Законопроект за въвеждане на еврото в Република България

УКАЗ № 200

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за въвеждане на еврото в Република България, приет от 50-ото Народно събрание на 7 август 2024 г.

Издаден в София на 19 август 2024 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Мария Павлова

ЗАКОН

за въвеждане на еврото в Република България

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Раздел I

Предмет, цел и основни положения

Предмет

Чл. 1. Този закон осигурява прилагането на съответните актове на Европейския съюз, като определя необходимите мерки на национално ниво за въвеждане на еврото в Република България.

Цел

Чл. 2. Целта на закона е да допълни и улесни въвеждането на еврото в Република България и да повиши прозрачността и информираността за процеса на въвеждане на еврото в страната в съответствие с пряко приложимото право на Европейския съюз.

Дата на въвеждане на еврото в Република България

Чл. 3. Дата на въвеждане на еврото в Република България е датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, наричано по-нататък „Решение за приемане на еврото“, и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Официална парична единица

Чл. 4. В съответствие с чл. 2 отРегламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98“, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента.

Официален валутен курс

Чл. 5. Официалният валутен курс на лева към еврото е неотменимо фиксираният валутен курс на лева към еврото, определен в Регламент на Съвета, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Раздел II

Основни принципи и правила

Принципи

Чл. 6. В процеса на въвеждане на еврото в Република България се прилагат принципът на защита на потребителите, принципът на информираност, принципът на ефективност и икономичност, принципът на прозрачност и принципът на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро.

Принцип на защита на потребителите

Чл. 7. (1) Превалутирането на цените и другите стойности от левове в евро не може да води до поставяне на потребителите във финансово по-неблагоприятно положение, отколкото биха били, ако еврото не е въведено като парична единица на Република България, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защитата на потребителите.

(2) Въвеждането на еврото не може да води до увеличение на цените на стоките и услугите, освен когато това е обосновано от обективни икономически фактори.

Принцип на информираност

Чл. 8. На потребителите се предоставя ясна, точна и своевременна информация за принципите, правилата и процедурите за въвеждане на еврото като парична единица на Република България, включително реда и правилата за обмяната на левове в евро, превалутирането от левове в евро и представянето на цените на стоки и услуги, и на други стойности в евро.

Принцип на ефективност и икономичност

Чл. 9. (1) Въвеждането на еврото като парична единица на Република България и всички произтичащи от това процедури и дейности се извършват по най-ефективен и целесъобразен начин, в съответствие с приложимите актове на Европейския съюз в областта на защита на потребителите, като разходите за лицата не се компенсират с публични средства.

(2) Изискванията за одобрение от държавен орган не се прилагат, когато измененията в устави, дружествени договори, учредителни актове, правила, процедури и други вътрешни актове или договори, свързани с извършване на дейност или предоставяне на услуги, се налагат от въвеждането на еврото в страната и са свързани само с превалутиране на стойности от левове в евро.

Принцип на прозрачност

Чл. 10. Процесът по въвеждането на еврото като парична единица на Република България следва да бъде извършен по прозрачен начин, като отговорните институции, органи и лица предоставят публично своевременна, подробна, ясна, точна и разбираема информация.

Принцип на приемственост и автоматично превалутиране на суми от левове в евро

Чл. 11. (1) В съответствие с Регламент (ЕО) № 974/98 и другото пряко приложимо право на Европейския съюз въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти с позовавания на лева или с препратки към лева.

(2) В съответствие с чл. 6 – 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон.

(3) В съответствие с чл. 3 от Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (EО) № 1103/97“, въвеждането на еврото няма за последица промяна на никой от сроковете в правен инструмент или освобождаване от задължение или изпълнение съгласно който и да е правен инструмент, нито дава право на страна едностранно да измени или прекрати такъв инструмент. Тази алинея се прилага, без да се засяга договореното между страните.

(4) В съответствие с чл. 6, параграф 2 от Регламент (ЕО) 974/98 позоваванията в правните инструменти на лева без посочване на стойността се считат за позовавания на еврото.

Правило за превалутиране от левове в евро

Чл. 12. (1) В съответствие с чл. 4 от Регламент (EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая.

(2) Официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.

Правило за закръгляване

Чл. 13. (1) В съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (EО) 1103/97 след превалутиране съгласно чл. 12 получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:

1. когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;

2. когато третият знак след десетичната запетая е равен на или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

(2) Изключение от правилото по ал. 1 относно знака след десетичната запетая, на базата на който се извършва закръгляването, се допуска само когато този или друг закон или правен акт на Европейския съюз предвиждат закръгляването да се извършва до знак след десетичната запетая, различен от посочения в ал. 1.

Раздел III

Достъп до информация

Право на информация

Чл. 14. (1) В период от една година от датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице има право да получи информация относно паричните стойности в левове на негови имуществени права и задължения към датата на превалутиране.

(2) Лицата, извършили превалутиране по реда на този закон, предоставят безплатно информацията по ал. 1 в 7-дневен срок от поискването.

Глава втора

ПРАВИЛА ЗА ОБОЗНАЧАВАНЕ И ПЕРИОД НА ДВОЙНО ОБРАЩЕНИЕ. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И ОБМЯНА НА ЕВРОБАНКНОТИ И ЕВРОМОНЕТИ

Раздел I

Двойно обозначаване на цените на стоките и услугите

Задължение и период за двойно обозначаване на цените на стоките и услугите

Чл. 15. (1) Цените на всички стоки и услуги, които се предлагат на потребители, се обозначават в евро и в левове за посочения в ал. 2 период, като за цените в евро се прилагат правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон.

(2) Периодът на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове започва един месец след датата на влизане в сила на Решението за приемането на еврото и приключва 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в Република България.

(3) Изискването за двойно обозначаване не се прилага при:

1. продажната цена на стоки и номиналната стойност на ценни книжа на приносител и на платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи, които се поставят трайно и непосредствено върху тях в процеса на производството и при които двойното обозначаване е технически невъзможно;

2. продажната цена на тютюневите изделия, изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола – за пури и пурети, по която се продават на дребно на краен потребител;

3. продажната цена на продуктите от нефтен произход и природен газ, използван като моторно гориво, визуализирана на информационни табели (ценови тотеми) и колонки с дисплеи за зареждане на моторни превозни средства в търговски обекти за зареждане на горива;

4. цената на услугата за превоз, визуализирана на таксиметрови апарати с дисплеи;

5. издаване на документи по чл. 112, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност.

Обозначаване на цените на стоките и услугите

Чл. 16. (1) При двойното обозначаване на цените на стоките и услугите цените в евро и в левове се поставят в непосредствена близост, изписват се ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.

(2) Двете цени са придружени с изписване на съответната валута, отличителен знак или съкращение, позволяващи лесното им разпознаване.

(3) Изключенията по чл. 15, ал. 3, т. 1 – 4 не освобождават търговците от задължението за ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо двойно обозначаване на цените на стоките и услугите по друг подходящ начин, който не въвежда потребителите в заблуждение.

(4) При търговски съобщения и реклама в аудио- и видеоформат, които имат за цел насърчаване продажбата на стоки и услуги, цените може да се представят устно само в левове до датата на въвеждане на еврото, а след нея, само в евро.

Обозначаване на цената за единица мярка на стока

Чл. 17. (1) Когато обозначаването на цената за единица мярка на стоката е задължително съгласно чл. 20 – 23 от Закона за защита на потребителите, търговецът може да ограничи двойното обозначаване на цената само по отношение на продажната цена на стоката, без да посочва цената за единица мярка.

(2) Когато цената за единица мярка е идентична с продажната цена на стоката, търговецът може да направи двойно обозначаване само на продажната цена на стоката.

Съобщения за намаляване на цените на стоките и услугите

Чл. 18. При съобщения за намаляване на цените на стоките и услугите, което се изразява в абсолютна стойност или в процент, търговецът може да направи двойно обозначаване на цените на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се плаща от потребителя.

Съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите

Чл. 19. При съобщения за сравняване на цените на стоките и услугите търговецът може да направи двойно обозначаване на цената на стоките и услугите само по отношение на крайната цена, която се заплаща от потребителя.

Обявяване на крайна цена във фискалния/системния бон

Чл. 20. (1) В периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите общата крайна сума, която се заплаща от потребителя, се обявява в издавания фискален/системен бон или в друг документ, регистриращ плащането, издаван вместо фискален/системен бон, в евро и в левове, заедно с официалния валутен курс на лева към еврото.

(2) От датата на въвеждане на еврото в Република България всяко лице, което приема плащания, за които е задължено да издаде фискален/системен бон, е длъжно да ги регистрира и отчита в евро и центове.

Двойно обозначаване при предоставяне на финансови услуги

Чл. 21. (1) Изискването за двойно обозначаване на цените в периода по чл. 15, ал. 2 се прилага от поднадзорните на Българската народна банка лица по отношение на тарифите за таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги и от поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица по отношение на размера на таксите и комисионите за предоставяните от тях финансови услуги. Информацията по изречение първо се оповестява в офисите и на интернет страниците на съответните лица, когато е приложимо. Тази информация се предоставя във всеки случай безплатно на хартиен или на друг траен носител при поискване от клиент.

(2) В периода по чл. 15, ал. 2 поднадзорните лица на Българската народна банка обозначават двойно в евро и в левове информацията за:

1. началното и крайното салдо по платежни сметки в извлеченията, предоставяни на хартиен или друг дълготраен носител по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи, по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови сметки;

2. стойността на платежната операция в левове по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови сметки и размера на дължимите такси и комисиони по чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 58, ал. 1, т. 2 и 3, чл. 64, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 66, ал. 1, т. 2 и 3 от Закона за платежните услуги и платежните системи;

3. стойността на платежната операция и остатъчната наличност по сметка при платежни операции по теглене на пари в брой на терминално устройство АТМ;

4. остатъкa по кредити и за размера на дължимите вноски по кредити, отпуснати по Закона за потребителския кредит и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители в левове, предоставяна в офис на кредитна или финансова институция или при интернет или мобилно банкиране, при поискване от клиента;

5. извършените плащания по главница, лихва и други, свързани с кредити, отпуснати в левове, при поискване от клиента;

6. начислените лихви по депозитни сметки в левове, открити до датата на въвеждане на еврото, при поискване от клиента.

(3) В периода по чл. 15, ал. 2 управляващите дружества и националните инвестиционни фондове от отворен тип публикуват на интернет страниците си обобщената информация по чл. 64, ал. 2 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране за предходния месец с двойно обозначаване на паричните стойности в евро и в левове.

(4) В периода по чл. 15, ал. 2 при предоставяне на инвестиционни услуги на непрофесионални клиенти по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти инвестиционните посредници обозначават двойно в левове и в евро баланса на паричните средства по левова сметка на клиента, общата стойност на финансовите инструменти на клиента, както и информация за таксите и разходите по чл. 71, ал. 2, т. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

(5) В периода по чл. 15, ал. 2 при предоставяне на инвестиционни услуги по управление на портфейл на непрофесионални клиенти по смисъла на § 1, ал. 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти управляващите дружества и лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, прилагат съответно ал. 4.

(6) Пенсионноосигурителните дружества обозначават двойно в евро и левове наличните средства в индивидуалните осигурителни партиди на осигурените лица, във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване, както и в аналитичните сметки на лицата, получаващи плащания от фондовете за разсрочени плащания, към края на календарната година преди датата на въвеждане на еврото. Информацията по изречение първо се предоставя безплатно на лицата в срока по чл. 123з 2 , ал. 1, т. 3 и 6 от Кодекса за социално осигуряване.

(7) В периода по чл. 15, ал. 2 застрахователите и застрахователните посредници обозначават двойно в евро и в левове:

1. общата сума, дължима от застраховащ по застрахователен договор, сключен в този период, както и размера на вноските при разсрочено плащане на застрахователна премия по такъв договор;

2. съобщенията за размера на дължими в този период вноски при разсрочено плащане на застрахователна премия по застрахователен договор независимо от датата на неговото сключване.

(8) В периода по чл. 15, ал. 2 пазарният оператор, съответно инвестиционният посредник, организиращ място на търговия, обозначава двойно в левове и в евро:

1. оборота на съответното място на търговия, публикуван на интернет страницата на мястото на търговия;

2. цена на отваряне, цена на затваряне, минимална и максимална цена, предишна цена на затваряне и среднопретеглена цена на всеки финансов инструмент на интернет страницата на мястото на търговия.

(9) В периода по чл. 15, ал. 2 лицата по ал. 1 предоставят информацията по ал. 2, 4 и 7 безплатно на своите клиенти.

Раздел II

Снабдяване с евробанкноти и евромонети

Изготвяне, производство и доставка на евромонети и евробанкноти

Чл. 22. До датата на въвеждане на еврото в Република България Българската народна банка, при спазване на правните актове на Европейския съюз, организира и осъществява навременното изготвяне и производство на евромонети с българска национална страна и доставката на евробанкноти и евромонети.

Разпространение на евромонети и евробанкноти

Чл. 23. (1) В съответствие с Насоки 2006/525/ЕО на Европейската централна банка от 14 юли 2006 г. относно някои приготовления за преминаването към парична наличност в евро и за първоначалното зареждане и подзареждането с евробанкноти и монети извън Eврозоната (ЕЦБ/2006/9) до датата на въвеждане на еврото в Република България Българската народна банка организира снабдяването на кредитните институции с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (първоначално зареждане). Първоначалното зареждане се извършва съгласно договори, сключени между Българската народна банка и всяка кредитна институция.

(2) До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции организират снабдяването на „Български пощи“ ЕАД и търговците с евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети (подзареждане). Подзареждането се извършва съгласно договори, сключени между кредитната институция и „Български пощи“ ЕАД, съответно всеки търговец.

