5 юли 2023 г.

Прегласуване.

Прегласуване с мотиви.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Дами и господа народни представители! Аз не мога да разбера защо след като по една такава декларация и преди сме постигали съгласие, предполагам, и сега няма някой, който да мисли по различен начин, ако има, значи, нещо му липсва в българското, но не виждам защо отхвърлихме подобна декларация, а много бързаме да приемем една декларация, свързана с НАТО, свързана с Украйна?! Не Ви ли е важно за Северна Македония – въпросът да запазим българското достойнство и да се държим като истински българи, такива, каквито се надявам сме всички в тази зала? А и не само. Ние трябва да защитим обществения интерес. Това е въпрос и на национален приоритет! Как можахте да отхвърлите тази декларация?! Затова сега на прегласуването просто проявете малко българско самосъзнание – декларация, която да посочи проблемите, които имаме, и към какво трябва да се стремим в преговорната рамка, и въобще за Северна Македония! Защото знаете там какви процеси текат. Ако обичате, коригирайте си гласуването и бъдете българи! (Реплики от ИТН: „Прегласуване!“, „По начина на водене!“)

По начина на водене.

Благодаря Ви, господин Председател. Процедурата ми е по начина на водене. Все още е 9,15 ч. сутринта. Призовавам Ви малко да ограничавате този ненужен популизъм от разни колеги, които използват трибуната рано сутрин, защото някои са забравили, ама аз ще Ви припомня. Когато България трябваше да има единна и ясна позиция по отношение на Северна Македония, с изключение на нашата група – „Има Такъв Народ“, и на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, всички тук, тези, са национални предатели. (Шум, възгласи: „Еее!“) БСП тогава като част от управлението, което ние свалихме като една от причините, свързани със ситуацията в Северна Македония, уж имаха червени линии, уж ако България нямаше ясна позиция, щяха да напускат управлението, само че тогава на госпожа Нинова ѝ беше удобно да стои тихо в това управление и когато дойде гласуването тогава по отношение на Северна Македония в залата, те се въздържаха. Сега, господин Ченчев, при цялото ми уважение, слушам Ви тук от две седмици с тази декларация по отношение на Северна Македония – да, ние я подкрепяме, разбира се, но намалете го малко този популизъм, особено рано сутрин, няма нужда от него, защото Вие показахте, че Вие заедно с господин Петков, дето ме гледа от първия ред, и колегите от ГЕРБ, сте едни национални предатели. Благодаря Ви. (Шум и реплики.)

Госпожо Председател, направете му забележка.

Процедура.

Благодаря. Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми колеги от „Има Такъв Народ“! Едва ли българският парламент и българското общество имат нужда от такова противопоставяне, което се опитвате да направите и днес. В българския парламент ясно на тези пултове, които са Ви раздадени, колеги, е написано „за“, „против“ и „въздържал се“. Вие сте вече трети или четвърти мандат депутати и трябва да знаете много добре, че гласуването „въздържал се“ в никой случай не е „за“. В никой случай! Деветдесет процента е „против“. И ако имате някаква идея това нещо да бъде премахнато, го внесете като предложение в Правилника и да има само два пулта – „за“ и „против“, но недейте да спекулирате с позицията на Българската социалистическа партия, която е ясна и последователна откакто има парламентарна група на БСП в тази зала, а то е повече от 30 години, за разлика от Вас. Така че, моля Ви наистина, темата е важна, нека не се разделяме по нещо, което обединява България. Да, другите парламентарни групи имат вероятно друга позиция, но да поставяте нещо, което е безспорно, и да продължавате да го твърдите, няма как. БСП има последователна позиция за Македония. Това че на Вас не Ви харесва – не знам как да го обясня, но ние сме гласували „въздържал се“ и не сме подкрепили тогавашните решения, които взеха тогавашните партии, които са гласували „за“. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дами и господа народни представители! Госпожо Председател, аз Ви благодаря, че направихте забележка на колегата Балабанов, дори преди да се качим да направим тези процедури с колегата Свиленски. Но да припомня – Вие да припомните, първо, тогава имаше три гласувания, а на този пулт има само един бутон, който е за положителен вот. Ние не сме го натиснали тогава. При трите гласувания гласувахме два пъти „против“ и един път „въздържал се“ – това, първо. Второ, към колегите от „Има Такъв Народ“ преговорите тогава, преговорната рамка, договарянията – всичко беше направено от Вашия външен министър. (Реплики: „Еее!“ от ИТН.) Вашият външен министър водеше преговорите. Защо не го изтеглихте?

За процедура.

По начина на водене.

Благодаря, госпожо Председател. Хубаво е да правите забележки на БСП. Наистина се увличат в популизъм. Още повече че тогава ние бяхме в коалиционно правителство и аз не съм тъп и помня повече от две минути. Тогава БСП, за да угодят на ПП и да се правят на коалиционни представители, за да може техният лидер да е начело на Министерството на икономиката и да се прави, че не стига оръжие до Украйна, разгънаха по темата за Македония. Това е факт. „Въздържал се“ в случая е демонстрация на подобно навеждане към „Продължаваме Промяната“, които, както Вие много добре знаете, дублираха външния министър със съветничката на Кирил Петков – Весела Чернева, която на всичкото отгоре е издала и секретни документи на македонската страна. Това, което се получи, беше против желанието на външния министър (реплики: „Еее!“ от „БСП за България“) и беше наложено, и да викате „Еее“ и „Не е“ – така беше. Беше наложено със сила. Ние затова гласувахме против и господин Петков го знае много добре, и заради това падна този вреден кабинет, който той ръководеше, а и заради глупостите, които говореха след това. Заради предателство по отношение на Македония и заради безумната финансова политика на Асен Василев, който пък сега ГЕРБ с целия си акъл направиха финансов министър. Само да вметна още нещо към ДПС, че се присетих. Тук господин Карадайъ веднъж след една наша декларация каза, че нещо не съм бил информиран и съм лъжел. Аз няма да кажа, че той лъже от трибуната, ще кажа, че той не е бил информиран, защото техният представител Илхан Кючюк в този доклад е предложил да отпаднат и аз мога да Ви изчета, ако искате имейла, който е изпратил – как той предлага да отпадне компромисът и всички 33 точки, и предлага на останалите да гласуват против. Дисциплинирайте си човека там, защото някак си все едно не е представител на България. Благодаря.

Може да не е.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз искам да се обърна към Вас. Искам прегласуване, разбира се, но искам да се обърна към „Продължаваме Промяната“. Много добре знаете, че в предходното управление, където бяхте водеща партия, увеличихме пенсиите, и то много сериозно. Остана ни да направим няколко стъпки още по пенсиите. В случая това е да изравним коефициента на тежест на една осигурителна година за всеки пенсионер. Това е част от предложението, което е направено. Странно е, че сега не гласувате да влезе това предложение, за да го направим възможно да се случи преди бюджета, за да може финансовият министър да го има предвид и да го отрази в бюджета. Аз останах с впечатлението, че се присъединявате към колегите от ГЕРБ, които 12 години не искаха решаването на въпросите на пенсионерите, затова ги държаха на полусъединител с ниски пенсии, докато дойде правителството на четворната коалиция, с което увеличихме много сериозно пенсиите – почти с 40, 40 и няколко процента в зависимост от пенсиите, за които става въпрос. Дайте да продължим нещата, защото хората очакват от нас да решаваме въпроса с доходите им. С този бюджет, който изтече в публичното пространство, още не е внесен в Народното събрание, но стана ясно, че там няма такова сериозно отражение върху доходите на хората. Едно такова действие от страна на Народното събрание би решило много въпроси в тази посока, защото това са 2 милиона и 200 хиляди пенсионери, извинявайте 20 хиляди пенсионери, които очакват от нас адекватни решения по въпроса. Прегласуване, госпожо Председател.

За процедура.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Да, това е друг закон за КСО, госпожо Председател, но е закон, който също касае българските граждани. Аз наистина оставам изумен как може българският парламент да приеме точка първа след допълнителните точки да бъде декларация да подкрепа за НАТО за Украйна и да не се интересува от тези хора, които са ни изпратили в българския парламент. Уважаеми колеги, става въпрос – нали всички казвате, че сте за демографската политика, за повишаване на раждаемостта, за поощряване на младите семейства, колеги от Промяната, нали сте млади хора, нали искате младите да бъдат подкрепени – това, което предлагаме, е втората година майчинство да бъде равно на минималната работна заплата. Нека един да излезе и да каже нещо лошо по това предложение, и то го предлагаме да влезе в дневния ред. Вие сте против да се обсъжда – не против концепцията. Против да се разгледа в българския парламент втората година майчинство да бъде равна на минималната работна заплата – 780 лв. е в момента. И българските народни представители гласуват „против“ и „въздържал се“, а гласуват за примерно подкрепа за Украйна за влизане в НАТО – много важен казус за българските млади семейства. Колеги, наистина, абстрахирайте се, че го е предложила групата на БСП, абстрахирайте се, че аз съм го предложил като точка в дневния ред, нека, ако може да се замени моето име с някой от управляващото мнозинство, но точката да влезе и да се разгледа. Аз съм сигурен, че тя ще бъде и приета, защото няма нито един от Вас, който да е против, но някакви партийни дребни страсти – такива се развихрят някога, и не го правим. Защо? Не мога да си го обясня. Нека на българските граждани поне да им стане ясно, че единствено групите на „БСП за България“ и групата на ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепиха това предложение. На прегласуването наистина замислете се за младите хора, за младите семейства за втората година майчинство, което трябва да бъде равно на минималната работна заплата. Благодаря Ви.

