ХАСАН АДЕМОВ (ДПС)1651 думи
Благодаря Ви, уважаеми господин Председател!
Дами и господа народни представители, уважаеми гости! В мотивите на този кратък законопроект са записани целите му. Целите са две: намаляване и преодоляване недокомплекта на длъжностите на въоръжените сили. Що се отнася до намаляване, мотивите и текстовете дават някакъв отговор – не толкова задоволителен, но някакъв отговор, че този недокомплект от 5000 военнослужещи ще бъде намален. Но за преодоляване на недокомплекта, очевидно е, че този Законопроект няма как да има претенции да реши този въпрос.
Преди да разгледаме предложенията, които се правят в този законопроект, искам да направим разлика между две понятия, защото преди малко чух неща, които не отговарят на законови текстове.
На първо място, в Кодекса за социално осигуряване са регламентирани възможностите за придобиване на право на военнослужещите. И тези права са следните: възраст тази година – 53 години и 6 месеца, която се увеличава с по два месеца до 2029 г., и осигурителен стаж в системата на сектор „Сигурност“ – 27 години или 2/3 години – 18 години. Това е регламентът за придобиване право на пенсия. Тук, в законопроекта, тези текстове не се променят – категорично го заявявам. Това, което се променя, е така наречената пределна възраст за заемане на длъжност в системата на въоръжените сили.
И сега нека да видим в конкретните текстове какво се предлага? Две групи мерки – едната група на входа, другата група на изхода на системата. Тези мерки, които са на входа, са свързани с увеличаване на възрастта за постъпване в структурите на Българската армия на 40 години. Тази мярка на пръв поглед изглежда примамлива, но кажете ми на този на 40 години или на 35 години какъв ще му бъде стимулът да постъпи в редовете на Българската армия, защото той няма да може да се възползва от възможностите за ранно пенсиониране – една привлекателна социална мярка в сектор „Сигурност“? Няма да може, защото, ако е военнослужещ, ако е войник и постъпи на 40 години, неговата пределна възраст за заемане на длъжност ще бъде 49 години.
Вярно е, че той постъпва с краткосрочен договор – три години; вярно е, че той има възможност за кариерно развитие – може да стане старшина, може да стане някакъв друг тип ръководен кадър, но той няма никакъв стимул да постъпи на тази възраст в системата на отбраната и въоръжените сили. Още повече че през 2029 г. възрастта за право на пенсия ще бъде 55 години. Тоест дори и 15 години да служи, той няма как да придобие пенсия за ранно пенсиониране, тази мотивация при него отсъства.
Остава да търсим други мотиви. Какви са другите мотиви? Няма как да ги накарате хората на 30, на 35, на 40 години да влязат в армията, освен ако не ползват системата на отбраната и въоръжените сили като работно място, временно работно място. Разбирате ли за какво говорим? Разбирам усилията и ги подкрепям – да се търсят решения в посока на това да се окомплектова армията, но на 40 години, или на 38, или на 35 години да влезеш в армията, при положение че по никакъв начин не можеш да се възползваш и отчасти от социалния пакет, който го има в действащото законодателство, за мен не е достатъчно сериозна мярка.
Какво се предлага с останалите текстове? Предлага се увеличение с три години на възрастта за заемане на длъжност на тези, които не са упражнили правото си на пенсия, увеличаване с три години. Нека да отбележим, че сега възрастта за заемане на длъжност е между 46 и 62 години общо за цялата структура. Предлага се увеличение с пет години. Това вероятно е най-добрата мярка на академичния състав – тези, които заемат академична длъжност, за да не избягат от системата на отбраната и въоръжените сили, да не отидат в останалите вузове, които са привлекателни. Предлага се още и мярка, която не е толкова безспорна, бих я нарекъл: тези, които са придобили право на пенсия по команден ред да могат да заемат в регистъра на свободните работни места, да могат да заемат съответните щатни длъжности. Да, ама този команден ред е по критерии, които ще бъдат в правилник.
И тук е големият проблем: ако един, който не е доволен от своето кариерно израстване, министърът на отбраната не го е назначил на следваща кариерна длъжност, жалва се в първия административен съд и понеже критериите са в Правилника, а не са изредени в Закона, това решение ще падне. Защо не ги изписвате тогава критериите? От нещо притеснявате ли се? Аз не смятам, че има някакви аргументи в това да се притеснявате. Избройте критериите, което е по-лесно, имате възможност да го направите на второ четене.
Следващата добра мярка е въвеждане на мандатност за заемане на длъжност за военнослужещи с висши военни звания, заемали длъжност повече от 4 години. Това вероятно е мярка, която е свързана и с кариерното израстване, и с подпомагане на по-младите военнослужещи да израстват в кариерата. Подчертавам, че това е мярка в правилна посока.
