Законопроект за управление на агрохранителната верига

Издаден в София на 29 май 2020 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Данаил Кирилов

ЗАКОН

за управление на агрохранителната верига

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда:

1. органите, осъществяващи държавната политика, официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига;

2. органите, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига;

3. общите изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България;

4. специфичните изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храните на територията на Република България;

5. условията и реда за:

а) разработване и изпълнение на Многогодишен национален план за контрол (МНПК);

б) вземане на проби, определяне на лаборатории за целите на официалния контрол и на национални референтни лаборатории;

6. координацията и взаимодействието на органите на официалния контрол по агрохранителната верига с други органи;

7. осъществяването на административна помощ и сътрудничество в областта на агрохранителната верига между компетентните органи на Република България, другите държави членки, Европейската комисия и другите институции на Европейския съюз;

8. използването на територията на Република България на системата за управление на информацията относно официалния контрол (IМSOC) съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1715 на Комисията от 30 септември 2019 г. за определяне на правила за функционирането на системата за управление на информацията относно официалния контрол и нейните компоненти (ОВ, L 261/37 от 14 октомври 2019 г.);

9. мерките при управление на кризи и извънредни ситуации по агрохранителната верига;

10. финансирането на дейности, свързани с официалния контрол и други официални дейности по агрохранителната верига.

Глава втора

КОМПЕТЕНТНИ ОРГАНИ ПО АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА

Раздел І

Органи, осъществяващи държавната политика по агрохранителната верига

Чл. 2. (1) Министърът на земеделието, храните и горите, министърът на здравеопазването и министърът на икономиката провеждат държавната политика по агрохранителната верига.

(2) Министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието, храните и горите провеждат държавната политика в областта на генетично модифицирани организми (ГМО) по Закона за генетично модифицирани организми и координират дейността на контролните органи, свързани с прилагането на закона.

Чл. 3. Министърът на земеделието, храните и горите провежда държавната политика по отношение на:

1. здравето на растенията;

2. здравето на сухоземните и водните животни – отглеждани или диви, както и на ембрионите и зародишните продукти;

3. хуманното отношение към животните;

4. ветеринарномедицинските продукти и употребата на ин-витро диагностични ветеринарномедицински средства;

5. фуражите;

6. безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на храни, с изключение на бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, етиловия алкохол, дестилатите от земеделски произход и спиртните напитки;

7. страничните животински продукти и производните продукти, непредназначени за консумация от човека;

8. генетично модифицираните храни и фуражи, с изключение на освобождаването на ГМО в околната среда;

9. лабораториите в системата на Министерството на земеделието, храните и горите, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига;

10. зоонозите;

11. растителния репродуктивен материал и генетичните ресурси в растениевъдството;

12. генетичните ресурси в животновъдството и развъдната дейност с тях;

13. остатъците от ветеринарномедицинските продукти;

14. продуктите за растителна защита, торовете, подобрителите на почва и почвените субстрати;

15. пушилните кондензанти, първичните катранови фракции и пушилните ароматизанти;

16. лозаро-винарския сектор;

17. биологичното производство и етикетирането на биологични продукти;

18. производството и етикетирането на храни и продукти със защитени наименования за произход, защитени географски указания и на храни с традиционно специфичен характер и използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“.

Чл. 4. Министърът на здравеопазването провежда държавната политика по отношение на:

1. безопасността, защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, дистрибуцията и пускането на пазара на бутилирани натурални минерални, изворни и трапезни води;

2. предотвратяване разпространението на инфекции, предавани на хора, чрез храни и води;

3. здравните претенции по смисъла на чл. 2, параграф 2, т. 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните;

4. лабораториите в системата на Министерството на здравеопазването, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига.

Чл. 5. Министърът на икономиката провежда държавната политика по отношение на безопасността и качеството при производството на спиртни напитки, на етилов алкохол и на дестилати от земеделски произход.

Чл. 6. Министърът на земеделието, храните и горите и министърът на здравеопазването съвместно провеждат държавната политика по отношение на:

1. безопасността и защитата на здравето и интересите на потребителите при производството, преработката и пускането на пазара на:

а) нови храни;

б) храни, обработени с йонизиращо лъчение;

в) храни, предназначени за кърмачета и малки деца, храни за специални медицински цели, заместители на целодневния хранителен прием за регулиране на телесното тегло и храни, в които са вложени витамини, минерали и някои други вещества;

2. предоставянето на информация за храните;

3. добавките, ензимите и ароматизантите в храни;

4. замърсителите в храни;

5. остатъците от пестициди в храни;

6. материалите и предметите, предназначени за контакт с храни;

7. оценката на риска за здравето на човека или животните;

8. националните, утвърдените или браншовите стандарти за храни;

9. хранителните добавки;

10. храните, предназначени за употреба при интензивно мускулно натоварване.

Раздел ІІ

Органи, осъществяващи официален контрол и други официални дейности

Чл. 7. (1) Компетентни органи по смисъла на чл. 4 от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (EС) 2017/625“, осъществяващи официален контрол и други официални дейности, са:

1. Министерството на икономиката;

2. Министерството на околната среда и водите;

3. Комисията за защита на потребителите;

4. Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ);

5. регионалните здравни инспекции;

6. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол;

7. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството;

8. Изпълнителната агенция по лозата и виното.

(2) Официалният контрол по ал. 1 в структурите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието и Министерството на отбраната се делегира от ръководителите на компетентните органи по ал. 1 на специализирани за целта звена. Служителите от тези звена отговарят на изискванията на чл. 5, параграф 4 от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 8. (1) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 могат да делегират изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, на един или повече органи с делегирани правомощия или на физически лица, които отговарят на условията на чл. 29, параграф 1, буква „б“, съответно на чл. 30, параграф 1, буква „б“ от Регламент (EС) 2017/625.

(2) Делегирането се извършва със заповед или договор при спазване на чл. 28 – 33 от Регламент (EС) 2017/625. В заповедта или договора се посочват и задълженията на органите с делегирани правомощия или на физическите лица по ал. 1, както и начинът на финансиране на делегираните дейности.

(3) При делегиране по ал. 1 съответният министър или ръководител на ведомство писмено уведомява Европейската комисия. В уведомлението се посочват дейностите, които се делегират, органите с делегирани правомощия или физическите лица, на които е делегирано изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол.

Чл. 9. (1) Контрол върху изпълнението на делегираните дейности, свързани с официалния контрол, както и за спазване на чл. 29 – 32 от Регламент (EС) 2017/625 се осъществява от съответния министър по чл. 2 или ръководител на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8.

(2) Когато се делегира изпълнението на дейности по чл. 1, параграф 2, буква „и“ от Регламент (EС) 2017/625 на един или повече органи с делегирани правомощия, съответният министър или ръководител по ал. 1 със заповед или чрез договор определя орган за тяхното одобряване и надзор.

(3) Съответният министър или ръководител по ал. 1 може да оттегли делегирането на изпълнението на дейности, свързани с официалния контрол, при условията на чл. 33 от Регламент (EС) 2017/625 и при други условия, определени в заповедта или договора по чл. 8, ал. 2.