Госпожо Председател! Миналата седмица лицето Тагарев, което изпълнява в момента длъжността министър на отбраната, си позволи да каже нещо, което, тъй като в крайна сметка държавата ни е управлявана отвън, някак си мина почти незабелязано по медиите, но то всъщност имаше и продължава да има потенциала да предизвика тежък международен скандал. Лицето Тагарев си позволи да говори за това, че трябва да си помислим как да уплътним съюзническия военноморски потенциал в Черно море, като се създаде евентуална военноморска база на Съединените щати в България. Това, което всъщност беше казано, на практика беше и представлява едно много тежко нарушение на международното право, защото в момента Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 г. – за режима на плаване през проливите Босфора и Дарданелите, забранява присъствието на каквито и да било чужди военни кораби, като под чужди имаме предвид такива, които не са на черноморските държави, за по-голям период от 21 дена. Тъй като Тагарев очевидно не е запознат с историята, което е нормално, аз не знам и въобще с какво точно е запознато това лице, освен, разбира се, с украинското вътрешно, тоест отбранително министерство, където миналата седмица тук, от тази трибуна, той излъга, че е работил, без да получава нито една гривна, долар, евро, един ден по-късно каза, че всъщност е получавал заплащане от международни организации, но лъжата оставяме на съвестта на това лице. Конвенцията от Монтрьо, подписана през 1936 г., има точно една много важна цел, която, между другото, тогава обединява както черноморските държави, така и тези, които не са от Черноморския басейн. Тя има за цел да не допусне милитаризация на Черноморския басейн. Тя е подписана от четирите тогавашни черноморски държави – България, Турция, Румъния и Съветския съюз, както от още шест – Великите сили Великобритания, Франция, Австралия и Япония, и балканските държави – Гърция и Югославия. Там ясно е определен режимът за преминаване през проливите, който е изцяло под контрола на Турция, но който е либерален по отношение на пропускливост – всеки може да минава. Разбира се, в случаите на война Турция има право едностранно да затваря проливите и сама да решава какво да пуска и какво да не пуска. По-големият проблем е, че този режим в момента дава легитимното право на всяка една черноморска държава да обяви за легитимна военна цел всякакви други военни кораби, които стоят повече от 21 дена на акваторията на Черно море. Тук искам да кажа, че решението или по-скоро предложението, което Тагарев започва да прокарва в българското публично пространство, не е новина за нас. Миналата година парламентът на Съединените щати взе решение, с което обяви Черно море за изключителна зона на американските геостратегически интереси. Очевидно е, че новината, която още тогава се прокрадна – че най-вероятно ще се работи за създаване на американска военноморска база в България, даже вече се говори, че вероятно ще бъде в района на Бургаския залив, за съжаление, е вярна. Очевидно е и друго – вкарването на каквито и да било военни кораби в акваторията на Черно море в момента не е проблем – американците го правят редовно, но те спазват Конвенцията от Монтрьо и на 21-ви ден най-късно техните кораби излизат от басейна на Черно море, след което влизат други. Те провеждат така наречената военноморска ротация. Но с вкарването на постоянно разположен американски флот тук на практика Конвенцията от Монтрьо ще бъде дезавуирана. Лицето Тагарев си позволи да каже, че от това няма да последва нищо, един вид няма никакъв проблем. Това въобще не е вярно, защото това е съвсем законен казус за всяка една от другите черноморски държави, които вече не са четири, а са повече след разпада на Съветския съюз. Да не забравяме и още нещо. В сегашната ситуация, в която в Черноморския басейн се води война, и то активна война, с ударени кораби, потопени кораби от двете страни, вкарването на какъвто и да било чужд военен флот, като под чужд имам предвид нечерноморски, наистина ще предизвика много сериозно напрежение. Тук е моментът да отбележа, че дори по време на Втората световна война Конвенцията от Монтрьо е спазвана стриктно от Турция, която не позволява влизането на германски военни съдове тогава в Черно море, в резултат на което в Черно море военноморски действия на практика не се водят. Германската авиация бомбардира съветските кораби, потапя съветски военни съдове, но германски кораби не влизат и това позволява да няма ескалация на военните действия в Черно море. Сега очевидно това, което не беше позволено на германските фашисти, ще бъде позволено на американските фашисти. Ето защо искаме да се обърнем към хората, които в момента управляват държавата, и да ги предупредим да не си играят с огъня, защото това наистина е игра с огъня. Това ескалира напрежението в Черно море и може да доведе до много сериозен военен конфликт. Ще припомня и позицията на може би най-важната държава в този конкретен казус – Конвенцията от Монтрьо, Турция. Миналата седмица, когато стана въпрос за това изказване на Тагарев, веднага бяха запитани, това беше, естествено, абсолютно подминато от страна на така наречените медии в България, казвам така наречени, защото по-голяма част тях са радиоточки на американското посолство, беше подминато изказването на външния министър на Турция Мевлют Чавушоглу, който каза следното нещо: „Нашата страна – цитирам – винаги стриктно е спазвала Конвенцията от Монтрьо!“ Факт! Едно-единствено изключение тук, разбира се, трябва да добавя, че тя едностранно увеличава в момента и увеличи, за съжаление, таксата за преминаване през Босфора на търговските съдове – нещо, на което ние от България не реагирахме и продължаваме да не реагираме. Но какво казва Чавушоглу? „Във военни условия ние, разбира се, ще приложим Конвенцията от Монтрьо. Във война, в която Турция не е страна, Турция може да затвори Босфора за преминаване на корабите на воюващите страни в съответствие чл. 19 на Конвенцията Монтрьо.“ „Турция не споделя плановете на САЩ за разполагане на сили на НАТО в Черно море за възпиране на Русия“ – стана ясно от интервюто на турския министър на отбраната Хулуси Акар пред вестник „Хюриет“. Какво казва министърът на отбраната на Турция? „Казваме на Румъния и България – казва Акар – да не действат прибързано.“ По този начин министърът на отбраната на Турция ясно показва, че страната му се отнася отрицателно към идеите за вкарване на нечерноморски военни съдове в акваторията на Черно море. По-нататък министърът на отбраната продължава: „Действайки със средствата на дипломацията извън рамките на Конвенцията от Монтрьо, Турция се опитва по пътя на убеждаването да държи съюзниците от НАТО по-далеч от Черно море.“ Последния път, когато чужди военни съдове влязоха в акваторията на Черно море, за да се включат във война, започна Първата световна война. Това става в края на 1914 г., когато два германски крайцера – „Гьобен" и „Бреслау", влизат в Черно море и атакуват руските пристанища, тогава Одеса и Севастопол. Няколко дни по-късно и Турция се включва във войната, световният конфликт вече се разгаря на територията на целия континент и няколко месеца по-късно – и на цялата планета. Това стана преди 110 години. Не бива да допускаме грешки, които са се случвали някога, да бъдат повтаряни отново, защото едно е да направиш грешка, друго е да я повториш – тогава или си глупак, или си престъпник. Ако България, която е сред държавите, участвали на Конференцията в Монтрьо, и я е подписала през 1936 г., започне да я нарушава, ще окаже лош заразителен пример на всички останали. Поведението на изпълнителната власт и на Министерството на отбраната, припомняме от ВЪЗРАЖДАНЕ за пореден път, не трябва да противоречи на положената клетва за защита на националните интереси. Нарушението на международен договор няма да бъде просто политическа и военна грешка. Това няма да е грешка! Това е престъпление, което няма да бъде простено нито от международната общественост, нито от бъдещите поколения на българския народ.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! „Доклад относно Общ законопроект, № 49-353-03-10 от 31 май 2023 г., на приетите на 25 май 2023 г. на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 49-354-01-7, внесен от Корнелия Нинова и група народни представители на 20 април 2023 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, № 49-354-01-10, внесен от Бойко Борисов и група народни представители на 26 април 2023 г., изготвен на основание чл. 78, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание – второ гласуване. „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Законопроекта.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ясно е, че нямам против заглавието на Законопроекта, още повече че съм един от вносителите, но ми се иска да открием дебата с припомняне защо този законопроект е толкова важен и защо той е чакан от години, защо той е работен от поредица правителства. Радвам се и се надявам днес да успеем да приключим Законопроекта на второ четене. Въпреки че няма официална статистика и това е един от дефицитите, които Законопроектът се надявам да преодолее, времето ще покаже дали е така. Само от началото на годината 13 жени са загубили живота си от техни интимни партньори или съпрузи. Започвам с най-черната статистика. Статистиката на Министерството на вътрешните работи също показва, че средно с около 10% на година, не искам да цитирам всичките числа, се увеличава броят на подадените сигнали, броят на издадените заповеди за незабавна защита, изобщо всички мерки и статистиката, която се води по този законопроект. Искам също да обърна внимание, че този законопроект не е само защото така е основно публично известен – за защита на жени и деца, защото, колкото и в България някак си да се избягва тази тема, сигналите, подадени за домашно насилие от мъже, се увеличават също средно с около 10% на година, колкото и да са в пъти по-малко от тези, подадени от жени. Всъщност това, което сме констатирали през годините в работата си в институциите, които се занимават, на първо място е проблемът с липсата на координационен механизъм и на ясна координация по отношение на институциите, които се занимават с този проблем – Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешните работи, съдебната власт, също така и Министерството на труда и социалната политика, що се отнася до случаите на домашно насилие над деца. С този законопроект се създава Национален съвет с доста широко представителство, който се надяваме наистина, когато заработи, въпреки че в дебатите имахме съмнение дали не е твърде много броят на участниците в него, дали това ще го направи малко или много по-тромав и по-неработещ, да работи по политиката, превенцията, координацията, подзаконовите нормативни документи, националната система, която създаваме, и изобщо да преодолее този дефицит в Законопроекта. Също така нещо, което за първи път се въвежда според мен и е изключително важно, е задължението и работа с насилника. Тоест освен задължение на държавата да подпомага жертвите на домашно насилие, се въвежда задължение за насилника да посещава психологическа помощ за преодоляване на агресивното си поведение. В Законопроекта, и по-надолу в дебата ще видим, се преодоляват и някои неточности или непълноти, или трудности, свързани със самите процедури вече в съдебна фаза, и аз се надявам днес дебатът да бъде професионален. Убедена съм, че ще се чуят, за съжаление, и аргументи против, но нека дебатът, и с това се надявам да открия дебата, да бъде задълбочен и професионален. И ще завърша с това, че този законопроект е наистина много важна стъпка и преодолява голяма част от непълнотите в Закона, но за съжаление, считам, че не преодолява всички. Имахме дебати в Комисията по правни въпроси за необходимостта от изменение на Наказателния кодекс във връзка със системността. Имаме дори и получени становища от УНИЦЕФ, видях последно, което счита, че трябва да разширим малко още, въпреки че Законопроектът го разширява, и кръга на лицата, на случаите, в които се считат като домашно насилие, като например интимната връзка, защото статистиката показва, че около 30% от жертвите на домашно насилие са такива, които не живеят трайно под един покрив, а са фиктивна връзка. И възрастта също на жертвите на домашно насилие става все по- и все по-ниска, така че пожелавам си един професионален дебат, без заблуди и лъжи, и да приемем един добър законопроект, който все пак е стъпка в правилната посока.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Причината да се изказвам по заглавието е, че на Правна комисия на последното заседание, когато обсъждахме Законопроекта на второ гласуване, бяха изслушани три лица, по техни твърдения, пострадали от домашно насилие, или вторият изслушан, който, по негови твърдения, нарочен за насилник за извършено домашно насилие. На първо място, искам да отбележа два безспорни факта – че България е с най-висок брой жертви на домашно насилие в Европейския съюз, както и броят на жертвите на домашно насилие в България е по-висок от средния в Европейския съюз. Повечето колеги, когато излизат на тази трибуна, изтъкват определени факти за своето минало. Аз от 2007 г. практикувам като адвокат, повече от 15 години този период съвпада и с приемането на Закона за домашното насилие. Много добре ми е позната и самата процедура по приложението на Закона, емоционалните моментни състояния и на страните, както и правоприлагането от страна на съдилищата. Между другото, по отношение на правораздаването досега никой не взема становище, доколко то има отношение за приложението на Закона за домашното насилие. Искам да отбележа за колегите, които не са участвали в Правната комисия и не са се запознали със стенограмата, какво е общото между тези три изслушани лица. Първото лице, което беше изслушано, имена няма да споменавам, заявява: „Борба с институции, подкупени длъжностни лица, дори фалшифициране на документи от социалните служби, опит за прекратяване на ограничителна заповед, лъжесвидетели, тормоз над роднини, срещи с лица в МВР, свързани с насилника, забрана, дела, безпаричие. Полицаите твърдяха, че са безсилни. Към настоящия момент продължавам да водя съдебна битка с насилника си.“ Второто лице, което, по негови твърдения, е нарочен за извършител на домашно насилие, твърди, че от 2013 г. се е сблъскал с този закон и го видял и от едната, и от другата страна. Твърди, че „този закон не е полезен за нашите деца, напротив – бих казал, че той дори е вреден, и го казвам от името на всички родители, които са преживели тази злоупотреба с този закон“. Третото лице, което води няколкогодишни съдебни битки, в първоначалния стадий е била пострадала, а впоследствие е призната и за насилник и в момента децата ѝ са при насилника, както тя твърди. Тя също твърди, че: „Викали сме много пъти полиция, която е идвала вкъщи и си е тръгвала с думите: не го дразнете, заключете се в най-вътрешната стая, когато го видите, че е пиян. Даже и да подадете жалба, когато завием зад ъгъла, той тогава може да Ви убие.“ Общото между тези три лица е едно: недоверието в държавата, недоверието в институциите, в абсолютно всички институции. Когато понякога говорим от тази трибуна, ние обвиняваме една или друга институция, или правителствата обвиняват предходните правителства, че не са направили необходимото по отношение на приложението на този закон. Как може да убедим тези три лица, че с промените в този законопроект ще защитим техния живот, техните права, тяхната телесна неприкосновеност? Колегите, които искаха те да бъдат изслушани, дали могат да отговорят на този въпрос? Аз не съм убеден, че ние по някакъв начин с тези промени в този законопроект ще направим така, че тези лица ще се чувстват по спокойни, по щастливи и по-сигурни за своето бъдеще. И на последно място, уважаеми колеги, смятам, че борбата с домашното насилие изисква не само политически и институционални усилия, а и много човешки усилия. Тези усилия следва да бъдат общи между всички нас, народните представители, без да политизираме темата, както и да обърнем внимание на първичните ни проблеми, а именно възпитанието, образованието, обучението в най-ранна възраст за проблемите на домашно насилие и след това стигнем до институциите и контрола, който институциите трябва да прилагат по приложението на този закон. И на последно място, трябва да обърнем внимание и на темата, която почти всички избягват да коментират, а именно бавното правосъдие, бавното правораздаване, като общото между тези изслушани три лица беше в тази насока – бавно правораздаване.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаеми господин Ахмед, аз съм съгласен с Вашите тези, че не е необходимо прехвърлянето на вина по отношение на случаите на домашно насилие от една институция към друга. В същото време бих казал, че системата трябва да бъде така подсигурена с ресурси и с логистика, така че да може да работи. Но в същото време е много важно от страна на ръководителите в различните институции – дали било в изпълнителната власт, или от съдебната власт, да работят в синхрон, така че да могат конкретен случай, който ние чухме във Вашата Комисия по правни въпроси, да не бъдат преживявани такива сложни и тежки случаи и да бъдат наистина подсигурени жертвите на домашното насилие. Затова е необходима и политическа воля, защото в края на краищата мисля, че промените в Закона за домашното насилие ще подобрят работата между съответните институции. Благодаря.

Уважаеми господин Терзийски, аз съм съгласен с Вас. А това, че споменах няколко пъти МВР, Вие мисля, че присъствахте на Комисията, самите изслушани лица повече повтаряха думите „МВР“ и „органите на МВР“. Също така съм съгласен и с факта, че това е обществен проблем, това е проблем на цялото общество, за който трябва да бъдат положени усилия, без да политизираме темата, и всички политически партии трябва и по време на изказванията, и по време на предложенията… Между другото, приключвайки, не съм толкова убеден, че този законопроект ще има ефекта, който всички си мислим. В правото ние трябва да видим да се приложат тези промени, доколко ефективни или не ще са те, но смятам, че това е функция на всички нас в тази зала. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Несъмнено домашното насилие е обществен проблем и този обществен проблем и борбата с домашното насилие трябва да намери разрешение. Но дали с предложените законопроекти, по-скоро това, което се предложи на Правната комисия, ще разрешим тези проблеми и дали ще успеем да се справим с домашното насилие? Ние от парламентарната група на „БСП за България“ предложихме Законопроект, в който бяха изчистени всички спорни текстове. За съжаление, нашият законопроект беше отхвърлен с лека ръка на второ гласуване от Правната комисия. В предложените от нас законопроекти не се даваше възможност за въвеждане на практики, които са неприемливи и с които се дават преимуществени права на неправителствени организации чрез задължително въвеждане на специализирани програми и на услуги, както и въвеждане на категории, за които липсват дефиниции, както примерно категорията „бездействие“. Не приемаме и считаме, че е недопустимо актът на домашно насилие да се извършва чрез бездействие. Освен това въвеждането на изразите „лице, на което са възложени грижи за детето“, или „лице, на което детето е поверено“ не могат и не следва да заменят фигурата на приемния родител, която е регламентирана. Също така предложението за създаване на Национален съвет за превенция и защита на домашно насилие и включването на юридически лица с нестопанска цел в състава му също е обезпокоително. Колеги, вземам изказването си сега, няма да коментирам след това текстовете текст по текст, затова маркирам няколко неща, които за нас като парламентарна група са неприемливи. Ако трябва да сравним участието на юридическите лица с нестопанска цел в този национален съвет и омбудсмана, който може да присъства там само по покана на Съвета, трябва да видим, че НПО-тата участват, първо, като пълноправни членове на този национален съвет, но същевременно са и доставчици на социални услуги. Тъй като, както казах, в Правната комисия текстовете, които предложи парламентарната група на „БСП за България“ не бяха приети, освен това ние сме последователни в действията си и в предложенията си за Закона за защита от домашното насилие, ние от „БСП за България“ няма да подкрепим Законопроекта, предложен от парламентарната група на ГЕРБ, ще подкрепим единствено и само предложения регистър за педофилията и искам да кажа защо. В изказването, което направих в Правната комисия, ако колегите са си направили труда по отношение на регистъра, започнах с това, че този регистър е крайно наложителен и такъв регистър трябва да съществува. Некоректно беше изказването на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ да кажат, че БСП е против създаването на такъв регистър. Не, колеги, не сме против създаването на такъв регистър, така че ние ще подкрепим предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ за създаване на регистър на педофилите в предложения законопроект, но няма да подкрепим текстовете, които според нас са спорни, по Закона за защита от домашното насилие. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз нямах намерение да правя реплика на госпожа Димитрова, но краят на нейното изказване ми направи впечатление. Не смятате ли, че е малко безотговорно, особено при положение че Вие също имате предложения за Законопроекта и за изменения в него, заради това, защото мнозинството очевидно се обединява около първия вариант, изобщо да не подкрепите и да оставите Закона нереформиран и съществуващ в сегашния му очевидно неефективен вид само и единствено заради това, защото той идва от представители на политическа група, която Вие не подкрепяте. Считам, че по същество, ако се концентрираме върху двата варианта, ще забележим, че има немалко сходства. И в крайна сметка не е ли общата цел, която се опитваме да обслужим, това жертвите на домашно насилие да получат съответната закрила и подкрепа, а не това от коя парламентарна група идва вариантът, който ще бъде гласуван в залата? Така че смятам, госпожо Димитрова, на Вас като на представител на социалистическа партия, партия, която би следвало най-много да радее за това в подобен тип законодателство да настъпват ефикасни промени, да подкрепите, разбира се, може не в абсолютната цялост, но по-голямата част от промените, смятам, че са такива, които са безспорни. И това, че вариантът, който предлага ГЕРБ, е с нещо по-различен от този, който предлага БСП, не означава, че задължително трябва да бъде бойкотиран първият. Струва ми се, че в крайна сметка е важна работата, която ще се случи, и каузата, която ще бъде обезпечена чрез приемането на промените в Закона за домашното насилие повече, отколкото политическото противопоставяне. В крайна сметка има части от законодателството – такива, които не принадлежат на нито една партия, на нито една политическа сила, те са в услуга на цялото общество, а считам, че в случая ние служим на една доста по-хуманна кауза, променяйки в положителна посока Закона за домашното насилие. Надявам се групата на БСП да преосмисли своята позиция и в крайна сметка да постигнем широк консенсус около тези промени. Благодаря Ви.

Благодаря Ви. Уважаема госпожо Председател, господин Георгиев, уважаеми колеги! Вероятно не ме разбрахте. Ние ще подкрепим Законопроекта, който е внесен от парламентарната група на „БСП за България“. По отношение на спорните текстове. Спорните текстове не са спорни само в Народното събрание. Това са спорни текстове на обществото. Така че по отношение на Законопроекта ще подкрепим това, което сме предложили ние от парламентарната ни група „БСП за България“. Пак казвам, искам да обърна внимание още веднъж, че по отношение на Закона за защита от домашното насилие ние неколкократно сме внасяли законопроекти. Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа! Проблемът с домашното насилие не е от вчера. Да излизаме тук и да казваме колко сме загрижени, при условие че за толкова години и до момента можехме да имаме прекрасна превантивна схема и механизъм за овладяване на проблемите с домашното насилие, някак си не е отговорно. Предложенията, които се правят в момента за промяна в действащия закон за защита от домашното насилие, са по-скоро корективни и до някаква степен действия, които биха определили нещата да останат такива, каквито са. Ние от „Има Такъв Народ“ предложихме изцяло нов Закон за домашното насилие, в който беше предвидено всичко това, което обществото има като притеснения – притеснения, че в този закон, който разглеждаме в момента, могат да се прокарат текстове, обявени за противоконституционни, могат да се дадат още по-големи права на неправителствените организации, които действат като едва ли не основен превантивен механизъм при борбата с домашното насилие. Затова ние от „Има Такъв Народ“ ще гласуваме против този закон. В заключение бих искал да Ви помоля, ако имате отговорността, кажете кои са експертите, изготвили предложенията в този закон. Благодаря Ви.