(3) До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции продават стартови комплекти с евромонети на физически лица и търговци при спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

(4) До датата на въвеждане на еврото в Република България „Български пощи“ ЕАД продават стартови комплекти с евромонети на физически лица при спазване на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

(5) До датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции организират зареждането на машините за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, с евробанкноти.

(6) От датата на въвеждане на еврото в Република България при теглене на пари в брой чрез машини за самообслужване, включително терминални устройства АТМ, се разпространяват само евробанкноти.

(7) Евробанкноти, евромонети и стартови комплекти с евромонети, получени при първоначалното зареждане и подзареждането, не могат да бъдат използвани преди датата на въвеждане на еврото в Република България, освен в случаите по ал. 2.

(8) Кредитните институции предоставят на Българската народна банка информация за извършването на първоначалното зареждане и подзареждането по определен от централната банка ред.

(9) Българската народна банка издава наредба за прилагането на този член от кредитните институции.

(10) До датата на въвеждане на еврото в Република България продажбата на стартови комплекти с евромонети по този член се извършва по официалния валутен курс.

Раздел III

Период на двойно обращение на лева и еврото

Период на двойно обращение на лева и еврото

Чл. 24. В съответствие с чл. 15 от Регламент (EО) № 974/98 от датата на въвеждане на еврото в Република България за период от един месец банкнотите и монетите в левове продължават да бъдат законно платежно средство на територията на Република България (период на двойно обращение на лева и еврото).

Правила в периода на двойно обращение

Чл. 25. (1) В периода на двойно обращение при получено плащане в брой в левове или в евро търговецът връща остатъка изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне остатъка изцяло в евро, връща остатъка изцяло в левове.

(2) В периода на двойно обращение търговецът може да не приема повече от 50 броя монети в левове, включително стотинки, при една трансакция.

(3) В периода на двойно обращение при рекламация на стока или услуга, когато потребителят има право да развали договора и да му бъде възстановена заплатената от него сума, търговецът връща платената сума изцяло в евро. Когато търговецът няма достатъчна моментна наличност да върне платената сума в брой в евро, връща платената сума изцяло в левове.

(4) От датата на въвеждане на еврото в Република България при извършване от търговци на операции в брой с автомати, устройства и системи на самообслужване, включително без електрическо захранване, се използва само евро.

(5) В периода на двойно обращение търговците не могат да увеличават цените на предлаганите от тях стоки и услуги, когато това не е обосновано от обективни икономически фактори.

Раздел IV

Обмяна на банкноти и монети

Обмяна на банкноти и монети

Чл. 26. (1) В съответствие с чл. 15 и 16 от Регламент (EО) № 974/98 Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс.

(2) През първите 6 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции обменят безплатно, в неограничено количество банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс, като за суми над 30 000 лв. на една трансакция кредитните институции обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след предварителна заявка от 3 работни дни. Изречение първо се прилага съответно и при внасянето и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка на клиента в евро при кредитна институция, в която е извършена обмяната.

(3) През първите 6 месеца oт датата на въвеждане на еврото в Република България „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс в размер до 1000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1000 лв. до 10 000 лв. на ден за едно лице „Български пощи“ ЕАД обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро след подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната. „Български пощи“ ЕАД не обменя банкноти и монети от левове в евро в размер над 10 000 лв. на ден на едно лице.

(4) „Български пощи“ ЕАД обменя банкноти и монети от левове в евро само в населени места, където няма офиси или клонове на кредитна институция, чрез възлагане на дейността като услуга от общ икономически интерес за срок от 6 месеца, считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, съгласно Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (2012/21/ЕС) (ОВ, L 7 от 11 януари 2012 г.).

(5) Условията и редът за изпълнението на услугата от общ икономически интерес по ал. 4 и компенсирането на нетните разходи от нейното извършване се определят с акт на Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

(6) След изтичането на срока по ал. 2 кредитните институции могат да въведат такса за услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой, както и за внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка.

(7) След изтичането на срока по ал. 3 „Български пощи“ ЕАД може да въведе такса за услугата за обмен на банкноти и монети от левове в евро в брой.

(8) До изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото кредитните институции не могат да отказват извършването на услугите по ал. 2. „Български пощи“ ЕАД не може да отказва извършването на услугите по ал. 3, освен при липса на касова наличност.

(9) След изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД могат да преустановят услугата за обмяна на банкноти и монети от левове в евро в брой.

(10) Кредитните институции и „Български пощи“ ЕАД поставят на видно място в помещенията си информация за условията на извършваните от тях услуги по този член и я публикуват на интернет страниците си.

(11) Обмяната на банкноти и монети от левове в евро се извършва при спазване на изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари и на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.

(12) Кредитните институции предоставят на Българската народна банка информация за извършваните от тях услуги по този член по определен от централната банка ред.

(13) Българската народна банка осигурява изтеглянето, съхранението и унищожаването на банкноти и монети в левове.

(14) Българската народна банка издава наредба по прилагането на този член от кредитните институции.

(15) Обмяната на повредени банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс се извършва по ред, определен с наредба на Българската народна банка.

Глава трета

ПРЕВАЛУТИРАНЕ

Раздел I

Общи правила при превалутиране

Превалутиране на цените на стоки и услуги

Чл. 27. (1) В съответствие с чл. 4 и 5 от Регламент (ЕО) № 1103/97 превалутирането на цените на стоките и услугите от левове в евро се извършва при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) Цената за единица мярка на стоки и услуги в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изразява със същия брой знаци след превалутиране по чл. 12 в евро при съответното прилагане на чл. 13, ал. 1.

Превалутиране на сметки

Чл. 28. (1) На датата на въвеждане на еврото в Република България кредитните институции и другите доставчици на платежни услуги по чл. 3, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи еднократно превалутират всички левови салда по сметки на своите клиенти в евро в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13, без такси и комисиони за клиента и при запазване на условията по съответните договори в съответствие с чл. 11, ал. 3, валидни преди превалутирането.

(2) При договори за паричен влог след превалутиране и закръгляване по правилата на чл. 12 и 13, без такси и комисиони за клиента, се запазват условията по тези договори съгласно чл. 11, ал. 3, валидни преди това, като към датата на въвеждане на еврото в Република България размерът на лихвения процент по влога не може да е по-нисък от размера на лихвения процент, валиден преди тази дата.

(3) Лице, което към датата на въвеждане на еврото в Република България има платежни сметки, свободни от тежести, запори или други законови ограничения, включително сметки за електронни пари, в левове и в евро при един и същ доставчик на платежни услуги, може в двумесечен срок от датата на въвеждане на еврото да поиска закриване на едната платежна сметка и прехвърляне на положителното салдо по нея към другата платежна сметка на същото лице при запазване на условията по платежната сметка, по която се прехвърлят средствата. За тези операции не се начисляват такси и комисиони. В случай че по платежната сметка, която се закрива, има дебитно салдо или издадена кредитна карта лицето следва да погаси съответното задължение преди закриването.

Парична единица при изпълнение на платежни операции

Чл. 29. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България платежни операции, свързани с предоставянето на платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, които преди датата на въвеждане на еврото са били инициирани в левове и ще бъдат приключени на датата на въвеждане на еврото или след нея, се изпълняват в евро.

(2) От датата на въвеждане на еврото в Република България се преустановява инициирането и изпълнението на платежни операции в левове, свързани с предоставянето на платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи, с изключение на случаите по чл. 26, ал. 8.

Запазване на правата на акционерите и съдружниците

Чл. 30. Превалутирането от левове в евро на капитала на акционерно дружество, командитно дружество с акции и дружество с ограничена отговорност се извършва по начин, който не засяга правата на акционерите, съответно на съдружниците, както и тяхното дялово участие в капитала.

Превалутиране на номиналната стойност на акции и превалутиране на капитала на търговски дружества

Чл. 31. (1) Номиналната стойност на една акция се превалутира от левове в евро, като номиналната стойност на акцията в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1.

(2) Капиталът на акционерно дружество и на командитно дружество с акции в евро се формира от номиналната стойност на една акция, определена в евро съгласно ал. 1, умножена по броя на акциите.

(3) Разликата между стойността на капитала, която се получава при прилагане на правилото за превалутиране по чл. 12, и стойността на капитала, която се получава по реда на ал. 2, се отразява като неразпределена печалба/непокрита загуба от минали години.

(4) Капиталът на дружество с ограничена отговорност се превалутира от левове в евро, като вписаната стойност на капитала в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и резултатът се закръгли в съответствие с чл. 13, ал. 1.

(5) Размерът на дела в капитала на всеки съдружник в дружество с ограничена отговорност се изчислява, като превалутираният размер на капитала по ал. 1 се разпределя между съдружниците съответно на тяхното участие в капитала преди превалутирането.

Изменение и обявяване на документи на търговски дружества, оценка на проспект

Чл. 32. (1) Търговските дружества приемат изменения в документите по чл. 9, ал. 2, както и привеждат вътрешните си документи извън посочените в чл. 9, ал. 2 в съответствие с изискванията на този закон в срок до 12 месеца от датата на въвеждане на еврото в Република България.

(2) Акционерните дружества и командитните дружества с акции представят за обявяване в търговския регистър заверен от лицето или лицата, представляващи дружеството, препис от устава с отразени превалутираните по правилата на този закон размер на капитала и номинална стойност на акциите.

(3) Дружествата с ограничена отговорност представят за обявяване в търговския регистър заверен от органа, представляващ дружеството, препис от дружествения договор с отразен превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 размер на капитала, както и превалутиран размер на дяловете, с които съдружниците участват в капитала.

(4) Представянето за обявяване на преписи от устава и от дружествения договор по ал. 2 и 3 се извършва едновременно с подаване на първото следващо заявление за вписване, заличаване или обявяване в търговския регистър. За обявяването на актовете по ал. 2 и 3 не се събира държавна такса.

(5) В случай че за запазване правата на съдружниците в дружество с ограничена отговорност в съответствие с чл. 30 при превалутиране на техните дялове в капитала се налага изменение на превалутирания по реда на чл. 31, ал. 4 капитал, изменението може да бъде само до размер на 5 на сто от вписания капитал и следва да се извърши по реда за изменение на дружествения договор. В този случай правилата на Търговския закон за увеличаване и намаляване на капитала не се прилагат.

(6) Лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 – 3 и 6 от Закона за Комисията за финансов надзор представят в Комисията за финансов надзор документите по ал. 1 в 7-дневен срок от приемане на решения за привеждането им в съответствие с изискванията на този закон, когато е налице задължение за тяхното одобряване, съответно уведомяват Комисията за финансов надзор за тяхното изменение, когато е налице задължение за уведомяването й.

(7) Емитентите на ценни книжа, за издаването на които има одобрен проспект за публично предлагане и последващото им допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за които към датата на въвеждане на еврото в Република България не е изтекъл срокът на предлагане, съответно не е започнала търговията на регулирания пазар, в срок до 7 работни дни от датата на въвеждане на еврото в Република България оповестяват на видно място на собствените си интернет страници и на интернет страниците на инвестиционните посредници, участващи в предлагането, изявление дали въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа и уведомяват Комисията за финансов надзор. В случай че въвеждането на еврото има отношение към оценката на ценните книжа, се прилага чл. 89с от Закона за публичното предлагане на ценни книжа.

(8) Без да се засягат изискванията за двойно обозначаване, лицата по чл. 1, ал. 2, т. 1 – 3 и 6 от Закона за Комисията за финансов надзор превалутират от левове в евро по правилата на този закон паричните стойности, посочени във всички документи, които са задължени да предоставят на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица, към датата на въвеждане на еврото като официална парична единица.

Автоматично превалутиране в търговския регистър

Чл. 33. (1) На датата на въвеждане на еврото вписаният в търговския регистър размер на капитала на дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество и командитно дружество с акции, както и вписаната номинална стойност на акциите в акционерно дружество и в командитно дружество с акции автоматично се заменят със стойностите в евро и евроцентове, определени съгласно чл. 31, ал. 1, 2 и 4.

(2) Превалутирането по ал. 1 се извършва служебно от Агенцията по вписванията.

Превалутиране на дългови ценни книжа, различни от държавни ценни книжа

Чл. 34. (1) Общата номинална стойност на емисия дългови ценни книжа, различни от държавни ценни книжа, се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13.

(2) Единичната номинална стойност на безналични дългови ценни книжа, различни от държавни ценни книжа, се изчислява, като получената стойност в евро по ал. 1 се раздели на броя издадени дългови ценни книжа от съответната емисия.

(3) Превалутирането на номиналните стойности по ал. 1 и 2 не се счита за промяна по отношение на правата и задълженията на емитента или притежателя.

Превалутиране и правило за закръгляване на стойността на един дял на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване

Чл. 35. (1) Стойността на един дял в евро на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидна за първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България, се изчислява, като нетната стойност на активите на фонда в левове към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13 и се раздели на общия брой на дяловете на фонда към края на същия ден. Получената стойност по изречение първо се закръглява с точност до петия знак след десетичната запетая по следния начин:

1. когато шестият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, петият знак след десетичната запетая остава непроменен;

2. когато шестият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, петият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

(2) При използване на стойности на един дял на фонд за допълнително пенсионно осигуряване, валидни преди датата на въвеждане на еврото в Република България, се извършва превалутиране от левове в евро, като стойността на един дял се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс и получената стойност се закръглява до петия знак след десетичната запетая.

(3) Осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионноосигуряване, отнасящи се за месеци преди въвеждането на еврото в Република България, се превеждат от Националната агенция за приходите към пенсионноосигурителното дружество, изчислени съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и превалутирани съгласно чл. 12 и в изключение на чл. 13, ал. 1. При превалутирането сумите се изчисляват до втория знак след десетичната запетая, без да се закръгляват.

