18 ноември 2020 г.

Тук.

(ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Тук.

Тук.

Тук.

За.

За.

За.

За.

(ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): За.

За.

За.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги! Уважаема госпожо Председател, моята процедура е относно т. 12 от днешния дневен ред – Първо гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите. Уважаема госпожо Председател, ако си спомняте, миналата сряда Вие отново вкарахте тази точка в дневния ред. Тогава аз Ви казах, че е минала на водещата Комисия по земеделието и храните, но не беше минала в Комисията по околната среда и водите, която беше в четвъртък. В четвъртък имахме заседание на Комисията по околната среда и водите и този законопроект не мина – само с три гласа „за“. Аз Ви казах, че този законопроект е вреден и лобистки за държавата – нарушено е европейското и националното законодателство. В тази връзка от нашата парламентарна група правим предложение точката да бъде изтеглена, да бъде разпределена и до Комисията по вътрешен ред и сигурност. Искаме доклад от ДАНС, тъй като Вие знаете, че водните ресурси са елемент на национална сигурност. На второ място, Законопроектът трябва да бъде изпратен за нотификация в Европейската комисия, тъй като е нарушена Рамковата директива за водите. Това е изключително важен момент. Затова от името на парламентарната група на БСП правим предложение т. 12 да бъде изтеглена. Благодаря.

Против.

Против.

Против.

Против.

(ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание от името на парламентарната група на „БСП за България“ предлагаме в дневния ред за тази седмица да бъде включено изслушване по чл. 113 от Правилника...

Понеже не го предложихте и...

Добре, госпожо Председател.

Мислех, че пропускът е Ваш. Тогава ще изчакаме Вие да направите предложение.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги народни представители! Мисля, че не са нужни и две минути, за да се мотивира такова искане. До този момент, включително с информацията, която беше представена от вицепремиера Каракачанов в петък, фокусът на дискусиите около отношенията на България с Република Северна Македония бяха свързани с това каква позиция ще заеме България. Тази позиция вече е взета, но заедно с това възникват и други въпроси по отношение на бъдещата политика на България към нашата съседка и по отношение на разширяването. Смятаме, че дискусията трябва да бъде по-цялостна, не конкретно за тази позиция, а за отношенията между двете страни оттук нататък – какво смята да прави българското правителство, какви са следващите стъпки? Считаме, че тази информация и това изслушване трябва да бъде проведено с министър-председателя, а не с вицепремиери, както видяхме, че сте предложили Вие. Не знам дали това предложение също ще бъде направено.

Надявам се да подкрепите това наше искане. То е абсолютно добронамерено и е свързано с желанието ни в българския парламент да имаме думата по тези въпроси и да работим заедно за едни устойчиви отношения с нашата съседка. Благодаря.

Против.

Против.

Против.

(ОП, чрез интернет платформа за видеоконферентна връзка): Против.

Против.

Против. Шест колеги са се включили онлайн в гласуването. Гласували 172 народни представители от залата плюс 6 онлайн: за 64, против 38 в залата и 6 онлайн – стават 44, въздържали се 70. Предложението не е прието. Постъпило е още едно предложение: „На основание чл. 113 от Правилника предлагаме да се проведе изслушване на заместник министър-председателя и министър на външните работи госпожа Екатерина Захариева и заместник министър-председателя и министър на отбраната господин Красимир Каракачанов на тема „Позицията на България по Преговорната рамка за присъединяване на Република Северна Македония към Европейския съюз“. На основание чл. 53, ал. 3 от Правилника предлагаме от името на парламентарната група на ГЕРБ изслушването да бъде включено като точка в дневния ред на Народното събрание“. Предложението е внесено от господин Ципов, господин Гаджев и господин Манушев. Господин Гаджев ще аргументира предложението в две минути.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, нашето предложение е свързано с това, че българският парламент винаги е бил активен участник в подготовката на рамката за преговори за разширяването на Европейския съюз. Също така до момента сме били активно свързани – от 2017 г. с приемането на Договора за добросъседство, включително и миналата година, с приемането на рамковата позиция на Декларацията на българския парламент. С оглед миналото вчера неформално заседание на Съвета „Общи въпроси“ и изразената от България позиция мисля, че всички ние можем да се обединим и да изслушаме двамата ресорни вицепремиери, особено тези, които са били активни участници в преговорите до момента и биха могли да дадат най-акуратна и най-точна информация. По този начин наистина да изразим ясната и остра позиция на българския парламент в заключенията, така че да покажем това обединение, което имаме по позицията до момента, да можем да го препотвърдим и занапред. Благодаря.

Госпожо Председател, уважаеми колеги, правя процедура за поименна проверка преди предстоящото гласуване. Благодаря.

За.

За.

За.

За.

За. Пет – гласували онлайн. Гласували 132 и 5 онлайн¬ – стават 137 гласували: за 91 в залата плюс 5 онлайн – стават: за 96, против 2 и въздържали се 39. Предложението е прието. Господин Гаджев, заповядайте.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Правя процедура току-що приетата точка в дневния ред да стане т. 5 в Програмата ни за работа за днес.

За.

За.

За.

За.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Дами и господа народни представители, тъй като в днешния ден има коректност, има нормалност от сутринта, от началото на заседанието, призовавам Ви в този тон, госпожо Председател, да продължим. Първо, да обясните на народното представителство защо след като допуснахте, срещу което възразяваме – поименна проверка 20 секунди, след като имаше гласуване, в което гласуваха 160 народни представители? В момента на таблото мина още едно гласуване, две даже, и пише, че кворумът е от 60 народни представители, а според поименната проверка те бяха над 170 народните представители. Това означава, че на таблото в момента кворумът трябва да е с поне 10 отгоре. РЕПЛИКА: Абе, я седни.

Господин Иванов, ще седна, след като си довърша процедурата. Моля, призовах за коректност – защо ли? Още нещо, госпожо Председател, пак към Вас. Спомняте си, Вие бяхте тук – на 6 ноември, не миналия, по-миналия петък, направих една процедура, в която изразих съмнение за хора, които са въведени в залата, но се намират под карантина. Тогава имаше съмнения от страна на Вашата група, от страна на управляващото мнозинство, стана напрежение в залата, и не само. От цялата ни парламентарна група поискахме писмен отговор от министъра на здравеопазването – все още го чакаме. Но само да Ви кажа, че Вие явно всички – и управляващото мнозинство, въвеждате в заблуждение залата и медиите, и въобще българската общественост, защото сутринта поздравихте един народен представител с изтичане на карантината му, от която очевидно не са минали 14 дни от миналия петък, за който аз говоря. Така че, моля Ви, друг път, преди каквито и да е констатации да се правят, първо да се правят тези проверки, разбира се, да ни окажете съдействие да получим отговор от министъра. Но ни обяснете това, което се случва с кворума в момента. Благодаря.

Десет дни е карантината на контактно лице, уважаеми господин Ченчев.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! На основание чл. 49, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание моля да подложите на гласуване процедура за допуск на: госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, и госпожа Ана Бъчварова – главен експерт в дирекция „Данъчна политика“.

Благодаря Ви, уважаема госпожо Председател. Колеги, на Вашето внимание: „ДОКЛАД за първо гласуване на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020 г. На заседание, проведено на 11 ноември 2020 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020 г. Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите. Проектът предвижда да се предостави възможност на задължените лица предварително да декларират конкретни данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка. Данните ще се декларират чрез електронна услуга на Националната агенция за приходите (НАП). С предложеното допълнение в чл. 12, ал. 6 се предвижда изпълнителният директор или оправомощен от него заместник-изпълнителен директор да могат със заповед да определят органи по приходите и публични изпълнители, които да упражняват своите правомощия, без оглед на определената с чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентност. С Проекта се създава възможност за използването на електронни документи във вида, в който те са създадени, като отпада необходимостта от разпечатването им на хартия. Във връзка с оптимизиране на процеса по връчване на документи, издадени от органите на Националната агенция по приходите, се предоставя възможност документите да бъдат връчвани по електронен път не само от орган по приходите, но и от друг служител на Националната агенция за приходите. Предлага се промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в Националната агенция за приходите публични вземания до започване на принудителното им събиране (чл. 169, ал. 3б, 6 и 8). Предвидено е изменение в чл. 216 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс, като се регламентира с изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от Гражданския процесуален кодекс мерки за обезпечаване на иск с правно основание по чл. 216, ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение, да се осъществява по реда на Данъчно осигурителния процесуален кодекс. С Проекта се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено: чл. 171, ал. 2, т. 2 – по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания, и чл. 171, ал. 2, т. 3 – при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Със Законопроекта се предлага актуализиране на размера на санкциите в чл. 273 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му. В административнонаказателните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс се правят промени за прецизиране обхвата на разпоредбите. Създадена е и административнонаказателна санкция за лицата, които не внесат или внесат в по-малък размер дължимия данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато основанията за прилагане на облекчение съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не са доказани. В Закона за Националната агенция за приходите се предлага регламентирането на ред за предоставяне на конфискувани или отнети в полза на държавата животни-компаньони не само на бюджетни организации, но и на специфични частноправни субекти като посочените в чл. 11, ал. 2 от Закона за защита на животните – „приют, спасителен център, друг животновъден обект или на нов собственик“. Предложената промяна в чл. 7, ал. 2 от Закона за Националната агенция за приходите ще позволи на служителите, заемащи длъжност „държавен вътрешен одитор“, „главен вътрешен одитор“, „старши вътрешен одитор“ и „вътрешен одитор“, във връзка с осъществяване на правомощията им да получават достъп до данни, предоставящи данъчна и осигурителна информация. С предложението за чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите се предвижда органи на Националната агенция за приходите да упражняват своите правомощия на територията на цялата страна без оглед на определената с чл. 8 от ДОПК компетентност. С цел намаляване на административната тежест с параграфи 56 – 62 се предлагат изменения и допълнения в други нормативни актове, в които към настоящия момент се изисква предоставяне на удостоверение за наличие или липса на публични задължения от лицата, като се предвижда съответният административен орган да проверява по служебен път информацията за наличие или липса на задължения на лицата по реда на чл. 87, ал. 11 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След провелата се дискусия членовете на Комисията по бюджет и финанси изразиха принципната си подкрепа за така предложения законопроект, като обсъждането му приключи със следните резултати: С 11 гласа „за“, без „против“ и 4 „въздържал се“ Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020 г.“ Благодаря Ви.

Госпожо Председател, „ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерски съвет на 21 октомври 2020 г. На свое извънредно заседание, проведено на 3 ноември 2020 г., Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерския съвет на 21 октомври 2020 г. На заседанието присъстваха от Министерството на финансите: Росица Велкова – заместник-министър, и Людмила Петкова – директор на дирекция „Данъчна политика“. От името на вносителите Законопроектът беше представен от госпожа Росица Велкова – заместник-министър на финансите, която запозна народните представители с основните промени и поясни, че те са изготвени във връзка с необходимостта от прецизиране на нормативната уредба, регламентираща отделните административни производства в Кодекса, включително производствата по данъчно-осигурителен контрол, фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обезпечаване и събиране на публични вземания и налагане на административнонаказателна отговорност. С промените в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск се предлага въвеждането на доброволно предварително деклариране на данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка. За деклариране на данните ще се използва електронната услуга на НАП, която ще предоставя уникален номер за всеки отделен превоз на стока, осъществяван с транспортно средство над 3,5 т. Чрез тази мярка ще се осъществява контрол спрямо рискови лица, основан на анализ на риска на база предварително декларирани данни. Предвижда се възможност за възстановяване на недължимо платени или събрани суми или на суми, подлежащи на възстановяване по реда на ДОПК да се извършва по платежна сметка, открита при доставчик на платежни услуги, различен от банка. Допълват се и хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка, различна от банковата сметка. В Проекта се предвижда промяна в последователността на погасяване на предявените за събиране в НАП публични вземания на други взискатели до започване на принудителното им събиране. Целта е да се избегне рискът от погасяване по давност на по-рано възникналите задължения. Предвижда се предлагането на две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания и при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. След направеното обсъждане и проведеното гласуване с 9 гласа „за“, 7 гласа „против“ и без „въздържал се“ Комисията за наблюдение на приходните агенции и борба със сивата икономика и контрабандата предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 002-01-53, внесен от Министерски съвет на 21 октомври 2020 г.“

Благодаря, госпожо Председател. Позволете ми първо процедура за допуск в залата. На основание чл. 49, ал. 2 от нашия Правилник да бъдат допуснати в пленарната зала господин Милко Бернев – заместник-министър на вътрешните работи, и господин Цветомир Панчев – началник-сектор „Правно обслужване и мерки за административна принуда“ от дирекция „Български документи за самоличност“ на МВР.

„Закон за изменение и допълнение на Закона за българските лични документи“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Предложение от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „Създават се нови параграфи 1 – 5 включително: „§ 1. В чл. 3: 1. Създава се нова ал. 4: „(4) Картата на лице от български произход удостоверява самоличността и правото на пребиваване на територията на Република България.“ 2. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 2. В чл. 4: 1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) Лице от български произход, което не е български гражданин, има право да му бъде издадена карта на лице от български произход по реда и при спазване на условията, предвидени в този закон.“ 2. Досегашните ал. 2, 3 и 4 стават съответно ал. 3, 4 и 5. § 3. В чл.13 се създава ал. 5: „(5) На лица от български произход, които не са български граждани, може да бъде издадена карта на лице от български произход.“ § 4. В чл. 18: 1. Създава се нова ал. 2 със следното съдържание: „(2) Заявлението за издаване на карта на лице от български произход съдържа следните лични данни: 1. имената; 2. дата на раждане; 3. място на раждане; 4. пол; 5. гражданство; 6. цвят на очите; 7. ръст; 8. семейно положение; 9. номер на друг документ за самоличност; 10. телефон за връзка;“ 2. Алинеи 2 – 8 стават съответно алинеи 3 – 9. § 5. В чл. 19 се създава ал. 4: „(4) Имената и месторождението на лицата от български произход в картата на лице от български произход се изписват на български език с английска транслитерация по правила, утвърдени от Министерския съвет.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1: „§ 1. В чл. 32 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 8, 9 и 10: „8. изрично заявили, че желаят личната им карта да бъде обявена за невалидна; 9. за чиято лична карта е установено, че е подправена; 10. които са получили нова лична карта и не са върнали предишната на органа, който я е издал – в този случай за невалидна се обявява предишната лична карта.“ 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Обявена за невалидна лична карта не може да бъде обявена за валидна.“

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Предложението, което сме направили, е за това да може лицата от български произход, които живеят зад граница – старите български общности, както и от българската емиграция, която по една или друга причина е загубила българско гражданство, да имат право да кандидатстват и да получават лична карта – българин, тоест с тази карта те да могат да живеят, да работят на територията единствено и само на България, което ще реши големия проблем и със сериозния наплив от лица, които кандидатстват за българско гражданство. Идеята ни е да направим така, както са направили други държави в Европейския съюз, като Полша и Гърция, които са въвели подобни лични карти и са дали възможност на техните общности свободно, безвизово да пребивават на територията на техните държави. В текстовете по-нататък може би има някои неща, които трябва да се доуточняват с МВР и с другите институции, но смятам, че беше важно Комисията да подкрепи на второ гласуване тези предложения, за да може наистина нашите сънародници от 1 януари догодина да могат да се възползват от тази опция. Идеята наистина е да помогнем и да дадем възможност да интегрираме тези наши български сънародници и в Молдова, в Украйна, в Македония, в Косово, в Сърбия, в Албания и други държави – Румъния, където те не са малко. Надявам се, ако не днес в пленарната зала, да бъдат подкрепени тези предложения, в най-скоро време да се намери решение по този въпрос, защото подобна практика, както казах, е разработена и направена за държави – членки на Европейския съюз. Важно е наистина по този начин да покажем, че българската държава е загрижена за нашите сънародници зад граница и да не ги изоставяме, както беше години наред. Така че призовавам всички – нека да подкрепим това предложение с оглед на това, че ще дадем шанс на нашите сънародници да бъдат приобщени към майка България. Ако впоследствие има някакъв законодателен проблем, винаги може да се промени Законът и да се решат тези проблеми. Надявам се, че разумът ще надделее и ще покажем за пореден път, че българският парламент мисли за нашите сънародници зад граница.