Чл. 10. Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 3, ал. 1 и 2 от Закона за Българската агенция по безопасност на храните, чл. 28, ал. 1 и 2 от Закона за храните, чл. 4, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. 34, ал. 1 – 3 и чл. 34а от Закона за фуражите, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми, чл. 19 от Закона за животновъдството, чл. 48, ал. 1 от Закона за пчеларството, чл. 3, ал. 1 от Закона за защита на растенията, чл. 59 от Закона за защита на животните, чл. 6, ал. 7 и чл. 46г от Закона за рибарството и аквакултурите, чл. 25а, ал. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 11. Регионалните здравни инспекции осъществяват официален контрол по реда на този закон и на чл. 28, ал. 3 от Закона за храните, чл. 10, ал. 1 от Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 12. Министерството на околната среда и водите чрез регионалните инспекции по околната среда и водите осъществява контрол върху освобождаването на ГМО в околната среда по реда на този закон, на чл. 108, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 13. Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 4 от Закона за посевния и посадъчния материал, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 14. Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 3б, ал. 1 от Закона за животновъдството, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми, Закона за пчеларството и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 15. Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява официален контрол по реда на този закон и на чл. 2, ал. 3 и чл. 182, ал. 1 от Закона за виното и спиртните напитки, чл. 25в от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз, чл. 109, ал. 1 от Закона за генетично модифицирани организми и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 16. Министерството на икономиката и Комисията за защита на потребителите осъществяват официален контрол по реда на този закон и на чл. 111 от Закона за генетично модифицирани организми, чл. 187 и съответно чл. 193 от Закона за виното и спиртните напитки и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 17. (1) Компетентните органи, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия организират обучение на служителите, които извършват официален контрол и други официални дейности в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625.

(2) Обучението се провежда от висши училища, центрове за професионално обучение и от съответните ведомства по чл. 7, включително когато техни служители са преминали курс на обучение за съответната дейност. На лицата, преминали обучението, се издава документ.

(3) Програмите за обучение се одобряват от съответния министър по чл. 2 или ръководител на ведомство по чл. 7 след съгласуване с Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Раздел ІІІ

Органи, осъществяващи оценка на риска по агрохранителната верига и обмен на информация за риска по агрохранителната верига

Чл. 18. Оценката на риска по агрохранителната верига се извършва от Центъра за оценка на риска по хранителната верига по реда на Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига.

Чл. 19. (1) Министерството на земеделието, храните и горите:

1. координира дейностите за обмен на информация за риска по чл. 3, параграф 13 и чл. 10 от Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 178/2002“;

2. уведомява Европейската комисия и другите държави членки за възникнали рискове на територията на Република България в рамките на своята компетентност;

3. чрез БАБХ уведомява Световната организация по здравеопазване на животните за възникнали огнища на заразни болести по животните и Европейската и средиземноморска организация за растителна защита относно вредители по растенията;

4. чрез Центъра за оценка на риска по хранителната верига уведомява Европейския орган за безопасност на храните за анализирани от него рискове, свързани с безопасността на елементите по агрохранителната верига.

(2) Министерството на здравеопазването, в рамките на своята компетентност, уведомява Световната здравна организация, Европейския център за превенция и контрол на заболяванията, Европейската комисия, Европейския орган за безопасност на храните и другите държави членки за възникнали рискове на територията на Република България.

Чл. 20. (1) Министрите по чл. 2, ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, Центърът за оценка на риска по хранителната верига и заинтересованите страни си взаимодействат в процеса на анализ и обмен на информация за риска по отношение на опасностите, рисковете и свързаните с тях фактори.

(2) Обменът на информация за риска по агрохранителната верига включва:

1. въпроси, свързани с прилагане на правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига;

2. сигнали или информация, свързани с елементи на агрохранителната верига;

3. информация, свързана с координацията и контрола на болестите по растенията, животните и зоонозите;

4. други въпроси, свързани с рисковете по агрохранителната верига.

Глава трета

ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ ПО АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА

Раздел І

Общи изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига на територията на Република България

Чл. 21. Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, контролните органи за биологичното производство и органите с делегирани правомощия, свързани с официалния контрол, разработват и утвърждават писмени процедури за осъществяване на официален контрол и други официални дейности и процедури за проверка на контрола, когато такива не са уредени в нормативен акт.

Чл. 22. (1) Информация, получена при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности, може да бъде разкривана на трети лица при спазване на чл. 8 от Регламент (EС) 2017/625 и приложимото българско законодателство.

(2) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7 утвърждават правила за реда и начина за предоставяне на информация за резултатите от извършения контрол, включително за предоставяне на информацията по ал. 1.

Чл. 23. При осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига контролните органи:

1. са длъжни да предприемат незабавно необходимите мерки за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болести по животните, зоонози и токсикоинфекции при хората, вредители по растенията и за ликвидиране на кризи, свързани с елементи на агрохранителната верига, без да е необходимо съгласието на лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига;

2. имат право да изискват представяне на сведения, записи, документи и друг доказателствен материал, включително данни за лицата, от които са получени и/или на които са доставени елементи на агрохранителната верига.

Чл. 24. (1) Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на тяхната компетентност и в зависимост от тежестта на установените нарушения, прилагат една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625.

(2) Контролните органи издават заповед за спиране на дейността на обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, когато при осъществяване на официалния контрол и други официални дейности се установи, че:

1. обектът не е одобрен или регистриран по съответния ред;

2. лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига, не са заплатили дължимите такси, определени в тарифите по съответните нормативни актове по чл. 10 – 16, за период по-дълъг от три месеца от момента на възникване на задължението.

(3) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви „г“, „ж“, „з“, „й“ и „к“ от Регламент (EС) 2017/625 се прилагат и в случаите на непредоставен достъп или съдействие по чл. 15, параграфи 1 и 2 от Регламент (EС) 2017/625.

(4) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви „ж“ и „з“ от Регламент (EС) 2017/625 се прилагат и в случаите на издаване на заповед за спиране на дейността в обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, без обектът да е одобрен или регистриран по съответния ред.

(5) Мерките по чл. 138, параграф 2, букви „ж“, „з“, „и“ и „к“ от Регламент (EС) 2017/625 се прилагат и при наличие на опасност за здравето на човека, животните и растенията, която не е в резултат на нарушение на нормативни изисквания и не представлява опасност по чл. 64. В тези случаи изпълнението на мерките е за сметка на държавния бюджет.

(6) При прилагане на мярка по чл. 138, параграф 2, буква „з“ от Регламент (EС) 2017/625 се поставят удостоверителни знаци и/или обозначения за търговия от разстояние на елементи от агрохранителната верига, за което се съставя протокол.

(7) Прилагането на мерки по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 не освобождава виновните лица от административнонаказателна отговорност, ако не подлежат на по-тежко наказание.

(8) При прилагане на мярка по чл. 138, параграф 2, букви „з“ и „й“ от Регламент (EС) 2017/625, както и при спиране на дейност в обект, в който се извършва дейност по агрохранителната верига, контролният орган, приложил съответната мярка, в тридневен срок писмено уведомява другите органи, осъществяващи контролни функции в обекта, за предприемане на действия в рамките на тяхната компетентност.

Чл. 25. (1) Мерките по чл. 24, ал. 1 се прилагат със:

1. предписание на длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви „а“, „б“, „в“ и „д“ от Регламент (EС) 2017/625;

2. разпореждане от длъжностното лице, осъществяващо официален контрол – по чл. 138, параграф 2, букви „г“, „ж“ и „и“ от Регламент (EС) 2017/625;

3. заповед, издадена от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7 или оправомощено от него лице или с акт, посочен в съответния нормативен акт по чл. 10 – 16 – по чл. 138, параграф 2, букви „е“, „з“, „й“ и „к“ от Регламент (EС) 2017/625.

