързани със злоупотреби, разследвания и прочее. Това не е предмет на този законопроект. В крайна сметка аз не можах да разбера защо Вие няма да подкрепите този законопроект. Едно голо обвинение, цитирам, че се извършва преразпределяне на пазара, не мисля, че дава основание и обяснение за едно такова поведение от Ваша страна или, ако такова решение имате, от Вашата група. Това е неподкрепено с нищо обвинение. В края на краищата Законопроектът го внасям аз и моите колеги. Аз мисля, че по отношение на моята дейност в политиката до момента, в корупция и участие в схеми и сделки с когото и да било – управляващи или опозиция, никой не може да ме упрекне! Аз мисля, пак повтарям, голяма част от пропуските, недъзите, нарушенията, евентуалните закононарушения, са факт, но това е работа на прокуратурата и съда, които вече влязоха в тези институции. Аз мисля, че нашата работа е друга. Нашата работа е да създадем законова база, с която да решаваме проблемите на държавата. В случая това Ви предлагаме. И аз пак повтарям и приключвам с това – не мога да разбера защо Вие няма да подкрепите този законопроект.

СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП)237 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми професор Гечев, тази реч, която чух от Вас, самият аз мислех да я държа преди малко. Точно тази реч, която Вие държахте в момента! Нали за това е идеята? От кога започнаха проблемите в хазарта! От 2013 г., когато хазартът почти тотално се раздържави и влязоха много мощни частни субекти в този хазарт. Само да Ви кажа официалната цифра, че над 3 млрд. 200 млн. лв. годишно се въртят в този бизнес! И Вие обвинявате сега Агенцията по хазарта?! Разберете го, има чувство за самосъхранение във всеки човек. Вие бихте ли тръгнали срещу 3 млрд. 200 млн. лв. годишно?! Тези хора имат огромна власт – не само финансова! Повтарям: не само финансова! Тази реч, която държахте, щях да я държа аз, затова нека повечето от хазарта да се върне в ръцете на държавата, особено тези лотарийни билетчета, и съответно ще видите, че скандалите доста ще намалеят, както беше преди 2013 г.! И, второ, питам Ви: знаете ли къде се печатат билетчетата за така наречените пирамиди? Къде? (Реплики: „В Аржентина!“) И в Индия! Вие разбирате ли, професоре, аз го уважавам това, но да дадеш право да печатат тези билетчета, все едно се дава право да си втори монетен двор? Това са ценни книжа! Откъде накъде ще се печатат те извън България?! Откъде накъде?! Аз затова Ви казвам, господин Гечев, че тази реч, която Вие държахте, щях аз да я държа.

РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)440 думи

Благодаря Ви. Уважаеми колеги, аз Ви благодаря за репликите. По същество репликите няма как да не потвърдят фактите! Първо, колега Симеонов, по отношение на ограничаването. Ще си позволя като народен представител да изразя и лично мнение. Моето лично мнение е, че България следваше да бъде като по-големия брой страни по света по развитие, с никакъв хазарт. Лично аз и много от моите колеги сме категорично против всякакви форми на хазарт. В хазарта участват две групи хора – едните, които генерират лесни пари и се забавляват в хазарта, извършват преразпределение, и бедните душици, които се чудят как да свързват двата края и понеже няма никаква перспектива при тях, се надяват на някакво чудо, хората, които обикалят бензиностанции, лавки и търкат билетчетата. И това е много тъжна картина и възниква един морален въпрос: имаме ли право да отнемем и тази надежда? Веднъж приет Законът, тук трябваше да има разчети за бюджета, защото, господин Симеонов, виждаме го и в медиите, аз не съм юрист, но бих се замислил, би ли имало евентуални последици за бюджета, ако има съдебни процедури? Къде е подпис и печат на държавните експерти – кои, от коя институция? От тези, които си затварят очите пет години и които да ни кажат дали би имало загуби за българския бюджет? Може ли някой да излезе и да се подпише, че няма да има никакви загуби, а ще има само увеличение на приходите, в което ние се съмняваме? Второ, по отношение на тези 3,5 милиарда – да, поради тази причина пет години властта е сложила чадър и тихо, на сенчица делят пачките с основните играчи в хазарта. Те не се страхуват, те просто делят средствата! Освен това хора, които се страхуват, да си дадат оставките и да напуснат Държавната агенция за хазарта и Националната агенция за приходите, защото по тази логика, колега, те не ходят и в рафинерията например. Рафинерията след приватизацията до тази година не е платила нито една стотинка данък печалба, нали така? Добре, не е платила! И тогава какво излиза? Ами да си дадат оставката екипите в Националната агенция за приходите, които трябва да правят тези проверки, защото се страхуват. Ние сме за ограниченията. Разбирам от нашите колеги, че от 2018 г. ние сме предложили тези ограничения: къде да се продават лотарийни билети – далече от училища, далече от детски градини, далече от университети и така нататък. В заключение, някои от идеите в този проект са приемливи, тъй като те ограничават хазарта, но причината сега да се появи този проект е огромният скандал за това, че сега управляващите в държавата, заедно с хазартния бизнес, разпределят пачките зад гърба на българския народ и затова ние няма да подкрепим този проект.

ВАЛЕНТИН ЛАМБЕВ (БСП за България)383 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Темата е изключително значима и важна за хазарта в България, тъй като последната статистика показва, че над три милиона българи играят хазарт. По-сериозният проблем е, че само 10% от тези три милиона българи играят за удоволствие, а страшното е, че 40% от играещите хазарт вярват, че по този начин могат да забогатеят. Тази констатация е страшна от гледна точка на внушението към българския народ, че без труд, усилие и работа може да подобри своето благосъстояние. И тук да се върна на генезиса на тази пандемия в българското общество. Генезисът е законодателен с начало през 2012 г., когато започнаха промените в българското законодателство в посока разрешаването на всякакъв вид хазартни и лотарийни игри, облъчването на българските граждани през телевизиите и радиата, че това носи щастие и е форма на бърз начин за забогатяване, за да стигнем до сегашното състояние, в което над 3 милиарда от мизерните доходи на българските граждани постъпват основно в така наречените частни лотарии, като срещу тях стоят едни мижави 200 милиона, платени под формата на данъци. Наистина този проблем е на дневен ред за решаване. И наистина този законопроект, който ни се предлага с тези мотиви, звучи в тази посока, но! Голямото „но“! Тази пандемия и това оглупяване няма да бъде решено с одържавяване на лотарията, няма да бъде решено с прехвърлянето на хазарта само към един държавен монопол, тъй като, ако регулацията и законът се спазват, ако облагането в тази посока е справедливо, а не толкова минимално, тогава може да има решаване на този проблем. В противен случай всички ние, включително и българското общество, има обосновани предположения, че този законопроект цели да обслужи частен интерес. И ако това Народно събрание гласува този законопроект, то тези съмнения, поне в мен, ще бъдат категорично утвърдени. Необходима е нова философия относно хазарта и регулирането на хазарта, а минималните приходи, които постъпват, в момента априори, все още няма наредба на Министерския съвет приоритетно как да бъдат харчени, и мотивите, които се заявяват в публичното пространство, че ще отидат за здравеопазване и образование, нямат нищо общо с реалността. Няма да подкрепя този законопроект, тъй като той няма да реши наистина сериозния и тревожен проблем с тези пандемични нива на игра на хазарт от бедните българи, които обедняват все повече и стават част от този процес на оглупяване. Благодаря Ви.

НИКОЛАЙ ТИШЕВ669 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ще започна със следното: защо е нужно това бързане по внасянето на Законопроекта? Миналата седмица в Комисията по бюджет и финанси той беше внесен като извънредна точка. Днес по план трябва да бъде гледан на първо четене в Комисията по въпросите на децата, младежта и спорта. Утре трябваше да бъде гледан на първо четене в Комисията по образованието и науката. Нищо подобно! Ние, вече като втора точка, го разглеждаме тук, и то след като пет години явно в държавния бюджет не влизат над 210 млн. лв. – според Агенцията за държавна финансова инспекция, а според други източници и повече, и нито една държавна институция за тези пет години не е видяла проблем. Сега изведнъж, давайте набързо, на тъгъдък една седмица по-рано да видим дали можем да решим проблема. На второ място, отношението към хазарта и към хазартния бизнес във всяка страна е държавна политика – някъде има монопол, някъде хазартът въобще е забранен, а на други места има и държавни, и частни оператори. Също така беше казано: хазартът води към пристрастяване. Ама всички хазартни игри водят към пристрастяване не само лотариите, а този законопроект касае само един сегмент от хазартния бизнес и това са лотариите. Какво казваме със Законопроекта? Имаме проблем с хазартните игри в България, но само с лотариите, с другите проблем няма. Това казина, рулетки, кено, бинго, покер – да не ги изброявам, надбягвания, онлайн залагания, там всичко е точно, нали? Там проблеми няма, те продължават при същите условия, със същите частни оператори, само лотариите са ни проблем. Уважаеми колеги, това не е държавнически подход и държавническа позиция към сектора на хазарта. Това е решаване на проблем и това е решаване на проблема на парче. И как решаваме този проблем и този въпрос само на един фрагмент в хазартния сектор? Ние закриваме ли лотариите? Не ги закриваме. Ние увеличаваме ли данъка и таксите, които трябва да плащат лотариите, за да ги изравним съответно с държавните лотарии на Българския спортен тотализатор? Не, ние ги одържавяваме, като по този начин монополизираме сектора. Защо точно тях, а не други видове хазарт не е ясно?! Ще спрат ли българските граждани да търкат билетчета? Не, няма да спрат, защото същите тези игри след това ще ги предлага Българският спортен тотализатор. Няма да навлизам в подробности с изказването си за това дали се нарушава Конституцията – тук има юристи, но там ясно е записано кои сектори от икономиката могат да бъдат държавен монопол. И още един въпрос, който може би е най-важният и който тук трябва да го коментираме, защото този законопроект беше внесен, след като Агенцията за държавна финансова инспекция излезе с доклад, че на държавата не са платени или държавата не си е събрала над 210 млн. лв. След като се твърди, че бюджетът е ощетен с такива колосални суми, кой носи отговорността за това? Тук не става въпрос за наказателна отговорност – там има прокуратура, има съд, нека те да решават кой крив, кой прав. Тук говорим за политическата отговорност, защото, след като гръмна скандалът, всички се изпокриха – Националната агенция за приходите, Министерството на финансите. Остана само една Комисия по хазарта, която, както се вижда, накрая ще опере пешкира, казано по народному. Политическият въпрос тук е: носи ли Министерството на финансите, в частност министърът на финансите, отговорност за действията на председателя на Комисията по хазарта, когото той назначава и който впрочем преди това е бил шеф в Националната агенцията за приходите? Носи ли отговорност министърът за действията и на другите членове на Комисията, които той също е назначил, пък било то по предложение на други държавни институции? А носи ли министър-председателят отговорност за действията на своя министър, след като по думите му липсват толкова пари в държавния бюджет? Как всеки един от гореспоменатите ще поеме своята политическа отговорност? Това е дебатът, който трябва да водим тук и сега от тази политическа трибуна. Това са въпроси, на които управляващите трябва да дадат отговор. Това е достойното политическо поведение, но практиката от последните години е доказала, че това, за съжаление, едва ли ще се случи. Благодаря.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП)283 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Тишев, сравнително млад политик сте, но сте усвоили доста успешно прийомите на манипулацията, мога категорично да го заявя тук от тази трибуна. Ето сега ще получите от управляващите отговор на всички Ваши въпроси. Първо, не точно по реда на Вашето излагане, но на тези, които не са верни. Нашият законопроект не е внесен преди доклада на Агенцията за държавна и финансова инспекция. Същото се отнася и за нашия законопроект през 2018 г. Тогава нямаше абсолютно никакви разкрития и тогава, за съжаление, не можа да мине този законопроект. Второ, защо се посяга на лотарията, а не се посяга на останалите игри, тъй като едва ли не те имали много голям дял? Нищо подобно. Лотарията е с огромния – над 50%, дял от лотарийните игри. Няма точна преценка, но ми го казват хората, които се занимават с това. Мога да Ви уверя, всъщност какво да Ви уверявам, че най-елементарният анализ на всеки средно интелигентен човек би стигнал до извода, че с хазарт се занимават два типа играчи – едните са активни, другите пасивни. Активните са тези, които отиват целенасочено в определено място – в затворена зала, казино, Бинго и така нататък, да играят, влагат си парите, които са събрали целенасочено. Съвсем друго са всички останали слоеве на обществото, на които се бутат талони, едва ли не като ресто, които са подложени на ежедневно изкушение и които никога, забележете, няма да влязат в казино. Никоя баба, никое дете няма да влязат в казино. Това Вие много добре го знаете, но в случая внасяте една манипулация. Защо? Защото не е възможно всичко наведнъж. И най-накрая, защо се бърза? Не се ли сещате защо се бърза? Защото е опасно.

НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България)257 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, в изказването си поставих няколко изключително принципни въпроса, включително въпроса за отговорността, на който не получих отговор. Това – първо. Второ, през 2018 г. Вашият законопроект имаше много добри идеи, но там въобще не беше включен казусът за това да монополизираме или да одържавяваме сектор от хазарта, и то само един. Защо не и останалите? Тук няма отговор и не беше даден отговор. Да, аз приемам, че на пандемията, както се изразихте преди това в мотивите на Законопроекта, по търкането на билетчетата трябва да има някаква реакция, но това беше опасно и през 2017 г., и през 2018 г., и в началото на 2019 г., но не тогава внесохте този законопроект, който разглеждаме в момента. Не можем един ден да се събудим и да кажем: вижте, това е голям проблем, след като три години, четири години ни се случва пред очите и всичко е точно, нали? По същия начин е поведението на Министерството на финансите или на Комисията по хазарта – пет години няма проблем. Между другото, тук и Националната агенция за приходите има контролни функции – тя също получава отчетите на тези фирми, ако прецени, че те не плащат това, което е по Закон, можеше да им направи проверка – ревизия. Нищо! Пет години тишина и сега изведнъж голям проблем, дайте екстрени мерки как да решим проблема. Как ще го решим, когато лотариите на практика остават, само че ще ги прави държавата? Ще продължат ли хората да търкат билетчета? Ще продължат да търкат билетчета. Това е истината. Благодаря.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП)314 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Тишев, ще си изгърмя правото на изказване, за да не останат залата и обществото с впечатление, че не се отговаря на някои от Вашите въпроси. По отношение на отговорността на институциите. Прав сте да зададете този въпрос, но сте прав и да искате търсене на отговорност като народен представител или като политическа сила. Аз например не мога да си спомня за времето от началото на 44-тото народно събрание от Вас да е задаван въпрос или парламентарно питане в тази посока, ако сте били сигурни, че има такива злоупотреби, проблеми и закононарушения. Не знам, ако бъркам, поправете ме. Аз не съм чул Вие да имате някакви въпроси, питания или каквото и да било в тази посока. Второто внушение или обвинение, което правите, е, че в Законопроекта през 2018 г. е нямало предложение за одържавяване. Да, обаче идеята е била същата. Идеята е била да бъде ограничено масовото предлагане, тъй като това е най-опасното от цялата хазартна дейност към настоящия момент въобще в България. Пак повтарям: не толкова местата, където се предлага възможност да се играе хазартна игра от хора, които имат за цел да го направят в закрити помещения – бинго зали и прочие, там, където те отиват съвсем съзнателно, отделили са съответните пари за тази цел, а съвсем различно е предлагането, което е масово. Идеята е една и съща, но когато през 2018 г. подготвяхме този законопроект, ситуацията не беше такава, каквато беше сега. (Реплики от „БСП за България“.) Не, не беше, не беше, не беше. Това, което е различно като цяло в ситуацията, свързана с хазарта, е, че по-малко от месец преди да внесем Законопроекта избухна скандал, от който изплува информацията, която съответно все още не е доказана от прокуратурата и съда, за масово ощетяване в размер на 250 млн. лв. Това създаде съответната обществена среда и обстановка да внесем този законопроект. Това е обяснението. Благодаря.

