Общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие

УКАЗ № 141

На основание чл. 98, т. 4 от Конституцията на Република България

ПОСТАНОВЯВАМ:

Да се обнародва в „Държавен вестник“ Законът за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие, приет от 49-ото Народно събрание на 21 юли 2023 г.

Издаден в София на 28 юли 2023 г.

Президент на Републиката: Румен Радев

Подпечатан с държавния печат.

Министър на правосъдието: Атанас Славов

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие

(обн., ДВ, бр. 27 от 2005 г.; изм., бр. 82 от 2006 г., бр. 102 от 2009 г., бр. 99 от 2010 г., бр. 50 от 2015 г. и бр. 24 и 101 от 2019 г.)

§ 1. В чл. 1 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Този закон урежда:

1. правата на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск;

2. мерките за защита от домашното насилие;

3. органите и механизмите за провеждане на държавната политика за превенция и защита от домашното насилие и взаимодействието между тях;

4. програмите за превенция и специализираните услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск;

5. производството за налагане на мерки за защита от домашното насилие;

6. мерките по прилагане на Регламент (ЕС) № 606/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (ОВ, L 181/4 от 29 юни 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 606/2013“.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Държавата провежда последователна политика в областта на домашното насилие чрез координиране, прилагане, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думата „отговорността“ се заменя с „мерките“, а думата „изключва“ се заменя с „изключват“.

§ 2. Създава се чл. 1а:

„Чл. 1a. Законът има за цел да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.“

§ 3. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 думата „емоционално“ и запетаята пред нея се заличават.

2. В ал. 2 думите „и емоционално“ се заличават.

3. Създава се ал. 3:

„(3) Актовете по ал. 1 и 2 може да се извършват чрез действие или бездействие.“

§ 4. В чл. 3 се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 8 думите „или приемен родител“ се заменят с „лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено“ и пред тях се поставя запетая.

2. Точка 9 се изменя така:

„9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;“.

3. Създава се т. 11:

„11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.“

§ 5. В чл. 4 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 2:

„(2) По искане на пострадалото лице държавните и общинските органи, лечебните заведения и юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие, са длъжни в срок до 24 часа да препратят до съответния районен съд молбата за образуване на производство по издаване на заповед за защита.“

2. Досегашните ал. 2 и 3 стават съответно ал. 3 и 4.

§ 6. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) в т. 3 след думите „условия и“ се добавя „за“;

б) създава се нова т. 4:

„4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;“

в) досегашната т. 4 става т. 5 и в нея след думите „условия и“ се добавя „за“;

г) досегашната т. 5 става т. 6 и в нея накрая се добавя „за преодоляване на агресията и справяне с гнева“;

д) досегашната т. 6 става т. 7 и в нея думата „програми“ се заменя със „специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми“;

е) създава се т. 8:

„8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.“

2. В ал. 2 думите „ал. 1, т. 2, 3 и 4“ се заменят с „ал. 1, т. 2 – 5“, а накрая се добавя „при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19“.

3. Алинеи 3 и 4 се изменят така:

„(3) В производствата по този закон съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по ал. 1, т. 5, когато пострадалият и извършителят имат дете.

(4) Съдът може да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между детето и родителя, извършител на домашно насилие, да се осъществява за срока по ал. 2 в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по този закон или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник.“

§ 7. Член 6 се отменя.

§ 8. Създават се глава първа „а“ с чл. 6а и 6б, глава първа „б“ с чл. 6в и 6г, глава първа „в“ с чл. 6д и глава първа „г“ с чл. 6е – 6к:

„Глава първа „а“

НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Чл. 6а. (1) Към Министерския съвет се създава Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие, наричан по-нататък „Националния съвет“.

(2) Националният съвет е специализиран постоянно действащ колективен и консултативен орган за осъществяване на държавната политика по превенция и защита от домашното насилие чрез координация, наблюдение и оценка на политиките и мерките за предотвратяване и защита от домашното насилие.