(2) При отстраняване на нарушения, за които са приложени мерки по чл. 138, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, по чл. 24, ал. 2 и 4 и за които е издадено предписание за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от нарушението, контролният орган извършва проверка и изготвя писмен запис със становище за прекратяване на съответната мярка, копие от който се връчва срещу подпис на лицето, извършващо дейност по агрохранителната верига или на упълномощен от него представител. Мярката се отменя от по-горестоящия административен орган или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Индивидуалните административни актове по ал. 1 се съобщават и могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение.

Чл. 26. (1) Дейностите по агрохранителната верига се извършват в обекти, които са регистрирани или одобрени по реда на съответните нормативни актове по чл. 10 – 16 и когато за тях е издадено:

1. влязло в сила разрешение за ползване по чл. 177, ал. 2 от Закона за устройство на територията – в приложимите случаи;

2. удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията – в приложимите случаи;

3. разрешение за строеж по чл. 41, ал. 1 от Закона за устройство на територията – за стопански и второстепенни постройки;

4. разрешение за поставяне по чл. 56, ал. 2 от Закона за устройство на територията – за преместваемите обекти.

(2) Оранжериите по чл. 151, ал. 1, т. 3 от Закона за устройство на територията се регистрират само въз основа на заявление.

(3) Животновъдните обекти – лични стопанства, се регистрират по реда на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 27. Органите на официалния контрол по агрохранителната верига:

1. се включват в състава на експертните съвети по устройство на територията;

2. съгласуват устройствени планове, когато е предвидено в Закона за устройство на територията;

3. участват в оценката на съответствието на инвестиционните проекти, когато тя се извършва с приемане от експертен съвет на одобряващата администрация или по искане на физически или юридически лица;

4. дават становища по готовността на строежите за въвеждането им в експлоатация или участват в състава на държавните приемателни комисии за обекти от агрохранителната верига по реда на Закона за устройство на територията.

Чл. 28. (1) Органите, осъществяващи официален контрол по агрохранителната верига, поддържат публични електронни регистри на регистрираните и одобрените обекти с осигурен свободен достъп чрез интернет.

(2) Регистрите се създават и поддържат при условията на електронен обмен на документи и свързаност с другите електронни регистри на органите по ал. 1.

(3) Актовете за регистрация и одобрение на обектите, в които се извършват дейности по агрохранителната верига, могат да се издават като електронни документи.

Чл. 29. (1) Лицата, които извършват дейност по агрохранителната верига и имат право на второ експертно становище по чл. 35 от Регламент (ЕС) 2017/625, подават заявление по реда на съответната наредба по чл. 50, ал. 3.

(2) За гарантиране на правото по ал. 1 се вземат достатъчно количество лабораторни проби съгласно правила, определени в правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига или в съответната наредба по чл. 50, ал. 3.

(3) Разходите за второ експертно становище по ал. 1 са за сметка на лицето, подало заявлението.

(4) При възникнал спор във връзка с второто експертно становище се прилага чл. 35, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625. Друг анализ, изпитване или диагностика се извършва в националната референтна лаборатория, референтна лаборатория на друга държава членка или друга официална лаборатория, посочена от компетентния орган и определена съгласно чл. 37 от Регламент (ЕС) 2017/625. Резултатите от анализа, изпитването или диагностиката са окончателни.

(5) Друг анализ, изпитване или диагностика не се допуска, когато:

1. честотата на поява на опасността е особено ниска при животното или стоката;

2. разпространението на опасността е изключително слабо или неравномерно;

3. се извършва оценка за наличието на карантинни вредители;

4. се извършва микробиологичен анализ.

(6) Подаването на заявление за второ експертно становище не спира изпълнението на задълженията на контролните органи по чл. 35, параграф 4 от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 30. Официалният контрол по агрохранителната верига на всички оператори се извършва и по жалби и публикации.

Чл. 31. (1) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, в рамките на своята компетентност, одобряват със заповед правила по чл. 140, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 за подаване и разглеждане на сигнали за нарушения или съмнения за нарушения на Регламент (EС) 2017/625, на този закон и на съответните нормативни актове по чл. 10 – 16.

(2) Органите по ал. 1, в рамките на своята компетентност, разглеждат всеки сигнал, свързан с искане на съдействие или предоставяне на информация, получен от други административни органи или лица.

(3) При получаване на сигнал съответният административен орган:

1. регистрира сигнала;

2. прави проверка за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в сигнала, и предприема необходимите действия в случай на констатирани несъответствия с нормативната уредба;

3. информира лицето, подало сигнала, за предприетите действия по т. 2.

Чл. 32. Министърът на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на БАБХ уведомява Европейската комисия за местата за въвеждане в Европейския съюз на елементите на агрохранителната верига, когато се изисква извършване на официален контрол при въвеждането, съгласно правото на Европейския съюз в областта на агрохранителната верига.

Чл. 33. (1) Министърът на земеделието, храните и горите по предложение на изпълнителния директор на БАБХ определя със заповед списък на граничните контролни пунктове за извършване на официален контрол на една или повече категории животни и стоки по чл. 47, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625.

(2) Министърът на земеделието, храните и горите уведомява Европейската комисия и другите държави членки за:

1. оттегляне на определянето на граничен контролен пункт съгласно чл. 62, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625 и за причините за това;

2. спиране на действието на определянето на граничен контролен пункт по смисъла на чл. 63 от Регламент (EС) 2017/625 и за причините за това;

3. отмяна на спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт и причините за това.

(3) Министърът на земеделието, храните и горите отменя спирането на действието на определянето на граничен контролен пункт веднага след като представи на Европейската комисия и другите държави членки информацията, въз основа на която се отменя спирането.

(4) Списъкът на граничните контролни пунктове по ал. 1 се публикува на интернет страницата на БАБХ и съдържа информацията по чл. 60, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625. Списъкът се актуализира в случаите по ал. 2 и при спазване на чл. 61 – 63 от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 34. (1) Когато приложимото право на Европейския съюз или нормативните актове по чл. 10 – 16 предвиждат издаване на официален сертификат или официално удостоверение, министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомства по чл. 7 със заповед определят длъжностни лица, които са оправомощени да подписват официални сертификати и удостоверения.

(2) Министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомства по чл. 7 със заповед одобряват правила, с които се гарантира предотвратяване издаването на неверни или подвеждащи официални сертификати или удостоверения или злоупотребата с тях.

Раздел ІI

Специфични изисквания при осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху храни на територията на Република България

Чл. 35. Българската агенция по безопасност на храните осъществява официален контрол и други официални дейности върху храните съгласно изискванията на приложимото право на Европейския съюз в областта на храните, този закон, Закона за храните и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.

Чл. 36. Министърът на земеделието, храните и горите с наредба определя мерките за контрол на:

1. замърсителите от околната среда в животни, храни от животински произход, фуражни суровини, фуражни добавки, комбинирани и медикаментозни фуражи, питейна вода, която влиза в контакт със суровини и храни от животински произход, и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми;

2. остатъците от ветеринарномедицински продукти в храни от животински произход и вода в обектите за развъждане и отглеждане на риба и други водни организми.

Чл. 37. (1) За осъществяване на контрола по чл. 36 БАБХ ежегодно разработва и изпълнява Национална мониторингова програма.

(2) Българската агенция по безопасност на храните представя програмата по ал. 1 за текущата година за одобряване от Европейската комисия.