Превалутиране и правило за закръгляване на стойността на дяловете на колективни инвестиционни схеми

Чл. 36. (1) В първия работен ден от датата на въвеждане на еврото в Република България нетната стойност на активите на колективна инвестиционна схема в евро се изчислява, като нетната стойност на активите в левове към края на предходния работен ден се превалутира в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13. Нетната стойност на активите на един дял в евро се изчислява, като превалутираната нетна стойност на активите по изречение първо се раздели на броя дялове в обращение и получената стойност се закръгли с точност до четвъртия знак след десетичната запетая по следния начин:

1. когато петият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, четвъртият знак след десетичната запетая остава непроменен;

2. когато петият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, четвъртият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

(2) Емисионната стойност на един дял в евро и цената на обратно изкупуване на един дял в евро се закръгляват съобразно правилото по ал. 1, изречение второ.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат съответно по отношение на националните инвестиционни фондове и алтернативните инвестиционни фондове.

Особени правила за безналичните финансови инструменти

Чл. 37. (1) На датата на въвеждане на еврото пазарният оператор, съответно инвестиционният посредник, организиращ място на търговия, превалутира от левове в евро пазарната стойност на безналичните финансови инструменти, допуснати до търговия на място на търговия, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване по чл. 12 и 13, освен ако в този или в друг закон, или в акт на Европейския съюз са предвидени специални правила за закръгляване за съответния финансов инструмент.

(2) На датата на въвеждане на еврото „Централен депозитар“ АД превалутира автоматично от левове в евро номиналната стойност на безналичните финансови инструменти, вписани в централния регистър на ценни книжа, при спазване на правилата за превалутиране и закръгляване по чл. 12 и 13, освен ако в този или в друг закон, или в акт на Европейския съюз са предвидени специални правила за закръгляване на номиналната стойност на съответния финансов инструмент.

(3) Сетълментът по сметките за парични средства при сделки с финансови инструменти, сключени в левове преди датата на въвеждане на еврото в Република България, които ще бъдат приключени на датата на въвеждане на еврото или след нея, се извършват в евро.

(4) За дейностите по превалутиране по този член не се събират такси и комисиони.

Превалутиране на държавни ценни книжа

Чл. 38. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България номиналната стойност на всички държавни ценни книжа в левове се превалутира еднократно от левове в евро по реда на чл. 12 и резултатът се закръглява по реда на чл. 13.

(2) В изпълнение на ал. 1 три работни дни преди датата на въвеждане на еврото в Република България:

1. всички сделки и операции с държавни ценни книжа се преустановяват;

2. лицата, водещи системи за регистрация на държавни ценни книжа по чл. 35, ал. 4 от Закона за държавния дълг, изпращат на Българската народна банка извлечения от водените индивидуални сметки на техни клиенти.

(3) Превалутирането на номиналните стойности по реда на ал. 1 за всяка индивидуална клиентска сметка за държавни ценни книжа, за всяка емисия държавни ценни книжа по международен идентификационен код (ISIN) се извършва от Българската народна банка, водеща системи за регистрация на държавни ценни книжа, съгласно чл. 35, ал. 2 от Закона за държавния дълг.

(4) За дейностите по превалутиране по този член не се събират такси и комисиони.

(5) След превалутирането номиналната стойност по ал. 1 се счита за номинална стойност на емисиите държавни ценни книжа в евро.

(6) Българската народна банка изпраща информация от водените при нея системи за регистрация на държавни ценни книжа по чл. 35, ал. 2 от Закона за държавния дълг на Министерството на финансите, въз основа на която Министерството на финансите регистрира в официалния регистър на държавния и държавногарантирания дълг по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг съвкупните номинални стойности за всяка емисия държавни ценни книжа в левове, превалутирана в евро.

(7) В случай на разлики между подадената информация по ал. 6 и превалутираната по чл. 12 и закръглена по чл. 13 оригинална съвкупна номинална стойност за всяка емисия от левове в евро, водена в официалния регистър по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавния дълг, разликата се счита за поет нов държавен дълг извън ограниченията, определяни по реда на чл. 37 от Закона за публичните финанси в закона за държавния бюджет за съответната година.

(8) В издадените поименни сертификати за собственост на държавни ценни книжа в левове стойностите, посочени в левове, се считат за стойности в евро при прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13. Сертификатите са валидни до окончателното погасяване на вземанията на посочените в тях лица, произтичащи от правото на собственост върху държавни ценни книжа от съответната емисия.

(9) Пазарната стойност в евро на държавните ценни книжа, първоначално емитирани в левове, се определя въз основа на превалутираната номинална стойност на държавните ценни книжа по ал. 1 и се изчислява за 100 единици номинал с два знака след десетичната запетая.

Колективно действие

Чл. 39. От датата на въвеждане на еврото в Република България се прилагат клаузите за колективно действие съгласно предвиденото в чл. 12, ал. 3 от Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност след неговото ратифициране от Народното събрание и влизане в сила за Република България.

Превалутиране на държавни и държавногарантирани заеми

Чл. 40. ( 1) Номиналната стойност на държавните и държавногарантираните заеми се превалутира в евро съобразно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) След превалутирането по ал. 1 номиналната стойност по ал. 1 не се счита за промяна в номиналните стойности на първоначалния държавен или държавногарантиран заем, получен в левове и преизчислен в съответствие с ал. 1.

Превалутиране с валутна клауза в евро

Чл. 41. (1) От датата на въвеждане на еврото в Република България всички държавни ценни книжа, държавни заеми и държавни гаранции, първоначално емитирани, договорени и издадени в левове или с валутна клауза в евро, се считат за държавни ценни книжа, държавни заеми и държавни гаранции в евро.

(2) От датата на въвеждане на еврото в Република България всички общински ценни книжа, общински заеми и гаранции, първоначално емитирани, договорени и издадени в левове или с валутна клауза в евро, се считат за общински ценни книжа, общински заеми и общински гаранции в евро.

Превалутиране на публични задължения

Чл. 42. (1) Всички неплатени публични задължения и недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми по публични задължения се превалутират в евро към датата на въвеждане на еврото в Република България съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) Всяко вземане и всяко задължение, установявано и събирано от Националната агенция за приходите, включително предадените й за принудително събиране задължения, чийто размер възлиза на една стотинка към последния ден преди деня на въвеждане на еврото, не се превалутира в деня на въвеждане на еврото съгласно чл. 12 и 13 и се счита за отписано.

Раздел II

Специални правила

Ценни книжа на приносител и платежни инструменти, попадащи извън приложното поле на Закона за платежните услуги и платежните системи след датата на въвеждане на еврото в Република България, и тютюневи изделия

Чл. 43. Пощенски марки, лотарийни игри с предварително определен резултат, купони за отстъпка, купони за стойността на върнатите стоки, ваучери, включително ваучери за храна по § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане, други ценни книжа на приносител, компенсаторни инструменти по чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти, както и платежни инструменти по чл. 2, ал. 1, т. 11 от Закона за платежните услуги и платежните системи, както и тютюневи изделия, които са били в продажба, в обращение или освободени за потребление на територията на страната преди датата на въвеждане на еврото в Република България и на които стойностите са изразени в левове, се използват и след датата на въвеждане на еврото до изтичане на срока им или се реализират в търговската мрежа до изчерпване на наличностите при прилагане на официалния валутен курс и в съответствие с правилата за превалутиране и закръгляване съгласно чл. 12 и 13.

Лихвени проценти по договори за кредит

Чл. 44. (1) При съществена промяна или прекратяване на изготвянето на бенчмарк, в това число на индекси и/или индикатори, публикувани от Българската народна банка или Националния статистически институт, или комбинация от тях, използван като основа за изчисляване на променливия лихвен процент по договори за кредит, които се превалутират от левове в евро, се прилага алтернативен бенчмарк, който се използва като заместител на бенчмарка, който вече не се изготвя или съществено се е променил, съобразно план за действие по чл. 28, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1011 на Европейския съвет и на Съвета от 8 юни 2016 г. относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти и на финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове, и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.).

(2) За промените в договорите за кредит, произтичащи от прилагането на плановете по ал. 1 и използването на алтернативен бенчмарк като заместител на бенчмарка, който вече не се изготвя или съществено се е променил, кредиторът уведомява клиента по реда съответно на чл. 58, ал. 3 и 4 от Закона за кредитните институции, чл. 14 от Закона за потребителския кредит и чл. 28 от Закона за кредитите на недвижими имоти на потребители.

(3) Към датата на въвеждане на еврото в Република България новият лихвен процент, приложим по договори за кредит с променлив лихвен процент, не може да е по-висок от размера на лихвения процент по тях преди датата на въвеждане на еврото.

(4) При договор за кредит, в който е договорен фиксиран лихвен процент, към датата на въвеждане на еврото в Република България лихвеният процент остава такъв, какъвто е бил договорен преди датата на въвеждане на еврото.

Възнаграждения, обезщетения, парични и социални помощи и пенсии по част първа от Кодекса за социално осигуряване

Чл. 45. (1) Считано от датата на въвеждане на еврото в Република България възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване се изплащат в евро и се преизчисляват съгласно чл. 12. В изключение от правилото на чл. 13, ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.

(2) Алинея 1 се прилага и спрямо възнагражденията за положен труд, обезщетенията, паричните и социалните помощи и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които са определени в левове, но не са изплатени до датата на въвеждане на еврото в Република България.

Глава четвърта

АДАПТИРАНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ ЗА РАБОТА С ЕВРО. РЕГИСТРИ, СЧЕТОВОДНИ И БЮДЖЕТНИ ДОКУМЕНТИ, ДОКУМЕНТИ ВЪВ ВРЪЗКА СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЗА ДАНЪЦИ, ТАКСИ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ОСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ. ПЛАЩАНЕ И СЪБИРАНЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ. ОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА

Раздел I

Адаптиране на информационните системи и регистрите за работа с еврото

Адаптиране на информационните системи

Чл. 46. (1) В тримесечен срок преди датата на въвеждане на еврото в Република България административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, привеждат информационните си системи, обработващи финансова информация, в съответствие с изискванията на този закон и на Закона за електронното управление.

(2) Промени в Системата за електронни бюджетни разплащания във връзка с въвеждането на еврото се извършват в срок до един месец преди датата на въвеждане на еврото в Република България, като чл. 58б, ал. 2 от Закона за електронното управление не се прилага. Министърът на електронното управление може да изисква информация за естеството и характера на промените, както и да дава препоръки и указания.

(3) Министърът на електронното управление издава методически указания на лицата по ал. 1 относно адаптирането на информационните системи, обработващи финансова информация, във връзка с въвеждането на еврото в Република България.

Автоматично превалутиране и адаптиране на регистрите

Чл. 47. (1) На датата на въвеждане на еврото в Република България административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, превалутират автоматично от левове в евро стойностите в поддържаните от тях регистри чрез прилагане на правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13, освен ако в този закон не е предвидено друго.

(2) Лицата по чл. 56, ал. 2 от Закона за кредитните институции на датата на въвеждане на еврото в Република България превалутират от левове в евро и подават информацията за паричните задължения на клиентите си в Централния кредитен регистър.

(3) Изискването на ал. 1 не се прилага по отношение на стойностите в левове, които се съдържат във финансовите и други отчети или справки, оповестени в регистрите.

Раздел II

Счетоводни документи

Счетоводно отчитане и съставяне на счетоводните операции

Чл. 48. ( 1) На датата на въвеждане на еврото в Република България салдата по счетоводните сметки в левове се преизчисляват в евро в съответствие с правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) Стойността на всеки отделен наличен актив или пасив се преизчислява от левове в евро в съответствие с правилата по чл. 12 и се закръглява по чл. 13, с изключение на позициите на възнагражденията за положен труд, паричните и социалните помощи, както и пенсиите по част първа от Кодекса за социално осигуряване, които се превалутират по реда на чл. 45.

(3) Когато актив и пасив се отчитат в счетоводните книги и регистри и количествено, преизчислението се извършва, като се изчисли стойността за една мерна единица по правилата на чл. 12 и 13 и така определената единична стойност се умножи по съответното количество. За целите на аналитичното счетоводно отчитане стойността за една мерна единица в левове, изразена с повече от два знака след десетичната запетая, може да се изрази със същия брой знаци след десетичната запетая след превалутиране по чл. 12 в евро при съответно прилагане на чл. 13, ал. 1.

(4) Курсовите разлики, възникнали в резултат от преизчисляването по ал. 2 и 3, се отчитат като текущи счетоводни приходи и разходи и се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.

(5) Когато салдата по счетоводните сметки, отчитащи собствения капитал, се отчитат и количествено преизчислението се извършва, като се изчисли стойността за една мерна единица по правилата на чл. 12 и 13 и така определената единична стойност се умножи по съответното количество. За преизчисляването на записания капитал (акции и дружествени дялове) се прилагат правилата за превалутиране по чл. 30 – 33.

(6) Всички възникнали разлики от преизчисляването на капитала се отчитат в собствения капитал.

(7) От датата на въвеждане на еврото в Република България текущото счетоводно документиране и отчитане се извършва в евро и годишните финансови отчети се съставят в хиляди евро, като данните за предходния отчетен период се преизчисляват в хиляди евро в съответствие с правилата на чл. 12 и 13, с цел осигуряване на съпоставимост между текущ и предходен период.

(8) Годишните финансови отчети се изготвят в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в края на отчетния период, като съпоставимите данни за предходния отчетен период следва да са в същата парична единица.

(9) Алинеи 1 – 8 се прилагат съответно и при изготвянето на междинни финансови отчети, други отчети и справки за специфични цели, когато такива се изискват съгласно българското законодателство или пряко приложимото право на Европейския съюз.

