12 юни 2025 г.

Благодаря Ви за думата, госпожо Председател. Нашата декларация е по случай същия повод, но поглежда ситуацията от един малко по-различен ъгъл. В последните години наблюдаваме една опасна тенденция – обществото да се настройва срещу полицията, и то именно от тези, които използват полицията като бухалка. Каква е предисторията на всичко това, което се случва? От много години всички знаем, че полицията не изпълнява своята роля да спазва реда и закона в Република България, да се грижи, да защитава слабите и да се стреми да спазва закона и той да бъде еднакъв за всички. От години в полицията се назначават на ръководни длъжности – тук е важно да кажем, че отговорни са ръководните длъжности, а не редовият полицай, защото в една линейна система на управление, каквато е полицията, изцяло отговорност имат хората, които са отгоре, изцяло отговорност има не министърът на вътрешните работи толкова, колкото Министерският съвет и тези, които стоят зад самата структура на полицията, а това са хората в сянка. В България знаем кои са основните двама човека. Това, което се случва последните години, е, че полицията е използвана за бухалка, а не е използвана по предназначение. Лично аз се запознах с тази бухалка още 2015 г., когато един полицай, който ме разпитваше във връзка с политически конфликт, в който бях намесен, ми каза: „От две години аз не съм изпълнявал никакви реални задължения, а единственото, което правя, е да репресирам хора по заповед.“ И това нещо се вижда в обществото. Най-много го виждат младите хора. Понеже ние по възрастните сме свикнали да си затворим очите, да премълчим в името на по-комфортно съществуване, младите хора не са така и оттам е приказката за онова детенце, което видяло, че царят е гол, и казало, че царят е гол. Затова виждаме на последните протести предимно млади хора, които са недоволни от ситуацията, която е в момента. Аз лично не мога да виня вчера полицаите, защото не знам каква е истината, какво се е случило, каква е ситуацията, не съм бил там. Но това, което виждам последните години, е, че от една страна, както казва Калин Стоянов, Делян Пеевски се грижи за полицията, от друга страна, хората, които подеха кампанията вчера, са Симон Милков и Афера – други остриета на Делян Пеевски, или виждаме, от една страна, имаме моркова и тоягата. И това, което се цели да се направи с полицията, е тя да се изолира от обществото, да бъде намразена и в един момент полицаите да станат отделна общност, която да няма контакт с хората, които трябва да защитава, и оттам тя губи своята емоционална връзка с обществото и много по-лесно може да бъде използвана като бухалка. Вдигането на 50% на заплатите е един от инструментите, с които полицията е накарана да мълчи и да си затваря очите за това, което се случва вътре. Наркотрафиканти, мафиоти, купувачи на гласове, всякакви други хора, които репресират нормалните хора, се разхождат на свобода и полицаят по-скоро ги охранява, отколкото да се грижи да ги задържи. Младите хора виждат това нещо и това, което правят, е да започнат да си изграждат един образ срещу полицията, който е образ на полицията като нещо лошо, а не на полицията и пагона като нещо, което да уважават. Това, което се случва във Варна, преди това се случи в Хасково, в Търговище, в Попово, във Велико Търново, и то за един много кратък период. Виждаме, че все повече обществото ще се бунтува срещу полицията и ще имаме едно огромно социално недоволство. Между другото, с еврозона или без еврозона, със социално недоволство просперитет няма. И колкото и силни да са бухалките, които използва властта, няма да успее да удържи нито инфлация, нито по някакъв начин стабилно развитие и да задържи хората в България. Това, което се случва в момента, е един естествен път и един естествен процес, в който хората спират да вярват на полицията, и хора като тези полицаи, които може и добре да са си свършили работата, ще пострадат. Това, което очаква оттук нататък полицейските служители, е все по-лошо отношение към тях, към техните деца – могат да попитат своите колеги в Попово – към жените им, към мъжете на жените полицайки и стъпка по стъпка полицията или да си полицай, ще стане една професия, която от най-престижната в обществото всъщност ще е най-негативната и най-мразената. Ако полицията не иска да стане отделна от обществото, ако полицаите не искат един ден, защото рано или късно тази власт ще падне, те да бъдат изкупителната жертва, трябва да започнат да действат по съвест и да отхвърлят по някакъв начин това, което ги карат в момента – да мачкат хората, и отново да станат истинските защитници на народа. Така че моят апел към полицаите е да останат верни на народа и да не служат толкова на парите, а да служат на честта, пагона и на родината. Благодаря. (Ръкопляскания от ВЕЛИЧИЕ.)

Благодаря Ви, господин Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-502-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г.; Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51 554 01-41, внесен от народния представител Божидар Божанов на 11 февруари 2025 г., и Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-502-01-12, внесен от Министерския съвет на 10 април 2025 г. На две свои заседания Комисията по транспорт и съобщения обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-502-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г.; Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-554-01-41, внесен от народния представител Божидар Божанов на 11 февруари 2025 г.; и Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-502-01-12, внесен от Министерския съвет на 10 април 2025 г. На заседанията присъстваха господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, и екип от Министерството на транспорта и съобщенията. При представянето на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване от вносителите бе заявено, че в него са включени четири групи промени. C първата група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в правото на Европейския съюз в областта на авиационната безопасност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете. В тази връзка се конкретизират зоните от въздушното пространство, в които може да бъде ограничавано въздухоплаването. С цел постигане на по-голяма бързина и оперативност се предлага зоните от въздушното пространство, които са с временен характер, да не се определят от Министерския съвет, а от министъра на транспорта и съобщенията. В правомощията на Министерския съвет остава определянето на зоните, които имат постоянен или дългосрочен характер. Част от измененията се отнасят до назначаването на въздушни превозвачи, извършващи превози по редовни международни линии по силата на международни договори. Със Законопроекта се възлага на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД ГВА) задължението за издаване на Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване. Посочват се и регистрите, които ГД ГВА води и поддържа. На следващо място се възлагат нови функции на ГД ГВА за контрол по прилагане на приемливите средства за съответствие, издадени от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ААБЕС), за оценяване използването на помощни материали в областта на авиационната сигурност и безопасност, разработени от ААБЕС и/или от Международната организация за гражданското въздухоплаване. Националният борд за разследване на произшествия във въздушния, водния и железопътния транспорт е определен като национален компетентен орган по прилагането на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета. С предложението за изменение на чл. 122к, ал. 3 се създава възможността жалба срещу решение на летищен оператор за определяне на летищни такси да могат да подават ползвателите на летището или представители или сдружения на ползватели на летища по чл. 122е, ал. 1. Предложението се прави в изпълнение на указанията на Европейската комисия, съдържащи се в мотивирано становище № С (2021) 4366 от 15.07.2021 г. на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2014/4241 срещу Република България за неправилно прилагане на Директива 2009/12/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси и на Регламент (ЕО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността въз основа на чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Според Европейската комисия страната ни е нарушила разпоредбите на Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси в частта относно възможността за обжалване на решенията на летищния оператор по чл. 1, параграф 2 от Директивата. Комисията е счела, че в Закона не е ясно дали сдружения на ползватели на летища извън тези на летище София могат да подават такива жалби пред независимия надзорен орган. В тази връзка със Законопроекта се предлага редакция на чл. 122к, ал. 3 с цел избягване на евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз за нарушение на правото на Европейския съюз. С втората група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в европейското законодателство в областта на авиационната сигурност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете. В третата група изменения и допълнения се предвиждат основания за събиране на такси за извършването на нови административни услуги от ГД ГВА – регистрация и годишна проверка за съответствие на летища. На последно място, Законопроектът предвижда промени в административнонаказателните разпоредби. Народният представител Божидар Божанов представи Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-554-01-41, като заяви, че към настоящия момент липсва правна уредба за противодействие на дронове, които застрашават сигурността на гражданското въздухоплаване и националната сигурност. В мотивите към Законопроекта е посочено, че дронове могат да бъдат използвани необезпокоявано и с разузнавателни цели от неприятелски страни срещу стратегически за страната обекти. Според вносителя със Законопроекта се създава необходимата правна рамка на законово ниво, с която се делегира на наредба извършването на конкретни действия срещу неправомерно използване на дронове около летища и други стратегически обекти за националната сигурност. По Законопроекта са получени становища от Министерството на транспорта и съобщенията и Държавна агенция „Национална сигурност“. Законопроектът за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-502-01-12, внесен от Министерския съвет на 10 април 2025 г., бе представен от господин Гроздан Караджов, който заяви, че с предлаганите разпоредби се предлага на законово ниво да бъде въведена забрана за експлоатацията без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство в географските зони на безпилотни летателни системи, в които експлоатацията им е ограничена или забранена. В Законопроекта са залегнали и разпоредби, с които се уреждат и последиците от нарушаване на забраната за експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство. От вносителите бе обяснено, че регламентацията на експлоатацията на безпилотните въздухоплавателни средства се съдържа в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/947 на Комисията от 24 май 2019 г. относно правилата и процедурите за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства в Закона за гражданското въздухоплаване и в Наредба № Н-6 от 11.04.2023 г. за условията и реда за експлоатация на безпилотни летателни системи и надзора над техните оператори. Обърнато бе внимание на факта, че липсва регламентация какви действия следва да се предприемат при неспазване на забраната за експлоатация на безпилотните летателни системи без разрешение. За целта в Законопроекта се предвижда при експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство същото да бъде принудено да кацне или да се приложат принудителни мерки за неговото отстраняване. Предвижда се редът за принудително кацане на безпилотното въздухоплавателно средство и за прилагане на принудителни мерки за неговото отстраняване да се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. В Законопроекта се предлага промяна в Наказателния кодекс, като се създаде основание за търсене на наказателна отговорност за лицата, които експлоатират безпилотно въздухоплавателно средство без разрешение. С отделна разпоредба от Законопроекта се предвижда министърът на транспорта и съобщенията, министърът на вътрешните работи, министърът на отбраната и министърът на здравеопазването, съгласувано с председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с председателя на Държавна агенция „Разузнаване“, с председателя на Държавна агенция „Технически операции“ и с началника на Националната служба за охрана да определят с наредба условията и реда за координация на полети с държавни безпилотни въздухоплавателни средства, предприемани в обществен интерес от държавни органи за охрана, отбрана, национална сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред. Предвид спецификата на изпълняваната с тези средства дейност се предвижда за тях да не се прилагат разпоредбите на чл. 62б от ЗГВ. След проведените три отделни гласувания Комисията по транспорт и съобщения: - с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-502-01-2, внесен от Министерския съвет на 13 януари 2025 г.; - с 4 гласа „за“, 4 гласа „против“ и 5 гласа „въздържали се“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-554-01-41, внесен от народния представител Божидар Божанов; - с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 51-502-01-12, внесен от Министерския съвет на 10 април 2025 г.“ Благодаря Ви.

Благодаря, господин Председател. Аз първо бих поздравил министъра на транспорта и съобщенията, който си спази думата и още от самото начало беше казал, че винаги, когато има законопроекти от Транспортното министерство, той ще бъде тук при нас. Редно е да го приветстваме, тъй като никой друг от неговите министри не го прави. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.) Голяма част от въпросите, които задаваме ние, народните представители, към съответните министри – вносители, пускаме в залата едни представители, които стоят там, най-отзад, на топличко или на хладно лятото, стоят си комфортно… Но се надяваме господин Караджов да влезе и в дискусиите по законопроектите, тъй като не всичките законопроекти ще бъдат подкрепени от нашата парламентарна група. На първо място, аз бих искал да поговорим за законопроектите, внесени от Божидар Божанов и Министерския съвет, които касаят дроновете, и защо се наложи да бъдат внесени тези предложения. Първо, когато чух, че ще има подобни предложения, очаквах да има отговорност и от страна на концесионерите, защото – първо, да кажем, защо се направи това, защото дрон влезе на територията на летище София. Аз, когато разбрах, че ще се внасят подобен вид законопроекти, очаквах и концесионерите, които – само да припомним на българските граждани, че концесионерът на летище София примерно не плаща концесионна такса, защото по време на ковид бе освободен от нея. Той стана концесионер малко преди ковид, така че той десет години има комфорта да не плаща концесионни такси, след това ще ги заплаща последните десет години на договора, което с инфлацията, това ще бъдат едни жълти стотинки, които ще бъдат хвърлени на българските граждани. Очаквах обаче те да вземат някаква по-голяма отговорност относно опазването на сигурността на летищата, това, естествено, го няма. Първият законопроект, който беше внесен в тази посока, е на господин Божанов. Аз разбирам неговите добри намерения поне да повдигне темата, но така или иначе ние няма да подкрепим неговото предложение, тъй като смятаме, че то не е пълно, за разлика от това, което е внесено от Министерския съвет. На Министерския съвет доста по-добре са описани процедурите, по които трябва… редът по който се определят зоните, описан е и начинът, по който да бъдат сваляни тези дронове, написана е и най-важното – наказателната процедура, нещо което избягва от Законопроекта на господин Божанов. Господин Божанов, може би да разведря залата, ще го кажа, но Вашият законопроект звучи по-скоро – забраняваме на дроновете да влизат там, където им е забранено, и затова ние смятаме, че не бива да го подкрепяме. На Министерския съвет Вие самият казахте, че той е по-пълен от Вашия. Тук мисля, че всички сме съгласни. И Законопроектът на Министерския съвет ще бъде подкрепен. Може би трябва да помислим между първо и второ четене за самата отговорност, както казах и в началото, на самите концесионери на летищата, защото за нас някак си остава крайно неуважително към българската държава, едни концесионери да си прибират тяхното, но да не плащат никакви концесионни такси, в същото време и държавата да мисли за сигурността на тези летища. Да, трябва да мисли държавата, но може би трябва да мислим и за това, че самите концесионери трябва да носят и по-голяма отговорност, защото днес ще разгледаме и друг законопроект, пак където ще говорим за концесионери. Наистина Министерството на транспорта е едно от министерствата, които притежават огромни държавни предприятия, които са изключително важни за сигурността, за развитието на държавата, но виждаме последните години как Министерството на транспорта някак си вместо да направи усилия и да гледа в посока те да бъдат развивани, да бъдат печеливши и да бъдат сигурни, Министерството гледа как да се отърве от тях и да бъдат раздадени на концесионери, които да правят пари за сметка на българската държава. Благодаря.

Господин Председател, господин Министър! Искам да изкажа нашето становище по Законопроекта от 13 януари 2025 г., който предвижда изменение и допълнение в Закона за гражданското въздухоплаване. Самият закон сам по себе си е доста техничен и регулира материя, която с годините изключително бързо и динамично се развива. Освен това, той е писан буквално от служебните правителства или според мен дори по-скоро от специализираната администрация на въздухоплаването. Нашето становище е, че на този етап този законопроект може да бъде подкрепен на първо четене, като между първо и второ четене ще имаме някои бележки, които ще искаме да изясним и евентуално няма да подкрепим някои от предложените в Законопроекта промени. Той е разделен на четири части, тоест визира авиационната безопасност, авиационната сигурност, има промени в административните такси и в административнонаказателните разпоредби, въпреки че някои от разпоредбите не са така ясно разграничени, чисто механично, както е по подредбата на Законопроекта. Направи ми впечатление, че… На първо място, това, което не мога да разбера, е, че когато се прави предложение, мисля, че в § 3 от Законопроекта, в чл. 7 се маха от ал. 3 една разпоредба, с която сега се предвиждаше с наредба на Министерството да се определят превозвачите, в случай на… мисля, че когато няма достатъчно кандидати за авиолиниите или при други обстоятелства, но има една наредба, която съществува в ал. 3, след това се появява нова ал. 4, която обаче казва, че ще се регулира от въпросите, които са застъпени в Законопроекта, така ще се регулира наредбата от ал. 3 в чл. 7. Това са може би технически неясноти или пък е станало някакво объркване, но ще искам това да ни бъде разтълкувано между първо и второ четене. Предполагам, че господин министърът е запознат, но не съм сигурен. Той не е участвал в писането или поне активно не може да участва, защото тогава не бяхте министър, когато е правен Законопроектът. Изключително технични са разпоредбите, трябва да се вникне в тях. Те следват европейско законодателство, повечето са регламенти, тези регламенти обаче така вече са с пряко приложение и е още по-сложно върху тях да бъдат писани нови български норми и регулации. Относно сигурността – хубаво е, че се предвижда, че досега трябваше да бъде специално летец – командир… специалист – летец пилот, можеше да бъде само командир на самолет. Сега се предвижда, че е достатъчно да има и необходимото свидетелство, съгласно Регламента от 2011 г. Това е добре, но се опасявам, че по този начин може би специално за България, не знам доколко разполагаме с кадри, и постепенно през годините може да има и злоупотреба с подобни свидетелства за управление на самолети. Държа да отбележа и това, че вдигането на таксата, тя е по Регламент от 2023 г., затова, когато самолетните компании не са заредили с правилното гориво, за мен е доста неудобно и доста трудно от гледна точка на запазването на конкурентоспособност на европейските авиокомпании. Сега от 2023 г. това е направено с цел да се следват политиките на Европейския съюз в областта на екологията, но за мен, пак казвам, това е елемент, който ще постави европейските авиокомпании, в частност българските, в една затруднена среда на конкуренция. Да, там има възможности за извинение – авиокомпаниите да не платят огромните глоби, които предвижда Законопроектът, но според мен това също трябва да бъде погледнато в детайли. Много има какво да се говори, но то не е толкова на политическо ниво, колкото на чисто технически детайли, които трябва да бъдат внимателно разгледани, както примерно разпоредбите и стимулацията, пак по европейски регламент да се изпращат сигнали до ГВА за нередности в поддръжката на самолетите. Това, от една страна, е добро като решение, от друга, се опасявам, че донякъде ще стимулира доносничеството, тоест злоупотреби с такива сигнали, които сами по себе си са много добро нещо, но така или иначе, каквито и сигнали да бъдат изпращани, те биват компенсирани за това, че преди да се извърши проверка на наземните оператори и на техническата поддръжка, винаги има изтичане на информация и самите фирми, които поддържат самолетите, имат поне 24 часа да си променят примерно, ако знаят, че имат слабости в резервните части, в качеството на материалите, с които се снабдяват. Тоест има точно такива специфики в конкретиката на изпълнението на тези разпоредби, които трябва да бъдат внимателно обмислени. Приветствам това, че все повече правомощия се отдават на специализираната администрация на ГВА, в крайна сметка тя представлява именно министъра. Само казвам – може би трябва да се помисли за това, че когато говорим, че и възможността за защита – идеята е, има една разпоредба, която визира, че ГВА ще се занимава и със сигнали на авиокомпании, които считат, че са им нарушени търговските права. Според мен това може би трябва да бъде правено от министъра, но така или иначе ГВА Ви представлява и също може да се занимава с подобни сигнали. Това мога да кажа на този етап за Законопроекта, но категорично между първо и второ четене ще искаме някои допълнителни разяснения. Мисля, че ще е добре да дойдат и представителите на ГВА в Комисията по транспорт, за да кажат конкретно техническите параметри и приложението на разпоредбите от Законопроекта. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Министър, дами и господа народни представители! Аз ще обърна внимание на Проекта на закон за допълнение на гражданското въздухоплаване със сигнатура № 51-502-01-12 на Министерския съвет. Целта на предложението е да се въведат ясни и категорични правила за експлоатация на безпилотни въздухоплавателни средства, особено в чувствителни и ограничени зони, както охраняемите граници на летищата и контролираното въздушно пространство. Законопроектът предвижда забрана за полети с дронове без разрешение в определени зони, както и възможност за принудително приземяване и отстраняване на нарушаващите безпилотни апарати. Отговорността за произтичащите вреди ще носи съответният нарушител. В същото време дейностите на държавните органи за сигурност, защита, спасителни мисии и спешна помощ остават извън приложното поле на забраната, но ще бъдат подложени на координация чрез специална наредба. Предвидено е и допълнение към Наказателния кодекс, с което се въвежда наказателна отговорност за нерегламентирана експлоатация на дронове. Според вносителите от Министерския съвет или, както вече уточниха, по-скоро от техническите сътрудници към предишното ръководство на Министерството към служебния кабинет, Законопроектът е резултат от съвместната работа между институции и обществени консултации и цели да гарантира обществената сигурност в отговор на реални инциденти и рискове, както това се случи, всички знаете, на летище „Васил Левски“ – София. Въпреки че имам определени резерви относно самото прилагане и следене на новите правила, предлагам да подкрепим това предложение, защото е в интерес на националната сигурност и поставя разумни граници на употребата на така наречените дронове. Относно другото предложение, което господин Божанов прави. Ще ми позволите и аз малко да го определя по нетипичен начин, то е на олимпийския принцип – просто за участието да участваме. Изключително странно ме изненадва господин Божанов с неговото участие в предложения в тази насока. В Комисията по транспорт и съобщения виждаме участие в редица законопроекти, което лично за мен е неестествено, при положение че има членове и биха могли те да се съсредоточат върху това. Тук беше споменат и концесионерът на летище „Васил Левски“ – София. Ами, да Ви кажа, наистина там отговорността е нулева. Не става въпрос само за национална сигурност. Да, това е въпрос от националната сигурност, но там пътуват изключително много граждани на България и гости на България, и би следвало концесионерът да носи отговорност за живота и здравето на тези пътници. Не може с лека ръка да разчита единствено и само на държавата. В крайна сметка, поемайки някакви права, трябва да поемеш определени отговорности и задължения. Задълженията, виждаме, относно поддръжката и обновяването на летище „Васил Левски“ – София, не вървят особено добре, имитират се дейности. Ще говорим и в следващ законопроект за други концесии, но като цяло, и друг път съм казвал, че концесионните договори не са и няма как да бъдат нещо добро, нещо, което да даваме за пример, и нещо, към което да се стремим. Защото повечето пъти подобни договори са чиста проба корупционна практика, която облагодетелства определени кръгове в управлението за сметка на обществото, на държавата и на хората. Не можем да си позволим това нещо да продължава в подобни размери и както виждате, няма одобрение в обществото. Така че другото, което апелирам, подобни практики да бъдат пресечени и да не се толерират от никое мнозинство и от никое управление. Благодаря.

