КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1798 думи
Господин Председател, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим това предложение. Причините за него са много. Аз ще започна с най-скорошната от вчера, от онзи ден, от завчера. Имаме включени българи в един списък за ликвидиране на врагове на украинската държава – списъкът на интернет страницата на „Миротворец“.
Когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ поставихме този въпрос, последва пълно мълчание, все едно че нищо не се е случило. Нормално е украинците да заплашват със смърт български граждани.
На следващия ден обаче се оказа, че в списъка на „Миротворец“ влиза и заместник-председател на Народното събрание, пак никаква реакция. Имаме бивш президент също така, пак никаква реакция, но най-интересното е, че заместник-председателите на Народното събрание се охраняват от НСО, защото те са част от ръководството на държавата, обаче в този случай никой не му се е обадил, а същевременно ние днес получаваме предложение от страна на представители на фашизмократичната общност да дарим поредната порция оръжие за Украйна. Оръжие, с което ще бъдат убивани и българи, между другото, защото тук е моментът да кажа, че Украйна не ни е приятелска държава, макар че ни е братска.
Това е съвременен парадокс, който далеч не е прецедентен, тъй като, за съжаление, има и други държави, които са ни братски, и същевременно водят вражеска политика спрямо нас – просто такава е съвременната конюнктура. Ние винаги трябва да правим разграничение между държавите и правителствата, от една страна, и техните народи, от друга. Нещо, което тук не се случва, но то е въпрос на емоционална интелигентност и на геополитическа култура, каквато липсва в около 85% от представителите на българските избиратели тук.
Говори се за това, че Украйна била приятелска държава. Не, тя не е приятелска държава, а Украйна е терористична държава, защото всяка една държава, която поддържа списъци за убиване на мирни граждани, е терористична държава. Ние не би трябвало да ѝ даваме оръжие, а би трябвало да ѝ наложим санкции, само че това не се случва. До ден днешен никой не е извикал украинския посланик на разговор – нито от лицето Денков, което в момента изпълнява длъжността марионетен министър-председател на България, на марионетния кукловоден режим, нито, който и да било друг, защото в списъка влизат освен заместник-председател на Народното събрание и много други обществени фигури в България. Влизат доценти, професори, журналисти – малкото останали независими журналисти, между другото. Така че това няма как да бъде допуснато.
На следващо място. В Украйна случаите на насила мобилизирани българи са хиляди. Имаме страшно много оплаквания в тази посока. Ние се сблъскахме с един много интересен феномен, когато споделим за такива случаи, веднага още в рамките на същата седмица, имам предвид, като споделим в съответните институции в България, които би трябвало да защитават интересите на българските граждани и на нашите сънародници в Украйна, в рамките на същата седмица се случва така, че те са посещавани от Службата за безопасност на Украйна и започва репресия, побоища, натиск, заплахи за убийство, което означава едно много просто нещо.
Когато тук в България се постави въпрос за правата на конкретни българи в Украйна, тези конкретни българи в рамките само на няколко дни, биват подлагани на тормоз от страна на украинското Гестапо – Службата за безопасност на Украйна (СБУ), което означава едно много простичко нещо – в Народното събрание и в институциите на властта, аз не знам даже дали да ги нарека точно украински агенти, или са американски агенти, които по съвместителство свеждат информация на украинците. Това е факт и това е позорен факт, защото има и хора в парламента, които това нещо го правят.
На фона на всичкото това, на фона на изключително репресивния режим, който в момента е упражняван от страна на Киевската хунта срещу българите в Украйна, похвално. Похвално, за един украински патриот, но не и за един български. Няма как да е похвално, за който и да било българин.
Това решение в момента е позорно, то е предателско и да не говорим, че съкращава и без това мижавия ни отбранителен потенциал, ама били стари, ама били не знам си какви – ами като са стари и лоши, защо ги даваме тогава? Тук човекът, който прочете като становище на вносител, един свой статус във Фейсбук обясняваше, че били на толкова години – ама, какво значение има тогава да ги даваме, дайте да ги подаряваме, нека да си останат в България, като са толкова стари.
Приказките за това, че видите ли, българското оръжие било старо и негодно, са много, много вредни по отношение на изцяло охранителната политика на България, защото се получава така, че в един момент на практика ние сме тези, които обясняваме как нямаме собствена армия. Ние, българската държава, българският парламент, българското правителство вместо да обясняваме колко ни е силна армията или поне да обясняваме как ще я въоръжаваме, ние обясняваме как нямаме никакъв потенциал.
Това е на практика потвърждение на приказката – „Ела, вълчо, изяж ме!“ Не, всъщност няма да стане така, защото, видите ли, нас ни пази НАТО. Тук забравяме отново едно много важно нещо, че за да влезем в НАТО, ние бяхме принудени да се разоръжим. Ние тогава унищожихме цели родове войски – унищожихме ракетните войски, остана ни един музеен комплекс, който е в Националния исторически музей, унищожихме подводния си флот, последната подводница и тя стана музей.
Тук преди малко имаше едно много интересно предложение – да бъдат дарени включително и черешовите топчета от музеите. Музеите са пълни, между другото, с кремъклийки, със саби, с мечове и това да дадем, защото очевидно е, че върви процес на разоръжаване на България, на унищожаване на отбранителния ни потенциал, разбира се, през цялото това време се обяснява, че някой на нас ще ни даде нещо насреща – никой нищо няма да ни даде.