Раздел III

Бюджетни документи

Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза и консолидирана фискална програма

Чл. 49. (1) Разпоредбите на чл. 11 – 13 се прилагат съответно и за параметрите и допусканията, включени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, както и за консолидираната фискална програма.

(2) Разпоредбите на чл. 48 се прилагат съответно и при изпълнението и отчитането на включените в консолидираната фискална програма бюджети, сметки за средствата от Европейския съюз и сметки за чужди средства съгласно Закона за публичните финанси.

Раздел IV

Документи във връзка със задължения за данъци, такси и задължителни осигурителни вноски

Данъчни, осигурителни и декларации в областта на хазарта, такси, актове, съобщения и други документи

Чл. 50. (1) Паричните стойности в данъчните декларации и декларациите за задължителни осигурителни вноски и другите документи, които се подават за изтекъл данъчен/осигурителен период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на данъчния/осигурителния период, за който се подава декларацията или документът. Когато периодът, за който се подава декларацията или документът, приключва във/включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в данъчната/осигурителната декларация или в документа се посочват в евро. Паричните стойности в данъчните декларации, които се подават за бъдещ данъчен период, се посочват в паричната единица, която е официална парична единица на Република България в момента на тяхното подаване.

(2) В съобщенията за задълженията за данък върху недвижимите имоти и за таксата за битови отпадъци, изпратени на задължените лица след датата на въвеждане на еврото в Република България, паричните стойности се посочват в евро.

(3) Паричните стойности в декларациите по Закона за хазарта, които се подават за изтекъл период, се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава декларацията. Когато периодът, за който се подава декларацията, включва периода на двойно обращение на левове и евро, паричните стойности в декларацията се посочват в евро.

(4) В актовете и документите, издавани по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, след датата на въвеждане на еврото в Република България и отнасящи се до периоди преди въвеждане на еврото, паричните стойности се посочват в левове, независимо от разпоредбите на чл. 42 и 52. Сумите за внасяне и сумите за възстановяване се посочват в евро.

Коригиращи декларации и други документи

Чл. 51. Паричните стойности в коригиращите декларации и другите документи се посочват в паричната единица, която е била официална парична единица на Република България в края на периода, за който се подава коригиращата декларация или документ.

Раздел V

Плащане и събиране на публични вземания след въвеждането на еврото и възстановяване след въвеждането на еврото на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми по публични задължения

Плащане на публични вземания след въвеждането на еврото

Чл. 52. (1) След датата на въвеждане на еврото в Република България всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. В периода на двойно обращение на левове и евро в случаите, в които е допустимо плащане в брой на публични задължения, плащанията в брой могат да се извършват и в левове.

(2) Превалутирането на вземанията по ал. 1 в евро се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

Възстановяване на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания

Чл. 53. След датата на въвеждане на еврото в Република България възстановяване/прихващане на недължимо платени или събрани преди въвеждането на еврото суми за публични вземания се извършва в евро, като превалутирането се извършва съгласно правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

Раздел VI

Официална статистика

Официална статистика

Чл. 54. (1) Националният статистически институт, Българската народна банка и органите на статистиката превалутират в евро публикуваната в левове статистическа информация за периодите преди въвеждане на еврото в съответствие с правилата за превалутиране по чл. 12 и за закръгляване по чл. 13.

(2) Органите по ал. 1 в рамките на своята компетентност определят периодите назад преди датата на въвеждане на еврото в Република България, за които се превалутира статистическа информация от левове в евро.

Глава пета

КОНТРОЛ, ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I

Контрол по спазване на закона и сигнали за нарушения

Контрол

Чл. 55. (1) Българската народна банка в съответствие с правомощията си осъществява контрол за спазване изискванията на чл. 23, ал. 2 – 3, 5 – 8, чл. 26, ал. 2, 6, 8 – 12, чл. 28, 29, 38 и 44 от поднадзорните й лица.

(2) Комисията за финансов надзор и нейните органи в съответствие с правомощията си осъществяват контрол за спазване изискванията на чл. 14, ал. 2, чл. 16, ал. 1, 2 и 4, чл. 21, ал. 1, 3 – 9, чл. 25, ал. 5, чл. 27, ал. 1, чл. 32, ал. 1, 6 – 8 и чл. 34 – 37 от поднадзорните й лица.

(3) Националната агенция за приходите в съответствие с правомощията си контролира спазването на изискванията на чл. 20 и чл. 25, ал. 5.

(4) Комисията за защита на потребителите в съответствие с правомощията си контролира спазването на изискванията на чл. 14, ал. 2, чл. 15, чл. 16, чл. 21, ал. 1 – по отношение на поднадзорните на Българската народна банка лица, чл. 21, ал. 2, т. 4, чл. 25, ал. 1 – 4, както и на изискванията на чл. 27, ал. 1.

(5) Алинеи 3 и 4 не се прилагат спрямо поднадзорните на Комисията за финансов надзор лица.

(6) Министърът на електронното управление в съответствие с правомощията си контролира спазването на изискванията на чл. 46 и чл. 47, ал. 1.

(7) При осъществяването на контролните функции по този закон компетентните органи си сътрудничат и могат да извършват съвместни проверки.

Сигнали за нарушения на закона

Чл. 56. (1) Всяко лице има право да подаде сигнал за нарушения по този закон до компетентния орган относно нарушения на изискванията на този закон.

(2) Всички държавни органи са длъжни да оказват съдействие на компетентния орган и да предоставят при поискване информация.

Раздел II

Принудителни административни мерки

Компетентни органи

Чл. 57. (1) Когато установи, че поднадзорно на Българската народна банка лице с действие или бездействие наруши чл. 23, ал. 2 – 3, 5 – 8, чл. 26, ал. 2, 6, 8 – 12, чл. 28, 29, 38 и 44, Българската народна банка може да приложи принудителни мерки по чл. 58.

(2) Когато установи, че поднадзорно на Комисията за финансов надзор лице с действие или бездействие извърши нарушение на чл. 14, ал. 2, чл. 16, ал. 1, 2 и 4, чл. 21, ал. 1, 3 – 9, чл. 25, ал. 5, чл. 27, ал. 1, чл. 32, ал. 1, 6 – 8 и чл. 34 – 37, ресорният заместник-председател на Комисията за финансов надзор, който осъществява надзора върху дейността на съответното поднадзорно лице, може да приложи принудителни мерки по чл. 58.

(3) Когато установи неспазване на изискванията на този закон във връзка с издадени разплащателни документи, Националната агенция за приходите може да приложи принудителни мерки по чл. 58.

(4) Когато установи неспазване на чл. 46, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 от този закон, министърът на електронното управление може да приложи принудителни мерки по чл. 58.

(5) Когато установи неспазване на чл. 14, ал. 2, чл. 15, чл. 16, чл. 21, ал. 1 – по отношение на поднадзорните на Българската народна банка лица, чл. 21, ал. 2, т. 4, чл. 25, ал. 1 – 4, както и на изискванията на чл. 27, ал. 1 от този закон, Комисията за защита на потребителите може да приложи принудителни мерки по чл. 58.

Видове принудителни административни мерки

Чл. 58. (1) В случаите по чл. 57 съответният компетентен орган може да отправи писмено предупреждение до лицето или да го задължи писмено в определен от органа срок да предприеме конкретни мерки, необходими за преустановяване или отстраняване на извършеното нарушение или на вредните последици от него.

(2) При прилагане на мерките по ал. 1 компетентният орган отчита всички обстоятелства, които са от значение за случая.

(3) Производството по прилагане на принудителните мерки по ал. 1 започва по инициатива на компетентния орган.

(4) Принудителните мерки по ал. 1 се прилагат с писмено мотивирано решение на компетентния орган, което се съобщава на заинтересованото лице в 7-дневен срок от постановяването му.

(5) Индивидуалните административни актове по ал. 4 подлежат на обжалване пред съответния административен съд.

(6) Решението за прилагане на принудителна административна мярка подлежи на незабавно изпълнение, независимо дали е обжалвано.

(7) Доколкото в този раздел не са предвидени особени правила, прилагат се съответните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел III

Административнонаказателна отговорност

Административнонаказателна отговорност

Чл. 59. (1) Който извърши или допусне извършване на нарушение на:

1. член 20, се наказва с глоба в размер от 50 лв. до 200 лв.

2. член 15, ал. 1, чл. 16, 21, 25, чл. 27, ал. 1 и чл. 32, ал. 7 и 8, се наказва с глоба в размер от 400 лв. до 5000 лв.;

3. член 46, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 1500 лв.;

4. член 23, ал. 6, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 3000 лв.;

5. членове 34 – 37, се наказва с глоба в размер от 1000 лв. до 6000 лв.

(2) Който извърши нарушение на този закон или на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане извън случаите по ал. 1, се наказва с глоба в размер от 100 лв. до 1000 лв.

(3) Който не изпълни или допусне неизпълнение на приложена принудителна мярка по:

1. член 57, ал. 5, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 1500 лв.;

2. член 57, ал. 2, се наказва с глоба в размер от 500 лв. до 7000 лв.;

3. член 55, ал. 1, се наказва с глоба в размер от 1 000 лв. до 5000 лв.

(4) В случай на повторно нарушение виновното лице се наказва с глоба в размер, както следва:

1. за нарушения по ал. 1, т. 1 се налага глоба в размер от 100 лв. до 400 лв.;

2. за нарушения по ал. 1, т. 2 се налага глоба в размер от 800 лв. до 10 000 лв.;

3. за нарушения по ал. 1, т. 3 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв.;

4. за нарушения по ал. 1, т. 4 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 6000 лв.;

5. за нарушения по ал. 1, т. 5 се налага глоба в размер от 2000 лв. до 12 000 лв.;

6. за нарушения по ал. 2 се налага глоба в размер от 200 лв. до 2000 лв.;

7. за нарушения по ал. 3, т. 1 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 3000 лв.;

8. за нарушения по ал. 3, т. 2 се налага глоба в размер от 1000 лв. до 14 000 лв.;

9. за нарушения по ал. 3, т. 3 се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв.

(5) За нарушения от юридически лица и еднолични търговци по:

1. алинея 1, т. 1 се налага имуществена санкция в размер от 100 лв. до 400 лв., а при повторно нарушение – от 200 лв. до 800 лв.;

2. алинея 1, т. 2 се налага имуществена санкция в размер от 600 лв. до 7000 лв., а при повторно нарушение – от 1200 лв. до 14 000 лв.;

3. алинея 1, т. 3 се налага имуществена санкция в размер от 700 лв. до 3500 лв., а при повторно нарушение – от 1500 лв. до 7000 лв.;

4. алинея 1, т. 4 се налага имуществена санкция в размер от 700 лв. до 5000 лв., а при повторно нарушение – от 1500 лв. до 10 000 лв.;

5. алинея 1, т. 5 се налага имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 8000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 лв. до 16 000 лв.;

6. алинея 2 се налага имуществена санкция в размер от 150 лв. до 1500 лв., а при повторно нарушение – от 300 лв. до 3000 лв.;

7. алинея 3, т. 1 се налага имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 3000 лв. до 30 000 лв.;

8. алинея 3, т. 2 се налага имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 4000 лв. до 40 000 лв.;

9. алинея 3, т. 3 се налага имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 лв. до 100 000 лв.;

10. член 14, ал. 2, чл. 23, ал. 2, 3, 5, 6 и 8 и чл. 26, ал. 2, 6, 8, 9 – 10 и 12 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 30 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 60 000 лв.;

11. членове 28, 29 и 44 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 лв. до 20 000 лв.

Издаване и обжалване на наказателни постановления

Чл. 60. (1) Актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностни лица, оправомощени от:

1. съответния подуправител на Българската народна банка, когато нарушението е извършено от поднадзорно на Българската народна банка лице, с изключение на нарушение на чл. 21;

2. съответния заместник-председател на Комисията за финансов надзор, когато нарушението е извършено от поднадзорно на Комисията за финансов надзор лице;

3. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите;

4. министъра на електронното управление;

5. председателя на Комисията за защита на потребителите.

(2) Наказателните постановления по ал. 1 се издават от съответния административнонаказващ орган или от оправомощени от него длъжностни лица:

1. по ал. 1, т. 1 – от съответния подуправител на Българската народна банка;

2. по ал. 1, т. 2 – от съответния заместник-председател на Комисията за финансов надзор;

3. по ал. 1, т. 3 – от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите;

4. по ал. 1, т. 4 – от министъра на електронното управление;

5. по ал. 1, т. 5 – от председателя на Комисията за защита на потребителите.

(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Лице, което в едномесечен срок от влизането в сила на наказателно постановление не плати наложената му глоба или имуществена санкция, дължи лихва в размер на законната лихва за периода от датата, следваща деня на изтичане на едномесечния срок, до датата на плащането.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Влог“ е понятие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Закона за кредитните институции.

2. „Двойно обозначаване на цените“ е едновременно обозначаване на цените на стоките и услугите в евро и в левове.

3. „Електронни пари“ е понятие по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

4. „Кредитна институция“ е понятие по смисъла на чл. 2 от Закона за кредитните институции.

5. „Място на търговия“ е понятие по смисъла на § 1, ал. 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за пазарите на финансови инструменти.

6. „Oбективни икономически фактори“ са фактори, свързани с производството, обращението и реализацията на стоките и услугите, върху които търговецът не може да влияе.

7. „Обществени услуги“ е понятие по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за електронното управление.

8. „Повторно“ е нарушението, извършено в период от 6 месеца от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

9. „Потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

10. „Правен инструмент“ е понятие по смисъла на чл. 1 от Регламент (EО) № 1103/97 на Съвета от 17 юни 1997 г. относно определени разпоредби, отнасящи се до въвеждането на еврото.