НИКОЛАЙ ТИШЕВ (БСП за България)178 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Симеонов, на въпроса: защо в това Народно събрание ние и лично аз не съм внасял промени в законодателството, след като има такъв проблем? Господин Симеонов, ние все още вярваме на държавните институции и след като толкова години те заявяват, че проблем няма до този прословут доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция, който се появи преди няколко дни или преди няколко седмици, какви законодателни промени? В Министерството на финансите всичко е наред – всички данъкоплатци, пък било то и в хазартния сектор, си плащат данъците и таксите, Комисията по хазарта подписва отчетите на лотарийните оператори, Националната агенция за приходите няма проблеми. Какви законодателни промени да направим? Вие защо сега внесохте Законопроекта? Даже в изказването си заявихте, че след Доклада е станало ясно. Тоест няма как да очаквате ние да правим промени, при положение че институциите, които се управляват от Вас, от управляващите, заявяват, че всичко е наред в държавата, в този сектор. Сега изведнъж за една-две седмици, видите ли, нищо не е наред, давайте да решаваме проблема. Това е причината. Благодаря.

ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България)412 думи

Уважаеми господин Председател, колеги! На Комисията по бюджет и финанси вносителите на Законопроекта казаха, че имат въпроси към Комисията по хазарта. Отговорът беше, че те няма как да присъстват, защото прокуратурата им е на гости. Днес не само че Комисията не присъства, но няма представител и на Министерството на финансите. Аз имах конкретен въпрос към тях по отношение на необходимостта от нотификация на този законопроект. Господин Симеонов говори тук за техните предложения от лятото на 2018 г. Да, те бяха по-различни – касаеха повече рекламата на хазарта. В това имаше много логика, справедливи бяха исканията. На Комисията по бюджет и финанси се взе решение Министерството на финансите да изпрати за нотификация този законопроект. Какво се случи, господин Симеонов? Вие имате ли информация? Аз съм член на Комисията, нямам информация. Ако може, някой да отговори?! От Министерството на финансите ги няма, за да отговорят има ли нотификация? Трябва ли тези предложения да бъдат отново изпратени за нотификация? Аз смятам, че трябва, абсолютно задължително е! Това са важни проблеми и това е един от мотивите, за да се въздържим. Има и други и колегите много ясно ги изразиха. Наистина не е ясно защо толкова много се бърза. Законопроектът е важен. Проблемите, които поставяте, са сериозни. Да, хазартът е заболяване и ние трябва да направим всичко възможно, за да се преборим с този порок в обществото, но не смятам, че пътят е точно този. Между първо и второ четене ние ще имаме възможност да внесем и наши предложения. В крайна сметка към момента има за обществено обсъждане Законопроект за изменение на хазарта на Министерството на финансите. Защо не се синхронизират нещата, Вие сте част от управлението? Може би след месец отново ще гледаме промени в Закона за хазарта. Това не е добра законодателна практика и няма да доведе до нищо добро в тази сфера, защото тя е част от икономиката. Тук много се говори за контрола, който явно е липсвал от страна на Комисията, която изцяло трябва да го осъществява, но липсва и контрол от страна на Министерството на финансите, което отговаря за това. Питам: как е правен бюджетът и как са планирани приходите от хазарт за всичките тези години назад? Как? Ако някой ги правеше експертно и съобразно Закона, още първата година след промените трябваше да се разбере, че нещо не е наред с таксите, които трябва да внасят частните оператори. Проблемите са много и точно затова трябва внимателно да се решават, за да нямаме още по-големи проблеми като държава и като общество. Благодаря.

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП)269 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На последните въпроси ще отговоря под формата на реплика – не точно несъгласие, но ако позволите. Нотификацията (показва я) е изпратена на 12 септември 2018 г. и отговорът е получен през месец февруари или март 2019 г. Това е съдбата на нотификацията – тя е положителна. Все пак би трябвало да оставите правото на вносителя да прецени в кой момент да внесе нов законопроект, да го разшири, както в случая е направено, или да настоява за разглеждането на този. Имаше други обективни причини – избори, и така нататък. Нашата преценка беше, че сега е моментът, особено след като гръмна скандалът. Направо Ви го казвам! По въпроса защо не е синхронизиран Законопроектът на Министерството на финансите с нашия Законопроект? Ами не са синхронизирани. Не мога да Ви отговоря. Те си имат техен Законопроект. В момента е на обществено обсъждане – един месец, след това ще влезе в Комисията на Народното събрание. Това е друг Законопроект, който не е свързан с нашия, в смисъл – други са членовете, параграфите, които се променят. Не е съгласувано и мисля, че това е повече от очевидно за всеки, и доказва, че няма никаква синхронизация. Естествено, че няма синхронизация между това, което ние предлагаме и Министерството на финансите. Те са си в правото да предложат по-разширен текст, който да е свързан вече със самия орган на управление на хазарта и контрол, както и някои други неща. На останалите въпроси не мога да Ви отговоря, защото те са към изпълнителната власт и не им е тук мястото според мен. Има друг начин да ги представите – в петъчното питане.

ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България)713 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаеми господин Симеонов, обръщам се към Вас като вносител. Понеже зададохте въпрос към господин Гечев: какви точно са мотивите ни, заради които няма да подкрепим внесения от Вас Законопроект – да, за съжаление, ние виждаме пропуски и затова ще се въздържим. Какви пропуски виждаме? Внимателно слушах Вашето становище и изложението, което направихте. Трябва да Ви кажа, че като цяло и като принцип съм съгласен с Вас и с изложените от Вас мотиви, но мисля, че те са недостатъчни и не си кореспондират с целите на Закона. Защо Ви казвам това? Да, съгласен съм, както казах, и Ви подкрепям, че нацията, подрастващите, трябва да бъдат опазвани от такива изкушения и зависимости. Направих си обаче труда да разговарям с двама психолози дали е провеждано лечение на болни, зависими от лотарийни игри. Беше ми даден много интересен отговор: няма лечение на болен с лотарийна зависимост, или поне никой не е търсил помощ от лотарийна зависимост. Напротив, търсени са на зависимости от игри на карти, зарове, ротативки, едноръки бандити и всякакви други машини, но не се очертава такава зависимост. Смятам също така, че приложението на Законопроекта е доста ограничено и е спрямо една част от хазартната дейност. Бих искал Вашият проект да бъде по-разширен, да се проектира и върху останалите хазартни дейности – игрални зали, казина, както и да ги наречем, всякакви други такива зали. Защо казвам това? Много лесно можете да проверите, че в тези зали, освен че се играе, се генерира и друга престъпна дейност. Много често в залите, около залите се продават наркотици, предлага се проституция, извършват се грабежи, извършва се и незаконна лихварска дейност. Така че бихме могли да разширим този законопроект и да се работи в по-широка посока за ограничаване престъпната дейност и въобще вредното въздействие на хазарта в по-широк аспект. Другото, което също искам да Ви кажа. Вие изброихте няколко държави, в които хазартът или лотарийните билети и така нататък са национализирани и са монопол на държавата. Съгласен съм! Вероятно е така! Това обаче го позволява техният основен закон – Конституцията. При нас разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Конституцията сочи: „(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества“. С Решение № 2 от 6 февруари 1996 г. по Конституционно дело № 26 от 1995 г. Конституционният съд е приел, че в чл. 18, ал. 4 от Конституцията са изброени изчерпателно стопанските дейности, в сферата на които държавата може да установи монопол. Също така в Решение № 6 от 19 септември 2000 г. по Конституционно дело № 8 от 2000 г. Конституционният съд формулира извод по цитираното Решение № 2, а именно: приложното поле на държавния монопол е определено изчерпателно. Изчерпателното изброяване на дейностите, за които е допустимо установяване на държавен монопол, изключва възможността такъв да бъде установен и за други дейности. Една от целите на тази разпоредба е предотвратяване на монополизма извън посочените в нея случаи. Тоест ние в момента сме на път да предприемем решение, което на практика ще противоречи на Конституцията. От друга страна, мисля, че като Народно събрание трябва да създаваме закони и въобще законодателство, което е предвидимо и последователно. Казвам това, тъй като в Закона за хазарта има и разпоредба, която посочва, че за да се издаде лиценз за хазарт, съответното лице, съответният икономически субект трябва да направи инвестиции в размер на 1 млн. лв. Ние даваме лош сигнал, излъчване по отношение на икономическите субекти с тази наша непоследователна политика. От друга страна, господин Славчо Атанасов правилно отбеляза, че в Държавната комисия по хазарта работят хора, на които им е трудно да взимат решения, чувстват се заплашени, уплашени и така нататък. Така или иначе обаче работата на тази комисия е именно да извършва проверки. Това ѝ е вменено като задължение. Въпросът е дали тази държавна комисия е установила някакви нередности, подавала ли е сигнали, тъй като на страницата на Държавната комисия по хазарта изрично е написано, че тя работи и си кореспондира с ГДБОП, с МВР и така нататък. Сега отново ще трябва да има някакъв наблюдаващ орган – дали ще бъде Държавната комисия по хазарта или както и да го наречемв такъв случай на тях ще бъде ли осигурена тази безопасност? Благодаря Ви.

СЛАВЧО АТАНАСОВ (ОП)310 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми колега, не всеки е мераклия и не всеки изпада в прекрасно настроение да внесе Законопроект, срещу който стои една композиция – поне 50 вагона пари годишно. Казвам го образно, но нарочно! На въпроса Ви: защо трябва да се бърза? Цялото Ви изказване беше: дайте сега да огледаме, дайте сега да видим. Изкарахте аргумента с Конституцията, макар че там има и друго правило, което ще Ви го кажа в момента. Изкарахте аргумента с Конституцията – един вид, образно казано: дайте да тупаме топката. Колега, вижте! Изправяме се срещу огромно, огромно влияние на хора в тази държава. Тези хора няма да се спрат да въздействат и върху нас като народни представители, не само върху Комисията по хазарта. Повярвайте ми! Колкото по-бавно става това нещо, толкова натискът ще бъде по-голям. Ще видите, че ще се организират дори и медийни кампании и така нататък, и така нататък. С три милиарда лева, приятелю, може да се купи цяла държава. Казвам го най-сериозно! Цяла държава може да се купи! (Реплики.) Не викайте „ааа“! И в други държави е ставало това нещо. Три милиарда годишно! Не за десет години. Така че с толкова много пари нещата са опасни, както каза и господин Симеонов. Затова бързаме, защото са опасни. Второто, което ми казвате – за Конституцията. Вижте, има едно основно правило. Тук има страхотни юристи. Още от римско време този, който притежава правата, той има право и да ги отнеме. Това е истината. От античността тези права – лотарийните, игрите на щастието, както са ги наричали – проверете в исторически план, винаги са принадлежали на дър-жа-ва-та! Понякога тя, с нейно усмотрение, може да ги предостави на частник, обикновено любимец на някой близък до властта. Винаги обаче може да си ги отнеме. Винаги може да отнеме тези права! Сега, няма да скрия, колегите, част от хазарта, минаха всякакви граници…

ВАЛЕРИ СИМЕОНОВ (ОП)252 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Байчев, първо, аз не бих се наел да тълкувам Конституцията. Преди да внесем Законопроекта, извършихме съответните консултации и получихме отговор, че това не е нарушение на Конституцията. Мисля, че има Конституционен съд, конституционни съдии. Ако сметнете за необходимо, сезирайте ги, да видим какво ще стане. По наша преценка и съобразно нашите консултации няма нарушение на Конституцията. Това е по единия въпрос. По втория въпрос, Вие сте прав, че това предложение, тази промяна в Закона, която предлагаме, в никакъв случай не решава всички проблеми на хазарта, но според нас решава основния – това е масовата пандемия, изпадане в зависимост от хазартната болест, което е болест, както казах, съгласно Световната здравна организация. Но примерно, ако Вие сте имали желание, бихте могли до момента да направите съответните предложения, свързани с казината, свързани с незаконната дейност, с допълнителните престъпни дейности, които се извършват около казината. Не знам защо, може би случайно, пропуснахте най-важното: там най-страшното е прането на пари – това е престъплението към бюджета и съответно към цялата държава, но не го направихте. Предполагам, че по същите съображения, както господин Тишев, Вие сте имали абсолютно доверие в институциите, поради което в изминалите две години направихте четири вота на недоверие, защото сте имали голямо доверие в институциите. Някак си не се връзва това поведение. Аз мисля, че по-нататъшната защита в тази посока започва да буди съмнение във финансова зависимост на цялата група. Извинявайте! Там насреща има 3 млрд. 200 млн. – достатъчно пари, за да си купите народни представители.

ТОДОР БАЙЧЕВ (БСП за България)221 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми репликиращи! Уважаеми господин Атанасов, започвам с Вашата реплика. Искам да Ви кажа следното: възможно е да сте прав. Този, който държи властта – да дава лицензи, да отнема лицензи и така нататък, но принципът на правовата държава определя нещо друго – когато ти бъде отнет лицензът, ти да можеш да обжалваш това решение пред съответния съд, а не просто да ти бъде отнет. Именно в тази посока казах, че ние трябва да правим последователно и предвидимо законодателство. Що се отнася до следващата реплика – за пропуска ми за пране на пари. Да, господин Симеонов, пропуснал съм, грешката е моя. Сега я поправям и заявявам: да, вероятно там има и пране на пари. Мен обаче ме смущава нещо друго, което и двамата твърдите. Заявявате, че сме изправени срещу много пари – това е вярно, можем да бъдем купени и се обвиняваме едни други кой е бил купен или има някаква финансова зависимост. Не знам, може би съм прекалено незначителен като народен представител, защото никой никога не ми е предлагал някаква финансова облага или изгода, ако гласувам по определен начин. У мен обаче буди тревога това Ваше съмнение. Хубаво е, ако на Вас някой Ви е предлагал нещо или знаете за някой друг, да го огласите. Иначе създавате една психоза, както при игрите. Благодаря Ви.

АНТОН КУТЕВ (БСП за България)482 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз всъщност имам два проблема с този законопроект. Първият проблем е дали изобщо е приложима думата „национализация“ към бизнес, защото се чуха такива обвинения в залата. Ако засилваме държавната регулация или държавното участие в определен бизнес, особено в хазарта, смятам, че това е добре. Друг е въпросът, че не разбирам защо правим това само в областта на лотарийните игри, която е една малка част – според мен не най-вредната част, от хазарта, защото с лотарийните игри не може да си загубиш нито апартамента, нито колата, докато, за съжаление, познавам хора, които губят тези неща в другите видове хазартни игри в България, особено в залите с ротативките. Тоест, ако ще внасяме някакъв ред и контрол в тези неща, трябва да тръгнем от онези неща, които са най-вредни за хората, а според мен най-вредни за хората са местата, където наистина можеш да загубиш своето имущество и това на родителите си. Такива места има в цяла България, във всяко село. Това е едно от нещата, които аз лично бих Ви препоръчал – като ще минаваме в тези резки граници и крачки, дайте да разширим обхвата. Защо спирате само до лотариите? Дайте да го направим много по-широк. В това отношение Ви гарантирам, че ще направя предложение между първо и второ четене, за да видим каква ще е реакцията Ви, защото на мен ще ми е интересно. Особено вносителите ще ми е интересно как ще реагират. Второто, с което имам много тежък проблем – това е моментът, в който се случва. Господа, в момента, в който в парламента се разглежда Законът за хазарта, който очевидно касае частни интереси – очевидно никой не се съмнява в това, в същия момент прокуратура, ДАНС или не знам още какви специални части се намират в офисите на тези, с които всъщност този закон се занимава. Не знам по какъв начин успявате да го докарате до този синхрон, но едновременното разглеждане на Законопроект, който касае интереси за милиарди, присъствието на ДАНС и на тайните служби, и то очевидно според мен с цел арест – довечера ще разберем какво са искали да направят, но това, че в момента в офисите на тези хора вървят обиски или каквото върви, ще го разберем довечера. Това е действие, извинете ме, на организирана престъпна група. Тук става дума за опит за отнемане на бизнеси. Аз Ви казвам, че никога не съм се срещал с Васил Божков, никога не съм говорил с него и нямам никакъв интерес да го защитавам, обаче това, което правите в момента, много лесно кънти в ушите на всички други бизнесмени в България, вероятно включително и на тези, които трябва да стоят на първия ред, а не стоят. Не знам докъде може да стигне това? Аз имам проблем с това. Не знам Вие дали го имате, но това, което правим в момента, има тежки последици. Дано да ги разбирате и дано да знаете, че може да издържите на тях.

