20 декември 2018 г.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо министър Лиляна Павлова, уважаеми колеги народни представители! Резултатите от Председателството вече обсъждахме, включително в пленарната зала. Няколко думи по конкретното решение и по сегашната ситуация. От наша гледна точка това предложение е закъсняло. Още преди месеци дейността, която беше извършвана от това министерство в рамките на самото Българско председателство, можеше да бъде приключена, финализирането на процеса да премине към Министерството на външните работи. В страната на формалните и паралелни реалности формално тази координация можеше да се поеме от министъра на външните работи, а реално от заместник-министър – професионален дипломат, който да приключи нашите ангажименти с Триото. Разбира се, решението на Бойко Борисов е друго, но трябва да отчетем, че в този период бяха правени допълнителни разходи, раздаваха се бонуси. Това е нещо, което сигурно не е голям разход, но в края на краищата става въпрос за ефективното използване на средства. Пак казвам – това е решението на Бойко Борисов, на Министерския съвет, но можеше да бъде и по-различно. По отношение на числата, които излязоха, свързани с размера на средствата, които бяха изхарчени за Българското председателство, госпожа Павлова заяви и вчера, че то е едно от най-скромните председателства, както се пошегувах – така е, то е дори по-малко от една глоба на Европейската комисия. От друга страна, не е важно само какъв е размерът на изразходваните средства, а как те са изразходвани. Затова ние ще поискаме детайлна справка от министъра на финансите за това къде какви средства са отишли и на тази база ще направим своите изводи. Подчертавам: не общият размер, а как и къде са отишли тези средства. Няма да говорим за успехите и неуспехите, но междувременно след края на Българското председателство се случиха неща, по които най-малкото можем да повдигнем вежди – част от основните спонсори, хората, които се ангажираха с реализацията на Председателството, днес са или в ареста, или издирвани от Интерпол; нито сме в Шенген все още; нашите превозвачи бяха ударени от решенията по пакета „Мобилност“. Тоест очевидно има неща, които или не бяха подготвени и направени както трябва и започват да излизат в този период, или трябва да си кажем, че предстои много съществена работа, която не знаем дали това правителство и отговорните за преговорите по тези въпроси са способни да извършат адекватно. Госпожо Павлова, Вие се връщате в Народното събрание. В интерес на обективната истина трябва да кажем, че на равнище Комисия ние имахме добро партньорство, добро взаимодействие между правителство и парламент, което не може да се каже обаче по отношение на пленарната зала и ангажимента на министър-председателя. Отбелязвам отново този факт, защото вероятно ние сме единственият парламент в Европейския съюз, в който министър-председателят просто отказва да информира какво се случва на Европейски съвет, преди или след. Дори по време на Българското председателство прецени, че няма време на информира парламента. Връщайки се в парламента, надявам се да помогнете да създадем една друга култура на взаимодействие между правителство и парламент. В тази посока Комисията по европейските въпроси подготвя някои предложения. Надявам се те да срещнат широка подкрепа. Накрая, донякъде и на шега, но всъщност и наистина, пред Коледа завършваме с една позитивна новина от българския парламент – от днес ще има един министър на ГЕРБ по-малко. Припомням позицията на парламентарната група на „БСП за България“, че ние очакваме оставката на цялото правителство, така че днес е само едно добро начало. Очакваме следващите стъпки. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги! Не споделям скептицизма, нихилизма и сарказма в изказването на преждеговорившия. Искам да започна своето изказване със следното. Днес разглеждаме Проекта на решение за закриване на Министерството на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Както стана ясно за мнозина, това е повод за критики, повод за принизяване и омаловажаване на постигнатото през изминалия период. За други може би това е само едно формално отмятане на точка от дневния ред на Народното събрание, но на мен ми се иска в днешния дебат да постигнем следното. Преди всичко да се обърнем назад и честно и обективно да оценим свършеното от Министерството, от българското правителство, от България в периода на Председателството и на Триото. Иска ми се европейските теми да бъдат чути и дискутирани в Народното събрание. Иска ми се също да дадем честно и заслужено признание на българското правителство, на министъра на Българското председателство госпожа Лиляна Павлова, на нейния екип и на всички повече от 1500 представители на българската администрация, които работиха всеотдайно, упорито и изключително активно, ако щете, да отчетем и направеното от нас – българските парламентаристи, в рамките на интерпарламентарните срещи и събития за парламентарното измерение на Председателството и всичко това, за да бъде постигнат успехът на Българското председателство. Мисля, че е несъмнено това, че първото Българско ротационно председателство на Съвета на Европейския съюз е успех – успех за България. Да, това беше първото председателство на България. То започна с много силни очаквания – започна с напрежение, с опити за спекулации, с опити за внушение, че България и българското правителство няма да се справи, премина в един изключително интензивен темп, завърши с оценка, дадена не само от нашето общество, от нас, а от нашите външни партньори за успешно и ефективно провеждане на тази важна задача. Това беше исторически период за българската политическа история и развитието на страната ни – страната ни като достоен член на Европейския съюз. Това беше отговорна задача, с която се справихме по възможно най-добрия начин на фона на сериозната обстановка в европейски и международен план, с предизвикателствата, произтичащи и от Брекзит, произтичащи и от рисковете от миграционните потоци, рисковете за сигурността, изменението на климата, рисковете, произтичащи от ширещия се популизъм и сътресения в традиционната политика. През този период България беше не просто посредник, а лидер. България доказа, че е надежден, отговорен и решителен партньор. Създаването на Министерство на Българското председателство беше решение, което взехме в Народното събрание на 4 май 2017 г. и това беше ясен знак за важността на подготовката и провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г. и участието ни в Триото – Естония, България, Австрия. Българското правителство демонстрира професионален капацитет не само на политическо, но и на експертно ниво. Създаването на специализирано министерство, което централизирано да координира цялостната подготовка и провеждане, беше един работещ модел, който позволява по-добра гъвкавост, по-добро взаимодействие в политически и организационен експерт и по-голяма ефективност на работата. Функционалните задължения на Министерството не се изчерпиха с официалното приключване на Българското председателство на 30 юни 2018 г., а в края на периода на Триото, както е залегнало в практиката на Съвета на Европейския съюз и в Програмата за управление на правителството. Подготовката беше изпитание, провеждането беше кауза – кауза, която обедини цялото българско общество. В резултат България доказа, че страната ни може, че страната ни е достоен и равноправен член на Европейския съюз, спечели международен престиж и стана много по-разпознаваема. Оценките бяха високи – оценки, дадени от европейските ни партньори и от хората, както сочат социологическите проучвания. В законодателната сфера беше постигнат значителен успех, бяха приети и затворени 78 законодателни досиета, бяха проведени важни международни срещи, на които страната ни беше домакин. Може би най-значимата от тях беше срещата на върха Европейски съюз – Западни Балкани, и подписаната декларация по време на тази среща е изключително важен стратегически документ, очертаващ пътя напред за интеграцията на страните от Западните Балкани. Съществено значение имаше и срещата във Варна във формат Европейски съюз – Турция. За Българското председателство можем да обобщим – резултатност и ефективност при сравнително скромни разходи. В сравнение с други държави – ротационни председатели, през последните пет години България наистина успя да се справи икономично, защото разходите на другите държави варираха между 42 и 93 млн. евро на фона на 31 млн. евро, похарчени за Българското председателство, за да се проведе по възможно най-добре организирания и ефективен начин. Българското председателство успя да изпълни няколко много важни функции – беше политически лидер, беше честен посредник, беше администратор и координатор, който отговаря за подготовката и координацията на работата на Съвета на Европейския съюз и провеждането на многобройните срещи в различен формат на Съвета. Българското председателство реализира и силно парламентарно измерение. Ползите за България според мен могат да бъдат очертани в няколко направления – политически, икономически, социални, административни, културни, имиджови и законодателно-правни. Политическите ползи за страната ни са, че зае своето важно и стратегическо място в Европейския съюз и в света, зададе нова политическа линия, изведе и наложи важните теми за Европа – темата за Западните Балкани, отстоя важни политически решения и успя да убеди своите партньори в значимостта на приоритетите на нашата програма. Икономическите ползи са свързани със стимулирането на конкурентоспособността и дигиталните иновации и технологии, социалните ползи, работа в полза на гражданите, на техните потребности за техните деца и семейства, за равнопоставеността на професионалния и личен живот, за социалните интереси за заетост и обучение. Административните ползи са трайни за България с перспектива за създаване на устойчив административен капацитет на българските институции. Председателството спомогна за натрупване на значителен опит от страна на българската публична администрация по отношение на европейските въпроси, в начина на функциониране на институциите на Европейския съюз и многостранната дипломация, както и организацията на събитията от различно естество. Затова е важно да съхраним този административен капацитет. Културни ползи. Повече хора имаха възможност да опознаят нашите традиции, език, културни ценности и история. Доброто представяне на страната ни допринесе за подобряването на цялостния имидж на България. В законодателно-правно отношение България успя да затвори повече от 50% от планираните досиета за целия период на Триото. Това наистина е съществено постижение. В началото на Председателството мнозина бяха скептични. Сега страната ни стана не само по-видима, но и по-убедителна в лансирането на своята визия за европейския процес. Мисля, че Председателството спомогна за повишаване на националното ни самочувствие, на самочувствието на българските граждани. Отчитайки резултатите от работата в рамките както на шестмесечното председателство на Съвета на Европейския съюз, така и в рамките на Триото, оценяваме високо направеното от министър-председателя Бойко Борисов, от цялото правителство за реализирането на приоритетите и безспорните постижения на Българското председателство се признават високо. Бих искала да поздравим още веднъж министър Лиляна Павлова и нейния екип за изключителния им принос и отдаденост за това да бъде запомнено като наистина едно важно историческо събитие в българската история първото председателство на Европейския съюз, да поздравим служителите на администрацията в различните ведомства, ангажирани в този процес. Колеги, чака ни трудна и интересна година. Задачата на всички нас е да продължаваме да работим в същия дух. Иска ми се наистина този конструктивен дух да бъде съхранен, да работим заедно за европейските идеи и ценности, да бъдем отговорни и честни, да се изправяме пред проблемите, да признаваме грешките и слабостите, но да търсим заедно решения и да оценяваме положителните неща. Преди всичко и най-вече да направим Европа и европейските политики и институции по-разбираеми, по-близки до хората и съответстващи на техните нужди и потребности, да утвърждаваме европейските ценности, за да я има Обединена Европа! Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Искам първо да започна с една шега, а тя е, че тези микрофони до голяма степен са направени така, че обслужват като че ли по-ниските хора (силен шум и смях) и когато такива като мен застанат, ми направиха забележка, че не се чува, а като дойде господин Иванов, сигурно ги вдига и те стават вертикални. (Шум и реплики.)

Днес няма да говоря, тъй като денят е такъв, че да сравнявам „Визия за България“ с „Бъдеще за България“. Спомняте си, че предшественикът на госпожа Нинова ни обещаваше „Бъдеще за България“ и видяхте какво бъдеще имаме, а сега тя ни обещава „Визия за България“ и ще остане да видим каква ще е тази визия. (Оживление.) Истината обаче е, че днес разглеждаме един сериозен въпрос, а той е какво прави България с важните, така да се каже, дела в своята история, как тя ги оценява, как оценява хората, които са се занимавали с тях. Мисля, че Председателството на България беше един връх в утвърждаването на нашата страна като равноправен член в европейската цивилизация, към която избрахме да принадлежим. Може би много от Вас знаят какво е европейска цивилизация, какво е китайска култура, какво е руска култура, но европейската цивилизация е цивилизация и ние можем само да се радваме, че сме станали част от нея. В тази връзка искам да изкажа мнението си, че България е друга. След това председателство България успя да привлече вниманието не само на Европа, но и на световната общественост към проблемите, които тя постави като фокус на своето председателство, и това никак не е малко! След това председателство на България се гледа по различен начин, защото тя сложи пръст в раната – така, както аз понякога си позволявам в моите изказвания да слагам пръст в раната и да казвам, че „Визия за България“ е нещо вредно. (Шум, смях, ръкопляскания.)

