Общ законопроект на приетите на 3.4.2025 г. на първо гласуване Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-13, внесен от Борислав Гуцанов Гуцанов и група народни представители на 22.11.2024 г., Законопроект за несъстоятелност на физическите лица , № 51-454-01-42, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 12.12.2024 г. и Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-402-01-30, внесен от Министерски съвет на 30.12.2024 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

(2) В случай че за физическото лице са налице едновременно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по този закон и по Търговския закон, прилагат се разпоредбите на Търговския закон.

Цел на производството по несъстоятелност

Чл. 3. (1) Производството по несъстоятелност има за цел да осигури справедливо удовлетворяване на кредиторите и възможност за освобождаване на добросъвестния длъжник от заплащане на неудовлетворените вземания.

(2) В производството по несъстоятелност се вземат предвид интересите на кредиторите, длъжника и членовете на неговото семейство.

Раздел II

Основни принципи

Диспозитивно начало

Чл. 4. Съдебното производство започва по молба на добросъвестния длъжник. Длъжникът не е длъжен да иска откриване на производство по несъстоятелност.

Участие на кредиторите

Чл. 5. В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника.

Доброволно изпълнение

Чл. 6. В производството по несъстоятелност се разглеждат всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията чрез план за погасяване или извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите.

Добросъвестност

Чл. 7. Длъжникът под страх от отговорност за вреди е длъжен да упражнява предоставените му в този закон права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика и да не създава опасност за интересите на кредиторите.

Глава втора

УЧАСТНИЦИ И ОРГАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Раздел I

Длъжник

Неплатежоспособност

Чл. 8. Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.

Добросъвестност

Чл. 9. (1) Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.

(2) Не се счита за добросъвестен длъжник, който:

1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;

2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;

3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;

4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;

5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35, е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;

6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;

7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;

8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;

9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;

10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;

11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.

(3) Значителна стойност на имуществото по ал. 2, т. 4 е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца.

(4) Явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. При преценка на обстоятелствата по ал. 2, т. 5 се вземат предвид всички задължения на длъжника, както и имуществото и доходите му към момента на поемане на задължението.

(5) При преценка на обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид причините за тяхното настъпване, включително дали са настъпили поради непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.

Маса на несъстоятелността

Чл. 10. Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност.

Несеквестируемост

Чл. 11. Несеквестируемото имущество на длъжника, предвидено в Гражданския процесуален кодекс, не се включва в масата на несъстоятелността, освен в случаите по чл. 445 от Гражданския процесуален кодекс, и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение.

Издръжка

Чл. 12. (1) Длъжникът осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на чл. 446 и 446а от Гражданския процесуален кодекс, а в случай че няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.

(2) Средствата за допълване на издръжката до размера на несеквестируемия доход съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата.

Разноски на несъстоятелността

Чл. 13. (1) Разноски в производството по несъстоятелност са:

1. държавните такси;

2. възнаграждението на синдика;

3. разходите за съхраняване, попълване, оценяване и разпределение на масата;

4. средствата по чл. 12, ал. 2.

(2) Държавната такса се събира при предявяване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.

(3) В производството по несъстоятелност се събират държавни такси съгласно тарифа, приета от Министерския съвет, като таксата е проста.

Обезщетение

Чл. 14. (1) Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, ако е действал умишлено или с груба небрежност.

(2) Отговорността за заплащане на обезщетение по ал. 1 възниква, в случай че молбата на длъжника за откриване на производство по несъстоятелност е отхвърлена или образуваното производство по несъстоятелност е прекратено с влязло в сила решение поради недобросъвестност на длъжника.

Раздел II

Кредитори

Кредитори на несъстоятелността

Чл. 15. (1) Кредитори на несъстоятелността са лицата, които имат вземане към длъжника независимо от вида и момента на възникването му.

(2) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността по предвидените в този закон условия и ред.

(3) Кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.

(4) Кредиторът упражнява своите права в производството по несъстоятелност самостоятелно или чрез участие в събранието на кредиторите.

Ред на удовлетворяване на вземанията

Чл. 16. (1) В производството по несъстоятелност вземанията се удовлетворяват в следния ред:

1. вземания, обезпечени с ипотека или залог – от получената сума при реализацията на обезпечението;

2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;

3. разноски по несъстоятелността;

4. вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;

5. публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

6. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;

7. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

8. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;

9. вземане по отпуснат на длъжника кредит или заем от свързано лице;

10. безвъзмездна сделка;

11. разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност.

(2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 – 11 на всички кредитори от един ред, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.

(3) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.

Давност на вземанията

Чл. 17. (1) Давността спира да тече от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до изтичане на срока за предявяване на вземанията по чл. 43.

(2) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност, давността не се смята прекъсната, като спирането не се заличава.

Събрание на кредиторите

Чл. 18. (1) В събранието на кредиторите участват кредиторите с приети вземания. Съдът може да предостави право на глас на кредитор с неприето вземане, който е обжалвал решението, с което вземането не се приема, както и на кредитор с прието вземане, което е оспорено, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства.

(2) Събранието на кредиторите приема план за погасяване на задълженията на длъжника.

(3) Събранието на кредиторите се свиква чрез покана от съда по искане на длъжника, синдика или на кредиторите, притежаващи една пета от размера на приетите вземания. Поканата за събранието на кредиторите съдържа номера на делото, името на длъжника, дневния ред, деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието. Поканата се обявява в Регистъра по несъстоятелност към Министерството на правосъдието, с което кредиторите, длъжникът и синдикът се смятат за редовно уведомени.

(4) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.

(5) Кредиторът може да бъде представляван от упълномощен представител с изрично писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа. Когато представителят е адвокат или юрисконсулт, нотариална заверка на подписа не е необходима.

(6) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас.

Раздел III

Синдик

Изисквания

Чл. 19. (1) Синдикът е физическо лице, на което е възложено осъществяването на правомощията по чл. 20.

