МАРГАРИТА ГЕНЧЕВА (ВЪЗРАЖДАНЕ)2369 думи
Благодаря, господин Председател.
Дами и господа народни представители, с настоящото ще вземем отношение по четирите представяни законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето.
По отношение на Законопроект, № 49-354-01-20, на Васил Пандов. Целта на Законопроекта е да увеличи електронизацията и дигитализацията в системата на здравеопазването и другата евентуална цел е да се облекчи работата на лекарите. Ние обаче имаме сериозни съмнения, че тези цели ще бъдат постигнати, както и някои възражения и бележки по предложените текстове.
На първо място, по отношение на текста, който предвижда достъп до бази данни. Този достъп е доста широк и неизчерпателно изброен. Някои от тези бази данни съдържат чувствителна информация за лицата. Предвидено е обсегът на тези данни да бъде определен в наредба на Министерството на здравеопазването, нещо, с което категорично не сме съгласни. Ние считаме, че обемът от данни и достъпът до тях следва да бъде законово регламентиран и да не се определя от министъра на здравеопазването с оглед по-голям контрол и проследимост точно предвид достъпа до чувствителна за лицата информация.
На второ място, категорично не сме съгласни с предложението присъствието на пациенти в лечебните и здравните заведения, извършването на изявления и изразяването на съгласие за извършване на дейности в тези заведения, да се удостоверява чрез електронния носител на информацията в личната карта на пациента чрез електронна здравна карта, чрез електронен подпис или по други начини, определени в наредбата. Отделно от факта, че в текста има документ, който все още не е въведен в гражданско обращение, считаме за недопустимо чрез електронен носител на информация да се изразява съгласие за дейности, които да се предприемат спрямо пациента. Съществува сериозен риск от злоупотреби и формалното оформяне на съгласието, без реално да е дадено такова. Тази разпоредба е категорично в ущърб на пациентите.
Предложеният текст също така променя смисъла на съществуващи в Закона за здравето разпоредби, съгласно които регистрацията на лице като пациент става само с негово информирано съгласие, освен в случаите, посочени със закон. В случая информираното съгласие на пациента се заменя с електронен носител, което не дава гаранция, че това съгласие наистина е дадено. Недопустимо е удостоверителен документ да бъде считан като форма на волеизявление.
По отношение на предложението да не се въвеждат изисквания за възпроизвеждане или съхранение на хартиен носител на електронни документи, които са част от здравните записи в Националната здравно-информационна система, ние не сме съгласни с това предложение. Мога да дам пример с амбулаторния лист. Това е документ, който пациентът има право да получи. Нещо повече, въвеждането на категорична забрана без предвиждане на изключения, оказва негативно въздействие върху правата на пациентите, в това число и по отношение на собственото им здраве. Вносителите не са съобразили, че има пациенти извън жълтите павета. Има пациенти в отдалечени райони, които невинаги и не непременно имат достъп до електронни устройства. Ние възприемаме предложението на Министерството на здравеопазването, което предлага допълване на този текст с „Освен в случаите на обективна необходимост или по желание на клиента“.
По отношение на предложението всички електронни документи да се удостоверяват чрез квалифициран електронен времеви печат. Изразяваме съмнение в готовността – физическа и техническа, на здравната ни система за едно такова крайно решение. Това е ограничителна клауза, която също преценяваме, че не е в интерес на пациентите, защото не казва как ще се действа в случаите например без ток, без интернет или в някакви екстремни обстоятелства.
Неясно е предложението лечебните и здравните заведения да не носят отговорност при неблагоприятни последици от неверни или неправилно въведени от други лица данни в регистрите и информационните системи. Първо, кои са тези други лица? Второ, това сваляне на отговорността от лечебните заведения категорично не е в интерес на пациента. Предвижда се също така при противоречие между документ на хартиен носител и запис в националната здравна информационна система, предимство да има записът, освен ако няма обективни основания да бъде поставена под въпрос автентичността на електронния документ. Не сме съгласни с този текст. Няма нито едно законово основание хартиеният документ да бъде неглижиран за сметка на електронния. Предложените по този законопроект разпоредби от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да подкрепим.
Преминавам към Законопроект, № 49-354-01-91, на Александър Симидчиев и група народни представители. Този законопроект прави опит да регламентира първата помощ и спешната медицинска помощ, което ние принципно одобряваме. Имаме обаче опасения, че някои от текстовете, вместо да облекчат, могат да затруднят оказването на такава. Какво имаме предвид? Предвидени са специални изисквания към този, който е свидетел на инцидента или се е притекъл на помощ. При наличие на такова лице първа помощ да се оказва преимуществено от лице, което е способно да разпознае, прецени и приоритизира нуждата от първа помощ, да окаже първа помощ, използвайки целесъобразни умения, да разпознае необходимостта от и да потърси допълнителна помощ, считаме, че чисто житейски тази хипотеза е неизпълнима, защото при случай на инцидент не е ясно по какъв начин ще се разбере кой какви способности има.