Предложение от народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създадат нови § 2 и 3: „§ 2. В чл. 32б се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 след думите „Министерството на вътрешните работи“ се добавя „при условия и по ред“. 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Временната карта за самоличност се подменя при обикновена услуга в срок до 30 дни, при бърза услуга – до три работни дни, а при експресна услуга – до 8 работни часа, от приемане на заявлението.“ 3. Досегашната ал. 4 става ал. 5. § 3. В чл. 32в се създава ал. 3: „(3) Във временната карта за самоличност освен данните по чл. 16, ал. 1 се съдържат и данни за: 1. снимка на притежателя; 2. място на раждане; 3. ръст; 4. цвят на очите; 5. постоянен адрес; 6. подпис на притежателя; 7. номер на временната карта за самоличност; 8. дата на издаване; 9. дата на изтичане на валидността; 10. органа на Министерството на вътрешните работи, издал временната карта за самоличност.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2, който става § 4: „§ 4. В чл. 49 се правят следните допълнения: 1. В ал. 1 се създават т. 6, 7 и 8: „6. изрично заявили, че желаят паспортът им или заместващият го документ да бъде обявен за невалиден; 7. за чийто паспорт или заместващ го документ е установено, че е подправен; 8. които са получили нов паспорт или заместващ го документ и не са върнали предишния на органа, който го е издал – в този случай за невалиден се обявява предишният паспорт или заместващият го документ.“ 2. Създава се нова ал. 4: „(4) Обявен за невалиден паспорт или заместващ го документ не може да бъде обявен за валиден.“ Предложение от народния представител Красимир Ципов, направено по реда на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде § 5: „§ 5. В чл. 49а накрая се добавя „и не са ги предали в срока по чл. 15“.“

Предложение от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „Създава се § 8: „§ 8. Създава се глава Четвърта „а“ със следното съдържание: „Глава четвърта „а“ Карта на лице от български произход Раздел I Общи положения Чл. 54а. (1) Картата на лице от български произход се издава на лице, което няма българско гражданство, но българският му произход е установен с документите по чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България, от Държавната агенция за българите в чужбина с издадено удостоверение или от дипломатическите, или консулските представителства на Република България в чужбина, или от Министерството на вътрешните работи. (2) Картата на лице от български произход е валидна само за територията на Република България за обстоятелствата, предвидени в чл. 3, ал. 4. (3) Всеки притежател на картата има право да влиза и напуска страната, без да е необходимо издаването на виза за това, както и правото на преминаване през трети страни, с които Република България има сключена двустранна спогодба за това. (4) От момента на издаване на картата, лицето от български произход придобива право на постоянно пребиваване в Република България. За членовете на семейството му се прилага чл. 59, ал. 2, т. 2а. (5) Картата на лице от български произход дава право на достъп до пазара на труда при условията, установени за българските граждани. Чл. 54б. (1) Всяко лице от български произход, което не е български гражданин, може да притежава само една карта на лице от български произход. (2) Картата на лице от български произход е със срок на валидност 10 години, като след изтичането му може да бъде преиздавана, без да губи статута си. Чл. 54в. Контролът по спазване на режима за ползване на картите на лица от български произход се осъществява от органите на Министерството на вътрешните работи. Чл. 54г. Не са лица от български произход чужди граждани, които са освободени от българско гражданство и са се изселили в страни, с които България е сключила изселнически спогодби. Раздел II Данни, съдържащи се в картата на лице от български произход Чл. 54д. Картата на лице от български произход освен данните по чл. 18, ал. 2 съдържа и: 1. снимка на притежателя; 2. личен номер на чужденец; 3. номер на картата; 4. дата на издаване; 5. дата на изтичане на валидността; 6. орган на Министерството на вътрешните работи, издал картата. Чл. 54е. Личен номер на чужденец се създава по реда на чл. 16, ал. 4. Раздел III Ред за издаване на карта на лице от български произход Чл. 54ж. (1) Карта на лице от български произход се издава от Министерството на вътрешните работи по заявление, подадено лично до съответния орган на Министерството на вътрешните работи или чрез дипломатическите, или консулските представителства на Република България в чужбина. (2) Заявление за издаване на карта на лица от български произход, които са малолетни или поставени под пълно запрещение, се подава от техните родители или настойници. (3) Заявление за издаване на карта на лице от български произход, което е непълнолетно или поставено под ограничено запрещение, се подава лично, в присъствието на родител или попечител, който полага подпис в заявлението. Чл. 54з. Към заявлението задължително се прилагат: 1. Удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина или документ по чл. 3 ал. 1 от Закона за българите, живеещи извън Република България. 2. Писмен документ, издаден от съответния компетентен орган, с който се удостоверява обстоятелството, че лицето не е осъждано на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление; 3. Удостоверение за раждане за лица под 18 години; 4. Копие от националния документ за самоличност на лицето от български произход; 5. Снимки по образец. Чл. 54и. (1) Когато обстоятелствата по чл. 54ж, т. 1 и 2 са налице, картата на лице от български произход се издава в срок до 30 дни от датата на подаване на заявлението; (2) Когато заявлението за издаване на картата е подадено в консулски или дипломатически представителства в чужбина, срокът за издаване е до 90 дни. Чл. 54й. За получаване на карта на лице от български произход се прилагат съответно чл. 31а, ал. 4 – ал. 6. Чл. 54к. (1) Обявяват се за невалидни картите на лица от български произход: 1. придобили българско гражданство; 2. заявили, че картата е загубена, открадната или унищожена; 3. чиято карта е с изтекъл срок на валидност; 4. които имат промяна в личните данни, посочени в картата; 5. които са починали. (2) Невалидността се обявява от органа, издал картата на лицето. (3) Лицата са длъжни да върнат картите на лице от български произход на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или ползване. Раздел IV Основания за отказ и отнемане на карта на лице от български произход Чл. 54л. Лицето, получило карта на лице от български произход, може да се откаже от нея, като заяви писмено отказа си и я върне в 30-дневен срок на органа, който я е издал. Чл. 54м. Карта на лице от български произход се отнема в случай, че: 1. се установи, че лицето, получило карта на лице от български произход, не отговаря на условията по чл. 54а или е подало заявление с приложени документи, съдържащи неверни лични данни или информация; 2. по отношение на лицето има влязла в сила присъда за престъпление от общ характер; 3. извършва дейности, представляващи заплаха за националната сигурност и обществения ред.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3, който става § 6.

Господин Председател, дами и господа народни представители! С това, което сме предложили, и ако Народното събрание го подкрепи, може да се върнем пак към първия текст – да подкрепим промяната в Закона за личните документи, за да може наистина нашите сънародници зад граница да получат такъв документ и безпрепятствено да посещават, работят, живеят, учат на територията на Република България. Както виждате, текстовете, които сме предложили, изцяло описват целия процес в подробности, за да няма по никакъв начин съмнение, че някъде може да се извърши злоупотреба. Затова сме предвидили на лицата да бъде удостоверяван българският им произход, включително и по дипломатически, консулски път, а не само от Агенцията за българите в чужбина, както и от структурите на МВР – нещо, което всеки експерт, който разбира от документи, би установил дали съответното лице от български произход има необходимите документи, за да кандидатства. Предвидили сме, че ако България подпише споразумение с друга държава, тези лица да могат да ползват тези лични документи за преминаване, тоест да не им се изисква виза. Това касае основно нашите сънародници от Молдова и Украйна, които преминават през територията на Република Румъния и влизат в България. Ако България подпише с Република Румъния подобно споразумение за признаване на такъв личен документ, нашите сънародници ще бъдат облекчени да не е необходимо да имат определен престой на територията на Република България или Румъния, или визи, с които да преминават. Надявам се, че тези предложения ще бъдат подкрепени в залата. От ВМРО сме внесли отделен ЗИД, който решава тези проблеми, и също така предлага издаването на такъв личен документ – „карта българин“. Тези предложения сме ги направили между първо и второ четене на Закона за личните документи. Надявам се, че и МВР, и другите институции, от които зависи, в най-кратки срокове могат да дадат своите становища, да намерим решение на този проблем и да подкрепим ЗИД-а, който сме предложили, за да помогнем на нашите сънародници и да покажем, че българското Народно събрание и българската държава мислят за тях, облекчават по всякакъв начин достъпа им до Република България. Интересно ми е, че в залата не се взема отношение по тези въпроси. Нашите сънародници зад граница са милиони и може би са повече, отколкото живеят на територията на Република България. Виждам, че ГЕРБ се въздържат, защото сме водили разговори, но ми е интересно защо БСП гласуват против? Бих желал да чуя от колегите от БСП защо са против да има такъв личен документ – „карта българин“. Как ще го обясните това на нашите сънародници и по каква причина се отхвърля подобно нещо? Както виждате в предложения текст, за да няма спекулации, в момента сме предложили за гражданите, които са обект на изселнически спогодби и са загубили българското си гражданство по тези причини, да не могат да кандидатстват. Тоест по никакъв начин да не застрашим националната сигурност на българската държава с изселнически вълни. Те са били след 1944 г. и основно са към територията на Република Турция – граждани, които доброволно са загубили българското си гражданство. Интересно ще бъде да разберем защо БСП отново не подкрепят нещата, без значение кой ги е предложил, които облекчават нашите сънародници зад граница и показват, че българският парламент и българската държава мислят за тях. Благодаря Ви.

Предложение от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „Създава се § 10: § 10. В допълнителните разпоредби в § 1 се създава т. 23: т. 23. За целите на закона „Лице от български произход“ е лицето по § 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство.“ Комисията не подкрепя предложението.

„Заключителна разпоредба“. Предложение от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „Думите „Заключителна разпоредба“ се заменят с „Преходните и заключителни разпоредби“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на подразделението да бъде отхвърлено.

Предложение от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „Създават се § 11 и § 12: § 11. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения: 1. В чл. 2, ал. 1 в края на изречението, преди точката се добавят думите: „или не притежава карта на лице от български произход“; 2. В чл. 25, ал. 1, т. 1 преди точката и запетаята се поставя запетая и се добавят думите: „когато не притежава карта на лице от български произход“. § 12. В Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (обн., ДВ, бр. …): 1. В чл. 1 се създава ал. 4: „(4) Този закон не се прилага за лицата, притежаващи карта на лице от български произход, които по отношение на достъпа до пазара на труда имат правата на българските граждани.“ 2. В чл. 8, ал. 2, т. 1 се изменя така: „1. лица от български произход, които не притежават карта на лице от български произход – до получаване на разрешение за постоянно пребиваване.“ Комисията не подкрепя предложението. По § 4 има предложение от народния представител Юлиан Ангелов и група народни представители: „§ 4 става § 13 и придобива следната редакция: „§ 13. Законът влиза в сила от 1 януари 2021 г. с изключение на § 6, § 7 и § 9, които влизат в сила от деня на обнародването им в „Държавен вестник“.“ Комисията не подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да бъде отхвърлен.

Благодаря, уважаеми господин Председател. Правя процедурно предложение – във връзка с обсъждането на Законопроекта на първо четене да бъде поканен заместник-министърът на труда и социалната политика Адриана Стоименова.

„ДОКЛАД за първо гласуване относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г. Комисията по труда, социалната и демографската политика на редовно заседание, проведено на 11 ноември 2020 г., разгледа и обсъди Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания. Законопроектът беше представен от заместник-министъра на труда и социалната политика Адриана Стоименова. Със Законопроекта се предлагат промени, които ще доведат до: - създаване на прецизна правна уредба, уреждаща механизъм за преминаване на дейностите по предоставяне съобразно стандарти за качество и финансиране на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания изцяло към системата на здравеопазването в отговор на дългогодишните им искания за промени в тази област. Разходите са финансово осигурени в рамките на утвърдените разходи в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година; - осигуряване на по-дълъг времеви хоризонт, който да създаде възможност за прецизно институционализиране на новата Държавна агенция за хората с увреждания към Министерския съвет; - разширяване на кръга на лицата – обект на защитена заетост, чрез включване на лицата с психични разстройства и интелектуални затруднения с оглед на създаването на възможности тези групи хора да бъдат подкрепени в процеса на трудовата им реализация на пазара на труда; - прецизиране на съществуващи разпоредби с цел правилно разбиране при правоприлагането, което е изключително важно от гледна точка на законността. Основната цел, която се постига с приемането на предложената промяна, е повишаването на ефективността при реализацията на политиката в областта за правата на хората с увреждания. Освен това с приемането на Законопроекта ще се обезпечи реализиране на правото на хората с увреждания на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, определени индивидуално въз основа на конкретните им нужди в рамките на здравната система, което ще гарантира ефективност, релевантност и устойчивост на тази публична подкрепа, включително по отношение на изразходването на бюджетните средства. Вносителите смятат, че с приемането на Законопроекта ще се осигури възможност за по-обстойно анализиране и активен диалог със заинтересованите страни относно подготовката на бъдещото институционално преструктуриране за изграждане на новата административна структура в областта на правата на хората с увреждания, паралелно следвайки процесите по стартиралата реформа в областта на социалната политика в цялост. След представянето на Законопроекта се състоя дискусия, в която взеха участие народните представители Светлана Ангелова, Милко Недялков, Хасан Адемов и Надя Клисурска. Народните представители са убедени, че Законопроектът е навременен и решава проблеми, които от години не намират рационално решение. Целта на Законопроекта е да прецизира правната уредба в Закона за хората с увреждания. Добре е, че е постигнат консенсус и има решение относно предоставянето на помощните средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. Удовлетворяващо е, че те ще се отпускат и предоставят от здравната система, а не от Агенцията за социално подпомагане. Народните представители подкрепят и важните допълнения по отношение на разширяване кръга на лицата, обект на защитена заетост чрез включване на лицата с психични разстройства, интелектуални затруднения. По този начин ще се създаде възможност за тяхната трудова реализация. Бяха поставени въпроси, на които народните представители получиха отговор от заместник-министър Адриана Стоименова. След приключване на обсъждането и проведеното гласуване с 15 гласа „за“, без гласове „против“ и „въздържал се“ Комисията по труда, социалната и демографската политика предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания, № 002-01-67, внесен от Министерския съвет на 10 ноември 2020 г.“