Благодаря, господин Председател! Господин Янков, две критики. Първо, Вие казахте, че концесионерът не носи никаква отговорност. Ама той, концесионерът, преди да стане концесионер, е поел отговорност към някой определен министър или парламентарна група, или определена личност, която може да повлияе на тези процеси, за да стане концесионер. И Вие много добре го знаете, защото може би предстои отдаването на концесия на летище Пловдив, откъдето сте и Вие като народен представител и жител. Следващата ми забележка е относно Законопроекта на господин Божанов. Всъщност аз, както и казах, господин Божанов най-вероятно е имал добри намерения, той е първи вносител. След неговото предложение Министерският съвет внесе тяхно предложение, така че може би, от една страна, господин Божанов ги е накарал да седнат и да напишат нещо, защото тази материя не е редно ние, народните представители, да я поправяме, редно е Министерството да си я промени. Ние няма да го подкрепим, да стане ясно и на залата, не защото е толкова лошо предложението, а защото не е толкова пълно. На Министерския съвет, разбира се, след като господин Божанов е внесъл неговото предложение, те са го доразвили и са добавили и санкция, което е нещо много важно, господин Божанов го е пропуснал. Така че нека да не го обвиняваме толкова жестоко. Ще има за какво да го обвиняваме, разбира се, но това, че е внесъл първи Законопроекта, просто следващият, на Министерския съвет, е доста по-пълен. Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Димитров, имате право в това, което казвате, но не съм съгласен с Вашата защита на господин Божанов, тъй като се притеснявам, че ПП-ДБ вероятно няма да подкрепят собствения си законопроект с такава защита от Вас. Така че, моля Ви, внимавайте с тази защита. Те наведнъж са декларирали, че когато ВЪЗРАЖДАНЕ подкрепя или защитава нещо, те не биха го подкрепили. Така, приключвам с шегите. Относно отговорността. Да, точно това имах предвид под корупционни практики. Точно това имах предвид, когато говорих за липсата на отговорност, отговорността е някъде другаде. Отговорността не е към тези, към които трябва да бъде. Тя трябва да бъде към пътниците, към жителите, гражданите на България и гостите на България, а не към определени политически кръгове, управляващи или парламентарни групи, или към когото щете, но не и към когото трябва. Да, определено се виждат – всички знаем, но все едно никой не ги вижда – корупционните практики, които се ширят навсякъде в нашето общество. Много добре споменахте летище Пловдив. Летище Пловдив е един сериозен проблем, защото с години летище Пловдив – спъва се неговото развитие, въпреки желанието на доскорошното ръководство, което мисля, че вече е подменено, за да се върви към така желаната от Министерския съвет, и конкретно от господин министъра, концесия на летището. Ако някой от Вас все още не знае, казвал съм го и друг път, но пак ще го кажа, летище Пловдив е специално избрано и това е мястото с най-много слънчеви дни, което е най-подходящо за полети в цяла България. На изключително стратегическо място е. В близост до летището – на по-малко от час и половина, има над два милиона и половина жители на републиката, които могат да се възползват от услугите на летището, съответно в близост са зимни курорти и така нататък. Има изключително, изключително, как да кажа, фактори, които биха били полезни за развитието на летището при добро желание на държавата, но явно такова желание липсва, за огромно мое съжаление. Аз като пловдивчанин не мога да се съглася, че най-доброто за летище Пловдив е отдаването на концесия. Категорично съм против това нещо. Заявявал съм го и друг път и отново го заявявам. Съответно ще следим много изкъсо как точно се работи по тази концесия, какви са правилата, как се избират евентуалните концесионери, защото аз лично имам сериозни опасения за наличие на подобни корупционни практики. Мнението на обществото в Пловдив в случая не е разделено, обществото желае летище Пловдив да бъде държавно и да се развива в държавни ръце, защото само това е начинът да бъде в интерес на хората и съответно държавата да печели. От концесионни такси не се печели. Това искам да го заявя ясно и отговорно. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Преднамерено не взимах думата след всяко изказване, тъй като е ясно, че ще се използва думата „концесия“ от страна на колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, за да се правят внушения, че това е нещо лошо. Напротив, концесията е много по-добра от държавното управление. И държа да го заявя не просто като декларация, а да Ви дам някои факти. За последните 20 години, подчертавам – 20 години, държавно управление на летище София, държавното му управление е изплатило общо 88,6 млн. евро, което е 4,5 млн. евро на година, усреднено, във вид на дивидент. Четири цяло и пет милиона евро! А когато е отдадено на концесията, за която Вие казвате, че е неуспешна, наведнъж, тоест не, както казахте, бъдещи поевтинени пари, е платено двойно – 8,80 млн. евро годишно, предварително, 660 млн. лв. за българските граждани, за българското здравеопазване, за българската социална система, за българските училища, за българските деца и пенсионери, за българските граждани като цяло. Вярвам, че Вие не сте против, че тези пари са отишли в българските граждани. Сигурен съм, че ако сте истински патриоти, Вие дълбоко бихте искали те да бъдат доволни и да се възползват от това благо, което дава летището, а не, както преди – държавното управление, което очевидно е прахосвало тези пари. Нещо повече. Ние наследихме наистина един договор, който отлага заради пандемията плащането на годишната концесионна такса, но още с първата си среща с концесионера аз поставих въпроса, че това е последната година, тъй като е вече заварена от мен, в която такава такса няма да се плаща. В момента концесионерът си прави сметките, защото той трябва да инвестира над 240 млн. евро в стартирането и строителството на Терминал 3 на летището. Подчертавам, 240 – 250 млн. евро няма да бъдат извадени от джобовете на българските граждани, те няма да бъдат извадени от данъците на българските фирми и на българските граждани, те ще бъдат дадени от концесионера като ангажимент по неговата инвестиция. Двеста и петдесет милиона евро няма да бъдат дадени от децата на България, от пенсионерите на България, от всички данъкоплатци като цяло. По отношение на инвестициите, също да Ви кажа, че от 2001 г. до 2020 г. държавният оператор, който Вие така щедро хвалите, но според мен, без фактическа подплата, неговите инвестиции възлизат на 244,5 млн. евро, като в тях се включва и изграждането на Терминал 2, което си бяха чисто държавни пари. За сравнение, концесионерът за срока на концесията от 35 години има задължение да реализира инвестиции в общ размер на 624 млн. евро. Първите двеста и петдесет, Ви казах, започват сега – строителството на Терминал 3. До месец февруари на 2025 г. концесионерът е извършил вече инвестиции в размер на 58 млн. евро и прогнозата, казвам – за двеста и петдесет милиона. Искам да Ви дам още една цифра. За следващите години, тъй като от следващата година, ако сте обърнали внимание, в Закона за бюджета, който ние внесохме, и по мое предложение, вече е заложено, че концесионерът ще си плаща таксата и там е заложена точната сума. А точната сума, уважаеми колеги, подчертавам, уважаеми колеги, защото съм сигурен, че тези факти не са стигнали до Вас, иначе няма как да се извлече подобно твърдение, че концесията е лошо нещо, ще получаваме 32% от всички приходи на концесионера. Уголеменият обем на пътникооборота чрез построяването на Терминал 3, възможностите на инвестицията на концесионера, които ще получи държавата, пряко ще се отразят върху постъпленията в бюджета, което са пари за болници, пари за училища, пари за детски градини и пари за българските пенсионери. Дълбоко съм убеден, че хора като Вас подкрепят тази политика и съм сигурен, че понеже не ги знаете или не сте ги чували тези факти, затова твърдяхте подобно нещо. Тоест обратното нещо преди малко. Не само че имаме 32% от приходите, но имаме и твърда сума, която, ако 32% от тези приходи е по-малка от 24 млн. 542 хил. евро, се прилага сумата от 24 млн. 542 хил. евро. С други думи, държавата е абсолютно гарантирана, независимо дали концесионерът се справя добре с генерирането на приходи, или не. Дълбоко вярвам и подчертавам. Тези цифри, които неведнъж съм излагал пред обществеността, доказват – и това е само единият от примерите – за ползата от публично-частното партньорство. Думата „концесия“ у нас и Законът за концесията са синоним на публично-частно партньорство. Няма лошо в публично-частното партньорство, лошо е, когато не е защитен държавният интерес. В случая с концесията на летище София държавният интерес е защитен добре, както вече обясних, и Ви обещавам, че и за Пловдив още по-добре ще бъде защитен.

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! С Проекта на закон за допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване се предлага на законово ниво да бъде въведена забрана за експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство в географските зони на безпилотните летателни системи, в които експлоатацията им е ограничена или забранена; в управляеми структури на въздушното пространство, активирани в съответствие с наредбата, и в охраняемите граници на летищата за обществено ползване. С предложението се уреждат и последиците от нарушаване на забраната за експлоатация без разрешение на безпилотното въздухоплавателно средство. Предвижда се редът за принудително кацане на безпилотното въздухоплавателно средство и се прилагат принудителни мерки за неговото отстраняване, които да се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на отбраната, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“. Обхватът на обществените отношения и необходимостта от ясно определено взаимодействие между отговорните държавни институции обосновават предложението наредбата да се приеме от Министерския съвет. Чрез приложените разпоредби ще се постигне целеният резултат да се създаде нормативна уредба, с която да се гарантира безопасността и сигурността при експлоатацията на безпилотните въздухоплавателни средства, като се предотвратят ситуации, подобни на случаите с нерегламентирано навлизане на безпилотно въздухоплавателно средство в ограничената зона на летище „Васил Левски“ – София. „БСП – Обединена левица“ ще подкрепи предложените от Министерския съвет законопроекти. Господин Министър, използвам повода да обърна внимание на политическото ръководство на Министерството, че при изготвянето на подзаконовата нормативна уредба следва много внимателно да се подготвят и да се прецизират текстовете, като за целта бъдат изготвени обективна оценка на риска, разходите и ефектът от предлаганите регулации. Позволявам си да напомня, че преди повече от 20 дни съм задал писмен въпрос до Вас, провокиран от кореспонденция от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ госпожа Анелия Маринова до управителите на летищата за обслужване на полети, различни от търговския въздушен превоз с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг. До днешния ден нямам отговор, а въпросът ми касае указание на ръководителя на ГД ГВА, чрез което се предписва включването в ръководствата на летищата на процедури и технически решения за защита от неправомерно навлизане на безпилотни въздухоплавателни средства, включително средства за детекция, проследяване, анализ на заплахата и средства за противодействие. С оглед обстоятелството, че този тип малки летища с ограничена инфраструктура, малък или епизодичен трафик, както и че обслужват дейности от специализиран или частен характер с минимизиран персонал, възникват основателни въпроси относно пропорционалността на заложените изисквания и тяхната практическа приложимост. Все още не е ясно има ли изготвена обективна оценка на риска, разходите и ефекта от страна на Министерството на транспорта и съобщенията или подчинените му структури преди издаването на горепосоченото указание с оглед неговото въздействие върху собствениците, ползвателите на малки летища и авиационния бизнес в страната. Щом все още нямам отговор, за мен е ясно, че няма изготвена такава оценка. Надявам се, че за в бъдеще, когато се подготвят подобни указания и съответно текстове на подзаконови нормативни актове, ще се подхожда задълбочено и обмислено, защото в противен случай следват въпроси в чий интерес са прокарани съответните регулации? Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Йончев, ще използвам репликата си към Вас и също така и да се обърна и към министъра на транспорта, но първо към Вас. Когато станах народен представител в Четиридесет и седмото народно събрание, аз всъщност доста от нещата за концесията на летище София ги чух от Вас, от представители на Вашата парламентарна група. Тъй като министърът каза, че само ние сме против концесията на летище София, аз много добре помня господин Свиленски и господин Гуцанов, господин Гуцанов, който е вече и министър на труда и социалната политика, бих се обърнал да Ви кажа какво е мнението на Вашата парламентарна група относно концесията на летище София, за да може да кажем дали само ВЪЗРАЖДАНЕ са против, или и Вие все още сте против, или вече не сте против. И само ще си позволя, за да не вземам процедура по начина на водене. Господин Министър, голяма част от тези данни ги знаем, но за тези 32% от приходите на концесионера това го чуваме за пръв път и от Вас тук в момента. И ако може да ни изпратите цялата информация с всички данни писмено, защото ние от ВЪЗРАЖДАНЕ си пазим всичко писмено и гледаме писмените неща, защото казаното се забравя, но това, което е написано, остава, и ще е интересно след една-две години да повдигнем отново темата и да видим как се развиват тези неща и дали всъщност се плащат тези приходи. Благодаря.

Уважаеми, господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Йончев, сигурен съм, че ако си погледнете имейла, и сега ще намерите моя отговор. Ако ли не, забавянето не е в нашия телевизор. Още вчера съм подписал отговора до Вас и той наистина е забавен с една седмица. Не мога да кажа защо. А доколкото Вие адресирате един въпрос, който не знам доколко стана ясен на Вашите колеги, с този опит за внушения, че писмото на директора на ГД ГВА има някакви задкулисни мисли, тоест, че се прокарват нечии интереси. Господин Йончев никакви интереси, освен интересите на българските граждани и на сигурността на полетите, не се прокарват. Още след навлизането на дрона над летателното поле на летище „Васил Левски“ – София сформирах работна група, която разгледа много внимателно въпроса с подобно нерегламентирано навлизане. Резултат именно на тези усилия е и Законопроектът, който днес гледаме. Законопроектът предвижда наказателна отговорност на лицата, които си позволят такова нещо. В допълнение, и извън законодателните мерки, предприехме и практически мерки, а практическите мерки са да укажем на летищните оператори, независимо дали те са държавни, частни, дали са големи, или малки, дали кацат големи, или малки въздухоплавателни средства, да предвидят, да направят точно оценка на риска си. Но Вие се опитахте да внушите тук, че правенето на оценка на риска автоматично води до поставяне на някакви устройства. Няма такова нещо, господин Йончев. Оценката на риска затова се прави, защото, ако на едно летище последните две години не е кацало въздухоплавателно средство, а просто си седи там на полето, кой знае каква нужда от харчене на пари, особено пък ако са държавни, аз не бих разрешил. Не знам чии интереси прозряхте тук освен тези на българския народ. Ама може би това Ви притеснява? Не, нали? По отношение на това дали са задължени лицата. Според мен те са задължени да си инсталират тези антидрон системи, но те са задължени също така много внимателно да проучат пазара. И всъщност това писмо на главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ указва точно това – кои параметри на системата на какви изисквания трябва да отговарят, за да не свалят самите системи някое въздухоплавателно средство, защото дронът е голяма опасност, но още по-голяма опасност е самите ние с антидрон системите си да свалим един самолет с пътници. Ето защо към тази задача се подхожда както сериозно, така и достатъчно деликатно, с отговорност. В противен случай може наистина да направим голяма поразия. Не се опитвайте зад това да провиждате някакви кой знае какви интереси. Интересите са само на безопасността на полетите, господин Йончев.

Преди да се даде нещо на концесия, трябва ясно и точно да се види дали то е на загуба и държавата не печели, и най-вече подробен анализ защо не печели държавата от това нещо. Щом има интереси от частни фирми, които да го вземат, значи нещо куца в управлението на държавата за тези активи. Сега. Когато държавата даде за 35 години летище София, това беше един от големите скандали в обществото. Тогава БСП, ръководството на БСП, председателят на БСП, цялата им парламентарна група ставаха, лягаха с тази тема. Напълно обосновано, напълно разбираемо, с всичките доводи как това е вредно и ще доведе до загуби на България. Тогавашният председател на БСП призоваваше и получи подкрепа от много опозиционни партии към онзи момент. Министърът, който подписа тогава концесията на летище София, е днешният министър-председател Росен Желязков. И това е една от срамните ситуации, в които държавата дава. Първо строи един модерен терминал, налива десетки милиони в него и в крайна сметка го дава на частник да го експлоатира с обещанието, че след 10 – 20 години евентуално, както каза министърът. Между другото, сега и министърът, не знам колко от Вас обърнаха внимание на нюанса, в който той каза, че предстои да си направят анализ на бизнес плана какво точно, как ще се случва и как ще процедират оттук нататък, тъй като ще трябва да започнат да плащат вече всяка година. Да, добре, най-после да започнат да плащат, но оттук нататък е този нюанс, който вметна министърът така леко, е дали те въобще ще се съгласят да продължават по този начин, по който би трябвало. И аз не мога да разбера наистина защо довчерашни опозиционни партии в лицето на БСП тогава имат една позиция, днеска е коренно различна позицията. Нека да имаме последователност, няма значение, че сте управляващи. Няма нищо срамно и притеснително да кажете: тази концесия не е добра за България, тогава бяхме против и сега не я харесваме. Сега вече БСП имат съвсем друга позиция, без нищо да се е променило. Напротив, даже ще стане може би още по-лошо. Има вероятност концесионерът да се оттегли вместо да инвестира двеста милиона, както каза министърът. Не се знае. Може и да не го направи. Нямам представа. Но нека да има последователност, защото имаме в момента ситуация, в която само разчитаме на обещания, евентуално нещо някой някъде да започне да плаща, докато преди това не е плащал нищо, а е събирал приходите. Иначе цифрите на министъра, само като ги слушаме тях, са изключително добри, изключително лъскави и много важни. То е същото, като да слушаме, когато кой ли не, да обяснява по телевизиите какъв дъжд от инвестициите ще дойде в България след влизане в еврозоната. Същото! Ама едни голи цифри, а реалността е съвсем жестока и различна. Какво ще направи концесионерът? Дълбоко се съмнявам, че това, което министърът очаква да направи, ще се случи. Ние сме категорично против тази концесия. Това, в момента, обещанията за цялото това нещо, меко казано, е съмнително. Занапред какво ще се случва с летище Пловдив, както каза министърът, предстои да се види. Там не го коментирам казуса. Но така или ли иначе към днешна дата, меко казвано, не са защитени националните интереси и доказателство са действията на Желязков по време на подписването на договора, впоследствие отзвукът, който имаше в обществото и във всички анализатори за този подписан договор.

Господин Ганев, искам да Ви попитам: това, което казахте, че държавата не може да се оправи с едно държавно предприятие и министърът апелира за даване на концесия, означава ли, че министърът си признава, че не става, не може да ръководи това министерство и съответно е по-добре да подаде оставка? Моля за Вашето мнение. (Оживление. Реплики от ПП-ДБ: „Гроздане, Гроздане! Докъде я докара!“ Реплика на заместник министър-председателя Гроздан Караджов.)

Аз не мисля, че министърът има нещо общо с подписването – поне не съм чул да има нещо с подписването, на концесионния договор на летище София, но така или иначе той е в заварена ситуация, в която това не е държавно предприятие или нещо, от което държавата да не си върши качествено работата, да го менажира. А пак, от друга страна, неговата теза, че публично-частните партньорства са нещо изключително добро и трябва да се развива все повече, за мене не е основание държавата да се разпродава на частни компании и фирми. Защото той същото това нещо го развива като управленска теория. И напълно, с основание – той е министър и има право да си ги прави всичките тия планове и визии за развитие по отношение както на магистрали, на пътища, на жп транспорт, цялото това безумие е свързано и с жп транспорта по същия начин. Да, оправданието, както каза Желязков от трибуната преди две седмици, е, че по евродирективи и наредби ние трябва да вкараме частните компании в пътническите превози – се получава така, че ще ликвидираме енергетиката си. Изкарахме домакинствата на либерализирания пазар, за да получим мотриси, които ще дадем на частни компании, които да конкурират държавната компания. Тези безумици, свързани с така наречения либерализиран пазар, свободна търговия и всички тези хубави и лъскави думи важат обаче до един момент, в който държавите от Европейския съюз, включително и България, започват да забравят тези принципи и започват да зачеркват пазарните принципи на функционирането на демокрацията и започва държавата да се намесва директно в бизнеса. Примерите са страшно много и се случва парадоксът такива яростни европейски либерали, каквито са управляващите в момента в България, да са в ситуация, в която да искат по-силна държава при определени ситуации и ние да заставаме срещу тях и да обясняваме, че държавата няма място да се меси в бизнеса. Защото ситуацията е точно такава. Но по отношение на концесията на летище София, това не е така. Напротив, държавата може да бъде добър собственик, държавата има нужния капацитет да управлява дадени предприятия, включително летище София, и е престъпление да инвестира десетки милиони за нов терминал и веднага след това да го даде на частна фирма, която само и единствено да печели оттам цялото това нещо с обещание някога нещо да започне да плаща. И ако в следващия момент – министърът изкарва тия цифри, ами, ако концесионерът каже след половин година, че няма да прави всичкото това нещо, ако трябва, ще прекрати договора, какво правим ние като държава? 240 милиона щели да бъдат инвестирани за Терминал 3. Ами, ако не ги инвестират и ако кажат, че по-добре да си тръгнат, но няма да ги дадат? Това са, разбира се, хипотези. Не казвам, че някой е тръгнал да го прави. Или поне няма индикации за това нещо. Но е част от пазарната икономика. Така че има места, в които държавата не трябва да отстъпва и част от това нещо са природните богатства на страната – водата, електричеството и всичко, което е свързано с това, което осигурява живота на нас като граждани на републиката.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Ганев, този дебат се отклони от основната си тема – Закона за гражданското въздухоплаване, и по-скоро премина към въпроса за това дали е добро публично-частното партньорство. Абсолютно сигурен съм, че и Вие априори не вярвате, че априори това партньорство е лошо.

Априори не е лошо.

Има много примери за добро партньорство. Не искам да се прави, искам тук за залата да го кажа, защото съм сигурен, че Вие го знаете – концесиите на полезни изкопаеми, на минерална вода, на кариери и така нататък, нямат нищо общо със същата дума, която се използва от Закона за концесиите. Законът за концесиите би следвало да се казва „Закон за публично-частното партньорство“. Той урежда коренно различна материя, която няма нищо общо с концесията за злато, за петрол, за каквото ще да намерим, за нашите богатства, включително и за плажовете, които неща са изключителна държавна собственост. Сега искам да кажа и нещо, което във Вашето изказване прозвуча. Всеки от тези инструменти – било публично-частното партньорство, било обикновен договор по Закона за обществените поръчки, независимо кой инструмент се използва, ако не е защитен българският интерес, то тогава той става лошо използван инструмент. Затова не искам да говорим априори с лошо за публично-частното партньорство, априори за Закона за концесиите, а искам да кажа: в случая концесията на летище София е добре построена. Наистина отлагането в онзи момент, когато при пандемията не е ясно какво ще се случи, е моментът, върху който Вие поставяте акцент. Аз не съм казвал, че ще правя анализи, господин Ганев, чуйте ме внимателно. На първата си среща с концесионера му поставих условието, че от следващата година започва да си плаща концесионните вноски и че те вече са заложени и приети от това Народно събрание в 3-годишната прогноза. Отворете Закона за бюджета, там ще видите: в 3-годишната прогноза стои приходът от летище „Васил Левски“ в София. Затова Ви моля да го знаете. Това е наше условие и съм абсолютно сигурен, че концесионерът ще се съобрази. Благодаря.

Уважаеми господин Министър, уважаеми колеги народни представители! Парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ в Комисията по транспорт и съобщения подкрепи предложените законопроекти за изменение и допълнение на Закона за въздухоплаването, внесен от Министерския съвет, и внесения от нашата парламентарна група в лицето на Божидар Божанов законопроект. По отношение на първия законопроект, № 51-502-01-2, внесен от Министерския съвет, най-общо той включва 4 групи промени – промени в областта на авиационната безопасност, промени в областта на авиационната сигурност, промени в областта на административните такси за административни услуги и промени в административнонаказателните разпоредби. Необходимо беше да се промени чл. 122к, ал. 3 с цел избягване на евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз за нарушения на правото на Европейския съюз. Според Европейската комисия страната ни е нарушила разпоредбите на Директива на 2009/12/ЕО относно летищните такси в частта относно възможността за обжалване на решенията за летищния оператор под чл. 1, параграф 2 от Директивата. По отношение на втория законопроект, внесен от Министерския съвет. В законопроектите са залегнали и разпоредби, с които се уреждат последиците от нарушаване на забрана за експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство. За целта в Законопроекта се предвижда при експлоатация без разрешение на безпилотно въздухоплавателно средство същото да бъде принудено да кацне или да се приложат принудителни мерки за неговото отстраняване. В Законопроекта се предлага и промяна в Наказателния кодекс, като се създаде основание за търсене на наказателна отговорност за лицата, които експлоатират безпилотно въздухоплавателно средство без разрешение. „Продължаваме Промяната – Демократична България“ ще подкрепи и в зала така предложените законопроекти, като си запазва правото между първо и второ четене да предложи промени. Благодаря Ви.

