17 септември 2026 г.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Всяка година на 17 септември се прекланяме пред паметта на Света София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов. През 1992 г. Столичният общински съвет определя тази дата за официален празник на нашата столица, но зад тази дата стои нещо много по-голямо от еднодневен ритуал. Стои историята на един град, който повече от две хилядолетия е бил не само свидетел, но и участник в големите исторически процеси на Европа. Преди повече от 17 века, когато градът е носил името Сердика, тук е управлявал бъдещият римски император Константин Велики. На него преданието приписва думите, останали в народната памет и до днес: „Сердика е моят Рим“. Малко градове могат да претендират, че са били избрани, макар и според предание, за място, което императорът е предпочитал пред вечният град. През следващите векове градът преминава през имената Средец и Триадица, става свидетел на византийско, българско и османско владичество, докато през 14 век приема днешното си име в чест на Базиликата „Света София“ – устояла на времето и превърнала се в един от най-разпознаваемите символи на непрекъснатостта на българската столица. На 3 април 1879 г., само месеци след Освобождението, Учредителното събрание обявява София за столица на Княжество България. Това не е избор, направен единствено заради големината и богатството на града. София е избрана заради своето географско положение, заради връзката си със старите български земи и заради естественото си място като мост между Изтока и Запада, между Стара планина и Витоша. След Съединението на 6 септември 1885 г. столичният статут на града се затвърждава, а през следващия век София се превръща от османски град в модерна европейска столица – с университети, театри, музеи и институции, които и до днес носят имената и самочувствието на една нация. Уважаеми колеги, разказвам тази история не за да украся една празнична декларация, а защото тя носи в себе си отговорност. Град с подобно наследство заслужава управление, което да бъде съизмеримо с неговата история. И именно тук трябва да бъдем честни. Днешна София все още изостава от потенциала, който носи. От встъпването си в длъжност през ноември 2023 г. настоящото ръководство на Столична община заявява амбиция за модерна, прозрачна и добре организирана столица. Близо три години по-късно обаче редица проблеми продължават да будят тревога сред софиянци. През последните сезони градът на два пъти се оказа на прага на криза с отпадъците, след като обществени поръчки за чистота в шест района бяха провалени или обжалвани, а временните решения се проточиха с месеци. Вместо да бъде намерено устойчиво решение, проблемът продължава да се повтаря. Успоредно с това ремонти, временни спирания по трасета на метро и трамвайни линии нерядко се случват при недостатъчна предварителна комуникация с гражданите. Това превръща придвижването из столицата в ежедневно изпитание за стотици хиляди софиянци. Опитът на Общинската администрация да въведе промени в правилата за паркиране, включително значително увеличение на цените за синята и зелената зона и разширяване на обхвата им в жилищни квартали, беше спрян от Административния съд след множество жалби на граждани и политически партии. Като проблем беше посочена и липсата на адекватна предварителна обществена комуникация. Предизвикателства има и пред градоустройствената политика на общината, след като Общинският съвет отхвърли предложение за ново направление в областта на градското планиране. Това показва колко трудно понякога се постига необходимият консенсус по решения, които засягат дългосрочното развитие на града. Ще бъда справедлив. Не всичко в управлението на столицата през последните години е проблем. Финансирането за софийските училища нараства, а инвестиционната програма на Общината също се разширява. Но тези положителни стъпки не могат да заличат усещането на много софиянци, че градът твърде често се управлява реактивно – от криза на криза, вместо чрез ясна и дългосрочна визия, а това усещане е особено болезнено за столица с история и потенциал, за който вече споменах. София не заслужава да бъде арена на политически противопоставяния между общинското ръководство и Общинския съвет. Не заслужава и да бъде жертва на административна нерешителност. Тя заслужава управление, при което чистотата, предвидимостта в транспорта, развитието на инфраструктурата и грижата за градската среда не зависят от партийни сметки, а от компетентност, диалог и отговорност пред гражданите. Уважаеми колеги народни представители, изказаната тук критика не е самоцел и не е повод за поредното партийно противопоставяне. Тя е израз на отговорност, защото уважението към Деня на София не се изразява в това да премълчаваме проблемите на града. Напротив, истинската грижа за него изисква да говорим честно за тях и да търсим решения. Тъкмо защото ни е грижа за столицата, ние ще продължим да настояваме София да получи управлението, което заслужава, независимо кой управлява. Нека в този дух се обединим около нещо по-голямо от политически различия, които неизбежно ни разделят през останалите дни в тази зала – около признателността към града, който повече от две хилядолетия дава подслон, име и бъдеще на българите. От Сердика на Константин Велики, през Средец на българските царе, до София на свободната ни държава. Този град е носил на плещите си тежестта на цяла нация и е продължавал напред. Затова нека отправим от тази трибуна не просто критика, а тържествен завет. Столицата на България заслужава управление, достойно за нейното историческо наследство, а ние като народни представители дължим на София мъдростта, отговорността и волята да й помогнем да го получи. Похвално е, че в Софийския зоопарк вече разполагаме с шест розови фламинги и се готвим да посрещнем и жираф. Ние обаче не гледаме през розови очила и не ползваме розови понита. Докато столицата се хвали с екзотични животни, гражданите й затъват в дупки и нагънат асфалт, през които скоро изобщо няма да могат да стигнат до зоологическата градина. Притеснявам се, че има вероятност да се изгубят и в тунела под НДК. Ползвам повода да поднеса своята почит към всички софиянци и особено към хората, чиито труд поддържа живота на града всеки ден – служителите в чистотата и градския транспорт, лекарите и учителите, културните дейци и всички, които правят София повече от административен център – правят я дом. Честит празник София! Нека „Света София“ продължава да бди над своя град, а ние да бъдем достойни за доверието, което той ни е гласувал. Пожелавам на нашата столица управление, достойно за нейната история и бъдеще, изградено върху диалог и консенсус, а не върху противопоставяне. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Госпожо Председател, процедура за достъп. На основание чл. 43, ал. 2 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание моля да бъда гласуван допуск до заседанието на Народното събрание за представители на Министерството на енергетиката, както следва: господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, и госпожа Александрина Димитрова – началник на отдел „Енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници“ от дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, позволете ми да представя: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 2 септември 2026 г., Комисията по енергетика, като водеща комисия, разгледа на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на енергетиката – госпожа Ива Петрова – министър, госпожа Любомира Ганчева и господин Кирил Темелков – заместник-министри, господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, госпожа Александрина Димитрова – началник на отдел „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“ в същата дирекция, и господин Динчо Петков – парламентарен секретар; от Комисията за енергийно и водно регулиране – господин Таско Ерменков – член на Комисията; от Агенцията за устойчиво енергийно развитие – господин Ивайло Алексиев – изпълнителен директор; от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия – господин Никола Газдов – председател на Управителния съвет, и госпожа Севда Йончева – член на Управителния съвет; от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори – господин Мирослав Димитров – заместник-председател; от „Електроенергийния системен оператор“ ЕАД – господин Мартин Величков – директор на дирекция „Правно и административно обслужване“, и господин Николай Чавдаров – ръководител на отдел „Енергийни режими“; от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ – господин Диан Червенкондев – председател; от Българската петролна и газова асоциация – господин Светослав Бенчев – председател, и от Българската фотоволтаична асоциация – госпожа Меглена Русенова – председател. Законопроектът беше представен от министъра на енергетиката госпожа Ива Петрова. Съгласно мотивите на вносителя Законопроектът има за основна цел завършване на транспонирането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент и на Съвета от 18 октомври 2023 г. за изменение на Директива (ЕС) 2018/2001, Регламент (ЕС) 2018/1999 и Директива 98/70/ЕО по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници и за отмяна на Директива (ЕС) 2015/652 на Съвета, чийто краен срок за транспониране беше 21 май 2025 г. На 24 юли 2025 г. Европейската комисия изпрати официално уведомително писмо на Република България за образуване на процедура за нарушение № 2025/0198 по чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз поради непълното транспониране на Директивата. Основните направления на предложените изменения включват: актуализиране на националните индикативни цели за дела на енергията от възобновяеми източници по сектори (чл. 12 и 13); улесняване на споразуменията за закупуване на електрическа енергия от възобновяеми източници – чл. 2 и 6; определяне на държавната политика за насърчаване на производството и потреблението на енергия от биомаса (чл. 3а и 3б); въвеждане на изисквания за съвместни проекти с други държави членки (чл. 4, 15 и 16); допълване на изискванията за зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници, включително участието на местните общности (чл. 5 и 10); удължаване на срока на валидност на становището за присъединяване за производителите на електрическа енергия от вятърна енергия (чл. 26, ал. 3); въвеждане на схема за задължения на доставчиците на горива в транспорта, включително механизъм за кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници (чл. 36а и 36б); стимулиране на децентрализирани системи за производство и съхранение на електрическа енергия; допълване на режима на гаранциите за произход (чл. 7 и 34); както и свързани изменения в Закона за енергетиката. Законопроектът изпълнява и изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България по отношение превалутирането на предвидените в ЗЕВИ санкции. По Законопроекта са постъпили писмени становища от широк кръг институции и организации. Осем институции са заявили категорична подкрепа на Законопроекта без бележки и предложения: Агенцията за устойчиво енергийно развитие (вх. № КЕ-52-653-04-23/16. 07. 2026 г.), Министерството на транспорта и съобщенията (вх. № КЕ-52-653-04-34/03. 08. 2026 г.), като пояснява, че не е необходима нито оценка за пропорционалност по Директива (ЕС) 2018/958, нито нотификация по Директива (ЕС) 2015/1535), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (вх. № КЕ-52-653-04-42/17.07.2026 г.), Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията (вх. № КЕ-52-653-04-37/24.07.2026 г.), Министерството на земеделието и храните (вх. № КЕ-52-653-04-36/04. 08. 2026 г.); Министерството на енергетиката (вх. № КЕ-52-653-04-32/31.07.2026 г. с обяснителни мотиви, включително позоваване на образуваната процедура за нарушение № 2025/0198). Министерството на околната среда и водите (вх. № КЕ-52-653-04-35/29.07.2026 г.); Комисията за енергийно и водно регулиране (вх. № КЕ-52-620-00-3/28. 08. 2026 г.). Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ подкрепя изцяло внесения текст, без да предлага изменения като обръща внимание на възможното отражение на предложенията на трети институции върху приходите на фонда. „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (вх. № КЕ-52-613-00-7/28. 08. 2026 г.) изразява принципна подкрепа на Законопроекта, като отправя молба в разглеждането му да бъдат взети предвид въпросите, свързани с отчитането на емисионния фактор и оповестяването на дела на електрическата енергия от възобновяеми източници в мрежата. Единадесет институции и дружества принципно не възразяват срещу законопроекта, като са отправили конкретни предложения по отделни разпоредби: „ЕВН България Ренюъбълс“ ЕООД (вх. № КЕ-52-613-00-3/15. 07.2026 г.), „Електроразпределение Юг“ ЕАД (вх. № ПГ-52-613-00-21/17. 07.2026 г.), „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД (вх. № КЕ-52-613-00-2/15.07.2026 г.), „Електрохолд България“ ЕООД (вх. № КЕ-52-613-00-5/03.08.2026 г.), Българска фотоволтаична асоциация (вх. № КЕ-52-653-04-29/30.07.2026 г.), Българска ветроенергийна асоциация (вх. № ПГ-52-606-01-48/21.07.2026 г.), Българска асоциация геотермална енергия (вх. № КЕ-52-653-04-51/28.07.2026 г.), Българска асоциация за водород, горивни клетки и съхранение на енергия (вх. № КЕ-52-606-01-1/20.08.2026 г.) и Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия (вх. № КЕ-52-653-04-30/30. 07. 2026 г.), както и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (съвместно становище, вх. № КЕ 52-621-00-9/28. 08. 2026 г.), Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (вх. № КЕ-52-653-04-80/31. 08. 2026 г.), „Булгартрансгаз“ ЕАД (вх. № КЕ-52-653-04-77/31. 08. 2026 г.) и Българската петролна и газова асоциация (вх. № КЕ-52-606-01-3/31. 08. 2026 г.). Най-съществените от постъпилите предложения се отнасят до: удължаване срока на предварителния договор за присъединяване на вятърни централи от три на пет години; водещата роля на Министерството на енергетиката при изготвянето на Плана за приоритетни зони за вятърна енергия; обхвата на зоните за ускорено внедряване спрямо отделните технологии за възобновяема енергия; нова формула за цената на изкупувания излишък на балансиращия пазар; прецизиране на режима на гаранциите за произход; включване на геотермалната енергия и термопомпите в обхвата на мерките; липсата на легална дефиниция за „зелен водород“ и предложение за по-високи национални цели за дела на възобновяемите източници. Българската петролна и газова асоциация подкрепя целта на Законопроекта, но отправя четири основни бележки по отношение индивидуалните цели за дела на възобновяемите източници в транспорта и лимита от 7% за биогорива, отлагането на срока по чл. 47 за въвеждане на ново поколение биогорива, транспониране на трите изключения по чл. 22а от Директивата и разширяване на кредитния механизъм по чл. 36б. Няма институция или организация, която да е заявила принципно несъгласие със Законопроекта или да е изразила позиция той да не бъде приет. Законопроектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. В изпълнение на разпоредбата на чл. 73, ал. 11 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание по време на обсъждането на Законопроекта на първо гласуване се проведе и неговото публично обсъждане. В хода на заседанието бяха представени и устни становища от господин Таско Ерменков – Комисия за енергийно и водно регулиране, господин Светослав Бенчев – Българска петролна и газова асоциация, и господин Никола Газдов – Асоциация за производство, съхранение и търговия на електроенергия. В обсъждането бяха поставени въпроси относно обхвата на споразуменията за изкупуване на енергия от възобновяеми източници, многоцелевото използване на зоните за ускорено развитие, дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в транспорта, мерките за подпомагане на доставчиците на горива при използване на биогорива и възобновяеми горива от небиологичен произход, пълното и коректно транспониране на европейските изисквания, правната сигурност и приложимостта на предвидените процедури, защитата на обществения интерес, сигурността на електроенергийната система, опазването на околната среда и участието на местните общности. Участие в дебата по Законопроекта взеха народните представители Румяна Петрова, Иво Цанев, Жечо Станков и Стефан Свиленов. След проведеното обсъждане и публичното обсъждане Законопроектът беше приет от Комисията по енергетика на първо гласуване с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и 2 гласа „въздържал се“. Въз основа на гореизложеното и предвид резултатите от проведеното гласуване, Комисията по енергетика предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52 602 01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г.“ Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2026 г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет 10 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията: Емил Алексиев – директор на дирекция „Политика за потребителите“, и Иван Павлов – началник-отдел „Регистриране и лицензиране“; от Министерството на енергетиката: Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, и Александрина Димитрова – началник-отдел „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“, дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“. От името на вносителя Законопроектът беше представен от господин Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ към Министерството на енергетиката. Основната цел на Законопроекта е привеждане на националната нормативна уредба в съответствие с изискванията на правото на Европейския съюз в областта на енергията от възобновяеми източници, както и създаване на необходимите нормативни предпоставки за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното енергийно потребление. В рамките на представянето беше акцентирано върху мерките за увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници в секторите „Електроенергетика“, „Отопление и охлаждане“, „Индустрия и транспорт“. Предвижда се въвеждането на конкретни механизми за насърчаване на използването на възобновяема енергия. Особено внимание беше отделено на определянето на приоритетни зони за развитие на възобновяеми енергийни източници. Предвидената нормативна уредба доразвива приетите през 2024 г. разпоредби и осигурява съответствието им с последващите изменения в европейското законодателство. В приоритетните зони се предвижда ускоряване на процедурите за реализиране на проекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително от вятърна енергия. В изложението бяха разгледани и предложенията относно биогоривата, течните и газообразните горива от биомаса, включително въвеждането на изисквания за устойчивост и за намаляване на емисиите на парникови газове. Изпълнението на тези изисквания предполага координация между компетентните държавни органи, предвид връзката им с политиките в областта на енергетиката, опазването на околната среда, климата, биоразнообразието и земеделието. В заключение господин Налбантов посочи, че предлаганите изменения имат за цел осигуряване на пълно съответствие на националното законодателство с европейската нормативна рамка, създаване на ефективни механизми за насърчаване на възобновяемата енергия и изпълнение на поставените национални и европейски цели до 2030 г. Въз основа на представянето и проведеното гласуване с 9 гласа „за“, 1 глас „против“ и без гласове „въздържал се“ Комисията по иновациите и дигиталната трансформация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г.“ Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Представям: „ДОКЛАД на Комисията по околната среда и водите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. На свое редовно заседание, проведено на 9 септември 2026 г., Комисията по околната среда и водите разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. От Министерството на енергетиката присъстваха: Николай Налбантов – директор на дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“, и Александрина Димитрова – началник на отдел „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“, дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“. Законопроектът беше представен от господин Николай Налбантов. Със Законопроекта основно се цели завършване на транспонирането в българското законодателство на Директива (ЕС) 2023/2413 на Европейския парламент, която насърчава производството и потреблението на енергия от възобновяеми източници, като по този начин Република България ще допринесе за постигането на общата цел на Съюза за дела на енергията от възобновяеми източници от 42,5%, както и за изпълнението на конкретно поставените цели в отделните сектори, в това число сектор „Електрическа енергия“, сектора за топлинна енергия и енергия за охлаждане и сектор „Транспорт“. Предлаганите промени са част и от ключов етап 96 по Реформа 6 „Увеличаване на електрическата енергия от възобновяеми източници“ от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), както и на Мярка 20 от Плана за намаляване на административната тежест, приет с Решение № 233 на Министерския съвет от 29 март 2024 г. С Преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници се правят изменения в Закона за енергетиката с цел съответствие с изискванията на Директивата по отношение на: - насърчаване на топлинната енергия и енергията за охлаждане от възобновяеми източници; - вменяване на задължения на КЕВР за анализ и оценка и предлагане на стимули за модернизиране на интелигентните мрежи; - вменяване на задължения на оператора на електропреносната мрежа за публикуване/предоставяне на информация за дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и за емисионния фактор на парникови газове на доставената електрическа енергия; - създаване на условия малки или мобилни системи да участват на пазарите на електроенергия; - предоставяне на крайните потребители на информация за енергийните характеристики и за дела на енергията от възобновяеми източници в техните районни отоплителни и охладителни системи; - задължение на операторите на електрически мрежи да вземат предвид при планирането на мрежата в съответните им територии резултатите от оценката на потенциала на районните отоплителни или районните охладителни системи за балансиране и други системни услуги; - осигуряване на еднакви условия на конкуренция и недискриминационно участие на пазарите на електроенергия за малките децентрализирани енергийни активи или мобилни системи; - дефинирането на понятието „битова батерия“ и актуализиране на понятието „зарядна точка“. Въз основа на проведеното гласуване Комисията по околната среда и водите с 12 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г.“ Благодаря.

