ЗИД на Закона за вероизповеданията

УКАЗ № 319

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, приет от 44-то Народно събрание на 21 декември 2018 г.

Издаден в София на 28 декември 2018 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Цецка Цачева

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията

(обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г.,

бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 61 и 79 от 2015 г.)

§ 1. В чл. 8, ал. 1, т. 4 думата „отмяна“ се заменя с „прекратява“, а думите „учебно, здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение, социална или образователна институция“.

§ 2. В чл. 10, ал. 2 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.

§ 3. В чл. 11 се създава ал. 3:

„(3) Вероизповеданията може да представят на държавни и местни органи становища, препоръки, доклади, проучвания по въпроси от значение за религиозните общности.“

§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думите „обредни, молитвени или богослужебни домове“ се заменят с „молитвени домове, храмове или манастири“.

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди.“

3. Създава се ал. 3:

„(3) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет създава и поддържа публичен регистър, в който се вписват молитвените домове, храмовете и манастирите по ал. 2.“

4. Досегашната ал. 2 става ал. 4 и в нея се създава изречение второ: „В тези случаи вероизповеданията не може да използват технически средства или звукови устройства, служещи за увеличаване на силата на звука, освен при провеждане на обществени прояви, празници и чествания.“

§ 5. Създава се чл. 19а:

„Чл. 19а. В 7-дневен срок от регистрацията религиозната общност уведомява Дирекция „Вероизповедния“ на Министерския съвет и представя съдебното решение за регистрацията.“

§ 6. В глава трета се създава чл. 20а:

„Чл. 20а. (1) Софийският градски съд прекратява регистрацията на религиозна общност:

1. по искане на религиозната общност;

2. при нарушение на чл. 7;

3. когато с дейността си системно нарушава изисквания на този закон;

4. когато дейността ù противоречи на разпоредби на Конституцията на Република България.

(2) Решението по ал. 1, т. 1 се постановява по искане на централното ръководство на религиозната общност.

(3) Решението по ал. 1, т. 2 – 4 се постановява по искане на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет или на прокурора.

(4) Решението за прекратяване на регистрацията на основание ал. 1, т. 2 – 4 подлежи на обжалване по общия ред.“

§ 7. В чл. 22 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1.

2. Създава се ал. 2:

„(2) Принудително изпълнение не може да се насочва върху:

1. храмове и манастири на Българската православна църква – Българска патриаршия, и нейните местни поделения;

2. молитвени домове на регистрираните вероизповедания;

3. вещи, свързани с богослужебната дейност, ритуали и обреди на Българската православна църква – Българска патриаршия, на регистрираните вероизповедания и техните местни поделения.“

§ 8. В чл. 24 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думите „за своя сметка“ се заличават.

2. Създават се ал. 2 и 3:

„(2) Статутът на гробищните паркове на вероизповеданията се определя за постоянно и не може да бъде променян. Тяхното разрушаване или затваряне са забранени. Погребенията в гробищните паркове се извършват в съответствие с религиозните норми на съответното вероизповедание.

(3) Държавата и общините при възможност подпомагат изграждането на гробищни паркове на съответните вероизповедания чрез безвъзмездно предоставяне на поземлени имоти – държавна или общинска собственост, за тази цел.“

§ 9. Член 28 се изменя така:

„Чл. 28. (1) Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт.

(2) Разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал. 1 при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт, както следва:

1. за вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание;

2. за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер, не по-малък от 10 лв.

(3) На вероизповедание, на което е определена субсидия в по-малък размер от размера, който се полага съгласно критерия по ал. 2, т. 2, държавната субсидия, която се одобрява, не може да бъде по-малка от 15 млн. лв.

(4) За задграничните епархии или митрополии в диоцеза и юрисдикцията на Българската православна църква – Българска патриаршия, държавната субсидия се предоставя в размери, одобрени ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България. В тези случаи ал. 2 и 3 не се прилагат. Държавната субсидия се превежда по специална сметка на съответната епархия или митрополия.