(2) Синдикът трябва да отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 1 и 2 от Търговския закон и да даде предварително съгласие за назначението с писмена декларация.

(3) В случай че в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът назначава за синдик държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелността, който отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 от Търговския закон.

Правомощия

Чл. 20. (1) Синдикът има следните правомощия:

1. упражнява контрол върху сделките на длъжника;

2. издирва и уточнява имуществото на длъжника;

3. при предвидените в този закон условия прави искания за прекратяване на договори, по които длъжникът е страна;

4. участва в производствата по делата на длъжника;

5. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в специална банкова сметка, която не подлежи на запор;

6. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка със запазването на неговото имущество;

7. уточнява кредиторите на длъжника и проверява техните вземания;

8. предлага план за погасяване на задълженията на длъжника с негово съгласие;

9. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;

10. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.

(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.

(3) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.

Назначаване и освобождаване

Чл. 21. (1) С решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът назначава синдик при условията на чл. 19.

(2) При назначаването му синдикът с писмена декларация декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности. При настъпване на промяна в някое от обстоятелствата синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността.

(3) Съдът освобождава синдика при условията на чл. 657, ал. 1, т. 1 – 4, 6, 7 и ал. 2 от Търговския закон.

(4) В Регистъра по несъстоятелност се вписват името, телефонът, адресът и електронният адрес на назначения синдик, датата на неговото назначаване и освобождаване.

Възнаграждение

Чл. 22. (1) Синдикът има право на еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при първото извършване на всяко от следните действия:

1. съставяне списък на приетите вземания;

2. извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността;

3. изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника;

4. изготвяне на сметка за разпределение.

(2) При осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на възнаграждение в размер 2 на сто от стойността на осребреното имущество.

(3) Синдикът има право на допълнително възнаграждение за участието си в съдебни дела, по които страна е длъжникът. Размерът на възнаграждението се определя от съда по несъстоятелността на части или като цяло съобразно фактическата и правна сложност на производството и неговата продължителност.

(4) Възнаграждението се изплаща в тридневен срок от:

1. одобряване на съответното действие или акт на синдика по ал. 1, т. 1 и 4;

2. обявяването по чл. 52, ал. 2 на описа по ал. 1, т. 2;

3. определението за допускане по чл. 56, ал. 1 на плана за погасяване по ал. 1, т. 3.

(5) Възнаграждението по ал. 2 и 3 се изплаща при постъпване на приходите от осребреното имущество. Когато длъжникът не е в състояние да заплати възнаграждението по ал. 4, за него се изготвя сметка за разпределение.

(6) Когато за синдик е назначен държавен съдебен изпълнител, за извършване на действията по ал. 1 от длъжника се събира държавна такса. Възнагражденията по ал. 2 и 3 не се дължат.

Отчетност

Чл. 23. (1) Синдикът записва в електронен дневник всяко свое действие, свързано с разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника. При поискване от съда, от кредитор или от длъжника синдикът предоставя достъп до водения от него дневник. Образецът и правилата за водене на дневника се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието.

(2) Синдикът представя на съда, длъжника и на събранието на кредиторите отчет за своята дейност на всеки три месеца, а при поискване от съда – незабавно.

Други изисквания към дейността на синдика

Чл. 24. По отношение изискванията за дължима грижа, ограничения, отговорност и задължение за застраховане на синдика се прилагат съответно чл. 660 и чл. 662 – 663а от Търговския закон.

Раздел IV

Съд по несъстоятелността и общи правила за съдебното производство

Подсъдност

Чл. 25. (1) Компетентен да разглежда производства по несъстоятелност на физически лица е районният съд по настоящия адрес на физическото лице длъжник към момента на подаване на молбата.

(2) Изменение на подсъдността по споразумение на страните не се допуска.

(3) Промяната на настоящия адрес на физическото лице длъжник в хода на производството не влияе на определянето на компетентния съд по несъстоятелността.

Служебно начало

Чл. 26. (1) Съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за постановяваните в производството актове.

(2) Съдът може служебно да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника.

(3) Съдът е длъжен да следи служебно и да се произнесе при наличието на неравноправни клаузи.

Обжалване на съдебните актове

Чл. 27. (1) Доколкото друго не е предвидено в този закон, постановените от районните съдилища решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд. Решението, с което се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност, и определението, с което производството се прекратява на основание чл. 86, ал. 1, т. 1, както и решението на въззивния съд по чл. 48, ал. 5 подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.

(2) Доколкото друго не е предвидено в този закон, жалбите и възраженията в производствата по този закон се подават в 14-дневен срок от обявяването на съответния съдебен или друг акт в Регистъра по несъстоятелност, като препис от тях не се представя за връчване. Срокът за отговор на жалбите е 14-дневен от обявяването им в Регистъра по несъстоятелност.

Призоваване и съобщения

Чл. 28. (1) Действията на длъжника, кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността и актовете на въззивния и касационния съд се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.

(2) Действията и актовете по ал. 1 се вписват в Регистъра по несъстоятелност. Заинтересованите лица се смятат за уведомени за действията и актовете от вписването им в регистъра.

(3) Призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност се извършват чрез вписването им в Регистъра по несъстоятелност и съобщенията се смятат за връчени от обявяването им. Призоваването е редовно, ако съобщението или призовката са вписани в регистъра не по-късно от 14 дни преди деня на заседанието, за което се отнасят.

Субсидиарно приложение

Чл. 29. Доколкото в този закон няма особени разпоредби относно производството по несъстоятелност, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.

Особени правила

Чл. 30. Ако друго не е предвидено в този закон:

1. определената от закона подсъдност за делата по несъстоятелност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица;

2. съдът се произнася в тридневен срок по молба на участник в производството;

3. откритите съдебни заседания се провеждат при закрити врата;

4. производството по несъстоятелност не може да се спира освен при смърт на длъжника;

5. молбата за откриване на производство по несъстоятелност не може да се оттегля от длъжника след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.

