ДОКЛАДЧИК АННА АЛЕКСАНДРОВА19 764 думи
Благодаря Ви.
Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Общ законопроект № 51-553-37-18 от 9 април 2025 г. на приетите на първо гласуване Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-13, внесен от Борислав Гуцанов Гуцанов и група народни представители на 22 ноември 2024 г., Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-454-01-42, внесен от Кирил Петков Петков и група народни представители на 12 декември 2024 г., и Законопроект за несъстоятелност на физическите лица, № 51-402-01-30, внесен от Министерския съвет на 30 декември 2024 г., изготвен на основание чл. 77, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
„Закон за несъстоятелност на физическите лица“.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Член 1, Вариант 1.
Вариант 2:
„Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за откриването и провеждането на производство по несъстоятелност на физически лица, както и последиците от това производство.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 1, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, като предлага следната редакция на чл. 1:
„Предмет
Чл. 1. Този закон урежда:
1. производството по несъстоятелност на физическите лица,
които са неплатежоспособни добросъвестни длъжници и желаят
задълженията им към всички кредитори да бъдат удовлетворени в
едно общо съдебно производство;
2. условията и реда за погасяване на задължения на
добросъвестния длъжник след откриване на производство по
несъстоятелност.“
По чл. 2 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
„Член 2 се изменя така:
„Изключения
Чл. 2. Законът не се прилага по отношение на физическите лица, докато упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 2:
„Изключения
Чл. 2. (1) Законът не се прилага по отношение на физическите лица, които упражняват търговска дейност като еднолични търговци или упражняват стопанска дейност, занаят или свободна професия като предприемачи, когато имат задължения, произтичащи от упражняваната дейност, занаят или професия.
(2) В случай че за физическото лице са налице едновременно предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по този закон и по Търговския закон, прилагат се разпоредбите на Търговския закон.“
Член 3, Вариант 1.
Вариант 2:
„Цел на закона
Чл. 3. Производството по несъстоятелност на физически лица има за цел преодоляване на състоянието на неплатежоспособност на физическото лице чрез пълно или частично опрощаване на задълженията му, справедливо удовлетворяване на кредиторите и създаване на възможност на лицето да възстанови своята социална, предприемаческа и трудова активност.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 3, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 3, Вариант 1.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
„Принципи
Чл. 3а. (1) Производството по несъстоятелност на физическо лице длъжник се провежда при спазване на принципите за:
1. публичност и достъпност;
2. добросъвестност и предвидимост;
3. бързина и ефективност;
4. зачитане на правото на труд и достоен живот на длъжника;
5. баланс между интересите на длъжника и кредиторите;
6. възможност за финансово оздравяване на длъжника;
7. гарантиране на правото на защита на участващите страни.
(2) Всички кредитори на физическото лице длъжник имат право на участие в производството по несъстоятелност според правата и привилегиите си независимо от вида и произхода на задълженията. В производството по несъстоятелност кредиторите запазват дадените обезпечения.
(3) Съдлъжниците и третите лица, предоставили имущество в обезпечение, както и поръчителите не се ползват от последиците на производството по отношение на главния длъжник.“
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 3а, ал. 1 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 1:
1. интересите на държавата;“.
2. Създава се нова т. 2:
„2. интересите на непълнолетните деца на длъжника;“.
3. Досегашните т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 стават съответно 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 3а и предлага да бъде отхвърлен.
„Бързина на производството
Чл. 3б. Производството по несъстоятелност на физически лица се провежда при спазване на принципа за бързина в производството.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 3б и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 4.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 5:
„Участие на кредиторите
Чл. 5. В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника.“
„Подкрепа от държавата
Чл. 5а. Държавата насърчава и подпомага ефективността на производствата по несъстоятелност на физически лица чрез изграждане на подходяща институционална среда.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 5а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 6:
„Доброволно изпълнение
Чл. 6. В производството по несъстоятелност се разглеждат всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията чрез план за погасяване или извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 7.
Глава втора – Вариант 1, Вариант 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на наименованието на Глава втора:
„Глава втора – Участници и органи в производството по несъстоятелност“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
„Приложимост
Чл. 7а. (1) Производството по несъстоятелност се прилага за физически лица за задълженията им по сделки, сключени за лично потребление или във връзка с упражняването на свободна професия или друга разрешена от закона самостоятелна стопанска или професионална дейност, включително за лицата по чл. 2 от Търговския закон.
(2) Физическите лица длъжници по ал. 1 са:
1. български граждани;
2. граждани на държави – членки на Европейския съюз, и членовете не техните семейства, които са получили удостоверение за продължително или постоянно пребиваване в Република България повече от 3 години преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност;
3. граждани на трети държави, получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България повече от 5 години преди датата на подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност.
(3) Обстоятелствата по ал. 2, т. 2 и 3 се удостоверяват с документи, издадени по Закона за чужденците в Република България или Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.
(4) Законът не се прилага за търговци и лица, по отношение на които са приложими чл. 609, 610 и чл. 611, ал. 1 и 2 от Търговския закон.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 7а и предлага да бъде отхвърлен.
Член 8, Вариант 2:
„Основания за откриване
Чл. 8. (1) Производство по несъстоятелност може да се открие при неплатежоспособност на дееспособно физическо лице.
(2) Физическото лице е неплатежоспособно, ако не е в състояние да изпълни свое изискуемо:
1. парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, включително нейната недействителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването ѝ, или
2. публичноправно задължение към държавата или общините, което не е свързано с търговска дейност,
3. задължение по частно държавно вземане.
(3) Неплатежоспособността се предполага, ако в продължение на най-малко 90 дни физическото лице не може да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност повече от пет минимални работни заплати.
(4) Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори.
(5) Производство по несъстоятелност може да се открие и общо за двама съпрузи, когато са в съпружеска имуществена общност, ако те поискат това изрично с обща молба. В този случай всеки от съпрузите може да упражнява и правата на съпруга си след откриване на производството.
(6) Производството по несъстоятелност може да бъде открито и при неплатежоспособност на недееспособно физическо лице с участието на настойник или попечител и с разрешението на компетентния съд за всяка една процедура.“
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 8 във Вариант 1, Алтернатива 1 думата „десет“ и в Алтернатива 2 числото „24“ се заменят с „три“.
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 8, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 8:
„Неплатежоспособност
Чл. 8. Неплатежоспособен е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати.
Чл. 8а. Неплатежоспособност не е налице, когато:
1. общият размер на задълженията към момента на подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност не надвишава пет минимални работни заплати за страната;
2. затрудненията на лицето са с временен характер.“
Предложение на народния представител Христо Расташки:
„В чл. 8а, т. 1 думата „пет“ се заменя с „три“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 8а думата „ пет“ се заменя с „три“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 8а и предлага да бъде отхвърлен.
По чл. 9 има предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народните представители Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христо Расташки:
„В чл. 9, ал. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. Точка 2 се изменя така:
„2. не е упражнявало право на труд в страната или чужбина по трудово или служебно правоотношение или по граждански договор или не е упражнявало свободна професия за период, по-дълъг от шест месеца преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, и не търси активно работа, освен ако е нетрудоспособно или е налице друга основателна причина;“.
2. Точка 3 се отменя.
3. Точка 4 се изменя така:
„4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, освен ако имуществото не е върнато в патримониума на длъжника преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност;“.
4. В т. 5, Вариант 1 думата „пет“ се заменя с „две“.
5. Точка 6а се отменя.
6. В т. 7, Вариант 1 и Вариант 2 накрая се добавя „в това
производство“.
7. Точка 8 се отменя.
8. Точка 8а се отменя.
9. В т. 9 думите „или негови сделки или действия са били отменени по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите“ се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1, 2 и 3, като предлага следната редакция на чл. 9:
„Добросъвестност
Чл. 9. (1) Длъжникът има право да иска откриване на производство по несъстоятелност и да упражнява предвидените в този закон права, ако е добросъвестен. Добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.
(2) Не се счита за добросъвестен длъжник, който:
1. е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
2. е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
3. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
4. се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на
значителна стойност през последните три години преди подаване на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след
подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35,
включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или
залог, за чуждо задължение;
5. през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;
6. се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35;
7. е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
8. умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
9. не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
10. в хода на производството е променил настоящия си адрес или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
11. се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.
(3) Значителна стойност на имуществото по ал. 2, т. 4 е стойността, която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца.
(4) Явно несъобразено с имуществото и доходите на длъжника е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. При преценка на обстоятелствата по ал. 2, т. 5 се вземат предвид всички задължения на длъжника, както и имуществото и доходите му към момента на поемане на задължението.
(5) При преценка на обстоятелствата по ал. 2 се вземат предвид причините за тяхното настъпване, включително дали са настъпили поради непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер.“
„Имущество на длъжника
Чл. 10. (1) Имуществото на длъжника трябва да е достатъчно, за да покрие разноските в производството по несъстоятелност и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите.
(2) Вариант 1: За частично удовлетворяване се смята пълното удовлетворяване на дължимите обезпечени вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1 и на поне 10 на сто от общия размер на останалите вземания. Ако няма дължими вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1, за частично удовлетворяване се смята удовлетворяването на поне 30 на сто от общия размер на всички вземания.
(2) Вариант 2: За частично удовлетворяване се счита пълното удовлетворяване на обезпечените вземания по чл. 15, ал. 1, т. 1 и на поне 10 на сто от общия размер на останалите вземания. Ако няма вземания по чл. 15, ал. 1, т. 1, за частично удовлетворяване се счита удовлетворяването на поне 20 на сто от общия размер на всички вземания.
(3) При преценката на обстоятелствата по ал. 1 се взема предвид само секвестируемото имущество на длъжника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.“
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Расташки.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 10, ал. 1 думите „разноските в производството по несъстоятелност и поне частично да удовлетвори вземанията на кредиторите“ се заменят с „първоначалната такса за откриване на производството“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 10 и предлага да бъде отхвърлен.