(3) Българската агенция по безопасност на храните информира ежегодно Европейската комисия за резултатите от изпълнението на програмата от предходната година.

Чл. 38. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите приема Национална програма за предотвратяване и намаляване загубата на храни.

(2) Дейностите по националната програма се финансират от държавния бюджет в рамките на бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите и другите участващи ведомства и могат да бъдат подпомагани чрез други финансови източници.

Чл. 39. Министърът на земеделието, храните и горите определя с наредба изискванията при изпълнение на пилотни проекти с ограничен срок и обхват за оценяване на алтернативни практически условия за извършването на официален контрол върху производството на месо съгласно чл. 18, параграф 9 от Регламент (ЕС) 2017/625.

Чл. 40. При осъществяване на официален контрол и други официални дейности върху животни, храни от животински произход, зародишни продукти или странични животински продукти на граничните контролни пунктове, решението за пратките рибни продукти, живи двучерупчести мекотели, живи бодлокожи, живи мантийни и живи морски коремоноги, предназначени за консумация от човека, освен от официален ветеринарен лекар, може да бъде взето и от служители, преминали подходящо обучение и определени за тази цел със заповед на изпълнителния директор на БАБХ, в съответствие с изискванията на чл. 55, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2017/625.

Чл. 41. (1) Официалният контрол и други официални дейности в обекти за добив и преработка на месо от домашни копитни животни, птици и лагоморфни и месо от дивеч се осъществяват от официални ветеринарни лекари и инспектори.

(2) Официалните ветеринарни лекари по ал. 1 отговарят на изискванията на чл. 9, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и имат всички правомощия съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/627 на Комисията от 15 март 2019 г. за определяне на еднакви практически условия за извършването на официален контрол върху продукти от животински произход, предназначени за консумация от човека, в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета и за изменение на Регламент (ЕО) № 2074/2005 на Комисията по отношение на официалния контрол (ОВ, L 131/51 от 17 май 2019 г.).

(3) Инспекторите по ал. 1 осъществяват контрол под надзора на официален ветеринарен лекар.

Чл. 42. (1) При усложнена епизоотична обстановка министърът на земеделието, храните и горите задължава бизнес операторите на кланици да извършват клане в кланиците им във връзка с контрола и ерадикацията на заразни заболявания.

(2) Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава списък с кланиците, в които да се извършва клането по ал. 1, по предложение на изпълнителния директор на БАБХ.

(3) Списъкът по ал. 2 се публикува на електронната страница на БАБХ.

Чл. 43. Забранява се връщането на храни от обекти за търговия на едро и дребно в обекти за производство, освен в случаите по чл. 19 от Регламент (ЕО) № 178/2002.

Чл. 44. (1) Износ на храни от животински произход се допуска, когато:

1. храните са произведени или преработени в обекти, които са одобрени по реда на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 853/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 853/2004“;

2. износителят има издаден сертификат или друг документ за износ на храни от животински произход.

(2) Документите по ал. 1, т. 2 се издават при условията и по реда на чл. 237 и 238 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Чл. 45. Вредите, причинени в резултат на предоставянето на непълна или невярна информация за издаване на документите по чл. 44, са за сметка на износителя.

Чл. 46. (1) Официалните ветеринарни лекари с разпореждане насочват за унищожаване храни от животински произход, когато:

1. установят, че са негодни за консумация или опасни за здравето на хора и/или животни;

2. установят, че са с неизвестен произход;

3. установят, че са внесени в нарушение на изискванията на приложимото законодателство;

4. е получена официална информация, че са опасни за здравето на хора и/или животни;

5. установят, че са произведени, преработени или дистрибутирани в обекти, които не са регистрирани или одобрени по реда на Закона за храните;

6. храните са добити от животни, отглеждани в животновъдни обекти, които не са регистрирани по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност.

(2) В случаите по ал. 1 официалният ветеринарен лекар съставя протокол, в който описва вида, количеството, броя и други характеристики на храните, подлежащи на унищожаване.

(3) Протоколът е неразделна част от разпореждането по ал. 1.

Чл. 47. Вредите и пропуснатите ползи, настъпили в резултат на издадените разпореждания по чл. 46, са за сметка на собствениците на обектите, подлежащи на контрол.

Раздел III

Условия и ред за разработване и изпълнение на Многогодишен национален план за контрол

Чл. 48. (1) За ефективното извършване на официален контрол по агрохранителната верига Министерството на земеделието, храните и горите съгласувано с Министерството на здравеопазването и Министерството на икономиката разработва и актуализира Многогодишен национален план за контрол (МНПК) съгласно чл. 109 – 113 от Регламент (EС) 2017/625.

(2) Многогодишният национален план за контрол се изготвя съгласно Решение на Комисията № 2007/363/ЕО от 21 май 2007 г. относно насоките за подпомагане на държавите членки при изготвянето на единния интегриран многогодишен национален план за контрол, предвиден в Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 138/24 от 30 май 2007 г.).

(3) Министерството на земеделието, храните и горите е орган за координиране на изготвянето на МНПК между всички компетентни органи, отговорни за извършването на официален контрол, за осигуряване на съгласуваност с МНПК и за събиране на информация за изпълнението на МНПК и на неговото преразглеждане и актуализиране при необходимост, съгласно чл. 109, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 49. (1) Министерството на земеделието, храните и горите изготвя и изпраща на Европейската комисия годишен доклад за изпълнение на МНПК.

(2) Ръководителите на съответните ведомства по чл. 7 ежегодно до 30 април представят на министъра на земеделието, храните и горите годишен доклад за изпълнението на МНПК за предходната година.

(3) Докладът по ал. 1, както и данните по ал. 2, се изпращат, съответно представят чрез попълване на съответния формуляр по Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/723 на Комисията от 2 май 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на стандартния образец на формуляр, който следва да бъде използван в годишните доклади, представяни от държавите членки (OB, L 124/1 от 13 май 2019 г.).

(4) Отговорни за изпълнението на МНПК са контролните органи по този закон и съответните нормативни актове по чл. 10 – 16 в рамките на своята компетентност.

Раздел IV

Условия и ред за вземане на проби, определяне на лаборатории за целите на официалния контрол и на националните референтни лаборатории

Чл. 50. (1) Вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига се извършват съгласно изискванията на приложимото право на Европейския съюз.

(2) Вземането на проби и извършването на анализи, изпитвания и диагностика на растения и растителни продукти, продукти за растителна защита, растителен репродуктивен материал и за целите на зоотехнически проверки се извършват съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство в тази област.

(3) Условията и редът за вземане на проби и извършване на анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига, за които няма изисквания на правото на Европейския съюз или българското законодателство, се определят с наредба на съответния министър по чл. 2.

Чл. 51. (1) Анализът на проби, изпитвания и диагностика за целите на официалния контрол се извършва в собствени лаборатории на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или в други лаборатории, които отговарят на критериите по чл. 37, параграфи 4 и 5 от Регламент (EС) 2017/625.

(2) Ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 определят със заповед официалните лаборатории, в които се извършват анализи, изпитвания и диагностика на елементи на агрохранителната верига за целите на официалния контрол при спазване на изискванията на чл. 37, параграфи 1, 3, 4 и 5 от Регламент (EС) 2017/625. Списъкът на определените лаборатории се публикува на интернет страницата на съответното ведомство.

(3) Правилата и редът за определяне на официални лаборатории се определят от ръководителя на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1.