11. „Превалутиране“ означава промяна на паричната единица, в която е определена сума или стойност, от левове в евро с прилагане на официалния валутен курс и на правилата за закръгляване, установени в този закон.

12. „Продажна цена“ е крайната цена за бройка или за определено количество стоки или за услуги, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси.

13. „Продукт от нефтен произход“ е понятие по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

14. „Стартов комплект с евромонети“ е комплект от евромонети с национални мотиви на Република България на лицевата страна, който съдържа определено количество евромонети с различна номинална стойност.

15. „Стока“ е:

а) всяка движима материална вещ, стоки са и вода, газ и електрическа енергия, когато се предлагат за продажба, опаковани в ограничен обем или в определено количество;

б) всяка движима материална вещ, която съдържа цифрово съдържание или цифрова услуга или е взаимосвързана с цифрово съдържание или с цифрова услуга по такъв начин, че липсата на цифровото съдържание или цифровата услуга би попречила на стоката да изпълнява своите функции („стока, съдържаща цифрови елементи“).

16. „Терминално устройство АТМ“ (Automated Teller Machine) е устройство за теглене и/или внасяне на пари в брой, плащане на услуги, извършване на преводи между платежни сметки и на справочни и други платежни и неплатежни операции.

17. „Търговец“ е понятие по смисъла на чл. 1 от Търговския закон.

18. „Услуга“ е всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне владение на вещ.

19. „Финансов инструмент“ е понятие по смисъла на чл. 4 от Закона за пазарите на финансови инструменти.

20. „Финансова услуга“ е понятие по смисъла на § 1, т. 10 от допълнителните разпоредби на Закона за дейностите по предоставяне на услуги.

21. „Цена за единица мярка“ е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им – 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им – 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина – 1 метър; за стоки, търгувани на площ – 1 квадратен метър.

§ 2. Възпроизвеждането на пряко приложими разпоредби от правото на Европейския съюз в този закон е само декларативно и е въведено с цел съгласуваност и разбираемост за лицата, за които се отнасят.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. (1) В срок до два месеца от влизането в сила на този закон министърът на финансите привежда наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност в съответствие със закона, като определя:

1. условията и начина за регистрирането и отчитането на продажбите и/или сторно операциите на стоки и услуги чрез издаване на фискален/системен бон или друг документ, регистриращ плащането, в евро;

2. условията и начина на обявяване на крайната сума в издавания фискален/системен бон в левове и в евро в периода на двойно обозначаване на цените на стоките и услугите;

3. функционалните и техническите изисквания към фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност във връзка с въвеждане на еврото;

4. подаването на данни към Националната агенция за приходите;

5. всички други промени, произтичащи от и във връзка с изпълнението на този закон.

(2) В наредбата се определят и сроковете, в които задължените лица, производителите/вносителите на фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност, производители/разпространители на софтуер за управление на продажбите в търговските обекти, трябва да приведат дейността си в съответствие с изискванията по ал. 1.

§ 4. В срок от три работни дни преди датата на въвеждане на еврото в Република България всички сделки и операции с безналични финансови инструменти се преустановяват. Сделките и операциите се възобновяват в първия работен ден след въвеждане на еврото. Всички системи за сетълмент осигуряват възможност за сключване на сделки в евро от тази дата.

§ 5. (1) Действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране.

(2) Когато паричната сума в левове е посочена в закон или в подзаконов нормативен акт като резултат от въвеждане в българското законодателство на правен акт на Европейския съюз, в който изрично е посочена съответна сума в евро, при изменение на закона, съответно на подзаконовия нормативен акт, се посочва сумата в евро от правния акт на Европейския съюз.

§ 6. (1) Държавните органи и органите на местното самоуправление приемат в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон:

1. подзаконови нормативни актове по прилагането на този закон;

2. изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, необходими за изпълнението на този закон във връзка с въвеждане на еврото като парична единица на Република България.

(2) Измененията и допълненията в актовете по ал. 1, т. 2 влизат в сила от датата на въвеждане на еврото в Република България.

§ 7. Българската народна банка обнародва в „Държавен вестник“ наредбите по чл. 23, ал. 9 и чл. 26, ал. 14 и 15 в срок до три месеца от датата на приемане на Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

§ 8. (1) Издадените и изпратени до органите по чл. 5, ал. 1 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти преди въвеждането на еврото в Република България удостоверителни документи за притежаване на компенсаторни инструменти, в които е посочена левова равностойност, се използват за неограничен срок след въвеждането на еврото в Република България и се предоставят на притежателите им по реда на чл. 7 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти.

(2) Централният депозитар по искане на притежател, направено чрез банка или инвестиционен посредник – член на депозитаря, заменя безплатно удостоверителните документи за притежаване на компенсаторни инструменти с посочена стойност в левове с нови, в които стойността на компенсаторните записи е посочена в евро. Удостоверителните документи се предоставят на притежателя им чрез лицето, посредством което е направено искането.

§ 9. В Закона за деноминация на лева (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 30 и 65 от 1999 г.) чл. 4 се отменя.

§ 10. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм., бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от 2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г., бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г., бр. 13 и 105 от 2016 г., бр. 62 и 102 от 2017 г., бр. 15, 27 и 88 от 2018 г., бр. 28, 33 и 83 от 2019 г., бр. 64 и 104 от 2020 г., бр. 25 от 2022 г, бр. 66 от 2023 г. и бр. 35 и 41 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 117 ал. 1 се изменя така:

„(1) Капиталът на дружеството с ограничена отговорност не може да бъде по-малък от 1 евро. Той се състои от дяловете на съдружниците, които не могат да бъдат по-малки от един евроцент.“

2. В чл. 161 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Капиталът и стойността на акциите се определят в евро, съответно в евроцентове.

(2) Минималната стойност на капитала на акционерното дружество е 25 000 евро.“

3. Член 162 се изменя така:

„Номинална стойност на акцията

Чл. 162. Минималната номинална стойност на една акция е един евроцент.“

4. В чл. 260д, ал. 2 думите „една стотинка“ се заменят с „един евроцент“.

5. В чл. 309а, ал. 1 думите „80 лева“ се заменят с „40 евро“.

6. В чл. 766, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

7. В § 2 от допълнителните разпоредби думите „български левове“ се заменят с „евро“.

§ 11. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г., бр. 42, 76 и 95 от 2016 г., бр. 62, 95 и 103 от 2017 г., бр. 15, 20, 24, 27 и 77 от 2018 г., бр. 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 65, 84, 85 и 106 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7, ал. 1, 2 и 6 думите „500 000 лв.“ се заменят с „300 000 евро“.

2. В чл. 9, ал. 1 навсякъде думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

3. В чл. 35, ал. 2, т. 2 думите „1 500 000 лв.“ се заменят със „750 000 евро“.

4. В чл. 38, ал. 1, т. 9, буква „г“, подбуква „бб“ думите „левовата равностойност на“ се заличават.

5. В чл. 90, ал. 1 и 3 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

6. В чл. 93, ал. 8, т. 4 думите „1 500 000 лв.“ се заменят със „750 000 евро“.

7. В чл. 108, ал. 6 думите „30 000 лв.“ се заменят с „15 000 евро“.

8. В чл. 174:

а) в ал. 1 думите „250 000 лв.“ се заменят със „125 000 евро“;

б) в ал. 2 думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“;

в) в ал. 3 думите „250 000 лв.“ се заменят със „125 000 евро“;

г) в ал. 4 думите „100 000 лв.“ се заменят с „50 000 евро“.

9. В чл. 197, ал. 1, т. 1 и 2, чл. 199, ал. 1 – 3 и чл. 234, ал. 10, т. 2 и 3 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 12. В Закона за пазарите на финансови инструменти (обн., ДВ, бр. 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 24 и 98 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8, 65, 66, 84 и 85 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 9б, ал. 1, в текста преди т. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

2. В чл. 10:

а) в ал. 1 навсякъде и в ал. 2 и 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават;

б) в ал. 6 думите „1 000 000 лв.“ се заменят с „500 000 евро“.

3. В чл. 13, ал. 3, т. 4 думите „1 500 000 лв.“ се заменят със „750 000 евро“.

4. В чл. 49, ал. 9, т. 2 думата „левове“ и запетаята след нея се заличават.

5. В чл. 61а, ал. 1 и чл. 70а, ал. 1, т. 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

6. В чл. 156, ал. 1 думите „5 000 000 лв.“ се заменят с „2 500 000 евро“.

7. В § 1 от допълнителните разпоредби, в ал. 1, т. 12 думите „или от левовата равностойност на посочената сума“ се заличават.

8. В приложението към § 1, ал. 1, т. 10 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 13. В Закона за публичното предлагане на ценни книжа (обн., ДВ, бр. 114 от 1999 г.; изм., бр. 63 и 92 от 2000 г., бр. 28, 61, 93 и 101 от 2002 г., бр. 8, 31, 67 и 71 от 2003 г., бр. 37 от 2004 г., бр. 19, 31, 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 80, 84, 86 и 105 от 2006 г., бр. 25, 52, 53 и 109 от 2007 г., бр. 67 и 69 от 2008 г., бр. 23, 24, 42 и 93 от 2009 г., бр. 43 и 101 от 2010 г., бр. 57 и 77 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 34, 61, 62, 95 и 102 от 2015 г., бр. 33, 42, 62 и 76 от 2016 г., бр. 62, 91 и 95 от 2017 г., бр. 7, 15, 20, 24 и 77 от 2018 г., бр. 17, 83, 94 и 102 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 12 и 21 от 2021 г., бр. 16, 25 и 51 от 2022 г. и бр. 8, 65 и 84 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 77г, ал. 1 думите „40 000 лв.“ се заменят с „20 000 евро“.

2. В чл. 77н, ал. 13 думите „100 лв.“ се заменят с „50 евро“.

3. В чл. 77у, ал. 2 думата „левовата“ се заменя с „евровата“.

4. В чл. 89в, ал. 1 и чл. 89г, ал. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

5. В чл. 100г, ал. 2, т. 2 думите „1 500 000 лв.“ се заменят със „750 000 евро“.

6. В чл. 100к, ал. 2, т. 1, буква „а“ думите „левовата равностойност на“ се заличават.

7. В чл. 100р:

а) в ал. 1 т. 2 се изменя така:

„2. емитенти, които издават единствено дългови ценни книжа, допуснати до търговия на регулиран пазар, с номинална стойност, не по-малка от 100 000 евро, или в случаите на дългови ценни книжа, деноминирани във валута, различна от евро, с номинална стойност към датата на издаването им, не по-малка от равностойността на 100 000 евро.“;

б) в ал. 2, т. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават;

в) в ал. 3 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността“.

8. В чл. 100ф:

а) в ал. 5 думите „левовата равностойност на 100 000 евро или“ се заменят със „100 000 евро или“ и думите „левовата равностойност на 100 000 евро към“ се заменят с „равностойността на 100 000 евро към“;

б) в ал. 6 думите „левовата равностойност на 50 000 евро или“ се заменят с „50 000 евро или“ и думите „от левовата равностойност на 50 000 евро“ се заменят с „от равностойността на 50 000 евро“.

9. В чл. 100ц, ал. 4 и 5 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

10. В чл. 116в, ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

11. В чл. 119, ал. 1, т. 1, буква „б“ думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

§ 14. В Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация (обн., ДВ, бр. 21 от 2021 г.; изм., бр. 25 и 51 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 7, ал. 1 думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

2. В чл. 22, ал. 7 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“.

3. В чл. 42, ал. 1 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“.

4. В чл. 45 думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

§ 15. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г. и бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 16, т. 1 – 3 и 5 и чл. 192, ал. 2, т. 1 – 4 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

2. В чл. 198, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

3. В чл. 206:

а) в ал. 3 думите „български левове или от валутата на една от държавите членки“ се заменят с „евро или от друга валута на държава членка“;

б) в ал. 5 думите „в български левове, в евро или“ се заличават.

4. В чл. 210:

а) в т. 1 думите „четири милиона и шестстотин хиляди лева“ се заменят с „два милиона и триста хиляди евро“;

б) в т. 2 думите „седем милиона лева“ се заменят с „три милиона и петстотин хиляди евро“.

5. В чл. 295, ал. 1, т. 2 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

6. В чл. 492:

а) в т. 1 думите „10 420 000 лв.“ се заменят с „6 450 000 евро“;

б) в т. 2 думите „2 100 000 лв.“ се заменят с „1 300 000 евро“.

7. В чл. 499, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

8. В чл. 565, ал. 2, т. 2 думите „196 000 лв.“ се заменят със „100 000 евро“.

9. В чл. 568, ал. 5 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

10. В § 1 от допълнителните разпоредби, в т. 32, буква „в“, подбукви „аа“ и „бб“ думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 16. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г., бр. 33, 43, 67, 69, 89, 102 и 109 от 2008 г., бр. 23, 25, 35, 41, 42, 93, 95, 99 и 103 от 2009 г., бр. 16, 19, 43, 49, 58, 59, 88, 97, 98 и 100 от 2010 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 45 от 2011 г.; изм., бр. 60, 77 и 100 от 2011 г., бр. 7, 21, 38, 40, 44, 58, 81, 89, 94 и 99 от 2012 г., бр. 15, 20, 70, 98, 104, 106, 109 и 111 от 2013 г., бр. 1, 18, 27, 35, 53 и 107 от 2014 г., бр. 12, 14, 22, 54, 61, 79, 95, 98 и 102 от 2015 г., бр. 62, 95, 98 и 105 от 2016 г., бр. 62, 92, 99 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 15 от 2018 г.; попр., бр. 16 от 2018 г.; изм., бр. 17, 30, 46, 53, 64, 77, 88, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 12, 35, 83, 94 и 99 от 2019 г., бр. 26, 28, 51, 64, 69, 103 и 109 от 2020 г., бр. 12, 19, 21 и 77 от 2021 г., бр. 16, 18, 25, 51, 58 и 62 от 2022 г., бр. 8, 53, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г. и бр. 2, 16 и 27 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 121в, ал. 2, 6 и 10 думите „7,5 млн. лв.“ се заменят с „3,750 млн. евро“.