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Днес на нашето внимание е изменение на Закона за хората с увреждания, който съдържа три важни промени. На първо място, най-важната промяна е свързана с преминаване на дейностите по предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия към системата на здравеопазването. Темата помощните средства да бъдат прехвърлени за изплащане от системата на здравеопазването е на дневен ред от дълги години. Тези промени са абсолютно належащи, имайки предвид, че това е повече здравна тема отколкото социална. Всички целеви помощи за отпускане на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия се получават след предоставяне на медицински документ – ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК, който удостоверява необходимостта от съответното помощно средство или медицинско изделие. Въз основа на това всяко лице с увреждане, което има такъв документ, за да получи медицинското изделие или помощното средство, трябва да подаде заявление-декларация в Дирекция „Социално подпомагане“, заедно с този така важен документ – ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК. От своя страна социалните работници са длъжни да изготвят индивидуална оценка на потребностите на всяко лице с увреждане, което има нужда от помощни средства и медицинско изделие, като индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаването на заявлението и изискуемия документ ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК. Всичко това създава административна тежест за хората с увреждания, които се нуждаят от помощни средства и води до забавяне реализирането на правата им. Неефективно и нецелесъобразно е Агенцията за социално подпомагане, нейните териториални структури и дирекциите за социално подпомагане по места да бъдат ангажирани с предоставянето на медицински изделия посредством изготвянето на тази индивидуална оценка на потребностите. Както казах, това не е толкова социална дейност, а е в областта на здравеопазването и е по-добре да премине изцяло към системата на здравеопазването – да се изплащат и да се предоставят от Здравната каса. Понякога в рамките на една календарна година възникват нови потребности на човека с увреждане, което налага отново той да мине през цялата процедура на подаване на заявление-декларация, на индивидуална оценка на потребностите, и в случай на спешност или жизненоважна необходимост това е изключително нецелесъобразно. Следващата промяна се отнася до осигуряване на по-дълъг времеви хоризонт за преобразуването на Агенцията за хората с увреждания в Държавна агенция за хората с увреждания към Министерския съвет с цел прецизно институционализиране на новата административна структура в областта на правата на хората с увреждания. До края на 2021 г. е разписан срок да се предприемат всички необходими действия за институционализирането на Държавна агенция за хората с увреждания към Министерския съвет. На следващо място, другата важна промяна – със Законопроекта се предлага разширяване кръга на лицата, обект на трудова заетост, чрез включването на лицата с психични разстройства, интелектуални затруднения с оглед създаване възможност тази група хора да бъдат подкрепени в процеса на трудовата им реализация на пазара на труда. В заключение, искам само да напомня, че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания беше единодушно подкрепен от всички народни представители в Комисията по труда, социалната и демографската политика. Надявам се този законопроект да получи подкрепа и в залата. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Три са основните предложения за изменение в Закона за хората с увреждания, които ни се предлагат, но и трите показват невъзможност на Министерството на труда и социалната политика да се справи с прилагането на Закона, както трябваше да влезе в сила от началото на 2021 г. Кои са те? На първо място, предлага се отпусканите приспособления, съоръжения и медицински изделия да се прехвърлят към Министерството на здравеопазването и те да бъдат издавани от Националната здравноосигурителна каса. И в мотивите пише, че на този етап е невъзможно новият механизъм да бъде изработен в заложения срок. Още веднъж Министерството заявява, че предлага този срок да бъде въведен поетапно до края на годината, защото няма възможност да се справи с новия механизъм, а той е важен, защото чрез него щеше да се утвърди и нов механизъм за стандарти на качеството. Второто, което се отлага, и то в неясен срок, е новата Държавна агенция за хората с увреждания, която трябваше също така да заработи от началото на 2021 г. Отлагането да влезе в сила – пак не се знае откога ще влезе в сила точно тази точка от предлаганите промени. Още на първо четене при приемането на Закона ние казахме, че тези срокове са малки и най-вероятно няма да може да се ситуира тази агенция. Заявихме, че са нужни и достатъчно финансови средства, за да се изградят съответните териториални подразделения. Тогава ни се каза, че няма да е нужен никакъв финансов ресурс, а става въпрос за обединяване, става въпрос за прехвърляне на няколко работници от една структура в друга, но стана ясно, че не е така. За мен основният мотив това да не се извърши до момента е чисто финансовият ресурс, който в момента не е налице. И третото, което се казва, е „индивидуалната оценка отпада“. Към чл. 68 от Закона е предвидено извършване на индивидуална оценка, с което се предвижда да се премахне тази тежест за лицата. Всъщност обаче не е за лицата, а за социалните работници, които трябва да я изготвят. Според доклада за промените сегашното законодателство затруднява служителите в Дирекция „Социално подпомагане“. И тук виждаме, че не е тежест за лицата, а за тези, които трябва да изготвят тази оценка, или това тромаво изречение, което е написано в мотивите, може да го преведем накратко – не можем да се справим и затова го узаконяваме, като удължаваме сроковете. Може би служителите в съответната дирекция няма да са така затруднени, ако така обещаната Държавна агенция за хората с увреждания към Министерския съвет беше факт. Но виждаме от предложените промени, че тя ще се направи незнайно кога. Днес обаче управляващите са на друго мнение. Както казах в началото, те смятаха, че ще бъдат готови, но не са. За тази агенция трябваше да има повече отговорности, повече автономност, но се отлага за неопределен срок. И тук трябва да си зададем два въпроса. Първият въпрос е защо никой не иска да каже в какъв срок ще се случи това? Второ, колко пари са изразходвани до момента тази агенция да бъде създадена, а пък и защо не е създадена? Главната промяна, която се предлага в Законопроекта, е месечната финансова подкрепа за хората с увреждания да се отпуска без индивидуално оценяване на потребностите. На първо четене някак си това звучи добре, защото, видиш ли, ще трябва да не попълват някои от формулярите, които попълват при изготвянето на тази индивидуална оценка. Само че всъщност не е така. Остава индивидуалната оценка за помощно средство, за моторно превозно средство, за приспособяване на жилище, както и за установяване на потребности от лична помощ. Преди всичко обаче индивидуалната оценка определя потребностите на човека с увреждане и мерките за подкрепа – затова той да бъде включен в социалната среда, в която трябва да бъде. Ето това беше основното залегнало в Закона, когато се приемаше на първо четене. Някак си обаче сега с тези промени ние се връщаме отново към 2018 г., когато се изготвяше и всъщност връщаме стари разпоредби. Както беше казано, да, ние подкрепихме предложенията в Комисията, защото има някои добри текстове, които няма как да отречем, че са в помощ на хората с увреждания. Но в същото време, между първо и второ четене, ние ще направим наши предложения. На второ четене ще приемем някои от добрите тестове, но няма как да прикрием, че има несвършена работа досега от Министерството на труда и социалната политика и че принципът „По-добре късно, отколкото никога“ не е добър. Благодаря ви.

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър! Вече бяха изказани най-важните предложения в Проекта на закона за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания. Аз искам да се спра на няколко от тях. В предварителната дискусия, когато се представяше Законопроектът в публичното пространство по време на неговото обсъждане, беше заявено, че за получаването на финансовата подкрепа ще отпадне индивидуалната оценка на потребностите. За голямо съжаление, в окончателния вариант на Законопроекта остава индивидуалната оценка на потребностите при определянето, забележете, само на финансовата подкрепа. Беше заявено, че след като имаш съответния медицински документ и след като в Закона за хората с увреждания са изразени петте скали и съответните проценти на получаване на финансовата подкрепа, няма смисъл от индивидуална оценка на потребностите, тъй като потребността от финансовата подкрепа се предопределя от решението на ТЕЛК и от тази петстепенна скала. За съжаление, при допълнителното съгласуване на Законопроекта се оказа, че този текст е отпаднал, така че оттук нататък хората с увреждания, които имат право на такава финансова подкрепа, ще трябва задължително да минат през тежката процедура на определяне на индивидуалните потребности. Вие знаете, там освен заявлението, се попълва един формуляр, от човека с увреждане, който формуляр затруднява хората с увреждания и удължава процедурата по изготвяне на индивидуалната оценка на потребностите. На следващо място, по отношение на Агенцията за хората с увреждания. Уважаеми колеги, не знам какъв е проблемът с тази агенция, защото в България в действащото законодателство има Закон за администрацията, който казва как се структурират агенциите – дали ще бъде Изпълнителна агенция към министъра на труда и социалната политика, дали ще бъде Държавна агенция към Министерския съвет – всичките тези въпроси са уредени в Закона за администрацията, така че няма защо да искаме техническа помощ от Световната банка, за да решим този организационен въпрос. На практика става въпрос за структуриране на една агенция. Известни са правомощията, които има тази агенция, и не е ясно защо още с една година се отлага структурирането ѝ. Да се надяваме, че следващата година тя ще бъде факт и няма да има организационни проблеми. С това искам да призова колегите да подкрепим този закон, защото в него, както беше казано, има и някои текстове, които улесняват хората с увреждания и са в тяхна полза.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Това е Законопроект, който смятам, че решава и успява да реши някои важни неща, за които говорим отдавна. Например преминаването на помощните средства към здравеопазването – това е нещо, което има смисъл, това сме го мислили още преди години и според мен е нещо, което би трябвало да се подкрепи. Тоест като цяло в една много голяма своя част този законопроект решава проблеми във вярната посока. Аз въпреки всичко обаче ще гласувам „въздържал се“ и няма да подкрепя този законопроект по една проста причина и това е отлагането на Агенцията за хората с увреждания. Нямам никаква представа какво е правило правителството и управляващите през последните няколко години. Ние говорим за тази реформа в социалната сфера и в работата с хората с увреждания вече повече от четири години. Законодателството, което в момента е в сила, е в сила от вече почти две години. Какво направихте за две години, че не можахте да направите точно тези органи, които трябва да управляват, да заработят? Чувам някакво там финансиране от други институции. Дори да е така, няма сила, която да оправдае, и няма финансиране от каквито и да било институции, които да оправдаят нерешаването на проблемите на хората с увреждания навреме. Така че за мен този въпрос трябваше да бъде отдавна решен. Отлагането му във втори пореден закон, защото онзи ден го отложихте в първо четене на Закона за личната помощ, сега го отлагате в Закона за хората с увреждания – това не е правилната стъпка. И пак казвам, въпреки че според мен в няколко други свои части Законът решава проблеми, което смятам, че беше необходимо и е добре, не мога да го подкрепя и ще се въздържа заради отлагането на Агенцията за хората с увреждания. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Групата на „Обединени патриоти“ ще подкрепи този законопроект и се надяваме оттук нататък контролът над средствата да бъде много по-сериозен чрез Изпълнителната агенция по лекарствата и Здравната каса, защото, ще дам един пример, който може би е малко известен на колегите – до и към настоящия момент едни обувки за диабетно стъпало струват 254 лв., които ги изплаща Социалното министерство за съответния пациент. Трябва да Ви кажа смело, че част от тези обувки се купуват от съседни държави за 15 – 20 долара. Смятайте за какви спекулативни цени става въпрос тук и за неосъществен контрол към настоящия момент. Това е една от причините, чисто финансова, че чрез Касата и Изпълнителната агенция по лекарствата ще се сложи един, освен всякакъв друг, и финансов ред занапред. Благодаря.

Уважаеми господин Председателстващ, уважаема госпожо Заместник-министър, уважаеми колеги! С много голяма трудност подкрепих предложения законопроект. В него има няколко неща, които може и трябва да бъдат подкрепени. Това е примерно разширяването на кръга от хората с увреждания, които трябва да бъдат подпомогнати на пазара на труда – хората с психични заболявания и хората с интелектуални затруднения, които ще са включени. Може би, с изтъкнатото и от преждеговорившия, трябва да се подкрепи по-близкото преминаване на помощните средства към органа, който ги предписва. Що се отнася до контрола, нека наистина да се покаже, дано Здравната каса със своите органи направи по-голям контрол и свали цените на помощните средства. И не само, но и направи по-качествени и по-социалнозначими помощни средства за хората с увреждания – тези, които ще им дадат по-голям достъп, тези технически средства, особено съвременни, които ще позволят дори на хората без зрение, да виждат, които да разбират и да могат да работят със съвременните устройства на комуникация. Дотук добре. Но аз също изразявам своето силно притеснение за отлагането в неопределено време на Държавната агенция за хората с увреждания или въобще за някакъв орган. В мотивите към този закон се прокарва съмнението, че това може да не бъде Държавна агенция за хората с увреждания. Аз мисля, че това е сериозно отстъпление от философията на Закона. Законът за хората с увреждания беше един закон, който когато го приемахме, казвахме, че той прави решителна стъпка напред в позицията на обществото към хората с увреждания, в това, че всички се чувстват единно цяло – вече да не говорим за социализация, а за една обща социална общност с хората с увреждания. Това не се разрешава само от едно министерство. Запомнете това, което казвам и което повтарям – проблемът на хората с увреждания не е проблем само на Социалното министерство, той е проблем на цялата държава, на съвкупността от всички министерства, затова този закон предлагаше Държавна агенция – да надскочи виждането, което може да има едно министерство към хората с увреждания. Това е сериозно отстъпление от философията въобще на разбиранията на обществото към тази част, която наричаме „хора с увреждания“. Също така смятам, че не могат да бъдат подкрепени и някои елементи на чиновническото мислене, които намирам в този законопроект, който сега ни се предлага за промяната на Закона. Когато едно нещо не може да го разреши системата на Социалното министерство, особено тогава, се подхожда чиновнически към него. Това са два елемента, които, ако се развиват за в бъдеще, ми дават правото да мисля – извинявайте, колеги, да не екстраполирам или да говоря само по този закон – но дано този подход не е и при кодифицирането на дейностите в сферата на социалното подпомагане, и в търсенето на нови елементи, които да погледнат по друг начин на тази сложна система на социално подпомагане. Благодаря Ви за вниманието.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! На основание чл. 83, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предлагам да бъде намален на три дни срокът за предложения между първо и второ гласуване на току-що приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! „Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от шума в околната среда“. Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 4: „§ 4. В чл. 10, ал. 1 след думата „среда“ се добавя „и глава трета от Закона за достъп до обществена информация, както и разпространението на информация за тях чрез Националния портал за пространствени данни по чл. 12, ал. 1 от Закона за достъп до пространствени данни“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5: „§ 5. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения: 1. Създава се нова т. 2: „2. изпраща на Европейската комисия информация от одобрените стратегически карти за шум, определена с наредбата по чл. 7, ал. 1, и резюмета от одобрените планове за действие; информацията се предава в електронен вид в задължителното хранилище на данни;“. 2. Досегашната т. 2 става т. 3.“ Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 6: „§ 6. В чл. 16а се правят следните изменения и допълнения: 1. В ал. 1 думите „с повече от едно жилище“ се заличават. 2. В ал. 2 след думата „озвучаването“ се добавя „от физически лица или“, а след думата „предназначение“ се добавя „включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия“.“ По § 6 има предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6, който става § 7: „§ 7. В чл. 16б, ал. 3, т. 5 след думата „време“ се поставя точка и текстът до края се заличава.“

Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 8: „§ 8. В чл. 28а, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения: 1. В текста преди т. 1 думите „ал. 2 и 3“ се заменят с „ал. 1, 2 и 3“. 2. В т. 1 думите „разкрит и разположен в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, както и в жилищни сгради с повече от едно жилище и сгради със смесено предназначение“ се заличават, а думите „ал. 2“ се заменят с „ал. 1 и 2“. 3. В т. 2 след думите „смесено предназначение“ се добавя „включително когато озвучаването се излъчва от място извън строителните граници на селищната територия или от неурбанизирана територия“.“ Предложение на народния представител Валери Симеонов и група народни представители. Комисията подкрепя предложението. Комисията предлага да се създаде нов § 9: „§ 9. В чл. 28б, ал. 1 думите „проникващия шум в съответните съседни жилищни помещения, които са в непосредствена близост до обекта или граничат с него“ се заменят с „нивото на шума“.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 10: „§ 10. В допълнителните разпоредби се правят следните допълнения: „1. В § 1 се създава т. 26: „26. „Хранилище на данни“ е информационна система, управлявана от Европейската агенция за околна среда, в която се съдържат информация за шума в околната среда и данни, предоставени чрез националното докладване на данни и пунктовете за обмен на информация, намиращи се под контрола на държавите членки.“ 2. Създава се § 1б: „§ 1б. Законът предвижда мерки по прилагането на Регламент (ЕС) № 2019/1010 на Европейския парламент и на Съвета от 5 юни 2019 година относно привеждането в съответствие на задълженията за докладване в рамките на законодателството, свързано с околната среда, и за изменение на регламенти (ЕО) № 166/2006 и (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2002/49/ЕО, 2004/35/ЕО, 2007/2/ЕО, 2009/147/ЕО и 2010/63/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 338/97 и (ЕО) № 2173/2005 на Съвета и Директива 86/278/ЕИО на Съвета (OB, L 170/115 от 25 юни 2019 г.).“ Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 8 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 10.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 11: „§ 11. В преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения: 1. В § 2: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) В срок до шест месеца от изтичането на срока по ал. 1, т. 3 министърът на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия информацията от одобрените стратегически карти за шум съгласно чл. 12, т. 2.“ 2. В § 4: а) досегашният текст става ал. 1; б) създават се ал. 2 и 3: „(2) В срок до шест месеца от изтичането на срока по ал. 1, т. 3 министърът на околната среда и водите изпраща на Европейската комисия резюметата от одобрените планове за действие съгласно чл. 12, т. 2. (3) Преразглежданията, актуализациите и одобряването на плановете за действие по чл. 6, които съгласно ал. 1, т. 3 трябва да се извършат до 18 юли 2023 г., се извършват в срок до 18 юли 2024 г.“ 3. В § 5: а) досегашният текст става ал. 1; б) създава се ал. 2: „(2) Предоставянето на плановете за действие по чл. 6, което съгласно ал. 1, т. 3 трябва да се извърши до 31 октомври 2023 г., се извършва в срок до 31 октомври 2024 г.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 10 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 2 в § 11. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 11 да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като т. 3 в § 11.