Член 11, Вариант 1.
Вариант 2:
„Чл. 11. (1) Масата на несъстоятелността се състои от всички имуществени права на длъжника към датата на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, с изключение на онези, които са определени за несеквестируеми.
(2) В масата на несъстоятелността се включват и всички секвестируеми имуществени права на длъжника, придобити до датата на решението за прекратяване на производството.
(3) В масата на несъстоятелността се включва и една втора част от имуществата по ал. 1 и 2, които са съпружеска имуществена общност. Откриването на производството прекратява съпружеската общност върху тези имущества.“
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 11, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, като предлага следната редакция на чл. 11, който става чл. 10:
„Маса на несъстоятелността
Чл. 10. Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществени права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност.“
По чл. 12 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12, който става чл. 11:
„Несеквестируемост
Чл. 11. Несеквестируемото имущество на длъжника, предвидено в Гражданския процесуален кодекс, не се включва в масата на несъстоятелността, освен в случаите по чл. 445 от Гражданския процесуален кодекс, и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение.“
По чл. 13 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 13, ал. 2 се създава изречение второ: „Същата не може да е с размер, по-малък от необходимите за месечна издръжка на член на тричленно семейство по последни данни на Националния статически институт.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 13, който става чл. 12:
„Издръжка
Чл. 12. (1) Длъжникът осигурява своята издръжка по време на производството по несъстоятелност от несеквестируемите си доходи по смисъла на чл. 446 и 446а от Гражданския процесуален кодекс, а в случай че няма такива или са недостатъчни – и от останалото имущество до размера на несеквестируемия доход съгласно чл. 446, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(2) Средствата за допълване на несеквестируемия доход на длъжника, които трябва да се набавят чрез осребряване на секвестируемо имущество, се определят от съда съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника и може да бъдат изменени при промяна на обстоятелствата.“
Чл. 14. Вариант 1, Алтернатива 1, Алтернатива 2.
Вариант 2:
„Такси и разноски
Чл. 14. (1) В производството по несъстоятелност се дължат държавна такса в размер на 10 лева за откриване на производството, разноски за събиране на доказателствата и възнаграждение на управителя на имуществото.
(2) Физическото лице длъжник не внася предварително държавна такса за откриване на производството и разноски за събиране на доказателства в хода на производството.
(3) Разноските в производството се плащат от сумите, предвидени в бюджета на съда/бюджета на Националното бюро за правна помощ. Те се възстановяват от масата на несъстоятелността след осребряването ѝ и се включват в погасителния план, когато такъв се приеме.
(4) При условията и по реда на Закона за правната помощ физическото лице длъжник има право на безплатна правна помощ.
(5) При прекратяване на делото поради недобросъвестност на физическото лице длъжник разноските в производството му се възлагат.“
Предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова:
„В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 т. 1 се изменя така:
„1. държавната такса за производството по несъстоятелност и останалите разноски, направени до влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност;“.
2. Досегашната ал. 3 става ал. 2.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и се изменя така:
„(3) По молба за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, държавна такса предварително не се събира. Тя се събира от масата на несъстоятелността при разпределяне на имуществото.“
4. Създава се ал. 4:
„(4) След откриването на производството по несъстоятелност разноските се събират от масата на несъстоятелността.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 14 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:
1. доходите на лицето и на неговото семейство;
2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;
3. семейното положение;
4. здравословното състояние;
5. трудовата заетост;
6. възрастта;
7. други констатирани обстоятелства.
(5) В случаите по ал. 1 и 2 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 14, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 14, който става чл. 13:
„Разноски на несъстоятелността
Чл. 13. (1) Разноски в производството по несъстоятелност са:
1. държавните такси;
2. възнаграждението на синдика;
3. разходите за съхраняване, попълване, оценяване и разпределение на масата;
4. средствата за допълване на несеквестируемия доход на длъжника по чл. 12, ал. 2.
(2) Държавната такса се събира при предявяване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност.
(3) В производството по несъстоятелност се събират държавни такси съгласно тарифа, приета от Министерския съвет, като таксата е проста.“
Чл. 15, Вариант 2:
„Отговорност за вреди, претърпени от недобросъвестно
образувано производство
Чл. 15. Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение за претърпените вреди във връзка с производството. Отговорността се урежда по правилата на чл. 45 – 54 от Закона за задълженията и договорите.“
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„Чл. 15 се допълва, като след края на изречението текстът се допълва с второ изречение: „При установяване на нарушение в този смисъл материалите по случая се препращат по компетентност на районна прокуратура от съответния съдебен район и Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 15, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 15, Вариант 1, който става чл. 14, като в ал. 1 думите „и неимуществени“ се заличават.
„Образци
Чл. 15а. Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на документите, използвани в производството по несъстоятелност.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 15а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Чл. 16, Вариант 2:
„Чл. 16. (1) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите с предявени и присъединени вземания.
(2) Кредиторите запазват в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 16, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 16, който става чл. 15:
„Кредитори на несъстоятелността
Чл. 15. (1) Кредитори на несъстоятелността са лицата, които имат вземане към длъжника, независимо от вида и момента на възникването му.
(2) Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността по предвидените в този закон условия и ред.
(3) Кредиторът запазва в производството по несъстоятелност правата по дадено обезпечение.
(4) Кредиторът упражнява своите права в производството по несъстоятелност самостоятелно или чрез участие в събранието на кредиторите.“
По чл. 17 има предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„Чл. 17 с варианти 1 и 2 се променят със следния текст:
„1. издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
2. публичноправни вземания на държавата и общините, като данъци, мита, такси, задължителни осигурителни вноски и други, възникнали до датата на решението за откриване на…
3. вземания, обезпечени с ипотека или залог, вписан по реда на Закона за особените залози – от получената сума при реализацията на обезпечението;
4. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържания имот.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 17, който става чл. 16:
„Ред на удовлетворяване на вземанията
Чл. 16. (1) В производството по несъстоятелност вземанията се удовлетворяват в следния ред:
1. вземания, обезпечени с ипотека или залог – от получената сума при реализацията на обезпечението;
2. вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;
3. разноски по несъстоятелността;
4. вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
5. публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
6. вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
7. останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
8. законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
9. вземане по отпуснат на длъжника кредит или заем от свързано лице;
10. безвъзмездна сделка;
11. разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност.
(2) Когато паричните средства са недостатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по ал. 1, т. 3 – 11 на всички кредитори от един ред, те се разпределят между кредиторите от реда по съразмерност.
(3) Когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаването се разпределя от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Националната агенция за приходите незабавно уведомява съда по несъстоятелността и синдика за извършеното разпределение.“
По чл. 18 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 18, във Вариант 1:
1. В изречение първо след думата „давността“ се добавя „не“.
2. В изречение второ след думата „давността“ се добавя „не“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 18, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 18, който става чл. 17:
„Давност на вземанията
Чл. 17. (1) Давността спира да тече от подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност до изтичане на срока за предявяване на вземанията по чл. 43.
(2) С предявяването на вземане в производството по несъстоятелност давността се прекъсва и спира да тече, докато трае производството по несъстоятелност. Ако предявеното вземане не бъде прието в производството по несъстоятелност, давността не се смята прекъсната, като спирането не се заличава.“
По чл. 19 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 19, който става чл. 18:
„Събрание на кредиторите
Чл. 18. (1) В събранието на кредиторите участват кредиторите с приети вземания. Съдът може да предостави право на глас на кредитор с неприето вземане, който е обжалвал решението, с което вземането не се приема, както и на кредитор с прието вземане, което е оспорено, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства.
(2) Събранието на кредиторите приема план за погасяване на задълженията на длъжника.
(3) Събранието на кредиторите се свиква чрез покана от съда, по искане на длъжника, синдика или на кредиторите, притежаващи една пета от размера на приетите вземания. Поканата за събранието на кредиторите съдържа номера на делото, името на длъжника, дневния ред, деня, часа и мястото, където ще се проведе събранието. Поканата се обявява в регистъра по несъстоятелност към Министерството на правосъдието, с което кредиторите, длъжникът и синдикът се смятат за редовно уведомени.
(4) Събранието на кредиторите се провежда независимо от броя на присъстващите и се ръководи от съдията, който разглежда делото.
(5) Кредиторът може да бъде представляван от упълномощен представител с изрично писмено пълномощно, с нотариална заверка на подписа. Когато представителят е адвокат или юрисконсулт, нотариална заверка на подписа не е необходима.
(6) Решенията се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в този закон е предвидено друго. При вземането на решение всеки кредитор има толкова гласа, каквато част представлява неговото вземане от размера на приетите вземания и вземанията с право на глас.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
По чл. 20 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 20, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 20, който става чл. 19:
„Изисквания
Чл. 19. (1) Синдикът е физическо лице, на което е възложено осъществяването на правомощията по чл. 20.
(2) Синдикът трябва да отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 1 и 2 от Търговския закон и да даде предварително съгласие за назначението с писмена декларация.
(3) В случай че в продължение на един месец не може да бъде назначен синдик, съдът назначава за синдик държавен съдебен изпълнител от района на съда по несъстоятелността, който отговаря на изискванията на чл. 655, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 от Търговския закон.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 20а и предлага да бъде отхвърлен.
По чл. 21 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 21, който става чл. 20:
„Правомощия
Чл. 20. (1) Синдикът има следните правомощия:
1. упражнява контрол върху сделките на длъжника;
2. издирва и уточнява имуществото на длъжника;
3. при предвидените в този закон условия прави искания за прекратяване на договори, по които длъжникът е страна;
4. участва в производствата по делата на длъжника;
5. събира паричните вземания на длъжника и внася полученото в специална банкова сметка, която не подлежи на запор;
6. с разрешение на съда се разпорежда с паричните суми от банковите сметки на длъжника, когато това се налага във връзка със запазването на неговото имуществото;
7. уточнява кредиторите на длъжника и проверява техните вземания;
8. предлага план за погасяване на задълженията на длъжника с негово съгласие;
9. осребрява имуществото от масата на несъстоятелността;
10. извършва други предвидени от закона или възложени от съда действия.
