20 февруари 2020 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, наистина дълбоко съжалявам, че толкова гняв имаше в декларацията на Политическа партия ГЕРБ и не считам това за необходимо и адекватно. Може би трябва да разделим вчерашните събития на две. Едното е шествието, а другото – освиркванията. Считам, че шествието е право на българския президент и никой не може да му забрани той да участва или да ръководи дадено шествие. Той, уважаеми дами и господа народни представители, е избран пряко от българските граждани! Той има право да води български граждани, да бъде заедно с тях, да ги изслушва, да изразява тяхно мнение, да се вслушва в неволите! Но при Вас като че ли основният проблем е защо той не хвали правителството! Второ, не приемам и обидите относно участниците в това шествие – дали са били маргинали, тук се говореше за хора от миналото, за политици, които едва ли не нямат морал, неприсъщо е за народни представители, особено за политическата партия, която има амбициите да ръководи тази страна, да се отнася с такова пренебрежение към български граждани! Ето за това разделение и за тази омраза, която Вие насаждате сред българските граждани, ние говорим и искаме да преодолеем. Третото, освиркванията – доколкото си спомням, именно президентът призова да не се освиркват български политици на този ден! Само че, уважаеми дами и господа, тук въпросът, на който Вие трябва да си отговорите, е: защо българските граждани Ви освиркват? И трябва да започнете да си задавате този въпрос и да търсите отговори. (Реплики от ГЕРБ.) Тук вината не е в президентската институция, тук вината не е в Българската социалистическа партия, вината е във Вас, уважаеми колеги.

Защо бяха заедно?

Защото когато имаме държава, в която всеки ден всяка една община има проблем екологичен, проблем здравословен, както е днес в Раднево, когато наистина има проблеми с бъдещето на определени сектори, както е в сферата на енергетиката, хората негодуват, хората освиркват, хората изразяват своето негодувание и Вие трябва да се вслушате в това. По никакъв начин не мога да разбера тази ярост и злоба към една институция, единствената в страната, на която положителният рейтинг е по-голям от отрицателния! На това, на този въпрос трябва да си отговорим: защо тук в парламента ни е толкова нисък рейтингът, а на президентската институция рейтингът е толкова голям? Говорите за разделението. Уважаеми дами и господа, спомнете си президента Плевнелиев – не искам в никакъв случай да използвам обидни думи към него, но той даде началото и начина, по който президентската институция работеше в един период, в който той много, много по-рано свали доверие от едно правителство. Тогава Вие къде бяхте да говорите за обединението, за единението на нацията? Тогава Вас Ви нямаше, когато продължаваха постоянните критики. Президентът има право, защото българският народ вижда, че той изразява това, което те мислят. Разбира се, че на подобни събития е недопустимо наистина да има освирквания и аз считам, че президентът правилно реагира, като помоли гражданите да не освиркват. Но това, че се освирква даден кмет, даден министър, ще започне да бъде постоянна величина в нашия политически живот, защото това, което Вие виждате, хората не го усещат. Затова е тази ярост, с която Вие се нахвърляте върху дадена институция с тези обиди, с тези квалификации. Тя просто не отговаря на истината, уважаеми дами и господа. И вместо да търсим отговорите тук, продължаваме да търсим това разединение. Вижте, врагът на държавата не е тук, не е нито в президентската институция, нито в която и да е друга институция. Врагът е насаден от този наистина несправедлив преход, който направи така, че ние разбихме абсолютно всички институции в държавата, че вместо да говорим за работещите институции, говорим за глашатаи, които да ходят и да викат сред хората. Защото там трябва да има опитни и квалифицирани хора, които да не зависят нито от БСП, нито от ГЕРБ, нито от ДПС, те да зависят от българската държава, защото те са професионалисти и вършат своята работа, а не да имаме държава, в която един човек да решава дали ще има път, дали ще има винетка, дали ще има ток, дали ще има вода. Ето това ние трябва да променим. Това няма да стане с декларации, които са насочени към определена институция, или към човек, който казва истината. Да, ние тук всеки път опитваме да казваме истината, става политическото противопоставяне, сблъсъците и тази истина като че ли се скрива зад големите скандали. Но ние трябва да проумеем, че имаме голям проблем. Дано наистина ни проблесне, че този проблем зависи от нашето единение, когато става въпрос за национални приоритети, и че тук не трябва да има деление на ляво и дясно, защото с делението на ляво и дясно ставаме геополитически придатък към дадена система. Нашият национален интерес зависи не от това колко силно можем да плюем някого, а как в трудни моменти можем да си подадем ръка. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам процедурата по начина на водене, защото, да, всеки има право да говори от името на парламентарна група и да изнася речи тук от трибуната на Народното събрание. (Шум и оживление в „БСП за България“.)

Само че, госпожо Председател, дори и в момента държанието на лявата част на залата показва това, за което аз станах да поискам процедура по начина на водене.

Думички от сорта: плюене, омраза, мразене, вменени на цяла парламентарна група тук от трибуната, и то във връзка с това, че днес ние се обърнахме с един апел да не поругаваме най-голямата ни светиня, че криминални лица нямат право на това място…

Говоря от името на БСП.

…ето това не трябва да бъде допускано в българския парламент, госпожо Председател. (Реплики от „БСП за България“.)

Процедура!

Уважаема госпожо Председател, вземам процедура по начина на водене, защото мисля, че Вие пропуснахте нещо изключително опасно да прозвучи от тази трибуна. Предполагам, че в тази зала няма човек, който да не смята, че върхът на демокрацията в една държава е начинът, по който се провеждат изборите и самите избори, и резултатите от тях. И когато от името на парламентарна група, без да се направи забележка от Вас или без някой от тази парламентарна група да протестира, нарече избора, проведен от българската държава, и резултатите, които в този избор са два милиона и над два милиона души, гласували за даден човек, „стечение на обстоятелствата“, както това беше наречено, че президентът бил по стечение на обстоятелствата президент, това е удар срещу демокрацията, това е удар срещу българския народ и това е удар срещу правото му на избор. По-скоро стечение на обстоятелствата е, че такива хора като него са в този парламент. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Позволете ми на първо място процедура за допуск в залата на госпожа Галя Димитрова – изпълнителен директор на НАП, и на господин Росен Бъчваров – директор на дирекция.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! „Временната анкетна комисия бе създадена с Решение на Народното събрание на 25 юли 2019 г., като съставът ѝ е от 15 народни представители, избрани на паритетен принцип – по трима народни представители от всяка парламентарна група. Срокът на действие на Комисията бе три месеца, като е удължен еднократно до 30 ноември 2019 г. Целта на Временната анкетна комисия бе да извърши необходимите действия по изясняване на всички факти и обстоятелства и да представи доклад по тях. В срока и в рамките на предоставения ѝ от Народното събрание мандат Временната анкетна комисия е провела осем заседания, на които са приети Вътрешни правила за работа на Комисията; проведени са изслушвания на представители на Националната агенция за приходите (НАП); Министерството на финансите (МФ); Министерството на вътрешните работи (МВР); Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС); Комисията за защита на личните данни (КЗЛД); Държавната агенция „Електронно управление“ (ДАЕУ); Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура, както и на представители на Нотариалната камара и Висшия адвокатски съвет за предприетите от тях действия и мерки във връзка с източването на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите. Изпратени са писма до Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките в България и Сдружение „Асоциация за отговорно небанково кредитиране“, като са получени отговори от тях. След случая с източването на информация от електронната база данни на НАП, е преустановен обменът на данни между данъчните администрации на държавите – членки на Европейския съюз. На първото заседание на Комисията бяха изслушани представители на МВР, ДАНС и НАП. Те предоставиха информация за това как е постъпил сигналът за незаконосъобразните действия във връзка с източването на информация и публикуването на лични данни на пет милиона български граждани и огромен брой търговски дружества. Представителите на НАП обясниха какви са били първоначалните предприети мерки и действия от тяхна страна за изясняване броя на засегнатите лица и за защита на останалата информация от информационните масиви на Агенцията. Те представиха също така и разработеното от тях приложение на интернет страницата на Агенцията, с което всяко физическо лице – български гражданин, има възможност да провери дали данните му са разпространени вследствие на нерегламентирания достъп до информационните масиви на НАП. Представителите на Министерството на вътрешните работи и ДАНС изнесоха справки за предприетите от тяхна страна първоначални действия, включително и по отношение на докладването на Прокуратурата във връзка с образуването на досъдебно наказателно производство. От страна на народните представители, членове на Комисията, бяха зададени множество въпроси, на които представителите на съответните институции отговориха подробно и изчерпателно. От страна на членовете на Комисията бе отправено искане към изпълнителния директор на НАП да бъде предоставена информация за служителите на Агенцията, които работят по поддръжката на информационните масиви, по предоставянето на електронни услуги, както и на останалите ИT специалисти, които разполагат с достъп до съответните информационни фондове, също така и за изпълнителите по договори за обществени поръчки, както и за разработването и поддръжката на информационните системи на Агенцията. В началото на месец септември с писмо на изпълнителния директор на НАП бе изпратена исканата информация, която съдържаше включително и поименен списък на служителите от специализираните звена на НАП, работили с информацията, която е станала предмет на незаконосъобразни действия. Представителите на Комисията за защита на личните данни по време на изслушването им в Комисията посочиха, че са се самосезирали след уведомяване от страна на НАП за проблем с информационната сигурност в рамките на 72 часа от установяването, както и в резултат на медийни публикации. Комисията за защита на личните данни е извършила цялостна проверка на администратора, като в резултат на едномесечната проверка екипът е излязъл с определени констатации. Констатации от извършена проверка на НАП за периода от 22 юли 2019 г. до 19 август 2019 г. съгласно Заповед от 19 юли 2019 г. на председателя на Комисия за защита на личните данни са следните: от събраните в хода на проверката документи, проверяващият екип е констатирал, че на 15 юли 2019 г. НАП е установила изтекла информация, съдържаща индивидуализиращи данни на физически лица чрез осъществен неоторизиран достъп до поддържаните от нея информационни бази с данни. На следващия ден е изпратено уведомление за нарушение на сигурността съгласно чл. 33 от Регламент (ЕС) 2016/679. Предприети са необходимите технически и организационни мерки за защита на данните за справяне с нарушението на сигурността на личните данни, като са спрени критични приложения, предоставящи електронни услуги на гражданите. Уведомени са също така и разследващите органи, партньорските данъчни институции в държавите – членки на Европейския съюз, засегнатите публични органи и институции, както и „Информационно обслужване“ АД, за да бъде осъществен независим външен одит. В законоустановения срок НАП е предприела необходимите действия за уведомяване на гражданите посредством средствата за масово уведомяване, както и разработване на приложение, с което всяко физическо лице български гражданин да провери дали данните му са разпространени вследствие на нерегламентирания достъп до информационните масиви на НАП. Съответното приложение е достъпно на интернет страницата на Агенцията и е било активно след 25 юли 2019 г. Предприети са мерки за физическите лица, чуждестранни граждани, като в английската версия на официалната интернет страница на НАП е създадена специализирана рубрика, посветена на неоторизирания достъп до лични данни, в която е публикувана обобщена информация за кръга на засегнатите лица, включително чуждестранни такива, вида на разкритите лични данни и описание на евентуалните последици от нарушението, както и отговори на най-често задаваните въпроси. Данъчните администрации на държавите, с които НАП обменя данъчна информация по реда на международни актове, са уведомени за инцидента с информационната сигурност и разкритите лични данни чрез общи и индивидуални писма до международни организации, в които се сочи броят на записите, които са били обект на неоторизиран достъп. Уведомени са Европейската комисия и специализираните служби в състава ѝ, Глобалният форум към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, както и компетентните органи за обмен на информация на държавите – членки на Европейския съюз, в областта на данък добавена стойност и събиране на различни публични вземания. Подготвено е и е изпратено писмо до всички данъчни администрации, за чиито местни лица има индикация за неправомерно разкрити лични данни, с което се иска съдействие от съответния административен орган в данъчната администрация, който след предоставяне от страна на НАП на идентификационните данни, да уведоми местните лица индивидуално. Търсенето на такова съдействие е било необходимо, поради това че в голям брой от случаите НАП не разполага с конкретни данни за контакт с чуждестранните лица, а също така е практически невъзможно да бъде удостоверена самоличността на някои от тези чуждестранни лица, ако бъде използвана електронна услуга от интернет сайта на НАП. Проверяващият екип от Комисията за защита на личните данни счита, че НАП, в качеството ѝ на администратор на лични данни, не е предприела всички подходящи технически и организационни мерки за защита на личните данни, в резултат на което е осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на лични данни на физически лица от информационните бази данни, поддържани от Агенцията. От съдържанието на подаденото уведомление и от приобщените към преписката документи е установено, че в неправомерно достъпната и разпространена впоследствие в интернет пространството информация се съдържат данните на физически лица, упоменати в предоставени по време на проверката списъци, както следва: общ брой на всички физически лица, който включва български и чужди граждани, в това число и с прекратена регистрация – над 6 милиона; общ брой на всички активни физически лица, който включва български и чужди граждани – над 4 милиона и 100 хиляди; общ брой на активните български граждани (с ЕГН) – 4 057 328; общ брой на активните чужди граждани с личен номер на чужденец (ЛНЧ) – 24 507; общ брой на активните чужди граждани със служебен номер на НАП – 23 085; общ брой на физическите лица (български и чужди граждани) под 18 годишна възраст от общия брой активни български и чужди граждани – 8402; общ брой на неактивните (с прекратена регистрация) български граждани (с ЕГН) – 1 959 598; общ брой на неактивните (с прекратена регистрация) чужди граждани с личен номер на чужденец (ЛНЧ) – 9425; общ брой на неактивните (с прекратена регистрация) чужди граждани със служебен номер на НАП – 351; съществуват 154 броя идентификатори на физически лица (български и чужди граждани), които се срещат като повече от един тип идентификатор – ЕГН, ЛНЧ, служебен номер на НАП; общ брой на физическите лица, за които е видно от публикуваната информация на интернет страницата на НАП, че е достъпна следната информация: имена, ЕГН, адрес, номер, валидност и издател на валидна лична карта – 189. Установено е, че параметрите, свързани с нарушение на сигурността на личните данни от НАП, са следните: общ размер на информацията, която е разпространена в интернет пространството, е 10,7 GB; общ размер на информацията, до която е осъществен неоторизиран достъп, е 1450 GB; общ размер на информацията на сървъра на НАП, до който е осъществен неоторизиран достъп, е 1733 GB; информацията, до която е осъществен неоторизиран достъп, съдържа следните категории лични данни: имена, ЕГН, адреси, телефон, електронна поща и данни за данъчно-осигурителна информация; разпространената информация при неоторизирания достъп е под 1% от цялата информация, която се е намирала на сървъра, до който е осъществен този достъп – 10,7 GB от 1733 GB. Констатирано е, че НАП в качеството ѝ на администратор на лични данни не е приложила подходящи технически и организационни мерки за защита на данните съгласно чл. 32 от Регламент ЕС 2016/679, в резултат на което е осъществен нерегламентиран достъп и са разпространени личните данни на физически лица. В тази връзка се предлага да бъде издадено разпореждане на НАП на основание чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент 2016/679, за да се съобразят операциите по обработване на личните данни с разпоредбите на Регламента в срок не по-късно от шест месеца от връчване на разпореждането. След извършване на проверката е било констатирано, че в НАП не са били предприети определени технически и организационни мерки за защита на данните и са направени следните препоръки: да се изготвят ясно разписани правила за отделните потребители в информационните системи на НАП, функционалните им задължения и процедурите за тяхната дейност, като се дефинират принципите на взаимодействие на отделните потребители; да се изготвят процедури за взаимодействие на отделните потребители в системата за защита на личните данни; да се изготвят в пълен обем правила и процедури за защита на личните данни, като всяка една от подържаните в НАП информационни системи разработи правила за обработка на личните данни в тях; да се предвидят в политиките за формиране на профилите за достъп до приложенията, реализиращи електронни услуги за гражданите, достатъчно рестриктивни мерки за достъп до базите данни, като същите да не се достъпват с прекомерни права от привилегированите потребители; да се предприемат необходимите действия за създаване на одитни записи на отделните събития и дневници за привилегированите потребители; да се внедри Система за управление на привилегиите на потребителите и Система за управление и анализ на събитията, отразени в дневниците; да се изготви Методика за управление на риска и анализ на риска, приложима за всяка една информационна система към момента на нейното първоначално въвеждане в експлоатация и последващата периодичност за оценка на риска в съответствие с чл. 35 от Регламент на ЕС 2016/679; да се извърши оценка на въздействието при идентифициран „висок риск“ за всяка една система и предприетите мерки съгласно одобрен и публикуван на интернет страницата на Комисията за защита на личните данни списък по чл. 35, § 4 от Регламент 2016/679, правила и процедури за оценка на въздействието за защита на данните при първоначално стартиране на нови информационни системи и приложения.“ Уважаема госпожо Председател, понеже препоръките от страна на Комисията за защита на личните данни са изключително много и са публикувани съответно като приложение към Доклада на Анкетната комисия, предлагам да премина нататък към изслушването, което Комисията осъществи на представителите от Държавна агенция „Електронно управление“.