Глава трета

ОТКРИВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Раздел I

Молба за откриване на производство по несъстоятелност

Условия за откриване на производството

Чл. 31. Производството по несъстоятелност може да се открие по молба на длъжник, който:

1. е физическо лице по чл. 2;

2. е неплатежоспособен;

3. е добросъвестен и по отношение на когото не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;

4. не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на този закон, приключило с влязло в сила съдебно решение или прекратено поради установяване на недобросъвестност на длъжника.

Молба за откриване на производството

Чл. 32. (1) В молбата до съда длъжникът излага обстоятелствата относно своята трудова заетост, неплатежоспособност и имущество и иска откриване на производството по несъстоятелност.

(2) Към молбата си длъжникът прилага:

1. декларация относно:

а) гражданско и семейно състояние;

б) липсата на основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;

в) опис на личното имущество, имуществото – съпружеска имуществена общност, и имуществото в съсобственост, както и други права, вземания и доходи за последните 12 месеца и по възможност – уточнение дали имуществото е секвестируемо, или несеквестируемо, начин на придобиване и наложени върху него вещни тежести; имената и адресите на длъжниците си;

г) списък на кредиторите с посочване на име или наименование, ЕИК и адреси, вземанията с посочване на основание, размер, обезпечения и падеж;

д) справка за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу и от длъжника;

е) списък на извършените от длъжника плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават една минимална работна заплата, и получателите им през последните 12 месеца;

2. документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства относно имуществото, доходите и задълженията към кредиторите;

3. извлечения от всички сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги;

4. план за погасяване на задълженията съгласно този закон;

5. доказателство за уведомяване по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;

6. документ за платена държавна такса.

(3) Декларацията по ал. 2, т. 1 е по образец, утвърден от министъра на правосъдието.

(4) Към молбата се прилага изрично пълномощно, когато е подадена от пълномощник.

(5) Съдът може да освободи длъжника от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, но не и от разноски.

Разглеждане на молбата

Чл. 33. (1) Молбата за откриване на производството по несъстоятелност се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Молбата се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

(2) Когато установи, че молбата е нередовна, съдът указва това на молителя. Член 129 от Гражданския процесуален кодекс се прилага съответно.

(3) За проверка на обстоятелствата, посочени в молбата по чл. 32 и приложенията към нея, съдът може да изисква представяне на допълнителни доказателства от длъжника, ако няма възможност да извърши справка относно тези обстоятелства по служебен път.

(4) В 14-дневен срок от обявяване на молбата всеки кредитор на длъжника може да направи писмено възражение, подкрепено с писмени доказателства, че не са налице условията за откриване на производството.

(5) Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата с призоваване на молителя в едномесечен срок от изтичане на срока за възражения. При липса на възражение по ал. 4 и когато не се налага събиране на други доказателства, съдът разглежда молбата в закрито заседание.

Предварителни обезпечителни мерки

Чл. 34. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производството по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, съдът по несъстоятелността може:

1. служебно да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;

2. по искане на длъжника или служебно да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника с изключение на посочените в чл. 40, както и да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

(2) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.

(3) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава както на лицето, по отношение на което са наложени и чийто правен интерес е засегнат, така и на длъжника. Определението подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от получаване на съобщението. За третото лице срокът по изречение второ започва да тече от връчването на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс.

(4) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена или производството бъде прекратено по чл. 36, ал. 3.

Раздел II

Постановяване на решение

Решение за откриване на производство по несъстоятелност

Чл. 35. (1) Когато констатира, че са налице условията по чл. 31, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността;

2. открива производството по несъстоятелност;

3. допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор и ако е необходимо, и други обезпечителни мерки;

4. назначава синдик;

5. определя размера на средствата по чл. 12, ал. 2;

6. определя специалната банкова сметка по чл. 20, ал. 1, т. 5 на длъжника, чрез която могат да се извършват плащания от и към длъжника.

(2) Решението за откриване на производството по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение и действа по отношение на всички. Решението се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

(3) Решението за откриване на производството по несъстоятелност може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност от всеки кредитор. Решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението по ал. 2, е окончателно.

(4) Съдът отхвърля молбата, когато установи, че длъжникът не отговаря на условията по чл. 31. Решението, с което се отхвърля молбата, се обявява в Регистъра по несъстоятелност. Решението подлежи на обжалване от длъжника в 14-дневен срок от обявяването му.

(5) С влизане в сила на решението, с което се отменя решението за откриване на производството по несъстоятелност, и обявяването му в Регистъра по несъстоятелност наложените обезпечителни мерки отпадат, а общата възбрана върху имотите на длъжника се заличава от имотния регистър по искане на всяко заинтересовано лице. За заличаването не се дължи такса.

Производство по несъстоятелност при липса на секвестируемо имущество

Чл. 36. (1) Когато длъжникът отговаря на условията по чл. 31, но посоченото от него секвестируемо имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, съдът с решението си:

1. обявява неплатежоспособността;

2. открива производството по несъстоятелност;

3. допуска обезпечение чрез налагане на общ запор, обща възбрана или други обезпечителни мерки;

4. задължава длъжника да уведомява съда за притежаваното от него имущество, като за целта представя декларацията и документите по чл. 32, ал. 2, т. 1 – 4 до определено число на всеки месец, както и в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства;

5. определя средствата по чл. 12, ал. 2;

6. определя специалната банкова сметка на длъжника по чл. 20, ал. 1, т. 5, чрез която може да се извършват плащания от и към длъжника;

7. спира производството по несъстоятелност.

(2) Производството по несъстоятелност, спряно с решението по ал. 1, може да бъде възобновено с решение на съда по искане на длъжника в едногодишен срок от обявяването на решението в Регистъра по несъстоятелност. Възобновяване се допуска, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Искане за възобновяване може да направи и кредитор, който удостоверява обстоятелствата по предходното изречение или депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.

(3) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството по несъстоятелност. Всички последици на решението по ал. 1 отпадат, а спряната с подаване на молбата за откриване на производството давност продължава да тече.

