26 юли 2024 г.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, комплексът „Марица-изток“ все още е най-големият промишлен комплекс в нашата част на Европа. Със своя завършен цикъл на производство на електрическа енергия е неделима част от енергийната система и националната сигурност на Република България. Неговата работа гарантира нашия енергиен суверенитет, който обаче, за съжаление, не се харесва на всички наши партньори от много дълги години – още отпреди да влезем в Европейския съюз. От друга страна, неговите огромни терени и безкрайни технически ресурси са постоянен обект на апетити от различни родни политици, бизнесмени със съмнителна репутация. Може би по тази причина поредица от правителства, най-вече от 2009 г. насам, бездействат или пък открито съдействат за ликвидирането на това национално богатство и оставянето вследствие на това на хиляди, дори десетки хиляди, без работа. С оглед на редица събития от последните години имаме изключително сериозни притеснения, че дружеството „Мини Марица-изток“ ЕАД се води умишлено към фалит. Имаме различни информации, според които през последните месеци са се случили серия от събития, които тотално обричат на несъстоятелност дружеството, и без това изпаднало в изключително тежко финансово положение. През първата половина на месец януари Съветът на директорите на „Мини Марица-изток“ се събира и отчитайки инфлацията и редица други обективни фактори, взема решение за вдигане на цената на въглищата, което би трябвало да се превърне в един спасителен ход за самото дружество – на практика рутинна процедура при наличието на голямата инфлация през последните години. По неясни за нас причини обаче близо три месеца Министерството на енергетиката, тогава ръководено от господин Румен Радев, не взема никакво отношение. От 11 януари до края на месец март буквално „Мини Марица-изток“ не получават отговор, не получават одобрение, за да могат по една доста сложна формула, по която се определя цената на въглищата, да повишат цената, и през това време търпят огромни загуби. По наша информация, която Вие можете да потвърдите или да отречете, само за първите два месеца на тази година загубите на „Мини Марица-изток“ са 36 млн. лв., а в Дружеството са останали изключително малко пари, които не са достатъчни за заплати и се налага теглене на заеми от банки. Това е нашата информация. При тези абсурдни обстоятелства в края на месец март Дружеството прави ново събрание на Съвета на директорите и обявява еднолично, че започва да продава въглища на цената, на която вече е решило, и уведомява за това всички заинтересовани страни. Според нас забавянето от три месеца от министър Радев е напълно недопустимо, а още по-интересно е, че след като новият министър господин Малинов встъпва в длъжност само няколко дни по-късно, е сменен изпълнителният директор на „Мини Марица-изток“. Още няколко дни по-късно се провежда нов Съвет на директорите, който отменя решението да се вдигне цената, което за нас е изключително притеснителен, да не кажа престъпен, ход заради вече изброените тежки финансови положения в най-различни аспекти, в които се намира „Мини Марица-изток“. Ние търсим отговори как е възможно едно дружество само да върне назад собственото си решение, което го обезпечава финансово. Това обслужва ли частни интереси? Те свързани ли са с ТЕЦ „Брикел“ – господин Ковачки, или някой друг? Изключително важно е да бъде изяснено. От ВЪЗРАЖДАНЕ в последните години направихме така, че парламентът да направи няколко ключови решения в полза на целия комплекс „Марица-изток“ в Старозагорския регион и като цяло за нашата енергийна сигурност. За съжаление, те или изобщо не се изпълняват, или продължават да бъдат атакувани от ликвидаторите на българската енергетика, част от които са в тази зала, и както обикновено се усмихват, и забавляват с тези факти. От друга страна, имаме огромно съмнение дали гласуваната наскоро помощ от 250 милиона изобщо ще стигне до Мините. Имаме информация, че това няма да се случи. Имаме информация, че нашите европейски партньори, продължавайки да мислят за нас, няма да допуснат тази помощ да стигне до Мините, защото ще се квалифицира като нерегламентирана държавна помощ. Господин Министър, именно заради това държа да чуя днес Вашите позиции относно финансовото състояние и бъдещето на „Мини Марица-изток“ и се надявам да се получи добра и ползотворна дискусия. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да започна моето изказване и да изкажа моите съболезнования към близките и роднините на пострадалите при вчерашната авария – един тежък инцидент, който, за съжаление, завърши с човешки жертви. За целите на настоящото изслушване беше изискана информация от „Мини Марица-изток“ ЕАД, въз основа на която Ви информирам за следното. Предоставените от Дружеството данни към 31 май 2024 г. – това е последният отчетен период, в който е изготвен и представен финансов отчет към Българския енергиен холдинг, и информация към Министерството на енергетиката, както и данни, с които разполагам, на база оперативна информация към 15 юли 2024 г. За периода 1 януари 2024 г. до 31 май 2024 г. „Мини Марица-изток“ отчита загуба от дейността си в размер на 99,6 млн. лв. Мога да Ви предоставя информация за периодите с натрупвания за всеки един от месеците, но към датата на моето встъпване реализираната финансова и счетоводна загуба е над 70 млн. лв. Също така следва да бъде отчетено, че „Мини Марица-изток“ е завършило финансовата 2023 г. също на загуба, чийто размер е 137,4 млн. лв. Така към края на месец май тази година общо в баланса на „Мини Марица-изток“ отчетената загуба е 237 млн. лв. На база изминалите пет месеца и отчетения за тях финансов резултат, както и очакванията на дружествата, съответно по Инвестиционната програма и размера на добива и разкривката се очаква, че реализираната загуба само за 2024 г. ще бъде в размер на над 200 млн. лв. Няколко са факторите, които оказват влияние върху този финансов резултат. На първо място, изтичането на Споразумението за изкупуване на електрическа енергия на Националната електрическа компания с „КонтурГлобал Марица Изток 3“ и съответно преустановяването на доставката на лигнитни въглища от „Мини Марица-изток“ към тях, считано от месец февруари 2024 г. „Мини Марица-изток“ доставя въглища само на три централи, именно на ТЕЦ „Марица изток 2“, ТЕЦ „АЕS Марица изток 1“ и „Брикел“ ЕАД. Към 15 юли „Мини Марица-изток“ е продала въглища на централите в комплекса в размер на 5,4 милиона тона на стойност 114 млн. 700 хил. лв. За сравнение и да можем да направим съпоставката спрямо предходния период за миналата година – тогава са реализирани 10,3 милиона тона на продажна стойност 217 млн. лв. Налице е ясна тенденция на значителен спад на добива, който води и до съответния спад на приходите в Дружеството от продажба на въглища в размер на над 45% или по-скоро 45,7%. Месец февруари тази година Съветът на директорите на „Мини Марица-изток“ одобрява бизнес програма, в която предвижда да бъдат продадени 18,4 тона въглища. За мен е напълно нереалистично от гледна точна на предвидимостта и спирането на дългосрочния договор с една от така наречените американски централи. Спрямо тази прогноза означава, че за първото шестмесечие би трябвало да бъдат продадени над 9 милиона тона, а както имах възможността да Ви запозная, продажбите са 5,4. В тази връзка действащият Съвет на директорите на „Мини Марица-изток“ актуализира бизнес програмата си, която е одобрена от Българския енергиен холдинг, и прогнозата за продажбите за календарната 2024 г. е в размер на 11,6 милиона тона, което е реалистично спрямо сключените договори и добива, който е извършен до момента. Забелязва се и съществен спад при така наречените откривни дейности, като към 15 юли са изкопани едва 13,9 кубически метра земна маса спрямо 38,9 за същия период на предходната година – или спад с над 64%. Колегите от „Мини Марица-изток“ посочват, че вследствие на липсата на достатъчно приходи не е в състояние да изпълнява вече съществуващите си задължения към доставчици по сключени договори. Към 15 юли общо натрупаните задължения са в размер на 57,6 млн. лв., като към датата на моето встъпване в длъжност те са били над 44 млн. лв. по вече сключени договори. В същото време вземанията на Дружеството към 15 юли са само 3,3 млн. лв. В тези просрочени задължения, които имах възможност да цитирам, влизат включително и задължения към Министерството на енергетиката за концесионни такси в размер на 3,8 млн. лв. За да се направи сравнителен анализ, трябва да се види и състоянието на паричните наличности в Дружеството, както правилно отбелязахте. Всички тези просрочени задължения, които не са обслужвани, водят и до допълнително влошаване на паричните наличности, като към момента Дружеството е намалило паричните си наличности до 23 млн. лв., при условие че към края на финансовата 2023 г. е разполагало с 41 млн. лв. по различни банкови сметки. За сравнение – в края на месец април 2023 г. „Мини Марица-изток“ е разполагала с паричен ресурс в размер на над 244 млн. лв. Във връзка с гореизложеното, считано от началото на месец април, не са поемани нови задължения по дългосрочни договори за покупка и доставка, съответно на основно оборудване или друг тип инвестиционни разходи. Това, което е направило ръководството на „Мини Марица-изток“ – отменило е обществени поръчки, по-скоро ги е прекратило, с обща стойност от 79 млн. 448 хил. лв. Има обявени нови обществени поръчки, но те са свързани единствено с ангажиментите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, текущата оперативна дейност, като доставка на гориво, извършването на денонощна охрана на имуществото на дружеството и осигуряването ежедневното функциониране на „Мини Марица-изток“ като такова дружество. Други мерки, които са предприети от ръководството на Дружеството, са по отношение на рестриктивната политика по отношение на разходите, като са предприети следните мерки: променен е режимът на работа към двусменен режим и са минимизирани часовете положен нощен труд с цел намаляването на съответния разход; оптимизирани са разходите за електроенергия, като е спрян добивът в така наречените часове с високи пикови цени за върхова енергия, като тези часове в рамките на деня се използват за престой и плануване на ремонтни дейности; намален е разходът за дизелово гориво; оптимизиран е разходът за транспорт на персонал, който е съществено перо, и по-нататък в моето изложение ще имам възможност да Ви запозная какъв е само разходът по отношение на транспорт на персонала. И не на последно място – ремонтните дейности не се възлагат на външни юридически лица, а основно се изпълняват със собствени сили и средства на персонала на „Мини Марица-изток“. На последно място, естествено, се предприемат мерки и за редуциране на персонала, но не ударно, не стресово, като мерките са единствено по отношение на неназначаване на нови служители и съответно лицата, които придобиват право на пенсия – работодателят се възползва от това си право да прекрати трудовите правоотношения, като се спазват всички изисквания съгласно действащия колективен трудов договор. Разполагаемият паричен ресурс към 15 юли по сметките на „Мини Марица-изток“ е в размер на 7,7 млн. лв. Още през месец април тази година „Мини Марица-изток“ подписа споразумения, като една от мерките с „ТЕЦ Марица изток 2“ за авансово плащане на част от доставените през 2024 г. са въглища от Мините към централата. Това е продиктувано от реалната възможност „Мини Марица-изток“ да не изпаднат в състояние да имат невъзможност да покрият задълженията към персонала и свързаните с тях осигурителни вноски. Тук ще отбележа Решението, което беше взето от Народното събрание по отношение на паричните вноски за увеличаване целево капитала на „Мини Марица-изток“, и съответно Решението на Министерския съвет, тъй като няма да губя част от Вашето време, Вие сте добре запознати – за осигуряване на ресурс от 250 млн. лв. за четиригодишен период, стартиращ от тази година. И в Решението на Министерския съвет, което е по мой доклад, е записано, че средствата от увеличението на капитала следва да се използват от Българския енергиен холдинг за целево увеличение на капитала на „Мини Марица-изток“ за обезпечаване на всички необходими дейности и мероприятия по възстановяване на нарушените територии и превеждане на находищата в Източномаришкия басейн в устойчиво състояние при стриктно спазване на решението на Народното събрание, а именно невъзлагане на тези дейности на външни контрагенти. Съгласно приетото решение, както правилно беше отбелязано и в искането за изслушването, същото влиза в сила след получаване на положително решение за държавна помощ от страна на Европейската комисия или на решение, че увеличаването на капитала представлява допустима държавна помощ. В тази връзка от Министерството на енергетиката – и както поех ангажимент към синдикатите, беше изготвено Уведомление за правна сигурност в съответствие с чл. 101, § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз и същото беше изпратено на Европейската комисия още на 2 май 2024 г. Впоследствие още на 10 май от страна на Министерството на енергетиката беше изразена готовност да предоставим допълнителна информация към Европейската комисия във връзка с изпратеното уведомление. По моя инициатива на 23 май от страна на Министерството официално беше поискана работна среща със службите на Европейската комисия, в резултат на което на 31 май беше проведена тази работна среща с участие включително и на политическия кабинет на Министерството на енергетиката, като беше предоставена цялата необходима информация съответно на службите или на Генерална дирекция „Конкуренция“ в Европейската комисия. За съжаление, неформалният отговор, който получихме от страна на Европейската комисия, че конкретно по тази процедура срокът, в който те биха се произнесли дали е допустима, или недопустима, или не представлява държавна помощ това решение, е между шест и осем месеца. В тази връзка на 28 юни в Министерството на енергетиката беше получено писмо от Европейската комисия, с което са поставени въпроси по изпратеното уведомление, като е изискано предоставяне на допълнителна информация, необходима на службите за цялостно оценяване на мярката относно съответствията и с правилата за държавна помощ. Предвид поставения срок, а именно 20 работни дни, Министерството на енергетиката проведе работна среща на експертно ниво с участието на представители включително и на Министерството на финансите с оглед обсъждане на поставените въпроси и създаване на необходимата организация за подготовка на отговорите. С моя заповед от 9 юли беше създадена работна група, която да ме подпомага до получаването на положително решение по отношение на държавната помощ. Към днешна дата отговорите към Европейската комисия, имам предвид вчера, бяха изпратени, като в процеса на подготовката екипът съдържаше експерти както от Българския енергиен холдинг, така и от „Мини Марица-изток“. Това, което по-скоро исках да Ви допълня, е, че сме наели и международен правен консултант за подпомагане на дейността и от гледна точка на правната защита на нашата позиция. По отношение на финансовия ресурс. Използвам случая да Ви информирам, че като краткосрочна мярка, за да не се получават сътресения и възможност за изплащане и покриване на фонд „Работна заплата“ и социалните плащания, с мое решение, обективирано в протоколи, съответно с номера от 24 и 25 юни, са осигурени 150 млн. лв., като са отпуснати на „Мини Марица-изток“ от Българския енергиен холдинг и от Търговска банка кредитни линии в размер съответно на 100 млн. лв. от Българския енергиен холдинг и 50 млн. лв. от Търговска банка. За отпускането на търговския заем Българският енергиен холдинг влезна като съдлъжник, тъй като иначе беше невъзможно и нямаше проявен интерес от търговски банки да финансират дейността на „Мини Марица-изток“. Договорите са сключени и първият овърдрафт е 50 млн. лв.

Благодаря Ви. Извинявам се, госпожо Председател, в рамките на две минути мисля, че ще приключа. С цел ефективното използване на заемния ресурс от страна на БЕХ към „Мини Марица-изток“ са дадени указания, че всяко усвояване на средствата, които са отпуснати по договорите за заем, трябва да бъде съгласувано и одобрено от Българския енергиен холдинг и те трябва да бъдат използвани целево за изплащане на трудови възнаграждения и задължения към бюджета. В тази връзка съответната кореспонденция впоследствие е проведена. „Мини Марица-изток“ е поискала разрешенията, като е обосновала всеки един от разходите за усвояването на тези заемни средства, и мога да Ви уверя, че на 24 юли са изплатени работните заплати за предходния месец и свързаните с тях данъчни и социални задължения. По отношение на персонала – към 15 юли общата численост на персонала на „Мини Марица-изток“ е 6556 служители, като само за периода от 1 януари до 31 май 2024 г. разходите за работна заплата и свързаните с тях осигурителни вноски са в размер на 124 млн. лв. Към момента Дружеството няма задължения, свързани с работните заплати на персонала, няма задължения за плащане към бюджета, с изключение на дължимата концесионна вноска към Министерството на енергетиката. Не е имало и никакво забавяне при изплащането на трудовите възнаграждения в периода, в който съм служебен министър. Не на последно място следва да бъде отбелязано, че затрудненото финансово състояние не се отразява по отношение осигуряването на безопасните условия на труд и рехабилитацията на персонала, което се изпълнява съгласно договореностите. Друга мярка, която беше изпълнена в този период, а именно – в края на месец май беше подписан и Колективният трудов договор между работодателя и синдикалните организации в „Мини Марица-изток“, за да бъдат осигурени социалните придобивки, които дълъг период от време в този колективен трудов договор не съществуваха. Мисля, че в последващата дискусия ще мога да Ви предоставя и допълнителна информация. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Министър на енергетиката, въпросът с комплекс „Марица-изток“, а и в частност с „Мини Марица-изток“, е много комплексен и знаем, че тенденцията е ясна. На всички ни е ясно, че в някакъв момент трябва там да се реорганизира не само държавната енергетика от гледна точка на енергийната сигурност, а и това какво ще се случи със социалния елемент. Вие споменахте преди малко във Вашето изложение, че има работещи 6500 служители в момента. Споменахте също така, че има Споразумение, сключено между Министерството на енергетиката и синдикалните организации, или по-скоро ръководството на „Мини Марица-изток“ със синдикалните организации. Та моят въпрос – извън темата с енергийната сигурност и нейното гарантиране в микса на българската енергетика и производството на електроенергия, е насочен по-скоро към социалната част. Бихте ли ни разкрили какви са споразуменията, или част от тях, със синдикалните организации и как върви програмата, доколкото разбираме за програмата, която включва ранно прекратяване на трудовите правоотношения на хората, които са заети в Мините? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Ненков, ще си позволя да започна отговора на Вашия въпрос малко от по-далече. Още в началото, или по-скоро в края на месец април, представители на синдикалните организации, както и на местната власт – включително и представители на Народното събрание, направиха едно посещение във Федерална република Германия по отношение запознаване с прехода от въглищно интензивна икономика в конкретен район на Германия и как да почерпим най-добрия опит и знания от това, което немските колеги правят. В тази връзка през месец юни проведох среща с всички синдикални организации и с местната власт в Раднево, за да ме запознаят – тъй като имаше и представител, един от моите съветници в тази делегация, с резултатите и техните препоръки. Една от добрите практики, около която всички се обединиха, е именно така нареченият елемент на ранно пенсиониране. Ранно пенсиониране – казвам го в кавички, тъй като много добре знаете, че работниците и служителите – голяма част от тях, в „Мини Марица-изток“ имат специфична категория на труд, но става въпрос за един механизъм, в който е постигнато съгласие между синдикалните организации и ръководството на „Мини Марица-изток“ и е подписан съответно меморандум за съгласие, който е свързан и с Колективния трудов договор, в който се съгласяват страните по този меморандум да предприемат всички необходими действия за осигуряване на външно финансиране за така нареченото ранно пенсиониране и да се търсят допълнителни финансови ресурси и възможности през Министерството на финансите, през Министерството на труда и социалната политика и съответно ръководени от тях програми. Най-общо казано, господин Ненков, това е програма, която предвижда възможността пет години преди навършването и придобиването на право на пенсия служителите да се ползват от платен отпуск до достигане на момента на тяхното пенсиониране, като тази схема е вече работеща и приложима в част от минните комплекси в Германия. Също така предмет на този меморандум при ранно прекратяване на трудовото правоотношение е ползването на съответните социални придобивки, които са предвидени в Колективния трудов договор. Считам, че това, което е постигнато като съгласие между местните синдикални организации и ръководството, е добра концепция, която, от една страна, ще облекчи плащанията на „Мини Марица-изток“ и от друга страна, ще осигури един справедлив преход на тези служители, така че ако има воля, това считам, че трябва да бъде подкрепено в бъдеще и от народното представителство. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, от становището по вносител и изложеното от Вас разбираме и преди това знаем, че ситуацията в „Мини Марица-изток“ е тежка. Многократно сме се занимавали с този въпрос. Решенията, които досега са предлагани, се вижда, че не водят до нищо. Такива бяха и нашите опасения, когато преди изборите гласувахме въпросните 250 милиона. Вие казвате, че натрупаната загуба е 237 милиона и шест до осем месеца в очакване на отговор евентуално за тези 250 милиона целево, които трябва да бъдат отпуснати на „Мини Марица-изток“. Време няма и това, което се опасявахме, е, че ще се стигне до момента, в който няма да има пари и за заплати. Аз също така съм и против орязването на всякакви видове инвестиции. За мен изходът от ситуацията е само и единствено през инвестициите. Инвестиции в това дружество бяха обсъждани многократно, включително и въпросното дружество от териториалните планове за възстановяване на тези терени. Сега се вижда, че нито терени се възстановяват, нито идват средства за това възстановяване дори и от държавата. Това за мен беше пропуск и грешка. Под каква форма стигнаха до това заключение синдикатите, можем само да гадаем. За мен си е чист саботаж спрямо това дружество. Моят въпрос е нещо, което многократно е повдигано като тема: възнамерява ли се инвестиция в мощност, която да служи за покриване на собственото потребление на електроенергия? „Мини Марица-изток“ е един от най-големите потребители на електроенергия. В момента виждаме какви са цените. Това би облекчило положението на „Мини Марица-изток“. Виждаме, че от основната дейност те в момента нямат приходи. Аз съм напълно против това говорене за цената на въглищата. Колегата каза: „Нека да ги увеличат.“ Последното увеличение на цената на въглищата е по времето на кабинета Петков. Другото такова е от 2015 г. Това не подобрява състоянието автоматично, трябват количества. Виждаме, че количествата намаляват драстично, така че единственото, което остава, е чрез инвестиции да бъдат намалени другите разходи, които съпътстват и биха спомогнали за запазването на комплекса. Има ли такива предвидени инвестиции за покриване на тези нужди от електрическа енергия? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Рибарски, преди да отговоря на въпроса Ви, ще отговоря по отношение на инвестициите. Когато казах, че след встъпването ми в длъжност са спрени инвестиции – говоря за инвестиции, които са пряко свързани със закупуване на техника и съответно на материали и консумативи във връзка с разкривката и добива на въглища. Мисля, че това е икономически обосновано, както се вижда предвид натрупаните резерви по складовете, или така наречените складови наличности на „Мини Марица-изток“, и обема на добитите количества. По отношение на Вашия въпрос. Да, в действителност разглеждаме този вариант, има готов проект или по-скоро идеен проект по отношение на изграждането на соларен парк на територията на „Мини Марица-изток“, като той предвижда на първия етап да покрива собствената консумация на електроенергия на „Мини Марица-изток“ и при възможност за осигуряване на външно безвъзмездно финансиране този соларен парк да достигне до 100 мегавата, но само при намиране на съответната грантова схема за реализирането на този проект. Тъй като, както споменах, за развитие на чисто търговска дейност и продажба на електроенергия от възобновяеми източници такъв ресурс в момента не може да бъде заделен и приоритетно се покриват разходите за заплати и осигуровки. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, моля да подложите процедура на гласуване относно удължаване на пленарното заседание до изчерпване на цялата програма от дневния ред, приета за днес, и да отпадне парламентарният контрол. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Аз не мога да се съглася с колегата Рибарски, че цената на въглищата като основна суровина, която добива и продава Дружеството, не е от основна важност. Напротив, при решението, което е взето за вдигане на цената от Съвета на директорите, са взети предвид редица обективни фактори, като средна работна заплата, инфлация и още редица технически фактори и компоненти. В Годишния доклад на Мините, който е изготвен и публикуван на 10 април, има една част, която се нарича „Събития след дата на съставяне на отчета“. Там е упоменато съвсем публично като информация, че увеличението е прието от Съвета на директорите в размер на двадесет и колко лева… От 87,35 лв. на 112,73 лв., считано от 1 април 2024 г. Въпреки това в отговор на въпрос, който официално писмено Ви зададохме, Вие посочихте, че – цитирам: „Уведомявам Ви, че продажната цена на добивните в „Мини Марица-изток“ въглища към момента е в размер на 87,35 лв.“, което е старата цена. Защо в този отговор от 22 юли се посочва, че продажната цена е 87,35 лв., когато съгласно одобрения доклад и решението на Съвета на директорите новата цена трябва да бъде 112,73 лв.? Като допълнение към въпроса, тъй като отново има доста сериозно отношение към финансовото състояние на комплекса: какво се случва с договора със Сърбия със сръбските доскорошни партньори на Мините, който очевидно не е подновен? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна отговора си отзад напред, както имах възможност в изложението си да спомена – в момента „Мини Марица-изток“ има три действащи договора за доставка на въглища, което автоматично отговаря на Вашия въпрос, че договор със сръбска компания, който да е действащ към момента, „Мини Марица-изток“ няма. По отношение на цената. По-скоро бих започнал с един по-макроикономически подход, което означава, че когато търсенето на една стока значително намалява – и това беше потвърдено и от данните, които Ви изнесох, сравнителните данни между 2023 г. и 2024 г., пазарните механизми показват, че когато една стока и нейното търсене намалява, предприемането на мерки за увеличаване на цената са антипазарни мерки. Така че от тази гледна точка по-скоро е по-добре да имаме някакви количества въглища, които да бъдат продавани на действащата и към този момент, и към миналата година цена, и да се търсят други форми и средства за осигуряване на безвъзмездно финансиране за развитието, рекултивацията, така наречена, или възстановяване на техническото състояние на концесионните площи, и възможност за развитие на външни пазари директно от страна на „Мини Марица-изток“ – тези действия се предприемат и в момента, отколкото увеличаване на една стока, която пазарът показва, че няма търсене към нея. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Министър, въпросът ми е: при определяне на сегашните ценови периоди на регулирания пазар на електроенергия какви стъпки предприе Министерството, за да гарантира работата на ТЕЦ „Марица изток 2“ и оттам на „Мини Марица“? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ако правилно съм разбрал въпроса, това, което ние сме предприели и което е свързано пряко с дейността на „Мини Марица-изток“, е именно в изпълнение на Решението на Народното събрание, съответно изменение на Закона за енергетиката, по отношение на либерализацията на пазара на дребно за битовите потребители. В изпълнение на това решение и с моя заповед беше възложено на ТЕЦ „Марица изток 2“ квота до определени количества произведена електроенергия, която да бъде предоставяна и взета съответно от Комисията за енергийно и водно регулиране при определяне на квотите и ценовото решение за съответния регулаторен период, който стартира от 1 юли тази година. Това има пряка и неразривна връзка с дейността на „Мини Марица-изток 2“, тъй като възлагането на твърд ангажимент на ТЕЦ „Марица изток 2“ води съответно до генериране на необходимостта от закупуване на въглища от „Мини Марица-изток“, като по този начин и към настоящия момент основният ползвател на добитите въглища от „Мини Марица-изток“ са именно ТЕЦ „Марица изток 2“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Моят въпрос е свързан с тези прословути 250 млн. лв., които гласувахме в края на предишния парламент. Разбира се, аз зададох този въпрос в рамките на парламентарен контрол и виждам, че е добре, че имам възможност да го задам и сега, тъй като и днес се отменя парламентарният контрол. Питането ми, господин Министър, е: с тези 250 млн. лв. какво се случва, защото очакванията са, че наистина ще бъдат одобрени като недържавна помощ? За съжаление обаче, до нас достига информация, че по-скоро вървим към държавна помощ, следователно тези пари няма как да стигнат в комплекса „Марица-изток“. Оттук нататък какво се случва? Вие казахте: правителството е предприело две стъпки – от една страна, 50 млн. лв. кредит от търговско дружество, 100 милиона от БЕХ, само че не мога да разбера, господин Министър, защо вместо да се дадат 100 милиона от БЕХ, първо се дават 50 милиона от търговско дружество? Не е ли по-добре да бъдат 100 милиона от БЕХ, защото в крайна сметка от една търговска банка, прощавайте, лихвите и тежестта ще бъдат много по-големи? Или БЕХ няма нужните 100 милиона, или Вие се опитвате да отложите проблема! Колеги, каквито и въпроси да задаваме за тежката ситуация, ще кажа само едно изречение: ние нямаме национална позиция за това какво се случва във въглищната енергетика. Колкото и въпроси и изслушвания да имаме, виждаме, че министърът се опитва да отговаря. Докато българският парламент няма национална позиция, ние ще се лутаме с конкретни краткосрочни решения, които нямат дългосрочен ефект. Казвам го, защото разликата между левите и десните е голяма. Ако десните смятат, че този преход може да бъде с частни инвестиции, частни проекти, които да усвояват средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, тоест частните инвеститори, ние отляво считаме, че е по-хубаво да има модернизация на производството и разбира се, удължаване живота на комплекса, но това е един сблъсък, който предстои, и за мен лично това е основната причина ние да нямаме единна позиция, която да помогне и на министъра, и на всяко следващо правителство да я защитава в Брюксел. Въпросът ми е конкретен, господин Министър. Вие казахте, че шест-осем месеца изчаквате решението на Европейската комисия дали тези средства, тези 250 милиона, са държавна помощ, или не. Молбата ми е да кажете честно, най-откровено: по-скоро вървим към държавна помощ – следователно имате първо, второ, трето като намерения, които да заместват тези средства и да видите как по някакъв начин ще се подходи, или считате, че с нужните консултанти, експерти, които са отново пореден разход за сметките на БЕХ, тези пари не са държавна помощ – следователно може да се работи? Ако са държавна помощ, това е проблем и тогава предполагам, че вече отсега мислите по какъв начин какви действия да предприемете, така че наистина тези средства да достигнат до хората. Нека да не забравяме едно, колеги – тази мярка беше приета в една среда, в която българските миньори бяха тук. Те бяха тук, защото правителството на Денков ги излъга. Имаше един план с конкретни мерки и нито една от мерките не беше изпълнена. (Реплики от ГЕРБ-СДС.) Точно! И затова миньорите бяха тук. Тогава, когато ние отложихме либерализацията за битовите потребители, благодарение на всички усилия, благодарение на усилията на всички парламентарни групи почти, направихме нещо добро, което позволи после на министъра да включи два блока на регулирания пазар, така че, както преди малко казах, да има наистина търсене на въглища и работа за комплекса. Въпросът ми е – да се върнем на тези 250 милиона. Господин Министър, наистина искам да бъдете откровен и да кажете какво точно се случва. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Стойнев, няма да е леко. За да бъда откровен с Вас – аз винаги съм бил такъв, в действителност защитата на позицията на България, че тези именно 1 млрд. лв. за този четиригодишен период не представляват държавна помощ, е трудно да бъде защитена и доказана. Нашата позиция е концентрирана в това да докажем, че тя е допустима държавна помощ и ние не сме се отказали, и вървим по този път. Безспорно имам очаквания, че съответно от Европейската комисия ще бъдат изискани конкретни мерки в тази посока, за да може помощта да бъде допустима държавна. Едни от основните притеснения, което са и в разговорите ми с Комисията, са били насочени към това дали този отпуснат финансов ресурс ще бъде използван целево за рекултивация, или възстановяване на техническото състояние на концесионните площи, или той ще бъде използван за така нареченото кросфинансиране на дейностите по добив на въглища. Именно това Комисията няма да го допусне. Имаме в нашия план и стратегия, конкретна мярка, която бихме могли да предложим, за да може този финансов ресурс от 1 млрд. лв. да бъде осигурен на дългосрочна база. Включително сме водили разговори и за възможността за осигуряване на допълнителен финансов ресурс, но с поемане на ангажимент от наша страна на конкретни реформи – целеви и безвъзмезден от страна на Европейската комисия. Но когато имаме съответната готовност, разбира се, ще Ви запознаем с това, защото Вие правилно отбелязахте, че това е едно стратегическо значение и визия на България за развитието на целия комплекс, тъй като бъдещето на Мините е пряко свързано и със съответните оператори на мощности. БЕХ разполага с финансов ресурс, но част от стратегията ни за поетапно предоставяне на финансовия ресурс е заздравяване на финансовата дисциплина в предприятието, тъй като в предходни периоди са поемани ангажименти. И аз неслучайно обърнах внимание на тези договори и тези задължения към външни доставчици, които „Мини Марица-изток“ е натрупало. Именно поради тази причина Българският енергиен холдинг като заемодател осъществява правата си за целевото използване на този ресурс, а не за покриване на натрупани задължения, приоритетно спрямо разходите за заплати, осигуровки и осигуряването на сигурността и спокойствието на хората. Имаме план и финансов ресурс до предоставянето на решението на Комисията да осигурим необходимия ресурс. Съгласно предвидената програма в момента този заем ще осигури спокойно работата на „Мини Марица-изток“ до края на септември, средата на октомври. Така че разполагаме с ресурса, имаме и план, който да осигурим, за да няма сътресения. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, от изложението, направено от вносителите, стават ясни доста действия и бездействия на предходното управление на Министерството на енергетиката, в случая и забавянето на определени отговори на въпроси от страна на „Мини Марица-изток“, отправени към бившия министър на енергетиката, които са довели до сериозно занижаване на финансовото състояние на Мините. Естествено, това ме довежда до мисълта да Ви попитам дали има основание за това аз да считам, че действията на бившия министър на енергетиката Румен Радев са били повлияни от желанието му да докара до това финансово състояние Мините, за да може да постави на терените на „Мини Марица-изток“ 5,5 гигават-пик солари до 2028 г. и 10 гигават-пик до 2033 г., за да реализира водородните си амбиции за произвеждане на 380 хил. тона водород и износ от 180 хил. тона. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Митова, с цялото ми уважение, имате право да мислите каквото прецените и аз това бих го подкрепил. Аз ще дам няколко факта. От встъпването ми в длъжност до настоящия момент, включително до днес, няма нито едно внесено официално инвестиционно предложение от български или чуждестранни юридически лица, които искат да развиват на територията на „Мини Марица-изток“ проекти за възобновяема енергия. Дали се касае по отношение на соларна енергия, дали се касае по отношение производство на водород – няма нито един официален документ, камо ли пък той да бъде сериозен, за да може да бъде разгледан от ръководството. Да, провеждани са срещи, но по-скоро опознавателни. Факт е и цифрите доказват това, че значителният финансов ресурс, който включително през 2022 г. поради високите цени на електроенергията е бил акумулиран в „Мини Марица-изток“ и в целия комплекс – не само в Мините, но и в ТЕЦ „Марица-изток 2“, този финансов ресурс не е използван целево с цел бъдещи инвестиции, с цел даване възможност за трансформацията на този комплекс. Този ресурс е използван с други цели. Така бих приключил. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, колегите зададоха редица важни въпроси и затова аз ще Ви задам въпрос относно плановете за справедлив преход. Миналата година месец септември изтекоха едни проектоварианти в публичното пространство на тези планове и те бяха скандални, скандализираха и работещите в комплекса. Смея да твърдя, че те бяха причината – или най-малкото запалиха искрата, която доведе до продължително затваряне на основни пътища, в това число на автомагистрала „Тракия“, защото тези планове за справедлив преход оставиха усещането, че са подчинени преди всичко на частни интереси, доминиращи частни интереси. Въпросът ми е: как Министерството на енергетиката, което е известно, че участва в разработването и ще участва в изпълнението на тези планове, как Министерството на енергетиката участва и в момента в изпълнението на тези планове? Знаем, че е предоставено на Министерството на регионалното развитие, но Министерството на енергетиката има координираща роля. Какви ще бъдат конкретните проекти, насочени към „Мини Марица-изток“ по този план? Как самият план за справедлив преход на Старозагорски регион ще помогне за осъществяването на един наистина справедлив преход, така че дългосрочно да имаме алтернативни работни места и да запазим региона като енергиен център? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Вълчев, благодаря за въпроса, тъй като териториалните планове в своята същност са разработени и са одобрени от Европейската комисия на 20 декември 2023 г. съгласно предхождащото решение на Министерския съвет. Моето лично мнение, което аз съм обективирал и в писмо, съответно адресирано до вицепремиера и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, тъй като, както правилно отбелязахте, в момента така наречената Програма за справедлив преход, или JTF, е изцяло в компетенциите на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. След извършения анализ и на база функционалните компетентности, залегнали и в Закона за енергетиката, съответният капацитет и значимостта за развитието не само на Маришкия регион, който, разбира се, ще бъде най-тежко засегнат поради най-голямата концентрация – но нека да не забравяме, че това са регионите на Кюстендил и Перник, аз съм направил предложение Министерството на енергетиката да стане междинно звено, координиращо изцяло Програмата JTF, касаеща тези три региона, защото считам, че по най-добрия начин този финансов ресурс би могъл да бъде управляван и съответно да бъдат предложени най-адекватните решения, което ще има съответния и социален, и икономически, и енергиен ефект. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, споменахте, че има заем от търговска банка. Може ли да ни запознаете коя е търговската банка – досега не е споменавана, и какви са лихвите, какви са условията по този заем, защото натрупаните към момента задължения и трупащите се заеми също са сериозен финансов разход за това дружество? Предполагате ли, че най-вероятно ще се наложат още заеми до края на годината – ако се забави и одобрението на целевото финансиране с тези въпросни 250 милиона предвид отговора, който се очаква на Европейска комисия? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаеми господин Рибарски, отзад напред. Да, предполагам, и то е очевадно. В смисъл до момента, в който не бъде изчистен изцяло въпросът и предвид финансовото състояние на дружеството и възможността да генерира приходи, имайки предвид съответните му разходи, финансов ресурс – заемен, може би следва да бъде осигурен. Затова казах, че Българският енергиен холдинг разполага с този ресурс, който може да бъде предоставен. По отношение на търговската банка – не разполагам в момента с точните финансово-икономически условия, но поемам личен ангажимент към Вас да Ви ги предоставя. Мисля, че банката е ДСК. Благодаря Ви.