„Преходни и заключителни разпоредби“. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на наименованието на подразделението: „Заключителна разпоредба“.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 12. Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 13 да бъде отхвърлен.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер и министър на външните работи, уважаеми господин Вицепремиер и министър на отбраната! България активно и последователно подкрепя европейската перспектива на страните от Западните Балкани и в частност започването на преговори с Република Северна Македония и с Албания. Това е основният инструмент за постигане на стабилност, сигурност и просперитет в региона, като България е една от малкото страни в Европа, които постоянно е подкрепяла Република Северна Македония в пътя ѝ към Европейския съюз и НАТО. Ако не беше ролята на София, въобще нямаше да водим днес този разговор, тъй като Българското председателство на Съвета на Европейския съюз и приетата тогава Софийска декларация дадоха силен тласък на европейската интеграция на Западните Балкани. А това нямаше да бъде възможно без подписването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество през 2017 г. между България и Република Македония тогава. Същевременно България се стреми да не допусне интеграцията на Република Северна Македония в Европейския съюз да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на антибългарска основа. Правителството в Скопие трябва да прилага ефективно и без забавяне клаузите на Договора за приятелство, но най-вече да се прекрати всякаква форма на говор на омразата по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание. Защото Република Северна Македония няма как да се присъедини към Европейския съюз, без да излезе преди това от Югославия. Преди една година с Рамковата позиция на правителството и приетата единодушно от нас Декларация бяха изложени ясно условията на България за бъдеща подкрепа при започването на предприсъединителните преговори с Република Северна Македония и Албания. За никого не би трябвало да е изненада случващото се в момента, а то зависи единствено от Скопие и изпълнението на поетите от тях ангажименти. Въпреки това, на 24 март 2020 г. България подкрепи решението за начало на преговорите за членство с Република Северна Македония и Албания, но отново ясно изложи условията, с които обвързваме даването на съгласие за одобряване на Преговорната рамка и провеждането на Първа междуправителствена конференция – Скопие да потвърди, че краткото наименование на държавата Северна Македония се отнася само за държавата, а не за региона, който се намира в България; относно езика да се използва терминът „официален език на Република Северна Македония“ или съгласно Конституцията на Република Северна Македония, така както е в Договора ни за добросъседство; да се създаде ефективен инструмент за мониторинг на добросъседските отношения и изпълнението на двустранните договори през целия преговорен период, като постигнатите договорености по тези точки трябва да са в правнообвързващ документ, за да не останат само на думи, а да бъдат и на дела. България никога не е обявявала териториални претенции към Република Северна Македония. Никога не е поставяла под съмнение правото на самоопределение на гражданите на Република Северна Македония като македонци. Напротив, България първа призна създаването на държавата Македония и през последните 30 години винаги е протягала ръка и е помагала за нейното развитие. Но този процес не може да бъде винаги едностранен. Започването на преговори с Европейския съюз не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и поддържане на добросъседските отношения. Напредъкът зависи от индивидуалните усилия за изпълняване на фундаменталните критерии на Европейския съюз, включително и в добросъседските отношения. За съжаление, позицията, която беше изразена от България на вчерашния Съвет „Общи въпроси“ за отлагане на започването на преговорите с Република Северна Македония, може да има и обратен ефект в македонското общество и да допринесе за засилване на антибългарските кампании. Затова правителството трябва да има много ясна комуникационна стратегия, която да представи не на политическия елит в Скопие, а на македонските граждани защо се е стигнало до тази българска позиция и, че тя не е против тях, а е против насаждането на омраза между нашите две страни. В контекста на изложеното за нас е важно да разберем какви действия са били предприети за реализирането на целите и приоритетите на българската външна политика и защита на българския национален интерес по отношение на Република Северна Македония? Благодаря.

Уважаема госпожо Председател, дами и господа народни представители! Българските национални интереси в Република Северна Македония, преди това Република Македония, са обект на обществен и политически консенсус, пресичащ през поколенията външната политика на България, залегнал включително в Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. Тази декларация е пример за приемственост във времето и на междупартиен консенсус, с който малко държави могат да се похвалят. Те ни дадоха и необходимата политическа тежест да отстояваме уверено националния си интерес в разговорите със Скопие и в Европейския съюз. Както и народният представител Христо Гаджев каза в своето изложение, България е правила всичко по силите си в опит да постигне едно качествено ново начало в двустранните отношение със Скопие – от признаването на независимостта през 1992 г., подаването на ръка за помощ във всяка криза в Република Северна Македония, през Българското председателство на Съвета на Европейския съюз, когато България постави високо в дневния ред на Европейския съюз темата за разширяването, до помощта ни за справяне с COVID-19. С Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. България за пореден път оказа подкрепа и изведе Република Северна Македония от международната изолация, в която се намираше, с което отвори пътя към Споразумението от Преспа, нещо което е признато и от Гърция, и от Република Северна Македония, и членството на страната в НАТО. С действията си България винаги е демонстрирала последователност, предсказуемост, прозрачност и конструктивност. Независимо от всички наши прояви на добросъседство, Скопие не промени същността на своята политика към България. Ангажиментите към страната ни запазиха единствено декларативен характер, а по същество Скопие продължи политиката си в подкрепа на неоснователните малцинствени исторически, езикови и други претенции. За съжаление, имаме вече дълъг списък на случаи, в които те не се придържат към подписаните двустранни документи – първият такъв е декларацията от 1999 г., или не се придържат в цялост. В този смисъл, докато не получим правни гаранции както от Скопие, така и в контекста на преговорния процес в Европейския съюз, че тази политика ще бъде променена, ние не можем да дадем съгласие за провеждане на Първата междуправителствена конференция и реално стартиране на преговори за членство. Не искам да повтарям и Христо Гаджев – тази българска позиция е известна от поне година и половина, не е само от Декларацията в парламента. При първото заседание на Междуправителствената комисия за изпълнение на Договора ясно се поеха ангажименти от двете правителства за ускоряване изпълнението на ангажиментите по Договора във всичките сфери – не само по отношение на Историческата комисия. Не само че това не се случи, но почти за година едностранно беше блокирано изпълнението на чл. 8 от този договор. Да се върнем към същината на проблема. За съжаление, тоталитарното мислене продължава да държи обществото там – в клещи, бих казала. Тази неделя, организирано от кмета на Скопие – не от някоя неправителствена организация или от група граждани, се честваше 40 години от смъртта на Тито. Докато голяма част от другите бивши югославски републики почитат множеството жертви на режима на Тито, в Скопие неговото наследство се възвеличава. За съжаление, тази идеологическа конструкция, подхранвана от „дълбоката държава“, за която говори бившият премиер на Република Северна Македония – Любчо Георгиевски, държи обществото в капан – не позволява на икономиката да се развива и на гражданите да постигат благополучие заради селективен избор на инвестиции. Ние сме предложили и сме показали примери и в Европейската комисия за изкуствено създаване на административни пречки на български инвеститори, които искат да инвестират и да създават работни места там. Не се изгражда съзнателно или се забавя съзнателно свързаността по линията Изток – Запад. И в докладите на международните финансови институции, които финансират тези проекти, има изрична констатация, че се създават спънки и Коридор № 8 се бави и Република Северна Македония е изправена пред риск да загуби 130 млн. евро. В новия Програмен период на предприсъединителните програми Скопие не е предложил нито един инфраструктурен проект в посока Изток – Запад. Това е връзката с България. Създава се медийна истерия с откровен говор на омразата към България, българите и българското и всеки, който там изрази различно мнение, бива обявен за национален предател. Като цяло не се търси общото, а се търси разделението. Ето поради тези практики Договорът от 2017 г. всъщност не се прилага, за което, както казах, България последователно е алармирала. Скопие дискредитира и изкривява българската позиция, свеждайки я до конюнктурна проява на национализъм и вътрешнопартийни цели. Българската позиция се представя абсолютно манипулативно и изкривено, като отричане от страна на България на правото на самоидентификация и самоопределяне на гражданите на Република Северна Македония, както и отричането на правото им да имат език, което не е така. Говорът на омраза срещу България и разпространяването на дезинформация от политици, историци, журналисти и представители на НПО продължава да са основните средства за постигане на вътрешнополитическите – очевидно и на външнополитическите им, цели. България бе основна тема по време на предизборната кампания в Скопие по-рано през тази година. Очаквахме след изборите да се успокои ситуацията, но, за съжаление, тази тенденция не само не стихна, а се изостри още повече. Тя е подобна на точно преди подписването на Договора от 2017 г. след одобряване на Декларацията от нашия парламент през месец октомври миналата година, но сега си мисля, че бележи, за съжаление, нови върхове. С отказа си да предприеме мерки за предотвратяването на антибългарската пропаганда срещу България Скопие директно нарушава чл. 11, т. 6 от Договора. Въпреки говора на омразата и тенденциозната кампания против България, страната ни остана до последно конструктивна и отворена за диалог. През месец март 2020 г. подкрепихме историческото решение за даване на начало на преговори за членство на Република Северна Македония и Албания. Същевременно обаче и в едностранната декларация към заключенията на Съвета, отразяваща рамковата позиция и Декларацията на парламента, изложихме ясни условия, с които обвързваме даване на съгласие за одобряване на преговорната рамка и провеждане на първата междуправителствена конференция. Не само! В самото решение за даване на съгласие има изричен текст, че Република Северна Македония трябва да покаже трайни резултати, осезателни резултати при изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. По време на посещението на министъра на външните работи и мой колега Буяр Османи на 9 октомври тази година ние отново ясно заявихме, че Договорът не се изпълнява в дух на добра воля и отправихме призив да намерим решение по тези въпроси с ясното заявление, че няма как да подкрепим преговорната рамка, ако не получим гаранции, заложени в Декларацията на парламента. В рамките на Европейския съюз България продължи да отстоява позициите си по отношение на преговорната рамка, отнасящи се до използването на краткото име, формулировката за езика в документа на Европейския съюз и Пътна карта за изпълнение на Договора от 2017 г. По новите правила за водене на преговори ние искахме да се включи в клъстера „Фундаментални въпроси“, така че да се наблюдава през цялото време, тоест отваря се първо и се затваря последно.