(4) Длъжникът може да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност в тригодишен срок от обявяване на решението за прекратяване на производството, ако удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Съдът се произнася с решение по реда на чл. 33, ал. 5.

(5) Решенията по ал. 1 – 4 подлежат на обжалване от длъжника и кредиторите в 14-дневен срок от обявяването им в Регистъра по несъстоятелност.

(6) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от обявяване на решението за възобновяване.

(7) Началните разноски се определят от съда съобразно очакваните разходи по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 3.

Раздел III

Действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност

Ограничаване на правата на длъжника

Чл. 37. (1) С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други до размера по чл. 12.

(2) От обявяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. Плащанията в полза на длъжника се извършват по специалната банкова сметка на длъжника по чл. 20, ал. 1, т. 5, посочена в решението за откриване на производството.

(3) Изпълнението, направено на длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но преди обявяването му, е действително, ако изпълнилият не е знаел за откриването на производството или макар и да е знаел, даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.

(4) Сделките, сключени от длъжника в отклонение от ал. 1, са нищожни по отношение на кредиторите, а извършването им прави длъжника недобросъвестен.

Съдействие от длъжника

Чл. 38. Длъжникът предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и дейността си към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите се предоставят в 7-дневен срок от писменото им искане.

Спиране на съдебните производства

Чл. 39. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника с изключение на делата, по които са допуснати за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.

(2) Спряното производство се прекратява с влизане в сила на решението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 48, ал. 5, както и ако вземането бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност или бъде погасено в предвидените от закона случаи. В случай на прекратяване на производството по несъстоятелност поради настъпване на основание по чл. 9, ал. 2 или при условията на чл. 36, ал. 3 спряното производство се възобновява.

(3) Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.

(4) След откриването на производството по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника освен за защита на правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, както и за парични вземания срещу длъжника, обезпечени с имущество на трети лица.

Спиране на изпълнителните производства

Чл. 40. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случай че цената не бъде довнесена в законоустановения срок или постановлението за възлагане бъде отменено, изпълнителното производство се спира.

(2) Ако от спирането по ал. 1 до обявяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността.

(3) Ако е предприето действие за реализация на обезпечение по молба на обезпечения със залог или ипотека кредитор, започнатото производство не се спира. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.

(4) Спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност или бъде погасено в предвидените от закона случаи. В случай на прекратяване на производството по несъстоятелност поради настъпване на основание по чл. 9, ал. 2 или при условията на чл. 36, ал. 3 спряното производство се възобновява. Наложените в изпълнителното производство възбрани и запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, но могат да ги ползват.

(5) Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производството по несъстоятелност.

Нововъзникнали вземания

Чл. 41. Кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 16, ал. 1.

Обезпечителни мерки

Чл. 42. (1) По искане на синдика, длъжника или кредитора съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.

(2) Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти на длъжника се вписва по искане на синдика в имотния регистър въз основа на обявеното в Регистъра по несъстоятелност решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. За вписването не се дължи такса.

Раздел IV

Списък на приетите вземания

Предявяване на вземанията

Чл. 43. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до три месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

(2) Кредиторът посочва името, съответно наименованието си, основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, съдебен адрес, банкова сметка, името и адреса на представителя, ако има такъв, като представя писмени доказателства, както и пълномощно, когато се представлява от пълномощник.

Служебно вписване на вземанията

Чл. 44. Синдикът вписва служебно в списъка на приетите вземания установеното с влязъл в сила акт публично вземане.

Списък на вземанията

Чл. 45. (1) В 7-дневен срок от изтичането на срока за предявяване на вземанията синдикът съставя списък на приетите предявени вземания по реда на постъпването им, с отбелязване на кредитора, размера и основанието на вземането, привилегиите и обезпеченията, датата на предявяването. Установените с влязъл в сила акт публични вземания се считат предявени.

(2) Вземания, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност до утвърждаване на погасителен план, се предявяват по реда на този раздел. За тези вземания синдикът съставя допълнителен списък.

(3) Синдикът представя за обявяване в Регистъра по несъстоятелност списъка незабавно след съставянето му и го оставя на разположение на кредиторите и на длъжника в канцеларията на съда.

(4) В срока по ал. 1 синдикът изготвя списък на неприетите вземания и списък на служебно приетите вземания.

Оспорване

Чл. 46. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане, както и срещу неговото обезпечение или привилегия в 14-дневен срок от обявяването на списъка. Възражението срещу едно вземане може да се отнася и само до неговото обезпечение или привилегия.

(2) Синдикът е длъжен да представи пред съда становище по всяко постъпило възражение в тридневен срок от получаването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията.

(3) Не може да се оспорва публично вземане, установено с влязъл в сила акт след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът.

Одобряване на списъка на вземанията

Чл. 47. (1) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка на приетите вземания се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание. Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието.

(2) Когато не са постъпили възражения, съдът одобрява съставения списък на приетите вземания в закрито заседание.

(3) Решението за одобряване на списъка се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Оспорване на одобрения списък на приетите вземания

Чл. 48. (1) Решението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания може да бъде обжалвано пред въззивния съд от:

1. длъжника, ако съдът е оставил без уважение възражението му срещу съществуването на прието вземане или ако съдът е включил вземане в списъка на приетите вземания след разгледано възражение на кредитор;

2. кредитор, ако съдът е оставил без уважение възражението му срещу съществуването на прието вземане на друг кредитор или ако съдът е включил вземане на друг кредитор в списъка на приетите вземания след разгледано възражение;

3. кредитор с неприето вземане, ако съдът е оставил възражението му без уважение или ако съдът е изключил вземането от списъка на приетите вземания по възражение на длъжника или на друг кредитор.

(2) Жалбата се подава в 14-дневен срок от обявяване на решението на съда за одобряване на списъка на вземанията. Към жалбата се прилагат писмени доказателства относно съществуването или несъществуването, основанието и размера на вземането.