(4) Когато определена лаборатория, включена в един или повече списъци по ал. 2, не изпълнява изискванията на чл. 37, параграф 4 от Регламент (EС) 2017/625, ръководителят на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1 със заповед я заличава от списъка.

(5) Заповедта по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

(6) Министрите по чл. 2 и ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1 могат със заповед да определят за официална лаборатория такава лаборатория, която не отговаря на изискванията на чл. 37, параграф 4, буква „д“ от Регламент (EС) 2017/625, но отговаря на изискванията на чл. 40 от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 52. (1) Министрите по чл. 2, в рамките на своята компетентност, определят със заповед национални референтни лаборатории за изследване на елементите на агрохранителната верига, които отговарят на изискванията на чл. 100, параграфи 2 и 3 от Регламент (EС) 2017/625.

(2) Министрите по чл. 2 информират Европейската комисия, съответната референтна лаборатория на Европейския съюз и референтните лаборатории на другите държави членки за определените от тях национални референтни лаборатории.

Глава четвърта

КООРДИНАЦИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА ОРГАНИТЕ НА ОФИЦИАЛЕН КОНТРОЛ ПО АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА С ДРУГИ ОРГАНИ

Чл. 53. При осъществяване на официален контрол при въвеждане на храни и фуражи, подлежащи на засилен контрол по смисъла на чл. 47, параграф 1, буква „г“ от Регламент (EС) 2017/625, както и на живи животни и храни от животински произход на територията на Република България от трети държави, БАБХ си взаимодейства с Агенция „Митници“ съгласно изискванията на чл. 75, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625 и приложимото българско законодателство.

Чл. 54. Органите на Министерството на вътрешните работи, както и другите държавни и общински органи, в рамките на своята компетентност, са длъжни да оказват съдействие на министрите по чл. 2, ал. 1, на ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 и на техните служители при предотвратяване, преустановяване и разкриване на нарушения по агрохранителната верига и при прилагане на принудителни административни мерки от органите, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига.

Чл. 55. (1) Контролните органи по агрохранителната верига, в рамките на своята компетентност, изготвят план за изпълнение на препоръки за отстраняване на несъответствия, констатирани при одити или мисии на Европейската комисия.

(2) Когато препоръките по ал. 1 са насочени към повече от един контролен орган, се изготвя общ план за отстраняване на несъответствията.

(3) Министрите по чл. 2 със заповед утвърждават правила за осигуряване на координирани действия на контролните органи по агрохранителната верига при установени случаи и получени сигнали за измамни или подвеждащи практики в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 56. По искане на министрите по чл. 2, ал. 1 и на ръководителите на съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието предоставят информация, а при необходимост – и достъп до управляваните от тях обекти.

Чл. 57. Областните управители и кметовете на общини уведомяват компетентните органи по агрохранителната верига за извършването на дейност в обекти на територията на съответната община, които не са регистрирани или одобрени по съответния ред.

Глава пета

ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНА ПОМОЩ И СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА МЕЖДУ КОМПЕТЕНТНИТЕ ОРГАНИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, НА ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ ЧЛЕНКИ, ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ И ДРУГИ ИНСТИТУЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Чл. 58. Министерството на земеделието, храните и горите е единен орган на национално ниво, който отговаря за координиране на сътрудничеството и контактите с Европейската комисия, с другите държави членки и други институции на Европейския съюз във връзка с официалния контрол и другите официални дейности по смисъла на чл. 4, параграф 2, буква „б“ от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 59. Министерството на земеделието, храните и горите е орган за връзка по смисъла на чл. 103 от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 60. Системите на Европейската комисия за управление на информацията и данните във връзка с официалния контрол са:

1. системата за управление на информацията относно официалния контрол (IМSOC), включваща мрежата за измами с храни (AAC – FF) за предотвратяване или премахване на рискове, които могат да възникнат, пряко или чрез околната среда, за хората и животните, или да намалят тези рискове до приемливо ниво, гарантиране на справедливи практики по отношение на търговията с храни и фуражи и гарантиране защитата на интересите на потребителите, включително етикетирането на храни и фуражи, и всяка друга форма на информация, предназначена за потребителите;

2. системата за управление на заявленията на продукти за растителна защита съгласно Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета (ОВ, L 309/1 от 24 ноември 2009 г.).

Чл. 61. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на земеделието, храните и горите:

1. създава и определя състава на Единно звено за контакт по системите на Европейската комисия за координация и комуникация с Европейската комисия;

2. одобрява списък на звената за контакт на територията на страната, чрез които се осъществява координирането на комуникациите между компетентните органи на Република България и останалите държави членки, включително предаването и получаването на искания за административна помощ.

(2) Министърът на земеделието, храните и горите уведомява Европейската комисия и другите държави членки за одобрения списък по ал. 1, т. 2 и за всички промени, настъпили в него.

Глава шеста

МЕРКИ ПРИ УПРАВЛЕНИЕ НА КРИЗИ И ИЗВЪНРЕДНИ СИТУАЦИИ ПО АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА

Чл. 62. (1) За изпълнението на общия план за управление на кризи по чл. 55 от Регламент (ЕО) № 178/2002 министрите по чл. 2 одобряват оперативни планове за действие при извънредни ситуации по отношение на храните и фуражите.

(2) За останалите елементи от агрохранителната верига, извън тези по ал. 1, министрите по чл. 2 одобряват оперативни планове за управление на кризи при необходимост.

Чл. 63. Оперативните планове по чл. 62, ал. 1 се изготвят съгласно чл. 115, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 от съответните ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8 и се съгласуват с Центъра за оценка на риска по хранителната верига или националните центрове по проблемите на общественото здраве по чл. 22 от Закона за здравето.

Чл. 64. Когато възникне непосредствена и голяма опасност за хората, животните или растенията, съответният министър по чл. 2, в рамките на своята компетентност, със заповед прилага една или няколко от мерките по чл. 138, параграф 2, букви „г“, „е“, „ж“, „з“, „и“, „й“ и „к“ от Регламент (EС) 2017/625.

Чл. 65. Заповедта по чл. 64 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

Глава седма

ФИНАНСИРАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ, СВЪРЗАНИ С ОФИЦИАЛНИЯ КОНТРОЛ И ДРУГИ ОФИЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ ПО АГРОХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА

Чл. 66. (1) Необходимите средства за покриване на разходите за извършване на официален планиран контрол и други официални дейности по агрохранителната верига съгласно чл. 78 от Регламент (EС) 2017/625 се осигуряват в рамките на бюджетите на съответните министерства по чл. 2 и ведомства по чл. 7, ал. 1, т. 3 – 8.

(2) Разходите за осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига, извън посочените в ал. 1, са за сметка на лицата, извършващи дейност по агрохранителната верига.

(3) Размерът на таксите за осъществяване на официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига е определен в Приложение IV на Регламент (ЕС) 2017/625 и в тарифите и/или ценоразписите, определени в съответните нормативни актове по чл. 10 – 16.

Глава осма

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 67. (1) Който в нарушение на чл. 15, параграф 1 от Регламент (EС) 2017/625 не осигури достъп на контролен орган при осъществяване на контрола, се наказва с глоба в размер от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 68. (1) Който в нарушение на чл. 15, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625 не окаже изискваното съдействие на контролен орган при осъществяване на контрола, се наказва с глоба в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 7000 лв., а при повторно нарушение – от 7000 до 15 000 лв.