АТАНАС КОСТАДИНОВ (БСП за България)604 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Помагайте малко на колегите Патриоти – колегите от ГЕРБ не взимат отношение, въпросът е много важен, само те са на амбразурата. По отношение на мотивите – четири неща. Когато търкането на лотарийни билети се извършва от частници, то е порок. Както четох в част от мотивите, които тук не са представени, но са представени пред медиите, те генерират склонност към хазарта. Виждате ли, обаче когато държавата продава тези билетчета, от порок се превръща в благодетел. С цялото ми уважение, това не може да е довод, който сериозно да приемем. Ако е частно, търкането на билетчетата е порок, ако е държавно, е добродетел. Второ, кой е авторът на изключително тънкото психологическо наблюдение, то може би е социално-психологическо, че кено, бинго и какво беше още – аналогични игри, в по-малка степен създават хазартна интензивност или нагласа за хазарт и въвличат хората в хазарт. С цялото ми уважение, това е недоказуем факт. Трето, разговорите с експерти – като част от мотивите, че казината, аз ги наричам „свърталища“, че тези свърталища нямат отношение към процеса на обособяването на хазартна зависимост, за мен е срамно да се твърди от тази трибуна и да не ги включваме тук в този законопроект. Четвърто, изключително ценно беше за мен историческото сравнение за епохата на античността и какво е било тогава състоянието на хазарта. Но искам да попитам, ще правим инсинуации, трансформации, експроприации и всички -ации, за които се сетите, или ще правим регулации? Ако правите като идея регулации, ние ще Ви подкрепим. Ако искате да ограничаваме местата, които са около училища, учебни заведения, ако искате да ограничаваме рекламите, да ограничаваме натиска върху населението от хазартна зависимост, ние сме с Вас. Само че според мен – по начина, по който сте го записали, тук целта е друга. Аз мисля, че има формулировка при Вас, според която е абсолютно възможно Държавната комисия и председателят на тази комисия да лицензира допълнително и други освен държавните места – или територии, или заведения, или обекти, поне аз така го чета, в този законопроект. В крайна сметка искам да попитам следното: този законопроект за коя държава е правен – за държавата България или за държавата Лотария? Ще Ви кажа защо питам. Днес искахме вот на недоверие на това правителство, което управлява тази държава. За съжаление, ние не виждаме пряко следствие между функциите на държавата и това, което прави правителството. Вие искате и имате доверие, уважаеми вносители, на тази държава, която само на косъм не успя да даде на Гинка Върбакова една трета от енергоразпределението и енергоснабдяването, искате да дадете на тази държава, която две три години по-късно се плясва по челото и казва: ами те 250 милиона ги няма, или искате да дадете на тази държава, която не знае дали ще осигури базови правомощия на гражданите си по Конституция, а се е хванала с хазарта?! Това е държавата Лотария, не е държавата България! Когато докажете, че първото конкурентно предимство на България е хазартният бизнес, ние ще седнем и заедно с Вас ще го регулираме, но не може тази държава, която прави всичко възможно да няма контролиращ пакет в новия проект на „Белене“, тази държава, която не знам колко пъти се отказа от газов поток, който да минава през България, и сега не знам дали не сме изпуснали и влака. Не може държавата на тука има – тука няма, да е държавен бизнес! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Всъщност може, и с това приключвам, тук има магистрала „Струма“ с европейско финансиране – тука няма! (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Тук има вода за Перник – тука няма! Така че това не е държавен бизнес. Благодаря Ви за вниманието.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА562 думи

„ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г. На редовно заседание, проведено на 23 януари 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите на Министерството на финансите: Маринела Петрова – заместник-министър, и Наталия Чернева – началник отдел в дирекция „Данъчна политика“; на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори: професор Огнян Симеонов – председател, и Генко Николов – главен секретар; на Института на дипломираните експерт счетоводители: Васко Райчев – председател, и Валя Йорданова – заместник-председател. Законопроектът беше представен от госпожа Маринела Петрова. Предлаганите изменения и допълнения в Закона за независимия финансов одит са свързани основно с необходимостта от прецизиране на някои текстове в закона при транспониране на изискванията на европейското законодателство, в частност Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г., и Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. След почти тригодишно прилагане на Закона е необходимо някои разпоредби да бъдат допълнени и разписани по-детайлно с цел ефективното изпълнение на задълженията и отговорностите на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори, произтичащи от (ЕС) № 537/2014. За постигане на горепосочените цели се предлага: - разделяне на функциите по организиране и поддържане на регистрите на дипломираните експерт-счетоводители и на регистрираните одитори, като съответно последният ще се организира и поддържа от Комисията; - създаване и поддържане на регистър на одитните комитети, както и обвързаност на функциите на техните председатели със съответните отговорности; - осигуряване на законова възможност Комисията да уведомява одитните комитети на предприятията от обществен интерес за резултатите от извършени инспекции и разследвания на техните одитори; - промяна в сроковете за ротация на одиторите при задължителен одит на финансовите отчети на предприятията от обществен интерес, включително възможност за удължаване периода за одитиране при съвместен одит; - регламентиране на процедура за окончателно отнемане на делегирана от КПНРО на ИДЕС дейност по контрол на качеството на дейността на регистрираните одитори, неодитиращи отчети на предприятия от обществен интерес; - въвеждане на възможност за сключване на споразумения за прекратяване на административнонаказателни дела за нарушения на регламента и Закона. С предложените промени ще се осигури допълнителна сигурност на информацията чрез пряко осъществяване от Комисията на дейностите по вписване и отписване на одиторите в регистъра. Предвидени са допълнителни гаранции, че професията на регистрираните одитори се упражнява от лица с необходимите знания и умения. Осигурени са ефективни механизми за наблюдение на пазара на одиторските услуги на предприятията от обществен интерес и оценка на дейността на одитните комитети; за повишаване на ефективността на административнонаказателните производства и за облекчаване на процедурата по налагане на дисциплинарни наказания на регистрираните одитори от професионалната организация. Със Законопроекта се предвижда отмяна на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица, както и изменение на Указ № 2242 – и двата от 1987 г., за свободните зони. Предложеният проект на акт няма да окаже въздействие върху държавния бюджет. След проведеното обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 16 народни представители, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за независимия финансов одит, № 902-01-68, внесен от Министерския съвет на 10 декември 2019 г.“

ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП за България)234 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Този законопроект не е толкова интересен като Закона за хазарта, но, разбира се, той е много важен. Всичките промени, които са предложени, които ще приемем, със сигурност ще подобрят законодателството в тази област и ние напълно ги подкрепяме. Правя това изказване, за да подкрепя промените в голямата им част, да поздравя двете страни в този процес, а именно Комисията за надзор и Института на дипломираните експерт-счетоводители за добрата комуникация и това, че се прави едно законодателство, което си комуникира по този начин, но все таки са останали нерешени въпроси и проблеми, макар и малки и незначителни, които ние може би на второ четене ще дебатираме и ще направим предложения в тази посока. И тук ще дам пример с нещо, с което не съм съгласен и смятам, че вносителят няма основание да го предлага, а именно промяната на водения регистър на регистрираните експерт-счетоводители да премине от Института на дипломираните експерт-счетоводители към Комисията, която е надзорният орган. В крайна сметка ИДЕС е професионалната организация, тя отговаря за дейността, а създадената Държавна комисия за надзор върху тях има точно надзорни функции. Смятам, че в този дух и в тази посока са изискванията и на Директивата, но сега няма да Ви губя времето и да Ви цитирам и Директивата. Това ще го направим между първо и второ четене, като направим нашите предложения, които ще мотивираме и в Комисията, и тук в залата. Благодаря.

ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ1590 думи

„ДОКЛАД по Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 22 януари 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката – Лилия Иванова – заместник-министър, Руслана Стоянова – началник на отдел „Световна търговска организация и други международни икономически организации“, и Кирил Юруков – главен експерт; от Министерството на външните работи: Маргарита Ганева – директор на дирекция „Външноикономически отношения“, Злати Кацарски – началник на отдел „САЩ и Канада“ в дирекция „Америка“, и Саша Райчева – главен експерт в отдел „Международно публично право“ в дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“; представители на социалните партньори, на Сдружение „Солидарна България“ и Канадско-българска бизнес мрежа. Законопроектът бе представен от заместник-министър Иванова. През 2016 г. българското правителство взема решение на неприсъствено заседание за подписване на така наречената СЕТА – Споразумението между двата субекта. На 7 юли 2016 г. на заседание на КОРЕПЕР представителите на България и Румъния подкрепят Споразумението. На 20 юли 2016 г. Комисията по икономическа политика и туризъм изслуша „Солидарна България“ и разгледа позицията на унгарския парламент във връзка с това споразумение. На 16 септември 2016 г. Европейският икономически и социален комитет излиза със становище по Споразумението. На 14 октомври 2016 г. Конституционният съд на Германия разреши на правителството да ратифицира Споразумението. На 30 октомври 2016 г. в Брюксел е подписано Всеобхватното икономическо и търговско споразумение – така наречената СЕТА, между държавите – членки на Европейския съюз и Канада. През април 2018 г. Конституционният съд на Република България излезе с решение по питане на президента Радев, че Споразумението може да се приеме от българския парламент с обикновено мнозинство от присъстващите. С Решение № 375 от 28 юни 2019 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание Закон за ратификация на Споразумението. До момента 14 държави членки са ратифицирали Споразумението. Според вносителя Всеобхватното икономическо и търговско споразумение дава следните предимства: - Премахване на митата за внос на стоки с произход от Европейския съюз и Канада веднага след подписването или постепенно в рамките до 7 години за почти всички стоки – 99,6 по вноса на индустриални стоки, 100% по вноса на рибни продукти. Канада ще премахне митата на 90,9% от селскостопанските си продукти, а Европейският съюз ще премахне 92,2% от митата на селскостопанските си продукти. Продуктите, които няма да бъдат либерализирани са: пилешко и пуешко месо, яйца и яйчени продукти. Ограничен внос ще се прилага за говеждо, свинско и консервирана царевица. - Всички правила за произход се базират в максимална степен на стандартите и правилата на Европейския съюз. Изключение правят правилата за автомобили, риба и някои преработени селскостопански продукти, които трудно изпълняват по-строгите европейски правила. - Предвиден е механизъм за реципрочно сертифициране от сертифициращите органи, съобразно съответно канадските и европейските изисквания и стандарти. - Санитарните и фитосанитарните мерки в СЕТА произтичат от Споразумението за санитарен и фитосанитарен контрол на Световната търговска организация. - Споразумението няма да наложи промяна на законодателството на Европейския съюз относно безопасността на храните и ГМО. Споразумението няма за цел да отвори пазара на Европейския съюз за ГМО продукти. - По отношение на услугите от обществен интерес България и другите държави – членки на Евросъюза, са включили допълнителни резерви, изключващи дейностите, свързани със социалните услуги, общественото здравеопазване и образование. - Споразумението предоставя изключителен достъп до канадския пазар на обществени поръчки за Европейския съюз. Съществуват само два сектора, в които има ограничение от канадска страна – в областта на енергийните услуги и в обществения транспорт в две провинции – Онтарио и Квебек. - По отношение на инвестиционния съд за разрешаване на спорове между инвеститор и държава всяко дължимо обезщетение на инвеститор ще се базира на обективни оценки на арбитражния трибунал и няма да бъде по-голямо от претърпяната от инвеститора загуба. Членовете на арбитража няма да бъдат назначавани от инвеститорите при спор, а от страните по Споразумението. - Канада е приела, че всички географски означения за хранителни продукти, предложени от Европейския съюз, ще бъдат защитени на сравнимо ниво с това, предоставено от европейското законодателство. - Споразумението гарантира, че целите и пазарният достъп по Споразумението не са ограничени или засегнати от дейността на държавните предприятия, монополите и предприятията със специални права и привилегии. - След започване временното прилагане на Споразумението има 19,6% увеличение на стокообмена на България с Канада. - Очаква се Споразумението да има ефект и върху разширяването на експортната листа за Канада. - Преките канадски инвестиции в България не са изключително огромни обеми. Те са 61 млн. евро до момента. - В Споразумението не се съдържат разпоредби, които да засегнат културната идентичност на европейските страни. В своето становище Асоциацията на индустриалния капитал в България подкрепя Споразумението и предлага да се дадат по-строги дефиниции на инвестициите в споразуменията, като се изключат концесиите и се отхвърли определението за услугите от обществен икономически интерес, отклоняващо се от дефинициите в законодателството на Европейския съюз, както и да се допусне прилагането на социални, екологични и иновационни критерии при възлагане на обществени поръчки и концесии в съответствие с правилата на Евросъюза. В писмено становище Сдружение „Солидарна България“ акцентира върху факта, че по същество това не е търговско споразумение, а политическо. Настоява за максимално широк обществен дебат и провеждане на референдум по темата. Според „Солидарна България“ най-важните потенциални ефекти от Всеобхватното споразумение биха били следните: - Създават се пречки пред осигуряване на правото на сдружаване, на уреждане на спорове за неплатени възнаграждения, за допускане на инспектори до работните места. - Ще се увеличи пропастта между заплащането на квалифицирания и неквалифицирания труд. - Заложеният в Споразумението ratchet механизъм позволява само разширяване на либерализацията, но не и обратно – връщане на публични услуги в обществени ръце. - Споразумението възприема подход на „негативния списък“. Той се различава съществено от традиционните до момента споразумения на Европейския съюз, които се основават на система от положителни списъци, при които страните изрично изброяват секторите и подсекторите, към които поемат задължение да бъдат отворени за конкуренция. В заключение Сдружение „Солидарна България“ призовава Споразумението да не бъде одобрено. В свое становище КТ „Подкрепа“ настоява да има възможност да участва в изготвянето на национална позиция при оформянето на търговски и икономически споразумения, страна по които е Европейският съюз. Икономическите споразумения имат трудови и социални аспекти, които традиционно се подценяват. Основните съображения и факти за СЕТА са: - Чисто търговската част от Споразумението е с ограничено действие, тъй като митническите тарифи бяха свалени радикално още през 90-те години. - Наднационалните арбитражи – те препятстват работата на синдикатите, на сдружаването на работниците и служителите, на организирането на стачки. - Реалната защита на труда е слаба. Нарушаването на трудовите права в СЕТА ще доведе само до процес на дискусии и препоръки. - Резултатите от прилагането на СЕТА до момента – вече близо две години, не потвърждават оптимистичните очаквания, с които Споразумението беше промотирано. - Значими икономически ефекти в полза на нашата държава няма. СЕТА по никакъв начин не може да се приеме като „споразумение-модел“ на бъдещи търговски взаимоотношения, защото то е в ущърб на работниците в Европейския съюз и Канада, в ущърб на малкия и среден национален бизнес. В последвалата дискусия народният представител Румен Гечев изрази становище, че въобще не става дума за отношенията Канада –Европейски съюз, а за САЩ – Канада – Европейски съюз, тъй като американските компании, регистрирани в Канада, имат всички права по това споразумение. Когато една малка страна, със същото икономическо развитие – Канада, има достъп до голяма страна, пазар със същото икономическо развитие – това е Европейският съюз, по-малката страна печели. Не можем да търгуваме членството си в ОИСР и да подлагаме на риск националната си икономика. Напълно основателни са и притесненията за ГМО и фракинг, който от скоро със закон е забранен във Великобритания. Важен е и политическият момент при ратификацията. Народният представител Валери Симеонов говори за високотехнологични български производства, които се изнасят в Канада, Франция, Италия и Австралия. Предложи да се вземе предвид положителното становище по Споразумението на работодателските организации. Народният представител Крум Зарков коментира, че чрез това гласуване България ще даде сигнал как тя ще разбира бъдещето на организираната световна търговия и на глобализацията за развитието на света. Няма съмнение, че Споразумението ще доведе до сериозни секторни размествания, които ще могат да доведат до увеличаване на трайната безработица в европейски аспект. Няма държава, която, благодарение на свободната търговия, да е изравнила стандарта си с този, с който търгува свободно. Защото свободната търговия пречи на националните държави да създават свои правила. Народният представител Даниела Савеклиева, аргументирайки се с подкрепата за Споразумението с писмените становища на Министерството на икономиката и на АИКБ, декларира подкрепа за ратификация на СЕТА от народните представители в Комисията от ГЕРБ. Народният представител Стоян Мирчев говори за това, че основен стълб в бизнеса са работниците, и досега СЕТА не е толкова притеснителна за работодателите, то тя е притеснителна за работниците в някои аспекти. На зададени въпроси отговори заместник-министър Иванова. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: 11 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел.“

