Законопроект за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност

УКАЗ № 37

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, приет от 51-вото Народно събрание на 28 януари 2026 г.

Издаден в София на 4 февруари 2026 г.

Президент на Републиката: Илияна Йотова

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Георги Георгиев

ЗАКОН

за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги,

представляващи източник на повишена опасност

Глава първа

ПРЕДМЕТ НА ЗАКОНА

Чл. 1. Този закон урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване и контрола спрямо доставчиците на тези услуги.

Чл. 2. (1) Атракционна услуга, представляваща източник на повишена опасност, е всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите й и/или на трети лица и която се предоставя срещу заплащане.

(2) За целите на този закон атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, съобразно съоръженията, оборудването или екипировката, с които се предоставят, са:

1. услуги, за предоставянето на които се ползват увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност;

2. въздушноатракционни услуги;

3. водноатракционни услуги.

Чл. 3. Законът не се прилага за спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта.

Чл. 4. (1) Лицата, които предоставят услуги по чл. 2, носят отговорност за спазване на изискванията за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите.

(2) Съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите по чл. 2, се използват за целите на предоставяне на услугите, ако са придружени с документ от производителя или от упълномощено от него лице за съответствие на съоръженията, оборудването и екипировката с приложимите изисквания за безопасност.

(3) Когато за съоръженията, оборудването или екипировката не са налице документи от производителя по ал. 2, съответствието им с приложимите изисквания за безопасност се удостоверява със сертификат за оценка на съответствието, издаден от акредитиран орган по чл. 23.

Глава втора

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ДОСТАВЧИЦИТЕ НА АТРАКЦИОННИ УСЛУГИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 5. Доставчик на услуга по чл. 2 е лице, регистрирано по този закон.

Чл. 6. (1) Регистрацията на лицата по чл. 5 се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице, или от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица чрез вписване в Регистъра на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност – част от Националния туристически регистър по чл. 165, ал. 1 от Закона за туризма. Регистърът е публичен и се поддържа като електронна информационна система със свободен и безплатен достъп.

(2) Вписването в регистъра по ал. 1 на доставчиците на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 – за случаите по чл. 21, се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице.

(3) Вписването в регистъра по ал. 1 на доставчици на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1 и по чл. 2, ал. 2, т. 3 – за случаите по чл. 22, се извършва от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(4) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва чрез въвеждане на изискуемите данни по този закон чрез съответен интерфейс и сигурна комуникационна свързаност.

(5) За първоначално вписване в Националния туристически регистър и за вписване на промени в обстоятелствата се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3 от Закона за туризма.

Чл. 7. (1) Всяко лице, което желае да предоставя услуга по чл. 2, подава по електронен път заявление по образец до министъра на туризма или до кмета на съответната община или район. Заявлението трябва да съдържа най-малко следната информация:

1. имената, адрес, телефон и електронна поща – за физическите лица; ЕИК, наименование, седалище и адрес на управление, електронна поща и телефон – за едноличните търговци и юридическите лица;

2. кратко описание на услугите, които ще бъдат предоставяни;

3. място на предоставяне и териториален обхват на услугите – когато е приложимо;

4. отговорно лице по безопасността, с данни за контакт;

5. предполагаема дата за начало на дейността.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. план за безопасност при предоставяне на услугите;

2. проект на застрахователна полица на застраховка по чл. 8;

3. документ от производителя по чл. 4, ал. 2 – когато е приложимо;

4. сертификат за оценка на съответствието по чл. 4, ал. 3.

(3) Заявлението по ал. 1 и приложенията към него се представят на български език.

(4) При констатирана непълнота или нередовност на представените документи министърът на туризма или кметът на общината или района или оправомощени от тях длъжностни лица писмено уведомяват заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 14-дневен срок.

(5) Министърът на туризма или кметът на съответната община или район или оправомощено от тях длъжностно лице вписва лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1 в 14-дневен срок от датата на получаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите или нередовностите. В регистъра се вписват обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 4, а документите по ал. 2 се съхраняват в електронно досие на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1.

(6) Отказът от вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(7) Правото да се предоставя услуга по чл. 2 възниква от датата на вписване на лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1.

(8) Лицето по ал. 1 уведомява министъра на туризма или кмета на съответната община или район за всяка промяна на данните от заявлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на промяната, като подава заявление по образец и документи, удостоверяващи промяната, за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1.