Чл. 69. (1) Който възпрепятства контролния орган при осъществяване на дейностите по чл. 14 от Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 15 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 13 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 15 000 до 20 000 лв.

Чл. 70. (1) Който не изпълни мярка по чл. 23 или чл. 24, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1000 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.

Чл. 71. Който извършва дейност в обект, в който има поставен удостоверителен знак и/или обозначение по чл. 24, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 72. (1) Който не изпълни мярка по чл. 138, параграф 2, букви „ж“, „з“, „и“, „й“ и „к“ от Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

(2) Когато в резултат на нарушението по ал. 1 са настъпили значителни икономически загуби или опасност за здравето на човека или животни, глобата е от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 50 000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лв. Когато в резултат на нарушението са настъпили значителни икономически загуби, на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 73. (1) Който не изпълни задължение по чл. 42, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 15 000 до 20 000 лв.

Чл. 74. (1) Който осъществява измамни или подвеждащи практики в областите по чл. 1, параграф 2 от Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 15 000 до 20 000 лв.

Чл. 75. (1) Който не изпълни мярка, приложена по чл. 64, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 50 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 76. (1) Който не изпълни мярка, приложена за неспазване на чл. 69 от Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 50 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 100 000 лв.

Чл. 77. Служител, който издаде официален сертификат в нарушение на задължение по чл. 88 – 91 от Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.

Чл. 78. Официален ветеринарен лекар, който издаде ветеринарномедицински документ в нарушение на задължение по чл. 88 – 91 от Регламент (EС) 2017/625, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.

Чл. 79. (1) Който в нарушение на чл. 5 от Регламент (ЕО) № 853/2004 пусне на пазара храни от животински произход, които нямат здравна или идентификационна маркировка, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв.

Чл. 80. (1) Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход с изтекъл срок на минимална трайност или срок на годност, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 13 000 до 15 000 лв.

Чл. 81. (1) Който пусне на пазара месо от преживни животни, които не са изследвани за трансмисивни спонгиформни енцефалопатии съгласно изискванията на приложение ІІІ, глава „А“ към Регламент (ЕО) № 999/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно определяне на правила за превенция, контрол и ликвидиране на някои трансмисивни спонгиформни енцефалопатии, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 8000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 8000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 месото се изземва и се насочва за унищожаване в обект за обезвреждане на странични животински продукти. Разходите за унищожаване са за сметка на нарушителя.

Чл. 82. (1) Който наруши разпоредбите на приложение II, глава ІХ, т. 1 – 4 към Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 852/2004“, се наказва с имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 83. Който приеме животно за клане в нарушение на изискванията на приложение II, раздел ІІI към Регламент (ЕО) № 853/2004, се наказва с имуществена санкция в размер от 300 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 84. Който пусне на пазара храни от животински произход, върху които не е извършен официален контрол по смисъла на този закон, се наказва с имуществена санкция от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 10 000 лв.

Чл. 85. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 4, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 852/2004, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 86. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1760/2000“, се наказва с глоба от 500 до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 3000 лв.

Чл. 87. (1) Който наруши разпоредбата на чл. 1 от Регламент (ЕО) № 1825/2000 на Комисията от 25 август 2000 г. за установяване на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 1825/2000“, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 3000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 до 8000 лв.

Чл. 88. (1) Който наруши разпоредбите на чл. 15 от Регламент (ЕО) № 1760/2000 и чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1825/2000, се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 7000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 7000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 12 000 до 15 000 лв.

Чл. 89. (1) Който предлага на пазара или извършва търговия с храни от животински произход, за които не са спазени изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 на Комисията от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход (ОВ, L 242/2 от 20 септември 2011 г.), се наказва с глоба от 3000 до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 8000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 15 000 до 20 000 лв.

Чл. 90. (1) Който наруши изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1375 на Комисията от 10 август 2015 г. относно установяване на специфични правила за официалния контрол на трихинели (Trichinella) в месото (OВ, L 212/7 от 11 август 2015 г.), се наказва с глоба от 1500 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 10 000 лв.

Чл. 91. (1) Който наруши изискванията на Регламент (ЕО) № 2160/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 г. относно контрола на салмонела и други специфични агенти, причиняващи зоонози, които присъстват в хранителната верига, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 5000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 20 000 лв.

Чл. 92. Административните наказания по чл. 67 – 91 се налагат, ако за същите нарушения не са предвидени по-тежки наказания в съответните нормативни актове по чл. 10 – 16.

Чл. 93. (1) За други нарушения на нормативните изисквания в областта на агрохранителната верига, извън случаите по чл. 67 – 91 и съответните нормативни актове по чл. 10 – 16, се налага глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 8000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 8000 до 15 000 лв.

Чл. 94. Когато лице извърши повторно нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му в тригодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, глобата или имуществената санкция е в троен размер.

Чл. 95. За извършени системни нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му глобата или имуществената санкция е в петорен размер на най-високата постановена глоба или имуществена санкция.

Чл. 96. (1) Актовете за установяване на нарушения по чл. 67 – 91 се съставят от оправомощени от съответните министри по чл. 2 и ръководители на ведомствата по чл. 7, ал. 1 длъжностни лица, които осъществяват официален контрол и други официални дейности по агрохранителната верига, в зависимост от обхвата на осъществявания от тях контрол.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от министрите по чл. 2 и ръководителите на ведомствата по чл. 7, ал. 1 или оправомощени от тях длъжностни лица.

(3) Приходите от наложените глоби и имуществени санкции постъпват в бюджета на съответното ведомство по чл. 7, ал. 1.

Чл. 97. При плащане на наложената глоба или имуществена санкция в 7-дневен срок от издаването на наказателното постановление лицето дължи 70 на сто от размера на глобата, съответно от размера на имуществената санкция.

Чл. 98. Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Агрохранителна верига“ са всички етапи на производство, преработка и дистрибуция на храни и фуражи съгласно чл. 3, параграф 16 от Регламент (ЕО) № 178/2002, както и производството и разпространението на растителен и животински репродуктивен материал, като се вземат предвид и всички аспекти, които имат потенциално въздействие върху безопасността на храните и фуражите и се разглеждат като един непрекъснат процес.

2. „Елементи на агрохранителната верига“ са:

а) храните съгласно чл. 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002, включително вино, продукти, получени от грозде и вино, плодови вина и оцет съгласно Закона за виното и спиртните напитки, както и етилов алкохол и дестилати от земеделски произход и спиртни напитки съгласно същия закон;

б) фуражите съгласно чл. 3, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 178/2002;

в) животните съгласно чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните) (ОВ, L 84/1 от 31 март 2016 г.);

г) страничните животински продукти и производните продукти съгласно чл. 3, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1774/2002 (Регламент за страничните животински продукти) (ОВ, L 300/1 от 14 ноември 2009 г.);

д) остатъците от ветеринарномедицински продукти съгласно § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност;

е) продуктите за растителна защита съгласно чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1107/2009 и употребата на продуктите за наторяване;

ж) растителният репродуктивен материал съгласно § 1, т. 5 и 6 от допълнителните разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал;

з) материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, съгласно чл. 1, параграф 2 и чл. 2, параграф 2, букви „а“ и „б“ от Регламент (ЕО) № 1935/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 27 октомври 2004 г. относно материалите и предметите, предназначени за контакт с храни, и за отмяна на Директиви 80/590/ЕИО и 89/109/ЕИО.

3. „Значителни икономически загуби“ са материални щети в размер над 50 000 лв.