ДОКЛАДЧИК ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА1127 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки,от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел,№ 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседание, проведено на 10 юли 2019 г., Комисията по външна политика разгледа Законопроекта за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия. Мотивите към Законопроекта бяха представени от заместник-министъра на икономиката Лилия Иванова и заместник-министъра на външните работи Георг Георгиев. Преговорите между Европейския съюз и Канада за Всеобхватното икономическо и търговско споразумение са проведени в периода от месец май 2009 г. до месец септември 2014 г. Краят им е обявен на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Канада в Отава на 26 септември 2014 г., след което текстът е подложен на процедури за правен преглед и превод на всички официални езици на Европейския съюз и Канада. Този процес продължава до юли 2016 г., когато Европейската комисия представя официално на Съвета на Европейския съюз Споразумение и предложения за решения за подписване, временно прилагане и сключване на Споразумението. Съветът на Европейския съюз одобрява решения за подписване и временно прилагане на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение, оттук нататък ще го наричам СЕТА, през месец октомври 2016 г., което позволява то да бъде подписано на 30 октомври 2016 г. Българското правителство одобрява Споразумението с Решение № 899 на Министерския съвет на 24 октомври 2016 г. Споразумението е от споделена компетентност, което означава, че държавите – членки на Европейския съюз, са страни по него и следва да го одобрят в съответствие със своите вътрешни изисквания и процедури. Споразумението се прилага временно от 21 септември 2017 г., като според одобреното от Съвета на Европейския съюз решение за временно прилагане то обхваща всички разпоредби, освен тези, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава и разпоредби по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите – членки на Европейския съюз. Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на СЕТА, ще влязат в сила след ратифицирането и от Народното събрание на Република България. В хода на преговорите Република България постигна безвизов режим с Канада. Българската държава постави въпроса относно визовия режим на Канада спрямо българските граждани. През есента на 2016 г. след успешни контакти на ниво министър-председател е постигната договорка с канадската страна за поетапно премахване на визовите ограничения за българи от 1 декември 2017 г. Премахването от страна на Канада от 1 декември 2017 г. на визовите изисквания за българските граждани позволява на българския бизнес и на гражданите да се възползват изцяло от преференциите на Споразумението. СЕТА между Европейския съюз и Канада се очаква да насърчи и подобри търговско-икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада, в това число да гарантира високи стандарти при осъществяване на търговските взаимоотношения не само в сферата на търговията със стоки и услуги, но и по отношение на инвестиции, интелектуална собственост, правила за произход и други. Споразумението създава условия икономическата дейност да се извършва в рамките на ясна и прозрачна регулация от страна на държавните органи, като в същото време правото на регулиране на обществен интерес е поставено като негов основен принцип. Европейският съюз и Канада запазват способността си за постигане на легитимни обществени цели в области, като общественото здраве, безопасността, околната среда, обществения морал и насърчаването и защитата на културното многообразие. В същото време следва да се отбележи, че Споразумението няма да наложи промяна в законодателството относно генетично модифицираните организми и няма за цел да отвори пазара на Европейския съюз за ГМО. Освен това няма да има отношение и относно употребата на технологиите за проучване и добив на шистов газ. Тези въпроси ще останат, както и до сега, прерогатив на правителствата на държавите членки. Предвижда се пълно премахване на митата за 99 на сто от тарифните номера до седем години, като за 98 на сто либерализацията е незабавна и тя се прилага от началото на временното прилагане на Споразумението, тоест 21 септември 2017 г. В допълнение към тарифната либерализация е договорено опростяването на митнически правила и процедури, както и правила за произход, чрез които износът на български стоки в Канада ще бъде улеснен. През първите девет месеца от временното прилагане на Споразумението износът на стоки от Европейския съюз за Канада се е увеличил със 7%. Предварителните данни за 2018 г. показват увеличение с 19,6% на стокообмена с Канада в резултат основно на значителен ръст на износа. Българският износ е нараснал с 38% в сравнение с 2017 г. До момента осъществените у нас преки капиталовложения от Канада са съсредоточени главно в добиваната промишленост и аутсорсинга на бизнес процесите, като България се стреми да насърчи развитието на инвестиционното сътрудничество в сферата на енергетиката, високите технологии и инфраструктурата. Предвид развитието на българската икономика и нивото на конкурентоспособност на българския износ се очаква увеличаване на износа на стоки, при чието търгуване на канадския пазар към момента се срещат затруднения. Основните сектори, в които се очаква потенциален ръст на износа, са лека промишленост, текстил и облекла, хранително-вкусова промишленост, машини и електрическо оборудване, оптични и медицински инструменти, химически и фармацевтични продукти и други неселскостопански стоки за бита. Допълнителна предпоставка, която следва да се отчете за потенциала на СЕТА, е фактът, че голяма част от развитите в страната производствени мощности доставят компоненти за други държави – членки на Европейския съюз, които произвеждат крайния продукт. Споразумението се различава от традиционния подход за разрешаване на спорове между инвеститор и държава, като създава независим, безпристрастен и постоянен инвестиционен съд. Членовете на този арбитраж няма да бъдат назначавани от инвеститорите при спор, а от страните по Споразумението, тоест правителството на Канада, Европейския съюз и правителствата на държавите членки. Определят се стриктни етични правила за тези членове, които осигуряват тяхната безпристрастност и независимост, чрез кодекс за поведението на членовете на арбитражния съд. Другият основен елемент е, че за първи път се включва апелативен механизъм. Държави членки, които вече са ратифицирали Споразумението, вече бяха изброени в Доклада на Водещата комисия. Канада е ратифицирала Споразумението, което е дало възможност за временното му прилагане. Споразумението подлежи на ратифициране със Закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. Въз основа на проведеното обсъждане и последвалото гласуване Комисията по външна политика с 12 гласа „за“, 5 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА744 думи

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое заседание, проведено на 10 юли 2019 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката госпожа Лилия Иванова – заместник-министър, госпожа Татяна Петрова – държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика“, и госпожа Катерина Ненова – главен юрисконсулт в дирекция „Правна“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от госпожа Иванова, която посочи, че със Законопроекта се предлага да се ратифицира Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз и неговите държави членки, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел. Тя отбеляза, че преговорите между Канада и Европейския съюз са водени в периода от май 2009 г. до септември 2014 г., като краят им е обявен на срещата на високо равнище на 26 септември 2014 г. и допълни, че Споразумението е одобрено с решение на Министерския съвет на 24 октомври 2014 г. Заместник-министърът посочи, че разпоредбите уреждат правилата за търговия между Европейския съюз и Канада и обхващат търговията със стоки и услуги, защитата на интелектуалната собственост, обществените поръчки, правилата за произход, защитата на инвестициите, разрешаването на спорове и други. В Споразумението се съдържат гаранции за защита на основните права, социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда, здравето и безопасността на потребителите. Предвижда се пълно премахване на митата за 99 на сто от тарифните номера, като за млечните продукти се въвеждат тарифни квоти, а по отношение на пилешкото и пуешкото месо, яйцата и яйчните продукти митата се запазват. Насърчава се устойчивата употреба и търговия с природни ресурси, като дървесина и рибни продукти, насърчават се търговските и инвестиционните практики и схеми, както и екологичното етикетиране. Госпожа Иванова акцентира върху предоставения със Споразумението достъп на страните от Европейския съюз до канадския пазар на обществени поръчки и допълни, че Канада за първи път отваря провинциите, териториите и общините си за чуждестранен партньор. Тя посочи, че Споразумението дава абсолютна свобода на отделните държави членки да въведат в националното си законодателство по-силни регулации в чувствителните сфери като социалната сфера, околната среда, защитата на качеството и безопасността на храните. Създава се независим, безпристрастен и постоянен арбитражен съд, чийто членове ще се определят от страните по Споразумението, като е предвиден и апелативен механизъм. Предвиждат се и процедури за разрешаването на спорове, основани на правителствени консултации, както и механизъм за преглед от независима трета страна с участие на експерти. Споразумението се прилага временно от 21 септември 2017 г., като обхваща всички разпоредби, освен тези, свързани със защитата на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава, и разпоредбите по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под националната компетентност на държавите – членки на Европейския съюз. Разпоредбите на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение, оставащи извън временното му прилагане, ще влязат в сила след ратифицирането на Споразумението от Народното събрание на Република България. В дискусията взеха участие народните представители Крум Зарков и Хамид Хамид. Господин Зарков отбеляза, че с Решение № 7 от 17 април 2018 г. Конституционният съд дава яснота по отношение на смесените споразумения от типа на СЕТА, въздействието им върху българското законодателство, същността на временното прилагане и ролята на ратификацията им. Той изрази мнение, че България не може да се откаже от правото си да създава правила в социалната сфера и защитата на околната среда, и допълни, че непрекъснатата либерализация води към социална и екологична катастрофа. Във връзка с въпрос на господин Хамид относно усилията на България в преговорите по споразумението беше разяснена съгласувателната процедура между всички заинтересовани страни в България. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с 14 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

ДОКЛАДЧИК СВЕТЛАНА АНГЕЛОВА987 думи

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 10 юли 2019 г., разгледа и обсъди Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъства господин Живко Стоянов – началник на отдел в дирекция „Външноикономическа политика“ от Министерството на икономиката, който представи Законопроекта за ратифициране. Господин Стоянов представи Законопроекта, като посочи, че преговорите между Европейския съюз (ЕС) и Канада за Всеобхватно икономическо и търговско споразумение (ВИТС) се проведоха в периода от май 2009 г. до септември 2014 г. Краят бе обявен на срещата на високо равнище между ЕС и Канада в Отава на 26 септември 2014 г., след което текстът бе подложен на процедури за правен преглед и превод на всички официални езици на ЕС и Канада. Този процес продължи до юли 2016 г., когато Европейската комисия представи официално на Съвета на Европейския съюз Споразумението и предложения за решения за подписване, временно прилагане и сключване на Споразумението. В хода на преговорите Република България положи всички усилия за защита на националния интерес и за гарантиране и запазване на високите стандарти и правила по отношение на защитата на потребителите, на трудещите се и на националната икономика. Особена важност в контекста на преговорите, по специално по предоставянето на услуги чрез присъствието на физически лица, имаше визовият въпрос, тъй като само българските и румънските граждани бяха обект на визов режим от страна на Канада. Въпросът бе поставян многократно в хода на преговорите. Споразумението се състои от преамбюл, 34 глави, 49 приложения и 7 декларации. Включените разпоредби уреждат правилата за търговия между Европейския съюз и Канада и обхващат търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и други. В Споразумението се съдържат гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда или здравето и безопасността на потребителите. По оценка на Европейската комисия достъпът до пазара, който Канада предоставя, е поне равен на нивото в Северноамериканското споразумение за свободна търговия. Европейският съюз, както при всички други сключени от него търговски споразумения, е включил във Всеобхватното икономическо и търговско споразумение пълнообхватни защитни мерки по отношение на обществените услуги. Това несъмнено дава нови възможности за българските доставчици на услуги, имайки предвид, че досега те се ползваха с нивото на достъп, обвързано от Канада в Световната търговска организация. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение съдържа съществени ангажименти и разпоредби по отношение на: ангажименти към международни стандарти и споразумения – потвърждаване на ангажиментите към Международната организация по труда; гарантиране правото на всяка от страните да регулира области, свързани с трудова заетост и околна среда; гарантиране, че стандартите относно заетостта и опазването на околната среда не са използвани за ограничаване на търговията или за либерализиране на националните режими за заетост и околна среда, така че да представляват непозволено стимулиране на търговия и инвестиции; ангажименти за насърчаване на устойчива употреба и търговия с природни ресурси, като дървесина и рибни продукти; насърчаване на търговски и инвестиционни практики и схеми в подкрепа на устойчивото развитие, като Корпоративната социална отговорност, екологично етикиране и справедлива търговия; засилен мониторинг и висока степен на прозрачност, включително участие на гражданското общество; процедури за разрешаване на спорове, основани на правителствени консултации, и механизъм за преглед от независима трета страна с участието на експерти, чиито доклади са публични. В дискусията взеха участие народните представители Хасан Адемов, Георги Гьоков, Надя Клисурска-Жекова, Виолета Желева, Милко Недялков, Николай Иванов и Александър Сиди. Народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ изразиха категоричното си несъгласие със Законопроекта и посочиха, че няма да го подкрепят, като отбелязаха, че Споразумението накърнява интересите на хората на наемния труд и правата на работниците не са достатъчно защитени, нарушава приоритета на публичните интереси и негативно се отразява на националната икономика на страната. Народният представител Александър Сиди отбеляза, че са съгласни с редица от критиките и групата на „Обединени патриоти“ ще се въздържи от подкрепа на Законопроекта. Ваня Григорова – икономически съветник на президента на КТ „Подкрепа“, отбеляза, че Споразумението представлява заплаха за малкия и среден бизнес, заплаха за гражданите и работещите и представлява сериозна намеса в правото на българските граждани да се самоуправляват. В отговор на поставените въпроси представителите на Министерството на икономиката посочиха, че Споразумението се прилага временно от 21 септември 2017 г., като според одобреното от Съвета на Европейския съюз решение за временно прилагане то обхваща всички разпоредби, освен тези, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава, и разпоредби по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите – членки на Европейския съюз. Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение, ще влязат в сила след ратифицирането на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение от Народното събрание на Република България. Някои държави членки вече са ратифицирали Споразумението – Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Хърватска, Швеция, Финландия, Чехия и Обединено кралство, а други са в процес на ратификация. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с резултати: 10 гласа „за“, 7 гласа „против“ и 3 гласа „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не подкрепи Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

ДОКЛАДЧИК ИВЕЛИНА ВАСИЛЕВА555 думи

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На редовно заседание, проведено на 5 септември 2019 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха от Министерството на икономиката: господин Лъчезар Борисов – заместник-министър, госпожа Руслана Стоянова – началник-отдел „Световна търговска организация и други международни икономически отношения“, и госпожа Татяна Петрова – държавен експерт в отдел „Световна търговска организация и други международни икономически отношения“. Законопроектът беше представен от заместник-министър Лъчезар Борисов, който посочи, че Споразумението между Канада и Европейския съюз ще насърчи и подобри търговско-икономическите връзки между България и Канада. В изказването си господин Борисов акцентира върху темите, свързани с околната среда. Споразумението съдържа разпоредби, които разглеждат ефекта от търговията и инвестициите между Европейския съюз и Канада в тази сфера. Предвиждат се едни от най-високите стандарти за сътрудничество и насърчаване на многостранните усилия за опазване на околната среда. Възприет е принципът, че дори и да не са налице неопровержими научни доказателства за ефекта от дадена икономическа дейност върху околната среда, страните по Споразумението могат да приемат мерки, с които да ограничават определени дейности при наличие на притеснение относно екологичния им ефект. Приложен е така нареченият принцип на предпазливостта, който представлява управление на риска за околната среда и човека на ранен етап, преди нанасянето на вреди. Освен това Споразумението няма да наложи промяна на законодателството относно генетично модифицираните организми и няма да отвори пазара на Европейския съюз за ГМО продукти. Запазва се законодателството на Европейския съюз относно безопасността на храните и ГМО, включително оценката на безопасността на храните. В този смисъл няма да се промени и националната политика на страната ни по отношение на този вид продукти, включително съществуващите забрани в нашия Закон за генетично модифицирани организми. В последвалата дискусия народният представител господин Атанас Костадинов коментира сроковете за ратифициране и дали не е подходящо Споразумението да се подложи на по-широко обсъждане, предвид факта, че на Европейската комисия това е отнело 9 години. Господин Лъчезар Борисов поясни, че са положени всички усилия за защита на националните интереси и към момента няма спорни въпроси. Председателят на Комисията госпожа Ивелина Василева благодари за обстойното представяне на Споразумението и ясното разяснение, че няма да се отвори пазарът за продукти, съдържащи ГМО, каквото притеснение беше изразено от българската общественост. Споразумението предвижда стриктно спазване на националното законодателство, където България има наложена забрана от 2010 г. След проведената дискусия и гласуване, Комисията по околната среда и водите, с 12 гласа „за”, без „против” и 7 „въздържал се”, подкрепи проекта за решение и изрази следното становище: Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ Благодаря.