(5) В обществен интерес, свързан с религиозните ценности на българския народ, на вероизповеданията може да се предоставят и допълнителни средства над размера на държавната субсидия.

(6) В закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се посочват наименованието на вероизповеданието и размерът на държавната субсидия.

(7) До края на месец януари на текущата година централното ръководство на съответното вероизповедание разпределя държавната субсидия на текущи и капиталови разходи, прави мотивирано предложение за разпределението на капиталовите разходи по обекти и уведомява Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.

(8) Държавната субсидия за текущи разходи се предоставя на централното ръководство на съответното вероизповедание и се изразходва целево за покриване на разходите на вероизповеданието за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, за осъществяването на образователни дейности, които не се обхващат от финансирането по чл. 33, ал. 3, и за поддръжка на гробищни паркове.

(9) Предоставянето на държавната субсидия за текущи разходи се извършва от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет чрез трансфери на бюджетни средства по специални целеви сметки за текущи разходи на централните ръководства на вероизповеданията на четири части: до 30 април, 30 юни, 30 септември и 20 декември.

(10) Капиталовите разходи включват разходи за строителство и ремонт на молитвени домове, храмове и манастири и прилежащите им сгради, сгради на висши духовни училища и духовни училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и изграждане и ремонт на гробищни паркове. Средствата за капиталови разходи се съхраняват чрез специална целева сметка на съответното вероизповедание.

(11) Централното ръководство на съответното вероизповедание извършва разпределение на средствата по държавната субсидия за текущи разходи между местните поделения и предоставя до края на месец януари на текущата година на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет справка за разпределението на субсидията за капиталови разходи по обекти.

(12) Разходването на средствата от държавната субсидия за текущи разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за текущи разходи на съответното вероизповедание. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Тегленето на средства в брой от специалната целева сметка на съответното вероизповедание за текущи разходи се допуска само до размерите на плащанията за заплати и възнаграждения на свещенослужителите и служителите на религиозните институции.

(13) Разходването на средствата от държавната субсидия за капиталови разходи се извършва чрез плащания от специалната целева сметка за капиталови разходи. Допуска се трансфер на средства от тази сметка по сметки на местни поделения на вероизповеданията. Банката, в която е открита специалната целева сметка за капиталови разходи на съответното вероизповедание, изпълнява нареждания за плащания само въз основа на представени първични счетоводни документи за разходи.

(14) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет може да изисква предоставянето на информация под формата на обобщени справки и първични счетоводни документи за доказването на разходи и плащания до размера на предоставените средства към определен момент. При предоставянето на информацията се спазват изискванията за защита на личните данни на физическите лица. Разходите за възнаграждения на свещенослужители и служители в религиозните институции се контролират само въз основа на обобщени справки, от които да е видно спазването на изискванията на чл. 29 и до размера на държавната субсидия.

(15) Централните ръководства на вероизповеданията предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет ежегодно до 31 март обобщени годишни справки и приложения към тях, които съдържат обобщени данни за предоставените субсидии и за усвояването им по видове разходи през предходната година.

(16) Неусвоените средства по специалните сметки на съответното вероизповедание към 31 декември на текущата година се изразходват през следващите години в съответствие с разпределението им за съответния вид разходи. Централното ръководство на вероизповеданието в срок до 31 януари на следващата година предоставя доклад до Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.

(17) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет чрез Министерството на образованието и науката, като размерът на средствата се определя с постановление за изпълнение на държавния бюджет.

(18) Духовните училища от системата на предучилищното и училищното образование, както и висшите духовни училища, може да се финансират от регистрираното вероизповедание, по чието искане са открити. Финансирането се предоставя за издръжка на дейностите по обучение на учениците, за стипендии на учениците, за ученици, настанени в общежитие, и за поддръжка на материалната база.