2. В чл. 123л, ал. 2 думите „500 000 лв.“ се заменят с „250 000 евро“.

3. В чл. 129:

а) в ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“;

б) в ал. 10 думите „1 лв.“ се заменят с „0,50 евро“.

4. В чл. 178, ал. 17 думите „лев и“ се заличават.

5. В чл. 178а, ал. 12 думите „лев и“ се заличават.

6. В чл. 179а, ал. 3 думите „1 500 000 лв.“ се заменят със „750 000 евро“.

7. В чл. 192а:

а) в ал. 9 думите „един лев“ се заменят с „петдесет евроцента“;

б) в ал. 10 думата „левове“ се заменя с „евро“.

8. В чл. 202 думите „10 лв.“ се заменят с „5 евро“.

9. В чл. 234:

а) в ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“;

б) в ал. 10 думите „един лев“ се заменят с „петдесет евроцента“.

10. В чл. 234а:

а) в ал. 8 думата „левове“ се заменя с „евро“;

б) в ал. 10 думите „един лев“ се заменят с „петдесет евроцента“.

11. В чл. 251, ал. 14 думите „лев и“ се заличават.

12. В чл. 256, ал. 1, т. 1 думите „10 лв.“ се заменят с „5 евро“.

13. В чл. 258, ал. 2 думите „20 лв.“ се заменят с „10 евро“.

14. В чл. 313, т. 1 думите „10 лв.“ се заменят с „5 евро“.

15. В чл. 315, ал. 2 думите „20 лв.“ се заменят с „10 евро“.

§ 17. В Закона за общинския дълг (обн., ДВ, бр. 34 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 37 от 2006 г., бр. 80 от 2007 г., бр. 93 и 110 от 2008 г., бр. 99 от 2010 г., бр. 35, 93 и 99 от 2011 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 43 и 98 от 2016 г., бр. 96 и 99 от 2017 г. и бр. 66 от 2023 г.) в чл. 8, ал. 1 и 2 думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 18. В Закона за държавния дълг (обн., ДВ, бр. 93 от 2002 г.; изм., бр. 34 от 2005 г., бр. 52 от 2007 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 50 от 2015 г., бр. 43 и 98 от 2016 г., бр. 91 от 2017 г., бр. 20 и 86 от 2018 г. и бр. 51 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

2. В чл. 6 думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 19. В Закона за защита на потребителите (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г., бр. 23, 42 и 82 от 2009 г., бр. 15, 18 и 97 от 2010 г., бр. 18 от 2011 г., бр. 38 и 56 от 2012 г., бр. 15, 27 и 30 от 2013 г., бр. 61 от 2014 г., бр. 14, 57, 60 и 102 от 2015 г., бр. 59 и 74 от 2016 г., бр. 8, 58 и 103 от 2017 г., бр. 7, 20 и 37 от 2018 г., бр. 17, 45 и 100 от 2019 г., бр. 13 и 52 от 2020 г., бр. 20 и 23 от 2021 г., бр. 20 от 2022 г. и бр. 84 и 102 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 19, ал. 1 думите „в левове“ се заменят с „в евро“.

2. В чл. 27, ал. 1 думите „в левове“ се заменят с „в евро“.

3. В чл. 131, ал. 1, т. 2 думите „1000 лв.“ се заменят с „500 евро“.

4. В чл. 203, ал. 4 думите „3 920 000 лв.“ се заменят с „2 000 000 евро.“

§ 20. В Закона за потребителския кредит (обн., ДВ, бр. 18 от 2010 г.; изм., бр. 58 от 2010 г., бр. 91 от 2012 г., бр. 30 от 2013 г., бр. 35 и 61 от 2014 г., бр. 14 и 57 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 104 от 2020 г. и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3, ал. 4 думите „147 000 лв.“ се заменят със „75 000 евро“.

2. В чл. 4, ал. 1, т. 1 думите „147 000 лв.“ се заменят със „75 000 евро“.

3. В чл. 19, ал. 4 думите „задължения в левове и във валута“ се заменят със „задължения в евро и във валута“.

4. В чл. 29а думите „400 лв.“ се заменят с „200 евро“.

5. В приложение № 1 към чл. 19, ал. 2, в т. 3, буква „к“ думите „3000 лв.“ се заменят с „1500 евро.“

§ 21. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 30 от 1998 г.; изм., бр. 45, 88 и 135 от 1998 г., бр. 12 от 1999 г., бр. 9, 10 и 99 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 28, 45 и 47 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 101 от 2004 г., бр. 24 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 77 от 2010 г., бр. 61 от 2015 г. и бр. 77 от 2018 г.) в чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 3:

а) в т. 2 думите „днешни лева“ се заменят с „днешна стойност“;

б) създава се т. 4:

„4. получената стойност в лева се превалутира и закръглява в евро съгласно правилата, предвидени в чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.“

2. В ал. 5 изречение първо се заличава, а в изречение второ след думата „получи“ се добавя „компенсаторни“ и думите „сто лева“ се заменят с „едно евро“.

§ 22. В Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти (обн., ДВ, бр. 15 от 1992 г.; изм., бр. 28 от 1992 г., бр. 20 и 40 от 1995 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 66 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г.; Решение № 20 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 94 от 1995 г.; изм., бр. 51 от 1996 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 61 от 1996 г.; попр. с Решение № 16 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 87 от 1996 г.; изм., бр. 107 от 1997 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 30 от 1998 г.; изм., бр. 45 от 1998 г., бр. 9 от 2000 г., бр. 30 и 53 от 2006 г. и бр. 61 от 2015 г.) в чл. 7 се правят следните допълнения:

1. В ал. 2 след думата „стойност“ се поставя запетая и се добавя „превалутирана в евро“.

2. В ал. 3 след думата „номинал“ се поставя запетая и се добавя „превалутиран в евро“.

§ 23. В Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 20 и 51 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 65 и 85 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 5, ал. 2, т. 7 думите „изискването не се прилага за кредити, предлагани в евро на потребител, чийто доход е в левове, и за кредити, предлагани в левове на потребител, чийто доход е в евро“ се заличават.

2. В чл. 11, ал. 3, т. 10 думите „изискването не се прилага за кредити, предлагани в евро на потребител, чийто доход е в левове, и за кредити, предлагани в левове на потребител, чийто доход е в евро“ се заличават.

3. В чл. 29, ал. 9 думите „в левове и чуждестранна валута“ се заличават.

4. В приложение № 1 към чл. 29, ал. 2, в т. 3, буква „е“ думите „340 000 лв.“ се заменят със „170 000 евро“ и думите „3000 лв.“ се заменят с „1500 евро“.

§ 24. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм., бр. 96 и 102 от 2015 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 20 и 27 от 2018 г., бр. 17 и 37 от 2019 г., бр. 12 и 19 от 2021 г., бр. 16 от 2022 г. и бр. 84 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 8 думата „левове“ се заменя с „евро“.

2. В чл. 9, ал. 1 думите „196 000 лв.“ се заменят със „100 000 евро“.

3. В чл. 10, ал. 1 думите „250 000 лв.“ се заменят със „125 000 евро“.

4. В чл. 12, ал. 1 думите „левовата си равностойност“ се заменят с „равностойността си в евро“.

5. В чл. 14, ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

6. В чл. 20, ал. 8 думите „20 лв.“ се заменят с „10 евро“.

§ 25. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 59 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 22, 41, 50, 61, 62 и 94 от 2015 г., бр. 33 и 95 от 2016 г., бр. 20, 91 и 103 от 2017 г., бр. 22 от 2018 г., бр. 33 и 83 от 2019 г., бр. 12 от 2021 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 48 от 2021 г.; изм., бр. 25 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 17, ал. 2 думата „левове“ се заменя с „евро“.

2. В чл. 31, ал. 1, т. 16 думата „левове“ се заменя с „евро“.

3. В чл. 39, ал. 1, т. 7 думите „10 000 лв.“ се заменят с „5000 евро“.

4. В чл. 62а, ал. 1 и 2 думите „30 000 лв.“ се заменят с „15 000 евро“.

5. В чл. 72, ал. 2 думата „левове“ се заменя с „евро“.

6. В чл. 74, ал. 2 думите „1000 лв.“ се заменят с „500 евро“ и думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 евро“.

7. В чл. 80, ал. 2 думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 евро“.

8. В чл. 83, ал. 7 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“.

§ 26. В Закона за туризма (обн., ДВ., бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 56, 80, 102 и 106 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 82, ал. 1, т. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

2. В чл. 115, т. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 27. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г., бр. 15, 101, 103 и 105 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 7, 27, 55, 56 и 88 от 2018 г., бр. 7, 17, 94, 99 от 2019 г., бр. 51 от 2020 г., бр. 67 и 84 от 2023 г. и бр. 18 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 74, ал. 2, т. 2 думите „левовата му равностойност“ се заменят с „равностойността му в евро“.

2. В чл. 117, ал. 5 думите „левовата му равностойност“ се заменят с „равностойността му в евро“.

§ 28. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 27 от 2018 г.; изм., бр. 94 от 2018 г., бр. 17, 34, 37, 42 и 94 от 2019 г., бр. 18 и 69 от 2020 г., бр. 7, 17 и 21 от 2021 г., бр. 25 и 32 от 2022 г. и бр. 60, 82 и 84 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 11:

а) в ал. 1 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

б) в ал. 2:

аа) в т. 1 думите „левовата равностойност на 15 000 евро“ се заменят с „петнадесет хиляди евро“;

бб) в т. 2 думите „левовата равностойност на 5000 евро“ се заменят с „пет хиляди евро“.

2. В чл. 12, ал. 1 и 2 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

3. В чл. 13, ал. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

4. В чл. 24, ал. 1 и 2 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

5. В чл. 30, ал. 1, т. 1 думите „2000 лв.“ се заменят с „1000 евро“, а думите „5000 лв.“ се заменят с „2500 евро“.

6. В чл. 71, ал. 2, т. 2 думата „левове“ се заменя с „евро“.

7. В чл. 76, ал. 1 думите „30 000 лв.“ се заменят с „15 000 евро“.

8. В чл. 98, ал. 4 думите „50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“.

§ 29. В Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници (обн., ДВ, бр. 62 от 2015 г.; изм., бр. 59 от 2016 г., бр. 85, 91 и 97 от 2017 г., бр. 15, 20 и 106 от 2018 г., бр. 37 от 2019 г., бр. 12 от 2021 г., бр. 25 от 2022 г., бр. 8 и 85 от 2023 г. и бр. 13 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 67а думите „левовата равностойност на“ се заличават.

2. В чл. 68, ал. 3, т. 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

3. В чл. 69г, ал. 1 и 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

4. В чл. 136, ал. 3, т. 1 думите „лева и“ се заличават.

5. В чл. 145, ал. 1, т. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 30. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г., бр. 14, 24, 61, 79 и 88 от 2015 г., бр. 13, 17, 50, 81, 98 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 103 от 2017 г., бр. 7, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 42 и 94 от 2019 г., бр. 38, 69 и 109 от 2020 г., бр. 16, 23 от 2021 г.; попр., бр. 25 от 2021 г.; изм., бр. 15 и 62 от 2022 г., бр. 14 и 84 от 2023 г. и бр. 2, 38 и 39 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 224, ал. 1:

а) в т. 1 думите „левовата му равностойност“ се заменят с „равностойността му в евро“;

б) в т. 3 думите „левовата им равностойност“ се заменят с „равностойността им в евро“.

2. В чл. 240, ал. 5 думите „Левовата равностойност“ се заменят с „Равностойността в евро“.

3. В чл. 286, ал. 1, т. 1 думите „левовата им равностойност“ се заменят с „равностойността им в евро“.

§ 31. В Закона за резерва на въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 14, 79 и 88 от 2015 г., бр. 103 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 69 и 109 от 2020 г. и бр. 56 от 2022 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 13, ал. 2 думите „Левовата равностойност“ се заменят с „Равностойността в евро“.

2. В чл. 57, ал. 5, т. 1 думите „левовата й равностойност“ се заменят с „равностойността й в евро“.

§ 32. В Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (обн., ДВ, бр. 62 от 2018 г.; изм., бр. 13, 17 и 83 от 2019 г., бр. 9, 28, 44 и 51 от 2020 г., бр. 15 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 8, 86 и 102 от 2023 г.) в чл. 10, ал. 1 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

§ 33. В Закона за малките и средните предприятия (oбн., ДВ, бр. 84 от 1999 г.; изм., бр. 80 и 92 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 28 от 2002 г., бр. 64 от 2004 г., бр. 34, 59 и 80 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 43 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 17 от 2016 г., бр. 30 от 2018 г., бр. 21 от 2020 г. и бр. 66 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3:

а) в ал. 1, т. 2 думите „97 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 84 000 000 лв.“ се заменят с „50 000 000 евро, и/или стойност на активите, която не превишава 43 000 000 евро“;

б) в ал. 2, т. 2 думите „19 500 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 19 500 000 лв.“ се заменят с „10 000 000 евро, и/или стойност на активите, която не превишава 10 000 000 евро“;

в) в ал. 3, т. 2 думите „3 900 000 лв., и/или стойност на активите, която не превишава 3 900 000 лв.“ се заменят с „2 000 000 евро, и/или стойност на активите, която не превишава 2 000 000 евро“.

2. В чл. 4, ал. 4:

а) в т. 3 думите „2 400 000 лв.“ се заменят с „1 250 000 евро“;

б) в т. 6 думите „19 000 000 лв.“ се заменят с „10 000 000 евро“.