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по земеделието, храните и горите относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г. Комисията по земеделието, храните и горите проведе заседание на 10 септември 2026 г., на което обсъди цитирания законопроект. Законопроектът беше представен от Александрина Димитрова, началник на отдел „Енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници“ в дирекция „Енергийни стратегии и политики за устойчиво енергийно развитие“ в Министерството на енергетиката, която обясни, че с него се цели окончателното транспониране на европейското законодателство по отношение на насърчаването на енергията от възобновяеми източници. От компетентността на Комисията по земеделието, храните и горите са промените, свързани с въвеждането на изискванията по отношение на използването на дървесната биомаса според нейната най-висока икономическа и екологична добавена стойност при спазване на следния ред на приоритетност: продукти от дървесина; удължаване на срока на експлоатация на продуктите от дървесина; повторна употреба; рециклиране; производство на енергия от биомаса; и обезвреждане. Предвидена е забрана за предоставяне на финансово подпомагане за използването на дървесни трупи, фурнирни трупи, промишлена обла дървесина, пънове и корени при производството на енергия. Министърът на земеделието и храните ще следва да участва в изготвянето на споразумения за изпълнението на съвместни проекти, свързани с производството на електрическа енергия от възобновяеми източници с една или повече държави – членки на Европейския съюз, или трети държави. Целта е в срок до 31 декември 2030 г. да бъде осигурено изготвянето на споразумения за изпълнението на поне два съвместни проекта. Разработването на Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия, в което взема участие министърът на земеделието и храните, следва да става при отчитане на възможностите за многоцелево използване на съответната зона. Министърът на земеделието и храните ще следва да участва в определянето на начина на подаване на информация от икономическите оператори в база данни на Европейския съюз. Предвидено е в Интегрирания план в областта на енергетиката и климата на Република България да бъде включена оценка на вътрешното предлагане на горскостопанска биомаса за енергийни цели за периода 2021 – 2030 г., оценка на съвместимостта на прогнозираното потребление на горскостопанска биомаса за производството на енергия с целите и въглеродния бюджет за периода 2026 – 2030 г., както и описание на националните мерки и политики, гарантиращи съвместимостта. Министърът на земеделието и храните ще следва да предоставя на министъра на енергетиката тези оценки във връзка с актуализирането на плана. В последвалата дискусия от парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ заявиха, че няма да подкрепят Законопроекта. В заключение Комисията по земеделието, храните и горите със 17 гласа „за“, 1 глас „против“ и 1 глас „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, внесен от Министерския съвет на 10 юли 2026 г.“. И позволете ми, госпожо Председател, искам изрично да поздравя националния отбор по волейбол за вчерашната победа! (Ръкопляскания от ПБ.) И специално към нашия колега Владо. Владо, отгледал си невероятни спортисти и невероятни българи! (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители! Проектът на закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници въвежда разпоредби на Директива 2413 от 2023 г. със срок за транспониране 21 май 2025 г. Със Законопроекта се определят изискванията за увеличаване използването на енергия от възобновяеми източници в страната в секторите „Електрическа енергия“, „Топлинна енергия“ и „Енергия за охлаждане“. Увеличава се целта за сектор „Транспорт“ и се определят цели за сектори „Индустрия“ и „Сгради“, като са предвидени конкретни правомощия на съответните министри, а именно – да разработват и въвеждат технически правила и норми в областта на проектирането и строителството на сгради; да предлагат мерки за подпомагане използването на енергията от възобновяеми източници в индустрията, в това число и на възобновяеми горива от небиологичен произход; да разработват финансови стимули; да предлагат мерки за подпомагане използването на биогорива, електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и на възобновяеми горива от небиологичен произход и рециклирани въглеродни горива в транспорта. Предвижда се разработването на схема за задължения за доставчиците на горива, с която се осигурява изпълнение на задължителната минимална цел за дял на енергия от възобновяеми източници в сектор „Транспорт“. За подпомагане и изпълнение на задълженията на доставчиците на горива в транспорта се въвежда механизъм за издаване и обмен на кредити за електрическа енергия от възобновяеми източници в сектор „Транспорт“. С измененията и допълненията в Закона за енергията от възобновяеми източници се допълват вече въведените изисквания по отношение на приоритетните зони с цел постигане на пълно транспониране на разпоредби от Директивата. В тази връзка се предлагат и текстове относно участието на обществеността при изработване на плана за определяне на приоритетни зони за развитие на обекти за производство на електрическа енергия от вятърна енергия и реализацията на предвидените с него проекти. Актуализират се сроковете за издаване на разрешения, включително за издаване на разрешението за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация за обекти, изграждани в приоритетни зони. Със Законопроекта се въвежда мярка за насърчаване на отопление и охлаждане чрез възобновяеми енергийни източници, а именно – улесняване присъединяването от операторите на районни отоплителни и охладителни системи на доставчици на енергия от възобновяеми източници. Също така се въвеждат основните промени относно изискванията за отчитане на енергията от биогорива, течни горива от биомаса и газообразни и твърди горива от биомаса за определените цели при съобразяване на съответните критерии за устойчивост и критерии за намаляване на емисиите на парникови газове. Въвеждат се изисквания във връзка с отчитането и одитирането на подаваната информация от икономическите оператори относно изпълнението на критериите за устойчивост и критериите за намаляване на емисиите на парникови газове за възобновяеми горива и рециклирани въглеродни горива. Със Законопроекта се извършват промени и в Закона за енергетиката, с които се въвеждат задължения за оператора на електропреносната мрежа за публикуване на информация за дела на електрическата енергия от възобновяеми източници и за емисионния фактор на парникови газове на доставената електрическа енергия. Създават се условия за малки или мобилни системи, като например битови батерии и електрически превозни средства, както и на други малки децентрализирани енергийни източници, да участват на пазарите на електроенергия. Определят се изисквания за предоставяне на крайните потребители на информация за енергийните характеристики и за дела на енергията от възобновяеми източници в техните районни отоплителни и охладителни системи. Със Законопроекта се предлага преустановяване на определянето на преференциални цени от Комисия за енергийно и водно регулиране и изкупуването по преференциални цени на електрическата енергия от възобновяеми източници от енергийни обекти с обща инсталирана мощност до 30 киловата включително, които се предвижда да бъдат изградени върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии, които са въведени в експлоатация след влизането в сила на този закон. В съответствие с изискванията на Закона за въвеждане на еврото в Република България е извършено превалутиране на санкциите, които се налагат по Закона за енергията от възобновяеми източници. Уважаеми народни представители! Призовавам Ви да подкрепите внесения от Министерския съвет Закон за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПБ.)

Процедура!

Госпожо Председател, по Ваше разпореждане има два разпределени законопроекта към Икономическата комисия – единият е Законопроект за потребителските кредити с вносител Министерският съвет, а вторият, който е Законопроект за изменение и допълнение на Закона за потребителските кредити, е с вносител група народни представители от ВЪЗРАЖДАНЕ. На вчерашно заседание на Икономическата комисия председателят на Комисията не само не включи като точка от дневния ред Законопроекта на ВЪЗРАЖДАНЕ, а на процедурата – това да бъде направено, и с обосновката, че потъпква чл. 47 от Правилника за функциониране на Народното събрание, отказа това нещо да стане. В чл. 47 се казва, че постоянните комисии обсъждат едновременно всички законопроекти, уреждащи една и съща материя, внесени в Народното събрание, до деня, в който водещата комисия започва обсъждането. Това, управляващи, да знаете, е потъпкване и мачкане на опозицията! Само ще Ви кажа, че статистиката е безмилостна! Вие не допускате законопроекти на ВЪЗРАЖДАНЕ в комисията. И когато имаме безпрецедентна ситуация – да има препокриване на два Ваши законопроекта с наш, отново потъпквате Правилника най-безпардонно. Госпожо Председател, ако искате да запазите поне някакъв плурализъм в тази зала, много Ви моля да вземете отношение по това нещо и това нещо да бъде, меко казано, избегнато като практика при такива явни потъпквания на Правилника и посочване да бъде отнемано правото на една опозиционна партия да бъде разгледан Законопроектът ѝ. Това е, меко казано, цинично!

Благодаря, госпожо Председател. Днес управляващото мнозинство и правителството предлагат пореден лобистки законопроект, който да разчисти пътя на улеснените процедури за изграждане на фотоволтаични паркове, ветрогенератори и други ВЕИ мощности, без българските граждани да знаят на какво разстояние от техните домове ще бъдат изграждани те. Инвеститорите за пореден път ще получат по-бързи процедури, преди държавата в лицето на управляващите да се е погрижила за най-важното – за здравето на българските граждани, за защитата на българската природа и за защитата на българската плодородна земя. Предлагат се съкращаване на сроковете и ускоряване на процедурите за изграждане на такива паркове от възобновяеми източници, без да е ясно по какви критерии, по какви правила, при какви условия и на какво разстояние от българските граждани и от техните домове ще бъдат изградени тези съоръжения. Това не е поредната техническа промяна, а това е обърнат ред на направа на законодателството, което предлагате в момента. Вместо да се погрижим първо за българските граждани, за българската природа и за българската земя, Вие осигурявате по-бързи процедури на инвеститорите чрез лобиране за тях, преди въобще да има енергийна стратегия, преди да са ясни критериите за изграждане на тези съоръжения, и то с обещанието, че след като се приеме този законопроект, след това ще има въведени ограничения. Само че тези обещания вече сме ги чували! Припомням само, че на предното гласуване на този законопроект, което беше спешно заради спасяването на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, народни представители от „Прогресивна България“ обещаваха, че енергийна стратегия се готви във възможно най-кратки срокове и тя ще бъде приета. Друг народен представител обеща закон за защита на българските земи и също така обеща по-строги процедури за промяна на българската земя. Но какво се случва с тези обещания в момента? Едно голямо нищо! Към днешна дата нито има приета енергийна стратегия, нито обещания закон за защита на българските земеделски земи, нито обещаните по-строги правила за промяна предназначението на земята. Само преди дни Министерството на околната среда и водите съобщи, че е съставило междуведомствена работна група, която тепърва ще предлага минимални отстояния на населените места, правила за изграждане на ВЕИ централи в чувствителните територии и мерки за защита на горските земи. Това само по себе си показва, че наистина има проблем и той трябва да бъде решен. Защо обаче сега се бърза с този законопроект, при положение че тези проблеми съществуват? Надявам се някой от вносителите да обясни тук на всички български граждани! Какво ще се случи, ако тази междуведомствена комисия реши, че предложените отстояния трябва да бъдат много по-големи от тези, които са за проекция с вече започнали процедури? Кой ще понесе отговорността пред българските граждани? Проблемът в действителност е много сериозен и затова ще Ви зачета малко факти: „Между 2020 и 2025 г. е променено предназначението на почти 100 хиляди декара земеделска земя за изграждане на фотоволтаици и на ветрогенератори. В някои землища фотоволтаичните паркове заемат една четвърт от тяхната територия. В областите Варна и Добрич са съсредоточени 556 от общо 719 мегавата изградени вятърни мощности, а в същия район се изграждат в момента още 70 ветрогенератора.“ При подобна концентрация за всеки един следващ проект би трябвало да се направи анализ какво ще бъде влиянието върху хората, върху природата и върху земеделието. Не може в едно населено място или в близост до няколко населени места да се концентрира такава мощност от такава енергия от възобновяеми източници, и именно затова трябва да има конкретни, точни и ясни правила. Приоритетната зона не трябва да е приоритет на инвеститора, а приоритет трябва да поставим за българските граждани, за защитата на тяхното здраве и за защитата на българските земи. Искам тук да обърна внимание, че от ВЪЗРАЖДАНЕ не сме против изграждането на паркове за енергия от възобновяеми източници, но сме против това да бъде направено без ясни правила и без стратегия, каквото се опитвате да направите в момента. Настояваме да оттеглите този законопроект или, понеже не може да се оттегли, днес да гласувате против него, да се направи енергийна стратегия, да се приемат ясни правила, да се оценят всички земеделски земи, които ще бъдат засегнати, и по този начин да се направи развитието на тази енергия от възобновяеми източници. Защото инвеститорът, който и да е той, ще си завърши проекта и ще си тръгне, но хората ще останат на място и ще търпят последиците си от решенията, които ще се вземат сега – днес, тук, в тази зала. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ, а се надявам – и всички Вие, народни представители, да не позволяваме унищожаването на българската земя за сметка на поредните лобистки интереси и на поредните олигарси, които по всяка вероятност са платили Вашите кампании. (Реплики от ПБ: „Еее!“)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Ясно е, че транспонираме европейско законодателство, но искам да бъда пределно ясен. Настоящият законопроект не съдържа нито една разпоредба, касаеща земеделски зими, смяна на предназначение или облекчаване на режими. Нека да разделим политическото говорене от реалното законотворчество. Що се касае до екологичното законодателство и така наречените приоритетни зони – това са територии, за които е предвидена просто първоначална екологична оценка. Не се облекчава екологичното законодателство. Член 31 и чл. 31а от Закона за биологичното разнообразие, чл. 81 от Закона за опазване на околна среда се запазват. „Натура 2000“ се запазва, екологичните оценки се запазват. Нещо повече, предвиждат се тестове на приложените мерки, които ще се прилагат дори и постфактум. Инвеститорите. За първи път предлагаме предвидимост – предвидимост в сроковете, предвидимост в процедурите. Смятам, че един коректен инвеститор трябва да заслужава предвидима административна услуга, така че нека да разделим политическото говорене от реалния законопроект. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Защо тогава гледахте Законопроекта в Земеделската комисия?