Благодаря Ви, госпожо Председател. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-402-01-13, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2024 г., Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-454-01-26, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 11 декември 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-454-01-44, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 13 декември 2024 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 20 май 2025 г., бяха обсъдени законопроекти за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения със следните номера: № 51-402-01-13, № 51-454-01-26 и № 51-454-01-44. На заседанието присъстваха господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, и делегация от Министерството на транспорта. При представянето на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-402-01-13, внесен от Министерския съвет, господин Караджов посочи, че същият има за цел да приведе българското законодателство в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 г. относно единния пазар на цифровите услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО – Акт за цифровите услуги. На европейско ниво е създаден Европейският съвет за цифровите услуги, а всяка държава – членка на Европейския съюз, следва да определи един национален орган, който да изпълнява функциите на национален координатор за цифровите услуги. Проектът на ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) като координатор за цифровите услуги, който ще осъществява контрол върху дейността на доставчиците на посреднически услуги на информационното общество, които не представляват платформи за споделяне на видеоклипове. Съветът за електронни медии e определен като компетентен орган по смисъла на Регламент 2022/2065, който ще контролира дейността на доставчиците на посреднически услуги на информационното общество, които представляват платформи за споделяне на видеоклипове. В Законопроекта са включени разпоредби, уреждащи сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услуги. Създадени са процедури за предоставяне на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател по смисъла на регламента, както и процедури за предприемане на действия във връзка с получени жалби и сигнали срещу доставчици на посреднически услуги. В Проекта на ЗИД на ЗЕС се създава нов раздел, който урежда контрола на компетентните органи спрямо лицата, имащи задължения по Регламент (ЕС) 2022/2065. Регламентирани са редът и основанията за извършване на проверка, способите и средствата за събиране на доказателства. Предложени са разпоредби за спирането и прекратяването на производството, включително приложимият давностен срок. В процедурата е заложена възможността контролните органи да изискват информация, документи и различни данни, необходими за разкриване на обективната истина. Създава се процедура по извършване на проверки на място след изрично получаване на разрешение от съда. Господин Караджов подчерта, че Законопроектът предвижда създаването на специална процедура, различна от тази по Закона за административните нарушения и наказания, по която да бъдат установявани нарушенията на Регламента. Установяването на нарушенията и налагането на наказанията ще се осъществява в една административна процедура с издаването на един документ – решение на КРС за установяване на нарушението и налагане на наказанието. Според вносителите чрез предложения специален ред ще се редуцират възможностите за избягване на отговорността по регламента, като същевременно се запазват гаранциите за правото на защита чрез обжалване на решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При представянето на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-454-01-26, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 11 декември 2024 г., господин Димитров подчерта, че с предлаганите изменения и допълнения се цели решаването на редица проблеми, което да доведе до относително изравняване на положението на потребителите и бизнеса в договорните им отношения с мобилните оператори. Това се налага, защото при тези договори потребителите са по-слабата страна спрямо доставчика на електронна съобщителна услуга от гледна точка на възможностите за предоговаряне, така и на степента им на информираност. В тази връзка Законопроектът предвижда възможността при едностранна индексация на цените по договорите за предоставяне на електронна съобщителна услуга от страна на доставчиците крайните ползватели да могат да се откажат от тях без неустойки. С тази възможност ще се постигне относително изравняване на правното им положение и донякъде се гарантира равнопоставеността между страните в правоотношението. Тази мярка би могла да засили и конкуренцията между мобилните оператори. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-454-01-44, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 13 декември 2024 г., бе представен от самия господин Божанов. Той обясни, че в последните години се наблюдават некоректни търговски практики на прекратяване на договор от страна на мобилен оператор в определени случаи, което препятства възможността за преносимост на номерата. С предложените промени правото на преносимост няма да зависи от това кой е прекратил договора. Премахва се и възможността крайният ползвател да се откаже от това си право изрично. Бяха представени постъпилите становища на Министерството на транспорта и съобщенията и Комисията за регулиране на съобщенията. В хода на проведените дебати по законопроектите бяха обсъдени проблемите, свързани с нелоялните търговски практики на мобилните оператори и необходимостта от по-ефективна защита на крайните ползватели. След проведените 3 отделни гласувания в Комисията по транспорт и съобщения: - с 10 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 2 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-402-01-13, внесен от Министерския съвет на 4 декември 2024 г.; - с 12 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-454-01-26, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 11 декември 2024 г.; - със 7 гласа „за“, без „против“ и 8 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 51-454-01-44, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 13 декември 2024 г.“ Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! В последните години имаше четири индексации на цените на мобилните оператори и българското общество задаваше въпроса какво прави Народното събрание, какво прави правителството и какви мерки взимат. Истината е, че нищо не беше направено извън този законопроект, който ние от „Демократична България – Продължаваме Промяната“ внесохме, и добрата новина е, че Транспортната комисия постъпи отговорно и единодушно. Забележете, единодушно подкрепихме Законопроекта, а Министерството на транспорта представи една конструктивна позиция, представи своите редакции, но разумна и конструктивна позиция. Какво ще се случи обаче днес в залата е изключително важно, защото Вие, уважаеми колеги, трябва да изберете между правата на потребителите и интересите, в случая на мобилните оператори. Много хора ми писаха в социалните мрежи, че при този избор, господин Димитров, се опасявам, че правата на потребителите няма да бъдат застъпени, а става въпрос за следното: има три мобилни оператора, защото сме издали три лиценза като държава, тоест конкуренцията е ограничена поради самото естество на пазара. Защо няма виртуални оператори е свързан и важен въпрос, защото Комисията за регулиране на съобщенията в предишния си състав и за цялото време не свърши тази задача, а има такива във всяка страна – членка на Европейския съюз, дори в Черна гора и в Косово, но в България няма, обаче от новата Комисия по регулиране на съобщенията поеха ангажименти по време на изслушването и оставиха надеждата, че този въпрос ще бъде решен. И сега, уважаеми дами и господа, остава най-важният въпрос и важното гласуване. Ако дадем на потребителите право, когато операторите решат да индексират договорите, да се откажат от договора без неустойки, създаваме нова конкурентна среда, създаваме правото на потребителя да избира всяка година. Много важният въпрос е мобилните оператори да правят максимума и да се борят за своите клиенти, да правят по-добри условия, да се конкурират, а не да знаят, че имат примерно един двугодишен договор и в рамките на него те своите клиенти не могат да ги загубят, освен при сериозни неустойки, и да не се налага да са в условия на конкуренция. Тоест ние искаме да накараме мобилните оператори да се ползват за потребителите, да се борят за своите клиенти, макар и в тези условия на ограничена конкуренция в момента. Така че, уважаеми колеги, аз съм сигурен, че това решение е трудно за Вас, въпреки единодушното гласуване на Транспортната комисия, в която надделяха аргументите, че на мобилните оператори единственото, което се променя за тях, е, че ги поставяме в по-конкурентна среда. Това е промяната, че вече ще трябва да се трудят повече, за да спечелят клиенти. Това се променя за тях. Да, не им харесва. Те дойдоха на Комисията и заявиха, че доброволно са приели подобни правила. Но знаете ли каква е истината? Че след като за първи път внесохме този законопроект, тогава мобилните оператори като видяха Законопроекта, създадоха тези доброволни възможности да можеш да се откажеш и в момента без неустойка от договора си при индексация на цените, но когато възможността е доброволна, а не е законова, тя може да бъде дадена за известен период от време и когато решат, могат да си я вземат обратно. Но подчертавам, че този законопроект свърши първата си задача, а първата задача беше да даде ясен сигнал, че търсенето на изравняване на интересите на потребителите и интересите на мобилните оператори, на по-слабите с по-силния, но все пак опит тези интереси да бъдат балансирани, се случва в Народното събрание и виждате, че само наличието на Законопроекта се превърна в стимул мобилните оператори да приемат доброволно, без законов текст, възможността да можеш да се откажеш от договорите без неустойка. Но, уважаеми колеги, ние затова сме парламент, за да приемем трайните решения. Ние затова сме парламент, за да може в трудни ситуации, когато потребителят е малък и слаб, да създадем равнопоставеност дори в ситуации, в които взимането на такива решения не се харесва примерно на ръководството на нашата парламентарна група, защото тя е решила друго, да можем като парламент да бъдем отговорни хора. И като отидем в нашия избирателен район и хората ни питат: какво става там, имаше четири индексации на цените до момента, ще има ли и пета и Вие какво направихте, Вие защо не създадохте условия за повече конкуренция, защо не чухте потребителите, защо не чухте милионите хора, които задават въпроси по тази тема, къде бяхте, защо постъпихте така, аз се надявам да можем като парламент да дадем единен, честен и силен отговор, да можем да вземем правилното решение, а именно да защитим правата на потребителите и да опитаме да ги балансираме с интересите на мобилните оператори, така че в условията на наистина по-конкурентна среда мобилните оператори да полагат допълнителни усилия, за да печелят клиенти. Така че, уважаеми колеги, все още имам надежди, че Народното събрание може да взима трудни решения. Все още имам надежди, че в трудни ситуации, няма значение кой е управляващ, кой е опозиция, когато има обществен интерес, ние можем да се обединяваме. Това го направихме на Транспортната комисия и беше красив момент, надявам се тази добра инерция… (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да, беше добър момент за българските граждани. Надявам се в пленарната зала тази добра инерция да не бъде загубена, каквото съм виждал, за съжаление, по други поводи. Благодаря за Вашето внимание. (Частични ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Другият законопроект е изключително кратък – един параграф, и казва следното: „Ако мобилен оператор прекрати от своя страна договор с клиент, то клиентът да може да запази своя номер, както можем да го запазим, когато сменяме мобилен оператор по наша инициатива.“ Има достатъчно сигнали, че някои телекоми поне злоупотребяват с тази дупка в Закона и че прекратяват едностранно договори, така че включително корпоративни клиенти да си загубят на практика номерата, което е и сериозен удар върху техния бизнес. Директивата, която транспонираме с тези текстове, да, тя урежда въпроса по един малко по-различен начин, но нашият анализ показва, че такова изменение, което ние предлагаме, е абсолютно в духа на Директивата, а именно правото на потребителя да запази своя номер при смяна на оператор, така че призовавам Ви да го подкрепите.

Благодаря Ви. Вече шест месеца, откогато имаме редовно правителство, дойде време, в което да разгледаме и законопроекти, които пряко касаят българските граждани. Това, за съжаление, се случва много рядко, но за съжаление, и тези законопроекти не са внесени от изпълнителната власт. Те са внесени от народни представители. Аз искам да обърна внимание на два от внесените законопроекта, като първо ще коментирам Законопроекта, внесен от Божидар Божанов, който преди малко беше представен. Това за нашата парламентарна група, колкото и странно да е ние да подкрепяме ПП-ДБ, но когато едни предложения са хубави, те заслужават нашата подкрепа, както се надяваме от тяхна страна – и също сме го виждали, когато ние предложим нещо добро, то да бъде подкрепено, когато става въпрос за българските граждани, а не за политики. В този случай, както каза господин Божанов, има такава практика на мобилните оператори да прекратяват съществуването на номерата, когато разберат, че дадени клиенти ще се откажат от техните услуги и ще преминат към някои от другите два оператора. Докато за българските граждани не е толкова голям проблемът да сменят номера си, то обаче за корпоративните клиенти това може един вид, да кажем, да бъдат занулени, ако един оператор им прекрати всичките номера. Една компания примерно си представете, която се занимава с онлайн търговия, утре нейните телефони не са същите, а те са градили контакти примерно от десетилетия наред. Това ще означава, че тази компания просто спира да съществува, фалира и започва наново. То може би и вариантът да започне наново ще бъде по-добър за самата тази компания, защото с прекратяването на номерата им те ще загубят всички тези клиенти и това може да не е само компания, която се занимава с онлайн търговия. Това могат да бъдат абсолютно всякакви компании, които са печелили лоялни клиенти. И тук държавата е редно да защити техните интереси и да им даде възможност да запазят своите номера. В Комисията от КРС изразиха отрицателно становище, тъй като видите ли как щели да се запълнят всичките номера и нямало да останат свободни номера. Тук аз и апелирам, ако може господин Божанов да ми направи реплика дали има възможност да направим поправка между първо и второ четене. Изключително важно е да приемем Законопроекта на първо четене, защото, ако не го приемем на първо четене, то няма как да бъде направена поправка между първо и второ четене, и да бъде сложен срок – примерно от три месеца до шест месеца, ако този номер не премине към някой друг от мобилните оператори, той да се изтрива. Аз не мисля, че е нужна тази поправка, но все пак, за да успокоим господата от КРС, да направим тази редакция. Мисля, че е редно господин Божанов да заяви подобна процедура, за да може да успокоим залата, които, след като мине гласуването, ще използват доводите на КРС и ще кажат: ние затова и не подкрепихме Законопроекта, а е изключително важно той да бъде подкрепен. Следващият законопроект, на който искам да обърна внимание, това е Законопроектът, внесен от Мартин Димитров, който също ще получи подкрепата на нашата парламентарна група. Този законопроект дава възможност на клиентите, след като операторите решат да вдигнат тяхната такса, те да се откажат, без да плащат неустойки. Както и господин Димитров в своето становище каза, за последните четири години четири пъти бяха индексирани цените и наистина българските граждани питат какви са нашите права? По време на Комисията в дискусията се включиха и представителите на мобилните оператори, които казаха, с кабинета Главчев мисля, че са постигнали споразумение с министър-председателя, имали постигнато споразумение един месец, след като обявят вдигането на цената, да можело клиентите да се отказват. Но съгласете се с нашето притеснение от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, ние на приказки, така да кажем, не вярваме. Ние вярваме на текстовете на Закона, на това – подобен вид процедури да бъдат описани в Закона. Дори и ние от нашата парламентарна група ще направим поправка, тъй като считаме, че срокът един месец е малък, и считаме, че един тримесечен срок би бил доста по-добър. Но знаете ли, ние от нашата парламентарна група си го представяме по малко по-различен начин. Ние си го представяме: днес мобилният оператор решава да вдигне цените към клиентите си и когато им изпрати известие, че вдига тяхната цена, индексира я спрямо инфлацията, ние считаме, че е редно да получи в есемеса не с малък шрифт или просто някакво линкче към някакъв сайт, но да получи с големи букви, че той в рамките на три месеца от известието, може да се откаже, без да дължи никакви такси за това свое право, защото, съгласете се, но ние, народните представители, сме избрани от българския народ не за да пазим частни интереси, а за да пазим интересите на българските граждани. И ако успеем цялата зала да подкрепим този законопроект, както се случи в Комисията, защото, честно казано, аз разбирам, от една страна, притесненията на господин Димитров, че няма да бъде подкрепено сега в залата, но аз мисля, че това ще се случи – сега ще бъде приет на първо четене в залата, а когато се обедини в общ законопроект, тогава той ще бъде един от параграфите, всички параграфи, който няма да бъде подкрепен. Господин Димитров, аз напълно разбирам Вашите притеснения, но ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, от нашата парламентарна група ще го подкрепим. Надяваме се цялата зала да го подкрепи, така си мислим ние, след което ние ще направим нашите редакционни поправки. Аз мисля, че и господин Димитров също има какво да направи като редакционни поправки. Мисля, че и в Комисията ще можем да вземем едно правилно решение на проблема. След това ще бъдем длъжни и представители от нашата парламентарна група, както и представители от Вашата парламентарна група да излезем и да кажем точно за този параграф, че той е изключително важен да бъде подкрепен, а не да бъде заметен под килима, защото, за съжаление, сме го виждали всички ние народните представители. Аз имам по-малко опит от Вас, предполагам Вие сте го виждали и в годините назад как това се е случвало, за да може обществото да бъде успокоено, но казваме, нали: да, ще го подкрепим, ще забързаме, подкрепяме го, а след това на второ четене като стане един от всичките параграфи – не е подкрепян. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Да, господин Димитров, между първо и второ четене, разбира се, притесненията и на КРС, и на Министерството на транспорта ще бъдат отразени по отношение на изчерпването на номерационния ресурс. Има хипотетично такъв риск, в който те правилно са адресирали своите становища, така че тази част от текста може да бъде прецизирана, така че да не се залага такъв риск. Благодаря.

Благодаря за репликата, господин Божанов. Ето, че можем да покажем, че със съгласие и с право българските граждани, ние, можем да бъдем обединени, можем да водим и конструктивен диалог. Сега, това е добре, че Вие ще направите тези поправки. От наша страна, ако бъдат направени добре тези поправки и да не бъдат направени, пак казвам, ние ще подкрепим Законопроекта. Но аз се страхувам, че няма да чуем другата част от залата. Няма да чуем примерно становището на БСП, на ДПС 1, на ДПС 2, на ГЕРБ, както и на ИТН по една изключително важна тема. И това именно са темите с мобилните оператори, защото всички ние сме получавали десетки, десетки и стотици сигнали от мобилните оператори спрямо български граждани и проблемите, които те изпитват с мобилните оператори. Аз настина се надявам и Вашият законопроект да получи нужната подкрепа, каквато не можа да събере, за съжаление, в Комисията. Но дори и за краткото време на тази дискусия, която ще се проведе, се надявам народните представители да вземат правилното решение, да подкрепят този законопроект, защото, ако ние се обединим по тези теми, поне за темите, които пряко касаят българските граждани, считам че и българските граждани ще повишат доверието си към нашата институция. Както знаете, тя е от институциите с най-ниско доверие в българските граждани. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаеми господин Министър! Смятам, че мобилните оператори с всичко, което се прави през последните няколко месеца, са буквално длъжник на своите клиенти, длъжник на българските институции и просто срока, който сме им дали, в рамките на няколко месеца да имат нормално отношение и към своите клиенти, и към институциите, трябва да бъде спазен. Трябва ли да повторя, че тук с усилията на Министерството и с Ваши усилия – на всички народни представители, успяхме да спасим Плана за възстановяване и устойчивост и 500 млн. лв. влизат в трите мобилни оператора, с което до края на 2026 г. ние трябва да успеем да гарантираме в най-отдалечените населени места оптична връзка. Тоест всяко едно българско село може да се превърне в хоум офис, от който хората ще могат да работят. Що се отнася до предложението на колегата Мартин Димитров. Ние от „БСП – Обединена левица“ подкрепяме това предложение. Няма да изтъквам, че защитата на потребителя от страна на „БСП – Обединена левица“ с колективните искове на Мая Манолова срещу мобилните оператори е била кауза, която през годините сме изпълнявали. Още повече хората не са заложници на договорите си, които могат да бъдат променяни, които могат да бъдат променени едностранно от операторите. Потребителите не са роби. Те трябва да имат право на избор, информация и естествено, справедливост. Искам да благодаря на всички колеги за работата в Комисията, за тона, който поддържаме, и днеска, образно казано, е Денят на транспорта – с цялата палитра от дейности, които включва тази комисия и се надявам да приключим работата си успешно. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Аз ще взема отношение и по трите законопроекта. Първият – на господин Божанов, със сигнатура № 51-454-01-44. Съгласен съм, че има добър замисъл и мобилните оператори все пак трябва да спазват някакви правила и съответно да гарантират правата на своите потребители. С годините сме станали свидетели на не една и две нелоялни практики от страна на мобилните оператори. За никого не е тайна, че те се чувстват като монополисти, въпреки че официално има конкуренция. Това е само привидно. Всъщност конкуренцията, всички знаете, че е почти нулева. Ако отворите техните тарифи, било то за мобилни комуникации, за стационарна телефония, за мобилен интернет, тези, които предлагат пакети, и така нататък – всичко е почти изравнено, така че далеч съм от мисълта, че има някаква реална конкуренция. Дори да напуснете единия оператор, знаете, че отивайки при другия, ще получите още много от същото. Нещо, което сме се нагледали през годините, е излишно да го коментирам. Тук става въпрос, без значение дали е физическо лице, или фирма, без значение също така и кой прекратява договора, да може да запази своя номер. Както вече беше коментирано, номерът е важен не само за фирмите, важен е и за физическите лица. Много от хората не си сменят мобилния оператор именно заради това – заради опасността да загубят своя номер. Ако съответно пък договорът по някаква причина бъде прекратен – от мобилния оператор, рискът да си загубите номера съществува и той е реален, ако не приемем този законопроект. Така че, аз бих предложил да гласувате „за“. Съответно господин Божанов вече каза, че срокът, в който това ще може да стане след прекратяване на договора, ще бъде коригиран и евентуално ще е поне три месеца, съответно да успокоим и Комисията за регулиране на съобщенията – да няма притеснение от тяхна страна. Следващият законопроект – на Мартин Димитров със сигнатура № 51-454-01-26, също е добър като замисъл. Тук предложението също цели да защити потребителите и съответно да няма неустойка при прекратяване на договора. Също сме свидетели на не една и две нелоялни практики в този аспект. Господин Димитров спомена нещо, което на мен ми направи силно впечатление. Каза, че можело Народното събрание да гласува трудни решения. Господин Димитров, защо да са трудни решения? Когато работиш в интерес на хората и защитаваш правата на българския народ, не, това не са трудни решения. Трудни решения са, когато си забъркан в партийни схеми, когато си забъркан с мобилни оператори или с концесии, или със скрити обвързаности към определени кръгове, тогава е трудно да гласуваш срещу тях. Когато си от правилната страна, от светлата страна на барикадата, не виждам това да е трудно решение. Когато ние от ВЪЗРАЖДАНЕ гласуваме подобни законопроекти, макар и от Вашата политическа формация, когато са в интерес на народа, ние не виждаме проблем да ги подкрепим, защото си тръгваме с чисто сърце и душа, така че няма от какво да се притесняваме. Предполагам, надявам се и при Вас да е същото, казвам, надявам се, не мога да го твърдя. Не виждам защо и за останалите народни представители това да е проблем. Така че призовавам всички да подкрепите и този законопроект. Следващият – на Министерския съвет, който е със сигнатура № 51-402-01-13 – има доста притеснителни моменти в него. Критиката е повече от останалата част. Създава се една свръхцентрализация в Комисията за регулиране на съобщенията и им се дават свръхфункции. Съответно, предвиждат се правомощия за достъп до класифицирана информация, до IT системи, до данни, както и до налагане на глоби до 6% от световния оборот. Кой ще гарантира сигурността на тези данни? Никой не мисли за това нещо. Аз смятам, че това е проблем. Също така правна несъгласуваност за потенциален регулаторен произвол. Ами, те могат да правят каквото си искат. Тук може да се използва за бухалка. Може да бъде прекратен някой бизнес, може да бъде абсолютно, буквално занулен. Аз не мисля, че това е добър подход. Освен това, според скромното ми мнение, това води до определена цензура. Тук става въпрос за контролиране на потока информация, за контролиране на социални мрежи и така нататък. Кой ще гарантира свободата на изказване, свободата на словото, за която всички Вие твърдите, че се борите? В което почвам да се съмнявам сериозно. Това определено е законопроект, който води към цензура. Също така, искам да спомена и още един човек, който беше кандидат за Комисията за регулиране на съобщенията, мисля че вече дори е член – господин Мутафчиев от БСП. Този господин, когато беше неговото представяне в парламентарната комисия, той си позволи да говори открито за цензура. Аз и на обсъжданията на кандидатите споменах, че това е абсолютно недопустимо. Подобни хора нямат място в Комисията. Тези хора трябва да гарантират свободата на словото. А всъщност какво става? Точно обратното. Тези хора ограничават, говорят за цензура и най-лошото – смятат да я наложат, смятат го за нормално. Ами съжалявам, аз не смятам нещо такова за нормално, затова предложението за промени на Министерския съвет предлагам да не се подкрепя. Благодаря.

Вместо да правя отделно изказване по Закона за електронните съобщения на Министерския съвет, ще се възползвам от правото си на реплика. Не сте прав по отношение на цензурата. Да, въвеждат се правомощия за сваляне на незаконно съдържание, терористично, в случая примерно незаконни реклами за хазарт. Ние, между другото, в Закона за хазарта, заедно с Вас включително, приехме прилагането на този регламент, на чл. 9, по отношение на незаконни реклами за хазарт. Това в момента, между другото, не се изпълнява много ефективно от НАП, но това е друга тема. Всъщност регламентът и нашият текст, който ще го прилага, предвижда точно обратната. Предвижда право на обжалване на решенията за сваляне на съдържания, които са взети по една или друга причина, от някоя социална мрежа например. Когато Фейсбук Ви свали статус, в момента може да се оплачете на арменския поп. Като приемем Закона, ще има ред за извънсъдебно обжалване. Ще има арбитражи, най-така разговорно казано, които ще могат да вземат независимо решения. Така че от гледна точка на свободата на словото смятам, че този законопроект, който е работен в последните няколко години, по-скоро помага отколкото пречи. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Господин Божанов, притесненията са ми съвсем основателни, тъй като под маскировката на борба с тероризма, под маскировката на борба с нещо незаконно, ще заминат и много други неща. Има голяма предпоставка за налагане на цензура. Не мога да се съглася с Вас, че всичко ще бъде спокойно, всичко ще бъде ясно регламентирано. Това, което разбрах от Вашата реплика, е, че едва ли не ще узаконим арменския поп. Защото Вие казвате, ако преди това предложение, може да се оплачете при свалена публикация, евентуално само на арменския поп. Ами то и сега ще бъде така, само че просто арменският поп ще бъде включен в законовата мярка, така че не мисля, че има някаква разлика. Арменският поп, ще си е арменски поп. Не искам да прозвучи грубо, но всички знаем къде е арменският поп в Пловдив. Ако някой иска, мога да му дам адреса и телефона. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Искам да взема отношение, макар че нашето становище по внесените от Министерския съвет законопроекти вече беше цитирано от докладчика – председател на Комисията по транспорт. Специално искам да обърна внимание на думата „цензура“, която се употреби в залата. Този законопроект нито налага, нито е в състояние да наложи цензура върху мнението на когото и да било. Българските граждани се ползват от конституционна защита на правото им да изразяват своите мнения свободно. Този законопроект за изменение на Закона за електронните съобщения има за цел да се осигури пълното прилагане на Акта за цифровите услуги, който е въведен с Регламент № 2022/2065, относно единния пазар на цифрови услуги. И тук вече става ясно за какво е този законопроект. Ние регулираме онлайн посредниците и платформите, като например електронните пазари, социалните мрежи, платформите за споделяне на съдържание, електронните магазини за приложение и онлайн платформите за пътуване и настаняване. Тоест регулираме взаимоотношението на клиента, на крайния потребител, към електронната платформа. Ние сме заплашени от наказателна процедура, която вече тече и е на втори етап. Ето защо призовавам много бързо да приемем тези промени, които предлагаме от кабинета. И тук изискването, освен че Регламентът е с директно приложение към България, е да се създаде ефективен механизъм за контрол. Тоест ефективен механизъм, с който да има контрол върху електронните платформи в отношенията им с клиентите, но по никакъв начин не по съдържанието, нито по мненията, които те изразяват в тези платформи. Ето защо Комисията за регулиране на съобщенията просто поема правомощията на такъв национален орган по Регламента. Той се нарича координатор за цифровите услуги и единственото изключение е за видеосподелянията, където такъв координатор за България ще бъде Съветът за електронни медии. Включените разпоредби уреждат сертифицирането на органите за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услуги. Отново подчертавам, че това е изцяло в полза на българския потребител, на българските граждани, и няма нищо общо с цензурирането или със свободата на изразяване на медиите както в реалното пространство, така и във виртуалното. Благодаря.