(3) Председател на Националния съвет е заместник министър-председател, определен от Министерския съвет. Заместник-председател на Националния съвет е министърът на правосъдието.

(4) В състава на Националния съвет се включват министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на младежта и спорта, представител на Върховния касационен съд, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България.

(5) В състава на Националния съвет се включват представители на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие. Организациите, които представляват тези членове на съвета, и свързаните с тях лица не може да участват с проекти за финансиране по реда на чл. 6е, ал. 6.

(6) В заседанията на Националния съвет по покана на председателя може да участват омбудсманът на Република България, народни представители, представители на органите на съдебната власт, представители на академичните среди, представители на юридически лица и международни организации с представителства в страната, които извършват дейност по превенция и защита от домашното насилие, ръководители на други държавни органи, представители на органи на местното самоуправление и местната администрация, на професионални и граждански организации, други длъжностни лица и експерти.

(7) Административно-техническото, организационното, експертното и финансовото обслужване на Националния съвет се осъществява от администрацията на Министерския съвет.

(8) Министерският съвет приема правилник за устройството, организацията и дейността на Националния съвет.

(9) Условията и редът за избор на юридическите лица с нестопанска цел по ал. 5 се определят в правилника по ал. 8.

Чл. 6б. (1) Националният съвет:

1. определя приоритетите в политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;

2. осъществява координация, мониторинг и оценка на изпълнението на политиките и мерките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;

3. разработва и актуализира координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, и го представя за приемане от Министерския съвет, следи за ефективното му функциониране и дава указания и препоръки по прилагането му;

4. разработва национална програма за превенция и защита от домашното насилие въз основа на определените приоритетни дейности за финансиране и я внася за приемане от Министерския съвет, като прави предложения за актуализирането й при необходимост;

5. изисква и получава информация от държавни органи, юридически лица и други, които имат отношение към превенцията и защитата от домашното насилие;

6. създава и поддържа национална информационна система за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, и списък на юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни;

7. обобщава и анализира резултатите от изпълнението на политиките в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и предлага мерки за повишаване на тяхната ефективност;

8. публикува и разпространява статистическа информация във връзка с домашното насилие при спазване на изискванията на Закона за статистиката и Закона за защита на личните данни;

9. организира провеждането на информационни, разяснителни и обучителни кампании по въпроси, свързани с домашното насилие;

10. разработва и актуализира проекти на стратегии, програми и планове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие и следи и отчита тяхното изпълнение;

11. дава становища и прави предложения за изменение на действащи и за приемане на нови нормативни актове в областта на превенцията и защитата от домашното насилие;

12. разработва проекти на нормативни актове във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие и ги внася в Министерския съвет чрез председателя на Националния съвет;

13. одобрява методически указания и участва съвместно с други представители на организации, институции и съдебни органи в разработването на документи, свързани с оценката на риска по този закон;

14. осъществява международно сътрудничество с международни организации и институции с дейност в сферата на превенцията и защитата от домашното насилие, като обменя информация и добри практики;

15. одобрява процедурите по подбор на дейностите за превенция на домашното насилие и специализираните услуги за защита от домашното насилие, финансирани по реда на чл. 6е, ал. 6, и осъществява контрол за изпълнението на условията по договора за финансиране;

16. одобрява програмите за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с превенцията и защитата от домашното насилие;

17. поддържа и развива национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие и в риск;

18. извършва наблюдение и оценка на въздействието на мерките за превенция и защита от домашното насилие.

(2) Председателят на Националния съвет представя ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет.

Глава първа „б“

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ С ОРГАНИ И ОРГАНИЗАЦИИ

Чл. 6в. (1) За осъществяване на дейностите по превенция и защита от домашното насилие Националният съвет взаимодейства с органите на изпълнителната власт, органите на съдебната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие.