(9) Вписването на доставчик на услуга в регистъра по чл. 6, ал. 1 се заличава със заповед на органа, извършил вписването:

1. по писмено искане на вписаното лице;

2. когато вписването е извършено въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание;

3. при извършени системни нарушения по този закон и актовете по неговото прилагане;

4. когато лицето не е подало заявление в срока по ал. 7;

5. при извършване на дейност без валидна застраховка по чл. 8;

6. в 14-дневен срок считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка – при неизпълнение на задължение по чл. 8, ал. 5.

(10) Заповедта за заличаване на вписването подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(11) Заповедта по ал. 9 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването й не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго.

(12) Условията и редът за поддържане и ползване на регистъра по чл. 6, ал. 1 се определят с наредбата по чл. 165, ал. 2 от Закона за туризма.

(13) Министърът на туризма утвърждава образците на заявление по ал. 1 и 8.

Чл. 8. (1) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 сключват задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка.

(2) Обект на застраховане по задължителната застраховка по ал. 1 са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите.

(3) За задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането.

(4) За неуредените въпроси относно действието на задължителната застраховка по ал. 1, застрахователното покритие и изключенията от покритието се прилагат съответно разпоредбите на глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането.

(5) Размерът на минималната застрахователна сума се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма и министъра на финансите.

(6) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 представят на министъра на туризма или кмета на съответната община или район копие от договора по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването или подновяването му.

Чл. 9. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и определят отговорно лице за безопасността.

(2) Отговорното лице за безопасността:

1. организира предексплоатационните проверки по този закон;

2. поддържа технически паспорт на съоръжението, оборудването и екипировката – когато е приложимо;

3. провежда първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по ал. 1;

4. незабавно уведомява при възникнал инцидент компетентните контролни органи, включително националните служби за спешно реагиране, по реда, предвиден в Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112.

(3) Отговорното лице за безопасността трябва да притежава най-малко средно образование и най-малко една година опит в експлоатацията или поддръжката на съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставят услуги по чл. 2.

(4) Планът за безопасност по ал. 1 включва минимум:

1. инструкции за безопасна експлоатация и съхранение на съоръженията, екипировката и оборудването;

2. данни за използването на съоръженията, екипировката и оборудването и оценка на годността им спрямо указания от производителя срок;

3. правила и процедури за действия при инциденти;

4. мерки, свързани с метеорологичната обстановка и природни явления – когато е приложимо;

5. мерки за осигуряване на навременна първа помощ до идване на екип на спешна медицинска помощ;

6. изисквания за притежаване на задължителни специфични умения, свързани с предоставяне на съответната услуга.

Чл. 10. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват провеждането на първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по чл. 9, ал. 1. Проведените обучения и инструктаж се вписват в нарочен дневник, който се съхранява за срок, не по-малък от две години, и се предоставя при поискване за проверка от контролните органи.

(2) Лица, които не са преминали съответното обучение и инструктаж, нямат право да управляват или обслужват съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставя услуга по чл. 2.

Глава трета

ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПОЛЗВАНЕТО НА АТРАКЦИОННИ УСЛУГИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 11. При предоставянето на услуга по чл. 2 доставчиците:

1. използват съоръжения, екипировка и оборудване, които отговарят на нормативните изисквания, и осигуряват ползването и съхранението им в съответствие с тези изисквания и с приложимите стандарти и изисквания на производителя или на акредитирания орган по чл. 23;

2. извършват проверки по чл. 17, ал. 1;

3. осигуряват провеждане на обученията и инструктажите по чл. 10, ал. 1 на персонала, участващ при предоставяне на услугата.

Чл. 12. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 изготвят, поставят на видно място и поддържат в четимо състояние правила за безопасност, които включват информация най-малко за:

1. възрастовите и други ограничения при предоставянето на услугата;

2. правила за поведение на ползвателя преди, по време на и след предоставянето на услугата;

3. описание на възможните рискове;

4. описание на забранените за употреба или за носене по време на предоставянето на услугата предмети, както и други специфични правила.

(2) Доставчиците на услуги по чл. 2 или наетите за предоставянето на услугата и обучени лица провеждат инструктаж преди началото на предоставянето на услуга по чл. 2 на всяко лице, като го запознават с правилата по ал. 1 и дават необходимите пояснения.

Чл. 13. Ползването на услуги по чл. 2 от лица под 14-годишна възраст се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея.

Чл. 14. Лицата, които ползват услуга по чл. 2, са длъжни да спазват указанията на лицата, които предоставят услугата, и да ползват необходимите индивидуални предпазни средства съобразно изискванията за предоставяне на услугата.