(3) В производството пред въззивния съд участват длъжникът, синдикът и кредиторите жалбоподатели и кредиторите, чиито вземания са оспорени. Кредиторите с приети вземания могат да встъпят като трети лица – помагачи на някоя от страните.

(4) Съдът разглежда жалбите в едно съдебно заседание.

(5) Решението на въззивния съд има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.

Раздел V

Мерки за попълване масата на несъстоятелността

Прекратяване на договор

Чл. 49. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако договорът не е изпълнен изцяло или частично от насрещната страна, като й отправи предизвестие от 15 дни. При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.

(2) Запазването на договор, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Прихващане

Чл. 50. (1) Кредитор може да извърши прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност двете задължения са съществували и са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно еднородността.

(2) Изявлението за прихващане се отправя до синдика.

(3) Ако кредиторът е придобил вземането и задължението си към длъжника преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но към момента на придобиване на вземането или задължението е знаел, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност, прихващането е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

Запечатване

Чл. 51. (1) При опасност от разпиляване, унищожаване или укриване на имущество съдът по несъстоятелността може да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

(2) Не се запечатват обитаеми жилища и помещения, необходими за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и членовете на неговото семейство или за съхраняване на подлежащи на бързо разваляне вещи.

(3) Запечатването се извършва от съдебен изпълнител. Протоколът за извършените действия се изпраща на съда.

Опис на имуществото

Чл. 52. (1) В тридневен срок от назначаването му синдикът трябва да започне извършване на опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи. Синдикът уведомява длъжника за предприетите от него действия.

(2) Описът се предоставя на съда и се обявява в Регистъра по несъстоятелност. Синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.

(3) Ако след извършването на описа се открие друго имущество, извършва се допълнителен опис.

Глава четвърта

ПЛАН ЗА ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ДЛЪЖНИКА

Раздел I

План за погасяване

Предназначение на плана

Чл. 53. С план за погасяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.

Предлагане на план

Чл. 54. (1) Длъжникът предлага план за погасяване като приложение към молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Право да предложи план има и синдикът със съгласие на длъжника.

(2) План за погасяване може да бъде предложен в едномесечен срок от обявяване на решението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания. В същия срок длъжникът може да актуализира първоначално предложения план.

(3) Разходите по изготвянето на плана са за сметка на масата на несъстоятелността.

Съдържание на плана

Чл. 55. (1) Планът за погасяване съдържа:

1. размера и степента на удовлетворяване на вземанията, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и включени в одобрения от съда списък, начина и времето за плащане, както и гаранции за изпълнение на тези вземания и на оспорените неприети вземания;

2. необходимите действия и сделки за осъществяването на плана.

(2) Когато планът предвижда продажба на цялото или на част от секвестируемото имущество на длъжника, към него се прилага проект на договор, подписан от купувача.

(3) Предвидените в плана суми за оспорените вземания се смятат заделени до влизане в сила на решението по чл. 48, ал. 5. При оспорване само на обезпечението вземането се третира в плана като необезпечено, но се заделя сума, която кредиторът би получил за обезпечено вземане, като плащането на сумите е в зависимост от решението по спора за вземането или обезпечението. При утвърждаване на плана за погасяване с влязло в сила решение производството по чл. 48 не се прекратява.

Допускане на плана

Чл. 56. (1) Ако планът отговаря на изискванията по чл. 53, 54 и 55, съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите и определя датата за провеждане на събранието в едномесечен срок. Съдът се произнася в 7-дневен срок от изтичането на срока за предлагане на плана с определение, постановено в закрито заседание.

(2) Съдът указва на предложителя да отстрани нередовностите в 14-дневен срок, в случай че планът не отговаря на изискванията по чл. 53, 54 и 55. Съобщението до предложителя се извършва чрез обявяване в Регистъра по несъстоятелност.

(3) Определението на районния съд за недопускане на плана може да се обжалва от предложителя в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност, като препис от частната жалба не се връчва.

Покана за събрание на кредиторите

Чл. 57. Съдът изпраща съобщение за допускане на плана и покана за събранието на кредиторите за обявяване в Регистъра по несъстоятелност. Длъжникът, синдикът и кредиторите се смятат за призовани за събранието с обявяването на съобщението.

Раздел II

Приемане на плана от кредиторите

Гласуване

Чл. 58. (1) Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е предоставено право на глас.

(2) Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмено изявление с нотариална заверка на подписа.

(3) Планът се приема с решение на събранието на кредиторите, ако за него са гласували кредиторите, притежаващи повече от половината от общия размер на приетите вземания, и тези, за които е предоставено право на глас независимо от реда, по който се удовлетворяват.

(4) Събранието на кредиторите може да реши, че синдикът ще осъществява контрол върху дейността на длъжника във връзка с изпълнението на неговите задължения по приетия план.

(5) Приемането на плана се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Възражения срещу плана

Чл. 59. Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да се подаде и от кредитор със спорно вземане, за което е налице висящо производство по чл. 48.

Раздел III

Утвърждаване на плана от съда

Условия за утвърждаване на плана

Чл. 60. Съдът утвърждава плана, ако:

1. са спазени изискванията на закона за приемането на плана;

2. всички кредитори с вземания от един ред по чл. 16, ал. 1 са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие, и никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане;

3. при опрощаване за обезпечените кредитори се предвижда удовлетворяване в размер на стойността на учредените им обезпечения, освен ако обезпечените кредитори са дали писмено съгласие да получат по-малко;

4. не се предвиждат средства за издръжка на длъжника над определените от съда съгласно чл. 12, ал. 2.

Утвърждаване на плана

Чл. 61. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са изпълнени условията по чл. 60.

(2) Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план не са направени възражения, планът се утвърждава от съда в закрито заседание в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 59. В случай че са направени възражения, съдът разглежда всички възражения в едно заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението и се произнася в 14-дневен срок от заседанието.