Той се гледа в седем комисии.

Няма нищо общо…

Благодаря, госпожо Председател. Да прочета от сайта на Министерството на околната среда какво е записано: „По инициатива на Министерството на околната среда, със заповед еди-коя си на министър-председателя, е назначена междуведомствена работна група, която обединява институциите с ключови правомощия в областта на околната среда, енергетиката, устройството на територията, земеделието, горите и общественото здраве. Целта е решенията за развитието на ВЕИ да бъдат разглеждани комплексно, а не само през призмата на отделни сектори. Работната група има задачата да предложи в кратки срокове – да предложи тепърва в кратки срокове – превантивни мерки за регулиране на дейностите, свързани с изграждането на ВЕИ, като бъдат отчетени опазването на околната среда, човешкото здраве и продоволствената сигурност, господин Цанков. Тя ще анализира действащата нормативна рамка и ще предложи конкретни решения, включително по отношение на минималните отстояния от населените места и други обекти, подлежащи на здравна защита, правилата за изграждане на ВЕИ в екологично чувствителни зони, опазването на земеделските земи, включително ограничаването на загуба на ценни и продуктивни земеделски територии, опазването на горски територии, съвместяване на развитието на ВЕИ с други приоритети.“ Това се случи буквално преди месец. Тоест работната група е създадена сега, тепърва да анализира това, което Вие и Министерският съвет сте предложили през месец юли, а тези два законопроекта бяха предложени през месец юли. Първо се разгледа този, който беше по Националния план за възстановяване и устойчивост. Този го отложихте с идеята и обещанието на Ваши народни представители, които се надявам да излязат тук, на трибуната, за да мога да им направя реплика. Къде е енергийната стратегия? Къде са законите за защита на земеделските земи? Ето, това е факт. Очаквам ръкопляскания от залата. (Ръкопляскания от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Панев, кажи нещо за „Петрохан“. Тази тема ти е много силна.

Благодаря Ви. Аз, от една страна, виждам колизия между този законопроект, който всъщност облекчава инвестициите във възобновяема енергия и становището на Министерството на околната среда от петък, според което се създава междуведомствена група, която ще нанася допълнителни регулации върху този сектор. Имайте предвид, че благодарение на уникалния микс на България в енергетиката – от атомни централи, атомна централа, разбира се, ВЕИ-та и батерии – това лято ние сме огромен износител на енергия и това позволява на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да поддържа най ниските цени на битовата електроенергия в Европейския съюз, както и да изплаща компенсации на небитовите потребители при цени над 123 евро на мегаватчас месечно, средномесечно. Което е голямо предимство за България, само че проблемът е, че когато дойде зимата и когато вече фотоволтаиците произвеждат много по-малко енергия, а ние нямаме достатъчно вятърни мощности, отново ще се превърнем във вносител, от което ще пострада включително и българският потребител, най-вече финансовият баланс на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Така че аз бих искал да попитам представителите на мнозинството или може би министър Петрова: говорите ли помежду си с Министерството на околната среда и водите, знаете ли за тяхната позиция по отношение на развитието на възобновяемата енергия и всъщност каква е политиката на управляващото мнозинство в тази сфера? Тъй като предвидимостта е изключително важна за този сектор, а този сектор е много важен, особено по отношение на сегашната криза, която наблюдаваме – с войните на североизток, на югоизток от нас и високите цени на всичко по веригата: на петрол, на природен газ, на електроенергия, а оттам и на изкуствени торове, и в крайна сметка на храни, на земеделски продукти – така че развитието на енергетиката в България би трябвало да бъде изключителен приоритет. Но виждаме, пак ще кажа, известна колизия между различните ведомства в държавната администрация. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Министър! Както вече чухте от мотивите на представения законопроект, основната му цел е транспониране на Директива на Европейския съюз 2413 от 2023. Веднъж вече бяхме осъдени за забавено прилагане на предишна директива в сектора и платихме 1 500 000 евро глоба не за проект, не за инвестиция, а защото управляващите тогава не са си свършили навреме работата. Днес имаме възможността да не повтаряме тази грешка втори път. От „Прогресивна България“ ще подкрепим този законопроект на първо гласуване по следните три причини. Първо, цената на закъснението. Срокът за транспониране не е формалност – той е задължение, и когато не го изпълним, сметката идва. Тя вече дойде веднъж под формата на глоба от 1 500 000 евро от джоба на данъкоплатеца. Платихме не защото сме постигнали нещо, а защото сме закъснели. Няма нищо държавническо в това българският данъкоплатец да плаща за бездействието на институциите. Да си свършиш работата не защото те глобяват, а защото си поел ангажимент – това е начинът, по който се управлява предвидимо една държава. Второ, нашият собствен ток. Всеки мегават енергия, произведен тук, в България, от вятър и слънце, е мегават, който не внасяме, за който не плащаме на чужди доставчици. Не купуваме вятър, не купуваме слънце, но купуваме газ, купуваме горива от чужди доставчици, по чужди цени и при чужди условия. По-малко зависимост, по-стабилни цени и по-сигурна система – това не е европейско изискване. Това е в интерес на българския бизнес. Достъпната и сигурна енергия за домакинствата не е просто лозунг. Тя е мярката, по която ще съдим за всяка една реформа в сектора оттук нататък. И трето – думата ни. България е поела ангажимент към Европейския съюз. Не може да говориш за светлото евро-атлантическо бъдеще на България сутрин, а следобед да четеш критики за закъсняло транспониране на европейското право. Предвидимостта не е просто празно говорене. Тя действа. Тя е това, което кара един инвеститор да предпочете България пред останалите държави в региона. Уважаеми колеги, три причини – глобата, цената на тока и думата ни. Изводът е един и същ – ние ще подкрепим Законопроекта. Призовавам Ви и Вие да го направите, не защото ни глобяват, а защото така се управлява една държава. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря, госпожо Председател. Господин Свиленов, казахте, че през 2023 г. сме били глобени и търпим санкция от Европейската комисия за това, че не сме транспонирали тази директива. Бихте ли ми отговорили тогава: защо към онзи момент президентът Радев наложи вето на Законопроекта и съответно го обжалва в Конституционния съд, а Конституционният съд наложи забрана и се произнесе в подкрепа на президента Радев? Какво налага сега обратното мнение и какво налага този двоен аршин? И се наложи в такъв кратък период президентът Радев и респективно Вие – управляващите, да си смените мнението, да дадете в момента такава зелена светлина и да облекчите всички процедури по изграждането на ВЕИ-та. Благодаря.

Това е многопластова политика.

Уважаеми колеги, предлаганият законопроект всъщност въвежда ред в сектора. Ние не променяме нищо. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

Както казах, Законопроектът не променя нищо. (Шум и реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.)

А, нищо?! (Смее се.)

Законопроектът въвежда ред в сектора, екологичните процедури си остават. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Ще бъда кратък. Аз ще обърна внимание на един друг аспект, на един феномен, на който ставаме свидетели в последните 40 години, а именно – на двойния аршин, което, за съжаление, вече се е превърнало в норма в нашата политическа система и съответно търпим само негативи и огромно неодобрение за това. Искам само да зачета няколко думи във връзка с това – за какво говоря: „На 16 октомври 2023 г. президентът Румен Радев сезира Конституционния съд именно по текстове, които облекчаваха режима за изграждане на обекти от енергийни възобновяеми източници върху земеделски земи.“ В искането си тогава президентът поставя въпроса дали подобно облекчаване не нарушава конституционната защита на земеделската земя и дали не се заобикалят изискванията за доказана нужда и специална законова процедура. Това е официално искане до Конституционния съд. На 23 април 2025 г. Конституционният съд обявява за противоконституционни две от оспорените разпоредби. Съдът приема, че допускането на агрофотоволтаици върху земеделските земи без достатъчно законови гаранции за запазване на предназначението им не осигурява необходимата конституционна защита на обработваемата земя. Така, въпросът е такъв. Когато беше президент господин Радев, сезира Конституционния съд за облекчаването на режима за ВЕИ върху земеделската земя, обаче когато стана министър-председател, неговият Министерски съвет предлага закон, който ускорява процедурите и създава специален режим за ускорено внедряване на ВЕИ. Интересува ме...

Желаем, да. Благодаря. Интересува ме, когато вчера казахте едно, днес правите друго, на кое от двете ние трябва да вярваме? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Господин Врачев, благодаря за поставения въпрос, за да внесем яснота и да разсеем всякакви съмнения. Действително, президентът Радев упражни правото си на вето, както и Вие цитирахте, поради факта, че се въвеждаха облекчени процедури и правила за застрояването на земеделските земи. Конституционният съд се произнесе, определени разпоредби в промените в Закона за опазване на земеделските земи бяха обявени за противоконституционни. В този момент, с този законопроект ние не внасяме каквото и да било изменение в някаква посока, която е била внесена преди, напротив. Вие знаете, че след като Конституционният съд се произнесе за противоконституционност (реплики от народния представител Кръстьо Врачев) – предполагам, че знаете, последва нова промяна и в Закона за опазване на земеделските земи. Беше създадена една специална процедура по чл. 24б, ако не се лъжа, но разпоредбата не е важна. Тогава се въведе една процедура, в която наред с всички други процедури, които касаят промяна на земеделски земи, ако това се налага, се добави едно становище на министъра на енергетиката като задължително от административния пакет документи, което е гаранция, че с това становище на министъра на енергетиката се взима окончателна оценка дали този проект – конкретен ВЕИ, е необходим за изпълнение на националните цели, които са по Закона – по ЗЕВИ, прощавайте. Така не само че не се облекчи редът, а се допълни с още един административен документ, още една административна преценка. Ние ясно съзнаваме, че земеделските земи са национално богатство. Тяхното предназначение се допуска само по изключение, при определен ред и условия в закона. Този ред и условия беше допълнен, както казах, с чл. 24б в Закона за опазване на земеделските земи. Колеги, със Законопроекта, който внася Министерският съвет и който ние разглеждаме днес, не се променя по никакъв начин предназначението на земеделски земи. Не се променя категоризацията. Запазват се, както казаха колегите, екологичните оценки. Тоест няма никакво облекчаване в екологичните оценки, напротив. Запазват се правилата, които са по ЗУТ, по отношение изграждане, реконструкция и въвеждане в експлоатация. Така че, колеги, единствените процедури, които се облекчават, са от административен ред, те са за приоритетните зони. Вие знаете, че Планът за определяне на приоритетните зони за изграждане на обекти за производство...

Прощавайте. ...беше приет и на практика, той създава един предварителен защитен механизъм. Той вече определи приоритетните зони по области – такива, каквито са. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ПБ.)

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Ще взема отношение само по отношение на земеделските земи и техния статут. Колеги от ВЪЗРАЖДАНЕ, аз одобрявам много от Вашите неща, които Вие мислите и изказвате, но не и по начина, по който спекулирате с тях. Аз съм човекът, който писа сезирането на Конституционния съд – собственоръчно. Този закон няма такива неща в него. Третиранията там бяха следните. Беше внесен Законопроект, който на практика казва, че в момента, в който общинският съвет ти гласува ПУП, нямаш други съгласувателни процедури изобщо. Преди това на практика в промяната на предназначението на земеделските земи имаше едно становище, което за мощност трябваше да се представи, което в един момент отпадна от Закона. И тогава никой не питаше Министерството на земеделието и комисията от шест, седем министерства, които имаше, по промяната на предназначението на земи. Тоест, Вие сте прави, но начинът, по който го правите, не подобава. В този законопроект няма такова нещо. Напротив, третирането на земеделски земи в този законопроект, на практика, отсъства. (Реплики от народния представител Цончо Ганев.)

Тоест, ако искате да работим по законопроекти по отношение защита на земеделските земи, за използването на бивши сметища, ако щете, на мини, на служебното им предназначение за промяна на статута на такъв тип земи, за тавани, за покриви, за облекчаването на тези режими – ние сме готови. Ама това е политика, не е популизъм. (Ръкопляскания от ПБ.)

Благодаря Ви, госпожо Председател. Господин Гечев, госпожо Петрова, на нищо, на нито един от поставените от мен въпроси Вие не отговорихте по същество. Говорихте просто така, защото нещо трябва да кажете може би. Аз имах предвид за двойния аршин и за това, че имаше наложено вето тогава от президента Радев, което вето Вие в момента потъпквате и просто ще чудите как да изтриете гафа, който сътворихте. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Две минути и 40 е време, в което могат да се кажат много важни неща. Например, че миналата седмица, по време на своето редовно заседание, Комисията по околна среда и водите, разглеждайки този законопроект, кворумът ѝ се разпадна. Разпадна се, и то благодарение на народни представители от „Прогресивна България“, които очевидно не искаха да бъдат – нито да слушат доклада, нито да гласуват този законопроект. Наложи се служителите да ги събират от коридорите, за да се събере все пак след почивката някакъв кворум. Прие се, но три дни по-късно народни представители от „Прогресивна България“ – или поне един, бяха на протести, на справедливите протести на българите в Русе, в Добрич и на други места – в Пловдив мисля, че имаше, срещу разширяването и улесняването на разширяването на тези енергийни паркове. Според мен наистина сърцето на поне този народен представител беше там, при хората – в Добрич конкретно, протестирайки срещу ВЕИ тата, а не гласувайки и в Комисията по околна среда, и вероятно след малко тук, ако го допуснете този законопроект. Тъй като, госпожо Председател, имаме още малко време, една съвсем кратка история ще споделя: в община Сухиндол, в която са останали 2300 души, и в град Сухиндол, в който са останали 1700 души, има едно инвестиционно предложение – австрийско, за изграждане на огромен соларен парк. Огромен соларен парк – наистина – 9600 декара, с 500 мегавата мощност, който е едно от любимите неща на кмета на Сухиндол, тъй като, понеже няма държава, тези австрийците са му обещали линейка, обещали са му нещо за читалището, заплата за библиотекаря и така нататък – такива неща, които по принцип са държавен приоритет. Последната надежда срещу това за сухиндолци, които се съпротивляват на това огромно съоръжение, бяха забавените процедури, в това число и за включването в енергийната система. В момента с този законопроект практически ще бъде улеснено да изчезнат 10% от земята на Сухиндол под соларните панели. Благодаря.

Уважаеми господин Янчев, то и Вас Ви събираха по коридорите, за да можете да чуете доклада на Комисията, но все пак явно сте видели само нашите депутати как ги събират. Колкото до колегата... (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Не ме е срам, благодаря. Колкото до колегата, недейте да вкарвате отново страхове и спекулации, както го правите в Добричко, защото Вие ги лъжете, че там има приоритетни зони, там няма нито една приоритетна зона. (Реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Хайде да ми вярвате!