Ти сложи ли пръст?

И в това отношение ние поставихме пръста в раната и казахме, че Западните Балкани са ключов въпрос за Европа и той трябва да бъде решен. И през цялото време това се прави от екипа на госпожа Павлова. И добре, че се взе това решение да има Министерство на европредседателството, да се поставят въпросите на Министерския съвет, да се решават. Тук, разбира се, не искам да омаловажавам и ролята на Външното министерство, защото без него нямаше да можем да осъществим тези всички инициативи и в широтата, и в дълбочината на тяхното осъществяване. Тук се прави един анонс за евентуален пост някъде в топло местенце в някое посолство, но така или иначе Министерството на външните работи свърши много работа, Комисията по външна политика също. Да не говорим за нашата комисия, която беше ръководена от член на опозицията – от господин Вигенин, но свърши много съществена работа в парламентарното измерение на нашето председателство. (Ръкопляскания и викове: „Еее!“ и „Браво!“ от „БСП за България“.) Искам да подчертая, че може би всички онези критики, които се сипеха във връзка с планираните средства, които трябваше да се изразходят по организацията на Председателството, сега остават във въздуха, защото средствата, които се изразходиха, се оказа, че са с 22 млн. по-малко от планираните. Аз не виждам в пресата това изобщо да беше споменато, а пък е важно – да сравнят нашите 30 млн. евро, които се изразходиха практически по Председателството, с онези 187 млн. евро на друга държава, или пък такива, които бяха преди нас и след нас, по 70 – 80 млн. евро. Не ги споменават! Медиите се занимават с клюки и с шоупрограми. Това не е интересно!

Искам да сравня моите лични впечатления. Ами аз вече се оплаках. Оплаках се вече от това, че микрофоните не отговарят на ръста на някои по-високи народни представители! Искам да сравня веднага това: какво направи примерно Естония преди нас и какво направи Австрия след нас по отношение на организацията на парламентарните сесии, свързани с Председателството. Естония е пълна трагедия по отношение на сигурността. Аз се чудех на тези тълпи, които влизат съвсем неорганизирано в автобусите, и си мислех, че няма да стигна до мястото, където ще проведат срещите. (Шум и реплики.) Всеки, който дойдеше, се качваше в автобусите. Никакъв ред! (Шум и реплики.) По отношение на сигурността тук мога да кажа, че имаше отлична организация. Отлична организация имаше във всяко едно отношение! Мога да кажа, че Естония проведе срещите си в една баскетболна зала, а пък Австрия в едно подземие (шум, реплики, смях) в сравнение с нашето НДК и това бижу, което се изгради на седмия етаж. Нали? Трябва да бъдем горди от това, което сме направили, и да се сравняваме с тези, които ни гледат с пренебрежение. Нали? Казват: какви са тези българи там, какво ни се пречкат само – и Западни Балкани, и не знам какво си? Затвориха границата, не могат хората да минават спокойно сега вече, и да спазваме правата на тези, които искат да мигрират в другите страни. (Шум и реплики.) Искам обаче да обърна внимание на един важен въпрос, а той е важен за нас в България. (Шум и реплики.)

Ние не сме страна с безкрайни ресурси. Ние не сме страна с много специалисти. Мисля, че в това отношение не направихме нужното в началото на самата организация на това председателство, в смисъл, че… РЕПЛИКИ: Времето!

…трябваше да се помисли и да се проследят хората, които влизат в организацията на това председателство, и после да бъдат съответно поканени да продължат работата си в други държавни институции. Аз не знам дали някой от Вас знае кой беше организаторът, кой отговаряше за парламентарното измерение на Председателството? Как се казваше този човек? (Шум и реплики.) Хайде де, смейте се сега! (Шум и реплики.)

Кой? Кой?

Жалко! Жалко! Жалко! Това момче – едно хубаво, сериозно момче (смях), с един хубав екип организира всичко, така че Вие, драги колеги, да не разберете, че е имало някакъв скандал. Нямаше скандали, нямаше някакви съпътстващи неприятности за България. Напротив, всичко премина добре. Тези шест мероприятия бяха организирани безупречно. И сега целият този екип си заминава. Къде си заминава? От 1 януари му прекратяват договорите! Закрива се Министерството. Госпожа Лиляна Павлова, разбира се, би направила каквото зависи от нея. Нека обаче госпожа Захариева да се ангажира все пак да се постави този въпрос пред Министерския съвет за хората, които участваха – особено млади хора, да се проследят, какво става с тях след Председателството. Те са наш капацитет и ние трябва да го следим. И стига с този досегашен начин на работа, при който – идва БСП и изгонва всички кадърни служители на ГЕРБ. Президентът и той казва: като дойде времето, в правителствата, всичките ще Ви изгоня! (Шум, реплики, смях.) Стига с това! Трябва да си държим на кадрите – на кадърните, на умните, на младите хора особено, и да ги поддържаме в тяхното развитие. Искам да кажа от мое име и едно голямо благодаря на госпожа Лиляна Павлова в личен план, защото тя вчера, със счупен крак, който е счупила по време на изпълнение на служебните си задължения, (шум, реплики, смях и възгласи: „Еее!“) дойде и уважи нашата комисия, и отговори най-съдържателно на всичките въпроси. Благодаря. (Ръкопляскания и викове: „Браво!“ от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми колеги! Господин Петров повдигна моето настроение, след като господин Вигенин не го направи. (Шум и реплики: „И нашето!“ от БСП за България“.) Въпреки това няма как да пропусна изказването на председателя на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове. Аз го разбирам, защото няма как един представител на опозицията, на който беше дадено доверието да води най-важната комисия по време на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз, да даде само положителни оценки за това. Господин Вигенин, на Вас Ви се даде доверието, даде Ви се свободата и възможността да работите за това председателство. Смятам, че тази възможност ще бъде отразена във Вашата автобиография и ще помогне на Вашите бъдещи планове, за което аз нямам нищо против. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.) Не се притеснявам обаче да кажа на глас, че тази Комисия не трябваше да бъде давана на опозицията. Тази Комисия не трябваше да бъде на паритетен принцип, трябваше да бъде на пропорционален принцип. Трябваше повече народни представители да бъдат въвлечени в работата по време на Председателството, защото това е една полезна работа и остава опитът, остава самочувствието. Това, което сме направили и е оценено навън, смятам, че би следвало да бъде оценявано и вътре в страната. Едно председателство се води успешно, когато успяваме ние, политиците, да се сработим добре с администрацията. Смятам, че успяхме да го направим. Дадохме добри приоритети, които бяха доста добре съгласувани с опозицията. Аз оценявам работата както на „Българската социалистическа партия“, така и на „Движението за права и свободи“ за резултатите, които постигнахме по време на това председателство. Смятам, че оценките е рано още да се правят. Опитахме се да ги направим – всички те първоначално са положителни. Ще видим приоритетите, които заложихме – основно външнополитически, защото те са в моята сфера на работа, дали ще бъдат продължени от следващото триопредседателство, което ще бъде Румъния, Финландия, Хърватия. Скоро бях в Румъния. Колегите са доста притеснени от това, което ги чака. Организацията е много трудна. Нека да видим сега как ние се справихме с организацията. Смятам, че имам право да кажа няколко думи за това, защото поработих доста за нея, особено на парламентарното измерение. Нашият съвет към първото Румънско председателство е да не подценяват парламентарното измерение, защото то дава най-голямото външно впечатление за това какво се прави в държавата и дава най-голямата реклама за страната, която председателства. Наистина е трудно! Важното е какво ще остане след Председателството на България и след приоритетите, които бяха зададени от председателското трио – Естония, България, Австрия. За нас е важно, като страна за първи път председателстваща, да остане доверието към нас. Брюксел е една голяма машина, една голяма мелачка, която след изборите за нов състав на Европейския парламент и нова Европейска комисия доста бързо ще забрави кои личности са били там и по какъв начин са се проявявали в тези 18 месеца на Триото. За нас обаче е важно да видим дали ще успеем след като завършихме председателството, да влезем поне в един от интеграционните процеси на Европейския съюз – имам предвид Шенген. Надявам се, че това ще стане скоро. Това е политическо решение, което трябва да се вземе. Казвам, че ще стане скоро, защото е политическо решение, а Еврозоната не е точно така, защото за нея има още достатъчно работа да се върши. Така че ще видим какви отзиви и оценки ще получим след новия състав на Европейската комисия. Надявам се лидерите на Европа да бъдат по-добри от сегашните, защото ние имаме нужда от лидери както в нашата страна, така и в Европейския съюз, защото знаем по какъв начин вървят нещата. В Западните Балкани положението не е добро. Знаем за проблемите, които започнаха скоро между Косово и Сърбия. Имам предвид и създаването, и решаването за създаване на въоръжени сили на Косово, наречени армия, така че е много трудно да се предвиди какво ще се случи. Дали Брекзит ще завърши със сделка или не, също не знаем. Няма как да не спомена и още една сфера на интеграция, в която смятам, че България трябва да работи повече, а това е новата сфера на интеграция в сферата на отбраната. Тук има повече специалисти от мен, но да не оставяме това само на големите държави членки. Искам да благодаря на всички, които успяха да издържат и физически, и емоционално цялата натовареност, защото ние тук си стояхме, но имаше хора, които много работиха през цялото време. Поздравявам екипа на госпожа Лиляна Павлова! Поздравявам екипа на господин Цанчев в постоянното представителство в Брюксел, защото те свършиха огромна работа! Да не забравяме постижението и на нашето парламентарно измерение. Няма как да не се похваля, че на нашата Конференция по обща външна политика и политика за сигурност и отбрана ние сме последната държава, която прие Обща декларация с консенсус на всички водачи на делегации, което не се случи две председателства назад, не се случва и сега, в Австрийското, няма да се случи и в Румънското председателство. Няма как да не кажа, че за първи път ние в България домакинствахме и парламентарния контрол над Европол. Да не забравяме, че там успяхме след дълги преговори да направим така, че да приемем правилата за работа на тази конференция. Мисля, че няма нужда от повече оценки. Очакваме оценките за българския приоритет, а именно разширяването на Европейския съюз – основния български приоритет, да станат ясни според мен след края на следващото трио, след Председателството на Хърватия, за да видим какво ни очаква по-нататък. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, колеги! България проведе едно традиционно ротационно Председателство на Европейския съюз, Председателство, което беше технически много добре обслужено. Но какво представлява Председателството? Именно Председателството беше възможността за постигане на едно доверие в България от Европейския съюз. Надяваме се това доверие наистина да бъде защитено и занапред. Като „Движение за права и свободи“ ние подкрепихме основните теми, свързани с приоритетите, поставени от Председателството. В Комисията работихме за представянето ни и за добрия ни европейски облик. Темата за Западните Балкани е именно една от темите, които „Движението за права и свободи“ следва винаги. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател! Уважаема госпожо Вицепремиер, госпожо Министър, колеги! Аз ще бъда съвсем кратък, защото смятам, че не е време за равносметка и за оценка на нашето европейско Председателство, а ще се опитам да се придържам към решението, което ще вземем днес. Разбира се, ние ще го подкрепим, но смятам, че е ненавременно и трябваше да бъде направено по-рано. Първо, защото е странно да има Министерство, когато субектът, който осмисля съществуването на подобно министерство, отсъства повече от половин година, а именно краят на Председателството. За Тройката беше напълно достатъчно едно компактно координационно звено, което да върши всички необходими дейности, а аргументите от страна на Министерството за продължаването на това ведомство бяха крайно несъстоятелни. Между другото, преди два дни слушах отчета на министъра. Акцентира се върху средствата, които са изразходвани, и тези, които са спестени, но не се каза колко пропуснахме да спестим, ако бяхме затворили това ведомство преди шест месеца. Успешно ли бе Министерството? Може би от организационна гледна точка – да, но някак нелогично се размиха функциите му, защото от организационно-административно-информационни те се трансформираха в политически. Смятам, първо, че това не биваше да се прави, и второ, това ведомство нямаше капацитета да го направи. Въпреки че не му беше работа да се занимава с политически функции, онзи ден в отчета ведомството се похвали и с n на брой закрити досиета, като смятам, първо, че в голямата си част те имаха протоколен характер, а, от друга страна, отговорността за тези затворени досиета носят отделните министерства, чиито ресорни въпроси се разглеждаха. На трето място, не се спомена кой носи отговорността за политиките, които не бяха свършени. Например пакетът „Мобилност“ беше жизненоважен за българската икономика и за българските превозвачи, а правителството избяга от отговорност и остави този въпрос да бъде решаван от Австрийското председателство, а знаете, че интересът на Австрия е диаметрално противоположен на българския. Според мен големият проблем беше именно в това смесване на функциите. В заключение ще кажа, че България бе наистина много добра в организирането на срещи, но не бе добра в правенето на политики. Благодаря Ви за вниманието. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Когато се прави оценка за изминал период и дейност, на първо място трябва да се поставят фактите и винаги трябва да се стремим да бъдем справедливи, и да казваме истината. Истината е следната: истината е, че България се представи блестящо благодарение на работата на изпълнителната власт, благодарение на работата на госпожа Лиляна Павлова, която се справи перфектно със своите задължения, благодарение на работата на всички министри, които бяха подложени на шестмесечен стрес, ежедневен. Говоря като доскорошен представител на изпълнителната власт, който може би в най-малка степен е бил ангажиран с Председателството, но искам да Ви информирам, че голяма част от почти всички министри нямаха събота, нямаха неделя, бяха натоварени, повтарям, с един много тежък режим, при който се пътуваше буквално през ден, изпълняваха перфектно своите ангажименти като домакини в съответните ресори, но, от друга страна, те си вършеха своята работа. За тези шест месеца управлението на България по никакъв начин не допусна слабост, отстъпка назад в изпълнението на служебните си задължения и като министри. Ето това трябва да бъде оценено и трябва да бъде казано. Още веднъж повтарям: България се справи блестящо в резултат на много добрата работа на министър Павлова и на останалите колеги, и както беше казано, при реализацията на Председателството бяха реализирани и икономии, но останаха и материални, завършени инфраструктурни обекти, които сега остават за България, и не става въпрос само за НДК. Това са фактите, това е истината. Пак повтарям, че аз съм бил най-близо до тях и затова мога да го кажа. Ако трябва да дадем едно обобщение, то мога да Ви кажа, че в резултат на Председателството огромна част от европейските ни партньори и гражданите на европейските държави научиха за България, и то само хубави неща. Това беше постижение за рейтинга на България, а не толкова за рейтинга на правителството. И в заключение, ако трябва да дам една обща, обобщена оценка, естествено, в момента я давам като народен представител и тя е моя лична оценка, аз давам оценката 5,5 – за общия резултат от работата по Председателството на България. А тази половинка, която не достига за отличен, за съжаление, е за недостатъците, които показа като цяло политическата прослойка на България, а именно – в този шестмесечен период, когато беше чудесният момент, перфектното време да покажем някакво единение, национално единение, за съжаление, такова не беше показано. Беше направено всичко възможно, за да бъде дестабилизирана или да бъде опропастена тази функция на изпълнителната власт. То не бяха протести, то не бяха синдикални митинги, то не бяха вотове на недоверие, то не беше прегръщане на чумави кози…