4. „Непосредствена и голяма опасност“ е опасност, при която могат пряко или косвено да настъпят вредни последици за:

а) здравето на човека;

б) селското стопанство или околната среда, които застрашават националната сигурност или икономиката на страната.

5. „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено административно наказание за същото по вид нарушение.

6. „Системни нарушения“ са три или повече нарушения на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, извършени в период от три последователни години, за които на лицето са наложени административни наказания с влезли в сила наказателни постановления.

§ 2. За целите на този закон се прилагат определенията от Регламент (ЕС) № 2017/625.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. В Закона за ветеринарномедицинската дейност (обн., ДВ, бр. 87 от 2005 г.; изм., бр. 30, 31, 55 и 88 от 2006 г., бр. 51 и 84 от 2007 г., бр. 13, 36 и 100 от 2008 г., бр. 27, 35, 74, 95 и 102 от 2009 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 92 от 2011 г., бр. 77, 82 и 97 от 2012 г., бр. 7, 15, 66, 68, 83 и 99 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 14, 34 и 58 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 17 и 98 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 8 се създава ал. 3:

„(3) Лицата по ал. 1 осъществяват правомощията си по реда на този закон и на Закона за управление на агрохранителната верига.“

2. В чл. 26, ал. 1 се създава т. 4:

„4. университетска ветеринарна болница с клиники.“

3. В чл. 37 ал. 2 и 3 се отменят.

4. В чл. 46л се създава нова ал. 2:

„(2) Университетските ветеринарни болници с клиники осъществяват ветеринарномедицинска дейност по чл. 2, т. 3 и 5.“

5. В чл. 46м думите „ал. 1“ се заличават.

6. В глава пета раздел II „Ветеринарномедицински изисквания за суровини и храни от животински произход“ с чл. 57 – 61 се отменя.

7. Членове 62, 63 и 64 се отменят.

8. В чл. 77, ал. 2 думите „и/или други документи, посочени в наредбите по чл. 59“ се заличават.

9. Членове 135 и 136 се отменят.

10. В чл. 191, т. 3 думите „и чл. 61, ал. 1“ се заличават.

11. Членове 220 – 228 се отменят.

12. Членове 239 – 244 се отменят.

13. Член 245 се изменя така:

„Чл. 245. (1) Транспортирането на странични животински продукти и продукти, получени от тях, се извършва със специализирани транспортни средства в съответствие с изискванията по Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(2) При транспортирането:

1. храните от животински произход се придружават с документ, съдържащ информацията съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 931/2011 на Комисията от 19 септември 2011 г. относно изискванията за възможността за проследяване, установени с Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета относно храните от животински произход (OB, L 242/2 от 20 септември 2011 г.), и в който е вписан ветеринарният регистрационен номер на обекта, от който произхождат;

2. страничните животински продукти, непредназначени за консумация от хора, и продуктите, получени от странични животински продукти, се придружават с търговски документ по образец съгласно глава III от приложение VIII към Регламент (ЕС) № 142/2011 на Комисията от 25 февруари 2011 г. за прилагане на Регламент (ЕО) № 1069/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на здравни правила относно странични животински продукти и производни продукти, непредназначени за консумация от човека, и за прилагане на Директива 97/78/ЕО на Съвета по отношение на някои проби и артикули, освободени от ветеринарни проверки на границата съгласно посочената директива (OB, L 54/1 от 26 февруари 2011 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 142/2011“.“

14. Член 246 се изменя така:

„Чл. 246. (1) За регистрация на транспортно средство за превозване на обектите по чл. 245, ал. 1 собственикът подава заявление по образец до директора на ОДБХ. Заявлението се подава лично, чрез пълномощник, по електронен път при условията и по реда на чл. 5 и 22 от Закона за електронното управление или чрез лицензиран пощенски оператор. Към заявлението се прилага документ за платена такса в размер, определен в тарифата по чл. 14, ал. 2.

(2) В 7-дневен срок от подаването на заявлението директорът на ОДБХ със заповед определя комисия, която да извърши проверка на представените документи и на транспортното средство за съответствието му с изискванията по Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(3) Комисията представя становище до директора на ОДБХ с предложение за регистрация или отказ за регистрация на транспортното средство.

(4) В 30-дневен срок от подаването на заявлението директорът на ОДБХ вписва транспортното средство в регистър и издава удостоверение за регистрация или мотивирано отказва регистрацията при нередовност на представените документи или когато транспортното средство не отговаря на изискванията на Регламент (ЕО) № 1069/2009.

(5) Регистрацията е безсрочна.

(6) Отказът по ал. 4 се съобщава и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

15. Членове 247 – 258 се отменят.

16. Членове 260 и 261 се отменят.

17. Член 268 се отменя.

18. В чл. 271в ал. 1 се отменя.

19. В чл. 370, ал. 3 след думата „кабинети“ се добавя „както и от университетските ветеринарни болници с клиники“.

20. Член 437 се отменя.

21. Членове 439 – 441 се отменят.

22. Членове 442ж – 442п се отменят.

23. В чл. 469, ал. 1 думите „или разпореждане“ се заличават.

24. В чл. 471а:

а) в ал. 1 думите „150 до 1000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание“ се заменят с „1000 до 3000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 до 8000 лв.“;

б) в ал. 2 думите „500 до 2000“ се заменят с „5000 до 8000“ и думите „10 000 до 20 000“ се заменят с „8000 до 15 000“.

25. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 38, 41, 65, 67, 95, 100, 105, 114 и 124 се отменят.

§ 4. В Закона за фуражите (обн., ДВ, бр. 55 от 2006 г.; изм., бр. 36, 54 и 100 от 2008 г., бр. 41 и 88 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 83 и 97 от 2012 г., бр. 7 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г. и бр. 17 от 2018 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 1, ал. 1, т. 8:

а) буква „б“ се изменя така:

„б) Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (EС) 2017/625“.“;

б) буква „в“ се изменя така:

„в) Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1793 на Комисията от 22 октомври 2019 г. относно временното засилване на официалния контрол и спешните мерки, уреждащи въвеждането в Съюза на някои стоки от някои трети държави за изпълнение на регламенти (ЕС) 2017/625 и (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 669/2009, (ЕС) № 884/2014, (ЕС) 2015/175, (ЕС) 2017/186 и (ЕС) 2018/1660 на Комисията (OB, L 277/89 от 29 октомври 2019 г.), наричан по-нататък „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1793“.“

2. В чл. 33а ал. 1 се изменя така:

„(1) Официалният контрол и другите официални дейности за спазване изискванията на законодателството в областта на фуражите се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625, на Закона за управление на агрохранителната верига и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

3. Член 50 се отменя.

4. В чл. 52, ал. 3 думите „Регламент (ЕО) № 669/2009“ се заменят с „Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1793“.

5. В чл. 77и:

а) в ал. 1 думите „500 до 1000“ се заменят с „1000 до 3000“ и думите „1000 до 2000“ се заменят с „3000 до 8000“;

б) в ал. 2 думите „1000 до 2000“ се заменят с „5000 до 8000“ и думите „2000 до 4000“ се заменят с „8000 до 15 000“.