Благодаря. Позволете ми да отбележа, че: „на 28 август 2019 г. на основание чл. 87, ал. 3 от Закона за защита на личните данни Комисията за защита на личните данни е издала наказателно постановление на НАП за нарушение на чл. 32, § 1, буква „б“ от Регламент ЕС 2016/679, с оглед на осъществен неоторизиран достъп, неразрешено разкриване и разпространение на личните данни на физически лица от информационни бази данни, поддържани от Агенцията. Размерът на наложената санкция е 5 млн. 100 хил. лв. Към настоящия момент НАП обжалва издаденото наказателно постановление. На второто заседание бяха изслушани представители от Държавната агенция „Електронно управление“. Представителите отбелязаха какви мерки са предприети, включително във връзка с изтичането на данните и какво е състоянието на защитеността им в сървърите на държавната администрация. Те констатираха, че през последните години киберсигурността се е превърнала в ключов фактор за устойчивото развитие и просперитета на държавата, бизнеса, обществото и запазването на демократичните свободи на гражданите. Пробивите в информационните системи и изтичането на лични данни от информационни активи представляват един от най сериозните проблеми пред сигурността в национален и в световен мащаб. Методите, техниката, процедурите и технологиите за пробив се развиват изпреварващо във времето, като крайните резултати остават едни и същи – нарушено доверие на гражданите. От тяхна страна беше отбелязано, че нарушенията в мрежовата сигурност остават в класацията на уязвимостите с най-висок приоритет, с принос за над 70% от компрометираните данни, докато хакването като действие остава тип нарушение номер едно по брой инциденти, представляващи 82% от докладваните нарушения. Според публикуваните анализи на Cyber Risk Analytics относно изтичането на лични данни, за първата половина на 2019 г. в света са били регистрирани над 3800 пробива, посредством които са били разкрити над 4 милиарда записа на конфиденциална или лична информация. Представителите отбелязаха, че състоянието на мрежовата и информационната сигурност в държавната администрация е в пряка зависимост от състоянието и развитието на информационните ресурси, с които тя разполага. По отношение на развитието на информационните ресурси Държавна агенция „Електронно управление“ провежда политика за преминаване към използване на хоризонталните системи и споделените ресурси на електронното управление чрез Единната електронна съобщителна мрежа, Държавния хибриден частен облак и хранилището на данни. Посоката е: централизирано планиране и управление на споделените информационни ресурси при децентрализираното им използване и отговорност за наличието и сигурността на данните от административните органи. В административните органи към момента съществува голямо многообразие от информационни системи с различно предназначение в зависимост от конкретните функции, които осигуряват. Тези системи са въвеждани по различно време и са с различна степен на зрялост по отношение на оперативната съвместимост, мрежовата и информационната сигурност. Посочи се, че системите са все още силно фрагментирани, което налага допълнителни усилия за тяхната интеграция. Съгласно обобщената информация от 495 администрации в експлоатация през 2019 г. са 5009 броя информационни системи. От тях за 3484 броя или 69% са с осигурена техническа поддръжка, гарантираща тяхната работоспособност. Допълнителният анализ показва, че за 90% от информационните системи с общо предназначение е осигурена техническа поддръжка, докато при специализираните системи такава е налична само по отношение на 46% от тях. До момента в администрациите са налични 118 950 броя работни станции, като 77,8% от тях са в централната, специализираната, териториалната и областната администрация, а 22,2% – в общинската. В края на 2013 г. администрацията е разполагала общо със 114 093 броя работни станции. Анализът на данните от експлоатационния им период показва, че 46% от работните станции следва да бъдат обновени в краткосрочен план с цел да отговарят на минималните изисквания на мрежовата и информационната сигурност и динамиката на работните процеси. Администрациите разполагат с 5535 сървъра от различни класове спрямо 5817 броя в края на 2013 г., като 72,5% от тях са в централната, специализираната териториална и областната администрация, а 27,5% – в общинската. Административните органи са осигурили и инсталирали антивирусен софтуер на 94 529 броя работни станции и на 4346 броя сървъра. През 2018 г. държавната администрация е инвестирала близо 5 млн. лв. за антивирусни продукти и системи, като през 2019 г. ще изтекат лицензионните права в 237 администрации, а 50 администрации са в състояние на риск, тъй като не разполагат със съответните системи. Разходите за мрежовата и информационната сигурност са част от общите разходи за електронно управление, като със Закона за държавния бюджет на Република България за 2018 г. за първи път в отделно приложение бяха определени целевите средства за електронно управление и информационни и комуникационни технологии. За 2018 г. те са в размер на 109 млн. 817 хил. 100 лв., като с 61 промени на утвърдените целеви разходи за електронно управление и информационни и комуникационни технологии, извършени по реда на Закона за публичните финанси, достигна до 133 млн. 301 хил. 900 лв. През последните години България е инвестирала годишно в електронното управление около 0,1% от БВП, а за сравнение държави, като Белгия, Италия, Австрия, Норвегия и Холандия инвестират в електронното управление около 0,6% – 0,8% от брутния вътрешен продукт, докато страни като Швеция и Великобритания инвестират около 1,4% от брутния вътрешен продукт на страната. Данните от Доклада за състоянието на администрацията за 2018 г. сочат, че общият брой на служителите в администрацията, отговарящи за информационни и комуникационни технологии, е 2987, което е около 2% от заетите. Според техните функции се разпределят, както следва: служители, занимаващи се с поддръжка на информационни и комуникационни технологии – 1913, с планиране – 627, с разработка – 447. Отбеляза се, че около 30% от администрациите нямат осигурен необходим административен капацитет за работа по електронното управление, като основни причини за това са липса на квалифицирани или недостатъчно обучени кадри, ниско заплащане и недостатъчна щатна численост. През второто тримесечие на 2019 г. средното брутно възнаграждение на наетите лица в икономическата дейност „Създаване и разпространение на информация, творчески продукти и далекосъобщения“ е 3053 лв. Данните относно възнагражденията на служителите в администрацията, заети в сферата на информационните и комуникационните технологии, сочат, че средното им месечно възнаграждение е 1348 лв. и изостава доста от тези, получавани в частния сектор. Продължава високото текучество на кадри, включително поради липса на възможности за конкурентно заплащане спрямо частния сектор. В световен мащаб продължава да е в сила тенденцията за увеличаване на броя на инцидентите в киберсигурността, както и за нарастване на тяхната сложност. В периода януари – август 2019 г. Националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност е констатирал непрекъснато усложняване на обстановката по киберсигурността на страната. Статистиката за периода е била свързана с регистрирани инциденти с мрежовата и информационната сигурност в централната и териториалните администрации с висок и среден приоритет. В 12 пункта в таблица е описан съответният брой инциденти.“ Уважаема госпожо Председател, няма да ги чета подробно, тъй като са прекалено специализирани – разпределен отказ от услуга, криптиращ вирус, опит за проникване и така нататък.

„По данни от статистиката, която се води от Екипа за нарушения в и от българското интернет пространство, за периода януари – август 2019 г. са регистрирани 1263 инцидента, което е увеличение спрямо същия период на 2018 г. с 34%; с 13% за 2017 г.; с 277% за 2016 г.; с 273% за 2015 г.; и с 338% за 2014 г. За сравнение в световен мащаб броят на докладваните нарушения за първото полугодие на 2019 г. е с 54% по-голям от този за същия период на 2018 г., тоест очаква се в месеците до края на 2019 г. и съответно следващите години процентът на нарастване на регистрираните нарушения в и от българското интернет пространство също да нараства с такива стойности. Отново следва таблица с броя на регистрираните инциденти по приоритет: с висок за 2019 г. – 564; за 2018 г. – 416; за 2017 г. – 648; за 2016 г. – 159; за 2015 г. – 139; за 2014 г. – 53; със среден съответно: 677 за 2019 г.; 538 за 2018 г.; 383 за 2017 г.; 242 – за 2016 г.; 245 – за 2015 г.; и 320 – за 2014 г.; нисък за: 2019 г. – 22; 2018 г. – 51; 2017 г. – 90; 2016 г. – 54; 2015 г. –78; и 2014 г. – 1. Видно от посочените справки, броят на инцидентите с висок приоритет е около 10% от общия брой на регистрираните такива. Наблюдава се рязко увеличаване на броя засегнати IP адреси в българското адресно пространство – с над 6,5 пъти, като за последната година е 27 пъти спрямо 2017 г. и над 390 пъти спрямо 2016 г. През 2019 г. за даване на указания и препоръки за разрешаването на инциденти и за преустановяването на нарушения Националният екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност е подготвил и изпратил над 14 043 имейла, което е увеличение със 100% спрямо същия период на 2016 г. Най-значителният инцидент, регистриран от Националния екип за реагиране при инциденти, е свързан с изтичането на лични данни от Националната агенция за приходите. След настъпването на инцидента на 15 юли 2019 г. съгласно чл. 21, ал. 4 от Закона за киберсигурност в Националния екип за реагиране при инциденти с компютърната сигурност е получено уведомление от Националната агенция за приходите. Във връзка с инцидента – два часа след получаване на Доклада, е получено и разпореждане от председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ за изпращане на служители с цел запознаване с фактическата обстановка и оказване на помощ. С оглед факта, че в случая са били налице предположения за евентуално компютърно престъпление, е започнала съвместна работа с екипите на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи и екипи на Държавна агенция „Национална сигурност“. В резултат на което са установени индикации за налична уязвимост в програмния код от съответния тип на съответното приложение, цитирано по Доклада. След установяването на това обстоятелство веднага е била прекъсната работата на съответното приложение. Една от мерките, предприети от ръководството на Националната агенция за приходите, е назначаването на одит от външна специализирана организация. През месец октомври 2018 г. беше приет Законът за киберсигурност, с който се въвеждат изискванията на Директива 2016/1148 ЕС относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Европейския съюз. Със Закона за киберсигурност на административните органи се възлага отговорността за сигурността на използваните от тях мрежи и информационни системи. На 18 юли 2019 г. е свикано извънредно заседание на Експертния съвет по интеграция на информационните ресурси. В Съвета участват ИТ ръководители на всички министерства, ключови второстепенни разпоредители и общински администрации, като Националната агенция за приходите, Националният осигурителен институт, Агенцията по вписванията, Агенцията по геодезия, картография и кадастър и други. Една от основните функции на Съвета е да се разглеждат предложения за технологични решения, модели за интеграция и взаимодействие, споделено ползване на ИТ ресурси и други. По време на срещата участниците в нея са се запознали с изтичането на данни от Националната агенция за приходите, като са направени препоръки за преглед и предприемане на последващи действия и мерки, както следва: осигуряване на дългосрочно съхранение на логове на различните нива, активиране на функционалностите на системите за управление на бази данни и други подобни мерки, които са отразени в Доклада на Комисията. Държавна агенция „Електронно управление“ е създала също и Регистър на информационните ресурси, който следва регулярно да бъде актуализиран от административните органи. Агенцията регулярно изпълнява дейности, свързани с издаването на методически указания, насочени към повишаване нивото на мрежовата и информационната сигурност. Във връзка със задълженията на председателя на Държавна агенция „Електронно управление“ да упражнява контрол за спазване на изискванията за мрежова и информационна сигурност и оперативна съвместимост през последните 12 месеца е извършена проверка на състоянието и експлоатацията на информационните ресурси, включително климатизация, електрозахранване и общо състояние на сървърните помещения. В обхвата на проверката са били включени администрацията на Министерския съвет, Министерството на правосъдието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Агенцията по обществени поръчки, Агенция „Митници“, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция за приходите, Националният осигурителен институт и Държавен фонд „Земеделие“. В хода на проверката е констатирано, че: част от администрациите имат непълна информация за софтуера и фърмуера, който използват; част от администрациите използват самоиздадени сертификати за вътрешните си сървъри; в повечето администрации има разработена и внедрена, но не сертифицирана системата за управление на сигурността на информацията; в част от администрациите липсват или са непълно разработени вътрешни правила за докладване, обработване на инциденти и планове за действие при инциденти, като не всички администрации поддържат регистър на инцидентите; рядко се прави проверка за годността на направените копия на информацията, включително и за критични за електронното управление системи и регистри; не са достатъчни специализираният софтуер и устройствата за резервиране на големи масиви от данни; не се планират и провеждат достатъчно обучения за повишаване на квалификацията на служителите; поради ниското ниво на заплащане на ИТ специалистите щатът остава незапълнен. Работата на Комисията продължи с изслушване на представители на Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура, при спазването на разпоредбата на чл. 198 от Наказателно-процесуалния кодекс. Представителите на Прокуратурата и административните ръководители на двете прокуратури отбелязаха, че досъдебното наказателно производство се води срещу три лица – Иван Тодоров Тодоров, Георги Недялков Янков и Кристиян Георгиев Бойков. Всички те имат по две обвинения – съответно за ръководител, респективно участник в организирана престъпна група. Това представлява едното обвинение. Второто обвинение е за участие и действия в условията на създаване на смут и страх в населението. Това попада в обхвата на Глава първа „Престъпления против Републиката“ от Наказателния кодекс. Беше посочено, че единият обвиняем е бил задържан под стража, другият е с парична гаранция, а последният обвиняем е с наложена по-лека мярка за неотклонение „подписка“. Беше допълнено, че са анализирани всички събрани доказателства, събрани чрез извършените процесуално-следствени действия. Назначени са множество технически и компютърни експертизи, като е изискана информация от различни държавни институции, засегнати от този тип атака на групата лица. Отбеляза се, че е необходимо да има законодателни промени, с които да се въведат по-строги санкции за киберпрестъпленията по Глава девет „а“ от Наказателния кодекс, свързани с компютърните престъпления най вече в насока завишаване на налаганите наказания. Комисията изслуша и представителите на Нотариалната камара и на Висшия адвокатски съвет, които отбелязаха, че не са констатирани случаи и съответно не са им докладвани такива, в които да има опит за злоупотреба с лични данни в ежедневната им дейност с гражданите, след инцидента с източването на данни от Националната агенция за приходите както при съответните нотариални удостоверявания и при прехвърлянето на собственост върху недвижими имоти и моторни превозни средства, така и от адвокатските колегии в страната не са постъпвали сигнали за злоупотреба с лични данни в резултат на изтичането на такива. Беше посочено, че в Нотариалната камара съществува система, в която законодателно е уредено при удостоверяване на подписите върху пълномощни за разпореждане с недвижим имот, там директно да се качва самият документ. По този начин се възпрепятства възможността да бъдат използвани фалшиви пълномощни, да бъдат ползвани чужди лични данни, за да може да бъде прехвърлен даден недвижим имот. От 2009 г. с Постановление на Министерския съвет е предоставена възможност на нотариусите за достъп до Националния регистър за българските лични документи. Така при прехвърляне на недвижим имот няма опасност, или е сведена до минимум, възможността да бъдат използвани чужди лични данни, тъй като при въвеждане на данните от личната карта на лицето, което участва в сделката, пред нотариуса се визуализира и образът му. Допълни се, че всички банки имат достъп до тази система. С достъпа до тази система самите банки имат възможност за проверка на достоверността на представените пред тях пълномощни. Отбеляза се, че относно сделките с моторните превозни средства през 2018 г. също е въведен автоматизиран обмен на данни между Нотариалната камара и Министерството на вътрешните работи, съобразно който нотариусът при въвеждането на данните на едно моторно превозно средство получава пълните данни за документа за самоличност на лицето, съответно и данни за моторното превозно средство. По този начин е пресечена възможността за злоупотреба чрез ползване на фалшиви свидетелства за регистрация на моторни превозни средства или фалшиви лични документи. В заключителното си заседание Временната анкетна комисията изслуша отново представителите на Националната агенция за приходите, които подробно изложиха мерките и дейностите, извършени в Агенцията от края на месец юли до датата на последното ѝ заседание. Те могат да бъдат охарактеризирани по следния начин: въведени са по-конкретни и стриктни правила за достъп в защитната стена на Националната агенция за приходите; реализиран е допълнителен защитен слой на публичния сайт на Националната агенция за приходите; създадени са потребители с административни права в активната директория на Националната агенция за приходите да я ползват с цел следене на опити за достъп и атаки, като стартира процес на логване на действията…“ Госпожо Председател, предлагам да не ги изчитам докрай, тъй като предполагам, че голяма част от тях ще бъдат предмет и на изложението на представителите на Националната агенция за приходите.