(2) Синдикът осъществява правомощията си съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното от съда.
(3) Всички държавни органи и организации са длъжни да оказват съдействие на синдика при изпълнение на неговите правомощия.“
По чл. 22 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 22 и предлага да бъде отхвърлен.
По чл. 23 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 23, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 23, който става чл. 21:
„Назначаване и освобождаване
Чл. 21. (1) С решението за откриване на производството по несъстоятелност съдът назначава синдик при условията на чл. 19.
(2) При назначаването му синдикът с писмена декларация декларира наличието на условията и липсата на пречки по този закон, участието в търговски дружества като съдружник, акционер, изпълнението на длъжности ликвидатор, синдик и други платени длъжности. При настъпване на промяна в някое от обстоятелствата синдикът е длъжен незабавно писмено да уведоми съда по несъстоятелността.
(3) Съдът освобождава синдика при условията на чл. 657, ал. 1, т. 1 – 4, 6, 7 и ал. 2 от Търговския закон.
(4) В регистъра по несъстоятелност се вписват името, телефонът, адресът и електронният адрес на назначения синдик, датата на неговото назначаване и освобождаване.“
По чл. 24 има предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 24, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 24, който става чл. 22:
„Възнаграждение
Чл. 22. (1) Синдикът има право на еднократно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата при първото извършване на всяко от следните действия:
1. съставяне списък на приетите вземания;
2. извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността;
3. изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника;
4. изготвяне на сметка за разпределение.
(2) При осребряване на масата на несъстоятелността синдикът има право на възнаграждение в размер 2 на сто от стойността на осребреното имущество.
(3) Синдикът има право на допълнително възнаграждение за участието си в съдебни дела, по които страна е длъжникът. Размерът на възнаграждението се определя от съда по несъстоятелността на части или като цяло съобразно фактическата и правната сложност на производството и неговата продължителност.
(4) Възнаграждението се изплаща в тридневен срок от:
1. одобряване на съответното действие или акт на синдика по ал. 1, т. 1 и 4;
2. обявяването по чл. 52, ал. 2 на описа по ал. 1, т. 2;
3. определението за допускане по чл. 56, ал. 1 на плана за погасяване по ал. 1, т. 3.
(5) Възнаграждението по ал. 2 и 3 се изплаща при постъпване на приходите от осребреното имущество. Когато длъжникът не е в състояние да заплати възнаграждението по ал. 4, за него се изготвя сметка за разпределение.
(6) Когато за синдик е назначен държавен съдебен изпълнител, за извършване на действията по ал. 1 от длъжника се събира държавна такса. Възнагражденията по ал. 2 и 3 не се дължат.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 25, който става чл. 23:
„Отчетност
Чл. 23. (1) Синдикът записва в електронен дневник всяко свое действие, свързано с разпореждането с вещи и права от имуществото на длъжника. При поискване от съда, от кредитор или от длъжника синдикът предоставя достъп до водения от него дневник. Образецът и правилата за водене на дневника се уреждат с наредба, издадена от министъра на правосъдието.
(2) Синдикът представя на съда, длъжника и на събранието на кредиторите отчет за своята дейност на всеки три месеца, а при поискване от съда – незабавно.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 26, който става чл. 24.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на наименованието на Раздел IV:
„Раздел IV – Съд по несъстоятелността и общи правила за съдебното производство“.
По чл. 27 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Расташки.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 27, който става чл. 25:
„Подсъдност
Чл. 25. (1) Компетентен да разглежда производства по несъстоятелност на физически лица е районният съд по настоящия адрес на физическото лице длъжник към момента на подаване на молбата.
(2) Изменение на подсъдността по споразумение на страните не се допуска.
(3) Промяната на настоящия адрес на физическото лице длъжник в хода на производството не влияе на определянето на компетентния съд по несъстоятелността.“
По чл. 28 има предложение на народния представител Христо Расташки.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 28, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, като предлага следната редакция на чл. 28, който става чл. 26:
„Служебно начало
Чл. 26. (1) Съдът по свой почин може да установява факти и да събира доказателства, които са от значение за постановяваните в производството актове.
(2) Съдът може служебно да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията и дейността на длъжника.
(3) Съдът е длъжен да следи служебно и да се произнесе при наличието на неравноправни клаузи.“
По чл. 29 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Расташки.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 29, който става чл. 27:
„Обжалване на съдебните актове
Чл. 27. (1) Доколкото друго не е предвидено в този закон, постановените от районните съдилища решения и определения подлежат на обжалване само пред въззивния съд. Решението, с което се отхвърля молбата за откриване на производство по несъстоятелност, и определението, с което производството се прекратява на основание чл. 86, ал. 1, т. 1, подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доколкото друго не е предвидено в този закон, жалбите и възраженията в производствата по този закон се подават в 14-дневен срок от обявяването на съответния съдебен или друг акт в регистъра по несъстоятелност, като препис от тях не се представя за връчване. Срокът за отговор на жалбите е 14-дневен от обявяването им в регистъра по несъстоятелност.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 30, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 30, който става чл. 28:
„Призоваване и съобщения
Чл. 28. (1) Действията на длъжника, кредиторите, събранието на кредиторите, синдика, както и актовете на съда по несъстоятелността и актовете на въззивния и касационния съд се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в канцеларията на съда по несъстоятелността. Книгата може да се води и съхранява в електронна форма.
(2) Действията и актовете по ал. 1 се вписват в регистъра по несъстоятелност. Заинтересованите лица се смятат за уведомени за действията и актовете от вписването им в регистъра.
(3) Призоваването и съобщенията в производството по несъстоятелност се извършват чрез вписването им в регистъра по несъстоятелност и съобщенията се смятат за връчени от обявяването им. Призоваването е редовно, ако съобщението или призовката са вписани в регистъра не по-късно от 14 дни преди деня на заседанието, за което се отнасят.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 31, който става чл. 29:
„Субсидиарно приложение
Чл. 29. Доколкото в този закон няма особени разпоредби относно производството по несъстоятелност, прилагат се съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 31а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 32, който става 30:
„Особени правила
Чл. 30. Ако друго не е предвидено в този закон:
1. определената от закона подсъдност за делата по несъстоятелност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите лица;
2. съдът се произнася в тридневен срок по молба на участник в производството;
3. откритите съдебни заседания се провеждат при закрити врата;
4. производството по несъстоятелност не може да се спира, освен при смърт на длъжника;
5. молбата за откриване на производство по несъстоятелност не може да се оттегля от длъжника след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност.“
По чл. 32а има предложение на народния представител Христо Расташки:
„В чл. 32а думата „Окръжните“ се заменя с „Районните“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 32а думата „Окръжните“ се заменя с „Районните“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 32а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 33 предложение на народния представител Христо Расташки:
В чл. 33, т, 4, Вариант 1 и Вариант 2 накрая се добавя „през последните десет години“.
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. След точки: „1. е физическо лице“; 2. е неплатежоспособен;“ се създават т. 3, 4, 5 и 6:
„3. лице, което е съпруг или съпруга на длъжника;
4. е добросъвестен и по отношение на който не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;
5. не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на този закон, която е била удовлетворена;
6. не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност, по която производството е прекратено, не по-рано от шест месеца от датата на влизане в сила на акта, с който производството е било прекратено.“
2. Създава се ал.2:
„(2) В случай на прекратяване на брака по време на висящо производство, образувано по молба на съпруга или съпругата, длъжникът следва изрично в месечен срок да заяви поддържа ли продължаване на производството.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 33, който става чл. 31:
„Условия за откриване на производството
Чл. 31. Производството по несъстоятелност може да се открие по молба на длъжник, който:
1. е физическо лице по чл. 2;
2. е неплатежоспособен;
3. е добросъвестен и по отношение на когото не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;
4. не е подавал молба за откриване на производство по несъстоятелност по реда на този закон, приключило с влязло в сила съдебно решение.“
По чл. 34 има предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова:
„В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) се създава буква „ж“:
„ж. международните номера на всичките притежавани от него банкови сметки с посочване на банките, в които са разкрити.“;
б) точка 6 се отменя.
2. Алинея 4 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представите Христо Расташки:
„В чл. 34, ал. 4 думите „но не“ се заличават.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 34 ,Вариант 2 думата „окръжен“ се заменя с „районен“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 34, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 34, който става чл. 32:
„Молба за откриване на производството
Чл. 32. (1) В молбата до съда длъжникът излага обстоятелствата относно своята трудова заетост, неплатежоспособност и имущество и иска откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Към молбата си длъжникът прилага:
1. декларация относно:
а) гражданско и семейно състояние;
б) липсата на основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2;
в) опис на личното имущество, имуществото – съпружеска имуществена общност, и имуществото в съсобственост, както и други права, вземания и доходи за последните 12 месеца, и по възможност – уточнение дали имуществото е секвестируемо, или несеквестируемо, начин на придобиване и наложени върху него вещни тежести; имената и адресите на длъжниците си;
г) списък на кредиторите с посочване на име или наименование, ЕИК и адреси, вземанията с посочване на основание, размер, обезпечения и падеж;
д) справка за съдебните, арбитражните и изпълнителните производства срещу и от длъжника;
е) списък на извършените от длъжника плащания в брой или чрез паричен превод, които надвишават една минимална работна заплата, и получателите им през последните 12 месеца;
2. документи, удостоверяващи декларираните обстоятелства относно имуществото, доходите и задълженията към кредиторите;
3. извлечения от всички сметки на длъжника в банки и други доставчици на платежни услуги;
4. план за погасяване на задълженията съгласно този закон;
5. доказателство за уведомяване по чл. 78, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
6. документ за платена държавна такса.
