ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
Благодаря, уважаема госпожо Дариткова.
Становище на вносител – заповядайте. ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ (БСП за България): Уважаеми господин Председателстващ, уважаеми колеги!
Ще започна с това като представяне на мотивите, че миналата календарна година по инициатива на парламентарната група на БСП през месец февруари беше проведен дебат в залата на български парламент, на който беше поставена необходимостта от коренна промяна на основите на трансплантационната програма на тъкани, органи и клетки в България и беше задължен министърът на здравеопазването да представи такава програма в рамките на три календарни месеца.
През месец май се състоя следващо изслушване на министъра на здравеопазването, в което той представи своите виждания и нашата парламентарна група му посочи сериозните проблеми във визията, която той представи, за осъществяването според нас на истински прелом в дейността в областта на трансплантационното лечение в България, който представлява едно от най-важните направления на високотехнологичната медицина, която все повече започва да господства в здравеопазването в целия свят, включително и в България.
За една година, тъй като само след няколко дни ще се навърши една година от първото ни обсъждане, на практика трансплантационната активност в България изобщо не е променена. Аз няма да цитирам данните на Изпълнителната агенция по медицински надзор, която беше натоварена със Заключителните разпоредби в Законопроекта за бюджета на НЗОК да извършва регистрация на тази дейност, но внимателният преглед на активността в България подсказва, че за една година тя не се е променила.
България има най-ниска активност в рамките на Европейския съюз по отношение на трансплантационните дейности в страната, която е 0,7% на милион население. За сравнение – в държави от бившата Източна Европа, като Хърватия, като Словения, имат активност, която е не в пъти, а в десетки пъти по-висока: за Хърватия това са 7,9% на милион население, за Словения това е 11,4% на милион население. В този аспект като вносители ние се концентрираме върху няколко основни направления, за да подпомогнем Министерството на здравеопазването в решаването на проблемите за реорганизация – в позитивен смисъл, и в позитивен аспект, и в позитивна посока, на трансплантационното лечение в България.
На първо място, поставихме въпроса за финансовото обезпечаване. Никъде в нашия законопроект това предложение не е императивно вписано, че в момента на приемането на Законопроекта трябва едва ли не задължително да се актуализира бюджетът, за да бъдат осигурени всички дейности по трансплантация. Това можеше да стане между първо и второ четене, може и сега да стане между първо и второ четене с приемането на допълнителни точки в Законопроекта с оглед обезпечаването в един близък, но близък казвам, следващ период – примерно от 2021 г., на всички дейности в областта на предтрансплантационното и следтрансплантационното лечение.
На второ място, като вносители поставихме въпроса за улесняване на механизма на донорството. Искам да кажа тук на всички колеги народни представители, включително и на тези, които бяха наши опоненти в Комисията, че в страните на Евротрансплант – и по-скоро в шест-седем от тях, каквито са Австрия, Хърватия, Белгия, Люксембург и други държави, съществува така нареченото презюмирано съгласие на пациента. Тоест, когато пациентът не е изразил свое изрично несъгласие за даряването на неговите органи или тъкани, то при наличието на мозъчна смърт се консултират близките, но държавата не е задължена да иска тяхното разрешение. Пак повтарям, това са държави – членки на Евротрансплант, при които говорим за презюмирано съгласие, тоест няма изрично съгласие на съответния гражданин за даряване на органи. Ние като законовносители предложихме по-лекия вариант и го съобразихме, така да се каже, най-добронамерено с кампанията, която проведе есента Министерството на здравеопазването.
Уважаеми колеги народни представители, притежаването на тази доброволна карта, която беше широко рекламирана от министъра на здравеопазването за съгласие за донорство няма никаква правна стойност, когато в законодателството тя трябва да бъде консултирана активно, и то императивно с близките на пациента, който се намира в състояние на мозъчна смърт, за евентуалното взимане на решение за даряването на органи. Тоест, ако ние искаме, това е първото направление на улесняването на донорството, този относително малък брой случаи, защото като професионалист в областта на трансплантацията трябва да Ви кажа, че няма да са много българските граждани, които ще заявят приживе. Има известна доза фаталитет в това, никой не трябва да го отрича, ти да прецениш, че ще попаднеш в ситуация, в която можеш да бъдеш дарител, тъй като това има множество условия, които са поставени, и те са чисто технологични, и да отидеш да заявиш това. Но дори тази малка група, която съществува, благодарение на непрекъснатата кампания за пропагандиране на донорството, тя трябва да бъде взета преди нейната воля, както е в много страни, както казвам, членки на Евротрансплант в Европейския съюз, и това в този аспект да уреди донорството в Република България.