Госпожо Председател, господин Министър! Ще представя нашите бележки и мнението ни относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения с № 51-402-01-13. Контекстът преди изготвянето на Закона започва назад във времето, защото още през 2012 – 2015 г. в Европа усилено започна да се говори за това, че трябва да има регулация над дейността на големите дигитални платформи. Най-типичната за това беше Google, но така или иначе, имаше и други – Amazon, електронната търговия. И последното, заради което започна и нашият дебат днес, това е Регламентът от 2022 г. – Актът за цифровите услуги, който цели създаване на пропорционални прозрачни правила, единни за посредническите онлайн услуги в Европейския съюз. Като цяло обаче зад това добро намерение се крият и много неща, които не са достатъчно добре анализирани – дали Европа има технологичната възможност да следи такъв вид дейности. Защото не трябва да забравяме, че бързото развитие на IT сектора през годините се дължеше основно на тази предпоставка, че нямаше на практика регулации. В момента това, което ние се опитваме да направим – говоря ние в Европейския съюз, хем е да контролираме IT сектора, хем в случая, всъщност това, което може би е оправданието за такъв вид дейности, не толкова научното развитие на IT сектора, колкото използването му за търговски цели с големите онлайн платформи за търговия. Само че изграждането на капацитета на националните държави може да се направи, разбира се, и то не е толкова трудно, макар че и не е лесно, на ниво институционално и документално контролиране. Реално обаче ние трябва да се замислим – и в частност България, дали имаме достатъчно капацитет, особено що се отнася до органите, които трябва да следят и правилно да прилагат тези разпоредби. Като казвам правилно, не е само въпросът буквата на закона да бъде следена и прилагана, а именно правилното техническо образование да позволи разграничаване между това – да има административен или търговски рекет, и да има защита на потребителите. След приемането на Единния акт за цифровите услуги са проведени няколко срещи, но така или иначе, в средите на бизнеса, на браншовите организации остава усещането, че те не са чути и че ще има злоупотреба или пък поне пречки с прекалената концентрация, която ще се даде като правомощие на КРС. Тези възражения, които ние имаме в България, не са само за нас. Те многократно са били и повдигани в Европа, но така или иначе, развитието на технологиите налага и администрацията по някакъв начин да вземе мерки, но за съжаление, този някакъв начин не е ясен. Не може само с декларации и регулации да бъде спряно техническото развитие. А как ще се спрат злоупотребите с това техническо развитие, как хем да се улеснят хората да търгуват, хем да се спрат злоупотребите, това наистина е въпрос на баланс, който е труден. Също обаче не трябва и да забравяме, че доста често зад подобен вид регулации се крие и желанието на държавите буквално за налагане на такси и данъци върху тези търговии, което не е нищо повече освен едно празно въртене на пари, което да оправдае така или иначе нищо непроизвеждащите администрации като услуги, като продукт. Те трябва по някакъв начин да намерят финансирането си и това става именно през такъв вид подобни регулации, които контролират и изискват плащане на данъци до степен, че говорихме за десетки милиарди – мисля, че беше това, което Европейският съюз, в частност Франция, имаше като претенции към Google. Относно критичните бележки. Основната критична бележка по този законопроект е свръхцентрализацията на КРС, която, както казах вече, нямаше да бъде чак такъв проблем, ако по нея имаше достатъчно капацитет наистина технически подготвени лица, които да следят и да могат правилно да прилагат разпоредбите. Аз се съмнявам, без да обиждам хората, които са членове на КРС, все пак реалността е такава, че те нямат достатъчния капацитет да могат да наложат правилен контрол върху дейността на онлайн платформите. В нашия законопроект, който в момента разглеждаме, тоест нашият, защото се касае за българското законодателство, не виждам правилните обосновки също и за прогнозните бюджети във връзка със средствата, които КРС трябва да отдели, за да извършва този контрол и да създаде необходимия технически персонал. Някои от нашите разпоредби… Ние подминаваме дори Регламента от 1922 г. Категорично липсата на диалог с професионалистите, с браншовите организации, няма да е от полза. Тя не е и сега от полза и за в бъдеще ще подсилва само страховете и опасенията на бизнеса в държавата. Искам да обърна внимание, че когато говорим за всички тези услуги, ние забравяме най-същественото – преди малко може би трябваше да бъде спомената, когато имаше разговор за мобилните оператори – и това е механичната, физическата инфраструктура, за да може всичките онлайн съобщения да протичат правилно и нашата мрежа да бъде винаги на ниво – за интернет специално говоря, за телекомуникациите. За съжаление обаче, не знам как ще защитаваме и потребителите, и самите мобилни оператори, защото, като казвам защита на мобилните оператори, имайте предвид, че – без да съм им адвокат, не трябва да забравяме, че за повечето хора тяхната услуга е даденост, но не е така. Във всеки един момент тези хора могат да си оттеглят присъствието на пазара и просто дори да бъдат на печалба, да не желаят да развиват повече дейността си. А каквото и да става, всичките тези мобилни оператори – говоря за тях, но в контекста на регулацията на електронната търговия, всички ние сме зависими и като потребители от физическата мрежа за пренос на данни. Физическата мрежа за пренос на данни по мои спомени, когато беше собственост на НУРТС преди около 7 – 8 години, беше продадена на едно частно предприятие, което, пак по мои спомени, мисля, че беше от Саудитска Арабия. Така или иначе, каквото и да говорим, всички тези оператори, всички тези потребители, рано или късно по веригата стават заложници на желанията на собственика на физическата инфраструктура. Няма как да подкрепим на този етап този законопроект. Мога да дам заключения и препоръки, които биха подобрили и смислено, и приложението му. Ще прочета някои от тях: „Може да се преразгледа моделът на регулаторната структура, тоест да има съвместен орган – освен Комисията за регулиране на съобщенията към нея може да участва и СЕМ или Комисията за защита на личните данни, или Комисията за защита на конкуренцията, разбира се, според мен и представителите на техническата, ако щете, и академичната общност, която най-добре знае тенденциите в развитието и на технологиите, и на това съответно приложение на тези технологии като търговия. Може да се мисли за някаква допълнителна институционална защита на големите, пък и на по-малките оператори в сектора. Може да се въведе и ясна процедура за мониторинг, отчетност и ефективно прилагане на принципите на Judicial Service Act, тоест на администрацията, която трябва да контролира цифровите услуги в съответствие с европейските стандарти“. Но така ли иначе, за мен основното остава ясната и точната поддръжка и отговорност как ще се поддържа оттук нататък цялата тази мрежа. Защото освен физическите носители, все пак има и много други неща, свързани със софтуерната поддръжка. А колкото и в момента да смятаме, че те са безкрайни, не, не са безкрайни. Отново се връщаме към липсата на кадри и на техническа обезпеченост. Няма да можем да подкрепим на този етап този законопроект.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Кратко изказване относно позицията на нашата парламентарна група във връзка с изказването на колегите и проведения дебат. В Комисията по транспорт ние подкрепихме част от законопроектите, а именно Законопроекта на Министерския съвет и на колегата Мартин Димитров. Има неща, които ще търпят промяна между първо и второ четене. Но и нашата позиция в залата ще бъде именно такава – да подкрепим първия проект на Министерския съвет. Във връзка с правата на потребителите, които са застъпени основно в предложението на колегата Димитров, също ще бъдат подкрепени. Стана ясно и в дебатите, че има нужда от корекции между първо и второ четене. В обединения законопроект смятам, че тези предложения и корекции ще намерят място, така че ние в залата ще ги подкрепим. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Рунчев, доколкото процедурата по реплика трябва да е несъгласие с основното изказване, аз ще я наруша съвсем леко, за да не взимам самостоятелно изказване и да подкрепя Вашата теза. Естествено, вносителите от Министерския съвет и усилията, които са положили, ще бъдат подкрепени от нашата парламентарна група. Но именно в унисон с интереса на потребителите трябва да се замислим да подкрепим и другия законопроект, който има добри текстове, не казвам целия, но с цел процедурата по обединяване на двата законопроекта и по-нататъшното им разглеждане, аз и като председател на Подкомисията, която наблюдава работата на Комисията за защита на потребителите и на Комисията за защита на конкуренцията, многократно е застъпвана при нас темата именно за възможността на потребителите на такъв тип услуги от мобилните оператори да имат по-ясно изразени права и защита на техните права по отношение на това при промяна – дали едностранна от страна на мобилните оператори, гражданите и сключилите договори с тях да могат да вземат отношения, именно ако им се струват неизгодни, претърпели са промени, които вече не отговарят на първоначалните условия. Именно в тази насока смятам, че дебатът трябва да продължи и именно заради това в подкрепа на такъв вид насоки към основните, внесени от Министерския съвет – трябва да бъдат взети под внимание между първо и второ четене. Смятам, че прецизирането на тези текстове е необходимо и смятам, че това ще застъпи и част от Програмата на правителството, в която интересите на гражданите основно и икономиката, естествено, трябва да вървят в унисон. Така че благодаря за Вашето основно изказване и смятам, че ще намерим правилния подход с колегите от цялата зала в намерението ни да подобрим именно тази среда и за потребителите. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Подкрепих този законопроект, за да може българският бизнес и българските потребители да не разчитат на благоволението на телекомите, когато трябва да си пренасят номерата; за да няма примери като тези, които бяха станали известни в публичното пространство, при които телекомите прекратяват едностранно договора, а след това бизнесът си губи всички номера и прекратява своята дейност на практика. Затова подкрепих този законопроект и съм изненадан, че залата не го подкрепи. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Навик не може да ми стане – както казах, днес е Денят на транспорта. „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение на Закона за пощенските услуги, № 51-402-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 51-554-01-53, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 19 февруари 2025 г. На свое заседание, проведено на 20 май 2025 г., Комисията по транспорт и съобщения разгледа Законопроект за изменение на Закона за пощенските услуги, № 51-402-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г., и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 51-554-01-53, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 19 февруари 2025 г. На заседанието присъстваха: господин Гроздан Караджов – активен заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, и делегация от Министерството на транспорта. Господин Караджов представи Законопроекта за изменение на Закона за пощенските услуги, внесен от Министерския съвет, като заяви, че с цел оздравяване и финансово стабилизиране на „Български пощи“ ЕАД е изготвен План за преструктуриране на компанията. Планът е представен по установения ред в Европейската комисия. Сред основните изисквания на Европейската комисия е българската държава да гарантира поне за срока на Плана за преструктуриране изпълнението на универсалната пощенска услуга от „Български пощи“ ЕАД. В тази връзка настоящият законопроект предвижда срокът на задължението да се удължи с 5 години, считано от 30 декември 2025 г. Удължаването на срока на възлагане на задължението за изпълнение на универсалната пощенска услуга се обосновава и с необходимостта от гарантиране на нейното предоставяне от страна на държавата, като по този начин според вносителите ще се осигури достъп до пощенско обслужване за хората от най-отдалечените, труднодостъпните и рядко населените райони. В мотивите към Законопроекта е разяснено, че извършването на универсалната пощенска услуга представлява несправедлива финансова тежест за „Български пощи“ ЕАД, за което дружеството се компенсира от държавата. Към настоящия момент компенсацията се предоставя при спазване на правилата на Решение на Комисията от 20 декември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за държавната помощ под формата на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия. Настоящият законопроект предвижда дружеството да има право да получава пълен размер на компенсацията, като това отново се извършва при спазване на съответно приложимите правила за държавни помощи. С отделни разпоредби от Законопроекта се цели намаляването на административната тежест за гражданите и бизнеса. С предвидените промени се увеличават сроковете за отстраняване на непълноти и нередовности при заявление за прехвърляне на индивидуални лицензии или на предприятия на трети лица от страна на пощенските оператори, на които е издадена индивидуална лицензия за извършване на услугите по чл. 39, т. 2 и/или 3; също така и при подаване на уведомление за извършване на неуниверсални пощенски услуги се предвижда увеличаване на срока за отстраняване на непълнотите от 7-дневен на 14-дневен. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, бе представен от господин Ивайло Чорбов, който заяви, че предложените промени в Законопроекта са насочени към модернизацията и усъвършенстването на системата на пощите, за да отговори на съвременните изисквания и нужди на пазара. Според вносителите въвеждането на автоматизирани шкафове за доставка и приемане на пратки като допълнение към традиционните транспортни и технически средства отразява глобалните тенденции в логистиката, като осигурява 24/7 достъп до пощенските услуги и ще улесни работата на пощенските оператори. Господин Чорбов допълни, че измененията, свързани с контролната и надзорната функция при образуването на пощенските кодове, ще гарантират, че операторът, отговарящ за разработката и внедряването на тази система, също би трябвало да носи отговорност за контрола, което би повишило отчетността и ще осигури по-високи стандарти за качество и сигурност на универсалната пощенска услуга. Нововъведението за задължително водене на централизирана банкова или платежна сметка, отделена от оперативните средства на дружеството, целящо да управлява паричните преводи, според вносителите би допринесло до по-голяма финансова прозрачност и защита на клиентските средства, намалявайки риска от злоупотреби. Предвидената с отделни текстове от Законопроекта актуализация на обхвата на универсалната услуга чрез определяне на конкретни тегловни граници за различните видове пратки и възможността за предлагането им както в пакет, така и самостоятелно би отговорило на нуждите на пазара и оптимизиране на логистичните процеси. В мотивите е записано, че прецизираните дефиниции на пощенските парични преводи, заедно с въвеждането на услугата с наложен платеж би създало по-прозрачни и справедливи условия за клиентите, като премахването на таксите ще допринесе за повишаване на конкурентоспособността в сектора. По Законопроекта са получени становища от Министерството на транспорта и съобщенията, Комисията за регулиране на съобщенията, Министерството на финансите и Българската народна банка. В хода на дебатите по Законопроекта от вносителите апелираха за неговата подкрепа от членовете на Комисията и изразиха готовност за прецизиране на отделни разпоредби, съобразени с постъпилите становища. След проведените две гласувания Комисията по транспорт и съобщения: - с 13 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 глас „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Законопроект за изменение на Закона за пощенските услуги, № 51-402-01-7, внесен от Министерския съвет на 2 декември 2024 г., и - със 7 гласа „за“, 2 гласа „против“ и 5 гласа „въздържал се“, предлага на Народното събрание да не приеме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пощенските услуги, № 51-554-01-53, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 19 февруари 2025 г.“ Благодаря.

Господин Министър, госпожи и господа народни представители! Днес за пореден път нашата комисия изцяло занимава разговорите и тематиката на дебатите. Искам да обърна внимание, за съжаление, към господин министъра ще отправя моята бележка, че в залата е осезаема липсата на присъствие на представители на КРС. Те все пак са пряко институцията или органът, който по-скоро трябва да бъде наречен, който пряко се занимава и с проблемите на пощите, и с регулиране на съобщенията, но за съжаление, не са проявили интерес, което е още по-тъжно, защото съвсем наскоро бяха избрани нови членове, а пък не показва динамизма на новоизбраните. Законопроектът, който ние предлагаме и касае „Български пощи“, има за цел да запълни някои липсващи или неясни разпоредби относно дейността на дружеството. Нека обърнем внимание, че „Български пощи“ е в трудна ситуация, защото, от една страна, всички ги гледат като едно държавно и едва ли не съществуващо по дефолт предприятие. От друга страна обаче, то трябва да отговаря на много търговски изисквания и да бъде адекватно на все по-засилената конкуренция на пазара за пощенски услуги. И в тази си ситуация от години наред ние виждаме, че нито държавата се интересува и по някакъв начин улеснява дейността на „Български пощи“, нито ръководството на „Български пощи“ през годините, ръководствата, защото то не е било само едно, са показали кой знае каква адекватна реакция на пазарните промени. Доколкото съм запознат от разговори с ръководители на „Български пощи“ на тях през годините – всъщност държавата не само не им е оказвала съдействие, а по-скоро дори ги е спирала. Като за мен фрапантен беше случаят, който през 2013-а или 2014 г., назад във времето, доста отдавна, променяйки дефиницията за пощенски паричен превод на практика осакатява една от най-популярните дейности на „Български пощи“ – изплащането на комунални сметки. Впоследствие по някакъв начин с компенсаторни механизми, които не са кой знае колко, как да кажа, колко..., не, те са редни, но не е редно да го правят „Български пощи“, защото това в крайна сметка е роля на държавата. „Български пощи“ по някакъв начин са успели да компенсират забавянето, което им е дошло след орязването и промяната на дефиницията за пощенски паричен превод, но така или иначе през това време много бурно на пазара са се появили други фирми, които в момента, на практика, са и монополисти по дадените услуги. Именно в тази връзка, от доста време, сондирайки мнение с различни специалисти в областта, с ръководители на „Български пощи“, на тази база сме направили предложенията, които днес са представени за първо четене в пленарната зала. Въздържането на хората, които са в Комисията по транспорт и съобщения, да подкрепят нашите предложения, направи ми впечатление, че дойде след отрицателните становища на БНБ, на Министерството на транспорта и на Комисията за регулиране на съобщенията. В по-късен етап се появи и становище на Министерството на финансите, което общо взаето преповтаряше забележките на другите органи, които се бяха изказали по въпроса. Но за чест и на Министерството на транспорта, и на Комисията за регулиране на съобщенията, буквално в минутите, които бяха преди разглеждането на нашето предложение в Комисията, успяхме да им разясним, че сме приели, че сме се вслушали в техните критики и забележки и ще може това да бъде променено и адаптирано на второ четене. Тоест нашите проблемни според КРС и Министерството на транспорта точки могат да бъдат адаптирани и променени на второ четене и дори и от Комисията за регулиране на съобщенията, и от Министерството на транспорта по неформален начин показахме, че това е допустимо, за съжаление. За съжаление обаче, от БНБ отрицателното становище остана, защото за мен те буквално не бяха вникнали в това, което предлагаме, а именно това, което преди малко, надали някой от Вас е обърнал внимание, но стана дума за това, че ние държим да има разделна сметка в „Български пощи“, когато се плащат пощенски записи или други услуги, те да минават по отделна сметка, а не по тази сметка, която е на дружеството. Това са технически подробности, но всъщност те са ключови, защото, първо, това е изискване и на европейските регулации, за да може да се даде пълна гаранция за това, че парите на физическите лица, на потребителите, които ползват услугите на дадено дружество, няма да бъдат засегнати от едно евентуално блокиране на сметките и второ, защото в България такъв текст липсва. И мисля, че само едно дружество на пазара е гарантирало, че такава сметка ще бъде отделна от сметките на дружеството. БНБ не са вникнали в детайла. Те, за съжаление, чисто политически се обърнаха по темата. Изкараха доводи от европейски разпоредби. Но пак казвам, дори да имат основания, те не са достатъчно задълбочени. Освен това ние сме готови с промяна между първо и второ четене, която пък изцяло може да заобиколи и предложението, и критиките на БНБ. И в тази връзка казвам, още сега нека се отбележи, че ние ще направим промени между първо и второ четене, ако се стигне до гласуване на първо четене. Ние ще направим, между другото, промени и по Законопроекта на Министерския съвет за „Български пощи“. Това също нека бъде отбелязано. Искам да призова народните представители да подкрепят нашия законопроект, защото той ще бъде адаптиран спрямо нуждите на „Български пощи“ и ние сме този орган, който може по някакъв начин да съдейства на националния ни пощенски оператор. Нека не го разглеждаме само като едно търговско дружество или като една стара, изостанала от десетилетията на комунизма, на социализма структура, защото, да, тя наистина изглежда, за съжаление, в пълен упадък, но в крайна сметка ние, именно като Народно събрание, като държавници, като хора, които управляват по някакъв начин обществените процеси, трябва да вземем мерки и да го подкрепим. Това не са търговски намеси. Това не са преки намеси в управлението, но именно това, което нас ни касае – промените на законодателно ниво, на регулаторно ниво могат да бъдат решени само от нас. Замислете се – няма какво да загубим. В крайна сметка затова и законопроектите имат второ четене, те могат да бъдат променени, могат да бъдат дори отхвърляни на второ четене, но докато не мине първо четене, няма как аз да Ви запозная с детайлите на нашите промени. Пак казвам, на четенето в Комисията, буквално в минутите преди заседанието, двата основни според мен компетентни по темата органа – и КРС, и Министерството на транспорта, след като обясних нашите възможности, които ние предлагаме за промяна, се съгласиха, че това е допустимо. Разбира се, те нямат решаващ глас дали да кажат как да се гласува в Комисията, но в Комисията гласуването беше по-скоро по политически причини – като е внесено от ВЪЗРАЖДАНЕ, имаше въздържане. Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Няма проблем с името, редовно ми го бъркат – повечето други не го знаят, но това няма никаква значение и не съм за това излезнал. Аз ще взема отношение по Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, който е със сигнатура № 51-554-01-53. Идеята, която имаме като вносители, е да дадем повече технически възможности и по-равни права на „Български пощи“ да се справя в съвременната конкуренция, която има на пазара. Само да Ви кажа, че една част от тези услуги – плащането на определени сметки и преводът към трети лица, в миналото се е изпълнявало, но забележете, много странно, непосредствено преди старта на една частна фирма, която и до ден днешен оперира успешно на българския пазар, тези права на „Български пощи“ са ограничени под формата на определени регулации, липса на непокриване на определени изисквания, на определени критерии е нещо, което според мен и абсолютно умишлено, и за пореден път показва явно на българското общество една корупционна практика, която не е много по-различна от останалите. Какво можем да направим тук? Ами според мен управляващото мнозинство в лицето на Министерския съвет и на Министерството на транспорта трябва да дадат повече възможности на „Български пощи“. Трябва да следят за това – Управителният съвет, който не е никак малък, ръководството на „Български пощи“ по какъв начин изпълнява своята функция, да следят внимателно отчетите, които в случая дори и на хартия не смятам, че са добри, защото ясно се вижда, че „Български пощи“ всяка година върви все по-назад и по-назад. „Български пощи“ би следвало да изпълнява социална функция, в която все повече се съмнявам. Би следвало да покрива цялата територия на страната, да е в полза на българските граждани и в най-отдалеченото кътче на страната. Нещо, което с всеки изминал ден става все по-слабо и все по-невярно, защото, както знаете, отдалечените райони са забравени и от Господ, в случая от „Български пощи“ също. Министърът в разговори и в Комисията, и в лични разговори е споделял, че не е работа на държавата да участва в частния сектор. Ами не смятам, че „Български пощи“ е частен сектор. И на него съм давал пример, но ще Ви го кажа и тук ще го дам и пред Вас. Ами „Български пощи“ би могла да бъде една успешна компания, която да е печеливша, а не всяка година да се теглят заеми, които да отиват за покриване на текущи задължения и за заплати. Не казвам, че хората не трябва да взимат заплати – не, съвсем в друга насока е моята мисъл. Но ще Ви дам за пример Deutsche Post, ами немската държавна пощенска компания, собственик на DHL, една от най-големите куриерски фирми в света, която оперира на международния пазар. Защо „Български пощи“ да не може? Ние – да не би българите, да не би нашата страна, нашите сънародници да сме по-некадърни, да не би нашите управляващи да са по-малко, или по-слабо платени? Ами не мисля. Не мисля. Така че тук министърът трябва да си вземе сериозна бележка и да накара „Български пощи“ да работят, защото назад във времето сме били свидетели на министри от квотата на ПП-ДБ с интереси в частния бизнес, собственици на куриерски фирми, които умишлено водеха „Български пощи“ към фалит. Умишлено източваха клиентите на „Български пощи“. И това не е тайна за никого. Всички служители в тази частна компания знаят, че това се е случвало, защото са пускани съобщения до тях във вътрешните чатове да не се притесняват, да не освобождават работници, които са наели за предколедните месеци – ноември и декември, да ги оставят и месец януари, защото, докато този човек е бил министър, им е дал информация, че след Нова година, месец януари ще имат много работа. Това как Ви звучи? Това дали не е пряко, как да кажа, пряка намеса в „Български пощи“ и пряк опит за унищожение на „Български пощи“. Аз мисля, че това категорично е така. И е добре тези неща да се казват, да се напомнят, да не се забравят, защото на тези хора трябва да им бъде търсена отговорност. И съвсем ясно ще заявя лицето, което е било министър по времето на ПП-ДБ, се казва Николай Събев. Всички знаете на коя компания е собственик. И всички знаете коя компания бележи ръстове благодарение и на клиентите от „Български пощи“. Не мога да се съглася, господин Министър, че държавата няма място на пазара за пощенски куриерски услуги в частния бизнес – въобще в частния бизнес държавата трябва да развива своите компании, защото държавата трябва да функционира. Държавата не може да функционира само от данъци, такси и от глоби. Държавата трябва да развива и държавна икономика. Ако греша, поправете ме, но моето мнение е такова. И смятам, че силната държава би могла и трябва да бъде гарант за добруването на българския народ. Така че призовавам още веднъж министъра да си заеме сериозно функциите и съответно да наложи необходимия контрол върху изпълнителни директори там и целия орган, който ръководи „Български пощи“. Доколкото си спомням, беше наета, мисля, че миналата година беше, консултантска компания, която да каже на този орган, ръководещ „Български пощи“, как точно да го изкара на печалба и как точно да го развива в положителна насока. Е, докъде стигнаха, питам аз? Защо бяха дадени тези хиляди левове на тази консултантска компания?