Господин Министър, както казахме в изложението си, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ се съмняваме, че съвсем системно редица министри на енергетиката и министър-председатели водят дружеството „Мини Марица-изток“ към фалит. Аз смятам, че ние не получихме отговор на първия въпрос, който зададохме – по отношение цената на въглищата. Вие ни дадохте някакво обяснение от учебниците по макроикономика, което обаче дори не е особено валидно, защото то дори да е валидно към днешна дата по отношение на добива като количества и на цената, то не беше така, когато „Мини Марица-изток“ добиваха в огромни количества, и цената години наред не беше актуализирана. Това съответно водеше до щети за Мините. В тази връзка искам да Ви попитам нещо конкретно. Проведе ли се на 22 април неприсъствено заседание на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток“, на което се взе решение за отмяна на решението за увеличаване на цената, което три месеца се опитваше да стигне до Министерството на енергетиката и не успяваше по някакъв начин да получи одобрение? С единодушие ли беше взето това решение за отмяна повишаването на цената, или имаше разногласия, вследствие на които разногласия бяха подменени членове на Съвета на директорите? Причината за тази промяна в състава на Съвета на директорите има ли общо с взетото решение – неприсъствено и без единодушие, по отношение отмяната повишаването цената на въглищата? От друга страна, бих искала да Ви обърна внимание на нещо друго. При положение че допреди няколко месеца е имало действащ договор на „Мини Марица-изток“ със сръбска компания на по-висока продажна цена на въглища от тази, която е към търговските дружества към ТЕЦ-овете в комплекса „Марица-изток“ и частните такива, можем ли да допускаме към днешна дата, че това, което имахме като положителен финансов ресурс към „Мини Марица-изток“ като износител към Сърбия на въглища на определена цена, по-висока от тази примерно, която купуват частните дружества в България, може в момента да има нови договори със Сърбия или друга страна, която е извън Европейския съюз, която да получава въглищата на „Мини Марица-изток“, препродадени от частен ТЕЦ, който се намира примерно в Маришкия басейн? Това не го ли допускаме, когато разглеждаме и актуализациите на цените? И в крайна сметка може би най-важният въпрос – имате ли Вие в качеството си на министър на енергетиката и естествено, екипът, с който работите в Министерството, който, за щастие, не се подменя толкова бързо, колкото министрите, решение какво изобщо се прави оттук нататък с това дружество? Видяхме апатията, с която се задаваха въпросите от страна на колегите от различните парламентарни групи, усещаме в интонацията, че надежда някак няма, обясняваме колко много скъпо е всичко, как е невъзможно да се справяме с цените на въглищата, с производството, с договорите. В крайна сметка какво е решението на Министерството на енергетиката към днешна дата по отношение на: първо – повишаване цената на въглищата, второ – договорите, които трябва да се сключат с „Мини Марица-изток“ и трето – Вие казвате, че девет месеца ще трябва да чакаме решението на Европейската комисия по отношение на 250 милиона, които трябваше да бъдат отпускани, които, между другото, гласувахме на 25 април, а от днес започваме да чакаме деветте месеца за решението на Европейската комисия? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Михайлова, отзад напред. Не съм казал девет месеца и се извинявам, ако грешно сте ме разбрали. Още в първата ни комуникация след входирането на искането за определяне режима на държавната помощ в Европейската комисия ни беше посочено шест до осем месеца, така че този период тече от входирането на искането. Да, безспорно – може би ще има затруднение. Този период е определен с оглед и смяната на Европейската комисия – състава, ръководствата на съответните дирекции, което може би ще даде отражение за този дълъг период от шест до осем месеца. По отношение на състава на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток“ аз искам да Ви обърна внимание, че едноличен собственик на капитала е „Български енергиен холдинг“ и смените не се извършват от министъра на енергетиката. Аз като такъв имам възможност единствено – и то за част от представителите в Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг“ – да правя промени. Доколкото съм запознат – не съм запознат как е взето решението, тъй като съответно протоколите от заседанията на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток“ не пристигат при мен физически, но доколкото съм запознат, промяната в състава на Съвета на директорите е с цел оптимизация, тъй като може би и Вие бихте се съгласили с мен, че едно дружество, което трупа, генерира финансови загуби, и да има седем човека Съвет на директорите, е леко безотговорно най-малкото, да не кажа някакви други квалификации. Така че съставът на Съвета на директорите на „Мини Марица-изток“ е намален от седем на пет човека. По отношение на дългосрочните договори. Да, безспорно, имало е договор, който е бил действащ, със сръбска компания, но тази сръбска компания не е заявявала въглища в рамките на почти една година назад. Не е имало заявки. Тъй като договорът е бил рамков, не е имало заявки. По отношение на допусканията Ви за цената и бъдещето на Маришкия комплекс. За съжаление, пазарът е това, което ще определи или не – за съжаление, а може би за добро, на първо място. На второ място, ние като държава предприемаме всякакви мерки. Виждате, че се опитваме да съживим, или по-скоро да поддържаме комплекса, и в рамките на служебния кабинет са предприети толкова действия, които са сравними с периода на предходното управление. Дали имаме дългосрочна визия за съдбата на „Мини Марица-изток“? Иска ми се да имаме. Благодаря Ви.

Процедура.

Не, по-скоро да конкретизираме малко това, което каза министърът. Просто това, което отговори министърът, не е това, което зададохме като въпрос.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, преди малко изказахте една теза, която е дълбоко невярна, и това е, че пазарът определя всичко и пазарът ще определи бъдещето на комплекса. Ако е така, господин Министър, че пазарът определя всичко, какво правим с точка втора тогава, с която вчера гласувахме компенсации за подпомагане на бизнеса? Нали пазарът, колеги, определя всичко? Тогава защо ние подпомагаме българските предприемачи и ресторантьори?! Защото е необходимо и защото в такива моменти трябва да се намесва държавата. Това, че нямате план и не знаете какво да се случва, е съвсем друг въпрос и аз Ви попитах в първия въпрос, който Ви зададох, въобще как виждате бъдещето. А, колеги, то е ясно – този механизъм за цените на емисиите е изцяло вреден. Той е наистина непригоден, особено за условията в държавите в Източна Европа, и трябва да се предоговори. Кажете ми: нормално ли е една държава като България да си намали емисиите спрямо 1990 г. 40%, а за миналата година Австрия ги увеличава с 0,7%, Испания ги увеличава с близо 10% спрямо 1990 г.? Тоест бедните държави, които намаляват своите емисии, трябва да плащат същата цена на емисии спрямо тези, които са богатите, които и историята показа, че са най-виновни за замърсяването на планетата! Тук се говори, че изнасяме въглища за Сърбия. Ами то наистина е срамота! Ние изнасяме нашите въглища за Сърбия и Македония, там произвеждат енергия, ние купуваме тази енергия и в същото време казваме, че се борим за чиста планета. А къде са най-големите замърсители – Щатите, Индия, Китай? Те правят ли някакви усилия? Не! Тоест ние приемаме, че трябва. И то по-скоро Вие, с липсата на идеи и на визии. Това, между другото, се отнася и за абсолютно всички десни партии, които са в тази зала. Вие сте основните виновници за това да не се случва абсолютно нищо и да карате тези хора – миньорите, да живеят в един имагинерен свят, в свят на лъжа. Защото в момента – въпросът ми, ето, директно вече към Вас, е: какво Вие предприемате с тези държави, които считат, че „Зелената сделка“ трябва да се предоговори, защото проблемът започва и оттам? Вие направили ли сте съюз? Вие комуникирате ли, обменяте ли данни какво се случва? Защото на всички им е ясно, че тази „Зелена сделка“ трябва да се предоговори. Какви са условията на България по тези преговори? С какъв план излизате? Така че хората да знаят, че все пак има правителство, което мисли за тях и че може да предложи някакви мерки. Само не искам да чувам този отговор, който решава всички проблеми – пазарът решава всичко. Не, пазарът не решава и затова е необходима държава. Когато пазарът е, образно казано, дефектен, се намесва държавата и подпомага. Защото това, което правим с точка втора днес, е именно това. Така че какви са Вашите действия, идеи, препоръки? В Съвета на министрите с кого разговаряте и как Вие виждате именно предоговаряне на тази „Зелена сделка“, която ще ни даде отговори и на това питане, и на това, което се случва със съдбата на комплекса? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Стойнев, темата е емоционална за всички нас. Но това, което правим ние – изпълняваме стриктно решенията на Народното събрание. Няма да се връщам към едно решение на Народното събрание, в което категорично е казано, че тази цел, която е заложена в Плана за възстановяване и устойчивост, за редуциране в определен период с 40% на стойността на емисиите от въглероден диоксид, ние и в момента го изпълняваме това нещо и водим преговори с Комисията, на първо място. Надявам се следващата седмица да имаме възможност – заедно с министъра на финансите и вицепремиер като главен преговарящ от българска страна, да Ви запознаем с това. На второ място, не сме въвели никакви административни мерки, които да се отразят, и затова казвах – пазарът. Ние сме постигнали вече тези цели на чисто пазарни механизми без въвеждане на никакви рестриктивни административни или финансово утежняващи мерки. Съжалявам, че ще го кажа, но защо казах, че ми се иска и на предишния въпрос, и на Вашия отговор – може би ще Ви върна топката обратно в това поле тук, на Народното събрание, тъй като служебното правителство все пак е ограничено както във времева рамка, така и по отношение на реалните си възможности да прави дългосрочни политики. А Вие много добре знаете, че развитието на мините „Маришки басейн“ е въпрос на дългосрочна стратегия и визия, така че ще се радвам изпълнителната и законодателната власт заедно да очертаем този път, и именно това е едно от средствата, което и ние сме внесли в Народното събрание, а именно актуализираната Пътна карта „Климат и енергетика“. И сме я внесли не само защото това е една от реформите, които са свързани с второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост, но и защото това е един основополагащ документ, който ще даде стратегия и визия, и ние искаме да чуем Вашата обратна информация. Също така Интегрираният национален план „Енергетика и климат“ е въпрос и в момента е подложен на обществено обсъждане, но аз също имам колебанията дали да го довърша този план в рамките на един служебен кабинет, без да има възможност за един по-задълбочен дебат и дългосрочна стратегия. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители, господин Министър! Безспорно Маришкият басейн е едно от сърцата на българска енергетика. Капиталът, който е там, е най-вече работната ръка. Естествено, и земята, с която разполага комплексът. През годините съм имал възможност да ръководя Браншовия съвет, който се прави ритмично в Министерството на енергетиката именно с колегите от синдикатите, от ТЕЦ-а и от мините, и темата за цената на въглищата винаги е била поставяна на преден план. С годините дори и колегите разбраха, че когато една стока не върви, това, че ѝ вдигаш цената, няма да подобри финансовите показатели или пък финансовия резултат. В момента трябва да се направи внимателен анализ – и това от дългосрочно и постоянно работеща базова мощност, по какъв начин комплексът „Марица-изток“ да запази функцията си, работните места – както в ТЕЦ-а, така и в Мините, и да функционира с една основна цел в дългосрочна перспектива, както и в момента е заложено в Плана „Енергетика и Климат“ до 2038 г., а именно с основна цел да гарантира енергийната сигурност на страната. На тези хора сме разчитали и ще продължим да разчитаме през годините – както в момента да дават енергия за регулирания пазар, така и в най-тежките моменти на минусови температури да се грижат за това във всяко едно домакинство в България да има ток. Господин Министър, мисля, че нещото, върху което трябва да се концентрираме в момента, е именно да се запази основната част от имуществото на мината. Какво имам предвид? Рекултивираните територии – има практика след тяхната рекултивация да бъдат предавани на областния управител на Стара Загора. Предаването на областния управител на Стара Загора се случва с приемателна комисия, която се води от Министерството на земеделието и храните заедно с колегите от енергетиката. Проблемът, който виждам лично аз там, е, че при предаване държавата се лишава от един капитал в лицето на това, че предава земя със сменено предназначение и я обръща отново в земеделска земя, което е огромна загуба. От друга страна, този капитал се предава на областния управител, който пък разполага с него, за да бъдат правени заменки и обезщетения на имоти, които са отнети по една или друга причина заради инфраструктурни обекти на територията на страната. Молбата ми към Вас е съвместно с министъра на земеделието да пуснете заповед – както Вие към търговското дружество „Мини Марица-изток“, така и той към своите служители, при рекултивацията и предаването на земята тя да не бъде обръщана като предназначение и статут и да се намери възможност тази земя да бъде съхранена, ако щете, в самото дружество, което да разполага с нея за по-късни проекти. Защото те могат да бъдат осъществявани с цел съхраняване на работните места, с цел развиване на други дейности. Така че това е основното ми послание. Можем да изговорим още много неща, но за съжаление, политическата нестабилност през последните три години доведе до факта, че България от държава в първите редици, която стартира проектите по JTF, се превърна в държава, която просто заради политическа нестабилност няма възможност да взема дългосрочни решения. Няма как да обвиняваме което и да е служебно правителство за това, че е довело до някаква посока. Липсва след 2021 г. цялостна стратегия за възможността да се види в комплекса как да бъдат разработени нещата. (Реплика от ПП-ДБ.) Още повече… (Реплика от ПП-ДБ.)Много е смешно, господин Рибарски, за съжаление, е плачевно. (Реплика от ПП-ДБ.) Защото до 2021 г. завещах на колегите зам.-министри, които дойдоха след мен, карта, която показваше точно до всеки ТЕЦ рекултивираната територия. Госпожа Десислава Танева като министър на земеделието беше тръгнала да разработва в новия програмен период специална стратегия, за да може в Стара Загора, в която има традиции в леката промишленост и в хранително-вкусовата промишленост, да бъдат обособени различни индустриални зони до самите ТЕЦ-ове, които като допълнителен приход освен електроенергия да могат да продават и топлоенергия на тези специални зони или индустриални зони. Беше разработен от вицепремиера Дончев специален закон за индустриалните зони и насочване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост за финансиране на тази инфраструктура. И отидохте, подписахте се под подписката на миньорите – с едната ръка се подписахте на подписката, с другата се подписахте пред Европейската комисия да поемете ангажимент за намаляване на емисиите само на ТЕЦ-овете. (Реплики от ПП-ДБ.)

Така че не ме дърпайте за езика. Темата на разговора и това, което исках да кажа, беше съвсем различна. Не е въпросът да се компрометираме.

Времето!

Оставете го времето. Времето го изгубихте Вие. (Реплики от ПП-ДБ.) Изгубихте го Вие, защото в последните три години точно Вие бяхте тези, които съсипахте енергетиката – с източването й, с невзимането на решения. Аз се опитах да кажа, че не можем да търсим отговорност на служебните правителства. Напротив, можем да търсим отговорност, след като така поставяте въпроса! Именно Вашите лидери, влизайки в политиката, минаха през тези служебни правителства, които вършаха после и с редовните в енергетиката.

Така че, господин Министър, ще уважа от Ваша страна съвместна работа с министъра на земеделието, което да съхрани възможността тези територии да бъдат използвани в перспектива за нови дейности и съхранение на работните места в района. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и възгласи: „Браво! Браво!“)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, като се заговори за избори, винаги темата в залата по два-три часа е изслушване за спасяване на мините и ТЕЦ-овете. Ние този дебат може да си го запишем или да си го върнем от архива и просто да го пускаме тук на колегите да слушат. От тези дебати обаче нищо не произхожда, абсолютно никакво решение не е взето, което да е подпомогнало дейността на Мините и на ТЕЦ-ове. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Всеки път е едно предизборно говорене, популистки идеи, отричане на зелената сделка, отричане на пазарните механизми. Чухме, че с увеличението на цената щяло да се оправи състоянието на „Мини Марица-изток“. Трябва дейността на Мините да бъде съхранена, защото се вижда, че настъпват и такива моменти, особено в сегашните летни месеци, в които цените не се движат по очакваната траектория. Притеснителни са данните, които изнесе господин Малинов. Тези цифри са в резултат на нещо, което ние може би от самото начало, откогато сме започнали политическата си дейност, обясняваме, че до този момент така или иначе се стига. Този момент е резултат на това, че договорите на основни клиенти на „Мини Марица-изток“, „КонтурГлобал Марица изток 3“ изтичат. За тези хора, които там в момента също губят работата си, никой не е обелил дума от тази трибуна. Само мини, ТЕЦ-ове, мини, ТЕЦ-ове. Знаем какъв беше подходът на ГЕРБ за политическите назначения в тези дружества, там са заети изключително много хора. По време на избори те са подложени на едни предизборни обещания, намерения, като нищо не води до подобряване на тяхното положение. Те продължават да не виждат светлина в тунела, но както казах в един от въпросите, за мен изходът е единствено през инвестиции. Ние за инвестиции възможност виждаме през Плана за справедлив преход както в региона, така и в това, което беше заложено за възстановяване на тези терени. Попитах също и за инвестиции, които да покриват собствено производство за енергията, която потребяват. Това също би подобрило финансовото състояние. Това е една инвестиция, която трябваше да бъде направена преди години, и това дружество да не е изложено на тези огромни разходи, които дава за електроенергия, и то във време, за което министърът каза, че голяма част от заетите и част от производствените дейности се намират в ситуация на престой. Просрочените задължения, новите заеми, които предстои да се взимат – това е просто временно решение, което няма да подобри дългосрочно положението на „Мини Марица-изток“. Всичко това е резултат от дълги години на гледане в друга посока и повдигане на тази тема само от избори на избори. Аз споменах, че последно цената на въглищата е вдигана по времето на кабинета на Кирил Петков. Всичко след това, което е свършено, виждаме, че води до едно задължение – 237 млн. лв. натрупани загуби, теглят се заеми за заплати. Това говори на всеки, който разбира от финанси, че това дружество е в изключително тежко положение. Моят апел е към министъра. Той спомена, че Министерството на енергетиката евентуално ще е някакво междинно звено при обсъждане на Плана за справедлив преход. Не позволявайте апетитът за ваучери за преквалификация да надделее над това, което трябва да се случи в региона като реални инвестиции в производствени мощности. Господин Вълчев много напоително всеки път с тази тема – справедливия преход, едни дружества, едни инвестиционни намерения, това са инвестиционни намерения, които трябва да създадат реално производство. Ваучерите за преквалификация, каквато е специализацията, и част от тези обучителни центрове, които бяха създадени преди време за обучение по английски и компютърна грамотност, не мисля, че са спасителният пояс за заетите в комплекса. Те очакват реални инвестиции в реални икономически дейности, които да им предоставят заетост със същата работна заплата и с дългосрочен хоризонт. Така че наблюдаваме темата. Ще видим какво ще се случи и с обещаната целева вноска, която Европейската комисия трябва да одобри, и най-вероятно тази тема ще е повод за обсъждане и на обсъждане в следващите месеци. Благодаря.

Извинете, господин Министър, ако ми позволите – да се обърна само с едно изречение към господин Рибарски. Господин Рибарски, Вие казвате, че трябва да направим запис и че изобщо няма никакво значение какво обсъждаме и какво не обсъждаме по отношение на бъдещето на комплекса „Марица-изток“, но аз ще Ви припомня, че точно заради такива обсъждания, предизвиквани от ВЪЗРАЖДАНЕ, направихме няколко неща, заради които „Мини Марица-изток“ все още функционира. Едно от тях е забраната за разпродаване на терени на парче на Мините, за което, за щастие, успяхме да убедим залата и да имаме консенсус да направим така, че все още да имаме в цялост терени, с които по-нататък да има какво да се планира да се прави. И другото нещо, което съвсем наскоро се случи по отношение на финансовата помощ от 250 милиона, която беше замислена може би като – няма да се опитвам да се изразявам меко, няколко частни фирми да влязат да рекултивират терените на Мините. И всъщност, благодарение на това, че ние тук, пак в зала – и Вие подкрепихте тогава нашето предложение в крайна сметка тези финансови ресурси да останат в активите на мините. Така че винаги има смисъл да говорим, когато има някъде грандиозен проблем. Уважаеми господин Министър, Вие казахте: „Много ми се иска да има някакъв разговор, да има надежда, да има как да се справим с Мините“. Само че ние от Вас не очакваме надежда, не очакваме да имате желание за нещо, очакваме да имате действия и намерения. Вие казахте и нещо друго. Обърнахте се така към залата – извинявам се, но ми прозвуча много драматично, че трябва да търсим обединение между изпълнителната и законодателната власт за решения. Само че ние такова обединение вече няколко пъти направихме и на база на това обединение, което се направи тук в пленарната зала от Народното събрание, ние не видяхме абсолютно никаква реакция от изпълнителната власт, каквато и да беше тя – служебна или редовна. И тя – извинявайте, че пак ще бъда безкрайно откровена, е обвързана основно около ГЕРБ. Защото да не се лъжем – през 2019 г., когато започнаха конкретните проблеми и се пропусна Механизмът за капацитет, управляваха ГЕРБ. Тогава министърът на енергетиката се снимаше с едни много скъпоструващи багери за „Мини Марица-изток“ и се обещаваше светло бъдеще за Мините, но по същото време се пропусна възможността България да има механизъм за капацитет (реплика от ГЕРБ-СДС) и това в крайна сметка в дългосрочен план обричаше… Ще Ви покажа, госпожо Петкова, и статиите от въпросното събитие, така че няма нужда да си говорим през залата. Оттам нататък Вие казвате – има тук внесена пътна карта от новото служебно правителство и тя ще бъде разглеждана. Ами ние имаме 100% консенсусно обединение върху друга пътна карта, която обаче по някаква причина в момента вече е различна на сайта на Министерския съвет, и то от няколко месеца. Тоест пътната карта, която одобрихме тук, докато миньорите протестираха и бяха затворили основни пътни възли, тя вече е различна. Тоест какво като имахме обединение! Следващ път имахме обединение по предоговарянето на Националния план за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетик“. Да, исторически консенсус в Народното събрание. Трима или четирима – не знам колко министри на енергетиката минаха, и нямаше нито една среща, направена по този въпрос. Сега служебният министър-председател Главчев дава някакви заявки, че той ще прави това. Само че ние все пак от известно време познаваме добре политическия живот и особено риториката на ГЕРБ и знаем как това, което ГЕРБ могат да обещаят, никой не може да даде. Така че ние се съмняваме, че в момента министър-председателят Главчев ще тръгне да направи нещо и да договаря нещо. През тези 2,5 години, в които ВЪЗРАЖДАНЕ е представена в Народното събрание, ние не сме спирали и един ден да се борим за това комплексът „Марица-изток“ да функционира – не само защото лично аз съм от Старозагорския регион и за нас това би бил един икономически и социален крах предвид на решенията, които се взимат, а и заради функционирането на нашата държава. През цялото време на изслушването беше внушавано от всички парламентарни групи колко много скъпо струват „Мини Марица-изток“ – теглили сме кредити, ама какви били лихвите по кредитите, колко задължения и така. Да, факт е – „Мини Марица-изток“ има задължения. Факт е обаче, че тези задължения са съвсем целенасочено постигани благодарение на политиката на редица правителства. Само че нека да припомня и обратната част на нещата – когато имаше криза от ковид, кой спаси възможността бизнесът да функционира и домакинствата да имат електроенергия? „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ 2. Първо чрез това, че ние изкопаваме ресурси от него, произвеждаме ток на местно ниво, без никакво значение дали границите са отворени, или затворени – нещо, което е абсолютна ценност за българската енергетика и не може да бъде измервано във финансови ресурси, защото е национална сигурност, и от друга страна, че ние реализирахме печалби през ТЕЦ 2, които отиваха във фонд, от който изплащахме обезщетения за бизнеса, първи път. Втори път това стана, когато започна военният конфликт в Украйна. Отново трябваше да разчитаме на „Мини Марица-изток“ и на ТЕЦ-а, на работата на миньорите, на енергетиците и на работата на дружествата, като непрекъснато от сутрин до вечер в медиите съвсем системно се прави кампания как едва ли не те са някаква тежест за българската икономика и няма как да бъде решен въпросът с тях. Не е вярно! Лъжа е! Трети път – да, малко по-емоционален път. Преди две седмици горя около Стара Загора и не само област Стара Загора, а и няколко околни области. И понеже държавата ни е толкова добре обезпечена и разполагаме с такива грандиозни ресурси – благодарение на уникално доброто управление, трябваше техниката на „Мини Марица-изток“ да помага в гасенето на пожарите и миньорите лично да бъдат ангажирани там. Това е да имаш държава, защото това е държавно предприятие и може да бъде включено във всяка една кризисна ситуация, както през последните години се доказа. Когато казваме, че те инцидентно печелят, няма как – когато за 2,5 години аз Ви изброявам система от практики, това да бъде инцидент. Не, това е тенденция.

Благодаря, приключвам, госпожо Кирова. Затова ние трябва да направим няколко много прости неща според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ и аз Ви ги казвам в последните секунди на становището си. Първо, независимо дали управлението е служебно, редовно или каквото и да е, трябва да се инициират срещи между министерските съвети на държавите, които не са съгласни със сегашното действие на зелената сделка и с въглеродните емисии. Този разговор в момента има ниша да бъде проведен на ниво Европейски съюз. Това е може би много по-предходен разговор от това да се говори за ИНПЕК или каквито и да е други споразумения, нотификации и така нататък. Зелената сделка в момента се клати и има уникалната възможност да бъде тотално разклатена и България трябва да бъде инициатор на това нещо като една от най-засегнатите държави. На второ място, стратегия за устойчиво енергийно развитие, а не ИНПЕК. Първият документ, който е записан в Конституцията, е: „…в правомощията на Народното събрание и Министерския съвет е да определят енергийното развитие на държавата“.

Стратегията за устойчиво енергийно развитие на държавата трябва незабавно да започне да се прави. И на финала – в тази стратегия или като отделен документ трябва да има конкретно стратегия за развитието на комплекса „Мини Марица-изток“ като национално богатство. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Колеги, ценна беше дискусията, но все пак аз не разбирам защо тук групичката ПП се опразни, а те имат основна отговорност за темата, по която дебатираме днес. Колегата Рибарски, който хвърли един фишек и удобно избяга от залата малко след Венко Сабрутев, забрави да пропусне, че последно цената не е вдигана от правителството на Кирил Петков, а е вдигана от правителството на Денков. Именно служебният министър Румен Радев увеличи цената на въглищата, и то точно в един момент, в който потреблението им падаше в целия регион. Господин Стойнев, това даже и по времето на държавна планова икономика никой нямаше да го направи, камо ли по време на пазарна – когато търсенето на нещо пада, ти да му вдигнеш цената, и естествено, ние си загубихме потребителите. Затова сега мариците изобилстват от въглища, които, с изключение на ТЕЦ-а, няма кой друг да закупи. Аз все пак искам да благодаря на министъра, че прави нещо, което е много важно, а именно, че изпълнява решенията на Народното събрание. Това е нещо, което при предишни правителства ние не наблюдавахме. Тогава министрите правеха абсолютно каквото си искат, даже имаше действия в пълен разрез с решенията, които ние тук сме предложили, приели, гласували. Не искам да напомням специално за „Мини Марица-изток“ как в едно предишно правителство на хората, които освен с контрабанда, се занимаваха и с други работи, а именно, че трима министри обикаляха фирмите с три различни карти, карти, карти. И имам предвид сателитна снимка от Гугъл мапс на „Мини Марица-изток“, а с маркер си бяха нарисували различни парцели. Между другото, трите карти бяха коренно различни и това е типично за ПП. Предлагаха различни парцели за соларни паркове на различни компании – нещо, което тотално противоречи на решението на Народното събрание, което и колегите тук преди малко споменаха – че без санкция на Народното събрание разпореждане със собствеността на Мините не може да има. Благодаря, господин Министър, за това, което сте направили като бонус, а именно един малък и един голям блок да работят. В рамките на регулирания пазар това ще гарантира работата за известно време, което все пак е глътка въздух за миньорите, освен другите решения, които от ДПС сме предложили заедно с колегите в залата и са приети. Колкото до дългосрочната стратегия, за която всички питат – само преди няколко месеца, въпреки предизборната кампания, ние с колегата Делян Добрев от Комисията по енергетика наистина инициирахме заедно с немското посолство едно посещение, за да видим немските колеги как се справят с въглищния преход. Между другото, те не просто са по-напред от нас, а те вече са завършили един въглищен преход в рамките на Рурския регион и каменните въглища. Имат доста опит, включително и лош опит, който не е лошо да го знаем, така че да заобикаляме някои грешки. Колеги, тук ще отправя един апел, защото имаме някакви свръхочаквания едва ли не изпълнителната власт сама да си свърши всичко, министърът да дойде и да ни предложи, а ние да кажем: ами харесва ни, не ни харесва, приемаме го, не го приемаме. Не, не е така! В Германия по никакъв начин не е подходено така, а напротив, има нужда от диалог – нещо, което ние правим и ще продължаваме да правим. За съжаление, процесът не е бърз. Има нужда не от идеи, които ние тук в тази зала да предлагаме, а има нужда от идеи, които участващите в процеса, а именно заетите в мините, в ТЕЦ-овете, във всички свързани индустрии; местните власти, научната общност да кажат какво те искат, какво е възможно и какво виждат като възможно решение. След това вече нашата роля е това, което са направили и в Германия, а ние да си го запишем в закон, така че да има предвидимост, а не всеки да хвърля разни концепции. В този закон трябва да има ясна времева таблица и срокове кога какво ще се случи. И ако искаме, да се възползваме – нашите колеги от Германия са го направили и в 2028 г. те са си заложили един междинен преглед, за да видят дали наистина тези тенденции, които в момента изглеждат като реални за Европейския съюз, ще бъдат така, ще останат така, дали няма да има промяна на икономиката, включително структура, така че да се наложи ние да коригираме нашата стратегия. И тогава вече, естествено, пак може да обсъдим по какъв начин да го запишем. Колеги, всичко това обаче няма как да се случи, без да има едно редовно правителство. Господин Министър, за съжаление, ние имаме очаквания от Вас като от редовно правителство, затова няма да Ви се обидим, ако правите такива действия. В крайна сметка при нас е отговорността да направим такова, но когато моментът дойде, когато след диалога сме готови, наистина тук в тази зала трябва да си свършим работата и да запишем в един закон, в едно решение това, което заетите искат. Колеги, още едно нещо само искам да набележа. Както споменаха и колегите преди мен, както споменахте и Вие в изложението си, господин Министър, наистина има достатъчно модели за осигуряване на работа на заетите в тези райони, включително в рамките на следващите 5, 10, 15 години, когато те ще завършат своя трудов път в рамките на този сектор. Но истинската промяна, структурната промяна, която някой ден трябва да се осъществи, не засяга тези хора, а засяга техните деца и внуци. Слава богу, вярваме, че Старозагорският район и свързаните с него – Хасковски, Пловдивски, имат достатъчно икономически и научен капацитет да направят такива модели, които да работят и в следващите 30, 40, 50 години, което е много по-важно, а дотогава какво ще стане с енергетиката, предполагам, че предстои да разберем. Благодаря Ви. Завърших.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Господин Министър, напълно сте прав в отговора си на моя втори въпрос, защото наистина вече толкова свикнахме с Вас, че Ви считаме за постоянен министър, а Вие все още сте служебен министър. Може би беше добра идея служебният кабинет да стане редовен кабинет, за да си продължите работата и да Ви подкрепяме. Уви, възприе се подходът за политически кабинети! Сега виждаме докъде води това наистина – до нови избори. А когато има толкова начесто избори, няма как да има единна позиция, която да се защитава и на европейско ниво. Само че, колеги, проблемите са много и наистина не могат да бъдат решени сега и веднага! За мен лично всичко започна от далечните 2014 – 2015 г., когато трябваше да се изготвят териториалните планове за справедлив преход. Тогава колегите от ГЕРБ – вместо държавата да ги изготви, ги дадоха на частни консултантски компании, които изместиха държавния интерес и които започнаха да ги подготвят. И добре, че накрая отново в служебно правителство се наложи Министерството да се намести, така че да бъдат одобрени и от Европейската комисия. Господин Министър, в краткосрочен план действията Ви са правилни и когато започна предизборната кампания, аз лично Ви призовах за включването на два блока на регулирания пазар, след като отложихме либерализацията. Това беше един правилен подход и Вие го направихте. Също така считам, че трябва да се подпише един социален договор между държава, работници и работодател, така че миньорите да бъдат наистина спокойни за това, което се случва, тъй като в момента държавата де факто се лута, не предприема нищо и настъпва хаос. Хубаво е такъв договор да го има, защото това е точно полският модел, като там наистина показват как се защитава национален интерес. За съжаление, на европейско ниво ние не го правим, тъй като може би, от една страна, в страната постоянно има политически кризи, а от друга страна, не знаем какво трябва да се случи и каква е нашата национална цел. Ние нямаме национална цел, уважаеми дами и господа, защото ние тук сме разделени, защото нямаме определен документ, който да ни обедини! И какво имам предвид? Преди малко колегите от ПП-ДБ – виждам, че и господин Рибарски влиза, заявиха: „Време е за инвестиции.“ Хубаво е да има инвестиции, само че от кого? Частни компании, които да се облагодетелстват, или дали държавата да прави инвестиции в самото предприятие, което да се развива? Давам пример, слушайте ме внимателно. Една частна компания, която щеше да закупи мотриси, които са на стойност над 1 милиард, беше готова – компанията е европейска, да построи завод за тези мотриси в Старозагорския регион, завод за ремонт, и заплатите там да са приблизително като заплатите на миньорите, а там се изисква наистина квалифицирана работна ръка. Тогава информирах и премиера, тъй като наистина чух за тази европейска компания, че инвестицията е над 1 милиард. Какво се случи с нея? Разбира се, че тя беше отстранена! Как искате да дойде някой, който да желае да разкрива работни места, при положение че няма абсолютно никаква подкрепа?! Ще спечели една компания, където сигурно ние ще ремонтираме тези мотриси в Сърбия, в Турция или в съседна Румъния. Убеден съм. Тоест, господин Министър, това, което липсва на страната ни, е наистина тази единна позиция, която да се защитава в Съвета на Европа, да Ви дава на Вас тази възможност заедно с другите участници. Защото всички виждаме, че тази зелена сделка е несправедлива, механизмът на емисиите е несправедлив. Няма как най-бедните държави да плащат най-високата цена, следователно затова е и надеждата в този Европейски парламент. И тук всички парламентарни групи, които имат европейски депутати, трябва да бъдем единни за цялостното предоговаряне, защото Европейският парламент в момента ще избере и новото правителство на Европа – именно Европейската комисия. Защото няма как ние тук да се лутаме, да си говорим, да обсъждаме, да имаме краткосрочни мерки, които понякога са правилни, но на нас ни липсва дългосрочната визия. Да, комплексът трябва да работи. Да, България има нужда от външната енергетика. Да, Европа има нужда от тази енергетика – и виждаме това, което се случва в Германия. Разбира се, че трябват новите технологии – било то за улавяне, било то за намаляване, но тази цена е конкурентна. Единствено пазарът я изкривява заради тази прословута цена на емисиите, иначе цената е конкурентна. Това е базова енергия, без която ние не можем, защото виждате какво се случи, каква е флуктуацията на пазара. Да, в момента се увеличава и търсенето от страна на Украйна за енергия, защото там вече има недостиг на енергия. Именно сега е моментът ние като едни български политици да се загрижим за енергетиката, която да произвежда нужната енергия, ние сме тези, които трябва да взимаме решенията. Но когато има това противопоставяне, когато ни се слагат политически правителства, правителства без приоритети, когато нямаш – и никой не желае, и не желаеш да преговаряш с другите, се получава именно това – в момента страдат хората в сегашната ситуация. И ние се обръщаме към служебния министър с надежда той да реши тези проблеми, но няма как да ги реши, защото той няма парламентарно мнозинство. Така че, колеги, дали ще се върви на избори, или не – в крайна сметка има още една възможност разумът да бъде преди политиката. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Чухме отношенията на парламентарните групи, чухме въпросите. Аз не съм специалист в областта, но за мен лицемерието на някои от парламентарните групи е очевидно и като неспециалист го виждам. В какво се изразява това лицемерие? От парламентарната група „Продължаваме Промяната“ се говори за инвестиции, трябва да дойдат отнякъде инвестиции. От групата на ГЕРБ се чу, че имало идеи за индустриални зони, за преквалификация на работниците, за изграждане на алтернативни производства в тези терени, за да може заетостта да се запази, за да може да има някакво социално отговорно поведение от страна на властта спрямо заетите в Маришкия басейн и в другите области, където е развит енергийният сектор. В нашия Териториален план за справедлив преход пише, че трябва да е налице честен и справедлив преход, смекчавайки социалното въздействие и въздействието върху заетостта. Хубаво. На думи всичко е хубаво. В Плана са написани думите, изречени са думите, само че реално какво се случва? Защо лицемерието е налице? Ще върна малко времето назад в предишното Народно събрание, в предишната сглобка, в предишното правителство. Имаше един момент, в който ГЕРБ и ДПС дори излизаха от залата, нямаше кворум, проваляха се заседанията. Това беше моментът, в който се договаряха едни милиарди. Ставаше въпрос за много пари. И тези милиарди, вместо да се договорят за инвестиции, да се насочат към хората, да се намери алтернативно производство, да бъдат преквалифицирани, тези милиарди по един тъмен начин бяха договорени да бъдат усвоени от 30 фирми. И аз съм сигурен, че тези 30 фирми са близки до тази сглобка, а именно до „Продължаваме Промяната“, ДПС и ГЕРБ. И тогава аха правителството да падне, защото ставаше въпрос за много пари. Именно тук е лицемерието, което аз като неспециалист виждам и цялото българско общество го вижда. Дори и кметът на Стара Загора тогава беше довел хората с автобуси. Гласува се едно решение, че ще бъдат предоставени 250 милиона. Първоначално бяха 200, някой предложи да са 250. Прие се. Уау! Хората бяха доволни, бяха агитирани, сигурен съм, да гласуват за правилните партии на изборите, Сега се оказва, че дори това няма да получат, защото се оказва, че това е протекционизъм, именно държавна помощ. Европейската комисия няма да ни позволи по този начин да спасим Маришкия басейн. Пак казвам, надявам се хората да видят лицемерието. Надявам се! Разбира се, ние трябва да спасим това производство. Гръцката държава спря производството на електроенергия от ТЕЦ-ове. Те не пушеха много години – може би 15. В последните няколко години при кризите се наложи да ги включат и комините им отново пушеха, независимо че въздухът се замърсява, въпреки че знаем, че Гърция по отношение на екологията е много по-напреднала от нас. Много! Включиха ТЕЦ-овете. Така и ние в кризисни ситуации трябва да имаме възможност, както казаха и други колеги, да ги включваме. Германия в началото на века при една от финансовите кризи предостави огромен финансов ресурс на Mercedes. И когато критично ѝ задаваха въпроса: „Защо помагате на една частна компания?“, германското правителство отговори: „Помагаме на Mercedes, защото имаме Mercedes.“ Ние българите нямаме Mercedes, за съжаление, но имаме ТЕЦ-ове. Това са изградили нашите бащи, нашите дядовци, нашите деди, затова са се трудили, живота за това са си дали. Парите на държавата затова са дадени и трябва да намерим възможност да спасим този капацитет. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме Програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 50-454-02-52, внесен от Делян Добрев, Искра Михайлова, Станислав Анастасов, Драгомир Стойнев и Павела Митова на 25 юли 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 25 юли 2024 г., Комисията по енергетика обсъди два проекта на решения, както следва – Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да възобнови Програмата за предоставяне на компенсации на небитовите крайни потребители на електрическа енергия, № 50-454-02-46, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, и Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме Програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 50-454-02-51, внесен от Делян Добрев, Станислав Анастасов и група народни представители. Първият Проект на решение бе представен от народния представител Йордан Тодоров, вторият Проект на решение бе представен от народния представител Делян Добрев. С оглед на това, че точка втора от дневния ред на редовното заседание на Комисията бе „Изслушване на служебния министър на енергетиката и работодателските организации относно прекомерно високите цени на тока“, бе постигнат неформален консенсус дискусията да бъде обща с оглед сходността на темите. В дискусията бяха направени изложения от гостите на заседанието Васил Велев – АИКБ, Евгени Иванов – КРИБ, Добрин Митрев – БСК, Константин Стаменов – КРИБ, Атанас Димитров – БХРА, и Ричард Алибегов – БАЗ. Становища бяха изложени от Владимир Малинов – служебен министър на енергетиката, и Диан Червенкондев – председател на Управителния съвет на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. В последвалата дискусия по проектите на решения участваха народните представители Йордан Тодоров, Радослав Рибарски, Искра Михайлова, Делян Добрев, Станислав Анастасов, Драгомир Стойнев и Павела Митова. С оглед мащаба на адресирания в проектите на решения проблем и на сходността на двата проекта на решение бе постигнат консенсус за изготвяне на общ проект на решение с прецизирани текстове и подписан от представители на всички парламентарни групи, представени в Комисията по енергетика, с изключение на тази на „Продължаваме Промяната – Демократична България“. Бе постигнат и консенсус за това подписите на вносители да бъдат подредени по големина на парламентарните групи. Председателят на Комисията даде петнадесетминутна почивка. След възобновяването на заседанието народните представители разгледаха Общия проект на решение, който има следните мотиви: От началото на месец юли 2024 г. се наблюдава тенденция за повишаване на цените на електроенергията на свободния пазар в България и региона. През месец юли 2024 г. на пазарния сегмент „ден напред“ са постигнати рекордно високи цени на електроенергията: за 19 юли 2024 г. цена в размер на 1705,72 лв./MWh; за 20 юли 2024 г. в размер на 1032,44 лв./MWh; за 22 юли 2024 г. в размер на 1662,46 лв./MWh. Средната цена на електроенергията в България е третата най-висока в Европейския съюз след тази на Унгария и Румъния, като дори превишава нивата на цените на традиционно скъпите пазари на електроенергия в Италия и Гърция. Очакванията за месеците напред са, че тези ценови нива ще се запазят. Според Европейската енергийна борса сетълмент цените на енергийните фючърси в България за 23 юли 2024 г. са, както следва: – август – 200,92 лв. – септември – 175,63 лв. – четвърто тримесечие – 193,41 лв. Повишаването на цените на електроенергията е в резултат на дефицита на електроенергия на някои от регионалните пазари, намалените междусистемни преносни капацитети между страните в Югоизточна Европа, авариите и плановите ремонти на базови мощности в региона, както и на екстремно високите температури, предизвикали рекордно високо потребление през летния сезон –беше регистриран товар от 5500 мегавата. В резултат на тези фактори, които са извън контрола на пазарните участници, и предвид факта, че по-голямата част от електроенергията на свободния пазар в страната се търгува на борсовия сегмент „Ден напред“, се формират екстремно високи цени на електроенергията. Високите цени създават икономически неблагоприятна среда, засягат по негативен начин българската индустрия и генерират допълнителна инфлация. За ограничаване на негативните последици от високите цени на електроенергията предлагаме своевременно да се приложи механизъм за компенсиране на крайните небитови клиенти за периода от 1 юли 2024 г. до 31 декември 2024 г. Предложеният механизъм предвижда компенсация в размер сто на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „Ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за съответния месец и базова цена в размер на 180 лв./MWh за крайните небитови клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. Средствата за плащане на компенсациите се осигуряват от набраните във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски по § 8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; по § 3 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и по § 3 на Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. Предложената мярка се явява и логично продължение на серията от мерки, целящи защитата на икономическите баланси и макроикономическата стабилност чрез запазване на конкурентоспособността на българските индустриални предприятия и ограничаване на инфлацията. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по енергетика с 16 гласа „за“, без „против“ и 2 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за възлагане на Министерския съвет да приеме Програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия, № 50-454-02-52, внесен от Делян Добрев, Искра Михайлова, Станислав Анастасов, Драгомир Стойнев и Павела Митова на 25 юли 2024 г.“ „Проект! РЕШЕНИЕ за възлагане на Министерския съвет да приеме Програма за предоставяне на компенсации на небитовите крайни клиенти на електроенергия Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Възлага на Министерския съвет в срок от 7 дни да приеме Програма за предоставяне на компенсации, свързани с цените на електрическата енергия на небитовите крайни клиенти съгласно чл. 36б, ал. 1, т. 4 от Закона за енергетиката за периода от 1 юли 2024 г. до 31 декември 2024 г. и при спазване на правилата за държавните помощи. 2. Компенсацията е в размер сто на сто от разликата между реалната средномесечна борсова цена на сегмента „Ден напред“ на „Българска независима енергийна борса“ ЕАД за съответния месец и базова цена в размер на 180 лв./MWh за небитовите крайни клиенти, независимо в коя мрежа са присъединени. 3. Не се изплаща компенсацията на небитовите крайни клиенти с цени под базовата цена. 4. На клиенти с цена, надвишаваща базовата по т. 2 със сума по-малка от размера на компенсацията, изчислена по реда на т. 2, се изплаща компенсация в намален размер на MWh, така че резултативната цена за клиента след компенсиране да не е по-ниска от базовата цена. 5. Средствата за плащане на компенсациите по Програмата по т. 1 се осигуряват от набраните във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ целеви вноски по § 8 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за прилагане на разпоредбите на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.; по § 3 на Преходни и заключителни разпоредби на Закон за държавния бюджет на Република България за 2023 г. и по § 3 на Преходни и заключителни разпоредби на Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. 6. Програмата по т. 1 е за целите на компенсиране на част от разходите за електрическа енергия на небитовите крайни клиенти в страната, с изключение на крайните небитови клиенти, съгласно § 3, ал. 14 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2024 г., за които вече се прилага Програма за компенсиране, одобрена от Министерския съвет с Решение № 294 от 23.04.2024 г., изменено с Решение № 481 от 4.07.2024 г.“ Благодаря, госпожо Председател.

