28 януари 2026 г.

Уважаема госпожо Председател, правя процедура по прегласуване и във връзка с предстоящото прегласуване – проверка на кворума. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Виждам, че има вълнение каква процедура ще направя, а тя именно е за удължаване на днешното пленарно заседание – да го удължим, госпожо Председател, до приемането на точка пета включително. И във връзка с това предложение, госпожо Председател, искаме и проверка на кворума от името на парламентарна група.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя предложение за промяна в седмичната програма, именно за петък, 30 януари, точка първа да стане втора, а втора да стане съответно първа и във връзка с това – проверка на кворума. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Вчера, 27 януари, отбелязахме един тъжен ден – за възпоминание на жертвите на Холокоста. На 27 януари 1945 г. е освобождаването на един от най-ужасяващите немско-фашистки концлагери Освиенцим – Аушвиц-Биркенау. Лагерът е освободен от Червената армия. Третият райх е едно 12-годишно тържество на антихуманизма, противоправността и антиконституционализма. С акт на Организацията на обединените нации 27 януари е определен за Международен ден за отбелязване на жертвите на Холокоста. Честването изразява нашата принадлежност към съвременната човешка цивилизация. Денят е посветен на антифашистката борба, защото отрицанието на Холокоста и на расизма е вградено в темелите на съвременната ни цивилизация. Важно е и днес, и в следващите дни, когато си спомняме за тази дата, непрестанно да мислим за опитите престъпленията на Хитлеровия режим да бъдат омаловажени и дори някак да бъдат оправдани. Именно затова трябва постоянно да ги припомняме. Днес по улиците на европейските градове рядко маршируват хора с кафяви униформи. Кафявите идеи обаче се утвърждават – тихо, неусетно, омешани в голямото бръщолевене, което заличава границата между жертва и палач. Фашизмът е най-чудовищната политическа доктрина, която човечеството създаде. Откъде започва всичко? 1918 г. Кайзерова Германия губи Световната война. В страната се разгръща мощна политическа криза. Германия се републиканизира и радикализира. Избуяват десни, крайнодесни и реваншистки организации. В една от тях намира своето място и Адолф Хитлер – ефрейтор Адолф Хитлер. По-късно той ще се представя за първостроител на своята Националсоциалистическа германска работническа партия. По един пределно демагогски начин националсоциалистите – членове на една ултрарасистка, в началото малобройна партия, се опитват да изградят мост към работническите съсловия, подменяйки социалнополитическата борба с расова такава. Тази подлост струва скъпо на народите по-късно. Немският народ се подведе по милитаризма. Плати огромна цена, но и много други народи също я платихме. Хитлеровият режим е своеобразен връх на политическата демагогия. Той идва на власт с крайнодясна, ултраелитарна политическа доктрина. Първият закон на профашисткото мнозинство, внесен в Райхстага, се именува Закон за премахване на бедите на народа и държавата, наричан още Разрешителен закон. С него се заличават основни граждански права, прокламирани във Ваймарската конституция от 1919 г., която към 1933 г. е една от най-демократичните в света. Войната срещу Ваймарската конституция е политико-правен гръбнак на Хитлеровата политика през следващите 12 години. И да припомним една сентенция на Хитлер, която отразява философията на расизма: „Светът не е за малодушните раси.“ Още през 1922 г., в първата програма на Националсоциалистическата партия е записано, че „гражданството ще се определя от произхода“. По-късно националсоциалистическата доктрина обявява, че „евреите не са граждани на Райха и следователно нямат право да гласуват“. Исторически връх на немския расизъм е Конференцията край Ванзее. В една луксозна вила, в условията на абсолютна секретност, петнадесет участници с висши чинове от ГЕСТАПО и правителствени топ експерти през януари 1942 г. обсъждат идеи и детайлни планове за „окончателно решение на „Еврейския въпрос“. За няколко часа там се обобщават идеи и виждания за изтребване на цялата европейска еврейска общност. След масовото изтребление, извършено от османските и турските власти над арменската общност, хитлеризмът реализира насилствена депортация и най-мащабното изтребление на една етнорелигиозна група. През последните три десетилетия в България, както и в цяла Източна Европа се води неотклонна, по правило лицемерна, война срещу конституционализма. Успешните усилия за дискредитация на правовата държава са бедствие, вдъхновено от култа към неравенството. Свръхконцентрацията на богатства в един малък брой ръце разрушава националното единство. Фашистките и полуфашистките държави се стремят към несправедливо неравенство. 35 години все на някого му пречат демократичните принципи на нашата Конституция от 1991 г., а те трябва да се пазят. Да припомним и още нещо. През 1933 г. левите партии в Германия в онзи исторически миг са затънали във вътрешни борби, когато Хитлер се устремява към властта. Какво се случва после, е всеобщо известно. Фашизмът в България, в Европа и в света е без право на замяна и без право на забрава! (Ръкопляскания от „БСП – Обединена левица“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Обликът на днешна Европа е формиран и в резултат на ужасите на Втората световна война и Холокоста. В деня, когато си спомняме жертвите на Холокоста, казваме: да помним, за да не се повтарят ужасите на миналото, за да не се повтарят войните. Научени ли са обаче, колеги, уроците на миналото? Нека си зададем този въпрос. И на какво ни учат всъщност тези събития? Урок от миналото е, че национализмът във всичките му форми, независимо дали е основан на расови или класови мотиви, той води до война. Най-големите ужаси в историята на човечеството са мотивирани именно по този начин. Научени ли са уроците на миналото? Мнозина днес казват, че искат отново Европа на националните държави. Отново в цяла Европа национализмът и крайният популизъм са във възход. И аз бих разбрал, ако не сме го преживели, ако е нещо ново. Но що за човек може да погледне към концлагерите, може да погледне към онази Европа на постоянни кръвопролития и да поиска още от същото, когато Европа десетилетия живее в мир и просперитет, основан на обща и споделена икономика, и повече от това – на общи ценности, на зачитане на различията, на недискриминация, на уважение към закона? Научени ли са уроците, че всичко започва с езика на омразата, че преди насилието и преди лагерите е дехуманизацията на политическия опонент? Очевидно и този урок не е научен, защото ние сме пример в това отношение – крайни формации в нашия парламент системно боравят с език на омразата. През 2022 г., колеги, с приятели от „Демократична България“, с доктор Симидчиев, бяхме в Украйна. Тогава си спомняхме за жертвите край Бабин Яр – над сто хиляди евреи са убити там. И церемонията завърши с речи, запалихме свещи и си казахме: „Нека всеки занесе в своята държава посланието, че трябва да помним жертвите на войната, за да не се повтарят ужасите.“ Две седмици след това започна войната в Украйна, започна инвазията на Путин в суверенна държава. Е, помним ли уроците на миналото? Ако сменим името на Путин с това на Хитлер, ще установим, че не само военната агресия днес продължава повече от онази война – ще установим, че и днес с много сходни мотиви и по абсолютно сходен начин и с лекота човеци отново могат да бъдат убивани. И днес в Европа през 2026 г. това може да се повтори. Та, научени ли са уроците от миналото? Очевидно отговорът е не. Струва си човек да посети лагерите на смъртта. Скоро с колеги от ДСБ, с лидера на ДСБ, с други колеги бяхме в Аушвиц. Струва си човек да види на живо машината за смърт, да визуализира какво представлява убийството на хора с индустриални методи и в индустриален мащаб. Когато човек види детските обувчици, тоновете човешка коса, които все още стоят там, си дава сметка на какво са способни хората, и си задава въпрос: кои са тези хора? Довчера фризьори, наши съседи, лекари, съвсем обикновени хора – изведнъж се превръщат в палачи! Коя идеология и коя идея направи това? Възможно ли е то да се повтори? Имахме възможност да разговаряме с жена, която е оцеляла от онзи ужас, и друга, която е загубила родителите си в лагерите на смъртта. Тя разказа, че нейната майка по някакъв начин е запазила една стара малка четка за зъби и постоянно е четкала зъбите си, защото това е било единственото нещо, което ѝ е напомняло, че е човек. Степента на дехуманизация в лагерите на смъртта е невъобразима. Историите на оцелелите – сякаш с времето споменът за тях отмира, сякаш с времето споменът за войната остава сценарий от холивудски филм. И това е най-страшното. Днес отново призракът на войната броди в Европа. И когато казваме: да помним уроците, трябва наистина да си дадем сметка какви събития ни доведоха дотук. Нашият народ има повод за гордост, защото застана на страната на хуманизма. Различни изследователи казват, че тези шест милиона загубени човешки живота днес можеше да бъдат петнайсет милиона души в Европа – още милиони семейства, още милиони човеци да бъдат живи и да бъдат до нас. Но България застана на страната на хуманизма и създаде приятелства, създаде отношения между народи, които траят с поколения. Днес отново нашата страна избра страната на доброто. И днес отново България застава на страната на хуманизма. Спасяването на българските евреи е повод за национална гордост. Уважаеми колеги, нека помним ужасите на миналото, нека помним жертвите, нека помним Холокоста! Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Моята декларация от името на групата на ГЕРБ-СДС също е свързана с Международния възпоминателен ден на Холокоста. На 27 януари светът отбелязва Международния ден в памет на жертвите на Холокоста – ден, който не принадлежи само на историята, а на моралната съвест на човечеството. Почитаме паметта на милионите невинни жертви, унищожените човешки животи от една мракобесна идеология. Почитта не може да бъде избирателна, тя не принадлежи на един или двама, а на всеки един живот – прекъснат, обезценен и заличен. Холокостът показва докъде може да стигне човекът, когато другият престане да бъде човек за него, а се превърне в число, категория или заплаха. Това зло не е било стихийно, то е било системно, рационализирано и прието. Именно затова паметта за него не е просто историческа, а философска и морална необходимост. Да помним, означава да не мълчим, означава да не оправдаваме, означава да не свеждаме трагедията до символ, удобен за момент на съпричастност. Защото, за съжаление, и днес сме свидетели на нестихваща омраза, на разделение, на език, който отново обезчовечава. Това прави паметта не завършен акт, а непрекъснато задължение. Холокостът не трябва да бъде просто отбелязан, той трябва да бъде непременно осмислен, за да не се повтори. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Днеска за пореден път ще говорим за памет очевидно, затова и декларацията на ВЪЗРАЖДАНЕ ще бъде насочена към паметта и към поругаващите българската и световната историческа памет. В Украйна, беше споменато преди малко в една от декларациите, че са избити 100 хиляди евреи. Факт неоспорим, даже според някои оценки това е доста занижена бройка. Поради една много проста причина една част от териториите на Украйна по време на Втората световна война са пряко администрирани от други държави. И поради тази причина не може точно да се прецени дали те са попаднали пряко под законите на Райха, или не. Както примерно Румъния, която завзема не само Бесарабия – Северна и Южна, но и територията между Бук и Днестър, която наричат Транснистрия. Но това, което не се каза, е, че огромната част от тези повече от 100 хиляди убити евреи са убити от самите украински нацисти и фашисти. Убити са от движението на Степан Бандера и Роман Шухевич, които днес са украински национални герои, които имат паметници, улици, училища, кръстени на техни имена. С други думи, убити са от хора, чиито политически и духовни наследници днес управляват една европейска държава – Украйна, и фактически провеждат една тотална, цялостна реабилитация на нацисткия режим и на героите, свързани с него. Между другото, Степан Бандера и Роман Шухевич са едни от най-големите представители на великоукраинския шовинизъм, който е бил насочен към абсолютно всички съседни народи. На второ място след евреите украинските шовинисти и националисти най-много са мразили поляците. Точно поради тази причина дружините на Шухевич и Бандера, организирани в така наречената УПА, или Українська повстанська армія, както се казва на украински, или Украинска въстаническа армия, избиват повече от 150 хиляди поляци. Забележете, избиват повече поляци, отколкото евреи. Това е така нареченото Волинско клане, или Волинська різня, както се нарича на украински. Аз съм ходил в тези места и в тези села, където и до ден днешен бившите полски села не са заселени, те са унищожени до основи. През последните години поляците започнаха една политика постепенно да възстановяват поне унищожените католически църкви там, на тези места. Но не се сблъскват с особен ентусиазъм от сегашните управляващи украински неонацисти, които тук български неонацисти, в нашия парламент, защитават. Това е памет, която обаче избирателно не се казва. Също така, като говорим за избирателната памет, говорим за украинските националисти, които избиват евреи и поляци. Но не трябва да забравяме, че една част от тях директно се включват в състава на нацистката армия, в състава на Вермахта, и създават своя собствена, забележете, доброволческа дивизия, наречена СС дивизия „Галичина“, или „Галиция“, на украински. Това е Западна Украйна. Съответно тези доброволци извършват най-големите и дивашки зверства в състава на Вермахта не само срещу евреи и поляци, но и срещу собствения си народ, който в по-голямата си част въобще не е щастлив от това, че е окупиран и предвиден, както пише Хитлер в „Моята борба“, да бъде „тор за Великогерманския райх“. Тор! Това е била ролята на славяните. Според Хитлер. В тази СС дивизия „Галичина“ участват изключително много украинци. Една част от тях успяват, незнайно как, да спасят жалкия си, мизерен живот след 1945 г., бягайки къде? В Съединените щати и Канада. През 2023 г. стана изключително голям скандал, който беше отразен много сериозно в Канада. Между другото, почти никъде не намери отзвук обаче, защото все пак евро-атлантическата неонацистка шайка доминира в момента в българското политическо и медийно пространство и това не беше позволено да се коментира тук. За какво става въпрос? В Канадския парламент 98-годишният бивш нацист – не неонацист, бивш нацист Иван Хунка, украинец, получил незнайно как канадско гражданство, беше представен като борец срещу съветската окупация на Украйна. Естествено, тъй като канадците не бяха проверили подробно за какво става въпрос, в буквалния смисъл на думата след 24 часа разбраха ужасени, че всъщност са дали гражданство на човек, който е избивал евреи, поляци, украинци, руснаци и всякакви други още, които не са се включвали във визията на Степан Бандера и Роман Шухевич – водачите на УПА, за една етнически чиста велика Украйна. Стана голям скандал, защото се оказа, че в Канадския парламент е приветстван един есесовец – есесовец! – в резултат на което имаше поредица от оставки, включително на единия от говорителите на парламента – те там наричат председателите си спикери, или говорители, на една от камарите на парламента, вече не помня дали Горната, или Долната камара на Канадския парламент – подаде оставка заради този нацистки скандал. Ето Ви пак пример за премълчана памет. Но това не е единственият случай за премълчана памет. Защото много се говори… Аз преди малко останах изключително изненадан да разбера, че в момента националните държави едва ли не се приравняват на нацистки държави, защото, видите ли, искаме ние – свободните граждани в Европа, да имаме свободни и независими държави. През 1941 г., когато на 22 юни рано сутринта нацистка Германия напада Съветския съюз, не е сама. В никакъв случай не е сама. В нейните дивизии маршируват освен немски войници и представители на още съюзни държави: маршируват представители на Словакия – дивизии; маршируват представители на Финландия – няколко дивизии, атакуват Ленинград; маршируват цели румънски армии; маршируват унгарски армии; марширува една италианска армия; марширува испанска доброволческа дивизия; маршируват няколко дивизии, които са съставени от доброволци – белгийска СС дивизия, френска СС дивизия, датски, норвежки колаборационисти, също доброволци в СС дивизии. Знаете ли каква е една от публикациите, която излиза във вестник „Зора“ – най-четения български вестник тогава, на един от най-добрите журналисти Данаил Крапчев, макар че тогава той защитава изключително много идеологии, заради които впоследствие плаща с главата си? Знаете ли каква е една от първите заглавни страници на „Зора“ на 23 или на 24 юни, ако не се лъжа? Много внимателно слушайте, защото това, което сега ще Ви кажа, може да Ви прозвучи много познато: „Обединена Европа марширува към Москва!“ (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Повтарям: „Обединена Европа марширува към Москва!“ Два пъти досега в историята – два пъти досега в историята! – някой се е опитвал да обедини Европа след краха на големите империи в нейното минало: Единия път беше Наполеон, който маршируваше към Москва и си счупи зъбите там, завърши живота си на Света Елена, на остров Света Елена, в заточение, накрая отровен от англичаните. Доста жалък завършек за един изключително велик държавник, между другото. Втория път, когато някой се опита да обедини Европа, беше Хитлер. За неговия край всички знаем как свърши – много по-жалко, отколкото Наполеон. Сега третите, които се опитват, са неонацистите от Европейската комисия и техните адепти тук, в България, които говорят, между другото, от миналата неделя насам открито за унищожаването на българската държавност, твърдейки, че искат България да стане част от европейска федерация. Това е държавна измяна! Ето Ви пример за неонацизъм в действие! Ето Ви пример за антибългаризъм! Ето Ви пример за антихуманизъм! Ето Ви пример за поведение, което трябва да бъде осъдено! Ето Ви пример за поведение, което трябва да бъде наказано! Защото престъпността, престъпленията срещу народа, срещу хората, срещу човечеството няма давност! А това представлява престъпление срещу цял един народ, срещу българския род! И аз обвинявам престъпниците в тази зала, които го вършат това нещо! Обвинявам всеки, който застава в полза на тази антибългарска идея! Защото нашата държава е губила вече два пъти своята държавност, но никога досега тя не е губила заради това, че собственият ѝ политически елит иска да я затрие, обяснявайки, че тя не трябва да съществува. Два пъти сме губили държавността си в резултат на половинвековни войни: първия път, когато загубихме държавността си – през 1918 г., след 50-годишна война с Византия; втория път – след 54-годишна война с Османската империя от 1342-а до 1396 г. А сега, без война, жалки изродени отрепки тук, в парламента, излизат и обясняват как, видите ли, националната държава била наследство на нацизма! Как ни Ви е срам?! Как ни Ви е срам?! Ние нямаме нищо друго освен националната държава! Това е нашият дом. Нямаме нищо друго освен българския народ! Това е нашето семейство. Щото „народ“ произхожда от „род“. И всеки един изроден представител на българския народ, всеки един представител на съвременното еничарско съсловие трябва да бъде разобличаван, трябва да бъде наказван за своите престъпления. И ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще говорим на висок глас, винаги и постоянно, ще се борим за нашия национален идеал – свободна, независима и обединена България! И помним! И няма да спрем да помним! Защото – накрая ще завърша с нещо, което, между другото, е показателно. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Още 30 секунди, ако може, госпожо Председател. В София беше демонтиран паметникът на армията, освободила Аушвиц. В София беше демонтиран паметникът на хората, които спасиха евреите от окончателно унищожение, както беше предвидено от нацистите и техните съюзници по време на Втората световна война. Нещо повече, духовните наследници на нацистите, на фашистите – неонацистите от ДБ, специално за ДБ говоря, направиха нещо, което остана в аналите на историята като пример за наистина най-висша форма на човекомразство – направиха една символична торта с части от Паметника на Съветската армия, където имаше включително и фигурки – малки фигурки, разбира се, на деца, на Паметника.

И това нещо те го празнуваха. Ето Ви пример за съвременен нацизъм! Ето Ви пример за съвременен фашизъм! Ето Ви пример за хора, които са готови да убиват и днес! И те искат да убият един народ, искат да убият една държава! Няма да стане! Докато ни има нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, няма да стане! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ и възгласи: „Браво! Браво!“)

Госпожо Председател, моята процедура ще бъде във връзка с дневния ред, а именно точка първа за четвъртък – Второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за киберсигурност, да отпадне от дневния ред. Миналата седмица направих също такова предложение, правя го отново. И ще се аргументирам с това, че този законопроект няма право това Народно събрание да го приема сега, в неговия край. В този законопроект са залегнали изключително тежки мерки за бизнеса, които ще ощетят всички големи бизнеси в България, които се занимават с информационни технологии за милиарди евро, които обаче ще трябва да ги платим накрая ние като данъкоплатци, всеки един българин трябва да ги плати. Затова моята процедура е тази точка да отпадне от дневния ред и в следващото Народно събрание този законопроект да влезе отново, да бъде разгледан, обсъден и нещата в него, които са критични, недопустими и нежелани от бизнеса в България, да отпаднат. Само припомням, че ние от ВЪЗРАЖДАНЕ януари месец 2025 г. организирахме кръгла маса тук, в Народното събрание, именно по Закона за киберсигурност, където бяха представители от целия IT бранш, всички големи компании дойдоха и изказаха своето негативно отношение към този законопроект. Това е свръхрегулация за бизнеса, съответно и за държавата. Затова, моля, подложете на гласуване отпадането на тази точка от дневния ред.