…и какво ли още не. Ето това остави лошо впечатление в крайна сметка, но не можа да съсипе добрите резултати. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаема госпожо Министър, уважаеми колеги народни представители! В България сме свикнали винаги, когато нещо завърши добре, да се намерят и хора, които веднага да критикуват или да не отчитат това, което е свършено. Аз бих искал да бъдем малко по-позитивни и да покажем, че действително страната ни успя да се представи успешно в първото си Европредседателство след приемането ни в Европейския съюз. Радвам се, че въпреки това предизвикателство, което се случи шест месеца по-рано за България, след решението на Великобритания за излизане от Европейския съюз, знаете, че българската администрация беше подложена действително на един изключително сериозен стрес. Аз искам, първо, да отчетем това, което направи българската администрация, и изграденият административен капацитет за този период, защото Триото Естония – България – Австрия има приемственост. Това, което беше изключително важно, е, че от всичките 105 наследени досиета от Естонското председателство имаше 30 нови, които трябваше Българското председателство да поеме и да се старае максимално да ги реализира. От всичките тези досиета 78 приключиха в Българското председателство. Искам да отчета, че 1550 служители от 35 институции работиха неуморно, за да може страната ни действително да се представи по възможно най-добрия начин. Нямаше нито една делегация, нямаше нито един неформален съвет, който беше проведен в страната ни, нямаше някакво оплакване – както чисто организационно, така също и от дебатите, които се водиха по съответните секторни политики от съответните ресорни министри в тези неформални съвети. Имахме една прекрасна среща на върха, където действително се даде сериозен акцент за продължаване на политиката за очертаване на европейската перспектива за Западните Балкани. Това, че страната ни 15 години по-късно изведе като един от основните приоритети Западните Балкани, стана един от основните акценти в Австрийското председателство, смятам, че всеки един от нас трябва да е достатъчно удовлетворен от това, което направи България, и това, което ние представихме на Европа. България днес е много по-различна, защото имаме европейската легитимация от всички европейски лидери и от всички държави членки, които оцениха успешно Председателството. Не очаквах точно Вие, господин Вигенин, да бъдете толкова критичен и толкова необективен във всичко това, което казахте. Въпреки Вашите критични думи, аз искам да Ви благодаря за това, че в срещите, които бяха с парламентарно измерение, Вие имахте високоотговорна национална политическа култура и показахте действително, че независимо дали сте от опозицията, или от управлението, ние представлявахме България и го показахте по един достоен начин. Обаче днес в залата всъщност ни върнахте към нещо, което смятах, че поне за Вас това няма сериозно отношение. Искам да благодаря на Джема Грозданова, искам да благодаря на Ивелина Василева; искам да благодаря на Комисията по отбрана и на генерал Константин Попов, защото те имаха отношение и ангажимент по парламентарното измерение на страната ни; искам да благодаря на колегите от Вътрешната комисия, защото с Българското председателство ние успяхме да затворим досието, свързано с приемането на процедурните правила за създаване на Съвместната парламентарна група за парламентарен контрол над Европол. Това са признания, които се отчитат от всички държави. Най важното е, че във всички тези затворени досиета и занапред ще се говори за България, и действително може би времето, както каза Джема Грозданова, ще ни даде възможност да направим по обективен преглед на всичко това, което направихме в Европредседателството. След Триото аз искам да пожелая успех на Румъния, защото Румъния също ще има своето първо Председателство, а Румъния и България са страните, които за първи път имат Председателство. Аз съм убеден, че и Румъния, както и България, ще се справи изключително успешно. Ние сме в очакване на Румънското председателство, а страната ни заедно с Румъния да се присъедини към Шенгенското пространство. Тук искам да благодаря на всички политически европейски семейства, които за пореден път потвърдиха готовността за страната ни – след покриване на всичките критерии, за приемането ни в Шенген от 2019 г. Искам да благодаря също на опозицията, защото, както либералите, така също и европейските социалисти – въпреки различията между националните представители на БСП в България, и специално да благодаря на Сергей Станишев, който беше избран за председател на ПЕС отново. Той също инициира да може Европейският парламент да се произнесе категорично с поредната декларация за готовността на страната ни. В края на годината, колеги от БСП, няма смисъл да бъдем агресивни, няма смисъл да бъдем необективни, защото обективността идва от резултатите, които дават държавите членки, Европейската комисия и Европейският парламент. Горд съм, че имахме възможност ние, народните представители в Четиридесет и четвъртото народно събрание, да приемем предизвикателството да бъдем в Триото Естония – България – Австрия и действително да изпълним с достойнство ангажимента си по всичко, което трябваше да се направи. Искам да благодаря на Лиляна Павлова, защото все пак нека да признаем – 284 събития, проведени в рамките на шест месеца, 12 неформални съвета, една среща на върха, повярвайте, това е огромен труд на всички, които са участвали в този процес. Тук трябва да благодарим и на администрацията на българския парламент, защото и те имаха своето парламентарно измерение и своя ангажимент за подготовката на всички тези срещи, които бяха по парламентарна линия. Искам да благодаря на Лили Павлова, на Министерския съвет и на вицепремиера Екатерина Захариева, защото правителството създаде необходимата организация, за да бъдат посрещнати 35 хиляди делегати в тези шест месеца, а общо – над 40 хиляди чужденци бяха в България. Това означава, че страната ни има вече много по-сериозна легитимация, имаме възможност действително много по-достойно да защитаваме страната си във всяко следващо председателство на Европейския съюз. Нека да бъдем позитивни за европейската перспектива на Западните Балкани. Действително в предстоящата 2019 г., като завършващо трио, освен подкрепата, която трябва да дадем на Румъния, която поема новото трио, все пак нека да кажем и нещо позитивно за това, което предстои да се случи в страната през 2019 г. От 1 януари 2019 г. град Пловдив става домакин като европейска културна столица. Това също е признание за усилията на всички, независимо дали са от ляво, от дясно, дали са от център. Нека бъдем горди с това, че ще имаме възможност отново да прославяме страната си с нашата история и култура. Нека, разбира се, бъдем по-позитивни, а не да започваме всяко подобно председателство или такава инициатива с това дали плочките около НДК са готови или не, дали това е проблемът за приоритетите на едно председателство. Госпожо Павлова, имате пълното основание да се гордеете с цялата администрация, с която изнесохте всичко, свързано с Председателството. Искам да благодаря още веднъж и на колегите от БСП, от „Воля“, от „Движение за права и свободи“, на „Обединени патриоти“ – нашите коалиционни партньори, и на парламентарната група на ГЕРБ. Нека един път да покажем, че България се е представила достойно на политическо събитие, от което действително да отчитаме ползи за всички, защото те са за страната ни, за всички български граждани и за цяла Европа. Благодаря Ви. Искам да призова колегите да бъдем действително малко по смирени, когато излизаме и отчитаме дейността за Българското председателство. То беше изключително успешно и беше перфектно, както каза господин Валери Симеонов. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Цветанов, искам само да Ви уверя, че в рамките на тези шест месеца и след това в българския парламент, в Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове работихме надпартийно с усещането, че имаме дълг към България да се справим максимално добре в това председателство. Могат да го потвърдят и колегите от различните политически сили. В същото време трябва да кажем, че проблемите възникваха тогава, когато важни за България въпроси, когато това председателство, което беше българско, а не на ГЕРБ, бяха използвани, за да се прави партийна пропаганда. Това беше една от причините, поради които част от добрите инициативи по време на това председателство бяха атакувани, защото повод беше даван. Но това са минали въпроси. Вероятно всеки от нас е направил своите изводи. Искам да Ви кажа, че решението на Вашата парламентарна група този пост да бъде даден на опозицията беше положително, защото това даде възможност наистина българският парламент да се представи като единен в инициативите и приоритетите, които ние предложихме като български парламент. В същото време обаче и днешната дискусия показва това, което казах в своето изказване: смятам, че има нужда от много по-сериозен ангажимент на министър-председателя по европейските въпроси тук с българския парламент. Днес по една дискусия, която е по съвсем конкретен повод, закриването на Министерството за Българското председателство, ние направихме анализи за успехите и неуспехите на Българското председателство, преди всичко успехите. Защо? Смятам, че този доклад, който беше приет на Министерски съвет през тази седмица, трябваше да бъде представен тук от министър председателя и да направим истинска дискусия както върху нашите проблеми и достижения за тези шест месеца, така и върху тези за Триото. Сега какво правим всъщност? По съвсем конкретна тема правим големи анализи и се връщаме месеци назад. Оттук идват проблемите и аз наистина апелирам да се опитаме в следващите месеци да ги решим. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Съжалявам, че именно тази точка стана повод за ретроспекция за това, което е свършено през месеците на Българското председателство. Разбира се, че администрацията добре си свърши работата. Разбира се, че показахме как добре можем да организираме подобни събития. В това няма нищо лошо. Това е хубаво. Трябва да бъдат похвалени, но в същото време наистина да се радваме за това, че се ходи на работа и че е нормално определени хора да си вършат работата, за която са избрани от парламента, не приляга тук да водим подобни дебати. Все пак са важни резултатите от това председателство. Отсега искам да заявя категорично, тъй като виждам еуфория от евентуално бъдещи резултати относно приемането ни в Шенгенското пространство, ако България не бъде приета като пълноправен член в това пространство по въздух, вода и суша, това означава, че ще бъде пълен провал за правителството и за това председателство. Не искам още от сега да имаме впечатлението, че видите ли всичко е прекрасно. Тук, ако говорехме само за работата на Министерството, за това, което е свършено, може би нямаше да се стигне и до реакция от наша страна. Виждате, че ние, когато става въпрос за национални каузи и приоритети, смятам, че бяхме конструктивни. Мисля, че дори с дебатите за плочките, както каза господин Цветанов, постигнахме конкретни резултати. В крайна сметка остана горчивият вкус, уважаеми дами и господа народни представители, отново за пред европейците да имаме ремонтирана зала и вход, а за останалите български граждани да няма никакъв ремонт. Господин Цветанов, плочките пред НДК вече са изпочупени. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Няма да влизам в отговора си за начина, по който беше направена репликата от Вас, господин Стойнев, защото искам да завърша изказването си малко по-позитивно. Това, което каза господин Вигенин, че Председателството се е възприело като Председателство на ГЕРБ, ние не сме го възприемали така – възприемали сме го като Председателство на България и сме работили и сме защитавали националните интереси. Това, че Вие направихте вот на недоверие преди и по време на Председателството, всъщност може би за Вас остана подобно усещане, че това е председателството на ГЕРБ, но това е Ваш проблем, не е проблем на България и на всички, които участваха в него. Искам все пак да благодаря на колегите от БСП, защото и те имаха съществен принос в успешното председателство, защото всички народни представители имаха своите ангажименти в парламентарното измерение. Смятам, че е по-добре да завърша с позитивното и да Ви пожелая успех, господин Стойнев. Надявам се, че ще станете по-позитивен и по-градивен в следващите си изказвания през 2019 г. Може би тази година сте вече много уморени. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