Госпожо Председател, процедурата ми е да дадем думата първо на министъра – той изяви желание за становище от страна на Министерството на енергетиката, за да предотвратим всякакви опити за спекулации в дебатите, които предстоят. Знаете, че с това решение, което е на ВЪЗРАЖДАНЕ, успяхме да обединим по-голямата част от залата. Все пак във вчерашната комисия имаше парламентарни групи, които не подкрепиха това решение, и наистина, за да избегнем всякакви опити за спекулация, нека първо Министърът да даде становище.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вчера имах възможността да участвам, както беше споменато и в Доклада на господин Добрев, в дебата на постоянната Комисия по енергетика към Народното събрание във връзка с така предложения проект на решение. Както имах възможност да споделя вчера с част от колегите народни представители, – и се радвам, че имам възможността сега и с цялата зала да споделя не само моето лично мнение, но и експертното мнение на екипа ми и на Министерство на енергетиката, безспорно от началото на месец юли се наблюдават изключително високи цени на електрическата енергия в определена част от пазарите на Европейския съюз. Българският пазар е един от засегнатите, тъй като нашите съседни пазари, а именно Гърция, в България, Румъния, Унгария и частично Италия се квалифицират с изключително високи цени на пазара на „Ден напред“ и необоснованo високи цени в определени часове на деня – на пикова консумация, а именно в часовете след 19,00 ч. вечерта. Безспорно факторите, които влияят и оказват съществено значениe върху цените на електроенергията в този часови диапазон, от началото на месец юли са външни фактори, независими от производствените мощности на българската енергетика и в частност на държавната такава, която участва при формиране на ценовите нива. Имах възможност да спомена, че са няколко факторите: дали това е следствие на климатичните промени, или по-скоро на изключително високите температури в рамките на месец юли, създаването на невъзможност за пренос на електрическа енергия от Западна и Централна Европа към нашите пазари поради някои ремонти и създаването на трансграничните възможности за пренос на електроенергия. Не на последно място и инфраструктурата, която генерира и създава електрическа енергия на територията на Украйна, предвид превръщането на генериращи мощности на електрическа енергия в Украйна за военни цели, и над 80% от тази мощност беше атакувана от руски агресор и съответно извадена извън употреба и експлоатация. След като се запознах в рамките не само на дебата вчера в Комисията по енергетика, но и в рамките на работата на Министерството на енергетиката с това отражение върху промишлеността и конкретни сектори от българската икономика, ние извършихме анализ в Министерството на енергетиката относно финансовите възможности за предприемане на една такава компенсаторна мярка. Независимо вътре в Министерството на енергетиката имахме възможността да направим и този сравнителен анализ с колегите от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и съответно предприехме мерки, а именно тази седмица, в сряда, по мой доклад Министерският съвет прие Решение, с което продължи мярката за определяне тавана на приходите и за второто шестмесечие на тази година, което ще даде възможност да бъде генериран допълнителен финансов ресурс, съответно по параграфите, предвидени в Закона за държавния бюджет за 2024 г., за да може да бъде приложена една такава мярка. Считам, че предложението, което е внесено от народните представители за Проект на решение с определяне праг от 180 лв. и компенсаторния механизъм, който е предвиден спрямо цената на „Ден напред“, може да бъде изпълнено – има съответният финансов ресурс, който да бъде подсигурен за този период. И в действителност, както беше отбелязано вчера по отношение на дебата, то трябва да бъде съобразено и с механизмите съответно на европейско ниво за държавна помощ. На следващо място считам, че тъй като Програмата, която се предлага, е сходна, да не кажа идентична с програми, прилагани в предходни периоди, и предвиденият срок в Проекта на решението е именно седемдневен за възлагане на Министерския съвет да предложи такава програма – считам че е изпълним. Ние включително вече сме започнали подготвителни действия от вчера, за да можем на заседанието на Министерския съвет идната сряда да предложим конкретно тази програма. И ще положим максимални усилия да защитим от правна гледна точка, че този механизъм, който се предлага, не води до изкривяване на пазара, тъй като това е една мярка, която е справедлива. Предвижда се компенсацията да бъде еднаква и равна за всички небитови потребители на територията на България, базирана на обективни обстоятелства на база на един мегават час консумирана енергия. Благодаря Ви. Оставам на разположение, ако има някакви допълнителни въпроси.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Като съвносител, разбира се, че от „БСП за България“ ще подкрепим подобна мярка, тъй като тя е необходима мярка. Подобна мярка имаше и преди около година. Тогава наистина ситуацията беше различна, но пак се компенсираха небитовите потребители и отново беше правилна мярка. Още повече сега причината са външни фактори – не зависят от български производители, и считам, че мярката е навременна Казвам го най-убедено, защото с нас се свързаха най-вече хотелиери и ресторантьори, които именно са най-потърпевшите в този диапазон през деня и наистина не могат да смогнат. Това са малки производители, които не могат да смогнат наистина на тези цени. Съответно те стават неконкурентни спрямо своите колеги от Западна Европа и няма как да продадат своя продукт. Да не говорим, че наистина с конкретните примери, които бяха доста плашещи, хората искаха помощ. Хубаво е, че има държава, хубаво е, че има парламент, който се обединява. Все пак обаче нека да се замислим тука, особено последователите на неолибералната идея и последователите на свободния пазар за свободната конкуренция какво ще кажат в този момент, защото, ако няма държава, нито свободната конкуренция ще помогне на тези производители, нито либералните модели. Просто в такива моменти се налага наистина държавата да се намеси, защото иначе всички тези хора отиват на фалит. Пак казвам, защото това е нещо, което се случва извън страната и не е някаква грешка на конкретната политика – просто има такива флуктуации на пазара. Трябва да си зададем един въпрос – че не трябва и икономическите агенти да свикват, че държавата може постоянно да бъде зад тях. Нека да не забравяме какво е данъчното облагане в България. Няма друга държава, която има 10% корпоративен данък или 5% дивидент. Това е едно преимущество, което е дадено на нашите производители и от което те наистина трябва да се възползват, защото те досега се възползват от него и това е една добра мярка, само че за мен лично тя трябва също така да бъде преразгледана, ако искаме наистина свободна конкуренция, уеднаквяване на данъците и както се казва в пазарната икономика – най-добрият да продължи. Същото важи и за данък добавена стойност. Знаете, че в ресторантьорството, в хотелиерството са различни ставките, така че тези работодатели трябва да бъдат благодарни на българското правителство, на българския парламент. Но като цяло считам, че има какво да обсъждаме тепърва, да говорим, да дебатираме какъв да бъде наистина данъчно-осигурителният модел в страната. Но за да не бъда многословен, ще кажа следното – мярката е добра, мярката е очаквана, мярката е в подкрепа на родното производство. И винаги, когато има подобни действия, които са за подкрепа на българската индустрия, БСП ще гласува „за“. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Стойнев, обикновено съм съгласна с почти всичко, което Вие казвате в сектор „Енергетика“. В случая взимам реплика за това, че си позволихте да кажете за данъчното облагане на ресторантьорите, защото БСП къде бяхте, като аз два пъти предлагам да стане 20% данък добавената стойност за ресторантьорите? Вие ми гласувате против! Така че, ако обичате, когато се изказвате за енергетика, сте брилянтен, но много Ви моля, когато искате да подкрепяте такива решения, за да можем да уеднаквим данъчната ставка на абсолютно всички сектори, да подкрепяте следващия път предложенията на „Има Такъв Народ“. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Стойнев, в изказването си казахте: нека да не свикваме бизнеса всеки път да получава компенсации. Точно това правите с това решение! До месец юни имаше действащ механизъм. В първия месец, в който няма, Вие скачате и предлагате механизъм. Какъв точно дисциплиниращ ефект сте заложили в това решение? Абсолютно никакъв! „Ден напред“, 180 лв. и точка – някой друг ще плати сметката! Аз след малко и в изказване ще кажа какви са нашите опасения и ще вземем решение въз основа на проведения днес дебат. В Комисията се видя, че твърдо се стои зад това решение, най-вероятно днес ще се приеме, но трябва след време да си говорим и за последствията. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Благодаря на репликиращите. Уважаема госпожо Митова, да, ние от БСП тогава не гласувахме за 20% данък върху ресторантьорството, тъй като считаме, че това трябва да бъде национална политика от страна на правителството. Именно правителството трябва с разговори с браншовите организации да се убеди, че то трябва да вдигне данък добавената стойност. Защото, ако започнем ние всичките народни представители да даваме ставки, мисля, че доникъде няма да стигнем. Данъчната политика е работа на правителството. Именно то трябва да я предлага, именно то трябва да е убедено наистина, че ще носи приходи, че ще носи справедливост, и едва тогава трябва да бъде подкрепяно от останалите парламентарни групи. Да, ние в БСП имаме своето виждане, но разбира се, ние можем да го налагаме само с дебати, с виждания, с разговори. Ние нямаме тази информация, която има правителството, за да можем да вземем правилното решение. Казвам, че това е въпрос на един бъдещ дебат каква точно да бъде ставката в ресторантьорството и хотелиерството, и този дебат трябва да се води от страна на правителството, когато ни предостави цялата информация и ние наистина да вземем това решение. Ние апелираме за такъв дебат. Дали е правилно, или не, е въпрос на изводите на този дебат, точка. Относно това, което каза господин Рибарски. Господин Рибарски, разбира се, че трябва да се помага в трудни ситуации. Казвам го, защото на нас лично ни се обадиха хотелиери, които са притеснени, че сметката им от 10 хил. лв. ще стане 100 хил. лв. Имам колега, който е бил в ресторанти – само че сега го няма до Вас, който беше учуден как така не работят климатиците. Когато му казва собственикът на ресторанта: заради скъпия ток, се получава една наистина доста конфузна ситуация. Хората пестят от всичко, но когато това не е заради тях и когато знаем, че това ще е една краткосрочна мярка – краткосрочна в рамките на 6 месеца, защото в икономиката даже това е още по-малко от краткосрочна мярка, това наистина е нещо необходимо, така че ние твърдо подкрепяме тази мярка. Оттук нататък си представям само, колеги, ако бяхме приели либерализирания пазар за битовите потребители, както се предлагаше от Промяната, какъв хаос щеше да настъпи на пазара. И щяхме да се чудим откъде да намерим още средства да подпомагаме пък битовите потребители, за да компенсираме разликата. Затова считам, че подобни мерки са добри. Разбира се, че бизнесът не трябва да свиква, но аз това го виждам наистина като един много кратък период в историята на едно предприятие или в една фирма. В момента има изкривяване на пазара по може би изкуствени причини – това, което се случва в Гърция, за тази профилактика, която се случва в Германия, и причините са извън нас. В този кратък период ние не можем да си позволим български туроператорски фирми да губят пакети за следващия сезон, защото туризмът стана 14 – 15% от брутния вътрешен продукт и това де факто е една индустрия. Ти я подпомагаш днес краткросрочно, защото тя наистина има нужда от това. Така че неправилно сте разбрали моите думи. Разбира се, трябва да има лека аларма, че държавата не може навсякъде да подпомага, но в такива моменти мисля, че повече от всякога – за един кратък период от шест месеца, държавата е длъжна да помогне, и затова ние подкрепяме тези действия. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, Проектът на решение, който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ внесохме и който колегите от ГЕРБ възприеха и копираха, та затова се налага в момента да разглеждаме този общ Проект на решение (шум и реплики), има за цел да подпомогне бизнеса в такъв труден момент, в който се намира в момента. Знаете всички какви са цените на електрическата енергия – в определени часове на денонощието цените стигат между 1000 и 1500 лв. Проектът на решение има за цел точно това – да подпомогне, да върне компенсациите за бизнеса за периода от 1 юли до края на годината. По предварителни разчети, които всъщност вече не са предварителни, защото бяха потвърдени от министъра на енергетиката, държавата има пълната възможност дори да намали тавана на цената от 200 лв. на 180 лв. и можем да се справим с този разход. Това, че държавата няма пари, изобщо за мен не е аргумент, защото не мога да приема, че имаме пари да плащаме стотици милиони помощи за украинската държава, а в същото време нямаме пари да си подпомогнем собствения бизнес. Това е абсурдно! Считаме за изключително – дори критично, бих казал, необходимо да подпомогнем бизнеса, с което ще подпомогнем и икономиката на страната си в този момент най-малкото защото знаете, че в момента се намираме в разгара на летния сезон, и по индикации, а и по данни на браншовите организации има пълната вероятност летният сезон да бъде провален. Защото, когато един туристически обект не може да си покрие разходите за електрическа енергия, не може да си посрещне тези разходи, няма друг избор, освен да затвори обекта преди края на сезона. В крайна сметка никой не може да си позволи да работи на загуба. Затова се надявам тук в тази зала… Не можем просто да си позволим да стоим като странични наблюдатели за това, което най-вероятно ни очаква, ако не бъде прието това решение. А това, което ни очаква, е масови фалити на фирми, хора, останали без работа, без препитание, без заплати, без спестявания, а в същото време да си гласувате през две седмици, да не кажа всяка седмица, някаква помощ за Украйна. Това наистина е просто недопустимо и отвратително, бих добавил! Надявам се, че никой в залата не си е позволил лукса да забрави, че преди по-малко от 2 години инфлацията в страната – промишлената такава, стигаше над 30%. И тогава отново причина беше всъщност високата цена на електрическата енергия и основните енергоносители. Така че истината е, че ако допуснем отново такава инфлация в такъв размер да се развихря в държавата, ако изпуснем нещата от контрол, не само бизнесът ще бъде застрашен от фалит, но и хората ще бъдат вече застрашени от фалит особено ако го допуснем в такъв период от време. И в тази връзка считам, че тези компенсации са не само за бизнеса, – те са компенсации и за потребителите, за всички нас, които сме потребители на крайни стоки и услуги, които бизнесът произвежда. Защото, когато един разход на дадена фирма във връзка с производството на дадена стока се увеличи – в случая говоря за разход за закупуване на електрическа енергия, тази фирма няма друг избор, освен да калкулира този допълнителен разход в стойността на крайната стока, която произвежда. И в резултат на това ще стане това, на което всъщност всички ние станахме свидетели през последните години, а то беше масово вдигане на цените на стоките по магазините, масово обедняване на хората. Мисля си, че в крайна сметка трябва да се замислим какво точно искаме тук в тази зала. Искам да Ви напомня, че по официални данни спестяванията на хората само за една година – по време на периода с високата инфлация, се стопиха с 30 – 35%. Какво искаме тук в тази зала? Спестяванията на хората да се стопят с още 35% или искаме тези пари да се запазят? Считам, че с това гласуване по това решение ще си проличи много ясно тук в залата кой точно иска спестяванията на хората да се спестят в името на това да има повече пари за повече помощи за Украйна. И това ще бъдат хората, които няма да подкрепят този проект на решение, който ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предлагаме с цел да има компенсации за бизнеса при таван на цената от 180 лв. Отново ще повторя – това не са просто компенсации за бизнеса, това са помощи за българските потребители, за хората, в името на това техните спестявания да се запазят. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Вчера на Комисията този въпрос протече по абсолютно същия начин – всички искат и се обявяват за подкрепа на българския бизнес. Ние също искаме да подкрепим българския бизнес, основно в посока планиране и прогнозиране на техните разходи. Това става единствено въз основа на дългосрочни договори. Тези дългосрочни договори, както и при изминалата такава ситуация, в която трябваше да се компенсира – има предлагане на пазара на такива договори, но никой не ги търси, защото се знае, че в крайна сметка се идва в парламента, пет партии предлагат някакъв компенсаторен механизъм, таван от 180 лв., и всичко се покрива. За пореден път сме в тази ситуация и нищо ново не е научено, нищо старо не е забравено. Дългосрочните договори обаче са проблем за планирането и прогнозирането на българските енергийни дружества. Тези дружества, особено АЕЦ и ТЕЦ, в сегашната ситуация се опитват да предлагат и да подсигурят своето производство на една дългосрочна основа. Когато те предложат седмичен, месечен или тримесечен договор, никой не го купува и те по този начин са принудени да работят ден за ден, седмица – една, две. В случая на тези две трябва това да премине през планиране и закупуване на съответните въглеродни емисии. Този начин е пагубен за българската енергетика. Те са изложени на много по-голям пазарен риск по този подход, който Вие избирате. Всеки път ние виждаме, че бизнесът планира своите разходи за електроенергия на база пазара „Ден напред“. Това нещо не мисля, че все още съществува в Европа под някаква форма, всичко е „Ден напред“. И като станат такива високи цените, се идва в парламента и се търси компенсация. Само преди два месеца си говорихме и за дефицита на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Той все още е неустановен – по думи на министъра. Към края на октомври ще се окаже 440 млн. лв. и този дефицит ще бъде увеличен с още 230 – 240 млн. лв. евентуално за компенсации, които компенсации обаче са по друг параграф. В този параграф са средства, събрани за компенсиране наистина, но тези средства бяха събрани с оглед на предстоящата либерализация за битовите потребители. Именно тези средства трябва да бъдат запазени във Фонда, защото от 1 януари 2026 г., както направихте либерализацията, хората от днес за утре ще се окажат изложени на абсолютно същия риск. И това са битови потребители. Ако един бизнес потребител може да се обърне и знае къде му е интересът в разговорите за закупуване на енергия, и търговците да го съветват, това не мисля, че толкова бързо ще се случи за битовите потребители. Те трябва да се ориентират в ценови предложения, търговци и за това нещо все още не сме видели пък информационна кампания, която трябваше да е започнала през месец март. Всичко, което засяга битовите потребители, се отлага. Това, което обаче работодателите поискаха, за една седмица виждаме, че тази програма ще трябва да бъде приета от Министерския съвет – с уверение от министъра, че ако днес я приемем, до другата сряда ще бъде приета и в Министерския съвет. Проблемът обаче не мисля, че ще бъде решен. Небитовите потребители ще се окажат в същата ситуация – предизборно големи обещания за компенсации. Такива обещания имаше за „Мини Марица-изток“. Днес разбрахме, че от шест до осем месеца ще е отговорът на Европейската комисия за нотификацията. В това решение също е записан един ред за спазване на правилата за държавни помощи. Така че тези седем дни – моите очаквания са може би за есента или за следващата зима да има някакъв компенсаторен механизъм, а нашето разбиране от изслушването вчера на работодателските организации е, че те се нуждаят буквално от днес за утре. Не трябва да се изпада в тази ситуация. Това решение под никаква форма няма пък и някакъв дисциплиниращ характер. Онова, което слушаме до момента, е „дайте да дадем“. Допълнително дефицитът ще бъде увеличен и със средства, които предстоят за компенсиране на природния газ в Чирен. Нещо, което обаче това решение не взема предвид, е и евентуално искане от електроразпределителните дружества за компенсиране на техните мрежови такси. Те също в момента са изложени на високи цени на електрическа енергия. Тези мрежови такси бяха компенсирани с предишните механизми и тези мрежови такси пряко засягат битовите потребители. Защо са пропуснати – не знам. Колко ще е разходът – предстои най-вероятно да разберем. И тези 230 – 240 милиона, които ни уверяват от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, че няма да са проблем, може би ще набъбнат до едни 350 – 400, не дай боже, по-висок ресурс. Така че предстои и моето очакване лично е, че това решение няма да доведе до очаквания резултат от небитовите потребители. Такова решение имахме и за един лев компенсиране – законопроект беше. Ние тогава го подкрепихме, само и само да се види, че… Никой не получи един лев. Тогава също имаше нотификация и тази нотификация накрая се наложи да я отменим със закон. Въпреки това лев не сме видели. Господин Малинов каза, че под никаква форма няма да се нарушава пазарът. Пазарът се нарушава, защото, когато сложите 180 лв. таван, аз не виждам какъв е стимулът да се търсят конкурентни цени. Купуваш, каквото намериш ден напред на спот пазар, 180 лв. ти е таванът. Тук обаче ще се появят и другите дефекти, с които се сблъскаха небитовите потребители, особено малките и средните предприятия. Те са на едни стандартни товарови профили, при които са обречени на един профил, който в голяма част от случаите не отговаря на тяхното реално потребление почасово, и виждат в сметките си цена, която не е 180 лв. в крайна сметка. Получават се едни по 200, 300 лв., защото са потребявали, особено пекарните, които работят в часове, които имат висока цена на електроенергията. Те виждат, че този механизъм под никаква форма не ги защитава. Така че единственият начин за постигане на реален ефект е насърчаване на дългосрочните договори. Компенсирането на база пазар „Ден напред“ не върши абсолютно никаква работа. Вярвам, че в това, което днес най-вероятно ще се приеме, трябва обаче да се обърне внимание и на битовите потребители. Това е единственото нещо, за което ние днес вярваме, че евентуално може би Европейската комисия няма да каже, че е непозволена държавна помощ. Така че ще предложим редакция в това решение и тази редакция ще е свързана с нещо, което дълги години се отлага, дълги години не му се обръщаше внимание, а последните месеци разбираме, че се сформират някакви работни групи, но резултат не се вижда отникъде. Енергийната бедност. Ние приехме дефиниция за „енергийна бедност“ и тази енергийна бедност е само тема за разискване в някакви работни групи между Министерството на енергетиката и Министерството на труда и социалната политика. Щом за седем дни може да се приеме Програма за небитовите потребители, ние искаме да възложим на Министерския съвет да приеме и Програма за битовите потребители и тези, които са енергийно бедни. Тези, които спрямо дефиницията са в състояние на енергийна бедност. (Реплики от народния представител Делян Добрев.) Така че, госпожо Председател, аз ще предложа редакция, която искам да подложите на гласуване. В наименованието след думите „компенсации на“ да се добави „домакинства в положение на енергийна бедност и“.

Ама няма дефиниция за „енергийна бедност“!

След „Реши: Точка 1. Възлага на Министерския съвет в срок от един месец да приеме Програма за компенсиране на домакинства в положение на енергийна бедност“.

Те са на регулиран пазар!

Това, че са на регулиран пазар, не означава, че няма домакинства в положение на енергийна бедност. Аз не искам за пореден път да се отлага механизмът за компенсиране на енергийно бедните. Всичко се отлага, отлага, отлага, ще дойде месец януари 2026 г. и ако в момента има домакинства в положение на енергийна бедност, тогава може да се окаже, че са много повече и механизъм няма. Тогава най-вероятно никой няма да приеме механизъм за седем дни или за два дни. Така че нека в Решението – подложете го на редакция – да се обърне внимание и да има някакъв смисъл това решение, и реално нещо да се свърши, защото предполагам, че по всичко останало Европейската комисия или няма да вземе отношение в следващите месеци, или ще каже, че е непозволена държавна помощ и измества пазара на електрическа енергия в целия регион. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Рибарски, по време на обсъжданията на тази тема в Комисията – тъй като имам уважение към Вас, Ви посъветвах от „Продължаваме Промяната“ да не се изказвате по темата поради простата причина, че ще срещнете доста компетентни мнения на Вашите бръщолевения. В случая мазохизмът Ви е безграничен. Вие излизате на тази трибуна и започвате да говорите за това как трябва да се защитават битовите потребители и енергийно бедните. Три пъти изменяхте Закона за енергетиката – Вие! Въпреки това, че Директива 944 по никакъв начин не ни задължава да либерализираме пазара за битовите потребители, решавате, че трябва да го либерализирате! Добре, че сме ние от „Има Такъв Народ“, БСП и ГЕРБ, за да можем да възпрем Вашите мазохистични вопли за това и битовите потребители в момента да бъдат принудени да бъдат компенсирани за 1800 лв. на мегаватчас в пиковите часове. След това обяснявате за това как средствата, които били останали във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, трябвало да бъдат използвани за компенсации на битовите потребители. Вие, всъщност Вашият финансов министър направи така, че да има този дефицит във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. И отново благодарение на „Има Такъв Народ“, БСП и ГЕРБ – нещата се опитахме да ги стабилизираме, но финансовият Ви гуру Асен Василев реши, че този 1 милиард, който бяхме предвидили да бъде разплатен на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, за да компенсира дефицита, трябва да бъде платен с дълг от страна на Българския енергиен холдинг, тъй като той е невероятен виртуоз на това да връща парите при себе си, така че да може Българският енергиен холдинг да му плати и данъка върху тези средства. Естествено, нищо от това не се осъществи. Сега Вие говорите за дефицита във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Аз просто наистина не разбирам що за мазохизъм и що за простотия е това Вие от „Продължаваме Промяната“ изобщо да се изказвате по темата, при положение че цялата зала има консенсус за това как трябва да се компенсират небитовите потребители! И Вие излизате тук и сега ще се сблъскате с Искра, с Делян, с мен! (Ръкопляскания от ИТН и ГЕРБ-СДС.)

Господин Рибарски, чудесно е, че днес вече се включихте в дискусията по отношение на това как трябва да бъде подкрепяно българското население, било то от страна на битови или небитови крайни потребители. Вчера заехте изключително интересна позиция, предвид че Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в момента е изпразнен благодарение на Вашата коалиция – че няма нужда да бъде подкрепян българският бизнес, който пряко, ако не бъде подкрепен, ще се отрази на джоба на всеки български гражданин. Това всички го знаем. От друга страна, Вие днес правите едно предложение, което… Подозирам, че сутринта сте се събудили и сте си казали: защо пък да не стана днес най-големият популист? Обаче ние за пръв път решаваме да направим жест на добра воля и ще Ви подкрепим, господин Рибарски, от ВЪЗРАЖДАНЕ, с единствената цел да повярвате в себе си, че понякога и от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ може да се сетите, че съществуват някакви български граждани, които са в нужда, защото, когато Вие управлявахте, това дори не се сещахте, че съществува. Дефиницията беше забавена изключително дълго време. И второ, каква е методиката, по която в момента могат да се случат тези компенсации? Понеже вчера този въпрос не го повдигнахте в Комисията – не е обсъждан нито с Фонда, нито с Министерството, с никого, предполагам, че в дупликата си Вие сте решили как точно трябва да стане това и ще осведомите българските граждани, които адресирате с това Ваше предложение, което, пак казвам, ние ще подкрепим като жест на добра воля, че се осъзнавате, че има български граждани в нужда, което досега не знаехме, че сте забелязвали. Моля да обясните как точно ще се случи, така както ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, предлагайки подкрепата за бизнеса, обяснихме как точно тя може да бъде реализирана. И само една вметка, тъй като госпожа Митова неколкократно каза, че благодарение на три парламентарни групи не е въведена към момента либерализацията за битовите потребители на електроенергия. Само да припомня, че когато отваряхме за дискусия Плана за възстановяване и устойчивост, от ВЪЗРАЖДАНЕ – в първото предложение, което бяхме внесли, още преди две години казахме, че това е крайно критична мярка, която не само сега, а изобщо не би следвало да се прилага в България, при положение че ние имаме затворен цикъл на производство на електроенергия, което спокойно може да обезпечава бита. И изобщо за никаква либерализация не трябва да става дума. Така че, господин Рибарски, с интерес очакваме във Вашата дуплика да ни обясните как точно това, което предлагате, би могло да бъде реалност. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Господин Рибарски, във връзка с начина, по който нарекохте мярката, а именно „дайте да дадем“ – нищо общо с това, което си представяте Вие, не е „дайте да дадем“. За нас ситуацията е форсмажор и тя не може да бъде решена с обикновени пазарни мерки. Ще Ви обясня защо ние го приемаме като форсмажор – специално за туризма говоря. Пакетите се формират като цена и се продават, предишната година най-скоро продадените пакети, които в момента се използват, са продадени може би в края на февруари. Тоест тогава цената е формирана при едни условия и при едни цени на енергията, сега те са съвсем различни. И точно това създава форсмажора. Колегата Тодоров от ВЪЗРАЖДАНЕ каза, предположи, че част от хотелите ще затворят по средата на сезона. Няма такъв филм, колега. Затворят ли по средата на сезона, означава, че затварят завинаги, защото тези пакети имат съответните неустойки. И тези неустойки са изключително високи, не са по джоба и по силите на почти никой от малкия и средния бизнес, хотелиерския. Така го предположихте. Така че поради тази причина ние приемаме тази мярка като форсмажорна, ще я подкрепим, защото, ако не знаете, ще Ви кажа: в туризма формирането на цената е на базата на два основни показателя – труд и цените на електроенергията, и когато единият показател е скочил неколкократно, няма как сметките на тези пакети да излязат и няма как по този начин бизнесът да устои. А след като фалира бизнесът, съответно остават без работни места, остават без данъци, осигуровки и така нататък. Така че това, което ще влезе в държавата, ние ще се лишим от него, така че е редно държавата да подпомогне в този случай бизнеса, който е в затруднено положение, за да може после той да подпомага държавата от своя страна. Благодаря.