ДОКЛАДЧИК АТАНАС ТАШКОВ757 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения относно Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседание на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения, проведено на 17 юли 2019 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На заседанието присъстваха: господин Велик Занчев – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката, господин Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз” в Министерството на външните работи. Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова, която посочи, че преговорите между Европейския съюз и Канада за Всеобхватното икономическо и търговско споразумение са проведени в периода от май 2009 г. до септември 2014 г. Краят им е обявен на срещата на високо равнище между Европейския съюз и Канада в Отава на 26 септември 2014 г., след което текстът е подложен на процедури за правен преглед и превод на всички официални езици на Европейския съюз и Канада. Този процес продължава до юли 2016 г., когато Европейската комисия представя официално на Съвета на Европейския съюз Споразумението и предложения за решения за подписване, временно прилагане и сключване на Споразумението. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение е от споделена компетентност, което означава, че държавите – членки на Европейския съюз, са страни по него и следва да го одобрят в съответствие със своите вътрешни изисквания и процедури. Госпожа Иванова поясни, че Споразумението се прилага временно от 21 септември 2017 г., с изключение на разпоредбите, свързани със защита на инвестициите, уреждането на спорове между инвеститор и държава, и разпоредби по отношение на защитата на интелектуалната собственост, заетостта и опазването на околната среда, които попадат под национална компетентност на държавите – членки на Европейския съюз. Разпоредбите, оставащи извън временното прилагане на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение, ще влязат в сила след ратифицирането му от Народното събрание на Република България. Споразумението включва разпоредби, които уреждат правилата за търговия със стоки и услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби. Предвидени са ясни гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социални стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда и здравето и безопасността на потребителите. Предвижда се пълно премахване на митата за 99% от тарифните номера до седем години, като за 98% либерализацията е незабавна още по време на временното действие на Споразумението. В допълнение към тарифната либерализация е договорено опростяване на митнически правила и процедури, както и правила за произход, чрез които износът на български стоки в Канада ще бъде улеснен. Предвижда се след влизане в сила на Споразумението, Канада да премахне 91% от митата за селскостопански продукти. Госпожа Иванова подчерта, че по отношение на търговията с услуги и инвестиции Споразумението е най-амбициозното търговско споразумение на Европейския съюз, респективно на България с трета страна, което дава нови възможности за българските доставчици на услуги. След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Станислав Иванов и Лало Кирилов. Бяха поставени въпроси за ползите от Всеобхватното икономическо и търговско споразумение в областта на транспорта и информационните технологии. Госпожа Лилия Иванова изтъкна, че в резултат на Споразумението е нараснал износът на услуги за Канада, разпределени в четири основни сектора – транспорт, информационни и комуникационни технологии, бизнес услуги и пътувания. По отношение на морския транспорт господин Данаил Чакъров подчерта, че Канада e либерализирала достъпа до пазара за преместване на празни контейнери на плавателни съдове в нейни води, както и отворените каботажи към основните пристанища в Канада, които представляват основен икономически интерес за операторите от Европейския съюз. Предоставени са значителни предимства за предприятията от страните – членки на Европейския съюз, и в сектор „Телекомуникации“. След проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 9 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

ДОКЛАДЧИК ИВАН ВАЛЕНТИНОВ ИВАНОВ852 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На свое редовно заседание, проведено на 17 юли 2019 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Законопроектът беше представен от Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката. В заседанието участие взеха и Руслана Стоянова –началник отдел „Световна търговска организация и други международни икономически организации", Дирекция „Външноикономическа политика“ към Министерството на икономиката, Кирил Юруков – главен експерт в отдел „Световна търговска организация и други международни икономически организации“, дирекция „Външноикономическа политика“ към същото министерство, Биляна Георгиева – младши експерт в отдел „Световна търговска организация и други международни икономически организации“, дирекция „Външноикономическа политика“ към същото министерство, и Данаил Чакъров – директор на дирекция „Международно право и право на Европейския съюз“ към Министерството на външните работи. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и Европейския съюз се очаква да насърчи и подобри търговско икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада, в това число да гарантира високи стандарти при осъществяването на търговските взаимоотношения не само в сферата на търговията със стоки и услуги, но и по отношение на инвестиции, интелектуална собственост, правила за произход и други. Споразумението се състои от преамбюл, 34 глави, 49 приложения и 7 декларации. Включените разпоредби уреждат правилата за търговия между Европейския съюз и Канада и обхващат търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и други. В Споразумението се съдържат гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда или здравето и безопасността на потребителите. Канада ще премахне митата за 91 на сто от селскостопанските продукти при влизането в сила на Споразумението. След седем години ще бъдат премахнати още 0,6 на сто от митата за тази група продукти. Останалите селскостопански стоки са чувствителни и ще подлежат на тарифни квоти (млечни продукти) или въобще няма да бъдат либерализирани (пилешко и пуешко месо, яйца и яйчни продукти). Почти всички мита за преработени селскостопански продукти ще бъдат премахнати, от което индустрията в Европейския съюз се очаква да има значителни печалби. Споразумението предоставя изключителен достъп до канадския пазар на обществени поръчки за Европейския съюз. За първи път Канада отваря провинциите, териториите и общините си за чуждестранен партньор, и то доста над обвързаното в рамките на Споразумението за държавни поръчки в Световната търговска организация (СТО) и Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА). Важно е да се отбележи, че двустранната търговия между България и Канада е със сравнително малки размери. От началото на настоящото десетилетие българският износ за Канада се характеризира с относително стабилна стокова структура, в която водещи са стоки като: руди на благородни метали; ламарини, листове и ленти от мед; хлебарски и сладкарски продукти; медикаменти; препарати, използвани за храна на животни; облекла; двигатели и електрически акумулатори. В структурата на вноса от Канада водещо е мястото на медните руди и техните концентрати, чийто относителен дял доскоро надхвърляше 50%, следвани от зеленчуците със сухи бобови чушки, ракообразните, както и електрическите апарати за сигнализация. От друга страна, с оглед на развитието на българската икономика и нивото на конкурентоспособност на българския износ се очаква увеличаване на износа на стоки, при чието търгуване на канадския пазар към момента се срещат затруднения. Основните сектори, в които се очаква потенциален ръст на износа, са леката промишленост (текстил и облекла), хранително-вкусовата промишленост, машини и електрическо оборудване, оптични и медицински инструменти, химически и фармацевтични продукти и други неселскостопански стоки за бита. В заключение трябва да бъде отбелязано, че всяка държава – членка на Европейския съюз, следва да одобри Споразумението според собствените си процедури и правила (ратифициране или други), след което Съветът на Европейския съюз следва да приеме решение за сключване на Споразумението. За вземане на това решение е необходимо Европейският парламент да даде съгласие за сключване на Споразумението. На 15 февруари 2017 г. Европейският парламент одобри сключването на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Държави членки, които вече са ратифицирали Споразумението, са: Австрия, Дания, Естония, Испания, Литва, Латвия, Малта, Португалия, Хърватия, Швеция, Финландия, Чехия и Обединеното кралство. Очаква се Франция да го ратифицира на 17 юли тази година. В резултат на проведеното след дискусията гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага с 5 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“ на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“ Благодаря.

ДОКЛАДЧИК МАРИЯ ИЛИЕВА569 думи

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. На редовно заседание, проведено на 25 юли 2019 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г. Законопроектът беше представен от госпожа Лилия Иванова – заместник-министър на икономиката. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада се очаква да насърчи и подобри търговско икономическите връзки, както и да задълбочи сътрудничеството между България и Канада, в това число да гарантира високи стандарти при осъществяването на търговските взаимоотношения не само в сферата на търговията със стоки и услуги, но и по отношение на инвестиции, интелектуална собственост, правила за произход и други. Споразумението се състои от преамбюл, 34 глави, 49 приложения и 7 декларации. Включените разпоредби уреждат правилата за търговия между Европейския съюз и Канада и обхващат търговия със стоки, търговия с услуги, защита на интелектуалната собственост, обществени поръчки, правила за произход, защита на инвестициите, разрешаване на спорове, институционални разпоредби и други. В Споразумението се съдържат гаранции, че икономическите ползи няма да бъдат постигнати за сметка на основните права, социалните стандарти, правото на регулиране от страна на правителството, опазването на околната среда или здравето и безопасността на потребителите. Споразумението създава условия икономическата дейност да се извършва в рамките на ясна и прозрачна регулация от страна на държавните органи, като в същото време правото на регулиране в обществен интерес е поставено като негов основен принцип. Европейският съюз и Канада запазват способността си за постигане на легитимни обществени цели в области, като общественото здраве, безопасността, околната среда, обществения морал и насърчаването и защитата на културното многообразие. Споразумението се различава от традиционния подход за разрешаване на спорове между инвеститор и държава, като създава независим, безпристрастен и постоянен инвестиционен съд. Членовете на този арбитраж няма да бъдат назначавани от инвеститорите при спор, а от страните по Споразумението, тоест правителството на Канада, Европейския съюз и правителствата на държавите членки. Определят се стриктни етични правила за тези членове, които осигуряват тяхната безпристрастност и независимост, чрез Кодекс за поведението на членовете на Арбитражния съд. Другият основен елемент на новия механизъм е, че за първи път се включва апелативен механизъм. Споразумението предвижда участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни спорове, което налага Народното събрание да го ратифицира със закон на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията на Република България. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения Законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: С 10 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 4 гласа „въздържал се” Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да не подкрепи на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписано на 30 октомври 2016 г. в Брюксел, Кралство Белгия, № 902-02-17, внесен от Министерския съвет на 28 юни 2019 г.“

ПАВЕЛ ШОПОВ (Нечленуващ в ПГ)920 думи

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, на пръв поглед банална, рутинна ратификация, но не е така – изключително важен акт, който ни предстои да приемем или да не приемем. И тук трябваше да има поне няколко уважаеми господа министри, които да си кажат някои неща. За много от хората, които са първи мандат в Народното събрание, темата е нова. Не е нова обаче за нас, които сме отдавна в парламента, и това е бедата с някои хора, с нас, че знаем за какво става дума. Ние от „Атака“ от 2009 г., когато започнаха преговорите, предупреждавахме за зловредното значение и ползите от този договор, който тогава се подготвяше. Мина доста време оттогава и сега спокойно можем да отчетем колко прави сме били, как и други политически сили, а и народни представители, идват на нашето, защото винаги така става, както Ви е известно. Преговорите вървяха с две страни успоредно. От една страна, бяха с Канада – СЕТА, а от другата страна, вървяха със Съединените американски щати. С Канада, тоест по СЕТА, преговорите приключиха с това споразумение, което стои пред нас. Това стана с претъркулване бих казал, едвам-едвам, накрая на времето на неолибералната епоха. Със Съединените щати обаче, слава богу, не се получи. И не се получи, защото във Вашингтон дойде президентът Тръмп, който отрече някои принципи на взаимоотношения между страните. Той заяви, че Съединените щати за в бъдеще, както е в момента, ще сключват двустранни споразумения, а не така, както по неолиберално беше един глобален свят и ние, тоест те – хегемонът, ще диктува условията и ще налага правила, които на тях са им изгодни. Ето това е разликата. Това е малко успокоение, че със Съединените щати не се получи, не стана, че не се е състояла такава ратификация в момента и с тях. На всички е известно, целият свят знае, че северноамериканската икономика е толкова свързана, че много от нещата, които ще се промъкват, ще минават, ще се инфилтрират на принципа на дифузията от Съединените американски щати през Канада, през канадската икономика, през канадските субекти икономически ще бъдат замаскирани по начин, по който да влизат в Европа. И, честно казано, на нас българите не ни е толкова за това Споразумение тук, на нас ни е възложено от Брюксел, от тези среди, които искат Споразумението да мине, да бъде ратифицирано, просто да го ратифицираме и то да влезе в сила, защото трябва всички страни от Европейския съюз да го ратифицират. Аз виждам какви са нагласите за нас в България то да мине. Но се надявам на други страни, в които отпорът срещу неолибералните процеси: икономика, начин на мислене и политика, да вземат връх и други държави да спрат това вредно за целия Европейски съюз Споразумение. Много можем да говорим в конкретика. Неслучайно комисиите се опитаха с докладите да ни успокоят, че няма да минат в България ГМО. Не могат да не минат, колеги, а така са устроени нещата, правилата, храните в Северна Америка, че е невъзможно да устоим с нашето решение, което сме гласували срещу ГМО продуктите. Те ще бъдат по такъв начин скрити, манипулирани, внесени, покрити, че няма начин това да не ни засегне. Другият аспект – за социалните въпроси. Тук не са само социални, тук става въпрос за права, както ги наричат, свободи, неолиберални. Считайте, че ще има много джендърски моменти, елементи, които ще бъдат наложени и вкарани в нашето общество, защото така правят неолибералите. Под благовидни поводи, по причина за реглажи, които са необходими, дори и ползи за определени страни и икономики, се вкарват неминуемо такива елементи, които няма начин да ни подминат и няма начин да не ни ударят. Това е така, защото, както е известно, международните договори, какъвто е този, имат предимство пред вътрешното право. И тук този арбитраж, който се създава, и други правила – тук нещата са подобни и можем да направим такива аналогии. Няма да изпадам в конкретика. Когато навремето бях в тази Комисия и в Правната комисия, се опитвах да докажа и да изясня, че джендърски неолиберални правила, разпоредби елегантно, леко, незабележимо се включват в местното право на всяка една от държавите, каквито бяха опитите с Конвенцията за бежанците – спомняте си, едва успяхме да удържим този фронт. Накрая ще завърша с това. Въпросното Споразумение има силно идеологическо значение. То е една от лебедовите песни на неолиберализма, последни опити неолиберализмът да влезе в Европа, да успее да влезе в законодателствата на европейските страни, там, където не може по друг начин, по този начин. В Канада продължават като част от империята на англосакса – тази страна, която е една от петте страни на англосакса, на тази империя, продължават да управляват и да държат властта откровени неолиберални кръгове и среди, които скоро няма да си идат в тази страна от власт. Малко утешение за нас е отпадането на визите с държавата Канада. Ние от „Атака“ винаги сме гледали на отпадането на визите и свободното право хората да пътуват по света като неотменимо и изконно тяхно право, а не на въпрос на отстъпки, на добра воля на определени среди, което те търгуват срещу получаването на дивиденти, на ползи. И за нас това, което широко се разпространява като много голямо достижение, е малка победа, малко утешение. Ние от „Атака“ няма да подкрепим това споразумение, каквато е и нашата трайна позиция поне от десет години досега при всички случаи, при които темата е била поставяна, разисквана, коментирана в тази насока. Ние сме правили и в предишни парламенти изказвания от парламентарната трибуна. В нашата партийна телевизия – телевизия „Алфа“, също сме изказвали своето становище. Призовавам залата да се вземе в ръце и да не подкрепи въпросното Споразумение. Благодаря Ви.