(3) Декларацията по ал. 2, т. 1 е по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
(4) Към молбата се прилага изрично пълномощно, когато е подадена от пълномощник.
(5) Съдът може да освободи длъжника от заплащане на държавна такса по чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс, но не и от разноски.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 34a и предлага да бъде отхвърлен.
По чл. 35 има предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 35, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 35, който става чл. 33:
„Разглеждане на молбата
Чл. 33. (1) Молбата за откриване на производство по несъстоятелност се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Молбата се обявява в регистъра по несъстоятелност.
(2) Когато установи, че молбата е нередовна, съдът указва това на молителя. Член 129 от Гражданския процесуален кодекс се прилага съответно.
(3) За проверка на обстоятелствата, посочени в молбата по чл. 32 и приложенията към нея, съдът може да изисква представяне на допълнителни доказателства от длъжника, ако няма възможност да извърши справка относно тези обстоятелства по служебен път.
(4) В 14-дневен срок от обявяване на молбата всеки кредитор на длъжника може да направи писмено възражение, подкрепено с писмени доказателства, че не са налице условията за откриване на производството.
(5) Съдът разглежда молбата в заседание при закрити врата с призоваване на молителя в едномесечен срок от изтичане на срока за възражения. При липса на възражение по ал. 4 и когато не се налага събиране на други доказателства, съдът разглежда молбата в закрито заседание.“
По чл. 36 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 36 се правят следните изменения:
1. Във Вариант 1, алтернативи 1 и 2 думите „7-дневен“ се заменят с „ 14-дневен“.
2. Във Вариант 2 думата „едноседмичен“ се заменя с „двуседмичен“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 36, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, алтернативи 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 36, който става чл. 34:
„Предварителни обезпечителни мерки
Чл. 34. (1) Преди да постанови решението си по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, ако това се налага за запазване имуществото на длъжника, съдът по несъстоятелността може:
1. служебно да допусне обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
2. по искане на длъжника или служебно да постанови спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на посочените в чл. 40, както и да разпореди запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.
(2) Наложените обезпечителни мерки ползват всички кредитори на несъстоятелността.
(3) Определението за постановяване на мерките по ал. 1 се съобщава както на лицето, по отношение на което са наложени и чийто правен интерес е засегнат, така и на длъжника. Определението подлежи на незабавно изпълнение и може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от получаване на съобщението. За третото лице срокът по изречение второ започва да тече от връчването на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(4) Наложените обезпечителни мерки имат действие до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. От тази дата действието им се заменя с действието на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Обезпечителните мерки се смятат за отменени, когато с влязло в сила решение молбата за откриване на производството по несъстоятелност бъде отхвърлена или производството бъде прекратено по чл. 36, ал. 3.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 37 има предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 37 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3, Вариант 1 се изменя така:
„(3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност от всеки кредитор на длъжника. Въззивният съд разглежда жалбата в закрито заседание в 14-дневен срок след нейното постъпване и се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на съда е окончателно.“
2. В ал. 4 изречение трето се изменя така: „Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност. Въззивният съд разглежда жалбата в закрито заседание в 14-дневен срок след нейното постъпване и се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на съда е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 37, който става чл. 35:
„Решение за откриване на производство по несъстоятелност
Чл. 35. (1) Когато констатира, че са налице условията по чл. 31, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. допуска обезпечение чрез налагане на обща възбрана и запор и ако е необходимо, и други обезпечителни мерки;
4. назначава синдик;
5. определя размера на средствата по чл. 12, ал. 2;
6. определя специалната банкова сметка по чл. 20, ал. 1, т. 5 на длъжника, чрез която могат да се извършват плащания от и към длъжника.
(2) Решението за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение и действа по отношение на всички. Решението се обявява в регистъра по несъстоятелност.
(3) Решението за откриване на производство по несъстоятелност може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност от всеки кредитор. Решението на въззивния съд, с което се потвърждава решението по ал. 2, е окончателно.
(4) Съдът отхвърля молбата, когато установи, че длъжникът не отговаря на условията по чл. 31. Решението, с което се отхвърля молбата, се обявява в регистъра по несъстоятелност. Решението подлежи на обжалване от длъжника в 14-дневен срок от обявяването му.
(5) С влизане в сила на решението, с което се отменя решението за откриване на производство по несъстоятелност, и обявяването му в регистъра по несъстоятелност наложените обезпечителни мерки отпадат, а общата възбрана върху имотите на длъжника се заличава от имотния регистър по искане на всяко заинтересовано лице. За заличаването не се дължи такса.“
По чл. 38 има има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 38 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, Вариант 1, думата „едногодишен“ се заменя с „тримесечен“.
2. В ал. 4, Вариант 1 думата „петгодишен“ се заменя с „десетгодишен“.
3. В ал. 5 се добавят нови две изречения със следния текст: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в 14-дневен срок от нейното постъпване в закрито заседание. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от разглеждането, което е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 38, който става чл. 36:
„Производство по несъстоятелност при липса на секвестируемо имущество
Чл. 36. (1) Когато длъжникът отговаря на условията по чл. 31, но посоченото от него секвестируемо имущество е недостатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност, съдът с решението си:
1. обявява неплатежоспособността;
2. открива производството по несъстоятелност;
3. допуска обезпечение чрез налагане на общ запор, обща възбрана или други обезпечителни мерки;
4. задължава длъжника да уведомява съда за притежаваното от него имущество, като за целта представя декларацията и документите по чл. 32, ал. 2, т. 1 – 4 до определено число на всеки месец, както и в 7-дневен срок от настъпване на промяна в декларираните обстоятелства;
5. определя средствата по чл. 12, ал. 2;
6. определя специалната банкова сметка на длъжника по чл. 20, ал. 1, т. 5, чрез която може да се извършват плащания от и към длъжника;
7. спира производството по несъстоятелност.
(2) Производството по несъстоятелност, спряно с решението по ал. 1, може да бъде възобновено с решение на съда по искане на длъжника в едногодишен срок от обявяването на решението в регистъра по несъстоятелност. Възобновяване се допуска, ако длъжникът удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Искане за възобновяване може да направи и кредитор, който удостоверява обстоятелствата по предходното изречение или депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски.
(3) Ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване, съдът с решение обявява длъжника в несъстоятелност и прекратява производството по несъстоятелност. Всички последици на решението по ал. 1 отпадат, а спряната с подаване на молбата за откриване на производството давност продължава да тече.
(4) Длъжникът може да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност в петгодишен срок от обявяване на решението за прекратяване на производството, ако удостовери, че притежава секвестируемо имущество, достатъчно за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност. Съдът се произнася с решение по реда на чл. 33, ал. 5.
(5) Решенията по ал. 1 – 4 подлежат на обжалване от длъжника и кредиторите в 14-дневен срок от обявяването им в регистъра по несъстоятелност.
(6) Във възобновеното производство по несъстоятелност срокът за предявяване на вземанията започва да тече от обявяване на решението за възобновяване.
(7) Началните разноски се определят от съда съобразно очакваните разходи по чл. 13, ал. 1, т. 1 – 3.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IIа и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38б и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38в и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38г и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38д и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на наименованието на Раздел III:
„Раздел III – Действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38е и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38ж и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 38з и предлага да бъде отхвърлен.
По чл. 39 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 39, който става чл. 37:
„Ограничаване на правата на длъжника
Чл. 37. (1) С откриване на производството по несъстоятелност длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. Това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения във връзка със задоволяване на жизнените потребности на длъжника, като плащания към централния и местния бюджет, към доставчици на битови, комунални и съобщителни услуги, необходими разходи за храна, здравеопазване, образование, социални услуги и други до размера по чл. 12.
(2) От обявяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност изпълнението на задължение към длъжника се приема от синдика. Плащанията в полза на длъжника се извършват по специалната банкова сметка на длъжника по чл. 20, ал. 1, т. 5, посочена в решението за откриване на производството.
(3) Изпълнението, направено на длъжника след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, но преди обявяването му, е действително, ако изпълнилият не е знаел за откриването на производството или, макар и да е знаел, даденото е влязло в масата на несъстоятелността. Добросъвестността се предполага до доказване на противното.
(4) Сделките, сключени от длъжника в отклонение от ал. 1, са нищожни по отношение на кредиторите, а извършването им прави длъжника недобросъвестен.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 40, който става чл. 38.
По чл. 41 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 41, който става чл. 39:
„Спиране на съдебните производства
Чл. 39. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника, с изключение на делата, по които са допуснати за съвместно разглеждане предявен от длъжника насрещен иск или направено от него възражение за прихващане.
(2) Спряното производство се прекратява с влизане в сила на решението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 48, ал. 5, както и ако вземането бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност или бъде погасено в предвидените от закона случаи. В случай на прекратяване на производството по несъстоятелност поради настъпване на основание по чл. 9, ал. 2 или при условията на чл. 36, ал. 3 спряното производство се възобновява.
(3) Не се спират дела срещу длъжника за парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
(4) След откриването на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника, освен за защита на правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността, както и за парични вземания срещу длъжника, обезпечени с имущество на трети лица.“
По чл. 42 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 42, който става чл. 40:
„Спиране на изпълнителните производства
Чл. 40. (1) С откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случай че цената не бъде довнесена в законоустановения срок или постановлението за възлагане бъде отменено, изпълнителното производство се спира.
(2) Ако от спирането по ал. 1 до обявяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност се извърши плащане на взискателя, платеното се връща в масата на несъстоятелността.
(3) Ако е предприето действие за реализация на обезпечение по молба на обезпечения със залог или ипотека кредитор, започнатото производство не се спира. Получената над размера на обезпечението сума се внася в масата на несъстоятелността.