(2) Взаимодействието по ал. 1 се осъществява чрез:

1. обмен на информация за идентифицираните случаи на насилие, оценката на риска, насочването към компетентните органи и/или организации, определянето на мерките за защита и подкрепа, молбите за защита от домашно насилие и по повод на изпълнението на мерките и/или

2. извършване на съвместни действия при превенцията и защитата от домашното насилие.

Чл. 6г. (1) Взаимодействието за защита, помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие се осъществява при условията и по реда на координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие.

(2) Координационният механизъм по ал. 1 урежда основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон. Взаимодействието се осъществява на следните етапи:

1. известяване и насочване:

а) идентифициране на случаите на насилие;

б) оценка на риска от гледна точка на живота и здравето на пострадалия с цел адекватно планиране на мерки за защита и за координиран отговор;

в) насочване за ползване на специализирани услуги;

2. определяне на мерки за закрила при:

а) пряка и непосредствена опасност от домашно насилие;

б) риск;

3. мерки за дългосрочна подкрепа след прекратяване на насилието:

а) психо-социално консултиране и психотерапевтична работа;

б) развиване на умения за реализация на пазара на труда и за реализиране в социалната среда;

в) социално консултиране, застъпничество и активна социална работа.

Глава първа „в“

НАЦИОНАЛНА ИНФОРМАЦИОННА СИСТЕМА

Чл. 6д. (1) Националният съвет създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от домашното насилие, в която се съхраняват данни за случаите на домашно насилие, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа, наричана по-нататък „Национална информационна система“.

(2) Националната информационна система съдържа данни за:

1. актовете на домашно насилие;

2. пострадалите лица, извършителите и взаимоотношенията между тях;

3. вида насилие – физическо, психическо, сексуално, икономическо, ограничаване на права и други;

4. продължителността на насилието;

5. причинените вреди на пострадалото лице;

6. историята на насилието;

7. подадените молби за издаване на заповед за защита, заповед за незабавна защита или искания на прокурора по реда на чл. 8, ал. 2;

8. наложените мерки по този закон, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за закрила на детето и предоставените социални услуги по реда на Закона за социалните услуги по отношение на лица, пострадали от домашно насилие;

9. юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон;

10. ползваните услуги по реда на този закон.

(3) Националният съвет осигурява регистрирането, съхраняването и поддържането в актуално състояние на данните по ал. 2.

(4) Информацията, подлежаща на вписване в Националната информационна система, редът за събирането и предоставянето й, организацията и функционирането на системата и нивото на достъп се определят с правилника за прилагане на закона.

(5) Органите на изпълнителната власт, съдебната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, предоставят на Националния съвет необходимите данни по ал. 2 по ред, определен в правилника за прилагане на закона.

(6) Длъжностните лица от Министерството на вътрешните работи, Агенцията за социално подпомагане, Държавната агенция за закрила на детето и органите на съдебната власт имат право на достъп до данните в Националната информационна система.

(7) Личните данни в системата по ал. 1 се съхраняват за период от не повече от двадесет години.

(8) За нуждите на системата по ал. 1 Националният съвет има право на достъп до данни за извършителите на домашно насилие в Единната информационна система за противодействие на престъпността по чл. 378 от Закона за съдебната власт по ред, определен с правилника за прилагане на този закон.

Глава първа „г“

ПРОГРАМИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ И СПЕЦИАЛИЗИРАНИ УСЛУГИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ

Чл. 6е. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция на домашното насилие и специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие и в риск.

(2) Органите на изпълнителната власт, Националният институт на правосъдието и органите на местното самоуправление и местната администрация организират обучения на лицата, които осъществяват дейности по този закон.

(3) Органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, по реда на този закон разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите и услугите, предвидени в чл. 5, ал. 1, т. 6 – 8.

(4) Министерският съвет приема тригодишна национална програма за превенция и защита от домашното насилие в срок до 31 март на съответната година.