§ 34. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г. и бр. 36 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 71б, ал. 2, т. 3:

а) в буква „а“ думите „38 000 000 лв.“ се заменят с „20 000 000 евро“;

б) в буква „б“ думите „76 000 000 лв.“ се заменят с „40 000 000 евро“.

2. В чл. 134н, ал. 1, т. 2 думите „или левовата им равностойност“ се заличават.

3. В чл. 142к, ал. 1 навсякъде думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

4. В чл. 142л, ал. 2 навсякъде думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

5. В чл. 142м навсякъде думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

6. В чл. 142н, ал. 3, т. 1, буква „в“, подбуква „аа“ думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

7. В чл. 142п, ал. 5 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

8. В чл. 142р, ал. 3, т. 3 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

9. В чл. 142с, ал. 1, т. 5 навсякъде думата „лева“ се заменя с „евро“.

10. В чл. 143у, ал. 3 думите „1 466 872 500 лв.“ се заменят със „750 000 000 евро“.

11. В чл. 143х, ал. 6 думите „1 466 872 500 лв.“ се заменят със „750 000 000 евро“.

12. В чл. 143ц, ал. 6 думите „български левове“ се заменят с „евро“, а думите „1 466 872 500 лв.“ се заменят със „750 000 000 евро“.

13. В чл. 143я 9 , ал. 4, т. 4 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

14. В чл. 143я 11 , ал. 7 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

15. В чл. 162, ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

16. В чл. 228, ал. 3 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

17. В чл. 269л, ал. 4 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

18. В чл. 269т, ал. 6 думите „равностойността на 1500 евро в български левове“ се заменят с „1500 евро“.

19. В § 1а от допълнителните разпоредби:

а) в т. 18, буква „в“, подбуква „гг“ думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“;

б) в т. 21, буква „б“ думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“;

в) в т. 29, изречение второ думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“;

г) в т. 36 навсякъде думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“;

д) в т. 37 навсякъде думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“;

е) в т. 39 навсякъде думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

§ 35. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 61, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75, 97 и 98 от 2016 г., бр. 58, 63 и 97 от 2017 г., бр. 15, 98, 102 и 105 от 2018 г., бр. 24, 79, 96 и 101 от 2019 г., бр. 14, 18, 28, 38, 60 и 104 от 2020 г., бр. 14 от 2021 г., бр. 14, 17, 52, 100 и 102 от 2022 г. и бр. 102 и 106 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 10:

а) в ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“;

б) в ал. 4 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

2. В чл. 48, ал. 8 думите „всеки пълен лев“ се заменят с „всяко пълно евро“.

§ 36. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 12, 22, 35, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 74, 75 и 97 от 2016 г., бр. 58, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 15, 91, 98, 102, 103 и 105 от 2018 г., бр. 24, 64, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 38, 69, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 21 от 2021 г., бр. 8, 14, 17, 25, 51, 99, 100, 102 и 104 от 2022 г., бр. 66, 86, 102, 106 и 108 от 2023 г. и бр. 42 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 43а, ал. 7 думите „левовата равностойност на 3 000 000 евро, определени по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заменят с „3 000 000 евро“.

2. В чл. 188:

а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Данъчно облекчение, представляващо минимална помощ, е налице, когато сумата на получените минимални помощи от данъчно задълженото лице през последните три години, включително текущата, независимо от тяхната форма или източник на придобиването им не превишава праг от 200 000 евро, а за данъчно задължено лице, което осъществява автомобилни товарни превози за чужда сметка или срещу възнаграждение – праг от 100 000 евро.“;

б) в ал. 2 думите „от левова равностойност“ се заличават.

3. В чл. 189б, ал. 2, т. 5 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

4. В чл. 209, ал. 2, т. 6, буква „г“ думата „левове“ се заменя с „евро“.

5. В чл. 260а, ал. 2 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

6. В чл. 260м, ал. 2, т. 3 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

7. В чл. 260ц, ал. 3 и 6 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

8. В чл. 260я 1 , ал. 1 навсякъде думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

9. В чл. 260я 3 , ал. 4 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

10. В чл. 260я 5 навсякъде думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

11. В чл. 260я 18 , ал. 3, т. 2 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

12. В чл. 260я 20 , ал. 1, т. 1 и ал. 7 думите „или левовата им равностойност, определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

13. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 48 думите „левовата равностойност на“ и „определена по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заличават.

§ 37. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г., бр. 41, 79, 94 и 95 от 2015 г., бр. 58, 60, 74, 88, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92, 96 и 97 от 2017 г., бр. 24, 65 и 98 от 2018 г., бр. 24, 33, 96, 100, 101 и 102 от 2019 г., бр. 14, 18, 52, 55, 71, 104 и 107 от 2020 г., бр. 17 и 111 от 2021 г., бр. 14, 18, 52, 58, 99 и 102 от 2022 г., бр. 66, 106 и 108 от 2023 г. и бр. 42 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 14а, ал. 5, т. 2 и 4 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

2. В чл. 26:

а) в ал. 2 думите „левове и стотинки“ се заменят с „евро и евроцентове“;

б) в ал. 6 думите „левовата равностойност на тази валута по курса, обявен от Българската народна банка към датата, на която данъкът е станал изискуем. Левовата равностойност на валутата може да бъде определена“ се заменят с „равностойността в евро на тази валута“.

3. В чл. 57а, ал. 2, т. 2 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

4. В чл. 57б, т. 1, буква „а“ думите „левовата равностойност на“ се заличават.

5. В чл. 57д, ал. 3 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

6. В чл. 58, ал. 14, т. 2 думите „до левовата равностойност на“ се заменят с „от“.

7. В чл. 96, ал. 1 думите „166 000 лв.“ се заменят с „84 874 евро“.

8. В чл. 99, ал. 2 и 3 думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“.

9. В чл. 102, ал. 4 думите „166 000 лв.“ се заменят с „84 874 евро“.

10. В чл. 108, ал. 1, т. 3, буква „а“ думите „20 000 лв.“ се заменят с „10 000 евро“.

11. В чл. 111, ал. 2, т. 1 и 2 навсякъде думите „25 000 лв.“ се заменят с „12 782 евро“.

12. В чл. 114:

а) в ал. 5 думите „български лева“ се заменят с „евро“;

б) в ал. 7 думите „или тяхната равностойност в левове“ се заличават.

13. В чл. 118:

а) в ал. 1а изречение второ се изменя така: „Изречение първо не се прилага, когато:

1. този закон или наредбата по ал. 4 допускат при доставки или продажби в търговски обект да не се издава фискален или системен бон;

2. клиентът е заявил издаване на фискалния или системния бон в електронен вид в случаите по ал. 21.“;

б) в ал. 3 изречение трето се заличава;

в) алинея 21 се изменя така:

„(21) Фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и да се предостави на получателя по електронен път, без да се издава хартиен документ, при условия, ред и начин, определени с наредбата по ал. 4 от лица, които:

1. извършват продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин;

2. са избрали да използват в търговски обект софтуер, включен в списъка по ал. 16;

3. използват интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност;

4. използват електронна система с фискална памет в търговския обект.“;

г) създават се ал. 22 и 23:

„(22) В случаите по ал. 21 при поискване от клиент фискалният/системният бон се издава на хартия.

(23) Допуска се фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност да имат възможност за посочване на общата сума за плащане в издаваните документи и в друга валута. Изискванията към ФУ/ИАСУТД, както и условията и редът за прилагане на тази разпоредба се определят с наредбата по ал. 4.“

14. В чл. 126б, ал. 8 и 9 думите „100 000 лв.“ се заменят с „51 130 евро“.

15. В чл. 151а, ал. 1, т. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

16. В чл. 152, ал. 5 в текста преди т. 1 и в т. 1 и 2 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

17. В чл. 156, ал. 3, т. 2 думите „или левове“ се заличават.

18. В чл. 157а:

а) в ал. 1, т. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават;

б) в ал. 5, т. 3 и ал. 7, т. 3 думите „или левове“ се заличават.

19. В чл. 157б, ал. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

20. В чл. 166 ал. 4 се изменя така:

„(4) Получените минимални помощи по ал. 3, т. 6 и 7, независимо от тяхната форма и източник, за периода от три години преди датата на предоставяне на разрешението не трябва да надхвърлят 300 000 евро, независимо от това дали помощта се финансира изцяло, или частично с ресурси на Европейския съюз.“

21. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 15е:

„§ 15е. Освободена доставка по чл. 46, т. 4 е продажбата на стартови комплекти с евромонети по чл. 23 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, извършена по официалния валутен курс. Не е освободена доставка продажбата на стартови комплекти с евромонети, когато стойността им е по-висока от официалния валутен курс по чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България или когато са с нумизматична стойност.“

§ 38. В Закона за акцизите и данъчните складове (обн., ДВ, бр. 91 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 63, 80, 81, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 53, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36 и 106 от 2008 г., бр. 6, 24, 44 и 95 от 2009 г., бр. 55 и 94 от 2010 г., бр. 19, 35, 82 и 99 от 2011 г., бр. 29, 54 и 94 от 2012 г., бр. 15, 101 и 109 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 30, 92 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58, 95 и 97 от 2016 г., бр. 9, 58, 63, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 24, 62, 65, 98 и 103 от 2018 г., бр. 7, 17, 33, 96 и 100 от 2019 г., бр. 9, 14, 18, 28, 44, 65 и 104 от 2020 г., бр. 77 от 2021 г., бр. 12, 42, 52, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 54, 66, 82, 86, 96, 102, 105 и 106 от 2023 г. и бр. 11 и 23 от 2024 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 80, ал. 2, чл. 81б, ал. 7, чл. 83, ал. 3, чл. 83г, ал. 2, чл. 83е, ал. 3 и чл. 83к думите „български левове“ се заменят с „евро“.

2. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 6г:

„§ 6г. От датата на въвеждане на еврото в Република България тютюневите изделия се освобождават за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2 с изписана върху потребителската опаковка или върху бандерола (за пури и пурети) продажна цена в евро.“

§ 39. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43, 74, 80 и 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г., бр. 98 и 108 от 2018 г., бр. 1 и 24 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; изм., бр. 38, 96, 101 и 102 от 2019 г., бр. 18, 71, 104, 107 и 110 от 2020 г., бр. 14 и 16 от 2021 г., бр. 8, 17 и 104 от 2022 г. и бр. 66, 80 и 106 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 33, ал. 1 в текста преди т. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“.

2. В чл. 46, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“.

3. В чл. 67, ал. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

4. В приложение № 2:

а) в чл. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“;

б) в чл. 4 навсякъде думата „левове“ се заменя с „евро“;

в) в чл. 13, ал. 1 навсякъде думата „левове“ се заменя с „евро“;

г) в чл. 19, ал. 1 навсякъде думата „левове“ се заменя с „евро“;

д) в чл. 22 думата „левове“ се заменя с „евро“;

е) в чл. 23, ал. 1 навсякъде думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 40. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г., бр. 61 и 79 от 2015 г., бр. 74 и 98 от 2016 г., бр. 103 от 2017 г., бр. 42 от 2019 г., бр. 14, 69 и 104 от 2020 г., бр. 11 и 14 от 2021 г., бр. 61 от 2022 г., бр. 84, 106 и 108 от 2023 г. и бр. 41 и 42 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 3, ал. 4 думите „в български левове и“ се заличават.

2. В чл. 4:

а) в ал. 2 навсякъде думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“;

б) в ал. 4 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

3. В чл. 7, ал. 1, т. 2 думите „левовата равностойност на 10 000 000 евро по официалния валутен курс на лева към еврото“ се заменят с „10 000 000 евро“.

§ 41. В Закона за данък върху застрахователните премии (обн., ДВ, бр. 86 от 2010 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 102 от 2015 г. и бр. 43 от 2016 г.) в чл. 8, ал. 6 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

§ 42. В Закона за ограничаване на плащанията в брой (обн., ДВ, бр. 16 от 2011 г.; изм., бр. 109 от 2013 г., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 63 от 2017 г., бр. 31 от 2018 г., бр. 94 от 2019 г. и бр. 66 от 2023 г.) в чл. 3, ал. 2 думите „левовата им равностойност“ се заменят с „равностойността им в евро“, а думите „български левове“ се заменят с „евро“.

§ 43. В Закона за счетоводството (обн., ДВ, бр. 95 от 2015 г.; изм., бр. 74, 95 и 97 от 2016 г., бр. 85, 92 и 97 от 2017 г., бр. 15, 22 и 98 от 2018 г., бр. 13, 37 и 96 от 2019 г., бр. 26, 28, 104 и 105 от 2020 г., бр. 19 от 2021 г. и бр. 105 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 5, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“ и думите „левовата й равностойност“ се заменят с „равностойността й в евро“.

2. В чл. 19:

а) в ал. 2 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. балансова стойност на активите – 450 000 евро;

2. нетни приходи от продажби – 900 000 евро;“

б) в ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. балансова стойност на активите – 5 000 000 евро;

2. нетни приходи от продажби – 10 000 000 евро;“

в) в ал. 4 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. балансова стойност на активите – 25 000 000 евро;

2. нетни приходи от продажби – 50 000 000 евро;“

г) в ал. 5 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. балансова стойност на активите – 25 000 000 евро;

2. нетни приходи от продажби – 50 000 000 евро.“

3. В чл. 21:

а) в ал. 2 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. балансова стойност на активите – 5 000 000 евро;

2. нетни приходи от продажби – 10 000 000 евро;“

б) в ал. 3 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. балансова стойност на активите – 25 000 000 евро;

2. нетни приходи от продажби – 50 000 000 евро;“

в) в ал. 4 т. 1 и 2 се изменят така:

„1. балансова стойност на активите – 25 000 000 евро;

2. нетни приходи от продажби – 50 000 000 евро.“

4. В чл. 23 думата „левове“ се заменя с „евро“.