Благодаря, госпожо Председател. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, № 854-01-87, внесен от Данаил Димитров Кирилов на 10 декември 2018 г., приет на първо гласуване на 14 декември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение на народния представител Хамид Хамид. Предложението е оттеглено. По § 1 – текст на вносител, предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „1. В чл. 153 се създава ал. 6: „(6) Не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизане в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона.“

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Процедурата на така наречената „гражданска конфискация“, както и цялата дейност на Комисията, може да е само последваща функция по изпълнение на отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност, едва след като е доказано в рамките на съдебен процес. Това, което върши Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, не е в услуга на обществото, а за негова сметка, защото обезщетенията от всяка осъдителна присъда за нарушени права и нанесени щети ще са за сметка на българските данъкоплатци! Няма да коментирам превръщането на Комисията в инструмент за експроприация или фалити на лица, които са набедени или неудобни на управляващите, защото по темата се произнесоха всички правозащитни организации и авторитетни юристи. Искам само да попитам дали Правната комисия и вносителите – тези, които са изготвили поправките, си дават сметка, че тези поправки може да са поръчани и изготвени тук, в Народното събрание, където водеща е политиката, но трябва да бъдат приложени извън тази сграда, в гражданското общество, а то вече не може да търпи пълзящия тоталитаризъм, който въвеждате. Тази комисия, както и узаконяването на действията ѝ, са част от популизма на ГЕРБ – опитите да се внуши, че сте готови да се борите с корупцията, но към кого и как да се случва да е под Ваш контрол. Никаква комисия не може да е по-ефективна от независимия съд и прокуратура при упражняване контрол над Вашата власт и действия, защото именно изпълнителната власт контролира и се разпорежда с основополагащия елемент на корупционните практики – финансовия ресурс. България е поела своя път на европейска правова държава и тези недодялани опити за третиране на човешките права, извън вече установените в общността норми, само дискредитират капацитета Ви на законодатели. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Настоящият законопроект предизвика бурен дебат в Правната комисия и в двете му четения – и на първо, и вчера на второ четене. Моето изказване ще бъде правно, но мисля, че достатъчно понятно и за не-юристите. Вчера се мотивирах, надявам се да вникнете в това, което Ви говоря. Когато срещу едно лице е повдигнато обвинение от прокуратурата на България и/или има влязла в сила присъда, че е виновно точно по определени състави, които са посочени в този специален закон, може да отпочне механизмът на гражданската конфискация. Когато обаче на едно лице съдът постанови не друг акт и делото приключи не поради друга причина, а защото според всички факти и доказателства, които са събрани по делото, съдът прецени, че то е невинно, гражданската конфискация според тези текстове ще продължи. И ще продължи, защото вносителят се мотивира, че е против необяснимото богатство. В нашето законодателство, в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, има същата хипотеза, когато един гражданин придобие имущество, направи разходи, купува вещи, пътува, а приходите са му в много по-малък размер, тогава данъчните органи извършват ревизия при особени случаи, облагат това имущество, което е в повече от доказаното, налагат му данък, но не конфискуват. Аз задавам едни и същи въпроси от първото четене и сега по какво лицето, което е невинно и има необяснимо имущество, защо в единия случай му го отнемате, а в следващия случай му го облагате? Някак си пише в Конституцията, че частната собственост е неприкосновена. Завършва производството, казва се, че е невинен, а ние отнемаме имущество. В следващия случай – също невинен човек, не отнемаме, а облагаме. Това е правен въпрос, който поставих, и за мен той е пречка текстът да бъде подкрепен в този му вид. Отделно от това, горната ал. 5 дава достатъчно ясно отговор на въпроса. Според нас тази ал. 6 е излишна. Поради тази причина ние няма да подкрепим текста. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да приведа още няколко аргумента към факта, който изтъкна говорившият преди мен – господин Милков. Член 108, ал. 4 от действащия закон казва, че проверката по тази глава започва и продължава независимо от спирането или прекратяването на наказателното производство. Това е валидно за първата досъдебна фаза на производството за конфискация. За съдебната фаза е напълно достатъчна, както господин Милков каза – чл. 53, ал. 5 от действащия закон. Съдебното производство започва и продължава независимо от прекратяването на наказателното производство. Тези две норми са достатъчни, за да решат проблема с решението на ВКС. Умно направената препратка към новия режим, в това число и към тези два текста, е възможна и достатъчна. Вместо това имаме предложение по § 1 от Проекта, което отваря нови въпроси и ще генерира бъдещи проблеми. Явно някой от вносителите се е усетил, че превръщането на проверките на имуществото в практически безсрочни, както предвиждаше новата и оттеглена ал. 7 на чл. 153, директно противоречи на Конституцията. Новата и поддържана ал. 6 е абсолютно излишна предвид действащата ал. 5. Нещо повече: тя ще доведе до въпроси: а съставлява ли пречка за провеждането на производството спирането на наказателното производство на някои от основанията, посочени или непосочени в новия закон, но съдържащи се в НПК? Трето, замислянето и начинът на провеждане на това изменение оставят впечатление, че сякаш се надскачаме с някой, в частност с върховния орган на съдебната власт, или едва ли някой има лична драма в отношенията с ВКС. Нека сме наясно: ние сме законодатели в условията на една парламентарна република и не се надскачаме с никой. Предлаганото не е добро и се нуждае от доработка. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Както е известно, управляващото мнозинство внесе Проект за изменение и допълнение на Закона за противодействие на корупцията, както и допълнителни предложения, които бяха оттеглени в хода на обсъждането. Уважаеми колеги, правовата държава се основава върху принципа за охраната на правата на гражданите, а не на правата на институциите. Правовата държава означава такъв законов институционален ред, който защитава основните права на гражданите: правото им на живот, правото на собственост, правото на защита на личността. Предлаганите промени от Правната комисия са срам за всяка правна професионална общност – това, което се предлага, е отказ от принципа на правовата държава и се надявам институциите в държавата, гражданското общество, общественото мнение да реагират остро на този псевдозаконодателен произвол. Какво включва това? Предложението, което е направено, означава ни повече, ни по-малко човек, който е обявен за невинен от съда, да продължава да търпи санкции. Такъв принцип в правото няма. Не може да има присъда „невинен“ и да продължи производство, което налага санкция на невинен човек. Аз не знам с какви очи юристи и други специалисти по правни въпроси могат да защитят подобни норми. Това е компромис със съвестта на човека, на гражданина, компромис с демокрацията, компромис с институционалното устройство, основано върху принципа на разделение на властите. Опитите да бъде овластен един орган, каквато е Комисията, за която стана въпрос по-рано, с допълнителни, антиконституционни правомощия няма да остане незабелязан от правозащитниците, от правозащитните организации, от българското обществено мнение! Това, което предлагате, е позор за конституционния ред, антиконституционни норми, които имат една-единствена цел – ограничаване и суспендиране правата на гражданите. Не мога да допусна, че убедени демократи от управляващото мнозинство могат да застанат зад подобни текстове, прокарвани с измислени аргументи от председателя на Правната комисия и от мнозинството в тази комисия. Изказвам моето съжаление към „Движението за права и свободи“, в чието название се съдържа думата „права“ и чиято партия беше създадена, за да защитава правата на българските граждани. По-остро, по-флагрантно потъпкване на правата на българските граждани от тези изменения на този закон, както и целия дух на този закон, няма. Убеден съм, че следващи мнозинства в това Народно събрание ще отменят това законодателство, а хората, които са го предложили, ще понесат своята отговорност пред Конституцията на Република България! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Благодаря, господин Председател. Уважаеми народни представители! Уважаеми колега Жаблянов, аз ще опитам минимално да участвам в този дебат. На Правна комисия направихме сериозен сблъсък на правните тези. Взимам обаче реплика по отношение на Вас, за да Ви попитам дали сте чели Решение № 13 по конституционно дело № 4 от 2012 г.? Този институт е утвърден от Конституционния съд на Република България – не този му състав, предходен състав. Изложени са подробни мотиви за частта „Ограничение на права“ и в името на каква ценност се ограничават тези права. Препращам натам. Ценя патоса Ви. Отменете го, когато можете, поемете всички последици от това правно действие. Благодаря Ви.

Процедура!

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Преходна разпоредба. Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. По § 3 има предложение на народния представител Данаил Кирилов по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от ПОДНС. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

По процедура, господин Председател. С оглед реакцията на колегите от опозицията, предлагам разделно гласуване по отделните параграфи. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, Вие напълно обосновано подложихте на гласуване предложението на Комисията за отпадане на § 3. При това положение, след като решихме и гласувахме, че няма да има § 3, моля да подложите на гласуване наименованието „Преходна разпоредба“, което да отпадне.

Моля преди това да подложите на гласуване процедура за допуск в залата за госпожа Атанаска Николова – заместник-министър на околната среда и водите, и господин Иван Ангелов – директор на дирекция „Опазване чистотата на въздуха и промишлено замърсяване“.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, № 802-01-43, внесен от Министерския съвет на 22 октомври 2018 г., приет на първо гласуване на 16 ноември 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух (обн., ДВ, бр. ...).“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. (Шум и реплики.)