Госпожо Председател, правя процедура по прегласуване. Искам да призова народните представители от парламентарната група на МЕЧ и на ВЕЛИЧИЕ да влязат в залата и да гласуват отлагането на тази точка, както направиха и миналата седмица, защото, ако не го направят, буквално тикат българските граждани към още един разход. Както видяхме, еврозоната не се отрази много отрицателно на хората – само около 90% смятат, че цените са се вдигнали драстично в България от 1 януари. А с този законопроект, ако в този му вид мине, това означава, че всички големи телекомуникационни компании и IT фирми ще трябва да вдигнат своите разходи за нова техника, държавната администрация също, което отново ще е в ущърб на българските граждани, защото те ще трябва да го платят от джоба си. Затова призовавам ВЕЛИЧИЕ и МЕЧ да влязат в залата и да гласуват. Това е важна точка. Благодаря Ви.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за сметната палата, № 51-654-01-2, внесен от Анна Василева Александрова и група народни представители на 14 януари 2026 г., приет на първо гласуване на 21 януари 2026 г. Проект за второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за сметната палата“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6. По § 7 има предложение на народния представител Георги Кръстев. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В глава трета „Устройство, управление и организация“ се създава чл. 23а: „Организация на дейността по превенция на корупцията, установяване на конфликт на интереси и установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности Чл. 23а. (1) Дейностите по превенция на корупцията, установяване на конфликт на интереси и установяване на несъответствие в декларираното имущество от лица, заемащи публични длъжности, се осъществяват от специализирана администрация, която включва дирекция „Превенция на корупцията“, дирекция „Публичен регистър“ и дирекция „Конфликт на интереси“. Специализираната администрация се подпомага от обща администрация, която е на пряко подчинение на председателя на Сметната палата. (2) При необходимост по решение на Сметната палата може да се създават и други самостоятелни дирекции и отдели, функциите, съставът и структурата на които се уреждат в правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата. (3) В специализираната и общата администрация работят: 1. държавни служители по смисъла на Закона за държавния служител и; 2. лица по трудово правоотношение. (4) За служителите по ал. 3, т. 1 се прилага Законът за държавния служител. Степените на длъжностите съобразно изпълняваните функции, притежаваната квалификация и професионален опит на служителите по ал. 3, т. 1 се уреждат с правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата. (5) За лицата, работещи по трудово правоотношение, се прилага Кодексът на труда. (6) Служителите по ал. 3 не може да извършват дейност, несъвместима със службата им. (7) Информацията, която е станала известна на служителите по ал. 3 при или по повод изпълнение на служебните им задължения при проверки, производства за конфликт на интереси, в това число и всяка друга дейност, представлява класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. (8) При встъпването си в длъжност лицата по ал. 3 подписват декларация, че няма да разгласяват информация, станала им известна при или по повод изпълнение на задълженията им след освобождаването им. (9) Лицата по ал. 3 подписват декларация за частни интереси и декларация за частен интерес по конкретен повод. (10) Служителите в специализираната администрация не носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ характер. (11) Служителите по ал. 3 се застраховат за сметка на бюджета на Сметната палата за рисковете по застраховки „Злополука“ и „Живот“. (12) Стажът на лицата в администрацията по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше юридическо образование и юридическа правоспособност, се зачита за юридически стаж. (13) Стажът на лицата в администрацията по ал. 1, заемащи длъжност, за която се изисква висше икономическо образование, се зачита за стаж по специалността в обществения сектор. (14) Съставът, структурата, правата и задълженията на дирекциите в специализираната и общата администрация се определят с правилника за устройството и организацията на дейността на Сметната палата.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 8. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 9. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 14. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15. По § 16 има предложение на народния представител Петър Петров: „В параграф 16 се правят следните допълнения: 1. В новосъздаваната Глава осма „Превенция на корупцията“ в чл. 69 се създава нова т. 6 със следния текст: „6. Осъществява оперативна проверка на корупционния риск, корупционни практики и/или конфликт на интереси“, 2. В новосъздадената Глава осма „Превенция на корупцията“ в чл. 70 се създава нова т. 5 със следния текст: „5. Извършва проверки и събира сведения, свързани със стандарта на живот, поведението и действията на лицата, заемащи висши държавни длъжности, докато същите заемат длъжността и в период до пет години след нейното заемане.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. По § 17 текст има предложение от народния представител Петър Петров: „В параграф 17 се правят следните допълнения: 1. В новосъздаваната Глава девета, Раздел I, в чл. 74, ал. 1, т. 50 след думите „техните териториални поделения“ се добавят запетая и думите „както и както и на дружества с повече от 50% държавно или общинско участие“ и текстът продължава. 2. В новосъздаваната Глава девета, Раздел I, в чл. 77, ал. 1 след думите „Лицата, заемащи публични длъжности“ се добавят думите „както и лицата, заемали такава длъжност през последните три години“ и текстът продължава. 3. В новосъздаваната Глава девета, Раздел I, в чл. 77, ал. 1 се създават нови точки 17 и 18 със следния текст: „17. Пътувания в чужбина извън тези, свързани със заеманата от тях публична длъжност, докато заемат такава и в период до пет години след прекратяване на нейното заемане; 18. Участията си като пълномощник в сделки с недвижими имоти, движими вещи, с дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки с имущество, оценими на стойност над 5 000 лв., докато заемат публична длъжност и в период до пет години след прекратяване на нейното заемане;“. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, като: 1. В чл. 88, ал. 2 след думите „Закона за“ се добавя „защита на“. 2. В чл. 90, ал. 1 думите „чл. 19, ал. 1, т. 3“ се заменят с „чл. 19, ал. 2, т. 3“. По § 19 има предложение на народния представител Петър Петров: „1. В новосъздадената Глава девета, Раздел I, в чл. 92 се създава нова точка четвърта със следния текст: „4. „да уведомят лицето, подало сигнала за конфликт на интереси, в едноседмичен срок от получаването му за неговите права и възможности, включително и за тези по реда на чл. 93 и 94“. 2. В новосъздадената Глава девета, Раздел I, в чл. 94 след думите „по искане на председателя на Сметната палата“ се добавят думите „или на лицето, подало сигнала“ и текстът продължава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. По § 20 има предложение на народния представител Петър Петров: „В §20 се правят следните допълнения: 1. В новосъздадената Глава дванадесета „Конфликт на интереси“, в Раздел V, в чл. 120 „Оспорване на решението“ се създава нова алинея втора със следния текст: „(2) Решението на Сметната палата, с което не се установява конфликт на интереси, може да се оспори от лицето, подало сигнала, пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок, като лицето, подало сигнала, има право да се запознае с материалите по преписката, образувана по подадения от него сигнал. Делото се гледа в закрито заседание и съдът се произнася в едномесечен срок. Ако уважи жалбата, съдът връща обратно преписката на Сметната палата за повторно произнасяне, с даване на задължителни указания по спазването на Закона.“ Досегашната алинея втора става алинея трета. 2. В новосъздадената Глава дванадесета „Конфликт на интереси“, в Раздел VI „Последици при установяване на конфликт на интереси“, в чл. 124 се добавя нова алинея трета със следния текст: „(3) Ако органът не извърши освобождаването в срока, предвиден в съответния закон, или се произнесе с решение, с което отказва да освободи лицето, за което е установен конфликт на интереси с влязъл в сила акт, Сметната палата, както и лицето, подало сигнала, може да го обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Неговото решение подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, който се произнася в едномесечен срок след получаването на жалбата, като решението му е окончателно.“ 3. В новосъздадената Глава дванадесета „Конфликт на интереси“, в Раздел VI „Последици при установяване на конфликт на интереси“ в чл. 125, ал. 1 се прави следното изменение: „След думите „за периода“ се добавят думите „от момента на заемането на длъжността до момента на извършване на действието, представляващо конфликт на интереси“, а думите „през който конфликтът на интереси е бил укрит“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, като в чл. 122, ал. 1 думите „чл. 115 – 121“ се заменят с „чл. 115 – 120“. По § 21 има предложение на народния представител Петър Петров: „В параграф 21 се правят следните допълнения: 1. В новосъздадената Глава тринадесета „Електронни регистри“ в чл. 126, ал. 1 в т. 2 точката и запетаята се премахват и се добавя следният текст: „и за лицата, по отношение на които са влезли в сила решения за установяване на конфликт на интереси“. 2. В новосъздадената Глава тринадесета „Електронни регистри“ в чл. 126, ал. 1 се добавя нова т. 4 със следния текст: „4. За лицата, по отношение на които са съставени актове за установяване на административни нарушения и за лицата, по отношение на които са влезли в сила наказателни постановления.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 21. По § 22 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 22 се прави следното допълнение: В новосъздадената Глава четиринадесета „Отчетност и контрол върху дейността на Сметната палата“ в чл. 127, ал. 1 се добавя нова т. 4 със следния текст: „4. Ежегодни доклади за дейността по установяване на конфликт на интереси, включваща статистика за подадените сигнали, извършените проверки, взетите решения, приложението на взетите решения, с които е установен конфликт на интереси, извършените административни нарушения и наложените административни наказания.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22. По § 23 има предложение на народния представител Петър Петров: „В § 23 се правят следните допълнения: 1. В новосъздадената Глава петнадесета „Административнонаказателни разпоредби“ в чл. 132, ал. 1 числото „5000“ се заменя с числото „10 000“, а в ал. 2 числото „10 000“ се заменя с „ 20 000“. 2. В новосъздадената Глава петнадесета „Административнонаказателни разпоредби“ в чл. 134 се добавя нова ал. 3 със следния текст: „(3). Неподаването на декларация е основание за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето.“ 3. В новосъздадената Глава петнадесета „Административнонаказателниразпоредби“ в чл. 136, ал. 3 в началото на изречението след думата „На“ се добавя думата „представляващият“ и текстът продължава.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, като в чл. 139, ал. 1 думите „на Република България“ се заличават. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24: „§ 24. В Допълнителната разпоредба се правят следните допълнения: 1. Наименованието на подразделението се изменя така: „Допълнителни разпоредби“. 2. В § 1 се създават т. 14 – 21: „14. „Имущество“ е всякакъв вид собственост, материална или нематериална, движима или недвижима, ограничени вещни права, както и юридически документи, доказващи правото на собственост или други права върху него. 15. „Контролиране на юридическо лице“ е налице, когато: а) физическо лице пряко или непряко притежава повече от 50 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира; б) физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в от допълнителните разпоредби на Търговския закон или упражнява контрол по смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; в) в полза на физическо лице се управлява или разпределя 50 на сто или повече от имуществото на юридическо лице с нестопанска цел; г) в полза на група от физически лица е създадено или действа юридическо лице с нестопанска цел. 16. „Несъвместимост“ е заемането на друга длъжност или извършването на дейност, която съгласно Конституцията или закон е несъвместима с положението на лицето като заемащо публична длъжност. 17. „Орган по избора или назначаването“ е органът, който избира или назначава, а когато такъв орган липсва – работодателят по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. 18. „Свързани лица“ са: а) съпрузите или лицата, които се намират във фактическо съжителство на съпружески начала, роднините по права линия, по съребрена линия – до четвърта степен включително, и по сватовство – до втора степен включително; б) физически и юридически лица, с които лицето, заемащо публична длъжност, се намира в икономически или политически зависимости, които пораждат основателни съмнения в неговата безпристрастност и обективност. 19. „Трайно ползване“ е ползване на чужда вещ за задоволяване на нужди на ползвателя или на определените лица, което продължава повече от три месеца в рамките на една календарна година. 20. „Фактическа раздяла“ е състояние, при което съпрузите не живеят заедно и нямат общо домакинство. 21. „Фактическо съжителство на съпружески начала“ е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство.“ 3. Създава се § 1a: „§ 1a. (1) Разпоредбите на глави девета, дванадесета и петнадесета се прилагат съответно за: 1. служителите в администрацията на президента, в администрацията на органите на законодателната и съдебната власт, на Висшия съдебен съвет, на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Националния институт на правосъдието, в администрацията на органите на изпълнителната власт, в това число на териториалните звена, служителите в местната администрация, служителите в администрацията на органи, създадени със закон, с изключение на служителите, които заемат технически длъжности; 2. членовете и съветниците на политическите кабинети извън посочените в чл. 74, ал. 1; 3. кметовете на кметства, кметските наместници и секретарите на общините; 4. съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители. (2) Лицата по ал. 1 подават декларациите по чл. 75, ал. 1 в сроковете по чл. 76, ал. 1 и по чл. 78, ал. 1, т. 1 и 2 пред органа по избора или назначаването, с изключение на кметовете на кметства, които подават декларации пред постоянна комисия на съответния общински съвет. (3) Органът по избора или назначаването, с изключение на органите по назначаването на служители от службите за сигурност, води публичен регистър на подадените декларации при спазване на изискванията за защита на личните данни, като по отношение на декларациите за имущество и интереси публична е само частта за интересите съгласно чл. 77, ал. 1, т. 12 – 14. (4) Службите за сигурност водят регистри за служителите си с данните по ал. 3, които не са публични. (5) Проверката на декларациите, както и производството по установяване на конфликт на интереси се извършват от съответния инспекторат или от комисия от служители, изрично овластени от органа по избора или назначаването да осъществяват и тези функции, а за кметовете на кметства – от постоянна комисия на съответния общински съвет. (6) Организацията и редът за извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси се уреждат с наредба на Министерския съвет, а за органите на съдебната власт, Висшия съдебен съвет, Инспектората към Висшия съдебен съвет и Националния институт на правосъдието – с наредба на пленума на Висшия съдебен съвет. Организацията и редът за извършване на проверката на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси по отношение на експертите по чл. 55, ал. 2 от Закона за съдебната власт се уреждат с правилата по чл. 55, ал. 5 от Закона за съдебната власт. (7) Когато при проверка на декларациите се установи несъответствие в размер на не по-малко от 2500 евро, органът по избора или назначаването сезира Националната агенция за приходите за предприемане на действия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. (8) Установяването на конфликт на интереси се извършва от органа по избора или назначаването, като с акта за установяване на конфликт на интереси се налага и административното наказание, а за кметовете на кметства – от постоянна комисия на съответния общински съвет. В тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение и не се издава наказателно постановление. (9) Актът по ал. 8 се оспорва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (10) Актовете за установяване на административни нарушения по чл. 137 се съставят от органа по избора или назначаването или от определени от него длъжностни лица, а за кметовете на кметства – от председателя на постоянната комисия на съответния общински съвет. Наказателните постановления се издават от органа по избора или назначаването или от определени от него длъжностни лица, а за кметовете на кметства – от кмета на общината. (11) Когато при проверката на декларациите или в производството за установяване на конфликт на интереси се установят данни за извършено престъпление, органът по избора или назначаването сезира незабавно компетентните органи за предприемане на действия по наказателно преследване.“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25. По § 26 има предложение на народния представител Божидар Божинов: „Параграф 26 се изменя така: „§ 26. С влизането в сила на този закон правоотношенията на инспекторите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, на разследващите инспектори, на ръководителите в Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“, както и на останалите служители в тази дирекция се прекратяват.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, като в ал. 4 и 5 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „отменения Закон за противодействие на корупцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, като в ал. 2, 4 и 5 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „отменения Закон за противодействие на корупцията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 30, като думата „преди“ се заменя с „до“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 31, като думите „новия ред“ се заменят с „реда на този закон“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, като думите „отменените разпоредби на Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „отменения Закон за противодействие на корупцията“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 33: „§ 33. (1) Неприключилите до влизането в сила на този закон проверки и производства по установяване на конфликт на интереси и налагане на административни наказания във връзка с отменения Закон за противодействие на корупцията се довършват по реда на този закон. (2) Процесуалното представителство по висящи спорове на Комисията за противодействие на корупцията се осъществява от председателя на Сметната палата.“ По § 34 има предложение на народните представители Цвета Рангелова и Петър Петров: „Параграф 34 се изменя така: „§ 34. С влизането в сила на този закон Комисията за противодействие на корупцията предава на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ на Министерството на вътрешните работи всички архивни дела на оперативен отчет, както и всички останали бази данни в Комисията за противодействие на корупцията, съдържащи информация относно тези дела.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Божидар Божанов: „В § 34 думите „Държавна агенция „Национална сигурност“ се заменят с думите „Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ към Министерството на вътрешните работи“, точката след думата „отчет“ се заменя с думите „както и“, а думите „се унищожават незабавно“ се заличават.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение на народния представител Анна Александрова, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 34: „§ 34. С влизането в сила на този закон Комисията за противодействие на корупцията предава на Държавна агенция „Национална сигурност“ всички архивни дела на оперативен отчет, както и останалите бази данни в Комисията за противодействие на корупцията, съдържащи информация относно тези дела.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 35. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 36. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 37. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 38, като след думата „издадени“ се добавя „или приети“. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 39. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 40: „§ 40. В Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 35, ал. 3, т. 5 думите „Комисията за противодействие на корупцията и на“ се заличават. 2. В чл. 52, ал. 1: а) в т. 2 след думата „полицай“ запетаята се заменя с „и“, а думите „и служителите от Комисията за противодействие на корупцията, назначени на длъжност „разследващ инспектор“ се заличават; б) в т. 3 след думата „работи“ запетаята се заменя с „и“, а думите „и органите в Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 3. В чл. 194: а) в ал. 1: аа) точка 2 се изменя така: „2. за престъпления, извършени от лица с имунитет, с изключение на съдии, прокурори и следователи, от членове на Министерския съвет или от държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи или по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, както и от служители на Агенция „Митници“ в качеството им на разследващи органи;“ бб) създава се нова т. 2а: „2а. за престъпления по чл. 201, чл. 202, ал. 1 и 2, чл. 203, ал. 1, чл. 219, ал. 3 и 4, чл. 220, 224, 225б, 225в, 254а, чл. 254б, ал. 2, чл. 282, 282а, 283, 283а, 283б, чл. 294, ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 301, 302, 302а, 304, 304а, 304б, 305, 305а, 307 и чл. 387, ал. 3 от Наказателния кодекс, както и всяко едно друго престъпление, извършено във връзка с изброените по-горе, извършени от лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата;“. б) алинеи 6 и 7 се отменят. 4. В чл. 196, ал. 1, т. 6 думите „на Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 5. Член 213б се отменя. 6. В чл. 215: а) в ал. 1 думите „на Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават; б) в ал. 2 думите „на Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 7. В чл. 243, ал. 4 думите „Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават, а думите „лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата“. 8. В чл. 244, ал. 3 думите „Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават, а думите „лицата по чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „лицата по чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата“. 9. В чл. 245, ал. 1 думите „на Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 41. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 42. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 43. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 44. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 45. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 46. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 47. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 48. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 49. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 50. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 51. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 52. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 53. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 54. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 55. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 56. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 57. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 58: „§ 58. В Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 24, ал. 1, т. 5 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 2. В чл. 26, ал. 1 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 3. В чл. 251б, ал. 2, изречение първо думите „в това число за целите на предотвратяване на тежки престъпления в рамките на оперативно-издирвателната дейност по реда на глава девета от Закона за противодействие на корупцията“ се заличават. 4. В чл. 251в: а) в ал. 1, т. 5 се отменя; б) в ал. 3 думите „а за дирекцията по ал. 1, т. 5 – директорът на дирекцията или оправомощено от него лице“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 59. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 60. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 61. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 62. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 63: „§ 63. В Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 39, ал. 1, т. 9 се отменя. 2. В § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби след думата „отбраната“ запетаята се заменя с „и“ и думите „и Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 64. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 65. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 66. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 67. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 68. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 69. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 70. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 71. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 72. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 73. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 74. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 75. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 76: „§ 76. В Закона за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 71, ал. 1 думите „Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 2. В чл. 75: а) в ал. 1, изречение първо думите „както и на Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават; б) в ал. 2 след думата „ред“ запетаята се заменя с „или“ и думите „или на Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават; в) в ал. 4 след думата „ред“ запетаята се заменя с „или“ и думите „или Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 3. В чл. 96, ал. 3 думите „Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 4. В чл. 115, ал. 6 думите „Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 77: „§ 77. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и на разпространението на оръжия за масово унищожение (обн., ДВ, бр. …) в чл. 9б се правят следните изменения: 1. В ал. 2 след думите „Закона за мерките срещу изпирането на пари“ запетаята се заменя с „или“ и думите „или от Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 2. В ал. 4 след думата „ред“ запетаята се заменя с „или“ и думите „и Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 78. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 79. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 80. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 81. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 82. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 83. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 84. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 85. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 86. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 87. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 88. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 89. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 90. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 91. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 92, като в т. 2 след думите „чл. 78, ал. 1“ се добавя „в текста преди т. 1“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 93: „§ 93. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 86, т. 3 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 2. В чл. 106, ал. 6 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 3. В чл. 165, ал. 1, т. 11 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 4. В чл. 188а навсякъде думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 5. В чл. 227, ал. 6, т. 3 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 6. В чл. 285а навсякъде думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 7. В чл. 327, ал. 2, т. 3 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 8. В § 1, т. 17б от допълнителните разпоредби думите „§ 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „§ 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“.“ По § 94 има предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 94: „§ 94. В Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 2 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 2. В чл. 2а в заглавието думите „Комисията за противодействие на корупцията“ се заменят със „Сметната палата“, а в текста думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 95. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 96. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 97. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 98. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 99. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 100. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 101. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 102. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 103. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 104. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 105: „§ 105. В Закона за специалните разузнавателни средства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 13: а) в ал. 1 т. 7 се отменя; б) в ал. 3, изречение трето думите „и председателят на Комисията за противодействие на корупцията или писмено оправомощеният от него заместник-председател“ се заличават. 2. В чл. 14, ал. 1 в текста преди т. 1 думите „а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – от нейния директор“ се заличават. 3. В чл. 15, ал. 1 думите „а за дирекцията по чл. 13, ал. 1, т. 7 – директорът на Специализирана дирекция „Противодействие на корупцията“ в Комисията за противодействие на корупцията“ се заличават. 4. В чл. 19в, ал. 5, т. 5 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 5. В чл. 34в, ал. 6, т. 4 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 106. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 107. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 108. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 109. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 110. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 111. Предложение на народния представител Георги Кръстев, направено по реда на чл. 79, ал. 7, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 112, 113 и 114: „§ 112. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 8, ал. 4, т. 6 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 2. В чл. 51, ал. 1 и 3 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 3. В чл. 54, ал. 8 думите „както и за служителите по чл. 15, ал. 3, т. 1 от Закона за противодействие на корупцията“ се заличават. 4. В чл. 110, ал. 1, т. 11 думите „Закона за противодействие на корупцията“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. 5. В § 1 от допълнителната разпоредба: а) в т. 4 думите „чл. 6, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „чл. 74, ал. 1 от Закона за Сметната палата“; б) в т. 5 думите „§ 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на Закона за противодействие на корупцията“ се заменят с „§ 1, т. 18 от допълнителните разпоредби на Закона за Сметната палата“. § 113. В Закона за независимия финансов одит и изразяването на сигурност по устойчивостта (обн., ДВ, бр. …) в чл. 74, ал. 2, т. 5 думите „Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за Сметната палата“. § 114. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. …) в чл. 87, ал. 5, т. 2 думите „Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси“ се заменят със „Закона за Сметната палата“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 112 и предлага да бъде отхвърлен.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, уважаеми гости! Предложенията, които ще обсъждаме и които съм направил, са в шест параграфа. Направил съм общо 15 предложения в тези шест параграфа, защото заявката на този законопроект – ГЕРБ да бори корупцията и конфликта на интереси, е някакъв оксиморон и звучи абсурдно. Наивно е да смятаме, че така, както не работеше през последните две години Комисията за противодействие на корупцията след създаването на специалния закон за установяване на конфликт на интереси, с промените това ще го прави Сметната палата със същите служители. На първо място, в § 16 първото предложение, което съм внесъл, ако погледнете новосъздадените членове и техните разпоредби – 69, 70, 71, 72 от Закона на Сметната палата, може би ще установите като мен, че превенцията срещу корупцията и корупционния риск не може да се осъществява чрез посочените там анализи, методологии за оценка на корупционния риск, чрез обучения, семинари, платени от българския данъкоплатец информационни кампании, чрез проучвания и анализи на общественото мнение, становища, събиране и обобщаване на добри практики и тем подобни безсмислени действия и дейности. С така направената заявка, с тези разпоредби, с тези предложения няма как да се пребори нито корупционният риск, нито да се превентира корупцията. Единственият начин това да бъде направено, е чрез проверки и събиране на сведения, и то проверки на действията, поведението и стандарта на живот на лицата, заемащи публични длъжности. Именно затова ние сме направили предложение за създаването на нова т. 6, чийто текст да гласи: „Осъществява оперативна проверка на корупционния риск, корупционни практики и/или конфликт на интереси“. В тази връзка в новосъздадената от вносителите Глава осма „Превенция на корупцията“ – така са я озаглавили, в чл. 70 ние предлагаме да се създаде нова т. 5, в която служителите на Сметната палата да могат да извършват проверки и да събират сведения, свързани със стандарта на живот, поведението и действията на лицата, заемащи висши държавни длъжности, докато същите заемат длъжността и в период до 5 години след нейното заемане. Защо сме посочили такъв 5-годишен период, след като вече едно лице не заема публична длъжност? Защото се оказва, че стандартът на живот изключително много се повишава в периода, след като лицето престане да заема тази длъжност. Именно затова би следвало да могат да се събират сведения и да се правят проверки, справки за действията, поведението му и стандарта му на живот. Само така би могъл да се бори ефективно корупционният риск. На следващо място, в § 17 сме направили няколко предложения, като едно нещо е важно да бъде ясно посочено – рязкото покачване на стандарта на живот на лицата, заемащи публични длъжности, се наблюдава, както казах и преди малко, след като те престанат да заемат тази длъжност. Именно затова ние считаме, че следва да бъде възприет един подход от законодателя, а именно в период от 3 години, след като вече лицето не заема такава длъжност, то да продължава да подава годишна имуществена декларация, в която то да посочва както своето имуществено състояние, така и стандарта си на живот. Ако не разполага с незаконно придобити средства, то няма от какво да се притеснява за едно подобно задължение, но това поне според нас би бил един ефективен метод да се превентира корупцията, още повече че, забележете, в § 20 в новосъздадения чл. 111 са въведени ограничения за лицата, по отношение на които е установен например конфликт на интереси и са освободени от съответната длъжност, след това в едногодишен период да заемат публична длъжност, включително и изборна такава. Значи, щом има въведени такива ограничения, ние считаме, че е целесъобразно – с оглед уж заявените цели от вносителите от ГЕРБ да борят конфликта на интереси, в един 3-годишен период, след като едно лице, заемащо публична длъжност, престане да я заема, то да продължава да подава такава декларация, като, ако няма незаконно придобито имущество, няма от какво да се притеснява. Като говорим за ефективни действия от страна на Сметната палата за превенция на корупционния риск, ние сме се опитали даже да ги улесним, като посочим, когато лицето, заемащо публична длъжност, подава декларация за имуществено състояние, то да включва в нея още две групи обстоятелства, които поне ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме за особено важни: На първо място, да декларира това лице пътуванията си в чужбина – извън тези, свързани със заеманата от него публична длъжност, докато заема такава и в период до 5 години след прекратяване на нейното заемане. Защо сме го предложили? Защото доста често рязкото покачване на стандарта на живот на лицата, заемащи публични длъжности, се свързва с пътувания и пребивавания в чужбина, където се проявява този висок стандарт на живот, несъответстващ на получаваните от тях легални доходи, особено пък в периода след заемането на такава длъжност. Причината според нас, разбира се, е, че в чужбина няма никакъв контрол на разходваните от лицето парични средства. Именно затова считаме, че е редно тези лица, заемащи публични длъжности, да декларират своите пътувания, воаяжи и пребивавания в чужбина. Следващото ни предложение в тази Глава девета е лицето, заемащо публична длъжност, да декларира участията си като пълномощник в сделки с недвижими имоти, движими вещи, с дялове и акции в търговски дружества, прехвърляне на предприятие или други търговски или правни сделки, оценими на стойност над 5000 лв. Защо го правим? Идеята ни е, че са налице доста случаи в практиката, когато лицата, заемащи публични длъжности, придобиват имущество, забележете, в собственост на трети лица, които играят ролята на подставени собственици на това имущество. За да контролират този процес и най-вече за да минимизират публичността на сделките и изтичането на информация за тези сделки, доста често лицата, заемащи публични длъжности, участват в тях като пълномощници на страните. Затова е важно те да декларират пред Сметната палата подобно свое участие, което пък, от своя страна, ще позволи една много лесна последваща проверка на лицето упълномощител, което е формалният собственик на придобиваното имущество или пък е формалният продавач на едно такова имущество, действащ чрез лицето, заемащо публична длъжност като негов пълномощник. Това според нас е ефективен метод за превенция на корупцията, а не посочените анализи, методологии, семинари и тем подобни безсмислени глупости, които се предлагат, с извинение. Следващото ни предложение в новосъздадения чл. 92 е свързано с уведомление на лицето, което е подало сигнал за конфликт на интереси, в едноседмичен срок от получаването на сигнала за неговите права и възможности, включително правата и възможностите, които са предложени от вносителя по следващите два члена – 93 и 94, за неговата защита и за допълнителната такава чрез търсене на съдействие от МВР. Ние считаме, че в последните две години приложение на Закона за противодействие на корупцията показаха, че един от сериозните негови недостатъци е, че не са поощрявани лицата да подават сигнали за конфликт на интереси и невинаги са им разяснявани в пълния обем правата и възможностите за тяхната защита. Би следвало да има изрично задължение за служителите на Сметната палата, обработващи сигнала на лицето, да уведомяват сигналоподателя за неговите права и възможности за защита. Така много повече лица ще бъдат стимулирани да подават сигнали за конфликт на интереси. На следващо място, в чл. 94 е посочена от вносителите от ГЕРБ една процедура, при която служителите на Сметната палата по искане на председателя на Сметната палата могат да потърсят съдействието на органите на МВР за една допълнителна защита на лицето, подало сигнал за конфликт на интереси. За нас от ВЪЗРАЖДАНЕ е изключително важно процедурата за съдействие от МВР за допълнителни мерки да може да бъде инициирана и по молба на самото лице, подало сигнала, защото то няма ефективен метод да потърси това съдействие, а само и единствено председателят на Сметната палата, а невинаги той е наясно с всички обстоятелства по един конкретен случай. А пък, от друга страна, самото лице най-добре може да прецени кога неговите права са защитени, кога има нужда от допълнителна защита. Затова би следвало да направим тази техническа добавка, с която да му позволим то да подаде молба до служителите на Сметната палата – там, където е подало сигнал, съответно те да могат да преценят тази молба и да поискат съдействие от страна на Министерството на вътрешните работи. Третото наше предложение в § 20 е свързано с решенията на органа за установяване на конфликт на интереси, или по-точно в случая – за неустановен конфликт на интереси. Ние считаме, че един от сериозните недостатъци на сега действащия закон за противодействие на корупцията, а и на предлагания законопроект, е, че съответният орган, който следва да установи конфликт на интереси, може да откаже да установи такъв по ред причини. Тези ред причини аз винаги съм смятал, че са хиляди и могат да бъдат преброени и стегнати в ластик. Имам справка от изпълняващия функцията председател на Комисията за противодействие на корупцията Антон Славчев от 8 януари – за последните две години каква е била дейността по отношение на установяването на конфликт на интереси. За 2024 г. КПК е отказала да образува проверки за конфликт на интереси по 221 подадени сигнала и не е установила конфликт на интереси по образувани, забележете, цели 125 производства. Всички ние само можем да предполагаме защо, на първо място, не са били образувани проверки и на второ място, защо по тези 125 производства не е установен конфликт на интереси. За 2025 г. имаме 183 отказа да се образуват проверки за конфликт на интереси, и по 108 образувани производства срещу лица, заемащи публични длъжности, не е установен такъв. За да не гадаем за тези причини, в новия законопроект на Сметната палата трябва да дадем възможност на лицето, което е подало сигнала и което е получило решението, с което не е установен конфликт на интереси, да има възможност да го оспори по съдебен ред. Подаването на сигнал за конфликт на интереси винаги е свързано със съмнение за някаква получена имотна облага, включително и в големи размери, от лицето, срещу което е подаден сигналът. В тази връзка е възможно в някои случаи да става дума дори за корупционни престъпления. Именно затова ние считаме, че по аналогия с новосъздадената процедура – и в чл. 213, ал. 1, и в чл. 243, ал. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс, които Народното събрание прие месец юни 2023 г., и тук би следвало да дадем възможност на лицето, което е подало сигнал, получило е защита, направило е всичко възможно да съдейства на Сметната палата, но е получило едно решение, с което просто то е уведомено. Не знам дали сте виждали тези решения, те са изключително лаконични и бланкетни, в два реда – органът е посочил, че липсва конфликт на интереси. Ами тогава би следвало по аналогия с чл. 213 и чл. 243 от НПК да дадем възможност на лицето най-малкото да обжалва по съдебен ред това решение на Сметната палата. И сме посочили един едномесечен срок, бърз едномесечен срок, в който съдът да се произнесе, така както се произнася в закрито заседание и по отношение на жалбите за отказ от образуване на досъдебно производство. Считаме, че само тогава бихме могли да постигнем по-прозрачна дейност на Сметната палата – такава, каквато уж ни се предлага. На следващо място, държа да Ви посоча, че в случаите, когато органът, който е установил конфликт на интереси, решението е влязло в сила и следва – и по предлагания законопроект, и по сегашния закон – лицето, по отношение на което е установен конфликт на интереси, да бъде освободено, понякога се оказва, че това лице заема изборна длъжност, да кажем, кмет или общински съветник. В този случай какво се прави през последните две години, каква е практиката на досегашния орган КПК? КПК изпраща едно писмо до Общинската избирателна комисия за нейното решение – че е влязло сила и така нататък, и Общинската избирателна комисия следва да се събере и да се произнесе с едно решение, че освобождава лицето от длъжност. Да, ама не. Имаме даже един пример миналата година с един кмет на община Вълчедръм, ако трябва да сме точни. Изпратено е съобщението – писмото от КПК, до Общинската избирателна комисия. Два пъти Общинската избирателна комисия приема решение, че това лице няма да бъде освободено от длъжност като кмет. Не ги коментираме решенията на Общинската избирателна комисия. Тя е създадена и формирана на политически принцип. Но по сегашния закон органът, установил конфликт на интереси, няма възможност да оспори по съдебен ред това решение на Общинската избирателна комисия, дори то да е незаконосъобразно по ред причини. Именно затова с така направеното предложение от нас ние създаваме възможност Сметната палата, която се очаква да установи конфликт на интереси, да може да оспори по съдебен ред – да се приеме, че тя е заинтересовано лице, и да оспори по съдебен ред решението на този орган – да кажем, Общинската избирателна комисия, с което тя всъщност отказва да освободи лицето от длъжност. Считаме, че това е изключително важно. Ще се позова отново на актуалната справка, която ми е дадена от КПК. Това е и причината, поради която през 2024 г. са влезли в сила 11 решения за установен конфликт на интереси, а лицата, които са освободени, са само 5. По същия начин за 2025 г. са влезли в сила 12 решения на КПК за конфликт на интереси – освободените лица са само 4. Тоест не постигаме крайния ефект от цялата тази дълга процедура по установяване на конфликт на интереси, а именно лицето да бъде освободено от длъжност. Следващото предложение, което ние сме направили, е свързано със санкциите, които се налагат на лицата. При установяването на конфликт на интереси в сегашната законова уредба, която действа през последните две години, лишаването от… всъщност отнемането на трудово възнаграждение в полза на държавата е в едни смешно ниски граници. Оказва се, че лицето, извършило нарушение на забраната за конфликт на интереси, трябва да върне обратно полученото от него възнаграждение, но забележете – само дневното нетно възнаграждение за дните, в които съответният орган е установил конфликт на интереси. Какво означава това? Ще Ви дам дори един пример. По отношение на едно лице, във връзка с което е установен конфликт на интереси от негова страна с решение на КПК, сумата, която то трябва да върне от нетното дневно трудово възнаграждение, е точно 1248 лв. А сумата, посочена в мотивите на решението, с която се е обогатило свързано с него лице, във връзка с което има конфликт на интереси, е 92 000 лв. Когато си придобил 92 000 лв., как постигаме наказателната репресия по този закон с една санкция от 1248 лв.? Никак! Именно затова нашето предложение е: когато имаме установен конфликт на интереси по отношение на едно лице, заемащо така наречената висша държавна длъжност, или публична длъжност, то да връща полученото от него трудово възнаграждение – ако трябва да сме по-прецизни, да се отнема в полза на държавата неговото трудово възнаграждение, от момента на заемането на длъжността до момента на извършване на действието, което представлява конфликт на интереси. Това за нас би помогнало за по-ефективно събирани имуществени санкции. Защо го казвам? Защото отново по справката, която съм получил от КПК, забележете, че размерът на общо наложените имуществени санкции за 2024 г. са скромните 207 620 лв. За 2025 г. дори общият размер на тези имуществени санкции намалява – той е само 199 000 лв. Ами няма как да борим конфликта на интереси, когато се оказва, че – ако погледнем, 11 решения с 207 000 лв., общият размер на глобите и санкциите, да кажем, е 20 000 лв., а пък в един случай, който Ви цитирах, който е реален случай от миналата година, лицето се обогатило поне с 91 000 лв. Затова именно ние предлагаме да бъде увеличен периодът, в който лицето трябва да връща своето трудово възнаграждение. На следващо място, в § 4 сме направили някои допълнения, свързани с публичността на дейността на Сметната палата и по-конкретно на регистрите, които се предлага от вносителите да води. Разбира се, аз изразявам съмнение, че вносителите от ГЕРБ ще борят конфликта на интереси. И поне според мен те именно затова са включили регистри, които не дават съществена информация за дейността на Сметната палата, която ще бори конфликта на интереси и ще превентира корупцията. Би следвало в тези регистри да бъдат включени две много важни обстоятелства, много важна информация, която би следвало да бъде публична: на първо място, регистър за лицата, по отношение на които са влезли в сила решения за установяване на конфликт на интереси; и на второ място, за лицата, по отношение на които са съставени актове за установяване на административни нарушения, и за лицата, по отношение на които са влезли в сила наказателни постановления – например, че не са си подали годишните имуществени декларации. Защо го казваме? Защото както настоящият закон, така и промените, които се предлагат в Закона за Сметната палата, са несправедливи и дискриминационни. От една страна, всички ние с Вас сме лица, заемащи публични длъжности, и трябва да подаваме годишни имуществени декларации, които са публични. И носим всички негативи от това. И това е законосъобразно. От друга страна, когато е установен конфликт на интереси по отношение на такива лица, когато са наложени глоби, имуществени санкции и са издадени наказателни постановления, се оказва, че вече не трябва да има публичност. Това не помага за доверието на обществото в този орган, който би следвало да превентира корупцията и да установява конфликт на интереси. Именно затова ние считаме, че е изключително важно тези регистри да бъдат публични, тази информация да се събира и да бъде обявявана на сайта на Сметната палата. По отношение на следващото предложение, което сме направили в § 22. Ако видите в чл. 124 текста на ал. 1, там е описано какви доклади внася Сметната палата – най-общо казано, отчетни доклади за извършените анализи, методологии и тем подобни неща, които нямат отношение към една изключително важна дейност, която вносителите искат да вменят на Сметната палата, а именно дейността по установяване на конфликт на интереси, по установяване на несъвместимост и произнасяне по подадените сигнали. При положение че ние имаме подавани сигнали за конфликт на интереси – отново ще отворя справката, която ми е предоставена от КПК, ако за 2024 г. са 454 сигнала, а пък за 2025 г. са 576 сигнала, всички Вие се чудите какво се е случило с тези сигнали: образувани ли са проверки, образувани ли са производства за конфликт на интереси, какво е произнасянето, какви санкции са наложени, колко пари са събрани, колко лица са отстранени от длъжност и така нататък? Цялата тази информация аз я получих въз основа на мое искане по реда на чл. 139 от Правилника и тя е синтезирана и систематизирана като статистика. Но считам, че не това е правилният ред за предоставянето и обобщаването на тази статистическа информация от страна, да кажем, на Сметната палата. Не би следвало Сметната палата да чака някой народен представител изрично да поиска тази информация – плюс това знаете, че тя, когато е по реда на чл. 139, не е публична, не присъства на нашите профили в сайта на Народното събрание – а би следвало да задължим Сметната палата ето тази цялата информация, която е статистическа (показва я), за нейната дейност: подавани сигнали, производства, резултата от тях, ефекта от тях, да бъде включена в доклад, който да е ежегоден и който Сметната палата да представя в Народното събрание за разглеждане и обсъждане. Разбира се, не персонална информация, не информация за индивидуалните производства, а просто информация за нейната дейност. Така вносителите от ГЕРБ няма да се чудят две години дали Законът за противодействие на корупцията, който те приеха заедно с ПП-ДБ и ДПС, работи, защото се оказва, че той не работи. Така те няма да се чудят оттук насетне дали техният кадър, който е председател на Сметната палата, за чийто избор гласуваха и ПП-ДБ, и ДПС, ако помните, през лятото на 2023 г., като част от сглобката, дали той ще си свърши работата да ръководи дейността по установяване конфликт на интереси и превенция на корупцията. С такива доклади би следвало това да стане ясно много, много по-рано, затова ще призовем за подкрепа на това предложение. В § 6 са последните наши предложения, които ние сме внесли. Те, разбира се, са свързани с увеличение на глобите. Забележете нещо много интересно, което са предложили вносителите от ГЕРБ: ако едно лице, заемащо публична длъжност, не подаде годишната имуществена декларация, то се наказва с глоба в размер на 1750 евро. Причината в 100% от случаите едно лице да не желае да подаде имуществена декларация, е, за да се опита да укрие то имущество, което, разбира се, е на много по-висока стойност. И именно затова такъв размер, който е предложен от вносителите – 1750 евро, за нас е изключително смешен, той не показва реална борба срещу корупцията и евентуално незаконно придобито имущество. Още едно нещо. Ако прочетете Законопроекта в тази му част – новосъздадената Глава петнадесета и чл. 134, може би ще установите, че дори да не е подало едно лице, заемащо публична длъжност, своята годишна имуществена декларация, освен тази смешно ниска глоба от 1750 евро няма никакви други действия, които да бъдат предприети срещу него. А най-важното действие в такива случаи, когато не е подадена годишна имуществена декларация от такова лице и очевидно са налице индиции, че то желае да не обяви публично притежавано от него имущество, тогава ние сме предложили следния текст, че „неподаването на декларация е основание за извършването на проверка на имущественото състояние на лицето“, защото следва да има и репресия от страна на държавата срещу едно такова лице. И последното предложение, което предлагаме ние – тук държа да посоча, господин Председател, че има една техническа грешка – предложената от нас промяна не е в чл. 135, последната наша...