Благодаря госпожо Председател. Започвам с господин Проданов, защото неговата реплика имаше най-много смисъл. В неговата реплика се съдържа именно и отговорът, който аз търся за българските енергийни дружества. Щом има планиране в туризма – Вие казахте пакети от миналата година, които са базирани на труд и електроенергия, същото нещо се случва и в енергетиката. Когато един ТЕЦ трябва да планира енергията, той предлага конкретни продукти – дългосрочни, средносрочни. Въз основа на тези продукти, които продаде, той планира на какви и при какви условия да закупи въглеродните емисии. Електроенергията от ТЕЦ-овете в момента основно се формира от въглищата, или горивната база, цената за гориво, и съответните въглеродни емисии, които трябва да плати. Така че това, което се случва в туризма, трябва да започне да се случва и в българската енергетика. Бизнесът – аз разбирам идеално ситуацията, в която е в момента бизнесът. Напълно съм наясно с цените, под никаква форма не съм убеждавал колеги да подкрепят или да не подкрепят, тяхното мнение днес ще бъде базирано изцяло на дебата. Идеята ми е как и защо ние за пореден път стигаме именно до този проблем, който е изключително сериозен и води до разхищаване на средства от Фонда, които пък средства, за жалост, госпожа Митова, която се подвизава в БЕХ, когато не е избрана за народен представител, нищо не е разбрала – нито как функционира Фондът, нито откъде тези средства Асен Василев – поредната опорка, която слушахме, бил взел пари от Фонда. Защо беше отменено Решението, което Министерският съвет прие за средства и възстановяване на средства в този фонд? Защо беше отменено това решение? Защо този дефицит тепърва ще разбираме месец октомври колко е и тепърва пък някой ще търси пари къде да го компенсира? Вие казахте, че бръщолевене било моето изказване. Вашето беше абсолютно безсмислено. Това, което се опитвахте да ни обясните, са стари предизборни истории. Госпожа Искра Михайлова явно не е запозната с промените, които приехме. Има си дефиниция. Енергийната бедност – слушаме за нея 10 години. Аз оставям на Министерския съвет въз основа на срещите, които знам че се провеждат на работни групи, те да определят какъв точно да е механизмът. Дефиницията е налична, така че аз с това предложение се надявам наистина вече да видим и един механизъм, който да се занимава с енергийно бедните. Това, че в момента беше отложена тази либерализация – със сигурност по дефиниция все още има хора, които изпитват енергийна бедност. И не трябва да бъде оставян този въпрос за последния момент, защото 2026 г. ще дойде и тогава компенсирането ще е доста сериозно, ако ние нямаме дори разработен механизъм, защото механизмът за небитовите го прилагаме вече за втори път, и от днес за утре, когато има разработен механизъм, ние можем и сами тук да вземем решение той да бъде прилаган за определен период и в самите бюджети да бъде заложен. Предстои да се гледа в края на годината бюджет, така че без механизъм няма как да си говорим въобще за енергийно бедните битови потребители. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз Ви препоръчвам да не подкрепяте предложението на господин Рибарски и ще Ви кажа защо. Сега, на всички ни е ясно – и Вие го казахте от тази трибуна, че това бяха бръщолевения, които нямаха нищо общо с енергетиката, но има и нещо по-лошо. Господин Рибарски не разбира, че ако впишем тук защитените потребители, бедните потребители, енергийно бедните, то всъщност ще им вдигнем цената на тока. Няма да я намалим, ще я вдигнем. Защото това решение е да се компенсира до 180 лв., а те в момента плащат 127. Значи Рибарски иска на енергийно бедните тока да го направим от 127 лв. на 180 лв. (Ръкопляскания, смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това предлага Рибарски в момента, като, колеги, той го предлага с една-единствена цел – да обърка залата, Вие да си помислите, че правите нещо за енергийно бедните; да обърка залата и този проект на решение да стане такава каша, че Министерският съвет да не може да го изпълни. Това няма да им е за първи път. И знаете ли защо при предишни случаи „Продължаваме Промяната“ и лично господин Рибарски гласуваше с двете си ръце „за“ същото предложение? Този проект на решение е копие на проект на решение, което това Народно събрание е гласувало. Копие! Пълно копие! Разликата е, че тук пише 180 лв., там пише 200 лв. Знаете ли защо? Защото тогава управляваха те и ги беше страх, че ако не го приемем този проект на решение, ще излязат хората по улиците, бизнесът ще излезе на стачка и ще им падне правителството. А сега те не мислят за бизнеса. Мислят единствено за това, че идват избори и как да съберат още някой глас. И затова искат това решение да не се приеме, бизнесът да страда, хората да получат – ресторантьорите специално, 5 – 10 пъти по-високи сметки, да излязат по улиците и служебният кабинет да падне. Те работят да саботират управлението на тази държава. Изобщо не им пука дали бизнесът може, или не може да си плати тока. Изобщо не им пука, колеги! Защото, когато те гласуваха за компенсациите за тока в предходните народни събрания, тогава токът беше по-евтин, отколкото е сега. Защо при по-евтин ток подкрепяха, а сега при по-скъп ток, който достига 1700 – 1800 лв. вечер, не подкрепят с измислени аргументи – трябвало да се нотифицира, трябвало това, трябвало онова?! Не ги подкрепяйте, колеги, те не знаят какво говорят. Единствената им цел е да се саботират тези решения, единствената им цел е да саботират подкрепата за бизнеса и конкурентоспособността. По този начин, между другото, саботират и приемането ни в еврозоната. Колкото е по-скъп токът, толкова е по-висока инфлацията, толкова по-малък шанс имаме да влезем в еврозоната. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това е. Ето затова ВЪЗРАЖДАНЕ можете да ги подкрепите, те са вече във Вашата лодка, колеги, поне действията им са такива без значение, (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) без значение какво говорят, без значение какво говорят. Да. Колегите казват, че Асен Василев е лично тяхна номинация, защото той направи всичко възможно от три години ние да се отдалечаваме от еврозоната. (Шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Фактите са това, ние говорим просто факти! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че, колеги, подкрепете компенсациите за бизнеса, не подкрепяйте глупавата поправка на колегата, защото тя е с една-единствена цел – да саботира приемането на това решение, и ще доведе до увеличение на цената за енергийно бедните, а не до намаление. Благодаря.

Господин Добрев, за пореден път доказахте, че четенето с разбиране Ви е силна страна. Четем едно и също решение, аз правя редакция „Министерският съвет да предложи Програма“ и Вие казвате: „ще се вдигне цената на 180 лв.“ и „не подкрепяйте компенсиране за енергийно бедните домакинства“! Аз не мога да разбера до какви висини се извисяват Вашите инсинуации и спекулации от тази трибуна?! Вие по същия начин пробутахте и цял законопроект за едно левче, от който законопроект никой не видя ефект. Никой не получи нито едно левче! Сто и осемдесет лева – смятането и то не Ви се отдава, щом програма на Министерския съвет за компенсиране на енергийно бедните под някаква форма се препокрива с това, което сте написали за небитови крайни клиенти. Това са съвсем различни програми, които Министерският съвет трябва да разработи, и ако Вие в момента използвате тази, разработена по времето на Кирил Петков, не предлагате нищо ново, това беше разработено тогава. Първо бяха със средства от бюджета, след това се пристъпи към средства от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. И това нещо тогава обаче се случваше по регламент, който се случваше в цяла Европа. В момента такъв регламент няма. И Вие в момента предлагате същата програма, а ние искаме да се разработи същевременно в порядъка на един месец програма, която да може да се използва за компенсиране на енергийно бедните. И Вие казвате на залата: „Не подкрепяйте енергийно бедните, подкрепете бизнеса!“ Къде видяхте припокриване на двете решения, под каква форма – 180 лв. щяла да се вдигне цената на битовите потребители?! Абсолютно едното няма връзка с другото. Това са съвсем различни програми и цената, която плащат битовите потребители, е по ценово решение на КЕВР. Енергийно бедните ще могат да получават допълнително средства по програма, отделно разработена от Министерския съвет. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми, господин Добрев, тъй като не мога да репликирам преждеговорившия, затова се обръщам към Вас като човек, който се подвизава в Българския енергиен холдинг, когато не е народен представител, да Ви помоля да обясните – тъй като Вие все пак сте председател на Комисията по енергетика, на колегите от „Продължаваме Промяната“ как функционира Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, по какъв способ колегата Василев източи Фонд „Сейф“ и механизма „Сейф“, как се извършват компенсациите от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“? И така, като сте там, попитайте го и къде му е зърното? Благодаря Ви.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Добрев, аз Ви моля да обясните на господин Рибарски каква е разликата, свързана с пълната либерализация на пазара за битовите потребители, регулираната цена от КЕВР и неговата амбиция за създаване на механизъм за компенсиране на битовите потребители. Това е изключително важен момент и този, който прави подобно предложение, означава че не познава изобщо как работи системата. На първо място, защитата на енергийно бедните и защитата на битовите потребители в България е уредена с това, че те ползват регулирана от Комисията за енергийно и водно регулиране цена. Ние нямаме право на друга подкрепа, докато пазарът за бита не се либерализира напълно. Това е изискване съгласно Европейската директива. Тогава, когато има напълно либерализиран пазар за битовите потребители, тогава трябва да бъдат подпомагани енергийно бедните. За да бъдат подпомагани, те трябва да бъдат идентифицирани. За да бъдат идентифицирани, трябва да има критерии. Затова, колеги, седнете, прочетете какво пише в Директивата, не губете времето на българските граждани и на българския парламент с това, че не сте си направили труда да прочетете елементарни неща. Излизате, правите предложения, които нямат нищо общо с действителността. Апелирам за повече четене преди такива предложения. И, господин Добрев, моля Ви и Вие да изясните на господин Рибарски всички тези детайли. Благодаря Ви.

Госпожо Петкова, с удоволствие бих обяснил на господин Рибарски дотолкова, доколкото той може да ме разбере, защото му е трудно разбирането – може да чете, но разбира трудно, но за съжаление, той излезе от залата. Вероятно се притесни от нашата реплика или от моята дуплика и избяга. Въпреки че аз от залата му подвиквах да остане все пак да ни чуе, защото излизаш, правиш реплика и искаш да чуеш какво ще ти кажат от отсрещната страна, но не. Избяга, защото знае, че ние сме прави във всичко, което казахме до момента. Избяга, защото той и неговата група бяха хората, които искаха да либерализират пазара за бита. Помните ли? И този месец сега нямаше да се тревожим за бизнеса, а щяхме да се тревожим за хората, защото хората с ток по 1,80 лв. на киловатчас вечер – ще го кажа така, че да ме разберат обикновените потребители, с 1,80 лв. на киловатчас енергия щяха да ни избесят на уличните лампи навън, ако бяхме приели предложението на господин Рибарски. Затова избяга, защото това не му отърва, тази истина не му отърва. Благодарение на останалите групи в миналия парламент – почти всички от тези, които сега ще подкрепим подкрепата за бизнеса, отложихме либерализацията и битовите потребители са защитени – те плащат 127 лв. ток на мегаватчас, а не 1800. Тоест 127, а не 1800! По отношение на това, че този механизъм бил разработен по времето на кабинета на Кирил Петков – да, от групата на ГЕРБ, от мен и Вас като мои колеги. Ние го разработихме, внесохме го. Аз Ви казах, затова че ги беше страх да не им падне кабинетът, го подкрепиха. Но, да, същият този механизъм работи вече няколко години в България. Този механизъм беше разработен от ГЕРБ и този механизъм... Ето, върна се господин Рибарски. (Реплики на народния представител Радослав Рибарски.) Да, лично обяснение ще се радвам да вземете. Този механизъм работи и това се доказа, така че няма защо да се притеснявате сега. По отношение на Законопроекта за един лев – да, господин Рибарски, този законопроект е мой и да – той десет месеца не работи, защото Вие, Вашето правителство не го нотифицира в Европейската комисия, не ѝ изпратихте едно обикновено писмо за 10 месеца! Като видяхме, че няма да стане, той заработи и за един месец събра 100 милиона! 100 милиона за един месец от „Лукойл“ във Фонда за енергийна сигурност благодарение на този закон! Така че аз внасям проекти на решения, аз внасям закони, които са от полза за хората, а Вие единственото нещо, което сте направили за последните четири-пет години в това Народно събрание, е да уредите фирмите на Вашите роднини с пари по Плана за справедлив преход. За това ще кажете ли нещо? Помните ли ги онези фирми в индикативния списък, които щяха да получат стотици милиони по Плана за справедлив преход? (Реплики.) Ами дайте ми един пример за друг законопроект, който Вие сте внесли, освен за либерализацията, която ние отхвърлихме! (Реплики.) Така че, ако обичате, бъдете малко по-скромен, за да не се връщаме да си припомняме кой какво е направил в това Народно събрание. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Госпожо Председател, излязох за две минути от залата, за да пия вода и си чух сигурно пет пъти името. Мисля, че имам право за едно лично обяснение към господин Добрев. (Шум и реплики.)

Избяга!

Темата на това, което аз предлагам, няма нищо общо с това, което господин Добрев се опитва да пробута на залата. Аз настоявам за разработване на програма от Министерския съвет. Това не означава, че от утре започва компенсиране на енергийно бедните. Тази програма трябваше да е разработена вече, трябваше да е разработена, когато заедно приемахме Закона. (Шум и реплики.) Вие законопроектите, които аз предлагам, не ги подкрепяте, за разлика от това, което правите постоянно с ВЪЗРАЖДАНЕ – едните вкарват законопроектче, Вие – същото законопроектче. Вчера видяхме Проект на решение – те са много доволни, че нещо са предложили, и в крайна сметка Решението, което гледаме днес, е изцяло Ваш проект на решение. Не знам господин Ганев как ще възприеме това нещо, с изключение на една точка и от куртоазия добавихте мотивите на ВЪЗРАЖДАНЕ – колкото да се запишат в това решение. Всичко останало е базирано на компенсаторен механизъм, който, отново повтарям, беше разработен въз основа на регламент по времето на Кирил Петков. Това, което Вие предложихте, беше един Проект на решение – от 250 лв. да се компенсира. Както всичките Ви решения – Министерският съвет да реши как и по каква програма. Всичко е така написано във Вашите решения. Компенсаторният механизъм, който в момента действа, беше променян и адаптиран няколко пъти от Министерството на енергетиката. Господин Малинов може да се запознае през какви редакции мина този компенсаторен механизъм. Да, може да се използва в сегашния момент, но ние казахме какви евентуално ще са последствията както за Фонда, така и за българската енергетика, която губи своята прогнозируемост и планиране, в частност ТЕЦ-овете. (Шум и реплики.) Наистина се надявам залата да се отнесе отговорно към разработването на Програмата за енергийно бедните семейства. Не може само да се приказва за това нещо и всички да се упражняват. (Реплики от народните представители Делян Добрев и Цончо Ганев.) Относно фирмите се надявам господин Малинов да обясни Плана за справедлив преход и това, което се случи с тези инвестиционни намерения, докъде е стигнало.

Под каква форма ще протече този процес, защото това е повод за много спекулации. От 100 фирми – господин Добрев се оглежда, аз също знам кои са неговите фирми в този списък, така че да не се... (Ораторът говори при изключени микрофони. Шум и реплики.)

Госпожо Председател, моля да обясните на търговския представител на чичо Дечо (смях), че ВЪЗРАЖДАНЕ внесе своя проект на решение (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ) един ден преди Комисията. Господин Търговски представител на чичо Дечо, ГЕРБ внесоха тяхното решение 20 минути преди Комисията. Правите ли причинно-следствена връзка, или да Ви го нарисувам, защото Ви е трудно? (Шум и реплики.) Трудничко Ви е, да Ви го кажа пак: това, че лъжете оттук, няма да Ви издигне повече в очите на чичо Дечо и повече няма да можете да му дадете няколкостотин милиона на чичо Дечо! Разбрахте ли, господин Търговски представител? (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене. Оставихте Рибарски уж да се обяснява лично, пък той тук говори за ТЕЦ-ове, мини, мецове и така нататък. Накрая беше много интересно, че спомена този списък с фирми. Всъщност, господин Министър, аз допълвам неговия въпрос. Конкретният въпрос на господин Рибарски беше: какво става с Проекта на фирма „Металик“ АД на Дечо Колев за 277 млн. 690 хил. лв.? (Шум и реплики. Възгласи: „Ааа!“) Това беше въпросът, който искаше господин Рибарски да Ви зададе, затова е дошъл господин Рибарски в този парламент. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Процедурата ми е по начина на водене, която донякъде припокрива това, което каза господин Добрев. Лично обяснение се прави, когато някой е засегнат и обиден. В случая на чичо-Дечовото му бяха дадени аргументи, че е несъстоятелен на професионален спор. Там нямаше някаква обида, имаше доказателства, че говори глупости по професионална тема. Това го прави човек, който е представител на политическа партия. Да обясним на хората с прости думички – това означава всеки един български гражданин, ако беше изваден на свободния пазар, в момента да бъде като фирма и да плаща по 1500 лв. ток. Това го предлагаха чичо-Дечовото и останалите и Вие му позволявате да отговаря на професионален спор през лично обяснение?! Ако кажа, че господин чичо-Дечов е глупав, той има право да излезе и да има лично обяснение. Аз казвам, че е глупав – излез на лично обяснение! (Смях, шум и реплики.)

Уважаема госпожо Председател, скъпи дами и господа народни представители! Ще се опитам малко да потуша създалото се напрежение в залата. (Реплики.) Не?! Господин Георг Георгиев каза: не! Ами не тогава! В краткия живот на този парламент днес за първи път дневният ред отговаря на българските граждани. В крайна сметка това, което правим, е, от една страна, да защитим интереса на бизнеса, да спасим представителството на българския бизнес на световните пазари, да защитя аз лично като представител на Бургаски многомандатен избирателен район ресторантьорите и хотелиерите, а от друга страна, да не се случи това, което се случи преди няколко години, а именно да стигнем до галопираща инфлация благодарение на високата цена на енергоносителите и по този начин да ударим по джоба всички домакинства. Господин Рибарски виждам, че излезе от залата. Той няколко пъти каза, че бизнесът трябвало... (Реплики от народния представител Радослав Рибарски.) Извинявайте, господин Рибарски.

Във връзка с изказването Ви, че бизнесът трябва да се насочи към дългосрочни договори, си направих труда по време на Вашето изказване да погледна, че на Българската независима енергийна борса в последната седмица са се изтъргували два търга за последващата седмица за енергия. На ден на борсата се продават 80 хиляди мегаватчаса, а това, което се продава по дългосрочни договори, е едва 10% от тези количества. Няма как да задължим бизнеса или да му кажем: правете си дългосрочна стратегия за купуване на ток, при условие че на борсата производителите, пък и самите търговци, не предлагат такива продукти. Така че тук е важно да действаме бързо, мигновено и да защитим интереса на българските граждани, за да не се налага те да платят сметката в крайна сметка, а да осигурим необходимите средства на българския бизнес на всички участващи на свободния пазар. Апелирам и аз към Вас: не обърквайте българските граждани – те за нощна тарифа си плащат пет стотинки, срещу лев и 80, което трябваше да платят, ако бяха излезли на свободния пазар. Няма смисъл да разваляте така добре написаното решение и да вкарвате интрига между бизнеса и домакинствата, а напротив – трябва да спрем да бъркаме в джоба на домакинствата, да ги защитим и да осигурим допълнителни приходи за тях. Що се касае за насърчаване и въобще защита както на уязвимите, така и на енергийно бедните, госпожа Петкова много детайлно Ви обясни – на базата на пакета „Чиста енергия за всички европейци“ са разписани правилата, по които могат да бъдат защитени енергийно бедните. Те обаче започват да действат, след като напълно бъде либерализиран пазарът. Слава богу, тази либерализация на този етап беше спряна, защото действително сега темата щеше да бъде много по-голяма, а именно как вместо 100 лв. на месец домакинствата да плащат 1000 лв. и да компенсираме и тях. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, вземам последна реплика за този дебат. Явно колегите или отказват да ме разберат, или не искат да разберат. Това, което предлагам, е да се разработи програма. Тази програма трябва да е въз основа на дефиниция, която заедно приехме. Разработването на програма под никаква форма не засяга решението в останалата част, което Вие приемате – за компенсиране по вече доказан механизъм. Вие налетяхте, аз не очаквах такъв отпор от Ваша страна по едно решение, което може би при нотификацията пред Европейската комисия единствено точката за енергийно бедните и тази програма ще е нещото, което ще бъде насърчено. Всичко останало най-вероятно ще попадне в хипотезата за непозволяване на държавна помощ. Надявам се и осъзнавам, че бизнесът се нуждае от компенсиране, изпаднал е в тежка ситуация, но това, което чувам днес, е, че такива нотификации отнемат между шест и осем месеца. Вчера чухме, че се нуждаят от компенсиране от утре. Приемането на Решението днес и последващото решение в Министерския съвет под никаква форма не решава този проблем. Това се опитвам цял ден да Ви обясня. Ние сме подкрепяли компенсации, бяхме ги приели в бюджета, действаха до месец юни, но днес Ви казвам, че те вече водят до тежки последствия, като за Фонда се вижда, че има натрупан дефицит. Повтарям, под никаква форма не съм уговарял колегите си какво да гласуват. Най-вероятно голяма част от тях ще подкрепят такъв компенсаторен механизъм. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Станков, не можахте да обясните на някои колеги, че всъщност компенсаторният механизъм не харчи едни пари, които са заделени там във Фонда, тоест събрани са, а той действа на принципа на скачения съд. Когато цената на тока е много висока, въпросните 1800 лв. тогава в реално време отиват в АЕЦ „Козлодуй“ например и той по този механизъм ги връща – от АЕЦ „Козлодуй“ във Фонда за енергийна сигурност и Фондът за енергийна сигурност ги връща на бизнеса. Фондът се пълни, когато е много висока цената, и оттам има пари да върне на бизнеса. В обратната хипотеза – когато цената е ниска, например 150 лв., Фондът не се пълни, обаче няма и компенсации, защото те са само тогава, когато цената е 1800 лв. И затова какво е текущото състояние на Фонда – дали е на излишък, дали е на дефицит, няма никакво значение, тъй като, пак казвам, по механизма на скачения съд – ако е висока цената, ще има приходи и ще ги върне, ако е ниска цената, няма да има приходи и няма да ги върне. Още повече че тези две положения за това да се събират високите приходи във Фонда и евентуално да се връщат на бизнеса, ги има в § 3 и § 4 на действащия Закон за държавния бюджет за тази година. Тоест още миналата година при гласуването на държавния бюджет, с който аз на 99% не бях съгласен и гласувах против, има заложени въпросните § 3 и § 4, които са за събиране на пари и за компенсиране на бизнеса, ако това се наложи. Ето това правим – използваме тази хипотеза, дадена в Закона за държавния бюджет. Благодаря.

Благодаря. Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Уважаеми господин Рибарски, не мога да Ви видя пак в залата, но в интерес на истината се надявах да присъствате на моята дуплика, защото това, което искам да кажа, щеше да има много смисъл да вземете решение да оттеглите Вашето предложение. И ще Ви кажа защо. Вие изразихте в репликата си становище, че основно внасяте предложението в това решение, за да може да вървят успоредно двете процедури по нотификация – нотификация на държавната помощ, насочена към бизнеса, и нотификация, насочена към енергийно бедните. Вицепремиерът и министър на финансите госпожа Петкова също, ако пожелае, може да вземе отношение. Колеги, в Европейската комисия и въобще в цялото европейско законодателство непозволена държавна помощ към физически лица няма. Има нотификация на държавна помощ към микро-, малки, средни и големи предприятия, но към физическите лица по презумпция няма как да има държавна помощ. Тук молбата ми е към колегите от ПП-ДБ – говорете с господин Рибарски, няма нужда в момента да объркваме това решение. Тук виждам господин Асен Василев – Вие също ще се съгласите, държавна помощ към физическо лице няма как да има. Просто няма такъв механизъм в Еврокомисията и няма как да се обоснова, че сега предложението на господин Рибарски, виждате ли, влиза, за да може да вървят успоредно двете процедури, но то няма такава процедура. Така че действително – оттеглете го. Това е най-доброто, което можете да направите в момента. Господин Добрев, действително сте прав, защото пропуснах да обясня механизма на скачените съдове, и понеже много често наблюдаваме само пазара „Ден напред“, а на пазара интрадей имаше включително и цени от осем хиляди лева на мегават час. Това е осем лева на киловат, което пак се пренася в цената на бизнеса, а впоследствие и в домакинствата, така че тези осем хиляди лева, които са взети от държавните дружества – Вие сте абсолютно прав, те чрез механизма, който е създаден, ще стигнат до Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и респективно ще погасят високите цени чрез компенсациите към бизнеса. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, госпожо Вицепремиер, господин Министър, госпожи и господа народни представители! Скъпи колеги от ПП – обръщам се към Вас, господин Василев, прекрасно е. Добро утро! Добре дошъл! Обръщам се към Вас, защото Вие сте единствените хора не само в тази зала, но и в тази държава, които се противопоставят на механизма за подпомагане на бизнеса, който ние гласуваме в момента. За разлика от минали периоди, когато Вие имахте привилегията да заемате изпълнителната власт, тук няма нужда от някакъв много труден дебат с изпълнителната власт, била тя и временна под формата на служебно правителство, защото Вашите министри, а и Вие бяхте шампиони специално в областта на енергетиката по неизпълнение на решение на Народното събрание и приети закони от тази зала. Трябваше постоянно да следим и да видим по какъв начин, с какви промени, с какви параграфи, как точно да запишем нещо, за да не намерите начин да не го изпълните. Слава богу, че случаят сега не е такъв. На мен много ми се искаше да се обърна към господин Рибарски, който и вчера, и днес яростно Ви защитаваше, но той някак си завършва всяко свое изказване и реплика с действието: „Започвам да бегам, бате!“ и не можем да го намерим, за да му отговорим и да водим един смислен дебат. Колеги, това, което се опитвате да правите днес в залата, е наистина непочтено. Опитът да бъде противопоставен български бизнес на български граждани с това внушение, което се опита да направи господин Рибарски, и тази абсолютно некоректна поправка, просто не работи. Първо, противопоставянето на отделни групи в обществото е нещо убийствено за абсолютно всеки, който се занимава с политика. Второ, противопоставянето на граждани и бизнес, при условие че същите тези български граждани работят в същия този български бизнес, нали разбирате до какво води? И едните са компенсирани, и другите, а да не Ви напомням, че когато ставаше дума за регулирания пазар и за битовите потребители, точно Ваш министър ни предлагаше закон, с който искаше да либерализираме пазара. Румен Радев се казваше министърът, ще бъда коректен. И абсолютно същият министър ни каза тогава: ама, колеги, ето, предлагам Ви този закон, обаче аз не стоя зад него. Има поне десетина свидетели в тази зала на тази абсурдна ситуация, която се разиграваше преди. Така че моля Ви не се опитвайте по този начин да избегнете отговорността си. Ако искате, бъдете единствените в държавата, които не искат да помагат на бизнеса – на туристическия, и на хранителния бранш, разбира се, това си е Ваш избор. С избора има и политически последствия, но няма как да ни убедите, че сте загрижени за битовите потребители и за енергийно бедните. Имахте прекалено много време да направите каквото искате там, имахте всички министри, които бяха от Вашата партия специално в този сектор, и в социалната сфера, и в енергетиката, но нищо не се случи – нито за енергийно бедните, нито за битовите потребители. Ако не беше Народното събрание, сега трябваше да приемаме решение и за битовите потребители и наистина да ги спасяваме от безумните сметки, които вече щяха да са получили, ако трябваше да разчитаме на Вас. Ваш си е изборът, но не се опитвайте да заблудите залата, че гражданите и битовите потребители са Ви по-важни от бизнеса. От действията Ви знаем много добре, че нито за едните, нито за другите Вие се интересувате. Благодаря.

Господин Анастасов, нивото на лицемерие и къса памет просто е умопомрачаващо. Нека да започнем отначало. Тази зала, специално ГЕРБ и Вие, когато се приемаше Бюджет 2024 г. в средата на годината – горе-долу по това време миналата година, бламирахте в Бюджетната комисия точно параграфите, които са за компенсация за бизнеса, които бяха сложени там, за да може бизнесът да бъде защитен от високите цени на електроенергията и за да не се пренесе това като инфлационен натиск в българската икономика. Бюджет 2024 г. месец декември, слава богу, го подкрепихте и тези два параграфа – 3 и 4, за които господин Добрев говори, са вкарани в бюджета точно за да има механизъм за компенсиране на бизнеса. Ако не бяха в бюджета, това решение в момента нищо нямаше да може да направи. Това решение е абсолютно излишно, защото законовата рамка съществува в Закона за бюджета. Министерският съвет има всички инструменти, за да може да приеме решение, и причината на 30 юни да е изтекъл този механизъм, е, че трябва нова нотификация и че е изтекла европейската регулаторна рамка. Кажете ми как с решение на българското Народно събрание ние ще променим европейската регулаторна рамка? Като ми обясните това, с удоволствие ще гласуваме това решение. Ако не можем с решение на парламента да променим европейската регулаторна рамка, тогава трябва да поискаме изключение за държавна помощ, което, както Ви беше обяснено, ще отнеме шест до осем месеца. По втората точка. Никой никого не противопоставя. Това че защитавате бизнеса, както ние сме го защитили още в бюджета, и е предвиден механизъм как да се финансира това, така че да не отвори дупка в бюджета, не пречи да се погрижим и за битовите потребители, а не само за бизнеса, нали така? Ако може, да ми обясните защо не искате да се погрижим и за битовите потребители, а не само за бизнеса, с удоволствие ще Ви чуя.

Господин Анастасов, не съм съгласен с Вас, че говорите само за компенсациите за бизнеса. В този дебат, както колегите се опитват да напомнят, трябва да обърнем внимание и на бита. Ние битовия потребител го защитихме с това, че отложихме либерализацията поне с една година, тоест битовият потребител е защитен от КЕВР, битовият потребител е защитен от Закона за енергетиката. В Закона за енергетиката пише, че на битовия потребител се определя фиксирана цена за регулаторен период от страна на КЕВР и тя е една и съща, не се променя – 127 лв. е в момента, а на борсата токът е 1800 лв. Ние не само сме защитили битовия потребител, ние предотвратихме преди месеци тук в тази зала, в предходното Народно събрание, битовият потребител да изпадне в ситуация да плаща свободните цени на тока, които колегите искаха. Може би те са пропуснали, че ние тогава отхвърлихме техните предложения и битовият потребител си остана защитен, и затова сега искат да се изработи механизъм, с който да го защитим. Да, де, ама той благодарение на нас никога не е бил заплашен, за да го защитаваме. Господин Анастасов, пак искам да Ви повторя, че фиксираната цена, която битовият потребител плаща, определена от 1 юли тази година от КЕВР, важи до 1 юли следващата година; както господин Станков каза, тя е пет стотинки на киловат нощна енергия, а средната цена е 127 лв. на мегават час. Това е 15 пъти по-ниска цена от върховите цени – 15 пъти, а не 15%, 15 пъти по-ниска цена от върховите цени на електроенергията нощно време. Тоест битовият потребител няма нужда от защита, той е защитен от Закона и решенията на КЕВР. Тези, които имат нужда от защита днес в тази пленарна зала, са бизнесът, и те нямаше да имат нужда от защита, ако в последния месец не бяхме наблюдавали такива екстремно високи цени на електроенергията в рамките на 1600 – 1800 лв. Виждате, че в предходните месеци, когато цената на електроенергията беше в рамките на 180 до 200 лв., бизнесът не протестираше, плащаше си цените и не искаше никакви компенсации. Така че сега се намираме в друг момент и единствените, които имат нужда от защита в момента, са бизнесът. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Анастасов, не съм особено съгласна с Вас, защото Вие казахте, че абсолютно нищо не са направили от „Продължаваме Промяната“ по време на тяхното управление. Разбира се, аз пазя архив, така че сега ще Ви обясня какво точно направиха по време на своето управление в сектор „Енергетика“. Източиха 5,3 милиарда чрез дивиденти от държавните ни дружества, с които първият репликиращ господин реши да купи зърно. Аз пак питам: къде му е зърното? Може би със зърно ще компенсираме битовите потребители, заради това че реши да вкара в Закона за енергетиката либерализация на битовите потребители чрез отпадането също на т. 8 към чл. 4, ал. 2 от Закона за енергетиката, с което практически обрича и затварянето на Маришкия енергиен комплекс, така че след това каквото и да напишат в последващите си закони, за да работят без ограничение до 2038 г., е малко безсмислено, тук съм съгласна с Вас. Целият Закон за енергетиката когато се гласуваше, всички експонати от „Продължаваме Промяната“ ни репликираха с текстове, че трябва да се вземат парите от Плана за възстановяване и устойчивост и това е основната цел. Тоест те знаят, че Законът за енергетиката и поправките в него нямат абсолютно никакъв смисъл и впоследствие ще се налага да ги коригираме, както знаехме всички парламентарни групи, с изключение на това, че трябва да усвоят парите по Плана за възстановяване и устойчивост. От архива си, разбира се, извадих и списъка, който бях изчела тогава, с фирмите, които трябваше да получат средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, и водородните долини, и така нататък, така че не сте прав. Направиха много неща, просто те са простотии. Нека да уточняваме нещата така, както са. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, госпожи и господа министри! Уважаеми господин Василев, хубави думи, само че пропускате един факт. Изминаха три години и вече Ви познаваме прекалено добре, болезнено добре, така че всякакви видове сладкодумия и опити за използване на европейското законодателство… Между другото, Вие сте уникални в това отношение, Вашата група на ПП. Вие сте шампиони по използване на европейското законодателство срещу решения в полза на българските граждани и бизнес. Това не е единственият случай. Мога да Ви изкарам и други. Разбирате много добре за какво Ви говоря. За битовите потребители тук се проведе един цял дебат. Ако бяхте станали 30 минути по-рано и господин Рибарски не беше избягал от залата, за да Ви обясни какво сме говорили, нямаше нужда да говорим за битовите потребители. Всичко това, което изложи и колегата Добрев, и госпожа Митова, тук се дебатира в рамките на един час. За регулирания пазар, за опитите Ви да го либерализирате, за неясния модел на либерализация, който предлагахте – всичко това се изговори, съжалявам. Ние сме тук на работа от 8,00 ч. За всеки е различно, разбирам. Колкото до другото, наистина няма как да се съглася с Вашето нежелание да помогнете на българския бизнес. Най-добре е да излезете честно и да си кажете: „Вижте, ние сме против, защото това е вътрешното ни усещане.“ Нали Вие обикновено така вземате решения? Това щеше да е честно отношение поне, а не тук да ни вадите от девет кладенеца вода. Колегите преди Вас дадоха хиляда акъли на бизнеса как по друг начин да си намалят сметките. Позната народна поговорка: „Като трябва да се върши работа, как лесно се дава акъл.“ Окей. Само едно ще Ви помоля. Сега, като дойде време за гласуване, да не избягате пак от залата, защото вчера колегите Ви, две трети от групата вазира, когато внесохме общо решение на всички, без Вас. Останете поне и си гласувайте „против“, да знаят всички какви сте. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.)

Благодаря. Вашите депутати в Европарламента са гласували въпросните европейски директиви, които ни задължават да правим това, а не нашите. Нашите сега за първи път отидоха там, така че да сте мислили, първо. Второ, това решение, приемайки го, няма да помогнем на българския бизнес. Няма да помогнем, защото няма как Министерският съвет да наруши европейските регламенти и европейските директиви. Или казано по друг начин: ще му помогне, ама някой друг път, така че това е евтин политически пиар, а не истински начин да се помогне на бизнеса. Истинският начин беше направен със Закона за бюджета, който даде на Министерския съвет възможност в рамките на всички европейски правила да помага на българския бизнес. Помощта тогава беше истинска, а тези фалшиви циркове, които разигравате в момента, са само политическа дъвка.

Благодаря Ви, господин Василев. Дойде моментът на истината – да си спомните, че Европейският парламент е взимал решения. Решения, които Вашето правителство не изпълни, решения, които налагаха признаване на енергийната бедност. Кога? Преди доста време. Решения, които трябваше да провокират националните правителства да подготвят страните си за прилагане на Европейския социален фонд за климата. Направихте ли го? Не!

Да.

Не! Не виждам никаква готовност, така че много моля, когато не достигат аргументи, когато очевидно се вижда желанието да се противопоставите на едно разумно решение, не прибягвайте до това какво е решил Европейският парламент или какво е изисквала Европейската комисия. Това е много ясно и отговорностите на страните членки не могат да се размиват със споменаване на Европейски парламент или Европейска комисия. (Ръкопляскания от ДПС и ГЕРБ-СДС.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Василев, аз няма да влизам във вътрешнопартийните Ви битки с ДПС на ниво Европейски парламент, тъй като е малко лицемерно да атакувате партията, на която се молите да Ви приемат в същото европейско семейство, с това какви директиви са приемали, преди Вие да се появите на хоризонта от нищото. Но за сметка на това бих искала да Ви помоля – при положение че пледирате за либерализацията на пазара за битовите потребители, да излезете тук като бивш финансов министър и да изчетете Директива 944, и да ми посочите къде е датата за либерализация на пазара на битовите потребители. Благодаря Ви.