(4) Спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност или бъде погасено в предвидените от закона случаи. В случай на прекратяване на производството по несъстоятелност поради настъпване на основание по чл. 9, ал. 2 или при условията на чл. 36, ал. 3 спряното производство се възобновява. Наложените в изпълнителното производство възбрани и запори са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността, но могат да ги ползват.
(5) Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 43, който става чл. 41, като думите „чл. 17, ал. 1“ се заменят с „чл. 16, ал. 1“.
По чл. 44 има предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 44, който става чл. 42:
„Обезпечителни мерки
Чл. 42. (1) По искане на синдика, длъжника или кредитор съдът по несъстоятелността може да допусне предписаните от закона мерки, които обезпечават наличното имущество на длъжника.
(2) Постановената обща възбрана върху недвижимите имоти на длъжника се вписва по искане на синдика в имотния регистър въз основа на обявеното в регистъра по несъстоятелност решение за обявяване на длъжника в несъстоятелност. За вписването не се дължи такса.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
По чл. 45 има предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова:
„В чл. 45 ал. 1 се изменя така:
„(1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до два месеца от връчване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 45 във Вариант 1 думата „два“ и във Вариант 2 думата „три“ се заменят с „един“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 45, който става чл. 43:
„Предявяване на вземанията
Чл. 43. (1) Кредиторите предявяват писмено своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок до три месеца от обявяване на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Кредиторът посочва името, съответно наименованието си, основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията си, съдебен адрес, банкова сметка, името и адреса на представителя, ако има такъв, като представя писмени доказателства, както и пълномощно, когато се представлява от пълномощник.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 46, който става чл. 44, като думата „предявените“ се заменя с „приетите“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 47, който става чл. 45.
Комисията подкрепя текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 48, който става чл. 46:
„Оспорване
Чл. 46. (1) Длъжникът или кредитор може да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане, както и срещу неговото обезпечение или привилегия, в 14-дневен срок от обявяването на списъка. Възражението срещу едно вземане може да се отнася и само до неговото обезпечение или привилегия.
(2) Синдикът е длъжен да представи пред съда становище по всяко постъпило възражение в тридневен срок от получаването му, но не по-късно от датата на провеждане на съдебното заседание за разглеждане на възраженията.
(3) Не може да се оспорва публично вземане, установено с влязъл в сила акт след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, както и вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът.“
По чл. 49 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 49, който става чл. 47:
„Одобряване на списъка на вземанията
Чл. 47. (1) Съдът разглежда постъпилите възражения в открито заседание с призоваване на синдика, длъжника, кредитора, чието включване или невключване на вземане в списъка на приетите вземания се оспорва, и направилия възражението кредитор. По възможност всички възражения се разглеждат в едно съдебно заседание. Когато намери възраженията за основателни, съдът одобрява списъка, след като направи съответната промяна. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от заседанието.
(2) Когато не са постъпили възражения, съдът одобрява съставения списък на приетите вземания в закрито заседание.
(3) Решението за одобряване на списъка се обявява в регистъра по несъстоятелност.“
По чл. 50 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Христо Расташки:
„В чл. 50, ал. 4 след думите „установителният иск“ се добавя „освен когато е приложен чл. 83 от ГПК“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 50, който става чл. 48:
„Оспорване на одобрения списък на приетите вземания
Чл. 48. (1) Решението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания може да бъде обжалвано пред въззивния съд от:
1. длъжника, ако съдът е оставил без уважение възражението му срещу съществуването на прието вземане или ако съдът е включил вземане в списъка на приетите вземания след разгледано възражение на кредитор;
2. кредитор, ако съдът е оставил без уважение възражението му срещу съществуването на прието вземане на друг кредитор или ако съдът е включил вземане на друг кредитор в списъка на приетите вземания след разгледано възражение;
3. кредитор с неприето вземане, ако съдът е оставил възражението му без уважение или ако съдът е изключил вземането от списъка на приетите вземания по възражение на длъжника или на друг кредитор.
(2) Жалбата се подава в 14-дневен срок от обявяване на решението на съда за одобряване на списъка на вземанията. Към жалбата се прилагат писмени доказателства относно съществуването или несъществуването, основанието и размера на вземането.
(3) В производството пред въззивния съд участват длъжникът, синдикът и кредиторите жалбоподатели и кредиторите, чиито вземания са оспорени. Кредиторите с приети вземания могат да встъпят като трети лица – помагачи на някоя от страните.
(4) Съдът разглежда жалбите в едно съдебно заседание.
(5) Решението на въззивния съд е окончателно и има установително действие в отношенията между длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел V.
По чл. 51 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 51, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1, като предлага следната редакция на чл. 51, който става чл. 49:
„Прекратяване на договор
Чл. 49. (1) Синдикът може да прекрати всеки договор, по който длъжникът е страна, ако договорът не е изпълнен изцяло или частично от насрещната страна, като ѝ отправи предизвестие от 15 дни. При прекратяване на договора насрещната страна има право на обезщетение за претърпените вреди.
(2) Запазването на договор, по който длъжникът прави периодични плащания, не задължава синдика да извърши плащанията, които са просрочени преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 52, който става чл. 50.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 53, който става чл. 51.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 54, който става чл. 52:
„Опис на имуществото
Чл. 52. (1) В тридневен срок от назначаването му синдикът трябва да започне извършване на опис на недвижимите и движимите вещи, пари, ценности, ценни книги, договори и други, на вземанията на длъжника и на намиращите се във владение на трети лица вещи. Синдикът уведомява длъжника за предприетите от него действия.
(2) Описът се предоставя на съда и се обявява в регистъра по несъстоятелност. Синдикът отговаря за описаното имущество, ако то не е предадено на длъжника или на трето лице за пазене.
(3) Ако след извършването на описа се открие друго имущество, извършва се допълнителен опис.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 54а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 546 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант 1 на наименованието на Глава четвърта.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 55 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 55, който става чл. 53:
„Предназначение на плана
Чл. 53. С план за погасяване може да се предвиди отсрочване или разсрочване на плащанията за срок до три години, частично или цялостно опрощаване на задълженията и извършването на други действия и сделки с имуществото на длъжника, насочени към удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността.“
По чл. 56 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 56, който става чл. 54:
„Предлагане на план
Чл. 54. (1) Длъжникът предлага план за погасяване като приложение към молбата за откриване на производството по несъстоятелност. Право да предложи план има и синдикът със съгласие на длъжника.
(2) План за погасяване може да бъде предложен в едномесечен срок от обявяване на решението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания. В същия срок длъжникът може да актуализира първоначално предложения план.
(3) Разходите по изготвянето на плана са за сметка на масата на несъстоятелността.“
По чл. 57 има предложение на народните представители Любен Иванов, Людмила Илиева и Кристина Петкова:
„В чл. 57 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 3:
„3. размера на издръжката на длъжника и членовете на неговото семейство.“
2. Създава се ал. 3:
„(3) Планът за погасяване, предложен от длъжника, може да предвижда и разпореждане с несеквестируемо негово имущество. В този случай длъжникът представя декларация съгласие с нотариална заверка на подписа, която е неразделна част от плана и задължително съдържа посочване на вида на сделката, нейния предмет и условия и правните ѝ последици.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 57, който става чл. 55:
„Съдържание на плана
Чл. 55. (1) Планът за погасяване съдържа:
1. размера и степента на удовлетворяване на вземанията, възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност и включени в одобрения от съда списък, начина и времето за плащане, както и гаранции за изпълнение на тези вземания и на оспорените неприети вземания;
2. необходимите действия и сделки за осъществяването на плана.
(2) Когато планът предвижда продажба на цялото или на част от секвестируемото имущество на длъжника, към него се прилага проект на договор, подписан от купувача.
(3) Предвидените в плана суми за оспорените вземания се смятат заделени до влизане в сила на решението по чл. 48, ал. 5. При оспорване само на обезпечението вземането се третира в плана като необезпечено, но се заделя сума, която кредиторът би получил за обезпечено вземане, като плащането на сумите е в зависимост от решението по спора за вземането или обезпечението. При утвърждаване на плана за погасяване с влязло в сила решение производството по чл. 48 не се прекратява.“
По чл. 58 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 58, ал. 3, Вариант 1 се създават изречение второ и трето: „Въззивният съд разглежда частната жалба в 14-дневен срок от нейното постъпване в закрито заседание. Съдът се произнася с определение в деня на нейното разглеждане, което определение е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 58, който става чл. 56:
„Допускане на плана
Чл. 56. (1) Ако планът отговаря на изискванията по чл. 53, 54 и 55, съдът го допуска до разглеждане от събранието на кредиторите и определя датата за провеждане на събранието в едномесечен срок. Съдът се произнася в 7-дневен срок от изтичането на срока за предлагане на плана с определение, постановено в закрито заседание.
(2) Съдът указва на предложителя да отстрани нередовностите в 14-дневен срок, в случай че планът не отговаря на изискванията по чл. 53, 54 и 55. Съобщението до предложителя се извършва чрез обявяване в регистъра по несъстоятелност.
(3) Определението на районния съд за недопускане на плана може да се обжалва от предложителя в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност, като препис от частната жалба не се връчва.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 59, който става чл. 57:
„Покана за събрание на кредиторите
Чл. 57. Съдът изпраща съобщение за допускане на плана и покана за събранието на кредиторите за обявяване в регистъра по несъстоятелност. Длъжникът, синдикът и кредиторите се смятат за призовани за събранието с обявяването на съобщението.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава четвърта, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлена.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59б и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59в и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59г и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59д и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59е и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59ж и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59з и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 59и и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 60 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В член 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавя: „или подписано с електронен подпис“.
2. В ал. 4 думата „синдикът“ се заменя с „районният съд“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 60, който става чл. 58:
„Гласуване
Чл. 58. (1) Право да гласува по плана има само кредитор, чието вземане е прието или му е предоставено право на глас.
(2) Кредитор може да гласува и без да присъства на събранието чрез писмено изявление с нотариална заверка на подписа.