23-ти параграф, буква „в“. Ако отворите моето предложение, членът не е 135, а е 136. Това е едното, господин Председател. То е свързано със случаите, когато Сметната палата ще изисква информация от едно юридическо лице – дали ще е фирма, дали ще е някакво НПО, дали ще е някакво юридическо лице с нестопанска цел – и то отказва да предостави тази информация. Добре, има една предложена глоба от 500 евро, но ако това юридическо лице е някаква празна фирма или сдружение, което няма имущество, тогава тази имуществена санкция е несъбираема. Според нас по-правилният подход е да се налага не на самото юридическо лице, а на представляващия юридическото лице, защото именно представляващият юридическото лице е получил искането от Сметната палата и именно представляващият юридическото лице не желае да съдейства на Сметната палата. Именно затова ние сме направили предложение представляващият юридическото лице да носи тази санкция. И във връзка с това предложение бих желал да направя една редакционна поправка, а именно в същия чл. 136, ал. 3 думите „имуществена санкция“ да се заменят с думата „глоба“, защото подходът, който е избран…

В текста на вносителя.

Точно така. Думите „имуществена санкция“ да се заменят с думата „глоба“.

Да, ето го. Думите „имуществена санкция“ да се заменят с думата „глоба“. И обяснявам защо. Защото в нашето предложение ние предлагаме представляващият юридическото лице да бъде наказан, когато това физическо лице… Трябва да е „глоба“, а не „имуществена санкция“. Това е била идеята.

Да. Благодаря Ви, господин Председател. Това са нашите предложения. Призоваваме за подкрепа. Считаме, че те биха довели до по-реална борба срещу конфликта на интереси. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Да взема ли листа, или да си остане тук?

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Аз ще се изкажа по параграфи 25 и 26 във връзка със закриването на Комисията за противодействие на корупцията, отмяна на Закона за противодействие, респективно уреждане на правните последици. Мисля, че отново е време да кажем, че беше направена голяма грешка във връзка със създаването на Комисията за противодействие на корупцията по една причина – смесването, както беше казал и преждеговорившият… Той, така, има претенции за много компетентност, но мисля, че…

Опа! Ааа! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…ааа…

Ааа! (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

…смесването на наказателноправните аспекти на корупцията с административноправните аспекти е неправилно. И тази неправилност беше претворена в Закона за противодействие на корупцията. И сега, след почти две години, се търси някак си да се реши този проблем. В 2008 г., когато може би четирима народни представители от тази легислатура са били народни представители, си спомнят (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) първите усилия за приемане на Закона, който трябваше да уреди какво се случва с конфликта на интереси. Мисля, че и към днешна дата, десетилетия след това, можем да кажем: конфликтът на интереси не е престъпление, превенцията на корупцията не е престъпление. И да се казва, че няма нужда от превенция, е грешка. Наказателноправните аспекти на тази дейност, когато вече е осъществена, разбира се, трябва да бъдат борени с наказателноправни средства. Но създаването на орган, който, така или иначе, не беше учреден, защото не се намери политическа воля, дори се стигна до това да бъде изменена Конституцията за това, което Конституционният съд обяви за противоконституционно, беше напомняно много пъти на вносителите от Четиридесет и деветото събрание, сега се търсят начини да бъдат заличени последиците. Комисията, която не беше създадена, ще бъде закрита, Законът ще бъде отменен. Въпросът е как България се бори с корупцията, как превентира тази неприятна дейност, как се предотвратява конфликт на интереси и как да минимизираме тези явления в обществото. И този разговор не приключва със закриването на Комисията, която не беше създадена, и с отмяната на Закона. В този смисъл ми се струва, че тепърва започва честният разговор за това. И не можем да очакваме конфликтът на интереси да бъде третиран като престъпление. Мисля, че това е неправилно. Благодаря.

Независимо правосъдие – това са двете най-страшни думи за членовете и лидерите на ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“. Това са двете думи, срещу които е мобилизирана цялата им правна, юридическа, физическа и политическа мощ, и смисълът на тяхното политическо съществуване. Затова и това, което наблюдаваме, е главен прокурор, който отказва да освободи поста си, защото иначе има риск от независимо правосъдие, което да търси сметка и да се носят отговорности за престъпленията и кражбите. Затова имаме ВСС с изтекъл мандат, който единственото, което прави, е да слушка. Затова и Законът за съдебната власт, с който от коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ предлагаме промени, за да може да има независим избор на нови членове на ВСС, не се движи в това Народно събрание, нито в предходните Народни събрания, доколкото ГЕРБ и „ДПС – Ново начало“ имат контрол върху това. Затова и днес гледаме на второ четене скоростно закриване на Антикорупционната комисия – не защото тази комисия беше реформирана и показа, че не може да работи, напротив, а защото ГЕРБ и ДПС не могат да изпълнят, дори не могат да се опитат да се престорят, че изпълняват реформа на Антикорупционната комисия. Истината, драги зрители и граждани, е, че Антикорупционната комисия така и не беше реформирана! Параметрите на тази реформа от Плана за възстановяване и устойчивост, одобрени от Европейската комисия, от независими експерти, които дойдоха и казаха: ето това е стъпка за независимо правосъдие, които експерти нямат зависимости, нямат обвързаности, нямат вътрешнополитически съображения, защото не са от нашата действителност, където всеки се държи с някой компромат в някоя шкафче, дойдоха и казаха: ето това е стъпка, която може да помогне на България да постигне независимо правосъдие. Вместо това Борисов и Пеевски и всичките им придружни депутати направиха всичко възможно, за да няма реформа на Антикорупционната комисия: блокираха процедурите, отказваха законодателството да се движи с необходимите темпове. И сега единственото спасение, което им е останало, за да не им търсят сметка от Брюксел, защото те знаят какво значи независимо правосъдие, включително на експертно ниво, е да закрият този орган, не да се опитат да го реформират. Лъжа е, че тази комисия някога е била успешно реформирана. Защото ръководството начело на тази комисия са същите онези послушни кадри, които ги държат по някакъв начин в зависимости, за да изпълняват политически поръчки. И 2025 г. беше пълна с примери за такива политически поръчки. Ние, представителите на опозицията, много добре знаем как изглеждаха тези политически поръчки. Заплахите срещу свидетели, че ако не лъжесвидетелстват срещу кметове на опозицията, ще бъдат вкарани в ареста и дори семействата им няма да ги разпознаят. Това е ръководството на тази Антикорупционна комисия, която не желаете да реформирате, защото така Ви е удобно! Защото Ви е страх от независимо правосъдие! И какво предлагате вместо това? От ГЕРБ и ДПС предлагат да закрием Комисията, но така проблемите няма да изчезнат. Те просто ще се преместят в други структури на държавата, също толкова нереформирани. Архивът например на Антикорупционната комисия да отиде в ДАНС, който също няма легитимно ръководство, която комисия също е дълбоко нереформирана и действа отново по незаконен начин, не в интерес на българските граждани и българската сигурност. Разследването да се било върнело в следствието, което, нека припомним и да стане ясно, все още е под контрола на господин Сарафов, който отказва да освободи незаконно окупирания от него стол на главен прокурор. Това не е решение на проблемите, което предлагате, колеги! Вие просто се борите за собственото си оцеляване и за това да не Ви бъде потърсена истинска, съдебна и правосъдна отговорност за това, което правите, от независимо правосъдие!

Господин Председател, първо, обръщам се към Вас – уточнявайте за народните представители, че се намираме на второ гласуване. Не стана ясно по кой параграф се изказва преждеговорившата Лена Борислава. Четири години е народен представител, явно още не е научила Правилника и на кое гласуване сме. Причината да взема реплика, госпожо Бориславова, е, защото не съм съгласен с Вашето изказване. То е плод на политическа шизофрения. Законът за противодействие на корупцията и дейността на така наречената Антикорупционна комисия беше приет от Народното събрание на 21 септември 2023 г. Можете ли да излезете в дуплика и да посочите как гласувахте лично Вие за този законопроект на две четения, как гласува цялата Ви парламентарна група от ПП-ДБ тогава, като част от договорката за тъй наречената Конституционна съдебна реформа, която претърпя впоследствие крах в Конституционния съд именно по жалба от ВЪЗРАЖДАНЕ? Значи, когато Вие управлявате с ГЕРБ и ДПС, те са добри, когато се договаряте с тях да изберете Димитър Главчев за председател на Сметната палата, което се случи юли, ако не ме лъже паметта, 2023 г., и Вие лично го подкрепихте, госпожо Бориславова, това назначение – тогава те бяха добри и господин Димитър Главчев беше добър, а сега, когато той ще трябва да бори корупцията и конфликта на интереси, според Вас вече е лош? Ако може, в дупликата да посочите защо, когато управлявате с ГЕРБ и ДПС и подкрепяте всички техни решения, които е пределно ясно – и на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, и затова тогава сме гласували „против“ – и за избирането на господин Главчев за председател на Сметната палата, която няма да направи нищо, за да превентира корупцията и за да бори конфликта на интереси, и когато гласувахме против този Закон за противодействие на корупцията, който Вие подкрепихте и който не работи две години, и който е израз на формалната, мимикрираща борба срещу корупцията от страна ГЕРБ и ДПС – тогава нямате никакъв проблем, а сега излизате да говорите празни приказки, за да се опитате да убеждавате Вашите симпатизанти как сте претърпели един огромен катарзис и вече това, което се предлага от Вашите коалиционни тогава партньори ГЕРБ и ДПС, всъщност сега е лошо. Така че, моля Ви да излезете и в дупликата да обясните на българския народ Вие всъщност присъствате ли в тази зала, или не присъствате в тази зала.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Бориславова, Вашата граница на лицемерието просто няма край! На първо място, както каза и господин Петров, Законопроектът за КПК в крайна сметка сме го правили заедно. В момента Вашите коалиционни партньори от ДБ също имат законопроект, с който се преустановява съществуването на тази комисия – те имат една идея, ние имаме друга. Очевидно с падането на това мнозинство от сто и шестдесет депутати по решение на Конституционния съд нямаме гарант за политически неутралитет. Вие говорихте как тази комисия е бухалка, как се използва срещу Ваши кметове. В момента излизате тук и говорите против нея. Вие как говорите за справедливост и правосъдие, когато Вие организирахте ареста на лидера на опозицията?! Вие Кирил Петков в момента как не Ви е срам да го оставите сам на пангара да ходи по дела, да се защитава?! Къде са Асен Василев, къде е Бойко Рашков, къде сте Вие?! Шест часа сте били в неговия кабинет! Вие участвали ли сте в това решение – лидерът на опозицията да бъде арестуван, за Севдалина Арнаудова, за Влади Горанов – незаконен арест? Това ли Ви е правосъдието – да се разправите с Вашите политически опоненти?! Видяхме Ви Вас – пуделите, пачките. За какво правосъдие говорите!? Срамота! (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Уважаеми колеги, нека отговоря на въпросите Ви. (Реплика от ГЕРБ-СДС: „Давай!“) Така. Сега, да разкажем хронологията на създаването на Антикорупционната комисия. Антикорупционната комисия възниква като необходимост, защото години наред България – по управлението на ГЕРБ, разбира се, не успява да покаже, че има достатъчно силна воля за противодействие на корупцията със съществуващите органи и институции. Осъдителни присъди за корупция, макар да е абсолютно видима за всички български граждани, така и така прокуратурата и съдът не успяват да установят. И заради това се стига до необходимостта и препоръките на редица независими външни експерти, че трябва в България да се създаде независимо тяло, което да може да бори корупцията и да се опитва да противодейства. Именно така възниква необходимостта от създаването на предшествениците на Антикорупционната комисия и по-късно се трансформира в органа, който имаме в момента. Последният етап по съществуването на Антикорупционната комисия са реформите, записани в Плана за възстановяване и устойчивост, записани от кабинета Петков. Това са реформи, които са изработени съвместно с експерти от Европейската комисия, които целят да гарантират именно това – че Комисията, когато бъде избрано нейно ново ръководство, снабдена с разследващи функции, ще може да помогне за това България най-накрая да се приближи по-близко до идеята за независимо правосъдие. Ново ръководство, колеги – и всички, които се изказвахте преди мен в тази зала, както знаете, не беше избрано. То не само че не беше избрано, но имаше една вяла процедура, при която бяха нарушени всички правила – в разгара на едно лято, въпреки нашето активно противопоставяне да се опорочава процедурата по този начин, и накрая дори там не успяхте да се разберете – Пеевски и Борисов, и компания, кого да сложите начело, и заради това просто процедурата забуксува. И така отново не се стигна до избор на ново ръководство, за да може да остане начело Антон Славчев, с когото си има тайни срещи – всяка седмица, редовно, между лидерите на Вашите две формации. Това е причината, поради която Вие не желаете да има Антикорупционна комисия. Аз не се отдръпвам по никакъв начин и не отричам, че подкрепям необходимостта от реформа на Антикорупционната комисия, но по начина, по който е записано в Плана за възстановяване и устойчивост. И друго нещо, което ще Ви кажа, колеги: в момента, в който закриете тази комисия по-късно днес, защото Вие сте решени независимо правосъдие у нас да няма, България ще трябва да връща пари, колеги, защото частично сме усвоили такива за тази реформа и ще трябва да връщаме пари. Бюджетът на държавата отново ще бъде ощетен заради Вашия страх от независимо правосъдие. Българските граждани ще продължат да плащат за това, че ГЕРБ и ДПС не могат да се докоснат до идеята за това да има независим ВСС, независим антикорупционен орган и независим главен прокурор.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Моето изказване е във връзка с § 25 и следващия основно – „Преходни и заключителни разпоредби“. Законопроектът за закриването на Комисията за противодействие на корупцията се движи, както виждаме, ударно и бързо в последните дни на това Народно събрание. Като че ли се натрупват доста действия – както на изпълнителната, така и на оставащото вече без мнозинство, може би бивше мнозинство, управляващо в това Народно събрание, за приемане на промени, които, меко казано, е неподходящо да се приемат в подобна обстановка. Закриването на Комисията за противодействие на корупцията, както се изказах миналата седмица и при първото разглеждане на Законопроекта, има няколко основни аргумента, включително вчера слушах поредните такива от медиите – че този орган не работи, не функционира пълноценно, затова трябва да бъде закрит. Както казах, тук не се прави основополагащото разграничение между това как един орган функционира на практика, спрямо това как той би трябвало да функционира според неговата уредба – разграничение, което е водещо от устоите включително и на конституционната уредба. Когато се създава един орган, той не се създава intuitu personae, съответно той не се закрива спрямо това как той функционира. Така че аз не искам даже и да се спирам на дебата „Бухалка ли е КПК и закриваме ли я, защото ни е неудобна, или не“. Всъщност ние го правим затова. Очевидно е, че на някого му е неудобно да има Комисия за противодействие на корупцията. Същите тези политически сили, които саботираха нейната независимост и избора на нейно независимо ръководство, в момента искат да я закрият. Както казах, създават сами предпоставките да бъде закрит един орган, който просто на тях не им е удобен. Това, което трябва да посочим обаче, е защо аз и нашата парламентарна група ще гласуваме против тези параграфи. Всъщност със закриването на Комисията за противодействие на корупцията изчезва единен орган за координация и контрол на превенцията и борбата с корупцията в България. Дейностите се разпределят между Сметната палата – относно установяване конфликти на интереси и деклариране на обстоятелства... Няма да навлизам отново в аргументите защо Сметната палата не трябва това да го прави – очевидно е, че не трябва. И също така част от дейностите – относно разследващите функции, се прехвърлят към следствието, оперативните се прехвърлят на служителите към ГДБОП в Министерството на вътрешните работи, а пък архивът отива в ДАНС. Тоест не само че се премахва всякаква координация и контрол като механизъм за борба с корупцията, ами всичко, което, макар и малко, е свършено дотук, се разбива и унищожава. По този начин, аз бих казал, че ние се връщаме поне 20 години назад в политиката на държавата за борба с корупцията. В годините е имало много препоръки. Аз си направих труда да разгледам материали както на Съвета на Европа – Венецианската комисия, така и на групата ГРЕКО към Съвета на Европа – с държавите от инициативата за борба с корупцията, така и на Европейската комисия. Всички те започват от една изходна позиция – България, прокуратурата и МВР не са ефективни в борбата с корупцията, нито следствието. В момента ние казваме, че КПК не е ефективна, затова ще върнем в МВР и следствието борбата с корупцията. Да, но в момента, ако трябва да направим, преди мен изказващите се вече го направиха, една ретроспекция в какво състояние в момента е прокуратурата – ами тя им е изпълняващ функциите, който от Върховния касационен съд и от редица други съдилища не го признават за такъв. Имаме едно следствие, което, макар да е уредено на конституционно ниво, то всъщност е подчинено на прокуратурата, на същата тази прокуратура, която в момента не е легитимна по начина, който изисква Конституцията на България. И в тази връзка ние ще кажем на всичките ни европейски партньори – Съвета на Европа, Европейския съюз – в лицето на различните негови органи: ние връщаме нещата в изходна позиция, но ги връщаме в още по-лошо състояние, в което те са били тогава, защото поне тогава имаше легитимно избран главен прокурор и не беше поставен този въпрос. Тоест ние имаме една деградация на правовата държава и деградация на борбата с корупцията, включително и на върховенството на закона, с приемането на този закон. И тук не само че... За мен следващите плащания по Националния план за възстановяване и устойчивост могат да бъдат отказани, защото реформата с корупцията беше ключова – Реформа № 2, и всъщност тя имаше два етапа – Етап 218 и Етап 220. Етап 218 включваше създаването на КПК, етап 220 – нейното ефективно включване в работа, тоест избиране на независимо ръководство. Ние в момента се връщаме на нещо, което сме отчели за изпълнено, но всъщност ние вече го отменяме. Ние се връщаме и на предишния етап – отменяме самото създаване на КПК. И ако в момента Комисията ни е задържала приблизително 367 милиона евро до момента за това, че ние не сме избрали ръководството на тази комисия, с нейната отмяна и закриване ние рискуваме всъщност да няма изобщо следващо плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост, както стана дума, и възстановяване може би на получени средства. И тук става дума за много по-всеобхватни измерения на този акт, отколкото само в полето на правосъдието и борбата с корупцията. Нещо повече, това управляващо мнозинство много се гордееше, че постмониторинговият механизъм за закрила правата на човека от Съвета на Европа беше отменен спрямо България, въпреки че той беше отменен спрямо България десетки, тоест може би 15 години след държави като Румъния и други. Със закриването на Комисията за противодействие на корупцията, както и с някои други актове на Народното събрание и на изпълнителната власт ние напълно създаваме основания този механизъм да бъде възстановен за България. И трябва да кажем, че това няма да е прецедент. Има държави като Унгария, за които този механизъм е възстановен, след като веднъж е отменен. Това, което искам да кажа в заключение – както казах, мога да цитирам конкретни становища на Европейската комисия, на Венецианската комисия и други, не мисля, че това в момента е необходимо за този дебат, затова аз ще обобщя – с този акт ние се връщаме много години назад в институционалната и изобщо в държавната политика в борбата с корупцията. И бих казал, че ще бъдем един от прецедентите в Европа за държава, която е постигнала някакъв напредък и сама го е заличила. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги, моето изказване ще бъде по наименованието на Закона, § 1, § 4, § 7, § 16, § 20 и § 36. Колеги, както по време на дебата за първо гласуване на Проекта на закон за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, ние изразихме много ясно позицията, че предлаганото и подкрепяно от мнозинството решение е концептуално грешно. Какво се предлага? Предлага се да се закрие Комисията за противодействие на корупцията и две от основните нейни функции, а именно проверката на съответствието на имуществените декларации на лицата, които заемат висши публични длъжности, и проверката за установяване конфликт на интереси да бъдат възложени на Сметната палата. Считаме, че тези две разрешения са грешни и ще имат отрицателен ефект както върху публичния живот, така и върху упражняването на правомощията на Сметната палата – ще влошат нейния институционален капацитет. Защо твърдим така? Сметната палата е един от малкото конституционно установени органи в Република България. Нейните правомощия са много ясно очертани в Конституцията на Република България, а именно чл. 91, ал. 1, която казва: „Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета“. Сметната палата е създадена с новата Конституция на Република България като част от важното демократично устройство на държавата, което е свързано с осъществяване на независим одит при разходването на публичните финанси. Възстановена е така наречената върховна одитна институция. Българската Сметна палата е част от международните върховни одитни институции и като такава тя е длъжна да спазва съответно международно установените стандарти за това. Устройството и функциите на Сметната палата са уредени на законодателно ниво и от Закона за Сметната палата е много ясно следното: Сметната палата не може да осъществява одит върху собствената си дейност. Именно затова в Закона за Сметната палата е казано, че годишният финансов отчет на Сметната палата се одитира от независима комисия, която се избира в рамките на Народното събрание и се включват двама регистрирани одитори. Какво означава това, колеги? Че на практика функцията по установяване на конфликт на интереси, по проверка на съответствието на имуществените декларации няма като дейност да бъде подложена на независим одит. Това създава една голяма сива зона, която е в конфликт и не помага за доброто действие на Сметната палата и съответно за законосъобразното, публично, прозрачно и отчетно осъществяване на тези дейности. В тази връзка ние сме направили и запитване до INTOSAI – това е Международната организация на върховните одитни институции. За съжаление, предвид скоростното Ви препускане през законодателния процес, краткия срок за предложения между първо и второ четене, незабавното гледане в пленарната зала няма да можем своевременно да получим това становище и рано или късно през годините ще дойде най-вероятно преразглеждане на това решение. Това, което правите Вие, колеги от ГЕРБ – всъщност се връщате исторически към едно решение, законодателно разрешение, което Вие сте отменили. Нека да припомним. Да, Сметната палата през времето се е занимавала с проверката на декларациите, за съответствието на декларациите на лицата, които заемат висши държавни длъжности. Тази функция е възложена със Закона за публичност на имуществото на лицата, заемащи висши държавни длъжности, през 2020 г., но, колеги, Вие – от ГЕРБ, сте го отменили това законодателно решение през 2018 г. със Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество. Тоест връщате ни към старо, установено от Вас, неработещо положение. И за да се влоши това положение, възлагате на Сметната палата допълнителна, нова функция, с която тя исторически никога не се е занимавала, а именно проверката и установяването на конфликт на интереси. Така че това е една привидна реформа. Вие със своите действия не създавате условия за противодействие и борба с корупцията, напротив – замитате проблеми, създавате институционален хаос и вместо законодателни решения за противодействие на корупцията Вие приемате разпоредби, които ще доведат до съдействие и прикриване на корупцията. И за да илюстрирам, че Вие не знаете в дълбочина какво правите, ще приключа моето изказване с коментар относно § 36 от Законопроекта, който ние ще разглеждаме на второ гласуване. В него казвате, че Сметната палата е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Комисията за противодействие на корупцията. Колеги, това на практика казва, че Сметната палата ще трябва да става правоприемник на задълженията, които произтичат включително и с оглед на незаконосъобразни действия на КПК по Закона за отговорността на държавата, за обезщетение на държавата и общините за незаконни действия. И става следният парадокс: Сметната палата ще трябва да се явява по дела, за които държавата отговаря, за незаконните действия на КПК във връзка с досъдебното производство тогава, когато е извършвала такива. А същевременно тези функции отиват към Главна дирекция „Организирана престъпност“, а част от документацията по тях отива в ДАНС. Мога да пожелая късмет на колегите от Сметната палатата, които ще трябва да се оправят в този хаос. Ние няма да подкрепим нито един от така представените параграфи. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Не съм съгласен с изказването Ви, госпожо Йорданова, защото това, което Вие казвате, е, че недоволствате срещу ГЕРБ, че реално връщат положението с конфликта на интереси и превенцията на корупцията с 20 години назад, но всъщност Вие сякаш не се съсредоточихте върху това да посочите защо според Вас досегашният ред работи. И в тази връзка искам да Ви напомня, че Вие лично, когато се приемаше сега действащият Закон за противодействие на корупцията – на 21 септември 2023 г., Вие лично гласувахте „за“, и то по неговите параграфи от 53 до 65, които са свързани с дейността именно по установяване на конфликт на интереси. И въпреки че лично Вие сте гласували „за“ – сега проверих, само плюсчета са на стенограмата – Вие не посочихте по никакъв начин защо според Вас тази реформа, която се предлага, е калпава, няма да работи и така нататък, а защо тази, която Вие лично подкрепихте, е работеща и дали е работеща въобще. Защо не си направихте труда да се снабдите с информация от Комисията за противодействие на корупция, за която лично Вие гласувахте „за“ – за нейната работа по новия закон, как тя работи? Вие казахте, че тя трябва да изплаща само обезщетения по ЗОДОВ. Защо не споменахте, че преминават и задълженията по загубените дела? А знаете ли колко са задълженията по загубени дела от КПК за последните две години, най-често за адвокатски разноски? Да Ви кажа ли? 1,9 млн. лв. за 2024 г. и 1,2 млн. лв. за 2025 г. Тези разноски също трябва да ги плаща сега Сметната палата – за действията и бездействията на Комисията за противодействие на корупцията. Защо не споменахте, че по Закона, който лично Вие гласувахте, така го изпълнява КПК, че от 55 отказа на прокуратурата да образуват досъдебни производства за корупция срещу лица, заемащи публични длъжности, Комисията за противодействие на корупцията не си е направила труда да обжалва нито едно? Това е само за 2025 г. Не е обжалвала нито един отказ на прокуратурата да образуват досъдебно производство срещу лице, заемащо, както казвате Вие, висша държавна длъжност, или публична длъжност! Казвайте ги тия работи, за да знаят хората, когато Вие подкрепяте някаква реформа на ГЕРБ и ДПС, а след това се отричате от нея, да знаят хората просто как работите Вие тук и че говорите едно, а правите съвсем различно. И че не трябва да Ви слушат какво говорите, а да Ви гледат как гласувате, госпожо Йорданова.