§ 5. В Закона за защита на растенията (обн., ДВ, бр. 61 от 2014 г.; изм., бр. 12 от 2015 г., бр. 44 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 17 от 2018 г. и бр. 17 от 2019 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 3, ал. 1:

а) в т. 8 думите „Регламент (ЕО) № 2003/2003 и“ се заличават;

б) създава се т. 9:

„9. контрол по прилагането на Регламент (ЕО) № 2003/2003.“

2. Създава чл. 3а:

„Чл. 3а. Официалният контрол и другите официални дейности по чл. 3, ал. 1, т. 1 – 8 се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

§ 6. В Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 96 от 2006 г.; изм., бр. 16 от 2008 г., бр. 10 и 82 от 2009 г., бр. 26 и 80 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 99 от 2013 г., бр. 12, 14 и 57 от 2015 г., бр. 19 от 2016 г., бр. 58 и 85 от 2017 г., бр. 17 и 106 от 2018 г., бр. 98 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) в чл. 25а се правят следните изменения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Официалният контрол и другите официални дейности върху земеделски продукти или храни по смисъла на Закона за храните, включително върху биологично произведени храни и продукти по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, както и върху употребата на защитени наименования за произход, защитени географски указания, наименования на храни с традиционно специфичен характер и употребата на незадължителния термин за качество „планински продукт“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) При осъществяване на официалния контрол по ал. 1 Българската агенция по безопасност на храните има правомощията по Закона за храните и Закона за управление на агрохранителната верига, включително за прилагане на административни мерки.“

§ 7. В Закона за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 27 от 2005 г., бр. 30 и 97 от 2006 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 25 и 41 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г., бр. 28 от 2016 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 17 от 2018 г. и бр. 59 от 2019 г.) се създава чл. 63а:

„Чл. 63а. Официалният контрол и другите официални дейности върху посевния и посадъчния материал се осъществяват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

§ 8. В Закона за животновъдството (обн., ДВ, бр. 65 от 2000 г.; изм., бр. 18 от 2004 г., бр. 87 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80 и 96 от 2006 г., бр. 51 и 53 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 26 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 59 от 2012 г., бр. 66 и 109 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., бр. 17 и 77 от 2018 г., бр. 13 от 2019 г. и бр. 13 от 2020 г.) в чл. 45 се създава ал. 3:

„(3) Официалният контрол и другите официални дейности по този закон, осъществявани от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и от органите на Българската агенция по безопасност на храните по Закона за ветеринарномедицинската дейност, се извършват по реда на Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), Регламент (ЕС) 2016/1012, Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

§ 9. В Закона за виното и спиртните напитки (обн., ДВ, бр. 45 от 2012 г.; изм., бр. 15 от 2013 г., бр. 26 от 2014 г., бр. 14 и 61 от 2015 г., бр. 9 и 58 от 2017 г. и бр. 17, 77 и 98 от 2018 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 182:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрол по спазване изискванията на закона по отношение на производствения потенциал, гроздето, предназначено за производство на вино, производството, преработката и търговията на лозаро-винарски продукти по приложение I, както и на оцета и продуктите по чл. 83, ал. 3.“;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) Изпълнителната агенция по лозата и виното осъществява контрола по ал. 1 в съответствие с изискванията на този закон, Закона за управление на агрохранителната верига, както и на:

1. Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (EО) № 396/2005, (EО) № 1069/2009, (EО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (EО) № 1/2005 и (EО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/EО, 1999/74/EО, 2007/43/EО, 2008/119/EО и 2008/120/EО на Съвета, и за отмяна на регламенти (EО) № 854/2004 и (EО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/EО, 96/93/EО и 97/78/EО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (ОВ, L 95/1 от 7 април 2017 г.), наричан по-нататък „Регламент (EС) 2017/625“.

2. Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (OB, L 347/671 от 20 декември 2013 г.).

3. Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, ограниченията на употребата, измененията на спецификациите на продуктите, отмяната на закрилата и етикетирането и представянето (OB, L 9/2 от 11 януари 2019 г.).

4. Делегиран регламент (ЕС) 2018/273 на Комисията от 11 декември 2017 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, лозарския регистър, придружаващите документи и сертифицирането, входящия и изходящ регистър, задължителните декларации, уведомленията и публикуването на подадената в тях информация, както и за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и санкции, за изменение на регламенти (ЕО) № 555/2008, (ЕО) № 606/2009 и (ЕО) № 607/2009 на Комисията и за отмяна на Регламент (ЕО) № 436/2009 на Комисията и на Делегиран регламент (ЕС) 2015/560 на Комисията (ОВ, L 58/1 от 28 февруари 2018 г.

5. Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ, L 84/14 от 20 март 2014 г.).

6. Регламент (ЕО) № 555/2008 на Комисията от 27 юни 2008 г. относно определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 479/2008 на Съвета относно общата организация на пазара на вино по отношение на програмите за подпомагане, търговията с трети държави, производствения потенциал и проверките в лозаро-винарския сектор (ОВ, L 170/1 от 30 юни 2008 г.).

7. Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/274 на Комисията от 11 декември 2017 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на схемата за разрешаване на лозови насаждения, сертифицирането, входящия и изходящ регистър, задължителните декларации и уведомления и за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на съответните проверки и за отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/561 на Комисията (OB, L 58/60 от 28 февруари 2018 г.).

8. Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/34 на Комисията от 17 октомври 2018 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на заявленията за предоставяне на закрила на наименования за произход, географски указания и традиционни наименования в лозаро-винарския сектор, процедурата за предявяване на възражения, измененията на спецификациите на продуктите, регистъра на защитените наименования, отмяната на закрилата и използването на символи, и на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на подходяща система за проверки (OB, L 9/46 от 11 януари 2019 г.).

9. Делегиран регламент (ЕС) 2019/934 на Комисията от 12 март 2019 г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на лозарските райони, където алкохолното съдържание може да бъде увеличено, разрешените енологични практики и ограниченията, приложими към производството и съхраняването на лозаро-винарските продукти, минималния съдържим процент алкохол във вторичните продукти и тяхното отстраняване, както и публикуването на досиетата на OIV (OB, L 149/1 от 7 юни 2019 г.).

10. Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/935 на Комисията от 16 април 2019 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на методите на анализ за определяне на физичните, химичните и органолептичните характеристики на лозаро-винарските продукти и уведомяването относно решенията на държавите членки по отношение на повишаването на естественото алкохолно съдържание (OB, L 149/53 от 7 юни 2019 г.).“

2. Член 187 се изменя така:

„Чл. 187. Министърът на икономиката осъществява контрол по отношение на производството и търговията на етиловия алкохол от земеделски произход, дестилатите и спиртните напитки в съответствие с изискванията на Регламент (EС) 2017/625, Закона за управление на агрохранителната верига, този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането им.“

§ 10. В Закона за Центъра за оценка на риска по хранителната верига (обн., ДВ, бр. 44 от 2016 г.; изм., бр. 58 от 2017 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 18 ал. 2 се изменя така:

„(2) За директор на ЦОРХВ се назначава лице, придобило най-малко образователна и научна степен „доктор“, което има 10 години професионален опит в областта на безопасността по хранителната верига.“

2. В чл. 20 ал. 3 се отменя.

§ 11. В едногодишен срок от влизането в сила на закона министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието и министърът на отбраната осигуряват провеждането на обучение на съответните служители в специализираните звена по чл. 7, ал. 2, на които са възложени задачи по осъществяване на официален контрол.

§ 12. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет, министърът на земеделието, храните и горите, министърът на здравеопазването, министърът на икономиката и министърът на околната среда и водите издават подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

§ 13. Законът влиза в сила в 14-дневен срок след обнародването му в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 21 май 2020 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

3825