ГЕОРГИ ГЬОКОВ (БСП за България)1376 думи

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Това Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна, засяга 510 млн. европейци и 35 млн. канадци, както беше споменато и в докладите, премахва митата на 98% от продуктите в техния стокообмен. СЕТА трябва да бъде ратифициран от 38 национални регионални парламента в Европа. За България още през октомври 2016 г. в предходния мандат, въпреки общественото неодобрение, българското правителство одобри това споразумение. Последва внасяне от страна на Министерския съвет в Народното събрание на Законопроекта за ратификация на това споразумение на 28 юни 2019 г. вече в мандата на това правителство и веднага водеща и участващи комисии – девет на брой, бяха спешени да го гледат на първо гласуване по най-бързия начин. Те в най-кратки срокове го направиха и, разбира се, преди всичко с гласовете на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ предлагат на Народното събрание да приеме на първо гласуване този законопроект, това споразумение. Само че, както чухте и видяхте от докладите на Комисията по труда, социалната и демографската политика, има пробив – тази Комисия предлага да не се приема Споразумението. Въпреки че Споразумението урежда правилата за търговия между Европейския съюз и Канада и обхваща търговията със стоки и услуги, защитата на правата на интелектуалната собственост, обществените поръчки, защитата на инвестициите, разрешаването на спорове, институционални разпоредби и други, то няма как да не засяга социалната и трудовата защита на работниците и гражданите. Затова за мен е много важно становището на Комисията по труда, социалната и демографската политика. Мина много време оттогава и страстите във връзка с тези споразумения с Канада и със Съединените американски щати поутихнаха и се учудвам какво накара ръководството на Народното събрание да внесе този законопроект на първо гласуване в залата след седем месеца, и то тихомълком. Може би сте го закъсали откъм законодателна инициатива, може би, хвърляйки го отново в общественото пространство, се цели да се разпалят страсти и да се отнеме вниманието на обществото от проблемите и протестите, които тресат държавата, благодарение на това правителство. И в двата случая това гледане на Законопроекта днес е странно и смешно. Може би тук е мястото да спомена, че български граждани и граждански организации освен в протестите, се включиха и в европейската гражданска инициатива, която събра над 3,5 милиона подписа за спиране на непрозрачните преговори по двете споразумения – с Канада и със САЩ. Въпреки това управляващите подписаха, а сега искат и да ратифицираме Споразумението с Канада. Сега малко по същество. Ясно е, че парламентарната група на „БСП за България“ ще гласува против ратификацията на това Всеобхватно икономическо и търговско споразумение между Европейския съюз и Канада. Това не е изненада, защото БСП и парламентарната група на „БСП за България“ има много позиции по този въпрос, като всички до една са против това споразумение. Причините и мотивите за това са много. За мен основните са, че Споразумението накърнява интересите на гражданите и най-вече на хората на наемния труд, нарушава приоритета на публичните интереси над частните и като цяло ще се отрази негативно на икономиката на страната ни. Ще се опитам накратко да маркирам мотивите, които ме задължават да гласувам „против“ и да направя всичко възможно ратификацията на това споразумение да не се състои. Знам за всички аргументи на привържениците на Споразумението, че то не накърнява трудови и социални права на работниците, защото съдържало ангажименти и разпоредби по отношение на международни трудови стандарти, включително и към Международната организация по труда, и така правата на трудещите се българи били гарантирани. Също и че Споразумението дава възможност за прилагане на националните законодателства, в това число трудовите, че по отношение на социалното осигуряване на България има споразумение с Канада за социалното осигуряване и отделно с провинция Квебек, тоест осигурителните права на българските граждани, които работят в Канада, и обратно – на тези, които работят в България, са защитени. Аз твърдя, че досега чуждите фирми експлоатираха българите, когато емигрират да работят в чужбина, а сега, с това споразумение вече се създава възможност да ги експлоатират и в собствената им страна. Българите няма да могат да стачкуват, за да си търсят правата, защото с това споразумение е създаден наднационален арбитражен орган – всяка корпорация, действаща на територията на България на основание на това споразумение, ще може да повдига въпроса, че това ще доведе до намаляване на печалбите. Тоест създава се възможност съдът да отсъди в тяхна полза. И друг пример ще дам. Ако правителството след подписване на Споразумението с постановление на Министерския съвет реши да увеличи минималната работна заплата, това също вече ще е проблем, защото ще е предпоставка за намаляване на печалбите на действащата корпорация на територията на България и тя би могла да се обърне към този наднационален арбитраж и да оспорва това. Ако някой може да ми отговори категорично, че това няма да стане, аз ще се съглася, че мотивът ми не е основателен. За мен това е проблем. Имам още няколко мотива, които трябва да спомена. Основният аргумент за подкрепа на Споразумението на вносителите и на поддръжниците му е, че ни очаква едва ли не някакво бурно икономическо развитие, след като подпишем Споразумението с Канада и ще се засили стокообменът между България и Канада. Няма да цитирам данни, защото при внасянето на Законопроекта те добиха популярност, а и вече поостаряха, тъй като са за 2018 г. Тези за 2019 г., въпреки че не са излезли още, едва ли биха били по-различни. Ще спомена само, че през 2018 г. от стокооборота на България с целия свят, този с Канада е под 1%. Даже някъде беше цитирано, че е 0,24%, което е четвърт процент от целия стокообмен на България. Не знам в икономическо отношение това споразумение какъв толкова бурен подем ще окаже за развитието на България. Така че считам това за несъстоятелен аргумент към мотивите. Не знам дали все още подписването на Споразумението е обвързано и с отпадането на визите за български граждани за Канада, въпреки че те не са предмет на това споразумение и нямат нищо общо с него, защото по някакъв начин през 2016 г. въпросът за визите беше обвързан с подписването на Споразумението. Няма да се въздържа да спомена, че в последните 30 години броят на хората, на българските граждани, които посещават Канада в рамките на една година, е по-малък от 8000 души. Така че негативите от това споразумение, които ще ни се струпат на главата, едва ли си заслужават заради един такъв позитив, какъвто е отпадането на визите за български граждани за Канада. Мога да тръгна да се мотивирам и в посока на това, че Споразумението не налага някакви неща, които са извън правилата, за опазване на околната среда и безопасността на храненето. Например ще осигурим достъп в Европа и на нашата страна на генномодифицирани храни, което по никакъв начин не съответства на българското законодателство, а съм сигурен, че не съответства и на европейското. Основните аргументи против това ще дойдат от хората, които се занимават със земеделие и храни, и аз няма да се спирам подробно на това. Като народен представител следя всички прояви до момента, касаещи социалната сфера, и заявявам не само че не съм участвал, но не съм и чувал да са организирани дискусии по темата на институционално ниво за това споразумение. Такава фрапантна липса на обсъждане, на анализ и позиции оставя у мен, и не само у мен, а и в цялото българско общество, усещането, че няма никакво значение това добре ли е, или е зле за България, а трябва да се направи, защото някакви чужди интереси налагат това. Няма изследвания за ефектите от Договора върху държавата ни и върху Европейския съюз като цяло. Напротив, имаше някакво изследване на Министерството на икономиката, което беше предвидливо скрито, когато в публичното пространство се заговори за това споразумение. Нещо повече, конспирацията и непрозрачността са основни недостатъци в процеса на приемането на този договор, на това споразумение. Изключително опасни неща се опитват да се прокарат с това Всеобхватно икономическо и търговско споразумение. Знам и съм сигурен, че ако българският парламент ратифицира това споразумение, то ще бъде в ущърб на националните ни интереси. Спирам дотук и отново казвам, че представителите на парламентарната група на „БСП за България“ ще гласуваме „против“, тъй като сме национално отговорни. Ние смятаме, че най малкото трябва да защитим правата на българските граждани, на българските работници и на България. Струва си да ги отстояваме с пълна степен, затова Ви призовавам да не подкрепяме това споразумение. Благодаря Ви.

КРАСИМИР БОГДАНОВ (ОП)656 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Заради издигането на либерализацията като основен принцип в услуга на транснационалните компании влизането в сила на Търговското споразумение с Канада ще постави под сериозна заплаха обществените услуги в Европейския съюз, включително и тези в България. Считаме, че ограничението на националните правителства да осигуряват ефективно правото на достъп до основни обществени блага като вода, здраве, енергия и други за сметка на корпоративни печалби на частни компании ще доведе до отслабване на институционалната среда в България и в Европейския съюз, както и до многобройни негативни социални последици в дългосрочен план. Освен това повече от 40 хиляди компании от САЩ са регистрирани на територията на Канада. Тези фирми по косвен път ще получат достъп до европейските пазари, което ще доведе до либерализация на пазара в области като здравеопазване, културни, пощенски услуги и води. Изразяваме загриженост, че част от естествените ресурси ще се превърнат в основни фактори за извличане на печалба, а ролята на социалната държава ще намалее. Либерализацията в тези сектори крие опасност голяма група хора да отпаднат от списъка на тези, които имат равен достъп до услугите. По същия начин са застрашени и от ограничаване свободата на комуналните услуги – производство и разпространение на енергия. Според текстовете на Споразумението всички услуги са предмет на либерализация, освен ако не се прави изрично изключение. Притеснителен момент е и фактът, че голяма част от лобистките искания на бизнеса намират място в търговските преговори и са включени като текст в самото споразумение. Ако те са успешни, все повече обществени сектори ще бъдат изложени на частна конкуренция, транснационалните търгове на предприятия, държавна собственост, ще бъдат задължителни, а приватизационните сделки ще бъдат възобновени при несправедливи за обществото и държавата условия. Ние имаме резерви и по повод отделни параметри на Споразумението с Канада относно публичните услуги, по-конкретно става въпрос за големи различия в стандартите и регулаторите за някои сектори между страните от Европейския съюз и двете страни, партньорки по Споразумението – Канада и косвено САЩ, което би довело до рискове по отношение безопасността на храните и някои други стоки. Откриват се възможности за засилване на вноса на ГМО продукти и към момента канадски фирми отправят към европейските страни запитвания относно промяна в законите, забраняващи вноса на определени видове такива суровини и продукти. Също така обществените поръчки в България и в целия Европейски съюз са застрашени да станат достъпни за всички северноамерикански фирми, което е тревожно за бъдещото развитие на бизнеса в страната ни. Във връзка с горното СЕТА ще доведе до отказ от национален суверенитет. Държавите могат да бъдат съдени и по въпроси, противоречащи на националното законодателство. По този начин, чрез наднационален съд, чужди инвеститори ще имат право да съдят европейските държави дори когато корпорациите преценят, че нови закони или промени в настоящите намаляват печалбата им, без значение дали въпросните промени целят защита на живота, здравето и благосъстоянието на гражданите. Недостатъчно подробно и ясно са разписани изискванията за спазване на трудовите стандарти и права. Няма достатъчни гаранции за защита на правата на потребителите при предоставяне на услуги от обществен интерес и правата на работниците, заети в тези сектори. Липсата на ясно разписана регулаторна рамка относно прилагането на тълкувателната декларация би попречило на нейното ефективно въздействие с цел превенция върху публичните услуги, както е декларирано в самия документ. Уважаеми госпожи и господа, глобализацията на световната икономика, либерализацията в сектори, които досега са били държавен приоритет, съсредоточаването на все повече пари в ръцете на все по-малко хора, ще се отрази негативно върху развитието на европейските страни. Неслучайно Германия и Франция дълго време не ратифицират този документ, осъзнавайки заплахите от СЕТА. Какво да кажем за неукрепналата икономика на България? В България 75% от фирмите са малки и средни, за тях в СЕТА няма нищо записано. СЕТА защитава големия транснационален капитал, а не българските производители. Застрашаването на безопасността на храните, ограничаването на националния суверенитет, многото неясни аргументи и бъдещи правни последици за страната ни, ни задължават, нас от ВМРО, като български патриоти да гласуваме „против“ така предложения Проект на решение.

РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)1288 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Още в самото начало искам да кажа, че досега сме абсолютно последователни при обсъжданията и гласуванията в различни форуми и институции на този проектозакон, срещу който Българската социалистическа партия застава и няма да го подкрепи. Освен това, госпожо Председател, искам да обърна внимание, че между първо и второ четене ние ще внесем предложения за отпадане на този първи член за ратификация на Договора и съгласно чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание считаме за недопустимо ускоряването на процеса за второ гласуване веднага след първото. Имаме седем групи аргументи срещу подписването на това споразумение. Първият и особено важен аргумент, уважаеми колеги, е, че дори двете водещи икономики и водещи страни в Европейския съюз – Германия и Франция, категорично отказват да подпишат Договора. В момента в парламентите на тези страни не текат такива процедури и не се предвижда в скоро време да има ратификация на тези договори – най-развитите страни в Европейския съюз. Към тях неподписали са Унгария, Словакия, Румъния, Полша, Холандия, Люксембург, Белгия, Кипър, Гърция, Словения, Литва и България. Половината не са подписали. Отново обръщам внимание, че двете водещи икономики – Германия и Франция, са преценили, че това е опасно за най развитите икономики на Европа, и не подписват. Втората група фактори са свързани с икономическите предимства, които би имал Европейският съюз, респективно Канада, от подписването на това споразумение. Тук има елементарна икономическа логика и не елементарни, а ясни икономически факти. Брутният вътрешен продукт на Канада е 1 трилион 709 милиона щатски долара, а на Европейския съюз е 18 трилиона 749 милиона щатски долара. Европейската икономика заема 30% от световната икономика, Канада – 2,8%. Следователно Канада е икономическо джудже в сравнение с Европейския съюз. Като погледнете данните и за търговския оборот между Европейския съюз и Канада – втората група данни: търговия със стоки – някакви си 75 милиарда евро, с услуги – 35 милиарда евро, припомням, при почти 19 трилиона щатски долара брутен вътрешен продукт – оборотът на целия Европейски съюз. Канада е с някакви си 110 милиарда евро, тоест подписването на този договор не само с Канада не представлява никакъв икономически интерес за Европейския съюз. Това са дребни пари. За България това са под 100 милиона щатски долара – търговския ни оборот. Дори след подписването на Споразумението през 2016 г., като извадите данните на Националния статистически институт, търговията ни с Канада е намаляла и е слязла под 100 милиона щатски долара. Тоест и за България подписването на това споразумение не представлява интерес. Това, което обаче представлява интерес – в световната икономика има един принцип: когато една малка страна получи достъп до голяма страна, до голям пазар, и ако тази малка страна по икономическа структура и конкурентоспособност е близо до голямата страна, кой печели повече? Разбира се, че малката страна. Това са азбучни истини. Така че Канада печели в пъти повече отколкото Европейският съюз. На трето място, подписването на такова споразумение няма да има еднакъв ефект за по-слабо развитите страни от Европейския съюз и силно развитите. Затова в първата група аргументи Ви казах: след като най-силните – Германия и Франция, не ратифицират, обърнете внимание, ние – чула жаба, че кон се кове… Най-слабо развитата европейска страна тича в коридорите на парламента за два часа да приеме на две четения. Много интересно усърдие?! Четвърта група аргументи. Искам да обърна внимание. Правилно отдавна отбелязваме, че всъщност въобще не става дума за Канада и Европейския съюз. САЩ оказват политически и икономически натиск, използват цялата си политическа и икономическа мощ върху Европейската комисия и страните членки да се подпише това споразумение, тъй като е въпрос на минути американските фирми да се регистрират в Канада или да използват поделенията си в Канада, за да извлекат икономически предимства от по-ниските тарифи. Това го вижда всяко дете не знам от кой клас – дали след шести или седми клас, но това е съвсем ясно. Искам да добавя и нещо много важно. Ако това е важно за САЩ, то е важно и за Великобритания. Великобритания излиза от Европейския съюз и отива на тясно икономическо сътрудничество с кого? Със САЩ. Срещу кого? Срещу Европейския съюз, срещу нас. Няма приятелство там. Приятелството си е приятелство, когато става дума за пазарна конкуренция и за печалби, сиренето е с пари. Въпросът е дали европейска България застава на страната на Франция и Германия, или застава на страната на САЩ и против собствените си интереси. За това става дума. Великобритания… Канада къде се намира, уважаеми колеги? Някой да е чул, че тя е в британската общност? Че там командва кой? Кралицата на Великобритания. Така че ние не само ще вкараме вълка в кошарата – САЩ, фирмите през Канада, но ние ще дадем допълнителни предимства на Великобритания и на цялата ѝ мощна колониална на практика икономическа система. Канада, Австралия, Нова Зеландия, освен че ще имат специално споразумение с Европейския съюз – Великобритания, те ще влязат през Канада с другите отстъпки, които имат. На пето място, няма никакви гаранции според експерти, юристи, икономисти в Европа и извън нея, че ние имаме пълни гаранции за ГМО и фракинг. Ако имаше пълни гаранции, нямаше Великобритания – нейният парламент наскоро взе решение: забранява фракинга със закон във Великобритания. Това не е поради някакви други причини. На шесто място, съдебните спорове, което притеснява бизнеса в Европа. Няма да се решават съдебните спорове в България, да кажем, ако тук оперират така наречените канадски фирми. Те може да са и виетнамци, регистрирани в Канада, те са канадска фирма. Как ще оперират те в България и кой ще решава съдебните спорове между нас – българските фирми, и тях, които оперират в България и казано е – извън България? Това ще направим. Затова Франция и Германия не искат да подпишат, защото много добре знаят къде ще се решават арбитражите и кой ще решава в тези арбитражи. На седмо място, има политико-икономически и геостратегически причини. В Европа се засилва какво влияние? Не е ли ясно, че Франция и Германия поемат курс на по-голяма независимост от Съединените американски щати? Партньорство с Щатите – да, велика страна, високо развита икономика, но тук няма място за приятелство, тук битката на икономическия терен е жестока. Франция и Германия поемат курс на повече Европа и по-малка зависимост от Съединените американски щати, в това число и във военно-икономическо отношение. Така ли е? Така е. Е, тогава ние каква позиция заемаме? Къде сме ние? Ето го списъка тук. (Показва списъка.) По-развити от нас страни в Източна Европа са на страната на Европа. Най-развитите страни на Европа са си за Европа. Естествено е, че Франция и Германия искат те да си управляват собствения дом, а да не изпълняват само по телефона нарежданията от Вашингтон. Това е напълно разбираемо. Възниква въпросът: какво ще бъде нашето решение в този случай? Ние сме за повече Европа, по-голяма независимост на Европа, по-ясно защитаване на икономическите интереси на Европа в световното стопанство, защото например като го свързвам с това гласуване, съм изумен. Нашата министърка на енергетиката рапортува от Вашингтон какъв щял да бъде делът на доставките на газ отнякъде. Извинявайте, какво става тук? Да беше изчакала малко, да се върне в София. Кой ще взима решения например за нашите енергийни доставки вътре в Европа или извън нея? Кой ще взима тези решения? Във Вашингтон ли? Те да не би да ни питат каква им е тяхната енергийна структура? Те питаха ли българския парламент откъде се снабдяват? От Венецуела – 25% имат проблеми там? От Близкия изток са много зависими, защо не се изнесат от Близкия изток да не са толкова зависими според българите? Питат ли ни Конгресът на Съединените щати как си структурират доставките? Не. Не само че не ни питат, те ни диктуват сега. Те са пришпорили Комисията веднага да правим второ четене. Откъде накъде? Твърдо не на опитите за нарушаване интересите на българските и европейските фирми! Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