Уважаеми български граждани! Днес на второ четене, тоест окончателно, се гледа един закон, който върви още от Четиридесет и третото народно събрание с променлив успех. Ние няма да подкрепим този закон, но преди да кажа аргументите защо, искам да поставя пред скоби две неща. Първо, „БСП за България“ винаги сме били против домашното насилие и го определяме като едно от най-бруталните и тежки престъпления, с които трябва да се бори цялото общество. Второ, смятаме, че всички над 18-годишна възраст са свободни хора да решават как да живеят, какви дела да водят, каква подкрепа да търсят, но нашата грижа е за българските деца. Този закон, наречен благовидно Закон за борба с домашното насилие, по съществото си представлява отказ на държавата от грижа за българските деца, пострадали от насилие, и прехвърляне на тази грижа на неправителствени организации. По същество представлява разкъсване на последната и най-здрава връзка в българското общество – семейната, и по същество представлява противопоставяне на определени групи в обществото едни на други, а в частност между деца и родители. Изключително опасна и вредна тенденция прокарва този закон. По същество. Няма да го подкрепим, защото Законът допуска, че насилието може да се извършва чрез бездействие. И до ден днешен – вече пет пъти обсъждан, никой от управляващото мнозинство и вносителите не ни даде понятие и определение що е то „насилие чрез бездействие“. Единственото нещо, което сме чули, ще го цитирам, то е от стенограма, защото доста се злоупотребява в обществото с този факт – на мой въпрос срещу госпожа Надежда Йорданова в Социалната комисия може ли някой да даде определение за бездействие от ПП, ДБ или ГЕРБ, отговорът е: „Госпожо Йорданова, моля да ни дадете определение за домашно насилие чрез бездействие“ – цитат, отговор: „Непредоставянето на храна например е домашно насилие чрез бездействие“ – стенограма. Това, което казваме за трите шоколада – ако едно дете, болно от диабет, поиска три шоколада и не му дадеш, и това е домашно насилие, почива ето на този цитат на вносителя – непредоставяне на храна на човек, който ти поиска и ти не му дадеш. Това е една от причините да не подкрепяме Закона, защото е твърде широко понятие и дава свобода за тълкуване какво означава „домашно насилие чрез бездействие“, тоест възможност за злоупотреба. Второ, ако не знаете, в Наказателния кодекс това нещо е предвидено като престъпление и е описано какво е, ама кой да чете. И то звучи така: „Който съзнателно не окаже помощ на лице, за което е длъжен да се грижи и което се намира в опасност за живота си и няма възможност да се самозапази поради малолетство, престарялост, болест или изобщо поради своята безпомощност, в случаите, когато е могъл да окаже помощ, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.“ – чл. 138 на Наказателния кодекс, ясно е разписано какво представлява. Само че тук Вие вносителите разширявате това понятие и давате възможност извън конкретното престъпление някой, на когото не е дадена храна например, по думите на вносителите, да заведе иск срещу родителите си, възпитанието и отглеждането му да бъде поето от неправителствена организация, която участва в Националния съвет при взимането на решения и така нататък. Значи първият ни аргумент е определението за насилие чрез бездействие. Второ, заличавате понятието „приемен родител“ и го заменяте с израза „лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено“. Кое е това лице?! Защото статутът на предния родител е описан много ясно – има го в законодателството, ясен е кой е и да се търси отговорност на такъв приемен родител. А това какво е? Какво е „лице, на което са възложени грижи за детето“ – физическо, юридическо, Пешо, Гошо или някое НПО, финансирано отвън, защото по-нататък става дума и за това? На кого давате българските деца, Ви питаме, с този закон?! Следващо, разширява се кръгът на специализираната услуга, като се допълва, че и децата могат да се ползват от тази специализирана услуга. И списъкът става дълъг. Националният съвет, който създавате, допуска неправителствените организации в него да участват във вземането на решения, в превенция, в програми и така нататък, а от другата страна да предоставят специализирани услуги на деца, тоест тези, които взимат решенията, от другата страна предоставят услугата и включвате децата в тази услуга. Прозрачен ли е вече замисълът, който сте вложили в този закон? За никаква борба с домашно насилие над жени и деца не става дума, става дума за овладяване на българските деца, за промиването на мозъците им, за отглеждане от НПО-та, за откъсването им от родителите, защото има текст, че непълнолетно, малолетно дете може да заведе дело срещу родителите си например за бездействие, че не му е дадена храна, според Надежда Йорданова. Това дело се поема като защита от неправителствена организация, това дете се отделя от семейството, дава се на лице, на което са възложени грижи за детето. Това лице участва в Националния съвет, където се взимат решенията, и в същото време има пари, с които да предостави тази социална услуга на детето. Виждате ли затворения кръг? (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Обръщам се към ГЕРБ най-вече. В миналото Народно събрание Вие не подкрепихте този закон в последния момент – на второ четене, мисля, че беше. Какво Ви обърна днес? Законът е същият, защо сега го подкрепяте? Мога да дам предполагаем отговор. Правителството и това мнозинство на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ има поставени отвън две задачи – едното е да вкара България във войната, другото е да вкара джендър идеологията.

И когато изпълнят тези две задачи, това правителство ще се саморазпусне. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Аз, който като цяло съм против така наречената джендър идеология, да Ви кажа, госпожо Нинова, че Вие като цяло сте продукт на тази идеология, защото сте променили социалната роля на пола си. Вие сте лидер – мъжки род, на партия, държите реч в парламента, ръководите политическа сила, участвате активно в политиката – нещо, което например до 1945 г. в България е невъзможно за една жена. След 1945 г. тогавашната комунистическа партия по инициатива на тогавашния генерален секретар Георги Димитров вкарва първите жени в политическия живот на България като форма на онзи тип джендър идеология по онова време. Тогава започва еманципацията изобщо на българските жени и днес тя продължава по най-различни линии. Както виждате, и в Народното събрание има равенство на половете, както е модерно да се прави. Странно ми е, ако го кажеше някой по-скоро от дясната страна на залата и беше скептичен към тази идеология, то не е чак толкова странно. На мен ми е странно как това се случва от една партия, която нарича себе си социалистическа. Между другото, още Карл Маркс обявява, че семейството е форма на буржоазна експлоатация и той в Комунистическия манифест се обявява против семейството като такова, изобщо да не говорим за християнското семейство. Нямам предвид, разбира се, това Ваше отстояване на християнските ценности. То единствено доказва, че социалистическата идеология е мъртва, което за мен, лично казано, не е никакъв проблем. Напротив, то доказва, че християнството е далече по-силно от всякакъв вид идеологически утопии и Вие с всяко Ваше изказване по тези теми го доказвате. Друг е въпросът, че домашното насилие е антихристиянска проява по същество. Няма такова истинско християнско семейство, в което да има насилие, и няма християнин, който да насилва когото и да било – не само в домашната си среда, а изобщо. Ние можем да разчитаме на тези ценности да опазват живота на хората, но в крайна сметка трябва да видим и онези случаи, в които това не се случва. Наистина намесата на държавата трябва да бъде много внимателна. Това са семейни отношения, в които каквото и да пипнеш, винаги е много рисково да ги стандартизираш, защото всяко семейство е различно само по себе си и когато се стандартизира, това води до рискове. Но в никакъв случай обществото, а ние тук сме израз на обществото и представителство на обществото, не може да стои безучастно по тези теми. Друг е въпросът, че едва ли само с приемане на един закон този проблем може да се реши. Защото истината е, че институциите по тази тема в България не работят и аз това го знам. Защото съм се занимавал с такива казуси. Те не работят и държавата очевидно е безпомощна в такива случаи и не знае какво да прави. Когато извикат полицай за домашно насилие, той не знае какво да прави. Защото няма реално извършено престъпление, има вербална агресия, има заплахи и така нататък и държавата предпочита да си зарови главата в пясъка. Дано този закон все пак да реши част от тези проблеми. Със сигурност няма да успее всички, но след това дано изпълнителната власт да се концентрира върху това все пак тези институции да заработят.

Уважаема госпожо Председател! Госпожо Нинова, слушахме Ви. Първо, горе-долу изказването Ви беше като за първо четене – това, което чухме преди няколко седмици, когато разглеждахме първото четене, го чухме и сега. Макар че Вие вкарахте абсолютно същия законопроект само с четири различия в конкретиката за справяне с домашното насилие. Но аз искам да обърна внимание на две конкретни неща. Яхнали сте бездействието като нещо, което все едно го няма при домашното насилие, и развявате този шоколад. Вие си го измислихте всъщност този пример с шоколада, но е много важно всъщност да кажем, че по темата за бездействие има становище на ВКС – не само това, но има и съдебна практика. Така че това нещо се изисква да влезе в Закона. Примерът Ви за шоколада може би е много ефектен за пред хората, но всъщност можеш да прилагаш насилие чрез бездействие и мисля, че е видно за повечето хора. Друг проблем. Използвате Торбалан – така наречените граждански организации, като нещо много страшно, а всъщност, както обяснихме и на първо четене, всъщност общините са главните възложители, когато се стигне до процеса. Гражданските организации предлагат услуга. Общината трябва да реши дали самата община да я предложи, или да използва експертизата на гражданска организация. С една дума, назовете правилно: общините не трябва да работят с граждански организации. Това ли иска БСП всъщност? Ако нямат експертиза, ако нямат административния капацитет, да не го правят. И нека да Ви кажа: погледнете статистиката. В 12 областни града има такива центрове, които помагат на жертви на домашно насилие и където има такива центрове, падат в пъти жалбите за домашно насилие. Проблемът е в другите областни градове, където няма такива центрове, и нека общината да се заеме, да предложи услугата, да се включи в този процес. За съжаление, нашите общини нямат този капацитет. Така че не нападайте гражданските организации, които в момента работят за обществото и предлагат една услуга, на която може да се види нейният резултат. Това не е нещо, с което да плашим хората, с конкретно действие, което правят гражданските организации. За мен не е редно една социална партия да напада граждански организации, които предоставят социална услуга, тъй като тя липсва като капацитет в услугите, които предлагат общините. Молбата ми е да се фокусираме да намалим политическото говорене и да се фокусираме върху конкретиката. Предложенията са много добри, подкрепят се от повечето хора. Подкрепят се и хората, свързани в съда като ВКС. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Времето!“) И мисля, че е хубаво бързо да приемем този законопроект на второ четене. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Госпожо Нинова, струва ми се, че неслучайно Вашето изказване е по заглавието на Законопроекта, а не по конкретни текстове, защото референтите, които правят – те просто не съществуват вътре. Вие правите редица спекулации. Мисля, че самата Вие всъщност в изказването си обяснихте изключително ясно колко ясна е дефиницията на бездействие. Точно за това става въпрос. Става въпрос за отказ от възможността да спасиш човешки живот, като се въздържиш да предприемеш животоспасяващи действия и по този начин застрашиш човешки живот – нито по-тясна, нито по-широка, точно това е: да лишаваш от лекарства, да лишаваш от храна. (Реплики от „БСП за България“: „Откъде? Откъде?“)

Откъде е това?

Откъде е това сега?

Това е, което…

Благодаря Ви, госпожо Председател. Спекулацията, че може да бъде отнето дете, защото не му се дава шоколад, е абсолютна гротеска. А мисля, че на съдиите и на всеки е ясно каква е разликата между „бездействие“ и „неглижиране“. Това е неглижиране. ВКС в тяхното становище в подкрепа на Законопроекта и на тези текстове ясно казва, че всеки съдия има богата практика по темата какво значи това. Също така, нека сме наясно, че предстои да се развие и конкретна методология, базирана на вече съществуващата съдебна практика в подзаконовата нормативна уредба, така че да няма никаква опасност тази мярка да се използва по някакъв начин неправомерно и това е в текстовете. По отношение на НПО-тата, които ще Ви вземат децата. Няма такъв текст. Затова говорите по заглавието. Такъв текст няма. Целият закон върви в обратната посока: насилникът да бъде изведен от дома, в който той упражнява насилие. Няма текстове за взимане на деца в този закон никъде от никого. Всичко, свързано с тези текстове, е в Закона за закрила на детето, който не се пипа в този законопроект. Това може да се случи само от полицаи при обстоятелства, които съществуват и в сегашната нормативна уредба, и Вие го знаете много добре. В този закон Вие се опитвате, но за това ще говоря аз конкретно, когато дойдат тези текстове, но се опитвате да насадите впечатлението, че НПО-тата ще изведат децата, ще вземат пари, за да се грижат за тях. Няма такова нещо тук. Няма допълнителен бюджет, няма допълнителни отговорности и по никакъв начин няма привилегия на НПО да извеждат деца от техните домове. Така че този механизъм Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие, този координационен механизъм, по който Вие сама знаете, че се работи от 12 години и се говори за него, да, той най-сетне включва всички заинтересовани страни – всички, които работят по тази тема, включително и хората на терен, гражданските организации. Благодаря.

Към всички колеги! Не знам защо този пример с шоколада толкова Ви дразни, можем да го сменим с някаква друга храна. Но пак да припомня, че това е цитат от Надежда Йорданова. „Непредоставянето на храна представлява насилие чрез бездействие.“ Стенограма! (Реплика от ПП-ДБ: „Естествено!“) Така че това с шоколада да смятаме, че сме го решили. (Реплики между народни представители от „БСП за България“ и ПП-ДБ.) И в две от репликите имаше следното внушение: има решение на ВКС и има богата съдийска практика, като всеки съдия има такива случаи и може да прецени кога има насилие чрез бездействие. Някой юрист в залата може ли да ми обясни кога в България сме въвели прецедентното право? Кога сме сменили правната система с американската? И всеки съдия ще решава по прецедент какво да реши в конкретния случай, защото има богата практика. Към колегата Ананиев! Вие юрист ли сте? Когато се въвежда ново понятие в един закон, се дава определение на това понятие в Преходните и заключителните разпоредби, а не се позоваваш на това, че всеки съдия във всеки районен съд ще се сеща или ще знае, или ще има практика. Трябва да се дава определение и аз Ви прочетох определението, дадено в Наказателния кодекс. В този закон Вие просто разширявате с едно общо понятие – насилие чрез бездействие, и толкоз. Поне да бяхте препратили към чл. 138 от Наказателния кодекс, за да се знае що е това насилие чрез бездействие, а не да се позовавате на прецедентно право, каквото в България няма – всеки съдия да решава в неговия си район „що е то насилие чрез бездействие“. Не е вярно, че няма пари и така нататък за тази дейност. Явно четем два различни закона. Има специален текст, който казва как се финансира Националният съвет, каква администрация допълнителна му се създава, колко пари от бюджета трябва да му се осигурят, но в интерес на коректността пише, че НПО-тата не се финансират от българския бюджет, а от други бюджети. Ние знаем, че те се финансират от други бюджети. Така че има предвиден текст и за финансиране, и за администрация на този съвет и продължаваща практика за финансиране на НПО от други бюджети. Към господин Ананиев – твърди, че и на първо четене, и сега сме говорили едно и също. Ами, това е гордост! Да говориш едно и също на първо и на второ четене по един и същи закон е просто достойнство и е рядкост в този парламент. Неслучайно се обърнах към ГЕРБ: защо миналия път гласувахте за, а сега сте против? Това е лошият пример, а не нашият, че сме последователни по една и съща тема. Между другото, още в Четиридесет и четвъртото народно събрание сме внесли нашия Закон за домашното насилие. В Четиридесет и осмото народно събрание – отново. Хубаво нещо е в политиката да си последователен и принципен. Казвате: защо не подкрепяме областните центрове? Ами ние го предложихме в нашия закон и Вие го отхвърлихте. Как така твърдите, че не предлагаме и не подкрепяме областните центрове?! Точно обратното е – от Четиридесет и четвъртото народно събрание ги предлагаме и Вие упорито, и други състави на Народното събрание ги отхвърляте. Абсолютно не в час, но интересна гледна точка предложи Тома Биков. Бих определила, че когато нямаш аргументи по същество, правиш такива исторически прегледи. Никой не е оспорил равните права между мъже и жени. Точно ние социалистите и левите хора в света се борим за това от десетки години и няма да се откажем. Но това няма нищо общо с факта, че предлагате българските деца да бъдат обучавани от НПО-та, да водят дела срещу родителите си като малолетни, когато нямат дееспособност по българското законодателство (председателят дава сигнал, че времето е изтекло), да не могат да се отказват от тези деца – това няма нищо общо. Радвам се, че поне отчетохте, че това е християнска и семейна ценност. Нашата борба е за семейството и за децата. И една последна бележка. Господин Биков, Вие поне трябва да знаете, че е въпрос на правоговор, а не на джендър идеология, да се казва лидер и колега за жени. Така е правоговорът – българският, чистият. Не се казва лидерка и не се казва колежка, а се казва лидер и колега. Така че да се придържаме към българския правоговор и да не свързваме поне тези обръщения с джендър идеологията. И сега последно искам нещо да Ви покажа, защото ние, освен да говорим, имаме вече достатъчно опит и показваме реални неща.

Повтарям, нямаме нищо против хората над 18 години да решават какво да правят, с кого да го правят, как да живеят – свободни хора сме. Бъдете свободни и живейте свободно, но не пипайте децата, ето по този начин (показва листове). Не ги пипайте, уважаеми НПО-та! IV клас! Писмо от директор на училище – в IV клас, в медицинския кабинет „Сексуално здраве за лесбийки и бисексуални жени“. Книжки в IV клас, в българско училище, донесено от директор в групата на „БСП за България“…

…в подкрепа на референдума. Обръщам се към всички български граждани: все още събираме подписи за спасяването на българските деца и за свободата на това всеки, който е различен, да живее свободно след 18 години! (Ръкопляскания от „БСП за България“.)

Процедура.