Госпожо Митова, колкото разбирате от енергетика, толкова и от европейско право. (Шум и реплики от ИТН.) Говорите за 5 милиарда източени от енергетиката, нали така, във Вашето изказване? Така. Тези 5 милиарда са отишли за компенсации точно по този механизъм. (Реплика от народния представител Павела Митова.) Точно по този механизъм, по който сега Вие искате да задължите правителството да ги даде. Но по важното е, че компенсациите за бизнеса бяха заложени в Закона за бюджета – § 3 и 4, още месец декември миналата година. Ние ги предложихме, бяха подкрепени от парламента. Работеха, докато това е възможно в европейската регулаторна рамка. В момента ние се опитваме през една популистка дъвка да задължим правителството да направи нещо невъзможно. Това е. Няма проблем, задължете правителството, но това няма да помогне на бизнеса. И вместо да правим истински дебат как да се помогне на бизнеса, се занимаваме с едно популистко решение, което по никакъв начин няма да помогне на бизнеса. А специално за госпожа Михайлова. Госпожо Михайлова, ако погледнете всичките реформи, които бяха сложени в Плана за възстановяване и устойчивост, цялата законодателна програма, която мина миналата есен в това Народно събрание, всичко това беше подготовка на изпуснати не две, не три, а десет години. И тази подготовка, която започна да се случва в България, беше ежедневно саботирана, комбинирано от Вас и от колегите от ГЕРБ. Ежедневно! А специално за Директивата – има общ срок в какъв срок Директивата трябва да бъде… (Шум и реплики от ИТН.) Трябва да бъде… (Шум и реплики от ИТН.) В Договора за Европейския съюз има срок в какъв срок Директивата трябва да бъде приведена в националното законодателство. (Реплика от народния представител Павела Митова: „Къде го пише в Директивата?“) Не го пише в Директивата, защото го пише в Общата регулаторна рамка на Европейския съюз. За всяка една директива имаме срок, в който тя трябва да бъде приведена в законодателството, след което започва наказателна процедура срещу страната и плащаме глоби от данъците на всички български граждани. (Шум и реплики от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. За лично обяснение излизам, тъй като се чувствам засегната бакалавър да обижда магистър. (Смях от ИТН.) Между другото, господин Добрев спомена, че не се знае как изобщо сте влезли в „Харвард“. Колко разбирате от финанси – това го видя целият български народ. Очевидно не разбирате от енергетика. Спрете да си мислите, че като сте били министър на икономиката и енергетиката в някакво служебно правителство, можете тук да давате акъл на цялата зала, която е малко по-компетентна от Вас. По отношение на Директива 944, която Вие ми казвате, че ние трябва да приведем в действие заради Договора ни за Европейски съюз. В нея пише, че когато страните са готови за либерализация на битовите потребители, тогава трябва да го направят. Ето, привеждаме я в действие, не сме готови.

Благодаря Ви, госпожо Председател. С цел на процесуална икономия и да пестя и от моето време, ще бъда изключително кратък. Господин Василев, напълно сте прав, че срокът за приложение на Регламента е изтекъл. Но това, че няма приложим регламент, не означава, че не може да се направи опит за компенсаторен механизъм. Самият факт – тъй като аз комуникирам с колегите от съседните държави, и тази седмица, и миналата, и към днешна дата след изтекъл регламент в Румъния има действащ компенсаторен механизъм. Гръцките колеги въведоха миналата седмица компенсаторен механизъм, който е базиран на високите приходи на газовите централи – да бъдат отнемани и да бъдат предоставяни за срок от два месеца. След като нашите съседи са го направили, защо и ние да не опитаме да направим този опит? (Реплика от народния представител Асен Василев.) Да, и Вие сте прав, че възможността е заложена в § 3 и § 4 от Закона за държавния бюджет. Именно поради тази причина миналата седмица възобновихме тавана на приходите, за да може да събираме необходимите средства, но не виждам какво би ни попречило едно решение на Народното събрание в допълнителен аргумент пред Европейската комисия, за да може да приложим този механизъм. Благодаря Ви.

Прегласуване!

Тъй като ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме последователни и за разлика от ПП-ДБ, заради които домакинствата са на либерализирания пазар – заради тях, заради техните предложения в Плана за възстановяване и устойчивост, защото лично заради ПП и ДБ българският потребител ще излезе на либерализирания пазар, а ние сме били винаги против това… Сега в опита си да се направят на интересни – но все пак е добро решението и като всяко добро решение ние го подкрепяме, нищо, че идва от самообявилите се за демократи, а реално розови такива (смях), това е добро решение за създаване на механизъм, за да поправим поне частично и временно това, което ни причиниха ПП и ДБ. Да, те са пагубни, те са вредни за българския бизнес и за частните потребители, но това решение е важно. Ние ще го подкрепим, нищо че идва от патерицата на ГЕРБ и ДПС.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Българската народна банка Радослав Миленков – подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“, и Десислава Деянова – съветник на управителя на БНБ.

Гюров защо го няма?

Проверка на кворума!

Уважаема госпожо Председател, моля да подложите процедурата на прегласуване, като допълня предложението на госпожа Петкова, а именно следните лица, които тя предложи, да бъдат допуснати и за следващите две точки освен за тази, защото дневният ред съдържа точки от тяхната компетентност. За да не правим още веднъж процедурата, смятам, че ще бъде добре залата да гласува да бъдат допуснати и за следващите две точки освен за настоящата. Благодаря Ви.

Да бе, да. РЕПЛИКИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕ: Чувам Ви, виждам добре. (Шум и реплики.) Регистрирани са 122 народни представители. Има кворум. Моля, сега режим на прегласуване за поисканите лица за допуск. Гласували 167 народни представители: за 120, против 37, въздържали се 10. Предложението е прието. Моля квесторите да поканят допуснатите лица. Госпожо Петкова, заповядайте за Доклада.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Проект на решение за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България, № 50-454-02-43, внесен от Бойко Борисов и група народни представители на 19 юли 2024 г. На редовно заседание, проведено на 25 юли 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение. На заседанието присъстваха представителите на: Министерството на финансите: Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите, и на Българската народна банка: Радослав Миленков – подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“. При представянето на Проекта на решение госпожа Теменужка Петкова посочи, че с настоящото решение се препотвърждава силната политическа воля на мнозинството парламентарно представени партии за ускорено завършване на процеса по подготовката за пълноправното членство на България в Еврозоната. Присъединяването към Икономическия и паричен съюз, когато всички конвергентни критерии са изпълнени, е неотменим ангажимент, който България е поела още през 2005 г. с подписването на Договора за присъединяване към Европейския съюз, като държава членка с дерогация по смисъла на Договора за функционирането на Европейския съюз. През месец юли 2018 г., със съвместно писмо на министъра на финансите и на управителя на Българската народна банка, България кандидатства за установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка, а до средата на 2020 г. успешно са изпълнени всички предварителни ангажименти. След положителната оценка от страна на Европейската комисия, Европейската централна банка и държавите членки на валутно-курсовия механизъм 2 на 10 юли 2020 г. е взето решение българският лев да се присъедини към валутно-курсовия механизъм 2, признавайки правото на България да запази едностранно фиксиран валутен курс от 1 евро за 1.95583 лева до присъединяването ѝ към еврозоната. Тази стъпка е предшествана от Решение на Управителния съвет на Европейската централна банка от 24 юни 2020 г. за установяване на тясно сътрудничество с БНБ, считано от 1 октомври 2020 г. Процесът по практическата подготовка за въвеждане на еврото и ефективното членство на България в еврозоната е забавен от политическата несигурност в страната и войната в Украйна, поради което срокът за въвеждане на еврото е изместван неколкократно с решения на Министерския съвет. Ето защо през 2022 г. Народното събрание със свое решение задължава Министерския съвет, в координация с БНБ и останалите институции, да ускори подготовката и консултациите с европейските ни партньори с оглед въвеждане на еврото от 1 януари 2024 г. Съгласно оценката на Европейската комисия и Европейската централна банка в последните конвергентни доклади от 2024 г. България е единствената държава членка с дерогация, която изпълнява всички критерии за правна и номинална конвергенция, с изключение единствено на критерия за ценова конвергенция. Това дава основание Народното събрание да прикани още веднъж Министерския съвет, Българската народна банка и всички заинтересовани институции към ускорено завършване на подготвителната работа за въвеждане на еврото, като бъдат положени повече усилия за изпълнение на инфлационния критерий. Забавянето на присъединяването на България към еврозоната носи пропуснати ползи за бизнеса и гражданите, оценени според експерти на над 1 млрд. евро годишно. Въз основа на проведеното обсъждане и гласуване Комисията по бюджет и финанси с 12 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме следния проект на решение:“ Да изчета и Проекта на решение?

Благодаря, уважаема госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за ускоряване и завършване на процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България РЕШИ: 1. Министерският съвет в координация с Българската народна банка да ускори и завърши процеса по практическата подготовка за приемане на еврото в Република България. 2. Във връзка с т. 1, да се предприемат следните действия: 2.1. Законът за въвеждане на еврото в Република България, внесен от Министерския съвет в Народното събрание на 4 юли 2024 г. да се разгледа приоритетно през Първата сесия на Петдесетото Народно събрание. 2.2. Министерският съвет, в координация с Българската народна банка и другите отговорни институции, след приемането на закона по т. 2.1 от Народното събрание да завърши в определените в Закона за въвеждане на еврото в Република България срокове изготвянето на нормативната рамка по прилагането на същия закон с оглед на правната и институционална сигурност за бизнеса и гражданите. 2.3. Министерският съвет, в координация с Българската народна банка и другите отговорни институции, да завърши процеса на техническа подготовка за приемане на еврото в тримесечен срок от приемане на Решението на Съвета на Европейския съюз за отмяна на дерогацията на Република България на основание чл. 140, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. 2.4. Министерският съвет, съвместно с Българската народна банка, да предприеме при необходимост законодателни и административни мерки, съгласувани с Народното събрание за постигане на конвергентните критерии за членство в еврозоната. 2.5. Министерският съвет по предложение на Министерството на финансите да изиска в съответствие с чл. 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка не по-късно от две седмици, след като Република България изпълни критерия за ценова стабилност. 2.6. Министерството на финансите да положи всички усилия за договаряне на най-кратки срокове за изготвянето на докладите по т. 2.5 от Европейската комисия и Европейската централна банка и приемането на Решението по т. 2.3. 2.7. В случай че Република България изпълни критерия за ценова стабилност до 31 декември 2024 г., Министерският съвет да изиска дата за приемане на страната в еврозоната от 1 юли 2025 г. 3. Република България приема еврото при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото, равен на централния курс от 1,95583 лева за 1 евро.“

Уважаема госпожо Председател, господа и дами народни представители! Общо взето, смисълът от това решение не виждам да се простира малко по-далеч от някаква поредна заявка на евро-атлантически ценности – една надпревара между това дали ДПС, дали ПП-ДБ, или ГЕРБ са по-, по-, най-евроатлантиците в България. Така или иначе според нас от ВЪЗРАЖДАНЕ България ще се чувства много по-добре, ако запази суверенната си валута – българския лев, а ако приемем еврото, то това трябва да стане само след допитване до народа, в случай че българският народ се съгласи да се раздели със собствената си валута. Но доколкото в залата, така или иначе, и в момента има едно евро-атлантическо мнозинство, искам да направя две бележки по така приетото решение. Първото е, да кажем, положително и това е, че в някакъв документ, който ние ще приемем, е споменат и уточнен фиксингът от 1.95583, при който ние бихме се присъединили към еврозоната. Това е похвално, доколкото във всичките документи, които ни се спускат от ЕЦБ или от Европейската комисия, абсолютно умишлено този курс никъде не се споменава точно защото той не зависи от нашето решение. Ние ще се присъединим към еврозоната при този курс само ако всяка една от другите страни членки на еврозоната е съгласна с това. Въпреки че към момента не изглежда много вероятно някоя страна да се възпротиви, ние имаме пред очите си примера с това, което се случи в Шенген. Две страни като Австрия и като Нидерландия, водени от собствените си икономически интереси, ни блокираха и според мен не е напълно изключено това да се случи и в еврозоната. Хубаво е, че по този начин правителството има мандат. Ако някоя страна се откаже да приеме този фиксинг, ние трябва да спрем преговорите за присъединяването. Това дава поне някаква сигурност на българските граждани. Втората ми забележка е много съществена и тя е свързана с това, че в стремежа ѝ „Продължаваме Промяната“ да добави нещо към това решение, вчера на Комисия се прибави задължение правителството да иска присъединяване към еврозоната от средата на следващата година. Аз си спомням съвсем ясно, че само преди месец служебният премиер и финансов министър госпожа Петкова даде интервю, в което каза, че присъединяване на страната в средата на годината ще затрудни изключително много българския бизнес и всякакви видове счетоводни отчети, просто това е абсолютен прецедент. Мисля, че нито една страна – като започнем от Гърция през 2001 г., та до Хърватия миналата година, не се е присъединявала на друга дата, освен на 1 януари. Самото въвеждане на еврото, когато то замени германската марка, франка и останалите валути, също се случи на 1 януари. Следващият законопроект, който ние ще гледаме, непрекъснато ще се цитира: „Така правят другите европейски страни.“ Ами защо и ние не направим като другите европейски страни? Със сигурност всякакви финансови отчети, декларации и документи ще бъдат изключително усложнени при едно евентуално присъединяване в средата на годината. Аз съм сигурен, че ако можем да проведем един честен разговор с всеки един, който се занимава с бизнес, ще се съгласи, че 1 януари е много по-подходяща дата. Благодаря Ви. Ще очаквам поне от господин Димитров честен отговор по този въпрос Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа, госпожо Министър! Решението беше редактирано от страна на Бюджетната комисия и в окончателния си вариант нас ни задоволява. „Продължаваме Промяната – Демократична България“ добавихме два много важни текста, които сега ще коментирам. Единият много важен текст е кога да бъде поискан допълнителен извънреден конвергентен доклад. Това решение не може бъде на база на някакви разговори, които са водени в Народното събрание, трябваше да има решение и ангажимент, каквото ние сме добавили, а именно две седмици, след като бъде покрит последният критерий за ценовата стабилност, се задължава Министерството на финансите да поиска извънреден конвергентен доклад, което да отвори и перспективата за присъединяване към еврозоната. Такъв конкретен ангажимент до момента не е имало, а трябва да има. Фактът, че колегите ни подкрепиха в това усилие, нас ни задоволява и показва, че има мислене в правилната посока. По втория въпрос, който беше зададен от един от колегите преди малко – датата 1 юли, искам да Ви кажа следното нещо, колега. Първо, България има традиции от 1 юли да приема важни финансови решения. Нали знаете кога е въведен Валутният борд в България? Валутният борд в България, колега Дренчев, е въведен на 1 юли, ако не знаете. Вие, ВЪЗРАЖДАНЕ, не всички неща знаете (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) – на 1 юли 1997 г. Знаете ли кое друго важно финансово решение в България е въведено месец юли? (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Деноминацията“.) А така, има един от ВЪЗРАЖДАНЕ, който знае, за което Ви поздравявам все пак, както се казва. Един, но знае. Вторият важен въпрос, който е приеман месец юли от българската държава, вторият важен финансов въпрос – това е деноминацията на лева, на 5 юли е приета. Сега, Вашият въпрос е: защо не изчакаме шест месеца, защо в средата на годината – месец юли, е първият възможен срок? Защо не трябва да го изпуснем, ще Ви обясня. Влизането в еврозоната ще има много сериозни ползи за българската икономика и за българските граждани. (Силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Лъжеш!“) Това ще доведе до подобряване на кредитния рейтинг, до намаляване на лихвените проценти. Това са сериозни ползи, които ние не бива да отлагаме и българският бизнес не трябва да ги губи. (Реплика от народния представител Костадин Костадинов.) Видяхте какво стана с Хърватия. Влизането на Хърватия в еврозоната беше сериозен, колеги, успех. Хърватия в годината, в която възприе еврото, има най-високия ръст на доходите в целия Европейски съюз. Така че няма разумна причина, ако месец юли е възможна дата. И ние сме го дали като мандат на Министерството на финансите първо – да преговаря за 1 юли и да положи всички необходими усилия възприемането на еврото да стане от 1 юли 2025 г. Така че съм доволен, че този мандат беше приет и беше гласуван от страна на Бюджетната комисия. И съответно това ще бъде първото усилие, което ще бъде положено за възприемане на еврото. А колегите, които обясняваха как с евроизацията на Хърватия едва ли не ще има проблеми с инфлацията – това беше поредното невярно нещо, поредната фалшива новина, поредната заблуда, защото инфлацията в Хърватия се оказа по-ниска от тази в любимата Унгария и се оказа сравнима с тази в България. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Така че, колеги, няма разумна, няма сериозна причина при възможност 1 юли ние да отлагаме влизането в еврозоната. Колегите, които искат отлагане, те просто не искат еврото – за това става въпрос, и използват всеки повод да саботират. На тях не им е проблемът 1 юли, истинският проблем е, че те искат да спрат пътя на евроизация на България и това е причината да имат отрицателна позиция. Не ги притеснява месец юли, те просто – ако може това никога да не се случи, това е тяхната цел, като крайната цел е въобще и да извадят България от Европейския съюз. Уважаеми колеги, още един елемент. Ние от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ сме доволни от това решение, защото политическата обстановка е сложна и е възможно месец септември или октомври, когато България ще изпълни – живот и здраве, ако нещата се развиват в правилната посока, и последния критерий за ценовата стабилност, е възможно България да бъде в изборна обстановка, да няма Народно събрание, което да функционира всеки ден. И при това положение беше важно служебният кабинет да поиска извънреден конвергентен доклад да бъде даден отсега. Така че тази част – обръщам Ви още веднъж внимание, от страна на Проекта, все още, за решение, е особено важна в сегашната политическа ситуация, която до немалка степен предполага възможност от избори през октомври месец, което означава, че мандатът какви действия да предприеме правителството, какво да прави и какви да бъдат целите, е добре да бъде даден отсега по категоричен начин – каквото се и прави. И това е решение, което ние, колеги, подкрепяме. И съм убеден в следното нещо. След като България възприеме еврото (силен шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), ще видите, че дори и най-големите критици, дори и авторите на фалшиви новини, дори…

…ще видите, че когато България приеме еврото, резултатите ще бъдат отлични и фалшивите критици ще замълчат.

Господин Димитров, прав сте, че всъщност не става въпрос за шестте месеца по-рано или по-късно, в които ще приемем еврото, а става въпрос за това, че според нас то не трябва да бъде приемано – не и преди България да достигне поне 90% от средноевропейските нива на доходите. В това няма спор и не е някаква тайна. Това, което обаче ми направи впечатление – че Вие сравнявате приемането ни в еврозоната с приемането на Валутния борд и деноминацията. И двете решения бяха взети в условията на абсолютна криза и пълна неотложност, доколкото страната през 1996 – 1997 г. беше в окаяно състояние. Искате да кажете, че следващата година ни предстои нещо такова, че шест месеца ще са толкова важни и трябва да бързаме, за да приемаме еврозоната. Според мен ситуацията преди двадесет и шест, двадесет и седем години и сега е коренно различна и нищо не ни принуждава да бързаме. И освен това тая мантра с лихвите, която всички поддръжници на еврозоната повтарят непрекъснато, тя не е актуална. От повече от година и половина-две лихвите в България са по-ниски от лихвите в еврозоната. Това поне Вие би трябвало да сте го разбрали вече. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. В името на неутралността ще се обърна към Димитров с госпожин. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Госпожин Димитров, първо, еврото няма да бъде прието в България, а ако евентуално започне да се ползва като валута в България, ще бъде наложено – наложено от такива предатели като Вас. По-скоро дори бих Ви нарекъл престъпници и ще Ви обясня защо. Убийството е считано за едно от най-големите грехове, защото, веднъж извършено, след това няма връщане назад, не може да се съживи човекът. Можете ли Вие като икономист да ми обясните как след влизане в еврозоната евентуално – наложено, може да се върнем назад? Как, конкретно? Вижте, когато се вземат държавнически решения – дори когато се качваш на стълба, когато един самолет излита, знаете ли какво първо трябва да се предвиди? Как ще кацне. Хубаво, вървим напред, но в случай на нужда как ще се върнем назад, как ще се възстанови левът? В момента обсъждаме техническите аспекти на влизането, налагането на еврото, но това са технически аспекти на едно престъпление. За да не бъде престъпление, за да не се счита като такова, дайте, госпожин Димитров, обяснение как се излиза от еврозоната. Помислете го, преценете го, кажете го, обсъдете го. Ето, чакам да чуя отговор! Ама го няма, защото всички знаят, че всъщност това няма, няма… Вие сте едни послушковци, то това е трагичното! Ето, за четвърти път ще кажа: как се излиза от еврозоната, при какви обстоятелства? Защото, ако няма връщане назад, пак казвам, това е равносилно на убийство. Това не е икономическа логика, което Ви го говоря, няма нужда от икономическа логика, първо трябва да разсъждаваме като хора – базово, разбираемо за всички, не с ехидните усмивки в стил Съветски съюз и „аз съм партиен секретар во веки веков“. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от името на парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ бих искал да заявя подкрепа за този Проект на решение. Подкрепяме мотивите. Когато България изпълни критериите за ценова стабилност, държавата ни има право на база Договора с Европейския съюз да поискаме два извънредни конвергентни…

Право или задължение?

Имаме право! Имаме право да поискаме, сега ще стане и задължение.

Имаме право да искаме от Европейската комисия и от Европейската централна банка. Така, сега, следващата стъпка да завършим този процес, е Европейската комисия да създаде проект на решение към Съвета на Европейския съюз за одобряване, в случая – когато поискаме критериите, тогава да се поиска точна дата. С Вас, уважаема госпожо Министър, ние коментирахме това – че България в момента практически изпълнява всичките си задължения и всичко върви по график. В тази връзка наблюдаваме и последователност, и надграждане върху този стратегически приоритет за страната ни още от миналото правителство на Габриел и Денков. Влизането на България е стратегически приоритет още от Четиридесет и третото народното събрание, колеги, и присъединяването на България като цяло ще завърши тази евроинтеграция. И истински вярвам, че оттук насетне тази тема е необратима. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, темата за еврозоната уж е изключително важна за евроатлантиците, а виждаме една празна зала срещу нас. Много интересно. Празна евро-атлантическа зала. Моля да направите проверка на кворума, за да видим колко човека точно са в тази празна евро-атлантическа зала. Виждаме, че само групата на ВЪЗРАЖДАНЕ е в пълен състав. Явно само за нас темата за еврозоната е важна, или по-скоро – неприемането на еврото.

Благодаря, госпожо Председател. Благодаря и на ВЪЗРАЖДАНЕ за проверката за кворума, иначе щях да говоря пред празна зала – те вкараха депутатите тук. Ще започна първо с това, че ние от „Има Такъв Народ“ смятаме, че България трябва да влезе в еврозоната, когато страната е готова. А в момента приемаме решение за ускоряване и завършване на процеса, което няма никаква практическа стойност, освен политическа, и вносителят – забележете, е Бойко Борисов. Това ме кара да имам обосновано съмнение, че Бойко Борисов има нужда да направи плонж пред някое посолство, за да се докаже като верен служител. Няма друго обяснение, тъй като това е чисто демонстративно политическо решение, без практическа стойност. И изнасилването на страната за влизането в еврозоната е същото. Да, хубаво е да влезем в еврозоната – така е според нашата партия, но тогава, когато страната е готова. И тук се изговориха един куп глупости как било задължително след приемането ни в Европейския съюз. Колеги, извинявайте, но Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция – има ли някоя икономика от тези държави, които изредих, да е по-слаба от българската? Говоря за държави в еврозоната. Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция с по-слаба икономика ли са от българската, че не са приели еврото? Чехия, Унгария, Полша и Швеция влезли ли са преди България в Евросъюза? Влезли са. Приели ли са, че ще влязат, когато са готови? Приели са. Бързат ли да направят това с глупави политически изявления? Не, не го правят. Румънците, които влязоха заедно с нас, даже го отложиха. По-добра икономика ли е румънската? По-добра е. Обвързването на еврото с нарастването на икономиката също е малоумен довод, защото си направих труда да погледна как е растял брутният вътрешен продукт на държавите в еврозоната. Добре, на Хърватия е пораснал – окей. А Естония и Финландия, които са на минус, и Ирландия, които са в еврозоната, какво правим? Едните – минус 9,1, другите – минус 2,5, а третите – минус 1,6. Може ли тогава да се каже глупостта, че тъй като са в еврозоната, икономиките им се забавят?! Това е същата глупост, като да се каже, че ако си в еврозоната, икономиката ти расте. Едно и също е, защото там еврото им влияе лошо на тези държави по тази извратена логика. И пак ще повторя. ПП-ДБ са ясни – те са на издръжка на две посолства и не може да имат собствено мнение, и ще правят каквото им кажат. ГЕРБ в лицето на Бойко Борисов за пореден път трябва да се доказват на някого. За пореден път. Защото това няма нужда. Няма нужда! Ние не отговаряме на критериите. И се бърза – ако случайно отговорим на критерия за инфлацията, да не стане след три месеца да не отговаряме, и затова ще се иска бърз доклад. Никой не мисли за това дали страната реално е готова, дали икономиката може да понесе сътресенията, които реално ще има. Да, за бизнеса ще е добре. За обикновения потребител със слаба икономика няма да е добре, защото спекулата и нарастването на цените ще бъдат факт. Хърватите предприеха мерки, които в България никога не се предприемат, дори в момента, когато има спекула на пазара за хранителни стоки. Тук няма такива неща. Комисията за защита на конкуренцията блее и не работи. И си има картели, които всички ги знаят, но не са установени. Така че ще Ви помоля две неща. Първо, да сме наясно, че това е политическа декларация, за да може три групи да се докарат пред посолствата по проблеми, които си имат – вътрешнопартийни. Второ, да обвързвате еврото с нарастване на икономиката е тъпо, тъй като има държави в еврозоната, които имат свиване на икономическите си показатели. И трето – да, България трябва да влезе в еврозоната според „Има Такъв Народ“, но когато страната е готова. (Ръкопляскания от ИТН.)

Благодаря, госпожо Председател. Днес всички получихте по едно копие от първия брой на „Държавен вестник“. Не знам дали някой е обърнал внимание, съмнява ме, разбира се, никой не е обърнал внимание каква е цената на държавния вестник. Каква е цената? Дванайсет франка! Знаете ли защо е дванайсет франка? Защото през 1879 г. България няма своя собствена валута. (Реплика: „Има.“) Не, няма. Няма собствена валута през 1879 г. Тогава има една дискусия в българския парламент, благодарение на която дискусия започва всъщност създаването на собствената българска независима финансова политика. Тогава консерваторите, които са били първите управляващи в България, ползвайки се с подкрепата на Княз Александър Батенберг, настояват, че България няма нужда от своя собствена валута. Какъв е техният мотив? Слушайте сега внимателно, защото все едно се намираме 150 години по-рано. България има малка икономика. Тя не може сама да защитава своя собствена валута – по-добре да използваме друга. Коя? Разбира се, френският франк – по това време най-силната валута в Европа. Между другото, по това време в Европа има един действащ валутен съюз, който се нарича Латински съюз, в който Латински съюз членуват на практика две трети от европейските държави тогава, които приемат за основа златния френски франк. Има предложение България да си остане с франка. Що да се главоболим? Защо трябва да си правим своя собствена валута? Тогава обаче, след като либералите печелят изборите най-накрая… Имало е големи фалшификации, между другото, князът не е искал България да се управлява от либералите, които са били настроени антимонархически, но в крайна сметка е бил принуден да се съгласи с волята на народа. Когато през 1880 г. на власт идва правителството на Либералната партия начело с Петко Каравелов, брат на Любен Каравелов, едно от първите неща, които прави Петко Каравелов, по-късно основател, между другото, на Демократическата партия – една от най-старите партии в България, едно от първите неща, които прави тогава българският министър-председател, е да държи една програмна реч в Народното събрание, където той казва: „Ние държава ли сме, или турски вилает? Каква е разликата между турската лира и френския франк?“ На практика никаква, защото те са били направени по един и същи стандарт. Той казва: „Ако искате тогава, нека да вкараме турската лира обратно, тя си беше допреди две години законно парично средство в България“. Това, което казва той – между другото, можете да го погледнете, стига да Ви се чете, защото стенограмите на Народното събрание са запазени и се пазят за този, който има интерес да ги чете – това, което казва, е следното: „Господа, ако искаме да бъдем държава, трябва да се държим като държава. Държавите имат свои пари.“ Тогава той предлага Законопроекта за въвеждане на българския лев. Неслучайно „лев“ наречен. Лъв! Това означава. И една година по-късно започва сеченето на първите български левове. А по-късно се появяват и първите български банкноти през 1885 г. Вие сега тук с това Вашето лазене, коленопреклонно поведение пред чуждите посолства, връщате България обратно в положението на полузависим турски вилает. Обяснявайки ни това, което са обяснявали тези, които не са вярвали, че България може да бъде самостоятелна и независима държава. Вие ни повтаряте същото! Връщате ни назад в историята! Вие деградирате, Вие унищожавате България! Даже няма да коментирам абсурдните лъжи, които се казаха тук от един от депутатите на ПП-ДБ – Димитров. Просто няма смисъл да ги коментирам – толкова жалки, толкова неадекватни лъжи! Тошко Йорданов каза някои от нещата, аз няма смисъл да коментирам. Само ще дам примера с Гърция, която влезе в еврозоната и рухна. Ама сега ни дават примера с Хърватия, който на всичко отгоре е лъжлив! Как може да говорим и да сложим тук, в това решение, че искаме извънреден конвергентен доклад?! А бе, Вие нормални ли сте?! Какъв извънреден конвергентен доклад, при условие че нашата собствена национална банка БНБ не ни е дала още този доклад, който е длъжна да ни даде по закон! Ние поискахме преди две години, не преди една, преди две години поискахме и получихме – и всички Вие получихте, черновата на този доклад, който е покъртителен, който е разгромяващ за Вас, евроатлантиците, защото Ви казва ясно и категорично – влизането в еврозоната означава загуба и щети за българската икономика и за българските потребители! Това е написано вътре черно на бяло! И всеки един от Вас от парламентарните групи, които поне тогава бяха в парламента, може да го види! И точно поради тази причина тази чернова така и не се превръща в белова, защото въпреки наведеното, угодническо, лакейническо, блюдолизническо поведение на ръководството на БНБ, което на всичкото отгоре вече е в един съкратен вариант, защото единият от политическите елементи вътре в момента се налага да се обяснява в съда дали не е нарушил закона, или „да“, та благодарение на това, че в крайна сметка независимо от този лакейнически елемент начело на БНБ имаме все пак достойни и адекватни чиновници вътре в Банката, този доклад няма как да бъде приет. Защото трябва да се фалшифицират мненията, становищата, експертните оценки на десетки хора, които стоят зад този доклад. Та ние нямаме собствен доклад на БНБ, обаче, видите ли, ще искаме извънреден! Егати наглостта, честна дума! Извънреден доклад от ЕЦБ ще искаме! Конвергентен! Извънреден! При условие, че собствената ни национална банкова институция БНБ – една от най-старите институции в България, не ни е дала такъв доклад! Що за малоумие?! Без извинение за силните думи! Това е национално предателство, което тук в момента се случва за пореден път! Това е сигурно третото или четвъртото подобно решение! Какъв е този напън? Някой ви кара ли, какво? Щели сме, както беше записано в доклада – имали сме според експерти! Сега тук винаги се използва думата „експерти“, когато стане въпрос да се излъже нещо – „експерти“, кои са експерти? Как се казват? Ако са Мартин Димитров – благодаря, задръжте си експертите!

Иван Костов.

Да, Иван Костов, Лаборанта! Това ли са Ви експертите!? Според експерти имало пропуснати ползи от 1 милиард. А стига бе! Ами ако въведем долара? Що не минем направо, примерно, да кажем, най-верни атлантици, към долара? Там със сигурност ще имаме още по-големи пропуснати ползи, ако примерно сега го въведем! Що за безумие?! На всичкото отгоре имаше една много брутална, много нагла, гнусна лъжа, отново от ПП-ДБ – Валутният борд, видите ли, ако бил въведен, тогава щяло пак да има протести, защото бил въведен. И българската валутна единица била вързана към марката. Разликата между Валутния борд и влизането в еврозоната е като между стола и електрическия стол. Защото в единия случай ти сам си налагаш ограничение. Това е доброволно наложена финансова фискална диета, която ние си слагаме – днес-утре можем да махнем, това е наше суверенно решение и никой не ни кара. Докато влизането в еврозоната е капан без изход. Оттам няма излизане, защото няма механизъм за излизане от еврозоната. Гърците поискаха, когато започнаха да се сриват 2008 г., и не им разрешиха! Референдум даже направиха в посока да излязат от еврозоната, не им разрешиха! Защо? Защото парите вече не са в тях. Нека да го кажа това – не на хората, които са тук, в залата, на тях не им пука. Нека да го кажа на тези, които ще гледат – българските граждани, в чийто джоб искат да бръкнат тук евроатлантиците и да откраднат и малкото оставащи там жълти стотинки. Когато българските пари вече не са български и не се печатат в България, знаете ли какво ще се случи утре, ако примерно управлява едно непослушно на Брюксел правителство? Просто банкоматите спират да дават пари, спираш да разполагаш със средства. Както стана в Кипър, както стана в Гърция, както става и на много други места, където някой пожелае да не слуша. Ето така стават нещата, когато загубиш своята собствена финансова независимост! Когато някой друг разполага с твоите пари. Когато нямаш право да сечеш свои собствени монети и нямаш право да определяш свои лихвени проценти. А като казах за лихвените проценти, пак лъжа – щели да паднат лихвените проценти в България. Ама те сега са по-ниски от еврозоната. Там е 3,8%, тук – 2,8%. И който тук има еврови кредити, знае, че плаща по-високи лихви – точно поради тази причина, от тези, които пък имат левови кредити. Какво искате да кажете сега? Нека да го кажа пак и на хората, които ни гледат, защото тук добре платените хора в тази зала нямат проблеми с кредитите. Истината е, че ако еврото се въведе, кредитите се превалутират, лихвите скачат и всеки един ще го усети по джоба си. Това е истината: готви се огромен грабеж, национално предателство, което… Единственото нещо, което може да очакваме след това, е да гледаме едно решение, в което да пише: Министерският съвет в координация с нещо си, примерно с Президентството, да ускори и завърши процеса по практическата подготовка за ликвидирането на българска държава. Защото следващата стъпка е тази! Като нямаш армия, като нямаш икономика, като нямаш свой собствен хранителен суверенитет, като нямаш своя собствена политическа независимост, като нямаш вече и финансова независимост, това не е държава, това е територия! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, госпожо Министър, дами и господа! Господин Костадинов, взимам тази реплика, за да Ви репликирам по отношение на две неща. Аналогията, която направихте с франка и с това, което пише на „Държавен вестник“, е съвършено неправилно и сега ще Ви обясня защо. Защото тогава Вие разглеждате този пример, сякаш франкът е бил чужда валута, което е съвършено коректно. Но, господин Костадинов, еврото може да бъде българска валута. Еврото е валута на 20 държави! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Еврото не е чужда валута. (Изказването на народния представител продължава при шум, реплики и подвиквания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Както европейската политика, колеги, както европейската политика не е външна политика за България, по този начин и еврото не е чужда валута за България, тогава когато сме част от него. Отвъд това имам един съвършено рационален въпрос, на който настоявам и искам да ми отговорите във Вашата дуплика. Две от четирите партии, в които сте били, подкрепят еврото. (Шум и реплики.) Вие тогава подкрепяли ли сте еврото или не? Благодаря Ви.

Госпожо Председател, дами и господа, уважаеми колеги! Господин Костадинов, високо оценявам Вашата емоционалност. Вие наистина изглежда си вярвате. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Простата истина е, че еврото не е чужда валута. България ще бъде първата държава, която ще въведе кирилски надписи върху еврото. Гърция не се провали заради това, че стана част от Европейския съюз. Гърция се провали по простата причина, че всеки искаше да работи държавна работа на висока заплата. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Никога в никоя държава в Европейския съюз не са спирани банковите преводи, когато, видите ли, правителството не е в услуга на Европейския съюз. Европейският съюз просто не работи така, господин Костадинов. Така че когато ги говорите тези неща, моля Ви, бъдете по-приземен, бъдете свързан с реалността. Реалността не е това, което Вие си представяте. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, че за Вас е важно България да не влезе в Европейския съюз, понеже Вие не споделяте ценностите на Европейския съюз и понеже Вашите спестявания са в други валути, и Вие се притеснявате от момента, в който ще доказвате техния произход, когато трябва от лева да ги превърнете в евро, това вече е съвсем друга тема. (Шум, реплики и подвиквания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И то важна тема. Колеги и госпожо Председател, моля Ви! Ние изключително внимателно и любезно изслушахме господин Костадинов. По подобен начин, когато се взривява залата, това предизвиква всички ние да се държим неприлично. Опитвайте се да я овладявате, това е във Вашите ръце. Благодаря на всички. (Подвиквания от ВЪЗРАЖДАНЕ към народния представител Манол Пейков.)