България има само два съюзника, ако трябва да перифразирам думите на един монарх от миналото – това са Българската армия и Българската флота, каквото е останало от тях, разбира се, и на тях трябва да разчитаме. Точно в момента те се унищожават, и то се унищожават с последователни стъпки, ние не знаем следващото нещо, което украинските народни представители тук в парламента, от формацията ПП-ДБ ще предложат. Разбира се, може би последното нещо е изпращането на жива сила вече. Логично е, че и това ще стане, тъй като украинската армия губи военните действия в Украйна и най-вероятно ще се наложи да отидем да помогнем на хора, които не само, че не са ни съюзници, а и освен всичко друго, избиват нашите сънародници в Украйна.
Това, както е добре известно, няма да се случи, освен ако американците, които управляват държавата, не решат да приложат на практика украинския модел тук в България, което означава – режисирани сблъсъци, гражданска война, забрана на опозиционните партии, разстрелване на опозиционни депутати и всъщност фашизмът в България през 20-те и 30-те години на миналия век ще бъде пренесен сега тук, както, между другото, стана и в Украйна.
Преди 10 години, когато говорих с мои приятели от украинските академични среди, тъй като съм специализирал в университета в Лвов, Западна Украйна, че е възможно да се случи нещо подобно, те се смееха и казваха, че това няма никога да се допусне. Ние може да сме разделени, но никога няма да започнем да се избиваме един други – е, точно така стана.
Тези хора в момента са емигранти в собствената си държава, защото дори и опозиционното поведение в момента там е преследвано.
При предния дебат, който беше тук, за оръжието за Украйна, народният представител от ВЪЗРАЖДАНЕ – Ивелин Първанов, зададе един простичък въпрос – къде е опозицията в Украйна, защо няма опозиция там? Отговор не последва от страна на украинските народни представители тук, но аз ще го кажа, просто тази опозиция беше избита, изчезна безследно. Те избиха собствения си преговарящ екип, който миналата година в края на месец февруари, началото на март отиде да преговаря с руснаците в Цариград.
Какво да говорим за опозиционните народни представители, опозиционните общински съветници дори. Всичко беше избито. На тези главорези в момента ние ще даваме оръжие, защото се борели за свободата. Да Ви кажа ли какво пише във възванието, с което Хитлер вкарва своята армия в границите на Съветския съюз и започна операция „Барбароса“ – отиваме да донесем свобода на Източна Европа.
Въобще фашистите винаги са се вълнували от свободата – ма, изключително винаги са се вълнували. За тях свободата е нещо много, много ценно. Да Ви кажа ли какво пише по българските вестници тогава? Отворете „Заря“, отворете „Зора“, отворете „Утро“ от 1941 г., 1942 г., има възхитителни репортажи, „Армиите на обединена Европа маршируват към Москва“ – затварям кавичките, край на цитата. Обединена Европа не за първи път се опитва да стигне до Източна Европа и да я освободи. Винаги това се е случвало с катастрофа и винаги ние сме били от страната на катастрофиралите. Не за първи път предупреждаваме, че в страната ни има надигащ се фашизъм, има реставрация на фашизма.
Само преди няколко дни в кино „Влайкова“ имаше сблъсък на неофашисти с тениски, на които пише „Демокрация“, между другото, срещу хора, които искат да се сложи паметник на убити деца в периода 1923 – 1944 г. И фашистите, носейки тениски „Демокрация“, обясняват всъщност как това били комунисти, които правилно са си получили наказанието. Ето затова ние в момента нямаме демокрация, а имаме фашизмокрация, и затова нямаме демократична общност, а имаме фашизмократична общност.
Ето защо ние трябва да се борим срещу пълзящия, надигащ се, реставриращ се фашизъм всячески. Тук е първата отбранителна линия, защото в крайна сметка това е парламентът, но както се вижда вече и тук фашистките практики надделяват, отнема се думата, не се спазват правилата, нарушава се законът, Правилникът, Конституцията, няма никакво значение, всичко това е врата в полето, защото фашистите винаги си обичат една фраза: „Ние сме от правилната страна на историята.“
Между другото, този който е измислил този израз, знаете ли кой е? Гьобелс. Да, да, Гьобелс. Напоследък гледам, че честичко започва да се повтаря по американските медии – хайде, медиите, че имат къса памет е ясно, но хората, които цитират тези неща, да бяха прочели източника на цитата.
„Правилната страна на историята“ е израз, използван от 20-те и 30-те години на миналия век от Гьобелс, създателят на Хитлеровия пропаганден режим. В момента се използва точно от неговите духовни наследници – американският пропаганден режим в България и в Европа.
Ето това решение е вредно за българския национален интерес и ние няма да го подкрепим. Ясно е, че тук представителите на фашизмократичната общност ще го подкрепят, разбира се, но в крайна сметка рано или късно всеки си плаща за престъпленията, и си плаща според закона. Не бива да забравяме, че няма ненаказано престъпление в българската история. Може да е късно, може да не е достатъчно добро наказанието, но наказание винаги има. Затова, че днес тук се нарушават законите, че днес тук се поощрява антибългаризъм от страна на представители на отделни политически партии в парламента, че се говори срещу българската държава, дори един ден ще има възмездие, и то ще бъде законово възмездие – такова, каквото винаги е имало в нашата история.