Благодаря, госпожо Председателстващ. Аз ще Ви помоля да поканите господин Росен Желязков, ако е възможно, в пленарната зала, тъй като в момента се налага да занимаем пленарната зала с дневния ред на една от комисиите. Тъй като е специфична работата на това Народно събрание, в което комисиите са без председатели, ние няма как вътрешно да се разберем и по някои въпроси се налага те да се решават лично от господин Росен Желязков. В момента се намираме в една такава ситуация, в която е наложително неговото присъствие тук, и той да реши един вътрешен казус в Енергийната комисия. Преди петнадесетина минути се получи съобщение за извънредно свикване на Комисията по енергетика с четири точки в дневния ред. Обикновено, когато комисията е извънредна, има една конкретна точка по нещо спешно, по някаква тема, която не търпи отлагане и дискусия. В случая това не е така. Свиква се Комисията отсега за след два часа, която е с четири точки в дневния ред, които са изключително сериозни, включително изслушване на министър. По една от тези точки смятам – ние сме хора с разум и наблюдаваме поведението на различните парламентарни групи, и на нас ни е ясно, че извънредността на тази комисия е заради третата точка в дневния ред, която касае продажба на оборудването на АЕЦ „Белене“ на Украйна – Проект на решение, внесен от групата на ГЕРБ-СДС и разписан от няколко човека от „Продължаваме Промяната“, които са решили, че ще имат положителна комуникация в така намиращото се коалиционно управление, в което те функционират по някакъв начин. И сега ние не можем да си обясним от Комисията по енергетика – говоря и от името на няколко колеги, а не само от свое име, кое точно е спешното на тази комисия, при положение че вчера е внесен този проект на решение и няма нито едно становище по него? Припомням, че България се намира без енергийна стратегия от 2020 г. – национална енергийна стратегия, която да определя развитието на енергетиката. Това е един много сериозен казус. Първото, което ние не си обяснявахме, е как тези хора внасят този проект на решение, при положение че енергетиката е в безвремие от три години, а камо ли ние да си позволяваме, защото едно лице, от една държава…

…било то и на висока позиция, утре ще бъде на посещение в Република България и ние като представители на българските граждани трябва да се поклоним, може би доземи, да се хванем за големите пръсти на краката, да се наведем не знам по какъв точно начин…

…за да внесем по спешност в дневния ред на Комисията, а вероятно и в четвъртък в дневния ред на заседанието, без нито едно становище, без нито един коментар разпродаването на поредната част от българската енергетика. Моля господин Желязков да се яви в залата и да даде обяснение какво налага тази спешна комисия и в нейния дневен ред да бъде точка три. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

За лично обяснение.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема колега Нинова, аз, разбира се, много добре правя разлика между термините „деяние“, „действие“, „бездействие“, „престъпен състав“. В чл. 138 от Наказателния кодекс е описан „престъпен състав“, а няма дефиниция на „бездействие“. Що се отнася до тази дума, нека да си позволя да прочета какво казва Върховният касационен съд в официално становище по Законопроект: „Следва да бъде подкрепено предложението за нова ал. 3 в чл. 2 от закона. Така в приложното поле на закона ще попаднат и хипотезите, при които лице, на което е възложено задължението за полага грижи за друг правен субект, уязвим поради възраст, неспособност сам да се грижи за своите работи или неравностойно положение, дете, лице, поставено под запрещение, или лице в неравностойно положение бездейства и чрез това бездействие поставя уязвимите лица в риск, би се предотвратила възможността за продължаване на състоянието на неглижиране на нуждите на такива лица, изразяващи се в липса на дължима грижа или небрежно отношение." За съжаление, има съвсем скорошна съдебна практика по въпроса – Решение № 5924 от 13 април 2023 г. на Софийския районен съд. Аз мисля, че не трябва да се отнасяме с ирония към тези сериозни случаи. Благодаря.

За процедура.

Госпожо Председател, аз досега не си спомням някога да съм злоупотребявал. Все пак става въпрос за извънредното свикване на заседанието на Комисията по енергетика. Не смятам, че трябва да се състои след два часа, особено с този дневен ред и особено по точка трета, където става въпрос за продажба на оборудването на АЕЦ „Белене“. Нямаме никакви представени становища, нямаме анализи, няма как да вземем коректно решение и отношение по тази точка. Единствената причина, поради която предполагам е това бързане и това спешно заседание на Комисията по енергетика, е, защото утре идва украинецът Зеленски и вносителите от ГЕРБ, „Продължаваме Промяната“ – ПП, и ДПС искат за пореден път да се наведат и да се подмажат на украинците. Аз не мисля, че след като даваме няколко транша оръжия, сега трябва да си продаваме или подаряваме и оборудването на реакторите на АЕЦ „Белене“, още повече че имаше енергийна стратегия до 2053 г., която предишното служебно правителство представи, и имахме заявки, че тези реактори трябва да бъдат построени, трябва да работят и да развиваме ядрената си енергетика, за да си останем енергиен център на Балканите. Аз не виждам причина за пореден път да лягаме на украинците. Оставам с впечатлението, че тук управляващите от ГЕРБ, ДПС и „Продължаваме Промяната“ са готови и майките си да продадат на Украйна.

Процедура.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Госпожо Председател, няма значение дали председателят е тук – в момента Вие сте председател на Събранието и това, което поставиха колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ като въпрос, наистина е притеснително. Колеги, какво Ви става? Вчера пишете проект за решение, а днес искате да го гледате в комисия?! Продавате руските реактори на Украйна! Вие подигравате ли се с тези хора? Искате да дойде утре президентът тук и да види какво нагло поведение има от българския парламент, от българската държава към страдащия народ в Украйна? Продавате българските – руски реактори на Украйна и там очаквате да отидат руски инженери да ги монтират, да ги пуснат в действие?! Хора, осъзнайте се! Този човек ще дойде тук и няма да влезе в парламента, няма да иска да Ви погледне. Мислите ли с главите си какво сте предложили? Освен всичко останало, преди да продавате, купете нещо за тази държава. Разбрахме, че искате да събаряте, без да сте строили. Сега искате да продавате, без да сте купили. Купете нещо за България, преди да го продавате. Купете! Инвестирайте в тази държава, а не разпродавайте купеното от БСП и от други парламентарни групи, които са били в този парламент. Не се подигравайте с българската енергетика, с българската държава, с българските граждани, а и с украинските такива. Защото това правите. Ще им изпратите българските – собственост на българската държава, руски реактори. Що за наглост, що за поведение? Аз съм… Наистина нещо става в главите Ви от сутринта, господа управляващи, не искате да гледате социално осигуряване, не искате майчинство, а спешно трябва да продадете реакторите, че даже и цена сте определили. Кой Ви каза това нещо?! Благодаря Ви.

Процедура.

Това беше и моята процедура, госпожо Председател, да се върнем към дневния ред, защото колегите излизат и говорят оттук небивалици. БСП нищо не са плащали. Те само поръчват. Те само поръчват – и реакторите, и парогенераторите, и главните циркулационни помпи. Само ги поръчаха и накрая ги платихме – целият български народ, при управлението на ГЕРБ. А защо е такава цената? Защото толкова сме платили – 1 милиард и 200 милиона. Предлагам този дебат да го проведем тогава, когато тази точка стигне дневния ред, но държа да се знае, че БСП нищо не е плащало. Те само поръчват и оставят някой друг да плаща сметката. Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)

Процедура. Госпожо Михайлова, каква е процедурата Ви? (Реплики.) Имате думата по начина на водене. Заповядайте, госпожо Михайлова.

Процедурата ми е към Вас, госпожо Кирова, защото няма как да коментираме, че излизаме от дневния ред, при положение че Вашето коалиционно правителство – на ГЕРБ, „Продължаваме Промяната – Демократична България“ и ДПС, реши ние да работим по този начин. Вие го решихте – Вашето мнозинство в Народното събрание. Всичко, което Вашата коалиция в момента прави, е следното: Вие свиквате комисии, когато имате някакъв конкретен интерес, правите някакви извънредни постъпления. Нека да бъде ясно това на българските граждани. След като тези комисии нямат председатели и ние няма къде да водим този дебат, ще го водим тук. Това го решихте Вие, госпожо Кирова, Вие от ГЕРБ, Вие от „Продължаваме Промяната“, Вие от „Демократична България“ и с подкрепата на ДПС. Това е. Не е редно да спекулирате кой променя дневния ред. Вие променяте дневния ред на Народното събрание.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Да припомня, колеги, ние сме все още на заглавието. Виждаме нещо, което за пореден път се случва в дискусията за Закона за защита от домашното насилие. Едни партии били против домашното насилие, но в същото време саботират дискусията и се опитват да изместят темата. Въпреки тези саботажи искам да Ви уверя, че в тази зала има парламентарни групи, които ги е грижа за проблемите, свързани с домашното насилие, и ще приемем този закон, защото България го очаква. Помните ли дебата по същия този закон в края на предишното Народно събрание? 27 януари 2023 г. – беше точно седем дена, преди да разпуснем Народното събрание, ако си спомняте. Тогава от същата тази трибуна се говореше за една черна статистика – всеки месец губим най-малко по два човешки живота вследствие на домашно насилие. От тази трибуна обаче освен статистика беше отправен и един апел: да се обединим надпартийно в интерес на България и да кажем: „Нито една повече!" Подобен призив чувам в залата и по темата за войната по пътищата. За съжаление, както за войната по пътищата, така и за домашното насилие от едни парламентарни групи чуваме едно от трибуната, а виждаме друго в действията им. На 27 януари, когато Четиридесет и осмият парламент не прие този закон, ние се провалихме. Ние се провалихме и днес – всички ние, колеги народни представители, трябва да поемем отговорност за всички загубени животи от 27 януари до днес – те лежат на нашата съвест. Сега искам да се обърна към българските граждани. Уважаеми български граждани, които наблюдавате тази дискусия, искам да Ви дам един инструмент, с който да познаете евтините популисти. Ако в изказването на народен представител не чуете предложение за решение на проблем, а се леят страх и заплахи, искам да Ви кажа, че се опитват да Ви манипулират. Ако в изказване на народен представител не чуете решение, а чуете само несъществуващи теми, като Истанбулска конвенция, джендър идеология, страх, че норвежците, че извънземните, че НПО-тата, че Торбалан щял да дойде да Ви вземе децата – опитват се да Ви манипулират. Нищо от това не съществува в текста. И за да разоблича глупостите, които госпожа Нинова изприказва от тази трибуна, заявявам от най-високата трибуна пред целия български народ: ако намерите адвокат, който може да спечели дело за това, че родител не е дал шоколад на детето си, както госпожа Нинова каза, аз ще поема всички последствия и разходи. Уважаеми народни представители, ако се оставим на манипулатори и създатели на измислени сюжети, на нашата съвест ще тежат още много животи. Плашеща новина е, че тези животи и тяхната бройка расте. При предишния дебат казахме, че има 11 изгубени живота за 6 месеца, истината е, че тези 11 загубени живота бяха в първото тримесечие, което означава, че ние губим по четири човека всеки месец или по един живот всяка седмица, ако се запази тази тенденция. Преди да завърша, искам само да Ви кажа как изглеждат тези 11 живота през очите на медиите: „Задържаха 18-годишен за блудство и убийство на 82-годишна жена в русенското село Щръклево“; „Откриха тяло на млада жена във Варна – приятелят ѝ е направил самопризнания за убийството“; „62-годишна жена е била намерена мъртва в дома си в квартал „Дъбника“ във Враца“; „След скандал и сбиване в Плевенско жена е убита, трима души са ранени“; „Убийство в Бозвелийско – задържаха мъжа на жертвата“; „Мъж преби до смърт жена във Врачанско“; „Почина жената, пребита от съпруга си в Пловдив“; „Откриха мъртва жена със синини по тялото в Сандански“; „Жестоко убийство разтърси Годеч – на мястото незабавно е бил изпратен полицейски екип, който е установил безжизненото тяло на 63-годишна жена – задържан по случая е синът ѝ“; „Убийство на жена в Столичния квартал „Христо Ботев“; „Тяло на 32-годишна жена е намерено в багажника на автомобил в София – по случая има задържан 34-годишен“. Уважаеми народни представители, уважаеми български граждани, днес парламентът е на поправителен изпит и от нас зависи дали ще се поправим. От нас зависи дали ще прекъснем тази черна статистика. От нас зависи дали ще покажем истински действия, за да защитим българския живот. Колеги, нека кажем: „Нито една повече." Благодаря Ви!

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми господин Камбарев! Винаги съм изпитвал симпатия към Вас поради простата причина, че бяхте млад и все още сте обещаващ народен представител. Аз за разлика от Вас няма да прочета нещо, но си спомням дебатите, които сме водили. Първо, БСП е дала решението. Дала го е още в Четиридесет и четвъртия парламент – това да си го припомните – да не го изпускате удобно. Решението е дадено! Даже в Четиридесет и четвъртия парламент предлагахме защитените жилища и каквото се сетите сме дебатирали по този въпрос, трябва да бъдем коректни. В изказването си след малко ще кажа, аз имам право както и Вие, както и всеки народен представител, да имам собствено виждане по въпроса, да има, ако щете дори и свое тълкование, но тук в залата да дебатираме по тези въпроси и всеки да си каже мнението, без да използвате кой какви глупости говорил, дали говорил глупости, защото това са опасения на народни представители. После в изказването аз ще Ви кажа откъде идват моите… И тъй като съм се консултирал, гледал съм и западната практика какво сочи, чел съм тук какво пише. Ние сме дали предложение, така че не на нас тези – не сме от вчера в тази зала. Още повече темата е чувствителна, ако трябва да я дебатираме, какво да направим – да си късаме ризите с Вас или нещо друго, ако искате, можем да си разменим още реплики. Но когато става дума за българските деца, разбира се, всеки български гражданин, защото домашното насилие не касае само децата. Ние Ви казахме до 18-годишна възраст по едното всеки може да бъде какъвто иска и както иска да се самоопределя – след малко ще Ви кажа в изказване, но всеки български гражданин, който е застрашен от домашно насилие, да си носи, разбира се, своята отговорност. Да не се пипат обаче децата по начин, по който ние виждаме, че го правят, и след малко ще разберете защо.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаеми господин Камбарев, ще се обърна единствено към Вас с изказването Ви, че могат да се познаят народните представители, които не дават предложения, а използват думи, като: Истанбулска конвенция, неправителствени организации, отнемане на деца – не правят нищо. Ще Ви обърна внимание, че ние от „Има Такъв Народ“ внесохме изцяло ново предложение за изцяло нов закон. В този закон бяха вписани всичките механизми – конкретно разписани, с процедури, превантивни, овладяващи, последващи, така че когато говорите, не правете внушение, а отправяйте с конкретни имена, ако имате забележка. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Камбарев, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ предложихме едно истинско решение за домашното насилие, както и Вие споменахте за убийствата. Ние предложихме промени в неизбежната отбрана, която наистина да позволи на гражданите да се отбраняват адекватно, но Вашата парламентарна група гласуваше „въздържал се“ в Комисия. Моля, преосмислете Вашата позиция по този въпрос и ще има решение на домашното насилие.

Благодаря, госпожо Председател. Много се радвам и благодаря за репликите – на господин Ченчев, Предов и Шопов. Колеги, благодаря за мнението. Разбира се, всеки от нас има право да изрази мнение и аз уважавам Вашето. Единственото, което не разбрах, е, защо се разпознахте в описанието, което дадох, че някои партии всъщност били популистки и не давали решения. Аз не съм казал кой не дава решение. Обръщам се към господин Ченчев, аз също имам уважение към Вас, господин Ченчев, а и харесвам това, че Вашата мъжка дума тежи. Ще се радвам да чуя предложенията, които ще споделите след малко във Вашето изказване. Моята единствена критика към изказването на госпожа Нинова беше в залитането към популизъм с шоколадите и децата и затова, че някой би ги отнел тези деца. Затова си позволих да нападна госпожа Нинова – заради тези изказвания. Смятам, че Законът е добър, смятам, че има мнозинство в залата и смятам, че е време вече на поправителния изпит ние народните представители, българският парламент – в лицето на Четиридесет и деветото народно събрание да си вземем поука и да кажем: „Нито една повече." Благодаря.