(5) Средствата за финансиране на изпълнението на задълженията по националната програма по ал. 4 се определят на базата на средносрочни тригодишни финансови прогнози, изготвени от съответните органи на изпълнителната власт, имащи ангажименти към изпълнението на дейности от програмата.

(6) Със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерския съвет се определят средства за финансиране на проекти на лицата по ал. 3, при условие че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на:

1. програми за превенция на домашното насилие относно:

а) работа с органите на съдебната власт;

б) работа с органите на Министерството на вътрешните работи, включително обучение на полицаи и други служители на правоприлагащите органи за идентифициране на случаите на домашно насилие, по протоколи за реагиране и прилагане на съответното законодателство; програмата се приема от Министерството на вътрешните работи;

в) обучение в учебните заведения за предотвратяване на домашното насилие и насърчаване на равнопоставеността и уважението между половете; програмата се приема от Министерството на образованието и науката;

г) обучение на лицата, които извършват превенцията и защитата по закона;

д) мониторинг на прилагането на закона;

е) подготовка и провеждане на информационни кампании, семинари и конференции;

2. специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, които включват:

а) национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск;

б) социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в консултативен център;

в) социално, психологическо и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в защитено жилище;

3. специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие, които включват социално и психологическо консултиране.

(7) Процедурите по избор на юридически лица, които осъществяват превенция на домашното насилие по реда на този закон, условията и редът за финансирането, отчитането и контролът на дейностите по превенция се определят с правилника за прилагане на закона при спазване на правилата за държавните помощи.

Чл. 6ж. (1) На лице, пострадало от домашно насилие, се предоставят самостоятелно или като комплекс следните специализирани услуги:

1. национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск;

2. консултативен център за лица, пострадали от домашно насилие;

3. защитено жилище.

(2) Специализираните услуги по ал. 1 се предоставят съобразно желанието и личния избор на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск, и са безвъзмездни. Услугите се предоставят независимо дали пострадалите са изразили съгласие да сътрудничат за разкриване на извършителя на домашното насилие.

(3) Ползването на специализирана услуга по ал. 1 не изключва ползване и на други услуги.

Чл. 6з. На лице, извършило домашно насилие, се предоставя специализирана програма за преодоляване на агресията и справяне с гнева. Програмата може да бъде част от комплекс за специализирани услуги или да се предоставя самостоятелно.

Чл. 6и. При ползване на специализирана услуга или програма по реда на този закон на лицата по чл. 6ж и 6з се предоставя подходяща и навременна информация на разбираем за тях език.

Чл. 6к. Условията, редът и минималните стандарти за предоставяне на специализираните услуги и програми за защита от домашното насилие по реда на този закон, както и финансирането им и контролът се уреждат с правилника за прилагане на закона.“

§ 9. В чл. 7 думите „по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице“ се заменят с „в района на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата“.

§ 10. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:

1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея:

а) в текста преди т. 1 думата „заповедта“ се заменя със „заповед за защита“;

б) в т. 1 след думата „под“ се добавя „пълно или“;

в) в т. 3 накрая се добавя „лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено“;

г) точка 4 се изменя така:

„4. директора на дирекция „Социално подпомагане“, когато пострадалото лице:

а) е малолетно или непълнолетно;

б) се намира в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или е поставено под запрещение.“

2. Създават се ал. 2 и 3:

„(2) Когато пострадалото лице не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, производството може да се образува и по искане на прокурора.

(3) Когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост, съдът може да вземе решение за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ.“

§ 11. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1:

а) точка 1 се изменя така:

„1. имената, единния граждански номер или друг идентификационен номер и дата на раждане на молителя; в случаите, в които лицето пребивава краткосрочно на територията на страната – и адрес, на който да бъде призован; по искане на молителя призоваването му може да се извърши чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма;“

б) точка 2 се изменя така:

„2. имената и адрес, на който извършителят може да бъде призован, както и номера на телефона;“.

