ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦВЕТА КАРАЯНЧЕВА
Добър ден, колеги! Има кворум. (Звъни.)
Откривам заседанието.
Уважаеми колеги, на основание чл. 53, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде включена в Програмата за работа на Народното събрание следната допълнителна точка:
Проект на декларация по повод 150 години от създаването на Българската екзархия. Вносители: народните представители Цвета Караянчева, Милен Михов, Даниела Дариткова, Йордан Цонев, Кръстина Таскова, Драгомир Стойнев, Валери Жаблянов и Валери Симеонов, на 27 февруари 2020 г.
Предлагам това да стане точка първа за днешното пленарно заседание, 28 февруари 2020 г., а досегашната точка първа да стане съответно точка втора.
Моля, режим на гласуване.
Гласували 182 народни представители: за 180, против няма, въздържали се 2.
Предложението е прието.
Ще Ви запозная с две съобщения:
В Народното събрание е постъпило Решение № 152 от 13 февруари 2020 г. по преписка № КЗК-82/2018 г. на Комисията за защита на конкуренцията, с което е приет Секторен анализ на конкурентната среда на пазара на търговия на едро с електроенергия по свободно договорени цени в Република България. В материала е заличена информацията, посочена от участниците на пазара като търговска тайна. С писмо на председателя на Народното събрание материалът е изпратен на Комисията по икономическа политика и туризъм, Комисията по енергетика и Подкомисията за наблюдение на дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране към Комисията по енергетика и е на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание. Решението е публикувано на интернет страницата на Комисията.
От Националния статистически институт е постъпила информация за: наети лица и средна брутна работна заплата през четвъртото 3-месечие на 2019 г., брутен вътрешен продукт през четвъртото 3-месечие на 2019 г. – експресни оценки, основни резултати от наблюдението на работната сила през четвъртото 3-месечие на 2019 г., инфлация и индекси на потребителските цени за януари 2020 г. – предварителни данни. Материалите са на разположение на народните представители в Библиотеката на Народното събрание.
Преминаваме към първа точка:
ПРОЕКТ НА ДЕКЛАРАЦИЯ ПО ПОВОД 150 ГОДИНИ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ЕКЗАРХИЯ.
Господин Михов, заповядайте да представите Декларацията – Вие ще ни запознаете с мотивите и ще изчетете Декларацията.
МИЛЕН МИХОВ (ОП)738 думи
Уважаема госпожо Председател на Четиридесет и четвъртото обикновено народно събрание! Уважаемо Събрание, уважаеми госпожи и господа! Тази декларация е свързана с едно събитие – значимо и историческо, което не е обгърнато с драматична мантия на победа или трагедия, но то заема едно изключително важно място в новата ни история.
Точно преди 150 години на този ден дейците на българското национално, културно и църковно движение в Цариград получават подписания на предходния ден императорски указ, султански ферман, с който се създава самостоятелна българска църковна организация под името Българска екзархия.
Това не е въпрос само на конфесионална самостоятелност. В рамките на империята, в рамките на обществения и политическия живот тогава това събитие носи характера на признаването на българската националност в нейните етнически граници, в рамките на империята и произтичащите от това духовни, просветни, културни и административни права на самоуправление. С други думи признаването на Екзархията и създаването на тази църковна самостоятелност е форма на културно-просветна автономия на българите в Османската империя. Тя е продукт на повече от пет десетилетия национално движение, което обхваща всички български краища – от Битоля и Вéлес до Добруджа, Тулча и Бабадаг, от Видин, Прилеп и Ниш до Лозенград и Одрин. Повече от пет десетилетия българите се стремят за постигането на тази църковна самостоятелност.
Днес ние имаме възможност в този юбилеен ден да направим една крачка към величието, достойнството, постоянството и усилията на онези българи, които далеч в по-трудни обстоятелства водеха националната борба, водеха българите към своите въжделения за културна, духовна и политическа самостоятелност.
Създаването на Екзархията от съвременната българска историография е определено като създаване на държава преди държавата, а границите на Екзархията – като проекция на бъдещите граници на независима България.
Затова ние, вносителите, апелираме да подкрепим тази декларация със самочувствие и достойнство и да направим една малка крачка до величието на нашите предшественици!
Позволете ми да прочета текста:
„ДЕКЛАРАЦИЯ
по повод 150 години от създаването на Българската екзархия
Всяка модерна нация и държава има върхови изяви, които не само будят гордост и подкрепа сред съвременниците на събитието, но оставят трайни следи на възхищение и признателност сред бъдните поколения. Подобно събитие, което се откроява и бележи важен етап от обществено-политическото и духовно развитие на българския народ, е учредяването на Българската екзархия. Създадена по силата на султански ферман на 27 февруари 1870 г. и оповестена броени часове по-късно сред българите в Османската империя, тя узаконява връх в борбите на българското църковно-просветно движение и устремленията на духовните му водители, заели се с нелеката задача да възстановят Българската православна църква.
От деня на подписването на фермана Екзархията се превръща в единствената легитимна институция, която представлява българския народ пред османското правителство и пред външния свят до създаването на българската държава през 1878 г. В първоначалния ѝ обхват, посочен в чл. 10 от учредителния ферман, редом с другите български епархии в нейния диоцез влизат Нишка, Пиротска и Вéлешка епархия.
Територията на Екзархията ясно очертава земите на българската народност. Малко по-късно, по свое волеизлияние, към Екзархията се присъединяват и българите от три епархии – Скопска, Охридска и Битолска. Народното допитване показва, че повече от две трети от населението в тези земи категорично желае български учители и свещеници, въпреки че името България все още отсъства от картата на Европа.
Устремът на българските духовни водачи не е спрян и след решението на Вселенската патриаршия да обяви Българската православна църква за схизматична през 1872 г. Съображенията са политически, но са представени пред външния свят като канонически и се отстояват дълголетно.
След появата на бленуваното от векове свободно Отечество Екзархията още по-настойчиво подкрепя желанието на българите, останали извън пределите на Княжеството, за духовно обединение. Екзархийските духовни и просветни центрове се превръщат в ковачница на строители на българската държава – интелектуалци, държавници, политици, преподаватели, общественици, военни дейци и не на последно място – смели революционери. Учителите в Солун, Сяр, Битоля, Крушево, Прилеп, Ресен, Скопие, Струга, Охрид, Щип, Лозенград, Одрин и другаде, самите те преки участници в българското националноосвободително движение, обучават хиляди деца не само на четмо и писмо, но и на беззаветна преданост и отдаденост към род и родина, език и вяра.
Ние, народните представители от Четиридесет и четвъртото народно събрание, имайки предвид огромната роля и място на Екзархията в историята на българския народ, сме убедени, че 150-годишният юбилей заслужава особено внимание, защото раждането и развитието на тази свята духовна институция възстанови мястото на България не само като национално църковно-просветно и културно огнище на Балканите, но и като неотменим европейски цивилизационен фактор.“
Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ, „БСП за България“, „Обединени патриоти“ и „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“.)