Съжалявам! Същевременно с оглед на оставащото кратко време и необходимостта България да търси необходимите правни гаранции, свързани с даване на съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция България проведе серия проучвателни разговори с Република Северна Македония на равнище заместник-министър за преодоляване на нерешените въпроси чрез възможно подписване на правнообвързващ документ, с който да се постигнат необходимите гаранции в съответствие с условията, заложени в рамковата ни позиция. Последният кръг преговори се води на ниво министър на външните работи, след което има двама вицепремиери. Бяхме инициатор заедно да обсъдим възможна историческа стъпка, с която България да признае днешните реалности, ако Скопие приеме историческите реалности. Предложихме проекти на различни формулировки, които при съгласие, да станат част от правнообвързващ документ. За съжаление обаче, от другата страна все още ние не виждаме желание. Надявам се, това да се промени, да се извърви този път заедно с нас, така че да продължи да търси безусловна и безрезервна подкрепа от страна на България, без да предлага нищо повече от пропагандни обвинения срещу нас, че оспорва национална идентичност, правото на самоопределяне, език и така нататък, отказвайки разговор, те и публично го правят, по чувствителните въпроси, включително да потвърди изрично, че няма исторически и етнически основания да търси малцинствен статут, за която и да е група граждани на територията на Република България, че няма претенции и няма да провежда политика в подкрепа на претенции за признаване на македонско малцинство у нас. В резултат на тези разговори констатирахме, че антибългарската идеология и доктрина остават по-скъпи в част от политическия елит от перспективата за добросъседство с България и тази за членството в Европейския съюз. В заключение, искам да кажа, че ние оставяме вратата за комуникация и сме готови във всеки един момент за двустранни преговори с Република Северна Македония, ще запазим добронамерения си подход. С това поведение се чувстваме заставени и сме длъжни, не само заставени, временно да преустановим подкрепата си и даване на съгласие за провеждането на първата междуправителствена конференция, докато не получим ясна гаранция за червените линии в правнообвързващ документ. Надявам се да успокоим страстите от двете страни на границата, да имаме мъдростта да се поучим от миналото си, да не търсим ревизионизъм на собствената си история, защото България няма как да направи това с цел да удовлетвори други претенции, и да изграждаме истинско приятелство и добросъседство заедно напред в бъдещето си. Защото, тук съм съгласна с тези, които казват и от тяхна страна, че миналото следва да ни обединява, а не да ни разделя и няма как да изградим истинско приятелство, което е основано на лъжа и идеология, основана на омраза към България и българското. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаема госпожо Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер! Вчера България заяви своята категорична позиция и, както миналата седмица споделих пред Вас, тя ще бъде с мнението, че Македония не е готова да започне преговорите за членство в Европейския съюз. Причината за това се дължи основно на политиката, която Република Северна Македония води от десетилетия по отношение на България. Няма да се връщам, но още от началото на деветдесетте години всички знаем, че именно България беше държавата, която първа призна Македония, и благодарение на българската дипломация още няколко държави признаха Република Македония за суверенна държава. Именно твърдата политика на България и несъгласието на тогавашните български правителства да се участва в каквито и да е комбинации – политически и задгранични, за разделяне на тази територия, България поддържаше идеята за суверенитета и целостта на Република Македония. Какво получаваме обаче като отговор? Получаваме неискреност, откровено антибългарска политика. Антибългарска политика, която се свежда не само до езика на омразата, който се възпитава през образователната система, който се възпитава през медиите, който се възпитава през културните им ведомства – финансирането на филми, програми и всичко друго, представяйки неверни и изкривени факти от историята на българския народ в Македония, се опитва да представи българина като едва ли не враг, противник, едва ли не като душманин на държавата, която ние първи признахме и благодарение на което тя съществува до ден днешен. Но освен тези опити през всички тези години, дипломацията на Северна Македония – тогава Република Македония, днес Северна Македония, в международен план се опитваше да наложи две линии на поведение. Първата е да се създаде негативен образ на България в европейските страни и в страните – членки на НАТО. Втората линия беше през международните институции да се налага тезата и политиката за признаване на така нареченото македонско малцинство в България. Ние оказваме подкрепа, те ни връщат с нож в гърба. Това е казано на простобългарски език. Както един от първите възрожденци в Македония казва – хаджи Теодосий Синаитски: „На простейшиму болгарскому езику“, така са говорили тогава, та на прост български език означава, че спрямо България имаше лицемерна и враждебна политика. Всички ние, и тук сме дебатирали в парламента, се надявахме, че с Договора от 1 август 2017 г. нещата ще започнат да се променят. Едва ли някой от Вас или член на правителството е бил наивник и е смятал, че това ще стане за няколко месеца. Смятахме обаче, че насреща си имаме правителство, което след като декларира публично добри намерения, ще провежда и такава политика. Фактите обаче показаха, че до решаването на проблема с Гърция, когато България беше основният фактор, който доведе и до сключването на Преспанския договор с Гърция, защото, ако България не беше подписала Договора от 1 август 2017 г., и Гърция нямаше да пристъпи към подписване на Договора. След подписване на Гръцкия договор в Преспа, политиката на Република Македония отново започна да си показва рогата, както се казва, пак на обикновен български език. Ескалацията на говора на омразата нараства – и през медии, и през поведение на тяхната дипломация, но в същото време нищо не се промени по отношение на един от залегналите като клауза в договора параграф, че след решенията на Историческата комисия ще следва и промяна в тяхната образователна система и учебници. Напротив, работата на Комисията след влизането на Македония в НАТО буквално беше блокирана с процедурни хватки, с нежелание да се приемат доказани исторически факти, защото в договора пише, че тази комисия ще работи само и единствено на основата на исторически проверени документи. Документи! Въпреки представянето на такива документи, следваха типичните за желаещите за разтакаване и размотаване аргументи: ами ние това не можем да го приемем, ние го виждаме по друг начин! Е как можеш да видиш по друг начин – примерно какъв е цар Самуил, след като целият свят го нарича българин, ама Вие имате някакво друго виждане. Вие можете да го наречете марсианец, ако искате, това си е Ваше право, но това не го прави по-малко българин. Буквално след влизането на Македония в НАТО, работата на Историческата комисия беше блокирана. Вицепремиерът Захариева спомена и факти за административни пречки пред български компании, които желаеха да инвестират. На практика Коридор № 8 беше блокиран. Това е един икономически проект, който всъщност облагодетелства България, Македония и Албания, пряката връзка между Черно море и Адриатика. Един стар проект, който още в края на 90-те години тогавашното македонско правителство блокира с административни методи, но виждаме, че и днешното правителство не бърза, а някои от представителите на това правителство, говоря от предишния му състав, допреди няколко месеца, го наричаха български проект, който е вреден за македонските интереси. В края на краищата българската позиция по време на преговорите се е базирала само и единствено на Договора за приятелство и добросъседство от 1 август 2017 г., на рамковата позиция, гласувана от българското правителство и потвърдена единодушно от българския парламент под формата на декларация, не сме се отклонявали и не сме правили компромиси с това, което Народното събрание е потвърдило като позиции, и никой дори не си е мислел да го прави. Многократно сме обсъждали с вицепремиера Захариева, със състава на правителството. Всъщност моето впечатление е, че по време на разговорите колегите от Скопие се държаха така, все едно, че България е кандидат, а не те. На всички разумни аргументи, които бяха подавани, те отговаряха: ама ние така се чувстваме! Извинявайте, но в международния правен мир, няма такова понятие: „Аз така се чувствам.“ Първо, в основата на техните претенции беше ние да признаем еднозначно съществуването на македонска нация и македонски език, въпреки че няма нито един международен документ, произлязъл от ООН, в който да има формулировка или практика да се признават нации и езици. Да, признават се малцинства, там, където държавата има подобно законодателство под формата на конституция. В международното право субекти са международните организации и държавите като субект на международното право. Претенции за малцинства и за езици няма как да бъдат споделени. Българската позиция стигна дотам, че ние предложихме, каза го вицепремиерът Захариева, да се направи допълнителен документ, който да бъде подписан, за да има гаранция, че ще бъде спазван – като допълнение на Договора от 2017 г., под формата на анекс, или на протокол, или някаква друга форма, но да има подпис, в който бяха заложени някои неща. Първо, че не може по никакъв начин да се поставя под съмнение идентичността на населението в географската област Македония, тъй като фактите са недвусмислени, че това е българско население, че не може да се поставя под никакъв въпрос и България не може да направи компромис с това, че това население в географската област Македония още от средните векове, та до ХХ век, краят на ХХ век, средата на ХХ век по-точно, има ясно и постоянно изразяващо се българско национално съзнание – говори на български език и е част от българската културна традиция. Поставихме въпроса за това, че трябва да бъдат възстановявани унищожените по времето на тоталитарния режим от 1944 – 1991 г. български паметници на културата, в това число и военни паметници – гробища и паметници на загинали български офицери и войници, да бъдат възстановени оригиналните надписи на паметници на културата такива, каквито са били към времето на своето поставяне. Давам пример – масова практика е в последните 10 години в Македония на загинали герои от общата ни история, надгробните плочи, които съвсем естествено са написани на книжовен български език, се подменят с плочи на съвременната литературна норма, нещо, което става нито със съгласието на роднините на тези хора, а те имат такива и в България, и в Македония, ей така като политическа практика. Също така ясен и категоричен отказ от малцинствени претенции, касаещи граждани на Република България.

Ясен отказ чрез промяна на образователната система на говора на омразата. Говорът на омразата е не само това, което четем днес по скопските медии – те само вчера са 400 публикации, няма толкова публикации за един месец за COVID-19, колкото публикации има срещу България. Говорът на омразата, както беше подчертано и от господин Гаджев, и от госпожа Захариева, всъщност е част от политическа практика, която цели изграждането на нова, различна от българската идентичност, забележете, различна идентичност, но на основа омраза към българския народ, България и всичко българско – нещо, което не може да бъде позволено на базата на фалшификация на историята. Това е говорът на омразата и проявите му. Най-накрая разговорите стигнаха, как да кажа, до ситуация, в която трябваше да четем история и да си показваме документи. Въпреки това България се държа кооперативно до последния момент, защото България има своята ясна отговорност, която е поела не от Европредседателството си, а от дълго време води политика да бъде фактор на стабилност, на мир и ред на Балканите. Именно водени от тази си политика и със съзнанието, макар че една част от тях са загубили своето българско съзнание – там живеят хора, които са ни най-близки и по кръв, и по история, България направи всичко възможно, за да даде възможност на Република Македония да започне преговори. Македонските граждани в момента би следвало да зададат въпрос на своето правителство: „Защо водихте политика, която доведе до това, че преговорите не започват?“ В тези три години и три месеца многократно сме заявявали, че ние сме за разширението на Европейския съюз на територията на Западните Балкани, на първо място, Македония, но това не може да бъде безусловно, че няма как да се разчита на някой друг, отвън да притиска България и да я принуди да си смени политиката, да промени решението на парламента или да промени решението на правителството. Това сме го обяснявали в продължение на три години, а след Рамковата позиция и Декларацията на парламента – повече от една година. И все пак според мен основната причина е, че може би колегите в Скопие смятаха, че Европейският съюз е Съветският съюз, и като се скарат републиките или бивша Югославия, отиват при върховния началник – генералния секретар на партията, и той решава според неговите виждания. Те разчитаха, че е така и в Европейския съюз – някой ще притисне България, ще я принуди да отстъпи. Само че, мога да кажа, въпреки че страната-председател – Германия, имаше желание това да започне, натиск, който те си представят или някои медии в България писаха, към България не е оказван. Многократно са ни задавали въпроса с какво можем да бъдем полезни, за което съм благодарен, както и Външното министерство, защото в края на краищата така се държат партньори. Оттук нататък следва колегите от Скопие да си вземат необходимата поука, защото имат две алтернативи: или сядат да говорят честно като колеги с колеги отворено по въпросите, без инатлъци и мурафети, или – другият вариант е да се очертае дълъг период на изчакване. Аз самият на няколко пъти съм им подчертавал, че и за нас не е приемлив вариантът 28 години да спорим, както те направиха с Република Гърция – 28 години спориха за име, за античност и така нататък. Свърши ли ми времето, госпожо Председател?

Благодаря Ви. Благодаря на всички парламентарно представени групи, защото по този въпрос България почти във всичките моменти от новата си история е имала консенсус. Този парламент с позициите, които зае, и позициите, които заеха политическите формати вътре, на практика подкрепиха и предопределиха позицията на българското правителство.

Благодаря, госпожо Председател. Уважаеми колеги, уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер! Историята на отношенията между България и Северна Македония е дълга, но настоящото ѝ развитие започна преди три години след подписването на досега коментирания в тази зала и на много други форуми Договор за добросъседство от месец август 2017 г., който отвори пътя на Северна Македония за членство в НАТО. В Договора, и Вие подчертахте, най-общо беше подписано защита и насърчаване на инвестициите, създаване на съвместна Историческа комисия и предприемане от двете страни на ефикасни мерки за недоброжелателна пропаганда. Поради факта, че Северна Македония не бързаше да изпълни задълженията си по Договора, през месец октомври 2019 г. Народното събрание прие Рамкова позиция, в която ние посочихме, че Република България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в Европейския съюз, докато там антибългарската риторика е държавно спонсорирана. Категорично заявихме, че нашето съгласие ще е обвързано с постигането на реален напредък в изпълнението на буквите и духа на Договора, включително и по отношение на Комисията по историческите и образователните въпроси. В становището на колегата Гаджев и в изложението на вицепремиера Каракачанов бяха изброени ретроспективно всички факти. За съжаление, официалната реакция след вчерашния ден в Македония продължава да бъде в духа отпреди това. Уважаема госпожо Вицепремиер, нашият въпрос към Вас е: пропуснало ли е българското правителство време и възможност за оказване на натиск върху Скопие за изпълнение на Договора от 2017 г. или проблемите са забелязани през последните няколко седмици? Благодаря Ви за отзивчивостта и Вашето подробно изложение дотук.

Уважаема госпожо Председател, господин Вицепремиер, господин Тошев, дами и господа народни представители! Напротив, не е пропуснала! Един договор по мое мнение трябва да се изпълнява от двете страни с дух на добра воля. Не става въпрос дори и за натиск, не бих използвала тази дума. Особено когато става въпрос за договор между държави, ако се търси начин как да се заобиколи и да не се прилага, винаги ще се намери такъв. Това важи за всеки договор. Когато става въпрос за две съседни държави – и аз изцяло се присъединявам към вицепремиера Каракачанов, че ние не искаме да чакаме 28 години. Те са ни съсед. България е може би една от държавите – членки на Европейския съюз, с най-голям интерес регионът, бидейки съсед на две и особено за Република Македония, с много силен национален интерес е те наистина да тръгнат по пътя на демократичните реформи. Ние сме търпеливи. Договорът от 2017 г., ратифициран от двата парламента и влязъл в сила – тук малко ще коригирам вицепремиера, влязъл в сила де факто през пролетта на 2018 г., даваше всички гаранции – тук отново ще се присъединя към него: никой не е очаквал това да стане с магическа пръчка и да се промени всичко в рамките на няколко месеца или година. Но когато почти по всеки текст, по всяка разпоредба от този договор, ние виждаме или забавено изпълнение, или липса на такова, или липса на желание за ангажиране… Ще добавя още факти: в частта за образование, наука, култура имаме предложение от страна на Министерството на образованието и науката за подписване на тригодишна програма от март месец миналата година. До ден днешен ние нямаме отговори от тяхна страна дори с бележки, с нови предложения – така се водят преговори за такива програми. Водили сме десетки с други държави, подписвали сме десетки такива програми. Тогава когато изпълнение се забелязва само в една малка част – имаше някакво раздвижване за туризма, когато миналата година, по настояване на София, ние бяхме домакин на първата междуправителствена Комисия за наблюдение изпълнението на Договора, ние набелязахме какво трябва да се направи по всяка една от тези разпоредби и двете правителства съставихме план, подчертавам, това не е протокол, подписан само от България, призовахме Комисията, казахме, че трябва да създадем условия на Комисията да ускори своята дейност, изобщо не мога да приема аргументите, че едва в последните няколко седмици България е забелязала това. Тук съм съгласна с вицепремиера Каракачанов, че се забеляза все по-бавно и по-бавното изпълнение на Договора след получаване на съгласие от всички за съюзничество и членство в НАТО. Това стана де факто, преди пълноправното в началото на миналата година. Оттогава в разговори с тях ние многократно сме ги призовавали към изпълнението на Договора в дух на добра воля. Неслучайно през месец март, неслучайно и през месец октомври предложихме – правителството, на парламента тази декларация и благодаря, че я одобрихте единодушно. Неслучайно преди това, пролетта, в Протокола между правителствата набелязахме проблемите по изпълнение на този договор. Тук ще обърна малко внимание на Историческата комисия. За да може да работят историците спокойно, както е записано в Договора – работа, основана само на автентични исторически източници и документи, те трябва да бъдат изчистени и оставени на спокойствие от всякакъв политически натиск. И точно с аргумента, че предстоят избори, на нас ни говори, че всъщност Комисията там се използва за политически цели. През миналата година България имаше два избора – за парламент и за местна власт. На нас и през ума не ни мина да кажем на нашите членове в Комисията или да им се месим в тяхната работа и да поискаме спирането на работата им, видиш ли, защото имало чувствителни въпроси за обсъждане. Да, тя точно затова е създадена, защото има чувствителни въпроси за обсъждане. Договорът създава според нас, обсъждали сме го отново и отново, всички гаранции, стига да се изпълнява с дух на добра воля не да се търси начин за неговото заобикаляне или неприлагане.

Благодаря, уважаема госпожо Председател. Уважаеми дами и господа министри, уважаеми народни представители! В позиция на Изпълнителното бюро на Националния съвет на Българската социалистическа партия по подготовката за начало на преговорите между Република Северна Македония и Европейския съюз ние ясно изразихме нашата позиция и предупредихме, че отчитаме липса на прозрачност и отчетност от страна на българското правителство по отношение изпълнението на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г. Днес, три години след неговото подписване, са налице редица открити въпроси и сериозни отклонения от постигнатите тогава двустранни договорености. За съжаление, тази оценка на изпълнението на Договора намери гласност и стана обществено достояние едва в последните месеци в контекста на европейския дебат за разширяване на Европейския съюз. Въпросът за неизпълнение на Договора за добросъседство явно не е бил достатъчно добре артикулиран от българското правителство пред европейските ни партньори, което сега създава впечатление в нашите европейски партньори, че България отлага процеса на разширяване на Европейския съюз на Балканите. Създава грешно впечатление за реалните ни мотиви за заетата от България позиция. България същевременно даде зелена светлина на Албания, а знаете, че двете държави вървят в пакет. В тази насока е и Декларацията на Народното събрание на България от 10 октомври 2019 г. Във връзка с това нашите въпроси към Вас са: какво следва оттук нататък? Какво ще предприемете по тези въпроси? Какви спешни мерки ще предприемете за опровергаване на това грешно впечатление, създадено в европейските ни партньори? Благодаря Ви.