Госпожо Председател, говоря точно по темата и точно за „Български пощи“. В случая говорим за развитието на „Български пощи“. Моля да не ме прекъсвате, тъй като в случая ми отнемате правото на свободен изказ. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Това, с което ще завърша, е, че държавата трябва да бъде силна, „Български пощи“ трябва да се развиват и „Български пощи“ трябва да дават тон в иновациите, а не да бъдат на опашката на развитие в този сектор. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ще трябва да Ви поправя. В кабинета Петков принципал на „Български пощи“ беше вицепремиерът по ефективно управление именно за да няма такива спекулации, свързани с министъра на транспорта. Но не само това. Тогава беше изготвен план – много сериозен, икономически, за възстановяване на „Български пощи“, защото те действително, и в тази част съм съгласен с Вас, имат своята много важна и ключова роля в България. Не само това. Тогава в „Български пощи“ пуснахме първите административни услуги, които се предоставят чрез посредника, а именно „Български пощи“, което беше и един от възможните приходоизточници на „Български пощи“. Тогава пуснахме пилотно безплатни услуги с план да бъдат въведени и още част от таксите, които да събират „Български пощи“. Не знам това да е продължено след това, но именно тогава, именно в този кабинет, който Вие критикувате, се направиха много сериозни планове и много конкретни действия за това „Български пощи“ да останат със своята основна роля в българското общество. Смятам, че такива усилия трябва да има много повече, а не просто да наливаме едни пари, защото всяка структура се нуждае от реформи и ефективност. Благодаря.

Благодаря. Господин Янков, аз ще се присъединя към репликата на господин Божанов. Той беше прав. Наистина Ники Събев управляваше в сянка. Всъщност човекът, който носеше отговорност, това беше Калина Константинова, която беше министър, вицепремиер, но нямаше какво да работи женичката и затова ѝ дадоха „Български пощи“ да развива. Затова се направиха едни промени в Закона за пощенските услуги, където се казва, че обхватът на пощенските услуги трябва да бъде в ресора на някой вицепремиер. Това беше недопустимо до онзи момент и никой – едва ли някой народен представител някога е вярвал, че подобни текстове и подобни промени в Закона ще бъдат направени само и единствено да обслужват един министър на транспорта, който пък е собственик на една от големите транспортни куриерски компании в България. Но също нека да не забравяме, че това ефективно управление доведе дотам, че два месеца „Български пощи“ не работиха. Един месец „Български пощи“ не можеха да заплатят пенсиите на българските граждани, защото бяха подложени на хакерска атака и се оказа, че те дори не спазват минимални изисквания за кибер и мрежова сигурност. Оказа се, че „Български пощи“ работят с компютри, които са от нашата праистория. Оказа се, че това дружество не е управлявано по никакъв начин и всичко това успяхме да го видим благодарение на Ники Събев и Калина Константинова. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ами, господин Димитров и господин Божанов, ще се обърна и към двамата. Предполагам, че гръмките планове, които в Министерството на господин Събев са направили, са забравени някъде на гарата на Етрополе, защото от господин Събев тогава и от тогавашното Ви правителство имаше много така други мащабни проекти, като ежедневна линия София – Скопие – въздушна, която виждам, че всеки ден лети, няма свободни места. Исках вчера да си купя билет, но не успях, така че ще се наложи да пътувам с личен автомобил, понеже няма билети свободни. Не знам кой е бил принципал на „Български пощи“, но знам кой е човекът, който изпращаше съобщение във вътрешните групи на въпросната куриерска фирма и успокояваше своите уж не-работници в момента, защото фирмата беше прехвърлена на дъщеря му – Николай Събев, още веднъж ще го повторя, за да знаят всички. Въпросният Николай Събев успокояваше своите работници, че месец януари, в който по принцип куриерските фирми имат сериозен спад в обема на работа, да не се притесняват, да не освобождават работници, които са наели в предколедните месеци – ноември и декември, защото работа ще има, и то много. Точно това са точните думи: работа ще има, и то много. Откъде ще дойде, както казах, вече на всички им е ясно. Съответно времето, за което „Български пощи“ не са работили по една или друга причина – било то хакерска атака, несработване на мрежата, на системата и така нататък, всяко едно такова спиране на работата работи в интерес на частните оператори и съответно в случая отново на господин Събев, който уж не е бил принципал, а е управлявал само в сянка. А що се отнася до заместник министър-председателя, който няма какво да работи, то ние и сега си имаме един такъв – Зафиров, председателят на БСП. Аз лично не мога да разбера този човек какво работи и освен да ходи по приеми, какво друго прави. Но да не се отклонявам, защото госпожата зад мен най-вероятно пак ще ме прекъсне. Така че, ако някой случайно от БСП знае какво работи господин Зафиров, моля да излезе да обясни. А, то няма никой от БСП. И всъщност може би следващия път, на следващата точка могат да вземат някоя реплика и да обяснят какво точно работи господин Зафиров. Би ми било интересно, ако господин Караджов случайно го е виждал да работи нещо, и той може да излезе да каже.

Продава фритюрници!

Това е, което искам да кажа, но в никакъв случай не виждам нещо положително, което да се случи в работата на „Български пощи“ оттук нататък, защото всички виждаме, че умишлено „Български пощи“ се водят към фалит, умишлено се водят към тотално закриване и никой не иска да каже, никой не иска да отговори какво се случи с въпросната консултантска фирма, пак повтарям, която беше наета за стотици хиляди левове на месец, за да консултира ръководството на „Български пощи“, за да ги изведе на едно ново ниво, за да ги накара да работят в положителна посока, да ги изкара на плюс, за да не теглят заеми, с които да си плащат заплатите на работниците. Всички знаете, че ако една фирма, едно учреждение или, ако щете, дори физическо лице, ако тегли заеми, за да си плаща заемите, или малка фирма тегли заеми, за да си плаща заплатите, то тя отива към фалит. То е просто кристално ясно. Не е нужно да си велик икономист.

Да, госпожо Председател, благодаря Ви. Сърдечно Ви благодаря, че ме прекъсвате за пореден път. Ще си взема бележка.

Благодаря Ви, господин Стойнев. Аз ще използвам моето изказване, за да се изкажа по Законопроекта за пощенските услуги, който е внесен от Министерския съвет. Първо е редно да кажем, че самият законопроект предвижда увеличение на капитала на дружеството, за да може то да взема по-голяма субсидия от държавата, на която към момента таванът ѝ е 15 милиона. Като идеята е тя да може да бъде доста повече, тъй като Еврокомисията в противен случай, ако не се промени Законът, не дава възможност да бъде по-голяма субсидията. Доста поговорихме днес като цяло и за концесиите, като цяло и за държавното управление, но аз не мисля, че само и единствено, ако увеличаваме капитала на едно търговско дружество, което е държавна собственост като „Български пощи“, по този начин ние ще го оздравим и ще го направим печелившо, тъй като към момента субсидията, както казах, е 15 милиона евро и тя не достига за разходите, направени от дружеството, но нека само да кажем, че „Български пощи“ всеки месец са на загуба с около 5 млн. лв. Тоест, колкото и да увеличим капитала на това дружество, няма как да вдигнем сумата от 15 млн. евро на 60, за да можем да покрием всички тези загуби и по този начин да направим „Български пощи“ да живее на нула, тъй като в момента „Български пощи“ излиза с над 50 милиона загуби за година. Естествено, днес тук доста се говори за това, че частните компании предлагат много по-добро развитие, отколкото държавата. Но съгласете се, че държавен ръководител, ако излезе и каже: дайте нещо да го дадем на частни фирми, защото държавата не може да го управлява, това аз лично го разбирам като народен представител, като български гражданин: „Аз не мога да се справя, затова нека да го дам на някой професионалист и експерт, въпреки че съм обикалял в предизборната кампания, въпреки че съм убеждавал българските граждани, че аз мога да ръководя нещо. Аз не мога да ръководя нищо, затова и нека частните компании да го ръководят.“ Нали разбирате колко е абсурдно. Все едно Народното събрание и първата парламентарна група да предложи на Министерски съвет примерно министрите на Германия, защото те са по-добри от нашите. Нали разбирате колко е абсурдно да излезете пред българските граждани и да им кажете: „Доверете се на нас, гласувайте за нас, защото ние можем да управляваме държавата.“ И в следващия момент, когато вземем властта, да започнем да раздаваме всичко на концесия, защото не можем да управляваме държавата. Именно това се случва и с „Български пощи“. Проблемът не е толкова в капитала и ние не смятаме, че толкова законодателно можем да подобрим работата на „Български пощи“, ако самото дружество не започне да се менажира правилно. Какво имам предвид? Имам предвид, че примерно работното време на „Български пощи“ е от 8,30 до 17,00 ч., когато хората са на работа, за разлика от частните компании, които предоставят същите услуги, които работят до 19,00 ч. Тоест българските граждани кое биха предпочели да използват – да си тръгнат по-рано от работа, да си пуснат ден отпуска, за да използват услугите на „Български пощи“, или докато се прибират от работа в 18,30, да минат през частния оператор, който работи, за разлика от държавния оператор, който вече е затворен? А работното време събота и неделя? Те събота и неделя не работят. Голяма част от частните фирми работят и в събота. Ние обаче като държава и като държавно предприятие „Български пощи“ има по един клон в областните градове, в някои областни градове, който да работи в събота, и то в много често от случаите е до обяд. За щатната обезпеченост, за да може да вникнете и в това как се управляват „Български пощи“. На 25 септември 2024 г. аз съм задал въпрос към тогавашния министър на транспорта, с който питам за щатната обезпеченост. В „Български пощи“ има 8414 щата, от които вакантните длъжности са 1725. По-нататък във въпроса се отговаря за щатната обезпеченост как да бъде решен този проблем, че те търсят хора, които да работят в дружеството, в Jobs.BG. Сами може да разберете доколко е заинтересована държавата и държавното управление на „Български пощи“ да намери качествени хора, които да изпълняват своите задължения. Един от основните проблеми също, който има в „Български пощи“, освен графикът за работа, това е и ниското заплащане. Няма как с подобно ниско заплащане да очакваме наплив от българи, които да желаят да работят в това дружество. Този проблем, разбира се, няма как да бъде решен, когато „Български пощи“ теглят в началото на годината 40 милиона кредит, като залагат част от големите си сгради, за да могат да изплащат заплати. Те не могат да си позволят да вдигнат и да повишат стандарта и работната заплата. Искам да Ви кажа и нещо друго относно мисленето изцяло като ръководство на „Български пощи“. Преди доста време, може би повече от година, проведохме едно заседание на Транспортната комисия, където беше дошъл тогавашният изпълнителен директор на изслушване. И точно на тези въпроси: как смята да ръководи това дружество, с работно време, с повишаването на заплатите, с по добрите условия на труд на работещите там, знаете ли как отговори този изпълнителен директор? Той отговори изключително нагло, изключително некомпетентно, че, цитирам по спомен, „Български пощи“ печатат марки. Ако „Български пощи“ печатаха пари, то и тяхното финансово състояние щеше да е по-добре. Дотук, уважаеми народни представители, Вие какви изводи си правите за ръководенето на това дружество? И тук искам малко да се върна назад в дискусиите, които водим днес. Много е добре, че в един ден разглеждаме всички тези законопроекти, защото можем и да говорим по всички тези проблеми, които са се натрупали. Господин министърът в един от предните законопроекти каза, че ние хвалим държавните оператори. Не, господин Караджов, ние не ги хвалим. Ние имаме страшно много критики към тях и Вие го знаете, и Вие самият имате критики към тях, но ние не смятаме, че когато ги дадем на частни компании, решаваме проблема. Ние смятаме, че българската държава може и сама да се справя с всички тези проблеми. Българската държава може да ръководи с правилно менажиране не като този предния изпълнителен директор, който иска да печата пари, за да могат „Български пощи“ да бъдат на печалби, а да изпълняват услуга. Да работят с удължено работно време, да работят в събота, за да могат да разкриват и нови пощенски станции и за да улесняват българските граждани. Пак ще го кажа, тъй като, господин Министър, Вас Ви нямаше. Но Вие, ако сте един български гражданин, който ходи на работа от понеделник до петък от 8,30 до 17,00 ч., искате да изпратите пратка, ще си вземете ли почивен ден, за да отидете до „Български пощи“, които работят със същото работно време, каквото е Вашето, или няма да предпочетете да излезете обедна почивка да обядвате и ще отидете, за да пуснете тази пратка? Не, Вие ще предпочетете частните компании, които работят до 19,00 ч., нали така? Така че проблемите не са в държавата. Проблемите са в менажирането на всички тези предприятия. И аз, честно казано, не знам кога държавата ще влезе в ролята си да започне да държи по-строг контрол на тези ръководители, освен бордовете им да взимат по 15 – 16 хил. лв. по-високи заплати, отколкото може би министърът, и в същото време да чакат да печатат пари. Може би сега ще им дадем да печатат евро заради еврозоната, за да може да излязат на печалба. Не, няма да излязат на печалба. Кризата в „Български пощи“ се задълбочава и колкото и законопроекти да приемем, ако управлението, менажирането не се промени, не се изготви една планова реформа как „Български пощи“ да излязат от тази ситуация, то тогава тези разговори ще продължат с години напред, докато не се стигне до ситуацията някой министър да излезе и да каже: дайте да го дадем на частните компании, те ще го развиват по-добре. Ние като държавници ще лъжем българските граждани в предизборната кампания, че можем да решаваме техните проблеми, че можем да ръководим държавата, но не можем да ръководим „Български пощи“, които в дискусията по време на Комисията бе казано от министър Гроздан Караджов, че „Български пощи“ държат 0,5% пазарен дял и те не са съществен играч на пазара. Ето това е трагичното, уважаеми сънародници, и именно затова ние няма да подкрепим Законопроекта. Не защото е изключително лош и не можем да кажем защо бихме го подкрепили, а защото искаме да видим в изпълнителната власт механизмите и плана за това как „Български пощи“ да излязат наистина от тази ситуация, а не да потъват с над 50 милиона на година, и да залагаме все повече сгради на „Български пощи“, защото това и с тези сгради си е малко като една скрита приватизация. Благодаря.

Господин Димитров, не съм съгласен, че обяснението за неработа и неуспех на „Български пощи“ е само в управлението. Според мен Вие пропускате и политическата визия за развитието им, защото през годините има много случаи, в които ясно държавата е лобирала през разпоредби за частни фирми в ущърб на „Български пощи“. Исках да Ви го направя като бележка. Моля, отговорете.

Благодаря Ви за репликата, господин Чорбов. Разбира се, че за десет минути няма как да бъдат посочени всички проблеми пред „Български пощи“. Ако трябва да говорим за всички проблеми, мисля, че може би до около сряда – идната седмица, можем да говорим. И не само аз, разбира се, мога да говоря по тези проблеми или представители на нашата парламентарна група. Редно е и другите парламентарни групи също да вземат участие в дискусията, защото Вие сте много прав за политическото управление на „Български пощи“. Не само в „Български пощи“, но има страшно много случаи на това държавата да се откаже от някоя своя дейност, за да може други частни компании да бъдат създадени, да бъдат и да могат те да се възползват от тези права, които им освобождаваме. Това се е случвало през годините назад, случвало се е и с „Български пощи“, които са били основен фактор на пазара на пощенските услуги и се стига дотам, че в момента да държат 0,5%. Това е трагичното в случая с „Български пощи“, но пак ще го кажа, докато най-сериозният проблем на „Български пощи“ е мениджмънтът, който се упражнява там, или по-скоро, който го няма. Наистина, там може би го няма мениджмънта, там са едни хора в бордове на директори и управители и каквито и да е, които просто взимат едни сериозни заплати – пак ще го кажа, по-високи от господин министъра, за да може после на българските граждани в един момент да се каже, че дружеството отива на фалит, че банките си търсят кредитите и всички български данъкоплатци, ползвали, не ползвали „Български пощи“, ще им бъдат взети пари от техните данъци, за да могат да бъдат платени тези кредити, защото в противен случай то това дружество ще излезе в несъстоятелност. Така е в икономиката – когато не изкарваш приходи, а имаш огромни разходи, когато вдигаш заплатите на борда на директорите, а в същото време пазарният ти дял намалява, то няма как в противен случай да се развият нещата – или ще бъдат приватизирани, или българските данъкоплатци, ползвали, не ползвали, услугите на „Български пощи“, ще бъдат длъжни да заплатят масрафите на едни хора, които дори и не ги познаваме, дори и не идват в комисиите, но всеки месец взимат заплатите си. Благодаря.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Искам да довърша след представянето на нашия законопроект, малко по-конкретно да навляза в точките, които предлагаме, защото те може да са доста технически на пръв поглед, но всъщност те пряко разтварят вратата за по-спокойно управление на „Български пощи“. Преди малко наистина господин Димитров каза и определено има проблеми в управлението на „Български пощи“, но ние не трябва да забравяме, че всъщност трябва да гледаме на „Български пощи“ не като на едно отделно дружество, а като на националния оператор на пощенски услуги в България. От гледна точка на регулацията в момента „Български пощи“ отдавна са капитулирали пред това да изискват от изпълнителната власт и още повече от законодателната облекчение за работата си, поради което, колкото и да е невероятно, но за мен все пак, не трябва да забравяме и демотивацията на всички управляващи в „Български пощи“, защото, каквото и да направят, в крайна сметка регулаторната рамка е такава, че те винаги остават по някакъв начин неразбрани като дейност, защото в крайна сметка това е една дейност, която не е на… Нека не забравяме, тя не е търговска по същността си в началото. Тя обслужва един минимален набор от услуги, които държавата по някакъв начин трябва да намери, да финансира и да развива. В същото време „Български пощи“ години наред са били изправени пред една жестока конкуренция, като за разлика от другите тя действа в изключително кадрирана среда на регламентации и на условности, докато като цяло, колкото и регламенти, регулации да ползват, в момента да се налагат над всички други пощенски оператори, дълги години наред този бизнес се е развивал сравнително необезпокоявано. И в тази връзка ще обърна внимание на две от – ние направихме пет предложения. Готови сме със становищата, които отговарят на отрицателните становища по нашите предложения. Искам само да кажа, че основното, на което държим да се разбере, е, че в момента „Български пощи“ не спазват основни изисквания от европейски директиви за това да имат разделени сметки, които са целеви средства на потребителите и те не подлежат на запор, принудително изпълнение, прихващане или включване в масата на несъстоятелност на оператора. По мои данни, доколкото съм запознат, на това условие да имат отделни сметки за целеви средства на потребителите отговарят много малко оператори във България. „Български пощи“ категорично не отговарят на това изискване, а когато това бъде въведено със закон, така или иначе те ще трябва да го направят. Отделно, мисля, че по този начин ще се позволява и на „Български пощи“ по някакъв начин да манипулират финансовите си резултати, което да ги прави малко уж по-добре и по-печеливши, но всъщност въобще не е така, картинката е трагична. Другото, заради което всъщност дори беше поводът – конкретният повод за нашето предложение беше дефиницията за пощенски запис, за която ние имаме подготвена промяна, ако сега се приеме Законът на първо четене – мога да я изчета – тя ще визира пощенският запис да бъде превърнат… така да бъде формулирано, че да отговаря на Директива 2366 от 2015 г., която дава правна сигурност на пощенския паричен превод и тя е следната…, защото това са и по всички останали директиви, те са от PCD 2, в тях се изключва пощенския запис на хартиен носител. Тоест това може да бъде помислено, но ние ще го предложим между първо и второ четене. Така или иначе политиката, която държавата има към „Български пощи“, е дълбоко сгрешена. От една страна, ние ги гледаме като даденост, от друга страна, ги анализираме като търговско предприятие, което в крайна сметка си противоречи. Ние ги разглеждаме като даденост, защото трябва да имаме пощенски услуги в България. Неслучайно и те са операторът на универсалната пощенска услуга, но подходът е изцяло сгрешен. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Няколко въпроса, които се повдигнаха около житието и битието на „Български пощи“ и за които всъщност Ви благодаря, защото днешният дебат за това в какво състояние са „Български пощи“ и докъде са докарани е изключително полезен. Той е полезен и всъщност би трябвало да Ви мотивира да гласувате за Законопроекта на Министерския съвет. Ще Ви обясня защо. Всеки един от аргументите, които изтъкнахте тук и които в голямата си част са верни, води към това, че „Български пощи“ от десетилетия – подчертавам, натрупва дълг, тоест харчи малко повече всеки месец, отколкото трябва. Направих си труда и върнах назад 15 години – от 2010 г. и темпът на нарастване на дълга е горе-долу с по около един милион на месец. Това означава, че има системно недохранване на системата на „Български пощи“ и ако трябва да сложа наистина пръста в раната, ще кажа следното: ако държавата, а държавата това сте Вие, народните представители, иска да има „Български пощи“, тоест иска да има мрежа от толкова много пощенски клонове, в тях да работят пощаджии, а в миналото дори имахме и пощальон, който ходеше по адресите, сега това също е свито. На фона на недофинансирането на „Български пощи“ има и едно свиване на нейната естествена дейност, на онова, което държавата според мен очаква от „Български пощи“. А тя очаква дори и в най-затънтеното село, и в най-затънтената махала, и в най-малкото селище, и в квартала в големия град – навсякъде, хората да получават своите писма, възрастните хора да получават своите пенсии и така нататък – редица дейности, които са непоносимо бреме за която и да е организация. С други думи, налага се изводът, че субсидията се предоставя именно за да се заплати това непосилно бреме или това е тази икономическа дейност, за която държавата дава субсидия. Само че субсидията е ограничена по европейска директива до 15 милиона евро или равностойността в лева на съответната услуга – за писмата – 15, за пенсиите – 15, и така нататък. Резултата го виждате сами. Вие много добре изложихте аргументи, с които казвате, че тази субсидия не достига. Защо? Защото клоновата база е голяма, ние искаме да имаме пощенски клонове навсякъде, може да няма служител на МВР на дадено място, но поща има, тоест има нещо, на което хората да се уповават при нужда – нуждата да си получат пенсията, както казах, да си получат писмо от свои близки, да изпратят и така нататък. Макар да живеем във век на електронизация и дигитализация, все пак пощите остават най-близкото място до всеки един от нас, до нашите майки и бащи. И казвайки това нещо, Ви моля да погледнете текста, който ние сме предложили. За тези години са натрупани огромни дългове, направо ми е неудобно да кажа колко са достигнали, така че невинни няма, включително и аз. Дългът продължава да се трупа заради това нефинансиране. Но не сте прав в едно. Ние не просто обещаваме, ние наистина вършим работа, ние решаваме проблемите на хората. За да разплатим на „Български пощи“ това, което те разходват, а не да спазим лимита на директива от 15 милиона евро на услуга, ние сме внесли нотификация към Европейската комисия с искане да отпадне този лимит за България. Имаме такива примери на други държави, които със същите доказателства както нашите са поискали нотификация и са я получили. Аз се надявам и след няколко интервенции от моя страна – изпращах и служители на Министерството, които разговаряха с дирекцията по съревнованието и потърсихме тяхното съдействие. Имам уверение, че до месец юли, тоест някъде през месец юли ще получим положително становище, но естествено това са предварителни и неформални разговори. Ако това стане, господин Чорбов, господин Димитров, ако това стане, ще имаме нужда моментално от този законопроект, за който Ви моля да гласувате днес, защото в него точно това е написано – да се разреши до размера на направените разходи, тоест до размера на тока за тази клонова база, на топлото и до размера на фонд „Работна заплата“, който Вие виждате пък, че… и самите Вие казахте, че заплатите там са нищожни. Ами, така е, най-ниските са! Почти няма друга организация, в която да взимат по-малко пари хората, които работят там, от тези в „Български пощи“. Е, сега като всички тук сме наясно с този въпрос, би трябвало да има пълен консенсус в залата и този законопроект на Министерския съвет да бъде подкрепен от всички Вас, защото денят, в който дойде нотификацията, не да тръгнем тогава да го приемаме, не да чакат още два-три месеца пощите, а още на следващия ден да можем да приложим нотификацията, съответно министърът да разпореди нов договор, да промени договора с „Български пощи“ за тези универсални услуги и да започне да им ги предлага вече по новия ред. И това не е всичко, господин Чорбов и господин Димитров, защото ние наистина знаем как да решаваме проблемите на пощите. Ние сме поискали за предишните две години, тоест за 2022 г., за 2023 г., 2024 г. също да бъде признато това решение за нотификация, което аз очаквам с трепет в сърцето. Аз наистина всеки ден чакам да получим някаква информация от DG Competition. Защо? Защото ще ни даде възможност натрупаният дълг през точно тези години – говоря за 15 години назад, само дотам успях да намеря данни, реално да бъде погасен, или с други думи, натрупаното към днешна дата в голямата си част, не всичко обаче, защото е трупано много повече години, отколкото ще ни компенсират. Така че първата ми цел като министър е да погася дълга в голямата му част – над две трети се надявам, че ще успеем да погасим в първия момент, а до края на годината – да го погасим целия. И то не само защото това е част от оздравителния план на „Български пощи“, а защото лихвите, които се плащат, господин Чорбов и господин Димитров, в момента от „Български пощи“, а те са наказателни лихви, варират между 8 и 14%, средно 10% от натрупания дълг – това е една много голяма сума. Това е сума от около десетина милиона на година, които ние плащаме бадева за лихви. Е, това е ситуацията. И това е моят оздравителен план, това е планът, който не е бил приложен досега. Петнадесет години не е направено – не знам защо, но сега го правим и затова, моля Ви се, с пълно съзнание натиснете бутона „за“, защото това е инструментът, чрез който давате възможност този хроничен проблем на „Български пощи“ да бъде решен веднъж завинаги до края на годината.

„ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 51-402-01-15, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 20 май 2025 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 51-402-01-15, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г. На заседанието присъстваха: господин Гроздан Караджов – заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, господин Ангел Забуртов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията. Законопроектът бе представен пред членовете на Комисията от господин Гроздан Караджов, който заяви, че предлаганите изменения и допълнения на Закона за железопътния транспорт са свързани с мотивирано становище на Европейската комисия по процедура за нарушение № 2021/2161 срещу Република България за неосигуряване на правилното транспониране на отделни разпоредби от Директива (ЕС) 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за изменение на Директива 2012/34/ЕС по отношение на отварянето на пазара на вътрешни услуги за железопътни пътнически превози и управлението на железопътната инфраструктура. По отношение на разпоредбите от Директива 2012/34/ЕС, свързани с независимостта на управителя на инфраструктура, в мотивираното становище на Европейската комисия се посочва, че в българското законодателство се съдържат разпоредби, които предотвратяват конфликта на интереси на управителните органи на основния управител на инфраструктурата – Национална компания „Железопътна инфраструктура“, но не се съдържа изрична разпоредба, която да въвежда изискването относно безпристрастността на ръководителите, които са на пряко подчинение на Надзорния и Управителния съвет, да не бъде повлияна от конфликт на интереси. Европейската комисия счита, че това изискване следва да бъде изрично въведено по отношение на тях. В Законопроекта се предлага разпоредба, според която лицата, участващи в органите на управление на управител на железопътна инфраструктура, и ръководителите, които са на тяхно пряко подчинение и са отговорни за вземането на решения във връзка с основните им функции, да работят безпристрастно и тяхната безпристрастност да не е повлияна от никакви конфликти на интереси. Те не могат да извършват и конкурентна дейност, както и да бъдат в договорни отношения с железопътни предприятия, дружества или сдружения. Също така тези лица няма да могат да заемат едновременно следните длъжности: 1. членове на органи на управление на управител на инфраструктура и членове на органи на управление на железопътно предприятие; 2. служители, отговорни за вземането на решения във връзка с основните функции, и членове на органи на управление на железопътно предприятие; 3. ако има надзорен съвет – членове на надзорния съвет на управител на инфраструктура и членове на надзорния съвет на железопътно предприятие; 4. членове на надзорния съвет на предприятие, което е част от вертикално интегрирано предприятие по смисъла на Директива (ЕС) 2016/2370 и което упражнява контрол едновременно над железопътно предприятие и над управител на инфраструктура, и членове на органите на управление на този управител на инфраструктура. В мотивираното становище на Европейската комисия се посочва още, че конкретната цел, свързана с гарантирането, че дадено железопътно предприятие или друго юридическо лице не упражнява решаващо влияние върху управителя на инфраструктурата във връзка с основните му функции, не е постигната. Европейската комисия счита, че националното право трябва ясно и изрично да възпрепятства упражняването на решаващо влияние върху съществените функции на управителя на инфраструктура, независимо дали тези функции се упражняват пряко от управителя на инфраструктурата, или се възлагат на друг субект в изпълнение на член 7в от Директивата. В тази посока със Законопроекта се предлага текст, според който държавни органи, железопътни предприятия или други лица не могат да упражняват решаващо влияние върху управителя на железопътна инфраструктура по отношение на основните му функции. Законопроектът предвижда и изменение на разпоредби от Закона за железопътния транспорт, свързани с безпристрастността на управителя на инфраструктура по отношение на управлението на трафика и планирането на поддръжката, както и текстове, отнасящи се до възлагането на дейности на външни изпълнители и споделяне на функциите на управителя на инфраструктура, както и функциите на регулаторния орган. Предвидено е Изпълнителна агенция „Железопътна администрация“ като регулаторен орган да упражнява контрол по своя инициатива и да взема решения за налагане на подходящи мерки за коригиране на дискриминация по отношение на заявителите, нарушения на пазара и други нежелателни тенденции на пазара, без това да засяга правомощията на Комисията за защита на конкуренцията за осигуряване на конкуренцията на пазара за железопътни услуги. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 10 гласа „за“, 3 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 51-402-01-15, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г.“ Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 51-402-01-15, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г. На свое редовно заседание, проведено на 22 май 2025 г., Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 51-402-01-15, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г. В заседанието взе участие господин Гроздан Караджов, заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията, като представи Законопроекта. Той изтъкна, че предлаганите законодателни изменения са във връзка с процедура за нарушение срещу Република България, свързано с непълното транспониране на Директива 2016/2370 на Европейския парламент и на Съвета. Поясни, че в рамките на процедурата са установени няколко съществени пропуска в българското законодателство. Липсва изрична правна уредба, която да гарантира, че ръководителите, подчинени пряко на Надзорния и Управителния съвет на Държавното предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура“, действат безпристрастно и че тяхната дейност не е повлияна от конфликти на интереси. Не е предвидено и ясно изискване за безпристрастност на висшите управленски органи и мерки за правна сигурност относно обхвата на регулация и влиянието върху управителя на железопътната инфраструктура. Настоящото законодателство не съдържа изискване управителят на инфраструктурата да действа по недискриминационен начин при планиране на дейностите по поддръжка. Не е предвидена възможност той да възлага свои функции на други субекти при спазване на изискванията на Директивата. Липсва и правна уредба, която да дава право на регулаторния орган да извършва проверки и да предприема коригиращи действия по своя инициатива при наличие на дискриминация, пазарни нарушения или други нежелани тенденции. В проведената дискусия народни представители поставиха въпроси относно европейската железопътна директива, разграничението на основни железопътни функции и ролята на частните концесионери. Министър Гроздан Караджов отговори, че част от тези въпроси са адресирани със Законопроекта и че трябва да се прави разграничение между собственик и управител на железопътната инфраструктура. Уточни, че основната инфраструктура остава публична собственост и че европейското законодателство допуска възлагането на управленски функции и на други субекти. Председателят на Комисията Димитър Гърдев отбеляза особената важност на Законопроекта. Подчерта, че с него се засилва контролът, предотвратяват се конфликти на интереси, гарантира се независимостта на разследващите органи и се разширяват правомощията на железопътната администрация. Добави, че с приемането му се прекратява и наказателната процедура срещу страната. Заключи, че в пленарната зала ще има възможност за допълнителни предложения. На основание на проведеното гласуване – с 10 гласа „за“, от които 5 от ПГ на ГЕРБ-СДС, 2 от ПГ на „Продължаваме Промяната – Демократична България“, 1 от ПГ на „ДПС – Ново начало“, 1 от ПГ на „Има Такъв Народ“, 1 от ПГ на ВЕЛИЧИЕ; 1 глас „против“ – от ПГ на ВЪЗРАЖДАНЕ, Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове предлага на Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за железопътния транспорт, № 51-402-01-15, внесен от Министерския съвет на 6 декември 2024 г., да бъде приет на първо четене.“ Благодаря.

Благодаря Ви, господин Стойнев. Преди малко председателят на Транспортната комисия каза, че днес е денят на транспорта. Аз, след като вече гледаме Закона за железопътния транспорт, по-скоро бих нарекъл деня не като деня на транспорта, а деня на концесиите. И аз сега, с изчетения доклад от Комисията по европейските въпроси, останах изненадан, че тук в Народното събрание има една парламентарна група, която казва за себе си, че пази българските интереси, а в същото време е гласувала „за“ този законопроект. Може би народните представители от парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ, както и държавния бюджет не го бяха изчели, така не са прочели и този законопроект, защото, ако четяха с разбиране, щяха да постъпят, както са постъпили парламентарните групи на ВЪЗРАЖДАНЕ и на МЕЧ, които не са подкрепили този законопроект. И сега ще Ви кажа и защо. Първо ще Ви прочета §1, ал. 1а: „Концесионерите по ал. 1а са управители на железопътната инфраструктура.“ Господа от ВЕЛИЧИЕ, за Вас това нормално ли е? За нас не е нормално, защото този законопроект е един от многото законопроекти в българската държава, които отдават печеливши държавни дейности на концесия. Този законопроект предвижда трасета, собственост на НКЖИ, железопътни трасета, да бъдат давани на концесионери, които да събират концесионна такса и които да поддържат, не да изграждат. Ще обърна внимание пак на парламентарната група на ВЕЛИЧИЕ. Не концесионерите да изграждат нови трасета, а да поддържат изградените от държавата железопътни трасета, а те да прибират печалбата. И аз, честно казано, не знам Вашето мнение. Надявам се сега в гласуването в залата поне да сме Ви убедили, че трябва да гласувате „против“, а не „за“ този законопроект. Тук искам да обърна внимание, че този законопроект не се внася за първи път в Народното събрание. Той бе внасян и в Петдесетото народно събрание, като, след като беше внесен, ние направихме среща със синдикатите от железопътния сектор и това, което те казаха на тази среща, бе, че всъщност те не са били поканени при общественото обсъждане, защото, Вие може да се сетите, но отново на въпроси, които сме задали от нашата парламентарна група към НКЖИ. НКЖИ разполага с 11 651 щата, от които свободни са 1305. Но съгласете се и с тях, съгласете се и с нас, че ако тези линии започнат да бъдат давани на концесия, то бъдещето пред тези работници в железопътния сектор няма да бъде ясно. И именно затова за нас е огромна грешка, че Транспортното министерство не ги е поканило при обсъждането в Петдесетото народно събрание. Разбира се, не е бил тогава министър господин Караджов. Само да добавя, че в Петдесетото народно събрание тогава като народен представител господин Караджов гласува против приемането на този законопроект, сега ще видим как ще гласува неговата парламентарна…

Не съм бил в Петдесетото народно събрание.

Значи Четиридесет и деветото. Извинявайте, грешката е моя. В Четиридесет и деветото може да е внесен, но помня, че господин Караджов гласува против този законопроект. Може и да е в Четиридесет и деветото народно събрание, тъй като, знаете, от бързото минаване от Народно събрание в Народно събрание. Също за мен ще бъде интересна реакцията на БСП, защото много добре помня изказванията на господин Свиленски и господин Гуцанов тук от тази трибуна. Господин Гуцанов обаче е министър и много добре помня неговото изказване. Искам да видя и Вашето гласуване, също и на ВЕЛИЧИЕ, и Вашето на ИТН. Благодаря.

Благодаря, господин Стойнев. Господин Димитров, да обърнем внимание на залата, това, което Вие казахте. Значи ще отдаваме част от БДЖ на концесия, но само при условие, че държавата изгражда линиите, държавата подновява инфраструктурата, включително закупува нови влакове, вагони и така нататък, а концесионерът какво ще прави в крайна сметка? Той само ще трябва да поддържа и да събира парите. Така ли? За мен това е абсолютно недопустимо. Тук трябва много добре да обърнем внимание на всички народни представители в залата, че това за нас ще бъде поредната кражба и няма смисъл да се дават жп линии на концесия, защото държавата много добре може да си ги поддържа. Въпросът е да има контрол. Аз си спомням навремето жп линиите бяха много, много добре поддържани. Имаше влакове, имаше много пътници. А сега какво се случва? От нашия район – Варненския, Добричкия, Силистренския примерно, няма как да стигнеш до Подбалканския. Има една линия 3636, която не работи, и въпреки обещанието на министъра, че тя ще заработи от месец май, все още не е заработила и не знам поради каква причина. Дали това изкуствено не се прави само и само да се дадат на концесия, да се покаже, че държавата не може да се справи, но това за нас е недопустимо. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Стойнев. Господин Стоянов, благодаря Ви за тази реплика. Да, правилно сте слушали моето изказване. Наистина държавата ще строи, ще прави скъпоструващи подновявания на трасетата, а някоя частна компания ще прибира печалбите. Това не е нещо ново, което ще видим за пръв път в българската държава. Това е една практика и аз се надявам, както Вие сте слушали моето изказване, така и от ВЕЛИЧИЕ да са слушали, защото те са подкрепили Законопроекта в Комисията по европейските въпроси. Също искам да обърна внимание, то няма много хора в редиците на БСП, но тъй като един народен представител ми подвикна отдолу, че Свиленски вече не е народен представител от БСП, който е бил против, но искам да обърна внимание, че почти същите народни представители гласуваха против тогава. И когато господин Свиленски се изказваше, който, вече – да, не е част от Вашите редици, но по този законопроект аз помня, че се изказваше и господин Гуцанов. А ако Вие сте изключили господин Свиленски по някакви причини, то не знам господин Гуцанов още част от Вашите редици ли е, или вече неговото мнение няма никакво значение. Той не е народен представител, няма право да взема отношение по Законопроекта, но надявам се да не съжалява за това, което ще гласува неговата парламентарна група, защото той тук задаваше въпроса: „Не Ви ли е срам?“, както много от народните представители помнят изказването на господин Гуцанов. Аз съм в Транспортната комисия и много добре го помня това и борбата, всъщност борбата, която водихме заедно с господин Свиленски и господин Гуцанов, дори и за това „Пътнически превози“ да останат само и единствено в БДЖ, а да не бъдат давани на частни компании. Помня, когато внасяхме и общи предложения за проект на решения, но господата от БСП явно и това време са го забравили. Няма лошо, тези неща се забравят. Скоро ще дойдат избори и Вие ще трябва да обяснявате на българските граждани за тези резки смени на позициите, защото аз забелязвам, че партиите, когато са в управление и когато са в опозиция, гласуват различно, което не би трябвало да е така. Партиите трябва да отстояват своите интереси и трябва да защитават тезите такива, каквито са ги поставили, когато са били в опозиция и когато са били в управление. В противен случай аз не мога да кажа, че тези партии отстояват националните интереси и те са достойни да представляват група от българските граждани. Благодаря.

Благодаря, господин Председателстващ. Да, господин Димитров достатъчно детайлно обърна внимание върху този законопроект – лобистки бих го нарекъл – и съвсем правилно посочи някои наистина непривични неща, които станаха по време на тази комисия. Господин Димитров, аз мога да заявя, че нарочно поставих въпрос пред министъра на транспорта, заявявайки, че това е един открит лобизъм. Представителят на ВЕЛИЧИЕ беше там, трябваше да ме чуе, чул ме е, въпреки това си гласуваха „за“, което е непонятно, разбира се, ако те имат претенции да бъдат опозиционна партия. Само че за нас тук възниква оправдано въпросът дали концесиите, които ще се вземат, ще се вземат за вече печеливши линии или ще се дават и на линии, които трябва да бъдат до някаква степен развити поне до нивото на останалите. Дали, ама надали. Нашите предположения от ВЪЗРАЖДАНЕ са, че определени линии ще бъдат давани на определени компании за неопределени печалби. А може пък и да са определени – в края на краищата управляващо мнозинство винаги излиза с интересни идеи. Конкретният въпрос. Линията примерно Радомир – Гюешево е част от Коридор № 8 и има нужда от цялостна модернизация. Участъкът до границата – общо 72 км – още според проект от 2011 г. е в размер на 450 млн. евро. Та въпросът е: ще поеме ли примерно някоя концесионна фирма тази линия, която е непечеливша в момента, или ще се съсредоточат и ще вземат вече модернизираната линия София – Бургас, която е една от печелившите, и съответно след модернизацията и скоростта, с която ще пристига влакът от София до Бургас, това ще привлече и допълнително пътници. Тук, разбира се, въпросът е реторичен, но то и сега, ако погледнем реално, винаги има определен лобизъм във всеки един от ресорите. Видно е, че тук определено става въпрос за лобистки законопроект, затова призоваваме не само опозицията, а и тези народни представители, които имат някакво достойнство, да не го подкрепят. Благодаря Ви. Благодаря Ви, господин Димчев. Реплики? Заповядайте, господин Димитров.

Господин Димчев, Вие обърнахте внимание на линиите, които ще бъдат давани на концесия, и това кой ще взема линии на концесия. Разбира се, както и в пътническите превози ще се случи, няма да бъдат взети на концесия линиите, които нямат пътникопоток. Линиите, които са на загуба, те никой частник няма да иска да избере да вземе тях. Те ще бъдат оставени на държавата тя да превозва пътниците по тях и да губи, разбира се, от тях. Всъщност ще се явят кандидати само и единствено за печелившите линии. Така ще се случи и с този законопроект. Разбира се, ще има желаещи да вземат на концесия линиите, които могат да изкарват печалба. От които не могат да изкарват печалба, разбира се, няма да бъдат взети от концесионери, и те ще останат в държавата да може тя да си ги поддържа. И точно затова аз мисля, че няма да очакваме кой знае какви инвестиции от тези концесионери, а по-скоро ще очакваме някои хора да станат доста по-богати, отколкото са към момента преди приемането на Законопроекта. Благодаря.

Благодаря за репликата, господин Димитров. Пак ще го повторим за залата. Става въпрос за Законопроект, който ще позволява на концесионери да вземат една новоизградена линия, без да влагат инвестиции, без проблеми, без да влагат каквото и да е в поддръжката, и само да прибират едни големи такси от превоза на пътници. От ВЪЗРАЖДАНЕ няма как да подкрепим този лобистки законопроект, затова пак натъртваме към тези народни представители, които са пратени тук и така имат чувството, че са говорители на народа: не подкрепяйте този законопроект! Благодаря Ви.

Благодаря, господин Стойнев. Дами и господа народни представители! Господин Караджов, аз съм изненадан от този законопроект и от искането за даване на концесия на част от жп линиите, защото според мен те могат да бъдат печеливши. И искам да разбера, Вие все пак сте вицепремиер: каква е политиката на правителството например относно връзката Черно море – Дунав и превозването на товарите? Защо да не използваме двете пристанища Варна и Бургас и да товарим всичко на жп транспорт и след това да правим връзка с река Дунав? Знаете много добре, че вследствие на това, че не е развита мрежата, много камиони се движат по пътищата, нямаме изградена автомагистрала „Хемус“, пътищата ни са разбити, защото са претоварени, няма никакъв контрол от страна на ДАИ и затова, с оглед претоварване на товарите на камионите, пътищата са разбити и поради тази причина ставаме свидетели на много тежки престъпления. Освен това вече споменах за връзката между Североизточна България и Подбалканската линия, която е проблемна и липсва. Същото е и с обратния път от София към Подбалкана и Варна. Освен това много се бавят важни жп инфраструктури като ремонти и това също оказва голямо влияние. Искам да обърна вниманието примерно на жп линиите, на гаровите площадки на жп линията в Димитровград, както и жп линията Чирпан – Пловдив, която допълнително удължава пътя Варна – Пловдив. За целта се използват автобусни линии, защото не може да се направи връзка с влаковете. Сега дали това не е нарочно, не мога да кажа, Вие може би ще трябва да отговорите на този въпрос. Но всички много добре знаем и как се толерира транспортът с автобуси за сметка на жп транспорта, защото има частни интереси, включително и на хора, които са в залата в Народното събрание – народни представители. Пак казвам, Вие сте вицепремиер, и искам да разберем каква е Вашата политика, как може жп превозът да се направи печеливш, а не да се отдава на концесия. И наистина съм изненадан от това Ваше предложение за промени в този закон с цел отдаването на концесия на един бизнес, който е държавен и който в действителност може да бъде печеливш, държавата да печели от това. Благодаря Ви.

Господин Стоянов, не съм съгласен с това, което направихте – да противопоставяте автомобилния транспорт на товарни превози с пътническия транспорт и въобще пътническия с автомобилния. И мисля, че Вие трябва да сте осведомен, че водещият кандидат за концесия на жп превозите всъщност има и огромна флотилия от камиони. Тоест моля Ви, поправете си това загатване, че така противопоставяте единия бизнес на другия.