Благодаря. Уважаеми колеги! Правил съм изказване по тази тема поне в два предходни парламента. Нека да започнем оттам, че трябва да бъдем особено внимателни, когато се прокарват такива текстове. И неслучайно тези текстове пораждат този спор. Щом има спор, на някого нещо не му е ясно или всеки защитава собствена тема. Бездействието – да започнем от него. Бездействието не знам защо го приемате само като шоколада или храната. Бездействието нека да го разглеждаме и по друг начин. Ние в българското училище загубихме възпитателната среда. Загубихме я, защото от длъжностната характеристика на учителя изчезна думата възпитател. Същото нещо се опасявам, че през тези спорни текстове може да се случи в семейството – семейството вече да спре да бъде възпитателна среда. Кажете ми какво прави родител, ако има този термин, ако има тази дума бездействие? Аз ще Ви дам друг пример, съвсем от живота, такъв пример, който би касаел всеки родител. Казвате на Вашето дете вечер късно – в 22,30 ч.: загаси си телевизора и си лягай, че утре си рано на училище. И то се разревава, защото не иска да го загаси и му е интересен филмът. Това насилие чрез бездействие ли е? Да, защото то иска, а Вие не му давате. То иска, а Вие не му давате! (Реплика от народния представител Михал Камбарев. Оживление в ПП-ДБ.) Това нещо се случи, господин Камбарев. Това нещо се случи в повече от половин Европа, това нещо се случи зад Океана. Тези неща се случват там. И аз не знам, защото преди малко говорихте за съвест. Моята съвест е чиста, тъй като не само че става дума за българското семейство и християнските ценности, а става дума за това, че ние сме били вносители от Четиридесет и четвъртия парламент на Закон за домашното насилие. Става дума за това, че внасяме и сега изчистен закон от тези спорни текстове. Да, срещу домашните насилници. Приемете него! Приемете него и няма да си говорим друго! И няма да говорим тези неща тук! Но искам да се замислите какво ще тежи на Вашата съвест, защото аз с очите си съм видял какво се случва в Европа и зад Океана. С очите си съм видял! После можем да дебатираме много. И ще Ви показвам на телефона сигурно до утре вечерта какво се случва – факт, и с обучение на деца, трети пол и всичко, което се сетите. През такива, иначе красиви и оформени текстове или закони, ето ей такива едни неясноти, че се възлага на родител, който да бъде попечител или… Ето през такива изведнъж това лице се оказва нещо съвсем друго. Нещо, което едни НПО-та или други организации целят. И това се случва навън. Сега защо не се смеете?! Нима не знаете, че се случва навън?! Нима не се случва?! (Оживление в ПП-ДБ.) Да, не е смешно! Затова ние сме изчистили нашето предложение от тези текстове. Приемете него и мисля, че целият този спор ще бъде решен и ще бъде излишен напълно. Домашните насилници да си понасят цялата строгост на закона, пълната отговорност. Нямаме две мнения тук с Вас, но не така йезуитски да се опитвате да пробутвате други неща. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колега Ченчев, съжалявам, че до такава степен принизихте този дебат – до детето, искало шоколад, той не му го дава, това било насилие с бездействие. Не, има ужасни форми на насилие с бездействие. Възможно е да се дължи базова грижа от родителя, той да не я осигурява. Да не осигури лекарства, да не осигури лечение, да не осигури посещение при лекар, когато това е необходимо – има много, много форми – средства за обувки, за дрехи. Примери има много за родители, които държат в зависимост икономически членове на своето семейство, и то точно чрез бездействие. И съжалявам, че толкова сериозен, толкова голям проблем стигна дотам, че Вие атакувате неправителствения сектор. Виждате ли какво става в Европа? Виждаме какво става в Европа. В Европа социалните услуги са добри, в Европа върховенство на закона има, в Европа доходите на семействата са добри, в Европа има защита от домашното насилие и ние правим точно това, което е редно – даваме най-добрите стандарти в този законопроект. И не мога да повярвам, че сведохте целия този дебат до евтин популизъм, до насаждане на страх, омраза и хомофобия за пореден път. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Ченчев, Вие си пробутвате лъжливата пропаганда за неуспешния Ви референдум за несъществуващи караконджули в закон, който няма нищо общо с нищо от това, което казахте. Точно затова Вие правите Вашето изказване по заглавието на Закона, защото нямате към кой член или алинея да реферирате вътре в текстовете. Ако подобни неща, като трети пол и не знам си още какво, и изнасяне, и отглеждане от НПО-та на деца съществуваше в този законопроект, повярвайте ми, върху този член и алинея щеше да се дебатира часове наред, но понеже няма такова нещо, Вие си изсипвате една торба измишльотини върху заглавието. Моля Ви във Вашата дуплика да ми посочете конкретни текстове, да реферирате към конкретни текстове – ние сме второ четене на този законопроект, които говорят за Вашите измишльотини, с които се опитвате да създадете малко реклама на референдума Ви, който въобще не върви добре. Това се случва в половин Европа! Кое се случва и моля да кажете в коя държава, да цитирате някаква статистика и да кажете за какво ужасяващо, кошмарно, апокалиптично нещо става въпрос, защото на никого не му е ясно. Това, което ни е ясно, е, че нашите деца са тези, които са последни по резултати в PISA, и че нашите деца са тези, които страдат най-много от домашно насилие, сравнено с европейските статистики. Така че кажете Вие точно какво цитирате и какво е онова нещо, което не можете да го назовете, и кой е този текст, който също не може да назовете. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Ченчев, ще бъда много кратък в репликата си. Просто ще допълня това, което казах по-рано с примера, който Вие допълнихте към този за шоколада. Заявявам от тази най-висока трибуна пред целия български народ и пред народните представители, че ако намерите адвокат, който може да спечели дело за това, че родител не е дал шоколад на детето си – и сега допълвам – и му е спрял телевизора в 22,30 ч. вечерта, ще поема всички разходи и последствия. Благодаря.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Говорете каквото си искате, имате право. Аз имам право да се притеснявам. И Ви чета, и преди малко Ви беше прочетено оттук, предложението е в т. 8, думите: „или приемен родител“ се заменят с „лице, на което са възложени грижи за детето“. Ето това ме притеснява! (Шум и реплики.) Ето това ме притеснява! Какво е това лице?! Кажете Вие какво е? Какво е това лице?! Някое лице от несъществуващите разновидности петдесет и две на третия пол? Може ли да бъде? (Оживление в ПП-ДБ.) Може ли да бъде – Вие, които се смеете? Разбирате ли сега отговорността, която носите за това? Защото през хубавите намерения прокарвате такива неща, които са наистина врата в полето и това е притеснителното. Каква е нашата работа тук? Това, което ни притеснява, да си го кажем. (Шум и реплики.) Добре, Вие принизявате, като се смеете. Нещо, на което би трябвало Вие да сте първите стожери – на християнското семейство, на българщината. Вие би трябвало да сте първите стожери! (Шум и реплики.) А не сте! Защото не само това е притеснителното, но да си затваряте очите, че се случва в Европа, да говорите кой какво плашил, караконджули, торбалани… Ама уважаеми господа от управляващата коалиция или тези, които ще подкрепите това! Вие не знам дали наистина… май гледате с широко затворени ли, отворени ли очи на това, което наистина се случва в Европа. (Шум и реплики.) Примери. Казах Ви, ще Ви давам примери до довечера, до утре вечерта ще Ви давам примери какво се случва там при такива… (Шум и реплики.) Ще Ви ги дам всичките, в телефона са ми. Няма да губим времето на Народното събрание. (Реплика от народния представител Калина Константинова.) Ама наистина е така, госпожо Константинова. Наистина е така! Има вече клубове, които обучават с образователни програми, и то нашите деца. В Европа случва ли се дете на 7 години да си сменя пола, да прави хормонална терапия? Случва ли се? Обучават ли го в това нещо? В Англия се е случвало. Случва ли се? Имаше случаи – отнемаха лицензи на медицински заведения. Отнемаха лицензи на медицински заведения! Така че отговорността я носите Вие, а това притеснява нас и ние ще се борим с това нещо – българските деца да не бъдат обучавани в подобни идеологии. След 18 години всеки е свободен гражданин. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Часът е 12,00. В 9,30 ч. започна да работи пералнята, за да се стигне дотам, че да не можем да стигнем до точка 2 – искане на имунитета на Бойко Борисов. Два часа и половина сме на заглавието на Законопроекта. А иначе в същото време от Коалицията ПП-ДБ обясняват как този законопроект ще бъде приет днес, всичко ще мине, той е съдбоносен, много е важен, по-важен и от бюджета, въобще най-важният законопроект, а сме още на заглавието два часа и половина! Първо изказване на ВЪЗРАЖДАНЕ по отношение на заглавието. Само да Ви припомня, че включвайки пералнята на програма центрофуга, нищо хубаво няма да направите. Разбрахме, че ще перете имунитета, разбрахме, че евентуално има заявка за сваляне на имунитета, преди да стане, няма как да повярваме, но имайте го предвид. Така че вместо да бавите целия процес на работа на Народното събрание, дайте да продължим нататък, иначе изпадате в доста неловка ситуация. И това, че отричате възможността деца да бъдат отнемани и извеждани от семействата, просто… Законопроектът, когато влезем в точките, които описват това нещо, ще говорим и тогава ще видя как ще станете тук поредица демократи да обяснявате, че това нещо го няма, защото го има. И когато говорим за такива неща, които в момента се даваха за отнемане на храна, или шоколадче, или каквото искате го наречете, да отидем тогава на хипотезата какво правим със сектата „Свидетели на Йехова“, които забраняват преливане на кръв. И когато тази секта забрани да се прелее кръв на дете и Вие отидете и започнете да ги съдите, това нарушаване ли е на правата им на вероизповедание и на всичко това, в което те вярват? Ще застанете ли тук да им кажете и да обясните, че ние няма да спазваме Вашите вероучения и всичко това, на което имате право? Защото, ето вече не отиваме на храна, отиваме на религия. И те забраняват кръвопреливане. Такова им е учението. За мен това е първобитно, и меко казано, цинично, но тези случаи ги има. Тогава кой ще носи отговорност? Вие, когато осъдят държавата ли? Или Вие просто тогава ще отчетете, че НПО-тата Ви са взели няколко милиона от държавата, създали сте няколко центъра в държавата, които отново да са на хранилка от държавния бюджет. Но ще стигнем и до тези точки. Припомням: два часа и половина се занимаваме с това да не стигнем до точка втора от дневния ред, в която да се иска имунитетът на Борисов. Надявам се да продължим нататък, защото нещата са доста сериозни и криете всичките си либерални, неолиберални намерения в едно привидно добро заглавие на Законопроекта, с който домашното насилие свършва точно дотам – само със заглавието. Нищо повече не свършва и не започва с домашно насилие! Абсолютно нищо! НПО-та, пари, НПО-та, пари, деца, последици за деца, възможност за извеждане на деца и Законопроектът свършва, но да стигнем дотам. Сега сме още на процес и на програма центрофуга за изпиране на имунитета и Бойко Борисов да не бъде случайно със свален имунитет.

Уважаема госпожо Председател, тъй като слушахме един много див популизъм и вместо да се направи предложение за прекратяване на дебата по точката, което господин Ганев от ВЪЗРАЖДАНЕ можеше да направи, но се вихреше за центрофуги, перални и така нататък, аз правя процедура да прекратим дебата по тази точка. Благодаря. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Прегласуване!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители! В началото на моето изказване искам да честитя професионалния празник на служителите от системата на МВР – да продължават да бъдат достойните пазители на сигурността и реда в страната ни, както и сигурността на българските граждани! Ще се опитам да изключа всички перални, центрофуги – това, което се лееше от трибуната, и да върна дебата в основите, касаещи Закона за защита от домашното насилие. Но ще започна оттам, че самият Закон за защита от домашното насилие е фундамент, свързан с правата на човека, като тези права на човека са основни и неделими, те са универсални, неотменими и неразделни. Като най-важните права на човека включват правото на живот; правото на свобода и лична неприкосновеност; правото на равенство – разбира се, никой не трябва да бъде дискриминиран поради пол, раса, националност, религия, социално положение или други основания; правото на справедливо съдебно производство, което е много важно и фундаментално; достъп до независими съдилища; правото на недопускане на изтезание и жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказание – всеки човек има право да бъде третиран с достойнство и без да бъде подложен на изтезание, жестокост и на унизително третиране или наказание. Това са само някои от основните права на човека, които ги признават международните документи, като Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, както и регионални и национални законодателства за правата на човека. Започвам с всичко това, защото в този общ законопроект, който разглеждаме в момента на второ четене, основата като цяло на този закон е насочена именно към защита правото на човека. Правата на човека включват и защита от домашно насилие, уважаеми госпожи и господа. Домашното насилие е неприемливо и нарушава основните права на човека, като правото на живот, свобода и безопасност. Международните инструменти за правата на човека, като Всеобщата декларация за правата на човека и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, мога да кажа – и форми на дискриминация срещу човека, са ангажирани със защита от домашно насилие. Много държави са приели законодателство или политики, или пък са направили изменения в своето законодателство и политики, които предоставят правна защита и подкрепа на жертвите на домашно насилие. Това може да включва насърчаване на докладването на инциденти, предоставяне на помощни услуги, както и налагането на санкции спрямо извършителите на насилие. Организации и неправителствени организации работят в тази област, предоставяйки подкрепа на жертвите и насърчавайки осведомеността по проблема, а това е изключително важно в съвременните условия, в които живеем. Защитата от домашно насилие е от съществено значение и включва няколко основни аспекта. Ще се опитам набързо да ги изложа. Правна защита, която е много важна, и държавите са длъжни да приемат закони, които криминализират домашното насилие и осигуряват правна защита на жертвите. Приют и подкрепа, като жертвите на домашно насилие трябва да имат достъп до безопасни места, включително и юридическо съдействие, психологическа помощ и социални услуги. Правна помощ и консултация е другият основен аспект, който е много важен и е залегнал в този законопроект като цяло. Самите жертви на домашно насилие трябва да имат достъп до правна помощ и консултации, за да бъдат информирани за своите права и да получават съдействие при вземане на решение относно собствената им безопасност и защита. Много важно е и образованието, и осведомеността. Важно е да се осигури образование и осведоменост на обществото за проблема за домашното насилие като цяло, за да се разберат неговите последици и как можем да го предотвратим. Образователните програми и кампании могат да помогнат на хората да разпознаят насилието, да го докладват и да подкрепят жертвите. Разбира се, превенцията и подкрепата след насилие, предотвратяването на домашното насилие изискват широк подход, включително ранно предупреждаване, подкрепа на жертвите и програми за рехабилитация на насилниците. Важно е да се осигури, че съобщенията срещу насилие са ясни и че има механизми за реагиране и подкрепа на жертвите. Защитата от домашното насилие, както виждаме всички, е многопластова, изисква съчетаване на усилията на различни институции, организации и обществото като цяло. Някои от основните компоненти, които са силно залегнали в този общ законопроект. Законодателството, което неимоверно се променя, и прилагането на ясни, ефективни закони, които криминализират домашното насилие и предоставят правна защита на жертвите, е от изключително важно значение. Разбира се, полицейският отговор – трябва да има ясни процедури за реагиране на сигнали за домашно насилие и за предотвратяване и защита на жертвите. Това включва насърчаване на жертвите да докладват насилието и предоставянето на експертно и чувствително обслужване от страна на полицейските служители. Съдебната система – така нашумялата съдебна система, значимата съдебна система е един от също важните компоненти за тази защита. Защитата на жертвите от домашно насилие изисква ефективна и справедлива съдебна система. Това включва увереност във вземането на решения, които да са насочени към безопасността на жертвите и наказанието на извършителите на насилие. Подкрепата на жертвите е един от компонентите, които имат нужда от широка гама от подкрепа, включително психологическа помощ, юридическо съдействие, социални услуги, а защо не и финансова подкрепа. Организациите за подкрепа на жертвите трябва да бъдат достъпни и да предоставят комплексна помощ на тези, които я търсят. Не на последно място са образованието и осведомеността. Важно е да се провеждат образователни кампании, както подчертах по-горе, които да повишат осведомеността за домашното насилие и насочват хората как да действат, ако станат свидетели на насилие или жертви. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Преди да приключа, много важно е сътрудничеството между държавите. Европейските държави се стремят да установят сътрудничество и координация в борбата с домашното насилие. Това включва обмен на информация, опит и добри практики между страните, както и съвместни проекти за превенция и подпомагане на жертвите. Европейската практика за защита от домашно насилие се основава на принципите на правата на човека и равенството. Надявам се Народното събрание след приемането на този закон да се включи именно в тези европейски и световни практики за защита от домашно насилие. Тези тенденции имат за цел да подобрят откриването, отчетността, защитата и подкрепата на жертвите на домашно насилие и да намалят насилието като цяло. (Председателят дава сигнал, че времето е изтекло.) Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Ибрямов, считам, че дебатът днес само може да спечели от експертни изказвания като Вашето. Все пак бих искал да поставя един друг акцент върху темата. Обществото ни следва да реагира остро срещу всички форми на насилие. Особено осъдително обаче според мен следва да реагираме на насилието в семейството, в дома, между близки хора, защото в повечето случаи това е насилие от човек, на когото сме имали доверие, човек, когото сме допуснали близо до нас. Може би са основателни аргументите на хора, които имат резерви срещу Законопроекта, че се навлиза в една по-лична, по-семейна сфера, но считам, че общественият интерес го налага. Налага го не само заради сухата статистика, а заради това, че зад цифрите стоят стотици човешки истории, стотици трагедии. Обществото очаква от нас реакция – реакция, свързана със законодателни изменения. Считам, че предложените от нас са адекватни към настоящия момент и биха отговорили на обществените очаквания, тъй като тенденцията в момента е обезпокоителна. Нека да не прибягваме до популизъм, да не плашим хората в хода на този дебат, да се придържаме като Вас в темата. Всички изказваме съчувствие, всички изказваме загриженост, нека да не стигаме дотам да изказваме съболезнования. Считам, че приемането на Законопроекта е в тази насока – превенция, подкрепа на пострадалите. Затова считам, че има разумни предложения и в хода на дебата ще бъдат обсъдени подробно. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, госпожи и господа народни представители, господин Маринов! Разбира се, за никого не е тайна, всичко започва в семейството, култивира се в семейството и с течение на времето избива понякога извън семейството. За мен този закон не е само насочен към защита от домашно насилие. Правилно казахте, като цяло трябва да насърчаваме всякакъв вид защита от насилие независимо дали е в семейството, дали е извън семейството. За съжаление, насилието в самото семейство, домашното насилие, остава скрито, много скрито за голяма част от нас. Ние като народни представители, разбира се, имаме задачата да сме законотворци и да предоставяме на обществото, и най-вече на изпълнителната власт закони, които да прилагат и да привеждат в действие. И тук е силата на парламентаризма, на парламента, на политическата система като цяло – как, след като приведем в действие и гласуваме даден законопроект, изпълнителната власт да я приведе в действие. И този закон, законопроект, ще бъде успешен, ако наистина видим резултатите, които се изпълняват от изпълнителната власт. Не пожелавам на никого, разбира се, да изпадне в ситуация да търси защита, закрила, и най-важното, което във Вашата реплика отправихте, изказахте, е превенцията и образованието. И пак е наше задължение, наш ангажимент да приведем в действие, ако трябва в други закони, законопроекти, решения, осведомеността и даването на гласност на всякакъв вид насилие, което трябва да бъде пресечено. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! През 2015 г. се проведоха първите европейски олимпийски игри в Баку, тази година в Полша се проведоха третите подред и аз искам Вашите аплодисменти за нашия национален отбор по сумо. (Ръкопляскания.) Само да подчертая, че са се завърнали с два златни медала и пет бронзови отличия. Благодаря Ви, момчета! (Ръкопляскания.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. И още една кратка процедура. Да поздравим и младите бъдещи политици, които ще работят за интересите на българския спорт и младежки политики от Младежи, ГЕРБ – София. (Ръкопляскания.) Поздравяваме Ви!