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Йорданова, моля да припомните на залата, че сме имали различни законодателни предложения през изминалите години по темата и проблемите на борбата с корупцията и конфликта на интереси още в Четиридесет и петото и Четиридесет и шестото народно събрание. Тогава, като „Демократична България“, сме били инициатори на законопроекти за разделянето на тогавашната Комисия за противодействие на корупцията и отнемането на незаконно придобитото имущество, освобождаването от оперативно-издирвателните функции, които и тогава се използваха като инструмент за политическа репресия и превръщането на органа в орган за установяване на конфликт на интереси и публичност на имуществото на лицата, заемащи публични длъжности. Също така, тъй като не мога директно да запитам колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ в репликата към Вас, обърнете внимание, че аз не съм видял и Вие не сте видели нито един работещ модел, който от ВЪЗРАЖДАНЕ да са предложили за борба с корупцията. Ако нещо са предлагали, то е било винаги в интерес на прокуратурата и следствието. Повтарям, в интерес на прокуратурата и следствието, които са нереформирани (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ) и които продължават да тровят със злоупотребите с власт нашия политически живот, без да носят каквато и да е отговорност. Така че, когато се държат такива високопарни речи от трибуната, нека се обърнем към собствената си парламентарна група и да видим на какво реално сме вносители като идеи и като законопроекти. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колега Петров, действително политиците трябва да се съдят не само по думите и гласуванията, но и по политическите действия. Моето политическо действие, моята оценка на досега действащия модел е много ясно посочена в Законопроект № 51-554 01-170 от 29 септември 2025 г. Политическата оценка е ясна, че КПК не работи, сгрешена е като модел и трябва да бъде закрита. И сме предложили нашето политическо решение за тази ситуация. А това, което Вие направихте във Вашата реплика и във Вашето поведение, е да направите един чудесен заслон в дебата на ГЕРБ, защото атакувате останалата част от опозицията вместо управляващите, които се опитват да наложат поредното безумие. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ. Народният представител Петър Петров иска лично обяснение.)

Госпожо Йорданова, когато присъствате в тази зала, Вие трябва да присъствате и духом, не само телом. Трябва да слушате какво се говори от тази трибуна. Направих изказване, което започнах със следните думи – ще Ви ги повторя, защото явно не сте ги чули: ГЕРБ да борят корупцията, е оксиморон и е абсурдно нещо. Може да проверите стенограмата. 27 минути разкритикувах псевдореформата, която нарекох фиктивна мимикрия – реформата на вносителите от ГЕРБ, която е подкрепена от ДПС. 27 минути ги критикувах, защото те не борят корупцията. Те подкрепят корупцията, както по досегашния ред с Комисията, която не работи вече две години и три месеца, която лично Вие подкрепихте. Подкрепихте и КОНПИ, между другото, но и за там си мълчите, защото и КОНПИ не работи. Кога ще я закрият, кога ще я преобразуват? На следващо място, държа да Ви посоча, че понеже не слушате какво се говори от тази трибуна, именно ние критикуваме ГЕРБ и ДПС. Вие критикувате понякога ДПС, за ГЕРБ си мълчите, защото очаквате пак да направите сглобка с тях, та да борите ВЪЗРАЖДАНЕ да не дойде на власт, както направихте неуспешно през 2023 г. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме тези, които критикуват ГЕРБ и ДПС и смятат, че те трябва да бъдат изхвърлени от българската политика. И го правим и с действия, и с предложения, и с декларации от тази трибуна. Вие не го правите, това е проблемът. Вие сте псевдоопозицията. ВЪЗРАЖДАНЕ е опозицията на ГЕРБ и на ДПС. Самите те си го признават. И седящият зад мен си го призна по „Дарик“ радио преди няколко дни. Може да го повтори даже, ако желае. Ние сме коренно противоположни от корупцията, която развиват ГЕРБ и ДПС, разберете го. Но Вие не желаете да го чуете това нещо. За четвърти път Ви го казвам в това лично обяснение. Не се опитвайте да ни пришивате към някакви модели, защото Вие управлявахте с тези хора, сега казвате: не ги познаваме. Вие казвате сега: не знаем кои са ГЕРБ, не знаем кои са ДПС. Управлявахте с тях колко – девет месеца, докато господинът до Вас не подаде оставка на 5 март 2024 г. Това е проблемът, госпожо Йорданова – политическата шизофрения, която водите от тази трибуна. Не се занимавайте с ВЪЗРАЖДАНЕ. ВЪЗРАЖДАНЕ са тези, които ще победят ГЕРБ и ДПС, а не Вие, за Ваше огромно съжаление. (Ръкопляскания и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, процедурата ми е по начина на водене към Вас – може би защото се сменихте в момента с председателстващия на стола, не успяхте да реагирате – указвайте на тези, които вземат лично обяснение, да се придържат в процедурата и да се съсредоточават в личното поведение, а не в политически, включително и в лични нападки. Не Ви прави чест. Особено, особено в случаите, когато именно ГЕРБ Ви пази имунитетите.

Прегласуване!

Прегласуване!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! „Доклад за второ гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето, № 51-554-01-37, внесен от Александър Димитров Симидчиев и Костадин Георгиев Ангелов на 10 февруари 2025 г., приет на първо гласуване на 25 юни 2025 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (обн., ДВ, бр. ...)“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 1: „§ 1. В чл. 100, ал. 1 думата „инцидента“ се заменя с „инцидент с възникнало спешно състояние“ и думите „най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление“ се заменят с „единния европейски номер за спешни повиквания 112“.“ Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В глава трета, раздел III се създава чл. 100а: „Чл. 100а. (1) В случаите по чл. 100, ал. 1 всяко лице може да оказва първа помощ с автоматичен външен дефибрилатор, разположен на обществени места. Обществените места, на които може да се разполагат автоматични външни дефибрилатори, се определят с наредба на министъра на здравеопазването. (2) Първата помощ по ал. 1 се оказва преимуществено от медицински специалисти. Тази помощ може да се оказва и от лица, които не са медицински специалисти.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4, който става § 3: „§ 3. В § 1 от допълнителните разпоредби се създава т. 49: „49. „Първа помощ с автоматичен външен дефибрилатор“ е помощта, която се оказва на лица в спешно състояние с внезапно спиране на сърдечната дейност с автоматичен външен дефибрилатор до оказване на медицинска помощ.“ Комисията предлага да се създаде § 4: „§ 4. В § 1а от допълнителните разпоредби в текста преди буква „а“ думите „и чл. 56а, ал. 2 и 3“ се заменят с „чл. 56а, ал. 2 и 3 и чл. 100а, ал. 1“.“ Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз ще се изкажа по всички параграфи. Уважаеми народни представители, този законопроект беше изцяло реформиран от работната група, направо стана друг законопроект. Всъщност с редакциите на работната група отново изпаднахме в същата законова празнота, която първоначалният вариант целеше да запълни. Отново нямаме дефиниция на „първа помощ“ и всъщност, доколкото разбирам, сегашният законопроект ще визира само и единствено използването на автоматичен външен дефибрилатор от лица с немедицинско образование, което ние, разбира се, подкрепяме напълно, но нищо друго извън това. Сега по параграфите. Действително § 1 имаше нужда от редакция по отношение на някои неточности. Обаче ако отпадне съвсем, както предлага работната група, действително ще изчезне и дефиницията за първа помощ, каква е разликата между първа помощ и спешна помощ, кой ще бъде оторизиран да извършва, докъде ще се простират правомощията на това лице, така че да не носи административна и наказателна отговорност. Така че според мен не би следвало да отпадне, но в крайна сметка вносителите си преценяват. По § 2 – след редакцията на работната група текстът на чл. 100, ал. 1 от Закона за здравето ще звучи вече така: „Чл. 1. (1) Всяко лице, намиращо се на мястото на инцидент с възникнало спешно състояние, е длъжно да информира единния европейски номер за спешни повиквания 112“. Като в случая се премахва текстът, в който лицето, което се намира на мястото на инцидента, се задължава да информира, чета сегашната редакция на Закона: „най-близко разположения център за спешна медицинска помощ, друго лечебно заведение или полицейско управление“. Добре, представете си сега следната хипотеза: един човек блъска кола точно на входа на „Пирогов“ – имахме преди няколко години точно такъв случай, какво правим, съгласно новото предложение? Обаждаме се на тел. 112, чакаме един час да дойде линейката, като, пак казвам, входът на болницата е на 5 м от местопроизшествието. Според мен този текст не трябва да се пипа, така както е сега, или да се подкрепи първият вариант на Законопроекта – преди редакцията му от работната група. Говоря за чл. 100, ал. 1. Параграф 3, който касае отговорността. Виждам, че предлагате и той да отпадне, вероятно заради използването на медицински техники или медицински изделия от лица, които нямат медицинско образование. Дефибрилаторът обаче, който позволяваме да се използва, също е медицинско изделие. И тези медицински техники, които са изброени в Законопроекта и които сега отхвърляте, също са част от първата помощ, която е в основата всъщност на самия законопроект. Нали идеята беше да позволим на добросъвестните свидетели на инцидента да съхранят живота до идването на спешната помощ? Не е нужно да казвам, че първите пет минути са решаващи и са жизнено важни, даже понякога първите три минути. Представете се, че на плажа сте свидетели на удавяне, да речем. Защо да нямаме право да приложим кардиопулмонална ресусцитация на удавения? Но то няма кой да я приложи, защото този човек после ще бъде подведен под отговорност, ако, не дай боже, пациентът умре! Всъщност излизаме изцяло извън първоначалната идея на Законопроекта. Ние го подкрепихме на първо четене и сега ще подкрепим повечето параграфи. Законопроектът имаше много добра идея, концептуално изключително добър законопроект, въпреки забележките на Здравното министерство, които смятам, че са състоятелни, и работната група можеше просто да редактира тези текстове, за да нямат колизии с други разпоредби или с други закони, да нямат двояко значение, и все пак идеята да бъде запазена, така както говорихме. Ние ще подкрепим и § 4, и новия § 5, който се предлага от работната група, но истината е, че днес приемаме законопроект само и единствено за използването на автоматичен външен дефибрилатор от немедицински лица и за нищо друго. И се надявам в следващия парламент да се разшири обхватът на първата помощ, като текстовете се обмислят внимателно и като, разбира се, се спази основният принцип в медицината: „Primum non nocere“ – преди всичко да не вредиш, за да може да имаме такъв закон за здравето, който всъщност да бъде полезен за гражданите и да охранява тяхното здраве и техния живот. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаема госпожо Махаева, макар че мога да се съглася с много от нещата, които казахте, това, което казахте накрая, всъщност е и причината да се получат тези промени. Защото Министерството на здравеопазването имаха притеснение за въвеждането на част от промените, в резултат на което, за да може да постигнем консенсус и да тръгне този процес напред, беше необходимо да редактираме първоначалния проект. От тази гледна точка смятам, че трябва да се поздравим с възможността да тръгнем по този път, защото ползването на автоматични дефибрилатори намалява на 50% смъртността от остро възникнал сърдечен арест. В България имаме достатъчно случаи на такива пациенти, така че нетната полза от прилагането на тези дефибрилатори е огромна за нашата здравна система, поради което е допустимо да направим това малко отлагане. В следващия парламент ще продължим да настояваме да имаме първичната помощ като самостоятелно дефиниран аспект на помощта, защото тя е необходима в този континуум, тоест в това продължаващо действие между възникналото остро състояние и болничната помощ. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ ще подкрепим част от предложените промени, особено във връзка със задължителното изискване в обществени сгради и обекти да има автоматичен външен дефибрилатор. Сега предстои да се издаде наредба от Министерството на здравеопазването на кои места точно да се разполагат тези автоматични външни дефибрилатори, но аз държа – и се обръщам към Министерството на здравеопазването, в доста широк обхват да бъдат всички тези места и с приоритет да бъдат също така и спортните обекти, защото в последно време станахме свидетели на много такива случаи на пострадали вследствие на интензивна физическа активност, буквално няколко минути са от изключително важно значение. Затова спортните обекти са задължителни – стадиони, спортни зали, дори в училищата, където се спортува. Дори и активно спортуващи отдавна лица също са застрашени. За съжаление, имахме такива случаи във Варна – на известен футболист, който почина, докато бягаше по пистата, тренираше. А пък в края на миналата година имаше случай във Видин на едно младо момче, също така активен футболист, който почина внезапно – нямаше такова устройство. Въпреки че болницата е буквално на три минути от залата, в която се провеждаше това мероприятие, „Бърза помощ“ е дошла след 40 минути, което е недопустимо. Но ако е имало дефибрилатор и човек, който да го ползва и да знае как да го ползва, със сигурност би могло да се спаси животът на това младо момче на 25 години. И затова също така се надявам, след като бъде издадена тази наредба, в която да бъдат описани местата, на които да се разполагат тези дефибрилатори, да се предприемат действия и за обучаване на лица, които да могат да боравят с тях, за да има наистина смисъл от тяхното закупуване и тяхното поставяне. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Във всеки един от парламентите, в които съм бил дотук, има по един момент, който е важен за историята на българското здравеопазване не само заради иновациите, а заради демонстрацията на нашата ангажираност, общата ни ангажираност, към здравето на българския народ. Приемането на второ четене на промените в този закон е свързано с възможността да спасим поне 50% от хората, които имат сърдечен арест. И аз искам да благодаря на Вас, както и да благодаря на колегите от Здравната комисия, включително и състава на Здравната комисия, за това, че консенсусно успяхме да направим това, което е една малка крачка за нашето законодателство, но е една голяма стъпка към опазването на живота на българите. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Уважаеми колеги, госпожо Председател! Правя процедура към Вас, в която искам да се обърна с една неприкрита молба. От 70 дни в Деловодството на Народното събрание и в частност на Транспортната комисия отлежава един законопроект, който е ключов, който е надпартиен и който разрешава проблем за милиони български граждани, а именно премахва нотариалната заверка при прехвърляне на моторно превозно средство, госпожо Назарян. Вие сте юрист, знаете за какво говоря. България е единствената държава в Европа, в която продължава да е необходимо, за да си прехвърлиш колата, да отидеш при нотариус. Става въпрос за стотици хиляди прехвърляния годишно, става въпрос за проблем, който е надпартиен и касае милиони български граждани. Моля да предприемете необходимото Транспортната комисия да разгледа този закон. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Забавих тази процедура, защото изчаках да видя дали е мнение единствено на председателя, или на управляващото мнозинство. Наричам го така, защото все още го има. На последното заседание на Транспортната комисия с две трети бе взето решение да не се гледа този закон, а всъщност българският парламент може да свърши нещо полезно за българските граждани, нещо, което е надпартийно, нещо, което реално ще реши проблема. Благодаря Ви. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС. Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Предизборният дух не напуска колегите от ДБ ли са, ПП ли са – там са вече много фракциите, не знам, но продължавам. (Шум и реплики.) На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъде допуснат Димитър Недялков, заместник-министър на транспорта и съобщенията.

Остава отвън.

Ами не искат да го пускат в залата сега, това е положението. А защо не искате да влезе заместник-министърът? Защото сме в грипна епидемия ли? Не мога да разбера. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Ама той получава днес заплата, така че може да влезе и да обясни!

Най-трудно попадналият заместник-министър в залата.

„ДОКЛАД относно Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-554-01-215, внесен от Андрей Рунчев и група народни представители на 13 ноември 2025 г. На свое заседание Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 22 януари 2026 г., обсъди законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-554-01-215, внесено от Андрей Рунчев и група народни представители на 13 ноември 2025 г. На заседанието присъстваха: господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията, и госпожа Анелия Маринова – главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. От страна на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Иван Минев, който заяви, че с предлаганото допълнение на чл. 43, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване се дава възможност въздухоплавателните средства да излитат и кацат освен на летища и на оперативни площадки. Също така в Законопроекта е предвидена и разпоредба, според която използването на оперативните площадки да се осъществява по реда и условията на наредба на министъра на транспорта и съобщенията, с която се определят правилата, регулиращи полетите в обслужваното въздушно пространство на Република България. Според вносителите с приемането на Законопроекта се разрешава реалният практически проблем, свързан с термина „оперативна площадка“, като се създава допълнителна разпоредба в тази посока. Господин Минев заяви, че по този начин ще се осигури и пълно съответствие с правото на Европейския съюз в областта на гражданското въздухоплаване. Също така приемането на подобна норма би намалило неяснотите, като, от своя страна, ще създаде и правна, и регулаторна сигурност на всички потребители и ще даде възможност за установяване на оперативни стандарти за безопасност и сигурност на тези площадки, което е критично за високорисковите операции. В подкрепа на Законопроекта се изказаха представителите на Министерството на транспорта и съобщенията. По време на дискусията се изказаха и народните представители Илиян Йончев и Ивайло Чорбов. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 13 гласа „за“, без „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-554-01-215, внесен от Андрей Рунчев и група народни представители на 13 ноември 2025 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В сега действащото законодателство излитане и кацане може да се извършва само от летище. Това поставя извън рамките на закона операциите за издирване и спасяване и така наречения HEMS. Ето защо предлагаме кратка редакция в Закона, като освен летища създаваме и оперативни площадки, като в допълнителните разпоредби на Закона даваме определение какво точно е оперативна площадка. Законът има за цел да въведе и европейското законодателство – именно европейския регламент, който организира именно дефиницията за оперативни площадки. Освен това освен за HEMS има значение за селскостопанската авиация, за гасенето на горски пожари. Ясно е, че няма как такива акции да бъдат извършвани винаги от летища. Изисква се зареждане с вода, с гориво. Затова апелирам да подкрепите така представения законопроект. Благодаря.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители! Законопроектът беше единодушно приет в Комисията. Ние също в залата възнамеряваме да го подкрепим. Имах само няколко забележки към вносителите, по-скоро не забележки, а отбележки. На първо място, нека ясно да кажем, че еврорегламентът, който категоризира и дава възможност за кацане и в момента на площадки, не се въвежда. Той има пряко приложение в българското законодателство. И между другото, тук възниква един по-дълбок въпрос, който точно защото е на първо четене, можем да си позволим да го зададем и да разсъждаваме над него: доколко прякото приложение на еврорегламенти за пореден път се оказва, че не е достатъчно разбрано от местните, от местната власт, от местните съдии, от държавните съдии – националните. Защото това е типичен случай, в който регламентът позволява, но тъй като в нашето законодателство има друга дефиниция... За щастие, за щастие все още националното законодателство явно вътрешно в разбиранията на съдиите и на хората е над европейското. Казвам „за щастие“, защото в момента от вчера все по-активно и по-активно се говори за федерализация на Европа, но така или иначе, в момента еврорегламентите са с пряко приложение и не би трябвало да има чак такава необходимост от въвеждане. Така или иначе, ние от ВЪЗРAЖДАНЕ подкрепяме предложението и ще гласуваме „за“. В аргументите на вносителите се споменава и наредба от 2025 г. Аз не мисля, че има някакъв проблем една наредба пряко да прилага или да пояснява еврорегламент, но окей. Наистина е по-добрe да го гласуваме и да е ясно, защото добросъвестните пилоти в дадени ситуации наистина изпитват затруднения и опасения, че могат да бъдат санкционирани. И в тази връзка искам да чуя какви гаранции предвиждаме да няма злоупотреби по време на полет, някой да реши изведнъж, че му е необходима оперативна площадка, и да използва тази възможност в Закона. Иначе, пак казвам, считаме, че е добронамерено решението, не виждаме политически или каквито и да било други мотиви за него да бъде спряно. Просто искам да си изясня тези мои бележки. Благодаря.