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3: „§ 3. В глава втора се създават чл. 8а и чл. 8б: „Чл. 8а. (1) Министерският съвет по предложение на министъра на околната среда и водите, министъра на икономиката и на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор приема наредба, определяща изискванията за качеството на твърдите горива, използвани за битово отопление, както и условията, реда и начина за контрол на качеството на твърдите горива. (2) Забранява се пускането на пазара на твърди горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1. (3) Забранява се предоставянето и/или разпространението на твърди горива, които не отговарят на изискванията за качество, опаковане и етикетиране, определени в наредбата по ал. 1. (4) Видът на опаковката и етикета се определя в наредбата по ал. 1. (5) Твърдите горива при тяхното пускане и/или предоставяне на пазара, и/или разпространение се придружават от декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида, наричана по-нататък „декларация за съответствие“. (6) Забранява се разпространението на твърди горива от лица и/или в обекти, които не са вписани в регистъра по чл. 86, ал. 1. Чл. 8б. (1) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор създава и поддържа регистър на лицата, които разпространяват твърди горива, и обектите, в които се разпространяват твърди горива. (2) Дейностите по разпространение на твърди горива се извършват от лицата и в обектите, които са вписани в регистъра по ал. 1. (3) В регистъра по ал. 1 се вписват лица, които: 1. са регистрирани по Търговския закон; 2. не са обявени в несъстоятелност или не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност или в ликвидация; 3. са заплатили държавна такса в размер, определен в Тарифа № 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор по Закона за държавните такси (обн., ДВ, бр. …). (4) За вписване в регистъра по ал. 1 заинтересованите лица подават заявление по образец, утвърден от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, придружено от списък на обектите, в които ще се извършва разпространение на твърди горива, с посочване на тяхното местонахождение. (5) В 14-дневен срок от постъпването на заявлението председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице вписва заявителя в регистъра и го уведомява за номера, под който е вписан, освен в случаите на установени нередовности. (6) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице уведомява писмено заявителя за допуснати нередовности и определя срок до 14 дни за отстраняването им, когато заявителят не е заплатил таксата по ал. 3, т. 3 или не е приложил списък с обектите, в които ще се извършва разпространение на твърди горива. (7) Когато се установи, че заявителят не отговаря на изискванията на ал. 3, т. 1 или 2 или нередовностите не са отстранени в срок, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице мотивирано отказва вписване в регистъра по ал. 1. Отказът за вписване подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. (8) В 7-дневен срок от настъпването на промяна на посочените в списъка по ал. 4 данни регистрираното лице е длъжно да уведоми за това председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощено от него длъжностно лице отразява заявените промени в регистъра по ал. 1. (9) Регистрацията е безсрочна. (10) Регистърът по ал. 1 се създава и поддържа в съответствие със Закона за електронното управление.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, но предлага § 4 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3. Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 5 и предлага да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, колеги! Аз ще взема отношение по текста на чл. 8б, който е част от § 3 на предлагания Закон. Със Закона по-нататък се дава дефиниция на „твърди горива“ и ние имаме предложение твърдите горива да не са само въглища и брикети, а в тях да се включи „и дървесина“. Ако ние отговорим утвърдително на въпроса: дървата за огрев твърдо гориво ли са, каквото за нас безспорно са дървата за огрев, трябва да са твърдо гориво. Вижте какво пише в предлагания законопроект: ще има регистър на лицата, които ще разпространяват твърдите горива, те трябва да са регистрирани търговци по Търговския закон, да не са обявени в несъстоятелност и да са платили таксата. Аз имам следното възражение – в страната има много случаи на лица – не-търговци, които разпространяват твърди горива по легалната дефиниция, която Вие давате по-нататък в Законопроекта. Давам Ви пример – общините в България могат да стопанисват горите си по три начина – общинско предприятие, търговско дружество или да ги отдават под наем. Когато това се случва с общинско предприятие, по дефолт то не е субект, регистриран в Търговския закон. В този случай общинското предприятие ще може ли да ги разпространява, или ще трябва да минат през фирма? Ако физическо лице притежава гора и му се наложи да извърши подборна сеч на няколко години – не е търговец, не го върши по занятие, не е регистрирано в Търговския закон, то ще може ли да ги продаде, да ги разпространи по Вашата дефиниция? Според мен текстът не е прецизен, защото изискването да се разпространяват само от търговци, създава тази пречка – примерно елиминира общините или конкретни физически лица. Това е моето съображение. Благодаря Ви. (Уточнения между председателя и народния представител Пенчо Милков.) Правя процедурно предложение текстовете на параграфи 3 и 4 да се гласуват разделно по аргументите, които Ви изложих.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Уважаеми колеги! Репликата ми е под формата на обратно предложение. Честно казано не можах да разбера много тезата на господин Милков, или по-скоро смятам, че неговата теза е в подкрепа на нашето убеждение, че предложението им, свързано с разширяване на определението за „твърди горива“, е нелогично и необосновано. Защо? Защото в мотивите на своето изказване самият той даде отговор на въпроса: защо ние не подкрепяме да бъде разширено определението с тяхното предложение. Не може механично да се отваря едно определение и да се пренасят механично характеристики на един вид гориво към друг вид, при положение че тези специфики и характеристики са свързани и с начина, по който се добива материалът, по който се разпространява, ако щете, и с целите на това да се предоставя на потребителите. Когато съответно говорим за въглища и за брикети от въглища с по-ниско съдържание на сяра и пепел, когато говорим за дървесина – целим разпространението на суха дървесина, която по-малко замърсява въздуха В този смисъл не подкрепям казаното от колегата. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, колеги! Уважаема госпожо Василева, използвам правото на дуплика, защото за мен, за всички хора в залата и навън, дървата са нищо повече от дървата за огрев – твърдо гориво, няма как да е течно гориво. Разбира се, че има различни видове горива и те се обособяват в някакви групи. За нас дървата – ние това предложение сме направили, заедно с въглищата и брикетите са вид твърдо гориво. Затова аз не отстъпвам от нашата дефиниция. Само Ви обръщам внимание, че понеже и те са твърдо гориво, ако трябва, да ги разпространяват само търговци. Изпадаме в това затруднение – за общините или индивидуално за физически лица, в тази насока ми беше изказването – примерно, че невинаги търговец ще разпространява дърва. Не отстъпвам от нашата теза и продължавам да твърдя, че всеки здравомислещ човек знае, че дървата са твърдо гориво. Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 4: „§ 4. Създава се чл. 9е: „Чл. 9е. Задълженията на Република България за намаляване на националните емисии на определени атмосферни замърсители, мониторингът на отрицателните въздействия на замърсяването на въздуха върху екосистемите, както и изискванията за изготвянето, приемането и прилагането на националната програма за контрол на замърсяването на въздуха, се определят с наредба на Министерския съвет.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7, който става § 5.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 6: „§ 6. В глава четвърта се създават чл. 18в и чл. 18г: „Чл. 18в. (1) Лица, които пускат твърди горива на пазара, са длъжни да оценят или да организират оценяването и да удостоверят съответствието им с изискванията за качество. (2) Редът и начинът за оценяване и удостоверяване на съответствието на твърдите горива с изискванията за качество се определят с наредбата по чл. 8а, ал. 1. (3) Лица, които пускат твърди горива на пазара, са длъжни да съставят декларация за съответствие с изискванията за качество за всяка партида. (4) Изискванията за съдържанието на декларацията за съответствие се определят с наредбата по чл. 8а, ал. 1. (5) Съответствието на твърдите горива с изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8а, ал. 1, се декларира след изпитване на представителна проба от всяка партида въз основа на протокола от изпитване. (6) Изпитването по ал. 5 се извършва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“. Чл. 18г. Регистрираните лица по чл. 8б, ал. 3 са длъжни да разпространяват само във вписаните в регистъра по чл. 8б, ал. 1 обекти твърди горива, които съответстват на изискванията за качество, опаковани са и са етикетирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8а, ал. 1 и са придружени с декларация за съответствие и с копие от протокола от изпитване за всяка партида.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Съгласни сме да има изисквания за качеството на твърдите горива, безспорно, необходимо е. Съгласни сме да има декларация за съответствие, когато се продават, и това качество да бъде удостоверено, изпитано в лаборатория. Но новият текст на члeн 18г изисква твърдите горива, дали дървата са сред тях, дали не, дори само за въглищата и брикетите да се отнася – предлага се всички въглища и брикети в страната да бъдат опаковани и етикетирани, така да се разпространяват – опаковани и етикетирани. Ами, разпространяването на въглища в страната масово става за хората в насипно състояние. Тези, които се отопляват на въглища, си поръчват един камион с въглища, той се изсипва до къщата и хората си ги прибират. Как това се вписва с изискването всички въглища да бъдат опаковани и етикетирани? Как това ще се отрази на цената? Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 9, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 6.

По § 10 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 7: „§ 7. В чл. 19 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 2: „(2) Компетентни органи, отговорни за осигуряване чистотата на въздуха на територията на съответната община, са: 1. кметовете на общини и общинските съвети чрез извършване на действията по чл. 27, 28а, 29 и 30; 2. директорите на РИОСВ чрез извършване на действията по чл. 24, т. 1 и чл. 28, ал. 1; 3. органите на Министерството на вътрешните работи чрез извършване на действията по чл. 24, т. 2 и чл. 29; 4. органите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез извършване на действията по чл. 24, т. 2.“ 2. Досегашната ал. 2 става ал. 3. 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така: „(4) Кметовете на общини и общинските съвети са отговорни за управлението на елементите на общинската инфраструктура и общинските дейности с цел осигуряване чистотата на въздуха.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11, който става § 8, като в ал. 3 думите „чл. 9ж“ се заменят с „чл. 9е“.

По § 12 има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Предложение на народните представители Манол Генов, Дора Янкова и Атанас Костадинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12, който става § 9: „§ 9. Член 27 се изменя така: „Чл. 27. (1) В случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух и на нормите за отлагания, кметовете на общини разработват и изпълняват програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми по чл. 6. Програмите се приемат от общинските съвети. (2) Кметовете на общини ежегодно до 31 март внасят в общинските съвети отчет за изпълнението на програмите по ал. 1 за предходната календарна година. Екземпляр от отчета се представя в съответната РИОСВ. (3) Отчетът по ал. 2 се публикува на интернет страницата на общината след одобрение от общинския съвет. (4) Програмите по ал. 1 включват и: целите, мерките, етапите и сроковете за тяхното постигане; организациите и институциите, отговорни за тяхното изпълнение, средствата за обезпечаване на програмата; системата за отчет и контрол за изпълнението и системата за оценка на резултатите. (5) В случаите, когато нивата на един или няколко замърсителя превишават установените норми, за които крайният срок за постигане е изтекъл, програмите по ал. 1 включват подходящи мерки, така че периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. (6) Изпълнението на мерките от програмите по ал. 1 следва да доведе до ежегодно намаление на броя на превишенията на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите в случаите, когато те са над определените норми за качество на атмосферния въздух, регистрирани в пунктовете за мониторинг – част от Националната система за мониторинг на околната среда на територията на общината. (7) Намалението по ал. 6 се оценява за предходната календарна година на база средната стойност на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите за последните три календарни години. Оценката се извършва от РИОСВ за всеки отделен пункт за мониторинг в срок до 30 април на текущата година. (8) Изискването по ал. 6 се счита за изпълнено, когато ежегодното намаление е регистрирано във всеки отделен пункт за мониторинг на територията на общината. (9) В случаите, когато изискването по ал. 6 не е изпълнено и не е постигнато намаление на броя на превишения на нормите за вредни вещества и на средногодишните нива на замърсителите, директорът на РИОСВ налага глоба, с изключение на случаите, когато неизпълнението е поради дейност на трето лице. (10) Програмите по ал. 1 може да се коригират в случаите, когато са се променили условията, при които са съставени.“

Има предложение на народния представител Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 10: „§ 10. В чл. 28 ал. 3 се изменя така: „(3) При явно нарушаване чистотата на атмосферния въздух от моторните превозни средства контролните органи на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в зависимост от собственика на моторното превозно средство предприемат съответните действия по чл. 171, т. 2, буква „а“ във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата срещу конкретните нарушители.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В текста, който се предлага, смисълът е следният: когато видимо, явно се нарушават от моторни превозни средства изискванията за чистота на атмосферния въздух, контролните органи да им налагат принудителна административна мярка – временно спиране от движение, има бланкет на препращане към Закона за движение по пътищата. Аз се противопоставям към такава форма на законодателство. Няма как контролният орган, видимото за него, явно нарушаване – кое ще е явно нарушаване, нещо излиза от ауспуха. Ами ако примерно нарушава изискванията за чистота на атмосферния въздух, без да е видимо? Вижте, това, че пуши ауспухът, може да е основание да спрат автомобила за проверка и с някаква форма на уред да проверят дали надвишава, защото в нормата, към която Вие препращате и ще Ви паднат всички актове, пише: „когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове са над установените норми“. Е, как, видимо или явно контролният орган може да установи нивото на вредното вещество? Една такава норма е предпоставка за изключително... ако някой си позволи да състави такъв индивидуален административен акт да спре кола от движение, защото видимо била пушела. Абсурд! Не може явното за някого да е основание за спиране от движение. Явното за някого може да е само основание, за да се провери с техническо средство. Благодаря Ви.