Така че, първо, погледнете нещата, както са. Този законопроект не дава, както казаха колегите преди мен, нито едно разрешение за облекчение за разрешение на поставяне на ветрогенератори, още по-малко пък на фотоволтаици върху земеделска земя. Благодаря.

Аз ще онагледя, госпожо Председател, думите си. Ето това сега исках да кажа.

Ето тук бяха насилени народните представители на 9 септември в Комисията по околната среда и водите, а ето тук беше сърцето им на 12 септември, протестирайки срещу солари, перки и така нататък. (Показва снимки.) И нещо много важно, което забравих преди малко да кажа: този кмет на Сухиндол, който 10% от земята на общината си ще даде за солари, този кмет е в инициативния комитет на кандидатката за президент Йотова. Близо половината от общината гласува за „Прогресивна България“. Вероятно за да бастисате земята на Сухиндол с ето такива действия за улесняване, пак да кажа, на всички процедури и включване в енергийната система. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, колеги! Моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Петдесет и второто народно събрание срокът за внасяне на предложения за изменения и допълнения между първо и второ гласуване по приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, № 52-602-01-22, да бъде 14 дни. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги: „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-121, внесен от Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г. На редовно заседание, проведено на 10 септември 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-121, внесен от Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г. На заседанието присъстваха: Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, Милчо Милчев – заместник-директор на дирекция „КИС“ в МВР, Мирослав Папазов – държавен експерт в дирекция „КИС“ в МВР, Марина Илиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“; от Министерство на иновациите и дигиталната трансформация: Мариана Цвяткова – началник на отдел „Електронна идентификация“. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Петър Тодоров. Господин Тодоров обърна внимание, че Законът за електронната идентификация урежда обществените отношения, свързани с електронната идентификация на физическите лица, включително издаването на удостоверения за електронна идентичност, извършването на проверки на електронната идентичност и електронно овластяване. За посочените дейности законът предвижда събиране на такси. Разглежданият модел на такси не отчита в достатъчна степен характера на електронната идентификация като основна публична цифрова инфраструктура и като необходима предпоставка за достъп до електронни услуги, предоставяни от органите от публичния и частния сектор. Заплащането на отделни такси за придобиването и използването на средство за електронна идентификация създава допълнителна административна и финансова тежест за гражданите и може да ограничи практическото използване на националната схема, регламентирана в Закона. Основната цел на държавната схема за електронна идентификация по Закона за електронната идентификация е осигуряването на сигурен, надежден и широко достъпен механизъм за установяване на самоличността в електронна среда. Масовото използване на електронната идентификация е условие за увеличаване на използваемостта на електронните административни услуги, за намаляване на присъственото обслужване и за ограничаване на времето и разходите, които гражданите, администрацията и организациите правят при предоставянето и получаването на услуги. Проверката на електронна идентичност представлява автоматизиран процес по установяване на валидността на удостоверението и потвърждаване на електронната идентичност при достъп до електронна услуга. По своя характер тя не представлява самостоятелна административна услуга, заявявана по инициатива на гражданина, а технологична операция, необходима за сигурното предоставяне на друга услуга. Поради изложеното предлагаме услугата по издаване на удостоверение за електронна идентичност да е безплатна. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Министерството на вътрешните работи и Министерството на финансите, които подкрепят Законопроекта. От Министерството на иновациите и дигиталната трансформация също изразиха подкрепа за Законопроекта. Изказване по разглеждания законопроект направи господин Божидар Божанов, който изрази подкрепа за него, като направи уточнение, че ще има предложение между първо и второ гласуване. Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване единодушно с 16 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-121, внесен от Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г.“ „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-76, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 1 юли 2026 г. На редовно заседание, проведено на 10 септември 2026 г., Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-76, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 1 юли 2026 г. На заседанието присъстваха: Биляна Стойкова – главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност“ в МВР, Милчо Милчев – заместник-директор на дирекция „КИС“ в МВР, Мирослав Папазов – държавен експерт в дирекция „КИС“ в МВР, Марина Илиева – главен юрисконсулт в дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“; от Министерство на иновациите и дигиталната трансформация: Мариана Цвяткова – началник на отдел „Електронна идентификация“. Разглежданият законопроект съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, указа за неговото прилагане и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законопроектът и мотивите към него бяха представени от народния представител Божидар Божанов. Господин Божанов посочи, че с предложения законопроект се предлага привеждане на българското законодателство в съответствие с европейското право. Предвижда се конкурентен модел на европейски портфейли за цифрова самоличност, тоест всеки доставчик, който отговаря на условията на регламента, ще може да създаде такъв портфейл и да предоставя чрез него услуги. Държавният такъв портфейл ще бъде само една от многото опции. С оглед на необходимостта от спазване на изискването за безплатно използване на квалифицирани електронни подписи от гражданите за лични нужди, със Законопроекта се предлага и приемането на методика за определяне на стойността на квалифицираните електронни подписи с оглед на тяхното заплащане към доставчиците. Господин Божанов акцентира, че се предлага надграждане на минималните изисквания на европейския портфейл, който служи за електронна идентификация. Предлага се изграждането на приложение, чрез което да могат да се извършват редица административни услуги по електронен път. Със Законопроекта се предлага и промяна на структурата на Закона, както и отпадане на частните центрове за електронна идентификация, които са излишни към настоящия модел. По Законопроекта са постъпили писмени становища от Министерството на вътрешните работи, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация и от Българска работодателска организация иновативни технологии. Представителите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация потвърдиха депозираните от тях отрицателни становища по Законопроекта. Въз основа на проведената дискусия и извършеното гласуване с 6 гласа „за“, 11 гласа „против“ и без гласове „въздържал се“ Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-76, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 1 юли 2026 г.“

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете да представя на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-76, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 1 юли 2026 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2026г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-76, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 1 юли 2026 г. – първо гласуване. Законопроектът беше представен от вносителя – народния представител Божидар Божанов, който заяви че със Законопроекта се предвижда привеждане на националната нормативна уредба в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1183, включително уреждане на необходимите въпроси на национално ниво, свързани с европейските портфейли за цифрова самоличност. Регламентът допуска конкурентен модел на портфейли, предоставяни от различни доставчици. На основание чл. 5а, параграф 7 от Регламента се предлага създаването на държавен портфейл за цифрова самоличност и електронни услуги, който освен изискваните от европейската рамка функции, ще предоставя възможност за електронна идентификация, заявяване на административни услуги, получаване на съобщения и информация от администрацията, извършване на плащания и представяне на електронни документи за самоличност. Със Законопроекта се предвижда и механизъм за определяне на стойността на квалифицираните електронни подписи, използвани от физически лица за лични нужди, с оглед осигуряване на безплатното им използване. Предлага се и промяна в структурата на закона, включително отпадане на уредбата на частните центрове за електронна идентификация, предвид предлагания модел. В хода на дискусията участие взеха народните представители Витко Вълчев и Божидар Божанов. Въз основа на представянето и проведено гласуване с 5 гласа „за“, 6 гласа „против“ и 1 глас „въздържал се“ Комисията по иновациите и дигиталната трансформация предлага на Народното събрание да не приеме на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-76, внесен от Божидар Божанов и група народни представители на 1 юли 2026 г. – първо гласуване.“ Както и: „ДОКЛАД относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-121, внесен от Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г. Комисията на свое редовно заседание, проведено на 16 септември 2026г., разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-121, внесен от Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г. – първо гласуване. От името на вносителя Законопроектът беше представен от народния представител Красимир Иванов. Той заяви, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация има за цел да усъвършенства режима на електронната идентификация, като премахне финансовите и административните бариери пред нейното придобиване и използване. Предвижда се отпадане на таксата за издаване на удостоверение за електронна идентичност, както и на таксата за проверка на електронна идентичност, когато проверката се извършва от държавния център по чл. 9, ал. 1 във връзка с предоставянето на услуги от държавни органи, лица, осъществяващи публични функции, и организации, предоставящи обществени услуги. Същевременно се запазва възможността регистрираните частни центрове по чл. 9, ал. 2 да предоставят услуги на възмезден принцип. Предлаганият модел разглежда електронната идентификация като основна публична цифрова инфраструктура и предпоставка за достъп до електронни услуги, като цели да насърчи нейното широко използване, да намали административната тежест и да ограничи необходимостта от присъствено обслужване. Господин Тодоров допълни, че със Законопроекта се предлага и въвеждане на изцяло електронен и безвъзмезден режим за издаване на удостоверения за електронно овластяване с отпадане на възможността за издаването им на хартиен носител. Предлаганите изменения са насочени към повишаване на достъпността и използваемостта на националната схема за електронна идентификация, улесняване на интегрирането ѝ в информационните системи на публичния сектор и организациите, предоставящи обществени услуги, както и към намаляване на разходите и времето за предоставяне и получаване на услуги. В хода на дискусията участие взе народният представител Божидар Божанов, който направи изказване към народния представител Красимир Иванов на тема такси за обществени услуги относно разглеждания законопроект. Също така направи уточнение, че ще има предложение между първо и второ четене на Законопроекта. Въз основа на представянето и проведено гласуване с 10 гласа „за“, без „против“ и „ въздържал се“ Комисията по иновациите и дигиталната трансформация предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-121, внесен от Петър Тодоров и група народни представители на 28 август 2026 г.“ Благодаря за вниманието.

