КОСТАДИН КОСТАДИНОВ (ВЪЗРАЖДАНЕ)1836 думи
Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми сънародници, тези дни се навършиха 149 години от Шипченската епопея – едно от най-значимите събития в българската история. През август 1877 г. българските опълченци и руските войници водят героични сражения в защита на Шипченския проход срещу значително превъзхождащата ги армия на Сюлейман паша. Малобройният руско-български отряд под командването на генерал Николай Столетов, наброяващ около 7500 души, има решаващата задача да не допусне османските сили да преминат Балкана и да се съединят с армията на Осман паша при Плевен. В най-критичните дни на отбраната те удържат Прохода с изключителна храброст и с цената на тежки жертви. Когато боеприпасите са на привършване, а защитниците са на предела на силите си, пристигат подкрепленията на генерал Радецки и Проходът е спасен. Отбраната на Шипка завършва със стратегическа победа в Руско-турската освободителна война, която проправя пътя към Освобождението на България.
Паметникът на свободата е завещание на българския народ към бъдещите поколения. Паметникът е сакрално място, пазещо паметта за извоюваната с много кръв свобода. Всяка година стотици хиляди българи изкачват върха – не само на 3 март, за да се преклонят пред безпримерния героизъм и саможертвата на шипченските герои. И именно затова днес сме длъжни да говорим за бъдещето на Паметника на свободата на връх Шипка. Непосредствено след тазгодишните чествания започват реставрационни и строителни дейности с продължителност до три години, през които достъпът до Паметника ще бъде силно ограничен, а за дълги периоди – и напълно преустановен и невъзможен. За 2026 г. Министерският съвет е осигурил 6 млн. лв. за обезпечаване на изпълнението, а стойността на сключения договор за реставрационните, консервационните и строително-монтажните дейности е на стойност 14 млн. лв. Предвиденият срок за изпълнение е 1095 календарни дни с хоризонт до началото на септември 2029 г.
Трудно е обаче да си представим по-неподходящ момент за подобен ремонт. През следващата 2027 г., уважаеми сънародници, се навършват 150 години от Шипченската епопея, което е кръгла годишнина, през по-следващата – 2028 г. – 150 години от Освобождението на България от турско робство, а през 2029 г. – по-по-следващата година, се навършват 150 години от историческото решение на Учредителното събрание във Велико Търново от 13 април 1879 г. да бъде издигнат паметник на народната признателност към героите на Шипка. Три последователни години, свързани с три значими годишнини за българската история, през които един от най-значимите национални паметници ще бъде в ремонт и на практика недостъпен за българските граждани.
При националноотговорно управление тези три годишнини трябваше да бъдат повод за всенародно честване и национална гордост – очевидно, че това няма да стане. Вместо това управляващите днес, продължавайки политиката на управляващите преди това, отново демонстрират пълно незачитане на историческата памет на българския народ, като отказват да се съобразят ремонтните дейности с предстоящите големи чествания. Още през 1879 г., когато Учредителното събрание взема решение за издигане на Паметника, един от големите привърженици на идеята за неговото съграждане – Петко Славейков, настоява в това дело „да участва всичкий български народ“ – цитирам, и казва: „Предлагам при въздигането на този паметник да приеме участие всичкий български народ, защото този паметник ще послужи в бъдеще като пътеводна звезда за съединението ни. Той ще привлича и съсредоточава в погледите на всички българи от всичките страни на България“. В това има политическа мъдрост, която си струва да чуем и днес, ако някой иска да я чуе, разбира се, в тази зала най-вече, защото Паметникът на свободата на Шипка не принадлежи на едно правителство, не принадлежи на един министър, не принадлежи на една политическа сила, той принадлежи на всички българи. И именно затова решенията за неговото бъдеще не могат да бъдат вземани без необходимата публичност и без обществото да знае какво точно предвижда проектът – не само като срокове и времетраене, но и като конкретни решения за облика и функцията на Паметника. Защото въпросът не е само кога ще бъде извършен ремонтът, а какво точно ще бъде променено. Какъв Паметник на свободата затваряме днес и какво ще видим след три години – това е големият въпрос.
На първо място, проектът предвижда съществено различен облик на интериора на Паметника. Сегашното музейно пространство трябва да придобие суров и аскетичен вид чрез премахването на натрупаните през годините материали, инсталации и разкриване на каменната зидария. Предвидено е дори температурата вътре в Паметника да бъде близка до тази навън, защото той вече няма да има прозорци. Според проектната концепция именно суровостта на градежа трябва да носи монументалното въздействие и да напомня за саможертвата на шипченските герои, а движението през Паметника и изкачването към обзорната площадка да бъдат част от цялостното преживяване на посетителя.
Но Паметникът на свободата не е само архитектурно пространство, той е и музей. Как концепцията за сурова аскетична кула ще се отрази върху богатото музейно съдържание, което в момента е вътре в него, което десетилетия наред е изграждало историческия разказ вътре в самия паметник? Каква ще бъде новата музейна експозиция в това променено пространство? От проектните материали, с които разполагаме, се вижда значително по-различно експозиционно решение – с по-малко витрини, да не кажа почти никакви, и без ясно обозначено място за част от характерните елементи на досегашната експозиция, включително част от баталните картини и портретите на героите.
Тук е важно да отбележим, че Паметникът на свободата не е просто монументална кула, той е музей, в който архитектурата, интериорът и историческите артефакти заедно съграждат разказа за Шипченската епопея и Освобождението на България. Този музей, уважаеми сънародници – много е важно да чуете в момента, проектът предвижда да го няма. Тоест ликвидира се един от важните исторически паметници – музейни паметници, за миналото на България и за битката при Шипка.