Чл. 15. Доставчиците на услуги по чл. 2 са длъжни да не допускат до ползването им лица или да прекратят тяхното предоставяне, когато лицата:

1. са във видимо нетрезво състояние или видимо под въздействието на наркотични вещества или техни аналози;

2. отказват да се запознаят с правилата за безопасност при ползване на услугата;

3. не спазват указанията на лицата, които предоставят услугата, и по този начин създават или биха могли да създадат риск за себе си и/или за трети лица.

Чл. 16. (1) Доставчици на услуги по чл. 2, които за предоставянето на услуги ползват съоръжение, са длъжни да осигурят предварителна информационна обезпеченост чрез табела/или друг обществено достъпен начин, включваща минимум:

1. ценоразпис на предлаганите услуги;

2. информация за лицето, предоставящо услугата – име/наименование, седалище и адрес на управление, телефонен номер, както и електронен адрес и интернет страница, ако има такива;

3. информация за услугата – описание, основни/съществени характеристики и други, включително потенциални рискове;

4. номер и дата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1.

(2) Информацията по ал. 1 се изписва на български и на английски език.

Чл. 17. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 ежедневно преди започване на предоставянето на услуга по чл. 2 извършват предексплоатационна проверка, включваща минимум проверка на:

1. състоянието на съоръженията, оборудването и екипировката;

2. видимото състояние на конструкцията и подвижните части;

3. функционирането на електрическите и хидравличните системи, когато се ползват такива при предоставянето на услугата;

4. достъпността и видимостта на предупредителните знаци и инструкции;

5. наличието на задължителната документация и протоколи за текущи проверки.

(2) Резултатите от проверките по ал. 1 се вписват в дневник за техническото обслужване, който се съхранява на място – когато е приложимо, или на посочения адрес, от доставчика на услугата по чл. 16, ал. 1, т. 2 за срок, не по-малък от 5 години, и следва да е на разположение при проверки от контролните органи.

Чл. 18. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват поддръжка на съоръженията, оборудването и екипировката в съответствие със:

1. инструкциите на производителя;

2. предписанията на акредитирания орган по чл. 23;

3. изискванията на приложимите нормативни актове и стандарти.

(2) Всички дейности по поддръжка се документират в дневника по чл. 17, ал. 2.

Глава четвърта

ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА УСТРОЙСТВО И БЕЗОПАСНОСТ КЪМ УВЕСЕЛИТЕЛНИТЕ СЪОРЪЖЕНИЯ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 19. (1) Условията, редът и изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1, както и по отношение на оборудването и екипировката се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията, на министъра на туризма и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

(2) Техническите изисквания към съоръженията за предоставяне на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1, предоставяни в увеселителни обекти, се определят с наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията.

Глава пета

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВЪЗДУШНОАТРАКЦИОННИ УСЛУГИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 20. (1) Предоставянето на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, при спазване на изискванията на този закон, Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по тяхното прилагане.

(2) Услугите по ал. 1, свързани с тандемни скокове с парашут, се предоставят от авиационен оператор по чл. 64 от Закона за гражданското въздухоплаване или от лице, което има сключен договор за извършване на въздухоплавателна дейност с авиационен оператор.

(3) Въздухоплавателните средства, използвани за предоставяне на услуги по ал. 1, както и авиационните оператори трябва да отговарят на изискванията за безопасност, предвидени в Закона за гражданското въздухоплаване и в актовете по прилагането му.

(4) При предоставяне на услуги по ал. 1, свързани с изпълнение на тандемни полети с моторни или безмоторни парапланери и делтапланери или полети с развлекателна цел със свръхлеки въздухоплавателни средства, доставчикът на услугата следва да е или да разполага с пилот, който отговаря на изискванията, определени в Закона за гражданското въздухоплаване и нормативните актове по прилагането му.

(5) Тандемни полети с парапланер/делтапланер, както и тандемни скокове с парашут се предоставят само от доставчик на услуги по ал. 1, който е или има нает тандемен инструктор.

(6) Доставчик на услуги по ал. 1, който предоставя услуги с полети с аеростат, следва да отговаря или да има наето лице, което да отговаря и на изискванията, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/395 от 13 март 2018 г. за определяне на подробни правила за експлоатацията на аеростати, както и за лицензирането на летателните екипажи на аеростати в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010 и (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета.

(7) Изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по ал. 1, както и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които те се предоставят, се определят с наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване.