Към мен ли беше въпросът?

Няма да се съглася с това, че българското правителство е било непрозрачно и е криело или не знам, какво каза господин Попов – неизпълнението на Договора. Защото вече наистина не си спомням колко пъти в Комисията по външни въпроси към парламента – мога да кажа, че почти не е имало заседание, което се провежда абсолютно редовно и знаете, че присъствам винаги, не само аз, но и моят екип – отговарям на въпроси от всички политически партии, защото очевидно това е тема, от която се интересуват всички политически партии в парламента, за това как върви изпълнението. Не само това. След всяко заседание по исторически въпроси Комисията дава пресконференции. Миналата година след Междуправителствената комисия имахме също изказвания – много ясно казах там, че, за съжаление, България няма усещането, че има задоволително изпълнение, но се надяваме след това заседание да се променят нещата. Така че категорично не съм съгласна с обвиненията за непрозрачност. Всеки път, също така – лично съм отговаряла на парламентарни въпроси от тази трибуна, тоест и в залата, не само в Комисията по външна политика. Само преди три седмици – последния път пак отговарях на въпроси. Наистина няма, почти не си спомням заседание, в което да не съм получавала блиц въпрос, по време на контрол в Комисията по тази тема. Била съм абсолютно ясна, прозрачна и честна с Вас. Предполагам, че – тъй като нормално е в политическия живот да има и други теми. В крайна сметка има и други държави в този свят и българската външна политика се занимава и с други въпроси. Тя не се занимава само с един. Може би е нормално тя да бъде повече във фокуса, тогава, когато се обсъжда преговорната рамка, но да сме били непрозрачни – категорично не съм съгласна – и публично в поредица от интервюта, и в самия парламент. По отношение на това какво следва. Ние, както Ви казах и в моята встъпителна реч, сме отворени към продължаване на двустранни преговори с Република Северна Македония по нашето предложение за протокол към договора или правно обвързващ документ. Лично аз считам, че трябва да бъде протокол към Договора, а не договор между двете правителства, така че той да бъде ратифициран от двата парламента. Това ще даде по-силна правна гаранция. Това е позицията на българското Външно министерство. Предпочитаме да бъде протокол към Договора, ратифициран от двата парламента. Там наистина предложихме историческо решение. Признавайки съвременните реалности, те трябва да признаят историческата истина. Съгласна съм, че никой няма право да оспорва на който и да е гражданин на тази планета, включително и на българските, и това е гарантирано в нашата Конституция – правото да се само-опре-де-лят, но това няма как да стане за сметка на омраза и отричане на българското и на съседна държава. Това също не в интерес за техните граждани. Няма как България да допусне на кръглата маса в Европейския съюз, където ежедневно на всеки съвет имаме тежки въпроси за решаване – държава, която още преди да е започнала преговори, има неоснователни претенции от всякакъв вид към държава – членка на Европейския съюз. От интерес на Европейския съюз е новите държави да го правят по-силен, а не да го отслабват. Самият Европейски съюз и всяка държава членка не желае да се допуска нова страна, която има нерешени въпроси с друга страна член. Имаме такива примери в момента в Европейския съюз – Вие ги знаете. Няма да посочвам държави. Това са лошите примери. Продължаваме преговорите. Ние сме отворени на двустранна основа. Продължаваме разговорите с европейските партньори по отношение на преговорната рамка, ако мисли Немското председателство да внесе отново този въпрос. Искам да подчертая нещо. България е единствената държава – членка на Европейския съюз, към която Република Северна Македония има претенции по отношение на малцинство, по отношение на история, по отношение на език и така нататък, исторически и други претенции. Следователно никоя от тях освен България не е заставена да отстоява за включване на отделна глава или пък пътна карта за изпълнение на този договор. Така че не мога да разбера какво е учудването, че никоя друга държава не иска да включи такава глава? Това е всъщност проблем на Република България. Тя е държава – член на Европейския съюз! Тук искам да се обърна и към колегите от Скопие. Нека наистина да осъзнаят, че няма – за пореден път се обръщам към тях, това повече от година и половина им го казвам…

…Ами те ни следят добре.

Няма как България или която да е държава членка да бъде заставена. Те самите имат опит. На четвъртия път получиха „да“ – март месец за преговорна рамка. Има ясни критерии за започване на преговори! Има ги и в решението от март месец. Няма как те и без тези условия да бъдат изпълнени и България да каже „да“. Да, отворени сме! Да, доброжелателни сме, но тепърва, дай боже, някой ден скоро да започнете, ще имате много трудни въпроси да решавате и ангажименти да изпълнявате по време на преговорния процес, един от които е добросъседството като хоризонтален критерий – пътят напред, двустранни разговори, и разбира се, разговори на европейско ниво по отношение на преговорната рамка. (Ръкопляскания от ГЕРБ и ОП.)

Уважаеми господин Председател, господа и госпожо Вицепремиер! Господин Каракачанов, още на 15 февруари 2019 г. на заседание на Комисията по отбрана за ратифициране на Протокола за присъединяване на Република Северна Македония към НАТО от името на „БСП за България“ предупредих, че този жест на братска протегната ръка от наша страна към народа на Република Северна Македония невинаги се посреща с необходимата взаимност и разбиране от правителството от другата страна на границата. Обърнах внимание и върху все още незаглъхналите антибългарски настроения, които съществуват там. Тогава попитах дали все пак един жест, дипломатически демарш по какъв начин и как ще бъде ратифициран този акт на присъединяване, няма да е полезен за активиране на ангажиментите, които има да се изпълняват от другата страна по отношение и на договора за добросъседство. Затова даже при факта на ратификация, която ние подкрепихме тогава, изразих желание да чуя, дали правителството ни все пак има намерение да използва този акт за активиране на партньорските отношения, и то на равноправна, равнопоставена основа, така че наистина да защитим националния интерес не само от гледна точка на отбранителната ни политика и военно сътрудничество, но и от гледна точка въобще на развитието на международните отношения. Уви, ратифицирахме безусловно, без предупреждение за последващи действия в случай на деструктивно поведение от страна на Република Северна Македония. Затова, господин Заместник министър-председател по обществения ред и сигурността, искам да Ви попитам: считате ли, че този безусловен подход тогава на безусловната ратификация се оказа грешен и че ние пропуснахме една златна възможност за защита на историческата истина, която още тогава би показала недопустимостта от антибългарско поведение от страна на Република Северна Македония? Може би ако тогава бяхме постъпили малко по-отговорно, днес нямаше да сме на това положение. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаема госпожо Вицепремиер! Няма и никога не е имало безусловен подход към подкрепа – преди малко в моето изказване го казах. Напротив, Министерството на външните работи в лицето на външния министър, дипломатите ни, които са се занимавали с този въпрос, както в двустранен план в Скопие, така и в Брюксел, така и в другите европейски столици, винаги са подчертавали, че ние имаме много ясни условия, които трябва да бъдат спазени. Така че винаги е имало и прозрачност, медиите винаги са държали обществото в течение и винаги, когато е имало интерес, включително в Комисията по отбрана. Този въпрос е обсъждан многократно в Комисията по външна политика. Какво трябва да се направи оттук нататък? България има ясна Рамкова позиция, подкрепена от парламента. Ясна позиция! От тази позиция не трябва да се отстъпва, както каза и външният министър: „Разговорите трябва да продължат.“ Ние не можем да не бъдем добронамерени към едни хора, в които, сигурен съм, половината зала от днешния парламент и половината правителство, имат роднини оттатък границата. Ние сме добронамерени, но това не означава наивни и глупави. Това не означава, че ние няма да защитаваме нашия национален интерес. Това следва. Върху кои опори трябва да се държи нашата позиция? Те са записани в Рамковата позиция и Декларацията на парламента: отказ от малцинствени претенции – ясно, категорично разписани; отказ от езика на омразата. Това означава промяна на образователната система, медиите и всички онези паметници, плочи и други знаци, които създават този говор, и тази политика на омраза. Отказ от присвояване и фалшифициране на българската история. Реабилитация на всички граждани на Македония, които след 1944 г. бяха репресирани, убити или вкарвани в затвори заради своето българско национално самосъзнание, както и полагащото се обезщетение на техните семейства. Македония е единствената държава в света, тоест в Източна Европа, която не е подходила по никакъв начин – все още на терористите, които убиваха мирното население, има паметници, улици, площади, училища, на сатрапите се организират тържествени мероприятия, но на техните жертви гробовете стоят безкръстни. Роднините им все още са дамгосвани като бугараши, бугарофили, врагове на народа и предатели. Възстановяване на всички унищожени или преправени паметници на културно-историческото ни наследство. В това число и войнишките паметници. Какво трябва да направим? Трябва последователно всички, а не само да се чака Външното министерство – всички, които като народни представители и министри имаме най-различни международни контакти, да обясняваме съдържанието на българската позиция. Радвам се и даже поздравих госпожа Нинова за позицията, която Вашето Бюро на БСП, ако бъркам наименованието, се извинявам, взе като решение по въпроса. Да, за разлика от предишни Ваши премиери, като Жан Виденов или Сергей Станишев, госпожа Нинова имаше ясна позиция и това трябва да бъде отчетено. Явно обаче тази позиция Вашите евродепутати не я бяха прочели, защото гласуваха една резолюция, в която се искаше ние едва ли не да признаем някакво македонско малцинство в България. Тоест всеки един от нас, всяка една от политическите формации, представени в правителството или в парламента, без значение дали са на власт, или в опозиция, би следвало всеки да свърши своята част от задачката. Това е един въпрос, който дълго време е подценяван в отношенията ни с Македония, по времето на комунизма даже беше забраняван и замразяван. След това – подценяван в името с наивното разбиране, което някои все още наричащи себе си „десни“ в България изповядват, че ето Македония като стане демократична, като влезе в НАТО и Европейския съюз, ей-така на другата сутрин ще се оправи и езикът на омразата ще изчезне и ще се възстанови правдата и справедливостта. Наивни утопии, наивни утопии и нищо повече от утопии! Следователно трябва да имаме последователна, проактивна политика – не само на дипломатическия фронт, но и на политическия фронт. Всяка една от партиите тук в този парламент има своите международни контакти, членува в някакви международни организации, семейства, както ги наричате Вие или парламентарни групи в Европарламента. Редно е българската позиция да бъде обяснена, защото в края на краищата ние като българи, народни представители и министри сме избрани от българския народ и така сме се заклели тук в тази зала да защитаваме българския национален интерес. По този въпрос пак казвам: в обществото има преобладаващ консенсус. В парламента – също. Това трябва да свършим. Благодаря Ви, господин Ерменков.

По начина на водене.

Господин Председател, в самото начало на изслушванията беше даден регламентът, при който се извършва това изслушване – един въпрос към вицепремиер, отговор от вицепремиер; друг въпрос към вицепремиер, отговор на втория въпрос. А не вторият вицепремиер да отговаря на първия въпрос. Аз така и не разбрах на моя въпрос защо не ми се отговори – грешка ли е тази ратификация, или не е грешка?

Очаквах от Вас, господин Председател… (Председателят изключва микрофоните на оратора.)

Ох, Боже! Вие спазвайте Правилника, не аз! Вие го спазвайте!

Благодаря, господин Председател. Ами той, премиерът, трябваше да бъде тук, а не двамата вицепремиери. Господин Председател, процедурата е към Вас. Наистина изпускате заседанието. Задава се въпрос, процедурата е такава, че трябва да се отговаря по въпроса, който е зададен, а не да се обясняват неща по други въпроси, по други отговори. И това е Ваша работа – да водите дебата. Нали това претендирате Вие? Всеки, който се отклонява от дебата, му вземате думата. Всеки, който избяга от процедурата по начина на водене, му вземате думата. А когато вицепремиерът бяга от въпроса, не отговаря по темата, Вие стоите и гледате безучастно. Процедурата ми е: при следващите въпроси да следите отговорите да бъдат по поставените въпроси. Иначе какъв е смисълът от това да си задаваме въпроси, когато не получаваме отговори? Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател! Уважаема госпожо Захариева, първо, изразявам одобрението си от твърдостта на правителството по въпроса за преговорите с Македония. Второ, още като състуденти в Юридическия факултет сме говорили по тези въпроси и Ви поздравявах още тогава за базово точната Ви позиция по македонския въпрос. Моите въпроси са следните, кратки и ясни. На първо място, водите ли разговори с тях, защото в основата на всяка една външна политика стои основен принцип – принципът на адекватна реципрочност: каквото за теб, това и за мен. Въпросите ми са следните: водите ли разговори с…

Добре, въпрос: водите ли разговори с колегите от Северна Македония за учебниците им, в които и до ден днешен техните деца учат, че ние сме татари? Повтарям: татари, в официалните им учебници, където децата им учат! Водите ли разговори за магистралата София – Скопие, и водите ли разговори за Коридор № 8, който, в началото на разговора започна, няма и 50 км, за да бъде завършен? Винаги македонската страна преди избори повдига този въпрос: „ние ей сега започваме да го завършваме“, защото от тяхна страна са тези 50 км. Това са въпросите ми към Вас. И само ще кажа едно относно нашия договор. Това не значи липса на професионализъм. Въпросът не е в количеството, а в качеството. Но гръцкият преспански договор е 36 страници, нашият е шест. Гърците обаче постигнаха своето – от флага на Македония изчезна звезда…

Приключвам, приключвам до секунди. От флага на Македония изчезна Звездата от Вергина. Летище „Александър Велики Македонски“ вече не се казва летище „Александър Велики Македонски“. И третият ключов въпрос – наложиха името на Македония – Северна Македония, за да си защитят националния интерес, защото Южна Македония е в техните граници. Благодаря.

Всъщност целта на работата на Историческата комисия е постигнатите резултати в нея да намерят отражение в учебниците, в музейните експозиции и във всички финансирани от държавата бъдещи книги, филми и така нататък. Много може да спорим, и това наистина е въпрос на субективна преценка, за България темпото е недостатъчно, за тях – за две години пет личности са добър напредък, но аз няма да правя тази оценка. Ние сме казвали, че за нас темпото е недостатъчно. Колкото и да бяха, и 35 да бяха периодите и личностите, те не намерят ли публичност, не намерят ли отражение в учебниците, във финансираните от държавата документални филми, музейни експозиции, няма да има никакво значение. Те просто ще останат понятни само за тази комисия или за историците и учените в нея. Целта е да се намери общото разбиране и то да бъде отразено, така че да престанат да възпитават младото си поколение в омраза срещу България. Това е финалната цел на тази историческа комисия. Така че, да, поставяме го постоянно. По отношение на инфраструктурните проекти аз мисля, че вече отговорих, за да не губя време. Поставяли сме въпроса с Коридор № 8. Те самите ще загубят тези средства. За всяка икономика, особено в период на криза, добре ще бъде за тяхната икономика и гражданите, но, за съжаление, виждаме забавяне. В разговори сме с тях да създадем, ако трябва, експертна група между компетентните ведомства, така че ежедневно да има хора, които да са ангажирани с наблюдението на изпълнението на тези проекти. Дано да се стигне до това. Благодаря Ви.