2. В ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 4“ се заменят с „чл. 8, ал. 1, т. 2 – 4 и ал. 2“.

3. В ал. 3 думите „чл. 8, т. 1“ се заменят с „чл. 8, ал. 1, т. 1“, а думите „се прилага“ се заменят с „може да се приложи“.

4. Алинея 4 се изменя така:

„(4) Съдът служебно изисква за страните справки за съдимост и за наложени мерки по този закон и удостоверения дали се водят на психиатричен отчет.“

5. Създават се ал. 5 и 6:

„(5) Съдът извършва и справка за семейната и/или родствената връзка между страните.

(6) Съдът може да изисква служебно и други справки за целите на производството.“

§ 12. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) Молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца.“

2. Създава се нова ал. 2:

„(2) Срокът по ал. 1 не се смята за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на Министерството на вътрешните работи.“

3. Досегашната ал. 2 става ал. 3.

§ 13. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 след думите „чл. 8“ се добавя „ал. 1“.

2. В ал. 3 думите „поставени под запрещение, или лица с увреждания“ се заменят с „които са в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или са поставени под запрещение“.

§ 14. В глава втора, раздел І се създава чл. 11а:

„Чл. 11а. Когато производството се образува по искане на прокурора, се прилагат чл. 9 – 11.“

§ 15. В чл. 12, ал. 2 думите „чл. 8, т. 2 и 4“ се заменят с „чл. 8, ал. 1, т. 2 – 4 и ал. 2“.

§ 16. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „като съдът събира доказателства и по своя инициатива“.

2. В ал. 2:

а) в т. 1 след думата „докладите“ се добавя „оценката на риска“, а след думите „дирекциите „Социално подпомагане“ се добавя „от Министерството на вътрешните работи“;

б) точка 2 се изменя така:

„2. документите, издадени от доставчици на специализирани услуги за защита от домашното насилие.“

3. В ал. 3 след думата „доказателства“ се добавя „за конкретни факти и обстоятелства“.

§ 17. В чл. 14, ал. 1 след думите „другите държавни органи“ се поставя запетая и се добавя „както и лицата, посочени в чл. 13, ал. 2, т. 1 и 2“ и се поставя запетая.

§ 18. Член 15 се изменя така:

„Чл. 15. (1) В заседанието за разглеждане на молбата съдът не приканва страните към спогодба и не ги напътва към медиация.

(2) При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на насилие, извършени преди срока по чл. 10, ал. 1, ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5, ал. 1.

(3) Ако до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство ответникът извърши нов акт на домашно насилие спрямо молителя, последният може да подаде допълнителна молба за защита, която съдът разглежда в рамките на образуваното производство.

(4) Съдът извършва оценка на риска по методика, определена в правилника за прилагане на закона.

(5) Когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от общ характер, съдът изпраща преписи от материалите, съдържащи тези данни, до съответната прокуратура.

(6) Наличието на постановено решение, с което е издадена заповед за защита, не е пречка молителят да подаде срещу същия ответник нова молба за защита в случаите, в които ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо същия молител след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство.

(7) Съдът се произнася с решение в открито заседание. При фактическа и правна сложност съдът може да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.

(8) При уважаване на молбата съдът издава заповед за защита, която има действие за срока по чл. 5, ал. 2.

(9) В случаите на висящ съдебен спор между родителите относно упражняване на родителските права, определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения, препис от заповедта за незабавна защита и/или заповедта за защита, съдържаща мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5, се изпраща на съответния съд, който в едноседмичен срок от постъпване на преписа на заповедта се произнася с определение относно необходимостта от служебно постановяване на привременни мерки или изменение на вече определени привременни мерки в рамките на висящия спор.

(10) Издадената заповед за защита по ал. 8 или заповедта за незабавна защита по чл. 18 и 19 се прилага с приоритет пред постановени привременни мерки или решения в спорове за родителски права.“

§ 19. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 думите „чл. 21, ал. 3“ се заменят с „чл. 21, ал. 4 и 5“.

2. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5, решението и заповедта се връчват на страните, като копие от тях се изпраща и на районните управления на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и на установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.“

3. Създава се ал. 4:

„(4) В случаите по чл. 8, ал. 1, т. 4 и ал. 2 решението и заповедта се връчват и на дирекция „Социално подпомагане“ с указание за проследяване на случая за срок, не по-кратък от една година.“

§ 20. В чл. 17, ал. 1, изречение първо думите „връчването му“ се заменят с „постановяването му в открито заседание или от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено“.

§ 21. В чл. 18 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 1 се създава изречение второ: „Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните. Копие от заповедта се изпраща служебно, включително по факс или електронна поща, до районните управления на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и на установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.“

3. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, и при налагане на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 6 – 8 съдът уведомява директора на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес и на установения в хода на производството адрес на извършителя, както и на посочения от пострадалото лице адрес.“

4. В ал. 5 думите „чл. 8, т. 2 и 4“ се заменят с „чл. 8, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и ал. 2“.

§ 22. Член 19 се изменя така:

„Чл. 19. (1) Заповед за незабавна защита се издава, изменя или отменя по искане на молителя/пострадалото лице или служебно от съответния районен или окръжен съд, пред който делото е висящо, при всяко положение на делото, независимо от предходно постановен отказ или отмяна на издадена заповед за незабавна защита.

(2) Заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита.

(3) При прекратяване на производството по делото издадената заповед за незабавна защита се обезсилва и влязлото в сила определение се изпраща на районните управления на Министерството на вътрешните работи и на дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес и по установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.“

§ 23. В чл. 21 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 1 се изменя така:

„(1) При наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 5 полицейските органи следят за изпълнението на заповедта.“

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 2, извършителят се отстранява от съвместно обитаваното жилище със съдействието на полицейските органи от районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението на жилището.“

3. Създава се нова ал. 3:

„(3) При наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 6 юридическите лица, които изпълняват програмите, следят за изпълнение на заповедта.“

4. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:

„(4) В случаите по ал. 1 при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.“

5. Създава се ал. 5:

„(5) При неизпълнение на наложената мярка по чл. 5, ал. 1, т. 6 юридическите лица, които изпълняват програмите, незабавно уведомяват прокуратурата.“

§ 24. В чл. 22 думите „наложените глоби и“ се заличават.

§ 25. В чл. 23 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „окръжния съд по постоянния или настоящия си адрес, а ако няма такъв в Република България – от Софийския градски съд“.

§ 26. В чл. 24 се правят следните изменения:

1. В ал. 1, изречение първо думите „на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела (OB, L 181/4 от 29 септември 2013 г.), наричан по-нататък „Регламент (ЕС) № 606/2013“ се заличават.

2. В ал. 3 думата „Софийския“ се заменя със „съответния“.

§ 27. В чл. 25 думите „Софийския градски съд“ се заменят с „компетентния съд по чл. 23“.

§ 28. След чл. 27 се създава подразделение „Допълнителна разпоредба“ с нов § 1:

„ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1.По смисъла на този закон:

1. „Национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, с единен хармонизиран телефонен номер“ е безплатна телефонна линия с национално покритие и единен хармонизиран телефонен номер за сигнализиране относно случаи на домашно насилие, информиране, консултиране, насочване на пострадали от домашно насилие лица или лица в риск, при спазване на поверителност и анонимност за лицата. Телефонната линия е достъпна денонощно, седем дни в седмицата, през всички дни на годината.

2. „Консултативен център за пострадали от домашно насилие“ е самостоятелна услуга или комплекс от интердисциплинарни специализирани услуги за пълнолетни лица и/или деца, пострадали от домашно насилие, с които се предоставя психологическа, социална и правна помощ и които са насочени към осигуряване на подкрепа за пострадалите едновременно с ползването или след ползването на други специализирани услуги.