Параграф 1, Вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста за Вариант I на § 1. Вариант II „§ 1. Член 1 се изменя така: „Чл. 1. (1) Този закон урежда: 1. правата на лицата, пострадали от домашното насилие; 2. мерките за защита от домашното насилие; 3. органите и механизмите за провеждане на държавната политика за превенция и защита от домашното насилие и взаимодействието между тях; 4. програмите за превенцията и специализираните услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашното насилие или в риск; 5. производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие; 6. мерките за осигуряване на защита въз основа на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (OB, L 181/4 от 29 юни 2013 г.). (2) Законът има за цел: 1. да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашното насилие или в риск; 2. да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.“ Предложение от народния представител Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова: по § 1, Вариант І – отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант І и не го подкрепя за Вариант II, като предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения: Ал. 1 се изменя така: „(1) Този закон урежда: 1. правата на лицата, пострадали от домашно насилие и риск; 2. мерките за защита от домашното насилие; 3. органите и механизмите за провеждане на държавната политика за превенция и защита от домашното насилие и взаимодействието между тях; 4. програмите за превенцията и специализираните услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашното насилие или в риск; 5. производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие; 6. мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (OB, L 181/4 от 29 юни 2013 г.), наричан по-нататък Регламент (ЕС) № 606/2013.“ 2. Създава се нова ал. 2: „(2) Държавата провежда последователна държавна политика в областта на домашното насилие чрез координиране, прилагане, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие. 3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „отговорността“ се заменя с „мерките“, а думата „изключва“ се заменя с „изключват“." Параграф 2, Вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I на § 2. Вариант II на § 2. „§ 2. Създава се чл. 1а: „Чл. 1а. (1) Държавата провежда последователна държавна политика в областта на домашното насилие чрез координиране, прилагане, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и борба с домашното насилие. (2) Мерките по този закон не изключват гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя" Предложение от народните представители Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова: по § 2 Вариант І – отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант І и не го подкрепя за Вариант ІI, като предлага следната редакция на § 2: „§ 2. Създава се чл. 1а: „Чл. 1a. Законът има за цел да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашното насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.“ Предложение от народните представители Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова: в § 3 т. 3 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Параграф 4, Вариант І. Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант І на § 4. Вариант II на § 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения: 1. Точка 9 се изменя така: „9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;“. 2. Създава се т. 11: „11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.“ Предложение от народните представители Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова: По § 4: 1. Вариант І отпада. 2. Във вариант І т. 1 отпада. Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за Вариант І по § 4 и не го подкрепя за Вариант II.

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Не взех отношение умишлено по заглавието, защото, когато дискутираме този въпрос, общо взето така даваме повече воля на политическата оценка, отколкото на действителното предложение относно това как ще изглежда Законът за домашното насилие. Но понеже в разглежданите в момента параграфи е включено и това какво урежда този закон, бих искал да кажа само че – казах го на Комисията, ще го повтаря и пред Вас, че Закон за защита от домашното насилие действа и има, между другото, с много добри резултати, още от 2005 г. Има две изменения – 2015-а и 2019 г., които уточняваха някои неща, свързани с това що е домашно насилие, кой, кога и как има право да претендира, че по отношение на него е имало и ми се струва, че този закон действаше добре. Той обаче даде и своите негативни отражения относно това, че доста хора се опитаха да злоупотребяват с тази правна възможност да търсят – защото няма спор относно това, че всъщност в този закон държавата се намеси в едни много строги лични семейни отношения, като казвам семейни, имам предвид между съпруг, съпруга и дете, а и между така нареченото широко семейство – братя, сестри, баби, дядовци и така нататък. Въобще опитът да се намесим, държавата да се намеси в тези лични взаимоотношения е много деликатно, защото знаете в старата поговорка, че кръвта вода не става. Имал съм като човек, който идва от действащото право и продължавам да го упражнявам такова, трябва да Ви кажа, че много случаи има, когато, да не кажа поне 30 – 35% от тези сигнали и първоначално заведени дела за домашно насилие след това или приключват със споразумение, или си оттеглят исковете, защото, пак казвам, твърде лични са нещата, когато става дума за това как да регулираме дейността в едно семейство. Няма спор, и аз тук съм категоричен, че домашното насилие в истинския му вид, и каквато е идеята на законодателя от създаването на Закона, и това, което всъщност правим в момента, неговото изменение и допълнение в съответните текстове, има за цел да предпази тези членове на това семейство, широко семейство, които са предмет на домашно насилие. Но пак казвам, трябва да бъдем много внимателни, защото практиката показва, че злоупотребата с такова домашно насилие е изключително голяма. Тук ще обърна Вашето внимание само на един факт. Затова казах и ще се опитам да мотивирам пред Вас, че Законът е добър и в момента. И в момента всъщност този закон се регулира от няколко държавни институции. На първо място, разбира се, е Закрила на детето, това е Социалното министерство, което е натоварено по своите функции да следи за отношенията в семейството, да следи за отношенията родители – деца, родители – деца в обратния смисъл между възрастни и последващо поколение и така нататък. Това е едно. А винаги, когато има инциденти с домашно насилие, разбира се, това, което правят всички тези, които се считат за засегнати, викат полицията. Така че Министерството на вътрешните работи и досега е активен участник в това и аз не съм съгласен тук с това, че те като отидели, не знаели какво да правят. Напротив, много добре знаят. Ако има действително насилие, което е видимо, защото знаете така формите на домашно насилие са няколко на брой, има и психически, където няма как видимо да установиш, че такова нещо е налице, те винаги или прибират насилника, включително с постановлението за задържане по МВР за 24 часа, задължително съставят протокол за предупреждение, така че тяхната роля, аз не съм съгласен, че те не знаят какво да правят. Напротив, те правят много, и до голяма степен общо взето предотвратяват един домашен конфликт да премине тези граници и от една кавга, или от известно физическо противодействие един на друг между съпрузи или деца и така нататък да се премине към някакво по-тежко престъпление. Третият държавен орган, който всъщност се занимава с това, е съдът. Ясни са параметрите на съда. Съдът действа безкомпромисно в такива случаи и винаги, когато има достатъчно основание, издава заповед за незабавна защита. Веднага се уведомява полицията. Веднага насилникът се извежда от дома. Така че нека под това, че този закон е част от Плана за възстановяване и развитие, ние да се опитваме да правим неща, които всъщност, вместо да изпишем вежди, да извадим очите и да дадем възможност на недобросъвестни лица да използват Закона не както трябва. Така че по повод на това доколко и как държавата трябва да се намесва в тези отношения, аз съм много внимателен и предлагам и на Вас да бъдете много внимателни, затова да не прекрачваме границата на допустимостта на държавната намеса в тези лични, семейностни отношения. Няколко думи, и с това ще приключа, по така разглежданите параграфи – по отношение на това действие или бездействие. Колеги, за съжаление, и едните, и другите, нито примерът с шоколада е правилен, нито пък недаването на лекарства също е подходящ да говорим за бездействие, защото съобразно моралните и правните норми на Семейния кодекс всеки един родител има задължението да отглежда своето дете и да направи всичко необходимо, което е нужно за неговото развитие. Неизпълнението на тези задължения води до други последици, но то в никакъв случай не е насилие, още по-малко пък чрез бездействие. По същия начин недаването на лекарства на възрастния човек затова, че не Ви приписва жилището или имота, който има, защото смята, че все още трябва да бъде негов, и Вие по-този начин се опитвате да го накарате да извърши действия, които той не желае, има освен нарушаване на Закона за Семейния кодекс, има и по-тежки наказания, а именно това е принудата, което съставлява престъпление. Така че аз лично смятам, че насилието в този закон така, както е описано в чл. 2 какво представлява насилието, няма как да намерим основание да твърдим, че чрез бездействие може да се стигне до домашно насилие. Насилието винаги е акт. То иска действие.

Тоест move на тези, които много обичате да се инициирате с нашите американски приятели и английски, и така нататък. Така че, пак казвам, считам, че в този вид ние ще поставим съда и тези, които трябва да изпълняват това, което ще излезе като продукция от този парламент, даже не бих казал, че има прецедентно право, защото прецедентно право е нещо по-различно, там трябва да има някакво решение и така нататък, действително ние не сме продукт на прецедентен иск.

Благодаря, свършвам. Нашето право почива на други основи, на Code civil и така нататък, така че това нещо няма как да стане. Така че нека да преосмислим това и това бездействие действително да отпадне по простата причина, че няма как да бъде осъществено това нещо в този закон. То има своите измерения в Наказателния кодекс и още няколко закона. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Балачев, разглеждайки параграфи 1, 2 и 3, всъщност ние определяме предметния обхват на Законопроекта. На няколко пъти споменахте, че може да се навлезе в личната сфера на гражданите. Все пак обаче чл. 1 определя точния обхват на Закона и целта на същия е защита от домашно насилие, тоест държавата би се намесила в едни отношения между близки хора, между роднини, между членове на семейство единствено ако бъде упражнена форма на насилие, което да е в предметния обхват на Законопроекта. Така че аз поне, четейки първите три параграфа, буквално не виждам някъде да е записано намеса в личните отношения. Все пак при наличие на насилие мисля, че държавните, компетентните органи би следвало да се намесят, защото се засягат по-значителни обществени отношения и защитата на жертвите би следвало да има приоритет. Благодаря Ви.

До четвърти.

До четвърти включително, да – до пети.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги! В § 1, чл. 1, т. 3 органите и механизмите за провеждане на държавната политика за превенция и защита от домашно насилие и взаимодействие между тях – ще Ви припомня, че през 2005 г., когато беше действащият закон за домашното насилие, всяко едно дело за развод по вина между родителите минаваше с жалба по Закона за домашно насилие.

Да.

Искам да Ви кажа, че е необходимо да се предвиди механизъм, в който тези правомощия, в които се смесват Законът за домашното насилие и бракоразводните дела, да бъде прекратен в това предложение, което го давате в момента, включително и в органите не се вижда да го има. Благодаря Ви.

Ще бъда съвсем кратък, тъй като действително този закон много го разтеглихме днес. Първо, колега Маринов, това, което казвам, е в контекста на самия текст. Ако Вие действително прочетете текста, ще видите, че става дума за домашно насилие, то не е насилие изобщо, а става дума за домашно насилие, защото то стеснява периметъра на обхвата на този закон. Затова аз казах, че той урежда семейни отношения в широк смисъл на думата. Така че не виждам разминаване. Разбирам, че очевидно малко терминът домашно ще трябва да е въпрос на дискусия, която с Вас може да проведем навън. Що се отнася до колегата, който репликира втори, да, действително това имах предвид, когато казвах, че за съжаление, има недобросъвестни пострадали, в кавички, от домашно насилие, които използват този закон и производствата по него като прелюдия към един успешен развод, което не би следвало да става. Малко по-нататък ще видите, че има текстове, свързани с това при кого ще живее детето, на кого ще остане жилището. Тук затова казвам аз, че трябва да бъдем много внимателни. Не съм против, но трябва да бъдем внимателни, за да не даваме възможност на недобросъвестни лица по този начин да използват един добър закон, който ние най-вероятно ще приемем.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Аз се бях притеснил, като видях два часа и половина безсмислени дискусии, които не са характерни за второ гласуване на законопроект, че може да забуксува машината по прането на имунитети, за да не се стигне до следващата точка, която касае гласуването на имунитетите, но все пак виждаме, че като отмина така важната и как да кажа, полезна дискусия по заглавието на Законопроекта на второ гласуване, вече диспутът се пренесе само и единствено между юристите. Така като гледам, няма много желаещи да се изказват по съществото на предлаганите параграфи, които касаят вече наистина практическото приложение на този законопроект, който се предлага. В тази връзка държа да насоча Вашето внимание към едно от предложенията, които са в § 4, а именно изменението на т. 9, където са разширява кръгът на лицата, които могат да упражнят домашно насилие, но така или иначе остава това тя да е свързана по отношение на лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство. Много пъти сме казвали и на първо гласуване го подчертахме отново, че целта на този законопроект е само единствено да се включат едни НПО-та в неговото приложение, а не и да се създадат наистина гаранции за защита от домашно насилие. Защо? Сега ще Ви го демонстрирам като пример. Ако мнозинството, включително и вносителите, знаехте какво правите, Вие щяхте да разберете или най-малкото да се поинтересувате, че това фактическо съпружеско съжителство по делата за домашно насилие е изключително трудно за доказване. Защо? Защото практиката поставя едни изключително големи изисквания за доказването на едно съжителство, че е фактическо, съпружеско съжителство в съда, за да може да се даде защита съответно по този закон. Какво означава фактическо съпружеско съжителство и какво трябва да бъде доказано в съда по тези дела? Говоря Ви от опит, а именно, че това съжителство има трайност и постоянност между партньорите, че те имат общо домакинство, че те имат общ бюджет и най-важното, че извършват действия по съвместност на това съжителство, че те не живеят просто двама души в един дом, в едно жилище, а именно, че има съвместност на партньори от противоположния пол, за да се приеме на първо място, че това фактическо съпружеско съжителство има белезите на фактическо съпружеско съжителство и едва след това те да могат да се ползват от защита по този закон, след като изпълнят тази част на фактическия състав. Да, но очевидно никой в тази зала не се интересува от това нещо или му е убягнало от погледа какво означава това. За тези, които знаят, в противен случай Вие щяхте да промените най-малко критериите за този вид съжителство, защото отново ще кажа, много е трудно да се докаже по съдебен ред по тези дела за защита от домашно насилие, че има фактическо съпружеско съжителство, а не просто една интимна връзка, каквито, за съжаление, пък са доста от случаите, и те не получават именно заради това защита по този закон по съдебен ред и молбите биват отхвърляни, и едва след това да мислите да разширявате кръга от лицата. Защото каква е файдата и каква е ползата да разширявате кръга от лицата, които могат да бъдат квалифицирани като домашни насилници, ако не можете да докажете, че е налице фактическо съпружеско съжителство. Но това не го знаете, защото нямате практика и въобще не знаете какво правите с този законопроект и ползата, практическата реализация от него в тази му част ще бъде нулева. Благодаря Ви.

За реплика.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Петров, прочетете становището на ВКС, постъпило по този законопроект. Вижте какво мислят съдиите и после наричайте хората некомпетентни. Благодаря Ви.

За дуплика.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Дупликата ми ще бъде в следния вид: разбира се, че съм запознат не само с това становище, а с всички постъпили становища по Общия законопроект. Държа да отбележа на всички народни представители в залата, които не се занимават практически като юристи в съдебна зала, включително и по дела по чл. 9 и следващите от Закона за защита от домашното насилие, че има някои елементи, които трябва да бъдат доказани на практика, за да може да се реализират механизмите и институтите за защита по този закон. Къде е идеята този законопроект да бъде внесен? Ако идеята беше да се направи практическото приложение на защитата срещу домашно насилие по-добро, то тогава щеше да се наблегне най-малко на проблемите, свързани с тези съдебни дела, и с доказването по тях. Защото доказването на домашно насилие е изключително голям проблем. То беше, ако не ме лъже паметта, преди малко засегнато от колегата Балачев, който каза по въпроса за споразуменията – за доста от случаите, да не говорим за оттеглените молби за защита от домашно насилие и прекратените производства на това основание, тъй като има и доста такива случаи. Те не съществуват само и единствено защото страните изведнъж са се сдобрили и са решили да забравят това, което се е случило като акт на евентуално домашно насилие, а са приключили със споразумение, защото в доста от случаите е преценено, че няма да може да бъде доказана пълната степен на така извършеното действие, за което се твърди в молбата за защита, и поради тази причина страните са предпочели да приключат, особено молителите, производството по един по-благоприятен за тях начин, отколкото да им бъде отхвърлена изцяло молбата. Така че важно е становището на Върховния касационен съд, но поне за мен е по-важно това, което съм изпитал в съдебна зала и което се опитвам да Ви дам като пример тук, за да вземете наистина решение по съвест дали това, което ще приемете, в конкретния случай § 4, т. 2, дали наистина ще бъде работещо, защото Ви казвам, че то няма да бъде работещо. Безсмислено е да увеличавате кръга от лицата, които могат да бъдат посочени като домашни насилници, ако не промените критериите, така че много по-лесно да бъде доказано това фактическо съпружеско съжителство, което в настоящата практика бива доказано с големи трудности, тъй като повечето интимни връзки не изпълняват критериите за фактическо съпружеско съжителство. Оттам нататък и евентуалните актове на насилие, които биват извършени от единия партньор към другия, за съжаление, не биват и квалифицирани от съда като актове на домашно насилие. Благодаря Ви.