Решение за утвърждаване на плана за погасяване

Чл. 62. (1) С решението за утвърждаване на плана за погасяване съдът:

1. прекратява производството по несъстоятелност;

2. осъжда длъжника да плати вземанията, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност до утвърждаване на погасителния план, които са включени в допълнителния списък по чл. 45, ал. 2, при условие че няма неприключено производство по чл. 48;

3. определя имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварително разрешение на синдика, а когато синдикът не осъществява контрол по изпълнението на плана – с разрешение на съда.

(2) Решението, с което се утвърждава или се отказва утвърждаване на плана, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност. В случай на отмяна на решението не може да се предлага нов погасителен план.

Раздел IV

Действие на плана

Действие на плана по отношение на засегнатите страни

Чл. 63. (1) Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди решението за откриване на производството по несъстоятелност. Вземанията на кредиторите се преобразуват съобразно с предвиденото в плана.

(2) Длъжникът е задължен да извърши незабавно предвидените с плана промени.

(3) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица, не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения.

Контрол върху изпълнението на плана

Чл. 64. (1) Когато в плана или в решение по чл. 58, ал. 4 на събранието на кредиторите е предвидено, синдикът осъществява контрол върху дейността на длъжника във връзка с изпълнението на неговите задължения по плана. В този случай съдът определя допълнително възнаграждение в размер до една минимална заплата годишно на синдика, което се плаща от длъжника в определен срок.

(2) В случаите по ал. 1 длъжникът уведомява незабавно синдика за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана.

(3) Синдикът има право по всяко време да поиска от длъжника да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дейността на длъжника и изпълнението на плана.

(4) Длъжникът може само след предварителното съгласие на синдика да:

1. закрива и открива сметки в банки и други доставчици на платежни услуги;

2. сключва сделки и да извършва действия, които не са необходими за задоволяване на жизнените му потребности и тези на членовете на семейството му;

3. извършва други действия, когато това е предвидено в плана.

(5) Длъжникът уведомява синдика при промяна на осъществяваната от него трудова дейност и заетост, както и при промяна на адреса по местоживеене в тридневен срок от настъпването на промяната.

Срок за сключване на договор

Чл. 65. (1) Срокът за сключване на договор за продажба на цялото секвестируемо имущество или на обособена част от него съобразно утвърдения план е едномесечен от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана. Ако в посочения срок не се сключи договор за продажба, всяка от страните може в едномесечен срок да поиска от съда по несъстоятелността да обяви договора за сключен съгласно проекта, приет на събранието на кредиторите, в случай че е платена дължимата цена от купувача.

(2) Ако никоя от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът по несъстоятелността възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност.

Давност при утвърден план

Чл. 66. С влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за погасяване започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите за вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване. Ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено, започва да тече нова давност от настъпване на изискуемостта.

Неизпълнение на плана

Чл. 67. Длъжникът се счита недобросъвестен и преобразуващото действие на плана отпада при неизпълнение на задълженията по плана или задълженията във връзка с осъществявания контрол върху изпълнението на плана, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Глава пета

ОБЯВЯВАНЕ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ И ОСРЕБРЯВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО

Раздел I

Решение за обявяване в несъстоятелност

Условия за обявяване в несъстоятелност

Чл. 68. Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният план не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден.

Съдържание

Чл. 69. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:

1. обявява длъжника в несъстоятелност;

2. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;

3. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.

Обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност

Чл. 70. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност.

(2) Решението, с което се отменя или се обезсилва постановеното от съда решение за обявяване в несъстоятелност, се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Действие на решението

Чл. 71. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение.

(2) Решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички.

(3) Решението за обявяване в несъстоятелност се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Изискуемост на задълженията

Чл. 72. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Раздел II

Осребряване на имуществото

Обхват

Чл. 73. Недвижимите и движимите вещи, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника.

Правила за извършване на продажба

Чл. 74. (1) Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.

(2) При продажба на вещ в съпружеска имуществена общност съпругът недлъжник има право да получи половината от получената сума от продажбата.

(3) Доколкото в този закон не са предвидени специални правила, за осребряването на имуществото се прилагат разпоредбите на глава четиридесет и шеста от Търговския закон.

Раздел III

Разпределение на осребреното имущество

Сметка за разпределение

Чл. 75. (1) Разпределение се извършва, когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства.

(2) Синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите с вземания по чл. 16, ал. 1 съобразно реда и обезпеченията.

(3) Сметката за разпределение е частична, докато не бъдат изплатени изцяло задълженията или не бъде осребрена цялата маса на несъстоятелността с изключение на непродаваемите вещи.

Удовлетворяване на обезпечени вземания

Чл. 76. (1) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло обезпеченото вземане заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания.

(2) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността. За получената сума от продажбата на обезпечението се изготвя незабавно сметка за разпределение.

(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и при удовлетворяване на вземане на кредитор с право на задържане.

Удовлетворяване на оспорени вземания

Чл. 77. (1) За оспорено по реда на чл. 48 вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение.

(2) Когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане.

Удовлетворяване на вземания под условие

Чл. 78. (1) Вземане под отлагателно условие се включва в първоначалното разпределение като оспорено вземане. За него се заделя съответната сума от разпределението. При окончателното разпределение това вземане се изключва, ако до този момент условието не се е сбъднало.

(2) Вземане под прекратително условие се включва в разпределението като безусловно.

Удовлетворяване на обезпечени с имущество на длъжника вземания

Чл. 79. Когато имущество на длъжника е ипотекирано или заложено за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, се прилага съответно чл. 717н от Търговския закон.

Публичност на сметката за разпределение

Чл. 80. (1) Синдикът обявява в Регистъра по несъстоятелност сметката за разпределение и я представя на съда.

(2) Длъжникът и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение в 14-дневен срок от обявяването й в Регистъра по несъстоятелност.

Одобряване на сметката за разпределение

Чл. 81. (1) Съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.

(2) Определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби се обявяват в Регистъра по несъстоятелност, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени.