ПЕТЪР КЪНЕВ (БСП за България)605 думи

Колеги, ще се опитам много накратко да се спра на хронологията на този закон, на тази ратификация, защото тя има 4-годишна история. Честно да Ви кажа, нямам спомени други подобни с такъв дълъг срок на изчакване, защото явно ратификацията не е като всички останали ратификации, които бързаме и ги претупваме на две четения в залата. Много накратко като хронология. През 2016 г. българското правителство взема решение на неприсъствено заседание за подписване на СЕТА – 2016 г. На 1 юли 2016 г. председателят на Комисията по устойчиво развитие в Народното събрание на Унгария с писмо моли българския парламент да не подкрепя подписването на това споразумение. На 5 юли 2016 г. народният представител Велизар Енчев внася в ръководството на Народното събрание срещу Споразумението Декларация, по която няма никакво движение. На 7 юли 2016 г. на заседание на Корепер в Брюксел представителите на България и Румъния подкрепят Споразумението. На 20 юли 2016 г. Комисията по икономическа политика изслушва „Солидарна България“ и разглежда позицията на унгарския парламент във връзка със СЕТА. На 21 юли 2016 г. е подписано писмо до Цецка Цачева от Комисията по икономическа политика с искане да се възложи на ИСС да извърши спешен анализ на Споразумението с Канада и да възложи на Министерския съвет да съгласува с Народното събрание позицията си за заседанието на Европейския съюз през септември 2016 г. Никакво движение! На 23 юли 2016 г. пристига писмо от председателя на парламента на Гърция, в което той информира, че е сформирана Комисия във връзка със СЕТА и негативно становище за същата. На 7 септември 2016 г. Комисията разглежда Проект за решение на БСП и АБВ във връзка със СЕТА. На 14 октомври 2016 г. Конституционният съд на Германия разрешава на правителството да ратифицира СЕТА – 2016 г. – четири години Германия отказва ратификацията му. На заседание на 30 октомври 2016 г. в Брюксел е подписано Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между държавите – членки на Европейския съюз, и Канада. През април 2018 г. Конституционният съд на Република България излезе с решение по питане на президента Радев, че СЕТА може да се приеме от българския парламент с обикновено мнозинство. През юли 2018 г. австрийският президент отказва да подпише Ратификация от парламента, договор със СЕТА, като е обявил, че ще изчака решението на Съда на Европейския съюз, който е сезиран от Белгия относно съвместимостта на системата на арбитражите по СЕТА. Между другото, решението на съда излезе и е положително. С Решение № 375 от 28 юни 2019 г. Министерският съвет предлага на Народното събрание Закон за ратификация на СЕТА. Сега най-елементарните доводи. Спирам да говоря за фракинги, за Америка, за Европа. Тринадесет държави, някои твърдят, че 14 държави са го ратифицирали. Къде бързаме пред вятъра? Германия и Франция четири години отказват да го ратифицират. Тръмп, вземайки властта в Щатите, категорично отказа споразумение Америка – Европейски съюз. Кому е нужно всичко това, след като, за да влезе в сила, тоест да се ратифицира от 28 държави, а беше казано, че някои парламенти като валонските също трябва да го ратифицират, къде бързаме пред всички пак? Защо не намерим най-елементарната логика – никога да не впрягаме каруцата пред коня? Дайте да изчакаме. Изчакайте малко! Огледайте се, ослушайте се! Кому е нужно всичко това? От 2016 г. Германия, Франция и още други големи държави отказват ратификацията му. Разберете, СЕТА не е някаква свещена крава, която Брюксел е казал: „Това е много важно, трябва обезателно!“ Дайте да изчакаме. Къде бързаме? Знам решението на парламентарната група на ГЕРБ. Това, което можем да направим, е да поискаме да мине на две четения. Да, ние ще вкараме между първо и второ четене предложение да не се ратифицира – да се отложи ратификацията. Благодаря Ви.

ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ)386 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Внимателно слушах и следих целия процес, който беше описан, повече от няколко години говорим за този въпрос. След като чух двете страни на залата – и лявата, и дясната, мисля, че отново се появява един повече геополитически, външнополитически проблем, а не толкова икономически, каквото всъщност е споразумението между Европейския съюз и Канада. Рядко споменавам имена на колеги. Мисля, че и сега няма да го направя, но ще кажа няколко контрааргумента на това, което чух. Господин Гечев, Вие говорите за Франция и Германия така, все едно те никога не са участвали в преговорите по целия процес в рамките на Европейската комисия и в рамките на Европейския съюз. Това споразумение е подписано от всички държави членки, но не е ратифицирано от всички държави членки. То действа временно, то е в сила в сферите, в които Европейският съюз има изключителна компетентност. В сферите, в които има национална компетентност, ще започне да действа, когато бъде ратифицирано от всички държави членки. Няма да казвам колко са на брой, въпреки че Великобритания, както стана ясно, го е ратифицирала. Да кажем, че след утрешния ден те ще са общо 27 държави членки. Господин Гечев, отново към Вас. Преди доста години, когато бяхте вицепремиер, Вие чрез тази политика на протекционизъм извадихте не само София на улицата, но и цяла България. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.) Чух Ви, че ще внесете предложения между първо и второ четене на Законопроекта. За съжаление, нямам какво да кажа срещу това, защото нашият Правилник го позволява. Нека не забравяме, че това е международен договор, който вече, както казах, до голяма степен е в сила. Вие може да направите предложение само в едната страница, която е всъщност второто четене на Закона и в която пише: „Член първи. Ратифицира споразумението“. Вие ще предложите промяната: „Не ратифицира споразумението“. Това е всъщност желание от Ваша страна на отхвърляне на Законопроекта. Ако Вие имате волята и гласовете да отхвърлите Законопроекта за ратификация, може да го направите и днес. Няма нищо лошо в това. Ние ще изчакаме още три дни за предложения между първо и второ четене. Това според мен е една правна несъстоятелност както на Вашето предложение, така и на нашия Правилник. Сега не знам, дали ще ме слушате повече, но ще кажа още няколко неща. Ще поговоря малко за глобалната гледна точка на отношенията между Европейския съюз и Канада.

ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА1020 думи

Вие. Доказването на Европейския съюз като фактор на световната сцена беше един от въпросите, които се обсъждат дълги години. В този въпрос всъщност има роля и всяка една държава членка, каквато е и България. Вярно е, че днес не само България е различна, а е различен и целият свят. Не са същите отношенията в международния и правов ред, каквито имахме преди няколко години. Както вече казах и тук ще кажа нещо, което сигурно очаквате да чуете, че тенденцията на изолация и на протекционизъм не е само запазена марка на Вас като опозиция, а и на много други държави, а те са вече и доста големи. Всъщност все още няма достатъчни последствия от тази политика в световен мащаб. За Европа Споразумението е важно поради тази причина – СЕТА е първото Всеобхватно икономическо споразумение, подписано от Европейския съюз с високо индустриализирана държава – западна държава. То е едно от най-амбициозните търговски споразумения на Съюза и съответства изцяло с визията за бъдещото развитие на Европейския съюз. Вероятно Вашата визия за него не е такава, както и за България. Това споразумение е възможност да опровергаем евроскептиците. Мисля, че това е важно, които са поддръжници на тезата за намалялата сила на Европа, на отслабената роля на Европа, на нарушената трансатлантическа връзка. Това е дебат, който в момента върви – искаме ли ние такъв вид политика, или не искаме? Това е ключово и като сигнал за конкурентите ни, че Европа има ясна амбициозна визия за бъдещето си, че е силна, че има рефлекси, не е по-малко способна и конкурентна, отколкото беше преди време. Според мен споразумението между Европейския съюз и Канада ще увеличи нашата роля в глобален план и, както казах вече, въпросът, който стои пред нас при тази ратификация, ако се случи днес или на следващо заседание, това е каква е визията на българския парламент за България и за Европейския съюз, искаме ли България и Съюзът да се изолират, или това е в пряк разрез на нашия интерес, искаме ли да развиваме отношенията си и търговията свободно въз основа на ясни правила, или не искаме. Аз мисля, че този отговор го дадохме преди много години, още преди да влезем в Европейския съюз, и сме направили така, част от Вас са работили в тези години, аз, защото съм по-млада и некомпетентна, не съм, но ние сме тръгнали по този път по свой собствен избор и Вие много често подчертавате това, че имате своята роля в този процес – да живеем в условията на свободен пазар, да има голямо доверие, по голямо доверие и да се обвързваме свободно с държави и общества, които да избират да живеят по същия начин, защото има и друг избор. Затова моят основен аргумент в подкрепа на Споразумението е, че то създава конкретни икономически възможности за България при минимален риск с по-обстойни правила при защита на националния ни интерес. Вие мисля, че не смятате така. Нека да имаме възможност за конкурентоспособност, да имаме възможност да разгърнем потенциала на българската икономика, за което доста партии от опозицията имат желание. Няма да скрия факта, че по този начин всъщност ние ще задълбочим и нашите контакти с Канада, която е основен съюзник от НАТО и един от най-близките стратегически партньори на Европейския съюз. По този начин ние ще увеличим влиянието както на Съюза, така и на България, според мен. Няма да влизам в хронологията на приемането и на подписването, но пак ще кажа: част от Споразумението вече е в сила 2017 г., септември месец, и според всички статистики, които досега са правени, обменът между България и Канада в този период на близо две години се е увеличил с 29%. Ако това за Вас няма значение, нека да няма значение. Ще кажа отново държавите, които са го ратифицирали. Те са от различен мащаб – и малки и големи, и източни и западни, и северни и южни, централноевропейски. Най-важните не са, господин Гечев… Във Франция в Националното събрание ратификацията е минала с положителен вот, сега е в Сената. В Германия, както казахте, конституционният съд се е произнесъл, че има възможност за разглеждане. Вярно е, че не е разгледана, но Вие винаги сте ни критикували за това, че ние сме се водили по големите в Европейския съюз, нямаме ли право както парламентът, така и което е да е правителство да вземе собствено решение? Мисля, че имаме. Не изброих държавите, но ще ги кажа: Австрия, Хърватия, Чехия, Словакия, Дания, Естония, Литва, Латвия, Финландия, Малта, Португалия, Испания, Швеция и Обединеното кралство, колкото и да критикувате това тяхно решение, от наша гледна точка, разбира се. Друго, което трябва да се каже, е, че Споразумението предвижда възможност всяка от страните да излезе от него, ако има такава необходимост – както българският парламент ратифицира, така може с гласуване и да денонсира това споразумение. Чухме много въпросителни още от самото временно прилагане от 2017 г. за ГМО продуктите, за шистовия газ и за това, че ще бъде накърнен нашият суверенитет. Аз бих определила тези заключения като грешни и смятам, че не е добре осмислено това, което пише в Споразумението, то наистина е много голямо по обем. Накрая, няма как да отречем, всички Вие го потвърждавате, и аз пак казвам, че ако имате волята и възможностите да отхвърлите Споразумението, ще го направите, но смятам, че голяма част от Вас не смятат това, което говорят от трибуната. Канада като богата, голяма по територия страна, силна държава, въпреки сравненията с брутния вътрешен продукт на Европейския съюз, със сигурност влияе върху световната икономика, има дългогодишни традиции и най-вече върховенството на закона и развитата им демокрация, защото никой това не може да го отрече, което ние твърдим, че са наши общи ценности. Нека да се стремим към тези ценности и нека да не се страхуваме от конкуренцията, защото смятам, че всяка конкуренция води до по-добри резултати. Асоциацията на индустриалния капитал в България, както казахме, го е подкрепила. Ако това няма значение – добре. И накрая: в Споразумението, когато бъде осмислено и прочетено, се вижда и се чува, че в него има гаранции за нашето суверенно право както да законодателстваме в собствената си държава, така и да прилагаме националните си закони. И не мисля, че има голям проблем в неговата подкрепа. Призовавам нашата група да го подкрепи. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

РУМЕН ГЕЧЕВ (БСП за България)218 думи

Уважаема госпожо Председател! Уважаема колежке, слушайте внимателно, тъй като… (Реплики от ГЕРБ: „Колега!“) Е, има някакви промени, колега, сега, добре. Слушайте внимателно! Първо, има една дата – втори октомври 1996 г., на която бордът на директорите на Световната търговска организация, която е протекционистична или за свободен пазар – май че е за свободен пазар, беше приета Република България на втори октомври 1996 г., вижте в интернет, и от първи януари 1997 г. България официално е член на Световната търговска организация, която приема само държави с политики, които са за либерализация на Международната търговия. Така че Световната търговска организация казва, че тогавашното правителство е за либерализация, а Вие твърдите, че не е! Значи или Световната търговска организация е права, или Вие! Изберете си сама. Второ, Вие говорите тук за големите страни, че в едни случаи били „против“, в други били „за“. Вашият проблем е, че Вие никога не сте казали „не“ на предложение, идващо от Вашингтон по всякакви проблеми! Вие даже заставате срещу Франция и Германия тогава, когато ще нарушите телефонното обаждане от Вашингтон. И сега оттам рапортуват пак Вашите министри. Ами освободете се малко бе! Вие сте избрани тук не от гражданите на Съединените американски щати и техните корпорации! Тук сме избрани от българи да защитаваме българските интереси. На трето място, като казахте протекционизъм, примерно сега ще коментирате…