(3) Планът се приема с решение на събранието на кредиторите, ако за него са гласували кредиторите, притежаващи повече от половината от общия размер на приетите вземания и тези, за които е предоставено право на глас, независимо от реда, по който се удовлетворяват.
(4) Събранието на кредиторите може да реши, че синдикът ще осъществява контрол върху дейността на длъжника във връзка с изпълнението на неговите задължения по приетия план.
(5) Приемането на плана се обявява в регистъра по несъстоятелност.“
По чл. 61 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 61 след думата „направено“ се добавя „от заинтересовано лице“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 61, който става чл. 59:
„Възражения срещу плана
Чл. 59. Възражение срещу приетия план може да бъде направено пред съда по несъстоятелността в 7-дневен срок от датата на гласуването. Възражение може да се подаде и от кредитор със спорно вземане, за което е налице висящо производство по чл. 48.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
По чл. 62 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 62, Вариант 2 т. 3 се отменя.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 62, който става чл. 60:
„Условия за утвърждаване на плана
Чл. 60. Съдът утвърждава плана, ако:
1. са спазени изискванията на закона за приемането на плана;
2. всички кредитори с вземания от един ред по чл. 16, ал. 1 са поставени при равни условия, освен ако ощетените кредитори дадат писмено съгласие, и никой кредитор не получава повече от дължимото по приетото му вземане;
3. при опрощаване за обезпечените кредитори се предвижда удовлетворяване в размер на стойността на учредените им обезпечения, освен ако обезпечените кредитори са дали писмено съгласие да получат по-малко;
4. не се предвиждат средства за издръжка на длъжника над определените от съда съгласно чл. 12, ал. 2.“
По чл. 63 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 63, ал. 3, Вариант 2 след думите „закрито заседание“ се добавя „в срок от 7 дни след внасянето му“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 63, който става чл. 61:
„Утвърждаване на плана
Чл. 61. (1) Съдът по несъстоятелността утвърждава приетия план, ако са изпълнени условията по чл. 60.
(2) Когато срещу приетия от събранието на кредиторите план не са направени възражения, планът се утвърждава от съда в закрито заседание в 14-дневен срок от изтичане на срока по чл. 59. В случай че са направени възражения, съдът разглежда всички възражения в едно заседание при закрити врата с призоваване на длъжника, синдика и направилия възражението и се произнася в 14-дневен срок от заседанието.“
По чл. 64 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 64, ал. 2, Вариант 1 след първото изречение се добавят нови две изречения: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в 14-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от разглеждането, което е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 64, който става чл. 62:
„Решение за утвърждаване на плана за погасяване
Чл. 62. (1) С решението за утвърждаване на плана за погасяване съдът:
1. прекратява производството по несъстоятелност;
2. осъжда длъжника да плати вземанията, неплатени на падежа и възникнали след датата на откриване на производство по несъстоятелност до утвърждаване на погасителния план, които са включени в допълнителния списък по чл. 45, ал. 2, при условие че няма неприключено производство по чл. 48;
3. определя имуществото, с което длъжникът да се разпорежда само с предварително разрешение на синдика, а когато синдикът не осъществява контрол по изпълнението на плана – с разрешение на съда.
(2) Решението, с което се утвърждава или се отказва утвърждаване на плана, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност. В случай на отмяна на решението не може да се предлага нов погасителен план.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел IV.
По чл. 65 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 65, който става чл. 63:
„Действие на плана по отношение на засегнатите страни
Чл. 63. (1) Утвърденият от съда план е задължителен за длъжника и кредиторите, чиито вземания са възникнали преди решението за откриване на производството по несъстоятелност. Вземанията на кредиторите се преобразуват съобразно с предвиденото в плана.
(2) Длъжникът е задължен да извърши незабавно предвидените с плана промени.
(3) Поръчителите и лицата, които са учредили залог или ипотека за обезпечаване на задължение на длъжника, както и солидарно задължените с него лица не могат да се ползват от предвидените с плана облекчения.“
По чл. 66 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 66, който става чл. 64:
„Контрол върху изпълнението на плана
Чл. 64. (1) Когато в плана или в решение по чл. 58, ал. 4 на събранието на кредиторите е предвидено, синдикът осъществява контрол върху дейността на длъжника във връзка с изпълнението на неговите задължения по плана. В този случай съдът определя допълнително възнаграждение в размер до една минимална заплата годишно на синдика, което се плаща от длъжника в определен срок.
(2) В случаите по ал. 1 длъжникът уведомява незабавно синдика за всички настъпили обстоятелства, които са от съществено значение за изпълнението на плана.
(3) Синдикът има право по всяко време да поиска от длъжника да представи сведения или доклад по всеки въпрос, който засяга дейността на длъжника и изпълнението на плана.
(4) Длъжникът може само след предварителното съгласие на синдика да:
1. закрива и открива сметки в банки и други доставчици на платежни услуги;
2. сключва сделки и да извършва действия, които не са необходими за задоволяване на жизнените му потребности и тези на членовете на семейството му;
3. извършва други действия, когато това е предвидено в плана.
(5) Длъжникът уведомява синдика при промяна на осъществяваната от него трудова дейност и заетост, както и при промяна на адреса по местоживеене, в тридневен срок от настъпването на промяната.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 67, който става чл. 65:
„Срок за сключване на договор
Чл. 65. (1) Срокът за сключване на договор за продажба на цялото секвестируемо имущество или на обособена част от него съобразно утвърдения план е едномесечен от влизането в сила на решението за утвърждаване на плана. Ако в посочения срок не се сключи договор за продажба, всяка от страните може в едномесечен срок да поиска от съда по несъстоятелността да обяви договора за сключен съгласно проекта, приет на събранието на кредиторите, в случай че е платена дължимата цена от купувача.
(2) Ако никоя от страните не поиска обявяване на договора за сключен и ако има направено искане от кредитор, съдът по несъстоятелността възобновява производството и обявява длъжника в несъстоятелност.“
По чл. 68 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 68 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 69, който става чл. 66:
„Давност при утвърден план
Чл. 66. С влизане в сила на решението за утвърждаване на плана за погасяване започва да тече нова давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите за вземанията, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, когато тези вземания подлежат на незабавно удовлетворяване. Ако с плана изпълнението им е отсрочено или разсрочено, започва да тече нова давност от настъпване на изискуемостта.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70, който става чл. 67:
„Неизпълнение на плана
Чл. 67. Длъжникът се счита недобросъвестен и преобразуващото действие на плана отпада при неизпълнение на задълженията по плана или задълженията във връзка с осъществявания контрол върху изпълнението на плана, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант 1 на наименованието на Глава пета.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 71, който става чл. 68:
„Условия за обявяване в несъстоятелност
Чл. 68. Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният план не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 72, който става чл. 69:
„Съдържание
Чл. 69. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:
1. обявява длъжника в несъстоятелност;
2. лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
3. постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.“
По чл. 73 има предложение от народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 73, ал. 1 се създават изречение второ и трето: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в 14-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от разглеждането, което е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 73, който става чл. 70:
„Обжалване на решението за обявяване в несъстоятелност
Чл. 70. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на обжалване в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност.
(2) Решението, с което се отменя или се обезсилва постановеното от съда решение за обявяване в несъстоятелност, се обявява в регистъра по несъстоятелност.“
По чл. 74 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 74 се създава ал. 4:
„(4) Срокът за провеждане на производството по обявяване на длъжника в несъстоятелност до неговото окончателно приключване е до шест месеца, извън случаите на чл. 38, ал. 2.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 74, който става чл. 71:
„Действие на решението
Чл. 71. (1) Решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение.
(2) Решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички.
(3) Решението за обявяване в несъстоятелност се обявява в регистъра по несъстоятелност.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 75, който става чл. 72:
„Изискуемост на задълженията
Чл. 72. Всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. Непаричното задължение се превръща в парично по пазарната му стойност към датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76, който става чл. 73:
„Обхват
Чл. 73. Недвижимите и движимите вещи, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността се превръщат в пари, доколкото това е необходимо за плащане задълженията на длъжника.“
По чл. 77 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
„В чл. 77, Вариант 1 ал. 1 се изменя така:
„(1) В едномесечен срок от решението за обявяване в несъстоятелност събранието на кредиторите взима решение по чл. 19, ал. 2, т. 2. Ако такова решение не бъде взето, продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 77, който става чл. 74:
„Правила за извършване на продажба
Чл. 74. (1) Продажбата на имуществените права от масата на несъстоятелността се извършва от синдика след разрешение на съда.
(2) При продажба на вещ в съпружеска имуществена общност съпругът недлъжник има право да получи половината от получената сума от продажбата.
(3) Доколкото в този закон не са предвидени специални правила за осребряването на имуществото, се прилагат разпоредбите на Глава четиридесет и шеста от Търговския закон.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 78, който става чл. 75, като в ал. 2 числото „17“ се заменя с „16“, а думата „привилегиите“ се заличава.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 79 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 76:
„Удовлетворяване на обезпечени вземания
Чл. 76. (1) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ не покрива изцяло обезпеченото вземане заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания.
(2) Когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ превишава обезпеченото вземане с натрупаната лихва, остатъкът от нея се включва в масата на несъстоятелността. За получената сума от продажбата на обезпечението се изготвя незабавно сметка за разпределение.
(3) Алинеи 1 и 2 се прилагат и при удовлетворяване на вземане на кредитор с право на задържане.“
По чл. 81 има предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в нов чл. 79.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 81, който става чл. 77:
„Удовлетворяване на оспорени вземания
Чл. 77. (1) За оспорено по реда на чл. 48 вземане се заделя съответната сума в сметката за разпределение.
(2) Когато е оспорено само обезпечението или привилегията, вземането се включва като необезпечено до разрешаване на спора, като в сметката за разпределение се заделя сумата, която кредиторът би получил за обезпечено вземане.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 82, който става чл. 78.