(3) Определението за одобряване на сметката може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност от длъжника и от кредитор, който е подал възражение срещу сметката за разпределение, както и от кредитор, чието вземане е засегнато от определението на съда в случай на изменение или отмяна на сметката за разпределение.

(4) Одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика след влизане в сила на определението за одобряването й.

Допълнително включване

Чл. 82. (1) Кредитор, който е предявил вземането си след извършено разпределение, се включва в следващите разпределения без право на изравняване съобразно с вече платеното.

(2) В масата на несъстоятелността се включват допълнително новосъбраните суми от вземания на длъжника и от осребряване на имуществото, както и сумите от вземания, от които кредиторите са се отказали.

Връщане на остатъка

Чл. 83. След пълното плащане на задълженията остатъкът от масата на несъстоятелността се предоставя на длъжника.

Отчет на синдика

Чл. 84. В срок не по-дълъг от един месец след изчерпване на масата на несъстоятелността, с изключение на непродаваемите вещи, синдикът представя на съда по несъстоятелността отчет, който съдържа информация за дейността на синдика, за извършените разпределения на сумите и за останалите неплатени вземания.

Изслушване на отчета на синдика

Чл. 85. (1) Съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаването на отчета на синдика.

(2) На събранието се изслушва отчетът за извършените разпределения на сумите и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността. Събранието на кредиторите може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи или вземания с незначителна стойност, както и вземания, чието събиране би било значително затруднено.

Глава шеста

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Раздел I

Решение за прекратяване на производството

Основания за прекратяване на производството

Чл. 86. (1) Освен в другите предвидени в този закон случаи, производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:

1. след откриване на производството бъде установено, че не е налице някое от условията по чл. 31;

2. са изплатени задълженията;

3. масата на несъстоятелността е изчерпана.

(2) Всеки кредитор на несъстоятелността може да иска от съда прекратяване на производството, като представи доказателства за настъпване на основание по чл. 9, ал. 2. Съдът изпраща препис от искането и приложените доказателства на длъжника, като му указва възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок. Искането се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на молителя и на длъжника.

(3) Ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските в производството, се прилага съответно чл. 36. Ако производството вече е било спирано поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, делото се прекратява, като чл. 36, ал. 4 не се прилага.

Обжалване на решението

Чл. 87. Решението за прекратяване на производството подлежи на обжалване в 14-дневен срок от вписването му в Регистъра по несъстоятелност.

Раздел II

Действие на решението за прекратяване на производство по несъстоятелност

Прекратяване правомощията на синдика

Чл. 88. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика с изключение на тези по чл. 64, ал. 1

(2) Синдикът предава остатъка от имуществото на длъжника.

(3) По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания.

Прекратяване действието на общата възбрана и запор

Чл. 89. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратява действието на общата възбрана и запор.

(2) Общата възбрана върху недвижимите имоти на длъжника се заличава от имотния регистър въз основа на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по искане на всяко заинтересовано лице. За заличаването не се дължи такса.

Погасяване

Чл. 90. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, ако не са били надлежно предявени, съответно упражнени по предвидения в закона ред, освен в случаите на прекратяване на производството на основание чл. 36, ал. 3 и чл. 86, ал. 1, т. 1.

Раздел III

Възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност

Условия за възобновяване

Чл. 91. Прекратеното поради изчерпване на масата на несъстоятелността производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в едногодишен срок след прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания, или се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството, при условие че същите са достатъчни да покрият разноските по производството.

Искане за възобновяване

Чл. 92. Производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието вземане.

Разглеждане на искането за възобновяване

Чл. 93. Искането за възобновяване се разглежда от съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от постъпването му в открито съдебно заседание с призоваване на направилия искането кредитор и на длъжника.

Действие на решението за възобновяване

Чл. 94. С решението за възобновяване на производството правата на синдика и на събранието на кредиторите се възстановяват.

Глава седма

СКЛЮЧВАНЕ НА ИЗВЪНСЪДЕБНО СПОРАЗУМЕНИЕ

Договор

Чл. 95. (1) Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане на плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна. Договорът се сключва в писмена форма.

(2) Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма спорни вземания.

(3) Доколкото в договора или в този закон не е предвидено друго, прилага се гражданското законодателство.

Неизпълнение на договора

Чл. 96. Длъжникът се смята недобросъвестен при неизпълнение на задълженията по договора, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.

Глава осма

ПОГАСЯВАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Раздел I

Погасяване на задължения на добросъвестния длъжник

Условия за погасяване на задълженията

Чл. 97. (1) С изпълнение на плана за погасяване по чл. 53 – 55 в предвидения в него срок се погасяват всички задължения, за които в плана е предвидено пълно или частично опрощаване.

(2) Когато не е утвърден план и е извършено осребряване на имуществото на длъжника, неудовлетворените вземания на кредиторите се погасяват с влизане в сила на решението на съда за прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността по чл. 86, ал. 1, т. 3. Този резултат настъпва, при условие че:

1. длъжникът е заплатил разноските в производството по несъстоятелност;

2. не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2.

Условия за погасяване на задълженията при липса на имущество

Чл. 98. Задълженията на неплатежоспособния длъжник за удовлетворяване на вземанията, посочени в приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност списък на кредиторите, се погасяват с изтичане на тригодишен срок от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл. 36, ал. 3, при условие че:

1. не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2;

2. не е открито имущество, което не е било известно при прекратяване на производството и то не е възобновено по реда на чл. 36, ал. 4.

Погасяване по силата на закона

Чл. 99. Погасяването на задълженията настъпва по силата на закона при осъществяване на условията за това.

Раздел II

Производство за установяване на условията за погасяване

Молба

Чл. 100 . (1) Длъжникът или кредитор може да поиска от съда по несъстоятелността да установи наличието или липсата на предпоставките за погасяване на задълженията по чл. 97 и 98. Молбата се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Наследниците на починал длъжник имат право да подадат молбата, както и да продължат започнатото от наследодателя дело в 14-дневен срок от получаване на указания за това от съда.