Глава шеста

ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВОДНОАТРАКЦИОННИ УСЛУГИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 21. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, определени съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

(2) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката се определят с този закон и с наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Чл. 22. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във водни обекти извън тези по чл. 21, ал. 1 се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, при спазване на изискванията на този закон и на актовете по неговото прилагане.

(2) Условията и редът за предоставянето на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията, на министъра на туризма, министъра на младежта и спорта и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Глава седма

ПРОВЕРКА НА СЪОТВЕТСТВИЕТО НА СЪОРЪЖЕНИЯТА, ОБОРУДВАНЕТО И ЕКИПИРОВКАТА ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕТО НА АТРАКЦИОННИ УСЛУГИ, ПРЕДСТАВЛЯВАЩИ ИЗТОЧНИК НА ПОВИШЕНА ОПАСНОСТ

Чл. 23. (1) Проверка на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, се извършва от акредитирани органи от вида А съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020 с изключение на проверката на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

(2) Акредитацията се извършва от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ при условията и по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, съответно – от национален орган за акредитация, който е преминал успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (OB, L 218/30 от 13 август 2008 г.), или от международна организация за акредитация съгласно договорни задължения за признаване между тази организация и органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

(3) Акредитираните органи по ал. 1 извършват първоначална и периодична проверка на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, с изключение на проверката на съоръженията и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.

(4) При премината успешна проверка акредитираният орган издава сертификат за съответствие.

(5) Първоначалната проверка се извършва преди регистрацията на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1.

(6) Периодична проверка се извършва всяка година, както и след ремонт, авария, модификация или промяна, която влияе на целостта на съоръженията, оборудването или екипировката, посредством които се предоставят услуги по чл. 2.

(7) При всяка модификация, ремонт или промяна/подмяна на конструктивен елемент на съоръжение, оборудване или екипировка по ал. 1 доставчиците на услуги по чл. 2 прилагат процедура за управление на промени, която включва:

1. анализ на риска от промяната;

2. определяне на мерки за безопасност;

3. наличие на сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган по ал. 1, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2 с приложимите изисквания за безопасност, преди пускане след промяната.

(8) Съоръжение, претърпяло модификация или основен ремонт, не може да се използва без сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, с приложимите изисквания за безопасност.

(9) Документите от първоначалната и периодичните проверки, както и сертификатите за съответствие са част от паспорта на всяко съоръжение, оборудване и екипировка за предоставянето на услуги по чл. 2.

Чл. 24. (1) Доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 1 сключва писмен договор с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 2 – с лицето по чл. 26, а доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 3 – с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, а при предоставяне на парасейлинг – и с лицето по чл. 26.

(2) Акредитираният орган трябва да разполага с персонал, помещения, условия и оборудване за дейностите, свързани с извършването на контрола.

Чл. 25. Акредитираният орган извършва проверки по утвърдените от него и одобрени от органа по акредитация процедури.

Чл. 26. Лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, извършват проверки в съответствие с наредбата по чл. 119е, ал. 3 от същия закон по отношение на въздушноатракционните услуги, както и по отношение на парашутните системи, използвани за парасейлинг.

Чл. 27. (1) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, имат право:

1. да извършват проверки на място и по документи;

2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод на изпълнение на служебните им задължения;

4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове, и да определят срок за изпълнението им.

(2) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по реда на чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, съхраняват издадените от тях сертификати и други документи за срок три години.

Глава осма

КОНТРОЛ

Чл. 28. (1) Контролът по спазването на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове се осъществява от:

1. кмета на съответната община или кмета на района по местонахождение на предоставянето на услугата или съвместно от кметовете на съответните общини или райони на общини, на чиято територия се предоставят услугите, или от упълномощени от тях длъжностни лица – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и за водноатракционните услуги, когато се предоставят във водни обекти извън тези по чл. 21;

2. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 2;

3. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 3 – когато се предоставят във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища;

4. Комисията за защита на потребителите – по отношение на изискванията по чл. 16.

(2) Органите по ал. 1 са длъжни да координират дейността си по този закон с контролни органи по други закони. При необходимост органите по ал. 1 си взаимодействат помежду си или с други държавни или общински органи.

Чл. 29. Длъжностните лица, оправомощени от органите по чл. 28, имат право:

1. да извършват проверки на място и по документи;

2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;

3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод на изпълнение на служебните им задължения;

4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове и да определят срок за изпълнението им;

5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения.