Благодаря, госпожо Председател. Със Законопроекта се предлага пълна уредба на така наречения европейски портфейл за цифрова самоличност. Има европейски регламент, който е в сила сравнително отдавна, и България вече закъснява в неговото прилагане. Законопроектът предвижда уредба на необходимите регистри, необходимите механизми за остойностяване на квалифицирани електронни подписи и така нататък и нататък, все важни неща, необходими, за да започне да функционира европейски портфейл за цифрова самоличност. Европейският портфейл ще се използва, както е предвидено и в Регламента, за идентификация за използване на електронни административни услуги, присъствено на електронни услуги, без те да са административни, изобщо за широк спектър от услуги в електронния свят. Освен всичко друго предлагаме и българските лични документи – шофьорска книжка, лична карта, да могат да бъдат представени през цифровия портфейл, така че да е максимално удобно за гражданите. Обръщам внимание отново на срока. Срокът изтича през декември за всички държави членки да въведат самия портфейл. Ние все още нямаме нормативна уредба за него. И затова моят призив е нормативната уредба да бъде подкрепена, за да може поне нормативна уредба да имаме, с възможност евентуално, ако не да спазим срока, то поне да не го изпуснем с много. Не на последно място, със Законопроекта се предлага надграждане на основните функционалности на европейския портфейл, които Регламентът изисква. Регламентът изисква базови функционалности. Но България има нужда от единно мобилно приложение, през което гражданите да осъществяват цялата си комуникация с държавата: използване на електронни услуги, справки, плащане на глоби, изпращане на писма, жалби, получаване на административни актове и така нататък, и така нататък. Всичко това може и трябва да се случва през едно място, през едно приложение, което освен всичко друго да бъде и европейска цифрова самоличност, така че всеки един български гражданин да може да си го свали безплатно, да го използва безплатно и всичко да му е на едно място – удобно, лесно, за да може най-накрая да спрем с гишетата и опашките. Призовавам Ви да го подкрепите не само защото ще изпуснем срока, а защото това ще даде тласък на използването на електронното управление в България. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Накратко ще представя Законопроекта за дейността по издаването на удостоверение за електронна идентичност, извършването на проверка на електронна идентичност и електронно овластяване. Към момента Законът предвижда събиране на такси. Разглеждането на модела на такси не отчита обаче в достатъчна степен характера на електронната идентификация като основна публична цифрова инфраструктура и като необходима предпоставка за достъп до електронните услуги, предоставяни от органите на публичния и частния сектор. Заплащането на тези отделни такси за тези услуги създава допълнителна административна финансова тежест за гражданите и по този начин ограничава практическото използване на националната схема, регламентирана в Закона. Основната цел на държавната схема за електронна идентификация по Закона за електронната идентификация е осигуряването на сигурен, широк, надежден, достъпен механизъм за установяване на самоличността в електронна среда. Проверката на електронната идентичност представлява автоматизиран процес по установяване на валидността на удостоверението и потвърждаването на електронната идентичност при достъп до електронна услуга. По своя характер тя не представлява самостоятелна административна услуга, заявявана по инициатива на гражданите, а технологична операция, необходима за сигурното предоставяне на други услуги. Ето защо поради изложеното предлагаме тази услуга по издаване на удостоверение на електронна идентичност да е безплатна. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Дами и господа народни представители, кратко изказване. По отношение на Законопроекта, внесен от Петър Тодоров и група народни представители – както на Комисията, така и сега, ще го подкрепим. Защото считаме, че освобождаването от такси по отношение на електронната идентификация, особено в случаите, когато същата се използва за предоставяне и използване на обществени и публични услуги, е стъпка напред в развитието на отношенията на гражданите с администрацията и следва да бъде поощрявано. Затова на първо гласуване ще подкрепим и в пленарната зала този законопроект. Няма да подкрепим Законопроекта на Божидар Божанов и група народни представители, защото политиката на нашата парламентарна група е да не подкрепяме така наречените европейски портфейли за електронна идентификация и за електронна самоличност. Поне според нас това не е правилен път на развитие. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Освен нашия законопроект, разбира се, ще подкрепим и другия, като имаме конкретни предложения между първо и второ четене, тъй като един особен детайл, един граничен случай смятаме, че не е съобразен, което би създавало потенциални проблеми. Разбира се, необходимо е да бъдат безплатни – и издаването на удостоверение за електронна идентичност, и проверките от държавни органи и лица, осъществяващи публични функции, доставчици на обществени услуги на такава електронна идентичност. Аз не съм убеден, че е необходимо да изменяме Закона, за да постигнем тази цел. Не че пречи, разбира се – именно затова ще го подкрепим, но с действащата тарифа, към която има делегация от Закона, може да бъде предвидена нулева такса и няма никакъв проблем с това. Така че ще подкрепим Закона, не намираме особена необходимост той да бъде променян. Но, пак казвам, не вреди и ясната заявка, че ще бъдат безплатни тези услуги – не е лоша. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Моля на основание чл. 79, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание срокът за предложения по приетия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронната идентификация, № 52-654-01-121, внесен от Петър Тодоров и група народни представители, да бъде намален на три дни. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председателстваща. „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, № 52-602-01-15, внесен от Министерския съвет на 22 юни 2026 г., приет на първо гласуване на 27 август 2026 г. „Законопроект за изменение и допълнение на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете (обн., ДВ, бр. …)“ Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2: „§ 2. В допълнителната разпоредба се правят следните изменения и допълнения: 1. Наименованието на подразделението се изменя така: „Допълнителни разпоредби“. 2. Създава се § 1а: „§ 1а. Този закон въвежда изисквания на Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и за свързаните с това мерки (OB, L 315/44 от 7 декември 2022 г.).“ „Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. По § 4 има предложение на народните представители Илиана Жекова и Галя Василева. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения: 1. В глава втора, раздел III се създават чл. 39а – 39г: „Чл. 39а. (1) Публичните дружества, които не са микро-, малки и средни предприятия, въвеждат мерки, които гарантират, че членовете на по-слабо представения пол заемат най-малко 33 на сто от всички членове на управителния и на надзорния им съвет, съответно на съвета на директорите. (2) Броят на членовете на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, който се счита за необходим за постигане на целта, посочена в ал. 1, е броят, който е най-близък до дела от 33 на сто, но непревишаващ 49 на сто, като конкретните стойности на целевия брой са съгласно приложение към закона. Чл. 39б. (1) Публично дружество по чл. 39а, ал. 1, което не постига целта по чл. 39а, ал. 1, привежда в съответствие процедурата за подбор на кандидати за членове на управителния и на надзорния му съвет, съответно на съвета на директорите, в която предвижда извършването на сравнителна оценка на професионалните квалификации на всеки кандидат. (2) При оценката по ал. 1 се прилагат критерии за извършване на подбор, формулирани по ясен, неутрален и недвусмислен начин преди процеса на подбор, и се прилагат по недискриминационен начин по време на целия процес на подбор, включително по време на изготвянето на обявления за свободна длъжност, в етапа на предварителен подбор, в етапа на изготвянето на списък с допуснатите за подбор кандидати и в етапа на изготвянето на списък с подходящите кандидати. (3) Когато при подбора се установят кандидати с еднаква квалификация, компетентност и професионални резултати, предимство се дава на кандидата от по-слабо представения пол. (4) Алинея 3 не се прилага, когато в изключителни случаи при извършването на оценката по ал. 1 се придава по-голяма тежест на други политики, установени в нормативен акт, налагащи отчитането на специфичното положение на кандидата от другия пол и които са основани на недискриминационни критерии, осигуряващи предимство на избора в полза на кандидата от другия пол. Чл. 39в. Публично дружество по чл. 39а, ал. 1 по искане на кандидат, чиято кандидатура е била разгледана при подбора на кандидати за членове на управителния и на надзорния му съвет, съответно на съвета на директорите, предоставя в 14-дневен срок следната информация на кандидата: 1. критериите за допускане, на които се основава подборът; 2. обективната сравнителна оценка на кандидатите съгласно тези критерии; и 3. когато е приложимо, конкретните съображения, осигуряващи предимство по чл. 39б, ал. 4. Чл. 39г. При оспорване на подбора на членове на управителния и на надзорния съвет, съответно на съвета на директорите, на публично дружество по чл. 39а, ал. 1 пред комисията или пред съответния съд се прилага съответно чл. 9.“ 2. В чл. 47: а) създава се нова т. 13: „13. взаимодейства с министъра на труда и социалната политика, като по негово искане му предоставя информация за установени нарушения по този закон от страна на публичните дружества по чл. 39а, ал. 1, производствата за защита от дискриминация, наложените санкции и приложените мерки спрямо тях, както и друга относима информация от компетентността ѝ;“; б) досегашната т. 13 става т. 14. 3. В допълнителните разпоредби: а) в § 1 се създават т. 18 и 19: „18. „Публично дружество“ е дружество по чл. 110, ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. 19. „Микро-, малко и средно предприятие“ е дружество, в което работят по-малко от 250 души и което има годишен оборот, ненадвишаващ 50 милиона евро, или годишна балансова стойност на активите, ненадвишаваща 43 милиона евро.“; б) създава се § 1ж: „§ 1ж. Този закон въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2022/2381 на Европейския парламент и на Съвета от 23 ноември 2022 г. за подобряване на баланса между половете сред директорите на дружества, регистрирани на фондовата борса, и за свързаните с това мерки (OB, L 315/44 от 7 декември 2022 г.).“ 4. Създава се приложение към чл. 39а, ал. 2:…“ (Съгласно таблица в доклада.) По § 5 има предложение на народните представители Илиана Жекова и Галя Василева. Предложението е оттеглено. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 5, като в т. 4 думите „се поставя запетая и“ се заличат. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председател. Със… или по-скоро без уговорката, че жените са по-хубавата част от човечеството, така са направени по дефолт. Но въпреки този закон, в който пише всякакви глупости, трябва да се направи коментар по него. Може би ще започна от чл. 39а до 39г. Там е предвидено, въпреки че в мотивите пише, че този закон не предвижда никаква повишена административна тежест за предприятията, всъщност е предвидено, че те трябва непрекъснато да подават декларации към три институции. Всъщност тук се правят промени в три закона – в Закона за защита от дискриминация, в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и в Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, макар че това според мен е уредено в Конституцията и такъв закон е абсолютно излишен. Фрапантно е и това, което е посочено в мотивите и в становищата. Например в едно от становищата пише, че балансът между половете е ключът към справянето с демографските предизвикателства според европейски проучвания. Аз много бих искал да видя европейско проучване, което доказва, че това, че жените правят кариера и са в управителните органи на дружествата, им помага да имат повече от две деца, което би било всъщност ключ към решаване на демографските предизвикателства. Проблемът обаче в чл. 39а е следният: там се казва, че критериите за подбор трябва да бъдат основани на качествата, които се прилагат, изискванията, по недискриминационен начин. И трябва да се дава обаче предимство на кандидата от по-слабо представения пол. Същевременно са предвидени санкции до 20 000 евро за тези предприятия, които в срок от шест месеца не започнат да отговарят на изискванията на Закона. Много бих искал някой от вносителите да обясни как точно работи това: ако в едно предприятие има, да кажем, три жени в борда на директорите и трябва да се изпълнят изискванията на Закона в срок от шест месеца под страх от санкция от 20 000 евро и има кандидат мъж – как той ще бъде избран? Тоест предприятието е заплашено със санкция, тоест тук със сигурност имаме някакъв парадокс в самото изискване на Закона. Аз не съм много убеден как изобщо може да се прилага. Още нещо, което го има в член 100н, ал. 8, т. 7. Там се говори единствено за мъже и за жени. Когато беше Законът на първо четене, аз запитах заместник-министърката: колко според Брюксел са половете? Тя ми цитира българската Конституция, според която са два. Да, половете са два – мъже и жени, да не стане обаче само след съвсем кратък срок, след може би година или две, да трябва да правим промяна според нова директива, която да предвижда участие и на следващ пол, различен от мъже и жени. Ако ще правим нещо такова с поглед в бъдещето, да запишем всички полове, които са според Брюксел. Нека някой да уточни колко точно има според Урсула фон дер Лайен. Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, с настоящото предложение към Закона за равнопоставеност между жените и мъжете се въвеждат разпоредбите на Европейската директива, с която се цели да се осигури равно представителство на мъже и жени в управителните органи на публичните дружества, предлагащи ценни книжа на фондовата борса. Стана ясно, че тази директива е трябвало да бъде въведена в националното ни законодателство до края на 2024 г. Това голямо забавяне води до заплаха от сериозни санкции за държавата и съответно до спешност за приемането на този закон. В § 1 се въвежда определение за „публично дружество“. Това са дружества, регистрирани по чл. 110, ал. 1 от Закона за публично предлагане на ценни книжа. И това са единствено задължените дружества – под 30 на брой в момента, които ще въвеждат разпоредбите на този закон. В т. 19 на същия параграф се въвежда определението микро-, малко и средно предприятие и тези публични дружества не попадат в обхвата на този закон. В Закона за защита от дискриминация в Глава 2, Раздел III се създава чл. 39 от буква „а“ до буква „г“, с което се изиска предоставяне на информация за установени нарушения, наложени санкции и предприети мерки. Уредбата в този закон гарантира не само предоставяне на информация за приложените критерии, но и тяхното предварително определяне, прозрачност и последователно прилагане на всички етапи на подбора. При провеждане на конкурс, при еднакви други условия, само в тази хипотеза ще се дава предимство на по-слабо представения пол в съответното публично дружество. Тази информация е необходима във връзка с възложените нови функции на министъра на Министерството на труда и социалната политика за насърчаване, анализ, мониторинг и оказване на подкрепа, както и разработването и изпращането на Европейската комисия на доклад относно прилагането у нас на предприетите мерки за прилагане на баланс по пол в управителните органи на публичните дружества. В предложения законопроект са включени минималните изисквания на директивата. Не се създават, не се променят лицензионни или регистрационни режими, не се увеличава административната тежест за публичните дружества. Задължение на публичните дружества ще бъде да качат тази информация заедно с годишните си отчети на техните интернет страници, а Комисията по финансов надзор да взема оттам тази информация и да я публикува на своята интернет страница, като публикува списък на публичните дружества – кое дружество до каква степен е постигнало тези критерии. Не е нужно да се правят внушения, и когато се провеждат конкурсите, тогава ще се поставят и тези критерии, при които трябва да се въведе тази равнопоставеност, и то само ако кандидатите отговарят на всички условия на изискванията за заеманата длъжност. И понеже често цитираме върховният закон в България – Конституцията, в чл. 6, ал. 2 е записано, че всички граждани са с равни права пред закона. Не се допускат никакви ограничения на права или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол и така нататък. Този закон въвежда точно тази норма за равнопоставеност между жените и мъжете. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Госпожо Недева, хубаво изброявате, нали, кое не променя този закон. Ама дайте да видим кое променя? Променя факта, че нарушавате, както Вие цитирахте преди малко, Конституцията. При равни други условия кандидатите трябва да бъдат гледани по пол – това гласи законът, който Вие предлагате в момента. Не Вие – Европейската комисия, а Вие чинно изпълнявате, козирувате пред нея. Това променяте. Нарушавате Конституцията на Република България с това нещо. Защото при равни други условия трябва да се гледа по пол. А в Конституцията, преди малко изчетохте, пише точно това – да няма дискриминация по пол. Кое не е ясно? И много ми е интересно как ще отговорите на това нещо? Благодаря.

Госпожо Недева, репликата ми е към Вас, понеже изчетохте мотивите, но всъщност не е лично към Вас, а по-скоро към тези, създали европейската директива. Всъщност ние нямаме равни други условия. Имаме предприятие, което след шест месеца ще бъде санкционирано, ако не промени състава на борда си. И то не може да избере лице от по-силно представения пол, а то трябва да избере, за да не бъде санкционирано до 20 000 евро, лице от пол, който е по-слабо представен. Това не са равни условия, това е дискриминация по пол. Знам, че не сте виновна Вие, знам, че това нещо е спуснато от Брюксел. Това, което казах и в изказването си – всъщност проблемът е какво правим, когато стигнем дотам, че според Брюксел има повече от два пола. Колко пъти ще променяме този закон? Благодаря Ви.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Преди малко в изказването помолих да не правим внушения. Направо сме като в приказката – българската народна приказка за неродения Петко. Никой не ни е поставил изисквания за не знам си колко пола, както беше коментирано преди малко. И не зная какво не Ви стана ясно, тъй като този закон определя равнопоставеността между мъжете и жените. Когато се обяви конкурс за борд на директори или за управителен съвет, трябва да бъдат ясно заложени тези критерии. Но ако в този конкурс се явят три лица от един и същи пол и те отговарят на условията, ще бъдат назначени. Тук е и ролята на министъра на труда и социалната политика, който трябва да оказва и методическа помощ.

Длъжни ли са да бъдат 33%?

Да, въпреки, че репликата беше от място, законът предвижда членовете да бъдат не по-малко от 33% в борда на директорите. (Реплики.)

Това ще стане постепенно. (Реплики.) Шестте месеца… Аз моля да се изслушваме и да слушате това, което се говори, а не това, което Вие си мислите. Тези шест месеца, които са заложени в закона – до 30 юни 2027 г., това е първият срок, в който трябва да стане ясна тази публична информация – на какъв етап сме в момента по работата по този закон. Това, което трябва да се случи, ще се случва постепенно във времето, като трябва да бъдат спазени изискванията, приложени в Приложение № 1, в таблицата, където ако имаме трима членове, трябва да имаме поне един представител от другия пол или минимум 33% и най-много до 49%. Няма тези хора, тези публични дружества, които към днешна дата или на 30 юни 2027 г. не са постигнали този показател – те няма да бъдат санкционирани.

Благодаря, госпожо Председателстваща. Моля на основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС да гласуваме допуск в залата на заместник-министър Надя Клисурска и Ани Евгениева – началник на отдел в Министерството на труда и социалната политика. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Когато ние за първи път влязохме в тази зала, всички ние се заклехме в едно – да работим за доброто на нашата държава и за благото на българските граждани. Само че, откакто започна да управлява кабинетът „Радев“, виждаме да се продължават абсолютно същите политики, които се правеха и преди – чинно да изпълняваме инструкциите от Брюксел и да приемаме безумни директиви. Типичен пример е този законопроект – безумна директива, която се вкарва само и само да се угоди на Брюксел. Абсолютно никаква полза няма да има за българските граждани. Даже напротив, може да има и вреда. Защо го казвам това нещо? Защото с този закон принудително, повтарям, принудително се карат публичните предприятия да вкарват в състава на своите управителни съвети хора от по-слабо представения пол, независимо дали тези хора ще бъдат достатъчно адекватни. Защо го казвам? Защото, когато имаме едно предприятие, в което има, да кажем, борд от десет човека, по този закон трябва да се изпълни норма, която е записана (показва) ето в това приложение. И предния път Ви го показах. Тук от Брюксел Ви спускат директно норма по пол. Това е дискриминация по нашата Конституция! Не може да се допуска такова нещо – да се казва, че трябва да изберем хора, защото са от по-слабо представения пол! „При равни други условия“ – какво ще рече това?! Предприятията в момента се задължават в срок от шест месеца, тоест до средата на другата година – малко повече от шест месеца, да приемат, ако те имат проблем с по-слабо представения пол, да вкарват в своите дружества от него. Тоест, ако едно предприятие има десет човека в управителния си съвет, трябва да вкара трима от по-слабо представения пол. И ако това предприятие в управителния съвет има десет жени, да кажем, трябва да вкара трима мъже. Само че, ако не може да намери достатъчно подготвени и кадърни хора за тези позиции, какво прави това предприятие? Трябва специално да направи конкурс, да направи специален подбор, който да не е дискриминационен в предварителния подбор, но задължително трябва да има поне трима мъже, които да отговарят на условията, и когато се явят кандидатите, да се направи така списъкът, че накрая да се направи дискриминация по пол. Ето това се казва в Законопроекта, който Вие предлагате! Това гласят, както каза и господин Дренчев, чл. 39 – от „а“ до „г“, подобни разпоредби има. И ако не изпълни този законопроект, това предприятие търпи санкция. И сега моят въпрос е следният: не е ли дискриминационно да се слага само на публичните предприятия? Като Брюксел са толкова готини и искат да няма дискриминация във всички сфери на обществения живот на гражданите на Европейски съюз, защо не вкара и частните предприятия, и всички останали предприятия, или всички останали професии? Давайте наред всичко да направим недискриминационно. Разбирате ли колко е безумно това, което се прави?! Тоест правим дискриминация в момента към публичните предприятия, защото само те трябва да отговарят на тези условия. Абсурдността на законодателството от Брюксел не свършва само с тази директива. То постоянно е в тази посока. Да, случва се да предлагат и добри решения за българските граждани, но е рядко. И това е жалкото! И Вие продължавате да работите в тази посока – нещо, което българските граждани изключително много не харесваха в предните кабинети – няма да изброявам партиите, абсолютно всички, които управляваха, защото те безропотно се прекланяха пред политиките на Европейския съюз и приемаха безумни директиви. И затова българските граждани недоволстваха не само срещу корупцията и мафията, а и срещу безсмислеността на подобни законови предложения, защото пряко или непряко тези законови предложения в бъдеще оказват влияние върху техния живот. Вие това… Не знам как трябва да го обясня, за да го разберете, но българските граждани не желаят подобен тип безропотна политика! Това било „по европейски“ – както преди малко госпожа Недева каза – това било по европейска директива и ние трябва да се съобразим и да го вкараме, иначе нашите съюзници ще ни ударят санкции. Ами извинявайте, откога станахме провинция на Европейския съюз, а не суверенна държава?! И трябва да се съобразяваме с волята на българските граждани, а не с директиви, спуснати от чужда институция. Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Ние от „Продължаваме Промяната“ ще подкрепим така предложения законопроект. Като председател на Социалната комисия направих необходимото, така че той да бъде процедиран максимално бързо, за да не ни бъде наложена глоба от Европейската комисия. Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, правя преди това процедурно предложение по реда на чл. 43, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание за допускане в залата на госпожа Габриела Наплатанова, председател на Съвета за електронни медии.