Уважаеми господин Чорбов, считам, че опасенията Ви за злоупотреби са неоснователни. И ако трябва да направя аналогия с един добре познат на всички закон, а именно Закона за движение по пътищата, означава ли това, че автомобилите, след като е разрешено да се движат извън магистралата, могат да се движат, където си искат? Не, разбира се. Това не е така. Същото е с настоящото предложение. Това не означава, че всеки ще може да каца, където си иска. Ясно се дава приоритет и оценка на риска на пилота и на оператора. Ако остане така, както е в сега действащото законодателство, тоест всяко едно кацане е извън закона и следва да бъде санкционирано, приемайки тази наредба, ние даваме възможност на „Гражданска въздухоплавателна администрация“… Извинявам се, не наредба, а закон. …да извършва преценка. Тоест, когато имаме кацане на такава оперативна площадка, имаме подаден сигнал, в компетенциите на ГВА ще е да провери правилно ли е извършено кацането, оценен ли е рискът, застрашени ли са били други лица, или не. Затова считам, че опасенията са Ви неоснователни. Освен това, за да се стане пилот, много по-голяма е отговорността и критериите, на които трябва да отговаря един пилот, отколкото един шофьор в Закона за движение по пътищата. Отново апелирам към подкрепа. Благодаря.

Благодаря Ви за репликата, господин Минев. Виждам, че като очаквани резултати от приемането на сегашния законопроект се предвижда операторите да могат да разработват и да прилагат стандарти, които след това да предоставят за утвърждаване към Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, което е добре. Но нека да сме сигурни, че ще има малко по-активна роля – и каквото е необходимо, от ГВА веднага да започне контрол над подобни ситуации, за да се избегнат, както казах, злоупотребите и да е по-ясно вече. На тази база предполагам, че ще бъде изградено нещо като карта, която винаги може да се ползва в последващи нужди – примерно за кацане при спасителни операции или за гасене на пожари. Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги! Коалиция „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи така предложения законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване. Допълнението е наложително поради противоречия между националния закон и европейската правна рамка. Предложената дефиниция за оперативна площадка е формулирана в съответствие с чл. 2, т. 99 от Регламент на Европейския съюз № 923/2012. По сега действащото законодателство – чл. 43, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, се налага императивно изискване въздухоплавателните средства да излитат и кацат само от летища. В Закона липсва реално легална дефиниция за оперативна площадка и наличните разпоредби не са достатъчни, за да легитимират този тип дейност съгласно европейските изисквания и оперативни нужди. Реално затова се налага това допълнение. Какви са очакваните резултати от така предложения законопроект? Повишаваме правната сигурност за операторите, улеснение при мисии с обществена значимост, като HEMS, SAR, и реално се намалява административната тежест при спешни операции. Затова нашата коалиция ще подкрепи така предложеното допълнение в Закона за гражданското въздухоплаване. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, моля на основания чл. 76, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание да мине Законът и на второ четене. Благодаря.

Госпожо Председател, колеги, правя обратна процедура с апел, добронамерено, към Вас – да дадете възможно най-късия срок. Има какво да предложим в този законопроект, което е конструктивно. Благодаря Ви.

„ЗАКОН за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване § 1. В чл. 43 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 накрая се добавя „или оперативни площадки.“ 2. Създава се ал. 8: „(8) „Оперативните площадки“ се използват при условията и по реда, определени в наредбата по чл. 49, ал. 1.“ § 2. В § 3 от допълнителните разпоредби се създава т. 91: „91. „Оперативна площадка“ е площадка, различна от летище, която е определена от оператора или командира на въздухоплавателното средство за кацане и излитане на въздухоплавателни средства и/или за подемно товарни операции.“

На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля в пленарната зала да бъдат допуснати – интересът се повишава! – освен Димитър Недялков – заместник-министър на транспорта и съобщенията, да бъдат допуснати и Любослав Попов – директор на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на вътрешните работи, Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, и Бойко Рановски – председател на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 51-554-01-236, внесен от народните представители Кирил Добрев и Андрей Рунчев на 19 декември 2025 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 22 януари 2026 г., бе обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 51-554-01-236, внесен от народните представители Кирил Добрев и Андрей Рунчев на 19 декември 2025 г. На заседанието присъстваха: господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, господин Валентин Мундров – министър на електронното управление, господин Бойко Рановски – председател на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, както и представители на Министерството на вътрешните работи. От името на вносителите Законопроектът бе представен от народния представител Андрей Рунчев, който заяви, че с част от предлаганите изменения и допълнения се предвижда прецизиране на чл. 13, ал. 3 от Закона за движение по пътищата. Предложението се прави с цел да бъде разрешено поставянето на автоматизирани технически средства и системи за видеонаблюдение върху конструкциите на светофарните уредби – там, където технически е възможно. Според вносителите с приемането на разпоредбата ще бъде премахната една неяснота, която до настоящия момент е водила до спорове още на ниво одобряване на проекти, съгласуване по ЗУТ и упражняване на контрол на движението по пътищата. В мотивите към Законопроекта се посочва, че автоматизираните технически средства и системите за видеонаблюдение сами по себе си имат силно превантивно действие – доказано е, че нарушителите, които обичайно преминават на червен сигнал или извършват забранени маневри, значително намаляват броя си, когато знаят, че зоната е обект на автоматичен контрол. Също така според вносителите поставянето на автоматизирани технически средства и системи за видеонаблюдение върху съществуващи светофарни съоръжения би спестило и значителни разходи за нови стълбове, за отчуждителни процедури, за допълнителни кабели и инфраструктура. Това би позволило на общините да внедрят контролни системи бързо, евтино и без да нарушават градската среда. Предлаганото изменение е необходимо и в интерес на безопасността на движение на всички участници в процеса. По този начин Законът се привежда и в съответствие с технологичните реалности, европейските практики и очакванията на хората за по-сигурни пътища. Останалите предложения в Законопроекта са свързани с прецизиране на приетата норма – с последното изменение на Закона за движение по пътищата в чл. 80а, ал. 4, т. 3, според която се вменява на общинските съвети с наредба да определят условията и реда за регистрация на индивидуалните електрически превозни средства. В тази връзка със Законопроекта се предвижда с единен подзаконов нормативен акт на Министерския съвет да се определят условията и реда за регистрация на тротинетките. Също така се предлага и изграждането на единна автоматизирана информационна система за регистрация, която да се ползва от всички общини на територията на страната. Това, от своя страна, според вносителите би улеснило гражданите при управлението на ИЕПС на територията на повече от една община и би улеснило контролните органи при изпълнение на законово определените им функции. В подкрепа на Законопроекта се изказаха и представителите на Министерството на електронното управление, Министерството на вътрешните работи и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“. Участие в дискусията взеха и народните представители Кирил Добрев, Андрей Рунчев и Ивайло Чорбов. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, № 51-554-01-236, внесен от народните представители Кирил Добрев и Андрей Рунчев на 19 декември 2025 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, в представения Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата засягаме прецизиране на текстове, които ние приехме в залата през лятото на миналата година. Както беше обяснено и в мотивите, към момента няма изрично разрешение за поставяне на автоматизирани технически средства и системи за видеонаблюдение върху конструкциите на светофарните уредби. Както знаем и виждаме, има достатъчно на брой поставени такъв тип камери и идеята е тези съоръжения да се използват и във връзка с поставянето на камери. Това до момента води до ситуации, в които е нужно да се одобряват проекти, да се съгласуват по ЗУТ и други, и затова е нужно да направим една точна и ясна формулировка, за да могат общините безпрепятствено да се възползват от тази възможност. Останалите предложения се отнасят до измененията, касаещи индивидуалните електрически превозни средства, или така наречените тротинетки. Нуждата от наредби на общинските съвети, по които да се извършва регистрацията и въобще да се следи дейността на този тип средства, създава възможност за различни нормативни актове. В разговори със Сдружението на общините разбрахме, че се срещат трудности в част от общините, особено в по-малките, които нямат възможност бързо и качествено да съставят такива нормативни актове. Затова предлагаме да се създаде единен подзаконов нормативен акт на Министерския съвет, с който да се определят условията и редът за регистрация на индивидуалните електрически превозни средства, който да се ползва от всички общини. Също така се предлага изграждането на единна автоматизирана информационна система за регистрация на тротинетките, която да се ползва от всички общини в България и също така от потребителите, които ползват тротинетки в една и повече общини. Благодаря Ви.

Извинявам се, да предложа две технически поправки.

Добре.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Както и друг път съм казвал, Законът за движението по пътищата е един от най-променяните закони в нашето законодателство. И предния път обсъждахме, че промените, които се правят, няма да са панацея и няма да доведат до кой знае какви положителни резултати. Предполагам, че повечето от Вас си спомнят, че в рамките на това Народно събрание Законът за движението по пътищата вече беше променян. Аз продължавам да отстоявам това, което казах и предния път – че ние имаме нужда от изцяло нов закон, който да се изработи по нови правила и съответно да покрива нови критерии, защото кръпка след кръпка, което се прави, поправка на поправката, както се вижда, не върши работа. В случая става въпрос да се изготви електронен регистър от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, съответно и да се поддържа, на индивидуалните електрически превозни средства тип тротинетка. Повечето от Вас са шофьори, активни шофьори, и са се сблъсквали с този проблем на пътищата. Виждате каква опасност представляват тротинетките – въпреки промените предния път, въпреки забраните за движение в тъмната част на деня, въпреки забраната непълнолетни да ги използват. Както виждате, това едва ли е свършило чак такава работа. Според мен, според скромното ми мнение, този проблем продължава да съществува. Какво ще се промени в случая? Този регистър ще има фабричен или сериен номер. Също така ще се отбележи марка, модел, постоянна номинална мощност на електродвигателя, максимална конструктивна скорост, собствена маса. Това са нещата, които ще бъдат вписани в този регистър. Най-важното според мен е, че ще фигурира и собственикът на определеното превозно електрическо средство тип тротинетка, с което евентуално при някакъв тип нарушение, произшествие ще може да му се търси отговорност и съответно да се налагат санкции. Като цяло смятам, пак казвам, че няма да има кой знае колко положителен ефект, но все пак сме длъжни да пробваме – до момента, в който Народното събрание узрее, за да изготвим изцяло нов закон, който кардинално да реши проблема. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Слушах внимателно предното изказване. Искам да кажа, че с тези промени ние решаваме отдавна натрупани проблеми, които засягат хората, общините, институциите – ще бъдат много по-улеснени и много по-лесно ще става координацията. Предложеният от нас законопроект, внесен с колегата Рунчев, има ясен фокус – повече ред, повече отговорност и повече сигурност, особено по отношение на електрическите тротинетки, които вече са трайна част от ежедневието на хиляди хора. През последния месец на 2025 г. проведохме доста срещи – с Комисията по безопасност на движението, с МВР, с министъра на електронното управление. Искам тук специално да благодаря на господин Мундров, който откликна и пое ангажимент да изгради и поддържа Единен национален регистър на електрическите тротинетки, без общините да плащат нито един лев от техния бюджет. Общините ще имат достъп до регистъра и ще извършват регистрацията на тротинетките на своите жители по ясен и спокоен начин. Всяка тротинетка ще получава идентификационен номер, видим за всички компетентни органи – от Общинската полиция, през МВР, и ще подлежи на контрол. Това много ще улесни МВР при контрола, както и застрахователите, за които към този момент проблемът нямаше решение. Второ ключово решение е, че Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ ще изработи унифицирана наредба, тоест няма нужда 265 общини да проявят творчество и всяка една да има различно отношение към този тип превозни средства. Това ще се извърши от Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ – с ясни правила в цялата страна. Електрическите тротинетки вече са доста огромен риск за движението по пътищата. 429 са пътнотранспортните произшествия с участието на тротинетки, четирима души са вече загиналите, а 432 са ранените само през изминалата година. Оправихме и още една дългогодишна правна неяснота, свързана с поставянето на камери върху светофарните уредби – не просто намаляваме риска от произшествие на тези места, но и помагаме за усвояването на поредните средства по Националния план за възстановяване и устойчивост. И тук накрая искам да благодаря на всички колеги от Комисията, които проявиха разбиране, че за да станат тези неща факт, трябва да се лишим от други промени в Закона, които могат да търпят някакво отлагане, но тези неща да станат факт, и то още днес. Благодаря.

Простете им, госпожо Председател, на тях от ВЪЗРАЖДАНЕ толкова им е възпитанието.

Господин Добрев, в известен смисъл – не съм очаквал, че ще го кажа, но сте прав за голяма част от нещата, които казвате, и е добре, че Транспортната комисия свърши тази работа със съдействието на изпълнителната власт. Взимам тази реплика основно, за да кажа, че ние ще имаме предложения между първо и второ четене, защото считаме, че така изготвена, нормативната база може да бъде подобрена чрез нашите предложения, които вярвам, че ще бъдат консенсусни. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Иванов, и аз не мислех, че ще изпадам до това положение, в което да разказвам на залата колко сте активен в Комисията и колко сте активен тук. А освен да си правите тик-ток клипчета в Комисията и да напускате на третата минута, нито едно официално предложение не сте направили там. Моля, моля да запазим добрия дух, да запазим добрия тон! И когато предлагаме почти императивни промени, по които Вие няма как да направите нови предложения, както беше и по предния закон за въздухоплавателната инспекция, така и тук тези предложения са почти императивни, импровизации върху тях не може да има. Моля да гласуваме, да ги приемем и да оставим политическите страсти и кампанията за след един месец.

Тъй като няма направени предложения между първо и второ четене, предлагам Законопроектът да бъде гласуван и на второ четене.

Госпожо Председател, колеги! Има ясно направена заявка, че ще има предложения между първо и второ четене. Опозицията на това мнозинство подкрепя този законопроект и Вие виждате злонамереност! Утре ни е работната среща по тази тема и дори да дадете тридневен срок, ние ще си депозираме предложенията. Невъзможно е да стане днес! (Шум и реплики.) Няма пречка, няма пречка за това да се разгледа другата седмица този закон. Няма да падне небето, ако го направим другата седмица! Какво ще се случи?! (Шум и реплики.)

„ЗАКОН за изменение и допълнение Закона за движението по пътищата § 1. В чл. 13, ал. 3 накрая се добавя „освен такива, предназначени за контрол на правилата за движение и за видеонаблюдение“. § 2. В чл. 80а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, в т. 1 думите „ал. 4“ се заменят с „ал. 9“; 2. В ал. 4: а) в т. 1 думите „т. 1“ се заменят с „т. 2“; б) точка 3 се отменя. 3. Създават се ал. 5 – 10: „(5) Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ създава и поддържа регистър на индивидуалните електрически превозни средства и техните собственици. (6) В регистъра по ал. 5 се вписват: 1. данни за собственика на индивидуалното електрическо превозно средство: а) за физическо лице – имена, единен граждански номер или личен номер на чужденец и постоянен адрес; б) за юридическо лице или едноличен търговец – ЕИК и седалище и адрес на управление; 2. данни за индивидуалното електрическо превозно средство: а) фабричен или сериен номер; б) марка; в) модел; г) постоянна номинална мощност на електродвигателя (W); д) максимална конструктивна скорост (km/h); е) собствена маса (kg); 3. област и община, в която е извършена регистрацията; 4. регистрационен номер на индивидуалното електрическо превозно средство; 5. номер, дата и техническа служба, издала протокол, в случаите на липса на техническа документация за индивидуалното електрическо превозно средство. (7) Заявление за вписване на индивидуалното електрическо превозно средство в регистъра по ал. 5 се подава до кмета на съответната община по постоянен адрес на собственика – за физическите лица, и седалище и адрес на управление – за юридическите лица и едноличните търговци. (8) Вписването или постановяването на отказ от вписване в регистъра по ал. 5 се извършва от кмета на съответната община или оправомощено от него длъжностно лице. (9) Условията и редът за регистриране, отчет, прекратяване и възстановяване на регистрацията на индивидуалните електрически превозни средства в общините се определят с наредба на Министерския съвет. (10) Обработването на лични данни в регистъра по ал. 5 се осъществява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.) и Закона за защита на личните данни.“ § 3. В чл. 183, ал. 1 т. 6 се отменя. § 4. В Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 64 от 2025 г.) в преходните и заключителни разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. Параграф 104 се отменя. 2. В § 113: а) в т. 1 думите „§ 19 относно чл. 80а, ал. 2, т. 1“ се заличават; б) създава се т. 5: „5. параграф 19 относно чл. 80а, ал. 2, т. 1, който влиза в сила от 1 юли 2026 г.“ Заключителни разпоредби § 5. (1) Министерският съвет в срок до три месеца от влизането в сила на този закон приема наредбата по чл. 80а, ал. 9. (2) В срок до пет месеца от влизането в сила на този закон председателят на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ изгражда регистъра на индивидуалните електрически превозни средства по чл. 80а, ал. 5. § 6. В срок до 1 юли 2026 г. собствениците на индивидуални електрически превозни средства ги регистрират съгласно чл. 80а, ал. 9.“ И понеже са направени така наречените правно-технически поправки: В § 2, т. 3 относно чл. 80а, ал. 5 след думите „Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ се поставя запетая и се добавя „чрез информационната система по чл. 52а от Закона за електронното управление“. И в т. 2 § 6 да отпадне. Това са правно-техническите поправки.