„На последното заседание бяха изслушани представители на Министерството на финансите. Беше посочено, че основна задача на дирекция „Информационни системи“ на Министерството е управлението на предоставяните ИТ услуги. Отбеляза се, че част от дейностите по това управление са нетипични за основните функции на Министерството и се изнасят към външни доставчици. Беше предоставена и подробна информация в писмен и табличен вид относно броя, предмета и стойността на договорите, които Министерството е сключило. Тази информация е приложение към Доклада на Комисията. В своите становища по писмата на Временната анкетна комисия Камарата на частните съдебни изпълнители, Асоциацията на банките в България и Сдружение „Асоциация за отговорно небанково кредитиране“ – това е асоциацията на фирмите, предоставящи бързи кредити, се посочва, че не са имали затруднения в ежедневната си дейност, свързани с изтеклата информация от електронната база данни на НАП, както няма и постъпили сигнали при тях. От проведените обсъждания може да се посочат следните заключения във връзка с поставените от народните представители въпроси. Беше уточнено, че Комисията за защита на личните данни не разполага с правомощия да изследва и търси персонална отговорност от съответните администратори на лични данни. Тяхната компетентност се свежда до това да следят дали администраторът спазва изискванията и ако не ги спазва, да издава съответните предписания със съответния срок на изпълнение. В случай, че те не бъдат изпълнени, тогава Комисията за защита на личните данни може да санкционира администратора. Отбеляза се, че в процеса на извършената проверка е имало пълно съдействие от страна на администратора в Националната агенция за приходите и от страна на неговите служители. Комисията за защита на личните данни не е констатирала каквато и да е липса на компетентност от страна на служителите на НАП. От Комисията бе изискано да бъде предоставена информация от Националната агенция за приходите за образованието, специализацията и професионалния опит на служителите, работещи в административната дирекция, осигуряваща поддръжката и защитата на информационните масиви. Относно изискванията за образование на лицата, които работят с лични данни се посочи, че няма изискване за образователна квалификация, но има изискване за професионална компетентност, тоест те да са работили и да са били обучавани, а ако не са работили, да минават през определени курсове на обучение. Представителите на Комисията за защита на личните данни акцентираха, че НАП са приоритизирали обслужването на физическите лица чрез електронни услуги в минус на действията, свързани със защитата на личните данни и информацията, и следва да се намери необходимият баланс между защитата и тяхната функционалност. Представителите на Държавна агенция „Електронно управление“ отбелязаха, че са извършени проверки на 15 от най-критичните администрации в периода 2018 – 2019 г., есента, включително, както и на НАП по действащата към момента на проверките Наредба за мрежова и информационна сигурност и съответно предписанията са били дадени съгласно нея. Проверките са били извършени на базата на проверка по документи, среща със служителите и проведени интервюта в сградата на НАП и на тази база са били направени съответните препоръки, като един от най-често срещаните проблеми е бил свързан с инсталациите и поддръжката включително и на системата за пожарогасене. Отбеляза се, че независимо откога работи една система по отношение на промяната на хардуера, тя следва да бъде достатъчно добре изградена и да бъде поддържана. Случаят в Националната агенция за приходите се дължи и на това, че е имало много голям натиск по отношение на предоставянето на повече като брой електронни услуги с цел обслужване на гражданите. Посочи се, че въпросът по отношение на отговорността на трети страни е на съответния изпълнител – собственик на системата. В случай, че има единен системен интегратор, негова отговорност би била да синхронизира всички действия на всички заинтересовани страни в процеса на изграждане, развитие, поддръжка, мрежова и киберинформационна сигурност. В отговор на поставените въпроси от депутатите, представителите на Апелативната специализирана прокуратура и Специализираната прокуратура отбелязаха, че са били разпитани множество длъжностни лица, като няма данни деянието да е извършено с помощта или със съдействието на служител от данъчната или друга администрация. Те допълниха, че към тогавашния момент нямат информация да се е случило манипулиране или компрометиране на данни с персоналните идентификационни кодове или квалифицираните електронни кодове – подписи, като посочиха, че целта на хакерската атака, според проведените процесуално-следствени действия, е всяването на смут в населението и дестабилизация на страната, както и на обществените отношения в тази сфера. Представителите на Висшия адвокатски съвет и на Нотариалната камара акцентираха, че благодарение на тяхната активна съвместна работа, включително и с Министерството на вътрешните работи през годините са ограничени до минимум възможностите за извършване на злоупотреби с лични данни. Представителите на Националната агенция за приходите и на Министерството на финансите отбелязаха, че предстои да се анализира възможността за реализиране на двуфакторна идентификация на служителите на НАП и администраторите, както и необходимостта за провеждане на обучение на служителите от съответните административни дирекции.“ В Доклада следва един дълъг списък на всички лица, които бяха поканени и бяха изслушани на заседанията на Временната анкетна комисия. Ще премина, уважаема госпожо Председател, към изводите и заключенията. „От проведените дискусии може да се посочи, че през последните 20 години комуникационната и информационната инфраструктура на държавната администрация се е изграждала поетапно като самостоятелни системи, удовлетворяващи функциите на съответната администрация. Необходимостта за предоставяне на електронни услуги е довела до значителни промени в първоначалната архитектура на изградените системи, което в много от случаите е извършвано чрез надграждане от различни изпълнители и допускане на компромиси в сигурността на системите с цел удовлетворяване изисквания за достъп до информация. По-голямата част от проектите са финансирани с бюджетни средства, а не са били използвани възможностите за финансиране по оперативни програми, особено през последните години, когато е било необходимо да бъдат заменяни остарелите системи от хардуер и софтуер. След завършване на гаранционните срокове по съответните договори от административните органи не са били планирани и осигурявани достатъчно финансови средства за поддръжка в голям процент от случаите. В резултат на обжалване на обществени поръчки в редица случаи системи са функционирали в продължителен период без поддръжка и актуализиране на системен софтуер с открити и оповестени уязвимости. Поради забавяне подмяната на хардуер и софтуер функционират системи с уязвимости, за отстраняването на които е необходимо цялостно обновяване на системите, а в някои от случаите и тяхното повторно изграждане. Показателен е случаят с източването на информация от НАП, при който след изтичането на гаранционния срок на информационната система различните компоненти са поддържани от различни доставчици на услуги, което е довело до някои несъвършенства и не винаги ефективно функциониране. Преодоляването на слабостите може да се извърши само чрез комплексни мерки, включващи спазването на единна архитектура, определяне на единен системен оператор, промяна в отношението на всички административни органи по въпросите на мрежовата и информационната сигурност и постепенното изграждане на нова култура и начин на поведение по отношение на киберсигурността. Констатации и препоръки: 1. Да бъде извършен одит на системите на всички централни и общински администрации от централните и местните органи на власт, приоритизирани спрямо количеството данни и потенциалния риск. 2. Ръководството на НАП да се съобрази с констатациите от доклада на Комисията за защита на личните данни при извършената проверка от месец август 2019 г. 3. При сключване на договори за изграждане и поддържане на информационни системи от Министерството на финансите и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към него да се включват клаузи за носене на отговорност от страна на изпълнителите, които да допускат търсене на отговорност и при виновно неизпълнение на договорите. 4. Ръководството на Националната агенция за приходите да предприеме необходимите действия за цялостно изпълнение на изискването на Закона за електронно управление, новата Наредба за общите изисквания към мрежова и информационна сигурност, приета през миналата година, и свързаните с тях вътрешни правила и процедури относно спазване на всички изисквания за мрежова и информационна сигурност с цел недопускане на инциденти и срив на поддържащите информационни системи. 5. Да се въведат изисквания за конфигуриране на специализиран софтуер за откриване и предотвратяване на проникванията, както и провеждане на задължителни тестове за проникване поне веднъж годишно, в зависимост от риска, с цел откриване на уязвимости. 6. Да се проведат задължителни обучения на експертите от всички звена в държавната и общинската администрация, отговорни за разработването, внедряването и поддръжката на информационни системи, както и обучения за защита на личните данни. 7. Всички държавни и общински администрации да извършват преглед на процедурите за подбор на кандидати за държавни служители, да обръщат внимание на образованието и специалността на кандидатите, като при възможност администрациите да увеличат разходите си за персонал по отношение на системните администратори. 8. Министерският съвет да промени според наличните възможности на бюджета Класификатора на длъжностите в администрацията по отношение на горната граница на възнагражденията на системните администратори. 9. При изграждането на нови информационни масиви, съдържащи данни за физически и юридически лица, и при поддръжката на съществуващите компетентните държавни органи да обръщат сериозно внимание и да осъществяват строг контрол за намирането на баланс при предоставяне на електронни услуги на гражданите и търговските дружества и киберсигурността на данните. 10. Да се промени Законът за защита на личните данни и Комисията за защита на личните данни да може да търси реализацията на персонална административно-наказателна отговорност спрямо длъжностни лица при съответните администратори на лични данни. Към настоящия момент компетентността им се свежда до това да дават предписания, след като установят, че администраторът не спазва изискванията. В случай че такива не бъдат изпълнени, Комисията може да санкционира съответния администратор на лични данни.“ Последната препоръка е в няколко точки: „11. Да бъдат подготвени и внесени законодателни промени в Наказателния кодекс в следните насоки: 1. Да се въведат по-строги наказания за киберпрестъпленията в Глава девета „а“ на Наказателния кодекс „Компютърни престъпления“. Най-тежкото наказание в момента е в рамките на пет години лишаване от свобода. 2. Да се създаде нова дефиниция на деянията, свързани с компютърните престъпления покрай променените обществени отношения. 3. Да се приемат нови състави на престъпления, които отразяват настъпилите промени, както и новите форми на престъпни посегателства, на които сме свидетели през последните години, както в национален, така и в международен план. 4. При приемането на новата Концепция за наказателна политика да се обърне особено внимание на необходимостта от формулиране по изцяло нов начин на съставите на престъпленията по Глава девета „а“ на новия Наказателен кодекс.“ Благодаря, господин Председател. Благодаря и за търпението на народните представители.

Благодаря. „Проект! РЕШЕНИЕ по Доклада за дейността на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 37 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Приема Доклада за дейността на Временната анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства около случая с източване на информация от електронната база данни на Националната агенция за приходите.“ Уважаеми господин Председател, длъжен съм да отбележа, че към Доклада постъпи особено мнение от представителите на парламентарната група на „БСП за България“, които предполагам, че ще представят това особено мнение или да го прочета? Как желаете, господа?

„В Доклада на Комисията не се извежда по ясен и категоричен начин отговорността на ръководствата на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите. Министърът на финансите е принципал на НАП, а за техническите, софтуерните, кадровите и организационните мерки по недопускането на регламентиран достъп до информационните масиви носи ръководството на НАП. Тази отговорност е посочена ясно, детайлно и недвусмислено от проверката на НАП, осъществена от Комисията за защита на личните данни.“ Народните представители споделят констатациите и изводите в Доклада, който беше предоставен на вниманието на Комисията за защита на личните данни, както и от проведеното изслушване. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас. Госпожа Караянчева, която водеше до преди малко заседанието, не знам защо и как разреши на докладчика на Комисията да не прочете целия доклад и да изпусне много съществена, според мен, част от него, а именно препоръките, които е отправила Комисията за защита на личните данни до Националната агенция за приходите. Логично е, че големият брой на препоръките съответства на големия брой на пропуските, които са допуснати в системата за защитата на личните данни на НАП, но именно тази част от Доклада на нас ни беше спестена. Тук обръщам внимание, че не правя това изказване по никакъв начин случайно или просто, за да търся някаква лична отговорност от Вас или от госпожа Караянчева, която водеше заседанието до преди малко. Комисията за защита на личните данни в разгара на този скандал около изтичането на данни от НАП излезе с една информация, с която каза, че още преди да се случи инцидентът с изтичането на данните, е правила не една и две препоръки до НАП.

Процедурата е по начина на водене. Частта от Доклада, която беше пропусната, е много важна. Едно изречение още, за да обясня защо е важно това нещо да бъде прочетено. Беше направена препоръка от НАП например, да се направи двоен идентификатор за достъп до наличните данни на физическите лица в системата на НАП. И след известно време се беше върнал и отговор от НАП, че това е изпълнено. Освен ЕГН, което е било първи идентификатор, НАП са въвели и втори задължителен идентификатор за достъп до личните данни, а именно рождената дата на човека, за който се търси справка. Сами разбирате, че очевидно препоръките на Комисията за защита на личните данни са изключително важен елемент от този доклад и затова трябваше да бъдат прочетени. Благодаря Ви.