Глава девета

ПРИНУДИТЕЛНА АДМИНИСТРАТИВНА МЯРКА И АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I

Принудителна административна мярка

Чл. 30. (1) При установяване на непосредствен риск за живота и здравето на хората съответният контролен орган по чл. 28 издава заповед за незабавно спиране на експлоатацията на съответното съоръжение и/или дейност и предоставянето на услугата.

(2) За непосредствен риск се приема обективно установима опасност, произтичаща от липса на сертификат за съответствие, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването или екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2; видими критични повреди или липса на обезопасителни устройства; липса на аварийно спиране; липса на персонал с необходимата компетентност; отсъствие на план за безопасност; липса на валидна застраховка; липса на попълнени дневници по чл. 10, ал. 1 и по чл. 17, ал. 2; липса на проведено обучение/инструктаж на персонала или на ползвателя на услугата.

(3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Мярката по ал. 1 се отменя след представяне на доказателства за отстраняване на несъответствията, включително сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2, и след извършена проверка с констативен протокол от съответния контролен орган по чл. 28.

(4) Заповедта по ал. 1 подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(5) Актовете за прилагане на принудителната административна мярка се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Раздел II

Административнонаказателни разпоредби

Чл. 31. (1) Който предоставя услуги по чл. 2, без да е вписван в регистъра, без документ за премината успешно проверка от лицата по чл. 26 или без сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер 30 000 лв.

Чл. 32. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който не поддържа валидна застраховка по чл. 8, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв.

Чл. 33. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който няма отговорно по безопасността лице по чл. 9, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв.

Чл. 34. (1) Отговорно по безопасността лице, което не подаде уведомление за инцидент, се наказва с глоба в размер 1000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 2000 лв.

Чл. 35. (1) Който възпрепятства органа по чл. 23 и 26 или контролен орган при изпълнение на правомощията му, включително чрез отказ за достъп, непредставяне на документи или поддържане на условия, създаващи риск за проверяващите, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица са налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.

(2) Когато възпрепятстването по ал. 1 е поради експлоатация в нарушение на заповед за спиране на експлоатацията или предоставяне на услугата, глобата е в размер от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция е в размер от 5000 до 15 000 лв.

(3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществената санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 36. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който:

1. не изпълни предписание на орган по чл. 23 и 26 или на контролен орган в определения от контролния орган срок, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица са налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.;

2. не извърши проверка по чл. 17, ал. 1, не изпълни задължението си да осигури предварителна информационна обезпеченост по чл. 16, ал. 1, не проведе инструктаж на ползвател на услугата, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв.

(2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 2000 лв., а имуществената санкция е в размер 5000 лв.

Чл. 37. Доставчик на услуга по чл. 2, който предостави неверни данни при регистрация, вписване на промени или при проверка, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.

Чл. 38. (1) На акредитиран орган, който издаде сертификат за съответствие, както и на орган по чл. 26, който издаде документ за проверка без извършване на проверка или извърши действие или дейност по оценяване на съответствието, регламентирани в закона извън обхвата на акредитацията си или дейността си, или наруши принципите за неговата независимост и безпристрастност, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв.

(2) На лице, което няма акредитация или е с отнета или спряна акредитация, както и на орган по чл. 26 без издадено удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, които извършат действие или дейност по оценяване на съответствието по този закон, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв.

(3) В случай че при осъществяване на нарушение по ал. 1 или 2 е извършено и позоваване на акредитация, се прилага и чл. 41 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

(4) Независимо от санкцията по ал. 1 нарушенията по ал. 1 представляват несъответствие на акредитираното лице с изискванията за акредитация и са основание за ограничаване на акредитирания обхват, за временно ограничаване обхвата на акредитацията, за спиране или отнемане на акредитацията по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието.

Чл. 39. (1) При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, от председателя на Комисията за защита на потребителите и кметовете на общини или райони, съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(2) За налагане на административни наказания органите по ал. 1 издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

(4) Актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуални административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в обекта и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени.

(5) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от компетентните контролни органи по чл. 28, ал. 1, постъпват по бюджета на съответния орган, който ги налага.

Чл. 40. Контролните органи по този закон поддържат публичен списък на приложените принудителни административни мерки и влезлите в сила наказателни постановления, свързани с предоставяне на услуги по чл. 2, при спазване на изискванията за защита на личните данни.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на този закон:

1. „Въздушноатракционни услуги“ са тандемни полети, които се изпълняват с пилот-инструктор с парапланер/делтапланер, както и тандемни скокове с парашут, които се изпълняват с тандемен инструктор, полети с развлекателна цел със свръхлеки въздухоплавателни средства и специализирани операции с аеростат по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/395, включително скокове с бънджи от аеростат.