(19) Министерството на образованието и науката чрез своя бюджет може да финансира и утвърдени от него образователни програми, които вероизповеданията да осъществяват извън училищната среда. Това финансиране се разпределя пропорционално между вероизповеданията съобразно числеността на заявилите принадлежността си към съответното вероизповедание при последното преброяване на населението от Националния статистически институт.“

§ 10. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и се изменя така:

„(1) Правоотношенията със свещенослужителите и служителите на религиозните институции се уреждат съгласно устава на религиозната институция. Максималните размери на основните месечни заплати, които се изплащат от държавната субсидия на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, с изключение на заплатите на лицата в ръководните органи на вероизповеданията, не могат да надвишават:

1. средната основна месечна заплата за педагогически специалист – за свещенослужителите;

2. средномесечната заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение в обществения сектор съобразно данни на Националния статистически институт – за служителите в религиозни институции.“

2. Създават се ал. 2, 3, 4 и 5:

„(2) Свещенослужителите и служителите на религиозните институции може да бъдат български граждани или чужденци, получили статут по чл. 23, ал. 1, т. 2 – 4 от Закона за чужденците в Република България, съответно по чл. 7 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, които не са български граждани, и членовете на техните семейства.

(3) Централните ръководства на вероизповеданията поддържат регистри на свещенослужителите и служителите на религиозните институции, като предоставят на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет възможност за достъп до тези регистри.

(4) Всеки свещенослужител трябва да бъде снабден с удостоверение, издадено от централното ръководство или от местно поделение на съответното вероизповедание, с което да се легитимира като представител на вероизповеданието.

(5) Свещенослужители – чужденци, може да участват в богослужение след уведомление на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.“

§ 11. В чл. 30 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „лечебни, социални и образователни заведения“ се заменят с „лечебни заведения, социални и образователни институции“.

2. В ал. 2 думите „Лечебни, социални и образователни заведения“ се заменят с „Лечебни заведения, социални и образователни институции“.

§ 12. В чл. 31 думите „лечебни, социални и образователни заведения“ се заменят с „лечебни заведения, социални и образователни институции“.

§ 13. В чл. 32 думите „здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение или социална институция“.

§ 14. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.

2. В ал. 5 думата „заведения“ се заменя с „институции“.

3. В ал. 6 и 7 преди думите „регистрираните вероизповедания“ се добавя „Българската православна църква – Българска патриаршия, и“.

§ 15. В чл. 35, т. 1 накрая се добавя „и осъществява контрол по спазването на разпоредбите на този закон“.

§ 16. В § 1 от допълнителната разпоредба се създават т. 4, 5, 6 и 7:

„4. „Свещенослужители“ са лица с духовно звание в Българската православна църква – Българска патриаршия, и в регистрираните вероизповедания, които служат по правоотношение за осъществяване на съответното вероизповедание съгласно неговия устав, канони и традиции. Духовните звания в религиозните институции се определят в техните устави.

5. „Заплата и възнаграждение на свещенослужител или служител на религиозна институция“ включва основното месечно възнаграждение с коефициент за прослужено време и социални и здравни осигуровки.

6. „Молитвен дом или храм“ е сграда, предназначена за извършване на публична богослужебна дейност и религиозни обреди, която отговаря на изискванията на съответното вероизповедание и разпоредбите на Закона за устройство на територията и подзаконовите нормативни актове.

7. „Манастир“ като обект е свещено място с храм и други здания, предназначен за жилище на монаси или монахини, които с обетите си за целомъдрие, аскетизъм и послушание са се посветили на уединен благочестив живот и упражняване на подвижничество (въздържание, молитва и труд), милосърдие и духовна подкрепа.“

Преходни и заключителни разпоредби

§ 17. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон вероизповеданията представят списъка по чл. 12, ал. 2 на Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет.

§ 18. (1) Висшите духовни училища по чл. 33, ал. 7 се регистрират по Закона за висшето образование в тригодишен срок от влизането в сила на този закон.