„ДОКЛАД относно Законопроект за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, № 51-502-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2025 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 22 януари 2026 г., беше обсъден Законопроект за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2025 г. На заседанието присъстваха господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията. При представянето на Законопроекта господин Караджов посочи, че същият е изготвен поради необходимостта от систематизирана законодателна уредба на обществените отношения, свързани с предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност за потребителите. Липсата на обща нормативна уредба при предоставянето на тези услуги създава правна несигурност и рискове за живота и здравето на гражданите. Господин Караджов поясни, че съгласно Проекта на закон „атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност“ е всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите ѝ и/или на трети лица и която се предоставя срещу заплащане. От обхвата на Законопроекта са изключени спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта. Предвижда се, че всяко лице, което има намерение да предоставя атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, преди започване на дейността си е длъжно да подаде уведомление по образец до министъра на туризма за вписване в публичен регистър, който ще се създаде и води в Министерството на туризма и ще бъде част от Националния туристически регистър. Правото да се предоставят услугите ще възниква от датата на вписване в регистъра. Въвеждат се редица задължения към доставчиците на такива услуги. Законопроектът предвижда изискване за задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, ползващи атракционни услуги. Контролът на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, ще се извършва от акредитирани органи. В дебатите по Законопроекта взе участие народният представител Ивайло Чорбов, който постави въпрос за обхвата на дейностите, които ще подлежат на регулация. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, № 51-502-01-59, внесен от Министерския съвет на 6 ноември 2025 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Представям на Вашето внимание Проекта на закон за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. Законопроектът е приет от Министерския съвет. Както сочи и заглавието му, най-важната част от него е да привържем последиците от този закон, когато атракционните дейности представляват източник на повишена опасност, към терминологията, която се използва и в Наказателния кодекс. По този начин лица, които са допуснали умишлено или неумишлено увреждане или дори смърт на лице по време и при предоставянето на такива атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, да могат да бъдат подвеждани под наказателна отговорност. Държа да кажа, че това е първият цялостен нормативен акт в България, който урежда системно безопасността при всички видове атракционни услуги, а те са сухопътни, въздушни и водни. До момента тези дейности са регулирани фрагментарно от множество различни закони, като например Закона за туризма, Закона за устройство на територията, Кодекса на търговското корабоплаване, Закона за гражданското въздухоплаване и други, но липсваше единна рамка за безопасност, регистрация и контрол. Това създава предпоставки за инциденти, неясна отговорност и липса на превенция. Целта на Закона е да се осигури високо ниво на безопасност при предоставянето на такива услуги, които по своята същност представляват източник на повишена опасност за живота и здравето на гражданите. Законът се прилага за три основни групи услуги, които се предлагат по търговски способ, а именно увеселителни атракциони, които са на сушата, въздушно-атракционни услуги и водно-атракционни услуги. Всеки доставчик на атракционни услуги ще бъде задължително вписван в Националния туристически регистър. Той ще е публичен и достъпен онлайн, за да гарантира прозрачност и информираност на потребителите. Въвежда се и задължителната застраховка на всички ползватели на атракционни услуги, които покриват вреди на живота и здравето на ползващите. Минималният застрахователен размер ще се определи с акт на Министерския съвет. Досега изискване за застраховка на местата в атракционите в българското законодателство липсваше. Всеки оператор ще има задължение да изготви план за безопасност, да определи отговорно лице с нужната квалификация и опит, а персоналът ще преминава първоначално и ежегодно обучение, като всички проверки ще се вписват в специални дневници. Подобни дневници, както и задължено лице по безопасността досега в нашето законодателство също липсваха. Преди всяко пускане в експлоатация ще се извършват предексплоатационни проверки, а поне веднъж годишно ще се прави и оценка на съответствието от акредитираните органи по ISO 17020. Без такъв сертификат за съответствие нито едно съоръжение няма да може да бъде използвано. Контролът ще се осъществява, на първо място, от кметовете на общини – за наземните увеселителни обекти, от Главната дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – за въздушните атракциони, от Изпълнителната агенция „Морска администрация“ – за водните атракциони и от Комисията за защита на потребителите – за информационните изисквания към потребителите. Органите ще могат да прилагат и принудителни административни мерки, включително незабавно спиране на дейността, при установен риск за живота и здравето на хората. Законът предвижда и много сериозни санкции – от пет хиляди до сто хиляди лева, за нарушения, като липса на регистрация, липса на застраховка или липса на сертификат. Предвидена е и възможност за отнемане на регистрацията при много системни нарушения. Въздушните атракциони имат свои специфични правила, като те се подчиняват на изискванията на Закона за гражданското въздухоплаване и съответните европейски регламенти, в случая 2018/395 и 2018/1139. За водните атракциони такива специфични правила са да се извършват само в определени предварително за целта зони, да са съгласувани по Закона за морските пространства и Кодекса на търговското мореплаване. За сухопътните атракциони пък се предвижда да подлежат на специална техническа наредба, която ще бъде приета от Министерския съвет. С този закон хармонизираме националното си законодателство с европейския стандарт EN 13814 и ISO 21101. Така осигуряваме по-висока безопасност за гражданите и туристите, правна сигурност за бизнеса, намаляване на инцидентите чрез превенция и контрол и гаранция за качество и доверие към българския туристически продукт. Уважаеми госпожи и господа народни представители, този законопроект е израз на една съвременна и отговорна държавна политика. Той не цели да натовари бизнеса, а да въведе ред, прозрачност и сигурност в един сектор, в който човешкият живот е най-ценният капитал. Приемането на този закон ще позволи на България да изгради европейски модел на безопасност за всички атракционни дейности – от увеселителните паркове до въздушните и морските развлечения. Благодаря за вниманието и се надявам на Вашата подкрепа.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! В предоставения законопроект за общи изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, разглеждаме, най-общо казано, условията и реда, в които да се предоставят атракционни услуги. Може би трябва да се съгласим, че такъв законопроект вече би следвало да бъде приет много по-рано, тъй като всяка година, за съжаление, се случват инциденти, основно по нашите курорти. Изминалото лято съдбата ни донесе една огромна трагедия – ужасяващия инцидент с малкия Иван, който нещастно загуби своя живот на парасейлинг на плажа в Несебър. Много подобни атракциони са свързани с висока опасност за всички, които ги използват и потребяват този вид услуги. Рискови са за тяхното здраве и живот, а често отговорността се размива и трудно се доказва вината на тези, които отдават и управляват подобен вид атракциони. Всеки гражданин, всяко семейство с деца, които желаят да се забавляват и да получат спомени, незабравими моменти от своята почивка, трябва да имат необходимата сигурност и спокойствие, че като ползват тези атракциони, ще мислят единствено за преживяването, за адреналина, за удоволствието, без притеснение за тяхното здраве и живот. Регулациите и изискванията към всеки, който предоставя подобна услуга, ще бъдат ясно определени и всяка от институциите, които ще имат отношение към тези услуги, ще могат да осъществяват нужния контрол и да налагат санкции, а когато е нужно – и да отнемат правото за предоставяне на тези услуги, защото, както всички знаем, човешкият живот е най-ценен. Убеден съм, че този законопроект е нужен, ще въведе повече ред и сигурност и ползването на този вид услуги ще повиши качеството и на общата туристическа услуга в България, тъй като това е основен поминък на една значителна част от нашите морски и планински общини и курорти. В заключение Ви призовавам наистина да подкрепим този законопроект. Благодаря Ви.

Процедура!

Уважаеми господин Председател, предлагаме Законът да бъде приет и на второ четене сега, в залата.

Бавно, защото хората слушат и внимават!