Имаме забележка към прецизността на записа „да не се наказват лицата, оказвали първа помощ“ и така нататък относно съответствието ѝ с разпоредбите на Наказателния кодекс, където се съдържат легалните определения на подобни хипотези, ако изобщо има смисъл от този запис. Следва също така да се регламентира дали въпросният текст се отнася до немедицински лица – всяко лице, намиращо се на мястото на инцидента, или до медицинските екипи, като също така би могло да бъдат диференцирани в отделни хипотези.
На последно място, неизчерпателно са посочени медицинските изделия и медицинските техники, които могат да бъдат използвани. Считаме, че в законовия текст изброяването следва да бъде изчерпателно. От ВЪЗРАЖДАНЕ ще се въздържим за тези разпоредби и очакваме прецизиране на текстовете между първо и второ четене.
Следващите два законопроекта са част от един общ, който разглеждахме подробно в Здравната комисия в Четиридесет и осмото народно събрание. Първият от тях е Законопроект, № 49-354-01-92, на Александър Симидчиев и група народни представители. Законопроектът има претенциите да регламентира една дейност, която и към момента се върши на ръба на закона, така наречената телемедицина. В този смисъл поради негативното ни становище в Четиридесет и осмото народно събрание сме получавали упреци, че не желаем да бъде регламентирана една дейност, която и към момента се извършва без регламент. Това не е точно така. Ние считаме, че не следва да бъде легитимирана дейност, която и след регламента ще бъде изключително в ущърб на пациентите и отделно ще дава много възможности за злоупотреби. Какво имаме предвид?
Започваме от обхвата. Става въпрос за диагностични, лечебни, рехабилитационни и профилактични дейности. Така, като гледам, само реанимацията липсва. Понастоящем законовият регламент предвижда тези дейности да се извършват само от лечебни заведения. Обхватът е толкова широк, че на практика дава възможност всички лекари да станат телемедици и да излязат в нелегалност. Недоумяваме защо при наличието на толкова много отрицателни становища и бележки към същите текстове, които бяха в Обединен законопроект, тези бележки не са отразени в настоящите текстове. В медицинските стандарти има конкретни изисквания медицинската дейност да се осъществява чрез пряк контакт между медицински специалист и пациент. За преобладаващата част от заболяванията прегледът без личен контакт прави невъзможно отчитането на определени параметри на заболяването. Основната част от диагностичната дейност на практика не може да бъде осъществявана по дистанционен начин, тъй като това е риск от поставянето на точна диагноза и правилна преценка от страна на лекаря – медицинският специалист, и това би застрашило живота и здравето на пациента. Ние не бихме приели текстове, които не оценяват достатъчно в сериозна степен рисковете за пациента.
Следващите ни сериозни бележки са по отношение условията, на които трябва да отговарят въпросните телемедици. Какво прави впечатление? Допуснато е дейността да бъде упражнявана и от граждани на държава – членка на Европейския съюз. Изисква се сертификат за владеене на платформата, но никъде не е конкретизирано изискване за владеене на български език. На какъв език ще си общуват телемедикът и пациентът, ще има ли преводач, кой ще носи отговорност за неточен превод и сбъркана диагноза, особено, не дай боже, при влошаване състоянието на пациента – преводачът, пациентът или лекарят?
Предвиждат се, условно казано, и дентални услуги от разстояние. Това наистина вече ми е трудно да си го представя, а аз имам богато въображение, уверявам Ви. Предвижда се телемедицина да упражняват лица, които отговарят на едно от изброените условия – магистър по медицина, завършили други медицински училища или притежаващи професионална квалификация бакалавър. Не е помислено как ще предпазим горкия пациент от мошеници или от лица, претендиращи да извършват дейност, за която нямат квалификация? Нищо не е разписано по този въпрос, което е изключително неблагоприятно за пациента. Пак ще Ви върна в реалността, дами и господа от ПП-ДБ, светът не свършва накрая на жълтите павета.
Не е предвидено изискване лицето да има предварително издадено разрешение за извършване на лечебна дейност по Закона за лечебните заведения. Знаем, че към лечебните заведения има изключително много изисквания – и към помещенията, и към оборудването, и към персонала, извършват им се много проверки, защото тези изисквания са залегнали в медицинските стандарти и правилата за добра медицинска практика, за да се гарантира по-доброто лечение на пациентите. Изпълнението на тези изисквания има сериозни финансови измерения. Не е тайна, че лечебните заведения харчат значителен ресурс, за да отговорят на тези изисквания. Всичко това не е валидно за телемедиците. Това предполага неравнопоставеност и паралелен режим на сегашните регламенти. Лечебните заведения ще бъдат в много неизгодна позиция, защото инвестициите на телемедиците ще бъдат несравнимо по-малки спрямо тези на лечебните заведения. Това прави последните неконкурентоспособни и отсега Ви казвам, че ще последват фалити на болници. Това ли искате? Така ли си представяте, че ще бъдат лекувани пациентите, като шумкари в нелегалност, във виртуално пространство. Считаме, че тези текстове също не са в интерес на пациентите.