Предложение на народните представители Манол Генов, Дора Янкова и Атанас Костадинов. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 11: „§ 11. В чл. 28а се правят следните изменения и допълнения: „1. В ал. 1: а) в т. 1 накрая се добавя „на територията на цялата община или на част от нея“; б) в т. 2 думите „за битово отопление от населението“ се заменят с „или уреди за отопление“; в) в т. 3 накрая се добавя „или на определени категории моторни средства“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Зоните с ниски емисии на вредни вещества могат да се въвеждат чрез налагане на мерки, забрани и ограничения, включително на мерките по ал. 1, т. 2 и 3.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 13, който става § 12: „§ 12. В чл. 30а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в текста преди т. 1 думата „осъществява“ се заменя с „или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват“, а след думата „използване“ се добавя „както и контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива при тяхното пускане и/или предоставяне на пазара и/или разпространение“; б) в т. 1 след думата „течните“ се добавя „и твърдите“; в) точка 2 се изменя така: „2. извършва проверки за установяване качеството на течните и твърдите горива, като взема проби, изпитва в лаборатории, акредитирани от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, или в чуждестранни лаборатории, акредитирани от орган по акредитация, който е страна по споразумения за взаимно признаване в организация, на която е член Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“, и прилага принудителни мерки.“; г) в т. 4 след думата „течните“ се добавя „и твърдите“; д) в т. 5 след думата „течното“ се добавя „или твърдото“, а накрая се добавя „както и на лицата, които пускат и/или предоставят на пазара, и/или разпространяват твърди горива“. 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица осъществяват контрола върху изискванията за качество, пакетиране и етикетиране на твърдите горива в обектите по чл. 3, ал. 1, т. 6.“ 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „течни“ се добавя „и твърди“, а думите „наредбата по чл. 8, ал. 1“ се заменят с „наредбите по чл. 8, ал. 1 и чл. 8а, ал. 1“. 4. Досегашната ал. 3 става нова ал. 4 и в нея след думата „течни“ се добавя „и твърди“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14, който става § 13: „§ 13. В чл. 30б ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „т. 2“ се заличават; 2. В т. 1 накрая се добавя „или 6“; 3. В т. 4 след думата „течните“ се добавя „или твърдите“; 4. В т. 5 след думата „течни“ се добавя „или твърди“, а думите „наредбата по чл. 8, ал. 1“ се заменят с „наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1“; 5. В т. 6 след думата „течни“ се добавя „или твърди“; 6. В т. 8 след думата „течни“ се добавя „или твърди“, а думите „наредбата по чл. 8, ал. 1“ се заменят с „наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1“.“

По § 15 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 14: „§ 14. В чл. 30в се правят следните допълнения: 1. В ал. 1, в текста преди т. 1 след думата „течното“ се добавя „или твърдото“; 2. Създава се ал. 3: „(3) Условията и редът за унищожаване или безвъзмездно предоставяне на арбитражни проби, които не са изпитани в срока по ал. 1, т. 3, се определят в наредбата по чл. 8а, ал. 1.“.“

По § 16 има предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 15: „§ 15. В чл. 30г се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 1: аа) в текста преди буква „а“ след думата „горива“ се добавя „както и пускането или предоставянето на пазара, и/или разпространението на твърди горива“; бб) в буква „б“ накрая се добавя „съответно на наредбата по чл. 8а, ал. 1“; вв) в буква „в“ накрая се добавя „или в резултат на изпитването на твърдото гориво в акредитирана лаборатория е установено, че не отговаря на някое от изискванията за качество, определени в наредбата по чл. 8а, ал. 1.“; б) в т. 2 след думата „горива“ се добавя „както и пускането или предоставянето на пазара или разпространението на твърди горива“, а след думите „наредбата по чл. 8, ал. 1“ се добавя „съответно наредбата по чл. 8а, ал. 1“. в) в т. 3: аа) в текста преди буква „а“ след думата „течни“ се добавя „и твърди“. бб) създават се букви „в“ и „г“: „в) твърдите горива не са пакетирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 8а, чл.1. г) съдържанието на декларацията за съответствие на твърдите горива не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 8а, ал. 1, или не е представена декларация за съответствие и копие от протокола от изпитването на съответната партида“. 2. Създава сe нова ал. 3: „(3) Редът за прилагане на принудителни административни мерки се определя с наредбата по чл. 8, ал. 1, съответно с наредбата по чл. 8а, ал. 1.“ 3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и накрая се добавя „съответно с наредбата по чл. 8а, ал. 1“. 4. Досегашната ал. 4 става ал. 5 и се изменя така: „(5) Принудителните административни мерки по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“ 5. Досегашната ал. 5 става ал. 6. 6. Досегашната ал. 6 се отменя.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17, който става § 16, като в т. 1 думите „след думата „лицата“ се поставя запетая“, в т. 2 думите „се поставя запетая и“ и „след думата „лицата“ се поставя запетая и“ и в т. 4 думите „се поставя запетая и“ се заличават.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18, който става § 17.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 18: „§ 18. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения: „1. Създават се нови ал. 3 и 4 и ал. 5 и 6: „(3) Лице, което разпространява твърди горива за битово отопление без регистрация, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция от 10 000 до 50 000 лв. (4) Лице, което пуска на пазара твърди горива за битово отопление, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8а, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (5) Лице, което предоставя на пазара и/или разпространява твърди горива за битово отопление, които не съответстват на някое от изискванията за качество, определени с наредбата по чл. 8а, ал. 1, ако деянието не съставлява престъпление, независимо от наличието или липсата на декларация за съответствие, се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 10 000 до 50 000 лв. (6) Лице, което предоставя на пазара и/или разпространява твърди горива за битово отопление, които не съответстват на някое от изискванията за опаковане и/или етикетиране, определени с наредбата по чл. 8а, ал. 1, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв.” 2. Досегашната ал. 3 става ал. 7 и в нея думите „наредбата по чл. 8, ал. 1“ се заменят с „наредбите по чл. 8, ал. 1 или чл. 8а, ал. 1“. 3. Досегашната ал. 4 става ал. 8 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1 – 6“. 4. Създава се ал. 9: „(9) При неизпълнение на задължително предписание или при повторно нарушение по ал. 4, 5 и 6 твърдите горива, предмет на нарушението, независимо чия собственост са, се отнемат в полза на държавата. Отнетите твърди горива се предават за унищожаване по ред, определен в наредбата по чл. 8а, ал.1.“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20, който става § 19: „ § 19. В чл. 34б се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3 и ал. 4: „(3) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 18в, ал. 3 – 6, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 5000 до 7000 лв. (4) Лице, което наруши разпоредбите на чл. 18г, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 5 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2, 3 и 4“.“ Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 21 да бъде отхвърлен. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 22, който става § 20. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 23, който става § 21, като думите „чл. 9ж“ се заменят с „чл. 9е“.

Предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 22: „§ 22. Създават се чл. 41а и чл. 41б: „Чл. 41а. (1) Лице, което явно нарушава чистотата на атмосферния въздух чрез извършване на строителни или ремонтни дейности, дейности по разрушаване на сгради и транспортиране на насипни товари или строителни отпадъци и земни маси, се наказва с глоба в размер от 100 до 1000 лв., съответно с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв. (2) При повторно нарушение по ал. 1 глобите или санкциите се налагат в двоен размер. Чл. 41б. (1) Актовете за установяване на нарушения по чл. 41а се съставят от длъжностни лица, оправомощени от кметовете на общините. (2) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. (3) Събраните глоби и санкции по чл. 41а постъпват по бюджета на съответната община“. Предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението за § 24. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 23: „§ 23. В чл. 42а се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Кмет на община, който не внесе отчет за изпълнение на програмите по чл. 27, ал. 2 в определения срок, се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв.“ 2. В ал. 3 думите „което не изпълни“ се заменят с „които не изпълнят“. 3. Създават се ал. 4 и 5: „(4) Кмет на община, за която оценката по чл. 27, ал. 7 е показала, че няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите за вредни вещества и/или на средногодишните нива на замърсителите и това се дължи на действие или бездействие от негова страна, в рамките на компетенциите му, се наказва с глоба от 5000 до 10 000 лв. (5) При повторно нарушение глобите по ал. 1 – 4 се налагат в двоен размер“.“

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги, ще взема отношение по двата параграфа, които се предлагат за гласуване. В първия – отново лице, което явно нарушава чистотата на атмосферния въздух чрез извършване на строително-ремонтни дейности, дейности по разрушаване на сгради и така нататък. Ще има изисквания за чистота на атмосферния въздух, който да отговаря на определени норми. Какво означава „явно да нарушава“? Той може да го нарушава, без да е явно, а може нещо явно за някого да не е нарушение, така че съставените актове за това, че някой явно нарушава, още повече че в следващата алинея предвиждате повторност „явно да е нарушил“, ще създаде изключителни трудности в административно-наказателното производство впоследствие. Кое длъжностно лице ще състави акт за това, че му се е видяло, че някой нарушава? И как ще го докаже? Това, че му се вижда, че някой нарушава, е основание да извърши проверка със съответните уреди и да види дали е така. Следващият параграф е по отношение отговорността на кметовете на общини. Вижте, малко по-напред в Законопроекта ние подкрепихме Ваш текст, който казва, че органите, отговарящи за чистотата на въздуха, са четири, не е само кметът на община, както беше първоначално. Имаме четири органа, а тук виждаме, че при липса на намаление на нормите, които са с нарушение, отговаря и санкция е предвидена единствено за кметовете на общини. Няма как да отговарят и администрацията на Министерството на околната среда и водите, и други компетентни органи, четири на брой, а когато няма намаление на регистрирания брой превишения на нормите, да отговарят само кметовете на общини. Просто въздухът се движи. Дори един кмет да е предприел всичко – да е приел програма, да е направил всичко по силите си, в крайна сметка съседният кмет може да не го е направил, а може и Министерството да не е изпълнило задачите си, няма как отговорностите да са за четири органа, санкциите – за един! Благодаря Ви.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 25, който става § 24: „§ 24. В чл. 43а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2, изречение трето думите „и не се връчва“ се заменят с „и се счита за връчен“, а изречение четвърто се заличава. 2. В ал. 3 след думата „течни“ се добавя „или твърди“. 3. В ал. 5: а) в т. 1 след думата „течните“ се добавя „или твърдите“; б) в т. 2 след думата „течните“ се добавя „или твърдите“; в) в т. 4 думите „проби от течни горива“ се заменят с „проби от течни или твърди горива“, а накрая след думата „течните“ се добавя „или твърдите“.“