Благодаря. Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги, уважаема госпожо Наплатанова! Представям на Вашето внимание: „ДОКЛАД относно Годишен отчет на Съвета за електронни медии за 2025 г., № 52-630-00-3, внесен от Съвета за електронни медии на 13 юли 2026 г. На редовно заседание на Комисията по културата и медиите, проведено на 27 август 2026 г., беше разгледан Годишният отчет на Съвета за електронни медии за 2025 г., № 52-630-00-3, внесен от Съвета за електронни медии на 13 юли 2026 г. В заседанието от Съвета за електронни медии (СЕМ) участваха: доктор Габриела Наплатанова – председател, Емилия Станева – главен секретар, и членовете на СЕМ: доктор Симона Велева, Галина Георгиева, Къдринка Къдринова и Пролет Велкова. Отчетът беше представен от председателя на СЕМ доктор Габриела Наплатанова, като бяха очертани основните резултати от дейността на регулатора през отчетния период, както и предприетите действия и постигнатите резултати при изпълнението на законово установените му правомощия. В анализа на медийната среда беше посочено, че в началото на 2026 г. под юрисдикцията на Република България осъществяват дейност 53 доставчици на медийни услуги, притежаващи индивидуални лицензи за доставяне на общо 78 радиопрограми чрез мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване. Регистрирани са още 16 доставчици на радиоуслуги, създаващи 16 радиопрограми за разпространение чрез кабелни мрежи. В телевизионния сектор 92 доставчици са регистрирани за разпространение на общо 128 телевизионни програми на територията на Република България, а двама доставчици притежават удостоверения за регистрация на общо 13 телевизионни програми, предназначени за разпространение извън територията на страната. При наземното цифрово радиоразпръскване осем доставчици притежават общо 12 лицензи, като реално чрез този способ се разпространяват осем програми. Наред с това са регистрирани 64 доставчици на нелинейни медийни услуги и един доставчик на платформа за споделяне на видеоклипове. Представяйки мониторинговата дейност на СЕМ, доктор Габриела Наплатанова посочи, че през 2025 г. е прегледано и прослушано линейно съдържание в рамките на приблизително 30 хиляди часа. През отчетния период са осъществени над 90 тематични и фокусирани наблюдения, реализирани са 97 проверки на нелинейни услуги, които не са били вписани в публичния регистър, и са проведени наблюдения по актуални обществени теми, сред които въвеждането на еврото в България, войната Израел – Иран, случаите с хосписите за възрастни – „къщи на ужасите“, участието на представители на двата пола в медийното съдържание и гражданските протести. Беше отчетена корективната функция на мониторинга, в резултат на която и въз основа на направените от регулатора констатации в редица случаи доставчиците на медийни услуги са предприели промени в програмните си схеми и са постигнали съответствие с лицензионните изисквания. По отношение на обществените доставчици БНТ и БНР беше отчетено, че през 2025 г. СЕМ е извършил наблюдения на плурализма в новинарските и актуално-публицистичните предавания, като резултатите показват наличие на разнообразие от гледни точки и участие на представители на различни обществени и институционални групи. За първи път е проведено и национално представително социологическо изследване на аудиторията и очакванията към обществената мисия на двата доставчика. През юли 2025 г. СЕМ е утвърдил нов състав на Управителния съвет на Българското национално радио, а през февруари 2026 г. е избрал нов генерален директор и е утвърдил нов Управителен съвет на Българската национална телевизия. По отношение на лицензионната и регистрационната дейност беше отчетено, че през 2025 г. СЕМ е удължил с 43 решения сроковете на общо 135 индивидуални лицензии за радиодейност. През 2025 г. са регистрирани шест нови телевизионни програми, допуснати са изменения в регистрации, по инициатива на СЕМ са заличени три програми, заличена е и една програма по искане на доставчика, вписани са три нови нелинейни медийни услуги, а две са заличени. Проведени са и двете законово установени шестмесечни кампании по чл. 125в от Закона за радиото и телевизията за проверка на документите на предприятията, разпространяващи радио- и телевизионни програми. Направени са и актуализации на публичните регистри, списъците с програми и данните за придобити права. В областта на административната и административнонаказателната дейност беше посочено, че през 2025 г. СЕМ е издал 18 наказателни постановления за нарушения на Закона и е постановил 126 решения. Изготвени са отчетите за изпълнението на мерките за повишаване на медийната грамотност и на тригодишните планове за достъпност на доставчиците. Отбелязано беше и че започналата през отчетния период работа по прилагането на изискванията на Закона за изискванията за достъпност на продукти и услуги, по който СЕМ е определен за контролен орган по отношение на достъпността на аудио-визуалните медийни услуги, ще продължи и през 2026 г. Във връзка със събирането на данни за европейските произведения, включени в телевизионните програми на доставчиците с национален обхват и в нелинейните медийни услуги, председателят на СЕМ посочи, че в голяма част от програмите изискванията на Закона се изпълняват, но СЕМ не разполага с механизми за верификация на предоставената от доставчиците информация. Като акцент в дейността си през 2025 г. СЕМ постави организирането на редица публични събития по ключови за развитието на медийната среда теми, както и активната международна дейност на Съвета в рамките на Европейския съвет за медийни услуги, Европейската платформа на регулаторните органи и Форума на черноморските регулатори. По отношение на финансовата дисциплина и прозрачността беше отчетено, че СЕМ е изпълнил бюджета си за 2025 г. на 94,71%, като е спазил принципите на финансова дисциплина и ефективно управление на публичните средства. В заключение доктор Габриела Наплатанова подчерта, че през 2025 г. СЕМ е изпълнявал своите регулаторни функции, като е осъществявал и корективни, и превантивни дейности, насочени към подобряване на медийното съдържание и спазване на законовите и лицензионните изисквания. Акцент в дейността на регулатора са били въпросите, свързани със свободата и плурализма на медиите, защитата на децата, медийната грамотност, достъпността на медийните услуги, изкуствения интелект и регулирането на онлайн съдържанието. По време на обсъждането отношение взеха народните представители Чило Попов, Владимир Раков, Николай Златарски, Тома Биков и Костадин Костадинов. След проведената дискусия народните представители от Комисията по културата и медиите с 14 гласа „за“, без гласове „против“ и 1 „въздържал се“ предлагат на Народното събрание да приеме Годишния отчет на Съвета за електронни медии за 2025 г., № 52-630-00-3, внесен от Съвета за електронни медии на 13 юли 2026 г.“ Следва и…

„Проект! РЕШЕНИЕ по Годишен отчет на Съвета за електронни медии за 2025 г., № 52-630-00-3, внесен от Съвета за електронни медии на 13 юли 2026 г. Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за радиото и телевизията РЕШИ: Приема Отчета за дейността на Съвета за електронни медии за 2025 г.“ Благодаря за вниманието.

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Назарян, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да Ви благодаря за възможността тук в пленарната зала да представя Очета за дейността на Съвета за електронни медии през 2025 г. под председателството на доктор Симона Велева. Това, на което искам да акцентирам, е, че Отчетът представя усилията както на петимата съветници, така и на цялата администрация, която всъщност е администрацията на най-малкия регулаторен орган и администрацията, която е най-нископлатена в скалата на регулаторните органи. За последната година Съветът за електронни медии е осъществил над 30 хиляди часа наблюдение на радио- и телевизионно съдържание. Относно обществените доставчици – за БНТ са наблюдавани 2232 часа програма, а за БНР са изслушани 4526 часа ефир. 13 201 часа ефирно съдържание са наблюдавани и в търговските телевизии. Осъществени са близо 100 наблюдения. Половината от тях са свързани със социални и силно поляризиращи теми, като насилието и участието на деца в трагични инциденти, приемането на еврото в България, теми, свързани с геополитиката, с гражданските протести у нас, с условията в домовете за възрастни хора и равнопоставеността на половете. Сега, в този момент, трябва да отбележа, че Съветът за електронни медии по повод на редица поставени въпроси във връзка с рекламата на хазарт е получавал и доста сигнали за реклама на хазарт, а също така е наблюдавал и констатирал такова съдържание в реалити програмите. Това, което мога да допълня към изчетеното обобщение от Комисията по културата, е, че получените в СЕМ сигнали от граждани или организации, касаещи търговско слово, реклама, скрита реклама, продуктово позициониране или спонсорство на хазарт, след изменението на Закона за хазарта от 2024 г. досега в СЕМ са близо 80 сигнала. По време на Световното първенство, което беше излъчвано по БНТ, сигналите са 21. Съветът е изпратил общо 50 изходящи писма, които обобщават всички тези сигнали, до Националната агенция за приходите и не сме върнали нито един сигнал, като сме препращали към Приходната агенция всички тези сигнали на граждани. Това е по повод на питанията и дискусията, която се получи в Комисията по културата и медиите, на тема хазарт. Знаете, че Съветът за електронни медии има подпомагаща роля към НАП, за да регистрира такъв тип евентуални нарушения. Искам да кажа, че през отчетния период осъществихме и много тематични наблюдения – част от тях вече Ви бяха представени в доклада. Бяха осъществени много наблюдения във връзка с удължаване на лицензите на редица медийни доставчици на радиоуслуги. Важното, което трябва да се отбележи, е, че беше осъществено по мое предложение мащабно социологическо национално представително проучване за обществената мисия на Българската национална телевизия и Българското национално радио, което може да видите – то е публикувано на сайта на Съвета за електронни медии и разкрива важна част от това как се потребява съдържанието на двата обществени оператора, какви са интересите на аудиторията, кои предавания са важни за тях, кои са интересни също и по начина на разпространение, което би могло да бъде важен ориентир при евентуално подготвяни промени в бъдеще за синхронизиране на Закона за радиото и телевизията с европейското законодателство, така че действително да бъде укрепено състоянието на нашите обществени медии, съобразено с тяхната обществена функция. Ако има някакви въпроси, съм готова да отговоря, но най-общо искам да кажа, че за нас разглеждането на този доклад в пленарната зала е знак за голямо признание към дейността на Съвета през изминалата година и за ролята му в медийната среда в България. Благодаря. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаема госпожо Председател, уважаема госпожо Наплатанова, уважаеми колеги! На заседанието на Комисията аз изразих своята гражданска и човешка позиция относно неразбирането ми за това как точно се е намесил СЕМ при появата на реклама на хазартни компании в обществените медии и преди всичко настоятелната, масирана реклама на хазартни компании по време на излъчването на Световното първенство по футбол. Ще Ви разкажа една кратка история. Един от първите мачове, които седнах да гледам със сина ми, който е на осем години, започна, беше прекъснат, а в полувремето също беше силно облъчен от тези реклами. И първият от двама ни, на когото това направи най-малкото озадачаващо впечатление, беше детето. То се обърна към мен и ми каза: „Тате, имат ли право да правят това нещо?“ Аз не можех да му отговоря. Знаейки като гражданин какъв е Законът, а именно, че той забранява рекламата на хазарт по радиото и телевизията, както и дейността на тези компании, аз не можех да му отговоря. И му казах, че се заемам да разбера на какво се дължи това нещо. В Комисията поставих въпроса: как СЕМ е реагирал и ако е реагирал, защо все пак при това дълго световно първенство, което този път продължи много по-дълго от предните – то беше може би около месец, рекламите продължиха до самия край? Дегизирани във формата на предложения за стартиране на собствен бизнес, те ясно, ясно и категорично отправяха посланието към зрителите, а именно – да ги анимират, да ги предразположат към посещение на тези пунктове. Затова и отговорът, който чух от Вас, не ме удовлетвори като гражданин, камо ли като народен представител. От отговора разбрах, че Вие сте се сезирали и сте уведомили следващия по стъпалото на отговорности, който е Националната агенция за приходите. От нейна страна също не съм чул да е имало някаква санкция. За мен този случай изисква много по-активна Ваша намеса и позиция, защото тук става въпрос за Националната телевизия. И Националната телевизия не е организация, която функционира изцяло на пазарен принцип. Тя получава обществено финансиране. Тя има обществена отговорност и образователна функция. България е страната с най-висок дял на залагащи деца. Деца, които имат достъп до хазарт. Този достъп е позволен по най-различни начини, уж, спазвайки Закона, така, както уж спазвахме Закона по БНТ. Уж спазваме Закона, но децата могат да залагат. И те залагат. И това се знае по данни на Националната мрежа за децата. Затова смятам, че СЕМ може да каже винаги, че Законът не е нарушен, но заобикалянето на Закона е вид нарушение, защото СЕМ не може да бъде сляп за смисъла на Закона. Ролята му на регулатор не се изразява в буквоядство или прехвърляне на отговорност към други институции, а Законът ясно забранява реклама на хазарт по радио и телевизия. След като БНТ беше – с това мълчание и пасивност от страна на СЕМ, поощрена да продължи с тези реклами до самия край на първенството, това направиха и други частни радиостанции и телевизии. Което е логично! Вероятно и тях не сте санкционирали, или сте прехвърлили своите наблюдения към НАП.

Благодаря.

Аз изразявам своята позиция относно Годишния отчет.

Просто искам да Ви напомня, въпреки че съм утвърдил с гласа си Вашия отчет, че СЕМ е контролен орган и следва да се държи като такъв. И очакваната от обществото Ваша позиция следва да е много по-значима и по-категорична. Не е късно да си я коригирате! Благодаря Ви.

Уважаеми господин Попов! И аз ще започна с това, че разглеждаме точка, която е Отчетът на СЕМ за 2025 г., тоест нито една дума от седемте минути, които изговорихте, не се отнасяше към точката, която гледаме в момента в залата. А иначе, по отношение на рекламата за хазарт, искам да Ви обърна внимание, че – аз също съм притеснен за това, че се рекламира хазарт, и смятам, че това е нередно. Друг е въпросът, че в случая според мен очевидно ставаше дума за заобикаляне на Закона, а това заобикаляне на Закона е позволено в законите, в случая – тези закони, които се прилагат. Тоест ние не можем да искаме от органа СЕМ, който е регулатор, по някакъв начин да не спазва Закона. Те спазват Закона, но Законът е позволил да бъде заобиколен, което е законодателен проблем, а Вие сте законодател, както и ние. Не знам какво ще казват колегите от ВЪЗРАЖДАНЕ, но според мен избягването на тези законодателни пропуски е много успешно, но то не е работа на СЕМ, то е работа на депутатите – на нас с Вас. (Ръкопляскания от ПБ.)

Господин Попов, за разлика от Вас като парламентарна група, ние от ВЪЗРАЖДАНЕ сме последователни и не подкрепяме очета на СЕМ, и ще гласуваме против. Но по-важно е друго. Всичко това, което казахте и обвинихте СЕМ, няма нищо общо с реалността. Защото СЕМ по принцип и по презумпция спазва Закона спрямо това, което пише вътре. В случая с конкретния пример, който давате, конкретно за това нещо, което посочихте – за скритата реклама на хазарта, СЕМ не са виновни. Но, важно е друго. Когато се променяше Законът за хазарта по изрично настояване на ВЪЗРАЖДАНЕ с конкретен законопроект, който предвиждаше пълна и категорична забрана на каквато е да била реклама на хазарт навсякъде – навсякъде и под всякаква форма, Вашата парламентарна група тогава – Вие не бяхте, разбира се, в парламента, персонално не сте виновен – но Вашата парламентарна група гласува против. Вашата парламентарна група се съгласи тогава и гласува заедно с ГЕРБ и ДПС – заедно с ГЕРБ и ДПС, да оставите вратичка в Закона и да може сега хазартът да рекламира по този лош начин, хайде да не съм остър. Така че проблемът не е в СЕМ точно с примера, който давате. Проблемът е законодателен, проблемът трябва да се реши в тази зала и да се затвори тази врата в полето, която остана – част от вината, разбира се, е на Вашата парламентарна група.