Господин Симеонов, в Народното събрание депутатите са тези, които са началници на министрите, доколкото ми е известно. Господин Вицепремиер, госпожо Вицепремиер! Моят въпрос към Вас, господин Каракачанов, е следният. Последните два дни чуваме, че се заговори, че по време на Германското председателство в началото на декември, 8 – 10 декември, ако не ме лъже паметта, отново ще има дата, на която ще има среща на министрите, където отново може да бъде включена темата за започване на преговори за еврочленство на Република Македония. За нас е важно, от групата на „Обединени патриоти“, да разберем дали се работи в тази насока, дали ще се търсят решения? Надяваме се, разбира се, по никакъв начин България да не отстъпва от националните интереси и от нашите искания, които са справедливи и които защитават истината. Искам да поздравя и Вас, и госпожа Захариева, както и цялото българско правителство, че по такъв въпрос, важен за националните интереси на България, България има твърда позиция. Слава богу, и огромната част от политическите сили в България, и парламентът също застават зад тази позиция, тоест имаме единна българска позиция. Аз Ви задавам този въпрос, защото следващата година е известно, че ще има преброявания в почти всички държави в Европейския съюз и в света. На всеки 10 години се извършва такова преброяване. Ще има преброяване и в Албания, и в Косово, и в Сърбия, и в Македония, и в други държави от бивша Югославия, в които има вътрешна миграция от страна на самата Македония, както и в България ще има преброяване. За нас е важно наистина да не се отстъпва от това – по никакъв начин Македония да няма аспирации към България за македонско малцинство, както и България твърдо да отстои, заедно с тези държави, които са в Западните Балкани, обща позиция за това, че не може българската история да се изопачава. Защото е важно на това преброяване нашите общности да не бъдат притискани от местните власти или от страна на Северна Македония да бъдат преброявани като македонци, както се е случвало през последните преброявания, защото политиката тогава беше такава и на Република Македония, както и на тези държави. Благодаря Ви.

Господин Председател, госпожо Вицепремиер, уважаеми дами и господа народни представители! Уважаеми господин Ангелов, няма насрочена среща за 8 или 10 декември. Теоретично е възможно, теоретично е възможно, но такава среща към момента няма насрочена. Естествено, че по този въпрос – така, както беше изложен и от външния министър, разговорите ще продължават, но Вие чухте какви са насоките на българската политика, повтарям, опиращи се на Договора за приятелство, рамковата позиция на правителството и Декларацията на парламента. Това нещо, особено решение на парламент, което има силата на закон, няма как да бъде променено по никакъв начин, било поради външни молби или вътрешни намерения. Така че българската позиция ще продължава да отстоява ясно и категорично българския национален интерес. Преди малко, в отговора на предишния въпрос, подчертах кои са основните приоритети. Няма нужда да ги повтарям. По този начин, само чрез преговори и само тогава, когато българското общество бъде убедено, че промените в Македония се случват, че езикът на омразата е част от миналото, когато видим учебниците им по история, в които ние българите не сме наричани монголо-татари, фашисти, убийци и какви ли не други, без да имаме нищо против татаро-монголите. Даже на една от срещите с госпожа Захариева помолих колегите от Македония да се видим заедно в огледалото, да видят нас двамата с госпожа Захариева, да погледнем и тях в огледалото, за да преценим доколко са верни твърденията, че българите са монголо-татари, и ако на Балканите има някой, кой повече прилича на тях, но това е друга тема. Тоест България ще продължава да си отстоява позицията. Надявам се, че и българският парламент ще бъде достатъчно ясен, твърд и категоричен и оттук нататък всичко е в ръцете на управляващите в Скопие. Ако те решат да скъсат сега, като декларират, че искат да бъдат част от Европейския съюз – една демократична общност, ако решат да скъсат със старите практики югославско-коминтерновски, които изграждат идентичност на базата на омраза към българите в България и всичко българско, ако решат да скъсат с фалшификацията на историята, откажат се от малцинствени претенции, тогава шансът на Република Северна Македония става обозрим за членство в Европейския съюз. В края на краищата този въпрос ще бъде пред погледа на всеки народен представител, така че във всеки един момент той може да бъде отново дискутиран в българския парламент. А относно преброяването – знаем каква е практиката, но това е малко по-различна тема, не искам да влизам в нея. В Македония никога не е имало графа „българин“ и политиката, която е водена, е била ясна – дори тези, които се чувстват такива, да не се записват като такива, тъй като ще станат известни, след което ще има неприятни последици за тях и за техните семейства. Но това би могло да се реши чак тогава, когато Македония наистина стане държава, уважаваща нормалните демократични принципи, правата на човека и всичко онова, за което твърдят, че се стремят да постигнат. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, уважаеми дами и господа вицепремиери! Госпожо Захариева, какво предвижда обявената от България пътна карта по отношение на Република Северна Македония? Следователно какви инициативи се предвиждат, с какви срокове са обвързани и как ще се контролира и отчита изпълнението? Това е нашият въпрос към Вас.

Аз ще бъда кратка, лаконична и ясна, надявам се също. Това, което сме поискали, е пътна карта, която да бъде предложена от Република Северна Македония, разбира се, одобрена с нас заедно – двустранно, която да се одобрява по време на преговорния процес, тоест тя да се включи в Преговорната рамка по изпълнение на Договора. На двустранна основа всяка година, ако Договорът се спазва, чакаме покана от страна на Скопие за второто междуправителствено заседание. Ние по всяка една от сферите, покрити в Договора, предприемаме и правим оценка и препоръки за следващата година. Но по отношение на пътна карта, която сме предложили да се включи в Преговорната рамка, идеята на България е това да стане трайна част от преговорния им процес, тоест наблюдението хоризонтално в Глава „Фундаментални въпроси“ за пътна карта, предложена и одобрена от Съвета, която да се наблюдава по време на целия процес по изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Няма такава разработена още, ако питате може би по тази пътна карта. А по отношение на двустранните отношения, всяка година в протоколите на Комисията по изпълнение на договора се набелязват такива цели като пътна карта.

Уважаеми колеги, аз ще задам въпрос към госпожа Захариева. Няма да питам нищо господин Каракачанов, тъй като изобщо не му вярвам. Всичко това, което говори и начинът, по който се е радикализирал, е нещо ново за него. (Реплики от ОП.) Спомняте ли си преди три години, когато…

Не ме прекъсвайте, господин Симеонов!

Въпросът се съдържа и в отношението, и в доводите, които се развиват.

И трябва да се напомни как стигнахме до този тежък момент, бих казал, позорен момент, защото в момента се опитваме да направим корекция на един договор, който беше провален със самото му подписване още преди три години. Основна роля за това играеше ВМРО, защото подписването на този договор се искаше от трансатлантическите господари, за да влезе Република Македония в НАТО. Ясно е на всички – с каква цел!

По тази причина Каракачанов и ВМРО трябваше да продължат… (Реплики от ОП.)

…Този договор беше част от сделката.

От тази сделка…

…за кораби, за…

…до господин Борисов, което е подписано от Волен Сидеров и народните представители тогава, все още от групата на „Обединени патриоти“. Това предложение беше за корекции и в Договора, и за анекс. Всъщност тези въпроси ние днес обсъждаме. Известно ли Ви е, госпожо Захариева, и това е единият ми въпрос към Вас, за това наше предложение, което остана в архивите на Народното събрание някъде по чекмеджетата, без да бъде разгледано в комисиите и което не влезе в Народното събрание? То беше до голяма степен причината за влошаване на отношенията с ВМРО и с Каракачанов. (Реплики от ОП.) Аз ще Ви дам това предложение да се запознаете с него и ще видите, че в него се съдържа почти всичко онова, което говорите днес. Това бяха проблемите и с останалите партньори в така наречената малка коалиция, че…

…че ние имахме друго отношение за това предателство, което беше извършено с този договор.

Господин Симеонов, непрекъснато ме прекъсвате и не мога да развия…

Тогава ние говорихме за тезата, която България като страна трябваше да вземе отдавна и да поддържа – за един народ в две държави, нещо, което го има наоколо, в близките страни и по-далечни страни, на много места и което е най-принципната, най-важната и единствено работещата теза, която сключва и включва всичко останало. По този въпрос ние говорихме в тази зала, ние говорихме в частните разговори. Тук, ако господин Вангелов е честен и излезе с ръка на сърцето (реплики и викове: „Времето! Времето!“) да заяви всичко това, което ние сме говорили.

А сега, когато Договорът… (Викове от ОП.)

Затова моят въпрос към госпожа Захариева е: Госпожо Захариева, известно ли Ви е това наше предложение, внесено преди повече от година и половина?

Аз ще Ви го връча да го имате, да го четете. На господин Каракачанов няма… (Предава папка на вицепремиера Захариева.)

…да го… (Председателят изключва микрофоните на оратора. Ораторът продължава да говори на изключени микрофони.)

Процедура!

Има една чужда карта. (Шум и реплики от ОП.) Уважаеми господин Председател, апелирам към Вашата коректност, Вашата принципност… (Шум и реплики от ОП.) Има чужда карта! Нямам ръкавици! …да следите много внимателно за спазване на противоепидемиологичните правила. Господин Шопов продължава да се разхожда в залата, той постави един лист с документи на моята… (Шум, смях, оживление от ОП.) Вземете си картата! (Смях от ОП.)

Вземете си картата! (Реплики от ОП.)

Да си взема картата.

Не е Ваша работа! (Силен шум и тропане по банките от ОП.)

След това изказване на господин Шопов вече държа за неговото наказание!

Искам думата за лично обяснение. (Шум и реплики от ОП.)

Благодаря Ви, господин Председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаема госпожо Заместник министър-председател, уважаеми господин Заместник министър-председател! Преди да задам своя въпрос към госпожа Захариева, бих искал да подчертая, че несъмнено икономическите интереси на България предполагат естествено Република Северна Македония в Европейския съюз и за Ваше сведение, госпожо Захариева, всяко сътрудничество предполага участието на минимум две страни. И докато тук през цялото време чувахме какво не е направила Македония, Република Северна Македония, не чухме какво точно е направило нашето правителство, по-скоро Вашето правителство. Въпреки изразеното очакване на българския парламент в декларацията от месец октомври 2019 г. за засилване на икономическото сътрудничество и ускорено изграждане на стратегически инфраструктурни проекти, за мен Вашето правителство не успя да използва създадената още през лятото на 2017 г. благоприятна среда и пропусна възможността за по-сериозно икономическо сближаване между двете страни. Практически втренчено в безспорно важния исторически въпрос, правителството спря развитието на двустранните икономически отношения. В БСП считаме, че правителството можеше да създаде най-малкото рамка за развитие на икономическите отношения…

…и да постави на дневен ред развитието на конкретни проекти от двустранен икономически интерес. За съжаление, констатираме, че с блокирането на Договора за добросъседство се възпрепятства работата на Съвместната междуправителствена комисия и развитието на пълноценни икономически отношения. Правителството от 2017 г. досега не успя да договори онези икономически позитиви за България, които са свързани…

…с българското икономическо преразпределение в регионален план. Моят въпрос е: защо не се използват вече втори програмен период средствата от Европейския съюз за сближаване, което предпоставя и политическото такова, а именно реализирането на Проекта за скоростните жп и шосейни връзки между двете страни? Припомням, че именно премиерът твърди, че – цитирам: „Там, където има магистрали, има и инвестиции.“

Все пак, оставете ми 20 секунди да си довърша въпроса.

Защо ускореното реализиране на тези проекти не присъстват например в Плана за възстановяване и устойчивост в рамките на следващото поколение Европейски съюз? Какви условия създаде правителството туристите от Република Северна Македония да стигат по-бързо до нашето Черноморие и не тласка ли правителството със своето бездействие в икономическото сътрудничество тези туристи към други страни? Благодаря Ви.

Господин Заместник-председател, господин Вицепремиер, господин Данчев, дами и господа народни представители! Не само икономическият интерес на България е този, който води България за подкрепа на европейската перспектива на страните от Западните Балкани, но е много по-широк от икономическия интерес. По отношение на икономическото развитие и икономическата свързаност – много неща правихме. Сами разбирате, че ние не можем да изпратим наша администрация, която да дава разрешителните на нашия бизнес. Всеки път, когато имахме сигнал за дискриминация на обществени поръчки и за изкуствени административни пречки на наши инвеститори, ние сме повдигали въпроса на най-високо ниво – не само през посолството, не само през Министерството на външните работи, но включително сме изпратили примери към Европейската комисия за създаване на изкуствени административни пречки към български инвеститори. Това е била една от основните ни забележки. Да, може би и ние имаме някаква вина. Но когато стана известно пред българските работодателски организации, че има пречки пред българския бизнес – аз разбирам защо инвеститорите имат съмнения и притеснения да продължават да инвестират там, точно това сме им казали: в България бизнесът си говори, те са обединени в работодателски организации и не е добре за Вас да създавате пречки пред инвеститорите. По отношение на свързаността има осигурени средства за Коридор № 8 – освен да организираме обществените поръчки от името на Република Северна Македония. Коридор № 8 трябва да се развие там, но пак казвам, че те ще загубят тези средства. По отношение на свързаността в България не казвам, че имаме магистрала, не казвам, че пътят е четирилентов, но със сигурност е в пъти по-добър, отколкото от другата страна на границата. Това не е оправдание. Съгласна съм, че един от пропуските през годините е – не само на това правителство, че ние наистина не сме развивали добра инфраструктура и от двете страни. Сами разбирате, че ние можем да направим всичко до границата – от другата страна, и средствата се отпуснаха за тях. Коридор № 8 там не е достроен! Ние много пъти сме апелирали: Вашата икономика, Вашият бизнес ще загубят тези пари. Това са 130 милиона! Всъщност най-много пари се отпуснаха в Триест по Берлинския процес от страна на Европейската комисия точно за развитието на тези коридори и свързаност. Сами разбирате, че не може вместо тях да направим обществените поръчки, не може вместо тях да отидем да изпратим наши компании, а ако можехме, сигурно щяхме, но не са такива правилата. Не са такива правилата! Аз не съм съгласна, че в икономическото развитие и единствено в туризма обаче има напредък. Тук не съм съгласна – имаме повече туристи и от страна на България в Република Северна Македония в периода преди ковид, и от страна на Република Северна Македония в България.

Уважаема госпожо Вицепремиер, уважаеми господин Вицепремиер, уважаеми господин Симеонов в ролята на председателстващ! Моят въпрос е към господин Каракачанов и е малко извън обхвата на договора, защото не видях този въпрос да е залегнал в него, който навремето всички ние подкрепихме. През 1966 г. в бивша Югославия се провежда една масова акция за унищожаване на български военни паметници. При тази акция повечето от войнишките паметници на тогавашната Федеративна Република са унищожени. По времето на премиера Груевски, доколкото си спомням, бе изградена смесена комисия между двете страни, която имаше ангажимент да помага на българската държава за възстановяване и издирване на тези паметници. Масовото състояние на тези паметници на територията на Република Македония е изключително тежко. Имаше някои обещания, имаше доста свършена работа от Министерството на отбраната и от Националния исторически музей, имаше инициативи на покойния Божидар Димитров, които бяха доста мащабни, но не се реализираха докрай. Гражданите на Република Македония искат да живеят по европейски правила, тяхното правителство иска да работи по европейски правила, но поругаването на тези паметници продължава. Господин Каракачанов, Вие сте вече почти четвърта година военен министър, а също така един от ангажиментите на Военното министерство е по издирването и реставрирането на тези паметници, може да ползвате интервютата и записките на покойния Панде Евтимов – познавате го лично, Бог да го прости, а като се тръгне само по неговите описания, могат да бъдат издирени повечето от българските войнишки паметници, които са били поругани и разрушени от югославската държава, тъй като това е бил елемент от денационализацията и дебългаризацията на тази територия. Просто с няколко изречения, с няколко думи да кажете: какво е свършило Министерството на отбраната като негов пряк ръководител по този въпрос? Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Искам да направя процедура за удължаване на работното време на днешното заседание до изчерпването на тази точка. Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Генов, прав сте и това е един от болните проблеми. Унищожаването на българските паметници в Кралство Югославия започва буквално след Първата световна война, продължава до 1941 г., но не е в такива големи мащаби, а и след 1945 г. – може би Вие сте прав за точната година, когато е било масовото унищожаване, но нека да отбележим, че имаше и паметници, които бяха унищожени, след като Македония стана суверенна държава. Такъв беше паметникът на полковник Каварналиев, който беше забравен около Дойран, и след като покойният Божидар Димитров го изнесе в българската преса като факт – почти запазен паметник, той беше взривен. Много подобни паметници, когато от българските медии е поставен въпросът – било от журналисти, било от политици, било от музейни работници, за намерени нови паметници и военни гробища, са били унищожавани буквално седмици след това от новите власти на уж демократичната Република Македония след 1991 – 1992 г. Мога да кажа, че това е грижа на Министерството на отбраната, и не само откакто аз съм министър на отбраната. Напротив, Министерството на отбраната има специална структура в Дирекция „Социална политика“, която се занимава с войнишките паметници, гробища и така нататък на територията на България, но и извън територията на България. Последните три години и половина бяха издирени много нови паметници и бяха картотекирани. Има и такива, които са възстановени, а на някои места тяхното възстановяване става благодарение на съдействието на местен кмет, местна общинска управа. В конкретния случай е възстановен паметникът на полковник Каварналиев, защото досега говорихме само критично по отношение на ръководството на Република Македония, а стана бързо благодарение на личната намеса на македонския премиер Зоран Заев, включително с изграждане на път до този паметник, който беше на бойното поле в едни ниви.