5. В чл. 53:

а) в ал. 3 думите „195 600 лв.“ се заменят със „100 000 евро“;

б) в ал. 4 думите „195 600 лв.“ се заменят със „100 000 евро“.

6. В чл. 54 в текста преди т. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 44. В Закона за независимия финансов одит (обн., ДВ, бр. 95 от 2016 г.; изм., бр. 15 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 18, 28 и 105 от 2020 г., бр. 25 и 52 от 2022 г.) в чл. 23, ал. 1 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 45. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г., бр. 54, 61, 79 и 98 от 2015 г., бр. 8, 57, 59, 98 и 105 от 2016 г., бр. 85, 86, 96 и 102 от 2017 г., бр. 7, 15, 30, 42, 59, 77, 91 и 92 от 2018 г., бр. 79 от 2019 г., бр. 13, 28, 44, 64, 104, 107 и 109 от 2020 г., бр. 25, 51, 58, 62 и 104 от 2022 г., бр. 11, 14, 66, 84, 85 и 106 от 2023 г. и бр. 27 и 39 от 2024 г.) в чл. 420, ал. 2, т. 2 думите „или тяхната равностойност в левове“ се заличават.

§ 46. В Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 53 от 2014 г.; изм., бр. 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 56 и 61 от 2015 г., бр. 81, 97, 98 и 103 от 2016 г., бр. 13 от 2017 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2017 г. – бр. 26 от 2017 г.; изм., бр. 58, 97 и 103 от 2017 г., бр. 7 и 10 от 2018 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 2018 г. – бр. 48 от 2018 г.; изм., бр. 55 и 77 от 2018 г., бр. 7, 17, 34 и 58 от 2019 г., бр. 60 и 85 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 22, 56 и 62 от 2022 г., бр. 48, 67 и 84 от 2023 г. и бр. 18, 19 и 33 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 181:

а) в ал. 1 думите „левовата й равностойност“ се заменят с „равностойността й в евро“;

б) в ал. 3 думите „левовата й равностойност“ се заменят с „равностойността й в евро“ и думите „левовата им равностойност“ се заменят с „равностойността им в евро“.

2. В чл. 234, ал. 5 думите „левовата му равностойност“ се заменят с „равностойността му в евро“.

3. В чл. 247а, ал. 3 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

4. В § 1 от допълнителните разпоредби в т. 29 думите „левова равностойност“ се заменят с „равностойност в евро“.

§ 47. В Закона за защита на личните данни (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.; изм., бр. 70 и 93 от 2004 г., бр. 43 и 103 от 2005 г., бр. 30 и 91 от 2006 г., бр. 57 от 2007 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 94 и 97 от 2010 г., бр. 39, 81 и 105 от 2011 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 81 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 7 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 93 от 2019 г.; изм., бр. 11 и 84 от 2023 г.) в чл. 85, ал. 6 думите „и се налагат в тяхната левова равностойност“ се заличават.

§ 48. В Закона за подпомагане на земеделските производители (обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; изм., бр. 79 и 153 от 1998 г., бр. 12, 26, 86 и 113 от 1999 г., бр. 24 от 2000 г., бр. 34 и 41 от 2001 г., бр. 46 и 96 от 2002 г., бр. 18 от 2004 г., бр. 14 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 80, 96 и 108 от 2006 г., бр. 13, 53 и 59 от 2007 г., бр. 16, 36, 43 и 100 от 2008 г., бр. 12, 32, 82 и 85 от 2009 г., бр. 59 от 2010 г., бр. 8 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15, 66, 101 и 109 от 2013 г., бр. 40 и 98 от 2014 г., бр. 12, 61 и 95 от 2015 г., бр. 45, 58 и 61 от 2016 г., бр. 13 и 58 от 2017 г., бр. 2, 18 и 77 от 2018 г., бр. 51 и 98 от 2019 г., бр. 21, 63 и 103 от 2020 г., бр. 13 и 23 от 2021 г., бр. 61 и 102 от 2022 г., бр. 66 и 102 от 2023 г. и бр. 39 и 41 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 47е, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“.

2. Навсякъде в закона думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 49. В Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г. – бр. 64 от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г.; решения № 7 и 8 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 59 от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г.; Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г. – бр. 103 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 15 от 1997 г.; изм., бр. 62, 87, 98, 123 и 124 от 1997 г., бр. 36, 59, 88 и 133 от 1998 г., бр. 68 от 1999 г., бр. 34 и 106 от 2000 г., бр. 28, 47 и 99 от 2002 г., бр. 16 от 2003 г., бр. 36 и 38 от 2004 г., бр. 87 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 13, 24 и 59 от 2007 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 6, 10, 19, 44, 94 и 99 от 2009 г., бр. 62 от 2010 г., бр. 8 и 39 от 2011 г., бр. 25 и 44 от 2012 г., бр. 15, 16 и 66 от 2013 г., бр. 38, 49 и 98 от 2014 г., бр. 12, 14, 31, 61 и 100 от 2015 г., бр. 61 от 2016 г., бр. 13 и 58 от 2017 г., бр. 42, 55 и 77 от 2018 г., бр. 61 от 2019 г., бр. 79 от 2020 г., бр. 13 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г. и бр. 33 и 39 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 35, ал. 9 думите „0,001 лев“ се заменят с „0,000511 евро“.

2. В § 2е, ал. 1 от допълнителните разпоредби думите „в левове за декар“ се заменят с „в евро за декар“.

§ 50. В Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия (обн., ДВ, бр. 101 от 1993 г.; изм., бр. 19 от 1994 г., бр. 110 от 1996 г., бр. 153 от 1998 г., бр. 113 от 1999 г., бр. 33 и 102 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 57 и 70 от 2004 г., бр. 91, 95, 99 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 70, 80 и 108 от 2006 г., бр. 53 и 109 от 2007 г., бр. 36, 67 и 110 от 2008 г., бр. 12, 82 и 95 от 2009 г., бр. 19 от 2011 г., бр. 50 от 2012 г., бр. 12 и 14 от 2015 г., бр. 19, 28, 31 и 101 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 92, 97 и 103 от 2017 г., бр. 17, 98 и 106 от 2018 г., бр. 7, 17 и 83 от 2019 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 52, 100, 102 и 106 от 2023 г.) в приложение № 3 към чл. 37, ал. 1 навсякъде думата „левове“ се заменя с „евро“ и думите „във валута“ се заменят с „друга валута“.

§ 51. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 62 от 2019 г., бр. 104 и 108 от 2020 г., бр. 106 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) в чл. 346в, ал. 1, т. 1 и 2 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“.

§ 52. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37, 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. – бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24, 29, 61 и 79 от 2015 г., бр. 50, 95, 97 и 103 от 2016 г., бр. 58, 85 и 101 от 2017 г., бр. 7, 21, 28, 77 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47, 74, 94 и 100 от 2019 г., бр. 28, 51, 62 и 69 от 2020 г.; Решение № 15 на Конституционния съд от 2020 г. – бр. 101 от 2020 г.; изм., бр. 105 от 2020 г., бр. 20 от 2021 г., бр. 15 и 32 от 2022 г., бр. 58 и 84 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) в чл. 63, ал. 2 думите „левовата равностойност на“ и „по официалния валутен курс на лева спрямо еврото“ се заличават.

§ 53. Във Валутния закон (обн., ДВ, бр. 83 от 1999 г.; изм., бр. 45 от 2002 г., бр. 60 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 43, 54 и 59 от 2006 г., бр. 24 от 2009 г., бр. 16, 23 и 96 от 2011 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 63, 92 и 103 от 2017 г., бр. 93 от 2018 г., бр. 17 от 2019 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 82 от 2023 г. и бр. 41 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 10, ал. 2 думите „левовата равностойност на 50 000 лв.“ се заменят с „25 000 евро“.

2. В чл. 10а, ал. 2 думите „левове или“ се заличават.

3. В чл. 10б, ал. 2 думите „левове или“ се заличават.

4. В чл. 10в, ал. 2 и 3 думите „левове или“ се заличават.

5. В чл. 10г навсякъде думите „левове или“ се заличават.

6. В чл. 11, ал. 1 думите „левове или“ се заличават.

7. В чл. 11а, ал. 7 думите „в левове“ се заличават.

8. Член 12 се изменя така:

„Курсове на еврото към чуждестранните валути

Чл. 12. (1) За счетоводни и статистически цели се използват референтните валутни курсове на еврото към чуждестранни валути, публикувани от Българската народна банка на нейната интернет страница.

(2) Равностойността на чуждестранните валути към еврото за нуждите на декларирането по чл. 11а и 11б се определя съгласно митническото законодателство.“

9. В чл. 16, ал. 4, т. 3 думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 54. В Закона за митниците (обн., ДВ, бр. 15 от 1998 г.; изм., бр. 89 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 83 от 1999 г., бр. 63 от 2000 г., бр. 110 от 2001 г., бр. 76 от 2002 г., бр. 37 и 95 от 2003 г., бр. 38 от 2004 г., бр. 45, 86, 91 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 105 от 2006 г., бр. 59 и 109 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 12, 32, 42, 44 и 95 от 2009 г., бр. 54, 55, 73 и 94 от 2010 г., бр. 82 от 2011 г., бр. 38 и 54 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 42 и 60 от 2015 г., бр. 58, 75 и 98 от 2016 г., бр. 99 и 103 от 2017 г., бр. 24, 80, 98 и 105 от 2018 г., бр. 7 и 17 от 2019 г.; Решение № 4 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 32 от 2019 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2019 г. – бр. 75 от 2019 г.; изм., бр. 100 и 102 от 2019 г., бр. 14 от 2020 г., бр. 62 от 2022 г., бр. 82 и 84 от 2023 г. и бр. 18 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 14:

а) в ал. 5 думата „левове“ се заменя с „евро“;

б) в ал. 6 думите „левовата равностойност“ се заменят с „равностойността в евро“;

в) в ал. 8 думата „левове“ се заменя с „евро“.

2. В чл. 186:

а) в ал. 2, т. 3 думите „и левове“ се заличават;

б) в ал. 4 думите „българския лев“ се заменят с „еврото“.

3. В чл. 243, ал. 2 запетаята пред думата „левове“ и думата „левове“ се заличават.

4. В чл. 269, ал. 1 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 55. В Закона за авторското право и сродните му права (обн., ДВ, бр. 56 от 1993 г.; изм., бр. 63 от 1994 г., бр. 10 от 1998 г., бр. 28 и 107 от 2000 г., бр. 77 от 2002 г., бр. 28, 43, 74, 99 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30 и 73 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 25 от 2011 г., бр. 21 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г., бр. 28 и 94 от 2018 г., бр. 17, 47 и 98 от 2019 г. и бр. 100 от 2023 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 20:

а) в ал. 4 думите „левовата равностойност на“ се заличават;

б) в ал. 5 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

2. В чл. 20а:

а) в ал. 1 навсякъде думите „левовата равностойност на“ се заличават;

б) в ал. 4 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 56. В Закона за закрила и развитие на културата (обн., ДВ, бр. 50 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 34 от 2001 г., бр. 75 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 28, 74, 93, 99 и 103 от 2005 г., бр. 21, 41 и 106 от 2006 г., бр. 84 от 2007 г., бр. 19, 42 и 74 от 2009 г., бр. 13, 50 и 97 от 2010 г., бр. 25 и 54 от 2011 г., бр. 77 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 96 от 2015 г., бр. 16 от 2016 г., бр. 7, 28, 88, 94 и 103 от 2018 г., бр. 47 и 100 от 2019 г., бр. 26, 44 и 52 от 2020 г., бр. 18 от 2022 г., бр. 56, 84 и 108 от 2023 г. и бр. 16 от 2024 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 23а, ал. 3, т. 1 думите „един лев“ се заменят с „едно евро“.

2. В чл. 31, ал. 1 думата „левове“ се заменя с „евро“.

§ 57. В Закона за културното наследство (обн., ДВ, бр. 19 от 2009 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2009 г. – бр. 80 от 2009 г.; изм., бр. 92 и 93 от 2009 г., бр. 101 от 2010 г., бр. 54 от 2011 г., бр. 15, 38, 45, 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 98 от 2014 г., бр. 16, 52 и 74 от 2016 г., бр. 96 от 2017 г., бр. 7, 77, 89 и 98 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г., бр. 21 и 44 от 2020 г., бр. 17 от 2021 г. и бр. 84 от 2023 г.) в чл. 138, ал. 2, т. 5 думите „български лева“ се заменят с „евро“.

§ 58. В Закона за филмовата индустрия (обн., ДВ, бр. 105 от 2003 г.; изм., бр. 28, 94 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 80 от 2006 г., бр. 53 и 98 от 2007 г., бр. 42 и 74 от 2009 г., бр. 99 от 2010 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2011 г. – бр. 31 от 2011 г.; изм., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 95 от 2016 г., бр. 20, 77, 88 и 98 от 2018 г., бр. 18 от 2021 г. и бр. 102 от 2023 г.) в чл. 35б, ал. 2 думите „левовата равностойност на“ се заличават.

§ 59. В Закона за кредитиране на студенти и докторанти (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 12, 32, 74 и 99 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 107 от 2014 г.) в чл. 5, ал. 3 думите „български левове“ се заменят с „евро“.

§ 60. Параграф 5, ал. 1, § 8 – 36, § 37, т. 1 – 12 и 14 – 20 и § 38 – 59 влизат в сила от датата, определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България, прието в съответствие с чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Регламент на Съвета на Европейския съюз, приет в съответствие с чл. 140, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Законът е приет от 50-ото Народно събрание на 7 август 2024 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

5397