Да го прочета отново, нищо, че е беше прочетено?! (Шум и реплики от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Ние подписахме с „особено мнение“ този доклад. Защо въобще подписахме? Защото все пак от Комисията имаше полза. Трябва да кажа добри неща. Беше дадена възможност от председателя и от колегите да зададем въпроси, бяха установени много истини, така че работата на Комисията беше полезна. Но като прочетохте особеното мнение, колегите депутати и българските граждани разбраха защо мнението е особено. Освен това, уважаеми колега Ципов, като слушах Доклада, коментирах с моите колеги, че в заключението липсва нещо важно, както Вие го прочетохте. Вие сте пропуснали защо да не предложим на правителството и на президента да награди със „Стара планина“ първа степен всичките отговорни лица в НАП и в Министерството на финансите? Ама такъв хубав Доклад, ама как е измислен компютърът, ама как са пробили на островите Фиджи, ама как има милиони гигабайти в света, а тук една малка информация е излязла. Ама те са за „Стара планина“ първа степен. Няма как, трябва парламентът да предложи да ги наградим. Та какво е станало? Ама нищо особено не е станало. На 15 юли 2019 г. разбрахме, че на всички български граждани – шест милиона души, и умрелите при това, починалите, са излезли данните. На всички български фирми, фактически над 800 хиляди, са излезли данните, но това Вас не Ви притеснява, това е едно нерадостно събитие. Втората трагедия е как е установено, че на 15 юли цялата ни информация е излязла? Ами едно 20-годишно генийче, както се изрази премиерът, е позвънило на Националната агенция за приходите и е казало: „Добро утро, лельо, да Ви осведомим, че сме Ви извадили на 6 милиона и 800 хиляди души информацията.“, и НАП са казали: „Леле, ами какво ще правим сега?“ Веднага са осведомили всички държавни институции, които не трябва да допускат изтичането на информация. „Ама нищо не е станало, това е една дреболия.“ Как е станала тази дреболия, та замитаме следите сега? И тук се прави всичко възможно да се обясни кога е открит компютърът и какви са резултатите! Уважаеми колеги, ето го Доклада на Комисията за защита на личните данни на държавната институция. Това е единствената институция – искам да ги похваля, не ги познавам хората, дойдоха и перфектно си свършиха работата. И какво казаха? Цитирам синтезирано 20 неща: „1. Организационна структура, изградена за защита на личните данни, но не функционира – казват те. Има структура, но не работи. 2. Продължителното самостоятелно разработване на приложения за електронни услуги към гражданите е дебалансирало системата за защита на данните. 3. Основните отговорности за информационната сигурност са съсредоточени в ИТ дирекцията. Липсват разписани правила и процедури за защита на личните данни. Няма правила, няма процедури. Колеги, добросъвестно само цитирам едно към едно Държавната агенция. 4. Към датата на неоторизирания достъп и разпространението на личните данни на 15 юли 2019 г., в политиките за формиране на профилите за достъп до приложенията не са предвидени достатъчно рестриктивни мерки за достъпа до база данни. 5. Нарушен е принципът на отчетност. Все цитирам. Липсват – отбележете, липсват одитни записи на отделните събития и дневници. Във всяка система за сигурност има: кой влиза в системата, в колко часа, каква информация ползва, в какъв обем, в какво съдържание. Няма! 6. Липсва – каза Комисията за защита на личните данни, липсва методика за управление на риска. 7. Не са предоставени доказателства за извършен анализ на риска на системите и операциите по обработването на информация. 8. Не са предоставени доказателства за извършена оценка на въздействието при идентифициран висок риск за всяка една система. 9. Липсват документирани правила и процедури за оценка на въздействие. 10. Няма данни за стартирана процедура по адаптиране на информационните системи съгласно регламентите на Европейския съюз. Трагедията продължава в точка единадесет на Държавната комисия. 11. Не са предприети действия за обновяване на операционните системи Windows от 2013 г. и 2016 г. Добавям от себе си – това, което стана ясно при изслушванията. Уважаеми колеги и граждани! От 2008 г. експертите, в кавички, на НАП не са ъпдейтвали операционната система. Колко години са това? Единадесет години те не променят операционната система! И това е установено от другите държавни органи. 12. Няма изграден Център за възстановяване на работоспособността на системите в реално време. 13. Липсват политики за обработване на специалните категории данни съгласно чл. 9 от Регламента на Европейския съюз. 16. Липсват политики и процедури за обработка на данни на деца, повторното използване на такива данни, проследяващи механизми. 17. Липсват приети стратегии и политики за криптиране на данни от архивни или еднократно извършвани справки. 18. Нарушен е принципът на независимост на ДОЗД, намира се в йерархична подчиненост на директора на дирекция „Сигурност“ и в длъжностната му характеристика не са вписани ясни правила и задължения. 19. Служителите на НАП подписват Декларация за неразпространяване на информацията, но в длъжностните им характеристики няма включени задължения за обработване на лични данни на физически лица. 20. Липсват вътрешни правила за обучение и тренировка на служителите на НАП за действия в случай на незаконосъобразно обработване на лични данни.“ Двадесет точки на Комисията за защита на личните данни Ви прочетох, едно към едно – точно, колегиално. Какво става ясно от тази работа? Пълна трагедия в Националната агенция за приходите, организационен хаос, управленска безотговорност! Уважаеми колеги, тук въобще не става дума за изтичане на данни на 15 юли. Момчето гений, като се е обадило на леля си в НАП да ѝ каже, че е откраднал данните, той на 15 юли ѝ се е обадил. Ама Вие мислите ли, че преди 15 юли други хакери не са влизали в НАП? Защото противоречи на логиката да не са влизали. Който е поискал при тази трагична организация, е влизал. Ние не знаем кои фирми са взимали информация на своите конкуренти, на кои граждани. Може ли някой да твърди, че след като едно момче на 20 години преодолява една анархична система, че други не са влизали в системата? Влизали са! Трагедията е пълна. На 16 юли сме уведомили институциите на Европейския съюз. И какъв е резултатът? Не само изтичането на тези данни, ами Австрия, Германия, Белгия, Франция, мисля, спряха обмена на данни с България. И до момента ние не знаем възстановен ли е обменът на данни. Според мен не е възстановен. Това знаете ли какво означава? Това означава, че тези страни не дават информация на НАП какви данъци плащат български фирми при търговски операции в тези страни.

Това не е вярно! Стига лъга бе, човек.

Освен това – какво е направила НАП? Обърнете внимание: първо, назначава вътрешен одит на другия ден, на 16 юли 2019 г., след което, обърнете внимание, НАП сключва договор за външен одит, с кого? С „Информационни системи“ АД – държавна фирма. Чудесно! Само че, скъпи приятели, Националната агенция за приходите 2019 г. е подписала договор с „Информационни системи“, внимавайте, за 40 млн. лв. за три години. Повтарям, 40 – четири по десет милиона лева. Значи Информационната агенция АД на правителството получава 40 милиона за три години. И получилият 40 милиона ще направи един страхотен, разсипващ одит на Националната агенция за приходите! Ама това противоречи на здравия разум. Това е конфликт на интереси! Откъде накъде фирма, която получава 40 милиона от бюджета, ще прави одит? И какво ще установи? Че много хубаво са ѝ дали 40 милиона! Между другото, като стана дума – сумирах, отидох в Секретна секция, помолих и бяха… така с неохота, но предоставиха договорите за доставка на услуги от външни софтуерни фирми. Събрах договорите от последните три години: 52 – 53 млн. лв. общо са дадени на външни доставчици на услуги, в това число 40 милиона специално на „Информационни системи“. „Информационни системи“ е много интересна фирма. Да Ви припомня, това е фирмата, която, колеги, извършва една не особено важна дейност – те броят гласовете на изборите. РЕПЛИКИ ОТ ГЕРБ: Не е вярно! Комисиите ги броят.

Много интересно, те броят гласовете на изборите. (Шум и реплики от ГЕРБ.) Питам се сега, ще има – отсега казвам каква проверка. Тези пари като са отишли в „Информационни системи“, ще питаме и ще получим информация какви премии са получили шефовете на фирми. Колеги, Вие знаете, че аз задавам въпроси, на които съм проверил отговорите. Много са интересни отговорите. Колко са получили като премии последните три години и кой е получил? След това – вторият интересен въпрос – кои пък са поддоставчиците на държавната фирма „Информационни системи“? И там ще изплуват ама много любопитни изпълнители. Ще стане изключително интересно. Следователно въпросите са повече от отговорите. Освен това как е възможно да се допусне такава катастрофа в НАП? Ами възникват кадрови въпроси. И сега внимавайте, уважаеми колеги, телевизионни зрители и радиослушатели! Има две дирекции в Националната агенция за приходите, която се занимава с информационното обслужване. И какво излиза? Погледнах образованието – по закон те отговарят – с висше образование са. Само че много любопитни неща – от първото звено „Превенция на финансова информационна система“, звено „Инспекторат“ на НАП, има назначени 65 души, от които 65% нямат образование в областта на компютри, софтуер, математика и така нататък. Във втората дирекция „Информационни системи и моделиране на бизнес процесите“ са назначени 57 души, от тях 23 имат образование в тази област, тоест под 50%, другите са с дипломи и професии извън тази сфера. И какви има? Много интересно! Има учители – достойна професия; има пожарникар – висше образование; има топлоядрена енергетика; има аграрна икономика експерт; има химик; има технология на хранително-вкусовата промишленост; има геодезист; има фотограф (смях); има опазване на околната среда. И сега две интересни професии има в Информатиката на НАП – щурман-насочвач. (Смях и ръкопляскания от „БСП за България“.) Това изглежда при Трета световна война той ще заблуди вражеските самолети да не би да ударят сървъра на НАП. (Шум и ръкопляскания от „БСП за България“. Шум и реплики от ГЕРБ.) Така че ние сме – каквото и да стане, сървърът е гарантиран. Има един специалист… (Реплики.) Това е информация на НАП, която поискахме, защото трябва да има и малко чувство за хумор накрая, тъй като данните са много притеснителни. Там има назначен в „Защита на информационните системи“ – да сте спокойни, това е най-сигурно – със средно образование има един завършил спортна стрелба в спортно училище. Това даде отговор на моето размишление от много дни какво прави този специалист по спортна стрелба? И намирам отговора. Обърнали ли сте внимание, като минавате покрай НАП, че отгоре винаги има един отворен прозорец на последния етаж? Ами това е снайперистът – стрелец там! (Смях.) Ама там само да се появи някой хакер някъде в София, той го отстрелва с математическа точност. Аз препоръчвам на парламентарната група на ГЕРБ и на правителството – трябва да назначите още трима, тъй като Вие сте покрили само едната посока – на север, това не е добре. Още трима трябва да се назначат – тогава никакви гении няма да проникнат в НАП. И поради тази причина искам да Ви кажа, че трагедията е огромна, защото на нито един човек не е потърсена отговорност! Това нормално ли е? Министерството на финансите – министър, заместник-министър, който отговаря, има дирекция по информационна сигурност в Министерството на финансите за цялата система. Шефът на НАП е в отпуск – не знам къде, почива си, не си прекъсва отпуска. Никаква отговорност! Заместниците – никаква отговорност! Поне портиера да бяха уволнили на Националната агенция за приходите. Нито един наказан няма за тази трагедия! Това не е ли наглост?! Това не е ли замитане на следите?! Нещо повече, сега министърът на финансите предлага увеличение на заплатите в НАП – в информацията! Уважаеми колеги, казано сериозно – наистина трябва да се повишат заплатите на информационните специалисти. Само че на кого увеличаваме заплатите? На тези, които са – изтекла цялата информация на България, ние ще им увеличаваме заплатите, първо! (Реплики от ГЕРБ.) Второ, парите на външни изпълнители се увеличават – за какво им плащаме? Какво установява Комисията? Една огромна трагедия, първо. Второ, Вие се опитвате да замитате следите, което няма как да стане. И трето, незабавна оставка на всички отговорни за това, че станахме за срам пред цяла Европа. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Днес имахме възможността да се запознаем с Доклада на Временната анкетна комисия, която имаше за цел да изясни фактите и обстоятелствата около източването, подчертавам – източването, на информация и лични данни на граждани, на фирми, което беше миналата година. Неприятен инцидент, който обаче, освен инцидент, е и престъпление по Наказателния кодекс, което е тежко престъпление спрямо бизнеса и българските граждани. За голяма моя радост, не се осъществиха апокалиптичните предсказания на колегите вляво, че едва ли не това ще блокира, ще бъдат източени сметките на български граждани, ще се фалират фирми и така нататък. Мисля, че тогава и ръководството на НАП, и самата държава предприе навременни и решителни действия, с които да осведоми гражданите за източването на информацията и да предотврати всякакви такива злоупотреби с личните данни на българските граждани и фирми. За мен Анкетната комисия – със заключенията и предложенията – изчерпва голяма част от целта, за която беше създадена. Защото в препоръките – преждеговорившият колега от ляво изтъкна доста от нещата, прочете като пропуски, които не са попаднали в Доклада, а преди това Докладът ясно и отчетливо ги изброи, че съществуват като препоръки, законодателни инициативи и други всевъзможни насоки, по които да се подобри защитата на личните данни и изцяло осъвременяване на системата за киберсигурност в България. Каквото и да си говорим, колеги, това е тема, която все повече ще навлиза в ежедневието ни. Пишещите машини отдавна може би останаха в историята – същото ще се случи и с напредването на технологията, и все по-големите изисквания, и средствата, които трябва да се отделят за опазването на личната информация, и да бъдат опазвани българските граждани, държавата и българските фирми от такива атаки. За съжаление, колеги, по време на Комисията станахме свидетели при многото срещи, които имахме, видяхме, че ние не сме световен прецедент. (Реплика от ГЕРБ.) Тук ми помагат и от залата, благодаря за което. В Щатите знаете какви големи институции, милиарди долари – средства, отделени за защита срещу кибератаки, не са успели да спрат „младите мозъци“, както каза и професор Гечев, защото точно 20-годишните, Професоре, са тези, които имат знанията и методите да осъществяват такива атаки. За съжаление, не е присъщо на по-възрастните, а може да има и такива хакери, но не се очертават. Младите, интелигентни хора, интересуващи се от съвременните системи, явно знаят как да ги пробият, как да ги хакнат. Затова Комисията обърна внимание на тези средства, какви специалисти трябва да бъдат привличани в държавния апарат, в администрацията – високоспециализирани, профилирани, обаче играят съвременните методи за възнаграждение и в Европа, и в света, които могат да ги привличат. Така че трябва да създадем тази привлекателна среда, за да ги задържаме в България, да ги караме да работят за държавата. Още веднъж ще подчертая – тук не може да ми опонирате, колеги: от закритите заседания, които имахме – няма да разкривам повече от тях, защото са конфиденциални, от изслушванията, които бяха, се вижда, че ясно и целенасочено е бил този пробив, с една или с друга цел – икономическа или политическа. Няма да навлизам повече в темата. Мисля, че имате правото на Вашето особено мнение, което за мен е чисто политическо, не е експертно. За мен Комисията свърши работата си без партийни пристрастия и на едно наистина добро ниво, съобразявайки се с всички поканени и изслушани на многобройните заседания на Временната анкетна комисия. В Доклада изразихме, в тези 11 точки, ако не ме лъже паметта, за подобряване на средата и препоръките, включително такава законодателна инициатива, по които мисля, че в бъдеще, колеги от опозицията, можем да търсим консенсус – по отношение на тези престъпления срещу българските граждани, срещу българския бизнес и срещу българската държава в Наказателния кодекс. Хакването на една такава държавна система за мен може да се измерва като вид тероризъм срещу държавата. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Иванов! Колега, смятам, че трябва да отделите още малко време за съвсем сериозно фокусиране върху проблемите, които посочихме в Доклада, и работата, която свършихме, защото след прочитането на Доклада присъствахме на един цирк, който няма аналог, който нещо толкова сериозно го сваля под уличното ниво на дебат. В тази връзка много се изкушавам да Ви попитам: Вие защо не обявихте конфликт на интереси? Та Вие сте майстор на спорта по стрелба с пушка – какво правите тук? (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Разбрахме, че щурманът-насочвач не може да работи в държавната администрация. Че ние имаме президент – летец, какъв е проблемът? Някакъв проблем ли имаме? Защото двамата работят в една кабина! (Шум и реплики от „БСП за България“.) И накрая, колега, моля Ви, обяснете на колегите, защото тях не ги интересува сериозността на дебата – тях ги интересува циркът, обяснете им, че когато има извършено престъпление, касаещо и националната ни сигурност, се води разследване в прокуратурата, в ДАНС, в службите, които това трябва да правят. Никой друг не може да раздава оттук или откъдето и да било присъди, защото тази държава все още, въпреки желанието на някои, е правова държава! И всичко това отива след това в съда. (Реплика от „БСП за България“.) Единственият в тази парламентарна Република България е съдът, който може да раздава присъди! (Реплика от народния представител Георги Свиленски.) Да, Вие, наследниците на комунистите, обичате да раздавате присъди! Само че това време няма да се върне! (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Защо обиждаш Бойко Борисов бе, колега? Защо обиждаш премиера? Възмутен съм! (Продължаващи реплики между народните представители Маноил Манев и Румен Гечев.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Благодаря за репликата…

Обижда премиера, господин Председател!

Я не ми дръж такъв тон! Като седнеш там горе (сочи мястото на председателя), тогава…

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Все пак държа да спазваме добрия тон и мисля, че успяваме да го правим, но наистина призивът на господин Манев е правилен. Тук дебатът трябваше да бъде не толкова политически, а изцяло експертен, каквато беше и работата на Комисията, за която благодаря на колегите от всички парламентарни групи, които се включиха в нея. В тази връзка обаче да кажа, че има и други заслужили стрелци в залата, и не само от нашата страна на залата – тук виждам лицето, което искам да визирам. Понеже преждеговорившият завърши с хумор – каза, че е важен хуморът, и аз ще си позволя да вкарам малко хумор, без никой да се засяга и обижда, надявам се. Изброиха – господинът, който е със спортно образование – в спортната стрелба, работи в институцията. Господин Манев, Вие не ми казахте тогава, 1996 – 1997 г., какви експерти са били в една друга институция, която е отговаряла тогава да не фалира държавата и 17 банки. Този въпрос също е важен. В сферата на хумора го казвам. Благодаря Ви. (Реплика от народния представител Георги Свиленски.)