Госпожо Председател, моля да обясните на пленарната зала какво е това гласуване на Вариант I и Вариант II на второ гласуване на законопроект. Това се случва за първи път в пленарната зала от 33 години демокрация! Какво е това гласуване Вариант I, II, III?! Този доклад кой го е писал, колега председател на Правната комисия, как сте го гласували? Някой да излезе и да обясни какво се случва. Това е абсолютен нонсенс.

Госпожо Председател, има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание. Ясно е написано какво се гласува в тази зала. Правните референти Ви казали: гласувайте два варианта! Ами те могат да станат пет варианта?! Този правилник е закон в нашата държава. Хайде да спрем да разглеждаме този законопроект, да си напише Правната комисия Доклада както трябва, както е по Правилник, и да дойдат да докладват Доклад, който отговаря на Правилника. (Шум и реплики.) То че може да се прави всичко в тази зала, може, ама хайде да не прекрачваме основни парламентарни правила. Правя процедурно предложение за прекратяване разглеждането на Законопроекта, докато си направят Доклада от Правната комисия, какъвто трябва да бъде. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Явно трябва да напомня на народните представители, че всъщност на първо четене по една и съща материя бяха приети два законопроекта. Когато има сходни предложения, алтернативни едно на друго, парламентарната практика винаги е била да се дадат два варианта на параграфа, защото те са алтернативни, няма как да се приемат и двата. Точно така е. Във всички доклади, между другото, които, когато са се приемали два законопроекта, които съдържат в себе си алтернативни норми, винаги се е изготвял по този начин докладът. Мога назад да Ви предоставя изключително много доклади, които са били по този начин. Отделно от това, отхвърлените от Комисията предложения се гласуват отделно. Затова се гласува вариантът, който всъщност е по Вашия законопроект, който Комисията не подкрепи, затова се гласува отделно. Благодаря Ви.

Извинявайте, пропуснах да отбележа, че когато се прави общ законопроект на приетите на първо четене два законопроекта, имаме една процедура, при която се свиква комисия, обявява се законопроектът и народните представители могат да възразят срещу така изготвения законопроект. Нито един народен представител не е възразил срещу така изготвения общ законопроект. Благодаря.

Госпожо Председател, говорят се неща: сходни предложения на алтернативни и затова има два варианта. Ами ако бяха седем законопроекта, седем варианта ли щеше да има? (Реплики: „Да.“) Седем варианта?! НК-то със седем варианта ли ще го предложите, господин Стоев? Има практика в този парламент, има традиция, има правила. Гласува се текст по текст, обединявате, което е прието, прието, което не е прието, не е прието. Какво значи предлагате шест варианта на пленарната зала?! И се чуди тук пленарната зала кой вариант, кой е вносител, какво сте предложили?! Защо ме карате да говоря неща, които не трябва да ги говоря от тая трибуна? Дайте ми друг законопроект в историята на българския парламент, който е приет с три варианта вариации, или сега, защото няма какво да правим, и трябва да си гласуваме три варианта. Когато има некачествен или неправилно написан доклад на комисия… Правя процедурно предложение да се върне в Комисията и да го подготвят така, както трябва да бъде за пленарна зала, а който иска, да го подкрепи. Сега парламентът, като иска да разглежда седем варианта, да ги разглежда, никой не може да ги спре.

Няма такава процедура на гласуване!

Каква такава процедура няма? Като нямаш доклад, как разсъждаваш? (Реплики от народния представител Йордан Иванов.) Има нещо написано, но това не е доклад. (Шум и реплики.) Има нещо написано, но това не може да бъде доклад на Правна комисия. На Правна! Хайде, на някоя друга комисия може да си затворим очите, но на Правна комисия да го правите това нещо?!

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги, правя процедурно предложение за удължаване на срока между първо и второ четене на приетия на първо гласуване Закон за борба с корупцията със седем дни.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Правя аналогично предложение за удължаване на срока със седем дни. Срокът за предложения за Законопроекта за несъстоятелност на физическите лица да бъде удължен с още една седмица. Той изтича утре. Благодаря.

Това не е вярно. (Реплика от народния представител Мая Димитрова.)

Процедура, госпожо Председател.

Благодаря Ви. Госпожо Председател, за да има коректност и за да знаят колегите какво гласуват, най-добре е, като казвате вариантите на параграфите, да казвате и вносителя. Вярно е, че не е изписано в Доклада, но в крайна сметка ние си знаем какво гласуваме. В момента обявихте нещо, което реално не е така – § 2 е подкрепен от Комисията. (Реплика от народния представител Йордан Иванов: „Процедура.“)

Госпожо Председател, колеги, предлагам срокът за предложения между първо и второ гласуване на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба да бъде удължен с една седмица. Благодаря Ви.

Закон за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

Госпожо Председател, в момент, в който удължаваме всички срокове, правя процедура да удължим със седем дни срока за разглеждане на втори вариант, който беше представен тук от Комисията по правни въпроси.

Не, напълно сериозно.

Аз бих искала сериозно да обясня на колегите какво правят в момента и какъв е рискът, особено на вносителите на Закона, който очевидно те искат да си приемат. Уважаеми колеги, един доклад за второ четене изглежда като например: Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона и предлага – и се чете. Или пък: Комисията отхвърля предложението на вносителя и предлага следния текст. Така изглежда всеки доклад в българското Народно събрание на второ четене. Това с Вариант I и Вариант II поставя Вас под риск, не нас. Ние знаем какво правим, какво искаме и как да гласуваме. Такова чудовище ще създадете от този закон. Вие не знаете какво гласувате. Някой може ли от вносителите да стане и да обясни какво значи Вариант II? Ама човешки да го обясни. И там, където няма вносител и не се знае какво гласувате, и се гласува на Вариант I и Вариант II, без да знаете кой какво е внесъл, в крайна сметка какво ще приемете? Крайно време е да спрем да бъдете, защото ние не сме, натискачи на копчета. Да не мислите, че там не се чува? За, против, за, против. Е, това ли е работата на един депутат? Не знаете какво гласувате, и добре, така сте решили, така действате. Не знаете, натискачи на копчета. Ама какво ще излезе накрая като съдържание е важно. Вие така ще си отхвърлите Вашия закон бе, хора, защото съм сигурна, че не знаете какво е Вариант I и Вариант II. Тъй като между първо и второ четене има много предложения – не само на БСП, има на ВЪЗРАЖДАНЕ, има на много депутати, знаете ли Вариант II кое е обединил от тези десетки предложения? Не знаете! За първи път се вижда такъв доклад с варианти. Това е тотална грешка на Правната комисия и наистина предложението ни да прекратим или да спрем за малко и да се оправи това е разумно и работещо, за да не се приеме нещо, което след това да не знаете какво е. Послушайте ни, абсолютно добронамерени сме, за да не се окаже, че после трябва да гласувате нещо на трето четене – практика, която съществува при ГЕРБ от години, а после Конституционният съд я опровергава.

Госпожо Председател, ясно е, че с тези два варианта няма да се разберем. Или Вие не искате да ни разберете, или го правите нарочно. От името на парламентарна група искаме 15 минути почивка и да дойде председателят на парламента, за да се реши може ли такъв доклад да се докладва, не може ли. Да се събере Правната комисия и да вземат становище. Това, което правите, е недопустимо в пленарната зала. За да няма напрежение, моля 15 минути почивка.