На второ място, огромната част от пациентите, които попадат в мозъчна смърт, при които няма презюмирано съгласие, тоест те не са изявили своето съгласие за даване на органи и тъкани, тогава вече като вносители на този законопроект сме посочили много ясна схема, каскадна схема за консултиране и взимане на решения съобразно родствените връзки и съществуващите роднини на тези пациенти в мозъчна смърт за реализиране на донорството.
По отношение на срока за информиране на Агенцията за медицински надзор трябва да Ви заявя, че нашето предложение беше много внимателно обмислено и в юридически аспект, тъй като трябва да Ви кажа, че голямата част от пациентите, които попадат в състояние на мозъчна смърт, което предполага възможността за взимане на органи от тях, попадат в спешна ситуация. Те не могат и няма никога да информират своя личен лекар. Те ако са в състояние на съзнание, биха могли, ако искат да информират своя лекуващ лекар. Идеята за личния лекар е практически несъстоятелна. Тя попада в другата – първата хипотеза, в която относително много малък брой граждани, независимо от кампанията ще направят едно волеизлияние преди попадането в евентуална критична ситуация, в която те ще се съгласят да бъдат дарители на органи.
И в този смисъл – и в първия аспект, и във втория, ние сме се съобразили и с европейското законодателство, с опита на страни, които са членки на Евротрансплант, а трябва да Ви споделя, уважаеми колеги, че в Европа съществуват и други организации – като Scandinavian transplant, като Southwest transplant, които също се занимават с проблемите на организацията и не само на донорството, но и обмяната на органи между отделните държави. Трябва да Ви кажа, че в България и до момента това е един много сериозен въпрос за страната, много голям проблем за страната. От шест години вече не е член на Евротрансплант, поради това че ние имаме брой на донори на милион население, които са абсолютно недостатъчни.
Необходимият минимум от донори е десет на милион население, тоест България трябва да има презумптивно 70 донора годишно, а за миналата година данните на Изпълнителната агенция показват, че имаме 16 донора общо за територията на страната, а като го разделим на седем милиона, вижте какво се получава.
По отношение на забележката на Министерството на финансите, че няма финансови разчети, ние направихме консултация с всички водещи трансплантолози в страната и заявихме, че при одобряването на този законопроект и влизането му в действие в определен от парламента срок – това не е задължително да стане с публикуването му в „Държавен вестник“, много от законодателните актове, които ние приемаме, са с отложен срок – 1 януари следващата година, 1 юни следващата година, са между 10 и 30 млн. лв.
Трябва да Ви кажа, че само за създаването на донорна банка в България – по всички механизми и критерии на европейските институции, са необходими – такъв проект съществуваше и беше предложен в българския парламент още преди десет години, са необходими около 15 млн. лв., тоест не приемаме, че няма никакви финансови разчети и тези финансови разчети са внимателно консултирани с водещите трансплантолози.
Не искам да ги споменавам поименно, но това са мои колеги и някои от тях добре познавате, а други не сте длъжни да познавате, но ме разберете добре, като трансплантолог, който е работил повече от 30 години в тази област: няма ли финансово обезпечаване на тази дейност, няма ли 24-часов контрол на донорската ситуация в България, ние никога няма да се измъкнем от тази ситуация! Всички помпозни приказки за това, че се опитваме нещо да направим – ето ги резултатите от миналата година: няма никаква промяна нито в донорските ситуации, нито в броя на трансплантациите и даже в някои направления имаме намаляване на броя на органните трансплантации, а в други направления имаме леко повишение, но е много по-ниско като абсолютна цифра от това, което се е наблюдавало само преди две-три години.