2. „Водноатракционни услуги“ са парасейлинг (теглене с парашут от лодка), услуги с джетове и с плавателни средства, както и услуги с теглене на надуваеми съоръжения.

3. „Непосредствена или косвена опасност за живота или здравето на ползвателите или на трети лица“ е възможен риск, произтичащ непосредствено от предоставянето на услугата, за здравето или безопасността на ползвателите или на трети лица, включително смърт или сериозно травматично или нетравматично увреждане.

4. „Повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение.

5. „Първа помощ“ е прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за предотвратяване на усложненията, получени при травми, свързани с ползването на атракционни услуги с потенциален риск за живота и/или здравето на ползвателите им и/или на трети лица, на мястото на инцидента или в близост до него от лицата, които предоставят тези услуги, и/или от други лица, присъстващи на мястото на инцидента, до идването на екип за спешна медицинска помощ.

6. „Системни нарушения“ са налице, когато в едногодишен срок са извършени три или повече административни нарушения по този закон или е наложено по-тежко наказание.

7. „Увеселителни обекти“ са обектите с увеселителни съоръжения по § 5, т. 71 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията.

8. „Увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност“ са съоръжения или съвкупност от съоръжения, технически устройства, конструкции или системи, предназначени за атракционни цели в увеселителни обекти по смисъла на § 5, т. 71 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, които функционират чрез задвижване от външен източник на енергия с висока скорост, бързо въртене или интензивно задвижване или на голяма височина, които при неспазване на правилата за експлоатация или при механична повреда са източник на повишена опасност и могат да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат или издават в 6-месечен срок от влизането му в сила.

§ 3. В срок до един месец от приемането или издаването на подзаконовите актове по § 2 министърът на туризма:

1. утвърждава със заповед образците на заявления;

2. осигурява условия за вписване в Националния туристически регистър по реда на чл. 167, ал. 2 от Закона за туризма.

§ 4. Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, които уреждат обществени отношения – предмет на този закон, са длъжни да направят произтичащите от този закон изменения в тях в срок до 6 месеца от влизането му в сила.

§ 5. Лицата, които предоставят услуги, посочени в този закон, привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 8-месечен срок от влизането му в сила.

§ 6. В Кодекса на търговското корабоплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 41 от 2001 г., бр. 113 от 2002 г., бр. 55 от 2004 г., бр. 42, 77, 87, 94 и 104 от 2005 г., бр. 30, 62 и 108 от 2006 г., бр. 36, 71 и 98 от 2008 г., бр. 12 и 32 от 2009 г., бр. 85 от 2010 г., бр. 92 от 2011 г., бр. 38 и 77 от 2012 г., бр. 15, 28 и 109 от 2013 г., бр. 14 и 52 от 2015 г., бр. 58 от 2016 г., бр. 93 от 2017 г., бр. 28 от 2018 г., бр. 62 от 2019 г., бр. 104 и 108 от 2020 г., бр. 106 от 2023 г., бр. 41 и 70 от 2024 г. и бр. 63 от 2025 г.) се правят следните допълнения:

1. В чл. 87 се създава ал. 6:

„(6) С наредбата по ал. 1 се определят изискванията към лицата, управляващи плавателни съдове за лично ползване (джетове).“

2. В § 1а от допълнителните разпоредби се създава т. 58:

„58. „Плавателен съд за лично ползване (джет)“ е плавателен съд за спорт, туризъм и развлечение с дължина на корпуса, по-малка от 4 m, който е оборудван с двигател за задвижване, притежаващ водометен движител като основно средство за задвижване, и е проектиран да бъде управляван от едно или повече лица в седнало положение, стоящи прави или на колене върху корпуса на съда, а не вътре в него.“

§ 7. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70, 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г., бр. 42, 80 и 109 от 2007 г., бр. 102 от 2008 г., бр. 93 от 2009 г., бр. 41 от 2010 г., бр. 17 от 2011 г., бр. 38, 50, 60, 99 и 103 от 2012 г., бр. 15, 23, 66 и 109 от 2013 г., бр. 11, 60, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14, 60, 81 и 100 от 2015 г., бр. 32, 58 и 59 от 2016 г., бр. 9 и 93 от 2017 г., бр. 62, 80 и 105 от 2018 г., бр. 60, 71 и 108 от 2020 г, бр. 21, 22, 23 и 84 от 2021 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2021 г. – бр. 84 от 2021 г.; изм. и доп., бр. 67 и 88 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 64 и 99 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 24г:

а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Превозите с атракционна цел се извършват със собствени и/или наети пътни превозни средства от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на общината, където ще се извършват превозите.“;

б) алинея 2 се изменя така:

„(2) За вписване или отписване на търговеца и превозното средство в базата данни по ал. 1 се подава заявление, което съдържа:

1. наименование, правна форма, адрес на управление на търговеца, електронен адрес, регистриран в Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление;

2. данни за моторните превозни средства и пътните превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел, придружено със:

а) документ за идентификацията на превозното средство;

б) застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7, т. 1 от Кодекса за застраховането;

в) задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт;

г) удостоверение за техническа изправност на ППС;

д) документ за собственост или договор за ползване на превозното средство;

3. описание на маршрута, което съдържа начална и крайна точка;

4. срока, за който се иска вписването;

5. пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник.“;

в) създава се нова ал. 3:

„(3) Документите по ал. 2, т. 2 и 5 се представят в заверено от заявителя копие.“;

г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея:

аа) след думите „Кметовете на общини“ се добавят „със заповед“;

бб) създава се изречение второ: „В заповедта се посочват пътните превозни средства и съставите от пътни превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел.“;

д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така:

„(5) Базите данни по ал. 1 са публични. Кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица водят и поддържат актуални данни на превозните средства и на лицата, извършващи превози с атракционна цел. В базата данни се вписват:

1. дата на вписване на регистрацията и основанията за това;

2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 1;

3. данни за моторните превозни средства:

а) регистрационен номер, ако имат такъв;

б) идентификационен номер (VIN или рама);

в) марка и модел;

4. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.“;

е) досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така:

„(6) Превозите се извършват от водачи, притежаващи свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE.“;

ж) създава се ал. 7:

„(7) Лицата по ал. 1, които извършват превози с атракционна цел, са длъжни да изпълняват възложените им маршрути в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.“;

з) създава се ал. 8:

„(8) При извършване на превози с атракционна цел в превозното средство трябва да се намират следните документи:

1. заверено копие на заповед за определяне на маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършва превоз с атракционна цел;

2. документ за идентификацията на превозното средство;

3. застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7, т. 1 от Кодекса за застраховането;

4. задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт;

5. удостоверение за техническа изправност на пътното превозно средство;

6. документ за собственост или договор за ползване на превозното средство.“

2. Създава се чл. 24г 1 :

„Чл. 24г 1 . (1) Превозите с атракционна цел се извършват с превозни средства от категория М2 и М3 или състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 km/h, предназначено за теглене на едно до три ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници.

(2) Лицата по чл. 24г, ал. 1, извършващи превози с атракционна цел, са длъжни да поддържат валидни документите по чл. 24г, ал. 2, т. 2 за периода на извършване на дейността.

(3) Кметовете на общини със заповед заличават превозните средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, от базата данни по чл. 24г, ал. 1 в случаите, когато:

1. превозните средства не отговарят на задължителните условия за вписване по чл. 24г, ал. 2, т. 2, букви „б“ – „г“;

2. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превоз с атракционна цел, няма договор за ползване на вписаното превозно средство;

3. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превози с атракционна цел, е подало писмено заявление за заличаване на съответното превозно средство от базата данни.

(4) Кметовете на общини със заповед заличават лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, от базата данни по чл. 24г, ал. 1 в случаите, когато:

1. при осъществяване на дейността на лицата по чл. 24г, ал. 1 са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове;

2. всички вписани в базата данни превозни средства на лицето по чл. 24г, ал. 1 не отговарят на изискванията на чл. 24г, ал. 2, т. 2;

3. с прекратяването на дейността на търговеца или прекратяването на юридическото лице.

(5) Заповедите, издадени по реда на ал. 3 или ал. 4, могат да бъдат оспорени по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“

3. В чл. 91:

а) в ал. 3:

аа) в т. 1 след думите „за собствена сметка“ се добавя „и превози с атракционна цел“;

бб) в т. 5 след думите „за извършване на превози за собствена сметка“ се поставя запетая и се добавя „за извършване на превози с атракционна цел“;

б) в ал. 11 след думите „чл. 24а, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „24г, ал. 2 и ал. 3“.