Благодаря, господин Стойнев. Господин Чорбов, аз не знам кой всъщност, за кого се гласи да бъде концесията и каква флотилия от камиони има той, но така или иначе, аз смятам, че БДЖ може да се развива в правилната посока и да е печелившо. Наистина има лоби в транспортния бизнес. Както вече споменах, има народни представители, които имат големи автобусни компании и държат важни автобусни линии. И може би в годините назад, с оглед на това, че те са управлявали и са били част от управляващите мнозинства през дълги години, затова са направили така, че БДЖ да се свлича надолу като ниво на обслужване и да не е предпочитано за сметка на автобусния превоз. Аз си спомням, като бях студент, редовно пътувах по жп линията Варна – София със спален вагон, беше много удобно. Сега не знам дали и какви са ползвателите, колко са, дали се ползват тези линии, но така или иначе, жп транспортът трябва да се подобри. Всички много добре знаем, че на Запад жп транспортът се ползва включително за товари. Там има дори такива неписани правила – всички камиони, които влизат в определени държави, директно се качват на жп транспорт, за което си плащат, и не ползват магистралите, не ги рушат, не ги претоварват. Там от страна на държавната администрация, която следи претоварването на камионите, съответно има и по-сериозен контрол, за разлика оттук, в България. Но все пак това също може да стане тук, в България. Ние имаме голям поток от тежкотоварни камиони, които са международни, на международни компании, международни превози, които ползват нашите пътища и таксите, дали са достатъчни, или не, но контролът със сигурност от страна на ДАИ е недостатъчен. И затова всички ние караме автомобилите си по изключително лоши пътища, които включително и в момента се ремонтират, по средата вече на летния сезон. Всичко е натоварено – движението, но за сметка на това има ремонт на всички важни транспортни инфраструктури, което допълнително забавя транспорта. И в тази връзка аз смятам, че ролята и на Вас, господин Караджов, като вицепремиер и министър на транспорта, е да се наложат повече контролни функции на органите и също така БДЖ да не се отдава на концесия, а да си влезете в ролята да го реформирате, модернизирате, да закупим още техника, за да може да е печелившо като бизнес. Благодаря.

Уважаеми колеги, още един обект от националната сигурност на Република България минава в частни ръце чрез концесия. След приватизацията на ЕРП-тата, на рафинерията „Лукойл“ днес сме свидетели как и жп транспортът ще бъде концесиониран и ще бъде изцяло в частни ръце. Какво ще даде държавата? Държавата ще даде инфраструктурата, държавата ще даде влаковете си. Държавата ще даде дори работници и служители на тези частни дружества. Държавата дори ще дава пари и за поддръжка – субсидии. Какво ще получи? Част от заплащането на билетчето под формата на концесионна такса. Нашата държава за пореден път прави противно – в момента във Великобритания се извършва обратното, жп превозите стават отново държавни. Това е недопустимо. И е много интересно как се разделя на три зони, на три района, именно концесионирането на жп превозите, като най-апетитните превози ще отидат във фирми, близки до властта. Ние не се и съмняваме, тепърва предстои да видим, но предполагаме, че ще са фирми, подобни на „Юнион Ивкони“, които бяха хванати да дават пари на главния прокурор Борислав Сарафов – там на неговото семейство, под някаква форма. А губещите, неапетитните райони ще останат за държавата, тя ще продължи там да си прави превози и по този начин държавата ще бъде на загуба, а частните фирми ще излязат на много голяма печалба. Господин Караджов, Вие нищо не им оставихте на тия хора в тая държава! Всичко мина на приватизация при Иван Костов, при Вас всичко минава на концесия – всичко минава в частни ръце. Държавата явно не иска да стопанисва жп превозите. Не може ли, няма добро ръководство ли? Защо един частник да може да се справи по-добре?! Благодаря. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Не съм съгласен, господин Расташки, че държавата ще получи само една услуга. Пропуснахте да кажете, че това, което ще получи държавата за тази приватизация, е една огромна комисиона под масата. Защото от приватизацията на БГА „Балкан“ насам всяка една голяма приватизация, всяка една голяма концесия в тази държава вървят ръка за ръка с какво – с комисиона за съответните държавни органи под масата? Това е нещо, което трябва да кажете. Това е и причината за всяка една приватизация за последните 35 години – огромните комисиони, пари в кеш, крадени пари от българските данъкоплатци, които се дават от тъй наречения частен инвеститор, концесионер или както искате го наричайте, които се дават на тези държавни органи, които подписват тази концесия, приватизация. Ликвидация имаше по едно време. Това е важното, което държавата, всъщност хората с държавна власт това ще получат. Те затова го правят. Те иначе нямат интерес. Много им е зор как ще пътуват българските граждани! Всеки един, който е пътувал с БДЖ, знае много добре в какви мизерни условия пътуват българските граждани. И министърът наскоро даже пътува до Мездра. И той видя в какви мизерни условия пътуват и беше разпоредил в тоалетните на влаковете да има сапунче и тоалетна хартия. В 21 век, 2025 г., господин Расташки, се налага министърът да разпорежда да има сапунче и тоалетна хартия във влаковете?! Не ги интересува как пътуват българските граждани! За всяка една приватизация за последните 35 години! Затова трябва винаги да се казва тук, от тази трибуна: всяко нещо, което прави правителството – да взема държавни активи и да ги дава на частници, означава, че ще прибере една огромна комисиона под масата и ще си я разпределят властимащите. Това ще се случи! Никой не го интересува българските граждани ще имат ли услуга, няма ли да имат услуга. Това не е въобще тема на дневен ред за управляващите! Тях ги интересува да забогатеят, затова го правят. И българските граждани трябва да го знаят, защото вдругиден, като дойдат изборите в началото на октомври месец, трябва да ги изметем от властта тия хора!

Господин Председател, господин Министър, колеги! Съжалявам, че сме толкова малобройни, но това е очаквано към края на работния ден. Виждате ли групата на МЕЧ? Групата на МЕЧ е създадена от Гроздан Караджов. Ние напуснахме „Има Такъв Народ“, защото Гроздан Караджов събори правителството. В желанието си няколко души да излапат един милиард или поне така си личеше, правителството падна. Сега Гроздан Караджов отговаря... (Реплика на заместник министър-председателя Гроздан Караджов.) Мълчи там! (Смях от ПП МЕЧ.) Гроздан Караджов…

Благодаря Ви. Гроздан Караджов отговаря за огромни финансови ресурси. Аз се боя, че железницата ще стане монорелсова. (Реплики.) Искам да Ви кажа, че съм притеснен. Искам господин Расташки да ми направи някои обяснения, да ми разкаже какво би се случило вследствие на управлението на господин Караджов с Българските железници. Аз мисля, че то ще завърши печално. Благодаря.

Ние не можем и не трябва да продължаваме да даваме обекти от националната ни сигурност на концесия, да ги приватизираме и да правим с тях така, че те да отиват в частни ръце. Българската държава вече няма контрол над това къде излитат самолетите, откъде идват, кога кацат на българското летище и там всичко е на концесия. Няма контрол над корабните превози. Сега няма да има контрол и над влаковете – кога заминават, накъде пътуват, и всичко ще мине в частни ръце! Ние отстъпваме от националния си суверенитет всеки път, когато гласуваме подобни закони. Същото се случи, когато се одържавиха електроразпределителните дружества и сега при най-малкия сняг нямаме ток. Същото се случи, когато рафинерията в момента е в чуждестранни инвеститори и могат да направят така, че да стане енергийна криза в България. Същото се случва и в момента с жп транспорта, като се дава на частни дружества. Аз апелирам към всички колеги тук в залата, които искат България да има някаква дума в жп транспорта, да не гласуват за този закон и да не го подкрепят. Ние от Политическа партия МЕЧ няма да подкрепим това предложение. (Ръкопляскания от ПП МЕЧ.)

Благодаря, господин Председател. Да Ви кажа честно, мислих си, че правителството на Кирил Петков е свалено благодарение на дейността на ВЪЗРАЖДАНЕ в Четиридесет и седмото родно събрание, а току-що разбрах, че тази работа я е свършил Гроздан Караджов, за което освен да го поздравя, не виждам какво друго мога да направя. Човекът е свършил едно добро дело, което заслужава уважение. Така. Какви са подбудите, вече е съвсем друг въпрос и аз не мога да отговаря за тях, тъй като не съм бил член в Четиридесет и седмото народно събрание. Не съм бил свидетел на тези неща. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Да се върнем на въпросния законопроект. Ами, дами и господа народни представители, смело мога да го обявя като вреден – вреден не само за БДЖ, вреден за цялата българска общественост и за държавата, защото – искате ли да Ви прочета какво пише в § 1, чл. 3, ал. 1а? „Концесионерите по ал. 1 са управители на железопътната инфраструктура.“ Това знаете ли какво означава? Предполагам, че повечето от Вас дори не са се замисляли, а вероятно не са го и чели. Това означава, че всеки един концесионер може да влезе в Управителния съвет на Национална компания „Железопътна инфраструктура“, при което да определя концесионните такси, тоест държавата да бъде допълнително ощетена, защото, както Петър Петров преди малко каза – в началото господин Петров каза, че държавата е взимала такси под масата, но ги взима държавата, взимат ги държавни служители за лична облага. Та, въпросните служители, които вече са взели съответната комисиона, ще позволят това нещо да се случи и в по-късен етап, тоест ощетяването на държавата. Така че това, което аз смятам, че е абсолютно, абсолютно вредно, е това нещо да бъде прието. Тук се говори за евродирективи, а това са заповеди, маскирани с модерната дума „директива“. Мога да Ви дам пример с железниците в две други европейски държави – членки на Европейския съюз – Испания и Италия. В Испания железопътният транспорт и пътническите превози са държавни, железниците са нови, влаковете са нови, обслужването е прекрасно, скоростта е висока, цените са приемливи. В Италия е точно обратното – има камара с частни превозвачи, камара концесионери, не знам точно как ги наричат там, да не объркам думата, но там качеството е ниско, влаковете и въобще всички вагони са значително по-стари, значително по-овехтели и услугата е много по-лоша в сравнение с Испания. Е, какво Ви говори това? Това говори, че има управление на компанията, което или е некадърно, или не желае да работи в правилната насока – същото, което се случва и в „Български пощи“, както говорихме допреди малко, да не се връщам пак на „Български пощи“. Това, което само искам последно да кажа и да приключа, е, че ако има желание, Министерството на транспорта и съобщенията би могло да развива нормално Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и въобще БДЖ в правилната посока, тя да бъде печеливша, да работи в интерес на гражданите на Република България, а не да работи за частни и корпоративни интереси – нещо, което се вижда в момента. Неведнъж министър Караджов е завявал както от трибуната, така и в Комисията, така и в личен разговор, че негов основен приоритет е даването на концесии на основни стратегически обекти – автомагистрали, пристанища, за които след малко ще говорим, надявам се, и Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Това, което ще се случи, е да се дадат апетитните линии, които са печелившите, всички ги знаете – София – Варна, София – Бургас, София – Перник и Пловдив – Асеновград. Това са най-печелившите, така че те ще бъдат първите, които ще бъдат дадени, а останалите остават за поддържка и обслужване на държавата и съответно няма да може и държавата винаги ще бъде назад от това нещо. Така че, господин Караджов, ако не съм прав, елате и ме оборете.

Господин Председател, госпожи и господа народни представители! Формата на концесия като управление на държавни активи е много стара, но тя предполага едно достатъчно развито техническо ниво и съвестност от страна на концесионерите и на държавата. В нашето време основните трудности, които изпитва НКЖИ, се дължат по-скоро на липсата на ясни разпоредби и най-вече на липсата на работна ръка, които стават все по-голям фактор в управлението и справянето с реалните физически проблеми по трасетата. В тази връзка аз не виждам как едно отдаване на концесия ще разреши проблема и бих се радвал в бъдеще – стигне ли се до концесия, да видя една активна роля на държавата и наблюдателност за това как конкретно и физически на място концесионерите ще се справят с този проблем, защото той е във основата на нещата. Той представлява най-голямата трудност в днешно време, а не общите приказки и писането на всякакви разпоредби, които остават в крайна сметка пожелателни, ако няма как конкретното му завършване да бъде реализирано. В тази връзка именно големите държави с развити железопътни структури в Европа – Франция, Испания, Великобритания, Германия, напоследък имат доста желание да се върне отново националният контрол над железопътната им инфраструктура и доколкото си спомням, дори мисля, че във Франция тя никога не е била отдавана на частно управление, каквото е концесията. Разбирам желанието на Европейския съюз да се ръководи от принципите на пазарната икономика, само че то е отдавна, отдавна фактически опровергано от нещата, които стават като събития и социални тенденции. Смятам, че като ръководители на държавата и ние в момента, и всеки, който би бил на нашето място, трябва да се отърси от това клиширано и шаблонно мислене – всичко, което е пожелано по някакви икономически теории и разчети, да бъде следвано буквално папагалски, защото развитието на социума в днешно време не само в България, а по цял свят показва, че много неща, които са приемани за даденост, пак ще се върнат. Това е желанието за физическа работа, но вече не съществува и в крайна сметка това се отразява и нагоре по веригата за поддържането именно на такъв тип тежки инфраструктури. Преди малко казах, че това същото важи за мобилните мрежи. Затова една препоръка: най-вероятно Законопроектът ще бъде гласуван, но в бъдеще упражнявайте активна роля и се поучете от това как концесионерите евентуално биха се справили, ако въобще се справят с неща, за които Вие смятате, че държавата не може да се справи. Тя, държавата не може да се справи и заради слабото ръководство, но пак казвам: изпуснато е отдавна наблюдението на реалните социални проблеми в обществото. Няма работници – оттам да тръгнем, и Вие не можете да задължите един човек, който е на преломна възраст и има познанията да го върши, но няма физическите сили да го прави. Това е.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Записах си част от твърденията, които бяха направени тук, но преди това, понеже господин Ганев, ако не се лъжа, ме призовава да кажа защо съм свалил правителството. Господин Ганев, не съм свалил аз правителството, колкото и да ми се иска (шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ), а го свали една група корупционери, които продаваха депутатски души.

Кажи ги поименно!

Тези корупционери бяха обещали на Кирил Петков и Асен Василев да им продадат поне 12 клети депутатски души, за които си спомням, че Кирил Петков ходеше и плачеше… (Шум и реплики.)

…но не успяха да му ги продадат и това стана причината да падне правителството. Когато единият коалиционен партньор пазарува депутатски души през брокери и посредници на такива клети депутатски души, който корупционерства върху гърба на парламентарната група, която уж ти е партньор, ето това разбива доверието.

Но тези корупционери няма как да ги поправите и те завинаги ще си останат такива. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Радвам се, че се посъбуди залата, за да обърна внимание на следващото. Колеги, които се изказахте, има една пиеса на Шекспир „Много шум за нищо“ – „Much ado about nothing“. Е, и Вие днеска сте така! Каква концесия? Къде видяхте, че някой дава нещо на концесия и това е първият ми въпрос към Вас. Тук става дума за грешки – грешки, допуснати при трансплантирането на Директива, за които по конкретния текст зачитам какво е изпратила Европейската комисия до България. Чета, не твърдя: „В горецитираното становище на Европейската комисия се посочва, че чл. 10 от Закона за железопътния транспорт е в нарушение на Директивата, тъй като забранява прехвърлянето на основните функции на управителя на инфраструктурата. Съгласно чл. 7в, § 1 от Директивата на управителя на инфраструктура следва да бъде разрешено да възлага/прехвърля някои от своите функции на друг субект, включително своите основни функции, ако реши.“ Ето това е цялата, как да кажа, шумотевица. Ние веднъж сме пробвали с другия текст, но не става. В момента внасяме коректния текст, който трябва да бъде или наистина трябва да стане част от Закона за железопътния транспорт. Втората голяма шумотевица, по която също бих искал да внеса малко разбиране и надявам се, че тук е адвокат Петров – народният представител, е също да проведем малко повече образователна подготовка по това що е то инфраструктура, линии и какво е то оператор на железопътна пътническа услуга. Колеги, няма такова нещо като печеливши линии като инфраструктура, както няма и печеливши жици по контактната мрежа. Всичките са едни и същи линии, едни и същи жици и няма такова нещо като печеливши и непечеливши. Инфраструктурата получава пари от железопътните оператори… Чувате ли ме ясно, защото Вие супер я правите тази грешка. Инфраструктурата, Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – единствен собственик на тази инфраструктура, никъде не ѝ се нарушават правата по този законопроект, получава на влаккилометър, на тонкилометър съответната такса за линиите си. Те са едни и същи. Няма печеливши и непечеливши. Откъдето минат операторите, там си плащат. Където се явяват на паркинг операторите, затова също си плащат. Има си различни цени. Толкоз по въпроса. Не става дума, че някой е решил да дава на концесия, или да отдава други основни права на управителя на инфраструктурата. Става дума, че се приема член, с който се дава възможност, както във всички останали европейски страни, такова нещо да се прави. Ама план някъде да сте видели такова нещо да се прави? Не, няма. Колеги, това е много шум за нищо. И пак казвам, правете разлика между оператор на железопътна пътническа услуга, тоест този, който движи влаковете, в които Вие се возите, и онзи, който поддържа безопасността на движението и самата физическа инфраструктура на железопътната линия, като метал и контактната мрежа, гарите и всичко останало съпътстващо, което е неподвижно. Няма такова нещо като отдаване на линии, които са печеливши, или които не са печеливши. Всички линии са си на НКЖИ. С други думи Ви моля, не казвайте на бялото черно. Неслучайно излизам да направя тези… Благодаря Ви, господин Председател. И по много други въпроси исках да Ви обърна внимание, но тъй като ще бъде просвета, Ви предлагам да направя специално една среща с Вашата група, за да Ви разясня всичко по въпроса. Благодаря Ви. (Народният представител Петър Петров иска думата.)

Благодаря, господин Председател, че и Вие следите Правилника. Дами и господа народни представители! Гласувах против знаете ли защо? Защото не мога да вярвам на министъра на транспорта. Защо не мога да му вярвам на това, което той каза: нямало нищо подобно за концесии в Закона? Абсолютно нямало нищо такова. Той не знаел какво е това концесия. Сега гласувах против, защото министърът на транспорта, който е председател на Координационния щаб по концесиите в правителството, на 16 май тази година пред вестник „Капитал“ заявява следното, цитирам: „На концесия могат да се дадат не само определени отсечки от магистрали и железопътни линии, а и тяхната поддръжка в отделни региони, защото естествената роля на държавата е да контролира качеството на изграденото, а не както е сега – хем да строи, хем да контролира сама себе си как строи. Точка.“

Уважаеми колеги, правя процедурно предложение да удължим работното време до приемането и на следващата точка в дневния ред, а именно Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

Да. И го изгласувахме два пъти с прегласуване. (Уточнение между председателя и народния представител Тошко Йорданов.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми колеги! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 51-502-01-14, внесен от Министерския съвет на 30 април 2025 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 29 май 2025 г., беше обсъден Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 51-502-01-14, внесен от Министерския съвет на 30 април 2025 г. На заседанието присъстваха: господин Ангел Забуртов – заместник-министър на транспорта и съобщенията, господин Ивайло Иванов – генерален директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, и госпожа Красимира Стоянова – директор на дирекция „Правна“ в Министерството на транспорта и съобщенията. Законопроектът беше представен от господин Забуртов, който посочи, че една от целите му е привеждане на разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, регламентиращи регистрационния режим на пристанищните оператори в пълно съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Параграф 1 предлага нова редакция на чл. 112б, ал. 1 от Закона, съгласно която заявителят в производството по разглеждане, приемане и одобряване на проект на генерален план за пристанище за обществен транспорт няма да бъде задължен да прилага към заявлението си документи, удостоверяващи изпълнението на приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда и по Закона за биологичното разнообразие. Вместо това ще бъде необходимо и достатъчно да посочи в заявлението само номера, датата на издаване и органа, издал съответния индивидуален административен акт. Задължение за служебното събиране на посочените в заявлението актове ще има Изпълнителна агенция „Морска администрация“. Целта е намаляване на административната тежест за гражданите и икономическите оператори чрез въвеждане на изисквания за служебно събиране на информация и установяване на факти и обстоятелства по служебен път в производствата по разглеждане, приемане и одобряване на проекти на генерални планове за пристанищата за обществен транспорт и в производствата по вписване в Регистъра на пристанищните оператори в Република България. Параграф 2 от Законопроекта предвижда допълване на чл. 112в от Закона с ал. 5, която да уреди специфичен случай на изменение на генералните планове на пристанищата за обществен транспорт по чл. 106а от Закона. Господин Забуртов обясни, че тази хипотеза е останала неуредена при предходното изменение на закона. С параграф 3 се предлага в Раздел VII „Пристанищни дейности и услуги в пристанищата за обществен транспорт“ от Глава четвърта „Пристанища“ на Закона да бъде създаден чл. 117. Целта е да се уреди на законово ниво производството по вписване на търговец в Регистъра на пристанищните оператори в Република България, което понастоящем е уредено в наредба. В дебатите по Законопроекта взеха участие народните представители Никола Димитров и Йордан Иванов. Бяха обсъдени въпроси относно неуредената хипотеза, при която изработването на проект на генерален план за пристанище за обществен транспорт е разрешено след даване на разрешение за изработване на проект на генерален план на съответното пристанище по чл. 106а от Закона. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения с 10 гласа „за“, без „против“ и 4 гласа „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 51-502-01-14, внесен от Министерския съвет на 30 април 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Няма да е Ден на транспорта, ако не разгледаме и Закона за морските пространства. Сега аз искам да се изкажа по този законопроект. Първо да обърна внимание, че много често, когато приемаме закони в тази зала, бързаме прекалено много, защото ни притискат евросрокове, в които трябва да приемем разни евродирективи. Именно това се е случило и да стигнем дотук да променяме Закона за морските пространства, защото на 12 декември 2020 г. е бил приет един закон, който, за съжаление, заради бързането да бъдат въведени евродирективи, се оказва, впоследствие се оказва, че остават неуточнени неща, доколкото помня от Комисията по транспорт и съобщения, за три пристанищни оператора, тоест три терминала, където функционират по два пристанищни оператора, а в момента действащото законодателство не разрешава това да се случва. Именно затова са и внесени поправките. Разбира се, те не са само и единствено за това, но главната цел е да се оправи този наистина проблем, защото без него няма как пристанищните оператори да могат да предоставят своите генерални планове. Следващото, което се представя в този законопроект, е за събиране на служебна информация. Това, разбира се, държа да отбележа и да го похваля, че ако все повече държавата мисли по този начин – да събира служебно своята информация, това би било чудесно за българските граждани. Разбира се, тук говорим само и единствено за служебно събиране на информация за пристанищните оператори, но мисля, че по този начин ние можем да дадем едно добро начало и разбира се, в мотивите бе записано – на Законопроекта, че такова решение е било взето на Министерския съвет, където все повече институции да започнат да събират служебна информация. Това, разбира се, би било много добре и би улеснило българските граждани, за да подадат някой свой иск или да предоставят своя служебна бележка. На тях някой път им се налага да се редят с часове на опашки, за да вземат от други държавни институции информация и служебни бележки, които после да предоставят. Разбира се, този параграф ние бихме го подкрепили. Но не бихме подкрепили на първо четене целия законопроект, защото много често сме казвали, разбира се, има си управляващо мнозинство, то ще си закърпи грешките, които са допуснати през 2020 г. Но ние много често сме призовавали залата да не бързаме толкова много, когато приемаме законодателство. Защото, примерно, вместо днес този законопроект да беше оставен за другата седмица, нищо не налага бързането на приемането на този законопроект, но в същото време ние в момента удължаваме времето, в което ще започнат да работят парламентарните комисии. Като член на Транспортната комисия аз само бих искал да обърна внимание, че в момента ние трябваше да започнем да гледаме Закона за движението по пътищата на второ четене в Транспортната комисия. Това, разбира се, няма как да се случи сега. Ще се случи доста по-късно в часовото време, ще се наложи да се бърза, защото някой е казал, че трябва днес да бъде приет Законът за движението по пътищата и нищо чудно да допуснем следващи подобни грешки в нашето законодателство. Затова и ние от ВЪЗРАЖДАНЕ много често казваме – нека по-добре да помислим два-три пъти над един законопроект, да изчакаме, да забавим с една седмица, но да го приемем и да го приемем такъв, какъвто да бъде добър за българските граждани, но естествено, управляващото мнозинство, за да демонстрира своята, как да го кажа, своята сила, но всъщност демонстрират своята глупост, защото впоследствие ние ще имаме много подобни поводи да говорим за грешките, допуснати от бързането на законодателните инициативи, с които се занимава и българското Народно събрание. И затова, че за да угодим на един или на друг, бързаме и бързаме, както се е случило и през 2020 г. на 12 декември. Затова призовавам и за в бъдеще народните представители, председателите на Народното събрание и председателите на комисиите да прочитат по-добре, да забавят с ден-два, седмица. Тук не говоря за забавяне от месец, но да не допускаме грешки и след това да се излагаме всички пред българските граждани. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Стойнев. Между другото, трябва да Ви призная, че много добре излязохте от конфузната ситуация преди малко, в която първо разпоредихте гласуване да удължим времето до приемане на тази точка, а пък после започнахте да четете въпросите за парламентарен контрол.