Нека да се върнем малко назад във времето. Преди малко тук беше казано, че са вземани политически решения – доцент Михов мисля, че го каза, вземани са политически решения, които са объркали нещата в тази сфера. 2015 г. – променян е Кодексът за социално осигуряване, дадена е възможност за оставане на служба – получаваш заплата и пенсия. Добре, ама се създават две групи сега – едната група е на тези, които имат право на заплата и пенсия, другите, които имат право само на заплата – сега предлагаме това. Това е един огромен сблъсък между две групи военнослужещи, които трябва да избират между какво? Вижте за какво става въпрос. (Реплики от ОП.) Изчакайте малко и ще имате възможност и за реплики.
Значи този, който е военнослужещ и остава – изпълнил е условията по Кодекса за социално осигуряване, изпълнил е условията за пенсиониране, той има две възможности. Едната възможност е да не се пенсионира и да остане само на заплата през следващите три години, тъй като му давате възможност три години да заема длъжност. Другата му възможност е да се пенсионира и да получи, ако отговаря на всички условия, двадесет брутни заплати от социалния пакет. До двадесет брутни заплати, казвам… (Реплика от ОП.) Моля Ви се, познавам добре Закона за отбраната и въоръжените сили.
Неслучайно повтарям, ако отговаря на условията за получаване на тези двадесет брутни заплати, не говоря за всички, говоря само за тези, които отговарят, ако отговаря на условията получава двадесет брутни заплати, излиза на пазара на труда с двадесет брутни работни заплати, с право на заплата и пенсия срещу другата опция – да остане в системата на отбраната и въоръжените сили само със заплата.
Разбирам за честта на пагона може и да остане, може да остане по морални причини, но гражданската логика показва съвсем друго – и поведението на военнослужещите показва друго.
От 2500, които са имали право да се пенсионират, са се пенсионирали 1500, деветстотин и няколко са останали за честта на пагона – поздравления за тях, останали са да служат в Българската армия. Но останалите 1500, при положение че максималният размер на пенсията се увеличава и ще се увеличава, тогава атрактивното поведение ще бъде – на 53 години да излезеш навън, на свободния пазар на труда, да получаваш и заплата, и пенсия, и да си получил тези брутни заплати – дали са 20 или са 10, или колкото са, това е друга тема. Това е притеснението, което си позволявам да кажа.
На следващо място, притеснението е свързано с бюджетите. По стандартите на НАТО съотношението между разходи за личен състав, разходи за текуща издръжка и за капиталови разходи трябва да бъде 60 на 20 на 20. Знаете ли колко е в момента в България – 78%. Това го каза генерал Запрянов в Комисията, мога да Ви покажа от стенограмата, 78% са за личен състав.
Какво означава това? Това означава, че през следващите години не можем да предложим атрактивни мерки от рода на увеличаване на заплатите, защото това съотношение се проваля. И затова тръгваме да увеличаваме възрастта за заемане на длъжност, за да можем да компенсираме този баланс и чакаме 2029 г., когато условията по Кодекса за социално осигуряване ще бъдат 55 години, а за летателния и водолазния състав – тези, които работят под водата, и на небето, за тях е 45 години. Тоест тези хора ще се пенсионират на тази възраст, ако отговарят на 55 и 45 години, но 2029 г. Дотогава ние трябва да разчитаме на мерките, които предлагаме сега.
И още нещо, разходите за пенсии по предложение, по оценка на Сметната палата, по оценка на стандартите на НАТО, са част от разходите за личен състав. И там около 310 милиона са разходите, които се изплащат за пенсии, а 270 милиона са осигурителни вноски. Ако погледнем бюджета на държавното обществено осигуряване по чл. 69 в сектор „Сигурност“ – там нещата са още по-тревожни. Защото 60,4% е осигурителната вноска, която се плаща от държавния бюджет за сметка на данъците за сектор „Сигурност“ – 60,4%, при 19,5% за всички останали български граждани, които са трета категория, 60,4% не е обвързано между приходи и разходи – 147 млн. 400 хил. лв. са за 2020 г. Тоест осигурителните вноски, макар че са 60%, не могат да бъдат обвързани с разходите, които се правят в тази система.
Ето това са притеснителните неща и затова е това предложение Иначе няма как да се реши въпросът с това съотношение.
И последното, с което искам да завърша. По признанието на вносителите тези предложения ще доведат до „забавяне на темпа на недокомплектоване на Българската армия, но в никакъв случай няма да се решат дори и през следващите 10 години“. Защото миналата година са се пенсионирали, напуснали са армията – една част са се пенсионирали, друга не, 811 човека. Хиляда и сто са тези, които са постъпили в армията, тоест има положителна тенденция и тя е 300 човека. Ако тази тенденция продължава и през следващите години, трябва да чакаме близо 20 години, за да изпълним този недокомплект от пет хиляди. Затова нашата парламентарна група ще се въздържи, не защото отричаме мерките, които се приемат, а защото смятаме, че те няма да свършат работа.