Господин Председател, искам само с едно да се обърна към Вас. В Народното събрание на Република България всеки депутат може да се изказва и носи отговорност за това, което казва. Но когато слезе от трибуната, ползвайки се от защитата на стените на това историческо място, да бъдат подхвърляни обиди и клевети по адрес на народен представител, изказал се от трибуната, за онова, което е казал от трибуната – това е пошло, господин Председател. То даже не е нагло, защото не може мъж да знае, че няма да получи отговор по никакъв начин на онова, което приказва, на онова, което прави, да се крие зад това, че е народен представител и да го прави в залата, и никой да не вземе отношение! (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Моята реакция беше, защото Вие позволихте, господин Председател – колега от нашите политически опоненти си позволява да прави оценки на лявата страна на залата – комунисти и така нататък. (Реплики от народните представители Станислав Иванов и Александър Иванов.) Уважаеми колеги, по статистическа информация към 80 на сто от Вашите членове тук са бивши членове на БКП! (Шум и реплики от ГЕРБ.) Аз възразих, защото уважавам държавните институции и споменах господин премиера, който е бил активен член на БКП, а Вие го обиждате! Възмутен съм – Вие нямате право да обиждате премиера! Премиерът е институция в Република България!

Да. Не позволявайте да обиждат партията, с която са свързани 80 на сто – Вие сте свързан и премиерът. Това не е добре. (Смях от „БСП за България“.) Аз възразявам и искам да се намесвате винаги, когато обиждат премиера, цялото ръководство на парламента и на парламентарната Ви група. Така че по-скромно и по-спокойно. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Да, по начина на водене, колега, не искам да разочаровам председателстващия. Господин Христов, тук преди малко от тази трибуна един колега каза, че някой, който не излиза на трибуната и говори от залата, води до някаква пошлост в поведението на народните представители в това събрание. Аз Ви предлагам да отстраните господин Манев от това заседание при първото му обаждане от място, защото заедно с моя приятел Лъчо – гледам, че го няма, те са едни от най-активните не от тази трибуна, а от място. Така че Ви предлагам при първо негово нарушение за думи, казани от това място, Вие да вземете съответните мерки, защото аз не знам дали разбрахте подтекста одеве, но той поиска и Вашата оставка. Така че влезте в ролята на пръв сред равни, упражнете Правилника, а пък аз за комунистите не искам да коментирам, господин Гечев преди мен беше достатъчно изчерпателен, така че не обиждайте премиера на Република България. Призовавам Ви, колеги! Моля Ви от сърце!

Господин Председател, колеги! Възползвам се от процедурата лично обяснение, въпреки че знам, че този цирк трябва да свърши в крайна сметка. (Реплики: „Еее!“)

И във връзка с това, което искам да кажа, в рамките на личното обяснение и на двамата колеги преди малко. Колегата, който беше тук последен, от залата не подвикна нещо си, той не подвикна някакви си думички, а той каза, че аз също съм бил член на БКП. (Реплики от „БСП за България“.) Това за мен е обида, колега, и бих Ви съдил. (Реплики от „БСП за България“.) Това не е истина (подвиквания от залата), само че не мога да докажа сега, защото оттам го извикахте, кажете го да го запишат в протокола. И в рамките на личното обяснение искам да Ви кажа още нещо. Всички ние, където седнем и където станем, се оплакваме, че имаме нисък рейтинг на парламента. Ей с такива изпълнения няма как да имате по-висок рейтинг, ако това Ви интересува! А мен, колеги, защото сме в лично обяснение, ме интересува само едно нещо – да мога по завета на дядо си да се гледам всяка сутрин в огледалото и да няма от какво да се срамувам. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Господин Председател, обръщам се към Вас по начина на водене. Когато от тази трибуна станат хора и пледират за икономическата защита на държавата и държавните институции, най-напред да декларират кой каква щета е нанасял на държавата преди да пледират. (Шум и единични ръкопляскания от ГЕРБ.) Господин Манол Генов е година и половина директор на ВиК – Пловдив, милион и половина загуби и фалит на предприятието. Пуснал хиляди на месец! (Ръкопляскания от ГЕРБ.) Краят на ВиК – Пловдив. Ама това е дребна работа! Наричате тук един човек професор. Не е професор, той е супер академик от европейска и световна класа. За две години нанесе най-тежкия фалит на България за всичките 1300 години. Ето, да Ви е жив и здрав! Добър ден, господин академик! (Шум и реплики от ГЕРБ.)

Да, да, аз имам абсолютно здрав разум. Съжалявам, че не си нося написаното стихотворение за портрета на Георги Димитров, но друг път ще го изрецитирам от място много точно, за да не си спомням по памет. Господин Гърневски, първо, когато аз съм бил година и половина там, съм събрал 2 милиона вземания – несъбираеми, от ромската махала, от тези, на които Вие им опрощавахте задълженията и ги агитирахте да гласуват за Вас, и говорехте: „Ние ще Ви оправим тока, а пък за водата не се притеснявайте!“ (Шум и реплики от ГЕРБ.) Така че не мислете, че някои хора не помним какво и как се е случвало в годините. (Реплики от ГЕРБ.) Не, аз не лъжа, аз казвам истината. Мога да Ви извадя публикации от вестник „Марица“ от 90 те години. (Реплики от ГЕРБ.) В момента ВиК – Пловдив, е едно от проспериращите дружества и аз не знам как така, като го фалирах, изведнъж то така изплува и господин Гърневски си плаща водата по два лева, а не по четири лева като в Добрич. Така че, господин Гърневски, мерете си приказките, недейте да злоупотребявате с присъствието си на тази трибуна и със статута Ви на народен представител. Защото утре ние всички, включая и Вие, и аз, няма да бъдем народни представители, някъде ще се срещнем на улицата и трябва да се погледнем в очите, господин Гърневски!

Не да гледате надолу, в очите трябва да се гледаме. И когато спекулирате от тази трибуна, аз си спомням, че господин Гечев осъди един за едни такива приказки. Не го предизвиквайте, да не го прави и с Вас. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ и ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Вземам процедура по начина на водене с апел да се върнем по темата. В тази зала наистина винаги казвате: да не политизираме, дебатът е икономически, дебатът е експертен, дебатът е специфичен, но тази зала е политическа и на базата на експертните становища в работната комисия ние трябва да се изкажем политически, а политическите изказвания водят до това, което се случва в момента в залата, защото зад политическите изказвания стоят и политически отговорности. И нашата група пита: кой ще понесе отговорността? Кажете: –министърът на финансите, шефът на НАП, премиерът, вицепремиерът. Но, господин Председател, процедурата ми по начина на водене е, когато излизат от тази зала колеги депутати и искат да се декларира конфликт на интереси или дали някой е нанесъл щети, нека не стигаме до държавата и до търговското дружество ВиК, ами да декларираме и когато сме били кметове дали сме нанесли някакви щети на общината, на която сме били кметове?

В случая сте да допълвате процедурата и когато излиза такъв човек да иска да говори, да каже: „Аз не съм нанесъл нито един лев щета на общината, която управлявах.“

И понеже беше обвинен вицепремиерът, въпреки че това е било преди двадесет и повече години, аз искам да напомня, колеги, той го е казал неведнъж – ще потретя и почетвъртя, вицепремиерът по икономическите въпроси не отговаря за фалирането на банките. Запомнете го и повече не го използвайте.

За контрола на банките отговаря БНБ и Министерството на финансите. Тогава заместник-министър на финансите, господин Председател, е бил господин Радев, който сега Вие избрахте за управител на БНБ.

А министър на финансите е господин Костов, който Вие избрахте за подуправител на БНБ.

И нека да спрем тази тема. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, обръщам се към Вас – не знам защо допуснахте цялата тази работа, и аз призовавам да се върнем към темата. Гледам тези млади хора, които са там горе. (Посочва балкона.) С този тон, който зададохме и вече от половин час говорим, представете си какво си мислят тези хора за Народното събрание? Аз Ви умолявам от тази трибуна да не пускате такива народни представители – като господин Манев, като господин Гърневски, за да взривяват обстановката, да говорят за рейтинга, а в случая да го съсипват. Аз Ви призовавам да престанем с това нещо и да се върнем по темата.

Господин Председател, с цялото ми уважение към Вас и към залата, апелирам да не допускате пък народни представители като преждеговорившия да излизат и да Ви казват кой да допускате да се изказва и кой да не се изказва от трибуната на Народното събрание, след като е легитимно избран народен представител на Република България от българските граждани. Как може да излиза народен представител и да казва на Вас, председателстващия, кой да допускате да се изказва? Това налагане на цензура е абсолютно недопустимо. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Благодаря, уважаеми господин Председател. Както винаги става, по наистина важни теми, когато има справедлива критика, когато някой следва да понесе отговорност, тук се впускаме в някакви процедурни тарикатлъци, в обиди, във връщане на историята преди хан Крум може би в България. Затова аз моля за пет минути почивка от името на група. Нека да се върнем на темата, да се обсъжда тази важна тема и кой ще понесе в крайна сметка отговорност, а не да слушаме тук излиянията на двама народни представители от управляващите. Благодаря.

Благодаря Ви. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Преди да вляза в тази зала като народен представител – предполагам, знаете всички, работих като журналист. Сега ще Ви кажа какво ми направи впечатление като журналист по темата и, разбира се, темата, която днес и сега разглеждаме по отношение на Доклада. Какво установява този доклад и защо ние сме с „особено мнение“? Колегата Гечев Ви изчете 20 препоръки на Комисията за защита на личните данни. Изпълнени ли са? Не са! Защо? От 2008 г. нямаме никакво действие по смяна на операционните системи. Защо? Кой е отговорен? Има ли виновни? Както става ясно, наказани няма, нито един! Това какво е? Защо този, който е отговорен и Анкетната комисия трябва да установи кой е, нямаме такъв резултат? Влиза един доклад в Народното събрание, чете се 45 минути – 49 минути, господин Иванов, с решенията. С решенията! Четиридесет и пет минути беше Докладът и никой от нас не разбра какво заключва тази комисия и какво установи. Де факто ние разбрахме, че има 20 сериозни неизпълнени препоръки. Двадесет! И неизпълнението им доведе до това, на което всички станахме свидетели – абсолютно блокиране на цялата система на Национална агенция за приходите, чужди държави, които спряха информационния поток с нашата държава. И за всичко това няма нито един виновник! Ето това трябва да обсъдим, не да говорим за комунисти, за всичко останало! И да, господин Председател, затова имаше и толкова процедури по начина на водене. Не само излязохме от темата, а влязохме в едни други теми, които, между другото, бяха продиктувани тук, от тази трибуна, днес по-рано през деня. Защото имаше и в декларация обида към български граждани от политическа партия. Но и водещият Събранието преди Вас не направи забележка, и Вие не направихте забележка. Чак после, когато се разрази тук бурята, образно казано, взехте някакви мерки. Та, по темата. Нека някой или господата от НАП да излязат и да кажат виждат ли отговорен, виновен? Защото, ако, както каза колегата, това 20-годишно генийче, което звъни по телефона и сигнализира, че системата е хакната и че е съвсем нормално преди това при такава липса на защита на тази система, защото операционните системи не са подновявани, не са ъпгрейдвани – единадесет години, забележете, ами, със сигурност можем да предполагаме, че е имало и друг пробив. Имало ли е такъв – да кажат хората от НАП или конкретно и пряко отговарящите за това направление. Занимаваме се в анкетна комисия колко месеца!? Между другото, уважаеми дами и господа народни представители, този доклад колко време не влезе в пленарната зала? Колко време готов доклад не беше допускан от председателя на Народното събрание в пленарната зала? И защо? Защо!? Можем ли да допуснем ние като опозиция, че Вие го криете? Можем, разбира се. Можем! След като не е готов и не е допускан толкова време, можем! Ние тези съмнения искаме да разсеем, нищо повече! Но не го правим. По-скоро Вие не го правите, защото с Вашите реакции и с начина, по който водите дебата – това, което изместихте като тема, се стигна дотук, че българските граждани сега не могат да се ориентират правилно какво всъщност се е случило в НАП. Самите ние не можем да се ориентираме – 45 минути доклад, и накрая нищо! Прочитат се за четири минути две решения. Естествено, че има недоволни, естествено, че има неразбрали. Оставете залата тук! Хората отвън трябва да знаят какво се е случило – техните данни са изтекли! Техните! Даже данните на техните починали близки са изтекли, за фирмите, за това, че има опасност и тя продължава да съществува. Може ли сега към днешно време някой да гарантира, че източените данни няма да бъдат ползвани от някой – било с корпоративна цел или с някаква друга користна цел? Може ли някой да гарантира, след като са изтекли тези данни вече един път? Сега каквото и да направим – не чухме ли нещо изключително тревожно, уважаеми дами и господа народни представители? А именно: 52 млн. лв. са дадени за договор с „Информационно обслужване“ – 52 милиона са общо с фирмите подизпълнители, 52 млн. лв. за какво? А преди това колко са дадени? Е, като са дадени, как са разходвани, след като 11 години нищо не е правено и имаме източване на 6 милиона данни? И сега даваме 52 милиона! И отвън като отидем, ще ни кажат: „За какво ги дадохте тия пари? За какво гласувахте? Бюджетни средства!“ Ето това са важните въпроси! И на тях всички трябва да намерим отговор тук, за да разсеем съмненията и да стигнем до истината. Нали за това е Временната анкетна комисия? Аз съм сигурен, че всеки един от нас има интерес да разбере каква е истината и тази истина да излезе, за да не се повтаря това. Всички в един момент можем да бъдем засегнати от това нещо и никой не ни гарантира, че няма да се случи. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Искам и аз да се присъединя към думите, с които започна професор Гечев. Смятам, че имаше нужда от тази анкетна комисия, най-малкото защото тя произведе един доклад с всички писмено получени приложения и информации от компетентните държавни органи, чиито представители бяха изслушани на осемте заседания на комисиите. От преждеговорившите чухме, че от този доклад нищо не се е разбрало. Ами няма как да се разбере, уважаеми господа, защото трябва да се прочете! Към него най-малкото трябва се прочетат и приложенията – тези информации, за които говорих преди малко. В тях има достатъчно констатации, които показват каква е картината в държавната администрация по отношение на информационната сигурност и киберсигурността. Няма какво да се заблуждаваме – проблеми има. Тези проблеми са причинени от множество обстоятелства, най-важното от които е – наистина за последните сигурно повече от 20 години не се инвестира достатъчно, няма достатъчно бюджетни разходи по отношение на това да се създават такива информационни системи, да се поддържат такива информационни системи. Могат да се дадат много примери, в които, когато са създавани тези информационни системи, дори не е минавало през акъла на ръководещите на тези администрации, професор Гечев, да предвидят средства за поддръжка. (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Така ли е? Така е. Това беше един от основните изводи, които установихме. Друг важен извод за мен, който установихме, е, че от НАП в желанието си да предоставят повече електронни услуги на българските граждани не са положили достатъчно усилия за осигуряване на информационната сигурност. И при двете изслушвания те признаха това под своеобразна форма. Така ли беше? Така беше. (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Но да използваме квалификации, че 11 години не се била поддържала съответната информационна система?! Уважаеми колеги, прочетете всъщност какво пише в изнесената информация! Прочетете как кореспондира това с изявлението от Вас, че са похарчени толкова много милиони, като не е била поддържана тази система?! (Реплики.) Стана ли ясно на народните представители от изказванията до момента кой носи ангажимент за изработването и за поддържането на информационните системи на НАП? Не! А отговорът какъв е, уважаеми народни представители? Отговорът е, че тези системи са разработвани предимно от служители на Националната агенция за приходите. Може би ще призова госпожа Димитрова накрая да направи изложение, за да разберем най-малкото какво се е случило, след като приключи в началото на декември работата на Анкетната комисия, а именно какво се е случило до момента, какво е продължила да прави НАП до настоящия ден за това да се повиши сигурността на информацията, която се съдържа в информационните ѝ масиви. Уважаеми народни представители, не мисля, че ние можем да говорим с лека ръка, че една система не е била поддържана повече от 10 години. Все пак наистина се запознайте, за да прочетете какви действия са били извършени през годините назад. Запознайте се! (Реплики.) Недейте с лека ръка да хвърляте обвинения! (Реплики от „БСП за България“.) Никой не е понесъл отговорност?! Пряко отговорните лица – и ръководителят на отдела за информационна сигурност, и ръководителят на Инспектората на Националната агенция за приходите вече не са служители на Агенцията. Нека все пак да напомним, че се води досъдебно наказателно производство. Представителите на Апелативната специализирана и Специализираната прокуратури съвсем ясно обясниха, че се касае за кибертероризъм. Това е едно от обвиненията, които са били повдигнати на обвиняемите лица. Станали ли сме свидетели през последните години на такива престъпни деяния на територията на България? Не! Именно поради тази причина установихме един от сериозните ни проблеми в действащото законодателство. Има много нови форми на престъпни посегателства, свързани с компютърните системи и технологии. За съжаление, нормативната ни уредба, и то в частта ѝ на Наказателен кодекс, явно не е достатъчно адекватна. Не може да се предвижда най-високо наказание „лишаване от свобода“ – 5 години, за сериозно компютърно престъпление, което може да засегне десетки, стотици или милиони физически или юридически лица. Наистина вместо да се съсредоточим, да се обединим и да постигнем консенсус около това да видим какво е необходимо да се промени в тази ситуация, ние използваме удобно някои данни, без да прочетем други такива. Но няма да продължа в този дух, а ще призова за повече отговорност, защото смятам, че този киберинцидент бе достатъчно сериозен сам по себе си и цялата държавна администрация трябва да положи максимални усилия, за да не допуска да се случват такива инциденти в бъдеще. Как може да се постигне това? С препоръките, които дадохме ние като народни представители – членове на тази Временна анкетна комисия! Държа да заявя от тази трибуна, че тези препоръки ги коментирахме и смятам, че постигнахме някакъв своеобразен консенсус по тях. Част от тези препоръки могат да бъдат изпълнени веднага, за други – изисква повече време или повече средства. Трябва да гледаме реално на създадената ситуация, за да изискваме от държавната администрация да представи в крайна сметка и някакъв отчет за изпълнението на тези препоръки. Има смисъл от такива анкетни комисии тогава, когато впоследствие се проведе и някакво повторно изслушване, без значение дали ще е в същия формат, от Анкетната комисия или от пленарната зала, за да разберем как са били изпълнени всички препоръки – всяка една от тях, какви средства са били отделени. Това е целта на една анкетна комисия. (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Ние нито сме разследващ орган, нито сме административно-наказващ орган, уважаеми професор Гечев! (Реплики от народния представител Румен Гечев.) Не! Ами, чухме такива изявления – че трябва да бъдат наказани отговорните лица. От Вас го чухме.