По § 26 има предложение на народните представители Манол Генов, Дора Янкова и Атанас Костадинов: „В § 26, т. 4 в създадената нова т. 43 след думата „въглища“ в нейната втора употреба се поставя нова запетая и се добавя „дърва, брикети от дърва, пелети и брикети от биомаса и други сходни“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25, като в т. 1, буква „а“ думите „основния текст“ се заменят с „текста преди т. 1“ и в т. 1, буква „б“ думите „б“ и „в“ се заменят с „и навсякъде в буква „б“ и в буква „в“.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Правейки това предложение за изменение в текста на Закона спрямо това, което ни е предложено, следваме логиката на физиката, логиката на живота. Някак си нелогично ни се вижда ние да изключим законодателно дървата за огрев от дефиницията за твърдо битово гориво. Призовавам Ви към размисъл и към идея за подкрепа на нашето предложение. Благодаря.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 26, като думите „17.12.“ се заменят със „17 декември“. „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да се измени така: „Заключителни разпоредби“.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 27: „§ 27. В срок три месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема наредбите по чл. 8а, ал. 1 и чл. 9е.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за § 29, който става § 28, като в него думата „след“ се заменя с „от“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 30, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 29: „§ 29. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон министърът на земеделието, храните и горите издава наредба за изискванията и контрола върху дървесината, която се използва за битово отопление.“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 32, но предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място в § 34.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 33, който става § 30. Предложение на Ивелина Василева и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 31 и § 32: „§ 31. В Закона за опазване на околната среда (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 65 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова ал. 3: „(3) Осемдесет на сто от имуществените санкции за административни нарушения по чл. 164, ал. 1 за неизпълнение на условия в комплексно разрешително, свързани със замърсяване на атмосферния въздух, постъпват по бюджета на общината, на чиято територия се намира инсталацията.“ 2. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и в нея думите „ал. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3”. 3. Създават се ал. 5, 6 и 7: „(5) Дължимите суми по наложените имуществени санкции по ал. 3 се превеждат по сметката на съответната РИОСВ, на чиято територия е разположена инсталацията. (6) В края на всеки календарен месец РИОСВ разпределя постъпленията от санкциите по ал. 3 от предходния месец и превежда постъпленията по сметка на общинските бюджети. (7) Постъпленията по ал. 6 се изразходват единствено за финансиране на мерки за намаляване на емисиите на фини прахови частици и подобряване на качеството на атмосферния въздух.“ § 32. В Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. ...) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 133: а) създава се нова ал. 5: ”(5) За явно маловажни случаи на административни нарушения по ал. 4, т. 1, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. срещу издаване на фиш по реда на Закона за административните нарушения и наказания.“ б) досегашната ал. 5 става ал. 6. 2. В чл. 157: а) в ал. 1 думите „и ал. 2“ се заменят с „ал. 2 и ал. 4, т. 1“; б) в ал. 2 думите „чл. 133, ал. 4“ се заменят с „чл. 133, ал. 4, т. 2“.

Предложение на народните представители Атанас Стоянов и Борис Ячев. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 33: „§ 33. В Закона за защитените територии (обн., ДВ, бр. ...) в чл. 21, т. 9 накрая се добавя „освен в случаи на опасност от наводнения, които могат да доведат до риск за живота и здравето на хората или настъпване на материални щети“.“

Уважаеми господин Председател, колеги! Абсолютно оценяваме важността на защитата на човешкия живот и здраве, но в случая става въпрос за текст, който е предложен от наши колеги между първо и второ четене. Според мен предложението трябва да бъде мотивирано, защото се предлага в Закона за защитените територии да се направи едно изключение. Става дума за текст, който казва, че в националните паркове – не във всяка защитена територия, говорим за зоните с най-висока защита, националните паркове – се забраняват определен лист от дейности. Става дума за следното: нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии. В случая ние преодоляваме тази забрана, като казваме, че когато има някаква опасност в дивата среда на един национален парк да бъде нарушен животът или здравето на хората, ние можем да нарушим тези водни течения. Аз мога да предполагам защо е предложен този текст, но считам, че са необходими мотиви, още повече предвид обществената значимост за такива действия в национални паркове. Надявам се вносителите да се мотивират. Благодаря Ви.

Комисията предлага да се създаде § 34: „§ 34. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 9 относно чл. 27, ал. 9 и § 23 относно чл. 42а, ал. 4 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2020 г.“

Благодаря на всички колеги за подкрепата на законодателните усилия и мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух. Благодаря. (Ръкопляскания.)

Господин Председател, правя процедурно предложение по чл. 49, ал. 2 от Правилника – за допуск в залата на господин Станимир Лешев – директор на Гражданска въздухоплавателна администрация.

„Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 802-01-42, внесен от Министерския съвет на 19 октомври 2018 г. Проект – второ гласуване. „Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване“.“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за §1. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2.

По § 3 – предложение от Халил Летифов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 3: „§ 3. В чл. 16в се правят следните изменения: 1. В ал. 8 думите „Регламент (ЕС) № 691/2010 на Комисията от 29 юли 2010 г. за определяне на схема за ефективност на аеронавигационното обслужване и мрежовите функции и за изменение на Регламент (ЕО) № 2096/2005 за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги (OB, L 201/1 от 3 август 2010 г.)“ се заменят с „Регламент за изпълнение (ЕС) № 390/2013 на Комисията от 3 май 2013 г. за определяне на схема за ефективност на аеронавигационно обслужване и мрежовите функции (OB, L 128/1 от 9 май 2013 г.)“. 2. В ал. 9 думите „Регламент (ЕО) № 1794/2006 на Комисията от 6 декември 2006 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване“ се заменят с „Регламент за изпълнение (ЕС) № 391/2013 на Комисията от 3 май 2013 г. за установяване на обща схема за таксуване на аеронавигационното обслужване (OB, L 128/31 от 9 май 2013 г.)“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 4.

По § 5 има предложение от Халил Летифов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 5: „§ 5. В чл. 16е, ал. 1 думите „освен ако в регламент на Европейския съюз е определен друг срок, както и в случаите по чл. 10, ал. 2“ се заличават и се създава изречение второ: „Този срок не се прилага: 1. когато в регламент на Европейския съюз е предвиден друг срок; 2. когато възникне необходимост от събиране на допълнителни документи и/или доказателства; в този случай 30 дневният срок спира да тече до представянето на документите/доказателствата; 3. в случаите по чл. 10, ал. 2.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.

По § 7 има предложение от Халил Летифов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7: „§ 7. В чл.16о се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 2 изречение второ се изменя така: „Достъпът до зоните за сигурност на гражданските летища се съгласува и с Главна дирекция „Гранична полиция“ по критерии, определени в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.“ 2. Създава се ал. 3: „(3) Физически лица могат да извършват или да отговарят за извършването на проверки, контрол на достъпа или друг вид контрол за сигурност в зони, различни от зоните за сигурност, след извършването на успешна цялостна проверка от Държавна агенция „Национална сигурност“ по критерии, определени в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване.“

По § 8 Комисията подкрепя текста на вносителя. По § 9 има предложение от народния представител Халил Летифов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага редакция за § 9: „§ 9. В чл. 19 се правят следните изменения: 1. В ал. 4 думите „Регламент (ЕО) № 216/2008“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/1139“. 2. В ал. 5 думите „Регламент (ЕО) № 216/2008“ се заменят с „Регламент (ЕС) 2018/1139“. 3. Алинея 6 се изменя така: „(6) Главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ издава удостоверения за летателна годност в съответствие с Приложение I, част 21, Раздел Б, подчаст 3, т. 21.Б.325 от Регламент (ЕС) № 748/2012 на Комисията от 3 август 2012 г. за определяне на правила за прилагане на сертифициране за летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (OB, L 224/1 от 21 август 2012 г.)“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 10. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 11. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12.

По § 13 има предложение от Халил Летифов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 13: „§ 13. Създава се чл. 44а: „Чл. 44а. Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ сертифицира гражданските летища за обществено ползване при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 139/2014 за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ, L 44/1 от 14 февруари 2014 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 139/2014“.“

По § 14 има предложение от Халил Летифов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за §14: „§ 14. В чл. 64 се правят следните изменения и допълнения: 1. Алинея 2 се изменя така: „(2) Високорискови специализирани търговски операции се извършват при условията и по реда на наредбата по ал. 8: 1. след разрешение, издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, в съответствие с Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 296 25/10/2012), или 2. с национално свидетелство за авиационен оператор за специализирани операции, издадено от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”.“ 2. В ал. 8 след думата „свидетелствата“ са поставя запетая и се добавя „разрешенията“.“

Госпожо Председател, искаме 30 минути почивка от името на група.

По § 15 има предложение от Халил Летифов и група народни представители по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за § 15: „§ 15. В чл. 120, ал. 4 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се т. 1а: „1а. издаване на сертификати по реда на Регламент (ЕС) № 139/2014 ”. 2. Точка 9 се изменя така: „9. издаване на национални свидетелства за авиационен оператор за специализирани операции и разрешения за извършване на високорискови специализирани търговски операции, както и разглеждане на декларации, в съответствие с Регламент (ЕС) № 965/2012, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 64, ал. 8.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 16. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 17. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 18. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 19. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Процедурата е по дневния ред на Народното събрание. Моето предложение е точка втора за петък да я преместим сега и да е следващата точка на днешното заседание.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! „Доклад относно Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 853-14-10, изготвен на основание чл. 81, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание въз основа на приетите на първо гласуване на 11 октомври 2018 г. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-34, внесен от народните представители Цветан Цветанов, Корнелия Нинова и Мустафа Карадайъ на 4 май 2018 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, № 854-01-35, внесен от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители на 9 май 2018 г. „Закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

По § 1 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ – параграф 1 да отпадне. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 1 да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ние гласувахме против започване на четенето в днешното заседание, тъй като докладът е на сайта на Народното събрание буквално от минути. Четейки § 1, аз виждам очевидно несъответствие с вчерашното заседание на Комисията, в което взех участие, тъй като там примерно предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ не беше подлагано на гласуване, тъй като Комисията стигна до мнението, че не е мотивирано. Имаше гласуване по този въпрос. Сега ни се предлагат текстове, които бяха в доклада на работната група, като доклад на Комисията. Смятам, че това би следвало да се прецизира и да има възможност да се коригира докладът. Същевременно, ако трябва да коментираме по същество нашето предложение за наименованието на Глава втора, която освен правата, вменява и задължения на вероизповеданията, то може да бъде доста лесно мотивирано – всяка една общност в страната освен права има и задължения, и този Закон съдържа ред задължения на вероизповеданията. Няма нищо по-нормално от това главата да има подобно наименование. В това отношение предлагам да не подкрепяте предложението на господин Цветанов и господин Карадайъ и да отхвърлим решението на Комисията, за да гласуваме първоначалния вариант, който сме предложили ние като вносители.

Не виждам разлика от вчерашната работа на Комисията и това го подложихме на гласуване. Затова е написано, че Комисията подкрепя предложението. След като „подкрепя“, значи е гласувано и Комисията подкрепя предложението.

Освен да изчакаме протокола, за да продължим нататък. Формално погледнато, Комисията отхвърли предложението на вносителя, тоест нашето предложение, но не по предложение на Цветанов и Карадайъ, а Вашето предложение, господин Председател, направено по време на заседанието на Комисията. Това е само един първи, очевиден дефект на този доклад. Предполагам, че продължавайки да четем нататък, ще открием и доста други. В това отношение може би по-мъдрото е наистина да оставим за утре разглеждането на тази точка и да можем да си прецизираме текстовете.

Предлагам да се подложи на гласуване решението на Комисията.

По § 2 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 2 да бъде отхвърлен.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми народни представители, честно казано, не мога да разбера каква е била логиката на Комисията да отхвърли текста на § 2, при положение че имаме и подобна конституционна забрана. (Реплики.) Не разбирам логиката, която е следвала уважаемата Комисия, когато е отхвърлила предложението за създаване на § 2. На практика и в момента в Конституцията съществува подобна забрана вероизповеданията и верските убеждения да бъдат използвани за политически цели. Смятам, че с § 2 на практика се доразвива и всъщност се подкрепя и конституционната норма в този смисъл. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Конституционната норма, този текст е направен върху конституционна норма, е развита прекрасно там, където й е мястото – в Закона за политическите партии. Тук не й е мястото, а в Закона за политическите партии има забрана, така че там е развита достатъчно добре, затова това бяха мотивите да бъде отхвърлена.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Благодаря на колегата Цонев за изяснението. Не виждам никаква причина да бъде подкрепено това конституционно решение и със запис в Закона за вероизповеданията. Благодаря.