Уважаеми колеги, уважаеми господин Кутев и господин Ганев! Отскоро съм тук. Мога да Ви кажа, че една от причините за безобразно ниския рейтинг на Народното събрание е именно подобен тип дискусии: помните ли Вие тогава, когато ние, еди какво си направихме, Вие бяхте против, ние бяхме за. (Шум, реплики, смях.) Омръзна им на хората да слушат това. Имаме внесен законопроект. Имате внесен законопроект. Господата от управляващото мнозинство заявиха своето неодобрение, в което вярвам като гражданин – в нашите ръце е да изчистим, така, нещата. И Ви призовавам, защото това е общественият интерес – да си свършим работата като народни представители и да спасим България от тежката хватка на тази зависимост, която е изключително пагубна и съсипва човешки животи и човешки съдби. Призовавам Ви заедно да избистрим, да приемем предложенията. Имаме внесен законопроект и ние. Нека да свършим малко работа!

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Предлагам редакция в наименованието на Решението, а именно: „Решение по очета за дейността на Съвета за електронни медии за 2025 г.“ Благодаря.

Благодаря Ви, госпожо Председателстваща. Уважаеми колеги, моето изказване отново е продиктувано от това, че се дискутира темата СЕМ и годишният отчет, и бих искал по този повод да засегна друг аспект от работата на СЕМ, защото 30 хиляди часа мониторинг, 90 тематични наблюдения, 97 проверки, 18 наказателни постановления, 126 решения са суха статистика, отчет. Обаче на нас не ни се дава отговор на друг въпрос – за това какво се случва със свободата на медиите в България. Знаете, насложени са в годините много проблеми и съмнения. Само в края на миналата година, за която става въпрос в отчета, Мария Цънцарова беше отстранена като водеща на предаване в БТВ.

Тежка драма!

Колко тежка да е тази драма?!

Много, за съжаление!

Хубавото на нашата дискусия тук, е, че ще имате възможност да се изкажете като реплика. По-късно едно момче – Мартин Атанасов, влезе с една чаша, по-късно, още по-късно, за директора на новините в телевизията изтече вътрешен чат, с който той категорично забранява неговото появяване по телевизията. Да не говорим в годините как изчезнаха от екран Генка Шикерова, Миролюба Бенатова, Анна Цолова.

И тук страдание! Само страдание! Мъка голяма!

Така, така! Това са различни случаи, различни медии, но когато те се наслагват един върху друг, институциите са длъжни да ги виждат и да ги анализират, и да задават своите въпроси. Защото медиите са четвъртата власт и Вие знаете, че те, освен да информират, имат задължение и да задават въпроси, и да разследват – да разследват властимащите, да задават въпроси на властимащите дори когато те нямат желание да отговарят. Защото, ако един журналист започне да мисли: „Какъв въпрос трябва да задам?“, а не „Какво ще ми се случи, ако го задам?“, тогава вече ние губим и журналиста, и предаването. Тогава четвъртата власт започва да изпълнява различна роля. Наскоро имаме и пореден пример с отстраняването на водещия на... (Реплики от народния представител Цончо Ганев.) Да, окей.

Ще Ви оставя да…

Добре. Благодаря Ви, госпожо Председател.

Не подсказвай, Рая!

Та, Георги Ангелов е освободен без никакви правила, без никакви аргументи, без никакви основания. Така че аз ще пристъпя, след като дадох тази картина, така, последователно, към една препоръка – ние да не се ограничаваме само до мониторинг и статистика, а да се опитваме да избягваме някакви беззъби позиции и да се опитаме тук с Вас като народни представители, както и колегите от СЕМ, да намерим механизъм, по който подобни случаи да бъдат наблюдавани и анализирани. Механизъм, който ще включи лампата, когато започнат да се натрупват тревожни сигнали за редакционни вмешателства. Защото свободата на словото не се измерва в 30 хиляди часа мониторинг. Тя се измерва по това дали журналистът, който днес е задал неудобния въпрос на властта, утре отново ще бъде в ефир. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ПП.)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми господин Михайлов, това са теми, по които, уверявам Ви, трябва да бъдем много внимателни. Сега, аз в дългата си практика, вече политическа и като член на парламента и извън него, многократно съм защитавал различни журналисти, които по един или друг начин са били гонени от различни медии, включително от обществените, и считам, че независимостта на медиите, особено на обществените, но и на всички останали, е изключително важна. Само че това не е работа и трябва много внимателно да мислим с какво може да се занимаваме в Народното събрание и с какво трябва да го правим. Още повече по начина, по който Вие поднесохте своето изказване. Обърнете внимание, аз не искам да споменавам сега имената на колегите, но Вие споменахте пет или шест журналисти, всичките са в една и съща посока, а уволнените междувременно или освободените журналисти са много повече. Вие обаче във Вашето изказване говорите за тези, които са от едната страна на барикадата. Тези, които са от другата, Вас не Ви интересуват. Вие тях не сте ги споменали, а има и от другата страна. Има, не искам да влизам в имената…

Кои са те? Кои са?

Колега, вземете думата, след малко ще Ви отговоря. Задайте умния си въпрос, ще получите интелигентен отговор, няма проблем. Защо Ви го казвам това? Защото самата ни намеса в целия този разговор е проблем. Проблем е самият факт, че се опитваме с политически средства да регулираме свободния пазар на медиите. Още по-голям е проблемът, ако ние искаме това да се прави от СЕМ. Още повече, че всеки регулатор е пряко зависим в голямата си част от властта, защото колкото и да се стремим всички законодателно да направим СЕМ независим и той да се разбира през различни периоди с различни институции, той, в една или друга степен – през годините съм го виждал, често пъти изпада в зависимост от властта. И ако си позволи властта, независимо дали тя е парламентарната, дали е правителството, или изпълнителната власт, ако властта си позволи да казва на СЕМ, а не дай си боже, пак да казва на медиите, особено на обществената медия, кой журналист да бъде назначен и кой да бъде уволнен, аз Ви гарантирам, че резултатът няма как да ни хареса – нито на комунистите, нито на демократите, защото той няма да бъде по никакъв начин в съответствие с това, което се опитваме да наложим в залата. (Ръкопляскания от ПБ.)

Уважаеми господин Кутев, барикади от двете страни… Имате възможност да излезете и да кажете за кои журналисти Вие имате предвид. Аз нито един път не казах, че СЕМ трябва да кадрува, да назначава или да уволнява. Казах, че ние трябва да дадем препоръка на себе си и на СЕМ да направим така, че да нямаме поводи за такава дискусия тук. Защото Вие не може да не ми кажете, че в момента българската национална телевизия е зависима, или не е зависима от властта, като говорите за зависимост. Точно заради това аз искам да Ви призова да не се делим на комунисти и демократи, защото това мина отдавна. Благодаря.

Благодаря госпожо Председател. Аз ще припомня една практика, която всъщност е добра за Съвета за електронните медии. В предишния мандат на предишното ръководство – с доктор Велева тогава, когато ние бяхме изпратили един сигнал заради изключително големите диспропорции в отразяването в националните медии – както държавната телевизия, така и държавното радио, така и частните телевизии, тогава бяхме направили наше наблюдение, да не използвам чуждицата „мониторинг“, което беше потвърдено, да не използвам чуждицата „оторизирано“, от СЕМ. Какви бяха резултатите? Тогава в „Панорама“ от 48 предавания годишно ПП-ДБ участва в 48 предавания, тоест няма предаване, в което да няма представител на ПП-ДБ. Към онзи момент управляват ГЕРБ и ДПС, заедно с ПП ДБ. ГЕРБ и ДПС бяха представени общо в около една трета от броевете на „Панорама“. Участията на представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ за цялата година бяха две. Това пак е по-добре обаче от bTV, където за година и половина имахме едно участие. В Националното радио наситеността на представителите на ПП-ДБ беше от порядъка между 70% и 100%. Имаше и предавания, в които имаше 100% участие, наистина. За сметка на това, представителите на ВЪЗРАЖДАНЕ участваха средно веднъж на два месеца. Средно веднъж на два месеца! Този доклад, който ние внесохме на базата на наше наблюдение в СЕМ, беше потвърден на специално заседание на Комисията по културата и медиите в парламента, след което направихме и проведохме разговори конкретно с ръководителите на БНТ и на Националното радио към онзи момент, тоест с Кошлуков и Митев. И това, което всъщност ние получихме като отговор от тях, беше: „Да, прави сте, нищо не може да направим.“ Защо? Защото в момента, в който ние решим да кажем нещо за това, че не да се налага цензура, а за това, че има цензура от страна на тези журналисти, цензуриращите казват, че ги цензурират. Кои са цензуриращите? Няма да повторя – някои от хората, които бяха споменати преди малко от един от преждеговорившите. Между другото, споменатият водещ на предаването „История.БГ“ беше казал веднъж в национален ефир, че на Шипка са били румънски войници. Мнооого сериозна историческа новина съобщи той! Никой в България не е чувал подобно нещо, но за водещия, известен с артистичния си псевдоним Жорж (смях), явно „История.БГ“ е нещо, което трябва да открива нови неща, включително и това, че на Шипка са се били румънци. По отношение на хазарта – въпросът, който беше повдигнат, пак трябва да благодаря на вече бившата председателка на СЕМ доктор Велева, защото когато ние поставихме този въпрос в нашия законопроект, който беше преди малко коментиран от Цончо Ганев, получихме пълната ѝ подкрепа, защото наистина това е болест. Ние също имахме такъв законопроект. Той, както беше казано, беше отхвърлен. По-голямата част от него беше отхвърлена. Тогава ПП ДБ управляваха заедно с ГЕРБ и ДПС, нещо, което сега не искат да им се припомня, но аз в самото начало от работата на това Народно събрание казах и пак ще го повторя: ВЪЗРАЖДАНЕ ще казва истината и ще припомня истината, макар че тук беше казано: „Нека да не припомняме!“ – хората, видите ли, не обичали да им се припомня! Не, напротив, хората не обичат да бъдат лъгани и ние сме тук, за да казваме истината, да разобличаваме лъжата и да припомняме това, което някой е забравил, а друг пък може би въобще и не знае. Това е ролята на нас, народните представители, не само на нас от ВЪЗРАЖДАНЕ. Към настоящия момент като че ли само ние го правим. Това бяха важни неща, които трябваше да се чуят от тази парламентарна трибуна, защото много пъти тя се окупира от лъжата, а ние, макар и като опозиция, имаме за задача – и ще продължаваме да я вършим достойно, винаги да разобличаваме лъжата и да казваме истината такава, каквато е. Да, цензура има. И да, тази цензура се провежда от кръгове и от журналисти, свързани с ПП-ДБ – категорично свързани с ПП-ДБ, които прокарват тази цензура и казват: „Ние сме тези, които имаме право да решаваме кой е добър и кой е лош.“ Не, не сте Вие! Българските зрители, българските слушатели! И те си казаха мнението ясно и категорично, а телевизиите, особено държавните – държавната телевизия и държавното радио, не бива да се превръщат в полигон за упражнение на пишман евроатлантици.

Много благодаря, госпожо Председателстваща. Съветът за електронни медии е регулаторен орган и за да работи като такъв, той трябва да е в пълен състав. Член от парламентарната квота на Съвета за електронни медии е с изтекъл мандат повече от една година, и аз смятам, че една от основните теми, които би следвало да занимават Народното събрание и особено Комисията по културата и медиите, е именно попълване на състава на Съвета за електронни медии, като пак казвам: мандатът на член на Съвета за електронни медии е изтекъл през 2025 г. С оглед на това настоявам и ще очаквам Комисията по културата и медиите, господин Кутев, да започне процедурата възможно най скоро. Знам, че заседанията на Комисията са кът, но все пак това е тема от изключителна важност, за да може в крайна сметка в доклада за 2026 г. да видим повече актуална информация. А по отношение на предложенията – и в миналото за изменение на Закона за хазарта, господин Кутев, господин Ганев, господин Костадинов, искам само да Ви напомня, че в предложенията „Демократична България“ и Комисията са подкрепили предложението за дефиниция на Климент Шопов, който е Ваш бивш колега, за легална дефиниция – там, където всъщност сега са пропуските. Така че, господин Костадинов, като казвате, че от тази трибуна ще говорите истината, само истината и ще припомняте, хайде да припомняме обективно и цялата информация. Благодаря. (Ръкопляскания от ДБ.)

Правите ли разлика между дефиниция и къде точно да се ограничават рекламите? Правите ли разлика? Не правите. Хубаво е да се усмихвате, преди това да си подготвите домашното и да не влизате – ще използвам един израз от футбола – в А група без бутонки. Има разлика между дефиниция и това, което ние искахме – пълна забрана за реклама, не само в електронни медии, по билбордове и навсякъде. Вие гласувахте против! Знаете ли защо? Защото като партия и като коалиция имате зависимост от хазартния бизнес. Или поне имахте тогава. Или пък Вашите коалиционни партньори към онзи момент от ГЕРБ и от ДПС Ви накараха да не подкрепите това нещо. Пълна забрана! Това предложихме някъде и целият ни законопроект се въртеше точно около това. Пълна забрана! Единствено се даваше гратисен период от две години на спортните клубове да си намерят нови спонсори, но две години – само за тях по изключение. Всичко друго се забраняваше. Вие гласувахте против! А сега, измъквайки се тук – някаква дефиниция сте били подкрепили. Благодаря.

Това беше законопроект на ГЕРБ. Това са две различни неща…

Благодаря, госпожо Председателстващ. Господин Ганев, няма да се занимавам от тази трибуна да Ви обучавам по отношение на функцията на правните дефиниции, на правните конструкции и на смисъла на нормите. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Браво!“) Наистина не виждам смисъл в това, но повярвайте ми, поне аз моето домашно си го пиша. Напишете си и Вие, за да видите откъде идват проблемите. Вижте становищата и на НАП, и на СЕМ. Така че, моля Ви, не се правете на ни лук яли, ни лук мирисали. (Реплика от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Какво каза? Какво каза?“)

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, госпожо Наплатанова! Аз искрено се надявам, че приемането на тези отчети на толкова важни органи като СЕМ ще се превърне в сериозна тема и ще създаде едни по-сериозни задълбочени дебати. Не искам приемането или отхвърлянето на този доклад да се превърне в поредната процедура, която просто трябва да бъде изпълнена от най-висшия законодателен орган. СЕМ е орган, който трябва да следи за спазването на не един и два стандарта при отразяването на медиите в Република България. Аз не казвам, че СЕМ не работи. Напротив, убеден съм, че в състава на СЕМ има професионалисти, при това отговорни, които спазват правилата, които са им поставени, и задълженията по силата на Закона и извършват дейността, която им е вменена. За мен обаче това е недостатъчно, за да се промени медийната среда у нас. Колеги, вярвам, ще се съгласите, че медийната среда у нас има нужда от подобрение. Затова показват и местата на България в статистиките, които всяка година излизат, и ние не сме в цветущи позиции, за да можем да се гордеем, че работата по тази тема е свършена. Напротив, аз лично искам да разбера, госпожо Наплатанова, има ли в този състав на СЕМ волята за реформи, за това – Вие да предложите, ако трябва, на Народното събрание да приеме законодателни изменения, къде са язвите, къде са точките, по които трябва да се работи – било то на изпълнителна, било то на законодателна власт, за да може Вашата работа да бъде по-лесна, да постигнем един краен резултат, който удовлетворява всеки един от нас. Защото, съгласете се, медийната среда в България е пълна със скандали, пълна е с погазени стандарти. Пълна е с търсене на последователи, на читатели, на лайкове, вместо да бъдат отразявани адекватно новините у нас. Това е изключително порочно. Медии се ползват за политически цели, за насаждане на омраза. Това е абсолютно недопустимо. Ако имате възможността днес, аз бих бил изключително щастлив да дойдете на трибуната и да кажете: очакваме ли от СЕМ не просто да бъде един орган, който като буквояд спазва нормите и задълженията, които са му поставени, а ще бъде инициатор на промени за промяна на медийната среда у нас? Защото крещящо имаме нужда от това. И да, господин Кутев защитава Вас персонално тук, в дебата, защото Вие сте избрана с указ на президента Радев като член на СЕМ. Това е абсолютно разбираемо, не укорявам колегата Кутев, но изказванията на колегите не са персонално към Вас като представляваща СЕМ, те са към институцията. И аз съм убеден, че те са именно в посоката, за която аз говоря – да имаме по-чиста, обективна и почтена медийна среда у нас. Благодаря Ви.