Предвижда се дейностите да се осъществяват след изразено информирано съгласие от страна на пациента. Как точно ще бъде удостоверено това съгласие и убедени ли сме, че няма да бъдат извършени злоупотреби? Не, напротив, убедени сме, че ще бъдат извършвани злоупотреби.
На следващо място, поставя се много сериозно въпросът за контрола върху тази дейност. В този смисъл ще отбележа изключително критичната позиция на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която по този закон е натоварена с контрола върху тази дейност. Категоричното мнение на експертите е, че дейността на телемедиците много трудно би била контролирана и за тях ще бъде лесно и безпроблемно заобикалянето на регламентите. На Агенцията са вменени дейности, които те нямат капацитет да извършват. Излишно е да споменавам, че това също ще бъде в ущърб на интересите на пациентите. Не са без значение и аргументите, че много трудно и почти невъзможно би могла да бъде ангажирана административната отговорност по Закона за административните нарушения и наказания и Административнопроцесуалния кодекс. Как ще се определи подсъдността например или как ще се връчват актовете?
Като обобщение мога да кажа, че така разписана, дейността на телемедиците крие изключителен риск за пациентите, за тяхната безопасност и сигурност, за поставянето на правилна и адекватна диагноза, както и за провеждане на адекватно лечение. Всичко извън идеята тази дейност да има строго консултативен характер и да е допълваща към основното лечение противоречи на интересите на пациента, което ние категорично не подкрепяме.
Последният законопроект, на който ще се спра, е със сигнатура № 49-354-01-93 и касае създаването на стратегически здравен съвет. Този законопроект беше подложен на много тежки критики – и принципни, и по конкретни текстове, и формулировки.
На първо място, и след редакцията спрямо текста от миналата година, статутът на този съвет остава неясен. Разписаните му правомощия влизат отчасти в противоречие с правомощията на изпълнителната власт, отчасти с тези на законодателната. Предвижда се да е независим. Вероятно в смисъла, че от него нищо няма да зависи. В същото време е определен като орган на Народното събрание и се финансира от бюджета му, но в Народното събрание има постоянно действаща Здравна комисия, която е специализирана постоянна комисия, помощен орган на Народното събрание. Към тази комисия може да се създават и постоянни, и временни подкомисии, работни групи и обществени съвети. Наличието на друг аналогичен орган на практика цели да ограничи правомощията и компетентността на Здравната комисия.
Съветът се предлага да бъде консултативен орган и като такъв не е ясно с какъв статут ще бъдат изготвените от него документи. Как ще се разработват? На кого ще се представят? Колко ще бъде задължителен характерът им? Каква ще бъде правната им сила? Предвид заложените цели това би могло да доведе до ограничаване на законодателната инициатива както на народните представители, така и на Министерския съвет.
По отношение на членовете. Предвидените текстове са изключително объркващи. Условията за нравствени качества как ще се проверяват? Кой ще е моралният оценител? Излъчват се от групите на Народното събрание, но не прекратяват дейността с разпускането му. Какво става, ако новото Народно събрание е с изцяло различна конфигурация? Как ще бъдат сменяни тези хора, ако я няма вече парламентарната група, която ги е излъчила? Не е определен броят на тези членове и това поставя въпроса за безконтролното му нарастване.
Нееднократно и в мотивите се акцентира за високата експертиза на членовете на този съвет. Предвидено е обаче да се привличат и външни експерти по определени въпроси, което поставя под съмнение експертността и отделно на тези експерти вероятно ще следва да им се заплаща. Това ще натовари допълнително администрацията на Народното събрание. Този съвет ще има нужда от техническо обслужване, което ангажира човешки, финансов и материален ресурс. Предвид съмнителната му продукция считам този разход за крайно неоправдан.
Пропуснах да отбележа, че предвидените функции на Здравния съвет до голяма степен се вмешават и в компетенциите на правителството и на министъра на здравеопазването. Те имат определени отговорности, които не следва да бъдат размивани със съмнителни органи, още повече че към министъра на здравеопазването функционира Висш медицински съвет като консултативен орган със законово определени функции.
Съгласно Закона за здравето министърът на здравеопазването може да определя консултативни и експертни съвети, консултативни звена, каквито прецени и за какъвто срок определи.
Прави впечатление, че нито едно от представените по този законопроект становища не е в негова подкрепа. Напротив. Очаква се по-скоро да внесе смут и неразбирателство в системата. Смесването и припокриването на компетенции няма да допринесе за постигане на нито една от целите, които си поставя този закон.
В заключение, искам да отбележа, че с изключение на регламентите за първата помощ, спешната и неотложната помощ всички останали приложения са недобре обмислени в най-добрия случай и откровено накърняващи интересите на пациентите в най-лошия.
Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че следва да бъдат оттеглени от вносителите и внесени само работещи текстове. Здравната ни система е в трагично състояние и последното, от което има нужда, са нови недомислици. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)