Чакаме си отговорите.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Костадинов, аз взимам реплика по повод на прочита на българската история отпреди 140 години. Действително такива дебати в българския парламент тогава – аз не съм историк ,за разлика от Вас, и уважавам Вашите познания в тази насока, но претендирам да съм прочел доста исторически материали, свързани със създаването на Третата българска държава и нейното развитие до ден днешен. Не мога да се съглася с Вас, че основният дебат преди 140 години – наблягам на цифрата 140, защото ситуацията преди 140 години и днес е различна. Тогава, когато действително през 1879 г. в България са се разплащали с франкове, е било така, защото и голямата дилема е била дали да се привърже – точната дума е тази, българският лев, българската национална валута да се привърже към руската рубла, към турската лира, или да се привърже към френския франк. Дебатът е бил такъв с оглед стабилността на тази валута. Тогава действително българският лев като стойност, като златно покритие и така нататък се свежда до по-твърдата, по-крепката валута и с оглед и на икономическото развитие се свързва с франка. Пак казвам, тогава в току-що създадената българска държава е било въпрос на приоритет ние да имаме всички национални символи, един от които безспорно преди 140 години е била и валутата, тоест националната валута на определена държава, и е трябвало да дадем такъв отговор. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) И ние сме дали ясен отговор, че това е българският лев. Аз не съм и съм подкрепял българския лев винаги, защото това е нашата национална валута. Но ще Ви припомня на всички, че тези години, тези тежки години през 1996 и 1997 г., когато българският лев беше чиста хартийка, когато се наложи ние да преминем към Валутния борд, какво можем да правим сега? Можем ли да печатаме сами пари? Не можем! (Народният представител Манол Пейков е при блока на ВЪЗРАЖДАНЕ, реплики с народния представител Костадин Костадинов. Шум.) Не можем да отпечатаме една стотинка, ако нямаме необходимия икономически ресурс или необходимото златно покритие. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Реплики на народния представител Манол Пейков с народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това значи, че във времето ние се приравнихме първоначално с германската марка, а сега се привързахме към еврото. И още нещо има, което прави разликата между 1879 г. и…

Приключвам! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Моля Ви, колеги!

Към 2024 г. ние сме членове на един съюз – добър или лош, който госпожа Миглена Кунева ни го приши през 2006 г. Може би тогава е трябвало да знаем какво ни очаква и дали е добро, или лошо, но ние го приехме и никой досега не го е оспорил. Затова, след като сме влезли в този съюз, след като този съюз е приел единна валута, въпросът е да разясним на българските граждани дали е за добро, или за лошо. ВЪЗРАЖДАНЕ имат своето виждане, че това е лошо, а ние обаче подкрепяме тезата, че влизането в Европейския съюз е в полза на българската икономика, защото към днешния ден основният внос и износ на българската икономика е с Европейския съюз, което значи, че превалутирането на българския лев към европейската валута е в минус за българската икономика. Затова нашата парламентарна група ще подкрепи и подкрепя влизането в еврозоната. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Господин Балачев, благодаря Ви за тази реплика, защото, първо, тя беше единствената смислена и второ, защото дори на Вас, въпреки че се опитвате да влезете в общия евро-атлантически тон, просто накрая, както се казва, душата Ви не Ви позволи – а и сърцето Ви, и показа какво реално искате да кажете, защото накрая казахте за запазването на българския лев. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Аз съм сигурен, че тук една голяма част от хората мислят като Вас, ама всеки е целунал някакъв пръстен, за да дойде тук, да кажем, в евро-атлантическите групи, така че всеки си знае на неговия гръб какво му се пази! Сега, това, което обаче господин Балачев каза, е много точно, защото той каза следното нещо: има различни виждания и ние смятаме, че е добро, а Вие смятате, че е лошо влизането в еврозоната. Добре де, обаче като има различни виждания, кой е арбитърът, когато нито една партия не може да наложи вижданията си на другата? Българският народ, естествено! Това, което ние предложихме, беше подкрепено от 604 хиляди български избиратели, но беше потъпкано, поругано, осквернено и отхвърлено тук в тази зала от хора, които – самозабравили се, викаха и тропаха, включително Мартин Димитров тропаше от тази трибуна и казваше: „Ние можем да Ви спрем и затова ще Ви спрем.“ Ама те утре могат да кажат: „Ние можем да Ви вкараме в затвора и ще Ви вкараме в затвора.“ Те са такива! Модерните розови фашисти са такива! Затова ние много пъти сме предлагали, като има очевидно разделение и огромна част от българите не желаят влизането в еврозоната – хората не са прости, и точно поради тази причина предлагаме референдум. Точно поради причината, че пък тук в залата също няма кой знае колко много прости хора – не че няма, а в някои групи особено изобилстват, обаче като цяло и тук има сравнително интелигентни хора. Те също знаят какви са нагласите, тъй като вече имаме един бивш председател на Народното събрание, който остана с легендарната си фраза в историята: „Ние няма да свикаме референдум, защото знаем какъв ще бъде резултатът от него.“ Помните ли Герджиков, когато каза, че няма да свикат референдум за АЕЦ „Козлодуй“, защото знаят какъв ще бъде резултатът? Не го свикаха и АЕЦ „Козлодуй“ беше убит, а на практика 50% от мощностите му са ликвидирани. Този процес продължава дори и в момента. Затова управляващите евроатлантици винаги са изпитвали панически страх от референдум. Винаги, защото знаят какво ще се случи на този референдум – народът ще каже истинското си мнение! За съжаление, по време на парламентарни избори една голяма част от хората не отиват да гласуват и тук, когато някой ми каже, че избирателите така са решили – кои избиратели? 30% от избирателите! 30% от избирателите, а какво мислят другите 70%? Как може да разберем какво мисли мълчаливото мнозинство? Ами ако от тези 70% 69% са за запазването на лева? Тогава чия точно представителност тук демонстрира така наречената наша представителна демокрация – на българския народ или на неколцина олигарси и на едно-две посолства, и най-вече на американското – защото посолството в България е едно, а всичко друго са подразделения? Това е нещото, което трябваше да се каже от тази трибуна. Не може и не бива да се приемат решения, които са против българския народ! Няма как да има борба с корупцията, ако няма върховенство на закона, ако е потъпкана демокрацията, ако Конституционният съд е превърнат в антиконституционен съд от разпасала се шайка престъпници, на всичко отгоре – долнопробни! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Всичко това нещо ни показва, че държавата ни е в криза. Хората ни го показаха на изборите – 30% избирателна активност, а на идващите избори ще бъде още по-ниска. Защо? Защото една самозабравила се групичка хора тук твърди, че говори от името на българския народ. Нищо подобно! Тук в най- добрия случай може да говорим от името – при това общо, на над 30% от българския народ, което означава, че това тук не е представителна демокрация! Това тук е една представителна олигархична извадка на една част от българското население. И финално, понеже лицето Иванов е от ПП-ДБ, колко пъти да Ви обяснявам, че сте лъжец? Какви четири партии Ви вълнуват Вас? Огледайте си партията там, дето включително имате и комсомолци! (Шум и реплики от ПП-ДБ.) Лъжец! Иванов, лъжец сте, елементарен лъжец!

Елементарен лъжец! Долен лъжец! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ. Шум и реплики от ПП-ДБ.)

Госпожо Председател, благодаря за това, че ми давате възможност за лично обяснение, защото за втори пореден път от тази трибуна аз съм наричан лъжец. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Ти си лъжец!“) Първия път замълчах, господин Костадинов! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Лъжец!“)

Публично е известно, че през 1997 г. Вие ставате член на ВМРО – БНД. През 2002 г. Вие ставате член на ВМРО и областен координатор на три области – втора партия. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Трета партия през 2013 г. – НФСБ! А през 2015 г. сте кандидат на коалицията между ВЪЗРАЖДАНЕ и „Атака“ за Варна! Разбрахте ли? Не сте прав и няма причина да ме наричате „лъжец“! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Лъжец! Ти си лъжец!“)

Ами няма да е лошо да прекъснете заседанието.

Благодаря, госпожо Председател. Аз мисля, че току-що разбрахте за какъв човек говорим. Той прави разлика между ВМРО, БНД и ВМРО. Това е… Какво да Ви кажа? Просто няма смисъл дори да коментираме всичко останало. А това, че видите ли, той прави аналог между партия и коалиция… (Шум и реплики от ПП-ДБ.) По тази логика, господин Иванов, Вие членувате в момента в пет партии едновременно, защото и аз не мога да Ви преброя партийките, които са във Вашата маргинална коалицийка. Колко сте? Пет ли сте? Колко сте? (Шум и реплики от ПП-ДБ.) И това е лъжа! И това е лъжа! Това е лъжа, долна лъжа! Така че просто престанете да се излагате, защото ставате смешен!

Благодаря, госпожо Председател. Моето изказване ще бъде кратко, но ще говоря, че това решение, което предстои да бъде гласувано, ако бъде прието, ще задълбочи политическата криза в нашата държава. Защо? Българските избиратели искат да избират посоката, в която българската държава върви, искат да избират политиките, които определят тяхното бъдеще, но това не им се позволява. Това не им се позволи миналата година, когато ние събрахме достатъчно подписи, за да има референдум за запазването на българския лев! Българите искаха да изберат посоката за паричната политика на държавата, а докато продължава да се потъпква гласът, волята на българските избиратели, политическата криза ще продължава да се задълбочава. Сега ще Ви дам една статистическа извадка от последните избори: 4 април 2021 г. – 51% активност; 11 юли 2021 г. – 42% активност; 14 ноември 2021 г. – 41% активност; 2 октомври 2022 г. – 39% активност; 2 април 2023 г. – 41% активност, а сега на миналите избори активността падна до 34%. Българските граждани, българските избиратели се отчаяха и те ни казват ясно, че им потъпкваме волята. Какво стана между 2 април миналата година и сега през юни? Беше потъпкан референдумът за запазването на българския лев! Ако искате да продължава тази политическа криза и българските граждани да продължат да имат недоверие към нас, продължавайте с ей такива решения! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, това е подвид на процедура и искам да Ви изкажа следното впечатление. Преди малко зададох ясен въпрос на няколко пъти на Димитров от ПП-ДБ. Отговор не беше получен. Ето заради такъв вид уж дебати се получава напрежение и в обществото, и в парламентарната зала. Всъщност първо е парламентарната зала, а след това е обществото. Помислете защо така и как да направим, че наистина, когато при абсолютно ясен, човешки и разбираем въпрос мълчанието беше пълно. Това, между другото, е първият елемент, заради който се срива и общуването между хората. Ще Ви кажа и още нещо, което досега не е разисквано. Разцеплението на ДПС се дължи на едно обстоятелство, което поне ние от ВЪЗРАЖДАНЕ наблюдавахме, защото ние имахме контакт с контингента на ДПС. Хората бяха отчаяни, че никой не ги чува. Те не искат еврото, електоратът на ДПС не иска евро! Няма да Ви кажа селата в Хасковска област, а само това ще Ви кажа – в които села двама души плакаха и казаха, че са били заплашвани, за да не задават въпроса защо не е допуснат референдумът. Не исках да прозвучи като съвет, но ще Ви го кажа. Ето го съвета: ако искате да се обедините, пуснете референдума! Вашите хора ще Ви разберат.

Те ме провокират! Кажете им да спрат, направете им забележка!

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Искам да се извиня, че ще използвам процедурата по начина на водене, но бих искала да благодаря на всички колеги, които подкрепиха това решение. По този начин показахме, че когато става дума за важни за България приоритетни въпроси, какъвто е членството ни в еврозоната, може да се обединим и да работим заедно в интерес на България. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Заместник министър-председател и министър на финансите, уважаеми дами и господа народни представители! „ДОКЛАД относно Законопроект за въвеждане на еврото в Република България, № 50-402-01-2, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. На заседание, проведено на 25 юли 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха: представители на Министерството на финансите: Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите; и на Българската народна банка: Радослав Миленков – подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“. При представянето на Законопроекта госпожа Людмила Петкова посочи, че същият е изготвен в изпълнение на стратегическата цел на страната за присъединяване към еврозоната, което е и сред основните приоритети на настоящото служебно правителство. В рамките на практическата и техническа подготовка е констатирана необходимостта от създаване на правна рамка, която да регулира обществените отношения във връзка с присъединяването на България към Еврозоната, както и да регламентира в националния правен ред основните обстоятелства, правила и принципи, по реда на които ще се осъществи замяната на лева с еврото. При разработването на Законопроекта участие вземат всички министерства и заинтересовани институции и организации, както и представители на бизнеса, асоциации на потребителите, други неправителствени организации, представители на академичната общност. Законопроектът е публикуван за обществено обсъждане в края на месец март 2024 г., както и е съгласуван с Европейската комисия и Европейската централна банка, които са дали положителни становища по него. В него са уредени принципите, правилата и процедурите за въвеждането на еврото като парична единица на Република България, като целта е да се повиши прозрачността и информираността на обществото за този процес и да се осигури безпроблемното въвеждане на европейската валута. В съответствие с изискванията на европейското право и практиката на последно присъединилите се към еврозоната държави с предложения законопроект не се определя конкретната дата на въвеждане на еврото или официалният валутен курс на лева към еврото. Датата и курсът ще бъдат определени от Съвета с единодушно решение на държавите членки, чиято парична единица е еврото, и Република България. Госпожа Петкова подчерта, че курсът, който ще бъде използван при превалутирането, е този, който се поддържа в България вече четвърт век благодарение на установения през 1997 г. Паричен съвет. Не са налице основания за промяна на този курс и в бъдеще. Ангажиментът на България да се присъедини към еврозоната със сегашния фиксиран курс е потвърден както в Националния план за въвеждане на еврото в Република България, така и в Решението на Народното събрание във връзка с приемането на еврото от месец октомври 2022 г. Основните моменти в Законопроекта са следните: 1. Определяне на ключови за преминаването към единната европейска валута правила – за превалутиране и за закръгляване. 2. Въвеждане на преходни периоди, които ще позволят на гражданите да се адаптират към новата валута. Така например в рамките на „периода на двойно обозначаване“ цените и другите парични суми за плащане ще бъдат изписвани за гражданите както в левове, така и в евро. Това задължение ще започне един месец след датата на влизане в сила на решението на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото от Република България и ще остане в сила за срок една година след въвеждането на еврото. 3. Въвеждане на „период на двойно обращение на лева и еврото“. В срок до един месец от датата на въвеждане на еврото левът и еврото едновременно ще бъдат законни платежни средства. След изтичането на този период левът ще престане да бъде законно платежно средство. 4. Разписани са разпоредби относно снабдяването с евробанкноти и евромонети, както и периодите за безплатна обмяна на парите в наличност от левове в евро. Предвидено е Българската народна банка да обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите шест месеца след въвеждането на еврото банкноти и монети ще могат да се обменят безплатно от левове в евро и в кредитните институции – банките. За същия период „Български пощи“ ЕАД ще обменя безплатно банкноти и монети от левове в евро в населените места, където няма офиси или клонове на кредитна институция. 5. Всички сметки – разплащателни, депозитни, спестовни и други сметки в местни банки, ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро на датата на въвеждане на еврото в България. От тази дата и титулярите на сметки ще могат да теглят от сметките си само евро, независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство, или в офиса на банка. 6. Регламентирани са и правилата във връзка с адаптирането на информационните системи за работа с евро, както и адаптирането на регистри, счетоводни документи и други документи към еврото. 7. С Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения в редица закони с цел адаптирането им към единната европейска валута основно посредством заменянето на думата „лев“ и нейните производни с „евро“. В хода на обсъждането участие взеха народните представители Асен Василев, Александър Иванов, Димо Дренчев, Ивайло Шотев, Байрам Байрам, Тошко Йорданов. След проведеното гласуване се получиха следните резултати: 12 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа .„въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за въвеждане на еврото в Република България, № 50-402-01-2, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г.“ Благодаря Ви.

Госпожо Председател, опитвам се да не викам и аз в общия хор и затова не сте забелязали ръката. Вярно е, че стоя и по-отзад, на задните редове, пък и много колеги са изправени по някаква причина. Както започнахме и предишната точка, еврото в България може да бъде въведено само и единствено след като българският народ се произнесе на референдум дали го желае, или не, но така или иначе, както се видя и на предишното гласуване, а и на много преди това, явно вървим в тази посока, така че Законопроектът, който уточнява разни технически детайли, е нужен. Имам следните забележки при него. Някои от тях са доста значителни. На първо място, това е един чл. 24, който определя срока, в който ще имаме двойни цени, и в търговската мрежа ще може да се плаща едновременно и с евро, и с български левове. Считам, че срокът, който е предвиден от – един месец, е твърде кратък и ще създаде наистина много сериозни затруднения на гражданите. Доколкото съм слушал изказвания на гуверньора на БНБ, българските левове и българските монети, които са в обращение, са някъде около 66 тона или нещо подобно. Те са 564 милиарда в банкноти и три милиарда в монети. Предвидено е това нещо да бъде изчистено, а то ще стане най-лесно изчистено през търговската мрежа само в рамките на един месец. Вярно е, че след това хората ще могат да ги обменят в търговските банки, вярно е, че ще могат да ги обменят много дълго време на гишетата на БНБ, но все пак най-лесният и най-чистият начин това да стане, е просто през търговската мрежа. В същия законопроект е предвидено двойното обозначение на цените да продължава не по-малко от 13 месеца, а същевременно периодът, в който ще може да се разплащаме и с левове, и с евро, е изключително къс. Както стана въпрос при дебатите по предишната точка, други европейски страни са предвидили само две седмици за това нещо. Да, но другите европейски страни са предвидили да приемат еврото от 1 януари. Ние правим изключение, искайки да го приемем в средата на годината. Според мен е редно да направим изключение и за срока, който трябва да бъде поне двоен или троен, тоест в рамките на два или три месеца. Другото нещо, което прави впечатление – това е периодът, в който гражданите ще могат безплатно да обменят своите левове. В БНБ това ще бъде безсрочно, а в търговските банки ще бъде шест месеца. В цялата процедура са включени и Български пощи. Това е много добре, тъй като Български пощи имат филиали във всяко едно населено място. Моето предложение е Български пощи да обменят безплатно левове в евро за някакъв по-дълъг период, поне една година. Това е периодът, в който ще има двойно обозначение на цените, а защо не и за по-дълъг период, защото ние имаме над милион българи, които живеят в чужбина. Представете си, че въведем еврото в средата на годината. Много от тези хора притежават левове в България, но няма да се завърнат за тези шест месеца, ще се завърнат на следващото лято. В един момент ще се окаже, че имаме много хора, които имат левове, а могат да ги обменят без някаква нарочна такса само и единствено в БНБ. Това със сигурност ще създаде проблеми на гражданите, а идеята на този законопроект, така както е написано в мотивите му, е той максимално да улесни българските граждани в този преход. И на последно място в мотивите – и това е към вицепремиера и министър Петкова, никъде не виждам какви разходи ще бъдат направени от бизнеса като цяло – колко ще струва това на финансовия сектор; колко ще струва това двойно етикиране на ритейл сектора; колко ще струва на останалите малки фирми, като пренастройка на касовия апарати, пренастройка на всякакъв вид фискални документи; какви ще са разходите, които държавата и общините ще направят за промяната във всякакъв вид регистри – държавни, общински; колко време ще е необходимо на Статистическия институт и какви разходи ще направят те, за да могат да се пренапишат всички статистики, които те водят назад в годините, да се преобърнат в евро. Благодаря Ви.

Взимам тази реплика, господин Дренчев, да направя заявка, че ще предложим промени между първо и второ четене – в чл. 24, срокът за двойните цени да бъде удължен. Благодаря.

Господин Дренчев, аз съм много учуден, че толкова много сте се задълбали в този законопроект, защото той просто е изключително излишен и ненужен. Има доклади на Европейската комисия, има доклади на Европейската централна банка, които казват, че България не е готова за еврозоната и тя няма да влезе в еврозоната и в следващите години. Тя няма да влезе в следващите най-вероятно 20 години и на всеки две години ще се иска нов доклад, който ще казва същите неща, които са описани в сегашните доклади – в рамките на 50 страници. Тук изобщо не говорим само за инфлация, а говорим за това, че икономиката ни чисто структурно не е готова за еврозоната.

Благодаря Ви, господин Шопов. Да, освен срокът, в който ще имаме двойно използване на две валути едновременно, и срокът, в който Български пощи ще обменят левовете за евро без такса според мен също ще трябва да бъде удължен. Колкото до това, което каза господин Тодоров – да, това е част от големия дебат за еврозоната. Това, което е мнението и на Международния валутен фонд. Всъщност това не е някакво състезание, в което в един конкретен месец ние ще успеем да свалим инфлацията до някакви приемливи за Европейската комисия цени. Всъщност те изискват една трайна стабилност на цените, тоест става въпрос за един по-дълъг период, който те могат да тълкуват и като шест месеца, и като една година, и е твърде възможно, доколкото икономическата среда е непредвидима, да се окаже, че еврозоната не е постижима. Не говорим даже за средата на 2025 г., няма да бъде постижима и от 1 януари 2026 г., а оттам нататък вече нищо не се знае. Може би сте прав, че съм си направил излишен труд да чета този документ, но така или иначе, ако ще приемаме нещо в тази зала, нека да бъде така направено, че да не създаваме излишни затруднения на българските граждани.

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като сега коментираме философията на Закона, нека да отбележим всъщност за какво става въпрос. Става въпрос за унищожаването на българската национална валута. В този ред на мисли, тъй като това е маскирано под много добри и хубави фрази – как ще се увеличи българската икономика, как ще се увеличат доходите, може би и спестяванията на хората, следва да обърнем внимание, че моделът обща валута, към който отчаяно се опитват да ни прикрепят нашите така наречени евроатлантици – доморасли всъщност евроатлантици, отдавна вече е изчерпан. Икономиката на света се развива вече по съвсем друг мащаб и по други модели, така както примерно, да кажем, беше допреди няколко десетилетия – този модел вече започва да се изчерпва. Има други модели, които, между другото – тъй като в крайна сметка в историята всичко е по някакъв модел и в някакъв момент се повтаря, повтарят такъв тип на икономически отношения, каквито са съществували в края на 19 век. Примерно, тъй като преди малко в преходна точка споменах така наречения Латински съд, той е действал по следния начин: горе-долу две трети от държавите тогава в Европа – суверенни държави, се включват в така наречения Латинския съюз, в който всички те формират своите валутни единици на базата на Златния стандарт и съответно всички те имат една и съща стойност, независимо дали става въпрос за българския лев, дали става въпрос за френския франк, за нидерландския гулден, за английската лира или за всички останали валути, които се сетите, италианската лира, испанската песета, португалското ескудо и така нататък, и така нататък. Как е работил този Латински съюз тогава? Работил е по следния начин: когато един човек отиде примерно от България във Франция, той плаща с левове и може да му се връща във франкове. Съответно той в България също може да плаща във франкове, но му се връща в левове, защото валутите тогава са били уеднаквени. Златният стандарт отпада през 1974 г. заради това, че всъщност тогавашната Кейнсианска школа в Съединените щати решава, че темповете на растеж на световната и в частност на американска икономика не са достатъчно големи и високи, и започват да залагат на инфлационен растеж, като връзват долара, който е най-голямата валута – световната резервна валута, към петрола. Така се появява петродоларът, започва да се появява и големият инфлационен ръст навсякъде и стигаме до сегашния модел, който към настоящия момент вече се изчерпа. Ако толкова много се държи на това да имаме някаква финансова конвергенция с другите държави, които смятаме за по-развити от нас – макар че, като гледаме някои от тях, които бяха по-развити, като Гърция, май, май вече деградираха до нашето ниво, че и продължават да дълбаят надолу, би следвало да помислим в тази посока. Страните от БРИКС, които, между другото, в момента контролират близо 50% от световния брутен вътрешен продукт и които са най-големият икономически съюз в света, страните от БРИКС залагат на съвсем друг модел. Там няма общо валута. Там валутите се обменят една срещу друга, и то в изгодни курсове, които са полезни и за едната, и за другата страна. Този модел е възможно най-добрият, защото в него няма обща валута, която да се контролира примерно от едната или от двете най-силни икономики в съответната финансово-икономическа организация, каквато към момента, поне на думи, е Европейският съюз, макар че той все повече се превръща в европейска свръхдържава. Защо отиваме към обща валута, при условие че тази обща валута не се контролира от нас? Тука имаше пак патетични изказвания, че еврото било българска валута! Господи боже! Това е такава глупост, която просто не би трябвало да се споменава дори тук от тази трибуна. Не е българска валута! Никога няма да бъде! Един от големите доводи, който се споменава много често – за това как, когато влезем в еврозоната, ще имаме наш представител в ЕЦБ, който ще има право на глас, и ние ще решаваме какво ще се случва с еврото, е отново лъжа. Няма да имаме право на глас. Ще имаме право на 0,4 гласа – не на един глас, а на 0,4, което означава, че ако имаме 10 гласувания, нашият представител в ЕЦБ ще участва в четири от тях. Другите ще стои и ще гледа – може би до, може би зад фикуса, при всички положения няма да има право на глас обаче и няма да се изказва. Не че ако тръгне да се изказва, някой ще се съобразява точно с него. Тая практика, която вече виждаме за близо 17 години и повече – 18 почти, откакто сме в Европейския съюз, е показателна. Нашите представители в каквито и да било европейски институции много, много не ги броят. Ама и те самите не се броят за фактор. Как може да очакваме нещо подобно, при условие че говорим за най-важния елемент – финансовата независимост на страната?! Ето защо ние от ВЪЗРАЖДАНЕ започваме разговор по темата и този разговор вече върви в Европейския парламент – по темата за това как и по какъв начин да се преформатира и реформира европейската финансова система. Защото еврото е куха валута, която не е подкрепена от нищо. За разлика от долара, който поне е вързан към петрола, еврото не е вързано към абсолютно нищо. Еврото на практика е една фиатна, висяща във въздуха валута, зад която не стои никой. То обслужва най-големите икономики, даже не най-големите, а най-голямата – германската икономика, но през последните години дори германската икономика не може да обслужва, защото в самата Германия се засилиха изключително много евроскептичните настроения – най-вече заради това, че ръстът на германската икономика се забави и даже през последните няколко месеца Германия е в техническа рецесия. Всичко това, което коментираме в момента, би следвало да ни накара да си зададем основния въпрос: защо го правим тогава? Защо работим срещу българския национален интерес, при условие че в момента имаме най-стабилната валута – една от най-стабилните валути в света? Да, тя е стабилна не защото икономиката ни е силна. Тя е стабилна, защото е вързана с еврото, но тъй като в момента ние сме вързани с еврото, утре можем да решим – това е наше суверенно право, утре ние можем да решим да направим Валутния борд вързан с друга валута, защото не е само и единствено еврото голяма, силна и стабилна валута – има още десетки такива в света. Можем да решим и да се отвържем, а можем да го завържем към златото. Във всеки един момент ние можем да направим нещо подобно, защото това е суверенно наше право. Никой не може да ни го отнеме. Валутният борд е наше решение. Днес имаме Валутен борд, защото така сме решили. Утре няма да имаме Валутен борд, защото пак така сме решили, ако искаме. Ако обаче влезем в еврозоната, оттам не можем да излезем, защото няма механизъм. Това пак ще го повторя за пореден път да се знае – и дори да искаме да излезем, не можем да излезем. Най-малкото, което е – дори и да пожелаем по някакъв начин, няма да ни разрешат, ще ни поставят на колене. Това означава убийство на българската държава. Защото държавата – в крайна сметка това са хората и парите, които те имат, всичко останало е вятър и мъгла. В момента хората на България намаляват. Най-ценният човешки ресурс все повече и повече липсва, а Вие тук искате да убиете и да унищожите дори и това, което ни е останало, последния елемент от петте основни елемента на независимостта – финансовата независимост. Вие превръщате България в територия. Вие превръщате България в колония! Като говорихме преди малко за франковете – франковете се използвали в колониите и продължават да се използват в колониите на Франция, тъй като все още някои от тях не са получили независимост. Всичко това показва, че този законопроект е вреден. Този законопроект на всичкото отгоре е и много лошо написан. Този законопроект е архаичен. Той повтаря други подобни законопроекти, които е имало в други държави, които са приемали членство в еврозоната. Той е механично пренесен на българска почва – неработещ и няма да работи по никакъв начин. Да не говорим, че самата Европейска централна банка в момента ни казва, че България не е готова. Не с един, а с два доклада ни го каза това. Всичко това, което се случва в момента в тази зала, е един огромен театър. Театър, в който трябва да се докажат няколко политически сили тук колко големи евроатлантици са. Само че имам лоши новини за тях – това е като да си купите фабрика на 10 септември. Това, което Вие в момента мислите за бъдеще, всъщност вече е минало и много скоро ще го разберете. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, дами и господа! Господин Костадинов, Вие сте напълно прав – българският лев е една от най-стабилните валути, и това е, защото е вързан към еврото. Ако си спомняте 1997 г. какъв ни беше халът – за два месеца левът стана 3000 за долар и един хляб струваше колкото половин месечна заплата. На същия хал щяхме да сме и сега, ако не бяхме се вързали към еврото. Господин Костадинов, контакт! Очи – погледнете ме в очите, като Ви говоря! Това е въпрос на елементарно уважение, господин Костадинов. Виждам, че през господин Ганев ме гледате – да, благодаря. Та значи, ако искате – виждам, че имате тежнения към други валути, предложете да бъде вързан левът към рублата. Тя в момента върви сто рубли за долар, ако си спомням. Тоест една рубла е колкото един цент, даже малко по-малко, а евроцентът е по-силен от рублата в момента. Просто да Ви го кажа, да го знаете, но ние въпреки това изключително внимателно и уважително ще разгледаме Вашето предложение, защото Вашите спестявания също са важни за нас – Вие сте български гражданин. Благодаря Ви, господин Костадинов.

Честно казано, винаги съм се изненадвал от уникалната инфантилност на представителите на „ПиПиДиБи“ в тази зала. Първо, забележете тяхната уникалност, това са уникални хора – ти му говориш за нещо, той ти казва Путин. Ти коментираш времето, той ти казва Путин е виновен. Ти казваш нещо, нямащо нищо общо с каквото и да било – Путин е виновен. Незнайно защо изведнъж тук пак стана въпрос за рублата, но понеже тези хора в тази формацийка „ПиПиДиБи“ са доста фиксирани върху Русия, те забравят, че една валута не се определя от нейния курс, защото и нашата валута има много добър курс, обаче, въпреки че е стабилна, не е силна, защото една валута може да е стабилна, но да не е силна. Това са много, много важни неща, които трябва да знаете. Няма как да ги знаят в „ПиПиДиБи“. Като стана въпрос за рублата, аз погледнах преди малко курса на йената – на четвъртата по големина световна икономика. Там е 138 йени – доста по-зле. По Вашата инфантилно-неможачешка логика Япония би трябвало да е по-зле от Русия. Айде не си ровете сега в Гугъла, защото пак нищо няма да видите. По-добре, вместо да ровите в антикорупционната търсачка Гугъл и да чоплите в момента като кокошка ярма, вместо това вземете прочете някоя книжка – истинска книга, със страници, а не да си чоплите телефончето. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Госпожо Председател, госпожо Петкова! Предходната точка беше Решение за приемане на еврото, за ускоряване на процеса по приемане на еврото, настоящата точка, гледам, е Закон за еврото. И двете точки са напълно излишни! Абсолютна загуба на време е това, което правим в момента, един голям цирк! Единственото, което най-вероятно правим, е, че сваляме допълнително избирателната активност в момента за предстоящите избори наесен. Защо? Защото – пак ще го повторя, има Доклад и на Европейската комисия, има Доклад и на Европейската централна банка, които казват, че икономиката ни, държавата ни, не са готови за влизане в еврозоната. И това не го казваме ние, не го казва и Българската народна банка, не. Всъщност те го казват – доклад, който Вие отхвърляте и не признавате, но това ни го казват Европейската централна банка и Европейската комисия. И няма да бъдем готови, защото имаме структурни, чисто фундаментални проблеми и неща, които трябва да решим, и това няма да се случи за 6 месеца, няма да се случи за година, няма да се случи и за две години. Надявам се госпожа Петкова да стане и да го обясни това нещо най-после, за да се сложи край на този цирк в тази зала. Ако финансите се управляват от крадливите ръце на хора като Асен Василев, и в следващите 100 години няма да влезем в еврозоната. След 100 години няма да сме в еврозоната! Така че нито ще влезем от 1 януари 2025 г., нито ще влезем – от 1 юли ли беше, 2025 г., нито ще влезем и след 2 години, когато трябва да има нов доклад на Европейската комисия и на Европейската централна банка. Но аз искам да Ви дам и един друг пример към всичко това, което беше казано от моите съмишленици от ВЪЗРАЖДАНЕ – как точно си губим своята независимост и възможността да взимаме решенията тук в София. Защото не преди една, а преди две точки от дневния ред на заседанието беше Проектът на решение за компенсация за бизнеса. И какво се случва? Тази мярка – казахме, беше обяснено, че се форматира от европейска такава в национална мярка за компенсиране на бизнеса във връзка с високите цени на електрическата енергия и тя подлежи на нотификация към Европейската комисия. И това, което може да стане, е Европейската комисия да ни откаже да приложим такава мярка в национален план. И това, което можем пък ние да направим, е да дръпнем една майна на брюкселските геронтократи и все пак да си подкрепим бизнеса. Да, Европейската комисия може да ни наложи някоя глоба, но много важно – ние ще си платим и глобата, ако трябва, и отново ще си подкрепим бизнеса. Но ако въведем еврото, това става абсолютно невъзможно. Никога няма да можем да го направим, ако сме и финансово, и монетарно зависими от Брюксел. И това е само един пример от многото как точно губим своята зависимост и губим възможността да взимаме решенията тук в София. Аз, ако съм разбрал нещо за тези години, през които сме в Европейския съюз, то е, че последното нещо, което брюкселските бюрократи искат и мислят, то е за благоденствието на българския народ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател, че бяхте търпелива, докато всички в залата чакахме да излезе Решението от днес на Конституционния съд, с което той отмени тъй наречената псевдосъдебна реформа в Конституцията на евро-атлантическото мнозинство, приета от евро-атлантическото мнозинство (ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ), написана на лаптопа на Надежда Йорданова. Изцяло е отменена съдебната реформа.

Декларация!

Ще има декларация по-късно, господин Костадинов, уверявам Ви. Ние няма да изпуснем възможността да покажем на българските граждани в днешното пленарно заседание, което се очертава сега да бъде малко по-дълго, да обясним защо групата на неможачите правилно бе зашлевена от Конституционния съд с реформата в Глава „Съдебна власт“ на нашия основен органичен закон, но за това по-късно. Дами и господа народни представители! Разглеждаме Закона за въвеждане на еврото в Република България. Причината да взема изказването, бе провокирана както от изказването на народния представител Димо Дренчев, така и от споменатите спестявания на хората от един народен представител, който не го виждам. Държа на българските граждани да е ясно, тъй като сме на първо гласуване, че с приемането на този закон ще се получи следната ситуация: всички български граждани – особено тези, които имат спестявания, господин Василев, ще им се наложи да обменят своите левчета в евро в един определен срок. Защото, ако не го сторят, техните левчета ще се превърнат в обикновени хартийки – поправете ме, ако греша. Та като отидат в банката, евентуално в пощата, да си обменят своите спестявания от левове в евро, какво ще се случи? Просто ще се събират едни лични данни информация. Какво означава това? Тяхното ЕГН и размерът на обменената от тях сума. Разбира се, от банката ще бъде предаден къде? На НАП! И като бъде предаден на НАП, НАП има пълната свобода да направи ревизия на съответното физическо лице и да го попита откъде има тези спестявания в левове, които е обменил в евро. И тогава аз съм сигурен, че на една сериозна част от българските граждани – разбира се, спестявала с години лични средства, ще ѝ е много трудно да докаже откъде има тези спестявания. Тогава дори и господин Асен Василев може да Ви каже, че те ще трябва да платят едни 10% данък върху доходите на физическите лица. Та една от причините този закон за въвеждане на еврото в Република България да бъде приет – и държа всички български граждани да го знаят, е това да могат техните спестявания, след като бъдат превалутирани в евро, да бъдат обложени с 10% данък в случаите, когато не може да бъде доказан адекватно пред органите на НАП техният произход. И нека да знаят всички за какво гласуват днес! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря. Колеги! Като си говорим за Конституционния съд, той отхвърли и искането за референдум, доколкото си спомням. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Сега да говорим за Закона за еврото. Ще започна с последната лъжа, която току-що се чу от тази трибуна. Господин Петров, в Закона, ако сте го прочели, пише, че имате неограничен срок да си обмените парите. До края на света може да си обмените парите от левове в евро в БНБ. Срокът е ограничен само ако искате да ползвате Търговска банка, и то е ограничен по повод на това, че ще ги обменяте без комисионна. След това може да ги обмените и в Търговска банка, ще Ви вземе комисионна; в БНБ без комисионна може да си ги обмените, когато си искате. След 30 години си ги обменете парите. Обменяйки ги по 100 лв. на година, ако искате, никакъв проблем нямате. Прочетете Закона внимателно! Няма срок, в който БНБ да отказва да приема левове. Няма срок, в който БНБ да отказва да приема левове и да Ви дава евра – това, първо! Второ, в момента НАП има достъп до данните, за които Вие говорите, с решение на съда. (Реплики от народния представител Костадин Костадинов.) Точно така! Всички средства, които седят по буркани и по дивани в държавата, се декларират само ако те са над прага в Закона за противодействие на мерките за пране на пари! Така че повечето български граждани въобще няма да бъдат засегнати от това ограничение. Но тези, които ще бъдат засегнати, са тези, които имат средства в особено големи размери и които не могат да докажат откъде са им. Нека да докажат откъде са им средствата! И не на последно място, няма нарушаване на банковата тайна! Банковата тайна си остава – точно както е. Този закон не я променя, така че няма причина за страх, още повече че може да си обмените парите и в чейнджбюра, и абсолютно навсякъде. Може да си ги обмените и през магазина, като си пазарувате. Още нещо искам да Ви кажа. Вие сте поне открито против еврото по причини, които са абсолютно грешни и които струват милиарди на българската икономика. Само от превалутиране българските фирми и българските граждани губят по няколко милиарда лева. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но много по-зле са Вашите колеги от „Има Такъв Народ“... (Реплики от място.)