Комисията предлага да се създаде нов чл. 79:
„Удовлетворяване на обезпечени с имущество на длъжника
вземания
Чл. 79. Когато имущество на длъжника е ипотекирано или заложено за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, се прилага съответно чл. 717н от Търговския закон.“
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 83, който става чл. 80:
„Публичност на сметката за разпределение
Чл. 80. (1) Синдикът обявява в регистъра по несъстоятелност сметката за разпределение и я представя на съда.
(2) Длъжникът и всеки кредитор могат да направят пред съда писмено възражение срещу сметката за разпределение в 14-дневен срок от обявяването ѝ в регистъра по несъстоятелност.“
По чл. 84 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 84, ал. 3 след думите „може да се обжалва“ се добавя „в 14-дневен срок“ и се добавят нови две изречения със следния текст: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в 14-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание. Съдът се произнася с определение в 14-дневен срок от разглеждането, което е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 81:
„Одобряване на сметката за разпределение
Чл. 81. (1) Съдът по несъстоятелността одобрява с определение сметката за разпределение, след като направи съответната промяна, когато служебно или при възражение е констатирал незаконосъобразност.
(2) Определението за одобряване на сметката за разпределение и постъпилите срещу него жалби се обявяват в регистъра по несъстоятелност, с което кредиторите и длъжникът се смятат уведомени.
(3) Определението за одобряване на сметката може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност от длъжника и от кредитор, който е подал възражение срещу сметката за разпределение, както и от кредитор, чието вземане е засегнато от определението на съда в случай на изменение или отмяна на сметката за разпределение.
(4) Одобрената сметка за разпределение се изпълнява от синдика след влизане в сила на определението за одобряването ѝ.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 85, който става чл. 82.
По чл. 86 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 86, Вариант 2, ал. 3 се добавя следният текст: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в закрито заседание в 7-дневен срок от постъпването ѝ, като съдът се произнася с определение в деня на нейното разглеждане и то е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 86, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант 1 на чл. 86, който става чл. 83.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 87, който става чл. 84.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 85: „Изслушване на отчета на синдика
Чл. 85. (1) Съдът свиква заключително събрание на кредиторите в 14-дневен срок от получаването на отчета на синдика.
(2) На събранието се изслушва отчетът за извършените разпределения на сумите и за останалите неплатени вземания. Събранието взема решение и относно непродаваемите вещи от масата на несъстоятелността. Събранието на кредиторите може да вземе решение да бъдат предоставени на длъжника вещи или вземания с незначителна стойност, както и вземания, чието събиране би било значително затруднено.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава пета, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 88а се правят следните допълнения:
1. В ал. 4, Вариант 2 след думите „съдът ги разглежда и се произнася“ се добавя „в 14-дневен срок след постъпването им“.
2. В ал. 5 се създават изречение второ и трето: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в 14-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от разглеждането, което е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88б и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88в и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88г и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88д и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88е и предлага да бъде отхвърлен.
По чл. 88ж има предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 88ж се създават изречение второ и трето: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в 14-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от разглеждането, което е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88ж и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88з и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 88и и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава шеста.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 89 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 89, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 4 вместо точка и запетая се слага точка и се добавя следният текст: „Въпреки че са налице непогасени задължения, като длъжникът бива обявен за неплатежоспособен.“
2. Добавя се нова т. 7 със следния текст:
„7. Производството по несъстоятелността се прекратява с обявяване на длъжника за неплатежоспособен във всички случаи, когато са изминали 18 месеца от инициирането му и масата на несъстоятелността е изчерпана.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 89, който става чл. 86:
„Основания за прекратяване на производството
Чл. 86. (1) Освен в другите предвидени в този закон случаи производството по несъстоятелност се прекратява с решение на съда, когато:
1. след откриване на производството бъде установено, че не е налице някое от условията по чл. 31;
2. са изплатени задълженията;
3. масата на несъстоятелността е изчерпана;
(2) Всеки кредитор на несъстоятелността може да иска от съда прекратяване на производството, като представи доказателства за настъпване на основание по чл. 9, ал. 2. Съдът изпраща препис от искането и приложените доказателства на длъжника, като му указва възможността да подаде писмен отговор в едномесечен срок. Искането се разглежда от съда в заседание при закрити врата с призоваване на молителя и на длъжника.
(3) Ако в хода на производството по несъстоятелност се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските в производството, се прилага съответно чл. 36. Ако производството вече е било спирано поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските, делото се прекратява, като чл. 36, ал. 4 не се прилага.
По чл. 90 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 90 се създават изречение второ и трето: „Жалбата се разглежда от въззивния съд в 14-дневен срок от постъпването ѝ в закрито заседание. Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок от разглеждането, което е окончателно.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 90, който става чл. 87.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 91 има предложение от народния представител Петър Петров:
„В чл. 91 се създава ал. 4:
„(4) С прекратяването на производството по несъстоятелност в случаите, когато длъжникът е обявен за неплатежоспособен, той се освобождава от поетите от него до този момент имуществени задължения към кредитори.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 91, който става чл. 88:
„Прекратяване правомощията на синдика
Чл. 88. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратяват правомощията на синдика, с изключение на тези по чл. 64, ал. 1.
(2) Синдикът предава остатъка от имуществото на длъжника.
(3) По разпореждане на съда синдикът депозира в банка сумите, които са заделени при окончателното разпределение за неполучените или оспорени вземания.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 92, който става чл. 89:
„Прекратяване действието на общата възбрана и запор
Чл. 89. (1) С прекратяване на производството по несъстоятелност се прекратява действието на общата възбрана и запор.
(2) Общата възбрана върху недвижимите имоти на длъжника се заличава от имотния регистър въз основа на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност по искане на всяко заинтересовано лице. За заличаването не се дължи такса.“
По чл. 93 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 93, Вариант 1 изречение второ се заличава.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 93, който става чл. 90:
„Погасяване
Чл. 90. Непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, ако не са били надлежно предявени, съответно упражнени, по предвидения в закона ред, освен в случаите на прекратяване на производството на основание чл. 36, ал. 3 и чл. 86, ал. 1, т. 1.“
По Раздел III има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на Раздел III, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като нова глава седма.
По чл. 94 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2 на чл. 94, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нова глава седма като нов чл. 95.
По чл. 95 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл. 95, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в нова глава седма като нов чл. 96.
По Раздел IV има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция за наименованието на Раздел IV, който става Раздел III:
„Раздел III – Възобновяване на прекратено производство по несъстоятелност“.
По чл. 96 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 91:
„Условия за възобновяване
Чл. 91. Прекратеното поради изчерпване на масата на несъстоятелността производство по несъстоятелност се възобновява с решение на съда, когато в едногодишен срок след прекратяването се освободят суми, заделени за оспорени вземания, или се открие имущество, което не е било известно при прекратяването на производството, при условие че същите са достатъчни да покрият разноските по производството.“
По чл. 97 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 92:
„Искане за възобновяване
Чл. 92. Производството по несъстоятелност се възобновява по писмена молба на длъжника или на кредитор с прието вземане.“
По чл. 98 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 98 се създава изречение второ: „Съдът се произнася с решение в 14-дневен срок, след като е разгледано искането.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 98, който става чл. 93.
По чл. 99 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
„Досегашният чл. 99 става чл. 97 и в него се създава ал. 2:
„(2) Производството продължава от одобряване на сметката за разпределение по чл. 84, която се смята частична.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя текста на вносителя за чл. 99, който става чл. 94.
Предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители за създаване на нова глава.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията предлага да се създаде нова глава седма с нови чл. 95 и 96:
„Глава седма
Сключване на извънсъдебно споразумение
Договор
Чл. 95. (1) Във всяко положение на производството по несъстоятелност длъжникът може да сключи с всички кредитори с приети вземания договор за уреждане на плащането на паричните задължения. В този случай синдикът не представлява длъжника като страна. Договорът се сключва в писмена форма.
(2) Ако сключеният договор отговаря на изискванията на закона, съдът с решение прекратява производството по несъстоятелност, при условие че няма спорни вземания.
(3) Доколкото в договора или в този закон не е предвидено друго, прилага се гражданското законодателство.
Неизпълнение на договора
Чл. 96. Длъжникът се смята недобросъвестен при неизпълнение на задълженията по договора, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина.“
По Глава седма има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант 1 на наименованието, като предлага следната редакция на Глава седма, която става Глава осма:
„Глава осма – Погасяване на задължения“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел I.
По чл. 100 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Расташки.
„Чл. 100 се изменя така:
„Чл. 100. Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията в производството по несъстоятелност се погасяват от момента на влизане в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а когато няма такъв – от определението на съда за одобряване на първия опис на имуществото на длъжника.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В член 100 се правят следните изменения:
1. Думите „тригодишен срок“ се заменят с „едногодишен срок“.
2. Текстът на точки 1, 2 и 3 се променя и те стават точки 1 и 2, както следва:“.
Комисията подкрепя предложението по т. 2, предложение второ.
Комисията не подкрепя предложението по т. 1 и т. 2, предложение първо.
Предложение на народния представител Петър Петров.
„В чл.100 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите след „се погасяват с“ до края на изречението се заменят със следния текст: „влизането в сила на решението на съда по 38, ал. 4, но не по-късно от 18 месеца след внасянето на молбата за обявяване в несъстоятелност, при условие че:“.
2. Добавя се нова алинея 4 със следния текст:
„(4) Прекратяват се и всички неприключени изпълнителни производства срещу длъжника, задълженията по които са били посочени в молбата за откриване на производство по несъстоятелност.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 100, който става чл. 97:
„Условия за погасяване на задълженията
Чл. 97. (1) С изпълнение на плана за погасяване по чл. 53 – 55 в предвидения в него срок се погасяват всички задължения, за които в плана е предвидено пълно или частично опрощаване.