Благодаря Ви за възможността да отговоря на натрупалите се въпроси. Те са значими за всички нас, за цялото българско общество, тъй като бих казала от свое име като дългогодишен журналист, че за състоянието, днешното, на медийната среда в България няма невинни. По отношение на репликите за Закона за хазарта искам още веднъж да уточня, че СЕМ има спомагателна роля към НАП за констатиране на евентуални нарушения. Органът, който създава наказателните постановления при евентуални нарушения, е Националната агенция за приходите. По отношение на плурализма действително бяха направени два такива мониторингови доклада по отношение на съотношението на различните политически сили в публицистичните предавания на двете обществени медии и действително имаше установени дисбаланси. Така че това бих го определила като възможност опозицията да бъде на екран, така както ни обясниха преди да бъдем изслушани в Комисията по културата и медиите миналата година. Това, което искам да обясня по отношение на журналистите, които бяха освободени, е, че Съветът за електронни медии никога не е подминавал тези случаи. Много често той е излизал с позиция в защита на тези професионалисти, които са наши колеги. Бяха организирани редица дискусии по тази тема, включително дискусия за редакционната независимост преди месец и половина, на която бяха събрани академични среди, представителите на обществените медии, представители на Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори, много преподаватели, много действащи журналисти, професионалисти, които ясно обясниха редакционните стандарти, по които работят. Но СЕМ може да бъде само поле за дебат в този случай, тъй като регулаторът няма право да се меси в редакционни, кадрови и програмни решения на медиите. Това е противозаконно. И много ясно е залегнало както в чл. 11 от Закона за радио и телевизия, така и в чл. 4 от Европейския акт за свобода на медиите, където експлицитно е обяснено, че редакциите не могат да получават нареждания отвън под политически, икономически или някакъв друг институционален натиск. Това, което ние инициирахме по времето на тази дискусия, е да насърчим индустрията и гилдията да изработят единни минимални стандарти за работа и защита на журналистическия труд и на редакционната независимост. Това, което направихме, е да поискаме такъв тип информация от всички медии, които имат публицистични предавания. Надявам се тя да бъде обобщена, ще ги насърчим действително да имат възможността да се защитават от външно влияние. Това е, което мога да кажа до момента. Всички съветници са изключително отдадени на тази задача. И по отношение на хазарта също не приемам, че сме били безидейни, защото по времето на госпожа Момчилова именно започна дебатът за рекламата на хазарт. И тя от тази трибуна много ясно защити позициите на СЕМ. Те не са се променяли оттогава. Ако нещо друго има, ще продължим.

Адвокат Петров знае добре – процедурата ми е свързана с желание за удължаване на работното време не само до приключване на точките от дневния ред за деня, а до точка трета от вчерашния ден – довършването на Земеделския закон. Благодаря Ви.

Благодаря, госпожо Председател. Колеги, госпожо Наплатанова! Извинявам се, че вземам думата за процедура, но госпожа Наплатанова не отговори на поставеният от мен въпрос или поне на един: в този състав на СЕМ очакваме ли кураж, смелост и задаване на визия, цялостна промяна, ако щете, на законодателството и въобще на политиката на държавата в тази посока, за да се изчисти медийната среда? Очакваме ли такива инициативи от този състав на СЕМ? Благодаря.

Благодаря, госпожо Председател. Тъй като от тази трибуна се изговориха някои неверни неща, съм длъжен да отговоря на тези неверни неща от страна на госпожа Стеркова преди малко – издрънка куп глупости. Едната лъжа, която беше, че, видите ли, едва ли не ВЪЗРАЖДАНЕ тук са оставили порта в полето. Не е така. Ясно трябва да се знае в тази зала и от всички български граждани. Ще повторим за пореден път: ВЪЗРАЖДАНЕ предложи законопроект, който беше отхвърлен от правителството на сглобката, за забрана. Пълна забрана на хазарта предложи ВЪЗРАЖДАНЕ, но правителството на сглобката, тоест ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ на 3 април 2024 г. отхвърлиха този законопроект. Тъй като обаче българското общество желаеше изключително много да бъде приет такъв законопроект, същото това правителство се принуди да приеме предложение на 30 април, което беше вкарано от ГЕРБ и ДПС. И тъй като видяхме портите в този законопроект, господин Шопов – тогава депутат на ВЪЗРАЖДАНЕ, предложи редица предложения в този законопроект, с което се опита да затвори тези порти. Само че те не бяха приети. Бяха приети само неколцина предложения, които не им бъркаха законопроекта на ГЕРБ, ДПС и ПП-ДБ. Да не забравяме и тях. Така че, госпожо Стеркова, тъй като Вие тогава не бяхте депутат, сега се опитвате хлъзгаво да се измъкнете от ситуацията и да оневините Вашата политическа формация. Изрично трябва да знаете, че Вие сте пряко отговорни, не Вие лично, а Вашата формация е пряко отговорна за това – да не е забранен напълно хазартът в нашата държава. И когато излизате на трибуната и говорите за някакви предложенийца и поправки на друг законопроект (реплики: „По темата!“), на друг законопроект, трябва много да внимавате, защото говорите лъжи. Лъжи говорите, госпожо Стеркова! Само че Вие няма как да ги знаете тези неща, защото тогава пишехте на печатната машина в стаята на „Демократична България“ глупостите, които Ви дрънкаха там. (Шум и реплики.)

Както и предишните отчети на СЕМ, така и този ние от ВЪЗРАЖДАНЕ няма да го приемем и няма да го одобрим по една много проста причина: през годините СЕМ е медийната бухалка на управляващите, с приоритетно поощряване на всичко това, което идва от розовия евролиберален сектор. И фактите са такива. За съжаление, ще отбележа това, че СЕМ наистина изпълнява през годините ролята на медийна бухалка. Конкретно какво се случва? Трябваше ние като парламентарна партия да направим мониторинг, наблюдение върху националните медии, за да се установи, че толерирането на различните формации към днешна дата, но тогава коалиционни партньори – ПП и ДБ, в държавните национални медии е, меко казано, приоритетно. Защото, когато имате в рамките на една година от 48 предавания на „Панорама“ 48 участия на представител или на ПП, или на ДБ, това ясно и точно Ви казва за какво се използват държавните медии. Когато имате едно национално радио, в което в политическите предавания, в предаванията с насоченост за анализ на политическата дейност в БНР между 70 и 80% от участниците в тези предавания са или на ПП, или на ДБ – това говори само едно и единствено нещо: това е брутална бухалка. И сега малко фактология, обаче с още по-лош оттенък. През годините председателите на СЕМ и членовете на СЕМ са показали, меко казано, непрофесионално отношение. Защото Гошо Лозанов – човекът, известен с това, че става и ляга към днешна дата в националния ефир, за да защитава Гюров и Кандев, известни като Гюркан коалицията, това не е повод да не отбележим обаче срамния факт, че точно той, в неговия период на управление на СЕМ, точно той беше причината спрямо Петър Волгин да има наложени административни и наказателни постановления, да бъде глобяван и в крайна сметка заради Гошо Лозанов предаването на Петър Волгин „Деконструкция“ да бъде свалено от ефир. Това е именно СЕМ. И точно заради това през годините, и към днешна дата включително, това е една организация, която се използва от управляващите за бухалка. Няма начин, по който ние да приемем това нещо. Защото не е нормално тези, които от 48 предавания в 48 от тях участват от ПП и ДБ, когато бъде свален един, меко казано, срамен водещ, обявяващ се за журналист – Гошо Ангелов, който, меко казано, е непрофесионалист, да се организира от няколко човека протест пред БНТ. Ама извинявайте много – когато някой не Ви ходи по свирката, протестирате; иначе старият принцип на ПП и ДБ: „Всичко, в което ние не участваме, е корупция.“

„Когато участваме, няма никакъв проблем“ – това е демокрация.

Госпожо Председател, колеги! На основание чл. 43, ал. 2 от ПОДНС предлагам в пленарната зала да бъде допусната госпожа Анна Натова – заместник-министър на транспорта и съобщенията.

„ДОКЛАД относно Законопроект за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 52-602-02-13, внесен от Министерски съвет на 21 август 2026 г. На заседание на Комисията по транспорт и съобщения, проведено на 10 септември 2026 г., бе обсъден Законопроект за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 52-602-02-13, внесен от Министерски съвет на 21 август 2026 г. На заседанието присъстваха: господин Георги Пеев – министър на транспорта и съобщенията, госпожа Анна Михнева-Натова, госпожа Цвета Тимева, и госпожа Христина Велинова – заместник-министри на транспорта. При представянето на проекта на Закон за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз (ВПС) госпожа Натова заяви, че той има за цел да се изпълнят разпоредбите на чл. 85, ал. 1, т. 2, 4, 7 и 8 от Конституцията на Република България и чл. 15, ал. 1 от Закона за международните договори на Република България, като се осъществи ратификация на следните актове: 1. Дванадесети допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз; 2. Пети допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз; 3. Втори допълнителен протокол към Всемирната пощенска конвенция; 4. Втори допълнителен протокол към Споразумението за услугите по пощенските плащания. Чрез ратифицирането на актовете на ВПС след всеки проведен конгрес Република България осигурява изпълнението на ангажиментите си, свързани с тяхното прилагане, както от органите, натоварени с провеждането на държавната политика и регулирането на пощенските услуги, така и от страна на пощенския оператор със задължение за извършване на универсалната пощенска услуга, който съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги е длъжен да изпълнява актовете на ВПС, които са ратифицирани от Република България, обнародвани са и са влезли в сила. Измененията в Устава и в Общия правилник се отнасят до прецизиране на терминологията и усъвършенстване на правилата за работа на ръководните органи на Съюза – Административния съвет и Съвета за пощенска експлоатация; допълнени са разпоредби относно участието на развиващите се и най-слабо развитите държави в тези ръководни органи, разширени са и функциите на Консултативния комитет като орган, състоящ се от външни заинтересовани страни в сектора. Определените разходи на ВПС за периода 2026 – 2029 г. възлизат на 39 млн. 512 хил. 270 швейцарски франка годишно. Приносът на Република България към бюджета на Организацията за цитирания период се запазва и е в размер на 132 хил. 810 швейцарски франка годишно. Измененията във Всемирната пощенска конвенция и в Споразумението за услугите по пощенските плащания усъвършенстват и допълват разпоредбите, отнасящи се до основните и допълнителните услуги, предоставяни от избраните пощенски оператори, и се отнасят до: - усъвършенстване на разпоредбите, свързани с измерване и прилагане на нормативите за качество на услугата; - намаляване на тегловната граница за писмовните пратки, съдържащи документи, на 1 кг; - предоставяне на услугата „Пратки с обявена стойност“ само за колетите и за писмовните пратки с предимство, съдържащи документи; - премахване на задължителното изискване за подпис при доставянето на колетите и превръщането му в част от допълнителните услуги; - отпадане на обемните писмовни пратки с цел опростяване на експлоатационните и счетоводните процедури. Отпадат и колетите от електронната търговия, така наречената ECOMPRO, като отделна услуга – като част от новата стратегия на Всемирния пощенски съюз за запазване на конкурентоспособността на трансграничния пазар на електронна търговия; - усъвършенстване на системата за възнаграждения между избраните оператори, така наречени крайни такси, като от началото на следващия конгресен цикъл през 2026 г. се хармонизират тарифите на брой пратка и на килограм, като по този начин всички пощенски потоци ще бъдат обект на едни и същи минимални и максимални цени; - прецизиране на съществуващите и въвеждане на нови разпоредби относно определяне на възнагражденията за писмовните пратки, съдържащи документи, за обемните писмовни пратки и малки пакети, както и за колетните пратки; - прецизиране и допълване на разпоредбите, касаещи услугите по предоставянето на пощенските парични преводи и други. Според вносителите приемането на проекта на Закон за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз ще доведе до: - потвърждаване на участието на Република България в осигуряването на единна световна пощенска територия, основана и регламентирана чрез актовете на Всемирния пощенски съюз; - създаване на правна основа за уреждане на взаимоотношенията между Република България и нейния избран пощенски оператор и останалите страни – членки на Всемирния пощенски съюз, и техните избрани пощенски оператори при организирането и осъществяването на международните пощенски услуги; - запазване и усъвършенстване на системата на разплащанията на избрания пощенски оператор на Република България с избраните пощенски оператори на останалите страни – членки на Съюза, за обработен пощенски трафик на основата на единните правила, процедури и цени, регламентирани в актовете на Всемирния пощенски съюз; - осигуряване изпълнението на ангажиментите на Република България, свързани с прилагането на актовете на Съюза, както от страна на органите, осъществяващи държавната политика и регулирането на пощенските услуги, така и от страна на избрания пощенския оператор, задължен съгласно чл. 27 от Закона за пощенските услуги да изпълнява актовете на ВПС, които са ратифицирани от Народното събрание на Република България; - гарантиране на правото на Република България да участва в качеството си на страна членка в цялостната дейност на ВПС, в неговите ръководни органи и в работните структури към тях; - гарантиране на правото на потребителите да ползват международни пощенски услуги от и към всички 192 страни – членки на ВПС. След проведеното гласуване Комисията по транспорт и съобщения със 17 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз, № 52-602-02-13, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г.“

Госпожо Председател, колеги, на основание чл. 76, ал. 2 от ПОДНС предлагам Законопроекта за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз № 52-602-02-13, внесен от Министерския съвет на 21 август 2026 г., да бъде подложен и на второ гласуване.

„ЗАКОН за ратифициране на актовете на 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз Член единствен. Ратифицира Дванадесетия допълнителен протокол към Устава на Всемирния пощенски съюз, Петия допълнителен протокол към Общия правилник на Всемирния пощенски съюз, Втория допълнителен протокол към Всемирната пощенска конвенция и Втория допълнителен протокол към Споразумението за услугите по пощенските плащания, приети от 28-ия конгрес на Всемирния пощенски съюз и подписани в Дубай през 2025 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, от „Продължаваме Промяната“ подкрепяме държавната помощ за членска такса на българските неправителствени организации в европейските такива, подкрепяме създаването на взаимоспомагателен фонд и управлението на риска, подкрепяме промените в комуникацията на Държавния фонд „Земеделие“ със съответните кандидати и бенефициенти чрез системата за електронно управление. Подкрепяме промените в срока за административните процедури. Подкрепяме създаване на регистър за площи с оранжерии, парници и трайни насаждения. Няма да подкрепим прехвърлянето на непотърсените средства от наеми на така наречените бели петна във Взаимоспомагателния фонд. Ползвате от създаването на Взаимоспомагателен фонд са безспорни за земеделците, но тук казусът по-скоро е правен, отколкото земеделски, тъй като парите са на собственици, а не на държавата. Остава отворен въпросът: дали ние бихме нарушили правата на гражданите – собственици на земеделската земя от „белите петна“? Към момента не е ясно каква е сумата от събраните средства или колко граждани биха били засегнати. Затова следва да има широко обществено обсъждане, където юристи и различни експерти да вземат отношения по този въпрос. Благодаря Ви.

Във връзка с предстоящото гласуване искаме проверка на кворума.