Благодаря, госпожо Председател. Параграф 5. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5. Параграф 6. Вариант I. Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя. Параграф 6. Вариант II: „§ 6. Член 5 се изменя така: „Чл. 5. (1) Мерките за защита от домашното насилие са: 1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда; 3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и в срок, определени от съда; 4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалия под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и в срок, определени от съда; 5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и в срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето; 6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева; 7. забрана за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, на боеприпаси, на взривни вещества и на пиротехнически изделия по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия или прекратяване на валидността на издадено разрешение за срок, определен от съда; 8. насочване на пострадалите лица за ползване на специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване. (2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 7 се налагат за срок от 3 до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19. (3) В производство по този закон съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по ал. 1, т. 5, когато пострадалият и извършителят имат дете. (4) Съдът може да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения между дете и родител, извършител на домашно насилие, който е определен по Семейния кодекс, да се осъществява за срока по ал. 2 в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по този закон или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или на друг адрес, на който то фактически пребивава, под надзор на психолог или социален работник.“ Предложение от народните представители Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова: По § 6: 1. Вариант І отпада. 2. Във Вариант І в текста на чл. 5, ал. 1 т. 9 отпада. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и не го подкрепя за Вариант II, като предлага следната редакция на § 6: „§ 6. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1: а) в т. 3 след думите „условия и“ се добавя „за“; б) създава се нова т. 4: „4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;“ в) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите „условия и“ се добавя „за“; г) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея накрая се добавя „за преодоляване на агресията и справяне с гнева“; д) създава се т. 7: „7. забрана на извършителя да придобива, съхранява, носи и употребява оръжие, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия по смисъла на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия за срок, определен от съда; е) досегашната т. 6 става т. 8 и в нея думата „програми“ се заменя със „специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми“; ж) създава се т. 9: „9. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.“ 2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 7“, а накрая се добавя „при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19“. 3. Алинеи 3 и 4 се изменят така: „(3) В производствата по този закон съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по ал. 1, т. 5, когато пострадалият и извършителят имат дете. (4) Съдът може да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между детето и родителя, извършител на домашно насилие, да се осъществява за срока по ал. 2 в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по този закон или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник.“ Параграф 7 – предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 8 относно чл. 6е. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 7. Предложение от народния представител Мустафа Карадайъ и група народни представители. Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в § 8 относно чл. 6е. Параграф 8. Вариант I. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя по Вариант I на § 8. Вариант II „§ 8. Създават се глави първа „а“, първа „б“, първа „в“ и първа „г“: „Глава първа „а“ Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие Чл. 6а. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, наричан по-нататък „Националният съвет“. (2) Националният съвет е специализиран постоянно действащ колективен и консултативен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие чрез координация, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и борба с домашното насилие. (3) Председател на Националния съвет е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. Заместник-председател на Националния съвет е министърът на правосъдието. (4) В състава на Националния съвет се включват министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на младежта и спорта, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България. (5) В заседанията на Националния съвет по покана от председателя могат да участват омбудсманът на Република България, народни представители, представители на органите на съдебната власт, представители на академичните среди, представители на юридически лица и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по превенция и защита от домашното насилие, ръководители на други държавни органи, представители на органи на местното самоуправление и местната администрация, на професионални и граждански организации, други длъжностни лица и експерти. (6) Административно-техническото, организационното, експертното и финансовото обслужване на Националния съвет се осъществява от администрацията на Министерския съвет. (7) Министерският съвет приема правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет. Чл. 6б. (1) Националният съвет: 1. определя приоритетите в политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие на пострадалите лица; 2. осъществява координация, мониторинг и оценка по отношение на изпълнението на политиките и мерките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие; 3. разработва и актуализира координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, и го представя за приемане от Министерския съвет, следи за ефективното му функциониране и дава указания и препоръки по прилагането му; 4. разработва национална програма за превенция и защита от домашното насилие въз основа на определените приоритетни дейности за финансиране и я внася за приемане от Министерския съвет, като прави предложения за актуализирането ѝ при необходимост; 5. изисква и получава информация от държавни органи, юридически лица и други, които имат отношение към превенцията и защитата от домашното насилие; 6. създава и поддържа национална информационна система и национален регистър за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, и списък на юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни; 7. обобщава и анализира резултатите от изпълнението на политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и предлага мерки за повишаване на тяхната ефективност; 8. публикува и разпространява статистическа информация във връзка с домашното насилие при спазване на изискванията на Закона за статистиката и Закона за защита на личните данни; 9. организира провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании по въпроси, свързани с домашното насилие; 10. разработва и актуализира проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и следи и отчита тяхното изпълнение; 11. дава становища и прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие; 12. разработва проекти на нормативни актове във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие и ги внася в Министерския съвет чрез председателя на Националния съвет; 13. одобрява методически документи и указания и участва съвместно с други представители на организации, институции и съдебни органи в разработването на документи, свързани с оценката на риска по този закон; 14. осъществява международно сътрудничество с международни организации и институции с дейност в сферата на превенцията и защитата от домашното насилие, като обменя информация и добри практики; 15. одобрява процедурите по подбор на дейностите, финансирани по реда на чл. 6е, ал. 6 за превенция на домашното насилие и специализираните услуги за защита от домашното насилие и осъществява контрол за изпълнението на условията по договора за финансиране; 16. одобрява програмите за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие; 17. поддържа и развива национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашното насилие или в риск, с единен хармонизиран телефонен номер; 18. извършва наблюдение и оценка на въздействието на мерките за превенция и защита от домашното насилие. (2) Председателят на Националния съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет. Глава първа „б“ Взаимодействие на Националния съвет с органи и организации Чл. 6в. (1) За осъществяване на дейността по превенция и защита от домашното насилие Националният съвет взаимодейства с органите на изпълнителната власт, органите на съдебната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които работят по превенцията и защитата от домашното насилие. (2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява чрез: 1. обмен на информация за идентифицираните случаи на насилие, оценката на риска, насочването към компетентните органи и/или организации, определянето на мерките за защита и подкрепа, молбите за защита от домашното насилие и по повод на изпълнението на мерките и/или 2. извършване на съвместни действия при превенцията и защитата от домашното насилие. Чл. 6г. (1) Взаимодействието за защита, помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие се осъществява при условията и по реда на координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие. (2) Координационният механизъм по ал. 1 урежда основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон. Взаимодействието се осъществява на следните етапи: 1. известяване и насочване: а) идентифициране на случаите на насилие; б) оценка на риска от гледна точка на живота и здравето на пострадалия с цел адекватно планиране на мерки за защита и за координиран отговор; в) насочване за ползване на специализирани услуги; 2. определяне на мерки за закрила: а) определяне на мерки за закрила при пряка и непосредствена опасност от домашно насилие; б) определяне на мерки за закрила при риск; 3. мерки за дългосрочна подкрепа след прекратяване на насилието – социално включване: а) психо-социално консултиране и психотерапевтична работа; б) развиване на умения за реализация на пазара на труда и за реализиране в социалната среда; в) социално консултиране, застъпничество и активна социална работа. Глава първа „в“ Национална информационна система Чл. 6д. (1) Националният съвет създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие и Национален регистър за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, наричан по-нататък „Национален регистър“. (2) Националният регистър е част от националната информационна система по ал. 1 и съдържа база данни за: 1. актовете на домашно насилие; 2. данни за пострадалите лица и извършителите и взаимоотношенията между тях; 3. вид насилие – физическо, психическо, сексуално, икономическо, ограничаване на права и други; 4. продължителност на насилието; 5. причинени вреди на пострадалото лице; 6. история на насилието; 7. подадени молби за издаване на заповед за защита, заповед за незабавна защита или искания на прокурора по реда на чл. 8, ал. 2; 8. наложените мерки по този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за закрила на детето и предоставените социални услуги по реда на Закона за социалните услуги по отношение на лица, пострадали от домашно насилие; 9. юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон; 10. информация за услугите, ползвани по реда на този закон. (3) Националният съвет осигурява регистрирането, съхраняването и поддържането в актуално състояние на данните по ал. 2. (4) Информацията, подлежаща на вписване в Националната информационна система, редът за събирането и предоставянето ѝ, организацията и функционирането на системата и нивото на достъп се определят с наредба, приета от Министерския съвет. (5) Органите на изпълнителната власт, съдебната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенцията и защитата от домашното насилие по реда на този закон, предоставят на Националния съвет информация за данните по ал. 2 по ред, определен в наредбата по ал. 4. (6) Длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи, от Агенцията за социално подпомагане, от Държавната агенция за закрила на детето и органите на съдебната власт имат право на достъп до данните в Националната информационна система. Глава първа „г“ Превенция и защита от домашното насилие Чл. 6е. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция на домашното насилие и специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск. (2) Органите на изпълнителната и съдебната власт и органите на местното самоуправление и местната администрация организират обучения на лицата, натоварени с дейности по този закон. (3) Органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които работят за превенция и защита на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, по реда на този закон разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите и услугите, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 6 и 8. (4) Министерският съвет приема тригодишна национална програма за превенция и защита от домашно насилие в срок до 31 март на съответната година. (5) Средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по националната програма по ал. 4 се определят на базата на средносрочни тригодишни финансови прогнози, изготвени от съответните органи на изпълнителната власт, имащи ангажименти към изпълнението на дейности от програмата. (6) Със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерския съвет се определят средства за финансиране на проекти на лицата по ал. 3, при условие че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на: 1. програми за превенция от домашно насилие, които се отнасят: а) до подготовка и провеждане на информационни, разяснителни и образователни кампании; б) до програми за работа с органите на съдебната власт и с органите на Министерството на вътрешните работи; в) до обучение на лицата, които извършват превенцията и защитата по закона; г) до мониторинг на прилагането на закона; 2. специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, които включват: а) национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск; б) социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица, жертви на насилие или свидетели, в консултативен център; в) социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица, жертви на насилие или свидетели, в подслон за пострадали от насилие. 3. специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие, които програми включват социални и психологически консултации. (7) Условията и редът за финансирането, отчитането и контролът по дейностите по превенция от домашно насилие по реда на този закон се определят в правилника за прилагане на закона. Чл. 6ж. (1) По реда на този закон на лице, пострадало от домашно насилие или в риск, се предоставят самостоятелно или като комплекс следните специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа от домашно насилие: 1. национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, с единен хармонизиран телефонен номер; 2. консултативен център за пострадали от домашно насилие; 3. осигуряване на подслон. (2) Специализираните услуги по ал. 1 се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и са безвъзмездни. Услугите се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на насилието. (3) Ползването на специализираната услуга по ал. 1 не изключва ползване и на други услуги. (4) Специализираната услуга по ал. 1, т. 3 следва да се осъществява във всички областни центрове, като за целта във всяка област се гарантира социалната услуга осигуряване на подслон за пострадали от домашно насилие. Чл. 6з. На лице, извършило домашно насилие, се предоставя специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Програмата може да бъде част от комплекс за специализирани услуги или да се предоставя самостоятелно. Чл. 6и. При ползване на специализирана услуга или програма по реда на този закон на лицата по чл. 6ж и чл. 6з се предоставя подходяща и навременна информация на разбираем за тях език. Чл. 6к. Условията, редът и минималните стандарти за предоставяне на специализираните услуги и програми за защита от домашното насилие по реда на този закон, както и финансирането им и контролът се уреждат в правилника за прилагане на този закон.“ Предложение от народния представител Десислава Атанасова и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Кристиан Вигенин, Мая Димитрова и Смиляна Нитова: „По § 8: 1. Вариант І отпада. 2. Във вариант І, в текста на чл. 6а: а) ал. 5 отпада; б) ал. 9 отпада. 3. Във вариант І, в текста на чл. 6е: а) в ал. 3 думите „т. 6, 8 и 9“ се заменят с „т. 6 и 8“; б) в ал. 6: - в т. 1, буква „г“ думите „информационни кампании, семинари и конференции“ се заменят с „информационни, разяснителни и образователни кампании“; - в т. 2: - в буква „б“ думите „или деца“ отпадат; - в буква „в“ думите „или деца“ отпадат, а думите „защитено жилище“ се заменят с „подслон за пострадали от насилие“; в) в ал. 7 думите „Процедурите по избор на юридически лица, които осъществяват превенция от домашно насилие по реда на този закон“ отпадат. 4. Във Вариант І, в текста на чл. 6ж: а) в ал. 1 т. 3 се изменя така: „3. осигуряване на подслон.“; б) създава се ал. 4: „(4) Специализираната услуга по ал. 1, т. 3 следва да се осъществява във всички областни центрове, като за целта във всяка област се гарантира социалната услуга осигуряване на подслон за пострадали от домашно насилие.“ Комисията не подкрепя предложението. Предложение от народния представител Божидар Божанов. Комисията подкрепя предложението. Предложение от народния представител Петър Петров: „В § 8 се правят следните изменения и допълнения: 1. В глава първа „в“ се създава нов чл. 6е: „Чл. 6е. (1) Министерството на вътрешните работи създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, и на лицата, осъдени за престъпления по Раздел VIII „Разврат“ от НК, извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица, наричан по-нататък „Национален регистър“, както и издаване на справки и удостоверения за вписаните обстоятелства. (2) Националният регистър е част от националната информационна система по ал. 1 и съдържа безсрочно електронна база актуални данни за следните обстоятелства, които подлежат на вписване в него: 1. актовете на сексуално посегателство срещу малолетни и непълнолетни, по които има постановени присъди; 2. данни за извършителите; 3. вид престъпление; 4. продължителност на извършването; 5. причинени противоправни последици и вреди; 6. история на извършените престъпления и на наложените за тях наказания и мерки, а също и за настъпила реабилитация; 7. база данни за чужди граждани, получили статут на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в България, които са осъдени в други държави за сексуални престъпления. (2) Министерството на вътрешните работи осигурява регистрирането, съхраняването и поддържането в актуално състояние на данните по ал. 1, като също така осигурява взаимодействието с чужди информационни системи за обмен на информация, касаеща случаите на педофилия и относно осъдените лица за престъпления по Раздел VIII „Разврат“ от НК, извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица. (3) Информацията, подлежаща на вписване в Националната информационна система, редът за събирането и предоставянето ѝ, организацията и функционирането на системата и нивото на достъп, както и начинът на взаимодействието ѝ с чужди информационни системи се определят с наредба, приета от министъра на вътрешните работи. (4) Органите на Министерството на вътрешните работи и съдебната власт предоставят на Националната информационна система информацията за данните по ал. 1 по ред, определен от наредбата по ал. 3. (5) Органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление и местната администрация, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, общинските комисии за детето, Народното събрание и органите на съдебната власт имат право на достъп, осигуряван от Министерството на вътрешните работи, до данните в Националната информационна система. Достъпът е безплатен. (6) Лицата, осъществяващи по занятие дейности с малолетни и непълнолетни, са задължени да извършват справки с подаване на писмено заявление в Националния регистър относно гореописаните обстоятелства по ал. 1 при сключването на трудови и граждански договори с работници и служители. Справките са безплатни. (7) Редът и условията за искането и за предоставянето на информация се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Получената информация може да бъде използвана само във връзка с и в кръга на дейността на нейния заявител, който няма право да я разгласява. (8) Не се вписват, нито се предоставят лични данни на пострадали лица, нито други обстоятелства, касаещи личността им, които биха могли да доведат до тяхното идентифициране, а обстоятелствата се вписват при спазване на ограниченията по чл. 11а и чл. 16 от Закона за закрила на детето. (9) При случаи на възобновено наказателно производство и последваща постановена оправдателна присъда предходно вписаните обстоятелства относно осъждането се заличават изцяло с обратна сила. 2. Досегашните чл. 6е – 6к стават съответно чл. 6ж – 6л.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за Вариант I и не го подкрепя за Вариант II, като предлага следната редакция на § 8: „§ 8. Създават се глава първа „а“ с чл. 6а и 6б, глава първа „б“ с чл. 6в и 6г, глава първа „в“ с чл. 6д и глава първа „г“ с чл. 6е – 6к: „Глава първа „а“ Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие Чл. 6а. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, наричан по нататък „Национален съвет“. (2) Националният съвет е специализиран постоянно действащ колективен и консултативен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие чрез координация, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие. (3) Председател на Националния съвет е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. Заместник-председател на Националния съвет е министърът на правосъдието. (4) В състава на Националния съвет се включват министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на младежта и спорта, представител на Върховния касационен съд, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България. (5) В състава на Националния съвет се включват представители на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие. Организациите, които представляват тези членове на съвета, и свързаните с тях лица не може да участват с проекти за финансиране по реда на чл. 6е, ал. 6. (6) В заседанията на Националния съвет по покана на председателя може да участват омбудсманът на Република България, народни представители, представители на органите на съдебната власт, представители на академичните среди, представители на юридически лица и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по превенция и защита от домашното насилие, ръководители на други държавни органи, представители на органи на местното самоуправление и местната администрация, на професионални и граждански организации, други длъжностни лица и експерти. (7) Административно-техническото, организационното, експертното и финансовото обслужване на Националния съвет се осъществява от администрацията на Министерския съвет. (8) Министерският съвет приема правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет. (9) Условията и редът за избор на юридическите лица с нестопанска цел по ал. 5 се определят в правилника по ал. 8. Чл. 6б. (1) Националният съвет: 1. определя приоритетите в политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие; 2. осъществява координация, мониторинг и оценка на изпълнението на политиките и мерките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие; 3. разработва и актуализира координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, и го представя за приемане от Министерския съвет, следи за ефективното му функциониране и дава указания и препоръки по прилагането му; 4. разработва национална програма за превенция и защита от домашното насилие въз основа на определените приоритетни дейности за финансиране и я внася за приемане от Министерския съвет, като прави предложения за актуализирането ѝ при необходимост; 5. изисква и получава информация от държавни органи, юридически лица и други, които имат отношение към превенцията и защитата от домашното насилие; 6. създава и поддържа национална информационна система за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, и списък на юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни; 7. обобщава и анализира резултатите от изпълнението на политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и предлага мерки за повишаване на тяхната ефективност; 8. публикува и разпространява статистическа информация във връзка с домашното насилие при спазване на изискванията на Закона за статистиката и Закона за защита на личните данни; 9. организира провеждането на информационни, разяснителни и обучителни кампании по въпроси, свързани с домашното насилие; 10. разработва и актуализира проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и следи и отчита тяхното изпълнение;“.

„11. дава становища и прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие; 12. разработва проекти на нормативни актове във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие и ги внася в Министерския съвет чрез председателя на Националния съвет; 13. одобрява методически указания и участва съвместно с други представители на организации, институции и съдебни органи в разработването на документи, свързани с оценката на риска по този закон; 14. осъществява международно сътрудничество с международни организации и институции с дейност в сферата на превенцията и защитата от домашното насилие, като обменя информация и добри практики; 15. одобрява процедурите по подбор на дейностите за превенция на домашното насилие и специализираните услуги за защита от домашното насилие, финансирани по реда на чл. 6е, ал. 6, и осъществява контрол за изпълнението на условията по договора за финансиране; 16. одобрява програмите за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие; 17. поддържа и развива национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие и в риск; 18. извършва наблюдение и оценка на въздействието на мерките за превенция и защита от домашното насилие. (2) Председателят на Националния съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет. Глава първа „б“ Взаимодействие на националния съвет с органи и организации Чл. 6в. (1) За осъществяване на дейностите по превенция и защита от домашното насилие Националният съвет взаимодейства с органите на изпълнителната власт, органите на съдебната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие. (2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява чрез: 1. обмен на информация за идентифицираните случаи на насилие, оценката на риска, насочването към компетентните органи и/или организации, определянето на мерките за защита и подкрепа, молбите за защита от домашно насилие и по повод на изпълнението на мерките; и /или 2. извършване на съвместни действия при превенцията и защитата от домашното насилие. Чл. 6г. (1) Взаимодействието за защита, помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие се осъществява при условията и по реда на координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие. (2) Координационният механизъм по ал. 1 урежда основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон. Взаимодействието се осъществява на следните етапи: 1. известяване и насочване: а) идентифициране на случаите на насилие; б) оценка на риска от гледна точка на живота и здравето на пострадалия с цел адекватно планиране на мерки за защита и за координиран отговор; в) насочване за ползване на специализирани услуги; 2. определяне на мерки за закрила при: а) пряка и непосредствена опасност от домашно насилие; б) риск; 3. мерки за дългосрочна подкрепа след прекратяване на насилието: а) психо-социално консултиране и психотерапевтична работа; б) развиване на умения за реализация на пазара на труда и за реализиране в социалната среда; в) социално консултиране, застъпничество и активна социална работа. Глава първа „в“ Национална информационна система Чл. 6д. (1) Националният съвет създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие, в която се съхраняват данни за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, наричана по-нататък „Национална информационна система“. (2) Националната информационна система съдържа данни за: 1. актовете на домашно насилие; 2. пострадалите лица, извършителите и взаимоотношенията между тях; 3. вида насилие – физическо, психическо, сексуално, икономическо, ограничаване на права и други; 4. продължителността на насилието; 5. причинените вреди на пострадалото лице; 6. историята на насилието; 7. подадените молби за издаване на заповед за защита, заповед за незабавна защита или искания на прокурора по реда на чл. 8, ал. 2; 8. наложените мерки по този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за закрила на детето и предоставените социални услуги по реда на Закона за социалните услуги по отношение на лица, пострадали от домашно насилие; 9. юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон; 10. ползваните услуги по реда на този закон. (3) Националният съвет осигурява регистрирането, съхраняването и поддържането в актуално състояние на данните по ал. 2. (4) Информацията, подлежаща на вписване в Националната информационна система, редът за събирането и предоставянето ѝ, организацията и функционирането на системата и нивото на достъп се определят с правилника за прилагане на закона. (5) Органите на изпълнителната власт, съдебната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, предоставят на Националния съвет необходимите данни по ал. 2 по ред, определен в правилника за прилагане на закона. (6) Длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето и органите на съдебната власт имат право на достъп до данните в Националната информационна система. (7) Личните данни в системата по ал. 1 се съхраняват за период от не повече от двадесет години. (8) За нуждите на системата по ал. 1 Националният съвет има право на достъп до данни за извършителите на домашно насилие в Единната информационна система за противодействие на престъпността по чл. 378 от Закона за съдебната власт по ред, определен с правилника за прилагане на този закон. Глава първа „г“ Програми за превенция и специализирани услуги за защита от домашното насилие Чл. 6е. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция на домашното насилие и специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие и в риск. (2) Органите на изпълнителната власт, Националният институт на правосъдието и органите на местното самоуправление и местната администрация организират обучения на лицата, които осъществяват дейности по този закон. (3) Органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, по реда на този закон разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите и услугите, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 6, 8 и 9. (4) Министерският съвет приема тригодишна национална програма за превенция и защита от домашното насилие в срок до 31 март на съответната година. (5) Средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по националната програма по ал. 4 се определят на базата на средносрочни тригодишни финансови прогнози, изготвени от съответните органи на изпълнителната власт, имащи ангажименти към изпълнението на дейности от програмата. (6) Със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерския съвет се определят средства за финансиране на проекти на лицата по ал. 3, при условие че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на: 1. програми за превенция на домашното насилие относно: а) работа с органите на съдебната власт; б) работа с органите на Министерството на вътрешните работи, включително обучение на полицаи и други служители на правоприлагащите органи за идентифициране на случаите на домашно насилие, по протоколи за реагиране и прилагане на съответното законодателство; програмата се приема от Министерството на вътрешните работи; в) обучение в учебните заведения за предотвратяване на домашното насилие и насърчаване на равнопоставеността и уважението между половете; програмата се приема от Министерството на образованието и науката; г) обучение на лицата, които извършват превенцията и защитата по закона; д) мониторинг на прилагането на закона; е) подготовка и провеждане на информационни кампании, семинари и конференции; 2. специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, които включват: а) национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск; б) социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в консултативен център; в) социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в защитено жилище; 3. специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие, които програми включват социални и психологически консултации. (7) Процедурите по избор на юридически лица, които осъществяват превенция на домашно насилие по реда на този закон, условията и редът за финансирането, отчитането и контролът на дейностите по превенция се определят в правилника за прилагане на закона при спазване на правилата за държавните помощи. Чл. 6ж. (1) По реда на този закон на лице, пострадало от домашно насилие или в риск, се предоставят самостоятелно или като комплекс следните специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа от домашно насилие: 1. национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, с единен хармонизиран телефонен номер; 2. консултативен център за пострадали от домашно насилие; 3. защитено жилище. (2) Специализираните услуги по ал. 1 се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и са безвъзмездни. Услугите се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на домашното насилие. (3) Ползването на специализираната услуга по ал. 1 не изключва ползване и на други услуги. Чл. 6з. На лице, извършило домашно насилие, се предоставя специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Програмата може да бъде част от комплекс за специализирани услуги или да се предоставя самостоятелно. Чл. 6и. При ползване на специализирана услуга или програма по реда на този закон на лицата по чл. 6ж и чл. 6з се предоставя подходяща и навременна информация на разбираем за тях език. Чл. 6к. Условията, редът и минималните стандарти за предоставяне на специализираните услуги и програми за защита от домашното насилие по реда на този закон, както и финансирането им и контролът се уреждат в правилника за прилагане на закона.“

А § 9?