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Доклад за второ гласуване. „ЗАКОН за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Глава първа Предмет на Закона Чл. 1. Този закон урежда общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, условията за тяхното извършване и контрола спрямо доставчиците на тези услуги. Чл. 2. (1) Атракционна услуга, представляваща източник на повишена опасност, е всяка дейност, свързана с използването на съоръжения, оборудване или екипировка с развлекателна цел, която би могла да доведе до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите ѝ и/или на трети лица и която се предоставя срещу заплащане. (2) За целите на този закон атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, съобразно съоръженията, оборудването или екипировката, с които се предоставят, са: 1. услуги, за предоставянето на които се ползват увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност; 2. въздушноатракционни услуги; 3. водноатракционни услуги. Чл. 3. Законът не се прилага за спортните дейности, спортните услуги и спортно-туристическите дейности, уредени в Закона за физическото възпитание и спорта. Чл. 4. (1) Лицата, които предоставят услуги по чл. 2, носят отговорност за спазване на изискванията за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите. (2) Съоръженията, оборудването и екипировката, с които се предоставят услугите по чл. 2, се използват за целите на предоставяне на услугите, ако са придружени с документ от производителя или от упълномощено от него лице за съответствие на съоръженията, оборудването и екипировката с приложимите изисквания за безопасност. (3) Когато за съоръженията, оборудването или екипировката не са налице документи от производителя по ал. 2, съответствието им с приложимите изисквания за безопасност се удостоверява със сертификат за оценка на съответствието, издаден от акредитиран орган по чл. 23. Глава втора Общи изисквания към доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 5. Доставчик на услуга по чл. 2 е лице, регистрирано по този закон. Чл. 6. (1) Регистрацията на лицата по чл. 5 се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице или от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица чрез вписване в Регистъра на доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност – част от Националния туристически регистър по чл. 165, ал. 1 от Закона за туризма. Регистърът е публичен и се поддържа като електронна информационна система със свободен и безплатен достъп. (2) Вписването в регистъра по ал. 1 на доставчиците на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 2 и 3 – за случаите по чл. 21, се извършва от министъра на туризма или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Вписването в регистъра по ал. 1 на доставчици на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1 и по чл. 2, ал. 2, т. 3 – за случаите по чл. 22, се извършва от кмета на общината или кмета на района, когато има такъв, или от оправомощени от тях длъжностни лица. (4) Вписването в регистъра по ал. 1 се извършва чрез въвеждане на изискуемите данни по този закон чрез съответен интерфейс и сигурна комуникационна свързаност. (5) За първоначално вписване в Националния туристически регистър и за вписване на промени в обстоятелствата се събират такси съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3 от Закона за туризма. Чл. 7. (1) Всяко лице, което желае да предоставя услуга по чл. 2, подава по електронен път заявление по образец до министъра на туризма или до кмета на съответната община или район. Заявлението трябва да съдържа най-малко следната информация: 1. имената, адрес, телефон и електронна поща – за физическите лица; ЕИК, наименование, седалище и адрес на управление, електронна поща и телефон – за едноличните търговци и юридическите лица; 2. кратко описание на услугите, които ще бъдат предоставяни; 3. място на предоставяне и териториален обхват на услугите – когато е приложимо; 4. отговорно лице по безопасността, с данни за контакт; 5. предполагаема дата за начало на дейността. (2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат: 1. план за безопасност при предоставяне на услугите; 2. проект на застрахователна полица на застраховка по чл. 8; 3. документ от производителя по чл. 4, ал. 2 – когато е приложимо; 4. сертификат за оценка на съответствието по чл. 4, ал. 3. (3) Заявлението по ал. 1 и приложенията към него се представят на български език. (4) При констатирана непълнота или нередовност на представените документи министърът на туризма или кметът на общината или района, или оправомощени от тях длъжностни лица писмено уведомяват заявителя да отстрани непълнотите или нередовностите в 14-дневен срок. (5) Министърът на туризма или кметът на съответната община или район, или оправомощено от тях длъжностно лице вписва лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1 в 14-дневен срок от датата на получаване на заявлението или от отстраняване на непълнотите или нередовностите. В регистъра се вписват обстоятелствата по ал. 1, т. 1 – 4, а документите по ал. 2 се съхраняват в електронно досие на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1. (6) Отказът от вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (7) Правото да се предоставя услуга по чл. 2 възниква от датата на вписване на лицето в регистъра по чл. 6, ал. 1. (8) Лицето по ал. 1 уведомява министъра на туризма или кмета на съответната община или район за всяка промяна на данните от заявлението по ал. 1 в 14-дневен срок от настъпването на промяната, като подава заявление по образец и документи, удостоверяващи промяната, за вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1. (9) Вписването на доставчик на услуга в регистъра по чл. 6, ал. 1 се заличава със заповед на органа, извършил вписването: 1. по писмено искане на вписаното лице; 2. когато вписването е извършено въз основа на неверни данни, неистински документи или на документи с невярно съдържание; 3. при извършени системни нарушения по този закон и актовете по неговото прилагане; 4. когато лицето не е подало заявление в срока по ал. 7; 5. при извършване на дейност без валидна застраховка по чл. 8; 6. в 14-дневен срок, считано от датата на изтичането на последния сключен договор за застраховка – при неизпълнение на задължение по чл. 8, ал. 5. (10) Заповедта за заличаване на вписването подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (11) Заповедта по ал. 9 подлежи на незабавно изпълнение. Обжалването ѝ не спира нейното изпълнение, освен ако съдът постанови друго. (12) Условията и редът за поддържане и ползване на регистъра по чл. 6, ал. 1 се определят с наредбата по чл. 165, ал. 2 от Закона за туризма. (13) Министърът на туризма утвърждава образците на заявление по ал. 1 и 8. Чл. 8. (1) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 сключват задължителна застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, при възникване на застрахователен интерес. Възникване на застрахователен интерес е налице от датата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1 или от датата на изтичане на сключения застрахователен договор за тази застраховка. (2) Обект на застраховане по задължителната застраховка по ал. 1 са здравето, животът и телесната цялост на ползвателите на услугите. (3) За задължителната застраховка „Злополука“ на лицата, които ползват атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, не се прилага чл. 438, ал. 5 от Кодекса за застраховането. (4) За неуредените въпроси относно действието на задължителната застраховка по ал. 1, застрахователното покритие и изключенията от покритието се прилагат съответно разпоредбите на Глава четиридесет и шеста от Кодекса за застраховането. (5) Размерът на минималната застрахователна сума се определя от Министерския съвет по предложение на министъра на туризма и министъра на финансите. (6) Доставчиците на атракционни услуги по чл. 2 представят на министъра на туризма или кмета на съответната община или район копие от договора по ал. 1 в 7-дневен срок от сключването или подновяването му. Чл. 9. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 утвърждават план за безопасност при предоставяне на услугата и определят отговорно лице за безопасността. (2) Отговорното лице за безопасността: 1. организира предексплоатационните проверки по този закон; 2. поддържа технически паспорт на съоръжението, оборудването и екипировката – когато е приложимо; 3. провежда първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по ал. 1; 4. незабавно уведомява при възникнал инцидент компетентните контролни органи, включително националните служби за спешно реагиране, по реда, предвиден в Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112. (3) Отговорното лице за безопасността трябва да притежава най-малко средно образование и най-малко една година опит в експлоатацията или поддръжката на съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставят услуги по чл. 2. (4) Планът за безопасност по ал. 1 включва минимум: 1. инструкции за безопасна експлоатация и съхранение на съоръженията, екипировката и оборудването; 2. данни за използването на съоръженията, екипировката и оборудването и оценка на годността им спрямо указания от производителя срок; 3. правила и процедури за действия при инциденти; 4. мерки, свързани с метеорологичната обстановка и природни явления – когато е приложимо; 5. мерки за осигуряване на навременна първа помощ до идване на екип на спешна медицинска помощ; 6. изисквания за притежаване на задължителни специфични умения, свързани с предоставяне на съответната услуга. Чл. 10. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват провеждането на първоначално и ежегодно обучение и инструктаж на наетите за предоставянето на услугата лица по мерките, предвидени в плана по чл. 9, ал. 1. Проведените обучения и инструктаж се вписват в нарочен дневник, който се съхранява за срок, не по-малък от две години, и се предоставя при поискване за проверка от контролните органи. (2) Лица, които не са преминали съответното обучение и инструктаж, нямат право да управляват или обслужват съоръжения, оборудване или екипировка, с които се предоставя услуга по чл. 2. Глава трета Общи правила за безопасност при ползването на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 11. При предоставянето на услуга по чл. 2 доставчиците: 1. използват съоръжения, екипировка и оборудване, които отговарят на нормативните изисквания и осигуряват ползването и съхранението им в съответствие с тези изисквания и с приложимите стандарти и изисквания на производителя или на акредитирания орган по чл. 23; 2. извършват проверки по чл. 17, ал. 1; 3. осигуряват провеждане на обученията и инструктажите по чл. 10, ал. 1 на персонала, участващ при предоставяне на услугата. Чл. 12. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 изготвят, поставят на видно място и поддържат в четимо състояние правила за безопасност, които включват информация най-малко за: 1. възрастовите и други ограничения при предоставянето на услугата; 2. правила за поведение на ползвателя преди, по време на и след предоставянето на услугата; 3. описание на възможните рискове; 4. описание на забранените за употреба или за носене по време на предоставянето на услугата предмети, както и други специфични правила. (2) Доставчиците на услуги по чл. 2 или наетите за предоставянето на услугата и обучени лица провеждат инструктаж преди началото на предоставянето на услуга по чл. 2 на всяко лице, като го запознават с правилата по ал. 1 и дават необходимите пояснения. Чл. 13. Ползването на услуги по чл. 2 от лица под 14-годишна възраст се разрешава, ако са придружени от пълнолетно лице, като със заплащането на цената на услугата пълнолетното лице се съгласява с правилата за ползване на услугата и с рисковете, свързани с нея. Чл. 14. Лицата, които ползват услуга по чл. 2, са длъжни да спазват указанията на лицата, които предоставят услугата, и да ползват необходимите индивидуални предпазни средства съобразно изискванията за предоставяне на услугата. Чл. 15. Доставчиците на услуги по чл. 2 са длъжни да не допускат до ползването им лица или да прекратят тяхното предоставяне, когато лицата: 1. са във видимо нетрезво състояние или видимо под въздействието на наркотични вещества или техни аналози; 2. отказват да се запознаят с правилата за безопасност при ползване на услугата; 3. не спазват указанията на лицата, които предоставят услугата, и по този начин създават или биха могли да създадат риск за себе си и/или за трети лица. Чл. 16. (1) Доставчици на услуги по чл. 2, които за предоставянето на услуги ползват съоръжение, са длъжни да осигурят предварителна информационна обезпеченост чрез табела/или друг обществено достъпен начин, включваща минимум: 1. ценоразпис на предлаганите услуги; 2. информация за лицето, предоставящо услугата – име/наименование, седалище и адрес на управление, телефонен номер, както и електронен адрес и интернет страница, ако има такива; 3. информация за услугата – описание, основни/съществени характеристики и други, включително потенциални рискове; 4. номер и дата на вписване в регистъра по чл. 6, ал. 1. (2) Информацията по ал. 1 се изписва на български и на английски език. Чл. 17. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 ежедневно преди започване на предоставянето на услуга по чл. 2 извършат предексплоатационна проверка, включваща минимум проверка на: 1. състоянието на съоръженията, оборудването и екипировката; 2. видимото състояние на конструкцията и подвижните части; 3. функционирането на електрическите и хидравличните системи, когато се ползват такива при предоставянето на услугата; 4. достъпността и видимостта на предупредителните знаци и инструкции; 5. наличието на задължителната документация и протоколи за текущи проверки. (2) Резултатите от проверките по ал. 1 се вписват в дневник за техническото обслужване, който се съхранява на място – когато е приложимо, или на посочения адрес, от доставчика на услугата по чл. 16, ал. 1, т. 2, за срок, не по-малък от пет години, и следва да е на разположение при проверки от контролните органи. Чл. 18. (1) Доставчиците на услуги по чл. 2 осигуряват поддръжка на съоръженията, оборудването и екипировката в съответствие с: 1. инструкциите на производителя; 2. предписанията на акредитирания орган по чл. 23; 3. изискванията на приложимите нормативни актове и стандарти. (2) Всички дейности по поддръжка се документират в дневника по чл. 17, ал. 2. Глава четвърта Общи изисквания за устройство и безопасност към увеселителните съоръжения, представляващи източник на повишена опасност Чл. 19. (1) Условията, редът и изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1, както и по отношение на оборудването и екипировката се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията, на министъра на туризма и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. (2) Техническите изисквания към съоръженията за предоставяне на услуги по чл. 2, ал. 2, т. 1, предоставяни в увеселителни обекти, се определят с наредбата по чл. 56, ал. 6 от Закона за устройство на територията. Глава пета Предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 20. (1) Предоставянето на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, при спазване на изискванията на този закон, Закона за гражданското въздухоплаване и актовете по тяхното прилагане. (2) Услугите по ал. 1, свързани с тандемни скокове с парашут, се предоставят от авиационен оператор по чл. 64 от Закона за гражданското въздухоплаване или от лице, което има сключен договор за извършване на въздухоплавателна дейност с авиационен оператор. (3) Въздухоплавателните средства, използвани за предоставяне на услуги по ал. 1, както и авиационните оператори трябва да отговарят на изискванията за безопасност, предвидени в Закона за гражданското въздухоплаване и в актовете по прилагането му. (4) При предоставяне на услуги по ал. 1, свързани с изпълнение на тандемни полети с моторни или безмоторни парапланери и делтапланери или полети с развлекателна цел със свръхлеки въздухоплавателни средства, доставчикът на услугата следва да е или да разполага с пилот, който отговаря на изискванията, определени в Закона за гражданското въздухоплаване и нормативните актове по прилагането му. (5) Тандемни полети с парапланер/делтапланер, както и тандемни скокове с парашут се предоставят само от доставчик на услуги по ал. 1, който е или има нает тандемен инструктор. (6) Доставчик на услуги по ал. 1, който предоставя услуги с полети с аеростат, следва да отговаря или да има наето лице, което да отговаря и на изискванията, посочени в Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/395 от 13 март 2018 година за определяне на подробни правила за експлоатацията на аеростати, както и за лицензирането на летателните екипажи на аеростати в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010 и (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета. (7) Изискванията за безопасност при предоставяне на услугите по ал. 1, както и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката, с които те се предоставят, се определят с Наредбата по чл. 119е, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване. Глава шеста Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 21. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища се извършва в зони за предоставяне на водноатракционни услуги, определени съгласно изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. (2) Условията и редът за предоставяне на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката се определят с този закон и с наредбата по чл. 5, ал. 4 и чл. 76а от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България. Чл. 22. (1) Предоставянето на водноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, във водни обекти извън тези по чл. 21, ал. 1 се извършва от доставчици на услуги, вписани в регистъра по чл. 6, ал. 1, при спазване на изискванията на този закон и на актовете по неговото прилагане. (2) Условията и редът за предоставянето на услугите по ал. 1, изискванията за безопасност при предоставянето им и за безопасност на съоръженията, оборудването и екипировката се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на икономиката и индустрията, на министъра на туризма, министъра на младежта и спорта и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Глава седма Проверка на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност Чл. 23. (1) Проверка на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката, включително предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, се извършва от акредитирани органи от вида А съгласно изискванията на БДС EN ISO/IEC 17020 с изключение на проверката на съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. (2) Акредитацията се извършва от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ при условията и по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието, съответно – от национален орган за акредитация, който е преминал успешно партньорска оценка съгласно Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (OB, L 218/30 от 13 август 2008 г.), или от международна организация за акредитация съгласно договорни задължения за признаване между тази организация и органа, признат съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) № 765/2008, на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. (3) Акредитираните органи по ал. 1 извършват първоначална и периодична проверка на съоръженията, оборудването и екипировката, включително на предпазните средства, използвани при предоставянето на услуги по чл. 2, с изключение на проверката на съоръженията и екипировката за предоставяне на въздушноатракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност. (4) При премината успешна проверка акредитираният орган издава сертификат за съответствие. (5) Първоначалната проверка се извършва преди регистрацията на доставчика в регистъра по чл. 6, ал. 1. (6) Периодична проверка се извършва всяка година, както и след ремонт, авария, модификация или промяна, която влияе на целостта на съоръженията, оборудването или екипировката, посредством които се предоставят услуги по чл. 2. (7) При всяка модификация, ремонт или промяна/подмяна на конструктивен елемент на съоръжение, оборудване или екипировка по ал. 1 доставчиците на услуги по чл. 2 прилагат процедура за управление на промени, която включва: 1. анализ на риска от промяната; 2. определяне на мерки за безопасност; 3. наличие на сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган по ал. 1, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2 с приложимите изисквания за безопасност, преди пускане след промяната. (8) Съоръжение, претърпяло модификация или основен ремонт, не може да се използва без сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност, с приложимите изисквания за безопасност. (9) Документите от първоначалната и периодичните проверки, както и сертификатите за съответствие са част от паспорта на всяко съоръжение, оборудване и екипировка за предоставянето на услуги по чл. 2. Чл. 24. (1) Доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 1 сключва писмен договор с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 2 – с лицето по чл. 26, а доставчикът на услуга по чл. 2, ал. 2, т. 3 – с акредитиран орган за извършване на проверки за съответствие, а при предоставяне на парасейлинг – и с лицето по чл. 26. (2) Акредитираният орган трябва да разполага с персонал, помещения, условия и оборудване за дейностите, свързани с извършването на контрола. Чл. 25. Акредитираният орган извършва проверки по утвърдените от него и одобрени от органа по акредитация процедури. Чл. 26. Лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, извършват проверки в съответствие с наредбата по чл. 119е, ал. 3 от същия закон по отношение на въздушноатракционните услуги, както и по отношение на парашутните системи, използвани за парасейлинг. Чл. 27. (1) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, имат право: 1. да извършват проверки на място и по документи; 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; 4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове и да определят срок за изпълнението им. (2) Акредитираните органи и лица, получили удостоверение по реда на чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, съхраняват издадените от тях сертификати и други документи за срок три години. Глава осма Контрол Чл. 28. (1) Контролът по спазването на закона и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове се осъществява от: 1. кмета на съответната община или кмета на района по местонахождение на предоставянето на услугата или съвместно от кметовете на съответните общини или райони на общини, на чиято територия се предоставят услугите, или от упълномощени от тях длъжностни лица – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 1 и за водноатракционните услуги, когато се предоставят във водни обекти извън тези по чл. 21; 2. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 2; 3. Изпълнителна агенция „Морска администрация“ – за услугите по чл. 2, ал. 2, т. 3 – когато се предоставят във вътрешните морски води, териториалното море и вътрешните водни пътища; 4. Комисията за защита на потребителите – по отношение на изискванията по чл. 16. (2) Органите по ал. 1 са длъжни да координират дейността си по този закон с контролни органи по други закони. При необходимост органите по ал. 1 си взаимодействат помежду си или с други държавни или общински органи. Чл. 29. Длъжностните лица, оправомощени от органите по чл. 28, имат право: 1. да извършват проверки на място и по документи; 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти; 3. да изискват документи, данни, сведения, справки и други носители на информация от контролираните лица, като не разгласяват информацията, представляваща служебна или търговска тайна, станала им известна при или по повод на изпълнение на служебните им задължения; 4. да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствията и нарушенията по закона и на издадените въз основа на него нормативни актове и да определят срок за изпълнението им; 5. да привличат експерти в съответната област, когато за проверката се изискват специални знания или умения. Глава девета Принудителна административна мярка и административнонаказателни разпоредби Раздел I Принудителна административна мярка Чл. 30. (1) При установяване на непосредствен риск за живота и здравето на хората съответният контролен орган по чл. 28 издава заповед за незабавно спиране на експлоатацията на съответното съоръжение и/или дейност и предоставянето на услугата. (2) За непосредствен риск се приема обективно установима опасност, произтичаща от липса на сертификат за съответствие, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването или екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2; видими критични повреди или липса на обезопасителни устройства; липса на аварийно спиране; липса на персонал с необходимата компетентност; отсъствие на план за безопасност; липса на валидна застраховка; липса на попълнени дневници по чл. 10, ал. 1 и по чл. 17, ал. 2; липса на проведено обучение/инструктаж на персонала или на ползвателя на услугата. (3) Принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага до отстраняване на констатираното нарушение. Мярката по ал. 1 се отменя след представяне на доказателства за отстраняване на несъответствията, включително сертификат, удостоверяващ съответствието на съоръженията, оборудването и екипировката при предоставянето на услуги по чл. 2, и след извършена проверка с констативен протокол от съответния контролен орган по чл. 28. (4) Заповедта по ал. 1 подлежи на предварително изпълнение и може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (5) Актовете за прилагане на принудителната административна мярка се издават, обжалват и изпълняват по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Раздел II Административнонаказателни разпоредби Чл. 31. (1) Който предоставя услуги по чл. 2, без да е вписван в регистъра, без документ за премината успешно проверка от лицата по чл. 26 или без сертификат за съответствие, издаден от акредитиран орган, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 15 000 лв., а имуществената санкция е в размер 30 000 лв. Чл. 32. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който не поддържа валидна застраховка по чл. 8, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв. Чл. 33. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който няма отговорно по безопасността лице по чл. 9, се наказва с глоба в размер 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 10 000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 10 000 лв., а имуществената санкция е в размер 20 000 лв. Чл. 34. (1) Отговорно по безопасността лице, което не подаде уведомление за инцидент, се наказва с глоба в размер 1000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 2000 лв. Чл. 35. (1) Който възпрепятства органа по чл. 23 и 26 или контролен орган при изпълнение на правомощията му, включително чрез отказ за достъп, непредставяне на документи или поддържане на условия, създаващи риск за проверяващите, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв. (2) Когато възпрепятстването по ал. 1 е поради експлоатация в нарушение на заповед за спиране на експлоатацията или предоставяне на услугата, глобата е в размер от 2000 до 5000 лв., а имуществената санкция е в размер от 5000 до 15 000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 4000 лв., а имуществена санкция е в размер от 2000 до 10 000 лв. Чл. 36. (1) Доставчик на услуга по чл. 2, който: 1. не изпълни предписание на орган по чл. 23 и 26 или на контролен орган в определения от контролния орган срок, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица са налага имуществена санкция в размер от 2000 до 5000 лв.; 2. не извърши проверка по чл. 17, ал. 1, не изпълни задължението си да осигури предварителна информационна обезпеченост по чл. 16, ал. 1, не проведе инструктаж на ползвател на услугата, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 2000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер 2000 лв., а имуществената санкция в размер 5000 лв. Чл. 37. Доставчик на услуга по чл. 2, който предостави неверни данни при регистрация, вписване на промени или при проверка, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба в размер от 500 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв. Чл. 38. (1) На акредитиран орган, който издаде сертификат за съответствие, както и на орган по чл. 26, който издаде документ за проверка без извършване на проверка или извърши действие или дейност по оценяване на съответствието, регламентирани в закона извън обхвата на акредитацията си или дейността си, или наруши принципите за неговата независимост и безпристрастност, се налага имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (2) На лице, което няма акредитация или е с отнета или спряна акредитация, както и на орган по чл. 26 без издадено удостоверение по чл. 119е от Закона за гражданското въздухоплаване, които извършат действие или дейност по оценяване на съответствието по този закон, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 до 100 000 лв. (3) В случай че при осъществяване на нарушение по ал. 1 или 2 е извършено и позоваване на акредитация, се прилага и чл. 41 от Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. (4) Независимо от санкцията по ал. 1 нарушенията по ал. 1 представляват несъответствие на акредитираното лице с изискванията за акредитация и са основание за ограничаване на акредитирания обхват, за временно ограничаване обхвата на акредитацията, за спиране или отнемане на акредитацията по реда на Закона за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието. Чл. 39. (1) При констатирани нарушения на изискванията на закона и на наредбите, приети и издадени по прилагането му, длъжностни лица, оправомощени от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, от председателя на Комисията за защита на потребителите и кметовете на общини или райони, съставят актове за установяване на извършено нарушение по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (2) За налагане на административни наказания органите по ал. 1 издават наказателни постановления по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (3) Установяването на нарушенията, съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (4) Актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания, както и индивидуални административни актове по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс може да се връчват на всяко физическо лице, което се намира в обекта и което е в граждански или трудови правоотношения с лицето, срещу което са издадени. (5) Приходите от глоби и санкции по закона, налагани от компетентните контролни органи по чл. 28, ал. 1, постъпват по бюджета на съответния орган, който ги налага. Чл. 40. Контролните органи по този закон поддържат публичен списък на наложените принудителни административни мерки и влезлите в сила наказателни постановления, свързани с предоставяне на услуги по чл. 2, при спазване на изискванията за защита на личните данни. Допълнителна разпоредба § 1. По смисъла на този закон: 1. „Въздушноатракционни услуги“ са тандемни полети, които се изпълняват с пилот инструктор с парапланер/делтапланер, както и тандемни скокове с парашут, които се изпълняват с тандемен инструктор, полети с развлекателна цел със свръхлеки въздухоплавателни средства и специализирани операции с аеростат по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/395, включително скокове с бънджи от аеростат. 2. „Водноатракционни услуги“ са парасейлинг (теглене с парашут от лодка), услуги с джетове и с плавателни средства, както и услуги с теглене на надуваеми съоръжения. 3. „Непосредствена или косвена опасност за живота или здравето на ползвателите или на трети лица“ е възможен риск, произтичащ непосредствено от предоставянето на услугата, за здравето или безопасността на ползвателите или на трети лица, включително смърт или сериозно травматично или нетравматично увреждане. 4. „Повторно“ е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение. 5. „Първа помощ“ е прилагането на подходящи животоподдържащи действия и мероприятия за предотвратяване на усложненията, получени при травми, свързани с ползването на атракционни услуги с потенциален риск за живота и/или здравето на ползвателите им и/или на трети лица, на мястото на инцидента или в близост до него от лицата, които предоставят тези услуги, и/или от други лица, присъстващи на мястото на инцидента, до идването на екип за спешна медицинска помощ. 6. „Системни нарушения“ са налице, когато в едногодишен срок са извършени три или повече административни нарушения по този закон или е наложено по-тежко наказание. 7. „Увеселителни обекти“ са обектите с увеселителни съоръжения по § 5, т. 71 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията. 8. „Увеселителни съоръжения, представляващи източник на повишена опасност“ са съоръжения или съвкупност от съоръжения, технически устройства, конструкции или системи, предназначени за атракционни цели в увеселителни обекти по смисъла на § 5, т. 71 от допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията, които функционират чрез задвижване от външен източник на енергия с висока скорост, бързо въртене или интензивно задвижване или на голяма височина, които при неспазване на правилата за експлоатация или при механична повреда са източник на повишена опасност и могат да доведат до непосредствена или косвена опасност за живота и/или здравето на ползвателите. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Подзаконовите актове по прилагането на този закон се приемат или издават в 6-месечен срок от влизането му в сила. § 3. В срок до един месец от приемането или издаването на подзаконовите актове по § 2 министърът на туризма: 1. утвърждава със заповед образците на заявления; 2. осигурява условия за вписване в Националния туристически регистър по реда на чл. 167, ал. 2 от Закона за туризма. § 4. Държавните и общинските органи, приели или издали нормативни актове, които уреждат обществени отношения – предмет на този закон, са длъжни да направят произтичащите от този закон изменения в тях в срок до 6 месеца от влизането му в сила. § 5. Лицата, които предоставят услуги, посочени в този закон, привеждат дейността си в съответствие с неговите изисквания в 8-месечен срок от влизането му в сила. § 6. В Кодекса на търговското корабоплаване се правят следните допълнения: 1. В чл. 87 се създава ал. 6: „(6) С наредбата по ал. 1 се определят изискванията към лицата, управляващи плавателни съдове за лично ползване (джетове).“ 2. В § 1а от допълнителните разпоредби се създава т. 58: „58. „Плавателен съд за лично ползване (джет)“ е плавателен съд за спорт, туризъм и развлечение с дължина на корпуса, по-малка от 4 м, който е оборудван с двигател за задвижване, притежаващ водометен движител като основно средство за задвижване, и е проектиран да бъде управляван от едно или повече лица в седнало положение, стоящи прави или на колене върху корпуса на съда, а не вътре в него. § 7. В Закона за автомобилните превози се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 24г: а) в ал. 1 изречение първо се изменя така: „Превозите с атракционна цел се извършват със собствени и/или наети пътни превозни средства от търговци, регистрирани по Търговския закон и вписани в базата данни на Общината, където ще се извършват превозите.“; б) ал. 2 се изменя така: „(2) За вписване или отписване на търговеца и превозното средство в базата данни по ал. 1 се подава заявление, което съдържа: 1. наименование, правна форма, адрес на управление на търговеца, електронен адрес, регистриран в Системата за сигурно електронно връчване като модул на Портала на електронното управление по смисъла на Закона за електронното управление; 2. данни за моторните превозни средства и пътните превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел, придружено с: а) документ за идентификацията на превозното средство; б) застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7, т. 1 от Кодекса за застраховането; в) задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт; г) удостоверение за техническа изправност на ППС; д) документ за собственост или договор за ползване на превозното средство; 3. описание на маршрута, което съдържа начална и крайна точка; 4. срока, за който се иска вписването; 5. пълномощно, когато заявлението се подава от пълномощник.“; в) създава се нова ал. 3: „(3) Документите по ал. 2, т. 2 и 5 се представят в заверено от заявителя копие.“; г) досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея: аа) след думите „Кметовете на общини“ се добавят „със заповед“; бб) създава се изречение второ: „В заповедта се посочват пътните превозни средства и съставите от пътни превозни средства, с които ще се извършват превозите с атракционна цел.“; д) досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Базите данни по ал. 1 са публични. Кметовете на общини или оправомощени от тях длъжностни лица водят и поддържат актуални данни на превозните средства и на лицата, извършващи превози с атракционна цел. В базата данни се вписват: 1. дата на вписване на регистрацията и основанията за това; 2. наименование и ЕИК на лицето по ал. 1; 3. данни за моторните превозни средства: а) регистрационен номер, ако имат такъв; б) идентификационен номер (VIN или рама); в) марка и модел; 4. дата на заличаване на регистрацията и основанията за това.“; е) досегашната ал. 5 става ал. 6 и се изменя така: „(6) Превозите се извършват от водачи, притежаващи свидетелство за управление от категории D1, D1E, D или DE.“; ж) създава се ал. 7: „(7) Лицата по ал. 1, които извършват превози с атракционна цел, са длъжни да изпълняват възложените им маршрути в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях.“; з) създава се ал. 8: „(8) При извършване на превози с атракционна цел в превозното средство трябва да се намират следните документи: 1. заверено копие на заповед за определяне на маршрута на движение на пътните превозни средства и на съставите от пътни превозни средства, с които се извършва превоз с атракционна цел; 2. документ за идентификацията на превозното средство; 3. застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, освен в случаите по чл. 483, ал. 7, т. 1 от Кодекса за застраховането; 4. задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт; 5. удостоверение за техническа изправност на ППС; 6. документ за собственост или договор за ползване на превозното средство.“ 2. Създава се чл. 24гˡ: „Чл. 24гˡ. (1) Превозите с атракционна цел се извършват с превозни средства от категория М2 и М3 или състав от превозни средства, състоящ се от моторно превозно средство с максимална конструктивна скорост, непревишаваща 25 km/h, предназначено за теглене на едно до три ремаркета, специално проектирани за превоз на пътници. (2) Лицата по чл. 24г, ал. 1, извършващи превози с атракционна цел, са длъжни да поддържат валидни документите по чл. 24г, ал. 2, т. 2 за периода на извършване на дейността. (3) Кметовете на общини със заповед заличават превозните средства, с които се извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, от базата данни по чл. 24г, ал. 1 в случаите, когато: 1. превозните средства не отговарят на задължителните условия за вписване по чл. 24г, ал. 2, т. 2, букви „б“ – „г“; 2. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превоз с атракционна цел, няма договор за ползване на вписаното превозно средство; 3. лицето по чл. 24г, ал. 1, извършващо превози с атракционна цел, е подало писмено заявление за заличаване на съответното превозно средство от базата данни. (4) Кметовете на общини със заповед заличават лицата, които извършват превози с атракционна цел на територията на съответната община, от базата данни по чл. 24г, ал. 1 в случаите, когато: 1. при осъществяване на дейността на лицата по чл. 24г, ал. 1 са извършени системни нарушения на този закон или на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове; 2. всички вписани в базата данни превозни средства на лицето чл. 24г, ал. 1 не отговарят на изискванията на чл. 24г, ал. 2, т. 2; 3. с прекратяването на дейността на търговеца или прекратяването на юридическото лице. (5) Заповедите, издадени по реда на ал. 3 или ал. 4, могат да бъдат оспорени по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 3. В чл. 91: а) в ал. 3: аа) в т. 1 след думите „за собствена сметка“ се добавя „и превози с атракционна цел“; бб) в т. 5 след думите „за извършване на превози за собствена сметка“ се поставя запетая и се добавя „за извършване на превози с атракционна цел“; б) в ал. 11 след думите „чл. 24а, ал. 1“ се поставя запетая и се добавя „24 г, ал. 2 и ал. 3“. 4. В чл. 93: а) в ал. 1 след думите „превоз за собствена сметка на пътници и товари“ се добавя „или превоз с атракционна цел“ и след думите „документ за регистрация“ се поставя запетая и се добавя „заповед за определяне на маршрут при превоз с атракционна цел“; б) в ал. 2 след думите „превоз за собствена сметка на пътници и товари“ се поставя запетая и се добавя „или превози с атракционна цел“ и след думите „разрешението“ се добавя „заповед за определяне на маршрут“ и се поставя запетая; в) създава се ал. 10: „(10) Водач на моторно превозно средство, който извършва превоз на пътници с атракционна цел по маршрут, различен от определения по реда на чл. 24г, ал. 3, се наказва с: 1. глоба 500 лв. – при първо нарушение; 2. глоба 1000 лв. – при повторно нарушение; 3. глоба 2000 лв. – при системни нарушения.“ 5. Създава се чл. 96е: „Чл. 96е. (1) Който впише в базата данни по чл. 24г, ал. 1 превозни средства и разреши или допусне извършването на превози с атракционна цел на пътници по маршрут по чл. 24г, ал. 4 без задължителна застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, удостоверение за техническа изправност и задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците в обществения транспорт, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер 5000 лв. и превозното средство се отписва от базата данни на Общината. (2) Длъжностно лице, което наруши разпоредбата на чл. 24г, ал. 2 относно вписването в базата данни на лицата, извършващи превози с атракционна цел в нарушение на изискванията на този закон, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и лицето, което извършва превози с атракционна цел на територията на съответната община, на която се извършва дейността, се отписва от базата данни на Общината. (3) При повторно нарушение по ал. 1 или 2 глобата или имуществената санкция е в размер 10 000 лв.“ 6. В чл. 106а, ал. 1, т. 3, буква „е“ след думите „превоз на пътници“ се добавя „или превози с атракционна цел“. § 8. В Кодекса на застраховането, в чл. 471, ал. 2 се създават т. 7 и 8: „7. превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел; 8. каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са теглени от бавнодвижещи се превозни средства.“ § 9. В Закона за гражданското въздухоплаване се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 119е, ал. 1 се създават т. 9 – 12: „9. одобряване и/или контрол на парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, различни от спасителните парашути, които са част от въздухоплавателното средство, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг; 10. одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват (комплектоват, скатават, ремонтират) парашути, парашутни системи и парашутна екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение, както и парашутните системи, използвани за парасейлинг; 11. одобряване и/или контрол на парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение; 12. одобряване и/или контрол на лицата, които обслужват и ремонтират парапланери и/или делтапланери и свързана екипировка, използвани за обучение, спорт и развлечение.“ 2. В чл. 147, ал. 1 думите „глоба от 100 до 500 лв.“ се заменят с „глоба от 1000 до 10 000 лв.“. § 10. В Закона за туризма, в чл. 166 с правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) В Националния туристически регистър в отделен раздел се вписват доставчиците на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност по смисъла на Закона за общите изисквания за безопасност при предоставяне на атракционни услуги, представляващи източник на повишена опасност.“ 2. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.“

Благодаря, господин Председател. Аз взимам процедура. Няма да участвам в дебата по този абсолютно срамен законодателен процес с изцяло нов закон, въвеждащ нови регулационни режими – да приемем на две четения в едно заседание, без адекватен дебат и оглеждане на всички разпоредби. Процедурата ми е по друг въпрос. Днес в два без няколко минути беше свикана Правната комисия за 14,15 ч. – предполагам, че ще бъде след края на това пленарно заседание, с точка единствена – гледане на първо гласуване на Закона за изменение и допълнение на Изборния кодекс, внесен от колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ на 22 януари. Уведомявам Ви, че ние също сме внесли Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс. Той е с днешна дата и просто искам почивка, за да дам възможност на председателя да разпредели този законопроект на Правната комисия, съгласно Правилника, за да може да го гледаме в днешното заседание. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Позволете ми да Ви благодаря за днешното Ви усилие, защото благодарение на него тази година българските плажове и българските курорти ще бъдат по-сигурни, а оттам – и животът и здравето на нашите съграждани, най-вече на нашите деца. Благодаря Ви.