… които саботират от първия ден приемането на еврото в България, а се бият как са евроатлантици.

ГЕРБ ли това?

Тези Ваши колеги доведоха дотам, че трябваше правителството да вземе с 10 на 8 гласа Решението за въвеждането на еврото в България през 2022 г.

Кого визираш, ГЕРБ ли?

Еврото ще бъде въведено в България в момента, в който покрием критерия за ценова стабилност, което, имайки предвид последните данни, които излязоха за юни, и данните, които очакваме да излязат за юли, най-вероятно ще се случи със септемврийските или октомврийските данни – това е последното оставащо нещо. След което, както приехме вече в предишното Решение на Народното събрание, ще се изиска извънреден конвергентен доклад. Ще се поиска той да бъде направен в съкратени срокове и най-вероятната дата за въвеждане на еврото ще бъде 1 юли догодина. (Шум и реплики.)

Сложи 1000 лв. и се закълни!

Мога да сложа цяла депутатска заплата, господин Костадинов. Благодаря Ви, слагам я. (Шум и реплики.)

Да ме запишете за изказване.

Госпожо Председател, безспорно дебатите по този чисто нов закон са интересни. Още по-интересни ще бъдат те, след като се запознаем и с мотивите на Конституционния съд, който отмени съдебната реформа на евро-атлантическото мнозинство, изцяло я е отменил. Но държа да уточня, че имаше една постигната договорка за почивка – половинчасова почивка, която ще искам сега, за да може в нейното продължение да бъде проведено заседанието на Временната комисия. Затова моля Ви да дадете половин час почивка – пак казвам, която е уговорена от по-рано.

От името на парламентарна група, разбира се.

Благодаря, госпожо Председател. Ще повторя за пореден път, че от „Има Такъв Народ“ смятаме, че България трябва да влезе в еврозоната, когато страната е готова и икономиката е стабилна. От тази трибуна бившият финансов министър, когото не виждам в момента в залата, тръгна да обвинява „Има Такъв Народ“ и в типичния за Асен Василев стил, характерен за породата мъже, които представлява, с леки въртеливи движения в кръста около истината, изговори един куп лъжи как, като сме били в общо управление, от „Има Такъв Народ“ сме саботирали Плана за приемане на еврото. Него го няма, но Вие да знаете, че тогава всъщност от „Има Такъв Народ“ възразиха – Планът трябва да се приеме, след като се направи първо оценка на въздействието, да излезе анализ на Министерството на финансите и анализ на БНБ. Към оня случай нямаше нито анализ от Министерството на финансите, което оглавяваше този същият, танцуващият под кръста, нямаше от БНБ, нямаше оценка на въздействието. Ще му цитирам, надявам се да слуша някъде или някой от неговите близки и приятели да му предаде. Тогава председателят на Бюджетната комисия Любомир Каримански каза по темата: „Отново виждаме като точка в дневния ред на заседанието на Министерския съвет Проект за решение за приемане на Национален план за въвеждане на еврото. На експертните коалиционни съвети вече се договорихме, че първо трябва да видим анализ на ефектите от въвеждането на единната европейска валута, да бъдат посочени очакваните промени – ползи, разходи и рискове“. Ние сме имали договорка на Коалиционен съвет. И въртящият си кръста Асен Василев около истината, или около каквото там го влече, (оживление в ПП-ДБ) отново излъга. И сега да стигнем до: защо не сме в еврозоната? Оставяме настрана политическите приказки кой искал въздействие, кой смятал, че е бил прецакан, и така нататък. Причината да не сме в еврозоната, беше посочена ясно преди няколко седмици и тя е високата инфлация. Кой е виновен за високата инфлация в страната? За да не излезе, че правя политическо изказване от името на парламентарна група, ще цитирам това, което каза Международният валутен фонд преди няколко месеца на среща в Народното събрание с представителите на Бюджетната комисия. Международният валутен фонд каза за Бюджет 2024 г.: „Това, което виждаме според нашите анализи, е, че Бюджет 2024 г. е един експанзивен бюджет и ако бъде изпълнен във вида, в който е сега, ще доведе до повишение на търсенето и увеличен инфлационен риск“. Международният валутен фонд препоръчва страната да се устреми към неутрална фискална позиция и бюджетният дефицит да не се увеличава с повече от 1% от БВП. МВФ отправи критика и към събирането на 100% дивидент от държавните предприятия, което според Международния валутен фонд подкопава способността им да инвестират. Друго, което каза Международният валутен фонд, е: „Знаем, че има предвидени промени и реформи, които да повишат събираемостта на данъците, но дали това ще даде резултат, не е сигурно.“ И призовават страната да се придържа към по-консервативна фискална политика въпреки ниския в сравнение с други държави държавен дълг. Основната причина, поради която имаме проблем с еврозоната, са малоумно некадърните бюджети на въртящия си под кръста частта на тялото около истината Асен Василев. Това е причината. Това, че смятаме, че страната трябва да влезе, когато е готова – ние не мърдаме от това мнение. Но че страната не е готова благодарение на некадърната политика на бакалавъра Асен Василев – всеки, който има висше образование, знае, че бакалавър е три години и това отговаря на полувисше по времето на социализма. (Оживление. Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Финансовото недоразумение Асен Василев е причината да не отговаряме на изискванията за еврозоната. Благодаря. Надявам се някои от пепедебейците в залата да му предадат какво съм казал.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Йорданов, тъй като ние винаги сме казвали, че силата е в истината, за огромно мое неудовлетворение трябваше да се върна към един документ, който не исках да виждам, но за истината се наложи. Това е Коалиционното споразумение между Политическа партия „Има Такъв Народ“, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и БСП, където на страница 102 от Приложение 17, точка 46 пише следното: „Еврозона. Министерството на финансите и БНБ да изготвят анализ на ползите и негативите от въвеждането на еврото в България, който да е основа на мащабна разяснителна кампания една година преди влизане в еврозоната, разработена адекватно за всяка възрастова група.“ Следователно, когато ние сме защитавали позицията, че първо трябва да се разработи този анализ, сме спазвали Коалиционното си споразумение с „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и БСП. БСП, между другото, са застанали на абсолютно същата позиция, за която Асен Василев обвинява само „Има Такъв Народ“. Просто в Коалиционното ни споразумение е било заложено така – първо да се изготви анализ и оценка на въздействието за въвеждане на еврото. И именно затова Любомир Каримански като председател на Бюджетната комисия тогава е свикал съвет, в който да се направи този анализ. За съжаление, в Министерския съвет през главите на коалиционните партньори Кирил Петков като министър-председател е вкарал като точка да се приеме директно Националният план за въвеждане на еврото, без да са минали тези стъпки, като Асен Василев тогава твърди, че впоследствие ще бъде направен анализ на нещо, което вече е прието. Така че, ако обичате, разяснете това на другаря Василев.

Госпожо Митова, много ми е трудно да обясня истината на розовата мека патерица на ГЕРБ и ДПС. Асен Василев игра девет месеца, колеги. Толкова ли бяхте заедно? Беше розовата, но мека патерица, нежна, на тази сглобка и там нормален разговор няма. И си върти частта под кръста, която я върти около истината. Но в крайна сметка меките розови патерици се сгъват и се въртят насам-натам, защото просто няма устойчивост.

Благодаря, госпожо Председател. Много често, когато се говори колко са големи ползите от въвеждането на еврото, се споменава Хърватско като пример, като, разбира се, там пропагандата е от политкоректната страна – медиите и главно евро-атлантическите формации у нас се опитват да ни убедят как положението в Хърватско не е толкова зле и всъщност нещата били много добре. Но някак си много удобно се пропуска друг пример, който дори е много по-близък до България, защото става въпрос все пак за Гърция – страна, която е наша съседка. Както знаем, Гърция се присъедини към еврозоната през 2001 г., а три години по-късно се разбра, че Атина е фалшифицирала отчетите си и е нарушила важни за европейската валута правила. Така започна една криза в Гърция – катастрофална криза, бих казал, която продължава и до днес. Кратката хронология на тази криза какво показва? 2009 г. правителството на Папандреу оповестява един факт, който никой в европейските институции не може да проумее, а същевременно и никой не го е контролирал, а именно, че Гърция има 350 млрд. евро дългове, което отговаря на 160% от БВП на страната, като бюджетният дефицит не е в рамките на максимално допустимите 3%, а е цели 13, тоест 10% отгоре. През въпросната 2009 г. все още, както знаете, Германия беше против да има помощи за Гърция, но 2010 г. какво се случва – икономиката на Гърция се свива с още 5%. Атина получава първия помощен пакет от 110 млрд. евро. 2011 г. – положението в Гърция продължава да се влошава, икономиката спада със 7%. Падат и оценките за кредитния рейтинг на страната. 2012 г. – гръцката икономика отбелязва минус от 6,4%. И тук се получава вторият помощен пакет от 130 млрд. евро. 2013 г. – гръцката икономика пропада с още 3,9%, а дълговете продължават да растат, като расте и безработицата, забележете. Над половината от младите хора са без работа. 2014 г. обаче имаме лъч надежда и забележете какво представлява този лъч надежда – минимален ръст от 0,6 на сто. След това обаче следват предсрочни избори, политическа криза и положението в Гърция така и не успява да се нормализира. Аз лично и моят съмишленик Емил Янков ходихме многократно до Гърция за случая с Милан Димитров, който се опитваме да спасим от това да бъде осъден на доживотен затвор в САЩ, без да е виновен, и там видяхме за каква разруха става въпрос – в Гърция, и как центърът на Атина е превърнат в едно гето, което пък е последица от Шенген. Гето, забележете, пълно с нелегални емигранти, или иначе казано – бежанци. Точно това са последиците от стриктното следване на евро-атлантическите норми, без никаква рационална мисъл, без да се съблюдава националният интерес. Това е, което Вие от евро-атлантическото мнозинство искате да приложите и за България. Никой не може да ме убеди, че в България сценарият ще бъде друг. Напротив, дори може да е много по-лош от този в Гърция, защото Гърция беше доста, доста преди нас, а сега е може би минимално, все пак по-малко зле от България, защото не мога да кажа по-добре. По-малко зле са, но определено бяха по-добре. Това ще се случи и в България. Тази хронология, която прочетох, ще се случи и тук, защото ние просто не сме готови да въведем еврото. Отделно, нямаме никакви ползи от въвеждане на еврото – само негативи, повторение на гръцкия сценарий, който ще задълбочи и катастрофалната демографска обстановка в нашата страна. Нямаме нужда от всичко това! Това, от което имаме нужда, е да запазим нашата фискална независимост, да запазим нашата стабилна валута, върху основата на която да можем да градим икономически растеж и по-добро бъдеще за нашата страна и за нашите деца. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Искам да започна с едно процедурно предложение. На основание чл. 79, ал. 1, изречение 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се намали срокът за предложения на народните представители между първо и второ гласуване на три дни по Законопроект за въвеждане на еврото в Република България, № 50-402-01-2, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г.

Обратно становище!

Ще припомня тук на хората, които много бързат да приемат каквито и да било нескопосани предложения – било партийни, било министерско-съветски, че последния път, когато нещо подобно се бързаше много, Конституционният съд го върна днес, преди два часа. Тук говорите за унищожаване на българската финансова независимост и за ликвидиране на българския лев. Искате да го претупате така, за три дена? Това сериозно ли е?! Норматив ли изпълнявате? Задача ли са Ви поставили? Задание ли имате някое, на което трябва да отговорите? Това е безкрайно несериозно! Освен това имаме точка, която ще разглеждаме след известно време днес, за удължаване на работното време и във ваканцията. Ще имате достатъчно време, пак ще се докажете на Вашите господари. Няма нужда от такова бързане! Затова моето предложение е – максималният срок, както е по закон. Благодаря.

Една процедура за допуск.

Моля на основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да бъдат допуснати в залата представителите на Министерството на вътрешните работи Христо Стефанов – заместник-министър, и Любослав Попов – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност“.

Благодаря. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 50-402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. На заседание, проведено на 25 юли 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения законопроект. На заседанието присъстваха представителите: на Министерството на финансите: госпожа Людмила Петкова – служебен заместник министър-председател и служебен министър на финансите, и на Българската народна банка: Радослав Миленков – подуправител на БНБ и ръководител на управление „Банков надзор“. При представянето на Законопроекта госпожа Петкова очерта основните изменения в него, а именно: 1. Изменения, свързани с ролята на Българската народна банка (БНБ) в Единния надзорен механизъм след приемане на Решение на Съвета на Европейския съюз за отмяна на дерогацията на Република България на основание чл. 140, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Тя посочи, че основната цел на Законопроекта е да се създадат гаранции, че след приемането на еврото като официална парична единица в България в националното законодателство не съществуват правни пречки Европейската централна банка да изпълнява задачите си, свързани с банковия надзор съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013 за възлагане на Европейската централна банка (ЕЦБ) на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции. Съгласно действащата правна рамка разпределението на компетентностите между ЕЦБ и БНБ е съобразно правилата на тясното сътрудничество, установено с Решение (ЕС) 2020/1015 на ЕЦБ, в сила от 27 юли 2020 г. С въвеждането на еврото в България режимът на тясно сътрудничество ще бъде преустановен и участието на страната ни в Единния надзорен механизъм ще бъде аналогично на това на всички други държави членки от еврозоната. Като последица от това правните актове на ЕЦБ вече ще имат пряко действие по отношение на кредитните институции, лицензирани в Република България. 2. Изменения, свързани със замяна на посочени в Закона стойности в левове със стойности в евро. Навсякъде в ЗКИ изразът „левовата равностойност“ се заличава, а думите „лева“, „левове“ се заменят с „евро“. 3. Изменения във връзка с приетия вече Закон за противодействие на корупцията. Възстановява се възможността Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) да има електронен достъп до Централния кредитен регистър (чл. 56, ал. 3, т. 4 от ЗКИ) и до Регистъра на банковите сметки и сейфове (чл. 56а, ал. 3, т. 5 от ЗКИ), отпаднала вследствие на промените в Закона за противодействие на корупцията от 6 октомври 2023 г., и по-специално вследствие на замяна на думите „Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество“ с „Комисията за противодействие на корупцията“. С посочената замяна от обхвата на органите с електронен достъп до регистрите по чл. 56 и чл. 56а от ЗКИ отпада КОНПИ, която до момента на приемането на Закона за противодействие на корупцията е имала такъв достъп с оглед на правомощията ѝ за проверка на имущественото състояние. 4. Изменения, свързани с добавяне на структури на МВР към органите с достъп до информационната система по чл. 56а, ал. 1 от ЗКИ. Наред със структурите на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и дирекция „Защита на финансовите интереси на Европейския съюз“ (АФКОС) се предвижда право на достъп до електронната информационна система на БНБ да имат и Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) и дирекция „Вътрешна сигурност“. Предложените промени със Законопроекта не водят до въздействие върху държавния бюджет на Република България. В хода на обсъждането участие взеха народните представители Асен Василев, Димо Дренчев и Тошко Йорданов. След проведеното гласуване се получиха следните резултати: „за“ 12 народни представители, 3 „против“ и 2 „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 50-402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председателстващ. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 50-402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. Комисията по превенция и противодействие на корупцията на свое редовно заседание, проведено на 25 юли 2024 г., разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 50-402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите: госпожа Надя Даскалова – директор на дирекция „Регулация на финансовите пазари“, и госпожа Мария Боева – главен експерт в дирекция „Регулация на финансовите пазари“, както и от БНБ госпожа Мирослава Димова – директор на дирекция „Надзорно-правна дейност“, управление „Банков надзор“. Госпожа Даскалова представи мотивите на Законопроекта. Тя изтъкна, че предлаганите изменения са свързани с ролята на БНБ в Единния надзорен механизъм след приемане на Решение на Съвета на Европейския съюз за отмяна на дерогацията за Република България, приета в съответствие с чл. 140, § 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Основната цел на предложения Проект на закон за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции е свързана с адаптиране на националната правна рамка, регламентираща надзорните правомощия на БНБ, към изискванията на Регламент (ЕС) № 1024/2013 и Регламент (ЕС) № 468/2014 с оглед на ролята на БНБ в Единния надзорен механизъм след приемането на еврото като официална парична единица в Република България. Отбелязано бе, че предвидените в Законопроекта промени имат за цел да създадат гаранции, че в националното законодателство не съществуват правни пречки във връзка с изпълнението от страна на Европейската централна банка със съдействието на БНБ на задачите й, свързани с банковия надзор съгласно Регламент (ЕС) № 1024/2013. В Законопроекта са предвидени и допълнения в Закона за кредитните институции във връзка с приемането на Закона за противодействие на корупцията. Разширява се кръгът от компетентни органи, имащи право да извършват проверки в Кредитния регистър и Регистъра на банковите сметки и сейфове. Предлага се с тези правомощия да бъдат оторизирани и Комисията за незаконно придобитото имущество, наред с Комисията за противодействие на корупцията. Добавят се и структури на МВР към органите с достъп до информационната система по чл. 56а, ал. 1 от Закона за кредитните институции като Главна дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция „Вътрешна сигурност“. Отношение по така представения законопроект взеха народните представители Бранимир Балачев, Маноил Манев, Станислав Богдански и моя милост. Беше предложено да се проведе съвместно заседание на комисиите, на които е разпределен Законопроектът. Също така бе изразено мнение, че не трябва да се дава достъп до регистрите на БНБ от страна на Главна дирекция „Гранична полиция“, като и двете предложения не намериха подкрепа от наша страна. След приключване на дискусията бе проведено гласуване, в резултат на което Комисията по превенция и противодействие на корупцията с 10 гласа „за“; 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 50 402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Този път се изправих, за да съм сигурен, че ме виждате. Относно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции – колкото и да е тъжно, целият закон общо взето върви по един и същи начин. Навсякъде думата „БНБ“ се заменя с „компетентния орган“, което още един път показва, че ние всъщност делегираме свои права и свои отговорности на една външна институция, каквато се явява Европейската централна банка в случая. И естествено, навсякъде, където имаме думата „лева“, се заменя с „евро“. Както можете да се досетите, ВЪЗРАЖДАНЕ не може да подкрепи такова нещо. Целта на моето изказване обаче е нещо друго. Става въпрос за § 31, в който се добавят Главна дирекция „Гранична полиция“ и Дирекция „Вътрешна сигурност“ като институции, които ще имат достъп до банковите сметки, банковата тайна, като тези, които имат право да се разпореждат с тези сметки, достъп до банкови сейфове и изобщо – ще имат контрол над банковата тайна на гражданите. Доколкото се разбра на заседанието на Комисията, това не е изискване на Министерството на финансите, – добавено е по искане на Министерството на вътрешните работи. Абсолютно не мога да приема, първо, че това е нужно и редно, и второ, че мястото му е тук. Не мога да си представя случай, в който Гранична полиция, ще има нужда от достъпа до банковата тайна на граждани, без това да минава през санкция на съда. Още по-малко не мога да си представя, че Дирекция „Вътрешна сигурност“ има нужда да проверява абсолютно всички български граждани. Ако ще им даваме право да проверяват някого, нека това да са хората, свързани с МВР и семействата им, но такова общо разрешение за мен е абсолютно абсурдно. Още повече че да се вкарва през закон, който малко или много е свързан с еврозоната, и да го приемаме по спешност днес, именно в този контекст! Ако някой може да мотивира защо е необходимо на Гранична полиция да има този достъп по този начин, както и на Вътрешна сигурност до всичките граждани – моля, но ние твърдо не можем да подкрепим такова нещо. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, благодаря. Уважаеми господин Дренчев, не мога да се съглася с Вашите възражения. Подробно на страница 20 до 23 са изложени мотиви защо се налага част от структурите на МВР – единствените, които са пропуснати до този момент, които имат пряко касателство с установяване на съответни факти и обстоятелства, които са релеванти по смисъла на Наказателния кодекс, или по смисъла на Наказателно-процесуалния кодекс да имат достъп до тази информация. Не може да говорим за мерки за борба с каналджийството, с трафика на хора, когато се налага служители на Гранична полиция да изчакват в работно време единствената точка на контакт, която е съответната областна дирекция да им предостави такъв достъп опосредено. Какво налага това? Защо всички областни дирекции да имат, а Главната дирекция да няма достъп? Няма логика в такова разрешение. Трябва да сте спокойни за банковата тайна. Тя се пази от органите на МВР, от различните дирекции и ако твърдите, че четири дирекции трябва да имат достъп, ама петата не бива, трябва да обясните защо пък точно искате Гранична полиция да няма достъп до тези данни, или пък Вътрешна сигурност. Няма логика по-скоро. Унифицираме законодателството, а специално в частта за противодействие на корупцията като ресорна комисия – знаете, че с разделението на комисиите имаме необходимото прецизиране на текста, и така както Комисията за противодействие на корупция, така и тази за отнемане на имуществото следва да имат еднакъв, равен достъп, за да могат да си вършат работата. Това е по същество. Благодаря Ви.

Господин Георгиев, изтръпнах, когато чух, че МВР се грижи за опазване на банковата тайна. Не мога да си спомня случай на организирана престъпна група без участие на полицейски служител в последните 20 години. Ще Ви припомня само заседанията на комисията, която проверяваше каналджийството, контрабандата и участието на Асен Василев в нея. Там се оказа, че директорът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ имал лични срещи с контрабандистите и им е съдействал. Така че, ако от главата е започнало всичко, какво може да очакваме от отделните служби по границата? Ако Вие предлагате да се разшири достъпът до някоя служба, защото точно тя има нужда от това, нека това да върви с отказа на друга служба. Според мен трябва да вървите законодателно в посока да си подобрите вътрешната комуникация вътре в МВР, за да може по всяко време – мотивирано обаче, когато на някой му е нужно това нещо, да има централизирано достъп. Колкото по-малко хора имат достъп до банковата тайна на гражданите, толкова в по-свободно общество ще живеем. (Ръкопляскания и възгласи: „Браво!“ от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Сега на господин Георгиев ще му обясня защо не е прав в изказването си. Когато председателят на Бюджетната комисия господин Байрам Байрам чете Доклада, каза: изказаха се тоя, ония, третият, петият, но не каза кой какво е казал, така че сега ще Ви се наложи да Ви кажа какво казаха в Комисията, като съм се подготвил още по-добре. Колеги от ГЕРБ – защото от Вас зависи, и от ДПС, да Ви припомня, че подобно нещо – искане, имаше още пак, докато бяхте в сглобка, и тогава го спряхте. Сега ми е интересно защо сте си променили мнението. Просто да Ви напомня за Вашата последователност. В Проектозакона пише, че в момента достъп имат Главна дирекция „Национална полиция“, Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“, областните дирекции на МВР, дирекция „Защита финансовите интереси на Европейския съюз“ – право на достъп до електронната информационна система на БНБ. Като основание за разширяването и за вкарването на Гранична полиция беше казано, че е въз основа на европейска директива и борбата с прането на пари. Аз изрових тази европейска директива. Обосновката е в § 25, чл. 32а от Директива на Европейския съюз 2018/843. Не знам дали сте я чели, колеги, тази директива, но тя е насочена към борбата с тероризма и прането на пари – основно прането на пари, анонимни сметки, тоест да няма анонимни сметки, да е ясно кои са реалните собственици на сметки, да няма анонимни сейфове, да е ясно кой е собственикът, за виртуалната валута, която може да се използва за пране на пари, и съответно се искат национални регистри, обмен между службите на членовете на Европейския съюз. Вътре в чл. 32а се казва, цитирам го: „Държавите членки гарантират, че информацията, която се съхранява в централизираните механизми, посочени в § 1 от настоящия член, е пряко достъпна по непосредствен начин и в нефилтриран вид на националните звена за финансово разузнаване. Тази информация трябва да е достъпна за националните компетентни органи с цел изпълнение на техните задължения съгласно настоящата директива.“ По-нататък в същата директива в § 6 се обяснява и кои са тези органи, които трябва да имат право, освен финансовото разузнаване. Цитирам Ви го: „Компетентните органи, на които е предоставен достъп до централния регистър, посочен в § 3, са публичните органи със специални отговорности за борба с изпирането на пари или финансирането на тероризма, както и данъчните органи, органите, упражняващи надзор върху задължените субекти, и органите с функции за разследване или наказателно преследване на изпирането на пари, съответните предикатни престъпления и финансирането на тероризма, за проследяване и изземване или замразяване и конфискуване на активи от престъпна дейност.“ Отворих българския закон за мерките за изпирането на пари. Вътре в Закона са посочени органите, които действат по този закон. Ще Ви ги цитирам: „Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ – съвпада с Европейската директива. Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи – не противоречи на Европейската директива. Прокуратурата – не противоречи на Европейската директива. Съответната служба за сигурност или обществен ред, Комисията за противодействие на корупцията – не противоречи на Европейската директива.“ Въпрос. Къде тук има областни дирекции на МВР в този закон? Къде има Главна дирекция „Гранична полиция“? Това, което правите, е опит за милиционерщина. За да Ви е още по-ясно, извадих задълженията от Закона за МВР, които има Гранична полиция. Ще Ви ги изчета: „Охранява държавната граница, контролира спазването на граничния режим. Открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица, транспортни средства и ги предава на компетентните органи. Допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане. Осъществява граничен режим и контрол на преминаващите през границата. Осъществява контрол по спазването на българските и чуждестранните кораби, плавателни средства и така нататък. Извършва проверка на оръжия, взривни вещества и други общо опасни средства.“ Къде тук има борба с прането на пари? Приоритетите на Гранична полиция са насочени към нелегалната миграция, контрабандата на хора, трафика на хора с цел сексуална експлоатация, трансграничната престъпност. В Закона за мерките срещу изпирането на пари много коректно са посочени органите, които могат да го правят, и вътре няма областни дирекции на МВР, няма и Гранична полиция. Ако си разширявате всичко, за да може някой полицай да се чувства щастлив, или милиционер по-скоро, разширете обхвата и милиционерите да имат по дубликат от къщите на всеки един гражданин. Дайте право на пожарникарите да имат достъп до банковата тайна. Позволете на шефовете на ловните дружинки – също и на членовете на ловните дружинки, на всички пенсионирани полицаи, които са били в системата. Разширете го този малоумен обхват, ако ще обръщате държавата в полицейщина. Нито една друга държава не прави тези глупости. Има си органи, написани в Закона за изпирането на пари. Пак да Ви припомня – ГЕРБ и ДПС, Вие с Вашите гласове спряхте това малоумие в предишния парламент. В тоя парламент – спряхте го, имаше го пак. В Бюджетната комисия пак се беше опитал да го пробута Асен Василев и тогава това не мина.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Сега трябва да започна с критика, че мотивите, които четем всички по време на законодателната ни дейност, понякога са недобре написани. Обаче когато говорите от трибуната със стиснати зъби по отношение на полицаите и на колегите си, че правели полицейщина, също не е много добре. В този законопроект става въпрос за следното – Гранична полиция, освен изчетените от колегата тук функции, има и разследваща функция по основно два вида престъпления – трафика на хора, контрабандата и мисля, че беше по отношение на незаконното преминаване на границата, без да е в трафика. Да започнем оттам – нито една от службите, които са изброени и за които се говори, нямат право на достъп до банковата Ви тайна без съдебен акт, без разрешение на съдията. Това е абсолютна аксиома, тоест няма въобще място за коментар, че като са вписани в Закона за банките, може полицаят, кварталният или не знам кой да ти влезе в банковата тайна. Но ако Гранична полиция не е вписана в Закона, не може обосновано да поиска от съдия достъп до банковата тайна на хора, които се разследват при следните правомощия: било то за контрабанда, било за трафик на хора, било за незаконно преминаване на границата.

Това е най-важното. МАНОИЛ МАНЕВ. Същото се отнася и за Вътрешна сигурност. Вътрешна сигурност има разследващи функции по отношение на полицаи, тоест служители на Министерството, и свързани с тях лица, ако е ОПГ примерно. Ако не е посочено изрично в Закона, няма как да обоснове искане до съдия за достъп до банковата тайна, защото формално съдията ще откаже на лице, което в Закона за банките няма такъв достъп. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Това е, колега, причината за всичко това, което си говорим. Да завърша накрая. Понякога наистина мотивите – с това се обръщам към хората, които са в залата, от МВР, трябва да бъдат ясни и конкретни, а не научно, академично звучащи. Благодаря.

Господин Йорданов, Вашето изказване ме наведе на един спомен, изчитайки тази директива, в която всъщност изобщо не се изисква това, което са ни предложили – да гласуваме за една комисия, която разследваше Асен Василев, където се оказа, че Министерството на финансите по доклад от партньорски служби, какъвто всъщност не съществува, а е написан от пиарката на Министерството, беше преместило митничарите от един пункт на друг. Има ли някакъв паралел според Вас в това и не стана ли прекалено много Министерството на финансите да се оправдава с някакви европейски инициативи, директиви или наредби?

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми господин Йорданов, още съображения ще изложа за това, че Гранична полиция не би следвало да има право на искане за достъп до банковата тайна и до сейфовете, които евентуално потребителите ползват в банките. Видно е от цялото общество, че българските власти трудно се справят с каналджийството. Границата, за съжаление, все още не се пази така, както на всички би ни се искало да се пази. А пък организаторите на това каналджийство в повечето случаи въобще не припарват до границата. Тоест те въобще надали би било възможно да влязат – тези, които организират тези канали, въобще в полезрението на Гранична полиция. Всъщност тези разследвания е много по-логично – и със сигурност би било по-ефективно, да бъдат водени именно от Дирекция „Борба с организираната престъпност“ А защо не от дирекции, които се занимават с международна дейност и сътрудничество? Защото тези групировки всъщност са международни и това са международни канали. Надали, съмнявам се Дирекция „Гранична полиция“ да има капацитет да се справи с такива разследвания и да може да ги довърши докрай. Благодаря Ви.

По ред на номерата. Господин Манев, уважавам по принцип това, че защитавате полицията, когато някой каже нещо. Дори и полицията да е сбъркала, Вие я защитавате. Как да кажа, от системата сте, за уважение е, но в случая просто не сте прав за Гранична полиция. Гранична полиция ще разследва пране на пари и ще трябва да има достъп до банкови тайни?! В Европейската директива – повтарям, прочетох я хиляда пъти, мога да Ви я чета художествено още веднъж – са посочени органите и вътре няма нито Гранична полиция, нито областни дирекции на МВР. Просто няма! Да, за мен като гражданин, като човек, който не е в МВР, за мен това е полицейщина, намирисваща на милиционерщина. Асен Василев се опитваше да го прави това, защото управляваше държавата под формата на финансов министър. Министър-председателят дали се казва Кирил Петков, или Денков – нямаше никакво значение, защото му беше креатура. Разбира се, по време на Вашата сглобка истинският министър-председател се казваше Делян Пеевски, на който пък Асен Василев му беше мека патерица. Така или иначе нещата минаваха през него. Господин Дренчев, така е. Министерството на финансите тогава си е измислило сигнали, за да размества шефката на Митниците и митничарите. Това излезе като факт от тази комисия. Пиарът на Асен Василев е измислил тези сигнали и ги е публикувал, а се оказа, че нито едно посолство не е пращало подобен сигнал.

Лъжа!

Можеш да викаш „лъжа“ отдолу, господин бивш Финансов министър, но ще отида да извадя отново, не ме карай да ходя да извадя стенограмите от заседанията на Комисията, в които нямаше нито Митниците, нито някой друг, нито някое посолство е изпратило документ. (Реплики от народния представител Асен Василев.) Говорехте за някакви австрийци. Единственото, което имаше, е написано от пиара Ви. И тогава финансовият министър, който сега е финансов министър – Вашият заместник, също каза, че не е имало сигнали в Министерството на финансите. Така че си лъжете някъде другаде. Вие сте факир на лъжите. Както казва един бивш Ваш сътрудник, Вие сте изключително умен измамник – цитирам го. Просто го цитирам! Така че, колеги, за не знам кой път се опитва под формата на европейска директива, която има много добри намерения – ясно е посочила за какво става дума, някой в страната си я дописва, както му отърва, защото в този момент има влияние на тая или оная служба. Да Ви напомня, че това не е вечно. Тази палачинка рано или късно ще се обърне. И с нещо подобно може да пострада всеки един от Вас след това – просто когато дойде някой друг, който ще реши да използва тази недомислица за лични цели. Това не е хубаво да се допуска от Народното събрание. Както, когато бяхме коалиция с ония там, Кирил Петков искаше да променя КОНПИ, за да си имал собствена бухалка, защото, видите ли, нямал контрол върху ДАНС и прокуратурата. Заради това са тия напъни в тази посока, но в момента Вие правите същата грешка – залагате някакви опции на хора, които да имат достъп до личния живот на хората практически и могат да бъдат използвани абсолютно неправомерно. Никой от Вас тук, никой не е застрахован, че при обръщане на това няма да се получи някой да стане жертва също абсолютно неправомерно. Мислете малко с тия глави! Напомням Ви, ГЕРБ и ДПС, че това го спряхте миналия път!

С кои глави?

Който има глава, да мисли. Който мисли с това, за което си мисли Хамид Хамид, не мога да участвам.

Госпожо Председател, гледайки Закона за кредитните институции на първо четене, това, което може да забележи всеки, който го отвори, е, че във всяка втора алинея, която се променя, думите „БНБ е компетентен орган“ се заменят само с „компетентен орган“. Де факто това е един от признаците как, влизайки в еврозоната, се правят въпросните промени и България губи за пореден път своя суверенитет – финансов, монетарен и всякакъв вид суверенитет. Това, което имаме като алинеи и вменяване на контрол за изпиране на пари и за всичко това, което е свързано с органите, които трябва да го правят, е нещо парадоксално. Защото във всичкото това нещо, което имаме като ситуация към днешна дата и промени в законодателството, няма събрани становища, с изключение на едно-единствено, и то е на КПКОНПИ. При положение че в държавата ни според нормативната ни уредба Финансово разузнаване към ДАНС, пак казвам, Финансово разузнаване към ДАНС е определено да се занимава и да отговаря за предотвратяване прането на пари. Няма поискано становище, няма получено становище от ДАНС за тези законодателни промени! Нещо повече, Асоциацията на банките – целият законопроект се опира на и касае кредитни институции, но предимно банките – няма становище на Асоциацията на банките. Тъй като през основата и скелета на тези промени се цитира европейската организация MONEYVAL и постоянно се посочва, че благодарение на това, което се иска от MONEYVAL, трябва да се направят определени промени, не е поискана и няма получено становище именно от тази европейска институция. За това, което се предлага, променя и ще гласувате в момента, ще одобрите, нямате становище какво искате да направите и дали отговаря на европейските директиви. Няма такова становище! Няма – от европейската институция, която се занимава именно с контрола и изпирането на пари, по една много проста причина и причината е много прозаична – никъде в доклада от MONEYVAL няма посочено искане да се вменят тези функции, които вменявате като допълнение в момента на Гранична полиция и на Вътрешна сигурност. Никъде! Никъде не е посочено, че тези две дирекции в МВР трябва да имат достъп до банковата тайна, до сметките, до сейфовете или до каквото се сетите на всеки един от нас. И това, което се коментира – каква е нуждата на Гранична полиция да има достъп до банковите сметки и да предотвратява пране на пари, е безумие, което се оправдава с това, че се разследвало каналджийство. Просто не си заслужава дори да го коментирам. То е обидно дори за хората, които са на терен и се занимават с това. Пак казвам, ДАНС се занимава с пране на пари. Стигаме дотам обаче, че имаме вменяване вече на тези функции и възможност тези функции да се използват от Вътрешна сигурност към МВР. Нека точно и съгласно Закона за защита на класифицираната информация, и по-точно в § 2а на Допълнителните разпоредби да се дефинира обхватът на служителите на дирекция „Вътрешна сигурност“: главен секретар, заместник главен секретар, членове на политическия кабинет на министъра на вътрешните работи и експерти, технически сътрудници към него, административен секретар на Министерството, дирекции от общата и специализираната администрация, Медицински институт, Национален институт по криминалистика и Институт по психология. На всички тези служители на дирекции, изброени в § 2а, ще им бъдат проверени банковите сметки, ще им бъде контролирано всичко, което се случва в тях! Ще бъдат контролирани и биват контролирани от Вътрешна сигурност – цялата дирекция. Заедно с всичко това, което стана ясно – че не би трябвало те да се занимават с това нещо, а ДАНС да се занимава с пране на пари, е поредното доказателство, че без някой от европейските институции да иска нещо от нас, ние сами си го вменяваме. Първо, по този начин всички тези служители по всяко едно време стават уязвими за тия над тях – да бъдат натискани, мачкани, заплашвани с проверки и постоянно да бъдат контролирани самите служители. Дори от Вътрешна сигурност и тези, които отговарят и са подчинени на Вътрешна сигурност. Второ, всеки един от тях по този начин може пък да реши, че когато не му е удобно да иска и ДАНС не искат да правят разследване за пране на пари, някой от тях може да иска да направи, защо да не пусне едно искане пред подходящ прокурор или съдия за разрешаване сваляне на банковата тайна. Въобще условията, за да имаме полицейщина в мръсния ѝ вид, с политически цели казвам, а не чисто полицейски цели, с политически цели – за мачкане на неудобните, за поредната бухалка, която да се даде, е налице. Хубавото им е, че го искат от Брюксел. Ами не, не го искат от Брюксел и не, в нито един момент това не е на дневен ред пред MONEYVAL и те не го посочват никъде, защото, ако го искаха, щяха да кажат. Дори в момента – ако не е ДАНС, ето в МВР има друга институция, която може и се занимава с това – ГДБОП. Сегашният министър на вътрешните работи е бил шеф на ГДБОП дълги години. И какъв е проблемът ГДБОП да разследва тези неща? А оправданието е: едното поделение на Гранична полиция на Малко Търново щяло да праща документи за някъде другаде и било много трудно, това е трудоемко. Не, това е трудно и трудоемко за хората, които сте тук или по кабинетите на жълтите павета. За там е трудно, защото искате поредната бухалка. Искате я Вие като политици или като шефове, които да разпределят и да натискат определени други хора! Иначе резултатите от каналджийството всички ги виждаме къде са. Никъде! Деребействат тия, които преминават границата ни.