А другите обещания?

Разбира се, както беше казано в дебата дотук, обещанията и хубавите декларации от страна на Скопие бяха много, а изпълнението им беше малко. Но това не е единственият паметник, който е възстановен. Мога да Ви уверя само в едно: Вие сте прав, че този мандат изтича, но се надявам, че следващият министър на отбраната ще продължи политиката, която съм водил аз и мои предшественици. Защото аз не съм първият, надявам се да не съм и последният, който ще поддържа една по-добра родолюбива кауза, защото в края на краищата загиналите войници не са враг на никой. Един поет беше казал: „Мъртвият не ни е враг“ – Димчо Дебелянов. Мъртвият не може да бъде враг на никой. Имаше случаи, когато заедно с други държави – Англия, Германия, Великобритания или Германия, сме се хващали в общи инициативи там, където са погребани български и английски или български и немски войници, и има резултат. Като цяло в Република Македония продължава практиката на този процес да не се дава голяма гласност, да не се оповестява на обществото и да бъде забавено, ако може. Това е част от общия стремеж всеки един спомен за българското присъствие, включително и на загиналите български войни, да бъде изтрит от съзнанието и паметта на младите и бъдещите поколения. Това е един от проблемите, за който аз два пъти казах днес в моето изказване, който е заложен в проекта, който сме предложили за допълнително споразумение като допълнение към настоящия договор – войнишките паметници и въобще културно-историческото наследство и не само на войници и офицери, на революционери, на възрожденци, на изтрити надписи на български език в църквите и така нататък. Ако вземете манастира „Св. Наум“, очите на българския княз Борис, Покръстителят, който е ктитор на църквата на манастира „Св. Наум“, все още са избодени, както и на неговия син, и на Самуил, и на Иван Владислав, тоест има много какво да се прави. Мога да Ви кажа, че това е един от въпросите, които пръв възникна в отношенията между България и Македония. Вие сте свидетел, че покойният Божидар Димитров беше един, да не кажа първият, който още преди 20 години поставяше този въпрос на публична дискусия и получаваше подкрепата на българското общество. Макар и трудно тази тема си пробива път. Пак казвам, за да отговоря на Вашия въпрос: това е залегнало като едно от условията, за които Република Северна Македония трябва да даде реални доказателства, че се справя с този проблем, за да дадем съгласието за започването на преговори за членството им в Европейския съюз. Благодаря Ви.

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Вицепремиер, господин Вицепремиер, госпожи и господа народни представители! Искам първо да започна с благодарност към двамата вицепремиери за готовността, с която дойдоха и проведохме този разговор, това изслушване. Аз смятам, че беше изключително важно. Ние имахме днес намерение да проведем заседание на Комисията по външна политика по същата тема, включително и с членовете на Смесената историческа комисия, да говорим по точно тези въпроси. Изключително важен е въпросът – има изключително висок обществен интерес и е добре всички народни представители да чуят предприетите мерки от българското правителство, да чуят българската позиция: защо тя е такава и какво по-нататък смята то да прави? По отношение участието на Министерството на външните работи в разговорите по тази тема се присъединявам към казаното от вицепремиера и министър на външните работи госпожа Захариева, че те са активни участници по въпроса, идвали нееднократно в Комисията по външна политика и сме говорили. С много от документите, които Министерството на външните работи е произвеждало – становища и позиции по този въпрос, са били запознавани членовете на Комисията, а и цялата общественост. Така че смятам, че не е нещо скрито, нещо правено задкулисно. Това е позицията на българското правителство и аз се радвам, че такава е позицията и на Народното събрание. Това е показано с Декларацията от 10 октомври 2019 г., а също така и с това, което парламентарната група на „БСП за България“ изрази, то съвпада с позицията на правителството, за което смятам, че е позицията на голямата част от българите – тя съвпада по отношение на присъединяването на Република Северна Македония към Европейския съюз. Направихте в изказванията си в първоначалното представяне анализ на отношенията – виждате колко години, след 1999 г. започват опитите да се нормализират отношенията. Разбрахме и от изложението на двамата вицепремиери, а и от въпросите, че успехите не са велики, не са големи в тази област и, за съжаление, отношението, което е имало към България, към българите между двете световни войни, а и особено след 1945 г., се е запазило в значителна степен и след обявяването за независима държава на Република Македония тогава, която ние наистина сме признали първи. За съжаление, езикът на омразата не е престанал да бъде водещ в медиите в Република Северна Македония и това, което казаха, помолих да ми събират всичко излязло в медиите по отношение на България последния месец. Нямате представа – четири големи дела се напълниха с материали и нито един положителен за България! Езикът на омразата наистина е такъв. Нито една държава в света няма такъв език към България – нито една, независимо в какви отношения в историята сме били с тях. Позицията на България, аз благодаря на вицепремиерите, заявиха я за пореден път – ясно, точно, конкретно и категорично и че България държи да се изпълнят тези нейни искания, за да продължим заедно напред. Аз съм категоричен, а сигурно и Вие, че няма българин, който да не желае Република Северна Македония да бъде член на Европейския съюз, както го декларирахме и ратифицирахме Вашингтонския договор за членството ѝ в НАТО. Така че се надявам да намерим наистина решението в бъдеще. По отношение на отговорите на въпросите, бяха според нашата група изчерпателни, пълни и дадоха още веднъж яснота по отношение на позицията на българското правителство. А това, което предстои, също отговориха вицепремиерите, но аз се надявам наистина да достигнем до такъв правно обвързващ документ, който категорично да постави нещата на мястото и да продължим заедно напред с братска Македония. Благодаря Ви за вниманието.

Благодаря, господин Председател. Започнахте с господин Ерменков. Да кажа, че все пак на един от въпросите, които ние зададохме, отговор не получихме. Няма да се задълбаваме в това, но все пак коректността изискваше това да бъде направено. Започвам с това, че в създалата се ситуация такава, каквато е към днешна дата, Българската социалистическа партия и нейната парламентарна група счита, че решението за отлагане на началото на преговорите, отлагане на Междуправителствената конференция е правилно. Но, разбира се, има и много други неща, които трябва да си ги казваме както днес, така и в следващите дискусии, които ще има. Нека да бъдем реалисти. Решението, което беше взето и оповестено вчера, е проблем и за двете страни. Република Северна Македония не може да започне преговорите, но сериозно страдат и позициите на България заради тази ситуация – позиции на страна, която беше и продължава да бъде един силен привърженик на разширяването, но създалата се ситуация поставя въпроса дали това е така? Дори ние да си знаем, че е така, все пак трябва да можем да го обясним. Още повече, че ние бяхме страната, която по време на своето председателство на Съвета на Европейския съюз, беше страната, която върна европейската интеграция на Западните Балкани в дневния ред на Европейския съюз. Всъщност, ако с нещо то може да бъде запомнено, това беше именно тази тема. И в днешния дебат, честно казано, ми липсваше усещането за загриженост в тази ситуация. Не е успех, че сме спрели Република Северна Македония на този етап, че сме отложили началото на тези преговори. (Реплики: „Насила хубост не става.“) Щеше да е успех, ако сме постигнали целта да започнат преговорите, щеше да е успех ако поне бяхме спечелили на наша страна единодушно партньорите на България в рамките на Европейския съюз. Така че като цяло тази приповдигнатост и аплодисменти, мисля, че бяха леко извън ситуацията, в която се намираме. Вярно, ще кажете – за танго трябват двама. Дори и единият да е виновен то да не се получи, фактът е факт – танц нямаше, и затова трябва да посрещнем със загриженост това, което се случва, а не с аплодисменти. Дебатът беше полезен. От наша гледна точка той трябваше да премине в малко по-различен формат, затова направихме предложението дискусията да бъде с министър-председателя и да не бъде конкретно върху позициите, свързани с началото на преговорите, а като цяло отношенията с Република Северна Македония в контекста на това, което се случва тези дни. За нас е важно да видим как правителството смята да развива тези отношения оттук нататък, защото безспорно това, което се случи вчера, ще има своето дългосрочно отражение върху тези отношения. Все пак тук, в парламента, трябваше да научим малко повече в тази посока. Също така донякъде бяха констатирани и някои пропуски, които българското правителство направи в тези години. Ние не се отказваме от оценката, че пропуски имаше и от наша страна в това време. Разбира се, права е госпожа Захариева, че ние не можем да направим обществените поръчки от името на Република Северна Македония, макар че сигурно някои от правителството много биха искали това да може да се случи. Но си представям как щеше да изглежда картината, ако на Гюешево спираше българска магистрала и оттам нататък беше този път. Уверявам Ви, госпожо Захариева, нашият път до Гюешево не е в пъти по-добър, отколкото оттам нататък към Скопие. Можехме сигурно, поне Българският културен институт, нещо, което не струва и кой знае колко – поне да му удвоим бюджета, да се опитаме в тези две-три години да имаме по-силно културно присъствие там, да се опитаме да имаме медийно присъствие и други неща, които смятам, че не успяхме да направим достатъчно адекватно. Но това не го приемайте като критика толкова, колкото като възможност оттук нататък да направим някои неща по-добре. Встъплението на министър Захариева не ми даде особени надежди, защото имаше твърде много констатации за мрачната ситуация, в която се намират отношенията и ситуацията в Република Северна Македония. На въпроси бяха очертани някои следващи стъпки, но бихме искали да видим по-системен и по-ясен подход в това отношение. Ще завърша с това, че в някаква степен този двуизмерен поглед нас ни притеснява. Искаме да видим малко повече дълбочина оттук нататък в това, което ни предстои и по отношение на Република Северна Македония, и по отношение на процеса на разширяване като цяло, и към партньорите от Западните Балкани, а така също и към страните членки, на чиято подкрепа ще разчитаме. Считаме също така, че е нужно да се направи критичен преглед на всичко, което се случи до момента, и един личен, персонален ангажимент на министър-председателя оттук нататък. Ако е необходимо, и преговорният екип да бъде преразгледан. За нас все още стои въпросът каква е причината вицепремиерът и министър на отбраната да бъде в този процес? Вероятно трябва да бъде даден приоритет в по-голяма степен на външния министър оттук нататък в това.

Приключвам. Струва ни се, че в по-голяма степен участието на вицепремиера Каракачанов е свързано с политическите плюсове, които би искал да (реплики: „времето, времето“) постигне тук, отколкото с резултатите в отношенията ни с Република Северна Македония. Диалогът трябва да продължи. Ние ще участваме добронамерено и конструктивно в него и се надявам това взаимодействие, което имаме, и единомислие по съдържанието на нашите искания, да бъде запазено. Но то изисква и един по-сериозен ангажимент – многопосочен, от страна на правителството и управляващото мнозинство. Благодаря.

Господин Председател, уважаеми вицепремиери! Нашето отношение на „Обединени патриоти“ е следното. Ние подкрепяме напълно и изцяло позицията на българското правителство, затова че българските национални интереси трябва да се отстояват докрай, затова че не можем да правим компромиси с българската история, с българския език, с българския народ. Не сме щастливи от това, че България наложи вето на Република Северна Македония, защото ние считаме, че там живеят наши братя и сестри. Но крайно време е политическите функционери, така наречени интелектуалци, хора от службите в Македония и други, които повече от 30 години, за преди това няма да говорим изобщо, налагат тезата, че българите са най-страшното и най-лошото нещо на света, налагат омразата към българите и към българския народ – трябва да приключи. Ще продължим да подкрепяме тази позиция на българското правителство, защото тя е едно към едно с решенията и на българското Народно събрание. Молбата ми към Вас, като към хора, които сте част от преговорния екип с колегите от Северна Македония, нека, когато България има становище по определени въпроси, когато изразяваме официална позиция, да правим рязко разграничение, както и днес от трибуната беше направено тук, между това какво говорят политическите функционери в Република Македония или част от тях и какво е отношението на България и българското правителство, и българския народ към гражданите на Република Македония. Нека се подчертава, че нашите действия като държава, като правителство по никакъв начин не са в разрез на интересите и правата на гражданите на Република Македония. Напротив, ние защитаваме именно тях, защото тази лъжа, която се тиражира десетилетия наред в Република Македония, тази фалшификация, която се тиражира, не може да продължава. Не може в XXI век някой да иска да бъде член на Европейския съюз и да живее в лъжа и манипулация. Радвам се, че колегите от БСП подкрепят позицията на българското правителство. Не мога да разбера дали от групата на ДПС са си променили позицията по въпроса със Северна Македония, защото днес отсъстват. Чух и определени забележки от страна на колегите от БСП кой и защо трябвало да бъде при разговори и при преговори. Мисля, че това тяхно становище могат да го изразяват, когато са част от управлението на България и да предлагат преговорен екип. Ние сме видели, че по времето на техните управления не се стигна до никакъв договор и до никакво сътрудничество. Факт е, че проблемите не са разрешени, но факт е, че България и това правителство, включително и вицепремиерите, постигнаха много повече в българската външна политика и по македонския въпрос, отколкото всички други правителства през последните 30 години. Мога да Ви припомня и факта за признаването на българското малцинство в Албания, с което Вие от БСП няма как да се похвалите, защото никога не сте работили по този въпрос...

Точно това е отношението ни – призоваваме и подкрепяме този преговорен език в българското правителство да се запази и да бъдат отстоявани националните интереси на Република България докрай. Да живее Македония! Да живее Майка България! (Ръкопляскания от ОП.)

Уважаеми господин Председател, уважаеми вицепремиери, уважаеми колеги! Политическа партия „ВОЛЯ – Българските Родолюбци“ също подкрепя правителството и преговорния екип, че ние трябва да дадем пример и на другите страни, за да могат всички да знаят, че отношенията между България и Македония трябва да бъдат добросъседски и да могат да допринасят за мира. Но също така искам да кажа, както знаем – част от Вас познавам, и аз включително, имаме връзки с Македония – много от македонския народ има по-различно отношение от управляващата македонска върхушка и затова ние трябва да отдадем заслуженото и на тези хора, които също милеят да имат добри съседски отношения с България. Благодаря.