Не може да бъде аргумент, че в закона нямало нужда да го има, тъй като го имало в Конституцията. Законите са за това, за да може огледално да се пренасят философията и казаното в Конституцията в нормативните актове, било то законови или подзаконови. В Закона за нормативните актове има специални точки и членове, в които това е указано, и основно изискване е в нормативните актове, в законите да бъдат пренасяни логиката, смисълът на онова, което е писано в Конституцията. А че е необходима тази забрана за спекулиране и за упражняване на политически цели във връзка с изповядване на верските права на гражданите, тази разпоредба е необходима, защото често се случва да е така. Често се случва и го знаем добре. Верските права на българските граждани, във връзка с които правим тези изменения в Закона за вероизповеданията, да бъдат използвани за прикриване на политически цели. Явно на някой не му е удобно, не му харесва да бъде записана такава разпоредба, която още веднъж преутвърждава правовия смисъл на държавата и конституционното начало. Призовавам всички сериозно да се замислят и текстът да бъде подкрепен. Да не бъде подкрепяно искането, с което текстът на вносителя в тази му част да отпадне. В тази връзка призовавам, всички ще ме разберете добре, компромисите, които се правят по този законопроект, което е ясно от всички и приемаме в голяма степен, не бива да преминават една червена линия, която, ако бъде премината, ще бъдат застрашени основни начала в националната сигурност. Колеги, това е една от причините да приемаме този законопроект – националната сигурност на държавата. От там почнахме и от там решихме да направим и някои компромиси. Но тук не трябва да пренебрегваме това, че верските права на гражданите могат да бъдат застрашени и в България има сили, които могат да се изкушат в това да превърнат верските права на гражданите в политически цели, които да бъдат използвани, с които да се спекулира.

По § 3 има предложение от народния представител Борис Борисов: „В § 3, Вариант I, в чл. 6, ал. 1, т. 10 думите „религиозен радикализъм“ се заменят с „радикални идеологии на религиозна основа“.“ Комисията не подкрепя предложението.

Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ, което е подкрепено от Комисията. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 3 да бъде отхвърлен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Тук е първият от поредицата текстове, които регламентират задължения на вероизповеданията, свързани с религиозния радикализъм. Понятие, което ние въвеждаме в края на нашия Законопроект, затова ще си позволя да говоря и за самото понятие, а не само за конкретния текст. Според нас е важно текстът на вносителите да бъде подкрепен и да бъде отхвърлено предложението на Комисията, защото ние тръгнахме с идеята да направим една сериозна реформа в тази сфера – реформа, която е подчинена основно на знаменателя на сигурността. Не можем да си позволим в ескалиращата среда на ислямски радикализъм, при все повече заявки за проникването му в България и все повече такива огнища, които се захранват с такава идеология, да оставаме равнодушни. За нас това е възлов въпрос, защото радикализацията е елемент от политизацията на вероизповеданията. Всъщност политизацията има две лица – едното е опитът на определени политически сили, между другото, доста успешен през годините, да използват определени вероизповедания за партийни цели, за да трупат гласове. Второто обаче е идеологизацията – превръщането на религиозната доктрина в идеология, в нещо, което е насочено не към вътрешния мир, към усъвършенстването, а е насочено към едно агресивно поведение за промяна на съществуващия обществен ред. Бих искал, когато гласувате, да сте наясно какво разбираме ние под термина „радикализация“. „Радикализацията“, това са опасни за националната…

Кои сте Вие?

Ние от „Обединени патриоти“, госпожо, вносителите на този текст. Ако не се познаваме, това е добре. (Реплика от народния представител Адлен Шевкед.) „Радикализацията“ – това са опасни за националната сигурност действия, проповеди, текстове, изявления или обръщения, чрез които се отрича светският характер на държавата, оспорват се или се заменят върховенството на закона с други правила за поведение или се позовават на такива, чрез които се отричат основните права и свободи на човека, включително установени в Конституцията; чрез които се противопоставят хората на религиозна или верска основа; чрез които се проповядва пропаганда или пропагандират тероризъм или война на религиозна или верска основа, при които се използват символи или знаци на терористични организации; чрез които се използва религията, вероизповеданието, неговите органи, храмове, традиции или обредност за политически цели.“ Това е смисълът на нашето предложение. Мисля, че то е изцяло в духа на националния интерес и призовавам да бъде отхвърлено предложението на Комисията и да бъде подкрепен първоначалният текст на вносителя.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колега Веселинов, не съм съгласен с Вашето изказване, тъй като беше непълно и недостатъчно аргументирано. Очаквах да отбележите, че създаването на подобна уредба и с такова съдържание съответства на разбирането, изразено и в практиката на Конституционния съд на Република България, че, цитирам: „Използването на религиозните общности и институции или на верските убеждения за проповядване на верски фундаментализъм или екстремизъм е винаги грубо нарушение не само на чл. 11, ал. 4 от Конституцията, но и на други основни конституционни принципи, изразени в редица разпоредби от Конституцията“, край на цитата. Това е решението на Конституционния съд на Република България от 18 септември 1998 г. Благодаря.

Благодаря за този допълнителен мотив, господин Митев. Действително той е със сериозна конституционна основа. Основното, към което апелирам обаче, е към здравия разум на народните представители, защото явлението „религиозен радикализъм“, разбира се, най-вече в неговата форма „ислямски радикализъм“, трябва да бъде овладяно. Всички държавни органи трябва да са наясно с тази заплаха, а вероизповеданията трябва да дадат своя принос това явление да бъде отстранено или максимално ограничено в обществения живот.

Уважаеми колеги, и двата законопроекта бяха внесени през месец май. Тогава всички колеги – и тези, които участваха в дебата, и тези, които не участваха, и обществото беше настроено и очакваше особено в тази насока – религиозният фанатизъм и екстремизъм, да бъдат направени ясни формулировки. Така тръгнахме, с това намерение, което беше една от целите, които си поставихме, и по която имаше консенсус. Малко по малко нещата обаче така се притъпиха, за да се стигне до това положение, до днешния ден, когато Законът е лишен от неговия живец, от основното, от най-важното, с което бяхме тръгнали. Това пак е в резултат на консенсуса и на множеството компромиси, които бяха направени в дългата и тежка работа по Закона. Затова Ви призовавам да не забравяте откъде сме тръгнали и какво е нужно на българското общество. Защото радикализъм, тероризъм в християнството, в православието няма – известно е на всички. Такова нещо не се случва. Ясно Ви е тук какво визирахме – кой тероризъм, кой екстремизъм. Текстът, който се предлага от нас, ако щете, е най-приемливият, най-компромисният. Нашите текстове даже са дотолкова компромисни, че не наричат нещата с истинските им имена. Вие знаете истинските имена, произхода на тероризма в днешния свят и екстремизма. В ХХΙ век, в 2018 г. този проблем стои не само пред нашето общество. Други държави правят промени и внасят такива текстове – давали сме множество примери в тази насока, а ние днес, когато трябва да осъществим това действие и да назовем тази заплаха, отново си скриваме главата в пясъка и отново правим компромис с националния си интерес. Затова призовавам всички български партии да се обединим и още веднъж да бъдем на нивото си, на висотата си.

По § 4 има предложение от народния представител Борис Борисов: „В § 4, Вариант II, в чл. 7, т. 4, ал. 8 думите „предварително съгласуване“ се заменят с „уведомяване“.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ: „В § 4: 1. Вариант II – да отпадне. 2. Вариант I – да се приеме.“ Комисията подкрепя по принцип предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2. Комисията не подкрепя текста на вносителя за Вариант I и Вариант II и предлага § 4 да бъде отхвърлен.

Виждам, че мисълта за националните интереси не е най-основното при това гласуване на този закон. Във всеки случай аз съм длъжен да кажа какво предлагаме и какво най-вероятно ще бъде отхвърлено. Ние, „Обединени патриоти“ предлагаме следните няколко неща, които смятаме, че са изключително важни. На първо място, смятаме, че лицата, които участват в ръководните органи на политически партии, не могат да участват и в ръководните органи на религиозните общности. Защо? Защото това е политизация на вероизповеданието, която е забранена от Конституцията на държавата. На второ място, предлагаме българските граждани, завършили религиозното си образование в чужбина, да не могат да стават служители на вероизповеданията, да проповядват, да извършват обредна дейност, ако не приравнят своето образование по действащите български закони. Защо? Защото вече две десетилетия се появяват така наречените „студенти от Близкия изток“, които много години поред за изучавали единствено Корана в определени извратени форми, характерни за екстремистките виждания на радикалния ислямизъм, и идват тук, и го внасят, и създават една благодатна почва за разпространението му. Другото, което предлагаме, е чужденците да могат да участват в богослужението след предварително уведомяване на Дирекция по вероизповеданията. Тоест, всички тези брадати емисари, които са преминавали, да речем, през пазарджишката джамия, би следвало преди да бъдат допуснати до нейната територия да бъде уведомен съответният държавен орган. Това е нещото, което вероятно ще отхвърлите. Със сигурност това нещо е много важно за националната сигурност и със сигурност то трябва да намери своето разрешение, било в този, било в други закони.

По § 5 има предложение от народния представител Борис Вангелов Борисов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 5 да бъде отхвърлен.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! В духа на това, което мисля, че е важно да се сподели – каква беше идеята на § 5 – да създаде действително задължения за религиозните общности и институции. На първо място, да определя за проповядващи духовници предимно български граждани. Да не се възлагат проповеди в храмове и молитвени домове на територията на страната на чужденци, освен след предварително уведомяване на Дирекция „Вероизповедания“; да не разпространяват литература, която е с радикални идеи; да не печатат такава и прочее, и прочее. Тоест, ние искахме да развием една поредица от норми, които да предотвратят проникването на радикални влияния в българските вероизповедания. Смятам, че ще бъде полезно да отхвърлите предложението на Комисията и да подкрепите нашите предложения като вносители.

По § 6 има предложение от народните представители Цветан Цветанов и Мустафа Карадайъ. Комисията подкрепя по принцип предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя по § 6, т. 1, буква „г“ и не го подкрепя в останалата част. Комисията предлага следната редакция на § 6, който става § 1: „§ 1. В чл. 8, ал. 1, т. 4 думата „отмяна“ се заменя с „прекратява“, а думите „учебно, здравно или социално заведение“ се заменят с „лечебно заведение, социална или образователна институция“.“

С риск да досадя на уважаемите народни представители, искам да кажа, че разпоредбата на предлагания от нас § 6 има за цел дисциплиниране на вероизповеданията, а именно в посока предотвратяване на радикализацията и съответно разпространяването на радикални идеи. В тази норма ние предвиждахме определени санкции, които могат да бъдат налагани на вероизповедания, които не изпълняват задълженията си в тази връзка. Става дума за спиране на издателска дейност тогава, когато се издават подобни текстове с радикални религиозни съдържания; за запечатване на помещения, където се извършват богослужения и проповеди, най-вече свързани с подобни идеи; за експулсиране на чужди проповедници, емисари и други духовни лица. В това отношение мисля, че, разбира се, тази норма, както виждам, мнозинството няма да я приеме, но това, което ще направи неприемането на тази поредица от норми, за които досега Ви говоря, е да имаме един коледен закон, в който ще има подаръци, разбира се, за вероизповеданията под формата на финансови плащания. Няма да има обаче никаква гаранция за националната сигурност, никакъв ангажимент на тези вероизповедания да съдействат на държавата за гарантиране на тази национална сигурност. За пореден път Ви призовавам да отхвърлите предложението на господин Цветанов и Карадайъ и да приемете нашия текст.

Комисията предлага да се създаде нов § 2: „§ 2. В чл. 10, ал. 2 след думата „църква“ се поставя тире и се добавя „Българска патриаршия“.“