Често ми е шизофренично в залата на Народното събрание, но има дни и следобеди, в които ми е много шизофренично. Не може представител на партията, която се бори с каналджиийството, с проникването в България на мигранти незаконно, което е превърнала в знаме, да излиза тук и да се радва на това как звучи той самият в своите уши. Колега, кажете ми две неща: Колко престъпления сте разследвали? Колко преписки сте написали за искане за сваляне на банкова тайна или поне някой да дойде и да Ви каже как се прави? Защото тук наистина става въпрос за следното: за да напишеш искане за свалянето на банковата тайна примерно на главния секретар с пудела от Вътрешна сигурност, може да се случи само ако си вписан в Закона. Иначе ще ти откажат или ще те накарат да отидеш при него – той да напише искането за себе си. Това е абсолютната истина! ГДБОП е подчинена на главния секретар, ама трябва да се учим на общи неща. (Реплики.) Така, следващото, което искам да Ви задам като въпрос... (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Репликата е моя, ще ми отговорите от трибуната. Следващото, което искам да Ви задам като въпрос. При условие че всички Ваши юристи ще ви заявят, че няма как да получиш достъп до банковата тайна без разрешението на съдия и процедурата достигне до съдия, какъв е проблемът някой да има право до този достъп, при условие че в държавата ни в момента има хиляди хора, които попадат в обхвата на Закона за корупцията и техните декларации – на всички нас, на роднините ни, на децата ни, на майките и бащите ни дори данните са в публичното пространство, в интернет са. Общинските съветници, всички, за които се сетите, че са в обхвата – техните данни са вътре. Кого ще запазим да не му влязат в банковата тайна, ако разрешим през съдебна процедура да се стига до банковата тайна? Само този, който има какво да крие май! Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Ганев, не смятате ли, че родните ни евроатлантици смятат, че с влизането в еврозоната и приемането на разни промени в Закона сякаш корупцията и прането на пари в България ще изчезнат, сякаш в еврозоната нямаме корупция, всичко е цветя и рози. Аз съм извадил редица мерки, редица примери, за които има пране на пари в Европа. Само няколко примера ще нахвърля. ABLV Bank – втората по големина банка в Латвия, закрита след като американските служби я обвиняват в пране на пари. Danske Bank – естонският клон, закрит поради пране на пари от олигарси на стойност над 200 млрд. долара. Мога да продължавам още – Nordea Bank – 95 млн. евро, ING – 675 млн. евро. Не смятате ли, че това е малко лицемерно?! Другото, което беше казано от бившия министър на финансите Асен Василев в Комисията по бюджет и финанси, е, че с тези промени България ще излезе от сивия списък на FATF и как така с влизането в еврозоната и приемането на тези мерки. Ами ние имаме един пример в Хърватия – и те са в същия сив списък на FATF, а пък влязоха в еврозоната. Как ще коментирате това? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Ганев, уважаеми господин Йорданов! Опасявам се, че става въпрос за неразбиране. В момента гледаме изменение на чл. 56а от Закона за кредитните институции. Съгласно тази разпоредба БНБ създава и поддържа електронна информационна система, която съдържа данни за номерата на банковите сметки на съответните платежни сметки, титулярите на сметките, пълномощните, запорите по тях, действителните собственици, както и наличието на сейфове в банки. Толкова. Това е регистър, който се води от БНБ, в който никога никой не може да разбере какви са наличностите по сметки на всеки един български гражданин. Органите, които имат достъп до това, са посочени в следващите разпоредби и ние ги допълваме с предложенията, които са на Министерския съвет. За банкова тайна по отношение на съдържание на банковите сметки и дума не може да става. Тук проблем няма, защото, както стана ясно два пъти, повтарям го за трети и последен, надявам се, разкриването на банковата тайна става с определение на компетентния български съд. И единственото, което правим сега, е да добавим няколко институции, които имат правомощия в областта на законодателството, което приемаме, за да могат те да искат от съда. Защото от казаното от Вас изглежда, че във всяка една областна дирекция може да седне някой на компютъра, да чукне и да види наличностите по сметки. Не, не и не! Не е вярно това! Това изобщо не е предмет на обсъждане в момента. По повод на възмущението Ви за това защо областните дирекции имали такъв достъп – ами от 2018 г. е този достъп. Така че мисля, че въпросът е пределно ясен. Това беше към господин Йорданов. По същество. Не спорим за разкриване на банкова тайна по различен от установения ред, а именно от съда. Само за достъп до специализиран регистър пред централната банка, който се води от нея, и исканията, които могат да бъдат правени в тази връзка от определен брой компетентни институции по ресорите. Това е всъщност и нека да не заблуждаваме народните представители и гражданите. Благодаря.

Процедурата ми е по начина на водене, защото господин Георгиев имаше реплика към господин Ганев, пък говори към мен, плюс това каза неща, които не съм казал. През цялото време говори за това, че в Директивата на Европейския съюз, която се приема за повод за тези промени в Закона, са ясно посочени органите, които трябва да имат достъп до този централизиран масив. Между другото, ако седнете да изчетете, вътре има цели глави, в които се говори за защита правата на гражданите, за неприкосновеност на личните данни и колко внимателно трябва да се подхожда, затова са посочени само органи на финансово разузнаване. Вие тук разширявате сами Директивата, а всъщност нормалното Ви предложение трябва да е да махнете областните дирекции, а не да донабутвате и Гранична полиция. Затова, госпожо Председател, ако ще прави реплики, да прави на когото има, иначе ще трябва да вземам процедури по начина на водене.

По ред на номерата. Господин Манев, първо, с назидателния си тон да говорите и да ми обяснявате аз колко преписки съм водил – да Ви кажа, че не съм учил за полицай и не съм полицай. Аз съм икономист. Това съм учил, това съм завършил. По-важното е друго. Вие сте завършили за милиционер – не полицай, а милиционер. Вашите години са такива, че когато сте били, сте били милиционер, не сте били полицай. По-важното е Вие точно колко искания за сваляне на банкова тайна сте попълнили и сте пуснали, защото тук говорите аз колко съм направил. Ама Вие сте милиционерът, дайте и кажете Вие колко сте направили, а аз да Ви кажа – нито едно. Нито едно! Защото сте били охранител в ТЕЦ-овете, ето това сте били като милиционер. По отношение на Георги Георгиев от ГЕРБ. Господин Георгиев, само да отбележа, че Общински съвет – София, е в друга сграда, а не тук. Ставате за реплика на мен, а в същото време говорите на Тошко Йорданов от ИТН през цялото време, обърквате се, казвате ми, че аз съм говорил за нещо, за което не съм бил разбрал, а аз Ви говоря точно и ясно – § 31, чл. 56а, ал. 3. Там се описват именно тези неща, които не трябва да се променят според нас, и ние сме категорично против – да се вменяват функции на Гранична полиция, на Вътрешната сигурност да разследват пране на пари, което е пълна безумица. Аз говорех през цялото време за това. Всичко друго, за което говорехте и си говорихте през трибуната с господин Йорданов, не е мястото и начинът, по който да става. По отношение на Георги Иванов от ВЪЗРАЖДАНЕ. Господин Иванов, Асен Василев не знам дали е разбрал, по-скоро той го знае, той е много префинен играч – казвам го културно, за да не се обиди, и никога няма да кажа, че е схемаджия – това, никога. (Смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Тъй като той е много префинен играч, той много добре знае, че тези мерки, които предлага, и се опитваше като министър, между другото, загробвайки ни ей така, вкарвайки ни в поредица схеми като държава и загробвайки ни с едни поне 800 милиона за едни действия, които направи с дълга, той много добре знае, че това нищо няма да предотврати. Пране на пари има във всяка една държава в еврозоната и мантрите му минават пред жълтопаветниците, които са го избрали и са го вкарали в парламента, но той също знае, че в така лелеяната от него еврозона има и фалирали банки. Не го коментира, не го казва и го е срам от това най-вероятно, но има фалирали банки в еврозоната. Мантрите, че ще потече мед и масло в България с влизането в еврозоната, ще паднат лихви, всичко ще е прекрасно, ще забогатеем, вече няма да сме най-бедната държава и някъде другаде – не тук и не пред нас. Защото корупцията, прането на пари в еврозоната си процъфтява и няма никакви проблеми, а това, че ще вмените тези функции на Вътрешна сигурност и на Гранична полиция, е обида за служителите в ДАНС, обида е за служителите дори и в МВР, защото ГДБОП може да го прави. И това, че има назначени политически назначения, като шефове в Гранична полиция, разменяйки пачки, кюлчета и всичко това, което виждаме по снимки и видеа, не значи, че трябва да правим това, което искате – да нагодите законодателството спрямо корупционните политически схеми.

Правя процедурно предложение на основание чл. 79, ал. 1, изречение пето от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да се намали срокът за предложения на народните представители между първо и второ гласуване на три дни по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции, № 54-402-01-10, внесен от Министерския съвет на 4 юли 2024 г. Благодаря Ви.

Обратно предложение. Срокът да е пет дни.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители, уважаеми господин Министър! „ДОКЛАД на Комисията по отбрана относно Проект на решение за приемане Проект за инвестиционен разход „Придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници“ към Проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 50-402-03-3, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2024 г. На редовно заседание, проведено на 24 юли 2024 г., Комисията по отбрана разгледа посочения проект. От Министерството на отбраната участие в обсъждането взеха: министърът Атанас Запрянов, заместник-министърът Аделина Николова и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов. Проектът и мотивите към него бяха представени от министъра на отбраната, който отбеляза, че през 2020 г. е сключен договор между Министерството на отбраната на Република България и корабостроителната компания „FR.Lürssen Werft GmbH & Co. KG“ (от 01.10.2021 г. NVL – Naval Vessels Lurssen) за доставката на два многофункционални модулни патрулни кораба от типа лека фрегата. Стойността на договора е 984 млн. лв. с ДДС. Одобрената от Народното събрание финансова рамка от 984 млн. лв. по актуализирания проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“ тогава не позволява да бъдат реализирани Опция 1 „Системи за електронна война“ и Опция 2 „Радиотехническо въоръжение“. Това, от своя страна, води до ограничаване на необходимите бойни възможности на корабите по отношение на: – способностите за наблюдение на надводната и подводната обстановка; – способността за водене на бойни действия против надводен и подводен противник; – способността за откриване на подводници на по-големи дистанции и тяхното следене под слоя на скока на разпространение на звука в морска среда. Съгласно одобрения от Народното събрание през 2018 г. Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“ е заложено Министерството на отбраната да предвижда по време на провеждането на процедурата за избор на изпълнител, в случай че офертите надхвърлят определената финансова рамка на проекта, част от въоръжението и корабните изделия да може да бъде придобито допълнително като опции за реализация на по-късен етап. Основен аргумент, който налага разглеждането на варианти за придобиване на оборудването по Опция 1 и 2 на този етап, произлиза от настъпилата категорична промяна в глобалната среда за сигурност от момента на сключване на договора през 2020 г., когато опциите са заложени за придобиване на по-късен етап. Настоящите военни конфликти и нестабилната регионална обстановка доказват необходимостта от своевременно придобиване на съвременни средства за електронна война. Така придобиването на оборудването по Опция 1 и 2 се налага за осигуряване на нужните към момента средства за защита на корабите още с началото на тяхната експлоатация от ВМС. Не по-малко важен аргумент е и фактът, че по-нататъшното отлагане на изпълнението на Опции 1 и 2 на по-късен етап, след приключване строежа на корабите, ще доведе до неефективни и скъпоструващи технически решения, тъй като тяхното изпълнение няма да е заложено в първоначалните проектни разчети на корабите. Предвид изложените обстоятелства Министерството на отбраната сформира работна група за анализ и оценка на възможните варианти за придобиване на оборудването по Опция 1 и Опция 2 и водене на преговори с компанията изпълнител NVL. След провеждане на преговорите с компанията се установи, че цената за Опции 1 и 2 от 2020 г. по първоначалната оферта в размер на 55,4 млн. евро се е увеличила с 49% до 82,8 млн. евро към момента поради общото увеличение на цените в отбранителната индустрия с 30-40%, кризата с COVID 19 и войната в Украйна. Друга причина за увеличената цена е, че към момента на сключване на Договора не е бил предложен друг интегратор на бойната информационна система на кораба освен SAAB и към момента неговата цена за интегриране на Опция 1 е с 80% по-висока от тази през 2020 г., а за Опция 2 е с 30% по-висока. Двете опции трябва да се разглеждат заедно, защото интеграторът е един и същ и на този етап от строежа на кораба не може да бъде заменен. В допълнение, министър Запрянов поясни, че тъй като строежът на корабите вече е в напреднал етап, се налага да се направи категоричен избор за оборудването по опциите. С оглед тяхната реализация е необходимо да се подпише допълнително споразумение към основния договор с NVL, което, от своя страна, ще позволи интегрирането на опциите да стане по време на строежа на корабите. От членовете на Комисията по отбрана в подкрепа на проекта за решение се изказаха народни представители от всички парламентарни групи. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което с 13 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по отбрана предлага на Народното събрание да приеме Проект на решение за приемане Проект за инвестиционен разход „Придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници“ към Проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 50-402-03-3, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2024 г.“ Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „ДОКЛАД относно Проект на Решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници“ към Проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 50 402 03 3, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2024 г. На заседание, проведено на 25 юли 2024 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения проект на решение. На заседанието присъстваха представители на: Министерството на отбраната: Атанас Запрянов – служебен министър на отбраната, Аделина Николова – служебен заместник-министър, и генерал Здравко Пехливанов – директор на дирекция „Стратегическо планиране“. Проектът на решение беше представен от господин Запрянов, който посочи, че чрез реализиране на Проекта ще се усъвършенстват способностите на Военноморските ни сили за водене на бойни действия в морските пространства с надводен и въздушен противник, включително отразяване на атаките от дронове, наблюдение на морските пространства и контрол на корабоплаването чрез активни и пасивни средства за радиоелектронно разузнаване и откриване на подводници на по големи дистанции и тяхното следене. В този контекст той уточни, че през 2018 г. Народното събрание одобри Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, като в т. 3.11 от него е разписано, че ако офертите надхвърлят определената финансова рамка на проекта, част от въоръжението и корабните изделия могат да бъдат придобити като опции на по-късен етап. Одобрената от Народното събрание финансова рамка от 984 млн. лв. не позволява в сключения Договор със съответната фирма от Федерална република Германия – с предмет проектиране, построяване, доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба, да бъдат включени Опция 1 „Системи за електронна война“ и Опция 2 „Радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници“, заложени в тактико-техническото задание на Проекта. Това възпрепятства изграждането в пълен обем на необходимите бойни способности на корабите. Разглеждането на варианти за придобиване на оборудването по Опция 1 и 2 на този етап произлиза от настъпилата категорична промяна в глобалната среда за сигурност от момента на сключване на Договора през 2020 г., когато Опциите са заложени за придобиване на по-късен етап. Настоящите военни конфликти и нестабилната регионална обстановка доказаха необходимостта от своевременно придобиване на съвременни средства за електронна война. Така придобиването на оборудването по Опция 1 и 2 се налага за осигуряване на нужните към момента средства за защита на корабите още с началото на тяхната експлоатация от Военно-морските сили. Изпълнението им на по-късен етап, след приключване строежа на корабите, ще доведе до неефективни и скъпоструващи технически решения. Обхватът на настоящия проект за инвестиционен разход включва доставка, инсталиране и интегриране на оборудването по Опция 1 и Опция 2. Общите финансови средства за реализация на проекта за инвестиционен разход за Опции 1 и 2 са в размер на 194 331 270 лв. с ДДС, разпределени по години от 2024 до 2028 г. Необходимите финансови средства за изпълнение на Проекта на решение са в рамките на разходите за отбрана за съответната година съгласно РМС № 16 от 2024 г. за одобряване на промени в Актуализираната средносрочна прогноза за периода 2024 – 2026 г., одобрена с Решение № 830 на Министерския съвет от 2023 г., като необходимите разходи ще бъдат предвиждани в централния бюджет в хода на съставянето на средносрочната бюджетна прогноза съобразно параметрите и сроковете за тяхната реализация, заложени в договорите. Предложеният проект на акт не води до въздействие върху държавния бюджет. Необходимите средства за изпълнението на проекта на акт ще са в рамките на разходите за отбрана за съответната година. В обсъждането взеха участие народните представители Асен Василев, Димо Дренчев, Климент Шопов и Тошко Йорданов. След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати: 17 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме Проект на Решение за приемане на Проект за инвестиционен разход „Придобиване на системи за електронна война и радиотехническо въоръжение за усъвършенстване способностите за борба с подводници“ към Проект „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС“, № 50 402 03 3, внесен от Министерския съвет на 18 юли 2024 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! Отговорността на Министерството на отбраната е да осигури и поддържа необходимите отбранителни способности, с които се гарантира боеспособността на Въоръжените сили и създаването на капацитет за изпълнение на мисиите по осигуряване на отбраната и сигурността както в мирно време, така и в условия на криза съгласно изискванията на Конституцията на държавата. Именно с това разбиране усилията на политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната са фокусирани за успешното реализиране на основните инвестиционни проекти за модернизация във възможно най-кратки срокове. Както вече беше отбелязано, през 2020 г. Министерството на отбраната на Република България сключи договор с корабостроителната компания Naval Vessels Lurssen за доставка на два многофункционални модулни патрулни кораба от типа лека фрегата на обща стойност 984 млн. лв. с ДДС съгласно одобрената от Народното събрание финансова рамка. Днес, четири години по-късно, ситуацията за сигурност в Черно море е коренно променена. Дълго време Черно море играеше второстепенна роля в голямата геополитика, но след руската инвазия през 2022 г. в Украйна значението му нарасна неимоверно много. Предизвикателствата, с които трябва да се справяме днес, са безпрецедентни по своето естество и мащаб на въздействие в сравнение с това, с което бяхме свикнали през последните десетилетия. Действията на Русия се оценяват от НАТО като съществен риск за стабилността на Черноморския регион. В тази връзка се поставят и по-високи изисквания към военноморските ни способности. Именно в контекста на тези нови предизвикателства на средата за сигурност повече от всякога е ясно, че обновлението и модернизирането на Българската армия с напълно осигурени способности са наложителни и без алтернатива. Само по този начин ние ще съумеем да обърнем негативната тенденция и от потребител на сигурност да се превърнем в генератор на сигурност, а с това и в надежден партньор за нашите съюзници в рамките на Европейския съюз и НАТО. Поради тези причини на този етап се налага ускорено придобиване на оборудването, както беше споменато в предните доклади, по Опция 1 и 2. Основният аргумент за това произлиза от настъпилата категорична промяна в глобалната среда за сигурност от момента на сключване на договора през 2020 г., когато опциите бяха заложени за придобиване на по-късен етап. Настоящите военни конфликти и нестабилната регионална обстановка категорично доказаха необходимостта от своевременно придобиване на съвременни средства за електронна война. Така придобиването на оборудването по Опция 1 и 2 се налага за осигуряване на нужните към момента средства за защита на корабите още в началото на тяхната експлоатация. Тоест предвиденото на първия етап – да ги заложим без тези способности в една мирна обстановка, имаше някакво обосноваване, но в новата обстановка те трябва да бъдат дооборудвани. Не по-малко важен е и фактът, че по-нататъшно отлагане на изпълнението на Опция 1 и 2 за по-късен етап, след приключване на строежа на корабите, ще доведе до неефективни и скъпоструващи технически решения, тъй като тяхното изпълнение няма да е заложено в първоначалните проектни разчети на корабите. Общите финансови средства за реализация на проекта за инвестиционен разход за Опция 1 и 2 са в размер на 194 млн. 331 хил. лв., разпределени по години, както следва: през настоящата година 32 млн. 423 хил. лв.; следващата година – 16 млн. 159 хил. лв.; 2026 г. – 17 млн. 700 хил. лв.; 2027 г. – 50 млн. 315 хил. лв.; и през 2028 г. – 77 млн. 732 хил. лв. Тези средства ще бъдат заложени в бюджета на Министерството на отбраната и са включени в утвърдената от Народното събрание Програма за инвестиционните разходи до 2032 г. Предвид на гореизложеното моля народните представители да подкрепят този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Още в началото искам да кажа, че парламентарната група на „Има Такъв Народ“ ще подкрепи приемането на представения инвестиционен проект. Тези допълнителни способности по Опция 1 и 2, които станаха пределно ясни и в двата доклада и от Вашето изложение за новите бойни кораби на флота, ще повишат оперативните възможности значително на по-високо равнище, освен че са важни, в същността на новия, който е нов инвестиционен проект за 194 милиона, същността са способностите за отразяване на атаки на дронове, откриване на цели на големи дистанции с активно радиоелектронно противодействие. Всички ние знаем основния проект, по който в края на 2020 г. беше сключен Договора с „Lurssen“. Съгласни сме с Вашата обстановка, но не може всичко да се изчерпи с геополитическата обстановка като мотив. Всичко това е добре мотивирано. Трябва да се признае, че щабът на военноморските сили и бордът за управление на Проекта „Придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за военноморските сили“ умеят да правят това и да защитават исканията си убедително, но заедно с това, тук, в Народното събрание е добре според нашата парламентарна група, да се кажат няколко неща, с които да се даде ясен сигнал, че ние, народните представители, които нямаме съмнения и безрезервно подкрепяме модернизацията и превъоръжаването на Българската армия и въоръжените сили – защото става дума за защитата на страната и защото такова е времето, в което живеем, ще бъдем критични и ще искаме задълбочени аргументи при всяко искане, особено при ново искане на изпълнителната власт. Министърът на отбраната в изложението си посочи, че сключеният в края на 2020 г. договор с „Lurssen“ на стойност 984 млн. лв. като основен за двата кораба инвестиционен разход не дава възможност да се придобият исканите сега необходими способности по Опция 1 и 2. Вие сте напълно прав, господин Министър, само че това беше заложено като невъзможност в самия основен проект още тогава с ясното съзнание, че като му дойде времето, ще бъдат поискани още почти 200 милиона и просто няма как това да не стане. Затова казвам, че оправданията само с новите геополитически реалности не са достатъчни. Ние не подлагаме на съмнение необходимостта, както казахме, ще гласуваме „За“, но следва да се отбележи, че този подход – един вид малко като изправяне на стената, един вид като изнудване, в момента ще проработи един, втори път, но няма да стане трети и по-нататък особено когато става дума за сериозни ресурси. Същата опция имаме и с решението на замяна на системата „Link-11“ с „Link-22“ с разход от 30 милиона, която беше гласувана в миналия парламент и също е извън първоначалния инвестиционен проект. Няма да навлизам в подробности, но при по-добро планиране вероятно „Link-22“ можеше – при по-задълбочено следене на развитието на тази изключително модерна комуникационна система, която надвишава повече от три пъти комуникационния обхват до 1000 мили без прекъсване – да бъде заложена при сключването на Договора. Същата се разработва от 2006 г. от шест страни – с Германия като водеща страна, беше завършена 2017 г. и беше приета от НАТО няколко месеца преди да се сключи Договорът с „Lurssen“. Всичко това е процес на планиране. В отбраната процесът на планиране е основата на последващия процес на програмиране и бюджетиране и аз искам да отбележа тук, че Министерството на отбраната е първото министерство в страната, което въведе този процес на планиране, програмиране и бюджетиране още през 2003 г. – година преди приемането ни в НАТО, и го постави като първоначална практика в държавата, и с немалко усилия следващите години го наложи като система на планиране на ресурсите. Това помогна и в трудните години на икономическата и финансова криза в света от 2009 – 2011 г. всички си спомняте, когато бюджетът за отбрана беше лековато орязан с 40% в някои отношения еднолично от един бивш финансов министър. С усилията на тогавашното ръководство на Министерството и лично на тогавашния министър и с Ваши усилия успя да бъде съхранена структурата на Българската армия и въобще балансът на организационната структура на трите вида въоръжени сили. Какъв е изводът? Плановете са нищо, а планирането е всичко, както се казва в една известна сентенция. Този фундаментален принцип следва да се прилага на основата на интегрирания модел на функциониране на Министерството на отбраната, при което ние виждаме, за съжаление, че от известно време има някои нюанси в неговото функциониране. Разбира се, отделни елементи като неотложни допълнителни разходи, които поради сложността на такива инвестиционни проекти е възможно да бъдат детайлно предвидени – могат и трябва да бъдат финансирани, но случаят не е точно такъв. Поради това ние считаме, че когато се разработват нови инвестиционни проекти по одобрената от парламента Програма за развитие на въоръжените сили до 2032 г. и съответната инвестиционна план-програма, същите следва да отразяват в цялост всички необходими способности и съответните финансови ресурси до крайния етап на изпълнение, въвеждане в оперативна готовност и дори експлоатационните разходи за целия жизнен цикъл, който може да продължи 30 – 40 години. Разбира се, това не са еднократни разходи. Това не само ще даде необходимата предвидимост по отношение на планирането на разходите за отбрана по години в централния бюджет, но и ще даде по-голяма прозрачност за всеки лев, което обществото и българският народ отделя за защитата и суверенитета ни. Такива инвестиционни проекти чакат и по ПВО – противовъздушната отбрана, по радарите, които изостават, по артилерията и други. Нагледен пример в това отношение е подготовката на инфраструктурата на Трета изтребителна авиационна база „Граф Игнатиево“ – Вие много добре знаете, в известна степен бяхме предупреждавани, че по тази инфраструктура само с национални усилия не можем да се справим. И поради това много български фирми и компании, които се ангажираха, постепенно се отказваха и сме изправени в едни съкратени срокове да довършим това с цената на повече финансови средства. В мотивите на Министерския съвет е отбелязано, че необходимите финансови средства, за които говорим в момента, са в рамките на съответната година, съгласно Решение № 16 на Министерския съвет за одобряване на актуализирана средносрочна прогноза 2024 – 2026 г. С други думи ни се казва, че разчетът за тези пет години по Опция 1 и 2 до 2028 г., който за 2024 г. – за тази година, е 34 милиона лева, са безпроблемни. На нас ни е ясно, че тези пари както се казва, че са заложени, те ще бъдат взети от ресурса за разходи за отбрана за 2024 г. по централния бюджет, но от тези пари 161 млн. лв., които са отделени за бойния кораб за тази година. Така наистина не са необходими нови средства, за компанията изпълнител това не е никакъв проблем – те ще си работят. Но следващите, таванът по проекта – няма как да остане този проект по средносрочната програма. Тези 194 милиона, този таван трябва да се наложи нагоре. Уважаеми господа народни представители, колеги! Ние от „Има Такъв Народ“ призоваваме да се гласува предложеният инвестиционен разход. Той е необходим. Призоваваме и по-нататък да бъдат гласувани следващите проекти по ПВО, радарите, артилерийските системи, проектът по цялостния боекомплект на корабите, който никак не е малък, той е от порядъка на няколко стотици, но без него е ясно, че не може. Също така, господин Министър, призоваваме Министерството на отбраната – същото внимание, което отделя на Военноморските сили и Военновъздушните сили, да се прилага и към Сухопътните войски. Няма да употребяваме клишета какво означават Сухопътните войски за въоръжената защита на страната и суверенитета ни, за подпомагане на границата, участието в антитерористичните операции, което право законът им дава, участието ни в колективната отбрана като втори стълб на националната сигурност след Българската армия и въоръжените сили и помощта за населението в такива критични ситуации, бедствия и аварии в последните дни. Те също имат проекти, които чакат и са спешно необходими. Благодаря Ви много.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Леко ме притеснява наложеното правило да се бърка моята фамилия. Вчера в Комисия три пъти беше сбъркано, надявам се, че не е умишлено. Господин Полковник, тъй като естеството на въоръжените сили, в които съм служил, е доста различно, бих искал да попитам следното: ясно е, че несъмнено трябва да увеличим капацитета на Българската армия и нейните отбранителни способности, този кораб, който ще закупим – двата кораба, достатъчни ли са да покрием цялата акватория, която има? Вторият ми въпрос е по-скоро принципен: прочитайки Законопроекта, виждам, че става дума за усъвършенстване способностите за борба с подводниците. Това предполага ли, че имаме способности за борба с подводници, след като ще ги усъвършенстваме, или имаме ли достатъчна защита в момента, ако, разбира се, не е достатъчно конфиденциално това?

Господин Чорбанов, благодаря Ви. Това не беше реплика, това повече е въпрос към министъра и аз съм сигурен, че той ще отговори. Отговорът е да – двата нови патрулни бойни кораба ще бъдат и са изключително модерни, с големи способности за цялата акватория на Черно море. Те могат да защитават не само в прилежащата морска зона успешно, а могат и на част от територията на България, особено по отношение на критичната инфраструктура – голям боекомплект с модерно въоръжение, с радиоелектронни системи. Същото се отнася и за увеличените способности за откриване на подводници, въпреки сложния характер в Черно море. Именно заради това е този проект. Благодаря. Може би господин министърът…

Колеги, стана ясно, че цялата зала ще подкрепи това. Искам само да сме честни към българските избиратели и да им кажем, че парламентът оскъпява купуването на бойна техника, защото купува бойна техника на парче. Вие сте купили тези два бойни кораба 2020 г. без въоръжение. Сега на второ парче купуваме въоръжение и всичко е много по-скъпо. Това е порочното. Иначе 2020 г. си спомням заглавията как България вече има охрана на морската граница. Всъщност сме купили два корпуса на бойни кораби, а едва сега с това решение те ще могат да изпълняват функциите си. Хайде да видим дали ще стане същото и със страйкърите, дето също ги купихте – дали и там не сме си купили само моторни превозни средства за момента. Това трябва да знаят българските граждани – че парламентът работи на парче и всъщност ги лъже, че модернизира армията. Армията я модернизираме по-късно с допълнителни разходи и всичко става много по-скъпо. Същото нещо, купено преди четири години, щеше да е много по-евтино и това е факт.

Госпожо Председател, мисля, че по-важните неща по техническите параметри вече бяха отбелязани от председателя на Комисията и от господин министъра, така че по тази точка няма какво ново да добавим. Единственото нещо, което можем да кажем, е, че Българският флот, Военноморските ни сили отдавна имаха нужда от модернизация. Стратегически правилно беше взето решението, че ние имаме нужда от тези кораби, и навреме започнахме да ги строим, защото, ако започвахме тази година, след няколко години те вече можеше да се окажат морално остарели. Хубаво е, че системата ще бъде навреме закупена, навреме монтирана и навреме доставена. Виждаме, че военното дело и военната техника през последните години постоянно се усъвършенстват. Всеки военен конфликт довежда до нови смъртни иновации. Ние не искаме нашите екипажи и нашите кораби да бъдат просто една мишена в това огромно езеро Черно море. Необходима ни е защита и от въздуха, от надводните средства и от подводните. Виждаме, че при сегашния конфликт, който се разразява край северните брегове на Черно море, корабите, които са от старите поколения – независимо какво въоръжение имат, са много лесна мишена, много лесна плячка. Аз казах това и в Комисията – че нашата цел не е да изграждаме брандери или мишени в Черно море. Ние искаме нашите екипажи, нашите военнослужещи, които защитават акваторията на България, които защитават нашия суверенитет, да бъдат сигурни и надеждни. Най-важното във войната е да бъдеш победител. Няма значение колко героично ще умреш, ако си изгубил войната. Ние искаме нашите военнослужещи, нашите матроси да останат живи. Искаме те да бъдат победители, защото България ще бъде суверенна и жива, ако нейните Военноморски сили, ако нейните въоръжени сили са живи. Относно инвестицията – дали е направена навреме. Тук се спомена вече за Сухопътните сили, спомена се за ПВО и за ВВС. Ако на някой му се струва, че тези средства, които ги заделяме, са много, нека си припомним, че се закупиха едни машини с отпаднала необходимост от Морската пехота на Съединените щати за повече от 2 млрд. лв. За тях ще имаме и допълнителни разходи – както се разбра на Комисия, ще има нужда да се закупуват боеприпаси, тъй като се оказа, че нашият военнопромишлен комплекс не може да произведе този тип боеприпаси. Тоест ние ще имаме разходи и за сухопътните машини, ще имаме допълнителни разходи и за прословутите F-16, където също хвръкнаха два милиарда, тъй като там въоръжението не е договорено. Тоест ще имаме едни такива разсрочени плащания през три, през пет години – подобно както със строителството на магистралите, където постоянно материалите поскъпват, постоянно поскъпва строежът им. По същия начин ще се случи и с въоръжението на българските Сухопътни и Военновъздушни сили. Надявам се поне при Военноморските, тъй като сме започнали да вземаме навреме мерките, това да не се случи. Още веднъж относно бедствената ситуация. Тук се споменаха сухопътни граници, пожари и така нататък. Спомням си, че миналата година Министерството на вътрешните работи каза, че повече от 120 бронирани машини са с отпаднала необходимост. Тези машини, ако бяха модернизирани, ако бяха направени своевременно, макар и малки инвестиции в нашия Военнопромишлен комплекс, за да бъдат модернизирани – дори от една или две донорски да се направи една напълно функционираща експлоатационна машина, ние сега може би нямаше да търпим такива щети, защото тези машини имат и противоатомна защита, имат и средства за радиовръзка. В едно от ямболските села, което горя, се оказа, че дори GSM операторите нямат обхват. Точно тези машини можеха да осигурят връзка между екипите, които работят, само че тези машини вече са дадени, безвъзвратно подарени на Украйна. Още веднъж казвам – добре е да се прави преценка какво и кога плащаме и от какво ще имаме нужда. Голяма част от договорите, които сключихме през изминалите години, ще продължат да експлодират като мини, защото ще има нужда от ново финансиране. Най-важното е какво получават българските въоръжени сили. Радвам се, че Военноморските сили на този етап изпреварват останалите и не сме затънали в такова блато, да го наречем – финансово, техническо, политическо като при Военновъздушните сили и като при Сухопътните. От ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим този проект, защото той е за суверенитета на българската акватория, за сигурността на българските моряци и най-важното – осигуряваме работни места в българска компания, на българи. Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. „Проект! РЕШЕНИЕ за отмяна на Лятната ваканция на Народното събрание за 2024 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 39, ал. 2 и 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание РЕШИ: Отменя лятната ваканция от 1 до 31 август на Народното събрание за 2024 г.“

Колеги, днешният ден е показателен за това, че Народното събрание трябва да работи, защото това е нашата работа – това, което правихме днес. Най-накрая имаме комисии, най-накрая влизат законопроекти. Също така днешният ден е доказателство, че трябва да работим, защото беше малко изнасилен парламентарен ден, тъй като част от нещата можеха да се гледат в следващото пленарно заседание, но така сте преценили мнозинството, това сте направили. Да припомня на всички – първо, честито за Решението на Конституционния съд, на всички конституционалисти тук в тази зала, дето променяхте Конституцията. Според променената Ви Конституция Народното събрание трябва да работи, докато дойде следващото, освен всичко останало. Така че, хайде да спазим първо това, което Вие сте предложили и което Конституционният съд отказа да разглежда в тази част, и то остава такова, каквото е. И да не ставаме за пореден път за посмешище пред българските граждани с нежеланието си да работим. Да Ви припомня също, че понеже Народното събрание се води на работа до следващото Народно събрание, всички ще получаваме заплати през това време – поне да си ги заработим. Да не изпадаме, повтарям за пореден път, в нелепата ситуация – всички хора се трудят, Народното събрание го мързи, пуска си отпуска, получава си заплатите и нищо не прави.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Малко да охладим страстите в залата. Искам да направя едно редакционно предложение в три точки. Първа. В наименованието на Проекта на решението думата „отмяна“ да се замени с „промяна“. Втората е в основание на Проекта на решение думите „ал. 2“ да се заличат и така Решението да придобие следния вид: „За 2024 г. периодът на ваканцията на Народното събрание по чл. 39, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е от 17 до 31 август 2024 г.“ Благодаря Ви.

Колеги, имаме възможност да се поправим – глупавото решение, което току-що взехте. Иначе аз ще извадя снимката на таблото в момента, за да знаят българите как депутатите от ГЕРБ, ДПС и ПП са си направили резервации от 17 август, за да ходят да почиват някъде. Освен това, ако се отиде на избори, ще си гласуват и ваканция за избори – още една, тоест мързеливите туристи да бъдат ясни кои са в тази зала.