Който не е ходил там, не знае какво има, затова нека да кажа съвсем накратко какво в момента може да видите или всъщност вече не може да видите, защото на практика Паметникът на свободата вече е затворен и реално погледнато достъпът до музея вече не е възможен. В този музей можеше да видите, уважаеми сънародници, но вече няма да може да видите, копието на Самарското знаме, семейния печат на граф Игнатиев, оръжията, ордените и медалите, личните вещи, историческите документи, портретите на героите, баталните картини, големия боен топ и останалите характерни елементи на досегашната експозиция. Няма вече да може да ги видите, включително и големия боен топ ще бъде премахнат оттам – това специално го проверихме, категорично няма да остане! Въпросът обаче не е само дали и къде ще бъдат съхранени тези ценности по време на ремонта, а кои от тях ще се върнат в Паметника и ще останат част от постоянната му експозиция, и дали въобще нещо ще остане. Защото съхраняването на един експонат във фондохранилище не е равнозначно на присъствието му в историческия разказ, който посетителят вижда и може да пипне в Паметника. Затова е необходима сравнително ясна информация: кои от досегашните оригинални културни ценности остават в постоянната експозиция и кои ще бъдат представени чрез репродукции или дигитални изображения, кои въобще няма да бъдат експонирани в Паметника след ремонта?
Има и още един въпрос, който оставям на последно място, но е основен по значение: как в новата постоянна експозиция ще бъде представена ролята на Русия и руската армия в освобождението на България? Шипка е неразривно свързана с Българското опълчение и руската армия, с техните командири, офицери и войници и със съвместните им действия при отбраната на Шипченския проход. Това е историческият контекст на Руско-турската война от 1877 – 1878 г. и на събитията, които Паметникът на свободата е призван да пази в националната ни памет. Затова не е достатъчно общото уверение, че новата експозиция ще бъде посветена на военните операции в района на Шипченския проход – това не изчерпва въпроса. Вече има конкретен и съгласуван тематико-експозиционен план и ние българите имаме право да знаем конкретния исторически разказ, заложен в него, защото не го знаем и нямаме представа какво точно ще ни казва тази експозиция, ако въобще съществува. Как ще бъдат представени съвместните действия на Българското опълчение и Руската императорска армия при отбраната на Шипченския проход? Какво място ще имат руските командири, офицери и войници, кои оригинални исторически свидетелства, свързани с тези събития и личности, ще останат изложени в Паметника и кои ще бъдат премахнати, както очевидно е целта на цялото задание? Какво място ще имат портретите на героите, историческите свидетелства, свързани с Русия, включително семейният печат на граф Игнатиев?
Шипка, уважаеми сънародници, не е място, което да бъде приспособявано към политическата конюнктура на която и да епоха. Затова новата постоянна експозиция трябва да гарантира пълноценно и достоверно представяне на историческите събития и личности. Категорично заявяваме, че е абсолютно недопустимо решение за промяна на културен обект от национално значение и символ на България да се вземат без достатъчна публичност и прозрачност и без широко обществено обсъждане, още повече че – припомням, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ вече оспорихме по съдебен ред разрешението за строеж. В продължило повече от година производство поставихме конкретни възражения относно несъответствията между формално разрешената реставрация и консервация на фасадите и значително по-широкия обхват на проекта, липсата на определени проектни части, въпросите относно правото на възложителя да извършва строителството, намесите в държавните имоти и предвидените проекти, промените в музейната експозиция. Само ще отбележа, че е предвидено премахването на оловната обшивка и замяната ѝ, да кажем, с леки композитни материали, което, на практика, представлява грабеж и престъпление, увреждане на самия паметник. На последна инстанция Върховният административен съд не разгледа обаче тези възражения по същество, а прие, че нямаме необходимия правен интерес да оспорваме разрешението. Кои сме ние?! Просто някакви българи! Това обаче не премахва поставените въпроси и не освобождава държавата от задължението да даде отговори сега, когато реалното изпълнение на проекта или по-скоро, когато реалното унищожение на Паметника вече започва.
Уважаеми сънародници, предстоят три години, в които България ще отбележи знакови годишнини, свързани с Шипченската епопея – Освобождението на България от турско робство и самият Паметник на свободата. България трябва да ги посрещне с уважението и националното самочувствие, което те заслужават, а не със затворен Паметник и с неизвестност какво ще остане зад неговите врати след ремонта. Нека никой не подменя този разговор. Ние не сме против реставрацията на Паметника на свободата, напротив. Специално пътят към него, подвоза, стъпалата са в плачевно състояние, но те не са предвидени в целия този проект за ремонт. Посяга се само и единствено на музея, само и единствено на сградата. Това е важното! Защото стъпалата не могат да говорят, но музеят разказва, музеят показва. И тази историческа памет трябва да бъде заличена. Това е целта на целия този проект!
Затова заявяваме категорично – няма да допуснем българското общество да бъде поставено пред свършен факт, ще изискваме пълна публичност за проекта и ще използваме всички парламентарни и законови средства, с които разполагаме, за да осветлим всичко, свързано с неговото осъществяване.
Въпреки предвидените строителни дейности, ще направим всичко по силите си, за да може българският народ достойно и тържествено да отбележи предстоящите бележити годишнини, нищо че вече се опитваха няколко пъти последните години да правят всичко възможно, за да осуетяват достъпа на българите, особено на Трети март, на Паметника на свободата.
Защото, уважаеми сънародници, има граници, които една власт няма право да прекрачва и памет, с която никое правителство няма право да се разпорежда. Шипка е една от тях. И ние, българите, ще я защитим! Да живее България! (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)