Не, не! От Вас чухме, че трябва да бъдат наказани отговорните лица със съответните санкции!

Не, не! И аз съм склонен да се съглася с Вас, че трябва да се потърси отговорност, но тя трябва да се потърси там, където я има – на всичките ѝ нива. На всичките ѝ нива! Нека все пак да обърна внимание, че не е приключило наказателното производство. След като приключи това наказателно производство, ние можем да направим и нашите политически изводи, уважаеми народни представители. Ако това наказателно производство докаже по един безспорен начин, че е налице кибертероризъм от тези лица или че има виновни други, включително и длъжностни лица, те трябва да получат своето заслужено наказание, но да слагаме образно казано каруцата пред коня аз не смятам, че е редно. Все пак и в медийното пространство станаха известни някои факти и обстоятелства, свързани с въпросната фирма, която открай време е предлагала услугите си на държавната администрация и явно е действала по определени схеми: наемете ни, ние ще намерим Вашите слабости в компютърните Ви системи и технологии, а пък Вие ще ни платите едни много добри суми. Това на какво Ви прилича, уважаеми народни представители? На какво Ви прилича?!

Рекет!

Искам да завърша с призив към изпълнителния директор на НАП госпожа Димитрова да представи това, което е направила Агенцията през последните месеци. Особено, госпожо Димитрова, след приключване на работата на Анкетната комисия, за да разберат всички български граждани има ли за какво да се притесняват, защото тук чухме, че е станала трагедия, уважаеми народни представители. Чухме преди това и призиви да бъдат подменени личните документи – всички лични документи. Уважаеми народни представители от „БСП за България“, все пак да Ви уведомя, че Министерството на вътрешните работи предприе кампания за предварително изтегляне на сроковете на документите за самоличност, които изтичат – гражданите да имат възможност да си ги подменят преди да изтече съответният срок. Това беше по желание на всички български граждани, които са го изявили пред компетентните органи. Но, но нека да наблегна, че получихме писмена информация, включително и изслушахме представители на Нотариалната камара и на Висшия адвокатски съвет – точно за да разберем какви биха били негативните последици от една злоупотреба с изтеклите лични данни. Някак си удобно пропуснахте да кажете, че нито един представител на тези компетентни институции, които бяха изслушани или от които получихме писмена информация, а това бяха и Камарата на частните съдебни изпълнители, и на Асоциацията на фирмите, предоставящи бързи кредити – там, където е най-сериозният риск. Най-сериозният риск, защото при банки, прехвърляне в Нотариална камара, включително на моторни превозни средства, на недвижими имоти съвсем ясно и категорично бе заявено, че няма как да има незаконна сделка след злоупотреба с тези изтекли лични данни. Да, тази тема се превърна в актуална през последните години, след като се появи новото законодателство и на европейско, и на национално ниво за защита на личните данни. Но ние много бързо забравихме в годините назад, преди 10 – 15 – 20 години, как личните ни данни събираха всички, при които отивахме да ни предоставят някакви услуги. Да, безспорно трябваше да се въведе ред. Да, безспорно трябва да се спазват правилата и тези, които злоупотребяват с тях, да бъдат наказани. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! С някои, даже с повечето от нещата в изказването, особено в заключителната част, на господин Ципов мога да се съглася. Но, господин Ципов, Вие казахте, че е поддържана системата през тези 11 години, за които говорим. Да де, но проблемът не е в това, че системата е поддържана. Защото всички тук, макар и да не сме специалисти, знаем, че това е една система, която изисква съответното подобряване или ъпгрейдване, както се казва. Сега в Доклада на Комисията за защита на личните данни – точка 11, хората съвсем коректно са написали следното нещо, за което аз казвам: „Не са предприети действия за обновяване на операционните системи от Windows към актуални версии от 2013 г. и 2016 г. – новите Windows системи.“ Ето затова питам аз: затова ли българският данъкоплатец, парите му, данъците му отиват там – да се сключи договор, да се поддържа една система, която обаче не се развива, и е казано в Доклада? Защо не е направено и кой е отговорен? Много е просто! Кой е отговорният за това? Не да си отидат двама ръководители на звена. И те са си отишли знаете ли как? Благодарим ти за работата, довиждане, ръкостискане, взаимно съгласие – взаимно съгласие, забележете! Е, това ли е? Значи проблем има в държавата, станал е този пробив, нито един виновен, нито един. Да, тук Анкетната комисия е установила, дала е препоръки, констатации е имало и накрая? Нещо много важно – точка 10, пак в тези препоръки, или даже бих ги нарекъл констатации на Комисията за личните данни, това се е случило. Това не е направено – тези 20 точки, не са. В точка 10 пише: „Няма данни за стартирана процедура… (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Приключвам, господин Председател. …по адаптиране на информационни системи към изискванията на Регламент на Европейския съюз 2016/679“. Тези хора, извинявайте, ама не са си мръднали пръста!

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми господин Ципов, Вие в началото на изказването си споменахте наистина колко важно беше създаването на тази Временна анкетна комисия. Именно беше важно най-малкото поради това да успокои надигналото се обществено притеснение, подхванато доста и от медиите, и от някои колеги в залата – визирам по-скоро лявата страна на залата, че наистина българските граждани с откраднатите лични данни имат повод за притеснение, че ще им бъде прехвърлено имущество, че ще бъдат теглени бързи кредити от тяхно име и така нататък, и така нататък. Благодарение наистина на работата на Анкетната комисия и на отговорните институции – държавните и недържавните, Асоциацията на дружествата за отдаване на бързи кредити, също така нотариусите, частните съдебни изпълнители, дадоха това успокоение на българските граждани да не се продължава паниката, че наистина с техните лични данни и с тази част, каквато е била открадната, подчертавам, може да се злоупотреби по икономически начин с тях. Но Вие споменахте тук и един важен нюанс за работата на тази фирма, за съжаление, която осъществи тази атака, понеже имаме процесуални действия, няма да влизам в много подробности. Понеже казахте, че го е правила този номер на държавни институции, пропуснахте да кажете, че го е правила и срещу частни фирми. Докато тази атака срещу държавата може да бъде определена като тероризъм срещу тези частни фирми, на които са осъществявали пробив и хакерски атаки срещу системите, базите данни, имейлите, за мен е чиста форма на рекет и изнудване, което в нашето съвременно, демократично общество не може и няма да бъде толерирано. Също това беше важен нюанс, който от работата на Комисията стана ясно, стана ясно за обществото и за българските граждани, че такова нещо държавата, институциите няма да толерират. Такъв модел на бизнес в кавички няма да бъде толериран никога повече. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаеми господин Ципов, ще се съглася с Вашата част на изказването, че трябва да бъде поета отговорност и Вие твърдите, че има такава, поета с оставките на двама работещи в НАП. Ще се съглася и с Вашата констатация, че това е елемент от националната сигурност. Тук идва моят въпрос към Вас: към Министерския съвет има ли орган, наречен Съвет по сигурността? В този съвет има ли председател? Председателят не е ли министър председателят? Какво е взел този съвет и какво е предвидил като мерки да не се случи тази криза? След случването на тази криза какви мерки е предложил този съвет? Кой ще предложи и ще потърси отговорност на председателя и на Съвета за неговата работа? Господин Ципов, все пак Вие като председател на тази временна комисия трябва да попитате този съвет какво работи, а и Вие сте били част от Министерския съвет, или по-скоро заместник министър на вътрешните работи. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Господин Ченчев, съсредоточихте се в констатациите и препоръките на Комисията за защита на личните данни. Искам да Ви кажа, че има много по сериозни констатации и препоръки например в информацията, предоставена от Държавната агенция „Електронно управление“.

Това не е ли елемент на национална сигурност?

Не, много по-сериозни – и за липса на достатъчно средства, и за липса на достатъчно обучение, и за липса на достатъчно квалифицирани кадри, и за липса на достатъчно средства за възнаграждения на тези специализирани кадри. Само че Вие се хващате за няколко конкретни препоръки. Добре, важни са безспорно, но тези препоръки са залегнали в наказателното постановление, с което е санкционирана Националната агенция за приходите от страна на Комисията за защита на личните данни, а там в момента тече дело. (Реплики.) Дело, дело, наложена е глоба, професор Гечев, от 5 млн. лв. Така е санкционирана. Така и не можахте да разберете какво казвам. Ние може да искаме да се реализира съответната наказателна отговорност тогава, когато по един безспорен начин и в рамките на наказателното производство, и в рамките на административното производство се посочат виновните лица. Персоналната отговорност за допустимостта този киберинцидент да се случи се носи от двамата пряко отговорни за сигурността на информационните масиви на Националната агенция за приходите служители, които са си заминали. Пак Ви казвам, по време на това наказателно производство може да бъде реализирана и наказателна отговорност и към други лица – включително и длъжностни лица. Това, че към момента има обвинени лица и продължава досъдебното наказателно производство, не означава, че не може да бъде потърсена такава и от други лица. Господин Кирилов, Съветът по сигурността се занимава със съвсем други неща. Има друг съвет по Закона за киберсигурност (реплики), Съвет по киберсигурността и той би се занимавал с тези киберинциденти. Той би отправил препоръки за подобряване на картината, която е в държавната администрация. Но отново да кажа – наистина тази картина има необходимост да бъде подобрена. Уважаеми народни представители, нека все пак да чуем представителите на Националната агенция за приходите, за да видим дали те наистина след този инцидент са предприели необходимите мерки и действия именно в посока повишаване на сигурността.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Използвам тази процедура, която наистина е по начина на водене, за да не се дава понякога, не бих казал, дезинформация, но отклоняване на информация. Петте милиона, за които говорите, господин Ципов и уважаеми господин Председател, е от левия в десния джоб. Българската държава ще глоби над пет милиона… Кой ще ги плати? Българската държава! Въобще не трябваше да използвате този пример! Вместо те – отговорните лица, да платят, което аз казвам, от джоба си, съгласно законите на България, Вие предлагате и правителството им увеличава заплатите.