КРУМ ЗАРКОВ (БСП за България)337 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! След предната реплика съм длъжен първо да заявя, че намирам за изключително заслужаващ уважение както начинът, по който Джема Грозданова защитава нейната идея и Законопроекта, така и начинът, по който професор Гечев и БСП се противопоставят. Това е дебат, който върви из цяла Европа. Той е сложен, има различни гледни точки и нека да не ги принизяваме по най-долнопробен начин, защото въпросите, които се поставят, са много важни и са за бъдещето! Взимам реплика, за да кажа, че така както ГЕРБ последователно бута напред този договор, така ние последователно се противопоставяме и имаме причини за това. Моята реплика е в несъгласие с това, че госпожа Джема Грозданова постави въпроса сякаш „гласувайте за СЕТА, за да сте истински европейци и да сте напред или ако сте против, сте за някакъв вид изолационизъм или протекционизъм“. Това съвсем не е така и Вие го знаете! Има различни визии, има много опасности, изразявани във всички общества и в Европейския парламент по отношение на СЕТА, защото освен въпросите, които Вие задавате, уважаема госпожо Грозданова, и за които ние се опитвахме да дадем отговор по отношение на конкурентоспособността и икономическите последици от това споразумение, то поставя следните въпроси. Искаме ли на глобално ниво и в Европейския съюз политиката ни и решенията да се взимат от избрани мнозинства или от анонимни корпорации? Искаме ли светът да продължи да се развива така, че имащите много да имат още повече, а нямащите нищо непрекъснато да се увеличават? Искаме ли да виждаме как природата в глобален аспект бива смазана от един икономически модел, който иска все повече и повече – все повече производства, все повече консумация и така до безкрай, въпреки че ресурсите са ограничени? С други думи, на прага на новото десетилетие пред целия свят е поставен въпрос, свързан с промяна на цялостния икономически модел, и всички основни икономически фактори работят по този въпрос. СЕТА е вече отживелица! Ние вървим след събитията. То няма да ни помогне, напротив, само ще ни навреди. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

ДЖЕМА ГРОЗДАНОВА (ГЕРБ)206 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Не чух нищо твърде конкретно, за да мога да дам и конкретна дуплика. Явно се засягате политически. Щом се засягате, значи има причина. Ще направя паралел с една друга глобална политика, която ние не подкрепихме, а именно Пакта за миграцията на ООН и сега се оказва, че в новия състав на Европейската комисия и новата бъдеща политика за миграция в Европейския съюз на нас това ще ни бъде проблем. И се опасявам, че ако не направим или ако направим така, че да не ратифицираме Споразумението между Европейския съюз и Канада, ние отново ще докажем, че вътрешнополитически някак си по международни въпроси не се разбираме. И пак казвам, тук не е толкова въпрос на икономическо въздействие на Споразумението върху България, тук е въпрос на това накъде вървим и къде отиваме. Така че, ако има възможност и желание от целия състав на българския парламент, нека по-често да говорим по тези въпроси в залата, нека да не се обиждаме кой какъв е, какво е учил, какво е завършил, на кого е преподавал, защото Вие не знаете нито какво съм чела, нито какво съм завършила. (Реплики.) Да, няма нищо лошо в това. Най-голямата обида към мен е, че съм лекар. Мисля, че е достатъчна. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА

Прегласуване и поименна проверка. Колеги, моля да заемете местата си. (Шум и реплики от „БСП за България“.) Ще направим поименна проверка, разбира се. (Шум и реплики.) Отзад напред ли да започна? Ще започна от средата: Димитър Иванов Данчев - отсъства Димитър Крумов Александров - тук Димитър Николов Лазаров - отсъства Димитър Стоянов Стоянов - тук Добрин Ненов Данев - тук Донка Димова Симеонова - отсъства Дора Илиева Янкова - тук Дора Стоянова Христова - отсъства Драгомир Велков Стойнев - отсъства Евгени Генчев Будинов - тук Евгения Бисерова Алексиева - тук Евгения Даниелова Ангелова - тук Евдокия Славчова Асенова - отсъства Елена Стефанова Пешева - отсъства Елхан Мехмедов Кълков - тук Емил Маринов Христов - тук Емил Серафимов Тончев - тук Емилия Веселинова Станева-Милкова - тук Ерджан Себайтин Ебатин - отсъства Ерол Осман Мехмед - тук Жельо Иванов Бойчев - отсъства Запрян Василев Янков - тук Иван Валентинов Иванов - отсъства Иван Димов Иванов - тук Иван Ивайлов Ченчев - отсъства Иван Николов Миховски - тук Иван Стефанов Вълков - тук Иван Тодоров Ибришимов - отсъства Ивелина Веселинова Василева - тук Иво Ангелов Христов - отсъства Иглика Иванова Иванова-Събева - тук Илиян Ангелов Тимчев - отсъства Имрен Исметова Мехмедова - тук Ирена Методиева Димова - тук Ирена Тодорова Анастасова - отсъства Искрен Василев Веселинов - тук Ихсан Халил Хаккъ - отсъства Йордан Апостолов Апостолов - тук Йордан Илиев Йорданов - тук Йордан Кирилов Цонев - отсъства Калин Димитров Василев - тук Калин Николов Поповски - тук Кирил Боянов Калфин - тук Клавдия Георгиева Григорова-Ганчева - тук Кольо Йорданов Милев - отсъства Константин Веселинов Попов - тук Корнелия Петрова Нинова - отсъства Красен Георгиев Кръстев - тук Красимир Георгиев Ципов - тук Красимир Илиев Богданов - тук Красимир Любомиров Велчев - тук Красимир Митков Събев - тук Красимир Христов Янков - отсъства Кристиан Иванов Вигенин - отсъства Кристина Максимова Сидорова - отсъства Крум Костадинов Зарков - отсъства Кръстина Николова Таскова - отсъства Лало Георгиев Кирилов - отсъства Лиляна Друмева Радева - тук Лъчезар Богомилов Иванов - тук Любомир Бойков Бонев - отсъства Маноил Минчев Манев - тук Манол Трифонов Генов - отсъства Маргарита Николаева Николова - тук Мария Йорданова Илиева - тук Мария Йорданова Цветкова - тук Мария Щерева Белова - тук Мартин Владимиров Тинчев - тук Мартин Стефанов Обрешков - отсъства Менда Кирилова Стоянова - отсъства Милен Василев Михов - тук Милена Цветанова Дамянова - тук Милко Недялков Недялков - отсъства Митко Костадинов Полихронов - тук Михаил Ивайлов Христов - тук Младен Николов Шишков - тук Мустафа Сали Карадайъ - отсъства Надя Спасова Клисурска-Жекова - отсъства Нели Рускова Петрова - тук Нигяр Сахлим Джафер - отсъства Никола Илиев Динков - отсъства Николай Асенов Тишев - отсъства Николай Веселинов Александров - тук Николай Георгиев Иванов - отсъства Николай Димитров Пенев - отсъства Николай Иванов Цонков - отсъства Николай Кръстев Бошкилов - отсъства Николай Цветанов Сираков - тук Нона Кръстева Йотова - отсъства Павел Алексеев Христов - тук Павел Димитров Шопов - тук Петър Георгиев Кънев - отсъства Петър Христов Петров - тук Пламен Дулчев Нунев - тук Пламен Иванов Манушев - тук Пламен Тачев Петров - тук Пламен Трифонов Христов - отсъства Полина Александрова Шишкова - отсъства Полина Цветославова Цанкова-Христова - отсъства Радослав Любчов Стойчев - отсъства Радослава Пламен Чеканска - тук Радостин Радославов Танев - тук Ралица Трилкова Добрева - тук Рамадан Байрам Аталай - тук Росен Живков Иванов - тук Росен Малинов Малинов - отсъства Румен Василев Гечев - отсъства Румен Николов Георгиев - отсъства Румен Петров Генов - тук Руслан Здравков Тошев - тук Светла Маринова Бъчварова-Пиралкова - отсъства Светлана Ангелова Найденова - тук Севим Исмаил Али - тук Сергей Манушов Кичиков - отсъства Симеон Георгиев Найденов - тук Симеон Христов Симеонов - тук Слави Дичев Нецов - тук Славчо Стоев Атанасов - отсъства Смиляна Николова Нитова-Кръстева - отсъства Спас Георгиев Гърневски - тук Спас Янев Панчев - тук Станислав Иванов Попов - тук Станислав Иванов Стоянов - тук Станислав Стоянов Иванов - тук Станислав Тодоров Станилов - отсъства Станислава Красимирова Стоянова - тук Стефан Апостолов Апостолов - тук Стефан Иванов Бурджев - отсъства Стойно Митев Стойнов - тук Стоян Михайлов Мирчев - отсъства Стоян Радков Божинов - тук Танер Мехмед Али - тук Таня Тодорова Петрова - тук Таско Михайлов Ерменков - отсъства Теодора Атанасова Халачева - отсъства Теодора Радкова Георгиева - тук Тодор Байчев Байчев - отсъства Тома Любомиров Биков - тук Тома Николов Томов - отсъства Филип Стефанов Попов - отсъства Хайри Реджебов Садъков - тук Халил Реджепов Летифов - отсъства Хамид Бари Хамид - тук Хасан Ахмед Адемов - отсъства Христиан Радев Митев - тук Христо Георгиев Гаджев - тук Христо Танчев Проданов - отсъства Цвета Вълчева Караянчева - тук Цветан Борисов Топчиев - отсъства Чавдар Йорданов Велинов - отсъства Юлиан Кръстев Ангелов - тук Юлиян Михайлов Папашимов - тук Явор Божилов Нотев - отсъства Явор Руменов Божанков - отсъства Адлен Шукри Шевкед - тук Албена Владимирова Найденова - отсъства Александър Димитров Паунов - отсъства Александър Иванов Мацурев - тук Александър Койчев Иванов - отсъства Александър Маиров Сиди - тук Александър Николаев Сабанов - тук Александър Петров Александров - тук Александър Руменов Ненков - тук Александър Тихомиров Симов - отсъства Алтимир Емилов Адамов - тук Атанас Маринов Попдимитров - отсъства Ангел Илиев Исаев - отсъства Андон Димов Дончев - тук Адриан Иванов Райков - тук Анна Василева Александрова - тук Анна Николаева Славова - отсъства Антон Константинов Кутев - отсъства Ася Атанасова Пеева - тук Атанас Иванов Ташков - тук Атанас Петров Костадинов - отсъства Ахмед Реджебов Ахмедов - отсъства Богдан Емилов Боцев - отсъства Борис Вангелов Борисов - тук Борис Петков Кърчев - тук Борис Янков Ячев - тук Борислав Иванов Борисов - тук Боряна Любенова Георгиева - отсъства Бюрхан Илиязов Абазов - отсъства Валентин Алексиев Николов - тук Валентин Георгиев Ламбев - отсъства Валентин Иванов Радев - тук Валентин Кирилов Касабов - тук Валентин Мирчов Милушев - тук Валентина Александрова Найденова - отсъства Валери Мирчев Жаблянов - отсъства Валери Мирчев Симеонов - тук Васил Миланов Антонов - отсъства Васил Цветков Цветков - тук Вежди Летиф Рашидов - отсъства Велислава Иванова Кръстева - отсъства Венка Костадинова Стоянова - тук Весела Николаева Лечева - отсъства Веселин Найденов Марешки - отсъства Веска Маринова Ненчева - отсъства Виолета Русева Желева - отсъства Владимир Славчев Вълев - тук Владимир Цветанов Тошев - тук Владислав Тошков Николов - отсъства Галя Енева Захариева - тук Галя Стоянова Желязкова - тук Георги Георгиев Михайлов - отсъства Георги Георгиев Стоилов - отсъства Георги Димитров Андреев - отсъства Георги Евдокиев Марков - отсъства Георги Запрев Динев - тук Георги Йорданов Йорданов - отсъства Георги Колев Колев - тук Георги Николов Вергиев - отсъства Георги Страхилов Свиленски - отсъства Георги Тенев Станков - тук Георги Ченков Търновалийски - отсъства Георги Янчев Гьоков - отсъства Гергана Желязкова Стефанова - отсъства Даниел Петков Йорданов - отсъства Даниела Анастасова Дариткова-Проданова - тук Даниела Владимирова Савеклиева - тук Даниела Димитрова Малешкова - тук Даниела Добрева Димитрова - тук Данка Евстатиева Зидарова-Люртова - тук Деан Стоянов Станчев - тук Делян Славчев Пеевски - отсъства Десислав Петров Тасков - отсъства Десислав Славов Чуколов - отсъства Десислава Ангелова Тодорова - тук Десислава Вълчева Атанасова - тук Десислава Йорданова Костадинова-Гушева - тук Джевдет Ибрям Чакъров - отсъства Джейхан Хасанов Ибрямов - отсъства Джема Маринова Грозданова - тук Дилян Станимиров Димитров - тук Димитър Бойчев Петров - тук Димитър Борисов Главчев - тук Димитър Величков Георгиев - отсъства Димитър Иванов Аврамов - отсъства Димитър Иванов Гечев - тук Сто двадесет и девет плюс двама – 131. Има кворум, продължаваме. Господин Недялков, заповядайте за изказване. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Няма го!

МИЛКО НЕДЯЛКОВ (БСП за България)171 думи

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз Ви призовавам да погледнем на точката от дневния ред и от един друг ъгъл. Не знам дали Вие знаете, но в Европейския съюз са възникнали отдавна такива символични пространства, свободни от транснационалните споразумения. 1600 общини от Европейския съюз от 12 държави заявиха „Не, благодаря!“ на този тип споразумения. Те подкрепиха Декларацията от Барселона – една декларация, в която общините са обезпокоени от постановките в тези споразумения, особено от факта, че тяхната компетентност и капацитет са подложени на сериозна девалвация от подписването на тези споразумения, защото те искат сами да управляват обществените средства в полза на населението. Други аргументи няма да изтъквам. Искам само да заявя пред Вас, че и в България има десетина общини, които са приели с решение на общинските съвети подобно присъединяване към Декларацията от Барселона. Сред тях са: Роман, Горна Малина, а така също и една община в областен град Ловеч. Нека да се вслушаме в тези десетина общини, които са преценили вредата от сключването на подобни споразумения. Благодаря Ви за вниманието.

ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ (БСП за България)449 думи

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Странно преминава обсъждането на това споразумение. Взимам думата, защото бях провокиран от някои от изказванията, които акцентираха върху това, че няма нищо конкретно в това споразумение. Второ, постави се въпросът дали това споразумение е протекционистично, или подпомага свободната търговия; дали политическите и социалните сили, които стоят на страната на протекционизма, каквото и да означава това, са регресивни – такива, които заслужават да бъдат порицани; дали свободната търговия е онзи инструмент, който носи просперитет и благоденствие на народите? Тоест изредиха се всички онези ценности на неолибералната икономическа и политическа доктрина, които още през началото на 90-те години по някакъв начин влязоха в политическите програми и в програмите на българските правителства. Върху тези разбирания беше осъществена така наречената реформа на българската икономика след 1997 г. и в резултат на този икономически курс днес ние се намираме тук – да не можем да си плащаме сметката. Това е накратко въпросът за СЕТА в неговите вътрешнобългарски измерения. Дали това е споразумение между отделни държави или между Европейския съюз и Канада, е отделен въпрос. Той произтича от сложната структура на функциониране на Съюза, където Европейският парламент и Европейската комисия приемат едни норми и ги ратифицират националните парламенти. Тоест възниква въпросът за стойността на днешните наши усилия, за това има ли смисъл от ратификация в националните парламенти? Ако ние отречем смисъла на днешния дебат, ако кажем, че днешната световна търговия се основава на принципите на свободата, на свободното формиране на цените и отсъствието на диктат, то ние ще бъдем много далеч от истината. Днешната световна търговия – от ценовата политика до разпределението на ресурсите, се осъществява в условието на диктата на транснационалните корпорации от цените на петрола до цените на маратонките. Къде е мястото на българската национална икономика и кой е българският национален интерес в рамките на Общия европейски пазар е същностният въпрос? Какво казаха по Споразумението в европейските институции, понеже за тях става дума? Социалната комисия на Европейския парламент гласува против това споразумение, председателствана от българския депутат Георги Пирински. Тя гласува против това споразумение със съвсем конкретни и сериозни аргументи. И първите, които искам да спомена, това са: въпросът за работните места, балансираният растеж на заплатите и на доходите, както и за дисбаланса в защита на трудовите права и правата на инвеститорите. Обръщам се към всички, които смятат, че тези въпроси не са конкретни. Социалната комисия на Европейския парламент прие тези аргументи и се съгласи с това, че споразумението между Европейския съюз и Канада не оказва или по-скоро оказва изключително отрицателно въздействие върху малкия и средния бизнес в европейската икономика,оказва изключително отрицателно въздействие върху защитата на работните места, тъй като всички защити на наемния труд в отношенията му с глобалните корпорации, които се явяват инвеститори, отпадат.

29 януари 2020 г.

Гласувания (9)

Стенограма (191 изказвания)

Регистрации