3. „Защитено жилище“ е специализирана услуга за защита на пълнолетни лица и техните деца, пострадали от домашно насилие, която се състои във временно настаняване в безопасна среда.

4. „Свързани лица“ по смисъла на чл. 6а, ал. 5 са:

а) лицата, в чийто управителен орган участва едно и също юридическо или физическо лице;

б) лицата, в чийто върховен орган участва едно и също юридическо или физическо лице, което може да наложи или да възпрепятства вземането на решения;

в) лицата, едното от които е член на Националния съвет и чийто представител в Националния съвет се намира в йерархична зависимост от другото по силата на трудово правоотношение;

г) лицата, едното от които е член на Националния съвет и е получило възнаграждение от другото по силата на гражданско правоотношение в общ размер над 10 000 лв. през последните дванадесет месеца от датата на избора му за член на Националния съвет;

д) лицата, едното от които е член на Националния съвет и е получило дарение и/или грантово финансиране от другото в общ размер над 10 000 лв. през последните дванадесет месеца от датата на избора му за член на Националния съвет;

е) лицата, едното от които упражнява контрол спрямо другото;

ж) лицата, чиято дейност се контролира от трето лице или от негово дъщерно юридическо лице.

5. „Контрол“ по смисъла на букви е) и ж) от т. 4 е налице, когато контролиращият:

а) притежава пряко или косвено или по силата на споразумение с друго лице повече от половината от гласовете във върховния орган на друго лице, или

б) има възможност да определя пряко или непряко повече от половината от членовете на управителния или върховния орган на друго лице, или

в) може по друг начин да упражнява решаващо влияние върху вземането на решения във връзка с дейността на юридическото лице.“

§ 29. В заключителните разпоредби досегашният § 1 става § 1а.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 30. Производствата по молби, искания и жалби, постъпили до влизането в сила на този закон, се разглеждат по досегашния ред.

§ 31. (1) В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Министерският съвет определя председател на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие и приема правилника по чл. 6а, ал. 8.

(2) В тримесечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ юридическите лица, които предлагат програми за превенция и защита от домашното насилие по реда на този закон, представят на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие актуализирани списъци на услугите и програмите, които предоставят.

(3) В 6-месечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Министерският съвет привежда в съответствие с него Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие (обн., ДВ, бр. 45 от 2010 г.; изм. и доп., бр. 47 от 2012 г., бр. 50 и 60 от 2014 г.; Решение № 9744 на Върховния административен съд от 2014 г. – бр. 100 от 2014 г.).

(4) В 12-месечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Националният съвет изгражда Националната информационна система по чл. 6д.

§ 32. В Закона за правната помощ (обн., ДВ, бр. 79 от 2005 г.; изм., бр. 105 от 2005 г., бр. 17 и 30 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 32, 97 и 99 от 2010 г., бр. 9, 82 и 99 от 2011 г., бр. 82 от 2012 г., бр. 15 и 28 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 13 и 63 от 2017 г., бр. 7, 56, 77 и 92 от 2018 г., бр. 24 и 101 от 2019 г., бр. 102 от 2022 г. и бр. 11 от 2023 г.) в чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:

1. Създава се нова ал. 4:

„(4) В производствата по Закона за защита от домашното насилие съдът допуска правна помощ, като съобразява евентуално състояние на зависимост на жертвата от извършителя, водещо до невъзможност да използва притежаваното имущество, както и други обстоятелства, препятстващи ефективната правна защита.“

2. Досегашната ал. 4 става ал. 5.