Бъдете точен! Нищо не плащат те. Техните заплати се увеличават, а държавата плаща.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Ще представя пред Вас информация за това какви конкретни мерки сме предприели след приключване на Анкетната комисия за повишаване на информационната сигурност на базите данни и на информационните системи на Националната агенция за приходите. Стартирахме процес по конфигуриране на приложната защитна среда с оглед идентифициране и блокиране на всякакви опити за експлоатация на уязвимости в публичните приложения на Агенцията ни на основата на софтуер с отворен код; реализирахме допълнителен защитен слой на публичния сайт на НАП чрез конфигурирането му по начин, позволяващ използване на анти- DDoS доставчик клауд плеър. През този канал минава единствено публична информация, налична на интернет страницата на НАП, тъй като и към момента продължават атаките от тип „отказ от услуга“ срещу публичните ни АТ ресурси. Извършихме постоянно наблюдение и в момента извършваме постоянно наблюдение на логовете на приложенията и системите; внедряваме системи и процеси за централизирано наблюдение на регистрираните потребителски дейности с цел подобряване нивото на информационната сигурност. Реализирахме непрекъснат 24-часов мониторинг седем дни в седмицата на критичните ни системи с цел бързо и своевременно установяване на евентуални проблеми и възстановяване на работоспособността им. Извършихме и преконфигуриране на връзките между устройствата за съхранение на данни, в резултат на което се повиши пропускателният капацитет, надеждността на мрежата и работоспособността на системите. Създадохме потребители с административни права в активната директория на НАП с цел следене на опити за достъп и атаки; активиран е и процесът на регистриране на действията, проследяване и нотификация в реално време при опити за използването им. Преконфигурирахме връзките на сървърите на базите данни и приложенията, което доведе до увеличаване на бързодействието и ефикасността на информационните системи. По този начин освен повишаване на производителността, постигнахме и гарантиране на устойчивост на връзките чрез тяхното дублиране. Инсталирахме последна версия на операционна система Microsoft Windows сървър 2019 г. с всички необходими защити. На някои от критичните за администрацията информационни системи, като например „порталът за електронни услуги“, извършихме актуализация на приложната среда с по-висока версия, което чувствително ограничава повърхността за атака срещу базовите компоненти на системите и съответно увеличава нивото на информационна сигурност. Информационните системи са обновени на възможните най високи нива с цел гарантиране работоспособността на системите и приложенията. Разработихме план за актуализация на версията на криптографските протоколи, които осигуряват сигурност на комуникацията. Поради наличието на голям брой услуги – над 130, които предлагаме на нашите клиенти, организирахме информационна кампания, за да ги уведомим какво следва да направят, за да могат да използват услугите след актуализацията на версията на криптографските протоколи. От 17 февруари тази година всички електронни услуги и сървиси на НАП се достъпват чрез криптографски транспортен протокол, версия 1.2, с което Националната агенция за приходите стана първата публична администрация, която напълно изпълни изискването на Наредбата за минималните изисквания за мрежова информационна сигурност. Периодично извършваме сканиране на технически уязвимости на всички публични АТ ресурси на Агенцията. Реализирахме възможност за двуфакторна идентификация на администраторите на базите данни след идентификация с потребителско име и парола, и класифициран електронен подпис. На 18 декември миналата година подписахме договор с „Информационно обслужване“ АД за изграждане и управление на отказоустойчива, резервирана, производителна, защитена и документирана информационна и комуникационна инфраструктура на НАП. Основната цел на договора е изграждане и управление на информационна и комуникационна инфраструктура, която отговаря на изискванията на международните стандарти и най-добри световни практики. Това включва: гарантиране на максимално високо ниво на информационната сигурност чрез интегриране на защитни стени от ново поколение; обособяване на нов производителен и резервиран централен процесорен блок за обработка на информацията; интегриране на защитни стени за уеб приложенията за защита от съвременни атаки; обособяване на нова отказоустойчива, резервирана и производителна среда за съхранение на информацията и данните; интегриране на нови специализирани устройства за резервиране и възстановяване на информацията; инсталиране на решения за информационна сигурност за справяне със съществуващите и новооткрити кибератаки, което да се интегрира с всички компоненти на информационната ни инфраструктура; инсталиране и конфигуриране на софтуерни решения за наблюдения, управление и изпитване на информационната и комуникационната инфраструктура на НАП. Този договор е със срок за изпълнение 12 месеца след подписването му, и очакваме да приключи до края на тази година. Той обаче е само първата фаза от цялостния ни Проект за модернизация на информационните системи. Предстоят втора и трета фаза. Втората фаза обхваща основно изграждане на информационна и комуникационна инфраструктура на териториалните ни структури, а третата фаза обхваща услуги по настройка, управление, експлоатация на съществуващите и доставяни нови ресурси в информационната и комуникационната структура във всички структурни звена на НАП. Реализацията на тези фази на цялостния ни проект за изграждане на нова АТ инфраструктура на НАП не само ще позволи прилагането на политики, гарантиращи високо ниво на мрежова и информационна сигурност, но също така ще повиши ефикасността на процесите и сигурното функциониране на нашите системи. По отношение на международния обмен на информация. През месец август миналата година имахме проверка от представители на глобалния форум към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, по време на която проверяващият екип формулира препоръки за изпълнение като условие за успешно преминаване на следващия етап на проверката. Голяма част от дадените препоръки вече са изпълнени. В момента работим усилено за изпълнение на всички останали препоръки, така че автоматичният обмен на информация да бъде пуснат най-късно до края на годината, след следващия етап на проверката на Глобалния форум. В периода 14 – 15 януари тази година организирахме техническа помощ от експерти на Глобалния форум, които посетиха НАП и направиха предварителна оценка за състоянието на информационната ни сигурност. Резултатите от срещата могат да се определят като положителни, тъй като представителите на Глобалния форум отбелязаха нашия съществен напредък, както и факта, че мерките, които сме предприели в краткосрочен и средносрочен план, са подходящи и правилни, и намаляват значително вероятността за други инциденти. До края на месец март ще представим на държавите – членки на Европейския съюз, въпроси за самооценка и нов сертификат за сигурност, като уверението на държавите членки е, че след получаването им ще може да бъде рестартиран автоматичният обмен на информация в рамките на Европейския съюз. На 31 януари тази година отправихме искане до Секретариата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за отваряне на канала за комуникация за автоматичен обмен на информация с юрисдикции извън Европейския съюз. Очакваме в скоро време този канал да бъде активиран отново, за да изпратим вече подготвените данни за финансови сметки за 2018 г. По отношение на наказателното постановление на Комисията за защита на личните данни. Знаете, че ние сме подали жалба до съда срещу наказателното постановление, тъй като го считаме за незаконосъобразно и неправилно. Нашите мотиви са следните. Безспорен е фактът, че неоторизираният достъп до информационните системи на Агенцията и последвалото неправомерно разпространение на лични данни са резултат на злоумишлени действия, обявени за престъпление съгласно Наказателния кодекс на Република България. Считаме, че Националната агенция за приходите като обект на това злоумишлено посегателство не следва да носи отговорност за настъпилите вредоносни последици, още повече че от проверката на Комисията не са констатирани деяния на Националната агенция за приходите в качеството на администратор на лични данни, както и на служители в Националната агенция за приходите, отговорни за опазването на тези данни, които да обосновават посоченото нарушение. И това е точно поради факта, че достъпът е причинен вследствие на престъпно действие без оглед на предприетите мерки за сигурност и въпреки тях. Нито фактът за нарушение, нито в наказателното постановление на Комисията за защита на личните данни е описано точно в какво се състои техническата уязвимост на информационните системи на НАП и как тази техническа уязвимост е улеснила извършването на неоторизирания достъп при условията на причинно-следствена връзка. Това са главните причини, поради които ние считаме, че наказателното постановление не отговаря на основни законови изисквания, тъй като в него не се установява по безспорен начин извършено от страна на НАП нарушение, не се съдържат достатъчно конкретни описания на обстоятелствата, при които е било извършено това нарушение, както и на законовите разпоредби, които се твърди, че са били нарушени.

Дори и с изпълнение на препоръките на Комисията, свързани с доусъвършенстване на правила и процедури, НАП, както и всеки друг субект в електронния свят, не е застрахован от риска злонамерени субекти да извършват престъпления, които да донесат вреди не само на администратора на лични данни, но и на всеки засегнат гражданин. Накрая искам само да уточня част от информацията, която беше представена тук, тъй като тя не е точна. Първо, по отношение на договора с „Информационно обслужване“, за който се спомена – 40 млн. лв. Това не е договор, по който страна е единствено НАП. Това е договор, който обхваща информационно обслужване на всички агенции в състава на Министерството на финансите, включително и самото Министерство на финансите, като стойността, отделена като разход за НАП, е 860 хиляди. Съжалявам, че не е станала известна допълнителната информация, която представихме за квалификацията на колегите, които работят в „Информационни системи“, тъй като щеше да стане ясно, първо, че Инспекторатът, който е от 60 души, включва няколко звена и само едно от тях – пет човека, отговарят за информационната сигурност. Щеше също така да стане ясно, че колегата, чиято военна специалност е „щурман-насочвач“...

…всъщност държа да го подчертая, защото много пъти се коментира тази информация, е с гражданско образование „Електроника“ и има специалност „Проектиране и разработване на електронни системи“. Колегата, който е със средно образование „Спортна стрелба“, е завършил висше икономическо образование „Стопанска икономика“. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Процедурата ми е по начина на водене. Уважаеми господин Председател, уважавам Ви не само заради позицията, която сте заели в момента, но за пореден път – 3 години вече в това Народно събрание, и Вие, и титулярният председател на Народното събрание госпожа Караянчева имате зловредния навик да обявявате край на разискванията. Сега, като възникнаха въпроси след изказването на госпожа Димитрова, ние как да ги зададем – питам Ви Вас, тъй като се появиха много въпроси? Ние сега разбрахме, че до края на годината НАП е в абсолютна европейска изолация, защото информацията е спряна. Ето сега го разбрахме – признание, уважаеми господин Председател! Вие какво ще направите по въпроса? Ами открийте дебата – ето Ви го признанието. Нещо друго. Уважаема госпожо Димитрова, вярно ли е, че в договорите с подизпълнителите никъде не е вменена клауза за отговорността? Тези частници прибират едни пари и никаква отговорност! И знаете ли кое е по-страшното – че Вие идвате тук, червите се от тази трибуна, прикривате или не прикривате нещо, но Вие заставате тук, а някои хора си прибират едни пари като подизпълнители, без никаква отговорност, няма го в договорите. Е така докога ще я караме!? Господин Председател, моля Ви, когато има дебати, когато ще изслушваме страна по тях, първо канете страната или нека да я изслушаме по средата на дебатите, след което те да продължат. Сега колеги народни представители не могат да си зададат въпросите, които вълнуват не нас, а гражданите, защото с техните данъци се плащат тези неща. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Гласувах против изводите, които са направени в Доклада, който ни беше предложен от тази Временна анкетна комисия, защото считам, че в него има… (група народни представители излизат от залата.) Господин Председател, ако може да призовете за малко тишина, и колегите да седнат. Не знам дали някой слуша.

Не знам дали слушат колегите – представители на Националната агенцията за приходите – виждам, че те вече напускат залата. Явно това, което ще кажем в този отрицателен вот, не е интересно, но изводите в този доклад са непълни. Тук не чухме от директора на НАП какво всъщност се случва, след като се получи този инцидент миналата година. Националната агенция за приходите предприе сериозни промени в системата – това го чухме, но не чухме колко струват тези промени на българския бизнес. Вие знаете ли, че от началото на тази седмица всички ползватели на по-стари операционни системи, на по-стари интернет браузери са принудени да ги сменят, за да могат да отговарят на новите изисквания за сигурност на НАП? Никой не каза какво струва това на българския бизнес! Никой не каза какъв е анализът от направените промени, до какво са довели те като разходи и ползи за българския бизнес! И нещо друго. В Доклада липсва една много важна информация за това дали вече са отстранени онези проблеми в информационната система на НАП, които гарантират записването на съответния достъп, който е извършен от отделните оператори, и е направен в отделните системи. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.)

Завършвам, господин Председател. Стана ясно, че никой не може да каже кой и откъде всъщност е достъпил информационните системи и ги е източил, защото просто няма логове…

…както се казва на технически език, на извършените дейности от съответните оператори. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2020 г. На свое заседание, проведено на 12 февруари 2020 г., Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието господин Данаил Кирилов – министър, и господин Милен Георгиев – главен експерт в Дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси“. Законопроектът беше представен от господин Георгиев, който посочи, че на 13 май 2019 г. между Република България и Република Казахстан е подписан Договор за трансфер на осъдени лица, с който се цели подобряване на социалната рехабилитация и ресоциализация на осъдените в другата държава собствени граждани. След ратификация на Договора българските граждани, осъдени с влязла в сила присъда в Република Казахстан, ще получат възможност да изтърпят присъдите си в Република България. От тази възможност ще могат да се ползват съответно и граждани на Казахстан, изтърпяващи присъда лишаване от свобода в Република България. Той добави, че Договорът съответства на изискванията на вътрешното законодателство и международните стандарти в областта на трансфера на осъдени лица и с него се уреждат общите принципи на трансфера на осъдени лица, централните органи, условията и процедурите по трансфер, отказа от трансфер, амнистията, помилването и неговото действие. Господин Георгиев уточни, че с влизане в сила на Договора ще се повиши правното сътрудничество в областта на международното сътрудничество по наказателни дела, наред с вече действащите между двете държави Договор за правна помощ по наказателни дела и Договор за екстрадиция. В резултат на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2020 г.“

Процедура, уважаема госпожо Председател. Правя процедурно предложение на основание чл. 80, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, № 002-02-2, внесен от Министерския съвет на 30 януари 2020 г., да бъде гласуван на второ четене в днешното заседание.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. „ЗАКОН за ратифициране на Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица Член единствен. Ратифицира Договора между Република България и Република Казахстан за трансфер на осъдени лица, подписан на 13 май 2019 г. в София.“

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, допуск в залата. Моля на основание чл. 49 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да поканим в залата Велик Занчев – заместник-министър на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и Албена Лазарова – директор на дирекция „Концесии“.