По принцип така става, когато ни няма нас от ВЪЗРАЖДАНЕ, да Ви държим в кондиция и вниманието Ви да е фокусирано върху дневния ред, а не върху други неща. Аз не съм член на Транспортната комисия, но мисля да се възползвам от правото си, което ми дава Правилникът, да се изкажа или да репликирам по някои законопроекти от другите комисии. След като удължихте времето, аз си направих труда да прегледам набързо този законопроект. На мен той ми кънти отвсякъде на лобизъм. Аз разбрах, че тук ще се разделят правата върху ползването на някои от пристанищата и най-вече това, което ми направи впечатление в мотивите, прочетох, че по някакъв начин ще се намалява административната тежест за гражданите. Да, за икономическите оператори абсолютно съм съгласен, че ще стане така. Но как ще се намали административната тежест на гражданите, господин Димитров, бихте ли ми обяснили? След като се въведе изискване за служебно събиране на информация и установяване на факти и обстоятелства по служебен път в производствата, как това ще стане за гражданите? Да, за операторите, да, когато има някакви производства, дела, но как, по какъв начин ще се намали административната тежест върху гражданите? Бихте ли ми обяснили? Ако пък Вие като невносител на този законопроект нямате изчерпателна информация как това ще стане или няма да стане, аз бих искал да помоля министър Караджов да обясни как точно ще се намали административната тежест върху гражданите?

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Петров, благодаря за тази реплика. На първо място, няма как да бъде намалена тежестта за гражданите, защото те не притежават пристанища. За пристанищните оператори ще бъде намалена тежестта. Аз и това исках да кажа в моето изказване, че трябва и другите министерства да мислят по този начин, по който да намалят административната тежест за гражданите, а не само за примерно пристанищните оператори. Не че е лошо да намалят тази тежест, но и българските граждани и те трябва да започнат да се възползват от подобни привилегии. Сега, относно мотивите на законопроектите. Аз знам, че Вие доста стриктно четете мотивите на законопроектите. Но на мен, наскоро ми се случи, точно сега не мога да се сетя кой законопроект беше, но там мотивите бяха взимани, може би директно от други файлове, текстове – бяха с различни шрифтове. Така че не четете толкова задълбочено мотивите, защото самите служители на министерствата, които пишат мотивите, нямат кой знае какво желание и старание да представят пред нас едни наистина добри мотиви и да опишат наистина добре точно какво правят законопроектите, защото голяма част от мотивите примерно, които приемаме на огромна част от законопроектите, аз забелязвам, че се пише § 1 – евродиректива, § 2 – евродиректива, § 3 – евродиректива, и така до края на Законопроекта с колкото параграфа е той, всичко е, защото трябва да го направим, защото е евродиректива. Така че не очаквайте едни добри законопроекти с добри мотиви. Дали всъщност Законопроектът е лобистки? Аз бих казал, че отчасти – да, не 100%, разбира се, но отчасти е лобистки, защото той се прави за три пристанищни терминала, където има по два оператора и те не могат да съществуват по този начин, защото пък 2020 г. нашите законодатели са бързали да приемат нещо и не са сметнали този риск, който са създали и този проблем. Благодаря.

Благодаря, господин Стойнев. Ще злоупотребя малко с процедурата, тя няма да е по начина на водене към Вас. По-скоро исках да призова министър Караджов да обясни как с този законопроект ще се намали административната тежест на гражданите. Друго впечатление, което ми направи, е, че вносител е Министерският съвет, но този път нямаше предлагане на процедури за допуск на заместник-министри. Това, което видях, е няколко човека от „Има Такъв Народ“ наскачаха като зайци тук по трибуната, когато за малко днес не отпадна тази точка от дневния ред, което ме навежда на мисълта, че този законопроект може да е в полза на концесионера на ИТН, който по принцип обича превозите. Затова най-напред бихте ли ми казали как ще се намали административната тежест върху гражданите, господин Министър? Благодаря.

Благодаря, господин Председател. Господин Стойнев, не обръщайте внимание на забележките относно грешките. Който не работи, само той не греши, така че няма значение, даже и хората на Пеевски грешат. Даже и хората на Пеевски грешат. Относно въпросния законопроект. Ами, не знам, няколко пъти го четох и няколко пъти се опитах да вникна и търсих нещо положително в него. Ами, повярвайте ми, не можах да намеря нищо положително. Как да не кажа, че това е поредният вреден за България и за българските граждани законопроект. В целия законопроект прозира частният интерес как да бъдат по-лесно вкарвани или, забележете, изкарвани играчи съответно от играта с пристанища, като реално ние имаме само две морски пристанища – Варна и Бургас, всичко друго се водят терминали. Така че това как точно се казват, няма никакво значение като цяло. Всичко е игра на думи, но въпросът е, чий частен интерес отново ще се защитава с поредния лобистки закон, който се гласим да приемем? И защо наистина е цялото това бързане? Неведнъж сме доказвали, както каза и господин Димитров, неведнъж сме показвали, че когато се бърза, определено има някакъв страничен интерес от този да бъде приет в момента. Абсолютно нищо не изисква това бързане, нищо не изискваше удължаване на работното време и съответно забавяне на работата на комисиите. Само да Ви кажа, че в Комисията по транспорт и съобщения, чиито законопроекти в момента разглеждаме, предстои да разглеждаме Закона за движението по пътищата. Смятам, че е доста по-важен от сегашния Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България. Да, имаме традицията, когато стане някоя злополука или някоя беля, тогава да се отварят определени закони и да се правят корекции в тях. Слава богу, тук, при морските пътища, не е така, но смятам, че другият закон, който ще гледаме в Комисията, е много, много по-важен и беше редно да се отдели време на него. А, господин Министър, също така, да Ви кажа, въпросите започват да стават отново повече от отговорите. И това, поредното съмнение, което буди тук, отново можем да повдигнем въпроса за концесиите. Вие ще кажете, както и на предния законопроект – къде ги видяхте тези концесии? Ами, господин Министър, не само, че прозират под тънките листове хартия, ами те и намирисват, да Ви кажа? Намирисват, да, намирисва на корупция, така – много фино и нежно, но се усеща. Усеща се. Да Ви кажа, Вие и в предното си изказване, и Петър Петров го потвърди, дори цитира издание – медия, в която Вие казвате за отдаване на концесия на определени стратегически обекти, включително нашите морски пристанища – и Варна, и Бургас. Истина не е, че държавата трябва да се отърве от тях. Аз не бих използвал такава дума – отърве, защото за мен като български гражданин тази дума е обидна. Не смятам, че държавата трябва да се отърве от каквото и да е държавно имущество или както се използват в други насоки – отпаднало от употреба, от необходимост, прощавайте. Как нещо, което е вършило години наред работа, нещо, което в други държави е печелившо, при нас е отпаднала необходимост?! Само в България ли имаме прекалено много неща, от които нямаме нужда? Включително държавни предприятия, пристанища, железопътна инфраструктура, пощи и така нататък. Не съм съгласен! Не съм съгласен и ще призова народните представители да гласуват категорично против този лобистки и изключително странен и антибългарски законопроект. Благодаря.

Благодаря, господин Министър, за напомнянето, че сте ми изпратили по имейл на 4 април анализа за сигурността в БДЖ, с удоволствие ще го прочета, ако съм пропуснал. Сега, господин Янков, не съм съгласен, че може пристанища да бъдат отдадени на концесия. Защо? Защото министър Караджов във вестник „Капитал“ от 16 май 2025 г. казва следното: „Варна-Изток и Варна-Запад ще бъдат отдадени на концесия и това е израз точно на тази политика на отваряне към публично-частно партньорство. Това е нещо, от което разбираш и няма шанс държавата да загуби. Естествено, трябва честно и почтено да заяви още в началото какво иска. Пристанище Бургас е най-големият ни успех за момента на морето, но и за него има критики, че е дадено на братя Домусчиеви и държавата не получава достатъчно. Важното е каква е ползата за българските граждани, а не на кого е дадено.“ Господин Янков, моля Ви в дупликата да обясните: когато се дават такива важни активи, които са наистина част от българската национална сигурност, в такива концесии – къде точно, има ли въобще някаква полза за българския народ, или има единствено полза за концесионерите и за държавните органи, които ще подпишат тази концесия? Благодаря Ви.

Господин Петров, благодаря за репликата. Смятам, че бяхте изключително точен в това, което казахте. Ще ме прощавате, но парцалът, който цитирахте, аз не го чета, така че не съм запознат с конкретната статия, но съм чел други подобни в други подобни жълти издания, които не заслужават дори да им споменават имената. Относно това каква трябва да бъде държавната изгода от отдаването на концесия, ако въобще трябва да се отдават подобни стратегически обекти на концесия. Да, задължително трябва да има изгода, и то трябва да бъде в изгода на българските граждани, а не както се случва до момента, както неколкократно казахме, подчертахме и натъртихме, да се раздават пликове, чували под масата за държавни служители под формата на комисиони и там някакви други възнаграждения, които не знам как точно им казват. Лошото е, че се опитват тези прогнили концесии да ни ги опаковат в една лъскава опаковка, която ни представят като нещо полезно, като нещо хубаво, като нещо изключително важно, приоритетно. Както казват, това са основни приоритети. Ето, виждате, има специален щаб с ръководител и така нататък – за концесиите. Аз смятам, че това нещо трябва да бъде категорично задраскано и изтрито от държавната администрация и въобще не трябва да се говори за такива концесии. Единствения път, в който трябва да се говори за концесия, е как някои неща, дадени на концесия, да бъдат върнати в държавни ръце. Не може подобни изключително важни стратегически обекти, които са обект на националната сигурност, да бъдат отдавани толкова лесно на концесия! Ще се върна пак и на летище Пловдив. Ами непосредствено до летище Пловдив има и военна база, военен обект. Летището се използва и от военните. Няма как подобен обект да бъде даван на концесия! Същото е и с пристанищата. Това е гранична зона! Оттам трябва да се охранява държавната граница! Не съм съгласен, че ние ще правим увеселителни паркове, ще правим ресторанти и там разни братя и сестри – тук ще спомена господин Петров, сега не ги знам братя ли са, близнаци ли са, сестри ли са, какво са, да гледаме техния финансов интерес. Ако някой гледа подобен интерес, ами то не е за държавна позиция, а за позиция в частна компания. Който не може да защитава държавния национален интерес, има достатъчно частни компании, в които се търси персонал. Има липса на хора, може да се пласира доста добре там. Но в държавния сектор, в обществения сектор, особено на министерски, на подобни позиции, там, където трябва да има изключително държавническо поведение, трябва да бъдат хора, които знаят, могат и искат да работят за народа си. Така че това е, което мога да кажа. Благодаря.

Господин Председател, характерът на Законопроекта, който в момента разглеждаме, е доста технически и изисква много професионално познание на материята. Именно поради това в момента се оказваме в позиция, в която сме принудени, така или иначе е първо четене, да говорим повече политически, отколкото по същината на Законопроекта. Но искам да Ви обърна внимание на следното: не знам как се правят разчетите по графика за работата на Народното събрание, но Законопроектът в случая е внесен на 30 април 2025 г. Няма никаква спешност да го разглеждаме така ударно, при положение че, както започнах и казах, характерът на този законопроект е изключително технически и специфичен. Надали много хора в тази зала, ако въобще има повече от трима, го познават и могат да говорят пък по него, което е друго. Нека за в бъдеще, когато има такива случаи, да се направи разчет за това какви законопроекти в момента текат, тъй като специално Комисията по транспорт, която като цяло не е сред най-натоварените, в днешния ден се оказа, че трябва да дебатира и да гледа пет законопроекта, като два от тях бяха със строго професионално съдържание. По същия начин смятам, че и господин министърът, който по принцип може да отговаря и отговаря, общо взето тук е най-активният от министрите, който е вземал участие и е отстоявал позициите си, по Закона за морските пространства надали ще има какво да каже, не знам, нека господин Караджов да прецени. Но в момента това е моето основно изказване. Нека друг път да се правят по друг начин подредбите на програмата, защото в момента, както виждате, е едно политическо надговаряне. Имаме какво да кажем, но съдържанието си остава непокътнато. От това доколко успяхме да вникна и аз, и моите съпартийци в Законопроекта, не се разбира в крайна сметка какво се търси от този законопроект. Да, може да се прочита и в мотива, но поради политическата конюнктура и постоянните вече все по-видни корупционни практики ние оставаме с впечатление, че най-вероятно тук се касае за същото. Поради това няма как да го подкрепим или пък ще бъде с огромни резерви. Ако господин Караджов има какво да каже, моля, каня го, той по принцип откликва, но ще ми е интересно да видя какво точно има в този законопроект толкова спешно и толкова належащо, за да бъде гледан. Благодаря.

Благодаря, господин Стойнев. Под претекст, че има прецедент с пристанището на строителния и техническия флот и обособяването на два терминала, се прави това изменение на Закона, което обаче е свързано с предстоящата концесия на Варна-Изток и Варна-Запад – това, за което говори преди малко и адвокат Петър Петров. Информацията достига до нас през медиите на среща на господин Караджов с казахстански представители, на които той обещава, че ще има концесия за тези две пристанища във Варна – Варна-Изток и Варна-Запад. В Законопроекта се улесняват процедурите за генералните планове на пристанищата. И като стана въпрос за генералните планове на пристанищата, искам да попитам какво се случва с генералния план на пристанище Варна. За него се говори вече може би повече от 10 години и до момента нищо. Няма как пристанище Варна да се развие без генерален план. Започнали са някои процедури, минали са оценките на въздействие върху околната среда, но все още няма генерален план. В една от публикациите се обсъжда и се вижда, че се чакат някакви пари от Световната банка за разширение, за генерален план и така нататък, но към момента няма нищо. С пристанище Варна въобще нищо не се случва. Трябваше да се удълбочат и няколко кейови места, те също не се правят. За сметка на това не знам защо е тръгнало в годините назад приоритизиране на Бургаския регион за сметка на Варненския, въпреки че Варна е морска столица. Имаме отново средства за разширение, модернизация на Бургаското пристанище за сметка на Варненското. Явно, че натам ще продължават да се насочват средства – и за развитие въобще на цяла Южна България, за сметка на северната част на България, включително и Варна като част от нея. Въпреки всички тези проблеми, въпреки липсата на генерален план, въпреки липсата на инвестиране в пристанище Варна, в удълбочаване на кейовите стени, знаете, че имаме и прецеденти с тръбата под Варненското езеро. Въобще само проблеми, проблеми, проблеми. Въпреки всичко пристанище Варна е на печалба. И сега какво ще се случи, след като се отдадат Варна-Изток и Варна-Запад на концесия? Какво ще се случи с всички работници там? Какво ще се случи с доходите на служителите? По какъв начин и с какви параметри ще бъдат дадени Варна-Изток и Варна-Запад на концесия? Да не стане така като концесията на летище София, която само за първите три години нашата държава трябваше да генерира печалба в размер на над 150 милиона, но през 2021 г. правителството удължи плащането на тези такси с още 10 години и никой не знае кога точно държавата ще си получи милионите от концесията на летище София?! Да не стане така, че да се случи същото и с концесията на пристанище Варна?! Ние категорично сме против! Ние искаме модернизация, разширяване на пристанищата и управление от страна на държавата, която въпреки всички незаинтересованости от нейна страна и неуредици, все пак са на печалба, поне пристанище Варна, за него съм сигурен. Не знам как стоят нещата с пристанище Бургас. Затова ние няма да подкрепим този законопроект. Благодаря.

Благодаря Ви, господин Председател. Господин Стоянов, две забележки. Първата е за продълбочаването на канала във Варна. Всъщност там бяха дадени 350 милиона. Сега проверих, 350 милиона, за да бъде продълбочен каналът до едни частни пристанища, а не до Варна-Запад. Дадоха се парите от държавата уж за държавното пристанище, пък те отидоха до едни частни… както и да е, няма значение. Така че работи се в тази посока. Аз искам да Ви обърна внимание и на друго, което казахте във Вашето изказване – че пристанищата не функционират. Всъщност, знаете ли, в началото на годината изпратихме един въпрос с народните представители, които са членове на Комисията по транспорт и съобщения от ВЪЗРАЖДАНЕ до Министерството, като ги питахме за продажбата на имоти, които са собственост на държавните предприятия. Пристанище Бургас, което вече е на концесия, знаете ли, че продава 3 апартамента и 2 гаража за скромната сума от 86 000 лв.? Така че пристанищата работят, господин Стоянов. За съжаление, справката, която искахме, беше само за последните 5 години и не мога да Ви кажа назад в годините как са работили пристанищата на Република България.

Благодаря, господин Стойнев. Господин Димитров, това е наистина интересен факт. Аз не го знаех, но това само доказва как след даване на концесия на тази държавна собственост, че тя не се управлява както трябва и е в ущърб на интересите на държавата. Ето това по всяка вероятност ще се случи с отдаването на пристанище Варна-Изток и Варна-Запад на концесия, защото наистина вместо държавата да развие там инфраструктурата, да печели все повече средства и както стана въпрос и с предходния законопроект, който приемахме, да се направи връзка между пристанищната инфраструктура, жп инфраструктурата, за да може въобще транспортният бранш, всички търговски товари да се придвижват в страната, така че държавата ни да печели от целия този бизнес. И затова трябва да се насочат усилията именно към тези две пристанища, а не да ги отдаваме на концесии по неясни критерии, с неясни правила, с неясно бъдеще за всички работници и служители, които в момента са на работа по тези места. Аз не знам какво се случва след концесията, след като част от пристанище Бургас беше дадено на концесия. Вие споменахте няколко недобри практики. Може би същото ще стане и с даването на концесия на пристанище Варна. Въпреки че Законопроектът предвижда улесняване на процедурите с генерални планове и генералните планове може би са необходими, защото, както споменах вече, генералният план на Варна въобще няма никакво движение – повече от десетина години може би. Да се надяваме, че ясно е, че сега ще приемете управляващото мнозинство този законопроект, че поне генералният план на Варна ще може да се задвижи по-бързо, за да може да се развие и тази изключително важна национална инфраструктура. Благодаря.

Ще бъда максимално кратък. Това е поредният дебат, в който наблюдаваме как една парламентарна група се упражнява в плямпане. Говоря за ВЪЗРАЖДАНЕ, ако не сте разбрали, за Вас говоря, които на всичко отгоре страдаха, че сме удължили с една точка дневния ред, при положение че приехме няколко закона при това, които на всичко отгоре бяха приети с мнозинство, но разбира се, беше употребено цялото им парламентарно време някакви хора да излизат, да говорят на трибуната, да говорят, че майка ми и баща ми работят в парламента. Истината е, че ако Вие самите седнете да се слушате какво говорите, ще умрете от скука. Да Ви дам един професионален съвет с другата ми функция, когато някой излиза да говори, хубаво е да казва нещо смислено, а не просто да говори. Доста често на тия дебати излизат разни хора от Вас с листчета, защото нищо не разбират по темата и ако някой път си направя удоволствието да Ви взема листчето и да Ви накарам да го повторите същото. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Това не е по темата.“) Да, по темата е, защото говорим за парламент, който извършва законодателна дейност. Закон, който е вкаран отпреди три месеца и сега е на първо четене, и Вие страдате, че се приема, вследствие на което просто плямпате. Да Ви кажа, колеги, има едно нещо, което се казва фонов шум. Това, което нещо шуми, ма никой не го слуша. Вие сте фонов шум в тая зала. Разбира се, Правилникът Ви позволява да сте фонов шум и Вие ще си бъдете и ще продължите да бъдете, но просто от време на време ми писва да Ви слушам как, особено някои тук, където не Ви знам имената, и да се упражняват по отношение на ИТН, а някой друг идва да атакува министъра и почва да скача на някаква медия. Концентрирайте си атаките. Ако ще излизате срещу министъра, говорете за него, а не срещу медиите, защото изглеждате точно толкова глупави, колкото сте. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Правилникът позволява.“) Така е, Правилникът позволява всеки един депутат да се излага и да говори глупости. Вие сте единствената група, която изпълва цялото си време със съдържание в тази посока.

Господин Тодоров, всички тия глупости, които ги изплямпахте, не са верни, защото ние говорим по същество по законопроектите. Ние не сме шоумени като Вас, че да развеселяваме публиката, да говорите кое изказване е било скучно. Само след Вашите изказвания е весело в тази зала, защото Вие сте шоумени – известни сте, но ние не сме такива, и говорим по същество. Този законопроект е лобистки.

Лобистки на хора, приближени до ИТН, може и концесионери. Благодаря Ви. (Ръкопляскания и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“)

Предложения между първо и второ четене.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми колеги народни представители! Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България предлага в § 1 нова редакция на чл. 112б, ал 1, съгласно която заявителят в производството по разглеждане, приемане и одобряване на проект за генерален план за пристанище за обществен транспорт няма да бъде задължен да прилага към заявлението си документи, удостоверяващи изпълнението на приложимите процедури по Закона за опазване на околната среда и Закона за опазване на биологичното разнообразие. Вместо това ще бъде необходимо и достатъчно да се посочи в заявлението само номерът, датата на издаването и кой е издал административния акт. Прехвърля се отговорността на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ по служебен път да събира информацията. Тук е добре. В § 2 в чл. 112в се въвежда нова ал. 5, с която влезлият в сила генерален план на пристанище за обществен транспорт може да се, в кавички, служебно отрази или приравни на изменение по плана по чл. 106а без нова оценка за въздействие върху околната среда и без обществено обсъждане. Това не е добре, защото пропускането на оценка за необходимостта от ОВОС нарушава принципа за превенция и лишава местните общности от възможност да оспорят допълнителните изменения по плана за пристанищата. Това понижава и прозрачността. Няма задължения за нови обществени консултации при съществена промяна на инфраструктурния обхват. На практика хората няма да знаят за промяна до официалното ѝ влизане в сила. Отделно в Комисията по транспорта и съобщенията няма изобщо становище на Министерството на околната среда и водите, което касае тези параграфи. Заради това парламентарната група на „Продължаваме Промяната – Демократична България“ няма да подкрепи този Законопроект за изменение и допълнение на Закона за морските пристанища, вътрешните водни пътища и пристанища на Република България. Благодаря Ви.

Ами тя това ми е процедура, господин Председател. Всъщност все пак нали оставихте онова нещо да говори тук извън времето, което има като група. И на всичкото отгоре не ни дадохте дуплика. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Накажете го със забележка.“) Така че, да, ако искате, ме накажете, аз не му знам името на това нещо. Затова се обърках. Иначе може да ме накажете…

…за определението ние в крайна сметка нямаше да стигнем дотам, ако ми бяхте дали право на дуплика.

Уважаеми господин Председател, уважаеми госпожи и господа народни представители! Само да обясня, уважаеми колеги, защо не взимам думата. Защото и при предишните два законопроекта се учудвам как на бялото може да казвате черно. Няма смисъл да Ви отговарям. Вие наистина говорите произволни неща – неща, които нямат нищо общо със Законопроекта. Упражнявате се на тема концесия – дума, която очевидно Ви е любима. Но нямам намерение да ставам част от този сценарий, който за мен е безсмислен, защото в крайна сметка ме интересуват интересите на хората, а не какво Вие казвате, че били на не знам си кого. Един законопроект, в който има три текста и те са насочени към облекчаване на административната тежест от това, че някой преди това е направил държавната администрация да събира ей такъв куп (показва с ръка) книжа, а тук даваме право той само да посочи с електронен адрес източника или че вече е получил такъв документ. И Вие на това му викате лобистки текст. Да бе, лобистки текст е. Лобирам за хората на България да спрат да правят купчини от документи, а да се събират служебно от администрацията. Ето това лобираме.

Различен вот.

Благодаря, господин Председател. Уважаеми български граждани, гласувах против този законопроект, защото, както и всички предходни законопроекти, които бяха гласувани днес, той бе приет с гласовете на ГЕРБ, на „Ново начало“, на ДПС и БСП, и „Има Такъв Народ“, които, разбира се, са патериците на управляващата коалиция между ГЕРБ и Делян Пеевски. Именно затова гласувах против и трябва да знаете, уважаеми български граждани, че всеки един законопроект, който се приема от тази порочна коалиция, въпреки че Ви се обяснява от изпълнителната власт, че той бил добър за българския народ, той всъщност е добър само и единствено за комисионерите на власт.