§ 33. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г., бр. 15, 68 и 84 от 2013 г., бр. 79 от 2015 г., бр. 8 от 2016 г., бр. 85 и 103 от 2017 г., бр. 17, 77 и 102 от 2018 г., бр. 17, 24, 58 и 101 от 2019 г., бр. 71 и 99 от 2020 г. и бр. 62 от 2022 г.) се създава нов чл. 43а:

„Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия

Чл. 43а. (1) Министерството на вътрешните работи създава и поддържа Национална информационна система за превенция и защита от педофилия и Национален регистър за случаите на педофилия, осъществени на територията на страната, или по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа и на лицата, осъдени за престъпления по раздел VIII „Разврат“ от Наказателния кодекс, извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица, наричан по-нататък „Национален регистър“, както и издаване на справки и удостоверения за вписаните обстоятелства.

(2) Националният регистър е част от националната информационна система по ал. 1 и съдържа безсрочно електронна база актуални данни за следните обстоятелства, които подлежат на вписване в него:

1. актовете на сексуално посегателство срещу малолетни и непълнолетни, по които има постановени присъди;

2. данни за извършителите;

3. вид престъпление;

4. продължителност на извършването;

5. причинени противоправни последици и вреди;

6. история на извършените престъпления и на наложените за тях наказания и мерки, а също и за настъпила реабилитация;

7. база данни за чужди граждани, получили статут на продължително, постоянно или дългосрочно пребиваване в България, които са осъдени в други държави за сексуални престъпления.

(3) Министерството на вътрешните работи осигурява регистрирането, съхраняването и поддържането в актуално състояние на данните по ал. 1, като също така осигурява взаимодействието с чужди информационни системи за обмен на информация, касаеща случаите на педофилия и относно осъдените лица за престъпления по раздел VIII „Разврат“ от Наказателния кодекс, извършени спрямо малолетни и непълнолетни лица.

(4) Информацията, подлежаща на вписване в Националната информационна система, редът за събирането и предоставянето й, организацията и функционирането на системата и нивото на достъп, както и начинът на взаимодействието й с чужди информационни системи се определят с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи.

(5) Органите на Министерството на вътрешните работи и съдебната власт предоставят на Националната информационна система информацията за данните по ал. 1 по ред, определен с наредбата по ал. 4.

(6) Органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление и местната администрация, Държавната агенция за закрила на детето, Агенцията за социално подпомагане, общинските комисии за детето, Народното събрание и органите на съдебната власт имат право на достъп, осигуряван от Министерството на вътрешните работи до данните в Националната информационна система. Достъпът е безплатен.

(7) Лицата, осъществяващи по занятие дейности с малолетни и непълнолетни, са задължени да извършват справки с подаване на писмено заявление в Националния регистър относно гореописаните обстоятелства по ал. 1 при сключването на трудови и граждански договори с работници и служители. Справките са безплатни. Наличието на такова обстоятелство е основание за отказ от сключване на трудов или граждански договор.

(8) Задължените лица по ал. 7, както и условията и редът за искането и за предоставянето на информация се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Получената информация може да бъде използвана само във връзка със и в кръга на дейността на нейния заявител, който няма право да я разгласява.

(9) Не се вписват, нито се предоставят лични данни на пострадали лица, нито други обстоятелства, касаещи личността им, които биха могли да доведат до тяхното идентифициране, а обстоятелствата се вписват при спазване на ограниченията по чл. 11а и 16.

(10) При случаи на възобновено наказателно производство и последваща постановена оправдателна присъда, предходно вписаните обстоятелства относно осъждането се заличават изцяло с обратна сила.“

§ 34. В 12-месечен срок от обнародването на този закон в „Държавен вестник“ Министерството на вътрешните работи изгражда Националната информационна система за превенция и защита от педофилия и регистъра по чл. 43а от Закона за закрила на детето.

§ 35. Законът влиза в сила от 1 януари 2024 г., с изключение на:

1. параграф 8 относно чл. 6а и 6б, § 12 и 32, които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в „Държавен вестник“;

2. параграф 8 относно чл. 6д, който влиза в сила 12 месеца след обнародването на този закон в „Държавен вестник“.

Законът е приет от 49-ото Народно събрание на 21 юли 2023 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Председател на Народното събрание: Росен Желязков

5833