(2) Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет осъществява контрол на учебното съдържание и заверява издаваните от духовните висши училища дипломи до извършване на регистрацията по ал. 1.

§ 19. (1) Държавната субсидия на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 за 2019 г. се одобрява от Министерския съвет, като субсидията на вероизповедание по чл. 28, ал. 2, т. 2 е в размер на 10 лв. за едно самоопределило се лице и размерът на субсидията по чл. 28, ал. 3 не може да бъде по-малък от 15 млн. лв. Необходимите средства за 2019 г. по чл. 28, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 са за сметка на утвърдените субсидии и разходи с чл. 6, ал. 4 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., като разликата до необходимия размер на държавната субсидия се одобрява като допълнителни разходи по бюджета на Министерския съвет за 2019 г. по реда на чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

(2) За 2019 г. сроковете по чл. 28, ал. 7 и 11 са един месец от влизането в сила на акта на Министерския съвет по ал. 1.

§ 20. В Закона за предучилищното и училищното образование (обн., ДВ, бр. 79 от 2015 г.; изм., бр. 98 и 105 от 2016 г., бр. 58 и 99 от 2017 г. и бр. 24 и 92 от 2018 г.) в чл. 52, ал. 4 думите „от съответното вероизповедание“ се заличават.

§ 21. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г., бр. 30, 62 и 63 от 2006 г., бр. 13 и 26 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 97 от 2010 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 61, 98 и 107 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г., бр. 59 от 2016 г., бр. 58 и 103 от 2017 г. и бр. 7 от 2018 г.) в чл. 59 се създава ал. 11:

„(11) Духовните училища по чл. 9, ал. 1, т. 3 се финансират при условията и по реда на Закона за вероизповеданията.“

§ 22. В Закона за държавния печат и националното знаме на Република България (обн., ДВ, бр. 47 от 1998 г.; изм., бр. 33 и 69 от 1999 г., бр. 95 от 2005 г., бр. 24 от 2006 г. и бр. 92 от 2011 г.) в чл. 16, ал. 1 се създава т. 4:

„4. сградите на вероизповеданията или пред тях.“

§ 23. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г., бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г., бр. 15, 41, 50, 54 и 87 от 2010 г., бр. 19, 35, 54 и 80 от 2011 г., бр. 29, 32, 38, 45, 47, 53, 77, 82 и 99 от 2012 г., бр. 15, 24, 27, 28, 66 и 109 от 2013 г., бр. 49, 53, 98 и 105 от 2014 г., бр. 35, 61, 62, 79 и 101 от 2015 г., бр. 15 и 51 от 2016 г., бр. 13, 63, 92, 96 и 103 от 2017 г. и бр. 21, 28 и 55 от 2018 г.) в чл. 148 се създава ал. 14:

„(14) Разрешения за строеж, включително и тези, издавани при одобряване на комплексен проект за инвестиционна инициатива, се издават за молитвени домове, храмове и манастири, предназначени за богослужебна дейност само на възложител – вероизповедание или негово местно поделение по смисъла на Закона за вероизповеданията.“

§ 24. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г., бр. 14, 35, 37, 79 и 95 от 2015 г., бр. 32, 43 и 74 от 2016 г.; попр., бр. 80 от 2016 г.; изм., бр. 97 от 2016 г., бр. 88, 92, 96, 97 и 99 от 2017 г. и бр. 98 от 2018 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 24, ал. 1, т. 9 накрая се създава изречение второ: „Молитвените домове, храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията.“

2. В § 1 от допълнителните разпоредби т. 36 и 37 се изменят така:

„36. „Молитвен дом или храм“ е понятие по смисъла на § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.

37. „Манастир“ е понятие по смисъла на § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Закона за вероизповеданията.“

§ 25. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.

Законът е приет от 44-то Народно събрание на 21 декември 2018 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Цвета Караянчева

11309