4. В чл. 93:

а) в ал. 1 след думите „превоз за собствена сметка на пътници и товари“ се добавя „или превоз с атракционна цел“ и след думите „документ за регистрация“ се поставя запетая и се добавя „заповед за определяне на маршрут при превоз с атракционна цел“;

б) в ал. 2 след думите „превоз за собствена сметка на пътници и товари“ се поставя запетая и се добавя „или превози с атракционна цел“ и след думата „разрешението“ се добавя „заповед за определяне на маршрут“ и се поставя запетая;

в) създава се ал. 10:

„(10) Водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници с атракционна цел по маршрут, различен от определения по реда на чл. 24г, ал. 3, се наказва със:

1. глоба 500 лв. – при първо нарушение;

2. глоба 1000 лв. – при повторно нарушение;

3. глоба 2000 лв. – при системни нарушения.“

5. Създава се чл. 96е:

„Чл. 96е. (1) Който впише в базата данни по чл. 24г, ал. 1 превозни средства и разреши или допусне извършването на превози с атракционна цел на пътници по маршрут по чл. 24г, ал. 4 без задължителна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, удостоверение за техническа изправност и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 5000 лв. и превозното средство се отписва от базата данни на общината.

(2) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 24г, ал. 2 относно вписването в базата данни на лицата, извършващи превози с атракционна цел в нарушение на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и лицето, което извършва превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която се извършва дейността, се отписва от базата данни на общината.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 глобата или имуществената санкция е в размер 10 000 лв.“

6. В чл. 106а, ал. 1, т. 3, буква „е“ след думите „превоз на пътници“ се добавя „или превози с атракционна цел“.

§ 8. В Кодекса на застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г.; изм., бр. 62, 95 и 103 от 2016 г., бр. 8, 62, 63, 85, 92, 95 и 103 от 2017 г., бр. 7, 15, 24, 27, 77 и 101 от 2018 г., бр. 17, 42 и 83 от 2019 г., бр. 26, 28 и 64 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 16 и 25 от 2022 г., бр. 66, 68, 80, 84 и 85 от 2023 г., бр. 70 и 79 от 2024 г. и бр. 49, 54, 63, 64 и 67 от 2025 г.) в чл. 471, ал. 2 се създават т. 7 и 8:

„7. превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел;

8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства.“

§ 9. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г., бр. 85 от 1998 г., бр. 12 от 2000 г., бр. 34 и 111 от 2001 г., бр. 52 и 70 от 2004 г., бр. 88 и 102 от 2005 г., бр. 30, 36, 37, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41 и 109 от 2007 г., бр. 36, 66 и 67 от 2008 г., бр. 35, 47, 82 и 102 от 2009 г., бр. 63, 73 и 94 от 2010 г., бр. 41, 81 и 99 от 2011 г., бр. 38, 60 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 12, 53 и 98 от 2014 г., бр. 28 и 89 от 2015 г., бр. 15 и 95 от 2016 г., бр. 58 и 96 от 2017 г., бр. 56 от 2018 г., бр. 1 и 62 от 2019 г., бр. 60 от 2020 г., бр. 16 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 102 от 2023 г., бр. 79 от 2024 г. и бр. 87 от 2025 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 119е, ал. 1 се създават т. 9 – 12:

„9. одобряване и/или контрол на парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, различни от спасителните парашути, които са част от въздухоплавателното средство, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг;

10. одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват (комплектоват, скатават, ремонтират) парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг;

11. одобряване и/или контрол на парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение;

12. одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват и ремонтират парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение.“

2. В чл. 147, ал. 1 думите „глоба от 100 до 500 лева“ се заменят с „глоба от 1000 до 10 000 лв.“.

§ 10. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г., бр. 9, 14 и 79 от 2015 г., бр. 20, 43, 59 и 75 от 2016 г., бр. 58, 85 и 96 от 2017 г., бр. 37, 77 и 86 от 2018 г., бр. 17, 60 и 100 от 2019 г., бр. 13, 17, 21 и 60 от 2020 г., бр. 21 от 2021 г., бр. 102 от 2022 г., бр. 56, 80, 102 и 106 от 2023 г., бр. 41 от 2024 г. и бр. 52 и 80 от 2025 г.) в чл. 166 с правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

„(4) В Националния туристически регистър, в отделен раздел се вписват доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност по смисъла на Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.“

2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

Законът е приет от 51-вото Народно събрание на 28 януари 2026 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Рая Назарян

545