(2) Молбата съдържа изложение на условията за погасяване на задълженията. Към нея, ако се подава от длъжника, се прилага декларация, че не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2, а когато е приложимо – и писмени доказателства за плащанията по чл. 97, ал. 1 и ал. 2, т. 1.

(3) За разглеждане на молбата се дължи проста такса съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.

(4) Молбата се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Възражение срещу молбата

Чл. 101 . В едномесечен срок от обявяването на молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията всеки кредитор с прието вземане или с публично вземане, установено с влязъл в сила акт, може да направи писмено възражение, подкрепено с доказателства, че не са налице условията за погасяване. Същото право имат и кредиторите, чиито вземания са били посочени в приложения към молбата за откриване на производството по несъстоятелност списък на кредиторите, когато производството по несъстоятелност е било прекратено с решение по чл. 36, ал. 3.

Разглеждане на молбата

Чл. 102 . (1) Молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията се разглежда от съда в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия кредитор.

(2) Решението на съда може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му в Регистъра по несъстоятелност пред въззивния съд, чието решение е окончателно.

(3) Влязлото в сила съдебно решение се обявява в Регистъра по несъстоятелност.

Повторно подаване на молба за проверка

Чл. 103 . Повторно подаване на молба от длъжника за установяване на условията за погасяване на задълженията е допустимо само в случай на нововъзникнали обстоятелства. Повторно подаване на молба не е допустимо, когато е установена недобросъвестност на длъжника.

Раздел III

Задължения, които не се погасяват

Изключени вземания

Чл. 104 . (1) Не се погасяват при условията на чл. 97, ал. 2 и чл. 98 задълженията на длъжника за удовлетворяване на вземания:

1. обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;

2. за глоби;

3. за непозволено увреждане;

4. за издръжка по закон;

5. възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.

(2) Независимо от погасяване на задължението на длъжника при условията на чл. 97 и 98, не се погасяват задълженията на поръчителите и солидарно задължените с него лица, както и вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.

Глава девета

ВПИСВАНЕ И ОБЯВЯВАНЕ В РЕГИСТЪРА ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Вписване и обявяване на актове в производството по несъстоятелност

Чл. 105 . Актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица се вписват или обявяват в Регистъра по несъстоятелност, който се води и поддържа от Министерството на правосъдието съгласно чл. 760е от Търговския закон.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Едноличен търговец“ е лице по смисъла на чл. 56 от Търговския закон.

2. „Несеквестируемо имущество“ са несеквестируемите вещи по смисъла на чл. 444 и 445 от Гражданския процесуален кодекс и несеквестируемият доход по смисъла на чл. 446 и 446а от Гражданския процесуален кодекс.

3. „Предприемач“ е лице по смисъла на чл. 760а от Търговския закон.

4. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.

5. „Членове на семейството на длъжника“ са лицата по смисъла на § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. (1) Министърът на правосъдието:

1. в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон:

а) издава наредбата по чл. 23, ал. 1;

б) привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 760е, ал. 3 от Търговския закон;

в) утвърждава образеца по чл. 32, ал. 3;

2. в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон създава необходимите условия за въвеждането в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица.

(2) Заповедта на министъра за въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица се обявява на интернет страницата на Министерството на правосъдието.

(3) Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да се подава след обявяване на заповедта по ал. 2.

§ 3. В 9-месечен срок от влизането в сила на този закон Висшият съдебен съвет привежда наредбата по чл. 377а от Закона за съдебната власт в съответствие с него и организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.

§ 4. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. 105 от 2005 г.; изм., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от 2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от 2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.; изм., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г., бр. 58, 63, 85, 86, 92 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 27, 77 и 98 от 2018 г., бр. 17, 64, 83, 96 и 102 от 2019 г., бр. 18, 28, 34, 69, 104 и 105 от 2020 г., бр. 25, 56, 100 и 102 от 2022 г., бр. 8, 66, 80, 84, 102 и 106 от 2023 г., бр. 36, 70 и 82 от 2024 г. и бр. 26 и 49 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 164 ал. 4 и 5 се изменят така:

„(4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на Търговския закон или на Закона за несъстоятелност на физическите лица.

(5) В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон или на чл. 78, ал. 1 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, освен ако в закон е предвидено друго.“

2. В чл. 168 се създава т. 9:

„9. при погасяване на задълженията на длъжник при условията на чл. 97 и 98 от Закона за несъстоятелност на физическите лица.“

§ 5. В Наказателния кодекс (oбн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. – бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г., бр. 19, 67 и 102 от 2008 г., бр. 12, 23, 27, 32, 47, 80, 93 и 102 от 2009 г., бр. 26 и 32 от 2010 г., бр. 33 и 60 от 2011 г., бр. 19, 20 и 60 от 2012 г., бр. 17, 61 и 84 от 2013 г., бр. 19, 53 и 107 от 2014 г., бр. 14, 24, 41, 74, 79 и 102 от 2015 г., бр. 32 и 47 от 2016 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2016 г. – бр. 83 от 2016 г.; изм., бр. 95 от 2016 г., бр. 13, 54, 85 и 101 от 2017 г., бр. 55 от 2018 г., бр. 1, 7, 16 и 83 от 2019 г., бр. 13, 23, 28, 88, 103 и 108 от 2020 г., бр. 9 от 2021 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм., бр. 53 от 2022 г.; Решение № 13 на Конституционния съд от 2022 г. – бр. 79 от 2022 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2023 г. – бр. 10 от 2023 г.; изм., бр. 67, 82 и 84 от 2023 г., бр. 23, 39, 41 и 42 от 2024 г. и бр. 49 от 2025 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 227б, ал. 1 след думата „търговец“ се добавя „или предприемач по Търговския закон“.

2. В чл. 227в, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „Търговец“ се добавя „предприемач по Търговския закон или длъжник по Закона за несъстоятелност на физическите лица“.

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 19 юни 2025 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Наталия Киселова

3538