Уважаеми колеги! „ДОКЛАД по Проекта за решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г. Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 19 февруари 2020 г., разгледа и обсъди Проекта за решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, а именно на моторен кораб „Атанас Димитров“. На заседанието присъстваха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията: Велик Занчев – заместник-министър, и Албена Лазарова – директор на Дирекция „Концесии“. Законопроектът бе представен от Велик Занчев. Агенцията за публичните предприятия и контрол е изразила писмено становище, че моторен кораб „Атанас Димитров“ притежава характеристиките на обособена част и в съответствие с чл. 3, ал. 3, т. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол Народното събрание взема решение за приватизация на обособени части от обекти, включени в така наречения „забранителен списък“ за приватизация. Моторен кораб „Атанас Димитров“ е произведен през 1969 г. в корабостроителния завод в Бургас. Корабът е пътнически, с метален корпус. От 2008 г. „Български морски квалификационен център“ ЕАД е собственик на кораба по силата на внесена апортна непарична вноска в капитала на дружеството от тогавашния акционер Параходство „Български морски флот“ и е заприходен като актив със стойност 49 762 лв. Корабът се е ползвал за туристически крайбрежни плавания, но от 2014 г. не се използва и не се вписва в предмета на дейност на дружеството. Отчетените приходи за периода от придобиването на кораба до 31 декември 2019 г. са в размер на 132 хил. лв. Те са формирани от почасовото отдаване на кораба за мероприятия на борда. Отчетените разходи за поддръжка, експлоатация, работни заплати, амортизация и други разходи, са в размер на 887 хил. лв. Общият размер на отчетените загуби възлиза на 755 хил. лв. Към 31 декември 2019 г. счетоводната остатъчна стойност на актива е нула лева. Полезният „живот“ на моторен кораб „Атанас Димитров“ е 50 години и към днешна дата той е изчерпан. Последният класов ремонт на кораба е направен през месец април 2010 г. След тази дата корабът не е излизал на сух док. Към настоящия момент корабът не е в експлоатация, всички документи и сертификати са изтекли през 2015 г. Корабът се намира на неработен кей в неексплоатационен режим и с един човек – пазач. Рискове, които правят кораба относително опасен: - Близо тон гориво в дъното на танка, което е неизкачваемо; - Екологичен риск може да настъпи при сблъсък с друго плавателно средство, при което да възникне разлив; - Съществува риск и от пожар; - Евентуален риск от кражба на имущество или консумативи от кораба; - Допълнителен финансов разход, покриващ престоя на кораба, както и възможен финансов риск при възникване на неблагоприятни последствия при авария. За моторен кораб „Атанас Димитров“ няма правена оценка за продажбата му. Решението на едноличния собственик на капитала на дружеството от 2015 г. е продажбата на кораба да се осъществи чрез Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, сега Агенция за публичните предприятия и контрол. В последвалата дискусия народните представители от парламентарната група на „БСП за България“ поставиха въпроси за наличието на други кораби в квалификационния център и за разпореждането със средствата от приватизацията на кораба. На поставените въпроси отговори заместник-министър Занчев. След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за“ – 7 гласа, без гласове „против“ и „въздържали се“ – 8 гласа, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище: Предлага на Народното събрание да не приеме Проекта за решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г. На свое заседание, проведено на 19 февруари 2020 г., Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения разгледа Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г. На заседанието присъства госпожа Андреана Атанасова – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В мотивите към Проекта на решението е записано, че „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, е търговско дружество, включено в списъка – Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от Закона за приватизация и следприватизационен контрол. В капитала на дружеството е включена като обособена част моторен кораб „Атанас Димитров“, с peгистрационен № 150420 на Българския корабен регистър, вписан в регистъра на корабите в пристанище Варна. Мотивите, изнесени по-подробно, бяха идентични с тези, изчетени и в предходния доклад. В хода на дискусията се изказаха народните представители Георги Свиленски, Павел Христов, Иван Иванов и Николай Тишев. В резултат на проведеното гласуване Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения с 10 гласа „за“ и 10 гласа „въздържали се“ предлага на Народното събрание да не приема Проект на решение за приватизация на обособена част от имуществото на „Български морски квалификационен център“ ЕАД – Варна, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 7 февруари 2020 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! За пореден път сме свидетели на разпродажба на държавно имущество от Забранителния списък, без да има яснота къде ще отидат парите от тази приватизация. Аз съм си поставил за задача и ще следя всеки път, когато има приватизация на такива дружества или техни обособени части, да Ви напомням, че има един Държавен фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система и че по принцип и по презумпция парите от приватизация на такива предприятия трябва да влизат там. От предложеното решение, което ни давате да гласуваме, не става ясно къде ще отидат парите. Доколкото ми е известно, в Комисията по икономика са заявили, че парите ще остават в дружеството. И смятам, че това не е правилно, независимо от размера на сумата дали е хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди, или милиони, така нареченият Сребърен фонд е необходимо да бъде попълван, за да има наистина гарантиране на пенсионната система, още повече, че Вие под път и над път управляващите, казвате, че пенсионната система е недофинансирана, търсим откъде да я финансираме, как да я гарантираме и така нататък. Ако продължаваме да разпродаваме имущество и парите да не влизат там, където трябва да влизат и по закон, нещата няма да се подобрят, а само ще се влошат. Затова аз не знам дали ще приемете да предложа нова точка в решението, което ни предлагате, в която да запишем изрично, че парите от тази приватизация ще влязат в Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система. Надявам се да позволите това да го гласуваме. Ако сметнете, че е недопустимо в тази процедура, Вие решавате, на Вашата съвест е този въпрос. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Вземам думата за изказване по този случай, за да се опитам да Ви убедя за приватизацията на този плавателен съд, тъй като и на двете комисии становището беше отрицателно. Фактите ги изкара и ги изложи господин Кънев. Корабът наистина е 50-годишен. Той се озова в Морския квалификационен център 2008 г. след приватизацията на Български морски флот, заедно с двата ферибота, с ветроходния учебен кораб „Калиакра“ и той. В продължение на години Морският квалификационен център, макар че не му е предмет на дейност експлоатация и опериране на плавателни съдове, го е експлоатирал и виждате какви са разходите и приходите от тази експлоатация. Корабът е повече от 50-годишен, корабите живеят долу-горе толкова – 45 – 50 години, така че този кораб си е изживял живота и многократно го казвам, че корабът е като човека – ражда се и един ден умира, не може вечно да служи и да живее. Така че този кораб е дошъл до това положение да бъде отписан и изведен. Той не може да бъде използван по предназначение, има доста сериозни ограничения за експлоатация. Той е клас до 5 мили от брега, до 20 мили максимум, до 90 пътника и виждате, че експлоатацията, докуването му толкова години, той за последно 2010 г. е минал допълване и ремонти, не може да бъде използван като кораб за превозване на пътници. Така че желанието на Морския квалификационен център да реализира този кораб и да реализира приходи в предприятието, в дружеството, а те са му необходими, тъй като аз Ви казах и за останалите му кораби – единият е даден на чартър, фериботът, другият стои, също прави разходи на фериботния комплекс, „Калиакра“ и тя с голям труд се поддържа, така че това не е предмет на дейност на това дружество. И реализацията на този кораб ще доведе до някакви финансови приходи в дружеството. Не зная, да не би да има някой против неговата приватизация заради името на кораба. Той носи името на Атанас Димитров – функционер на Българската комунистическа партия, народен представител в 6 народни събрания, от Стара Загора, няма нищо общо с флота, не зная защо са кръстили кораба така, но не е това… Това е като в кръга на шегата. Но аз смятам, че трябва да удовлетворим искането на борда на директорите на предприятието, а за това къде ще отидат парите е отделен въпрос, там сигурно ще го подложите и на гласуване. Затова Ви приканвам. А защо го гласуваме ние? Гласуваме го, тъй като той е обособена част от Забранителния списък за приватизация и трябва да се вземе решение от Министерския съвет и от Народното събрание. Вчера беше продаден спасителният кораб „Перун“, без даже и да разберем и с което мечтата на капитан далечно плаване Никифор Герчев за възстановяване на Българската спасителна служба остана вече в историята. Той написа един тъжен пост в своя Фейсбук за това. Беше продаден най-големият ни спасителен кораб. Но това е отделен въпрос, виждате, че Народното събрание не се занимава с него. Тази приватизация ще я направи Агенцията за публичните предприятия и контрол, както сега се казва, и смятам, че Народното събрание, независимо от становищата на двете комисии, които се занимаваха с този въпрос, трябва да удовлетвори искането на дружеството и да бъде взето решение, да се даде разрешение от Народното събрание корабът да бъде приватизиран. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Манушев, Вие във Вашето изказване споменахте, че е нормално един кораб да се ражда, тоест създава се, построява се, експлоатира се и умира. С това сме съгласни. Но доброто управление на активите и като цяло на този Български морски квалификационен център изисква следното: след като сме наясно, че този актив се амортизира и ще дойде времето, в което той вече няма да може да бъде използван, да имаш визия за това как тези средства, които ще получиш от продажбата, ще ги инвестираш в развитието на дружеството, в развитието на средата, закупуване на нов кораб, закупуване на тренажори, където да тренират капитаните и така нататък. Какво се случва на практика? Ние тук, в парламента, се превърнахме в нещо като своеобразна борса за продажба на кораби. Миналия месец пак продавахме, пак на Български морски квалификационен център. Преди няколко месеца пак продавахме. На парчета продаваме кораби, от които средствата служат единствено и само според мен за плащане на заплати на борда на директорите и на персонала и за нищо друго! А ако те наистина имат визия за развитие на този квалификационен център, трябва да седнат и да си направят сметка: да, примерно тези три-четири кораба са стари, дошъл им е краят на амортизационния срок, не могат да бъдат използвани, да ги продадем накуп, с тези пари да купим, както казах, тренажори и друга техника, да облагородим средата, да направим квалификационния център модерен, за да може да се развива. А тук какво се случва на практика? Разпродажби, за да може бордът на директорите да получава заплати. Това е абсурдно. Това е едното, поради което ние няма да подкрепим това предложение. И другото, което каза преди мен и господин Таско Ерменков – не е нормално в парламента да се взимат решения, които да са в противоречие, които да нарушават законите, създадени от този същия парламент, защото с това, че средствата от приватизацията на този кораб ще постъпят в дружеството, а не както е според Закона за приватизация и следприватизационен контрол – в Сребърния фонд, е нарушение на закона. Благодаря.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Адмирал! Господин Манушев, използвам формата на реплика, за да Ви задам един уточняващ въпрос, защото Вие споменахте във Вашето изказване, че трудно се поддържа и корабът „Калиакра“. И просто ме интересува да уточните за кой точно кораб „Калиакра“ става дума, защото мисля, че това не е маловажен въпрос за българския флот? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Манушев, ако може да осветлите тук колегите, защото в преждеправещите Ви реплика – или в изказващите се, изведнъж се появиха две тези. От едната страна, видите ли, средствата от този кораб трябва да отидат, добре би било да отидат, в принципала, който да купува тренажори, да развива дейността, да я облагородява, нещо такова чух, от друга страна пък, се говори да вземат да отидат в Сребърния фонд. Кое от двете всъщност, защото Вие сте вътре в тази тематика? Това е първото. И второто, аз не зная какви биха били приходите от продажбата на един такъв кораб, колко е нормално, дали са правени разчети, но от докладите чух 800 хил. лв. са разходите по поддръжка на този кораб. Тези 800 хил. лв. като разход, ако останат, е, ей богу, няма да бъдат за заплата на борда на директорите. Просто малко по детайлно, ако може, да ни осветлите. (Реплика от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Не съм адвокат на Морския квалификационен център, но това е учебно заведение и аз съм убеден, че парите ще отидат за това. Той, освен че провежда курсове за подготовка на българските капитани, механици и всички специалисти, които са свързани с морето, също така им дава сертификати и удостоверява тяхната годност за това, за което са учили. Така че парите сигурно ще отидат за развитие на учебното заведение – Морски квалификационен център, не за заплатите на борда на директорите. Не зная какви са им заплатите и не съм им адвокат. Попитахте ме за кораба „Калиакра“. Той е учебно ветроходен кораб. „Калиакра“ беше собственост на Български морски флот. През 2008 г. след приватизацията от правителството на Сергей Станишев той… (Реплики от ГЕРБ: „Ааа, приватизация ли?“)

Коя година, извинявай?

През 2008 г. Български морски флот, знаете, беше приватизиран от правителството на Сергей Станишев, тези активи бяха изведени от състава и бяха предадени на Морския квалификационен център, тъй като нямаше къде да отидат, не че това е дейността на този център. И аз Ви казах за затруднението му при оперирането с плавателни съдове. Това не е предмет на дейност на този център и го затруднява наистина много. Състоянието на учебно ветроходния кораб „Калиакра“ наистина е с трудности, тъй като се поддържа постоянен екипаж, а се ползва периодично и също така с опити да бъде отдаден някъде, да се ползва от някого, да се правят учебни плавания. Но това също не е предмет на дейност. Моята мечта е била да отиде в Морското училище, но и там… Не зная защо не го иска може би Морското училище, но някой ден и до това ще стигнем, като това дружество… Още веднъж го казвам: задачата, функциите и предназначението на това дружество е да подготвя българските морски кадри и да ги сертифицира. И го прави успешно. Модерно е учебното заведение, модерно е, заедно с Морското училище дава тази квалификация.

Уважаема госпожо Председател, молбата ми към Вас е: когато колеги тук, от трибуната, се опитват да правят грешни внушения, ако не да им отнемете думата, поне да им направите забележка. Имам предвид следното: изказването или репликата на господин Лазаров, който внушава, че ние първо казваме, че трябва да се изпълни законът, тоест парите да отидат в Сребърния фонд, а след това сме казвали, че те ще отидат в Търговското дружество за заплати. Това, което ние казахме недвусмислено, беше, че сме за да се спази законът и парите от приватизацията, ако бъде осъществена такава, да отидат в Сребърния фонд! Но вчера на комисия недвусмислено заместник-министърът каза, че решението на Министерския съвет и предложението на Министерския съвет е парите да отидат в бюджета на търговското дружество. И тогава ние казваме, че поне като сте решили да нарушите Закона и парите да отидат там, да ги използвате целесъобразно, а не за раздаване на заплатите!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, видяхте ли как и Вие на третата година паднахте в капана на неясното законодателство? И Вие не разбрахте къде ще отидат парите! И сега започвам от началото по хронологията. Благодаря на адмирал Манушев, че взе отношение професионално да информира и Комисията по транспорт, и Комисията по икономическа политика за какво става въпрос. Само че, господин Манушев, Вие казвате, че този кораб е на 50 години и всеки кораб има живот, нали така? И аз питам: Бордът на това дружество на 7 февруари ли се сети, че този кораб навършва 50 години? На 7 февруари 2020 г.! За да може на 19 февруари 2020 г. този проект за решение да бъде гледан в двете комисии едновременно и на 20 февруари тук народните представители сега да се чудим къде ще отидат парите! Ето така, госпожо Председател, функционира Народното събрание! Заместник-министър Занчев в Комисията по икономическа политика казва, че парите ще отидат в Квалификационния център – няма значение дали за заплати, дали за тренажор, дали за издръжка, това няма такова значение. В същото време, в същото часово време, представителят на Квалификационния център с другия заместник-министър от същото министерство в Комисията по транспорт казва, че парите ще отидат в Агенцията за приватизация и в Сребърния фонд. И сега народните представители, и Вие основателно се зачудихте какво става: къде ще отидат парите? Корабът ще се продаде, но парите къде ще отидат – в Сребърния фонд, в Квалификационното дружество или някъде другаде? Първи въпрос. Втори въпрос: кога решиха, че този кораб е ненужен и че не става за нищо? Ако той наистина не става за нищо, както твърдите, ако той наистина си е изживял живота, защото в нашата комисия беше обяснено, че не може да бъде нито изтеглен, нито бутан, нито разглобяван, нито нищо, просто той е развалина, нито ремонтиран, нищо! Е, питам: кой очаквате да купи това нищо? Кой очаквате да дойде и да даде пари на Квалификационния център, за да си купи едно нищо, което има един пазач и няколко тона гориво, което всеки момент можело да изтече в морето и да направи екологична катастрофа? Това беше мотивът – че ако корабът продължи да стои там, ще се случи екологична катастрофа. Само че в същото време се казва, че за този кораб нищо друго не може да се направи, освен да стои там. И питам: кой е този, който ще приватизира този кораб? Няма кой да даде отговор обаче на тези въпроси!

Да прави разходи.

Ето, добре. След това ще направите реплика и ще отговорите. Уважаеми колеги, нека да подхождаме малко по-сериозно, защото наистина ще се превърнем в агенция за продажба на кораби, ако Народното събрание не постъпи малко по-отговорно и когато се внасят такива проекти за решение, ясно да е записано за какво става въпрос, какви са разходите, какви са приходите, защо е необходимо, къде ще отидат парите и за какво ще бъдат. Защото ако ще се даде за скрап, адмирал Манушев, аз мисля, че може и Квалификационният център да го предаде за скрап, нали така? Или не може? (Реплика на народния представител Пламен Манушев.) Добре, ще кажете. Трябва някой да го вземе, за да го препродаде. Трябва да има посредник, така ли? Това ли е целта. (Реплики от ГЕРБ.)

Не е това целта.

А не е това целта! Добре. Значи, ето, целта не е ясна. Обаче според нас точно това е целта – някой да дойде, да го купи за 30 хил. лв. и да го продаде за триста на скрап, което, мисля, че може да си го свърши държавата, без да има никакви притеснения. Госпожо Председател, понеже виждам, че и Вие сте в неведение къде ще отидат парите, за пореден път Ви призовавам – Вие и Вашата парламентарна група, да не подкрепите Проекта за решение или ако трябва, да го върнем за допълнение, където да запишем къде ще отидат парите, за какво ще бъдат използвани, двамата заместник-министри на транспорта да се съберат и да се разберат какво защитават в комисиите. Защото е недопустимо двама заместник-министри от едно и също министерство по едно и също време да заблуждават две комисии. А заблуждаването на народните представители, уважаеми колеги, е заблуждаване на българския народ, само че българският народ не може да живее в заблуда 10 години! Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Господин Свиленски зададе доста въпроси. Аз не зная кой ще се яви, за да купи кораба, но даже за нищо да не става, корабът може наистина да бъде купен за скрап. А за да се продаде за скрап, тази агенция ще го оцени. Има методика за оценка на всеки един кораб. Даже и на дъното на морето – пак се оценява и се продава като скрап. Той ще бъде продаден за стойността, на която се оцени металът вътре или за цветните метали, които има. А дали някой ще го вземе и възстанови, и това е възможно, но ще вложи някакви пари. Защото във Варна има желаещи да правят каботажно пасажерско-пътническо плаване. Може и някой да го купи, не зная кой, не съм навътре! Колко пари ще струва? Той ще бъде оценен. За 250 хиляди продадохме „Перун“, който е 5 – 10 пъти по-голям от този. Не знам колко ще струва „Атанас Димитров“, ще го оценят, но решението е правилно. Казвате: защо сега? Има моменти, когато не може повече да се чака. Ако той потъне, ще изисква много повече разходи, за да бъде изваден оттам! Когато потъне в акваторията, той става обект, който пречи и спасителната операция, за да бъде изваден, ще струва пет пъти стойността му. Сигурно от ръководството на този център са видели, че той се пази от един човек и е станал опасен да не потъне там или да се запали и са предложили. Между другото, ние точно това правим: спазваме закона! Ако този кораб, тази собственост не беше в Забранителния списък като обособена част, той щеше да бъде продаден от Морския квалификационен център и ние изобщо нямаше да разберем, че са го продали. Както стана с „Перун“, аз Ви го казах като пример – там го продаде Пристанищна инфраструктура, тъй като беше в нейните активи. Това е моят отговор.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Манушев, благодаря за направената реплика. Значи корабът потъва или всеки момент може да потъне – нали така, Вие казахте така, че може да потъне всеки момент? И сме стигнали дотам заместник-министрите и Бордът на това дружество до 7 февруари да не знаят, че корабът потъва!? Господин Манушев, ако така управляваме Квалификационния център, ако така се управлява Министерството на транспорта – тя, държавата, ще потъне и Вие няма да разберете, ако е така! И един ден ще дойдете сутринта, и ще кажете: уважаеми колеги, държавата утре потъва, дайте да я приватизираме! Това е несериозно отношение. Затова пак казвам моето предложение – виждам, че господин Занчев е в залата, да дойде на трибуната, да поеме ангажимент и да предложи той, като принципал на Дружеството, парите, осигурени от приватизацията на този кораб, да останат в Сребърния фонд, както е по закон и законът в тази държава казва това нещо. След това вече да се видят тези оценки и колко пари. Защото Вие първо казахте, че не става за нищо, а след това казахте, че може и да се ремонтира – зависи от купувача, ама зависи и от кораба. А някой знае ли, някой направил ли е експертиза за какво става този кораб? В Комисията докладваха ли Ви за какво става този кораб? Не, продаваме кораб „Атанас Димитров“! Или понеже е член на БКП – давайте да го продаваме! (Оживление.) Не така!