(2) Когато не е утвърден план и е извършено осребряване на имуществото на длъжника, неудовлетворените вземания на кредиторите се погасяват с влизане в сила на решението на съда за прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността по чл. 86, ал. 1, т. 3. Този резултат настъпва, при условие че:
1. длъжникът е заплатил разноските в производството по несъстоятелност;
2. не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2.“
По чл. 101 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Христо Расташки:
„Член 101 се изменя така:
„Чл. 101. Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник за удовлетворяване на вземанията, посочени в молбата за откриване на производство по несъстоятелност, се погасяват в шестмесечен срок от влизането в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност, при условие че цялото негово секвестируемо имущество след влизане в сила на решението за откриване на производството по несъстоятелност е послужило за удовлетворяване на кредиторите му.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 101, който става чл. 98:
„Условия за погасяване на задълженията при липса на имущество
Чл. 98. Задълженията на неплатежоспособния длъжник за удовлетворяване на вземанията, посочени в приложения към молбата за откриване на производство по несъстоятелност списък на кредиторите, се погасяват с изтичане на петгодишен срок от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл. 36, ал. 3, при условие че:
1. не са налице основания за недобросъвестност на длъжника по смисъла на чл. 9, ал. 2;
2. не е открито имущество, което не е било известно при прекратяване на производството, и то не е възобновено по реда на чл. 36, ал. 4.“
По чл. 102 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага следната редакция на чл. 102, който става чл. 99:
„Погасяване по силата на закона
Чл. 99. Погасяването на задълженията настъпва по силата на закона при осъществяване на условията за това.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел II.
По чл. 103 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 103 ал. 3 се изменя така:
„(3) За разглеждане на молбата не се дължи държавна такса, когато се подава по висящо производство по несъстоятелност. Във всички останали случаи се дължи такса в размер на 10 лева.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 100:
„Молба
Чл. 100. (1) Длъжникът или кредитор може да поиска от съда по несъстоятелността да установи наличието или липсата на предпоставките за погасяване на задълженията по чл. 97 и 98. Молбата се разглежда от компетентния съд по несъстоятелността. Наследниците на починал длъжник имат право да подадат молбата, както и да продължат започнатото от наследодателя дело в 14-дневен срок от получаване на указания за това от съда.
(2) Молбата съдържа изложение на условията за погасяване на задълженията. Към нея, ако се подава от длъжника, се прилага декларация, че не са налице основания за недобросъвестност по чл. 9, ал. 2, а когато е приложимо – и писмени доказателства за плащанията по чл. 97, ал. 1 и 2, т. 1.
(3) За разглеждане на молбата се дължи проста такса съгласно тарифа, приета от Министерския съвет.
(4) Молбата се обявява в регистъра по несъстоятелност.“
По чл. 104 има предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 104, който става чл. 101:
„Възражение срещу молбата
Чл. 101. В едномесечен срок от обявяването на молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията всеки кредитор с прието вземане или с публично вземане, установено с влязъл в сила акт, може да направи писмено възражение, подкрепено с доказателства, че не са налице условията за погасяване. Същото право имат и кредиторите, чиито вземания са били посочени в приложения към молбата за откриване на производството по несъстоятелност списък на кредиторите, когато производството по несъстоятелност е било прекратено с решение по чл. 36, ал. 3.“
По чл. 105 има предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл. 105, Вариант 1 ал. 1 и 2 се изменят така:
„(1) Молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията се разглежда в закрито заседание в 14-дневен срок от нейното внасяне. Когато има постъпило възражение срещу нея, молбата се разглежда в едномесечен срок от нейното внасяне в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия кредитор.
(2) Решението на съда, с което се уважава молбата, не подлежи на обжалване. Решението на съда, с което се отхвърля молбата, подлежи на обжалване от длъжника в 7-дневен срок до окръжния съд. Тя се разглежда по реда на алинея 1.“
Комисията не подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от ПОДНС.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 105, който става чл. 102:
„Разглеждане на молбата
Чл. 102. (1) Молбата за установяване на условията за погасяване на задълженията се разглежда от съда в открито заседание с призоваване на молителя и на възразилия кредитор.
(2) Решението на съда може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му в регистъра по несъстоятелност пред въззивния съд, чието решение е окончателно.
(3) Влязлото в сила съдебно решение се обявява в регистъра по несъстоятелност.“
Предложение на народния представител Христо Расташки за създаване на нов член 105а:
„Създава се нов чл. 105а:
„Чл. 105а. След удовлетворяването или погасяването на задължения на длъжника към кредитори по този закон, които подлежат на вписване в Централния кредитен регистър към Българската народна банка, съдът е длъжен в едномесечен срок от удовлетворяването или погасяването служебно да изпрати информацията за отбелязване на промените в регистъра.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 106, който става чл. 103:
„Повторно подаване на молба за проверка
Чл. 103. Повторно подаване на молба от длъжника за установяване на условията за погасяване на задълженията е допустимо само в случай на нововъзникнали обстоятелства. Повторно подаване на молба не е допустимо, когато е установена недобросъвестност на длъжника.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Раздел III.
По чл. 107 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Георги Кръстев по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 107, който става чл. 104:
„Изключени вземания
Чл. 104. (1) Не се погасяват при условията на чл. 97, ал. 2 и чл. 98 задълженията на длъжника за удовлетворяване на вземания:
1. обезпечени с ипотека или залог, доколкото обезпечението не е използвано за удовлетворяване на кредитора;
2. за глоби;
3. за непозволено увреждане;
4. за издръжка по закон;
5. възникнали след откриване на производството по несъстоятелност.
(2) Независимо от погасяване на задължението на длъжника при условията на чл. 97 и 98 не се погасяват задълженията на поръчителите и солидарно задължените с него лица, както и вземанията на неудовлетворените в производството по несъстоятелност кредитори, обезпечени със залог или ипотека от трети лица.“
По чл. 108 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Предложение на народния представител Петър Петров:
„В чл.108, ал. 1 и 2 думите „3-годишния“ се заменят с „едногодишния“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 108 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава седма, Вариант 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 108а и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 108б и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 108г и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 108д и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 108е и предлага да бъде отхвърлен.
По Глава осма има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1, 2 и 3 на наименованието, като предлага следната редакция на Глава осма, която става Глава девета:
„Глава девета – Вписване и обявяване в регистъра по несъстоятелност“.
По чл. 109 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя по принцип предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 109, Вариант 3 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на чл. 109, който става чл. 105:
„Вписване и обявяване на актове в производството по несъстоятелност
Чл. 105. Актовете в производството по несъстоятелност на физическите лица се вписват или обявяват в регистъра по несъстоятелност, който се води и поддържа от Министерството на правосъдието съгласно чл. 760е от Търговския закон.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 110 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 111 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 112 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл. 113 и предлага да бъде отхвърлен.
„Допълнителна разпоредба“.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на § 1:
„§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Едноличен търговец“ е лице по смисъла на чл. 56 от Търговския закон.
2. „Несеквестируемо имущество“ са несеквестируемите вещи по смисъла на чл. 444 и 445 от Гражданския процесуален кодекс и несеквестируемият доход по смисъла на чл. 446 и 446а от Гражданския процесуален кодекс.
3. „Предприемач“ е лице по смисъла на чл. 760а от Търговския закон.
4. „Свързани лица“ са лицата по смисъла на § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Търговския закон.
5. „Членове на семейството на длъжника“ са лицата по смисъла на § 1, т. 54 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.“
„Преходни и заключителни разпоредби“.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението:
„Заключителна разпоредба“.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 2 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 3 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 4, Вариант 3 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на § 4, който става § 2:
„§ 2. (1) Министърът на правосъдието:
1. в 6-месечен срок от влизането в сила на този закон:
а) издава наредбата по чл. 23, ал. 1;
б) привежда в съответствие с този закон наредбата по чл. 760е, ал. 3 от Търговския закон;
в) утвърждава образеца по чл. 32, ал. 3;
2. в 9-месечен срок от влизането в сила на този закон създава необходимите условия за въвеждането в експлоатация на регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица.
(2) Заповедта на министъра за въвеждане в експлоатация на регистъра по несъстоятелност в частта относно модула за производствата по несъстоятелност на физическите лица се обявява на интернет страницата на Министерството на правосъдието.
(3) Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да се подава след обявяване на заповедта по ал. 2.“
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, който става § 3.
По § 6 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители:
„В § 6, т. 2, Вариант 1 думите „чл. 100 или 101“ се заменят със „чл. 100, 101 и 107“.“
Комисията не подкрепя предложението.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на § 6, който става § 4:
„§ 4. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 164 ал. 4 и 5 се изменят така:
„(4) В случай че вземането е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не може да бъде оспорено по реда на Търговския закон или на Закона за несъстоятелност на физическите лица.
(5) В случай че вземането е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от Търговския закон или на чл. 78, ал. 1 от Закона за несъстоятелност на физическите лица, освен ако в закон е предвидено друго.“
2. В чл. 168 се създава т. 9:
„9. при погасяване на задълженията на длъжник при условията на чл. 97 и 98 от Закона за несъстоятелност на физическите лица.“
По § 7 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 7 и предлага да бъде отхвърлен.
По § 8 има предложение на народния представител Рая Назарян и група народни представители.
Комисията подкрепя предложението.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 8 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за варианти 1 и 2, като предлага следната редакция на § 9, който става § 5:
„§ 5. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните допълнения:
1. В чл. 227б, ал. 1 след думата „търговец“ се добавя „или предприемач по Търговския закон“.
2. В чл. 227в, ал. 1 в текста преди т. 1 след думата „Търговец“ се добавя „предприемач по Търговския закон или длъжник по Закона за несъстоятелност на физическите лица“.“
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 10 и предлага да бъде отхвърлен.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 11 и предлага да бъде отхвърлен.“ Благодаря Ви. (Ръкопляскания.)